1.

Настоящото преюдициално запитване на върховния германски административен съд, Bundesverwaltungsgericht (наричан по-нататък: „BVerwG“), се отнася до въпроси на тълкуването и обхвата на правилата за защита на допълнителни традиционни наименования в Регламент (ЕО) № 1493/1999 на Съвета от 17 май 1999 година относно общата организация на пазара на вино ( 2 ) по отношение на описанието, обозначаването, представянето и защитата на определени лозаро-винарски продукти, както и в съответния Регламент (ЕО) № 753/2002 на Комисията от 29 април 2002 година относно определяне на някои правила за прилагане на Регламент № 1493/1999 по отношение на описанието, обозначаването, представянето и защитата на определени лозаро-винарски продукти ( 3 ), изменен с Регламент (ЕО) № 1512/2005 на Комисията от 15 септември 2005 година за изменение на Регламент (ЕО) № 753/2002 относно определяне на някои правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1493/1999 на Съвета по отношение на описанието, обозначаването, представянето и защитата на някои лозаро-винарски продукти (наричан по-нататък „Регламент № 753/2002“) ( 4 ).

2.

Допълнителните традиционни наименования за вина се посочват върху етикетите при продажбата и уреждането на правоотношения. За вината етикетите биха могли да имат същото значение както паспортите и личните карти за частноправните субекти: те или са признати навсякъде, или се прилагат само в една държава(-членка) ( 5 ).

3.

Въпросите са поставени по-точно пред германските административни съдилища в правен спор между г-н Schneider, лозар, и провинция Rheinland-Pfalz относно законосъобразността на административния акт, с който се забранява използването на наименованията „Réserve“ и „Grande Réserve“, респективно „Reserve“ и „Privat-Reserve“ за етикетирането на виното, произведено от г-н Schneider в германския район Pfalz.

4.

Регламент № 1493/1999 урежда производството, етикетирането и контрола на винаро-лозарски продукти, и по-специално постановява правила относно определени указания във връзка с обозначаването.

5.

Член 47 от Регламент № 1493/1999 гласи:

„1.   Правилата относно описанието, обозначението и представянето на някои продукти, обхванати от настоящия регламент, както и тези за защитата на някои указания, наименования и понятия, фигурират в настоящата глава и приложения VII и VIII. Тези правила вземат под внимание следните цели:

2.   Посочените в параграф 1 правила включват преди всичко разпоредби:

[…]“

6.

Член 48 от посочения Регламент № 1493/1999 превижда:

„Описанието и представянето на продуктите, посочени в настоящия регламент, както и която и да било форма на реклама на тези продукти не трябва да бъдат неточни или да съществува вероятност от предизвикване на объркване или въвеждане в заблуждение на лицата, за които те са предназначени по отношение най-вече на:

[…]“

7.

Член 49 от посочения Регламент № 1493/1999 гласи:

„1.   Продукти, чието описание или представяне не е съобразено с разпоредбите на настоящия регламент или с подробните правила, приети за неговото прилагане, не могат да бъдат складирани с цел продажба или предложени на пазара в Общността или изнасяни.

[…]

2.   Държава-членка, на територията на която се намира продукт, чиито описание и представяне не са съобразени с разпоредбите, посочени в параграф 1, предприема необходимите мерки за налагане на санкции според сериозността на извършените нарушения.

Държавата-членка обаче може да даде разрешение за задържане на продукта за продажба, пускането му на пазара на Общността или за износ, при положение че неговото описание или представяне е променено по начин, който изпълнява разпоредбите, предвидени в параграф 1.“

8.

Член 53 от Регламент № 1493/1999 предвижда приемането на подробни правила за приложение на посочения регламент, в частност на приложения VII и VIII. Тези правила се отнасят по-специално за дерогациите, условията и разрешенията, предвидени в посочените приложения. В съответствие с правното основание на член 53 следва да се приемат и правила за приложение относно етикетирането за трапезни вина, трапезни вина с географско указание, както и за качествени вина, произведени в определен район.

9.

Буква Б от приложение VII към Регламент № 1493/1999 постановява по отношение на незадължителните указания:

[…]

10.

По отношение на езиците, които могат да се използват при етикетирането, буква Г от същото приложение разпорежда:

[…]“

11.

Регламент № 753/2002 е регламентът за прилагане на Регламент № 1493/1999 и съдържа някои правила за прилагане по отношение на описанието, обозначаването, представянето и защитата на определени лозаро-винарски продукти.

12.

Член 6 от посочения регламент съдържа следните разпоредби относно всички указания при етикетирането:

„1.   За целите на буква Б, точка 3 от приложение VII към Регламент (ЕО) № 1493/1999 етикетирането на съответните продукти може да бъде допълнено и от други указания, при условие че те не могат да доведат до риск от объркване в представите на лицата, за които са адресирани тези указания, преди всичко що се отнася до задължителните указания съгласно буква А, точка 1 от въпросното приложение и незадължителните указания съгласно буква Б, точка 1 от същото приложение.

2.   Що се отнася до продуктите съгласно буква Б, точка 3 от приложение VII към Регламент (ЕО) № 1493/1999, орган, определен по силата на член 72, параграф 1 от въпросния регламент, може, при спазване на общите процедурни правила, установени от всяка държава-членка, да изиска от бутилиращите предприятия, от изпращачите, или от вносителите да докажат точността на указанията, използвани за описание, които са свързани с естеството, идентификацията, качеството, състава или произхода на въпросния продукт или на продуктите, използвани за приготвянето му.“

13.

В съответствие с член 23 от Регламент № 753/2002 „други [да се чете: „допълнителни“] традиционни наименования“ по смисъла на буква Б, точка 1, буква б), пето тире от приложение VII към Регламент (ЕО) № 1493/1999 означава „традиционно използвано наименование за обозначаване на вината съгласно настоящия дял в държавите-членки производителки, което посочва метода на производство, на приготвяне, на отлежаване, или качеството, цвета, типа на мястото, или събитие, свързано с историята на въпросното вино и което е определено в законодателството на държавите-членки производителки за нуждите на обозначаването на въпросните вина, произведени на тяхна територия.“

14.

По-нататък член 24 от Регламент № 753/2002 постановява следното относно защитата на традиционните наименования:

„1.   По смисъла на настоящия член терминът „традиционни наименования“ означава допълнителните традиционни наименования, посочени в член 23, термините, посочени в член 28 и специфичните традиционни наименования, посочени в член 14, параграф 1, първа алинея, буква в), в член 29 и в член 38, параграф 3.

2.   Традиционните наименования, представени в приложение III, са запазени за вината, с които са свързани, и са защитени срещу:

3.   За обозначаването на виното върху етикета не могат да бъдат използвани търговски марки, които съдържат традиционните наименования, представени в приложение III, без това вино да отговаря на изискванията, за да се ползва от такова традиционно наименование.

[…]

4.   Ако традиционно наименование, включено в приложение III от настоящия регламент, се отнася също и до една от категориите указания, посочени в буква А и буква Б, точки 1 и 2 от приложение VII към Регламент (ЕО) № 1493/1999, разпоредбите на настоящия член се прилагат за това традиционно наименование вместо другите разпоредби от дял IV или дял V.

Защитата на традиционното наименование се прилага единствено по отношение на езика или на езиците, на които то е вписано в приложение III.

Всяко традиционно наименование, което фигурира в приложение III, е свързано с определена категория вино или с няколко категории вина. Тези категории са следните:

[…]

[…]

5.   За да може да фигурира в буква А от приложение III, едно традиционно наименование, то трябва да отговаря на следните условия:

Едно традиционно наименование се счита за традиционно на официалния език на държавата-членка, ако това наименование се използва в този официален език, както и в рамките на определен граничен регион на съседната държава-членка или на съседните държави-членки, за вина, които са били получени при същите условия, и при условие че едно такова наименование отговаря на критериите, определени в букви а)—г) в една от тези държави-членки и че и двете държави-членки са съгласни да дефинират, използват и защитават едно такова наименование.

7.   Държавите-членки предоставят на Комисията:

[…]“

15.

В приложение III към Регламент № 753/2002 се съдържа списък на защитените традиционни наименования, посочени в член 24, като са посочени страните, съответните вина, категориите продукти и езиците. В приложението фигурират по-специално:

16.

Жалбоподателят в спора по главното производство пред BVerwG г-н Schneider стопанисва семейно лозаро-винарско стопанство с фирмено наименование „Consulat des Weins“ в Южен Pfalz близо до град Трир (Rheinland-Pfalz) и предлага на пазара осем вина. При проверка, извършена на 20 ноември 2002 г. от компетентния административен орган на провинция Rheinland-Pfalz, са направени следните възражения срещу планираното етикетиране на посочените вина, доколкото това е от значение за преюдициалното запитване: върху предните етикети фигурира наименованието на лозаро-винарското стопанство и под него, съобразно ценовата категория на виното, в частност наименованията „Grande Réserve“, респективно „Réserve“. Върху задните етикети е планирано да фигурира качеството на вината, района на производство („Pfalz“), както и официалните контролни номера и номерата на бутилиране.

17.

С решение от 19 декември 2002 г. Aufsichts- und Dienstleistungsdirektion Trier (Дирекция за надзор и услуги) на провинция Rheinland-Pfalz (наричана по-нататък: „ADD“) забранява по-специално използването на наименованията „Réserve“, респективно „Grande Réserve“, на френски език като заблуждаващи. С решение от 19 март, респективно от 23 март 2003 г. ADD отхвърля предложението на г-н Schneider, направено в административната процедура по обжалване, да използва вместо споменатите наименования наименованията „Reserve“ или „Privat-Reserve“ на немски език, тъй като счита и тези наименования за недопустими.

18.

Г-н Schneider подава жалба за отмяна на първоначалното решение и решението за отхвърляне на административната жалба. С жалбата си до германските административни съдилища той иска да се отмени разпореждането за налагане на забрана, както и да се установи, че е позволена употребата на наименованията на немски език както самостоятелно, така и във връзка с фирменото му наименование. На 29 януари 2004 г. жалбата е отхвърлена на първа инстанция от Verwaltungsgericht Neustadt. Г-н Schneider подава въззивна жалба до Oberverwaltungsgericht Rheinland-Pfalz срещу съдебното решение, с което е отхвърлена жалбата му за отмяна. С решение от 21 септември 2004 г. този съд отхвърля въззивната жалба. Двете административни съдилища са на мнение, че спорните наименования представляват непозволени имитации или посочвания на защитените традиционни наименования „(Gran) Reserva“, респективно „(Gran) Riserva“ или „(Grande) Réserve“ съответно на испански, португалски и италиански език.

19.

Г-н Schneider подава до BVerwG искане за преразглеждане („Revision“) на решението на Oberverwaltungsgericht Rheinland-Pfalz от 21 септември 2004 г. В искането си за преразглеждане той излага следните основания, релевантни от гледна точка на общностното право: действащите правила за обозначаване на вина защитавали споменатите в точка 18 от настоящото заключение традиционни наименования само на съответния испански, португалски, респективно италиански национален език, но не и на друг език. Същото се прилагало и към съответното обозначаване на гръцки език и с гръцката азбука. Следователно употребата на сравними обозначения за вина от друга държава-членка не представлявало имитация или посочване.

20.

В хода на производството пред германските административни съдилища наименованието „Consulat des Weins — Réserve/Grande Réserve“ е регистрирано и от СХВП като марка на Общността.

21.

Позовавайки се на приложение VII, буква Б, точка 1, буква б), пето тире от Регламент № 1493/1999, BVerwG приема, че по същество обозначенията „Réserve“ и „Grande Réserve“, респективно „Réserve“ и „Privat-Reserve“, са допълнителни традиционни наименования по същество и следва да съдържат указание за специалното качество на виното въз основа на метода на производство, на приготвяне или на отлежаване. В Германия обаче те не можели да се употребяват като допълнителни традиционни наименования по смисъла на тази правна норма, тъй като не били уредени в германското национално законодателство в съответствие с член 23 от Регламент № 753/2002. Все пак обозначенията можели по принцип да се употребяват в Германия като други указания по смисъла на приложение VII, буква Б, точка 3 от Регламент № 1493/1999, тъй като член 23 от Регламент № 753/2002 нямал блокиращо действие по отношение на приложение VII, буква Б, точка 3 от Регламент № 1493/1999. Такова блокиращо действие по отношение на всички обозначения, обхванати по съдържание от уредените с член 23 от Регламент № 753/2002 хипотези, влизало в противоречие с целите на новите правила за обозначенията, изискващи употребата на незадължителните указания по възможност да се разрешава извън регламентираната област.

22.

Според BVerwG обаче употребата на споменатите традиционни наименования въпреки това е непозволена, ако те са заблуждаващи или нарушават защитени обозначения. Допълнителните традиционни наименования, защитени с член 24, параграф 2, във връзка с приложение ІІІ към Регламент № 753/2002, съществуват действително само на испански, гръцки, италиански, португалски и сега вече на немски, но не и на френски език.

23.

BVerwG все пак е на мнение, че имитация или посочване, забранени по смисъла на член 24, параграф 2 от Регламент № 753/2002, може да са налице при употребата на защитеното наименование на език, различен от защитения оригинален език. Забраната за злоупотреба се отнасяла именно до употребата на самото защитено наименование, докато забраната за имитация визирала употребата на наименования, съставени от подобни думи, а забраната за посочване — употребата на наименования, подобни по смисъл.

24.

Според BVerwG посочената защита на допълнителното традиционно наименование срещу злоупотреба, имитация или посочване обаче съществува единствено спрямо вина, произхождащи от същата държава-членка като тази на защитеното традиционно наименование, следователно в конкретния случай единствено спрямо испанските, португалските, италианските, гръцките и австрийските вина, но не и спрямо вината, произведени в германски райони. Тази констатация следвала още от специалната връзка на традиционното наименование с лозаро-винарските традиции на съответните държави-членки и с регулаторната автономия на държавите-членки в посочената област. Тълкуването в обратния смисъл би парализирало развитието на незадължителните обозначения за вина, тъй като тогава признаването на традиционно наименование от една държава-членка щяло да блокира употребата и респективно създаването на сравнимо наименование в друга държава-членка.

25.

BVerwG има съмнения по отношение на тълкуването на Регламенти № 1493/1999 и № 753/2002 и поради това спира производството и поставя на Съда следните преюдициални въпроси:

26.

В производството освен страните в спора по главното производство участват Република Гърция, Италия и Испания. Италия представя само писмено становище и не участва в съдебното заседание. По това дело Испания взема участие само в съдебното заседание.

27.

В съдебното заседание от 13 септември 2007 г. страните в спора по главното производство, Република Гърция, Испания и Комисията представят устни становища и отговарят на въпроси на Съда.

28.

Според г-н Schneider употребата на спорните указания е позволена не само като незадължително указание, уредено с буква Б, точка 1, буква б), пето тире от приложение VII към Регламент № 1493/1999 при условията, предвидени в тази точка и в член 23 от Регламент № 753/2002 условия, но и като друго указание по смисъла на буква Б, точка 3 от приложение VII към Регламент № 1493/1999. Употребата на тези наименования в Германия не била регламентирана от закона и следователно те можело да се използват по преценка на бутилиращото предприятие.

29.

Според провинция Rheinland-Pfalz указание, което се отнася до метода на производство, на приготвяне и на отлежаване или, в зависимост от случая, до качеството на виното, е позволено единствено като незадължително указание, уредено с буква Б, точка 1, буква б), пето тире от приложение VII към Регламент № 1493/1999 при условията, предвидени в тази точка и в член 23 от Регламент № 753/2002, а не като друго указание по смисъла на буква Б, точка 3 от приложение VII към Регламент № 1493/1999, когато то засяга регламентираната област на вече съществуващи защитени допълнителни традиционни наименования. Блокиращо действие, което е ограничено до наименованията защитени с член 23, във връзка с приложение III oт Регламент № 753/2002, не противоречало на целите на новите правила за обозначаване на вината, а именно по възможност да се разрешават незадължителни указания извън регламентираната област. Впрочем на частноправните субекти като г-н Schneider се забранявало да доразвиват незадължителните указания в регламентираната област на вече съществуващи традиционни наименования.

30.

Италианското правителство също е на мнение, че указание, което се отнася до метода на производство, на приготвяне и на отлежаване или, в зависимост от случая, до качеството на виното, се разрешава единствено като незадължително указание, уредено с буква Б, точка 1, буква б), пето тире от приложение VII към Регламент № 1493/1999, при условията, предвидени в тази точка и в член 23 от Регламент № 753/2002, а не като друго указание по смисъла на буква Б, точка 3 от същото приложение. В подкрепа на доводите си италианското правителство се позовава на член 6, параграф 1 от Регламент № 753/2002, съгласно който употребата на „други указания“ е възможна, при условие че те не могат да доведат до риск от въвеждане в заблуждение, по-специално що се отнася до регламентираните незадължителни указания.

31.

Гръцкото правителство счита, че защитата обхваща само вината, изброени в изчерпателния списък на традиционните указания в приложение III към Регламент № 753/2002. Всяко указание, което се отнася до метода на производство, на приготвяне и на отлежаване или, в зависимост от случая, до качеството на всяко друго вино и което потребител от Общността или от трета страна би могъл да възприеме като отнасящо се до допълнително традиционно наименование, защитено съгласно членове 23 и 24 от Регламент № 753/2002, се употребявало неправомерно и следователно забраните в член 49 от Регламент № 1493/1999 се прилагали и към продуктите, обозначени с такова указание.

32.

Испанското правителство изтъква, че в Испания традиционните наименования „Reserva“ и „Gran reserva“ се използват за метод на отлежаване на червено вино, бяло вино и вино розе и са общоизвестни на потребителите. В Германия обаче не съществувал метод на производство, на приготвяне или на отлежаване на вино, който можел да бъде свързан с наименования като „Réserve“ и „Grande Réserve“. Поради тази причина в Германия посочените две наименования били измислени наименования, които обаче имитирали традиционни наименования от други държави-членки и можело да въведат в заблуждение потребителите. Ето защо по отношение на двете наименования „Réserve“ и „Grande Réserve“ можело да става дума единствено за регламентирано незадължително указание. При все това по отношение на германските вина посочените наименования нямали изрично правно основание в основния регламент и не били позволени.

33.

Според Комисията по принцип било възможно обозначенията да се употребяват като „други указания“ по смисъла на член 47, параграф 2, буква в) и буква Б, точка 3 от приложение VII към Регламент № 1493/1999 и тогава когато се отнасяли до посочените в член 23 от Регламент № 753/2002 фактически положения (метод на производство, на приготвяне, на отлежаване, или качество, цвят, тип, място или събитие, свързано с историята на въпросното вино). Член 23 от Регламент № 753/2002 нямал блокиращо действие спрямо употребата на „други указания“ по смисъла на буква Б, точка 3 от приложение VII към Регламент № 1493/1999. Действително не можело да бъде изключена възможността посочените указания да представляват полезна за потребителите информация по смисъла на член 47, параграф 2, буква в) от Регламент № 1493/1999. Освен това от член 6, параграф 2 от Регламент № 753/2002 следвало, че по принцип може да бъде разрешена употребата като „други указания“.

34.

По-нататък Комисията изтъква като довод, че поради широкия обхват на предвидените в член 23 от Регламент № 753/2002 фактически положения допускането на блокиращо действие едва ли би оставило приложно поле за „другите указания“ по смисъла на буква Б, точка 3. Освен това формулирането на нови „допълнителни традиционни наименования“ било възможно единствено ако преди регистрацията им можело да бъдат квалифицирани като „други указания“. Впрочем да се приеме, че член 23 от Регламент № 753/2002 има блокиращо действие, противоречало на регулаторната цел на Регламент № 1493/1999 по възможност да се разрешава употребата на незадължителни указания извън регламентираната област.

35.

Според г-н Schneider член 24, параграф 2, буква а) от Регламент № 753/2002 трябва да се тълкува в смисъл, че имитация или посочване са налице единствено ако използваният език е този на защитеното традиционно наименование. Това следвало дори от точното указание на съответния език в списъка от приложението към Регламент № 753/2002. Това тълкуване следвало още от това, че при употребата на наименованието на друг език не съществувал риск от въвеждане в заблуждение като необходим елемент на имитацията или посочването.

36.

В писменото си становище провинция Rheinland-Pfalz не взема отношение по втория преюдициален въпрос. В съдебното заседание тя поддържа становищата по този въпрос на Италия, Гърция и Комисията. Провинцията е на мнение, че ограничената забрана за превод би нарушила защитата на традиционните наименования, съществуващи на други езици, както и целите на вътрешния пазар и защитата на потребителите.

37.

Според италианското правителство защитата на регламентираните традиционни наименования срещу злоупотреба, имитация или посочване не може да зависи от използвания език. Посочване имало винаги, когато съществувала вероятност преводът да доведе в представите на потребителя до асоциация с традиционното наименование на защитения език; такъв бил конкретният случай поради подобие на употребените наименования с латински произход.

38.

Гръцкото правителство също счита употребата на защитено наименование на всякакъв език за забранена. Според гръцкото правителство средният европейски потребител познава повечето указания от приложение III към Регламент № 753/2002, независимо от използвания език, и свързва тези указания с качеството на виното. Фигуриращите върху етикета указания и наименования представлявали информацията, която е от значение за решението да се купи виното.

39.

Испанското правителство поддържа, че от лингвистична гледна точка думата „Réserve“ е превод на испанското наименование „reserva“ и този превод бил забранен по силата на член 48 от Регламент № 1493/1999. Използването на традиционните наименования на езика на тяхната регистрация представлявало имитация или посочване, преводът им обаче представлявал злоупотреба.

40.

Комисията също поддържа, че употребата на защитено наименование на друг език, различен от оригиналния, може да бъде имитация или посочване по смисъла на член 24, параграф 2, буква а) от Регламент № 753/2002. Действително член 24, параграф 4, втора алинея постановявал защитата на традиционно наименование да важи единствено за езика, на който това наименование фигурира в приложение III, но това се отнасяло само за случая на злоупотреба, както демонстрирал член 48 от Регламента: посоченият член изрично предвиждал вероятността да е налице риск от объркване или въвеждане в заблуждение на потребителите и при употреба на обозначенията в превод, като този риск следвало да бъде избегнат. В този контекст нямало промяна на правното положение в сравнение с предходния Регламент № 881/98. Националният съд трябвало да прецени дали in casu действително съществувал риск от въвеждане в заблуждение.

41.

Според г-н Schneider член 24, параграф 2 от Регламент № 753/2002 трябва да се тълкува в смисъл, че включените в приложение III традиционни наименования са защитени единствено спрямо употребата за вина, произхождащи от същата държава-членка производител като тази на защитеното традиционно наименование. Тази констатация произтичала от факта, че в очите на потребителя произходът на виното имал много специално значение. Традиционните наименования винаги проявявали особената си стойност единствено във връзка с мястото на произход. Наименованието „Réserve“ било широко разпространено в практиката на държавите-членки (като например във Франция) и в трети страни и досега не било санкционирано като неправомерно посочване. Единствено такова ограничително тълкуване на обхвата на защита за посоченото наименование било в съответствие с факта, че за защитените испански, португалски и италиански наименования съответно била разрешена паралелната употреба на различни национални критерии, без да се презумира наличие на неправомерна имитация между самите наименования. Подобно на становището си по втория преюдициален въпрос, и по третия преюдициален въпрос г-н Schneider смята, че в съответствие със защитната цел на регламента можела да бъде забранена само употреба, криеща риск от въвеждане в заблуждение. Риск от объркване с испански, португалски и други вина, за които съответните наименования били защитени, обаче не съществувал по-специално при едновременното посочване на (германския) район на производство.

42.

Провинция Rheinland-Pfalz не е взела отношение по третия преюдициален въпрос в писменото си становище. В съдебното заседание Rheinland-Pfalz поддържа становищата на Италия, Гърция и Комисията по третия преюдициален въпрос.

43.

Италианското правителство твърди, че по силата на член 24 от Регламент № 753/2002 традиционните наименования били защитени срещу всякаква имитация или посочване в целия Европейски съюз. В тази рамка посочената защита важала изключително спрямо вина, имащи право да се ползват от защита и произхождащи от определена държава-членка производител. Така например в конкретния случай защитата на традиционните наименования „Reserva“ за Испания, „Riserva“ за Италия, „Reserve“ за Гърция, „Reserva“ за Португалия и „Reserve“ за Австрия била запазена изключително за вината, произхождащи от съответните страни и имащи право да се ползват от защита, вследствие на което те не можело в никакъв случай да се употребяват за етикетирането на вина от Германия.

44.

Гръцкото правителство счита, че забраната да се употребяват защитени наименования съществувала и спрямо употребата за вина от други държави по произход, различни от тази на защитеното наименование.

45.

Според Комисията третият преюдициален въпрос трябва да бъде формулиран по-ограничително. Тълкуването на член 24, параграф 2 от Регламент № 753/2002 по същество се отнасяло до въпроса дали употребата на наименованията „Reserve“, респективно „Privat-Reserve“, била забранена за произведени в Германия вина от категорията „качествени вина, произведени в определен район“, тъй като обозначението „Reserve“ било посочено в приложение III като допълнително традиционно наименование за произведени в Австрия вина от същата категория. Мнението на Комисията, поддържано и от испанското правителство, е да се даде положителен отговор на този въпрос, тъй като съгласно член 24, параграф 2 от Регламент № 753/2002 включените в приложение III традиционни наименования са запазени за вината, с които те са свързани, т.е. за вината от същите категории. Следователно обозначението „Reserve“ било запазено за произведените в Австрия вина от категорията „качествени вина, произведени в определен район“ и било защитено срещу злоупотреба, имитация или посочване за вина от същата категория, произхождащи от други държави-членки, а с това и срещу произведени в Германия вина от категорията „качествени вина, произведени в определен район“.

46.

Блокирането на развитието на незадължителните обозначения за вината, от което се опасява BVerwG, също не оправдавало друго тълкуване. Такова блокиране произтичало неизбежно от всякаква забрана за злоупотреби и освен това обхващало само идентични, но не и просто подобни или производни наименования като наименованието „Privat-Reserve“. Посоченото наименование можело да се употребява свободно, докато не били налице имитация или посочване, което следва да се прецени от националния съд. В края на краищата, подкрепяното от BVerwG тълкуване било необходимо по съображения за ефективност на защитата на обозначенията за вина в общия пазар (effet utile).

47.

Регламент № 1493/1999 установява нов правен режим на общата организация на пазара на вино. Поради това при изложеното по-долу тълкуване е необходимо да се има предвид историческият контекст на Регламент № 1493/1999, и по-специално съзнателното структурно изменение на основните принципи на правилата за обозначаване на вината в сравнение с предходния Регламент (ЕИО) № 2392/1989 ( 6 ). По отношение на обозначенията за вина, предназначени за непенливи вина, системата на Регламент № 2392/1989 се характеризира с принципа за забрана, съгласно който могат да се употребяват само изчерпателно посочените в регламента обозначения ( 7 ). От друга страна, до влизането в сила на Регламент № 1427/96 ( 8 ), който въвежда известно ограничение на забраната ( 9 ), съгласно член 11 и член 12, параграф 1, първо изречение от Регламент № 2392/1989 първоначално са забранени всички невключени в регламента обозначения, с някои изключения.

48.

Поради факта че принципът за забрана се възприема като твърде строг и вече несъответстващ на изискванията на пазара, след вече споменатото по-горе първо ограничение на забраната през 1996 г., в Регламент № 1493/1999 този принцип е заместен с принципа за разрешаване, наричан още принцип за забрана на злоупотребата. По този начин правилата за обозначаване на вина по отношение на непенливите вина са хармонизирани със съответните правила, действащи по отношение на пенливите вина ( 10 ).

49.

В съответствие с принципа за разрешаването или за забрана на злоупотребата наред с посочените в Регламент № 1493/1999 незадължителни обозначения за непенливите вина са разрешени и всички други полезни указания, при условие че не са забранени от закона или не водят до въвеждане в заблуждение на потребителите ( 11 ). Това ограничение на забраната се окачествява и като либерализация. Либерализацията на правилата за обозначаване на вината служи на първостепенната цел на реформата да се гарантира необходимата гъвкавост на общата организация на пазара на вино за плавна адаптация към нови ситуации ( 12 ).

50.

Законодателят е съзнавал, че правилата за обозначаването на лозаро-винарските продукти имат важни последици за търговския им пласмент ( 13 ). Заместването на принципа на забрана с принципа за разрешаването или за забрана на злоупотребата, предоставящ по-голяма свобода на действие на лицата, предлагащи тези продукти на пазара по отношение на етикетирането, следва да се разглежда и от тази гледна точка като преформулиране на баланса между законните интереси на производителите и на потребителите ( 14 ).

51.

Още в самото начало на тълкуването на правните норми относно обозначаването на вина трябва да се има предвид, че националните разпоредби относно етикетирането засягат не само търговските интереси на потребителите, но също могат да доведат до ограничение на свободата на движение на стоки. Следователно в съответствие с Решение по дело Clinique ( 15 ) забраните за въвеждане в заблуждение в правните разпоредби на Общността също и по-специално трябва да се тълкуват в светлината на свободата на движение на стоки ( 16 ). Рискът от въвеждане в заблуждение на потребителите може да има приоритет спрямо изискванията на свободното движение на стоки само ако е достатъчно сериозен ( 17 ). Поради това бих желала да отправя предупреждение по отношение на твърде разширителното тълкуване на фактическия състав на въвеждането в заблуждение.

52.

С първия си преюдициален въпрос BVerwG иска по същество да установи дали член 47, параграф 2, буква в) и буква Б, точка 3 от приложение VII към Регламент № 1493/1999 следва да се тълкуват в смисъл, че обозначенията „Réserve“ и „Grande Réserve“, респективно „Reserve“ и „Privat-Reserve“, за произведени в държава-членка вина по принцип, тоест независимо от въпроса за противоречието на тези две обозначения с включените в приложение III към същия регламент, могат да се употребяват като „други указания“ по смисъла на споменатите разпоредби, при условие че тази държава-членка не е приела никакви правни разпоредби относно употребата на споменатите обозначения като „допълнителни традиционни наименования“ по смисъла на член 47, параграф 2, буква в), във връзка с буква Б, точка 1, буква б), пето тире от приложение VII към Регламент № 1493/1999 и с член 23 от Регламент № 753/2002.

53.

Член 47, параграф 2 от Регламент № 1493/1999 предвижда употребата на три типа указания: определени задължителни указания ( 18 ), незадължителни указания при определени условия и други незадължителни указания, включително и полезна за потребителите информация. Обхватът на защитата на споменатите указания се определя съобразно тяхното съдържание. За настоящото дело релевантни са обаче само двете незадължителни указания.

54.

Допълнителните традиционни наименования представляват незадължителни указания при определени условия (съгласно акта за преюдициално запитване — регламентирани незадължителни указания). По отношение на допълнителното традиционно наименование съгласно член 23 от Регламент № 753/2002 става въпрос за „традиционно използвано наименование за обозначаване на вината съгласно настоящия дял в държавите-членки производителки, което посочва метода на производство, на приготвяне, на отлежаване, или качеството, цвета, типа на мястото, или събитие, свързано с историята на въпросното вино и което е определено в законодателството на държавите-членки производителки за нуждите на обозначаването на въпросните вина, произведени на тяхна територия.“

55.

Член 6 от Регламент № 753/2002 представлява предпазната клауза по отношение на други указания и на допълнителни традиционни наименования. Именно член 6 от Регламент № 753/2002 уточнява употребата на други указания по смисъла на Буква Б, точка 3 от приложение VII към Регламент № 1493/1999. Съгласно тази правна норма употребата на други наименования се извършва, ако те не могат да доведат до риск от въвеждане в заблуждение на потребителите по отношение на задължителни и регламентирани незадължителни указания.

56.

Според мен текстът на член 6, параграф 1 от Регламент № 753/2002 не препраща към някакъв абстрактен риск от въвеждане в заблуждение. Тълкуване на член 6 от Регламент № 753/2002 в смисъл, че се има предвид абстрактен риск от въвеждане в заблуждение, би влязло в противоречие с целта на принципа за разрешаване или за забрана на злоупотребата, тъй като този принцип се характеризира с конкретен, почти казуистичен подход към риска от въвеждане в заблуждение. Абстрактният подход би засегнал непропорционално законните интереси на производителите.

57.

В правилата за обозначаване на вината рискът от въвеждане в заблуждение играе роля, подобна на вероятността от объркване в правото върху марките. По отношение на посочената вероятност Съдът в малко по-друг контекст вече е посочил, че общностният законодател е искал „с разрешаването на употребата на марки за допълнение на обозначението и търговското представяне на пенливи вина и на рекламата на тези продукти непременно да балансира интересите между защитата на потребителите, от една страна, и по-специално на правото да не бъдат въвеждани в заблуждение по отношение на свойствата на дадена стока, и защитата на правата на интелектуална собственост, от друга страна, и по-специално на законния интерес на притежателя на марка да ползва тази марка, включително и за търговски цели. Този процес на балансиране на интереси би бил почти подкопан, ако сама по себе си дадена вероятност от объркване, установена без да се отчита мнението или навиците на засегнатите потребители, беше достатъчно основание да се забрани използването на защитено наименование като марка.“ ( 19 ) Член 13, параграф 2, буква б) от Регламент № 2333/92 ( 20 ), предвиждащ забрана за употребата на определени указания поради риск от въвеждане в заблуждение, трябва да се тълкува в смисъл, че „за прилагането на забраната съгласно тази разпоредба не е достатъчно да съществува вероятност марка, включваща една дума, която се съдържа в обозначението на един от посочените в тази разпоредба продукти, да предизвика объркване с това наименование. Наред с това трябва да бъде доказано, че употребата на марката действително е от естество да въведе в заблуждение потенциалните потребители и така да повлияе на икономическото им поведение. Във връзка с това националният съд трябва да отчете по какъв начин нормално информираният, внимателен и съобразителен среден потребител потенциално ще възприеме посоченото указание.“ ( 21 )

58.

Ето защо текстът на член 6 от Регламент № 753/2002, който се позовава на конкретния риск от въвеждане в заблуждение, пояснява, че сама по себе си възможността от припокриване с фактически положения, които са обхванати от регламентирани указания, не означава, че не е позволено „друго указание“ ( 22 ). Както Комисията убедително отбелязва, с оглед на широкото приложно поле на указанията съгласно буква Б, точка 1, буква б), пето тире от приложение VII към Регламента, това съществено би ограничило приложното поле на другите указания ( 23 ).

59.

Тълкуване в друг смисъл би влязло в противоречие с целта на реформата за създаване на свободна търговия посредством разрешаването на други нерегламентирани указания и би премахнало почти по заобиколен начин планираната либерализация на правилата за обозначаване на вината. Съществената цел на новите правила за обозначаване на вината в крайна сметка се състои именно в това разрешението на употребата повече да не зависи непременно от наличието на определени факти, а единствено от това дали съществува риск от въвеждане в заблуждение. След реформата незадължителните указания следва по възможност да бъдат разрешавани извън регламентираната област. Поради твърде широката дефиниция на допълнителните традиционни наименования по смисъла на член 23 от Регламент № 753/2002 тя обаче не може да бъде тълкувана в смисъл, че не остава приложно поле за други указания и по този начин се влиза в противоречие със смисъла на член 6, параграф 1 от Регламент № 753/2002 ( 24 ).

60.

Преценката дали определено обозначаване е заблуждаващо е фактически въпрос, който следва да бъде изяснен от националния съд в главното производство ( 25 ). Все пак не става дума за автоматизъм в смисъл, че всякакво друго указание по принцип би било заблуждващо единствено поради това че се отнася до факти, които могат да бъдат уредени посредством регламентирани незадължителни указания.

61.

Тази констатация не се променя и от съображението, че употребата на „друго указание“ за етикетирането на вина вероятно би могла да подведе неинформирания потребител погрешно да предположи, че става въпрос за регламентирано, тоест законово определено указание. Наистина забраната за въвеждането в заблуждение в правилата за обозначаване на вината служи на целта за предотвратяване на всички практики в търговията с вино, които са от естество да създадат погрешна представа ( 26 ). Във връзка с това обаче, както вече бе споменато по-горе, съгласно постоянната практика на Съда следва да се прилага конкретен подход ( 27 ). Чисто абстрактната вероятност да се създаде представа за защитено наименование не може да означава, че употребата на нерегламентирано указание не е разрешена, докато не е налице конкретен действителен риск от въвеждане на потребителите в заблуждение: това би влязло в противоречие с преследваната от общностния законодател цел за балансиране на интересите за защита на потребителите и за защита на правата на собственост на лицата, които предлагат вино на пазара ( 28 ). Тази констатация трябва да се прилага в още по-голяма степен по отношение на реформираните правила за обозначаване на вината. В противен случай принципът на предварително разрешаване на нерегламентирани указания би бил изцяло лишен от действие: доводът, че можело да бъде създадена представа за регламентирано наименование, в крайна сметка може да се изтъкне по отношение на всяко друго указание ( 29 ).

62.

Накрая бих желала още да поясня, че фактът, че наименованието „Réserve“ се отнася до метода на производство, на приготвяне и на отлежаване на вино, все още не е достатъчен, за да се забрани употребата на това наименование за германски вина. За да е възможна нейната забрана, би трябвало или да бъде доказан конкретен риск от въвеждане в заблуждение, или изрична разпоредба да забранява употребата.

63.

Следователно на първия преюдициален върпос следва да се отговори, че указание, което се отнася до метод на производство, на приготвяне и на отлежаване или до качеството на виното, може да бъде позволено не само като регламентирано незадължитено указание, уредено с буква Б, точка 1, буква б), пето тире от приложение VII към Регламент № 1493/1999, при условията, предвидени в тази точка и в член 23 от Регламент № 753/2002, а и като друго указание по смисъла на буква Б, точка 3 от приложение VII към Регламент № 1493/1999.

64.

С втория си преюдициален въпрос BVerwG иска да установи дали член 24, параграф 2, буква а) от Регламент № 753/2002 трябва да се тълкува в смисъл, че имитация или посочване са налице единствено ако използваният език е този на защитените традиционни наименования.

65.

Съгласно член 24, параграф 2 от Регламент № 753/2002 традиционните наименования са защитени срещу „всякаква злоупотреба, имитация или посочване, дори и защитеното наименование да се придружава от изрази като „род“, „тип“, „стил“, „имитация“, „марка“ или други сходни изрази“.

66.

По подобие на националните правни системи, в общностното право се прилага принципът за тълкуване на даден текст сам по себе си съобразно неговата формулировка. Нормалният и естествен смисъл на думите трябва да се установява в прекия контекст на изречението ( 30 ). Едва когато поради съществуващото между различните езикови версии несъответствие от формулировката на разпоредбата не може да се извлече ясно и единно тълкуване на спорния въпрос, тълкуването трябва да бъде в съответствие с целта и общата система на правната норма ( 31 ). Разпоредба от вторичното право на Общността, която изисква тълкуване, трябва по възможност да се тълкува по такъв начин, „че да е съвместима с разпоредбите от Договора. Освен това даден регламент за прилагане трябва да се тълкува по възможност така, че да е съвместим с разпоредбите на основния регламент.“ ( 32 )

67.

Прави впечатление, че изброяването на забранените хипотези в член 24, параграф 2 от Регламент № 753/2002 не съдържа изрично преводите на защитеното наименование ( 33 ). По отношение на този факт член 24, параграф 2 от Регламент № 753/2002, който представлява регламент за прилагане ( 34 ), се различава също така от впрочем формулирания еднакво член 48 от Регламент № 1493/1999, който съвсем общо забранява въвеждането в заблуждение по отношение на всички видове задължителни и незадължителни указания, и то също така изрично „когато информацията, която се използва, е в превод или когато препраща към действителното място, от което продуктите са пристигнали, или още когато към тях са добавени думи като „вид“, „тип“, „стил“, „имитация“, „марка“ и други подобни“.

68.

Липсата на уредба в регламент за прилагане по отношение на определени факти, които са уредени (другояче) в основния регламент, невинаги представлява нежелана от законодателя празнота в правото ( 35 ). По-скоро според смисъла и целта на съответната уредба разликите в текста на основния Регламент № 1493/1999 и Регламента за прилагане № 753/2002 може да преследват като цел именно ограничение на приложното поле на забраната. Считам, че непосочването на превода в член 24, параграф 2 от Регламент № 753/2002 не е просто случайност, а съзнателен отказ от включване на преводи в обхвата на забраната по член 48 от Регламент № 1493/1999 и с това ограничение на обхвата на защитата, предоставена от член 48.

69.

Такова тълкуване може да бъде оправдано единствено от систематична и телеологична гледна точка и е съобразено с естеството на традиционните наименования. Наред с вече изтъкнатите разлики в текста на Регламенти № 1493/1999 и № 753/2002, за традиционните наименования е характерен друг обхват на защита по отношение на преводите, различен от този за защитените наименования за произход ( 36 ).

70.

Приложение III към Регламент № 753/2002 изброява защитените традиционни наименования във формата на таблица, в която наред със съответните вина и категории вина изрично е посочен и съответният език, на който е защитено съответното наименование. Когато в доводите си по третия преюдициален въпрос Комисията правилно посочва, че защитата на традиционните наименования се прилага единствено по отношение на включените в приложението категории вино ( 37 ) (качествено вино, произведено в определен район), следователно нищо друго не може да важи по отношение на езиците, които в това приложение са изброени наравно с категориите вино: по отношение на всички изброени в него категории приложението определя точно в същата степен приложното поле на забраната за имитация.

71.

Самият член 24 от Регламент № 753/2002 потвърждава това тълкуване, тъй като съгласно параграф 4, втора алинея от него защитата на традиционно наименование се прилага изрично единствено по отношение на езика или на езиците, на който или които това наименование е вписано в приложение III. Във връзка със съзнателното пропускане на превода в обхвата на забраната за имитация, уредена с член 24, параграф 2 от Регламент № 753/2002, става ясно, че може да бъде забранена единствено употребата на защитеното наименование на собствения му език, тоест на регистрирания оригинален език.

72.

Бих желала също да обърна внимание, че в сравнение с член 48 от Регламент № 1493/1999, член 24 от Регламент № 753/2002 представлява специална разпоредба относно допълнителните традиционни наименования. В съответствие с общия правен принцип „lex specialis derogat legi generali“ ( 38 ) специалната разпоредба има приоритет. Член 48 от Регламент № 1493/1999 съдържа общата забрана за въвеждане в заблуждение по отношение на всички указания, които са възможни по силата на регламента. За сметка на това член 24 от Регламент № 753/2002 конкретизира по ограничителен начин забраната за въвеждане в заблуждение специално само спрямо една категория указания — допълнителните традиционни наименования. Това тълкуване на Регламент № 753/2002 на Комисията за прилагане е съвместимо и с основния Регламент № 1493/1999.

73.

В подкрепа на направения извод е и тълкуването, съобразено със смисъла и целта на правната норма. Смисълът и целта на въвеждането на такива нерегламентирани „други указания“ като допълнителните традиционни наименования е да се либерализират правилата относно обозначаването на вина за целите на забраната на злоупотреби ( 39 ). Следователно ако целта на самия регламент е да възпрепятства употребата единствено на изрично забранени указания, ясно е, че установените от регламента критерии за забрана не трябва да се тълкуват разширително извън тяхната формулировка, в противоречие с отмяната на принципа за забрана.

74.

Телеологичното тълкуване трябва да бъде съобразено по-скоро със смяната на модела в посока към принципа за забрана на злоупотребата в смисъл, че абстрактната забрана на преводите е оправдана единствено когато тя per se създава риск от въвеждане в заблуждение. На тази предпоставка се основава например забраната на превода на защитените наименования за произход и други географски указания, тъй като повечето защитени по този начин указания, и по-специално указанията за произход на други езици, за потребителя означават същото както на оригиналния език. В повечето случаи преводите на тези наименования също без съмнение указват защитена стока или услуга и затова per se са от естество да предизвикат въвеждане в заблуждение. Така например у потребителя веднага се създава представа за сирене, произведено в определен италиански регион, когато чуе наименованието „Parmigiano“, но същата асоциация ще направи и по отношение на превода „Parmesan“. Именно тази еквивалентност на превода със защитеното наименование е ratio legis на общата забрана за превод в правилата относно обозначаването на вина ( 40 ).

75.

Не е възможно да се приеме такава еквивалентност на обхвата на защитата по-специално по отношение на традиционните наименования, за разлика от защитените наименования за произход ( 41 ), поради което тук забраната за превод не е оправдана. Традиционните наименования се отличават именно с това, че като такива те са солидно установени на определен език в традициите на страната по произход и че също единствено на този език имат за потребителите специално значение и предизвикват свързани с това значение асоциации. Това е причината, поради която (за разлика например от наименованията на сортовете лози с географско указание в приложение II към регламента) регламентът защитава посочените наименования единствено на определен език. Докато указанието за сорт лози или за определен географски произход на всеки език означава, както беше посочено, едно и също, едно традиционно наименование има на различните езици съвсем различни значения, тъй като се основава или се отнася до съответно различни местни традиции. Вероятността от объркване и с това от въвеждане в заблуждение, присъща на превода на други указания, не съществува в случая на традиционни наименования.

76.

Това става веднага ясно, ако се запитаме с кое от различните защитени наименования наименованието „Grande Réserve“ на френски език например поражда конкретна вероятност от объркване: с наименованието „Ειδικά Επιλεγμένος (Grande réserve)“ на гръцки език, с наименованието „Gran Reserva“ на испански език или с наименованието „grande serva“ или „Super reserva“ на португалски език. Този размисъл нагледно потвърждава, че традиционното наименование е уникално и различимо единствено въз основа на езика, на който то е защитено ( 42 ). Забраната за превод на тези наименования би противоречала на духа на регламента, който освен това допуска възможността за всяка страна да предоставя отделно на практически същото наименование защита на собствения ѝ език ( 43 ). Поради това не могат да се приемат доводите на испанското правителство по отношение на превода.

77.

Следователно ако се направи констатацията, че общностният законодател съзнателно е решил да не забранява преводите по отношение на вина, които не са от същата категория вина, и по такъв начин е ограничил обхвата на защита на традиционните наименования до употребата им на техния собствен език, тази констатация не може да се прилага единствено спрямо злоупотребите, а трябва да важи в еднаква степен за всички положения, обхванати от член 24, параграф 2 от Регламент № 753/2002, тоест и за имитация или посочване. В противен случай съзнателният отказ от забрана на преводите би бил изцяло безсмислен.

78.

Накрая бих желала още да подчертая, че с оглед на приложение III към Регламент № 753/2002, който регистрира посоченото наименование за австрийски вина, употребата на израза „Reserve“ на немски език за германски вина действително би представлявало злоупотреба, която трябва да бъде санкционирана и в Германия. Член 24, параграф 4, втора алинея от от Регламент № 753/2002 обаче не забранява употребата на производни наименования (като например „Privatreserve“) и на превода (например „Réserve“ на френски език).

79.

Следователно на втория преюдициален въпрос трябва да се отговори, че имитация или посочване по смисъла на член 24, параграф 2, буква а) от Регламент № 753/2002 е налице, ако използваният език е този на защитените традиционни наименования.

80.

С третия си преюдициален въпрос BVerwG иска да установи дали член 24, параграф 2 от Регламент № 753/2002 следва да се тълкува в смисъл, че традиционните наименования, включени в приложение III, са защитени единствено спрямо вина, произхождащи от същата държава-членка производител като тази на защитеното традиционно наименование.

81.

Във връзка с това трябва да се присъединим към мнението на Комисията, че по същество може да става дума единствено за вина от същата категория (тоест от категорията на „качествено вино, произведено в определен район“), тъй като традиционното наименование е свързано единствено с тях ( 44 ). Обратното, свеждането на преюдициалния въпрос до употребата на наименованията „Reserve“ или „Privat-Reserve“ би било погрешно, тъй като в главното производство се разглеждат и наименованията „Réserve“ и „Grande Réserve“ на френски език. Не виждам също така повод преюдициалният въпрос да се сведе единствено до употребата на наименованията спрямо вина от Германия.

82.

В настоящия случай държавите-членки, представили становища, и Комисията имат право, че гарантираната в член 24, параграф 2 от регламента за прилагане защита не може да бъде ограничена до защитата спрямо вина от държавата по произход на наименованието.

83.

За разлика от случая, когато става дума за езика на наименованието, от самия текст на Регламенти № 1493/1999 и № 753/2002 не може да се направи извод за каквито и да било ограничения по отношение на произхода на вината, които са обозначени със защитени наименования. За да бъде ефективна защитата, трябва да се прилага в цялата Общност и a fortiori спрямо вината от други държави-членки, в противен случай защитата на традиционните наименования, гарантирана от правото на Общността, би била безсмислена, а това би поставило под въпрос цялото полезно действие на общностното право (тълкуване в съответствие с effet utile).

84.

Накрая, именно в това се състои смисълът на общностноправна уредба, която има за цел да установи еднакви стандарти на защита в цялата Общност. Защитата на наименованието — на неговия собствен език — срещу употреба в други държави-членки за произведените там вина представлява допълнителната ценност на общностноправната уредба в сравнение с чисто националните правни норми за защита. В становището си Комисията правилно посочва връзката на общностноправната защита на традиционно наименование с факта, че наименованието има значение, което излиза извън границите на националния пазар ( 45 ).

85.

Следователно на третия преюдициален въпрос следва да се отговори, че традиционни наименования са защитени не само срещу употребата им за вина, произхождащи от същата държава-членка производител като тази на защитеното традиционно наименование. Защитата се разпрострира в целия Европейски съюз.

86.

С оглед на гореизложените съображения се предлага на Съда да отговори на въпросите на Bundesverwaltungsgericht по следния начин:

а)

могат да създават объркване или да въвеждат в заблуждение лицата, към които се обръщат по смисъла на параграф 1, или

б)

по отношение на цялото наименование или на част от него за трапезно вино, качествено вино, произведено в определен район, включително каче-ствено пенливо вино, произведено в определен район, или вносно вино, чието обозначение се урежда от разпоредбите на Общността, може да се обърка с обозначение на друг продукт, посочен в член 1, параграф 1, респективно са идентични с обозначението на този продукт без използваните за приготвянето на реколтата от съответното пенливо вино продукти да имат право на това обозначение или търговско представяне.“ [неофициален превод]