Дело C-271/06

Netto Supermarkt GmbH & Co. OHG

срещу

Finanzamt Malchin

(Преюдициално запитване, отправено от Bundesfinanzhof)

„Шеста директива ДДС — Член 15, точка 2 — Освободени доставки на стоки при износ извън Общността — Неизпълнени условия за освобождаване — Подправено от купувача доказателство за износ — Доставчик, който полага грижа на добър търговец“

Заключение на генералния адвокат г-н J. Mazák, представено на 25 октомври 2007 г.   I - 773

Решение на Съда (четвърти състав) от 21 февруари 2008 г.   I - 787

Резюме на решението

Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива

(член 15, точка 2 от Директива 77/388 на Съвета)

Член 15, точка 2 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска предоставянето на освобождаване от държава-членка от данък върху добавената стойност на доставка на стоки при износ извън Европейската общност, когато условията за такова освобождаване не са изпълнени, но данъчнозадълженото лице не е могло да забележи това дори при полагане на грижата на добър търговец поради подправянето на представеното от купувача доказателство за износ.

Посочената в член 15 от Шеста директива цел за избягване на данъчната измама понякога оправдава повишените изисквания към задълженията на доставчиците като лица — платци на данъка върху добавената стойност. Разпределението обаче на риска между същите и данъчната администрация вследствие на извършена от трето лице измама следва да бъде съвместимо с принципа на пропорционалност. Такъв не е случаят, когато даден данъчен режим възлага върху доставчика цялата отговорност за заплащането на данък върху добавената стойност, независимо дали той е участвал или не в извършената от купувача измама. Всъщност би било явно несъразмерно данъчнозадълженото лице да носи отговорност за загубата на данъчни приходи, причинена с измамните действия на трето лице, върху които то няма никакво влияние.

Напротив, не е в противоречие с общностното право да се изисква от доставчика да вземе всички мерки, които могат разумно да се искат от него, за да се увери, че осъществяваната от него доставка не го довежда до участие в данъчна измама. Ето защо обстоятелствата, че доставчикът е действал добросъвестно, че е взел всички разумни мерки в рамките на своите възможности и че неговото участие в измама е изключено, представляват важни фактори за определяне на възможността този доставчик да бъде задължен да заплати впоследствие данък мърху добавената стойност.

Освен това, в противоречие с принципа на правната сигурност ще бъде ситуацията, в която държава-членка, която е регламентирала условията за прилагане на освобождаването на дадена доставка на стоки при износ извън Общността, по-конкретно определяйки списък от документи, които да се представят на компетентните власти, и която първоначално е приела представените от доставчика документи като доказателства, обосноваващи правото на освобождаване, да може впоследствие да задължава този доставчик да заплати полагащия се за тази доставка данък върху добавената стойност, когато се окаже, че поради извършена от получателя измама, за която доставчикът не е знаел и не би могъл да знае, в действителност не са изпълнени условията за освобождаване.

(вж. точки 21—26 и 29 и диспозитива)