1.

В настоящия случай следва да се разгледа дали разпоредби на Директива 2005/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 година относно замърсяване от кораби и налагане на санкции при нарушения ( 2 ) са съвместими с правни норми от по-висок ранг.

2.

International Association of Independent Tanker Owners (Intertanko), International Association of Dry Cargo Shipowners (Intercargo), Greek Shipping Cooperation Committee, Lloyd’s Register и International Salvage Union (наричани по-нататък: „жалбоподатели“) подават пред High Court of Justice (England & Wales), Queen’s Bench Division (Administrative Court) обща жалба срещу британския министър на транспорта във връзка с планираното транспониране на Директивата. Посочените дружества са значими обединения в сектора на международния морски превоз. Така например Intertanko представлява почти 80 % от световната флотилия от танкери.

3.

Оспорва се съвместимостта на членове 4 и 5 от Директива 2005/35 с Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право, подписана на 10 декември 1982 г. ( 3 ) в Монтего Бей (наричана по-нататък „Конвенцията от Монтего Бей“), към която Общността се е присъединила през 1998 г. ( 4 ), както и с Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 1973 г. и протокола към нея от 1978 г. ( 5 ) (наричана по-нататък „Marpol 73/78“). Посочените разпоредби уреждат наказателната отговорност за нарушение на правилата за изхвърлянето на замърсяващи вещества. Съмнения поражда преди всичко обстоятелството, че Директивата очевидно съдържа по-строг критерий за отговорност в сравнение с Marpol 73/78. По-специално съгласно Директивата достатъчно условие е да е налице груба небрежност, докато Marpol 73/78 предвижда като минимум условие самонадеяност и съзнанието, че може да се причини повреда.

4.

Освен това се поставя въпросът дали отговорността за груба небрежност е съвместима с принципа на правната сигурност.

5.

Директива 2005/35 се основава на член 80, параграф 2 ЕО като правно основание за приемането на мерки в областта на морския транспорт.

6.

Причините за приемането на Директивата произтичат по-специално от съображения 2 и 3 от нея:

7.

Член 3 определя приложното поле на Директивата:

„1.   Настоящата директива се прилага съгласно международното право към изхвърляне на замърсяващи вещества във:

2.   Настоящата директива се прилага към изхвърляне на замърсяващи вещества от какъвто и да е кораб, независимо от неговия флаг, с изключение на военни кораби, военноморски помощен или друг кораб, притежаван или експлоатиран от държава и използван в настоящия момент само за правителствени нетърговски цели.“

8.

В конкретния случай се поставя под въпрос действителността на членове 4 и 5, които гласят:

„Член 4

Нарушения

Държавите-членки обезпечават, че изхвърлянето на замърсяващи вещества от корабите в кое да е от пространствата по член 3, параграф 1 се счита за нарушение, ако е извършено преднамерено [да се чете: „умишлено“], по небрежност [да се чете: „поради самонадеяност“] или поради сериозна небрежност [да се чете: „поради груба небрежност“]. Тези нарушения се считат за криминални престъпления [да се чете: „се считат за престъпления“] поради и при обстоятелствата, предвидени в Рамково решение 2005/667/ПВР, допълващо настоящата директива.

Член 5

Изключения

1.   Изхвърлянето на замърсяващи вещества в кое да е от пространствата по член 3, параграф 1 не се счита за нарушение, ако удовлетворява условията, дадени в приложение I, правила 9, 10, правило 11, буква а) или правило 11, буква c), или в приложение II, правило 5, правило 6, буква а) или правило 6, буква c) към Marpol 73/78.

2.   Изхвърлянето на замърсяващи вещества в кое да е от пространствата по член 3, параграф 1, букви в), г) и д) не се счита за нарушение от собственика, капитана или екипажа, когато се действа на отговорност на капитана, ако удовлетворява условията, дадени в приложение I, правило 11, буква b) или в приложение II, правило 6, буква b) към Marpol 73/78.“

9.

Конвенцията от Монтего Бей включва правила относно преследването на замърсяването на морската среда.

10.

Член 211, параграф 1, първо изречение предвижда установяването на международни стандарти за опазване на околната среда:

„Държавите, действайки чрез компетентна международна организация или световна дипломатическа конференция, установяват международни норми и стандарти за предотвратяване, намаляване и запазване под контрол замърсяването на морската среда от плавателни съдове и съдействат за приемането, по същия начин, където е уместно, на системата от плавателни пътища с цел свеждането до минимум на заплахата от аварии, които могат да предизвикат замърсяване на морската среда, включително и крайбрежието, и да засегнат по този начин свързаните с това интереси на крайбрежните държави.“

11.

Крайбрежните държави черпят нормативни правомощия по отношение на изключителната икономическа зона от член 211, параграф 5:

„За обезпечаване изпълнението на предвиденото в раздел 6, крайбрежните държави могат да приемат по отношение на изключителната си икономическа зона закони и правила за предотвратяване, намаляване и запазване под контрол замърсяването от плавателни съдове, които да са в съответствие с общоприетите международни норми и стандарти, установени посредством компетентна международна организация или обща дипломатическа конференция, и поставящи в действие такива норми и стандарти.“

12.

Съгласно член 42, параграф 1, буква b) по отношение на проливите се прилагат разпоредби, които са аналогични на тези за изключителната икономическа зона:

„(1)   При условие, че се спазват разпоредбите на този раздел, държавите, граничещи с проливи, могат да приемат закони и подзаконови актове, отнасящи се до транзитното преминаване през пролива, във връзка с всички или всеки от следните въпроси:

[…]

[…]“

13.

Член 89 по принцип изключва нормативните компетентности на отделни държави в открито море:

„Никоя държава не може правомерно да претендира за подчиняване на която и да е част от откритото море на своя суверенитет.“

14.

Член 218, параграф 1 предвижда обаче пристанищните държави да преследват нарушения на правилата за изхвърлянето на замърсяващи вещества:

„Ако плавателният съд се намира доброволно в едно от пристанищата или до един от крайбрежните терминали на някоя държава, то тази държава може да предприеме разследване и когато това е оправдано с доказателствен материал, да възбуди съдебно преследване по отношение на всяко изхвърляне от този плавателен съд, станало извън границите на вътрешните води, териториалното море или изключителната икономическа зона на тази държава, и което е в нарушение на приложимите международни норми и стандарти, установени посредством компетентна международна организация или обща дипломатическа конференция.“

15.

В териториалното море се прилагат други разпоредби. Член 2 урежда суверенитета на крайбрежната държава в тази област.

„1.   Суверенитетът на крайбрежната държава се разпростира отвъд нейната сухоземна територия и вътрешните ѝ води, а за архипелажните държави и архипелажните им води — върху прилежаща морска ивица, наречена териториално море.

2.   Този суверенитет се разпростира върху въздушното пространство над териториалното море, както и върху морското дъно и неговите недра.

3.   Суверенитетът над териториалното море се осъществява, като се спазват разпоредбите на тази конвенция [от Монтего Бей] и другите норми на международното право.“

16.

Член 211, параграф 4 съдържа общи правила за разпоредбите относно опазването на околната среда по отношение на териториалното море:

„Крайбрежните държави в границите на териториалното си море, упражнявайки суверенитета си, могат да приемат закони и правила с цел предотвратяване, намаляване и запазване под контрол замърсяването на морската среда от чуждестранни плавателни съдове, включително и плавателните съдове, осъществяващи правото си на мирно преминаване. Тези закони и правила, в съответствие с раздел 3, част II, не трябва да препятстват мирното преминаване на чуждестранните плавателни съдове.“

17.

Член 21 определя кои закони и други правила на крайбрежната държава, отнасящи се до мирното преминаване, са разрешени:

„1.   В съответствие с разпоредбите на тази конвенция и другите норми на международното право крайбрежната държава може да приема закони и правила, отнасящи се до мирното преминаване през нейното териториално море, във връзка с всички или с всеки един от следните въпроси:

[…]

[…]

2.   Такива закони и правила не се прилагат по отношение на проектирането, построяването, комплектуването на екипажи и оборудването на чуждестранните кораби, освен ако те водят до привеждането в действие на общоприети международни правила и стандарти.

3.   […]

4.   Чуждестранните кораби, упражнявайки правото на мирно преминаване през териториалното море, спазват всички такива закони и правила и всички общоприети международни правила, отнасящи се до предотвратяването на сблъскванията по море.“

18.

Marpol 73/78 е договорена в рамките на Международната морска организация (International Maritime Organisation, наричана по-нататък: „ИМО“). Към нея са се присъединили — доколкото това е относимо в конкретния случай — всички държави-членки ( 6 ), но не се предвижда присъединяването на Общността (член 13).

19.

Член 4 от Marpol 73/78 предвижда:

„(1)   Забранява се всякакво нарушение на изискванията на тази конвенция независимо от мястото на неговото извършване и санкциите за такова нарушение се определят от законодателството на администрацията на съответния кораб. Ако администрацията е информирана за такова нарушение и се убеди в наличието на достатъчно доказателства, позволяващи да възбуди съдебна процедура по отношение на предполагаемото нарушение, тя дава разпореждане за възбуждане на такава процедура, колкото е възможно по-скоро в съответствие със своето законодателство.

(2)   Забранява се всякакво нарушение на изискванията на конвенцията, извършено в рамките на юрисдикцията на страна по конвенцията, като санкциите за такова нарушение се определят от законодателството на тази страна. В случай на извършване на такова нарушение съответната страна:

(3)   В случай, когато информация или доказателства за нарушение на тази конвенция от кораб е изпратена до администрацията на кораба, тази администрация незабавно информира за взетите мерки страната, изпратила ѝ информацията или доказателствата, а така също и Организацията.

(4)   […]“

20.

Член 9 съдържа правила относно връзката с други международни споразумения и тълкуването на понятието „юрисдикция“.

„Член 9

(1)   […]

(2)   Нищо в тази конвенция не пречи на кодификацията и развитието на морското право от Конференцията по морско право на ООН, свикана в съответствие с Резолюция 2750 С (XXV) на Общото събрание на ООН, както и на сегашните и бъдещите претенции и правни позиции на която и да е държава по въпроси на морското право и по отношение на характера и обхвата на юрисдикцията на крайбрежната държава или държавата на флага.

(3)   Терминът „юрисдикция“ в тази конвенция се тълкува в съответствие с международното право, действащо в момента на прилагане или тълкуване на конвенцията.“

21.

Разпоредбите относно замърсяването с нефт в резултат на експлоатацията на кораби са установени в приложение I към Конвенцията Marpol 73/78 ( 7 ). Правила 9 и 10 предвиждат ограничения, които забраняват изхвърлянето в специални пространства, на минимално разстояние от сушата или в определено максимално количество (изразено като моментно изхвърляно количество за морска миля, като общо количество или като нефтено съдържание на отпадъчния флуид). Следователно изхвърлянето в морето на нефт или нефтени смеси от кораби е забранено, освен ако не са спазени редица условия.

22.

Правило 11 от приложение I обаче предвижда изключения от забраните за изхвърляне:

„Правила 9 и 10 от настоящото приложение не се прилагат при:

23.

Приложение II ( 9 ) към Конвенция Marpol 73/78 включва разпоредби, съответстващи на тези от приложение I. Посочените разпоредби обаче не се прилагат към нефт и нефтени смеси, а към вредни течни вещества под формата на насипни товари. Правило 5 от приложение II забранява изхвърлянето в морето на определени вещества. Правило 6, буква b) от приложение II гласи:

„Правило 5 от настоящото приложение не се прилага при:

[…]

24.

По искане на жалбоподателите High Court of Justice отправя следните преюдициални въпроси:

25.

В писмената фаза на производството участват жалбоподателите в главното производство, Кралство Дания, Република Естония, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Италианската република, Република Кипър, Република Малта, Кралство Швеция и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, както и Европейският парламент, Съветът на Европейския съюз и Комисията на Европейските общности. В съдебното заседание на 25 септември 2007 г. участват всички посочени по-горе страни в производството, с изключение на Кралство Дания и Република Естония.

26.

По-долу (в точка А) в самото начало ще разгледам някои съмнения по отношение на допустимостта на преюдициалното запитване и на компетентността на Съда. След това във връзка с отговора на първия въпрос става дума за критерия за отговорност за нарушения на правилата за изхвърляне на замърсяващи вещества извън териториалното море, т.е. в открито море, в морски проливи, използвани за международния транспорт, и в изключителната икономическа зона. Ще се изясни, че въз основа на взаимодействието си с Конвенцията от Монтего Бей [Конвенцията] Marpol 73/78 дефинира изчерпателно стандарта за отговорност, който следва да се прилага в тези морски пространства (във връзка с това по-долу в точка Б). За разлика от това по отношение на териториалното море, което ще бъде предмет на разглеждане по втория и по третия въпрос, Marpol 73/78 има в най-добрия случай функцията на минимален — обвързващ за държавите-членки, но не и за Общността — стандарт, по-специално поради факта че в посоченото пространство, което е част от държавната територия на крайбрежните държави, Конвенцията от Монтего Бей не ограничава в такъв широк обхват нормативните компетентности като в други морски пространства (по този въпрос по-долу в точка В). На последно място (в точка Г) следва да се разгледа дали грубата небрежност като критерий за отговорност е съвместима с принципа на правната сигурност.

27.

Френското правителство поставя въпроса за допустимостта на преюдициалното запитване. За разлика от дело British American Tobacco ( 11 ), препращащата юрисдикция не била посочила, че в спора по главното производство ставало дума за законосъобразността на планираното транспониране на разглежданата директива. Също, поне с оглед на първия въпрос, нямало никакъв спор между страните в главното производство.

28.

Тези твърдения се основават на това, че по изключение Съдът трябва да разгледа обстоятелствата, при които е сезиран от националния съд, за да провери собствената си компетентност ( 12 ). Съгласно постоянната съдебна практика отправеното от националната юрисдикция запитване може да бъде отхвърлено само ако е очевидно, че исканото тълкуване на общностното право няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора по главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или когато Съдът не разполага с необходимите фактически и правни елементи, за да бъде полезен с отговора си на поставените му въпроси ( 13 ). С изключение на тези случаи, Съдът принципно е длъжен да се произнесе по преюдициалните въпроси за тълкуването на разпоредби на общностното право ( 14 ). В този контекст понятието за тълкуване включва и разглеждане на действителността ( 15 ).

29.

Френското правителство не изтъква никакво съображение в полза на тезата, че преюдициалните въпроси или спорът по главното производството били от хипотетично естество. Напротив, очевидно е, че спорът по главното производство е от реално естество и че преюдициалните въпроси имат основно значение за решаването на този спор. Съдът също няма нужда от други елементи относно естеството на спора по главното производство, за да отговори на преюдициалното запитване. От Решение по дело British American Tobacco ( 16 ), посочено по-горе, Съдът е запознат с факта, че в Обединеното кралство е възможно да се подаде жалба за препятстване транспонирането на директива, която може да доведе до отправянето до Съда на въпроси за действителноста на посочената директива. Въпреки съмненията на френското правителство по допустимостта, преюдициалното запитване следователно не трябва да се отхвърли.

30.

По-нататък Дания и Съветът поставят въпроса дали Съдът е компетентен да се произнесе по тълкуването на Конвенцията от Монтего Бей. Към Конвенцията са се присъединили Общността и всички нейни държави-членки въз основа на споделена компетентност ( 17 ). Поради това Съдът принципно не е компетентен да тълкува разпоредби, които са от изключителната компетентност на държавите-членки. Само по изключение той може да има право да тълкува такива правила, за да установи дали те попадат в изключителната компетентност на държавите-членки ( 18 ).

31.

Съдът обаче приема за установено, че наличието на разпоредби на общностното право — като техният обхват и вид не са определящи — в специалния контекст на Конвенцията от Монтего Бей по въпроси, които урежда посочената конвенция, е условие да се приеме, че е налице споделена компетентност ( 19 ). С други думи, в областта на Конвенцията от Монтего Бей съществува най-малкото и компетентност на Общността по въпроси, уредени в посочената конвенция, щом като въобще има приложимо общностно право, независимо от това дали общностната правна уредба е изчерпателна или за държавите-членки остава свобода на преценка в законодателната дейност.

32.

Поради това в настоящия случай доводът на Дания и на Съвета, че Съдът не бил компетентен, е несъстоятелен. Следва да се приеме, че разпоредбите на Конвенцията от Монтего Бей, които са относими за разглеждане на Директива 2005/35, най-малкото попадат в компетентност, която е споделена между държавите-членки и Общността. В противен случай Директивата би трябвало да бъде отменена само поради липсата на правно основание. Нито една от страните в производството обаче не оспорва правното основание на Директивата.

33.

Следователно Съдът е компетентен да даде тълкуване на съответните разпоредби на Конвенцията от Монтего Бей.

34.

Първият въпрос се отнася до отговорността на лица, които не са посочени в Marpol 73/78, за изхвърляния извън териториалното море. Според жалбоподателите, Гърция, Малта и Кипър съответните правила са несъвместими с Marpol 73/78.

35.

Следователно на първо място трябва да се уточни дали Marpol 73/78 представлява критерий за законосъобразността на Директива 2005/35 и след това евентуално дали Marpol 73/78 ограничава отговорността за инцидентни изхвърляния, както твърдят жалбоподателите.

36.

Страните в производството застъпват различни хипотези, които могат да доведат до използването на Marpol 73/78 като критерий за законосъобразността на Директива 2005/35. На първо място, Общността би могла по силата на международното право да е обвързана от Marpol 73/78 (по този въпрос в буква а). На второ място, Marpol 73/78 би могла косвено да обвързва Общността, доколкото Конвенцията от Монтего Бей ограничава нормативните правомощия на Общността чрез позоваване на стандартите в Marpol 73/78 (по този въпрос в буква б). На трето място, обвързването от Marpol 73/78 би могло да произтича от това, че Директива 2005/35 има за цел да хармонизира прилагането на Конвенцията на общностно равнище (по този въпрос в буква в).

37.

Както подчертават Съветът и Комисията, в Решение по дело Peralta Съдът е приел, че Общността не е обвързана от разпоредбите на Marpol 73/78 ( 20 ).

38.

Както към датата на постановяване на настоящото решение, така и понастоящем Общносттта не е страна по Marpol 73/78. Законосъобразността на акт на Общността принципно не зависи от неговата съвместимост с международно споразумение, по което Общността не е страна ( 21 ).

39.

Обратно на твърденията на Кипър и на Обединеното кралство, от Решение по дело Poulsen и Diva Navigation ( 22 ) също не следва, че Общността безспорно е обвързана от всяка норма на международното право. Макар Съдът да е приел, че правомощията на Общността трябва да се упражняват при спазване на международното право, изложените по-долу съображения все пак показват, че това твърдение се отнася до обичайното международно право ( 23 ). В конкретния случай обаче няма съображения в подкрепа на тезата, че съответните разпоредби на Marpol 73/78 биха кодифицирали обичайното международно право.

40.

За разлика от това, не трябва от самото начало да се изключва втора хипотеза за обвързването на Общността от Marpol 37/78, застъпена в Решение по дело Peralta, посочено по-горе, и по-специално поемането на правомощия, упражнявани по-рано от държавите-членки в приложното поле на тази конвенция ( 24 ). Посочената хипотеза, застъпена от жалбоподателите, се отнася до съдебната практика по обвързването на Общността от ГАТТ (Общо споразумение за митата и търговията) преди присъединяването ѝ към него ( 25 ). Във връзка с това Съдът се основава на редица съображения.

41.

Макар ГАТТ да представлява споразумение, в което участват държавите-членки и което вече е било в сила при създаването на Общността, към датата на постановяване на Решение по дело International Fruit Company съответните правомощия в областта на търговската политика са били прехвърлени изцяло върху Общността. Поради това само Общността е можела да предприема действия в областите, попадащи в обхвата на ГАТТ. В съответствие с това и със съгласието както на държавите-членки, така и на останалите договарящи държави по ГАТТ, в рамките на ГАТТ Общността вече е действала от името на държавите-членки.

42.

За разлика от положението с търговската политика, в настоящия случай Общността няма изключителна компетентност, предоставена ѝ по силата на Договора, да регламентира изхвърлянето в морето на замърсяващи вещества от кораби. Посочената компетентност — било то по силата на член 80, параграф 2 ЕО, относно транспортната политика, или на член 175 ЕО, относно политиката в областта на околната среда ( 26 ) — е по-скоро конкурираща, т.е. остава компетентност на държавите-членки, докато не се осъществява от Общността ( 27 ). Макар че Общността е упражнила посочената компетентност най-късно с приемането на Директива 2005/35, не може да се твърди, че в резултат на това съответните правомощия на държавите-членки са преминали изцяло върху нея, тъй като Директивата по силата на членове 1 и 2 от нея установява само минимален стандарт, като държавите-членки могат да излизат извън обхвата му при спазване на международното право.

43.

Независимо от това дали компетентността на Общността междувременно е станала изключителна, трябва да се зададе въпросът дали подобно поемане на правомощия, осъществяващо се чрез упражняване на компетентност, е достатъчно, за да се твърди, че е налице обвързване от международноправни задължения на държавите-членки. Все пак поемането на правомощията в областта на търговската политика, за което става дума по отношение на ГАТТ, е било изрично установено в Договора. В този смисъл Решение по дело Peralta, посочено по-горе, се позовава на поемане „въз основа на Договора“ ( 28 ). В аналогичен случай Съдът също е отхвърлил обвързване от Конвенцията за издаване на европейски патенти, подписана на 5 октомври 1973 г. в Мюнхен ( 29 ), въпреки че с Директива 98/44 ( 30 ), която е трябвало да бъде проверена, отчасти е било хармонизирано прилагането ѝ ( 31 ).

44.

Освен това не се твърди, че във връзка с Marpol 73/78 Общността се явявала в качеството си на правоприемник на държавите-членки и това действие имало съгласието на останалите договарящи страни, какъвто е бил случаят по отношение на ГАТТ.

45.

Поради това не може да се обоснове обвързване на Общността от Marpol 73/78 въз основа на поемането на правомощията на държавите-членки.

46.

Както повечето страни в производството посочват още в писмената фаза на производството, Marpol 73/78 може да е била инкорпорирана от Конвенцията от Монтего Бей в общностното право като критерий за преценка.

47.

От член 300, параграф 7 ЕО следва, че институциите на Общността и държавите-членки са обвързани от споразуменията, сключени по реда на посочения член. Конвенцията от Монтего Бей е подписана от Общността и след това одобрена с Решение 98/392. Съгласно постоянната съдебна практика от това следва, че разпоредбите на тази конвенция стават неразделна част от общностния правен ред ( 32 ).

48.

Международни споразумения, сключени от Общността, имат предимство пред актовете на вторичното общностно право ( 33 ). Следователно Съдът преценява законосъобразността на актове на общностните институции с оглед на разпоредбите на подобни споразумения.Той обвързва обаче преценката с условието, че нито естеството, нито структурата на Конвенцията трябва да представляват пречка за подобно прилагане. Във всеки случай, при условие че частнопрaвните субекти възнамеряват да се позоват на това, въпросните разпоредби, предвид тяхното съдържание, трябва да са безусловни и достатъчно точни ( 34 ).

49.

Според мнението на френското правителство и Съвета, към което в съдебното заседание се присъединиха правителствата на Италия, Испания и Швеция, както и Парламентът, двете условия не допускат частноправните субекти да се позовават на Конвенцията от Монтего Бей.

50.

Този довод изненадва с оглед на досегашната практика на Съда. Особено внимание заслужава Решение по дело Poulsen и Diva navigation, посочено по-горе, в което става дума за това дали в рамките на наказателно производство на датския капитан на регистриран в Панама кораб може да бъде противопоставена забрана за риболов, установена в общностен регламент в областта на рибарството. В посочения случай Съдът прибягва до Конвенцията по Монтего Бей преди влизането ѝ в сила като специфичен израз на обичайното международно право, за да установи изключителната принадлежност на кораба към държавата на знамето ( 35 ) и за да изключи прилагането на забраната за риболов към този кораб в изключителната икономическа зона и в територалното море ( 36 ). Следователно Съдът принципно признава, че частноправните субекти могат да се позовават на установените в Конвенцията от Монтего Бей разпоредби. В съдебното заседание жалбоподателите правилно подчертават, че би било напълно непонятно, ако тази възможност им се отнеме след влизането в сила на Конвенцията от Монтего Бей.

51.

Съдебната практика след влизането в сила на Конвенцията от Монтего Бей също не съдържа насоки в това отношение. Така например от член 94 от Конвенцията от Монтего Бей ( 37 ) Съдът е направил извод за отговорността съгласно международното право на държавите на знамето и неотдавна е отграничил териториалното приложно поле на Шеста директива ДДС ( 38 ) въз основа на разпоредбите относно суверенните права на държавите в различните морски зони ( 39 ). Тези разпоредби са отново от интерес в конкретния случай.

52.

В посочените случаи обаче Съдът нито е разгледал естеството и структурата на Конвенцията от Монтего Бей, нито е установил дали въпросните в случая разпоредби, предвид тяхното съдържание, са безусловни и достатъчно точни.

53.

Важен мотив на Съвета изглежда е това, че по негови сведения трети страни не прилагат Конвенцията от Монтего Бей в националното право. По-специално принципно се избягвало да се изясняват по съдебен ред въпроси на тълкуването на Конвенцията от Монтего Бей. Дори и да се приемело, че това твърдение било вярно, това нямало да е ipso facto пречка за прилагането на общностното право ( 40 ). По-скорo трябва да се разгледа Конвенцията от Монтего Бей.

54.

С оглед на естеството и структурата на Конвенцията от Монтего Бей по-специално Съветът подчертава насочеността ѝ към глобални въпроси, които следвало да бъдат регламентирани на международно равнище и в съответствие с принципа на реципрочност. Освен това ставало въпрос за териториални въпроси и за функциите, които държавите имали като такива. На последно място, Конвенцията от Монтего Бей предвиждала различни процедури за уреждане на спорове, които предоставяли на договарящите страни известна гъвкавост.

55.

Накратко казано, доводът има предвид да се приложи правораздаването по специалното естество на ГАТТ и на споразуменията за СТО (Световна търговска организация) към Конвенцията от Монтего Бей. По-специално аргументът за реципрочността обаче е в противоречие с многократно изтъкваното в съдебното заседание естество на Конвенцията от Монтего Бей като „Конституция на моретата“. Според съображение 4 от нея Конвенцията има за цел „да се установи [обективен] правен ред за моретата и океаните, който да улесни международните отношения и да насърчи използването на моретата и океаните за мирни цели, справедливото и ефикасно използване на техните ресурси […]“.

56.

Позоваването на използването за мирни цели е адресирано точно и до частноправните субекти, участващи в морския транспорт. Това подчертават правилата относно гражданското корабоплаване. По традиция последното се извършва най-често от частноправни субекти, които имат жизнен интерес държавите-членки да спазват установените в Конвенцията от Монтего Бей правила относно морския транспорт. Тази констатация е приложима например към разпоредбите относно мирното преминаване, които ще бъдат разгледани по-долу, но и, в по-общ аспект, към разпоредбите относно компетентностите по отношение на замърсяването от кораби.

57.

Възможностите за уреждане на спорове въз основа на Конвенцията от Монтего Бей не възпрепятстват Съда да прилага разпоредби на Конвенцията, за да провери законосъобразността на вторичното общностно право. Именно посочените правила не пораждат никаква изключителна компетентност на други институции да тълкуват Конвенцията от Монтего Бей. Напротив, подчертаната от Съвета свобода на договарящите държави съгласно член 280 от Конвенцията от Монтего Бей да се споразумяват свободно помежду си изключва изключителната отговорност ( 41 ).

58.

За разлика от това, което отчасти се твърди, „гъвкавостта“, или по-добре казано, възможността да се избере процедурата за уреждане на спорове въобще не е индикация за гъвкавостта на останалите разпоредби на Конвенцията от Монтего Бей. Нито правилата относно уреждането на спорове, нито някакви други разпоредби на Конвенцията от Монтего Бей предоставят на договарящите държави в обща форма гъвкавост, съответно възможности за дерогация от правилата на Конвенцията от Монтего Бей.

59.

Поради това Конвенцията от Монтего Бей е критерий за законосъобразността на актовете на общностните институции. В каква степен частноправните субекти могат да се позоват на това, следователно може да следва единствено от самата съответно приложима разпоредба. Тя трябва, предвид нейното съдържание, да е безусловна и достатъчно точна.

60.

В настоящото производство не става дума за компетентността на държавите-членки да приемат правила за корабите, които плават под тяхно знаме. По-скоро първият въпрос се отнася до правилата, които засягат член 4 и член 5, параграф 2 от Директива 2005/35 относно всички замърсявания от кораби в морските проливи, в изключителната икономическа зона и в открито море, независимо от това дали плават под знаме на Общността. Съдът вече е признал, че нормативната компетентност в тези зони, т.е. извън територията на държавите-членки, трябва да се определя съгласно Конвенцията от Монтего Бей ( 42 ). За първия въпрос относими разпоредби са членове 87 и 89, член 218, параграф 1, членове 55 и 58, член 211, параграф 5 и член 42, параграф 1, буква b) от Конвенцията от Монтего Бей.

61.

Член 87, параграф 1, буква а) гарантира свободата на корабоплаване в открито море. Член 89 принципно забранява на държавите да подчиняват която и да е част от откритото море на своя суверенитет. Ако обаче плавателният съд се намира доброволно в едно от пристанищата или до един от крайбрежните терминали на някоя държава, то тази държава може да предприеме разследване в съответствие с член 218, параграф 1. Ако това е оправдано с доказателствен материал, пристанищната държава може да възбуди съдебно преследване по отношение на всяко изхвърляне от този плавателен съд извън границите на вътрешните води, териториалното море или изключителната икономическа зона на тази държава. Условие е изхвърлянето да нарушава приложимите международни норми и стандарти, установени посредством компетентна международна организация или обща дипломатическа конференция ( 43 ). Подобна процедура предполага заинтересованата държава да може да санкционира подобни изхвърляния в открито море.

62.

От член 58, параграф 1 от Конвенцията от Монтего Бей следва, че в изключителната икономическа зона също се прилага свободата на корабоплаване. Суверенитетът на крайбрежната държава върху тази зона е функционален и съгласно член 55 от Конвенцията от Монтего Бей ограничен до правомощията, които ѝ предоставя Конвенцията ( 44 ). Съгласно член 211, параграф 5 с обезпечаване изпълнението на предвиденото в раздел 6 от Конвенцията от Монтего Бей крайбрежните държави могат да приемат по отношение на изключителната си икономическа зона закони и правила за предотвратяване, намаляване и запазване под контрол замърсяването от плавателни съдове. Те трябва да са в съответствие с общоприетите международни норми и стандарти, установени посредством компетентна международна организация или обща дипломатическа конференция, и поставящи в действие такива норми и стандарти.

63.

По отношение на проливи, използвани за международното корабоплаване, предвид тази функция се прилагат специалните разпоредби на част III от Конвенцията от Монтего Бей. Съгласно член 42, параграф 1, буква b) граничещите държави могат да приемат закони и подзаконови актове, отнасящи се до транзитното преминаване през пролива, и по-специално във връзка с предотвратяването, ограничаването и контролирането на замърсяването чрез въвеждането на приложими международни правила и норми относно изхвърлянето на нефт, нефтени отпадъци и други замърсяващи вещества в пролива.

64.

Следователно от посочените разпоредби ясно следва, че Общността, упражнявайки поетите от държавите-членки компетентности, може да предвижда санкционирането на изхвърлянията в засегнатите от това морски зони, когато те нарушават общоприети международни правила.

65.

Посочените разпоредби не са безусловни, доколкото предполагат приемането на съответни международни стандарти. Комисията обаче правилно изтъква, че това условие е изпълнено от Marpol 73/78. Както следва по-специално от съображение 2 и член 1, параграф 1 от Директива 2005/35, по отношение на общоприетите международни правила става дума за изискванията на Marpol 73/78. Никоя от страните в производството не твърди, че тези изисквания не са достатъчно точни и безусловни.

66.

Дали въпросните разпоредби са пряко приложими и — във връзка с това — дали те пораждат права за частноправните субекти, не е от решаващо значение за отговора на преюдициалното запитване. Правните основания на Договорите също не са принципно пряко приложими в смисъл, че частноправните субекти могат да черпят от тях права или правни последици в тяхна полза. Все пак частноправните субекти могат да поставят под въпрос законосъобразността на разпоредбите на вторичното право, като оспорват тяхното правно основание ( 45 ). Точно такова е положението в настоящия случай: следва да се разгледа дали на основание Конвенцията от Монтего Бей Общността има право да приема оспорваните разпоредби на Директива 2005/35.

67.

Дори обаче да се приеме, че Съдът трябва да счита правата на частноправните субекти за императивно условие за прилагане на посочените по-горе разпоредби като критерий за законосъобразност, от това не би произтекло нищо друго. Всъщност още в Решение по дело Puolsen и Diva Navigation ( 46 ), посочено по-горе, Съдът е приложил свободата на корабоплаване по силата на член 87, параграф 1, буква а) и член 58, параграф 1 от Конвенцията от Монтего Бей. Общността може да се намесва в тези права извън териториалното море само ако Конвенцията от Монтего Бей ѝ предоставя нормативна компетентност.

68.

Поради факта че съгласно Конвенцията от Монтего Бей извън териториалното море са разрешени само правила относно изхвърляния, които прилагат Marpol 73/78, Общността няма право да приема излизащи извън този обхват правила по отношение на съответните морски зони ( 47 ).

69.

От друга страна, тезата на Италия, че въпреки посочените разпоредби извън териториалното море биха могли да се приемат и прилагат по-строги защитни мерки, не е убедителна. Вярно е, че държавите трябва да опазват морската среда, така както е изложено по-специално в член 192 от Конвенцията от Монтего Бей. Извън териториалното море обаче това задължение се конкретизира от посочените по-горе разпоредби, които поставят в действие общите международни стандарти, приети в съответствие с член 211, параграф 1. Тази препратка към общите стандарти е оправдана поради факта, че едностранни мерки биха могли да утежнят международното корабоплаване. Това важи по-специално в открито море, където би било мислимо паралелното действие на множество различни стандарти на защита.

70.

Следователно чрез препратката на посочените разпоредби на Конвенцията от Монтего Бей, сключена от Общността, извън териториалното море Marpol 73/78 става критерий за проверка по отношение на Директива 2005/35. В това отношение следва да се има предвид, че съгласно Конвенцията от Монтего Бей са разрешени само разпоредби, които са в съответствие с Marpol 73/78, т.е. правила, които поставят в действие установените там правила. За разлика от това, в посочените морски зони не са разрешени разпоредби, които излизат извън обхвата на действие на Marpol 73/78.

71.

По-специално жалбоподателите основават проверката на Директива 2005/35 с оглед на Marpol 73/78 на последно място и на това, че Директивата трябвало да хармонизира прилагането на Конвенцията в държавите-членки. На този етап ще разгледам посочената хипотеза при условията на алтернативност в случай, че Съдът няма да приложи Конвенцията от Монтего Бей като критерий за преценка на законосъобразността на Директивата.

72.

Както подчертават жалбоподателите и правителствата на Дания, Гърция, Малта, Швеция и Кипър, има редица съображения в подкрепа на тезата, че Директива 2005/35 не може да дерогира Marpol 73/78. Съгласно член 1, параграф 1 нейната цел е да включи международните стандарти за замърсяване от кораби в правото на Общността. Съгласно съображение 2 посочените стандарти произтичат от Marpol 73/78, на което Директивата се позовава в член 2, точка 1 ( 48 ) под формата на динамична препратка. Съгласно съображение 3 прилагането на Конвенцията от държавите-членки следва да бъде хармонизирано от Директивата. Съгласно съображение 15 ( 49 ) трябва да бъдат установени по-специално санкции за нарушения на посочените международни стандарти. За разлика от това, текстът на Директива 2005/35 не изглежда да съдържа изрични индикации за възнамерявана дерогация от Marpol 73/78.

73.

Презумпцията за обвързване на Общността от прилагането на международни задължения се основава също на съдебна практика, установена във връзка с ГАТТ. Вярно е, че поради естеството и структурата си ГАТТ и споразуменията за СТО по принцип не принадлежат към нормите, с оглед на които Съдът преценява законосъобразността на актовете на общностните институции ( 50 ). Въпреки това ако Общността е искала да изпълни определени задължения, поети в техните рамки, или ако общностният акт препраща изрично към специални разпоредби на тези споразумения, Съдът трябва да прецени законосъобразността на въпросния общностен акт с оглед на това ( 51 ).

74.

Посочената съдебна практика се основава обаче на това, че ГАТТ и споразуменията за СТО са част от общностното право и поради това сами по себе си принципно обвързват Общността ( 52 ). За разлика от това, по отношение на прилагането на Marpol 73/78 от Директива 2005/35 липсва задължение, което Общността е поела.

75.

Съдът все пак най-малкото е подсказал, че Директива 98/44 е трябвало да се преценява с оглед на Конвенцията за издаване на европейски патенти ( 53 ), въпреки че не Общността, а само нейните държави-членки са участвали в нея ( 54 ). Като основание да навлезе в такова разглеждане Съдът посочва доводə, че Директивата пораждала задължения на държавите-членки, чието изпълнение щяло да наруши техните международни задължения, въпреки че Директивата изрично декларира, че тя не засяга посочените задължения ( 55 ).

76.

Не изглежда обаче да има правно основание за разглеждане на вторичното право въз основа на поети от Общността международни задължения на държавите-членки. По-скоро то би било в противоречие с констатацията в решението по същото дело, посочено по-горе, че Общността не е обвързана от международните задължения на държавите-членки ( 56 ).

77.

Предвид изложеното по-горе Общността принципно може да задължи държавите-членки да предприемат мерки, които са в противоречие с техните международни задължения. За това вече свидетелства член 307 ЕО, който урежда несъответствието между наследените международни договори и общностното право. Дори ако задълженията на държавите-членки по наследени международни договори първоначално не се засягат от конфликти с общностното право, държавите-членки трябва да предприемат всички подходящи мерки за преустановяване на тези конфликти. Това може дори да изисква денонсирането на международни договори ( 57 ). Държавите-членки принципно не могат да противопоставят на общностното право договори, сключени след тяхното присъединяване ( 58 ).

78.

Конфликтът между общностното право и международните задължения на държавите-членки обаче води винаги до проблеми и е от естество да засегне полезното действие на съответните разпоредби на общностното и/или на международното право. Поради това е уместно и необходимо с оглед на лоялността към Общността да се положат усилия за избягване на конфликти, по-специално по отношение на тълкуването на съответните разпоредби. Това важи особено когато съответната общностна мярка — както е в конкретния случай — има за цел хармонизираното прилагане на международни задължения на държавите-членки.

79.

Обвързване на Общността в по-голям обхват обаче не може да последва от непоети от нея споразумения на държавите-членки. Следователно и целта на Директива 2005/35 във връзка с прилагането не може да има за последица прилагането на Marpol 73/78 като критерий за преценка на нейната законосъобразност.

80.

Първият въпрос се отнася до съвместимостта на член 5, параграф 2 от Директива 2005/35 с Marpol 73/78.

81.

На първо място, член 4 от Директива 2005/35 установява общи критерии за отговорност, действащи по отношение на всички лица, между които по-специално отговорността за поведение поради груба небрежност. В член 5, параграф 2 обаче, позовавайки се изрично на съответните разпоредби на Конвенция Marpol 73/78, Директивата ограничава посочения критерий за отговорност до собственика на кораба, капитана или екипажа, когато се действа на отговорността на капитана. Посоченото ограничение се прилага в определени морски пространства, и по специално в проливите, в изключителната икономическа зона и в открито море. Предмет на първия въпрос са само посочените морски пространства, но не и принадлежащото към територията на крайбрежните държави териториално море, което ще разгледам по-долу във връзка с втория и третия въпрос. Този въпрос се разпростира основателно и върху действителността на член 4, тъй като сама по себе си отмяна на член 5, параграф 2 не би гарантирала, а само би намалила в още по-голяма степен действието на съответните правила на Marpol.

82.

Правило 9 от приложение I към Marpol 73/78, съответно правило 5 от приложение II към нея забраняват изхвърляния. Посочените забрани обаче не са приложими, когато се прилагат изключенията, визирани в правило 11, съответно в правило 6 от приложенията. Съгласно буква б), подточка ii) съответно от тези правила забраните не се прилагат при изхвърляне в резултат на повреда на кораба или неговото оборудване, освен ако собственикът или капитанът е действал или с намерението да причини вреда, или със самонадеяност и със съзнанието, че може да причини вреда.

83.

Ако се сравни само текстът на посочените разпоредби с Директива 2005/35, се установяват две съществени разлики. Първо, съгласно Marpol 73/78 поведението на други лица, освен на собственика или на капитана, изглежда абсолютно неотносимо в случай на изхвърляне в резултат на повреда. Очевидно изхвърлянето е забранено, когато едно от тези две лица е действало с умисъл или поради самонадеяност и със съзнанието, че може да причини повреда. За разлика от това по силата на член 4 от Директивата по принцип всяко лице може да бъде отговорно за изхвърляне. Второ, по своя текст критерият за личната отговорност по смисъла на член 4 от Директивата, а именно умисъл, самонадеяност или груба небрежност, не съответства на критерия от Marpol 73/78.

84.

Въз основа на тълкуване, основано единствено на текста, Директивата не излиза извън обхвата на Marpol 73/78, когато предвижда, че в случай на повреда поведението на други лица, различни от капитана или собственика, е достатъчно да задейства забраната за изхвърляния. Отчасти се твърди, че не било съвместимо с международните задължения на Общността да се предвижда отговорност на такива други лица за изхвърляния.

85.

Наистина, подобно на Парламента, би могло да се изтъква, че Marpol 73/78 не предвижда нищо по отношение на други лица. По този начин обаче само би бил изключен конфликт с Marpol 73/78. Директивата би останала все така обвързана от разпоредбите на Конвенцията от Монтего Бей, които в морските пространства, разглеждани в настоящия случай, по отношение на всички лица разрешават само правила за прилагането на стандартите на защита от Marpol 73/78. Поради това Общността не би имала свободата да регламентира по своя преценка други фактически положения в посочените пространства, а би била възпрепятствана да направи това.

86.

Все пак позоваването единствено на текста на Marpol 73/78 би довело — както по-специално подчертават Дания, Франция, Съветът и Комисията — до абсурдни изводи. Дори изхвърляния в резултат на умишлена повреда на кораба или неговото оборудване биха били разрешени, след като нито капитанът, нито собственикът действат с умисъл или поради самонадеяност.

87.

Следователно е необходимо Marpol 73/78 да се тълкува не само единствено въз основа на нейния текст, но и като се вземат превид нейните цели и функция в рамките на Конвенцията от Монтего Бей. Всеобхватната цел на Marpol 73/78 съгласно четвърто съображение от нея е пълното премахване на умишленото замърсяване и намаляване на случайното замърсяване.

88.

Изключенията, предвидени в правило 11, буква b), подточка ii) от приложение I и правило 6, буква b), подточка ii) от приложение II към Marpol 73/78, преди всичко следва да определят критерия за полагане на грижа, който трябва да се спазва с цел избягване на инцидентното замърсяване. Ако се приеме, че всяка държава може да определя собствен критерий за вина и че тези стандарти ще се прилагат дори кумулативно в открито море, за корабоплаването би било трудно да преценява съответната им отговорност.

89.

От друга страна, Marpol 73/78 изглежда няма за цел да изисква или дори само да пояснява защо единствено капитанът или собственикът трябва да избягва инцидентното замърсяване. Посочените две лица действително носят отговорност за кораба като цяло. Въпреки това по принцип не може да бъде изключена възможността и за други лица да носят също отговорност и да причиняват повреди, водещи до изхвърляне.

90.

Съответните разпоредби на Конвенцията от Монтего Бей също имат за цел да позволят ефективно опазване на морската среда. То следва да се постигне въз основа на общи международни стандарти с оглед изискванията към корабоплаването да бъдат предвидими. За тази цел не е необходимо отговорността да се ограничава до капитана и собственика.

91.

Освен това изключването на всякаква отговорност на други лица би довело до резултат, съвсем различен от този по член III, параграф 4, второ изречение от Международната конвенция от 29 ноември 1969 г. за гражданска отговорност за щети от замърсяване с нефт ( 59 ), изменена с протокола от 1992 г. ( 60 ), отнасящ се до нея. За разлика от Marpol 73/78 посочената разпоредба изрично предвижда, че по принцип само собственикът носи гражданска отговорност, но не и редица други лица, като например членове на екипажа, чартьори или доставчици на услуги за кораба. Въпреки това обаче посочените лица са отговорни, когато са действали с умисъл или поради самонадеяност и със съзнанието, че могат да причинят вреди.

92.

Изложеното по-горе се проявява по два начина. На първо място, изключването на отговорността на определени лица за замърсяване с нефт следва да се приеме, когато е изрично установена, и на второ място, в случай на умишлено или самонадеяно поведение със съзнанието, че може да се причини повреда, отговорността не се ограничава до собственика и капитана.

93.

Следователно правило 11, буква b), подточка ii) от приложение I и правило 6, буква b), подточка ii) от приложение II трябва да се разбират в смисъл, че в тях капитанът и собственикът са посочени само като пример. Ако по изключение други лица са отговорни за изхвърляне в резултат на повреда, спрямо тях се прилагат същите условия както по отношение на капитана и собственика.

94.

Следователно Директива 2005/35 не нарушава нито Marpol 73/78, нито Конвенцията от Монтего Бей, когато ангажира отговорността на други лица, различни от капитана и собственика, за изхвърляния в резултат на повреда.

95.

Член 5, параграф 2 от Директива 2005/35 обаче изглежда има за последица други лица, различни от собственика, капитана или действащия на отговорността на капитана екипаж, да не се преценяват с оглед на това дали са действали или с умисъл да причинят повреда, или поради самонадеяност и със съзнанието, че могат да причинят повреда, довела до замърсяване. По-скоро тяхната отговорност се преценява по силата на член 4 от Директивата с оглед на това дали са причинили замърсяване умишлено, поради самонадеяност или поради груба небрежност. Според жалбоподателите и някои държави-членки посоченият критерий е по-строг в сравнение с Marpol 73/78.

96.

Както вече се посочи ( 61 ), Конвенцията от Монтего Бей забранява на Общността да определя по-строги критерии за отговорност във въпросните морски пространства. Това следва да важи по-специално за други лица, различни от капитана и собственика. Последните имат специална отговорност да избягват повреди на кораба, които могат да доведат до изхвърляне на замърсяващи вещества. Ако те са отговорни единствено в случай на умисъл и самонадеяност със съзнанието, че могат да причинят повреда, тогава спрямо други лица не може да се прилага режим на по-строга отговорност.

97.

Режимът на отговорност за извършени поради самонадеяност действия, предвиден в член 4 от Директивата, би могъл да бъде дори по-строг в сравнение с Marpol 73/78, тъй като член 4 не предвижда съзнанието, че може да се причини повреда. Следва да се добави, че текстовете на Директивата на отделните езици не съвпадат по отношение на посоченото понятие. По-специално изглежда, че най-малкото текстовете на гръцки, малтийски и португалски език очевидно говорят за „обикновена небрежност“ ( 62 ), т.е. за по-лека форма на вина в сравнение с грубата небрежност. Впрочем понятията за „самонадеяност“, използвани в съответните правни системи, невинаги са прецизно определени. Въпреки несъответствията между текстовете на член 4 от Директива 2005/35 на отделните езици, посоченият член трябва да се тълкува във всички държави-членки по еднакъв начин в зависимост от общата структура и целта на правната уредба ( 63 ).

98.

Поради факта че член 4 от Директива 2005/35, най-малкото в текста на английски, френски и испански език, т.е. на трите езика на Общността, на които Marpol 73/78 е обвързваща, възприема терминологията, използвана в Marpol 73/78, следва да се подразбира, че понятието „самонадеяност“ включва критерия за отговорност в Marpol 73/78 за неумишлено поведение.

99.

Този прочит съответства и на задължението разпоредбите на вторичното общностно право по възможност да се тълкуват в съответствие с международните договори на Общността ( 64 ). Доколкото текстът на Директивата на други езици използва други понятия, те трябва да се разбират също по този начин.

100.

Съгласно Marpol 73/78 отговорността за неумишлено причинено изхвърляне се характеризира с два елемента, и по-специално, от една страна, със съзнанието, че може да се причини повреда, и от друга страна, със самонадеяност. Изискването за съзнание уточнява, че деятелят — какъвто е принципно случаят при прилагане на самонадеяността като критерий за отговорност в англо-американското правно пространство — трябва да е осъзнал рисковете от поведението си. Не е достатъчно той да е трябвало да е осъзнал тези рискове ( 65 ).

101.

Следователно понятието „самонадеяност“ в член 4 от Директива 2005/35 следва да се разбира в смисъл, че самонадеяното поведение изисква съзнанието, че с него би могло да се причини повреда. Така тълкувано, то не противоречи на Marpol 73/78 или на Конвенцията от Монтего Бей.

102.

Би могло обаче да възникне противоречие с Marpol 73/78, доколкото член 4 от Директива 2005/35 предвижда отговорност за поведение, което съставлява груба небрежност.

103.

Понятието „груба небрежност“ може да има твърде различно значение в правните системи на различните държави-членки ( 66 ). Не ми е известно да има общностно определение. Съдът обаче е установил критерии за прилагането на понятието „очевидна небрежност“ по смисъла на член 239, параграф 1, второ тире от Митническия кодекс ( 67 ). Тези критерии са: сложността на разпоредбите, чието неизпълнение поражда митническо задължение, както и опитът и полагането на грижа от икономическия оператор ( 68 ).

104.

Опитът на икономическия оператор е субективен критерий, докато полагането на грижа описва критерия, който трябва да спазват всички икономически оператори ( 69 ). Следователно „грубата небрежност“ описва особено тежко нарушение на задълженията за полагане на грижа. За сметка на това съзнанието, че може да се причини повреда, не е абсолютно необходимо за „грубата небрежност“. Така тълкуван, посоченият критерий за отговорност би могъл да е по-строг в сравнение с Marpol 73/78.

105.

Следва да се предположи, че това тълкуване, в смисъл на строг критерий, е в съответствие с целите на законодателя във връзка с приемането на Директива 2005/35. Поради факта че законодателят е въвел „грубата небрежност“ допълнително към критериите за отговорност, посочени в Marpol 73/78, намерението е било по този начин да се създаде допълнително основание за отговорност ( 70 ).

106.

В подкрепа на тезата за установяване на по-строг критерий е и изключeнието от отговорността по член 5, параграф 2 от Директива 2005/35, който препраща към Marpol 73/78. Посоченото изключение може да има полезно действие само ако по отношение на обхванатите групи лица принципно се прилага друг критерий за отговорност, който е по-строг в сравнение с определения от Marpol 73/78.

107.

Разпоредбите на вторичното общностно право обаче трябва по възможност да се тълкуват в съответствие с международните договори на Общността. Всъщност по силата на член 300, параграф 7 ЕО институциите са обвързани от тези договори. Вторичното право не може да ги нарушава. Те имат предимство пред вторичното право ( 71 ).

108.

Предвид изложеното по-горе следва да се предпочете тълкуването, съобразено с международното право, пред други методи на тълкуване. Посоченото задължение е ограничено от правила и принципи, които са подчинени на международните задължения на Общността. Такива са например общите правни принципи, и по-специално принципът на правната сигурност. Следователно не е възможно тълкуване contra legem ( 72 ).

109.

В този смисъл понятието „груба небрежност“ може да се тълкува стеснително ( 73 ) по такъв начин, че да не излиза извън обхвата на Marpol 73/78. Както посочва проучване на Службата за изследвания при Съда, самонадеяно действие със съзнанието, че може да се причини повреда, както изисква Marpol 73/78, в много правни системи се счита за форма на груба небрежност, установена от Директива 2005/35 като критерий за отговорност. В Германия вероятно би ставало дума за „bewusste grobe Fahrlässigkeit“ (съзнателна груба небрежност) ( 74 ). Следователно особено тежкото нарушение на задължението за полагане на грижа, което се изисква, за да е налице груба небрежност, може за целите на правило 11, буква b), подточка ii) от приложение I и правило 6, буква b), подточка ii) от приложение II към Marpol 73/78, да бъде ограничено до самонадеяно поведение със съзнанието, че може да се причини повреда.

110.

Вярно е, че подобно тълкуване не би изчерпало изцяло текста на Директивата, тъй като обикновено съзнанието за вероятността от причиняване на вреда не е необходимо за груба небрежност. Във всеки случай би било съобразено с пределите на текста. Същевременно обхватът на грубата небрежност би могъл да бъде определен много по-точно, тъй като обстоятелства, които са извън личността на причинителя на вредата, биха имали осезателно по-малко значение в сравнение със субективното обстоятелство за съзнание.

111.

При такова тълкуване, изисквано от международните задължения на Общността, член 4, във връзка с член 5, параграф 2 от Директива 2005/35, не излиза извън обхвата на Marpol 73/78 и следователно в случай на прилагане към действия в проливите, в изключителната икономическа зона и в открито море не се намира в противоречие с Конвенцията от Монтего Бей.

112.

Следователно разглеждането на първия преюдициален въпрос не разкрива обстоятелства, които биха поставили под въпрос действителността на разпоредби на Директива 2005/35.

113.

Вторият и третият въпрос се отнасят до грубата небрежност като критерий за отговорност в териториално море и поради това следва да се разгледат заедно.

114.

Те се основават на това, че съгласно членове 4 и 5 от Директива 2005/35 в териториалното море критерият за оценка на поведението на всички лица, т.е. включително на собственика, на капитана и на екипажа, е груба небрежност. Изключението по член 5, параграф 2 от Директива 2005/35 се прилага единствено спрямо пространствата, посочени в член 3, параграф 1, букви в), г) и д), т.е. спрямо проливите, изключителната икономическа зона и откритото море, но не и спрямо териториалното море, посочено в буква б).

115.

Въпросите биха се уредили от само себе си, ако понятието „груба небрежност“ имаше същото съдържание по отношение на събития в териториалното море като по отношение на събития в проливите, изключителната икономическа зона и откритото море. В такъв случай съгласно досегашните съображения изхвърляне поради груба небрежност би изисквало да е налице самонадеяност със съзнанието, че може да се причини вреда. Подобно тълкуване би гарантирало, че понятието „груба небрежност“ ще се тълкува по еднакъв начин в рамките на Директива 2005/35, и същевременно би изключило всякакъв конфликт с Marpol 73/78.

116.

Стеснителното тълкуване на понятието „груба небрежност“ извън териториално море следва обаче единствено от усилията да се предотврати нарушение на международните задължения на Общността. Обратно на това, текстът, общият смисъл и аспектите на нормотворческия процес подсказват, че „грубата небрежност“ следва да се разбира по-разширително ( 75 ), а именно като тежко нарушение на задълженията за полагане на грижа, но без съзнанието, че може да се причини вреда.

117.

Следователно прилагането на подобно стеснително тълкуване на понятието „груба небрежност“ в териториално море може да бъде единствено обосновано, ако го изискват международните задължения на Общността.

118.

Член 2 от Конвенцията от Монтего Бей уточнява, че суверенитетът на крайбрежните държави се разпростира върху териториалното море (параграф 1) и се осъществява, като се спазват разпоредбите на Конвенцията и другите норми на международното право (параграф 3). Съгласно член 211, параграф 4 крайбрежните държави в границите на териториалното си море, упражнявайки суверенитета си, могат да приемат закони и правила с цел предотвратяване, намаляване и запазване под контрол замърсяването на морската среда от чуждестранни плавателни съдове. Това важи изрично и по отношение на кораби, които осъществяват правото на мирно преминаване. Тези закони и правила, в съответствие с раздел 3, част II от Конвенцията от Монтего Бей, не трябва да препятстват мирното преминаване на чуждестранните плавателни съдове. За разлика от положението извън териториалното море, липсва всякаква препратка към общоприети международни стандарти.

119.

Жалбоподателите, Гърция и Кипър считат, че с отговорността за груба небрежност се нарушава правото на мирно преминаване. Те се позовават по-специално на член 19, параграф 2, буква h) от Конвенцията от Монтего Бей. Съгласно посочената разпоредба преминаването повече не се смята за мирно, когато корабът причинява умишлено сериозно замърсяване в нарушение на Конвенцията. Поради това отговорността за груба небрежност била изключена.

120.

Посоченият аргумент обаче не отчита, че във връзка с мирното преминаване са разрешени и правила относно опазването на околната среда. Както например подчертават Дания и Естония, всъщност член 21, параграф 1, буква f) от Конвенцията от Монтего Бей изрично уточнява, че крайбрежната държава може да приема закони и правила, в съответствие с Конвенцията и другите норми на международното право, относно мирното преминаване през нейното териториално море, във връзка с опазването на природната среда на крайбрежната държава и предотвратяването, ограничаването и контрола на нейното замърсяване. Съгласно член 21, параграф 4 чуждестранните кораби трябва да спазват тези закони по време на мирното преминаване. Тук по принцип също не се предвижда обвързване от общоприети международни стандарти. По силата на член 21, параграф 2 обвързването важи единствено по отношение на проектирането, построяването, комплектуването на екипажи или оборудването на чуждестранни кораби.

121.

На това място не е необходимо да се анализира докъде се разпростира посочената нормативна компетентност на крайбрежните държави. Евентуално тя повече не допуска разпоредби относно околната среда, когато те изцяло биха препятствали преминаването. Ограничения на суверенитета на крайбрежните държави биха могли да засегнат и прилагането на санкции спрямо кораби в морето. Член 4 от Директива 2005/35 обаче не отива толкова далече, и по-специално с него нито се забранява преминаването, нито се изискват определени мерки за прилагане по отношение на пътуващи кораби. По-скоро държавите-членки трябва да забраняват определени начини на поведение, които не са необходими за преминаването. В това отношение единствено сравнително ниският стандарт за полагане на грижа, предвиден в Marpol 73/78, става незначително по-строг. Това трябва да е възможно като правило за предотвратяване и ограничаване на замърсяването на околната среда по смисъла на член 21, параграф 1, буква f) от Конвенцията от Монтего Бей.

122.

Противно на довода на Кипър, препратката към другите норми на международното право в член 2, параграф 3 и член 21, параграф 1, буква f) от Конвенцията от Монтего Бей също не означава, че Общността е обвързана от Marpol 73/78 в териториално море. Тъй като Общността не е страна по тази конвенция и Конвенцията от Монтего Бей не препраща към Marpol 73/78 по отношение на териториалното море, последната не съдържа по отношение на Общността никакво друго правило на международното право ( 76 ).

123.

Следователно Естония, Дания, Испания, Франция, Швеция, Обединеното кралство, Парламентът, Съветът и Комисията правилно считат, че Конвенцията от Монтего Бей не ограничава нормативните правомощия относно охраната на околната среда в териториалното море, за разлика от тези в морските пространства, разгледани за целите на отговора на първия въпрос, до прилагането на международно приети стандарти, и по-специално до прилагането на Marpol 73/78. Този извод се налага единствено поради това че териториалното море трябва да се причислява към държавната територия на крайбрежната държава и следователно последната по принцип не се нуждае да бъде оправомощена от Конвенцията от Монтего Бей, за да приема правила.

124.

Жалбоподателите, Малта, Гърция и Кипър освен това поддържат, че по силата на Marpol 73/78 договарящите държави по Конвецията били възпрепятствани да приемат по-строги разпоредби и в териториалното море. Marpol 73/78 представлявала окончателен компромис по отношение на преследването на замърсяването на околната среда в резултат на изхвърляне от кораби. Следователно посочените страни в производството очевидно приемат, че Marpol 73/78 разрешава изхвърляния, които не са забранени от Конвенцията.

125.

Този довод обаче, предвид гореизложеното ( 77 ), не може да постави под въпрос действителността на Директива 2005/35, тъй като Marpol 73/78 не обвързва Общността, без да има препратка в Конвенцията от Монтего Бей. Само при условията на субсидиарност, в случай че Съдът стигне до различен извод, например основавайки се на Решение по дело Нидерландия/Парламент и Съвет, посочено по-горе, следователно ще се разгледа дали Marpol 73/78 изисква и по отношение на териториалното море стеснителното тълуване, предприето с оглед на събития извън териториалното море.

126.

От текста на Marpol 73/78 не може да се изведе, че с него се цели да се установят изчерпателни правила относно забранени изхвърляния от кораби и в териториално море. Marpol 73/78 изисква определени изхвърляния да бъдат забранени, разследвани и преследвани. Съответните разпоредби се съдържат в членове 1, 4 и 6 от Конвецията, както и в правило 9 от приложение I и правило 5 от приложение II. Както се изтъква в преюдициалното запитване, а и от жалбоподателите, Малта и Кипър, от член 14, параграф 1 следва, че приложения I и II са изцяло задължителни за договарящите държави.

127.

По отношение на договарящите държави по Marpol 73/78 посочените разпоредби определят задължителен минимален стандарт за разпоредби за защита срещу изхвърлянето на замърсяващи вещества от кораби в морето. Както вече се посочи, въз основа на взаимодействието с разпоредбите на Конвенцията от Монтего Бей този минимален стандарт става единственият разрешен стандарт на защита в изключителната икономическа зона, в проливите и в открито море.

128.

Измежду посочените разпоредби на Marpol 73/78 обаче има само една, а именно забраната за изхвърляне на нефт в правило 9 от приложение I, която евентуално би могла да се разбира като изрично разрешение на определени изхвърляния. Всъщност тя гласи, че е забранено всяко изхвърляне, „освен ако не са спазени определени изчерпателно изброени условия“. Посочените условия се отнасят до изхвърлянето на ограничени количества нефт по време на експлоатацията на кораба. Те не са забранени и от Директива 2005/35, тъй като член 5, параграф 1 възприема изцяло това изключение. Поради това в настоящия случай не трябва да се решава дали Marpol 73/78 de facto разрешава посочените изхвърляния.

129.

От своя страна критерият за отговорност, установен в правило 11, буква b), подточка ii) от приложение I към Marpol73/78, има съвсем друга функция от гледна точка на законодателната техника в сравнение с изключението, предвидено в правило 9. Всъщност правило 9 не се прилага, освен ако собственикът или капитанът не е действал нито с умисъл да причини вреда, нито поради небрежност и със съзнанието, че може да се причини вреда. Същото важи и по отношение на взаимодействието на правило 5 от приложение II с правило 6, буква b), подточка ii). Следователно при тези условия Marpol 73/78 въобще не включва правила относно изхвърляне в резултат на повреда. Липсата на правила обикновено не може да се разбира като разрешение.

130.

Следователно макар да не може да се изведе наличието на разрешение, в текста на Marpol 73/78 има по-скоро доказателство за това, че при определени обстоятелства следва да са допустими по-строги правила. По-специално член 9, параграф 2 изрично установява, че Marpol 73/78 не следва да накърнява юрисдикцията (jurisdiction) на крайбрежните държави, така както тя е определена в рамките на Конвенцията от Монтего Бей. Както вече бе посочено по-горе, Конвенцията от Монтего Бей обаче разрешава по-строги защитни разпоредби в териториалното море.

131.

Освен това втората алинея от преамбюла на Marpol 73/78 признава, че inter alia, небрежното и инцидентно изхвърляне представлява сериозен източник на замърсяване. Би било изненадващо, ако при всички обстоятелства Marpol 73/78 би изключила от отговорност посочените форми на изхвърляне.

132.

Всеобщата обвързваща сила по смисъла на петата алинея от преамбюла, подчертана от жалбоподателите, допуска подобно положение. То се отнася единствено до обхванатите вещества, а именно до правилата относно замърсяването с нефт, допълнени с правилата относно изхвърлянето на химикали. От друга страна, от посочената алинея не става ясно дали критериите за отговорност трябва да се прилагат изчерпателно и всеобщо.

133.

Следователно би се отишло твърде далече да се твърди като Гърция, че по-строги разпоредби за защита са възможни единствено ако Marpol 73/78 ги предвижда изрично. Дори ако договарящите държави не са били в състояние да постигнат съгласие за подобни строги правила, както твърдят Гърция и жалбоподателите, от това никак не следва, че те не са се споразумели в рамките на Marpol 73/78 за изчерпателен стандарт на защита по отношение на всички морски пространства.

134.

Вярно е, че според твърдението на жалбоподателите по-рано е било отхвърлено предложение на Канада да се предвиди в Marpol 73/78 правомощие за приемане на по-строги разпоредби, но Комисията правилно подчертава, че още от материалите, представени от жалбоподателите във връзка с историческия процес на изработване на Marpol 73/78, по-скоро следва, че въпросът за по-строги стандарти на защита според много участници в преговорите е трябвало да бъде уреден в Конвенцията от Монтего Бей ( 78 ).

135.

Доколкото са разисквани по-строги стандарти, по време на преговорите за държавите по същество е било важно да гарантират, че установените в Marpol 73/78 изисквания към корабите няма да бъдат едностранно завишени. Понастоящем по отношение на териториалното море това гарантира препратка в член 21, параграф 2 от Конвенцията от Монтего Бей към международните параходни стандарти, т.е. по-специално към Marpol 73/78 ( 79 ). За разлика от това точно такава препратка липсва по отношение на критериите за отговорност.

136.

Следователно историческият процес на изработване на Marpol 73/78 не е в подкрепа на тезата, че Marpol 73/78 установява изчерпателни правила. Вместо това следва да се приеме, че крайбрежните държави черпят компетентност от Конвенцията от Монтего Бей, която по отношение на териториалното море не предвижда обвързване от Marpol 73/78.

137.

Следователно в пространството на териториалното море нито Конвенцията от Монтего Бей, нито Marpol 73/78 изискват стеснително тълкуване на понятието „груба небрежност“ в съответствие с критерия за отговорност, установен в правило 11, буква b), подточка ii) от приложение I и правило 6, буква b), подточка ii) от приложение II към Marpol 73/78.

138.

Ето защо в обобщение следва да се посочи, че разглеждането на втория и третия въпрос не разкрива наличието на никакво обстоятелство от естество да постави под въпрос действителността на разпоредби на Директива 2005/35.

139.

С четвъртия въпрос препращащата юрисдикция иска да установи дали с употребата на понятието „груба небрежност“ в член 4 от Директива 2005/35 се нарушава принципът на правната сигурност. Във връзка с това тя визира по-специално риска държавите-членки да не транспонират и прилагат посоченото понятие по еднакъв начин. Според препращащата юрисдикция са необходими допълнителни поясняващи елементи, за да се управлява практиката на държавите-членки.

140.

Никоя от страните в производството не изглежда да оспорва понятието „груба небрежност“, когато то — както се изтъква в настоящия случай по отношение на открито море, проливите и изключителната икономическа зона — в съответствие с Marpol 73/78 се разбира като самонадеяност със съзнанието, че може да се причини повреда. Препращащата юрисдикция също не би следвало да има възражения, тъй като посоченото тълкуване ясно уточнява значението на понятието „груба небрежност“.

141.

Тази позиция е забележителна, тъй като терминологията на Marpol 73/78 също не гарантира еднакво прилагане в Общността. Наистина проучване на Службата за изследвания към Съда показва, че понятието „самонадеяност“ не се използва във всички правни системи на Общността. В някои държави-членки то е транспонирано като „груба небрежност“. При транспонирането на Marpol 73/78 в германското право се употребява „обикновената небрежност“ като стандарт, въпреки че германското наказателно право прилага „самонадеяността“ като критерий. В сравнение с посоченото коренно различно положение, Директива 2005/35, в съответствие със съображение 3 от нея, допринася за еднаквото прилагане на Marpol 73/78 в Общността.

142.

Тук може обаче да става дума само за това дали понятието „груба небрежност“ по отношение на събития в териториалното море, където тълкуването му не е ограничено до критерия за отговорност, установен в Marpol 73/78, е съвместимо с принципа на правната сигурност.

143.

Принципът на правната сигурност изисква по-специално правната уредба да бъде точна и ясна, така че правните субекти да могат да се запознаят по недвусмислен начин със своите права и задължения и да действат съобразно тях ( 80 ). Той се конкретизира във връзка с престъплението и наказанието чрез принципа за законоустановеност (nullum crimen, nulla poena sine lege), установен преди всичко в член 7, параграф 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи ( 81 ). От този принцип следва, че законът трябва ясно да определя престъпленията и налаганите за тях наказания. Това условие е изпълнено, когато от текста на приложимата разпоредба, а при нужда и чрез тълкуването ѝ от съдилищата, правният субект може да разбере за кои действия и бездействия може да носи наказателна отговорност ( 82 ).

144.

Директива 2005/35 обаче не трябва да изпълнява този критерий, защото като директива тя не включва пряко приложими наказателни разпоредби ( 83 ), които по-скоро държавите-членки трябва да приемат. В случай че разпоредби на Директивата не са достатъчно точни, за да се спазят изискванията за законоустановеност, националният законодател трябва да поправи това положение по време на транспонирането, отчитайки условията на националната правна система ( 84 ). По този начин се поставя под въпрос не действителността на Директивата, а преди всичко хармонизацията като нейна последица.

145.

Все пак дори да се приеме, че трябва да се прилага принципът на законоустановеност към пряко приложими разпоредби на една директива, член 4 от Директива 2005/35 би спазил изискванията на този принцип. Той изисква в териториалното море да се установи и прилага грубата небрежност като критерий за отговорност. Не се оспорва, че най-малко понятието „небрежност“ се използва в правните системи и под различна форма може да обоснове и наказуемостта. От решаващо значение е нарушението на задълженията за полагане на грижа, изтъкнато и от жалбоподателите. Както Съдът е установил по отношение на очевидната небрежност, задълженията за полагане на грижа трябва двойно да се обосновават: от една страна, въз основа на обективен критерий, който да се прилага към всички лица от съответната група, и от друга страна, въз основа на това, което субективно може да се очаква от лицето, извършващо действия, и по-специално въз основа на неговия опит ( 85 ).

146.

По отношение на морския транспорт, и по-специално на транспорта на опасни вещества, несъмнено е необходима голяма предпазливост при установяването на подобни задължения за полагане на грижа. Всъщност по принцип обществото приема рисковете, свързани с правомерната експлоатация на кораби. Следователно когато задълженията за полагане на грижа не са изрично установени в специални правни уредби, те трябва да са признати в съответните среди колкото е възможно по-единодушно (lege artis) преди да е възможно да станат релевантни от гледна точка на наказателното право. Това важи специално в рамките на член 4 от Директива 2005/35, тъй като грубата небрежност, използвана в нея като критерий за отговорност, изисква в по-голяма степен неправомерно поведение.

147.

Поради това само прочит на Директивата не е достатъчен, за да се определят задълженията за полагане на грижа, които следва да се изпълняват. Това обаче не е и необходимо с оглед на спазването на изискването за предвидимост. Значението на това понятие зависи в голяма степен от съдържанието на разглежданите норми, от областта, която те обхващат, и от броя и качеството на техните адресати. Изискването за предвидимост допуска засегнатото лице да прибегне до компетентен съвет, за да може да оцени в разумна степен при наличните обстоятелства последиците, които могат да възникнат от определен акт. Това е особено вярно по отношение на упражняващите професионална дейност, например упражняващите професионална дейност в морския транспорт, които са свикнали с необходимостта да показват високо ниво на грижа при упражняване на професията си. Така може да се очаква, че те ще проявят особено внимание при оценка на рисковете, с които е свързана посочената дейност ( 86 ).

148.

Въпреки че следва да се приеме, че в крайна сметка единствено съдилищата могат точно да разграничат задълженията за полагане на грижа, това е съвместимо с член 7 от ЕКПЧ. Посочената разпоредба не може да бъде разбрана в смисъл, че във всеки отделен случай би изключила постепенното изясняване на нормите на наказателната отговорност, включително и на прогресивното развитие на наказателното право посредством съдебно тълкуване, при условие че вследствие на това развитието е съвместимо със съществените елементи от състава на престъплението и може да се предвиди по разумен начин ( 87 ). Не ми е известен случай, в който Съдът по правата на човека да е оспорил прилагането на понятията „небрежност“ или „груба небрежност“ в наказателното право.

149.

Освен това от моряците може да се очаква да не стигат с поведението си до пределите на разрешеното от наказателното право, а по-скоро да полагат по-голяма грижа, отколкото изисква наказателното право. Основание да се смята така са рисковете за неприкосновеността, живота, плавателните съдове и поверения им товар, свързани с мореплаването и изтъкнати в съдебното заседание. Освен това най-малкото в случай на вреда в резултат на замърсяване с нефт има значителен риск за носене на гражданска отговорност, която до голяма степен не зависи от вината, на основание Международната конвенция за гражданска отговорност за щети от замърсяване с нефт ( 88 ).

150.

Що се отнася до опасението на препращащата юрисдикция за нееднакво транспониране и прилагане в държавите-членки, следва първо да се припомни, че съгласно член 1, параграф 2 от Директива 2005/35 държавите-членки могат да приемат по-строги защитни мерки в съответствие с международното право. Следователно Директивата не урежда никакъв изчерпателен, единен стандарт, а само минимални изисквания, които по естеството си не е необходимо да бъдат транспонирани по еднакъв начин в държавите-членки.

151.

Настоящото производство впрочем допринася за уточняване на понятието „груба небрежност“, предвидено в член 4 от Директива 2005/35. В случай че Съдът възприеме изложените тук съображения, ще се изясни по-специално че това понятие може да има в териториалното море друго значение в сравнение с други морски пространства, където то следва да се тълкува в съответствие с Marpol 73/78.

152.

По силата на член 234 от Договора съдилищата на държавите-членки могат да сезират Съда, ако имат други съмнения. При определени обстоятелства юрисдикциите, действащи като последна инстанция, дори са длъжни да постъпят така, например когато съдебната практика на върховните съдилища на държавите-членки е несъвместима ( 89 ).

153.

Посоченото съдебно гарантиране на еднакво транспониране и прилагане на Директива 2005/35 се допълва от задачата на Комисията по член 211 от Договора да следи за съблюдаването на вторичното право и евентуално да започне производство за установяване на неизпълнение на задължения по член 226 ЕО.

154.

Накрая, изтъкнатият от жалбоподателите и Гърция аргумент за възможна злоупотреба с отговорността за груба небрежност в случай на тежки злополуки не доказва нарушение на принципа на правната сигурност или на законоустановеността на наказателното право. Злоупотреба никога не може да бъде напълно изключена. По-специално неотдавнашните примери от Франция и Испания, посочени като доказателство, показват, че Директива 2005/35 не е необходима, за да се подлагат моряците на преследване, което те възприемат като прекомерно.

155.

Що се отнася до недостатъците в мотивирането, които изтъкват жалбоподателите, не е необходимо разглеждане, тъй като препращащата юрисдикция вече е отхвърлила тези съмнения ( 90 ). Предвид факта, че Директива 2005/35 е акт с общо приложение и следователно мотивирането може да се ограничи до посочване на общото положение, довело до приемането ѝ, и на общите цели, които тя възнамерява да постигне ( 91 ), недостатъци в мотивирането също изглеждат по-скоро малко вероятни.

156.

Следователно и разглеждането на четвъртия преюдициален въпрос не разкрива наличието на никакво обстоятелство от естество да постави под въпрос действителността на Директива 2005/35.

157.

Следователно предлагам отговорът на Съда на преюдициалното запитване да бъде следният:

„Разглеждането на преюдициалните въпроси не разкрива наличието на никакво обстоятелство от естество да постави под въпрос действителността на Директива 2005/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 година относно замърсяване от кораби и налагане на санкции при нарушения.“