1.

Двата въпроса, които запитващата юрисдикция поставя по настоящото дело, се отнасят до тълкуването на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела ( 2 ), отнасящи се до компетентността при потребителски договори, или по-точно дали компетентността на съдилищата да разглеждат отправено от потребител искане да му се даде печалба, която привидно му се обещава от дружество, се определя въз основа на тези разпоредби. При тълкуването на Брюкселската конвенция от относно съдебната компетентност и изпълнението на решенията по граждански и търговски дела ( 3 ) (наричана по-нататък „Брюкселска конвенция“) ( 4 ) Съдът вече се е произнасял във връзка с компетентността на съдилищата при отправено от потребител искане срещу установено в друга държава членка лице, извършващо продажби, за изплащането на привидно обещана печалба. Той обаче все още не се е произнасял по този въпрос в рамките на Регламент № 44/2001 ( 5 ).

2.

Следователно по настоящото дело се поставя въпросът за приемствеността при тълкуване между Брюкселската конвенция и Регламент № 44/2001. Последният е приет с оглед на осигуряването на свободно движение на съдебните решения по граждански и търговски дела и от 1 март 2002 г. заменя Брюкселската конвенция в отношенията между държавите членки с изключение на Дания ( 6 ). При влизането в сила на Регламент № 44/2001 придобива значение и въпросът дали този регламент и Брюкселската конвенция се тълкуват във всички отношения по един и същ начин, или при тълкуване може да се стигне до различия.

3.

Двата преюдициални въпроса са отправени в рамките на спор между г-жа Renate Ilsinger, австрийска гражданка с местожителство в Австрия, и дружеството за продажби по пощата Schlank & Schick GmbH (наричано по-нататък „Schlank & Schick“), установено в Aachen (Германия), в рамките на иск за получаване на печалбата, която дружеството Schlank & Schick привидно обещало на г-жа Ilsinger.

4.

Съгласно съображение 13 на Регламент № 44/2001:

„Във връзка със застраховането, потребителските договори и трудовата заетост, по-слабата страна трябва да бъде защитена от правила за компетентност, които са в по-висока степен благоприятни за нейните интереси, отколкото предвиждат общите правила.“

5.

Съгласно съображение 19 от Регламент № 44/2001:

„Трябва да се гарантира приемственост между Брюкселската конвенция и […] регламент[а] и за тази цел трябва да се установят преходни разпоредби. Същата нужда от приемственост се прилага и по отношение на тълкуването на Брюкселската конвенция от Съда на Европейските общности, а Протоколът от 1971 г. […] трябва също така да остане приложим спрямо висящи дела към момента на влизане в сила на […] регламент[а].“

6.

Съгласно член 2, параграф 1 от Регламент № 44/2001, който е включен в раздела, озаглавен „Общи разпоредби“:

„При условията на […] регламент[а], искове срещу лицата, които имат местоживеене в държава членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка“.

7.

Съгласно член 5, точка 1, буква а) от Регламент № 44/2001, включен в раздел „Специална компетентност“:

„Срещу лице, което има местоживеене в държава членка, може да бъде предявен иск в друга държава членка:

[…]“

8.

Съгласно член 15, параграф 1 от Регламент № 44/2001, включен в раздел „Компетентност при потребителски договори“:

„По отношение на дела във връзка с договор, сключен от лице — потребител, за цел, която може да се приеме, че е извън неговата търговска дейност или професия, компетентността се определя от разпоредбите в настоящия раздел, без да се засяга разпоредбата на член 4 и член 5, точка 5, ако:

9.

Член 16, параграф 1 от Регламент № 44/2001 гласи:

„Потребител може да заведе дело срещу другата страна по договора или в съдилищата на държава членка, в която тази страна има местоживеене, или в съдилищата по мястото, където има местоживеене потребителят.“

10.

Член 13, първа алинея от Брюкселската конвенция гласи:

„По отношение на дела във връзка с договор, сключен от лице за цел, която може да се приеме, че е извън неговата търговска дейност или професия, наричано по-нататък „потребител“, компетентността се определя от разпоредбите в настоящия раздел, без да се засягат разпоредбите на член 4 и член 5, параграф 5, ако:

11.

Член 5j от австрийския Закон за защита на потребителите (Konsumentenschutzgesetz) ( 7 ) гласи:

„Предприятията, които изпращат на определен потребител обещания за предоставяне на награди или други подобни съобщения, формулирани така, че той да остане с убеждението, че е спечелил определена награда, трябва да дадат тази награда на потребителя; наградата може да се иска и по съдебен ред.“

12.

Г-жа Ilsinger, австрийска гражданка с местожителство в Австрия, получава през август 2002 г. плик от дружеството за продажби по пощата Schlank & Schick, установено в Aachen (Германия). Пликът, върху който е отбелязано „Важни документи“, „Моля, отворете веднага“ и „Лично“, съдържа по-специално поименно адресирано до г-жа Ilsinger съобщение, според което тя печели 20000 EUR. От съобщението става ясно, че г-жа Ilsinger щяла да получи печалбата „ако има идентификационния номер, който ѝ дава право да получи печалбата“, ако залепи върху сертификата за изискване на печалбата купон с идентификационния номер и го изпрати в срок от седем дни обратно на дружеството Schlank & Schick. От уведомлението за печалба личало още, че правото да се получи печалбата не зависело от поръчването на стока. Г-жа Ilsinger залепила купона с идентификационния номер върху сертификата за изискване на печалбата и го изпратила обратно на дружеството Schlank & Schick.

13.

След като печалбата не ѝ е изплатена от посоченото дружество, през декември 2002 г. г-жа Ilsinger сезира Landesgericht St. Pölten, съдът по местоживеенето ѝ, с иск на основание член 5j от австрийския Закон за защита на потребителите във връзка с член 16, параграф 1 от Регламент № 44/2001, за да си получи печалбата. В рамките на това производство дружеството Schlank & Schick повдига възражение за липсата на компетентност на австрийската юрисдикция. С определение от 15 юни 2004 г. Landesgericht St. Pölten едновременно отхвърля възражението за липсата на компетентност и искането на ищцата по главното производство.

14.

Двете страни по главното производство обжалват решението на Landesgericht St. Pölten пред запитващата юрисдикция, Oberlandesgericht Wien. В акта за преюдициално запитване последният твърди, че в практиката си във връзка с член 13, първа алинея от Брюкселската конвенция Съдът вече е постановил, че условие за прилагането на този член е действително сключен договор за продажба на стоки или за предоставяне на услуги. Според запитващата юрисдикция обаче замисълът при съставянето на текста на член 15, параграф 1 от Регламент № 44/2001 е по-широк, отколкото при член 13, първа алинея от Брюкселската конвенция; ето защо тази юрисдикция иска да се установи дали развитото от Съда тълкуване по отношение на член 13, първа алинея от Брюкселската конвенция се отнася и за посочения член 15. Тя отбелязва също, че австрийските юрисдикции не могат да имат компетентност по силата на член 5, точка 1, буква а) от Регламент № 44/2001, независимо че последната разпоредба не изисква сключването на договор, тъй като и по австрийското, и по германското право постоянното местопребиваване на длъжника, т.е. Германия, е местоизпълнението на парични задължения.

15.

От изложението на фактите, направено от запитващата юрисдикция, не става ясно дали като е върнала обратно сертификата за изискване на печалбата, г-жа Ilsinger е направила и пробна поръчка. Г-жа Ilsinger твърди, че е направила това, а дружеството Schlank & Schick оспорва нейното твърдение и застъпва позицията, че не е получавало никаква поръчка от страна на г-жа Ilsinger. Запитващата юрисдикция уточнява, че в мотивите на определението, с което отхвърля възражението за липса на компетентност и иска на г-жа Ilsinger, Landesgericht St. Pölten посочва, че печалбата не зависи от поръчването на стока и в това отношение няма значение дали г-жа Ilsinger е направила пробна поръчка едновременно с изискването на печалбата.

16.

При тези обстоятелства с акт от 29 март 2006 г. запитващата юрисдикция спира производството и по силата на членове 68 ЕО и 234 ЕО отправя следните два преюдициални въпроса до Съда:

В случай на отрицателен отговор на първия въпрос:

17.

Актът за преюдициално запитване постъпва в Съда на 7 април 2006 г. По време на писмената фаза на производството австрийското, чешкото, испанското, италианското и словенското правителство, както и Комисията на Европейските общности представят своите становища. На съдебното заседание от представителят на синдика на дружеството Schlank & Schick и австрийското, чешкото, испанското правителство, както и Комисията представят устно своите становища и дават отговор на поставените от Първоинстанционния съд въпроси.

18.

Що се отнася до първия въпрос, можем да разделим доводите на страните в две главни групи. Някои страни твърдят, че правото на иск, което потребителите извеждат от член 5j от австрийския Закон за защита на потребителите, не е свързано с договор право по смисъла на член 15, параграф 1, буква в) от Регламент № 44/2001. Други страни пък считат, че правото на иск, което потребителите извеждат от австрийския закон, е свързано с договор право, основаващо се на Регламент № 44/2001. В писменото си становище Комисията застъпва първата позиция, но по време на съдебното заседание твърди, че според нея и втората позиция е приемлива.

19.

По мнение на Комисията, изложено в писменото ѝ становище, както и по мнение на словенското правителство и на представителя на синдика на дружеството Schlank & Schick, член 15, параграф 1, буква в) от Регламент № 44/2001 следва да се тълкува по същия начин като член 13, първа алинея, точка 3 от Брюкселската конвенция, въпреки че текстовете им не са напълно еднакви.

20.

В писмените си становища както Комисията, така и словенското правителство сочат, че това личи още от самия текст на член 15 от Регламент № 44/2001, тъй като и встъпителното изречение от неговия параграф 1, и точка в) от същия параграф се отнасят единствено до случаите, в които потребителят сключва договор с друга договаряща страна. Член 13, първа алинея, точка 3 от Брюкселската конвенция всъщност се отнасял само до договорите с предмет доставката на услуги или на стоки, докато член 15, параграф 1, буква в) от Регламент № 44/2001 се прилагал и ако „във всички останали случаи, договорът е сключен с лице, което извършва търговски или професионални дейности“. Но дори и в останалите случаи по член 15, параграф 1, буква в) от посочения регламент договорът трябва да е сключен между потребител и друга договаряща страна. В писмените си становища както Комисията, така и словенското правителство се позовават на становището на генералния адвокат Tizzano, застъпено по този въпрос в заключението му по дело Kapferer ( 8 ), където в точка 54 той отбелязва, че измененията, въведени в член 15 от Регламент № 44/2001, се отнасят изключително до материалното приложно поле на разпоредбите, свързани с потребителските договори, и по никакъв начин не засягат изискването за наличието на сключен договор.

21.

Представителят на синдика на дружество Schlank & Schick също заявява по време на съдебното заседание, че споделя становището на генералния адвокат Tizzano, изложено в Заключението му по дело Kapferer. Той отбелязва, че текстът на член 15, параграф 1, буква в) от Регламент № 44/2001 е изменен спрямо този на член 13, първа алинея, точка 3 от Брюкселската конвенция и включва в приложното поле на посочената разпоредба сключените по интернет договори. Според него този член от регламента се отнася единствено до двустранните договори, в рамките на които двете договарящи страни поемат задължения. Той отбелязва, че когато потребителят не поема никакво задължение, не е необходимо той да разполага с възможност да предяви иск в държавата членка по местоживеенето си.

22.

Обратно, австрийското, испанското, италианското и чешкото правителство считат, че член 15, параграф 1, буква в) от Регламент № 44/2001 следва да се тълкува по различен начин от член 13, първа алинея, точка 3 от Брюкселската конвенция; по време на съдебното заседание Комисията също заявява, че според нея е допустимо и друго тълкуване на този член от регламента.

23.

Австрийското правителство отбелязва, че член 15, параграф 1, буква в) от Регламент № 44/2001 е формулиран далеч по-широко от член 13, първа алинея, точка 3 от Брюкселската конвенция. То счита, че член 15, параграф 1, буква в) от Регламент № 44/2001 не се ограничава само до определен вид договори, а обратно, се прилага за всички видове договори, сключени от потребителите „във всички останали случаи“. Едностранното обещание за печалба, което приема потребителят, представлява такъв един друг случай, поради което в крайна сметка е налице договорно правоотношение, в което потребителят няма задължение. В подкрепа на това становище австрийското правителство се позовава на довода, че встъпителното изречение на член 15, параграф 1 от Регламент № 44/2001 е формулирано по модела на член 5, точка 1 от същия, което показвало по-широкото приложно поле на член 15, параграф 1 от Регламент № 44/2001.

24.

Чешкото правителство също счита, че едностранното обещание за печалба следва да се разбира като оферта, а изискването на тази печалба като приемането на тази оферта. При това положение според чешкото правителство възниква договорно правоотношение, което може да се квалифицира като сключване на договор.

25.

Италианското правителство застъпва становището, че обещанието за печалба, прието от г-жа Ilsinger с изпращането на сертификата за изискване на печалбата обратно на дружеството Schlank & Schick заедно със залепения върху него купон представлява потребителски договор по смисъла на член 15, параграф 1, буква в) от Регламент № 44/2001. Според италианското правителство е възможно да има сключване на договор по смисъла на този член и когато само едната страна е обвързана от него.

26.

В подкрепа на становището си испанското правителство изтъква четири довода. На първо място, то отбелязва, че текстът на член 15, параграф 1, буква в) от Регламент № 44/2001 се различава от този на член 13, първа алинея, точка 3 от Брюкселската конвенция. На второ място, то сочи, че само различното тълкуване на член 15, параграф 1, буква в) от Регламент № 44/2001 може да осигури високо равнище на защита на потребителя, който е по-слабата договаряща страна. На трето място, според испанското правителство следва да се вземе предвид връзката между компетентността на съдилищата и материалното право, което те прилагат. Защитата на потребителя изисква спрямо него да се приложат разпоредбите на държавата членка, в която е местожителството му. Накрая, испанското правителство счита, че прилагането на член 15 от Регламент № 44/2001 невинаги води до определянето на компетентността на съда по местожителството на потребителя.

27.

По време на съдебното заседание обаче Комисията сочи, че предвид изискваното високо равнище на защита на потребителите, според нея са допустими и доводите, съгласно които в случай на обещание за печалба, направено и прието от потребителя, е налице сключен от потребителя договор, а следователно и че компетентността се определя на основание член 15, параграф 1, буква в) от Регламент № 44/2001. Тя отбелязва, че през последните години значително се разпространява практиката на потребителя да се изпращат обещания за печалби и редица дружества преместват седалищата си в други държави членки, за да избегнат по този начин евентуалните искове, предявявани от потребителите, които не биха желали да започват искови производства в друга държава членка. Тя отбелязва още, че това становище не е в противоречие със становището на генералния адвокат Tizzano по дело Kapferer; всъщност по това дело потребителският договор не бил сключен, тъй като потребителят не приел условията в обещанието за печалба, тъй като не направил пробна поръчка без задължения, от която било поставено в зависимост получаването на печалбата.

28.

Що се отнася до втория преюдициален въпрос, страните — с изключение на синдика на дружеството Schlank & Schick — са съгласни, че Съдът трябва да даде положителен отговор. Комисията, словенското и чешкото правителство отбелязват, че още по делото Gabriel ( 9 ) Съдът постановява, че компетентността да се разглежда спор, свързан с обещание за парична печалба, трябва да се преценява по същите правила като компетентността по спор, свързан с договор за продажба на стока, която потребителят е поръчал от продавача, направил обещанието за печалба. Според италианското правителство съществува неразривна връзка между обещанието за печалба и поръчването на стока, тъй като потребителят поръчвал стоката заради обещанието за печалба, чиято стойност значително надвишава стойността на поръчаната стока. Освен това испанското и италианското правителство отбелязват, че в Решение по дело Besix ( 10 ) Съдът постановява, че трябва да се избягва положение, при което компетентни да се произнесат по спорове във връзка с правоотношение или във връзка с няколко насрещни и тясно свързани помежду правоотношения са няколко съдилища. Предвид евентуалността на втория преюдициален въпрос австрийското правителство не дава конкретен отговор на този въпрос.

29.

Представителят на синдика на дружеството Schlank & Schick излага по време на съдебното заседание становището, че дори потребителят да е поръчал стока, а поръчването ѝ да не е било условие за предоставянето на печалба, компетентността на съда не трябва да се определя в зависимост от местоживеенето на потребителя, тъй като защитата на потребителя няма за цел да му даде възможност да се обогатява, като преследва събирането на печалбата.

30.

С двата си преюдициални въпроса запитващата юрисдикция търси тълкуване на разпоредбите на Регламент № 44/2001, отнасящи се до компетентността на съдилищата по дела, свързани със сключени от потребителите договори. Разпоредбите относно компетентността по потребителки договори дерогират общия принцип за компетентност actor sequitur forum rei, залегнал в член 2, параграф 1 от Регламент № 44/2001, съгласно който искове срещу лицата, които имат местоживеене в държава членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка. Както следва от съображение 13 на посочения регламент, тъй като потребителят е по-слабата страна по потребителските договори, той трябва да бъде защитен посредством правила за компетентност, които са в по-висока степен благоприятни за неговите интереси, отколкото предвиждат общите правила. Трябва да се има предвид обаче, че тълкуването на специалните правила за компетентност следва да бъде стриктно и не може да надхвърля изрично предвидените в Регламент № 44/2001 хипотези ( 11 ).

31.

С първия си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 15, параграф 1, буква в) от Регламент № 44/2001 следва да се тълкува в смисъл, че правото на иск, на основание на което потребителят може да изисква по съдебен ред от дружество за продажби по пощата, установено в друга държава членка, да му се даде печалбата, за която се твърди, че той е спечелил, е свързано с договор по смисъла на член 15, параграф 1, буква в) от Регламент № 44/2001, без предоставянето на наградата да се поставя в зависимост от поръчването на стоки и без потребителят да е поръчвал стоки. С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали правото на потребителя да му са даде печалбата е свързано с договор по смисъла на посочения член, когато правото на печалба със сигурност не е поставено в зависимост от поръчването на стоки, а потребителят все пак е поръчал стоки.

32.

Що се отнася до фактическото положение, следва да се уточни, че от акта на запитващата юрисдикция не става ясно дали г-жа Ilsinger действително е поръчала стока от дружеството Schlank & Schick. Според запитващата юрисдикция първоинстанционната юрисдикция е основала решението си върху обстоятелството, че правото на печалба не е поставено в зависимост от поръчването на стока и не е приела за абсолютно необходимо да установи дали г-жа Ilsinger е поръчала стока от това дружество. Ето защо запитващата юрисдикция поставя преюдициалния си въпрос както с оглед на случая, в който потребителят е поръчал стока, така и с оглед на случая, в който не е поръчвал стока.

33.

С първия си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска да установи дали правото на иск на основание член 5j от австрийския Закон за защита на потребителите е свързано с договор по смисъла на член 15, параграф 1, буква в) от Регламент № 44/2001. Като се има предвид, че в рамките на преюдициалните въпроси Съдът се ограничава да тълкува разпоредбите на общностното право, за да насочи действията на запитващата юрисдикция при постановяването на решение по главното производство ( 12 ), следва първият преюдициален въпрос да се преформулира по следния начин:

Трябва ли член 15, параграф 1, буква в) от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че правото на иск — в рамките на което потребителите могат по силата на правото на държавата членка, в която е местоживеенето им, да изискат по съдебен ред от установени в друга държава членка предприятия привидно спечелена награда, когато тези предприятия изпращат на определен потребител обещание за печалба или други подобни съобщения и тези писма са формулирани така, че да оставят у потребителя убеждението, че той е спечелил определена награда, без да поставят предоставянето на наградата в зависимост от поръчването на стоки или на пробна поръчка и когато не е направена поръчка, но адресатът на пратката изисква предоставянето на наградата — е свързано с договор право по смисъла на посочения член от упоменатия регламент?

34.

Трябва да са изпълнени три условия, за да се определи компетентността на основание член 15, параграф 1, буква в) от Регламент № 44/2001 ( 13 ). Първо, потребителят трябва да е частноправен субект, който не извършва професионална дейност; второ, правото на иск трябва да е свързано с потребителски договор, сключен между потребителя и лице, което извършва търговски или професионални дейности; и трето, лицето, което извършва търговски или професионални дейности, трябва да ги извършва в държавата членка, където потребителят има местоживеене или с всички средства да насочва дейностите си към тази държава членка или към няколко държави, включително тази държава членка, и договорът попада в обхвата на тези дейности.

35.

По настоящото дело са изпълнени първото и третото условие. Г-жа Ilsinger безспорно има качеството на потребител по смисъла на член 15, параграф 1 от Регламент № 44/2001; в настоящото правоотношение тя е частноправен субект, който не извършва професионална дейност. Също така дружеството Schlank & Schick извършва управлявана от самото него търговска дейност чрез продажба по пощата в държавата членка по местоживеене на г-жа Ilsinger. Освен това може да се счита, че обещанието за печалба, направено на потребителя, попада в рамките на тази дейност, тъй като с него дружеството Schlank & Schick се опитва да подтикне потребителя да закупи стока. Второто условие обаче, т.е. правото на иск да е свързано с потребителски договор, сключен между г-жа Ilsinger и дружеството Schlank & Schick, е спорно по настоящото дело. Определянето на компетентния съд, който да се произнесе по правото на иск, с което потребителят изисква да му се даде привидно обещаната печалба, зависи от това дали по настоящото дело направеното на потребителя обещание е довело до сключването на потребителски договор.

36.

Що се отнася до компетентността относно правото да се даде привидно обещана печалба на потребителя, Съдът се е произнасял единствено в контекста на Брюкселската конвенция, но все още не е разглеждал този въпрос в рамките на Регламент № 44/2001 ( 14 ). При тълкуване на член 13, първа алинея, точка 3 от Брюкселската конвенция в практиката си, и по-специално по делото Engler ( 15 ), Съдът вече е отговорил на идентичен на първия поставен по настоящото дело преюдициален въпрос. По делото Engler Съдът постановява, че този член от Брюкселската конвенция не се прилага в случаите, когато продавачът изпраща на потребителя писмо, в което му обещава печалба, и потребителят изисква да му се даде печалбата, без да е сключил с продавача договор за доставката на стоки или услуги. По това дело Съдът отбелязва, че в този случай „действията [на продавача] не са последвани от сключването на договор между потребителя и лицето, извършващо продажби по занятие, с предмет, който е сред конкретно посочените в споменатата разпоредба, и в рамките на който страните поемат двустранни задължения“ ( 16 ). Според Съда тази констатация не може да се обори нито предвид целта на разпоредбата, т.е. защитата на потребителя като страна, считана за слаба, нито предвид изпращането на писмо до потребителя с оглед на пробна поръчка, с което лицето, извършващо продажби, е искало да го подтикне да поръча стоки ( 17 ).

37.

Ето защо по делото Ilsinger следва по същество да се разгледа дали между тези два правни акта трябва да се осигури приемственост и оттам дали член 15, параграф 1, буква в) от Регламент № 44/2001 трябва да се тълкува по същия начин като член 13, първа алинея, точка 3 от Брюкселската конвенция, или — предвид отчасти различаващия се текст — този член трябва да се тълкува по друг начин. В тази връзка ще отбележа, че при тълкуването на Регламент № 44/2001, който след 1 март 2002 г. ( 18 ) заменя Брюкселската конвенция, следва общо да се изхожда от принципа за приемственост. Както следва от съображение 19 на Регламент № 44/2001, между Брюкселската конвенция и посочения регламент е необходимо да се осигури приемственост и тя се отнася и за тълкуването, вече извършено от Съда по отношение на Брюкселската конвенция. В практиката си в рамките на тълкуването на Регламент № 44/2001 Съдът вече е прилагал този принцип за приемствеността ( 19 ). По основателни съображения обаче и предвид изменението по същество в текста на Регламент № 44/2001 спрямо Брюкселската конвенция Съдът вече се е отклонявал от този принцип и е тълкувал регламента по различен начин ( 20 ). Поради това по делото Ilsinger следва да се прецени дали различният текст на член 15, параграф 1, буква в) от Регламент № 44/2001 спрямо член 13, първа алинея, точка 3 от Брюкселската конвенция, заедно с изискването да се гарантира по-високо равнище на защита на потребителите, е основание за различно тълкуване на този член от регламента.

38.

За да се анализира първият преюдициален въпрос, най-напред следва да се има предвид, че текстът на член 15, параграф 1, буква в) от Регламент № 44/2001 е различен от този на член 13, първа алинея, точка 3 от Брюкселската конвенция. Във въвеждащите изречения на член 13, първа алинея от Брюкселската конвенция и на член 15, параграф 1 от Регламент № 44/2001 е посочено, че компетентността се определя в раздела относно компетентността „във връзка с договор, сключен от лице — потребител […]“ (съгласно член 13, първа алинея от Брюкселската конвенция „във връзка с договор, сключен от лице за цел, която може да се приеме, че е извън неговата търговска дейност или професия, наричано по-нататък „потребител““ [неофициален превод]). Текстът на буква в) от член 15, параграф 1 от Регламент № 44/2001 обаче е по-широк от този на точка 3 от член 13, първа алинея от Брюкселската конвенция. Съгласно последната разпоредба компетентността се определя в раздела относно потребителските договори, по-специално когато става дума за „всеки друг договор с предмет предоставяне на услуги или доставка на стоки“. Член 15, параграф 1, буква в) от Регламент № 44/2001 обаче гласи, че компетентността се определя в раздела, ако „във всички останали случаи […] договорът е сключен“ с друг съдоговорител, който извършва дейността си в държавата членка по местоживеене на потребителя или когато насочва дейността си към тази държава членка. Докато член 13, първа алинея, точка 3 от Брюкселската конвенция се ограничава само с договорите за предоставяне на услуги или доставка на стоки, член 15, параграф 1, буква в) от Регламент № 44/2001 е насочен към всички договори, сключени между потребителя и друг съдоговорител при определените в този член условия.

39.

Както личи от обяснителния меморандум към предложението за Регламент № 44/2001, текстът на член 15, параграф 1, буква в) от този регламент е изменен спрямо член 13, първа алинея, точка 3 от Брюкселската конвенция преди всичко за да се включат в приложното му поле договорите, сключени посредством интернет сайт ( 21 ). По тази причина член 15, параграф 1, буква в) от Регламент № 44/2001 е изменен така, че да включва и случаите, в които договорът е сключен с лице, което насочва търговската или професионалната си дейност към държавата членка, в която е местоживеенето на потребителя ( 22 ). Този член обаче се прилага и когато лицето извършва търговска или професионална дейност в държавата членка по местоживеене на потребителя. При изложените по-горе условия този член се прилага например и за т.нар. „туристически пакетни договори“ ( 23 ), договорите за управление ( 24 ) и други договори ( 25 ).

40.

Разширявайки текста, общностният законодател според мен не е имал намерение да ограничи член 15, параграф 1, буква в) от Регламент № 44/2001 само до двустранните договори (contractus bilaterales aequales); обратно, намерението му е било да разпростре прилагането на този член до всички сключени от потребителите договори. В подкрепа на това твърдение мога да посоча три довода. Първо, от член 15, параграф 1 от Регламент № 44/2001 е видно, че потребителският договор е „сключен от лице — потребител, за цел, която може да се приеме, че е извън неговата търговска дейност или професия“. Следователно потребителските договори се определят предвид договарящите страни, а не предвид съдържанието или задълженията на тези страни. Второ, буква в) от посочения член изрично гласи, че той се прилага „във всички останали случаи“, ако договорът е сключен съобразно изброените в нея условия. Ако общностният законодател бе искал да ограничи тази буква единствено до двустранните договори, той би дал да се разбере чрез използването на подходяща терминология, че тази буква се прилага единствено за предвидените случаи. Тъй като обаче общностният законодател е използвал в регламента общото понятие „договор“, следва да се приеме, че в него попадат всички видове договори ( 26 ). Трето, ако прилагането на член 15, параграф 1, буква в) се ограничи само до двустранните договори, при това положение прилагането на този член би се оказало изключено по отношение на някои едностранни договори, какъвто например е договорът за поръчителство, сключен от потребителя, по силата на който той обезпечава лично задълженията на друг потребител ( 27 ), или сключеният с потребител гаранционен договор.

41.

Що се отнася до член 13, първа алинея, точка 3 от Брюкселската конвенция, Съдът действително постановява, че този член намира приложение, „доколкото […] съдебният иск е свързан с договор, сключен между този потребител и лицето, извършващо продажби по занятие, с предмет доставката на стоки или предоставянето на услуги и [е] породил насрещни и взаимосвързани задължения между двете страни по договора“ ( 28 ). В това отношение обаче следва да се вземе предвид обстоятелството, че както договорът за доставка на стоки, така и договорът за предоставяне на услуги, с които се ограничава член 13, първа алинея, точка 3 от Брюкселската конвенция, са двустранни договори. При тълкуването на посочения член Съдът упоменава двустранния характер и според мен по този начин той само изяснява in abstracto особеностите на договорите за доставка на стоки и предоставяне на услуги. Ето защо мисля, че към тълкуването на член 15, параграф 1, буква в) от Регламент № 44/2001 не може да се отнесе доводът относно двустранните договори.

42.

Както генералният адвокат Tizzano вече е отбелязал в заключението си по дело Kapferer, при определянето на компетентността относно разглеждането на потребителските договори следва да се има предвид, че член 13, първа алинея от Брюкселската конвенция и член 15, параграф 1 от Регламент № 44/2001 се прилагат само когато е сключен договор между потребител и търговец ( 29 ). Следва да се даде право на генералния адвокат във връзка с обстоятелството, че внесените в член 15 от Регламент № 44/2001 изменения по никакъв начин не засягат изискването за сключване на договор ( 30 ) като условие за прилагане на посочения член. Както отбелязва генералният адвокат, внесените в член 15 от Регламент № 44/2001 изменения се отнасят изключително до материалното приложно поле на разпоредбите относно потребителските договори ( 31 ), което означава, че те се отнасят до по-голям брой потребителски договори. По това дело действително генералният адвокат се застъпва да се отнесе към тълкуването на член 15, параграф 1, буква в) от Регламент № 44/2001 вече направеното от Съда тълкуване на член 13, първа алинея, точка 3 от Брюкселската конвенция по делото Engler и отбелязва, че по делото Kapferer не е сключен изобщо потребителски договор. Както обаче Комисията основателно отбелязва по време на съдебното заседание, изискването на печалба по делото Kapferer е било поставено в зависимост от поръчването на стока ( 32 ) и поради това, че по това дело не е било възможно да се определи със сигурност дали е била поръчвана стока, генералният адвокат застъпва позицията, че договор за доставката на стоки не е бил сключван.

43.

Заради изискването за сключване на договор по член 15 от Регламент № 44/2001 по настоящото дело не може да се използва доводът, на който се основава австрийското правителство, че член 15, параграф 1 от Регламент № 44/2001 следва да се тълкува по същия начин като член 5, точка 1, буква а) ( 33 ) от него, тъй като въвеждащото изречение на член 15, параграф 1 било формулирано по същия модел като член 5, точка 1, буква а). За разлика от член 5, точка 1, буква а) от Регламент № 44/2001 член 15, параграф 1 от него изисква сключването на договор във всеки от случаите, което е съществена разлика между двата члена. Именно по тази причина е възможно член 5, тока 1, буква а) от посочения регламент да се приложи и когато изобщо не е сключен договор ( 34 ). Освен това следва да се обърне внимание, че анализът на текстовете на различните езици на двата члена от този регламент показва — независимо от изискването за сключване на договор, предвидено в член 15, параграф 1, — че тези два члена са формулирани много сходно само в някои езикови редакции, докато в повечето от тях член 5, точка 1, буква а) е формулиран по-общо от член 15, параграф 1. Двата посочени по-горе члена са с много сходен текст на немски и на английски ( 35 ) език, докато на повечето от останалите езици в член 5, точка 1, буква а) се използва по-широко понятие — „делата, свързани с договор“, а в член 15, параграф 1 понятие, отнасящо се до „договор, сключен от лице — потребител“ ( 36 ).

44.

От въвеждащото изречение на член 15, параграф 1 от Регламент № 44/2001 е видно, че потребителски договор по смисъла на този регламент е договор, сключен от лице потребител за цел, която може да се приеме, че е извън неговата търговска дейност или професия. Регламент № 44/2001 обаче не определя кога потребителският договор е сключен. На общностно равнище също не съществуват задължителни гражданскоправни норми, които определят кога и при какви условия е налице сключен договор.

45.

Независимо от това, че Регламент № 44/2001 не определя условията за сключване на договор, те могат да се изведат от практиката на Съда, по аналогия от някои актове на вторичното общностно право, както и от документи на експертни групи в областта на европейското договорно право, отчитайки относимата в тази област доктрина. Ето защо по-долу ще разгледам общите условия за сключване на договор в рамките на общностното право. Тези условия се отнасят a maiori ad minus и за сключването на потребителски договори по смисъла на Регламент № 44/2001.

46.

Едно от основните условия за сключването на договор в рамките на общностното право е въз основа на оферта и приемане на тази оферта двете страни да постигнат съвпадане на волеизявленията за сключването на договор.

47.

Изискването за наличие на оферта и за нейното приемане, въз основа на които се постига съвпадение на волеизявленията като абсолютно необходим елемент от сключването на договора, произтича на първо място от практиката на Съда. В този смисъл в своето Решение по дело Gabriel Съдът подчертава, че между потребителя и лицето, извършващо продажби, възниква правоотношение от договорно естество, след като потребителят поръча стока от лицето, извършващо продажби, като по този начин изрази своето „приемане на предложението“ ( 37 ) и това „съвпадане на волеизявленията“ между двете страни е породило задължения в рамките на договора ( 38 ).

48.

Изискването за наличие на оферта и нейното приемане като условие за сключването на договор произтича имплицитно и от няколко директиви относно общностното право в областта на потреблението. В този смисъл Директива 97/7/ЕО относно защитата на потребителя по отношение на договорите от разстояние ( 39 ) говори за „оферта“ ( 40 ) и за „приемане на офертата“ ( 41 ). В Директива 2002/65/ЕО относно дистанционна търговия на потребителски финансови услуги и за изменение на Директива 90/619/ЕИО на Съвета и на директиви 97/7/ЕО и 98/27/ЕО ( 42 ) също се откриват понятията „оферта“ ( 43 ) и „приемане на офертата“ ( 44 ).

49.

Освен това от експертен документ, озаглавен „Draft Common Frame of Reference“ ( 45 ) (проект за обща референтна рамка, наричан по-нататък „DCFR“), който в бъдеще може би ще стане отправната точка на единния европейски частноправен режим, е видно, че договорът е сключен, ако страните възнамеряват да бъдат обвързани от задължителна правна връзка или да предизвикат възникването на друга правна последица и постигнат достатъчно съгласие за това (член II.-4:101) ( 46 ). В главата относно договорите DCFR урежда и офертата (член II.-4:201), и понятието за оферта (член II.-4:204). Съгласно член II.-4:201, параграф 1 налице е оферта, първо, ако тя е насочена към пораждането на договор и другата страна приеме офертата и второ, ако съдържа достатъчно точни условия за сключването на договор ( 47 ). Съгласно член II.-4:204, параграф 1 понятието за приемане на оферта е всяко изявление, действие или бездействие на лицето, до което е отправена оферта, което показва, че то приема офертата ( 48 ). „Principles of European Contract Law“ ( 49 ) (принципи на европейското договорно право, наричани по-нататък „PECL“) вече съдържат сходни разпоредби.

50.

И доктрината относно европейското договорно право счита, че най-важното условие за сключването на договор в европейското договорно право e съвпадането на волеизявленията, до което се достига посредством оферта и нейното приемане ( 50 ). От гледна точка на сравнителното право съвпадането на волеизявленията за сключването на договор също е от основно значение в правото на много държави членки ( 51 ).

51.

Що се отнася до условията за сключването на договор, ще отбележа също, че преценката на въпроса, дали е направена оферта, се прави от гледна точка на адресата на офертата. В този смисъл например от DCFR е видно, че намерението на страната да бъде обвързана от задължителна правна връзка или да постигне друга правна последица, се определя въз основа на изявленията или поведението на тази страна съгласно начина, по който съдоговорителят разумно ги е разбрал (член II.-4:102) ( 52 ). Тази гледна точка се изразява и в доктрината ( 53 ). Що се отнася и до сравнителното право, в редица държави членки действа подобен режим ( 54 ).

52.

Ще отбележа също, че за сключването на договор в рамките на общностното право обикновено не е необходима специална форма, освен ако това е изрично предвидено за особени договори като договорите за потребителски кредити ( 55 ) или договорите, свързани с правото на временно ползване на недвижима собственост ( 56 ). A contrario, ако нормите, които уреждат особените видове договори, не определят специална форма, тя не е необходима за действителното сключване на договора. Обстоятелството, че обикновено не е необходима специална форма за сключване на договорите, личи и от DCFR ( 57 ) и доктрината ( 58 ); в сравнителноправен план обикновено редица държави членки не изискват никаква специална форма за сключването на договор, освен ако такава се предвижда изрично ( 59 ).

53.

Също така, за да се определи дали в определен случай е налице сключен договор, не е необходимо да се уточнява изрично за какъв вид договор става дума. Всъщност договорите могат да бъдат наименовани, т.е. изрично определени поименно по вид ( 60 ), или ненаименовани, договори, които нямат изрично наименование ( 61 ). Това е в съответствие и с принципа за автономия на волята в частното право ( 62 ).

54.

В това отношение следва да се посочи, че понятията в Регламент № 44/2001 следва да се тълкуват самостоятелно, като в това отношение за отправна точка се използват системата и целите на този регламент, за да се осигури еднаквото му прилагане във всички ( 63 ) държави членки ( 64 ). Следователно познаването на правната квалификация на правото да се получи обещаната печалба няма да има значение при тълкуването на Регламент № 44/2001. Ще отбележа обаче — само в сравнителноправен план, — че например във германската, австрийската и френската доктрина и съдебна практика не съществува единно мнение относно тази квалификация.

55.

В австрийската доктрина се открива становището, че е възможно сключването на договор въз основа на обещание за печалба или че впечатлението, което обещанията за предоставяне на печалба пораждат у потребителя, следва да се схваща като обективно изявление, въз основа на което може да възникне договор ( 65 ); в тази насока се вписва и становището, че обещанието за печалба и неговото приемане — независимо от поръчването на стока — сами по себе си представляват договор ( 66 ). Други автори твърдят, че правото да се получи обещаната печалба представлява право на иск за обезщетение, което се упражнява въз основа на culpa in contrahendo ( 67 ). Някои австрийски автори го определят като право sui generis ( 68 ). В доктрината се твърди, че то представлява право, свързано с механизъм, сходен на публичното обещание за награда ( 69 ).

56.

Ще напомня, че и в германското законодателство, в член 661а от BGB, се съдържа разпоредба, подобна на член 5j от австрийския Закон за защита на потребителите ( 70 ). И в германската доктрина авторите застъпват различни становища относно правната квалификация на правото да се получи обещаната печалба. В този смисъл се открива становището, че в това отношение става сума за право, изведено от едностранна правна сделка ( 71 ), както и становището, че става дума за право, изведено от облигационна връзка, предвидена в закона („gesetzliches Schuldverhältnis“) ( 72 ). Като една от възможните квалификации може да се посочи правото, основано на culpa in contrahendo ( 73 ) или на механизъм, сходен на публичното обещание за награда ( 74 ).

57.

Френската съдебна практика обаче класира такива обещания за печалба в категорията на „квази-контрактите“ ( 75 ).

58.

За да се отговори на първия преюдициален въпрос, следователно ще бъде по-важно да се определи дали по главното производство е бил налице сключен договор между г-жа Ilsinger и дружеството Schlank & Schick.

59.

За да се прецени дали по главното производство е налице сключен договор, най-напред се поставя въпросът дали въз основа на оферта и приемане на тази оферта двете страни са постигнали съвпадане на волеизявленията за сключването на договор. В това отношение следва на първо място да се разгледа дали обещанието за печалба може да се приеме за оферта, направена на потребителя. Както вече бе споменато по-горе, преценката дали е направена оферта се прави от гледна точка на нейния адресат.

60.

Според мен не може да се даде общ отговор, когато се прави преценка дали отправено до потребителя обещание за печалба представлява оферта. Във всеки отделен случай ще бъде необходимо да се преценява по какъв начин средният потребител е разбрал обещанието за печалба на лицето, извършващо продажби, и дали от гледна точка на потребителя може да се приеме, че с обещанието си за печалба то му е направило оферта. Тази конкретна преценка на фактите трябва да се направи от националната юрисдикция. В преюдициалното производство, основаващо се на ясно разделение на правомощията между националните юрисдикции и Съда, националната юрисдикция е компетентна да извърши всяка преценка на обстоятелствата по делото ( 76 ).

61.

Следователно в рамките на провежданата преценка националната юрисдикция ще трябва да съобрази дали например офертата е поставена в зависимост от условието адресатът ѝ да сключи друг договор или да притежава идентификационен номер, който му дава право на печалба, както и дали това условие е изпълнено.

62.

Ако националната юрисдикция установи, че в конкретния случай на потребителя е направена оферта, тя ще трябва да прецени и дали потребителят е приел тази оферта. Тя ще трябва да вземе предвид обстоятелството, че потребителят трябва да приеме офертата по ясен и недвусмислен начин, например като върне обратно на лицето, извършващо продажби, което му е изпратило обещание за печалба, необходимия сертификат за изискването на печалбата, върху който е залепило купона с идентификационния номер.

63.

Следователно националната юрисдикция трябва да определи във всеки конкретен случай дали съществува оферта и дали потребителят я е приел, от което произтича съвпадане на волеизявления, а оттам и сключването на договор. Тя ще трябва също да има предвид, че за сключването на този договор не е необходима специална форма и че сключеният договор може да попада в категорията на ненаименованите договори.

64.

След като установих, че направеното на потребителя обещание за печалба може да доведе до сключването на договор, както и до определяне на компетентност на съдилищата от държавата членка, в която е местоживеенето на потребителя, ще отбележа, че това становище се подкрепя и от изискването за високо ниво на защита на потребителя като страна по потребителските договори, която е считана за по-слаба.

65.

Както е посочено в съдебната практика, специалните разпоредби относно компетентността при потребителските договори имат за цел да „защитят потребителя като страна по договора, за която се счита, че е по-слаба в икономическо и по-неопитна в правно отношение от своя съдоговорител и която не трябва да се разколебава да действа по съдебен ред, оказвайки се задължена да предяви иск пред юрисдикциите в държавата по местоживеене на нейния съдоговорител“ ( 77 ). Специалните разпоредби относно потребителските договори имат за цел да премахнат трудностите, които потребителят би могъл да има при спор, свързан с потребителски договор, оказвайки се задължен да предяви иск в друга държава ( 78 ).

66.

Разпоредбите, закрепени в Регламент № 44/2001 относно компетентността за разглеждане на потребителски договори, са замислени по съдържание като по-обширни от съдържащите се в Брюкселската конвенция, поради което обхватът на защита на потребителите също е разширен. Разширяването на материалното приложно поле на разпоредбите относно потребителските договори е израз на възприетата от Комисията обща насоченост към подобряване на защитата на потребителите. В този смисъл например изискването за високо ниво на защита на потребителите личи и от Зелената книга за преразглеждане на достиженията на правото на Общността за защита на потребителите ( 79 ). В посочената Зелена книга Комисията отбелязва, че „доверието на потребителите във вътрешния пазар трябва да бъде повишавано чрез осигуряването на високо равнище на защита в ЕС като цяло“ ( 80 ). Правилата на материалното общностно право също са насочени към по-високо ниво на защита на потребителите, което например личи от приемането на Директива 2005/29/ЕО ( 81 ). Изискването за високо ниво на защита на потребителите личи и от наскоро приетия Регламент (ЕО) № 593/2008 ( 82 ).

67.

Предвид изложеното не може да се приеме доводът, посочен по време на съдебното заседание от представителя на синдика на дружеството Schlank & Schick, че защитата на потребителите не е обоснована, ако потребителят не поема никакво задължение в рамките на потребителско правоотношение. Разпоредбите относно защитата на потребителите нямат за цел да осигурят защита на потребителите единствено в случай, че поемат задължения по договор, а напротив, да избегнат и въвеждането на потребителя в заблуждение, когато е бил сключен само задължителен едностранен договор. У потребителя се създава погрешно убеждение посредством лъжливи обещания за печалба, поради което се засяга икономическото му поведение. Възможно е и обещанието за печалба да е увредило потребителя, ако той добросъвестно е мислел, че може да получи печалбата, похарчил е привидно спечелената сума пари или под влиянието на привидно обещаната печалба е взел неблагоприятни за него икономически решения.

68.

Следва също да се има предвид, че като на потребителя се дава възможност да сезира съда по местоживеенето си, това не означава все още, че този съд ще се произнесе и в негова полза по същество и ще му присъди печалбата, която изисква по исков път; ще му бъде предоставена единствено защита от процесуален характер. Потребителят би получил същата процесуална защита, ако например е поел финансово задължение за минимална сума, като е сключил договор за продажба на стоки. Освен това предвид защитата на потребителя от гледна точка на материалното право по силата на Директива 2005/29 относно нелоялните търговски практики ( 83 ) срещу лъжливи обещания за печалба, които попадат в тези практики, е разумно да му се предостави защита в това отношение и в процесуален план, естествено при условие че в конкретния случай е бил сключен договор.

69.

От изложените доводи следва, че правото на потребителя да получи привидно обещана печалба може да бъде свързано с договор по смисъла на член 15, параграф 1, буква в) от Регламент № 44/2001, ако националната юрисдикция установи въз основа на всички обстоятелства по делото, че по главното производство е бил сключен договор.

70.

Ето защо на първия преюдициален въпрос следва да се отговори, че член 15, параграф 1, буква в) от Регламент № 44/2001 следва да се тълкува в смисъл, че правото на иск, с което потребителите могат по силата на правото на държавата членка по своето местожителство да изискват по съдебен ред от установени в друга държава членка предприятия привидно спечелена награда, когато тези предприятия изпращат на определен потребител обещание за печалба или други подобни съобщения и текстът на тези писма може да остави у потребителя убеждението, че е спечелил награда, без предоставянето на наградата да се поставя в зависимост от поръчването на стоки или от пробна поръчка и когато не е била направена поръчка, а адресатът на писмото изисква предоставянето на наградата, може да бъде свързано с договор право по смисъла на този член от споменатия регламент, ако по смисъла на този член е бил сключен потребителски договор по главното производство. Националната юрисдикция трябва да прецени дали по главното производство е бил сключен потребителски договор по смисъла на посочения член.

71.

Запитващата юрисдикция отправя втория преюдициален въпрос само при условията на евентуалност, ако отговорът на първия преюдициален въпрос е отрицателен. С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали правото на потребителя да получи привидно спечелена печалба е свързано с договор по смисъла на член 15, параграф 1, буква в) от Регламент № 44/2001, когато правото да се получи изплащане на печалбата със сигурност не е било поставено в зависимост от поръчването на стоки, но адресатът на писмото все пак е направил поръчка на стоки. Ето защо става дума да се установи дали по искането за получаване на печалбата е компетентен да се произнесе същият съд, който би бил компетентен да разгледа договора във връзка с поръчката на стоки.

72.

Като се има предвид, че отговорът на първия преюдициален въпрос ще зависи от окончателната преценка на националната юрисдикция, по-нататък ще представя анализа, който тя трябва да има предвид, ако даде отрицателен отговор на първия преюдициален въпрос.

73.

Във връзка с този въпрос следва да се отбележи, че в контекста на Брюкселската конвенция Съдът отбелязва в Решение по дело Gabriel ( 84 ), че когато потребителят е поръчал стока от лицето, извършващо продажби, то и потребителят безспорно се намират в договорно правоотношение, тъй като с поръчването на стоката потребителят е приел офертата, отправена му от лицето, извършващо продажби, включително относно всички свързани с нея условия ( 85 ). Това съвпадане на волеизявленията е породило между двете страни насрещни и взаимосвързани задължения в рамките на договор за доставка на стоки ( 86 ).

74.

По настоящото дело също е налице сключен договор за продажба на стоки — ако потребителят е поръчал посочената стока — и този договор безспорно попада в рамките на член 15, параграф 1, буква в) от Регламент № 44/2001, тъй като са изпълнени условията относно сключването на договор. Ето защо компетентността на юрисдикциите да разглеждат спорове, свързани с договор за продажба на стоки, се определя въз основа на разпоредбите на Регламент № 44/2001, свързани с потребителските договори. Вторият въпрос по настоящото дело обаче се отнася до това дали компетентността за разглеждане на иск за получаването на печалба отново се определя въз основа на същите правила, при положение че потребителят е поръчал стока от лицето, извършващо продажби, като едновременно с това връща обратно сертификата за изискване на печалбата, върху който е залепен купон с идентификационния номер.

75.

В Решение по дело Gabriel във връзка с Брюкселската конвенция Съдът отбелязва, че когато потребител е поръчал стока от лице, извършващо продажби, въз основа на разпоредбите относно потребителските договори следва да се определи и компетентността за разглеждането на иск, чрез който потребителят изисква получаването на спечелената награда ( 87 ). Съдът посочва в мотивите си, че правото на потребителя да предяви иск за получаването на печалбата е тясно свързано със сключения между двете договарящи страни договор, тъй като и самото обещание за печалба е неразривно свързано с поръчването на стока, което същевременно се явява предварително изискване за предоставянето на печалбата ( 88 ). По-нататък Съдът отбелязва, че потребителят е поръчал стоката основно, а дори и изключително поради това, че обещаната му финансова печалба значително надвишава необходимата за поръчката минимална сума ( 89 ).

76.

Фактическото положение по делото Gabriel обаче е различно от това по настоящото дело. По делото Gabriel обещалото печалба дружество поставя получаването ѝ в зависимост от предварителното поръчване на стока от потребителя. В настоящия случай получаването на печалбата не се обуславя от поръчването на стока. Според мен обаче следва подобно положение да се третира по същия начин като обусловено от поръчването на стока получаване на печалба и компетентността за разглеждане на иска за получаването на печалбата да се определи съгласно същите правила като при свързаните с договор за поръчка на стоки спорове.

77.

Въпреки че поръчването на стоки не е условие, за да се изиска предоставянето на печалба, то е тясно свързано с обещанието за нея и в този смисъл искът на потребителя за предоставянето на печалбата от своя страна също е тясно свързан с договора за продажба на стоки. Както отбелязва запитващата юрисдикция в своето определение, като обещава печалба, дружеството Schlank & Schick цели да подтикне потребителите да сключат договори за продажба на стоки. Обещанието за печалба цели да привлече вниманието на потребителя и да повлияе върху решението му да поръча стока, както и — съгласно основателното наблюдение на словенското правителство — да укрепи предимството на това дружество спрямо други доставчици на стока от същия вид.

78.

Обещавайки парична печалба, лицето, извършващо продажби, безспорно може да упражни значително влияние върху решението на потребителя да поръча определена стока, въпреки че привидното предоставяне на печалбата не зависи от такава поръчка. Възможно е в обещанието за печалба да не е посочено достатъчно ясно, че предоставянето ѝ по всяка вероятност не е обусловено от поръчка, което ще повлияе върху решението на потребителя да поръча стоката. Възможно е потребителят погрешно да мисли, че поръчването на стока му гарантира получаването на печалбата, но е възможно и при печалба с толкова висока стойност той да се почувства морално задължен да поръча стока. Ако привидното предоставяне на печалбата не е обусловено от поръчването на стока, потребителят също не е задължен да поръча такава стока на минимална стойност; обратно, той може да поръча артикул на стойност по негов избор, което е възможно допълнително да го подтикне да направи поръчка. Тъй като сключването на договор за продажба на стоки следователно е тясно свързано с обещанието за печалба, следва споровете относно двете правоотношения да се решат пред същата юрисдикция.

79.

Освен това Съдът многократно напомня в своята практика, че е абсолютно необходимо да се избягва увеличаването на броя на компетентните юрисдикции по отношение на един и същ договор, за да се предотврати опасността от противоречиви решения и по този начин да се улесни признаването и изпълнението на съдебните решения извън държавата, в която те са постановени ( 90 ).

80.

Ето защо на втория преюдициален въпрос следва да се отговори в смисъл, че правото на иск, с което потребителите могат да изискат по съдебен ред от доставчиците предоставянето на привидно спечелената награда, е свързано с договор по смисъла на член 15, параграф 1, буква в) от Регламент № 44/2001, когато правото да се получи изплащането на наградата не е било поставено в зависимост от поръчването на стоки, но адресатът на писмото все пак е поръчал стоки.

81.

Предвид всички изложени по-горе съображения предлагам Съдът да отговори на двата поставени от Oberlandesgericht Wien преюдициални въпроса по следния начин: