Дело C-362/06 P

Markku Sahlstedt и др.

срещу

Комисия на Европейските общности

„Обжалване — Опазване на естествените местообитания — Списък с територии от значение за Общността за Бореалния биогеографски регион, приет с решение на Комисията — Допустимост на жалба за отмяна, подадена от физически или юридически лица срещу това решение“

Заключение на генералния адвокат г-н Y. Bot, представено на 23 октомври 2008 г.   I ‐ 2906

Решение на Съда (втори състав) от 23 април 2009 г.   I ‐ 2933

Резюме на решението

1. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Абсолютна процесуална предпоставка

   (член 230, четвърта алинея ЕО)

2. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично

   (член 230, четвърта алинея ЕО)

3. Европейски общности — Съдебен контрол за законосъобразност на актовете на институциите — Необходимост механизмът на преюдициалното запитване за преценка на валидността да се прилага спрямо физическите и юридическите лица

   (член 10 ЕО, член 230,четвърта алинея ЕО и член 234 ЕО)

1.  Критерият, който обвързва допустимостта на жалба за отмяна, подадена от физическо или юридическо лице срещу решение, на което то не е адресат, с установеното в член 230, четвърта алинея ЕО условие лицето да бъде пряко и лично засегнато от това решение, е абсолютна процесуална предпоставка, която общностните юрисдикции могат да проверят във всеки момент дори служебно.

   (вж. точка 22)

2.  По силата на член 230, четвърта алинея ЕО дадено физическо или юридическо лице може да обжалва решение, което е адресирано до друго лице, само ако това решение го засяга пряко и лично. Субектите, които не са адресати на дадено решение, могат да твърдят, че са лично засегнати само ако решението се отнася до тях поради някои присъщи за тях качества или поради фактическо положение, което ги разграничава от всички останали лица и така ги индивидуализира по същия начин, както адресата на решението.

   В това отношение решение на Комисията, с което в приложение на Директива 92/43 за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна се приема списък с територии от значение за Общността, и което се отнася до група от територии, класирани като територии от значение за Общността с оглед на реализирането на взаимосвързана европейска екологична мрежа на специални защитени зони, има по отношение на всички заинтересовани лица общо приложение, тъй като се прилага към всички оператори, които на каквото и да е основание осъществяват или могат да осъществят върху посочените територии дейности, които е възможно да накърнят целите на опазване, преследвани с посочената директивата.

   Въпреки това общият характер на разпоредба, произтичащ от естеството и обхвата ѝ, доколкото се прилага за всички заинтересовани икономически оператори, все пак не изключва възможността тя да засяга лично някои от тях. Когато дадено решение засяга група лица, които са определени или са били определими към момента на приемане на този акт в зависимост от присъщи за членовете на тази група критерии, тези лица могат да бъдат лично засегнати от посочения акт в качеството си на част от ограничен кръг икономически оператори.

   Възможността обаче да се определи сравнително точно броят или дори личността на правните субекти, по отношение на които се прилага дадена мярка, не предполага по никакъв начин, че същите трябва да бъдат разглеждани като лично засегнати от тази мярка, когато е безспорно, че това прилагане се осъществява по силата на обективно правно или фактическо положение, определено от въпросния акт.

   В това отношение решение на Комисията, с което се приема списък с територии от значение за Общността, засяга собствениците на терени, включени в някои от тези територии, единствено в качеството им на притежатели на права върху тези терени, т.е. по силата на обективно фактическо и правно положение, определено от въпросния акт, а не в зависимост от присъщи за собствениците на земя критерии.

   (вж. точки 19, 26 и 28—32)

3.  Частноправните субекти трябва да разполагат с ефективна съдебна защита на правата, които черпят от общностния правов ред. Съдебната защита на физическите или юридическите лица, които поради предвидените в член 230, четвърта алинея ЕО условия за допустимост не могат пряко да обжалват общностни актове, трябва да бъде гарантирана по ефективен начин посредством способите за защита пред националните юрисдикции. Съобразно прогласения в член 10 ЕО принцип за лоялно сътрудничество последните са длъжни — доколкото е възможно — да тълкуват и прилагат вътрешните процесуални правила, които уреждат упражняването на правото на обжалване, така че да позволят на посочените лица да оспорват по съдебен ред законосъобразността на всяко решение или на всяка друга национална мярка относно прилагането към тях на общностен акт, като се позовават на недействителността на такъв акт и така създават повод за националните юрисдикции да се обръщат към Съда с преюдициални запитвания.

   (вж. точка 43)