1. Общностно право — Приложно поле — Липса на обща резерва, изключваща мерките, взети с оглед на обществената сигурност
(членове 30 ЕО, 39 ЕО, 46 ЕО, 58 ЕО, 64 ЕО, 296 ЕО и 297 ЕО)
2. Собствени ресурси на Европейските общности — Установяване и предоставяне на разположение от държавите членки — Безмитен внос от държава членка на военна екипировка
(членове 2 и 9—11 от Регламент № 1552/89 на Съвета, изменен с Регламент № 1355/96, и членове 2 и 9—11 от Регламент № 1150/2000)
1. Въпреки че държавите членки трябва да определят подходящите мерки за осигуряване на вътрешната и външната си сигурност, от това все пак не следва, че тези мерки изобщо не попадат в приложното поле на правото на Съюза. Договорът предвижда изрични дерогации, приложими в случаите, когато е възможно да бъде застрашена обществената сигурност, само в членове 30 ЕО, 39 EО, 46 EО, 58 ЕО, 64 ЕО, 296 EО и 297 EО, които се отнасят до ясно отграничени изключителни хипотези. От това не би могло да се направи изводът за съществуване на обща резерва, вътрешноприсъща на Договора, която изключва от приложното поле на правото на Съюза всяка мярка, взета с оглед на обществената сигурност. Ако се признае съществуването на такава резерва извън конкретните условия в разпоредбите на Договора, биха били засегнати задължителният характер и еднаквото прилагане на правото на Съюза.
Освен това както дерогациите на основните свободи, така и предвидените в членове 296 ЕО и 297 ЕО дерогации трябва да бъдат тълкувани стриктно. Що се отнася по-конкретно до член 296 ЕО, макар в този член да се посочват мерките, които дадена държава членка може да счита за необходими за защита на основните интереси на своята сигурност, или сведенията, чието разкриване според нея противоречи на интересите ѝ, той все пак не може да се тълкува в смисъл, че предоставя на държавите членки правомощието да дерогират разпоредбите на Договора, позовавайки се единствено на споменатите интереси. Ето защо държавата членка, която иска да се ползва от член 296 ЕО, е длъжна да докаже необходимостта да направи предвидената в този член дерогация, за да защити основните интереси на своята сигурност.
(вж. точки 62—64 и 66)
От една страна, като отказва да констатира и да предостави на Комисията на Европейските общности собствените ресурси, дължими в резултат от вноса на екипировка и стоки със строго военно предназначение между 1 януари 1998 г. и 31 декември 2002 г. включително, както и, от друга страна, като отказва да заплати съответните лихви за забава, държава членка не изпълнява задълженията си съответно по членове 2 и 9—11 от Регламент № 1552/89 за прилагане на Решение 88/376 относно системата на собствените ресурси на Общностите, изменен с Регламент № 1355/96, за периода от 1 януари 1998 г. до 30 май 2000 г. включително, както и по същите членове от Регламент № 1150/2000 за прилагане на Решение 94/728 относно системата за собствени ресурси на Общностите за периода от 31 май 2000 г. до 31 декември 2002 г.
Ето защо не може да се допусне държава членка да изтъква по-високите разходи за военно оборудване поради прилагането на мита за вноса на такова оборудване от трети държави, за да иска освобождаване — в ущърб на другите държави членки, които от своя страна начисляват и плащат свързаните с подобен внос мита — от задълженията, които ѝ налага финансовата солидарност по отношение на бюджета на Съюза.
(вж. точки 67 и 74 и диспозитива)