1. 

С иска си Комисията на Европейските общности иска от Съда да установи, че като отхвърля офертата за медицински изделия, носещи знака за съответствие „СЕ“, без във всеки случай компетентните възлагащи органи на гръцките болнични заведения да следват процедурата, предписана от Директива 93/42/ЕИО на Съвета относно медицинските изделия ( 2 ), Република Гърция не е изпълнила задълженията си по член 8, параграф 2 от Директива 93/36/ЕИО на Съвета ( 3 ) (за обществените поръчки за доставки), както и по членове 17 и 18 от Директива 93/42.

2.

Както ще обясня в точка 33 от настоящото заключение, считам, че с Решение по дело Medipac-Kazantzidis ( 4 ) — постановено след приключване на писмената фаза по настоящото дело, — що се отнася до Директива 93/42, Съдът вече е уредил въпроса относно задълженията на възлагащите органи и процедурата, която трябва да се прилага от тях в случаи като тези по настоящото дело. Ето защо считам, че не е необходимо да се излага цялата правна уредба на Директива 93/42, както това е изчерпателно направено в Решение по дело Medipac-Kazantzidis.

3.

Член 8, параграфи 1—4 от Директива 93/36 гласят:

„1.   Техническите спецификации, определени в приложение III, се излагат в общите или договорните документи, отнасящи се до всяка поръчка.

2.   Без да се накърняват правно задължителните национални технически правила, при условие че те са съвместими с правото на Общността, техническите спецификации, посочени в параграф 1, се определят от възлагащите органи чрез позоваване на националните стандарти за прилагане на европейските стандарти или чрез позоваване на европейските технически одобрения или на общите технически спецификации.

3.   Даден възлагащ орган може да се отклони от параграф 2, ако:

4.   Възлагащите органи, които се позовават на параграф 3, когато е възможно, вписват причините за това в обявлението за обществена поръчка, публикувано в Официален вестник на Европейските общности, или в документацията за участие в процедурата, като във всички случаи посочват тези причини в своята вътрешна документация и при поискване предоставят тази информация на държавите членки и на Комисията.“ [неофициален превод]

4.

Приложение III към Директива 93/36, озаглавено „Определяне на някои технически спецификации“, гласи:

„За целите на настоящата директива:

5.

Директива 93/36 е транспонирана в гръцкото право, по-конкретно с Президентски декрет № 370 (FEK A 199/1995). В член 16 от този декрет по същество се възпроизвежда текстът на член 8 от Директива 93/36.

6.

Междуведомствено решение № DY7/oik.2480 от 19 август 1994 г. (FEK B 679) за съобразяване на гръцкото законодателство с Директива 93/42 транспонира последната директива в гръцкото право.

7.

Освен това съгласно член 19 от Закон № 2889/2001 Ethnikou Organismos Farmakon (гръцки орган, отговарящ за прилагането на общностните директиви относно медицинските изделия, от ресора на министерство на здравеопазването, наричан по-нататък „ЕОF“) е определен като компетентен орган в областта на медицинските изделия.

8.

Комисията е сезирана с жалба, свързана с отхвърлянето на медицински изделия — по-специално на хирургични конци — в рамките на обявление за обществена поръчка за доставки за обществените болнични заведения в Република Гърция, поради съображения, свързани с „общото съответствие и безопасността на употребата“ на медицинските изделия, макар да са сертифицирани със знака „CE“ ( 7 ), и във всеки случай без да е била приложена предвидената в Директива 93/42 защитна процедура.

9.

На 20 април 2004 г., в рамките на разследването на Комисията, гръцките власти ѝ изпращат циркулярно писмо № 19384 от на ЕОF (наричано по-нататък „циркулярно писмо № 19384“). В това циркулярно писмо се признава, че „някои комитети, отговарящи за обществените поръчки в болничните заведения, са […] отхвърлили поради несъответствие подадени от дружества оферти, свързани с редица медицински изделия, въпреки че същите са носили знака „CE“, без ЕОF да е извършил предварителна проверка“, и че „в някои случаи несъответствието се изразявало в произволно определени от болничните заведения спецификации“. По-нататък в него се посочва, че „засегнатите дружества обаче са сезирали гръцките съдилища и компетентните европейски институции и исканията им са били уважени“. Следователно според гръцките органи с циркулярното писмо № 19384 се припомня на комитетите законоустановената процедура, която са длъжни да спазват, и се посочват пояснения във връзка с нея.

10.

С оглед на горепосочените събития службите на Комисията уведомяват жалбоподателя за намерението си да прекратят преписката. С писмо от 8 ноември 2004 г. жалбоподателят предоставя обаче допълнителни данни, според които въпреки изпращането на циркулярното писмо, компетентните комитети в някои болнични заведения (по-специално многопрофилните болнични заведения в Komotiní, Messolonghi, Agios Nikolaos (о-в Крит) и Venizeleio-Pananeio в Heraklion (о-в Крит) продължават да извършват същите нарушения.

11.

Например в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка, многопрофилното болнично заведение в Komotiní е отхвърлило основна част от офертата на жалбоподателя поради несъответствие на изделията, въпреки че същите са носили знака „CE“ и производството им отговаряло на изискванията на Европейската фармакопея. Макар да е получило циркулярното писмо на ЕОF, болничното заведение е отказало да го приложи и да предаде разглежданите изделия за осъществяване на контрол от страна на ЕОF.

12.

Освен това многопрофилното болнично заведение в Messolonghi е отхвърлило офертата на жалбоподателя и е приключило процедурата, без да уведоми за това ЕОF и без да му предаде образец за проверка. Същото се отнася и до процедурата за възлагане на обществена поръчка, организирана от многопрофилното болнично заведение в Agios Nikolaos (о-в Крит).

13.

Накрая, при процедурата за възлагане на обществена поръчка, организирана от многопрофилното болнично заведение в Heraklion (о-в Крит), въпросното болнично заведение, въпреки че предварително е уведомило ЕОF съгласно циркулярното писмо, е отказало да се съобрази със становището на ЕОF, според което медицинските изделия били безопасни.

14.

С оглед на тези данни на 21 март 2005 г. Комисията изпраща на Република Гърция официално уведомително писмо и започва спрямо тази държава членка производство по член 226 ЕО за установяване на неизпълнение на задължения.

15.

В отговора си от 24 май 2005 г. гръцките власти не оспорват обстоятелството, че някои гръцки болнични заведения не се съобразяват с общностните разпоредби в тази област, като само подчертават изключителния характер на посочените от Комисията случаи. Според гръцките власти тези случаи не могат да доведат до извода, че е налице хоризонтално неизпълнение на общностното право с голям обхват.

16.

На 19 декември 2005 г. Комисията приема мотивирано становище, в което заявява, че Република Гърция не е изпълнила задълженията си по член 8, параграф 2 от Директива 93/36 и по членове 17 и 18 от Директива 93/42 в областта на възлагането на обществени поръчки за доставка на медицински изделия, и разпорежда на тази държава членка да се съобрази с мотивираното становище в срок от два месеца от съобщаването му.

17.

В отговора си от 9 февруари 2006 г. Република Гърция твърди, че е приела необходимите мерки, за да гарантира правилното прилагане на общностното право, и че посочените в мотивираното становище на Комисията случаи са само изключения от обичайната практика. Тя посочва и обстоятелството, че гръцкото законодателство е съобразено с общностното право. Република Гърция се позовава не само на циркулярно писмо № 19384 и на напомнителното писмо от , но също и на обстоятелството, че по искане на болничните заведения ЕОF осъществява систематичен контрол върху качеството на доставките. Накрая, Република Гърция подчертава, че националните болнични заведения все по-систематично спазват указанията на ЕОF.

18.

Въз основа на нови данни обаче Комисията узнава, че в действителност въпросното неизпълнение на задължения не е преустановено. Според тези данни тези случаи са всичко друго, но не изолирани и изключения и освен това възлагащите органи изобщо не били санкционирани за незаконосъобразното си поведение. Всъщност според жалбоподателя малко са на брой болничните заведения, които се съобразяват с приложимите правила. Освен това получените от Комисията данни показват, че ЕОF няма правомощие нито да упражнява какъвто и да е административен контрол спрямо болничните заведения, нито да им налага каквато и да е санкция и че до този момент в тази област не е упражнено такова правомощие от друг, предвиден в гръцкия правен ред, орган (съдебен или друг орган). В подкрепа на своите доводи Комисията посочва няколко решения на националния Върховен административен съд, а именно Symvoulio tis Epikrateias (Държавен съвет), и по-конкретно на неговата „комисия за прекратяване“, като характерни примери за склонността на тази юрисдикция да отхвърля жалбите, подадени срещу решения на възлагащите органи, които са действали в нарушение на директивите и циркулярните писма, приложими в тази област.

19.

Поради това Комисията приема, че неизпълнението на задължения — фактите, за което гръцките власти никога не са оспорвали — не е преустановено, както и че приетите от националните органи мерки за прекратяването му не са нито достатъчни, нито ефикасни. Ето защо Комисията решава да предяви в Съда настоящия иск.

20.

След представянето на писмените становища нито една от страните не е поискала провеждането на съдебно заседание.

21.

Комисията моли Съда:

22.

Гръцкото правителство моли искът да бъде отхвърлен.

23.

Комисията твърди, че Директива 93/36 за съгласуване на процедурите за възлагане на обществени поръчки за доставки предвижда точна рамка, що се отнася до определянето от възлагащите органи на техническите предписания, приложими за включените в оферта изделия. Съгласно член 8, параграф 2 от тази директива националните стандарти за прилагане на европейските стандарти, на европейските технически одобрения или на общите технически спецификации са задължителни както по време на процедурата за възлагане на обществена поръчка, така и по време на процедурата за оценяване на съответствието на продуктите, предмет на оферта. Комисията подчертава обстоятелството, че дерогациите от принципа, посочен в член 8, параграф 2, са изброени изчерпателно в параграф 3 от същия член.

24.

От друга страна, Комисията поддържа, че в изготвените от гръцките болнични заведения покани за представяне на оферти се посочва изискването, предвидено в член 8, параграф 2 от Директива 93/36 за особено европейско техническо одобрение за медицинските изделия, а именно знакът „CE“, който е предвиден и в Директива 93/42. Въпреки това възлагащите органи са изключили оферти за медицински изделия, носещи знака „CE,“, макар изключване поради този мотив да не фигурира ясно сред дерогациите, предвидени в член 8, параграф 3 от Директива 93/36.

25.

Що се отнася до Директива 93/42 относно медицинските изделия, Комисията твърди, че специфичните и изключителни процедури — за сертифициране и пускане в продажба, както и за контрол върху тези изделия — са предвидени по толкова подробен начин, че не може да има съмнение относно сертифицираните качествени характеристики или относно свободата на преценка от страна на националните органи извън предвидената от директивата рамка.

26.

Комисията твърди, че основните изисквания за съответствие и безопасност, на които трябва да отговарят медицинските изделия, са изброени в приложение I към Директива 93/42 и че изделията със знака „CE“ отговарят на всички тези изисквания. Разпоредбите на член 3 във връзка с член 17 от Директива 93/42 представляват основата за признаване, че въпросните изделия отговарят на стандартите и могат да циркулират свободно на вътрешния пазар.

27.

Комисията посочва, че е възможно някои медицински изделия, макар да са сертифицирани със знака „CE“, да бъдат смятани от лекарите за опасни за здравето и безопасността на пациентите. Комисията изтъква обаче, че в подобни случаи тези изделия могат да бъдат отхвърлени от възлагащите органи само в рамките на защитната процедура, предвидена в членове 8 и 18 от Директива 93/42 и описана в циркулярно писмо № 19384.

28.

Комисията отбелязва, че вместо да приложат защитната процедура, гръцките възлагащи органи пряко изключват оферти за медицински изделия, носещи знака „СЕ“.

29.

Според Комисията обаче от постоянната съдебна практика произтича, че наличието на директиви, които сближават законодателствата на държавите членки, като Директива 93/36 и Директива 93/42, и уточняват, че съответствието на включените в оферти продукти с всички определени в директивата технически предписания задължително се сертифицира със знака „СЕ“, води до задължението за държавата членка да спазва специалните процедури в директивата, що се отнася до оспорване на валидността на сертифицирането ( 8 ).

30.

Комисията подчертава, че въпреки приемането на циркулярно писмо № 19384 и изпращането на напомнително писмо две години по-късно, неправомерните действия на възлагащите органи, както и липсата на контрол или санкции от страна на гръцките власти, не са преустановени.

31.

Гръцкото правителство твърди, че болничните заведения в качеството на възлагащи органи спазват релевантните разпоредби от общностното и националното право в областта на обществените поръчки за доставки. Според него обстоятелството, че някои болнични заведения не са се съобразили с релевантните общностни разпоредби, представлява само изключение от общото правило, от което не може да се заключи, че в разглежданата област е налице хоризонтално неизпълнение на общностното право с голям обхват.

32.

От друга страна, гръцкото правителство поддържа, че във всеки случай ЕОF е изпратило циркулярно писмо № 19384 и на 19 януари 2006 г. — циркулярно писмо № 4051, които са послужили да напомнят начина, по който следва да се преценяват изделията с оглед на доставянето им. Ето защо ЕОF приема необходимите мерки, за да гарантира правилното прилагане на общностното право. Освен това гръцкото правителство пояснява, че причината, поради която още не е определило санкциите, които трябва да се налагат на болничните заведения, които не се съобразяват с релевантните общностни разпоредби, е обстоятелството, че Soma Epitheoriton Ypiresion Ygeias kai Pronoias (инспектори към здравните и осигурителни служби) все още извършва проверка.

33.

На първо място, що се отнася до Директива 93/42, бих искал да препратя към Решение по дело Medipac-Kazantzidis ( 9 ), постановено неотдавна — след приключване на писмената фаза по настоящото дело, — в което Съдът постановява, че „[…] възлагащ орган, който е обявил покана за представяне на оферти за доставка на медицински изделия и е уточнил, че последните трябва да съответстват на Европейската фармакопея и [да са] снабдени със знака на Европейската общност „СЕ“, [не може] да отхвърли поради съображения, свързани със закрила на общественото здраве, директно и извън рамките на защитната процедура, предвидена в членове 8 и 18 от Директива 93/42, предложените материали, ако последните са съобразени с техническите изисквания. Ако възлагащият орган счете, че посочените изделия са в състояние да застрашат общественото здраве, той е длъжен да уведоми компетентния национален орган с оглед прилагането на посочената защитна процедура“.

34.

След като тази част по настоящото дело е уредена, основният въпрос, който трябва да се разгледа, е този за тежестта на доказване.

35.

В това отношение Комисията се опитва да докаже въз основа на някои отделни случаи, че поведението на гръцките болнични заведения в качеството на възлагащи органи представлява трайна административна практика, която е незаконосъобразна и не е контролирана, нито санкционирана от компетентните органи. Следователно Комисията иска да се установи, че Република Гърция не е изпълнила общо задълженията си по общностното право.

36.

В Решение от 27 април 2006 г. по дело Комисия/Германия ( 10 ) Съдът постановява, че „дори приложимата национална правна уредба сама по себе си […] да е съвместима с общностното право, неизпълнение на задължения може да произтича от наличието на административна практика, която нарушава това право“.

37.

В това отношение в Решение по дело Комисия/Република Гърция ( 11 ), Съдът постановява, че „[щ]о се отнася до възможността за установяване на неизпълнение на задължения въз основа на административната практика, провеждана в държава членка, Съдът вече е определил приложимите критерии. Всъщност в този случай неизпълнението на задължения може да бъде установено само с помощта на достатъчно подробно и документирано онагледяване на твърдяната практика, необходимо е тази административна практика да се отличава с известна степен на трайност и обща приложимост, а за да достигне до заключение за наличието на обща и трайна практика, Комисията не може да се основава на каквито и да било презумпции“.

38.

По настоящото дело, на 19 декември 2005 г. Комисията приема мотивирано становище, в което посочва, че Република Гърция не е изпълнила задълженията си по член 8, параграф 2 от Директива 93/36 и по членове 17 и 18 от Директива 93/42 в областта на възлагането на обществени поръчки за доставки на медицински изделия, и разпорежда на тази държава членка да се съобрази с това становище в срок от два месеца от съобщаването му.

39.

На 9 февруари 2006 г. Република Гърция отговаря на мотивираното становище и твърди, че е приела необходимите мерки, за да гарантира правилното прилагане на общностното право, именно чрез изпращането на циркулярно писмо № 19384 и на напомнителното писмо от , като обръща внимание на болничните заведения за техните задължения съгласно общностното право. Според мен този подход показва, че гръцкото правителство: i) е приело съществуването на фактите в основата на изложените в мотивираното становище твърдения; ii) е приело допълнителни мерки (а именно напомнителното писмо от ) за разрешаване на проблема; и iii) не е отговорило по същество относно твърдяното поведение.

40.

В исковата си молба Комисията твърди, че въпреки приемането на циркулярно писмо № 19384 и изпращането на напомнително писмо две години по-късно незаконосъобразното поведение на възлагащите органи и липсата на контрол от страна на гръцките власти не са преустановени. Според нея случаите, за които е уведомена, са показателни за това, което изглежда е обичайна практика в гръцките болнични заведения, поради обстоятелството, че въпросното нарушение е всичко друго, но не изолирано и изключение, както твърди гръцкото правителство, и че поведението на отговорните възлагащи органи продължава без какъвто и да е контрол.

41.

Преди да разгледам основателността на твърдяното от Комисията нарушение, най-напред ще изследвам твърдението на гръцкото правителство, според което Комисията не можела да направи общи изводи относно наличието на хоризонтално неизпълнение на общностното право с голям обхват, като изхожда от проверката на особени случаи — считани като „изключение“ от тази държава, — предполагайки, че Република Гърция системно не изпълнява задълженията си.

42.

По-нататък ще се опитам да установя защо според мен може да се счита, че твърдяното нарушение има общ и постоянен характер.

43.

В това отношение мисля, че ще е полезно да цитирам in extenso относимите части от Решение от 26 април 2005 г. по дело Комисия/Ирландия ( 12 ). В това решение Съдът постановява, че въпреки че задължение на Комисията е да докаже наличието на твърдяното неизпълнение ( 13 ), „съгласно член 10 ЕО държавите членки са длъжни да подпомагат Комисията при изпълнението на нейните задачи, които съгласно член 211 ЕО се състоят по-специално в това да гарантира, че разпоредбите на Договора и мерките, приети от институциите в съответствие с него, се прилагат[ ( 14 )] […]. От тази гледна точка следва да се отчита фактът, че когато става дума за проверка на правилното практическо прилагане на националните разпоредби, които имат за цел да гарантират ефективното изпълнение на директивата, Комисията […] [, която не разполага] със собствени правомощия за разследване в тази област, зависи в голяма степен от данните, предоставени от евентуалните жалбоподатели, както и от съответната държава членка […][ ( 15 )]. От това по-специално следва, че когато Комисията е представила достатъчно доказателства, от които са видни определени факти на територията на държавата членка ответник, последната е длъжна да оспори подробно и по същество така предоставената информация и произтичащите от нея последици[ ( 16 )] […]. При такива обстоятелства националните власти всъщност следва първи да извършат необходимите проверки на място в дух на лоялно сътрудничество съгласно задължението на всяка държава членка […] да подпомага Комисията при изпълнението на нейната обща задача[ ( 17 )] […]. По този начин, когато Комисията се позовава на обстойни жалби, от които е видно многократно неизпълнение на разпоредбите на директивата, съответната държава членка е длъжна конкретно да оспори твърдените в тези жалби факти[ ( 18 )] […]. Също така, когато Комисията е представила достатъчно доказателства, от които е видно, че органите на държава членка са възприели трайна и продължителна практика, която е в противоречие с разпоредбите на дадена директива, тази държава членка е длъжна да оспори подробно и по същество така предоставената информация и произтичащите от нея последици“ ( 19 ).

44.

Освен това в своето Решение от 26 април 2007 г. по дело Комисия/Италия ( 20 ) Съдът постановява, че „[д]ържавите членки са обвързани от това задължение по силата на дълга за лоялно сътрудничество, залегнал в член 10 ЕО, в хода на цялото производство, предвидено в член 226 ЕО“.

45.

В този контекст ще разгледам основателността на делото.

46.

На първо място, както Съдът напомня в своето Решение от 25 октомври 2007 г. по дело Комисия/Ирландия ( 21 ), „Комисията може да поиска Съдът да установи неизпълнението на разпоредби на дадена директива, предвид факта че властите в една държава членка са приели обща практика в противоречие на разпоредбите от тази директива, като илюстрира тази практика с конкретни положения“.

47.

В настоящия случай считам, че от предоставената на Съда преписка по делото е видно, че е имало най-малко четиринадесет случая — известни на Комисията — за болнични заведения, действащи в качеството на възлагащи органи по гореописания неправилен и незаконосъобразен начин.

48.

Четиринадесетте случая, които са довели до нарушение на общностно право се отнасят за следните болнични заведения: Attique, Agios Savvas (Атина), Elpis, Argos, болнично заведение на Червения кръст Korgialeneio-Benakeio (Атина), многопрофилно болнично заведение в Kalamata (п-в Пелопонес), многопрофилно болнично заведение в Nafplio, многопрофилно педиатрично болнично заведение P. & A. Kyriakou (Атина), Syros (Цикладски о-ви), многопрофилно болнично заведение (Sparta), многопрофилно болнично заведение Panakardiko (Tripolis), многопрофилно болнично заведение и родилен дом Elena Venizelou, многопрофилно болнично заведение Asklipieio Voulas Attikis и Kos.

49.

От предоставената на Съда преписка по делото е видно, че някои от най-големите болнични заведения в Република Гърция са налице в този списък, а именно: Attique, Agios Savvas (много известно онкологично болнично заведение), Korgialeneio-Benakeio, Kyriakou и Elena Venizelou.

50.

В допълнение считам, че тези случаи отразяват едновременно обширен географски обхват и много области на компетентност, като включват многопрофилни болнични заведения, педиатрично болнично заведение, онкологично болнично заведение и родилен дом ( 22 ).

51.

В това отношение споделям становището на генералния адвокат Geelhoed, изразено в заключението му по дело Комисия/Ирландия ( 23 ), според което „[м]акар изолирани случаи сами по себе си да са достатъчни за установяване на неизпълнение на задължения […], структурното неизпълнение на задължения предполага наличие на по-обща практика или на склонност за неизпълнение, която може да се повтаря. Когато става въпрос за директива, това означава, че поради каквато и да е причина нейните съществени разпоредби не са приложени на практика и нейната цел не е постигната от държавата членка. Обстоятелството, че практиката не е ограничена до конкретен район в тази държава членка, а е по-широко разпространена, тъй като много случаи, противоречащи на разпоредбите на директивата, настъпват едновременно на територията на държавата членка, може да представлява показател“. Всъщност изглежда, че настоящият случай е такъв.

52.

Накрая, в тази връзка трябва да се има предвид, че продуктът, разглеждан в настоящото производство, е продукт, който болничните заведения трябва да купуват системно и редовно. Ето защо, като се има предвид естеството на разглеждания в настоящото производство продукт — за разлика от продукт, който се купува само веднъж („on a one-off basis“), — общата практика, за която ги упреква Комисията, ми се струва, че може да се повтаря.

53.

Ето защо считам, че с оглед на съображенията, изложени по-горе в точки 45—51, и като се има предвид сходството и повтарящият се характер на разглежданите положения, изглежда, че е налице общо и системно неизпълнение на задължението за съобразяване с Директива 93/36 и с Директива 93/42 от страна на възлагащите органи, както и на Република Гърция ( 24 ).

54.

В светлината на изложеното по-горе следва да се отбележи, че от момента, в който Комисията е представила достатъчно доказателства, от които е видно, че властите на държавата членка са възприели трайна и продължителна практика, която е в противоречие с разпоредбите на Директива 93/36 и Директива 93/42, тази държава членка е длъжна да оспори подробно и по същество така представената информация и произтичащите от нея последици.

55.

В конкретния случай обаче от решаващо значение е обстоятелството, че гръцкото правителство не е оспорило нито едно от твърденията, отнасящи се до тези болнични заведения ( 25 ). Освен това Република Гърция не е представила никакъв довод, нито особени доказателства, за да опровергае или оспори подробно и по същество твърденията на Комисията.

56.

В действителност в циркулярно писмо № 19384, в досъдебната фаза, и по-конкретно в писмената си защита по настоящото производство, гръцкото правителство признава обстоятелството, че „някои болнични заведения са действали в нарушение на релевантните общностни разпоредби“.

57.

Ето защо тъй като гръцкото правителство не оспорва твърденията на Комисията и не представя достатъчно доказателства за противното, твърдените от Комисията обстоятелствата трябва да се считат за установени ( 26 ).

58.

Считам, че Комисията е представила достатъчно доказателства за нарушение на общностното право от Република Гърция. Тези доказателства само се подкрепят от обстоятелството, което e видно от предоставената на Съда преписка по делото и което не се оспорва от гръцкото правителство, че незаконосъобразното поведение на възлагащите органи нито се контролира, нито се санкционира от тази държава членка.

59.

От съдебната практика, посочена в точка 43 от настоящото заключение, произтича, че съгласно член 10 ЕО Република Гърция е длъжна да подпомага Комисията при изпълнение на нейните задачи в рамките на производство по член 226 ЕО.

60.

Ето защо, вместо само да отрича ( 27 ), че е възможно от отделни случаи (които тя във всеки случай не оспорва) да се установи общо неизпълнение на задълженията ѝ, Република Гърция е трябвало, по силата на задължението си по член 10 ЕО, по-скоро да представи доказателства за случаи, когато двете разглеждани директиви са били правилно приложени. За тази цел, тя е трябвало да представи изчисление на средния брой покани за представяне на оферти, отправяни всяка година от дадено болнично заведение, за да покаже, че известните на Комисията случаи, предвид броя им, географското им разпределение и естество на продуктите, са действително изключения и че не е имало предопределящ общ недостиг по отношение на всички други случаи. Гръцкото правителство обаче, както в досъдебната фаза, така и в писменото становище в рамките на настоящото производство, явно не предприема действия в този смисъл.

61.

Единственият довод, изтъкнат от гръцкото правителство е, че Комисията не е доказала, че примерите, които са ѝ известни, не са изолирани и единствени случаи.

62.

Според мен, като се има предвид, от една страна, броят, географското разпределение и асортиментът от продукти в болничните заведения, и от друга страна, обстоятелството, че те включват някои от най-големите болнични заведения в Република Гърция, изглежда, че поведението на гръцките болнични заведения представлява общо разпространено нарушение и следователно не може да бъде ограничено до четиринадесетте случая, известни на Комисията.

63.

Всъщност както Комисията е доказала, броят на случаите на нарушение от възлагащите органи и липсата на контрол и санкции за подобно поведение на административно и съдебно равнище — както по принцип, така и в отделните случаи — водят до различен извод от този, предложен от Република Гърция. Ето защо считам, че както действията на възлагащите органи, така и практиката на компетентните контролни органи водят до това, че нарушението на законната процедура има системен характер.

64.

Комисията е доказала, че като се има предвид техният брой и естеството им, наличието на фактическите положения, които са предмет на жалбите, може да се обясни само със склонност към неспазване на задълженията по общностното право в по-широк мащаб. При това положение посочените в жалбите примери на поведение, взети заедно и в този контекст, не могат да се разглеждат само като изолирани случаи, а по-скоро като обстоятелства, показателни за политика или за административна практика, противоречаща на задълженията на тази държава членка ( 28 ).

65.

Всъщност осъществяването от голям брой болнични заведения на процедури за възлагане на обществени поръчки в нарушение на Директива 93/36 противоречи на задължението на гръцките власти, предвидено в член 8, параграф 2 от Директива 93/36.

66.

Комисията правилно подчертава, че мерките, приети от гръцкото правителство за прекратяване на тези нарушения, след като е било уведомено за тях от Комисията, се състоят само в приемането на подзаконов акт от ЕОF, а именно циркулярно писмо № 19384, и изпращането на напомнително писмо две години по-късно. Следва да се отбележи, че последното е изпратено на 19 януари 2006 г., един месец след изпращането от Комисията до гръцките власти на мотивираното становище.

67.

От представената на Съда преписка по делото е видно обаче, че незаконосъобразното поведение на възлагащите органи, както и липсата на контрол и санкции от страна на гръцките власти, не е преустановено.

68.

С оглед на гореизложеното споделям мнението на Комисията, в смисъл че случаите, които са ѝ били съобщени, представляват примери, които показват обичайна практика в болничните заведения относно доставката на медицински изделия.

69.

Доводът на гръцките власти — основаващ се на наличието на национални процедури (по обжалване), предназначени да разглеждат всяко нарушение на правилата в областта на обществените поръчки — не обосновава нарушението на релевантните общностни правила от държавата членка.

70.

Както Съдът посочва в своето Решение от 5 март 1996 г. по дело Brasserie du Pêcheur and Factortame ( 29 ), съгласно „постоянната съдебна практика възможността, предоставена на правните субекти да се позовават пред националните юрисдикции на пряко приложимите разпоредби от Договора, е само минимална гаранция и сама по себе си не е достатъчна, за да гарантира пълното и цялостно прилагане на Договора“.

71.

Всъщност неизпълнението на задължение, произтичащо от административна практика на държава членка, предполага възможността за разкриване на склонност към възприемане на особено поведение от страна на органите на държавата членка ответник ( 30 ).

72.

Според мен такъв е настоящият случай. Както е видно от предоставената на Съда преписка по делото, упрекваната административна практика, която е илюстрирана с много примери, разкрива явно известна степен на трайност и обща приложимост, както и липсата на контрол, прилагане на закона и налагане на санкции ( 31 ). Освен това според изложените от Комисията доводи, както е отбелязано в точка 18 от настоящото заключение, изглежда — с оглед на общата склонност да се отхвърлят жалбите срещу решенията на възлагащите органи, — че тъй като Държавният съвет е далеч от това да не се съгласява с неправилното и незаконосъобразно тълкуване на приложимите разпоредби от възлагащите органи, той по-скоро я е потвърдил ( 32 ).

73.

С оглед на това според мен административната практика, упреквана от Комисията, както е отбелязано по-горе, може да не бъде преустановена. Освен това изглежда, че това нарушение от страна на Република Гърция не само може да има отрицателни последици за специфичните интереси, защитени от Директива 93/36 и Директива 93/42, но също, по-общо, за целите, установени от тези директиви.

74.

Всъщност в настоящия случай разрешението на проблема не е само в приемането на мерки за решаване на определен брой отделни случаи, в които въпросните задължения по общностното право не са изпълнени, а в преразглеждането на общата политика и административната практика на въпросната държава членка ( 33 ).

75.

Освен това изводът, че упрекваната административна практика разкрива явно известна степен на трайност и обща приложимост, както и липсата на контрол, прилагане на закона и налагане на санкции, изглежда парадоксално се потвърждава от довода на гръцкото правителство, че (все още) не е възможно да се налагат санкции, тъй като към момента на представянето на писмената реплика разследването на инспекторите към здравните и осигурителни служби все още не е приключило. Всъщност това разследване изглежда a priori ненадлежно удължено, по-специално поради обстоятелството, че данните, установени по време на административната процедура по член 226 ЕО, биха могли да позволят на гръцките власти да придвижат собственото си разследване. По-конкретно, от предоставената на Съда преписка по делото е видно, че на 26 септември 2006 г. Комисията за пръв път съобщава на Република Гърция за поведението на възлагащите органи, а Република Гърция е депозирала писмената си реплика на Следователно три години и половина са изминали от датата, на която Република Гърция е била за пръв път уведомена за разглежданото поведение.

76.

Според мен следва да се отбележи, че настоящият случай явно отговаря на критериите за продължителност (обстоятелството, че положението на несъответствие е съществувало дълго време) и за тежест (степента, в която въпросното положение в държавата членка се отклонява от резултата, който трябва да постигне чрез общностното задължение) ( 34 ).

77.

Накрая, искът за установяване на неизпълнение на задължения е обективен и продължителният характер на разследването на органите не може да премахне неизпълнението на задължения от страна на Република Гърция. В Решение от 1 март 1983 г. по дело Комисия/Белгия ( 35 ) Съдът постановява, че съгласно „постоянната практика на Съда държава членка не може да се позове на разпоредби, практики или фактически положения от вътрешния си правен ред, за да оправдае неспазването на задължения, които произтичат от общностните директиви“.

78.

Ето защо от посочената по-горе съдебна практика следва, че при липсата на доказателства за противното, представени от гръцкото правителство, трябва да се приеме, че Комисията е доказала надлежно, че като отхвърля оферти за медицински изделия, носещи знака за съответствие „СЕ“, без във всеки случай компетентните възлагащи органи на гръцките болнични заведения да следват процедурата, предписана в Директива 93/42, Република Гърция не е изпълнила задълженията си по Директива 93/36 и Директива 93/42 ( 36 ).

79.

Съгласно член 69, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Комисията е направила искане да се осъди Република Гърция да заплати съдебните разноски.

80.

Ето защо считам, че Съдът следва: