—

за г-жа Gysen, от адв. N. Sluse, аvocate,

—

за Комисията на Европейските общности, от г-н J. Currall и г-н D. Martin, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване, формулирано от tribunal du travail de Bruxelles относно Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 259/68 на Съвета от 29 февруари 1968 година за установяване на Правилника за длъжностните лица на Европейските общности и Условията за работа на другите служители на тези Общности и за постановяване на специални мерки, временно приложими за длъжностните лица на Комисията (ОВ L 56, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 8, стр. 12), изменен с Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 2074/83 на Съвета от 21 юли 1983 година (ОВ L 203, стр. 1, наричан по-нататък „Правилника“), е отправено в рамките на спор между г-жа Gysen и Groupe S-Caisse d’Assurances sociales pour indépendants (наричана по-нататък „Caisse“) относно определянето на ранг на децата на г-жа Gysen за целите на определянето на размера на белгийските семейни надбавки.

2

Според член 11, втора алинея от Правилника той „е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки“ [неофициален превод].

3

Съгласно член 67, параграф 1 от Правилника семейните надбавки се състоят от надбавка за жилищни нужди, надбавка за дете на издръжка и надбавка за образование.

4

Съгласно член 67, параграф 2 от Правилника длъжностните лица, които получават семейните надбавки, предвидени в същия този член, са длъжни да декларират получаваните подобни надбавки от други източници, като те се приспадат от надбавките, платими по членове 1—3 от приложение VII към Правилника.

5

Според член 2, параграф 7 от приложение VII към Правилника, когато родителските права върху детето на издръжка са възложени по закон или с решение на съда или на компетентния административен орган на трето лице, надбавката се изплаща на това лице за сметка и от името на длъжностното лице.

6

Съгласно Кралски указ от 8 април 1976 г. за установяване на режима за семейни обезщетения в полза на самостоятелно заетите лица (Moniteur belge от 6 май 1976 г.) размерът на надбавката за дете нараства според броя на децата.

7

Член 16, параграф 1, първа алинея от посочения Кралски указ, в неговата редакция, приложима към фактическите обстоятелства по главното производство, определя ранг на децата, като взема предвид: поредността на ражданията на децата бенефициери съгласно същия Кралски указ, консолидирания текст на законите относно семейните надбавки за заетите лица, Кралския указ от 26 март 1965 г. относно семейните надбавки, отпускани на някои категории персонал, получаващи заплащане от държавата, Закона от 20 юли 1971 г. за създаване на гарантирани семейни обезщетения и международните конвенции за социална сигурност в сила в Белгия.

8

Г-жа Gysen, белгийска гражданка, упражнява професионална дейност в качеството си на самостоятелно заето лице в Белгия. Тя се омъжва на 1 февруари 1986 г. От този брак ѝ се ражда едно дете на 20 октомври 1989 г. Семейната двойка се развежда през месец юни 1993 г.

9

Г-жа Gysen се омъжва повторно през месец декември 1993 г. От този брак ѝ се раждат две деца на 5 май 1994 г. и на 17 септември 1996 г. Двойката се развежда през 2000 година.

10

Първородният син на г-жа Gysen е с постоянен адрес при майка си от 17 януари 2001 г. Що се отнася до двете по-малки деца, съдебно решение от 13 февруари 2001 г. посочва, че родителските права и управлението на имуществото ще бъдат упражнявани съвместно и че г-жа Gysen ще получава семейните надбавки.

11

На 1 декември 2001 г. бащата на детето, родено през 1989 г., е назначен на работа в Комисията на Европейските общности. От тази дата службите на Комисията изплащат на г-жа Gysen пълни семейни надбавки за нейния първороден син от името и за сметка на бащата.

12

Г-жа Gysen информира Caisse за това положение с писмо от 22 февруари 2002 г., вследствие на което тя прекъсва изплащането на семейните надбавки за по-големия син на г-жа Gysen, но продължава да ги изплаща за по-малките.

13

След това, тъй като приела, че надбавките са били изплатени неправомерно, Caisse удържа от месец март 2003 г. насетне сумата от 2284,84 EUR от месечните семейни надбавки. Този размер съответства на разликата между надбавките, платени за по-малките деца в качеството им на деца от втори и трети ранг, и надбавките, които според Caisse, трябвало да бъдат изплащани, а именно надбавките за две деца от първи и втори ранг.

14

Като смята, че административните решения на Caisse относно тази операция за удръжка са приети въз основа на незаконосъобразно установяване на ранговете на нейните три деца и вследствие на това трябва да бъдат отменени, г-жа Gysen сезира препращащата юрисдикция.

15

При това положение Tribunal du travail de Bruxelles реши да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„[Правилникът] и Приложение VII към него: Разпоредбите, свързани със заплатите в […], раздел l, [озаглавен] „Семейни надбавки“, член 67, [параграф] 1, които се отнасят до […] надбавката за жилищни нужди, […] надбавката за дете на издръжка […][и] надбавката за образование, могат [ли] или трябва [ли] — или не — да бъдат считани като представляващи това, което спорните национални правни норми посочват като […] международна конвенция за социална сигурност в сила в Белгия?“

16

За да се предложи полезен отговор на препращащата юрисдикция, който ѝ позволява да реши спора, с който е сезирана, следва да се подчертае естеството и правното действие на Правилника.

17

Всъщност в рамките на системата за съдебно сътрудничество, установена от член 234 ЕО, Съдът трябва да тълкува разпоредбите на общностното право. Що се отнася до националните разпоредби, следва да се напомни, че в рамките на посочената система, националните юрисдикции са тези, които следва да ги тълкуват (вж. Решение от 12 октомври 1993 г. по дело Vanacker и Lesage, C-37/92, Recueil, стр. I-4947, точка 7).

18

От правната уредба относно спора по главното производство, представена от препращащата юрисдикция, следва, че по белгийското право детето на самостоятелно заето лице — бенефициер на надбавка, изплащана на съпруга или на бившия съпруг от институциите за социална сигурност на друга държава-членка в съответствие с международна конвенция, се взема предвид при определянето на ранг на децата на същото това самостоятелно заето лице, за да се изчисли размерът на белгийските семейни надбавки, на които последното има право за другите си деца.

19

От акта за препращане следва също, че спорът по главното производство е възникнал поради отказа на Caisse да вземе предвид детето, което получава надбавка, изплащана напълно на базата на Правилника от името и за сметка на своя баща, който е длъжностно лице на Общността, при определянето на ранг на децата на майката — самостоятелно заето лице, за целите на изчисляването на размера на семейните надбавки, на които последната има право за другите си деца.

20

От прочита на преписката става ясно, че разликата в третирането, която си запазва Caisse спрямо тези два случая, се състои в спецификата на правното основание на установената в Правилника надбавка, изплащана на детето на г-жа Gysen, родено през 1989 г.

21

Caisse поддържа пред препращащата юрисдикция, че Правилникът предоставя на длъжностните лица на Общността права, които те могат да упражняват по отношение на своя работодател, както и при необходимост правото да заведат дело пред общностните съдебни инстанции, но че същите тези права не са незабавно и пряко приложими в националния правен ред.

22

Необходимо е да се приеме, че тази теза противоречи на естеството и на правното действие на Правилника.

23

Разбира се, Регламент № 259/68, с който е приет Правилникът, не може да бъде приравнен на международна конвенция, защото той е приет не от държавите-членки, действащи съобразно правилата на международното право, а от Съвета като институция на Европейската общност, която действа самостоятелно (вж. в този смисъл Решение от 18 февруари 1970 г. по дело Комисия/Италия, 38/69, Recueil, стр. 47, точка 11 и Решение от 18 март 1980 г. по дело Комисия/Италия, 91/79, Recueil, стр. 1099, точка 7), както и Договорът за ЕО, на който се основава споменатият регламент, не може да бъде приравнен на международна конвенция за социална сигурност. При все това следва да се напомни, че по силата на член 249, втора алинея ЕО, този регламент е акт с общо приложение, който е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки (вж. Решение от 20 октомври 1981 г. по дело Комисия/Белгия, 137/80, Recueil, стр. 2393, точка 7 и Решение от 7 май 1987 г. по дело Комисия/Белгия, 186/85, Recueil, стр. 2029, точка 21). Освен това, както изтъква г-жа Gysen, самият член 11, втора алинея от Правилника предвижда изрично задължителния характер на последния в неговата цялост и неговата пряка приложимост във всички държави-членки.

24

Предвид пряката приложимост на Регламент № 259/68 в правния ред на държавите-членки, националният съд е длъжен да го прилага, за да гарантира спазването на принципа на забрана за дискриминация. Така този съд е длъжен да осигури равно третиране между лицата, чието дете им предоставя право на семейни надбавки по Правилника, и лицата, чието дете им предоставя право на такива надбавки по вътрешното право или по международна конвенция за социална сигурност в сила в съответната държава-членка.

25

Предвид изложеното на поставения въпрос следва да се отговори, от една страна, че Правилникът е акт с общо приложение, който е задължителен в своята цялост, и се прилага пряко във всички държави-членки и, от друга страна, че предвид пряката приложимост на Регламент № 259/68 в правния ред на държавите-членки, детето, предоставящо право на семейни надбавки по Правилника, трябва да се приравни на дете, предоставящо право на такива надбавки по вътрешното право или по международна конвенция за социална сигурност в сила в съответната държава-членка.

26

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред препращащата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:

Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 259/68 на Съвета от 29 февруари 1968 година за установяване на Правилника за длъжностните лица на Европейските общности и Условията за работа на другите служители на тези Общности и за постановяване на специални мерки, временно приложими за длъжностните лица на Комисията, изменен с Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 2074/83 на Съвета от 21 юли 1983 година, е акт с общо приложение, който е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Предвид пряката приложимост на посочения регламент в правния ред на държавите-членки, детето, предоставящо право на семейни надбавки по Правилника за длъжностните лица на Европейските общности, трябва да се приравни на дете, предоставящо право на такива надбавки по вътрешното право или по международна конвенция за социална сигурност в сила в съответната държава-членка.