Дело C-135/06 P

Roderich Weißenfels

срещу

Европейски парламент

„Обжалване — Заплата — Надбавка за дете на издръжка — Приспадане на размера на подобна надбавка, получавана от други източници — Неограничена компетентност — Спорове от финансов характер“

Заключение на генералния адвокат г-жа J. Kokott, представено на 20 септември 2007 г.   I - 12045

Решение на Съда (втори състав) от 18 декември 2007 г.   I - 12063

Резюме на решението

1. Длъжностни лица — Жалба — Жалба срещу потвърдително решение — Допустимост, когато не е изтекъл срокът за оспорване на потвърдeното решение

   (членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

2. Длъжностни лица — Жалба — Неограничена компетентност — Спорове от финансов характер по смисъла на член 91, параграф 1 от Правилника — Понятие

   (член 91, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)

3. Длъжностни лица — Заплата — Семейни надбавки — Удвоена надбавка за дете на издръжка

   (член 67, параграфи 2 и 3 от Правилника за длъжностните лица)

1.  Жалба срещу потвърдително решение е недопустима само ако потвърденото решение е станало окончателно по отношение на заинтересованото лице, поради това че не е било обжалвано по съдебен ред в определения срок. В противен случай това лице има право да обжалва било потвърденото решение, било потвърдителното решение, било и едното, и другото.

   Освен това би било в противоречие с принципа на доброто правораздаване жалбоподателят да бъде задължен да подаде пред Първоинстанционния съд нова жалба срещу решение, което се отнася до същия въпрос като предходно решение. Следователно направеното на етапа на писмената реплика искане за отмяна на новото решение е допустимо.

   (вж. точки 54—56)

2.  „Спорове от финансов характер“ по смисъла на член 91, параграф 1 от Правилника представляват не само исковете и жалбите, предявени от служители срещу институция на основание на нейната отговорност, но и всички искове или жалби, които целят институция да изплати на служител сума, която той счита, че му се дължи по силата на Правилника или на друг акт, който урежда техните служебни правоотношения.

   От това следва, че искането на служител съответната институция да му плати сумите, които според него са погрешно удържани от заплатата му, заедно със законоустановената лихва, представлява спор от финансов характер по смисъла на член 91, параграф 1 от Правилника.

   Предоставената с член 91, параграф 1 от Правилника неограничена компетентност на общностния съд му възлага задачата да решава изцяло отнесените пред него спорове, с други думи да се произнася по всички права и задължения на служителя, освен ако не възложи на въпросната институция изпълнението на тази част от съдебното решение при определени от него точни условия и под негов контрол.

   При това положение общностният съд е длъжен, ако случаят го изисква, да осъди дадена институция да заплати сумата, на която жалбоподателят има право по силата на Правилника или на друг правен акт.

   (вж. точки 65—68)

3.  Член 67, параграф 2 от Правилника трябва да се тълкува в смисъл, че подобни по смисъла на тази разпоредба са само надбавките, които са сходни и имат една и съща цел със семейните надбавки по Правилника.

   По силата на член 67, параграф 3 от Правилника размерът на надбавката за дете на издръжка може да бъде удвоен, ако детето страда от умствено или физическо увреждане и това положение налага големи разходи за длъжностното лице. От това следва, че сходна надбавка би могла да бъде приспадната само от частта на надбавката за дете на издръжка, която поради удвояването се добавя към тази, която служителят трябва във всички случаи да получи.

   Люксембургската специална надбавка за лица с увреждания ясно се различава от надбавката по Правилника в няколко аспекта.

   Люксембургската надбавка, която се дава само поради факта на пребиваването на люксембургска територия и която не е свързана с наемане на работа, има за цел посредством подходящи мерки да облекчи затрудненията, свързани с точно определено от закона увреждане. Тя се дава на лица, при които въпреки лечение, обучение или подходяща рехабилитация и независимо от използването на съответно оборудване една или няколко от физическите или умствени функции са намалени така, че въпросното лице не може да съществува без постоянната помощ или грижи на трето лице. Всъщност тя очевидно трябва да даде възможност за посрещане на разходите, наложени от наемането на трето лице, най-малкото на непълно работно време — нещо, което не е възможно да се постигне с частта от надбавката по Правилника, която съответства на удвояването ѝ и чийто размер може да се изчерпи в частност за разходи като разноски за грижи, рехабилитация, апаратура, специално обучение или обзавеждане на жилището.

   От това следва, че частта от надбавката за дете на издръжка, предоставяна по силата на член 67, параграф 3 от Правилника, и люксембургската надбавка нямат нито един и същ предмет, нито една и съща цел и при това положение не са подобни по смисъла на член 67, параграф 2 от Правилника.

   (вж. точки 89—99)