Дело C-10/06 P

Rafael de Bustamante Tello

срещу

Съвет на Европейския съюз

„Обжалване — Длъжностни лица — Заплата — Надбавка за експатриране — Условие по член 4, параграф 1, буква a), второ тире от приложение VII към Правилника — Понятие „работа за друга държава““

Заключение на генералния адвокат г-н Y. Bot, представено на 7 юни 2007 г.   I - 10384

Решение на Съда (четвърти състав) от 29 ноември 2007 г.   I - 10385

Резюме на решението

1. Обжалване — Правни основания — Обикновено повторение на правните основания и доводите, изложени пред Първоинстанционния съд — Липса на установяване на твърдяната грешка при прилагане на правото — Недопустимост — Оспорване на тълкуването или прилагането на общностното право от Първоинстанционния съд — Допустимост

   (член 225 ЕО)

2. Длъжностни лица — Заплата — Надбавка за експатриране — Условия за предоставяне

   (член 4, параграф 1, буква a) от приложение VII към Правилника за длъжностните лица)

1.  Жалбата е недопустима, ако не съдържа доводи, насочени към установяване на грешка при прилагане на правото, която опорочава обжалваното решение, а само повтаря или възпроизвежда буквално вече изложени пред Първоинстанционния съд основания и доводи. За сметка на това, при положение че жалбоподателят оспорва тълкуването или прилагането на общностното право от страна на Първоинстанционния съд, разгледаните в първоинстанционното производство правни въпроси могат отново да бъдат обсъдени в хода на производството по обжалване. Всъщност ако жалбоподателят не би могъл да основе жалбата си на вече изложени пред Първоинстанционния съд основания и доводи, посоченото производство отчасти би се обезсмислило.

   (вж. точка 28)

2.  Макар и разпределянето на правомощията вътре в държавата да е различно в зависимост от институционалната архитектура на всяка държава, съгласно международното публично право тя трябва да се възприема като единен субект. Това разбиране налага и изискването държавата да се представлява пред други държави и международни организации от една-единствена система за дипломатическо представителство, която отразява единния характер на съответната държава в международен план.

   Макар за това дали съответното длъжностно лице може да се смята за работило за „друга държава“ да не е важно дали е било наето от централната администрация на тази друга държава, неговото функционално включване в структурата на постоянното представителство на последната представлява определящ елемент.

   В това отношение както служителите, които извършват работа за държавата посредством нейната централна администрация, така и тези, които извършват работа за автономна област чрез нейната администрация, трябва да се смятат за лица в положение на експатриране по смисъла на член 4, параграф 1 от приложение VII към Правилника, но при условие че са формално включени в структурата на постоянното представителство на споменатата държава.

   Ето защо с оглед на тълкуването на израза „работа за друга държава“ в член 4, параграф 1, буква а), второ тире от приложение VII към Правилника за единствено релевантен трябва да се приема фактът, че е извършвана работа към постоянно представителство на държава. Следователно работата за правителствата на политическите подразделения на държавите не може да се счита за работа за държава, ако заинтересованото лице не е формално включено в структурата на постоянното представителство на държавата.

   (вж. точки 39, 40, 46 и 50)