1. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението
(членове 81 ЕО и 82 ЕО; Регламент № 17 на Съвета, член 15, параграф 2; Известие на Комисията 98/C 9/03)
2. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Право на преценка на Комисията
(Регламент № 17 на Съвета; Известие на Комисията 98/C 9/03)
3. Обжалване — Правни основания — Недостатъчни или противоречиви мотиви — Допустимост
4. Конкуренция — Глоби — Размер — Право на преценка на Комисията — Съдебен контрол — Пълна юрисдикция
(член 229 ЕО; Регламент № 17 на Съвета, член 17)
5. Обжалване — Компетентност на Съда
(членове 81 ЕО и 82 ЕО; Регламент № 17 на Съвета, член 15; Известие на Комисията 98/C 9/03)
6. Общностно право — Принципи — Защита на оправданите правни очаквания
(Регламент № 17 на Съвета, член 15, параграф 2; Известие на Комисията 98/C 9/03)
1. Тежестта на нарушение на общностните правила за конкуренция, която следва да се отчита при определянето на размера на налаганите глоби, се определя, като се отчитат редица други фактори, за които Комисията разполага с право на преценка. Отчитането на утежняващи обстоятелства при определяне размера на глобата съответства на задачата на Комисията да осигурява съответствие в поведението на предприятията с правилата на конкуренцията.
Евентуалната повторност на нарушението е един от елементите, които следва да се вземат предвид, когато се анализира тежестта на конкретното нарушение.
При тези обстоятелства тезата, че преди влизането в сила на Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за ЕОВС, дейността на Комисията в разглежданата област е била лишена от яснота и предвидимост, не взема под внимание правната връзка, съществуваща между член 15, параграф 2 от Регламент № 17, който от правна гледна точка е основание за постановяване на спорното решение, от една страна, и Насоките, от друга страна.
Всъщност Насоките не са законовото основание за определяне на размера на глобата, а съдържат единствено разяснения относно прилагането на член 15, параграф 2 от Регламент № 17. В този смисъл дори в отсъствието на Насоките предприятията винаги са били в състояние да предвидят правните последици от своето поведение.
Следователно при упражняване на правото на преценка Комисията има основание да разгледа данните относно повторността като относими към тежестта на извършеното нарушение и може да приеме тази повторност за утежняващо обстоятелство, без да наруши принципа „nulla poena sine lege“.
(вж. точки 25—30)
2. Щом като нито Регламент № 17, нито Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за ЕОВС предвиждат краен срок за установяване на повторност, това установяване не би могло да бъде изключено по силата на принципа за правна сигурност.
Всъщност Комисията разполага с право на преценка относно данните, които би следвало да се вземат предвид при определяне на размера на глобите, по-точно особените обстоятелства в конкретния случай, контекстът му и възпиращото действие на глобите, като не е необходимо тя да се придържа към обвързващ и изчерпателен списък от задължителни критерии.
Установяването и преценката на характеристиките, специфични за повторността, например повтарящото се противоправно поведение с изтичането на сравнително кратък период между различните нарушения, са част от посоченото правомощие на Комисията и тя не е обвързана с евентуален давностен срок за подобно установяване.
Всъщност повторността е важен елемент, който Комисията следва да преценява, като се има предвид, че отчитането му има за цел да поощри към промяна в поведението предприятията, склонни да се отклоняват от правилата за конкуренция. Ето защо във всеки конкретен случай Комисията може да вземе предвид данните, потвърждаващи склонност към подобно отклонение, включително например времето, което е изтекло между разглежданите нарушения.
(вж. точки 36—40)
3. Въпросът за това дали мотивите на дадено решение на Първоинстанционния съд са противоречиви или непълни е правен и поради това може да бъде повдигнат в рамките на производство по обжалване.
За да изпълни задължението си за мотивиране, Първоинстанционният съд не е длъжен в решението си да излага изчерпателно и да посочва поединично всички представени от страните по спора съображения. Мотивите могат да бъдат и имплицитни, при условие че дават възможност на заинтересованите лица да разберат причините, поради които са постановени съответните мерки, а на компетентния съд — да разполага с достатъчно елементи, за да упражни контрол.
В това отношение при отчитане на посочените обстоятелства повторността е не само релевантен елемент, но и елемент от особено значение и много важна индикация за тежестта на нарушението при преценката на размера на глобата с оглед постигането на действително възпиращо действие. Повторността представлява доказателство за това, че наложената на жалбоподателя предходна санкция не е постигнала достатъчно възпиращо действие.
При преценката на тежестта на нарушението Първоинстанционният съд следователно може да прибегне към понятието „повторност“ без да опорочи своето съдебно решение поради противоречиви мотиви.
(вж. точки 43 и 45—48)
4. Съгласно член 229 ЕО регламентите, приети съвместно от Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз в съответствие с разпоредбите на Договора, могат да предоставят на Съда пълна юрисдикция да правораздава във връзка със санкциите, предвидени в тези регламенти.
Член 17 от Регламент № 17 предоставя такава компетентност на общностния съд. Следователно той е компетентен, освен да упражни обикновения контрол за законосъобразност на санкцията, и да замести преценката на Комисията със своя собствена, и следователно да отмени наложената глоба или периодична имуществена санкция, да намали или увеличи размера ѝ.
Оттук произтича, че общностният съд е оправомощен да упражнява пълна юрисдикция, когато подлага на преценка размера на глобата, и тази юрисдикция може да се упражнява както за намаляване на този размер, така и за неговото увеличаване.
(вж. точки 60—62)
5. Зачитането на правото на защита във всяко производство, което би могло да приключи с налагане на санкции, по-специално глоби или периодични имуществени санкции, е основен принцип на общностното право, който многократно е бил подчертаван в съдебната практика на Съда.
В рамките на производство по обжалване на решение на Първоинстанционния съд, с което се определя размерът на глобата, наложена на предприятие, което е нарушило общностните правила за конкуренция, Съдът, от една страна, упражнява контрол за това в каква степен Първоинстанционният съд отчита правилно от гледна точка на правото основните фактори за преценка на тежестта на дадено поведение в рамките на членове 81 ЕО и 82 ЕО, както и на член 15 от Регламент № 17, а от друга страна проверява дали Първоинстанционният съд се произнася по всички изложени от жалбоподателя доводи, свързани с отмяна на глобата или с намаляване на размера ѝ.
Щом като при упражняването на своята пълна юрисдикция Първоинстанционният съд се основава единствено на разпоредбите, записани в Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за ЕОВС, без да взема предвид други доказателства, обстоятелства или критерии, чието отчитане съответното предприятие не е могло да предвиди, твърдението на посоченото предприятие за нарушение на правото на защита не е основателно.
(вж. точки 68—69 и 82—83)
6. Принципът за забрана на прилагането на наказателния закон с обратна сила е общ за правопорядъка на всички държави-членки и е неделима част от основните принципи на правото, за чието спазване следи общностният съд.
По-конкретно член 7, параграф 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г., предвиждащ принципа за законоустановеност на престъпленията и наказанията (nullum crimen, nulla poena sine lege), може да се противопостави на прилагането с обратна сила на ново тълкуване, дадено на установяваща правонарушение правна норма.
Такава би била хипотезата на тълкуване, дадено от съдебен орган, когато резултатът от него не може да се предвиди по разумен начин към момента на извършване на правонарушението, особено предвид възприетото към този момент тълкуване в съдебната практика по отношение на съответната законова разпоредба.
Въпреки това фактът, че в миналото Комисията е прилагала глоби с определен размер спрямо различни нарушения, не означава, че тя няма право да увеличи този размер в посочените в Регламент № 17 рамки, когато това е необходимо, за да се осигури изпълнението на политиката на Общността в областта на конкуренцията. Напротив, ефикасното прилагане на общностните правила за конкуренция предполага възможността на Комисията във всеки момент да адаптира размера на глобите към нуждите на тази политика.
Предприятията, участващи в административна процедура, в рамките на която може да се наложи глоба, не биха могли да имат оправдани правни очаквания относно даден прилаган в миналото метод за определяне размера на глобите.
(вж. точки 87—91)