1

С исковата си молба Комисията на Европейските общности иска от Съда да установи, че с приемането на декрет № 558/A/04/03/RR на министъра на вътрешните работи от 11 юли 2003 г. (наричан по-нататък „министерският декрет“), който разрешава дерогация на общностната правна уредба в областта на обществените поръчки за доставки за закупуването на леки хеликоптери за нуждите на полицията и националната противопожарна охрана, без да е изпълнено никое от условията, обосноваващи подобна дерогация, Италианската република не е изпълнила задълженията си по Директива 93/36/ЕИО на Съвета от за съгласуване на процедурите за възлагане на обществени поръчки за доставки (ОВ L 199, стр. 1), и по-конкретно по член 2, параграф 1, буква б) и членове 6 и 9 от същата.

2

Член 2, параграф 1, буква б) от Директива 93/36 има следното съдържание:

„1.   Настоящата директива не се прилага към:

[…]

3

Член 3 от същата директива предвижда:

„Без да се изключва приложението на член 2, член 4 и член 5, параграф 1, настоящата директива се прилага по отношение на всички стоки, посочени в член 1, буква a), включително тези, които са предмет на поръчки, възложени от възлагащи органи в областта на отбраната, с изключение на стоките, за които се прилага член [296], параграф 1, буква б) [ЕО].“ [неофициален превод]

4

Член 6 от тази директива гласи:

„1.   В изброените по-долу случаи при възлагане на обществени поръчки за доставка възлагащите органи прилагат процедурите, описани в член 1, букви г), д) и е).

2.   Възлагащите органи могат да възлагат поръчки за доставка чрез процедура на договаряне при представяне на нередовни оферти в отговор на открита или ограничена процедура или при представяне на неприемливи оферти съгласно националните разпоредби, съвместими с дял IV, когато първоначално обявените условия не са съществено променени. В тези случаи възлагащите органи публикуват обявление за възлагане, освен ако не включват в процедурата на договаряне всички предприятия, които удовлетворяват критериите на членове 20—24 и които при предишното си участие в открита или ограничена процедура са представили оферти, отговарящи на изискванията на процедурата за възлагане.

3.   Възлагащите органи могат да възлагат поръчки за доставка чрез процедура на договаряне без предварително публикуване на обявление за възлагане в следните случаи:

4.   В останалите случаи възлагащите органи възлагат поръчки за доставка чрез открита процедура или чрез ограничена процедура.“ [неофициален превод]

5

Член 9 от посочената директива има следното съдържание:

„1.   Възлагащите органи оповестяват, възможно най-скоро след началото на своята бюджетна година и чрез предварително обявление, всички поръчки, които възнамеряват да възложат през следващите дванадесет месеца, по категории стоки, когато общата предвидена стойност предвид разпоредбите на член 5 е равна на или по-голяма от 750000 [EUR].

Категориите се определят от възлагащите органи чрез позоваване на номенклатурата „Classification of Products According to Activities (CPA)“. Комисията определя условията за позоваване в обявлението на конкретни позиции от номенклатурата в съответствие с процедурата, предвидена в член 32, параграф 2.

2.   Възлагащите органи, които желаят да възложат обществена поръчка за доставка чрез открита или ограничена процедура или чрез процедура на договаряне в случаите, посочени в член 6, параграф 2, оповестяват своите намерения с обявление.

3.   Възлагащите органи, които са възложили поръчка, оповестяват резултата чрез обявление. В някои случаи обаче може да бъде отказано публикуването на определена информация за възлагането на поръчки, когато разкриването ѝ би попречило на прилагането на закона или би влязло в противоречие с обществения интерес, би причинило вреда на легитимните търговски интереси на публични или частни предприятия или би попречило на лоялната конкуренция между доставчици.

4.   Обявленията се изготвят в съответствие с образците, съдържащи се в приложение IV, и конкретизират информацията, чието предоставяне се изисква в тези образци. Възлагащите органи не могат да поставят условия, различни от предвидените в членове 22 и 23, когато искат информация във връзка с икономическите и техническите условия за доставчиците с оглед на тяхното избиране (точка 11 от приложение IV Б, точка 9 от приложение IV В и точка 8 от приложение IV Г).

5.   Възлагащите органи изпращат обявленията възможно най-бързо и по най-подходящия начин на Службата за официални публикации на Европейските общности. В случая на ускорената процедура по член 12 обявленията се изпращат по телекс, с телеграма или по телефакс.

Предвиденото в параграф 1 обявление се изпраща възможно най-бързо след началото на всяка бюджетна година.

Предвиденото в параграф 3 обявление се изпраща най-късно 48 дни след възлагането на съответната поръчка.

6.   Посочените в параграфи 1 и 3 обявления се публикуват изцяло в Официален вестник на Европейските общности и в базата данни TED (Tenders electronic daily) на официалните езици на Общностите, като автентичен е само текстът на оригиналния език.

7.   Посочените в параграф 2 обявления се публикуват изцяло в Официален вестник на Европейските общности и в базата данни TED на оригиналния им език. Резюме от основните елементи на всяко обявление се публикува на официалните езици на Общностите, като автентичен е само текстът на оригиналния език.

8.   Службата за официални публикации на Европейските общности публикува обявленията не по-късно от 12 дни след изпращането им. В случая на ускорената процедура по член 12 този срок е намален на 5 дни.

9.   Обявленията не се публикуват в официалните вестници или в пресата в страната на възлагащия орган преди датата на изпращането им в Службата за официални публикации на Европейските общности; в обявленията се посочва тази дата. Те не могат да съдържат информация, различна от публикуваната в Официален вестник на Европейските общности.

10.   Възлагащите органи трябва да са в състояние да представят доказателство за датата на изпращане.

11.   Разходите за публикуване на обявленията за обществени поръчки в Официален вестник на Европейските общности се поемат от Общностите. Обявлението не трябва да надвишава една страница от вестника или приблизително 650 думи. Във всеки брой на вестника, който съдържа едно или повече обявления, се публикуват образецът или образците, на които се основават публикуваното обявление или публикуваните обявления.“ [неофициален превод]

6

Министерският декрет предвижда:

7

Посоченият в министерския декрет законодателен декрет № 358/1992 е законодателният акт за транспониране на общностната правна уредба в областта на обществените поръчки за доставки.

8

Член 4, буква в) от законодателен декрет № 358/1992 възпроизвежда разпоредбите на член 2, параграф 1, буква б) от Директива 93/36.

9

След като научава за съществуването на министерския декрет и като счита, че той не съответства на член 2, параграф 1, буква б), член 6 и член 9 от Директива 93/36, на 1 април 2004 г. Комисията изпраща официално уведомително писмо, на което Италианската република отговаря на

10

Тъй като не е удовлетворена от този отговор, на 14 декември 2004 г. Комисията изпраща мотивирано становище до Италианската република, с което я приканва да приеме необходимите разпоредби, за да се съобрази с това становище в срок от два месеца, считано от получаването му.

11

С писмо от 22 март 2005 г. Италианската република уведомява Комисията, че все още не е даден подробен отговор на посоченото мотивирано становище, но че „е поставила началото на процес на задълбочено обмисляне на този въпрос“, чиито първи резултати „водят до разбирането, че прочитът на посочения декрет може да породи известно съмнение относно съгласуваността на процедурите по възлагане на обществени поръчки за доставки с действащата на общностно равнище правна уредба“. По-нататък в писмото се завява желание за откриване на технически диалог със службите на Комисията, който може да „съпътства въпросния процес на обмисляне и да доведе до преразглеждане на посочения по-горе законодателен акт, което надлежно да отчете различните изисквания в тази област“.

12

Въпреки двете писма на Комисията от 14 април и , в които тя посочва пред Италианската република, че има готовност да започне диалог със съответните министерски служби, този технически диалог така и не е осъществен. При тези условия Комисията решава да предяви настоящия иск.

13

Комисията упреква Италианската република, че с министерския декрет неправомерно е изключила от приложното поле на Директива 93/36 доставките на леки хеликоптери за нуждите на полицията и националната противопожарна охрана, тъй като не е спазено нито едно от условията, предвидени в член 2, параграф 1, буква б) от тази директива.

14

В това отношение тя подчертава, че посочените хеликоптери са предназначени за полицията и за националната противопожарна охрана, тоест за граждански служби, които обикновено не би трябвало да участват във военни операции. Впрочем обстоятелството, че оборудването им с леко въоръжение е предвидено само като възможност, потвърждавало, че разглежданите хеликоптери били предназначени основно за гражданска употреба. Накрая фактът, че тези хеликоптери трябва да притежават определени характеристики, подобни на тези на военните хеликоптери, не бил достатъчен за приравняването им на военни доставки. Според Комисията ставало въпрос в най-добрия случай за летателни апарати с възможна двойна употреба.

15

Освен това Комисията счита, че дори да става въпрос за военни доставки, Директива 93/36 се прилага в не по-малка степен и обстоятелствата, обосноваващи дерогацията, предвидена в член 2, параграф 1, буква б) от нея, трябва да бъдат доказани от държавата-членка, която се позовава на тази дерогация. Тя смята обаче, че в случая Италианската република не е доказала законосъобразното прилагане на дерогацията, предвидена в посочената разпоредба.

16

Италианската република поддържа, че в настоящия международен контекст понятията за война и за военни материали са претърпели съществена промяна в сравнение с първоначалното си значение подобно на понятието за защита на основните интереси на националната сигурност. Не можело да се оспори, че хеликоптерите, предмет на предвидените в министерския декрет доставки, са военни, тъй като тези хеликоптери можело да бъдат използвани за осигуряване на мисии, свързани с националната сигурност. Всъщност в съответствие с предвиденото от създадената за тази цел междуведомствена комисия тези хеликоптери трябва да притежават определени технически характеристики, които да им дават възможност да бъдат използвани евентуално като оръжейни и отбранителни системи, което изисква одобряването им от Министерството на отбраната.

17

Италианската република поддържа, че са изпълнени условията, предвидени в член 2, параграф 1, буква б) от Директива 93/36. Тя обосновава твърдението си по-конкретно с довода, че по отношение на разглежданите доставки следва да се поддържа най-голяма дискретност, предвид използването им като оръжейни системи и оперативната им съвместимост с други военни материали. Поради тази причина не можело да се гарантира секретност в рамките на открита процедура по възлагане на обществена поръчка.

18

Освен това Италианската република счита, че след като разглежданите летателни апарати могат да бъдат квалифицирани без ограничение като военни материали, дори в хипотезата, при която трябва да се приеме, че предвидените в член 2, параграф 1, буква б) от Директива 93/36 условия не биха се прилагали към настоящия случай, спорните доставки все пак попадали в обхвата на дерогацията по член 296 ЕО и следователно били изключени от приложното поле на общностните правила относно обществените поръчки.

19

Накрая, Италианската република счита настоящия иск за недопустим, доколкото не е спазен принципът ne bis in idem. Всъщност тя поддържа, че въпросът, предмет на спора, вече е разгледан и обсъден от Съда в Решение от 8 април 2008 г. по дело Комисия/Италия, C-337/05, Сборник, стр. I-2173.

20

В това отношение е достатъчно да се отбележи същностната разлика между настоящото дело и дело Комисия/Италия, по което е постановено посоченото по-горе решение. В настоящото дело Италианската република е действала по силата на декрет на министъра на вътрешните работи, докато предмет на разглеждане в делото, по което е постановено посоченото решение, е законосъобразността на практика на италианските власти. Този извод е достатъчен, за да се приеме, че във всички случаи по настоящото дело не е възможно надлежно позоваване на принципа ne bis in idem.

21

Поради това следва да се отхвърли повдигнатото от Италианската република възражение за недопустимост.

22

В началото е необходимо да се отбележи липсата на спор между страните, че сумите по обществените поръчки, посочени в министерския декрет, надвишават прага, определен в член 5, параграф 1, буква а) от Директива 93/36, с достигането на който е възможно да попаднат в нейното приложно поле.

23

Следва също така да се напомни, че според постоянната съдебна практика всяка дерогация от правилата, целящи да гарантират ефективност на признатите с Договора за ЕО права в областта на обществените поръчки, трябва да бъде тълкувана стриктно (вж. в този смисъл Решение от 17 ноември 1993 г. по дело Комисия/Испания, C-71/92, Recueil, стр. I-5923, точка 36) и че всеки, който смята да се позове на такава дерогация, трябва да докаже, че действително са налице изключителните обстоятелства, обосноваващи тази дерогация (вж. в този смисъл Решение от по дело Комисия/Испания, C-328/92, Recueil, стр. I-1569, точки 15 и 16, както и Решение по дело Комисия/Италия, посочено по-горе, точки 57 и 58).

24

В случая Италианската република твърди, че министерският декрет изпълнява условията, предвидени в член 269 ЕО и член 2, параграф 1, буква б) от Директива 93/36, по-конкретно по съображението, че посочените в този декрет хеликоптери са стоки с двойна употреба, тоест могат да служат както за граждански, така и за военни цели.

25

В това отношение е важно да се напомни, че по силата на член 296, параграф 1, буква б) ЕО всяка държава-членка може да предприеме необходимите за защитата на основните интереси на своята сигурност мерки, които са свързани с производството или търговията с оръжие, муниции и военни материали, при условие тези мерки да не влияят неблагоприятно на условията за конкуренция в общия пазар относно стоките, които не са предназначени за строго военни цели (вж. Решение Комисия/Италия, посочено по-горе, точка 46).

26

От текста на тази разпоредба е видно, че разглежданите стоки трябва да са предназначени за строго военни цели. От това следва, че закупуването на оборудване, чието използване за военни цели е малко вероятно, задължително трябва да спазва правилата за възлагане на обществени поръчки (вж. Решение Комисия/Италия, посочено по-горе, точка 47).

27

Безспорно е обаче, че както признава Италианската република, министерският декрет се отнася до хеликоптери, чието предназначение за граждански цели е сигурно, докато използването им за военни цели е само възможно.

28

Следователно Италианската република не може да се позове надлежно на член 296, параграф 1, буква б) ЕО, към който препраща член 3 от Директива 93/36, за да обоснове национална правна уредба, която разрешава прилагането на процедура на договаряне за закупуването на посочените хеликоптери.

29

Освен това посочената държава-членка се позовава на член 2, параграф 1, буква б) от Директива 93/36.

30

В самото начало е важно да се напомни, че необходимостта да се предвиди задължение за поверителност по никакъв начин не пречи да се приложи процедура на конкурентно възлагане на поръчка (вж. Решение по дело Комисия/Италия, посочено по-горе, точка 52).

31

При това положение използването на член 2, параграф 1, буква б) от Директива 93/36, за да бъде обоснована национална правна уредба, която разрешава покупката на въпросните хеликоптери чрез процедура на договаряне, изглежда несъразмерно от гледна точка на целта, изразяваща се в предотвратяване на разпространяването на чувствителни сведения, свързани с производството им. Всъщност Италианската република не доказва, че такава цел не би могла да бъде постигната при провеждането на процедура на конкурентно възлагане, каквато е предвидена в същата директива (вж. Решение по дело Комисия/Италия, посочено по-горе, точка 53).

32

От това следва, че в случая твърдението, че разглежданите доставки представляват държавна тайна, че са придружени от специални мерки за сигурност или че е необходимо да бъдат изключени от приложното поле на общностните правила с цел защита на основните интереси на сигурността на държавата, само по себе си не е достатъчно доказателство за действителното наличие на изключителните обстоятелства, които обосновават дерогациите, предвидени в член 2, параграф 1, буква б) от Директива 93/36.

33

Поради това Италианската република не може да се позове надлежно на член 2, параграф 1, буква б) от Директива 93/36, за да обоснове национална правна уредба, която разрешава прилагането на процедура на договаряне за закупуването на посочените хеликоптери.

34

От изложените по-горе съображения следва изводът, че с приемането на министерския декрет, който разрешава дерогация на общностната правна уредба в областта на обществените поръчки за доставки за закупуването на леки хеликоптери за нуждите на полицията и националната противопожарна охрана, без да е изпълнено никое от условията, обосноваващи подобна дерогация, Италианската република не е изпълнила задълженията си по Директива 93/36/ЕИО, и по-конкретно по член 2, параграф 1, буква б) и членове 6 и 9 от същата.

35

Съгласно член 69, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Комисията е направила искане за осъждане на Италианската република и последната е загубила делото, тя следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши: