Дело C-499/06
Halina Nerkowska
срещу
Zakład Ubezpieczeń Społecznych Oddział w Koszalinie
(Преюдициално запитване, отправено от Sąd Okręgowy w Koszalinie)
„Пенсия за инвалидност, отпусната на цивилните жертви на войната или репресиите — Условие за пребиваване на национална територия — Член 18, параграф 1 ЕО“
Заключение на генералния адвокат г-н M. Poiares Maduro, представено на 28 февруари 2008 г. I - 3995
Решение на Съда (четвърти състав) от 22 май 2008 г. I - 4004
Резюме на решението
Гражданство на Европейския съюз — Право на свободно движение и на свободно пребиваване на територията на държавите-членки — Социални предимства
(член 18 ЕО)
Член 18, параграф 1 ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска законодателство на държава-членка, по силата на което като цяло и при всички обстоятелства последната отказва да изплаща на своите граждани обезщетение, предоставяно на цивилните жертви на войната или репресиите, само поради факта че те не пребивават през целия период на изплащане на това обезщетение на територията на тази държава, а пребивават на територията на друга държава-членка.
Без съмнение както желанието задължението за солидарност по отношение на цивилните жертви на войната или репресиите да се сведе само до лицата, които имат връзка с народа на съответната държава, посредством условие за пребиваване, за което се счита, че е израз на степента на обвързаност на тези лица с това общество, така и необходимостта да се провери дали последните продължават да отговарят на условията за предоставяне на това обезщетение, представляват обективни съображения от общ интерес, които могат да обосноват тезата, че условията за предоставяне или плащане на подобно обезщетение могат да засегнат свободата на движение на гражданите на тази държава-членка.
При все това макар да е вярно, че условието за пребиваване е критерий, който може да разкрие наличие на подобна връзка, това не променя факта, че когато едно лице е гражданин на държавата-членка, която предоставя разглежданото обезщетение, както и когато е живяло в тази държава повече от двадесет години, това може да е достатъчно, за да се установи връзка между тази държава-членка и получателя на това обезщетение. При тези обстоятелства изискването за пребиваване през целия период на изплащане на обезщетението трябва да се счита за непропорционално, доколкото надхвърля необходимото за гарантиране на подобна връзка. Освен това що се отнася до необходимостта да се провери дали получателят продължава да отговаря на условията за предоставяне на това обезщетение, условието за пребиваване също надхвърля необходимото за постигане на тази цел и поради това нарушава принципа на пропорционалност.
(вж. точки 35, 37 и 39—47 и диспозитива)