1.

Настоящото дело се отнася до прилагането на член 4 от Директива 79/409/ЕИО на Съвета от 2 април 1979 година относно опазването на дивите птици ( 2 ) (наричана по-нататък „Директива за птиците“) относно планове за напояване на зона, която до момента се характеризира със степообразни местообитания и специфичните за тях редки видове птици. Тъй като към определения момент тази зона все още не е била класифицирана като специална защитена зона за степни птици, едва след приемането на Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година относно опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна ( 3 ) (наричана по-нататък „Директива за местообитанията“) се прилага защитният режим за т.нар. фактически защитени зони за птиците. Фактически защитени зони за птиците са такива области, които е трябвало да бъдат класифицирани като специални защитени зони (наричани по-нататък „СЗЗ“) по смисъла на член 4 от Директивата за птиците, но това до момента не е било направено ( 4 ). Наред с редица важни въпроси, на първо място трябва да бъде изяснено дали и доколко в рамките на този защитен режим е оправдана намеса чрез компенсаторни мерки.

2.

Съгласно член 1 от Директивата за птиците тя има за предмет опазването на всички видове естествено срещащи се в диво състояние птици. Член 2 определя основното задължение на държавите-членки във връзка с това:

„Държавите-членки предприемат необходимите мерки за поддържане на популациите на видовете, посочени в член 1, на ниво, отговарящо на екологичните, научните и културните изисквания, като се отчитат икономическите и рекреационните изисквания, или за адаптиране на популациите на тези видове към това ниво“.

3.

В член 3 са изброени средства, които трябва да бъдат използвани от държавите-членки за тази цел, по-конкретно създаване на защитени зони и поддържане на местообитанията.

4.

Член 4 съдържа разпоредби относно това какви територии държавите-членки трябва да класифицират като СЗЗ за определени видове птици, нуждаещи се от специална защита. Също там, в параграф 4, първо изречение, най-напред е уредена защитата на тези зони:

„(1)   Видовете, посочени в приложение I, са предмет на специални мерки по опазване на техните местообитания, за да се осигури тяхното оцеляване и размножаване в района на разпространението им.

Във връзка с това се взема предвид следното:

Тенденциите и измененията в популационните нива се използват като база за оценки.

Държавите-членки подробно класифицират по-специално най-подходящите по брой и размери територии като специални защитени зони за запазването на тези видове, като вземат предвид изискванията за тяхната защита в географските територии и акватории, за които се прилага настоящата директива.

(2)—(3)[…]

(4)   По отношение на защитените територии, посочени в параграфи 1 и 2 по-горе, държавите-членки вземат подходящи мерки за избягване на замърсяването или влошаване на условията в местообитанията, или всякакво обезпокояване на птиците, доколкото те биха имали значение с оглед целите на настоящия член. […]“

5.

Според член 7 от Директивата за местообитанията задълженията съгласно член 6, параграфи 2, 3 и 4 от нея заменят задълженията, произтичащи от член 4, параграф 4, първо изречение от Директивата за птиците, от датата на влизане в сила на Директивата за местообитанията, т.е. от юни 1994 г. ( 5 ), респективно след това от датата на класифициране или признаване на въпросната зона от страна на държава-членка съгласно Директивата за птиците.

6.

В каталонската провинция Леида има обширни степообразни местообитания, които предлагат добри условия за живот на населяващите ги видове птици. В настоящия случай това са най-вече ястребов орел (Hieraætus fasciatus), стрепет (Tetrax tetrax), дебелоклюна чучулига (Melanocorypha calandra), дюпонова чучулига (Chersophilus duponti), синявица (Coracias garrulus) и късопръста чучулига (Calandrella brachydactyla).

7.

Във връзка с това в списъка на важните орнитологични зони в Испания, публикуван през 1998 г. от испанското орнитологично дружество Sociedad Española de Ornitología ( 6 ), са споменати две зони, които са особено подходящи за защита на тези видове птици: IBA 142 „Secanos de Lérida“ с площ от 62500 хектара и IBA 144 „Cogul-Alfes“ с площ от 18000 хектара (IBA представлява съкращение от Important Bird Area (важна зона за опазване на птиците) или Important Bird Areas (важни зони за опазване на птиците).

8.

През 1988 г. на територията на IBA 144 Испания класифицира една СЗЗ по смисъла на член 4, параграф 1 от Директивата за птиците — СЗЗ „Mas de Melons“ с площ от 1462 хектара (след разширение — понастоящем 6418 хектара). Първоначално на територията на двете IBA няма други СЗЗ.

9.

През 2001 г. Комисията получава жалба, от която научава за проект, който трябва да осигури напояване на около 110000 хектара селскостопански площи в тази зона. Той трябва да позволи допълнително напояване от 1500, 3500 или 6500 куб. м. вода на хектар. За целта са необходими в частност различни строителни работи. Със Закон 42/1994 от 30 септември 1994 г. ( 7 ) Испания обявява начинанието за проект от общ (общодържавен) интерес.

10.

На 26 септември 2002 г. компетентните органи на региона приемат декларация за въздействие на този проект върху околната среда. През същата година започват първите работи. Очаква се изпълнението на всички необходими мерки да отнеме около 10 години. Самото напояване все още не е започнало.

11.

Тъй като след получаване на допълнителна информация от Испания и от жалбоподателя Комисията смята, че проектът нарушава Директивата за птиците, на 1 април 2004 г. тя отправя към Испания покана за представяне на съображения съгласно член 226 ЕО. Въпреки отговора на Испания тя поддържа позицията си и на 14 декември 2004 г. излиза с мотивирано становище, което е внесено в Постоянното представителство на Испания в Брюксел на 22 декември 2004 г. С него Комисията определя последен срок от два месеца, т. е. до 22 февруари 2005 г., за изпълнение на изискванията на Директивата за птиците.

12.

Според отговора на Испания, получен от Комисията на 7 март 2005 г., още през 2003 г. във въпросната зона били определени нови СЗЗ с допълнителна площ от 20475 хектара. Вероятно става дума за зоните „Anglesola-Vilagrassa“ (857 хектара), „Bellmunt-Almenara“ (3466 хектара), „Plans de Sió“ (след разширение — понастоящем 5298 хектара), „Granyena“ (6646 хектара), „Valls del Sió-Llobregós“ (27791 хектара, но само отчасти в зоната на проекта) и „Secans de la Noguera“ (извън зоната на проекта) в IBA 142, както и „Secans del Segri à i Utxesa“, която може би отчасти съвпада с територии от IBA 144.

13.

Въпреки отговора на Испания, на 11 април 2006 г. Комисията решава да предяви настоящия иск и иска от Съда:

14.

Кралство Испания иска от Съда:

15.

В хода на съдебното производство на 5 септември 2006 г. Каталония класифицира като СЗЗ допълнителни площи в рамките на двете IBA, 142 и 144. Наред с разширението на съществуващи СЗЗ трябва да бъде спомената и СЗЗ „Secans de Belianes-Preixana“ (1925 хектара) в рамките на IBA 142. Общо в рамките на зоната на проекта като СЗЗ вече били класифицирани като СЗЗ 38150 хектара.

16.

На първо място Кралство Испания твърди, че в мотивираното си становище и в исковата си молба Комисията разширила предмета на производството, тъй като в официалното уведомително писмо Испания е била поканена да изложи съображения единствено във връзка с нарушаване на член 4, параграфи 1 и 4 от Директивата за птиците, а не във връзка с нарушаване на членове 2 и 3. Комисията не се произнася изрично по това твърдение.

17.

Възражението на Испания е основателно. Предметът на иска по член 226 ЕО се определя в съответствие с предвидената в тази разпоредба досъдебна процедура ( 8 ). Тази функция се изпълнява най-вече от поканата за представяне на съображения, която освен това предоставя на държавата-членка нужните сведения за подготовка на защитата ѝ ( 9 ), но трябва да ѝ даде и възможност да реши проблема преди сезирането на Съда ( 10 ). Следователно мотивираното становище и искът на Комисията трябва да се основават на същите твърдения за нарушения както официалното уведомително писмо, с което започва процедурата, предшестваща съдебното производство ( 11 ). Оттук следва, че забележките на Комисията трябва да бъдат изложени вече в общ вид в официалното уведомително писмо ( 12 ).

18.

Както изтъква Испания, в диспозитива на поканата за представяне на становище се казва, че са нарушени само разпоредбите на член 4, параграфи 1 и 4 от Директивата за птиците. Член 2 не е споменат от Комисията. Наистина тя цитира в съкратен вид член 3 ( 13 ), ала липсват всякакви указания в каква степен е била нарушена тази разпоредба. Следователно твърденията за нарушения на членове 2 и 3 от Директивата за птиците не са изложени в официалното уведомително писмо дори и в общ вид. В този смисъл мотивираното становище и искът съдържат недопустимо разширяване на предмета на производството.

19.

Следователно искът е недопустим, що се отнася до твърденията на Комисията, че са нарушени членове 2 и 3 от Директивата за птиците.

20.

Доколкото искът е допустим, Комисията обвинява Испания, че с проекта за напояване на поливната зона на канала Segarra-Garrigues е нарушила член 4, параграфи 1 и 4 от Директивата за птиците.

21.

Според член 4, параграф 1, първо изречение от Директивата за птиците видовете, посочени в приложение I, са предмет на специални мерки по съхраняването на техните местообитания, за да се осигури тяхното оцеляване и размножаване в района на разпространението им. Съгласно член 4, параграф 1, четвърто изречение държавите-членки подробно класифицират по-специално най-подходящите по брой и размери територии като специални защитени зони. Този специфичен аспект представлява най-важното досега за съдебната практика приложно поле на член 4, параграф 1.

22.

Страните обаче са единодушни, че предмет на настоящото производство е не класифицирането на определени територии като СЗЗ ( 14 ), а нарушаването на условията в територии, които е трябвало да бъдат класифицирани като СЗЗ. Следователно въпросът е дали независимо от класифицирането Испания е взела достатъчни специални защитни мерки по смисъла на член 4, параграф 1, първо изречение от Директивата за птиците.

23.

Що се отнася до СЗЗ, това е типичното приложно поле на член 4, параграф 4, първо изречение от Директивата за птиците, който конкретизира член 4, параграф 1, първо изречение. Според него по отношение на защитените територии, посочени в параграфи 1 и 2 по-горе, държавите-членки вземат подходящи мерки за избягване на замърсяването или влошаване на условията в местообитанията, или всякакво обезпокояване на птиците, доколкото те биха имали значение предвид целите на този член. Конкретизирането на член 4, параграф 1, първо изречение чрез член 4, параграф 4, първо изречение от Директивата за птиците обаче не изключва възможността за едновременно нарушаване на двете разпоредби ( 15 ). Тъкмо напротив, нарушаването на член 4, параграф 4, първо изречение от Директивата за птиците дава основание да се приеме, че същевременно е бил нарушен и член 4, параграф 1, първо изречение от нея.

24.

Член 4, параграф 1, първо изречение от Директивата за птиците първоначално се е отнасял за класифицирани СЗЗ. С решението по делото за блатата в Santoña приложението му е разширено и върху фактическите защитени зони за птиците ( 16 ). Според член 7 от Директивата за местообитанията задълженията по член 6, параграфи 2, 3 и 4 от Директивата за местообитанията заместват задълженията, произтичащи от член 4, параграф 4, първо изречение от Директивата за птиците. Това важи от датата на прилагане на Директивата, т.е. от юни 1994 г., респективно след това от датата на класифициране или признаване на въпросната зона от страна на държава-членка съгласно Директивата за птиците. Във връзка с това в решението по дело Basses Corbières Съдът пояснява, че по отношение на фактическите защитени зони за птиците продължава да се прилага разпоредбата на член 4, параграф 4, първо изречение от Директивата за птиците ( 17 ).

25.

Тъй като по отношение на класифицираните СЗЗ вече се прилага член 6, параграфи 2—4 от Директивата за местообитанията, нарушението, което изтъква Комисията, се отнася изключително до фактически защитени зони за птиците. Комисията следва да докаже, че проектът за напояване нарушава функцията на подобни територии като местообитания на защитени птици.

26.

Искът на Комисията е насочен не срещу действително настъпили вреди, а срещу нарушение, обосновано с факта, че Испания е планирала и изпълнила необходимите формалности, водещи към одобрение на проекта. В този смисъл Комисията споменава два правни акта, а именно установяването на общ интерес със Закон 42/1994 и декларацията за въздействие върху околната среда от 2002 г. Оттук следва, че на първо място трябва да се изясни дали подобни актове изобщо са в състояние да нарушат член 4, параграф 4, първо изречение и член 4, параграф 1 от Директивата за птиците.

27.

Според генералния адвокат van Gerven е очевидно, че нереализирани проекти не могат да представляват нарушение на член 4, параграф 4, първо изречение от Директивата за птиците, за разлика от реализирани такива ( 18 ). Оттук би могло да се заключи, че нарушението възниква едва при действително увреждане. В подкрепа на тази теза е фактът, че преди реализиране на един проект още не е налице нарушаване на условията в дадена зона. Във връзка с това генералният адвокат подчертава, че няколко проекта, срещу които са повдигнати възражения, междувременно са били преустановени.

28.

В действителност в случаите по член 4, параграф 4, първо изречение от Директивата за птиците винаги е ставало въпрос за проекти, които вече са били реализирани в по-голямата си част, ако не и изцяло, и поради това вече са оказали въздействие върху въпросните зони ( 19 ).

29.

Член 4, параграф 4, първо изречение от Директивата за птиците обаче би бил практически непригоден да осигурява ефективна защита на зоните, ако нарушението се констатираше едва при настъпването на действителни вреди, а не и при действия на държавата, които създават правни предпоставки за увреждане или дори го подпомагат.

30.

Следователно за Съда настъпването на вреди никога не е било условие за разглеждане на делото ( 20 ). Напротив, председателят на Съда е отхвърлил искането за постановяване на временни мерки по отношение на проект за изграждане на дига в германския Leybucht, тъй като Комисията е внесла иска си цели две години след издаване на разрешението и проектът вече е бил осъществен в по-голямата си част ( 21 ). По обратната логика оттук следва, че в интерес на ефективната правна защита самите административни решения могат да представляват нарушение на член 4, параграф 4, първо изречение от Директивата за птиците и да бъдат предмет на процедура за установяване на нарушение, включително на постановавяне на временни мерки.

31.

В настоящия случай както Закон 42/1994, така и декларацията за въздействие върху околната среда по принцип могат да доведат до влошаване на условията в засегнатите зони, тъй като допринасят за осъществяване на проекта, предмет на настоящото производство.

32.

По отношение на Закон 42/1994 обаче е известно само че установява общия интерес от напояването. За сметка на това от преписката не става ясно дали той същевременно установява приоритет на този интерес пред необходимостта от защита на птиците. Затова от съществуването на този закон все още не следва заключението, че защитните мерки за засегнатите зони не удовлетворяват изискванията на член 4, параграф 4, първо изречение от Директивата за птиците.

33.

За разлика от това декларацията за въздействие върху околната среда отчита съответните екологични потребности, и по-конкретно нуждите на защитените видове птици. Според тази декларация защитата на птиците не е пречка за осъществяване на проекта във вида, в който е представен в декларацията за въздействие върху околната среда.

34.

Следователно трябва да се провери дали тази декларация е съобразена с член 4, параграф 4, първо изречение от Директивата за птиците. Нарушение ще е налице, ако без достатъчна обосновка тя води до влошаване на условията във фактически защитени зони за птиците.

35.

Страните са единодушни, че към момента на декларацията за въздействие върху околната среда в зоната на проекта не са били класифицирани достатъчно територии като СЗЗ. Декларацията за въздействие върху околната среда е ясен израз на това, тъй като възлага на компетентните органи да идентифицират и класифицират допълнителни зони ( 22 ).

36.

Безспорно е, че в случая става дума най-малко за 36688 хектара, които представляват разликата между класифицираните междувременно в зоната на проекта 38150 хектара и първоначално класифицираните 1462 хектара.

37.

Твърденията на Комисията обаче могат да се разбират в смисъл, че тя счита и други зони за подлежащи на класификация. Конкретно тя се позовава на данните за площта на двете засегнати IBA, които обхващат общо над 80000 хектара.

38.

Позоваването на списъка IBA обаче не е достатъчно, за да се установи, че трябва да бъдат класифицирани и други територии в зоната на проекта. По отношение на съпоставим френски списък Съдът вече е изразил становище, че фактът на включването на въпросната зона в списъка на зоните от значение за опазване на птиците сам по себе си не доказва, че тя трябва да бъде обявена за СЗЗ ( 23 ). Данните от списъка IBA са само оборим аргумент, че става дума за територии, подлежащи на класификация.

39.

В настоящия случай представените от самата Комисия карти на разпространението на основните видове птици опровергават твърдението, че областите IBA трябва да бъдат изцяло класифицирани. Те не удостоверяват използването на всички части от двете зони IBA от тези видове. Комисията не е уточнила в каква степен според тези карти на разпространението в зоната на проекта трябва да бъдат класифицирани нови територии.

40.

Освен това от представянето на двете IBA може да се направи изводът, че те не се намират изцяло в зоната на проекта, а обхващат и територии извън нея. Но Комисията отново не уточнява кои са тези територии.

41.

Следователно за целите на настоящото производство според твърденията на Испания може да се приеме, че към момента на приемането на декларацията за въздействие върху околната среда в зоната на проекта са съществували фактически защитени зони за птиците с площ от 36688 хектара.

42.

Като следваща стъпка трябва да се провери дали към момента на приемане на декларацията за въздействие върху околната среда Испания е осигурила нужната защита по отношение на тези фактически защитени зони за птиците съгласно член 4, параграф 4, първо изречение от Директивата за птиците. Според него трябва да се вземат подходящи мерки за избягване на замърсяването или влошаване на условията в местообитанията, или всякакво обезпокояване на птиците, доколкото те биха имали значение предвид целите на този член.

43.

Напояването на степните местообитания и свързаното с него интензифициране на селското стопанство променят свойствата на тези местообитания. Може да се предположи, че напояваните площи са по-малко подходящи за видовете, специфични за степните местообитания. Следователно напояването би влошило условията във фактическите защитени зони за птиците.

44.

От своя страна Испания възразява, че подобно предположение имало чисто хипотетичен характер, и освен това подчертава, че ще неутрализира евентуалното влошаване на условията посредством мерки за ограничаване на вредите и компенсация. Това твърдение обаче противоречи на декларацията за въздействие върху околната среда. Както испанското правителство изрично признава ( 24 ), в нея компетентните органи стигат до заключението, че въпреки предвидените превантивни, коригиращи и неутрализиращи мерки последствията биха били сериозни („carácter severo“) ( 25 ).

45.

Освен това мерките за ограничаване на вредите действително могат да намалят или дори да предотвратят влошаване на условията, но по правило това не важи за компенсаторните мерки. Те всъщност предпоставят вреда, която да бъде компенсирана посредством други мерки.

46.

В настоящия случай като мярка за ограничаване на вредите се разглежда по принцип само изключването на подлежащите на класифициране зони от допълнително напояване. Според декларацията за въздействие върху околната среда обаче за тази цел са предвидени едва около 18000 хектара ( 26 ). В тази територия явно попада изцяло класифицираната тогава СЗЗ Mas de Melons. Така допълнително напоявани трябва да бъдат най-малко 20000 хектара фактически защитени зони за птиците, т.е. повече от половината.

47.

Предвид размера на тази територия може да се приеме, че влошаването на условията би имало значително въздействие с оглед на целите на този член. Този извод не противоречи на твърдението в декларацията за въздействие върху околната среда, че при приемане на компенсаторни мерки никой от съответните видове няма да изчезне. Значително въздействие е дори и само намаляването на популацията.

48.

Следователно се налага изводът, че с декларацията за въздействие върху околната среда компетентните органи дават съгласието си за влошаване на условията във фактическите защитени зони за птиците. Както личи от казаното дотук, не са били взети необходимите мерки за избягване на замърсяването или влошаване на условията в местообитанията, или всякакво обезпокояване на птиците.

49.

Въпреки това испанското правителство се позовава на различни тълкувания, за да оправдае влошаването на условията.

50.

Според Съда изключение от член 4, параграф 4, първо изречение от Директивата за птиците може да бъде оправдано единствено с извънредни съображения от обществен интерес, които се ползват с приоритет пред преследваните от Директивата цели, свързани с околната среда ( 27 ). Това предполага по-конкретно липса на алтернатива пред влошаването на условията, т.е. то не бива да надвишава необходимото за постигане на поставената цел ( 28 ).

51.

В настоящия случай проектът за напояване се осъществява по икономически съображения. Според постоянната съдебна практика обаче икономическите нужди не могат да оправдаят влошаване на условията във фактическите защитени зони за птиците ( 29 ). При все това възниква въпросът дали те могат да бъдат оправдани посредством представените от Испания компенсаторни мерки и ползи за околната среда.

52.

В решението си по дело Leybucht Съдът признава, че екологичните компенсации могат да оправдаят влошаване на условията в защитена зона, предизвикано по икономически съображения ( 30 ). Решението би могло да се тълкува в смисъл, че компенсаторните мерки по принцип могат да оправдаят въздействия върху защитени области.

53.

Към оправдаването на въздействия чрез компенсации все пак трябва да се подхожда с нужната предпазливост, тъй като успехът им трудно може да бъде гарантиран предварително. Той зависи от естествени процеси, които рядко са напълно изяснени и предсказуеми. Така компенсаторните мерки крият риск от фактическо намаляване на природното наследство на Европа, докато създаването на нови ценности в началния си етап се свежда просто до една надежда. Затова компенсацията трябва да бъде само последна мярка, когато въздействието е императивно необходимо ( 31 ).

54.

По-обстойното разглеждане на решението по дело Leybucht съответно показва, че там става дума за специфична ситуация, която не позволява неограничено прилагане по аналогия към други фактически състави. Въпросният случай касае изграждане и поставяне на диги по брега на Северно море. Това води до унищожаване на солени ливади и плитчини — важни местообитания за запазване на различни видове птици. По принцип обаче това влошаване на условията е оправдано от приоритетни причини от обществен интерес, а именно опасност от наводнения и защита на бреговата ивица ( 32 ).

55.

Съдът е взел под внимание екологичните компенсации само доколкото разработеният проект държи сметка за икономически интереси, които сами по себе си не са достатъчни, за да оправдаят последиците ( 33 ). Без отчитане на този фактор обаче, дори и ако въздействието на проекта върху необходимостта от защита на птиците би било по-ограничено, той би довел до сериозни икономически затруднения. Влошаването на условията в защитената зона за птиците цели не разкриване на нови икономически възможности, а предотвратяване на въздействие върху съществуващите позиции.

56.

В тази ситуация генералният адвокат Van Gerven застъпва схващането, че при разработване на проект, който отчита интереси с приоритет пред екологичните, би могло да се държи сметка за икономическите интереси, при условие че причиненото от икономическите интереси допълнително влошаване на условията на околната среда не е несъразмерно голямо в сравнение със същественото засягане на тези интереси, ако не се държеше сметка за тях ( 34 ). Иначе казано, в рамките на даден общ проект, оправдан поради извънредни обстоятелства, някои от елементите могат да бъдат оправдани по икономически съображения, ако се ползват с приоритет пред влошаването на условията на околната среда и това влошаване ще бъде неутрализирано. Струва ми се, че тази идея е залегнала и в решението по дело Leybucht.

57.

Това се потвърждава и от последващи решения на Съда, в които той подчертава, че защитният режим по член 4, параграф 4, първо изречение от Директивата за птиците бил по-строг от предвидения в член 6, параграфи 3 и 4 от Директивата за местообитанията ( 35 ), тъй като Директивата за птиците предвижда по-малко възможности за оправдаване на въздействието ( 36 ).

58.

Тази оценка би била погрешна, ако въздействията върху фактическите защитени зони за птиците всеки път биваха оправдавани посредством компенсаторни мерки. Всъщност член 6, параграф 4 от Директивата за местообитанията изисква не просто компенсация, а освен това и императивни причини от приоритетен общ интерес и липса на алтернатива.

59.

Така поддържаната в това отношение тук теза на генералния адвокат Van Gerven изцяло съответства на линията на Съда. В този смисъл и в рамките на член 4, параграф 4, първо изречение от Директивата за птиците, компенсацията не е достатъчна за оправдаване на въздействието. Напротив, необходимо е допълнително цялостният проект да бъде оправдан по принцип поради извънредни обстоятелства. Компенсацията позволява евентуално въздействие върху необходимостта от защита на птиците само когато то е необходимо, за да се ограничи влошаването на съществуващите икономически позиции в резултат на цялостния проект. При такова тълкуване по-лесно може да бъде оправдан проект по реда на член 6, параграф 4 от Директивата за местообитанията, отколкото в рамките на член 4, параграф 4, първо изречение от Директивата за птиците.

60.

В настоящото производство обаче не е необходимо Съдът да изяснява подробно условията и приложното поле на това твърде ограничено изключение от защитата на зоните съгласно член 4, параграф 4, първо изречение от Директивата за птиците. На практика случаят е съвсем различен от решението по дело Leybucht. Не са установени извънредни обстоятелства, оправдаващи проекта за напояване. Следователно не е възможно оправдаването му посредством компенсаторни мерки.

61.

Освен това е спорен въпросът дали предвидените компенсаторни мерки изобщо могат да неутрализират заплахата от унищожаване на степни местообитания. Във всеки случай специално изтъкнатата от Испания възможност напояваните площи да бъдат обитавани от популации от стрепет не изглежда в състояние да неутрализира влошаването на условията. Напротив, следва отново да се напомни, че според декларацията за въздействие върху околната среда въпреки всички предвидени мерки последиците от проекта ще бъдат сериозни.

62.

По-нататък Испания подчертава, че с помощта на напояването ще осигури допълнително използване на площите за селскостопански цели. Това било необходимо, тъй като ако не бъдат стопанисвани, те щели да загубят специфичните си характеристики, подходящи за защита на птиците.

63.

В действителност е напълно възможно и дори вероятно да се налага настоящото стопанисване да бъде продължено, за да се запазят факторите, благоприятстващи защитата на птиците. В такъв случай съгласно член 4 от Директивата за птиците Испания би била задължена да го осигури ( 37 ).

64.

Не става ясно обаче, че проектът за напояване сам по себе си ще гарантира бъдещото стопанисване. По-скоро проектът дори би довел до промяна в начина на стопанисване, която чрез допълнителното напояване и интензифициране на селското стопанство би намалила годността на засегнатите зони по отношение на защитата на птиците. Следователно са необходими други мерки, за да бъде гарантирано продължаването на досегашното стопанисване, например отпускане на съответни субсидии ( 38 ).

65.

Следователно липсват основания за оправдаване на влошаването на условията.

66.

В крайна сметка към определения момент, т.е. до 22 февруари 2005 г., когато изтича срокът, определен в мотивираното становище на Комисията, Испания не е прекратила нарушението на член 4 от Директивата за птиците.

67.

Действително до този момент Испания е класифицирала допълнителни СЗЗ в рамките на зоната на проекта. Независимо от факта, че след изтичане на срока са били класифицирани допълнителни територии, класифицирането на СЗЗ обаче не е достатъчно за прекратяване на нарушението. Както страните многократно подчертават, в случая всъщност не става дума за задължението за класифициране на територии, а за това дали условията във фактически защитени зони за птиците са били нарушени чрез декларацията за въздействие върху околната среда.

68.

Затова за прекратяване на нарушението е необходимо проектът да бъде отменен поне за фактическите защитени зони за птиците или, алтернативно, тези зони да бъдат класифицирани и да бъде осъществена процедурата, предписана в член 7, във връзка с член 6, параграфи 3 и 4 от Директивата за местообитанията. В настоящия случай не е направено нито едното, нито другото. Следователно към определения момент Испания още не е била прекратила нарушението.

69.

С оглед на горепосоченото, в обобщение следва да се посочи, че чрез декларацията за въздействие върху околната среда на проекта за напояване на поливната зона на канала Segarra-Garrigues Кралство Испания е нарушило задълженията си по член 4, параграфи 1 и 4 от Директивата за птиците.

70.

Съгласно член 69, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Действително искът е частично отхвърлен като недопустим, но исканията на Комисията по настоящото дело срещу проекта, предмет на производството, са уважени. Затова Кралство Испания следва да бъде осъдено да заплати съдебните разноски.

71.

Ето защо предлагам на Съда да постанови следното решение: