ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

г-н YVES BOT,

представено на 1 март 2007 година¹(1)

Дело C‑76/06 P

Britannia Alloys & Chemicals Ltd

срещу

Комисия на Европейските общности

„Обжалване — Конкуренция — Картел — Пазар на цинковия фосфат — Член 81 ЕО — Глоба — Член 15, параграф 2 от Регламент № 17 — Насоки за определяне на размера на глобите — Законно определен пределен размер на глобата — Относим оборот — Предходна стопанска година — Равно третиране — Принцип на правната сигурност“

1.        Настоящото дело има за предмет жалбата, подадена от дружеството Britannia Alloys & Chemicals Ltd (наричано по-нататък „Britannia“ или „жалбоподател“) срещу Решение на Първоинстанционния съд на Европейските общности от 29 ноември 2005 г. по дело Britannia Alloys & Chemicals/Комисия (наричано по-нататък „обжалваното решение“)(2).

2.        С обжалваното решение Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата, подадена от жалбоподателя за отмяна на Решение 2003/437/EО на Комисията(3), с което Britannia е санкционирано на основание член 81, параграф 1 EО и член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство от 2 май 1992 г. (OВ L 1, 1994 г., стp. 3, наричано по-нататък „Споразумение за ЕИП“), за това че е участвало в едно продължаващо споразумение и/или в съгласувана практика в сектора на цинковия фосфат. В подкрепа на жалбата жалбоподателят се позовава на нарушение на член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета(4), както и на нарушение на принципите на пропорционалността, на равното третиране и на правната сигурност. Britannia упреква Комисията на Европейските общности, че при определянето на пределния размер на глобата, която му е била наложена, е взела предвид оборота му, получен през стопанска година, различна от тази, предхождаща приемането на спорното решение.

3.        В настоящата жалба жалбоподателят по същество упреква Първоинстанционния съд, че е допуснал различни грешки при прилагане на правото, като е приел, че Комисията е могла да възприеме такъв метод на изчисляване. Той иска от Съда да се произнесе по въпроса дали по този начин Първоинстанционният съд е нарушил в обжалваното решение член 15, параграф 2 от Регламент № 17, както и принципа на равно третиране и принципа на правната сигурност.

4.        В настоящото заключение поддържам, че Първоинстанционният съд не е допуснал никаква грешка при прилагане на правото, като е приел, че Комисията е имала право при определянето на максималния размер на глобата, приложим по отношение на жалбоподателя, да използва стопанска година, различна от тази, предхождаща приемането на спорното решение.

5.        Установявам обаче, че Първоинстанционният съд не е изпълнил задължението за мотивиране, което му е вменено по силата на членове 36 и 53 от Статута на Съда на Европейските общности, като е пропуснал да отговори на довод, изложен от жалбоподателя, при разглеждане на жалбата за отмяна, подадена пред него. Ето защо ще предложа на Съда да отмени обжалваното решение в тази част. Тъй като фазата на производството позволява това, предлагам на Съда да разгледа спора по същество и да се произнесе с окончателно решение по правното основание за отмяна, изложено пред първата инстанция. Поддържам, че това правно основание не е основателно, и с оглед на вече установените от Първоинстанционния съд в обжалваното решение обстоятелства ще предложа на Съда да отхвърли жалбата за отмяна, подадена от Britannia.

I –    Правна уредба

6.        Член 81 EО забранява „всички споразумения между предприятия, решения на сдружения на предприятия и съгласувани практики, които биха могли да засегнат търговията между държавите-членки и които имат за своя цел или резултат предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията в рамките на общия пазар“.

7.        В случай на нарушаване на тази разпоредба Комисията може в съответствие с член 15, параграф 2 от Регламент № 17 „да наложи на предприятията и сдруженията на предприятия глоби с минимален размер от [1 000 EUR] и с максимален размер [от 1 милион евро], като този максимален размер може да достигне 10 % от оборота, реализиран през предходната стопанска година от всяко от предприятията, участвали в нарушението“.

8.        За гарантиране на прозрачността и обективността на решенията ѝ по отношение както на предприятията, така и на общностния съд, през 1998 г. Комисията публикува насоки, в които излага метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17(5).

9.        В точка 1 Насоките гласят, че за изчисляването на размера на глобите основният размер се определя в съответствие с критериите, посочени в тази разпоредба, а именно тежестта и продължителността на нарушението.

10.      При оценяване на тежестта на нарушението трябва да бъдат взети предвид неговият характер, неговото действително отражение върху пазара, когато то може да бъде определено, и размерът на съответния географски пазар (точка 1 A, първа алинея от Насоките). В тези рамки нарушенията се класифицират в три категории, а именно „незначителни нарушения“, за които вероятният размер на глобите е от 1 000 EUR до 1 милион евро, „сериозни нарушения“, за които размерът може да варира между 1 милион евро и 20 милиона евро, както и „много сериозни нарушения“, за които този размер надвишава 20 милиона евро (точка 1 A, втора алинея, от първо до трето тире). В рамките на всяка от тези категории, и по-специално що се отнася до сериозните и много сериозните нарушения, предложената скала на глоби дава възможност за прилагане на диференциран подход по отношение на предприятията в зависимост от характера на извършеното нарушение (точка 1 A, трета алинея). Също така е необходимо да бъде взет предвид ефективният икономически капацитет на нарушителите за нанасяне на сериозни вреди на други оператори, и по-специално на потребителите, и да се определи глоба в размер, който да гарантира, че тя има сериозен възпиращ ефект (точка 1 A, четвърта алинея).

11.      Може също да се вземе предвид фактът, че големите предприятия обикновено притежават юридически и икономически познания и имат инфраструктури, които им дават възможност по-лесно да установят, че тяхното поведение представлява нарушение, както и последиците, произтичащи от него съгласно законодателството в областта на конкуренцията (точка 1 А, пета алинея).

12.      В рамките на всяка една от посочените по-горе три категории в някои случаи Комисията може да приложи добавки към определените суми, с цел да бъде взета предвид специфичната тежест на нарушението и поради това действителното отражение на нарушението на всяко предприятие върху конкуренцията, по-специално когато е налице значителна несъразмерност по отношение на големината на предприятията, извършили същия вид нарушение, и да приспособи съответно основния размер според специфичните особености на всяко предприятие (точка 1 А, шеста алинея).

13.      Колкото до фактора, свързан с продължителността на нарушението, Насоките правят разграничение между „нарушения с малка продължителност“ (по принцип по-малко от една година), за които размерът, определен въз основа на тежестта на нарушението, не би трябвало да се увеличава, „нарушения със средна продължителност“ (по принцип от една до пет години), за които размерът може да бъде увеличен с 50 %, и „нарушения за дълъг период“ (по принцип повече пет години), за които размерът може да бъде увеличен с 10 % за всяка година (точка 1 Б, първа алинея, от първо до трето тире).

14.      След това насоките дават като пример списък с отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства, които могат да бъдат взети предвид за увеличаване или намаляване на основния размер, после се позовават на Известие на Комисията от 18 юли 1996 г. относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер по преписки във връзка с картели(6).

15.      Като обща бележка точка 5, буква а), първа алинея от Насоките уточнява, че окончателният размер, изчислен съгласно този метод (основен размер, увеличен или намален на процентна основа), не може в никой случай да надвишава 10 % от световния оборот на предприятията, както е установено в член 15, параграф 2 от Регламент № 17. Според точка 5, буква а), втора алинея от тези насоки счетоводната година, на базата на която се определя световният оборот, трябва — доколкото е възможно — да бъде годината, предхождаща тази, в която е взето решението, а ако не са налице цифри за тази година — непосредствено предхождащата я година.

16.      Освен това точка 5, буква б) от тези насоки предвижда, че в зависимост от обстоятелствата следва да бъдат взети предвид, след като бъдат извършени горните изчисления, определени обективни фактори като особената икономическа обстановка, всяка икономическа или финансова полза за нарушителите, специфичните характеристики на съответните предприятия и тяхната действителна възможност да платят в специфичната социална обстановка, като глобите следва да бъдат съответно приспособени.

17.      От това следва, че според изложения в Насоките метод изчисляването на размера на глобите се извършва въз основа на двата критерия, посочени в член 15, параграф 2 от Регламент № 17, а именно тежестта на нарушението и неговата продължителност, като същевременно се спазва горната граница, определена въз основа на оборота на всяко предприятие и установена със същата разпоредба.

II – Фактическа обстановка

18.      Фактите, така както са установени в обжалваното решение, могат да бъдат обобщени по следния начин:

19.      Britannia, дружество, регистрирано по английското право, е дъщерно дружество на M. I. M. Holdings Ltd (наричано по-нататък „MIM“), дружество, регистрирано по австралийското право. Britannia произвежда и продава продукти на основата на цинк, включително цинков фосфат. През март 1997 г. Trident Alloys Ltd (наричано по-нататък „Trident“), самостоятелно дружество, учредено от ръководството на Britannia, купува предприятието на Britannia в цинковия сектор срещу 14 359 072 GBP (британски лири). То съществува и понастоящем като дъщерно дружество на MIM, но е престанало да упражнява каквато и да било стопанска дейност и следователно няма никакъв оборот.

20.      През 2001 г. най-големият дял от световния пазар на цинков фосфат се притежава от пет европейски производители, а именно Dr. Hans Heubach GmbH & Co. KG (наричано по-нататък „Heubach“), James M. Brown Ltd (наричано по-нататък „James Brown“), Société nouvelle des couleurs zinciques SA (наричано по-нататък „SNCZ“), Trident (по-рано Britannia) и Union Pigments AS (по-рано Waardals AS) (наричано по-нататък „Union Pigments“).

21.      На 13 и 14 май 1998 г. Комисията извършва едновременни и внезапни проверки на основание член 14, параграф 2 от Регламент № 17 в помещенията на Heubach, на SNCZ и на Trident.

22.      На 11 декември 2001 г. Комисията приема спорното решение, с което налага на жалбоподателя глоба в размер на 3,37 милиона евро за нарушение на член 81, параграф 1 ЕО и член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП.

23.      В това решение Комисията посочва, че между 24 март 1994 г. и 13 май 1998 г. Britannia (или Trident, считано от 15 март 1997 г.), Heubach, James Brown, SNCZ и Union Pigments били обединени в картел. Последният се отнасял само до обикновения цинков фосфат. На първо място, участниците в картела постигнали споразумение за разпределяне на пазара с квоти за продажба за производителите. На второ място, на всяка среща определяли минимални или „препоръчителни“ цени, с които по принцип се съобразявали. На трето място, съществувало известно разпределяне на клиентите.

24.      Диспозитивът на спорното решение има следното съдържание:

„Член 1      

Britannia […], Heubach […], James […] Brown, [SNCZ], Trident […] и [Union Pigments] са нарушили разпоредбите на член 81, параграф 1 от Договора и на член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, като са участвали в продължаващо споразумение и/или съгласувана практика в областта на цинковия фосфат.

Продължителността на нарушението е следната:

[…]

б)      по отношение на Britannia […] — от 24 март 1994 г. до 15 март 1997 г.;

в)      по отношение на Trident […] — от 15 март 1997 г., до 13 май 1998 г.;.

[…]

Член 3

За нарушението, посочено в член 1, се налагат следните глоби:

а)      Britannia […] — 3,37 милиона евро;

б)      Heubach […] — 3,78 милиона евро;

в)       James […] Brown […] — 940 000 евро;

г)      [SNCZ] — 1,53 милиона евро;

д)      Trident […] — 1,98 милиона евро;

е)       [Union Pigments] — 350 000 евро.

[…]“

25.      За да определи основния размер на глобите, Комисията взема предвид всички съществени фактически обстоятелства съгласно методиката, изложена в Насоките, и по-специално тежестта, както и продължителността на нарушението.

26.      В спорното решение Комисията квалифицира нарушението като „много сериозно“. Производителите на цинков фосфат умишлено създали, ръководили и насърчавали картел, целящ да ограничи конкуренцията на съответния пазар във вреда на техните клиенти, както и на обществото. Според това решение нарушението засегнало и цялата територия на Европейското икономическо пространство. В заключение, с оглед на относителната значимост на жалбоподателя на съответния пазар, Комисията счита, че 3 милиона евро представляват подходяща основа за определяне на размера на глобата.

27.      Колкото до продължителността на нарушението, Комисията счита, че тя е две години и единадесет месеца (от 24 март 1994 г. до 15 март 1997 г.), което представлява нарушение със средна продължителност. Поради това тя приема, че е оправдано определената основна сума да бъде увеличена с 25 %, което увеличава размера на глобата до 3, 75 милиона евро(7).

28.      След това Комисията припомня, че по силата на член 15, параграф 2 от Регламент № 17 глобата, наложена на всяко едно от предприятията, не може в никакъв случай да надвишава 10 % от техния световен оборот. За да изчисли приложимия пределен размер на глобата, която е могла да бъде наложена на жалбоподателя, Комисията „взема предвид неговия общ оборот за стопанската година, приключила на 30 юни 1996 г., който е последният наличен оборот, отразяващ пълна година на нормална дейност“(8). Тъй като този оборот възлиза на 55 713 550 EUR(9), горната граница на глобата е определена на около 5,5 милиона евро. Доколкото размерът на глобата, определен от Комисията преди прилагане на Известието относно съдействието, е бил по-нисък от този пределен размер, Комисията не го намалява на това основание.

29.      И накрая, Комисията прави намаление от 10 % за Britannia въз основа на Известието относно съдействието(10).

30.      Така окончателният размер на наложената на жалбоподателя глоба е 3,37 милиона евро(11).

III – Производството пред Първоинстанционния съд и обжалваното решение

31.      Със своята жалба, подадена в секретариата на Първоинстанционния съд на 21 февруари 2002 г., Britannia иска частична отмяна на спорното решение, а при условията на евентуалност — намаляване на размера на наложената с това решение глоба.

32.      Точка 16 от обжалваното решение има следното съдържание:

„Жалбоподателят сочи едно-единствено правно основание. Това основание се състои от три части, в които жалбоподателят изтъква, че като е използвала оборота, реализиран от него през стопанската година, която приключва на 30 юни 1996 г., за изчисляване на пределния размер от 10 % от оборота, Комисията е нарушила:

–        Член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и принципа на пропорционалността,

–        принципа на равно третиране,

–        принципа на правната сигурност.“

33.      С обжалваното решение Първоинстанционният съд отхвърля жалбата.

IV – Производство пред Съда и искания на страните

34.      С жалбата, подадена на 7 февруари 2006 г., Britannia иска от Съда:

–        да отмени решението в частта, в която е отхвърлена предявената от него жалба срещу спорното решение,

–        да отмени член 3 от спорното решение в частта, която се отнася до Britannia,

–        при условията на евентуалност да измени член 3 от спорното решение в частта, която се отнася до жалбоподателя, като отмени или намали значително размера на наложената му глоба,

–        при условията на евентуалност да върне делото за ново разглеждане на Първоинстанционния съд, който да се произнесе в съответствие с правните разрешения, дадени в решението на Съда, и

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

35.      Комисията иска от Съда:

–        да отхвърли правните основания и исканията, счетени за недопустими в писмения отговор,

–        при условията на евентуалност да отхвърли жалбата като неоснователна и

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

V –    Правен анализ

36.      Установявам, че жалбоподателят посочва четири правни основания, свързани, първо, с нарушаване на член 15, параграф 2 от Регламент № 17, второ, с нарушаване на принципа на равно третиране, трето, с нарушаване на принципа на правната сигурност, и четвърто, с липса на мотиви на обжалваното решение.

37.      Ще разгледам последователно тези правни основания.

 А –         По първото правно основание, свързано с нарушаване на член 15, параграф 2 от Регламент № 17

38.      Преди да се произнеса по основателността на това правно основание, бих искал да направя две предварителни бележки.

39.      Първата бележка се отнася до пределите на съдебния контрол, упражняван от Съда в рамките на производството по обжалване.

40.      От член 225, параграф 1 ЕО и член 58, първа алинея от Статута на Съда следва, че обжалването се ограничава само до правните въпроси.

41.      При това положение съгласно постоянната съдебна практика единствено Първоинстанционният съд е компетентен, от една страна, да установявя фактите (освен в случаите, когато материалната неточност на неговите констатации следва от представените пред него материали по делото), а от друга страна, да преценява тези факти. Следователно освен в случай на изопачаване на доказателствата, които са му били представени, преценката на фактите не представлява правен въпрос, който в това си качество подлежи на контрол от Съда в рамките на производството по обжалване(12).

42.      Обратно, безспорно е, че когато Първоинстанционният съд е установил или направил преценка на фактите, въз основа на член 225 ЕО Съдът е компетентен да упражни контрол на правната квалификация на тези факти и на правните изводи, направени въз основа на тях от Първоинстанционния съд(13).

43.      От постоянната съдебна практика се установява, че при прилагането по-специално на член 81 ЕО и член 15 от Регламент № 17 Съдът трябва да провери дали Първоинстанционният съд се е произнесъл надлежно по всички изложени от жалбоподателя доводи, свързани с отмяната или намаляването на глобата. Обратно, Съдът не може по съображения за справедливост да замени със собствената си преценка тази на Първоинстанционния съд, който се произнася, като упражнява пълен съдебен контрол по отношение на размера на глобите, наложени на предприятия поради извършени от тях нарушения на общностното право(14).

44.      Втората бележка се отнася до обхвата на свободата на преценка, с която разполага Комисията, когато налага глоба на основание член 15 от Регламент № 17.

45.      От трайно установената съдебна практика следва, че Комисията разполага с широко право на преценка, що се отнася до метода, възприет за определяне размера на глобата. В тези рамки тя може да отчете многобройни обстоятелства в пределите, посочени в член 15, параграф 2 от Регламент № 17(15).

46.      Упражняването на правото на преценка все пак е ограничено от правилата за поведение, които самата Комисия си е определила, като е приела Насоките. Независимо че те не представляват правна норма, която администрацията е длъжна да спазва, Съдът все пак смята, че Комисията не би могла да се отклони от тях, без да бъде санкционирана за нарушаване на общи принципи на правото като равното третиране или също защитата на оправданите правни очаквания(16).

47.      Именно с оглед на тези съображения следва да се провери дали Първоинстанционният съд е преценил правилно упражняването от Комисията на това право на преценка.

48.      Припомням, че с това правно основание жалбоподателят поддържа, че Първоинстанционният съд е нарушил член 15, параграф 2 от Регламент № 17, като е приел, че за определянето на пределния размер на глобата Комисията е имала право да вземе предвид оборот, получен през стопанска година, различна от тази, предхождаща приемането на спорното решение.

49.      От съдържанието на жалбата е видно, че Britannia сочи няколко довода в подкрепа на това правно основание.

50.      Преди да разгледам тяхната основателност, трябва да припомня, че съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 за нарушаване на член 81, параграф 1 ЕО Комисията може да наложи на едно предприятие глоба, чийто размер е между 1 000 EUR и 1 милион евро, като последният размер може да достигне до 10 % от оборота, реализиран от съответното предприятие през предходната стопанска година.

51.      На първо място, жалбоподателят се оплаква, че Първоинстанционният съд се е отклонил от текста на член 15, параграф 2 от Регламент № 17, както и от установената от общностния съд съдебна практика, като е приел, че при изключителни обстоятелства Комисията може да вземе предвид стопанска година, различна от тази, предхождаща приемането на спорното решение. Всъщност понятието „предходна стопанска година“, съдържащо се в посочената разпоредба, съгласно постоянната съдебна практика се отнасяло до пълната стопанска година, най-близка по време до датата на приемане на решението на Комисията(17). Следователно според Britannia Първоинстанционният съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като не е взел предвид оборота му, получен през приключилата на 30 юни 2001 г. стопанска година.

52.      Смятам, както Комисията, че този довод не е основателен.

53.      Наистина съгласно установената съдебна практика при тълкуването на разпоредба от общностното право трябва да се взема предвид не само нейното съдържание, но и нейният контекст и целите на правната уредба, в които тя се съдържа(18).

54.      Струва ми се обаче, че в обжалваното решение Първоинстанционният съд с право се е основал на целите, преследвани от общностния законодател при наказване на нарушенията на правилата на конкуренцията, както и на съдебната практика, създадена от общностния съд при тълкуването на член 15, параграф 2 от Регламент № 17.

55.      Първо, следва да се отбележи, че в точка 37 от обжалваното решение Първоинстанционният съд се е позовал на Решение по дело Cimenteries CBR и др./Комисия, посочено по-горе, и на Решение на Съда от 16 ноември 2000 г. по дело Sarrió/Комисия(19), за да уточни, че понятието „предходна стопанска година“, съдържащо се в член 15, параграф 2 от Регламент № 17, означава по принцип последната пълна стопанска година на всяко едно от засегнатите предприятия към датата на приемане на обжалваното решение.

56.      След това в точки 35 и 36 от обжалваното решение Първоинстанционният съд основава анализа си на целта на член 15, параграф 2 от Регламент № 17. Той припомня, че тази разпоредба има за цел да „предостави на Комисията право да налага глоби, за да може същата да изпълнява възложените ѝ от общностното право надзорни функции“(20). Следва да се припомни, че предвидените в тази разпоредба санкции представляват ключов инструмент, с който Комисията разполага, за да следи, съобразно член 3, параграф 1, буква ж) ЕО, за въвеждането в Европейската общност на „система, която да гарантира ненарушаването на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар“. Тези имуществени санкции, налагани за практиките, които изискват строги наказания, имат двойна цел. На първо място, те трябва да дадат възможност предприятията да бъдат наказани за извършеното нарушение, а след това да разубедят тези, които биха се изкушили да извършат такова нарушение, за да насочат бъдещите действия по посока на една по-голяма икономическа ефективност(21).

57.      При определянето на размера на глобите Комисията, на която по този начин е възложено да защитава стопанския публичен ред, трябва да следи за възпиращия ефект на своята дейност. За целта тя може да реши да увеличи общо размера на глобите, налагани на предприятията. Комисията може и във всеки конкретен случай да измени размера на глобата, за да се съобрази с търсеното въздействие върху предприятието, на което тя е наложена.

58.      За да се гарантира достатъчно възпиращ ефект, е необходимо размерът да не е нито незначителен, нито, обратно, прекомерен от гледна точка именно на финансовите възможности на съответното предприятие. Ето защо според мен е много важно при нейните изчисления Комисията да може да се позове на оборот, който отразява реалното финансово положение на предприятието.

59.      От гледна точка на тези цели според мен Първоинстанционният съд правилно е преценил в точка 38 от обжалваното решение, че изчисляването на законно определения пределен размер на глобата предполага не само че Комисията разполага с оборота от последната стопанска година, предхождаща приемането на спорното решение, но и че тези данни се отнасят до пълна година на нормална стопанска дейност за период от дванадесет месеца.

60.      Смятам, че това тълкуване на член 15, параграф 2 от Регламент № 17 не е погрешно. Според мен то избягва една прекомерна нормативна скованост, която вреди на ефективността на санкцията и на полезния ефект на член 81 ЕО. Наистина, както ще видим, финансовото положение на всяко предприятие може да има особености и в някои случаи да изисква от Комисията повишена бдителност. Според мен методът на изчисляване на законно определения пределен размер на санкцията трябва да отчита тези особености именно за да поддържа възпиращия характер на глобата.

61.      Смятам, че в обжалваното решение Първоинстанционният съд разглежда три вида положения.

62.      Първото е положението на предприятие, което през стопанската година, предхождаща приемането на решението на Комисията, е реализирало оборот, отразяващ пълна година на нормална стопанска дейност. В този случай, както посочва Първоинстанционният съд в точка 49 от обжалваното решение, Комисията трябва да вземе предвид този оборот, за да определи приложимия пределен размер на глобата, и то независимо от същественото общо намаляване на средствата на предприятието в сравнение с предходните години, дължащо се на тежко икономическо положение, на бедствие или на стачка.

63.      Второто е положението, при което съобразяването само със стопанската година, предхождаща приемането на решението на Комисията, не ѝ дава възможност да оцени правилно възможностите на предприятието. Както сочи Първоинстанционният съд в точка 39 от обжалваното решение, това може да е така, когато дадено предприятие не е изготвило или не е съобщило счетоводните си данни преди взимане на решението. Това може да бъде и положението на предприятие, което поради промяна в счетоводните си методи представя сметки, които покриват само период, по-кратък от дванадесет месеца. При тези хипотези и в съответствие с точка 5, буква а), втора алинея от Насоките Комисията има право да вземе предвид най-близката по време стопанска година, която обхваща период от дванадесет месеца.

64.      И накрая, третото положение е това на предприятие, което няма никакъв оборот през стопанската година, предхождаща вземането на решение от Комисията. Такова положение може да бъде резултат например от реорганизация на предприятието, което, независимо че продължава да съществува като правен субект, е прехвърлило всичките си стопански дейности. Ако обаче дадено предприятие не е извършвало стопанска дейност по време на стопанската година, предхождаща вземането на решението, оборотът за този период не позволява на Комисията да определи мащабите на това предприятие, противно на това, което изисква съдебната практика(22). Това положение може да бъде резултат и от измамно поведение на предприятието, което, за да избегне налагането на глоба за незаконното си поведение, решава да укрие оборота си.

65.      Трябва да се отбележи, че при такова положение използването само на стопанската година, предхождаща вземането на решението, не дава възможност на Комисията да оцени правилно възможностите на предприятието и да гарантира достатъчно възпиращ характер на глобата.

66.      Ето защо споделям изцяло анализа на Първоинстанционния съд, изложен в точка 48 от обжалваното решение, според който за да определи пределния размер, предвиден в член 15, параграф 2 от Регламент № 17, Комисията трябва „да има на разположение оборот, отразяващ пълна година на нормална стопанска дейност за период от дванадесет месеца“. Този анализ съответства напълно на съдебната практика, установена от Съда(23), и допринася за постигането на целите за санкциониране и възпиране на нарушенията на правилата на конкуренцията.

67.      Ето защо смятам, че Първоинстанционният съд не е допуснал никаква грешка при прилагането на правото, като е решил, че въз основа на член 15, параграф 2 от Регламент № 17 Комисията е могла да използва последната пълна стопанска година, предхождаща приемането на спорното решение, а именно стопанската година, приключила на 30 юни 1996 г.

68.      На второ място, Britannia по същество упреква Първоинстанционния съд, че не е приложил „алтернативния паричен праг“, определен в първата част от член 15, параграф 2 от Регламент № 17.

69.      От една страна, жалбоподателят поддържа, че при липсата на оборот Комисията е могла единствено да му наложи глоба между 1 000 EUR и 1 милион евро като алтернативна мярка. Това тълкуване било съобразено със задачата на цитирания член 15, параграф 2, чиято цел е да не допусне глобите да бъдат несъразмерни на големината на предприятието(24). Освен това, докато пределният размер от 10 % се определя въз основа на даден оборот, първата част от член 15, параграф 2 от Регламент № 17 не предвиждала изрично, нито предполагала, че трябва да има оборот.

70.      От друга страна, Britannia упреква Първоинстанционния съд, че при преценката на определения от Комисията пределен размер на глобата е взел предвид целта за възпиране, посочена в член 15, параграф 2 от Регламент № 17. Всъщност според жалбоподателя изчисляването на основния размер на глобата (установен въз основа на критериите тежест и продължителност на нарушението) и определянето на нейния пределен размер преследвали две различни цели. От посоченото по-горе Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия следвало, че пределният размер, определен в член 15, параграф 2 от Регламент № 17, цели „да не допусне прекомерни и несъразмерни глоби“ и поради това има „ цел, различна и самостоятелна от тази на критериите тежест и продължителност на нарушението“(25). Следователно Първоинстанционният съд допуснал грешка при прилагането на правото, като в точка 44 от обжалваното решение решил, че Комисията е можела да смята, че в този случай глоба от 1 милион евро не е достатъчна.

71.      Трябва да се отбележи, от една страна, че доводът на Britannia относно съображенията на Първоинстанционния съд във връзка с възпиращия характер на глоба от 1 милион евро според мен не е допустим.

72.      Всъщност смятам, също както Комисията, че разглеждането на този довод спада към преценката на фактите, която Съдът, в съответствие с това, което изложих в точки 40 и 41 от настоящото заключение, не може да разглежда в рамките на производството по обжалване.

73.      От друга страна, смятам, че доводите относно прилагането на алтернативен паричен праг не са основателни.

74.      Считам всъщност, че определянето на пределния размер на санкцията не е просто въпрос на избор между една максимална глоба от 1 милион евро и един пределен размер, определен въз основа на оборота на предприятието. Безспорно е, че при използване на метода за изчисляване на глобите Комисията трябва да се съобразява с пределния размер, свързан с оборота, определен в член 15, параграф 2 от Регламент № 17. Все пак в рамките, определени от тази разпоредба, Комисията разполага с широко право на преценка и може да вземе предвид, както Съдът е припомнил, „многобройни елементи“(26). Противно на това, което обаче поддържа жалбоподателят, смятам, че възпиращата цел се преследва, както при изчисляване на основния размер на глобата, така и при определянето на приложимия по отношение на нея пределен размер. Наистина тази цел е присъща на самото приемане на Регламент № 17(27) и има предимство пред текста на член 15, параграф 2 от него. При тези обстоятелства и доколкото размерът на глобата е под максималния праг, определен в член 15, параграф 2 от Регламент № 17, Комисията според мен може, упражнявайки правото си на преценка, да вземе предвид при това изчисляване възпиращата цел.

75.      Ето защо според мен Първоинстанционният съд основателно е преценил, че Комисията е можела да вземе предвид възпиращата цел, посочена в член 15, параграф 2 от Регламент № 17, при определянето на пределния размер на глобата, приложима по отношение на жалбоподателя.

76.      С оглед на това смятам, че трябва да се приеме, че вторият довод на жалбоподателя е частично недопустим и частично неоснователен.

77.      Ето защо предлагам на Съда да отхвърли първото правно основание като частично недопустимо и частично неоснователно.

 Б –         По второто правно основание, свързано с нарушаване на принципа на равно третиране

78.      От жалбата става ясно, че жалбоподателят сочи три довода в подкрепа на това правно основание.

79.      Преди да разгледам тяхната основателност, трябва да припомня, че принципът на равно третиране представлява общ принцип на правото, който Комисията е задължена да спазва в процедурите по член 81 ЕО.

80.      Според постоянната съдебна практика, на която Първоинстанционният съд правилно се е позовал в точка 60 от обжалваното решение, този принцип не позволява сходни положения да се третират по различен начин и различни положения да се третират еднакво, освен ако такова третиране не е обективно обосновано(28).

81.      На първо място жалбоподателят поддържа, че Първоинстанционният съд е нарушил принципа на равно третиране, като е приел, че Комисията е могла да третира по различен начин предприятията SNCZ и Union Pigments, които също са участвали в картела.

82.      Смятам, че този довод не е основателен.

83.      Всъщност от обжалваното решение ясно личи, че тези предприятия все още са осъществявали търговска дейност на пазара на цинковия фосфат, когато Комисията е приела спорното решение, и то обратно на жалбоподателя. Следователно техният оборот през стопанската година, предхождаща приемането на това решение, е позволявал на Комисията да прецени финансовите средства на тези предприятия и така да определи тяхната стопанска значимост, докато положението на Britannia е различно.

84.      Тези факти са достатъчни, за да се приеме, че жалбоподателят действително е бил в положение, различно от това на SNCZ и на Union Pigments.

85.      При тези условия смятам, че Първоинстанционният съд основателно е приел, че Комисията е могла да третира жалбоподателя по различен начин в сравнение с тези предприятия.

86.      Следва да се отбележи освен това, че общностният съд е приел, че при изчисляване на глобите, наложени въз основа на член 15, параграф 2 от Регламент № 17, известна диференциация при третирането на предприятията, до които се отнася дадено решение на Комисията, е присъща на прилагането на метода, избран от Насоките(29). Наистина последните позволяват на Комисията да индивидуализира санкцията в зависимост от действията и присъщите особености на предприятията, за да се гарантира ефективността на общностните правила на конкуренцията.

87.      Ето защо ми се струва, че този довод може да бъде отхвърлен като неоснователен.

88.      На второ място жалбоподателят изтъква, че Първоинстанционният съд е нарушил принципа на равно третиране, като е приел, че Комисията е можела да го третира по различен начин в сравнение с предприятия като Anic SpA, DSM и UCAR International Inc., посочени в предходни решения на Комисията(30). Според него Първоинстанционният съд неправилно е решил в точка 61 от обжалваното решение, че неговото положение не е сходно с това на тези предприятия.

89.      Жалбоподателят добавя, че за изчисляването на пределния размер на глобата Комисията винаги е използвала предходната стопанска година, независимо дали дейностите, спадащи към картела, са били прехвърлени и дали реализираният през тази стопанска година оборот е намалял в сравнение с оборота, реализиран преди прехвърлянето на тези дейности. Така в своето решение „графитни електроди“ Комисията е определила максималния размер на приложимата глоба на основата на оборота, реализиран от UCAR International Inc., по време на неговата предходна стопанска година, или 841 милион евро, независимо че този оборот е много по-нисък от този, който то е реализирало през последната година на нарушението, а именно 1 022 милион евро.

90.      Комисията поддържа, че този довод е недопустим, доколкото той спада към една чисто фактическа преценка, която не може да бъде преразглеждана от Съда в производство по обжалване(31).

91.      Не споделям този анализ. Ако е вярно, че Първоинстанционният съд единствен е компетентен да установи и прецени фактите, от постоянната практика на Съда следва, че Съдът е компетентен да упражнява контрол върху правната квалификация на тези факти и правните изводи, които са били направени въз основа на тях от Първоинстанционния съд(32).

92.      Излагайки този довод, Britannia иска от Съда да провери правните изводи, които е могъл да направи Първоинстанционният съд въз основа на фактите, установени в посочените от него решения, по отношение на сравнимостта на положенията на предприятията и на зачитането на принципа на равно третиране.

93.      Доколкото жалбоподателят не сочи никакво изопачаване на фактите, изложени от Първоинстанционният съд, при това положение Съдът е този, който трябва да прецени дали той е имал основание да реши, че положението на Britannia не е сходно с това на предприятията Anic SpA и DSM и че следователно то не е могло да иска да бъде третирано по същия начин въз основа на принципа на равно третиране.

94.      Противно на Комисията, предлагам на Съда да приеме този довод за допустим.

95.      Както посочих, жалбоподателят смята, че Първоинстанционният съд е допуснал грешка при прилагането на правото, като е приел в точка 61 от обжалваното решение, че неговото положение не е било сходно с това на посочените предприятия.

96.      Само един прочит на точка 61 е достатъчен, за да се забележи, че посоченият довод не е основателен. Точка 61 има следното съдържание:

„Първият довод на жалбоподателя, основан на обстоятелството, че Комисията се е отклонила от предишната си практика при взимането на решения, не е основателен. Всъщност той не се намира в положение, сходно с това на предприятията [посочени в решенията „полипропилен“ и „PVC“], тъй като той не е реализирал никакъв оборот през стопанската година, предхождаща приемането на обжалваното решение. При това положение той не би могъл да изисква да бъде третиран по същия начин, както предприятията по предходните дела“.

97.      Мотивите на Първоинстанционния съд дават възможност да се разберат причините, които водят до отхвърлянето на този довод, изложен от жалбоподателя(33). Както беше отбелязано, последният не е имал оборот през стопанската година, предхождаща приемането на спорното решение. Става въпрос обаче за определящ елемент, който според мен би дал възможност на Първоинстанционния съд да приеме, че жалбоподателят е бил действително в положение, различно от това на предприятията Anic SpA и DSM. При тези обстоятелства смятам, че Първоинстанционният съд основателно е решил, че Комисията е можела да третира Britannia по различен начин в сравнение с другите предприятия.

98.      Във всеки случай ми се струва, че евентуалните изводи, които биха могли да се направят въз основа на решенията „полипропилен“, „PVC“ и „графитни електроди“, не могат да бъдат използвани в настоящия спор, и то поради две причини.

99.      От една страна, от постоянната съдебна практика, която Съдът припомня в решението си по дело JCB Service/Комисия, посочено по-горе, се установява, че „предходната практика в решенията на Комисията не служи като правна основа за глобите в областта на конкуренцията, а решенията по други дела имат само насочващ характер за евентуалното наличие на дискриминация“(34). Действително, както Съдът уточнява, изводите, извлечени от тази практика, „могат да имат само насочващ характер, тъй като обстоятелствата по делата, като например съответните пазари, продукти, предприятия и периоди, не са еднакви“(35). Освен това трябва да се обърне внимание, че решенията по делата „полипропилен“ и „PVC“, на които се позовава жалбоподателят, са били приети по време, когато Насоките дори още не са били публикувани.

100. От друга страна, Съдът многократно е решавал, че обстоятелството, че в миналото Комисията е прилагала глоби в определен размер по отношение на различни видове нарушения, не би могло да я лиши от възможността да увеличи този размер в рамките, определени от Регламент № 17, ако това е необходимо, за да бъде осигурена ефективността на общностните правила на конкуренцията(36). При това положение ми се струва, че едно предприятие, по отношение на което е образувана административна процедура по член 81 ЕО, не може да има оправдани правни очаквания, че Комисията ще го третира по същия начин като предприятие, намиращо се в сходно положение.

101. При тези обстоятелства предлагам на Съда да отхвърли този довод като неоснователен.

102. На трето място жалбоподателят упреква Първоинстанционният съд, че в точка 63 от обжалваното решение е решил, че е щяло да има неоправдана дискриминация в негова полза в сравнение с Trident, ако Комисията не е използвала оборота, реализиран през една по-ранна стопанска година.

103. Този довод е очевидно несъстоятелен.

104. Всъщност за да отхвърли втората част, свързана с принципа на равно третиране, обжалваното решение се основава изключително на обстоятелството, че жалбоподателят се намира в положение, различно от това на предприятията, участници в картела, а именно Union Pigments и SNCZ, както и на предприятията, дали повод за започване на предходна процедура на Комисията, т.е. Anic SpA и DSM.

105. Ето защо смятам, че изводите на Първоинстанционния съд, изложени в точка 63 от обжалваното решение, са без значение по този въпрос.

106. Тъй като този довод според мен е напълно достатъчен, критиките, които жалбоподателят отправя срещу този извод, не биха могли да доведат до отмяната на обжалваното решение и следователно са несъстоятелни(37).

107. При това положение предлагам на Съда да отхвърли изцяло това второ правно основание като неоснователно.

 В –         По третото правно основание, свързано с нарушаване на принципа на правната сигурност

108. Жалбоподателят поддържа, че Първоинстанционният съд е нарушил принципа на правната сигурност, като е решил, че Комисията не е допуснала грешки при прилагането на правото, като е използвала стопанска година, различна от предхождащата спорното решение за определяне на пределния размер от 10 % от оборота.

109. Britannia припомня, че този принцип е прогласен в член 7, параграф 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (по-нататък „ЕКПЧ“). Жалбоподателят отбелязва, че този принцип е признат и в член 11 от Всеобщата декларация за правата на човека и в член 49, параграф 1 от Хартата за основните права на Европейския съюз, прогласена в Ница на 7 декември 2000 г.(38)

110. Britannia подчертава, че системата от глоби, въведена с Регламент № 17, има „наказателноправен характер“(39), по отношение на който се прилагал член 7 параграф 1 от ЕКПЧ, и във връзка с това съществувал общ принцип на правото, който изисквал разпоредбите, отнасящи се до правонарушенията и наказанията, да не се тълкуват разширително във вреда на преследваното лице(40).

111. Освен това Първоинстанционният съд е решил, че „санкциите, наложени на дадено предприятие за нарушение на правилата на конкуренцията, отговарят на определените към момента, в който е било извършено нарушението“(41). Той е приел и че „Комисията няма право да изменя Регламент № 17 или да се отклонява от него, дори и чрез общи правила, които тя сама си налага“(42).

112. Освен това Съдът е решил, че принципът на правната сигурност трябва да се следва особено стриктно, когато става въпрос за правна уредба, която може да има финансови последици(43).

113. Поради това жалбоподателят поддържа, че Комисията не е можела да надхвърли пределите, определени в член 15, параграф 2 от Регламент № 17. Според него не е било предвидимо, с оглед на ясния текст на тази разпоредба, че Комисията ще вземе предвид стопанска година, различна от предходната стопанска година. Обратно, принципът на правната сигурност налагал Комисията да наложи на жалбоподателя глоба между 1 000 EUR и 1 милион евро, както е определено в първата част от посочената разпоредба.

114. Според Britannia Първоинстанционният съд е създал положение, при което за предприятията е невъзможно да определят точната година, която ще бъде взета предвид при определянето на приложимия пределен размер, а следователно и ясен и точен пределен размер на глобата, която може да им бъде наложена(44).

115. Всъщност жалбоподателят подчертава, че преценката относно наличието на „нормална стопанска дейност“ на предприятието е субективна и че съществува голямо колебание във връзка с положенията, които могат да бъдат определени като „извънредни обстоятелства“. Той обаче поддържа, че Комисията не би следвало да има право да избира произволно годината, която да използва, въз основа на такива критерии.

116. Комисията смята, че това правно основание трябва да бъде отхвърлено, доколкото то само преформулира доводите на Britannia от първото правно основание.

117. Във всеки случай Комисията изтъква, че тълкуването на член 15, параграф 2 от Регламент № 17 е напълно предвидимо, тъй като пределният размер, определен от тази разпоредба, се прилага по отношение на оборота от предходната стопанска година, а жалбоподателят не е имал такъв оборот. Комисията подчертава, че принципът на предвидимост на глобите означава, че предприятията трябва да са в състояние да оценят последиците от своите действия, преди да ги осъществят. Тя отбелязва, че в конкретния случай оборотът на Britannia в деня, в който то е решило да извърши нарушението, не е бил различен от използвания за определяне максималния размер на глобата (55,7 милиона евро за стопанската година, приключила на 30 юни 1996 г.). Според Комисията към момента на нарушението жалбоподателят следователно е можел да изчисли размера на глобата, която е трябвало да заплати, ако картелът е бил открит и санкциониран. Освен това Комисията отбелязва, че специфичното положение на Britannia, а именно продължаващо съществуване в правния мир, но при нулев оборот, е показвало специфичен проблем, който не може да не му е бил известен. Независимо от това обаче жалбоподателят се е въздържал и не е повдигнал този въпрос в отговора си на известието за нарушенията, което му е било изпратено.

118. Смятам, че това правно основание не е основателно.

119. Всъщност струва ми се, че доводите, изложени от Britannia, представляват преформулиране на тези, вече изложени в подкрепа на първото правно основание, свързано с нарушаване на член 15, параграф 2 от Регламент № 17. Доколкото приех, че те не са основателни, смятам, че доводите, изложени от жалбоподателя в подкрепа на това трето правно основание, също са неоснователни.

120. Ако предположим все пак, че Съдът не споделя това становище, ще разгледам тези доводи при условията на евентуалност.

121. По същество Britannia поддържа, че методът на изчисляване, възприет от Комисията при прилагането на член 15, параграф 2 от Регламент № 17, не е бил предвидим към момента на извършване на нарушението.

122. Преди да изследвам основателността на този довод, бих искал да припомня изискванията, произтичащи от принципа на правната сигурност.

123. Този принцип е последица от принципа на законността и представлява основен принцип на общностното право. Така както Първоинстанционният съд е отбелязал в точка 69 от оспорваното решение, този принцип „изисква правните норми да бъдат ясни и точни и има за цел да гарантира предвидимостта на правните положения и правоотношения, регулирани от общностното право“(45). От постоянната съдебна практика следва, че „това задължително условие за правна сигурност се налага с особена сила при наличието на правна уредба, която може да има финансови последици“(46).

124. Както сочи жалбоподателят, този принцип е прогласен в член 7, параграф 1 от ЕКПЧ, както и в член 49, параграф 1 от Хартата за основните права на Европейския съюз, която, припомням, няма никаква задължителна правна сила(47).

125. Член 7, параграф 1 от ЕКПЧ, който възпроизвежда текста на член 11, параграф 2 от Всеобщата декларация за правата на човека, има следното съдържание:

„Никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което в момента на неговото извършване не е било определено като престъпление според националното или международното право. Не може да бъде налагано наказание, по-тежко от това, което е било предвидено за съответното престъпление в момента, когато то е било извършено.“

126. Наблягам на това, че общностният съд не е компетентен да преценява законността на метода на изчисляване, възприет от Комисията, от гледна точка на член 7, параграф 1 от ЕКПЧ, доколкото нейните разпоредби сами по себе си не са част от общностното право(48).

127. Независимо от това Съдът многократно се е произнасял, че основните права са неразделна част от общите принципи на правото, за чието спазване той следи(49). При изпълнението на тази функция Съдът се вдъхновява не само от общите за държавите-членки конституционни традиции, но и от указанията, съдържащи се в международните актове за защита на правата на човека, към които държавите-членки са се присъединили или в чието изготвяне са участвали(50). В това отношение Съдът е счел, че ЕКПЧ има особено значение(51).

128. От гледна точка на практиката, създадена от Европейския съд по правата на човека и от общностният съд, норма, която налага наказание — норма с наказателноправен характер или административен акт, налагащ административна санкция — трябва да отговаря на определени условия.

129. На първо място, всяка правна норма, особено когато налага санкции, трябва да има ясна и недвусмислена правна основа(52).

130. След това, тази норма трябва да е ясна и точна(53).

131. Общностният съд всъщност смята, че лицата, засегнати от съответната правна уредба, трябва да имат възможност да се запознаят по недвусмислен начин с правата и задълженията, които произтичат от тази правна уредба, за да могат да действат съобразно с тях(54). Според Съда това изискване се прилага по отношение не само на нормите, които установяват елементите на дадено правонарушение, но и на нормите, които определят последиците от нарушаването на правните норми(55). Тоест, законът трябва да определя ясно нарушенията и наказанията, които ги санкционират.

132. За Европейския съд по правата на човека яснотата на закона се преценява от гледна точка не само на текста на съответната разпоредба, но и на уточненията, направени от съществуващата и публикувана съдебна практика(56).

133. И накрая, тази правна уредба трябва да бъде достъпна и предвидима(57).

134. Европейският съд по правата на човека смята, че заинтересуваното лице трябва да бъде в състояние да предвиди в разумна степен, с оглед на обстоятелствата в конкретния случай, последиците, които могат да настъпят от определено действие(58).

135. Предвидимостта на закона не означава, че на това лице не трябва да се налага да потърси професионални съвети, за да прецени тези последици(59). Тя не е пречка и за това законът да предостави право на преценка на административния орган. В този случай изискването за предвидимост би предполагало обхватът и редът за упражняване на това право на преценка да бъдат определени с точност, с оглед на законната цел, която е застрашена, за да бъде дадена на лицето подходяща защита срещу произвола(60).

136. Освен това член 7, параграф 1 от ЕКПЧ не изисква текстът на съответната разпоредба да бъде до такава степен точен, че последствията, които могат да произтекат от нарушение на тази разпоредба, да бъдат предвидими с абсолютна сигурност(61). Според Европейския съд по правата на човека трябва да се избягва прекомерна нормативна скованост, за да бъде дадена възможност на администрацията да се приспособява към промените в средата. Това позволява също така да се индивидуализира приложимото наказание. Ако принципът на законността изисква точна и обективна квалификация на действието, принципът на индивидуализацията всъщност изисква изборът на санкцията да бъде определен в зависимост от обстоятелствата, свързани с всяко лице.

137. Тези характерни белези, а именно яснотата на правните норми, предвидимостта на санкциите и индивидуализирането на последните в еднаква степен, са залог, необходим за гарантиране на ефективността на политиката, водена от общностния законодател.

138. След като припомних тези положения, следва да проверя дали методът на изчисляване, възприет от Комисията по настоящия спор, е бил разумно предвидим.

139. В това отношение Първоинстанционният съд е преценил в точка 73 от обжалваното решение, че жалбоподателят е бил напълно в състояние да предвиди, че ще му бъде наложена глоба, доколкото нарушението на правилата на конкуренцията, което той е извършил, е било очевидно. Той е решил и че е можело да се предвиди, че тази глоба ще бъде определена в зависимост не само от тежестта и продължителността на нарушението, но и от обстоятелствата, свързани с предприятието.

140. Споделям изцяло този анализ поради следните съображения.

141. Първо, ако член 15, параграф 2 от Регламент № 17 оставя на Комисията широко право на преценка, струва ми се, че той все пак ограничава неговото упражняване, като въвежда обективни критерии, към които Комисията трябва да се придържа. Въз основа на текста на тази разпоредба глобата, която може да бъде наложена, има предел, който може да бъде изразен в цифри и е абсолютен, изчислен по отношение на всяко предприятие, за всеки случай на нарушение, така че максималният размер на глобата, която може да бъде наложена на определено предприятие, според мен може да бъде определен предварително.

142. Второ, упражняването на правото на преценка на Комисията е ограничено от правилата за поведение, които самата тя си е определила в Насоките. Ако последните не са правна норма, която администрацията във всеки случай е задължена да спазва, общностният съд е преценил, че те все пак излагат едно правило за поведение, от което Комисията не би могла да се отклони, под страх от санкция за нарушаване на общите принципи на правото, като равно третиране, защита на оправданите правни очаквания или правна сигурност(62).

143. Както е решил Съдът в решението по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, посочено по-горе, Насоките гарантират правната сигурност на заинтересуваните предприятия и им дават възможност да се запознаят с методите на изчисляване, използвани от Комисията при прилагането на член 15, параграф 2 от Регламент № 17(63). При положение че тя дълги години е била критикувана за липсата на прозрачност, която е показвала при изчисляването на глобите, публикуването на Насоките е дало възможност да се увеличи прозрачността на нейните решения(64).

144. Трето, следва да се припомни, че по силата на член 229 ЕО и член 17 от Регламент № 17 Съдът и Първоинстанционният съд упражняват пълен съдебен контрол по жалбите, подадени срещу решенията на Комисията, определящи дадена глоба. По този начин те могат не само да ги отменят, но и да отменят, намалят или увеличат наложената глоба. По този начин административната практиката на Комисията е подложена на пълен съдебен контрол от страна на общностния съд. В това отношение контролът, упражняван от него, е дал възможност чрез една постоянна и публикувана съдебна практика да се изяснят критериите и методът на изчисляване, които Комисията трябва да прилага при определяне размера на глобите. По този начин общностният съд е уточнил в установена съдебна практика, на която впрочем се позовава жалбоподателят, че понятието „предходна стопанска година“ се отнася като правило до последната пълна стопанска година на всяко едно от заинтересуваните предприятия към датата на приемането на решението, предмет на спора.

145. Следователно обратно на това, което поддържа Britannia, не смятам, че Комисията разполага с неограничено право на преценка, позволяващо ѝ да избира „произволно“ стопанската година, въз основа на която да направи изчислението на пределния размер на глобата(65).

146. С оглед на обстоятелствата, които току-що припомних, струва ми се, че жалбоподателят е бил в състояние да предвиди разумно метода на изчисляване, възприет от Комисията, при необходимост обръщайки се към правен съветник.

147. Във всеки случай бих искал да добавя, че според мен целите за наказване и възпиране, преследвани от общностния законодател, оправдават избягването на възможността предприятията предварително да знаят с точност размера на глобата, която може да им бъде наложена, и то по две причини.

148. Струва ми се важно, от една страна, предприятията да не могат да изчислят ползите, които биха извлекли от своето участие в нарушението, като държат сметка за размера на една такава глоба.

149. От друга страна, смятам, че е удачно да се избягват положения, при които предприятията биха били изкушени да укрият капиталите си, като сметнат, че при липса на оборот би им била наложена по-малка, дори никаква, глоба.

150. В настоящия спор, както Първоинстанционният съд правилно е посочил в точка 73 от обжалваното решение, принципът на правната сигурност не би могъл да даде на жалбоподателя гаранция, че като прекрати стопанската си дейност, ще избегне налагането на глоба.

151. Следователно с оглед на тези елементи смятам, че обстоятелството, че Britannia не е било в състояние да знае предварително и с „абсолютна сигурност“ точната година, която ще бъде взета предвид с оглед на определянето на приложимия пределен размер, а следователно и максималната глоба, която е могло да му бъде наложена, не представлява нарушение на принципа на правната сигурност.

152. Ето защо предлагам на Съда да отхвърли третото правно основание като неоснователно.

 Г –         По четвъртото правно основание, свързано с липса на мотиви на обжалваното решение

153. Жалбоподателят поддържа, че в обжалваното решение Първоинстанционният съд е пропуснал да обсъди довода му, свързан с неравното третиране в сравнение с Karageorgis — едно от предприятията, посочени в Решение 1999/271/EО(66). Той изрично бил изложил този довод пред Първоинстанционния съд и последният впрочем го бил посочил в точка 55 от обжалваното решение.

154. Britannia отбелязва, че в решението „гръцки фериботи“, Karageorgis се било оттеглило от пазара, преди Комисията да вземе решението си. Тъй като оборотът на това предприятие за предходната стопанска година не е могъл да бъде използван, Комисията се била позовала на първата част от член 15, параграф 2 от Регламент № 17, за да му наложи глоба в размер на 1 милион евро. Според жалбоподателя положението в случая било много сходно с това на посоченото предприятие. Ето защо той смята, че не би трябвало да се намира в по-неизгодно положение от това на Karageorgis и би трябвало при всяко положение да бъде третиран по същия начин.

155. Правното основание, изтъкнато от Britannia, е свързано с изричното изискване за мотивиране. То има за цел да бъде санкционирана липсата на мотиви в обжалваното решение. Това правно основание е допустимо, доколкото съобразно постоянната съдебна практика въпросът дали Първоинстанционният съд е разгледал правните основания на страните и е мотивирал правилно решението си представлява правен въпрос, който като такъв може да бъде повдигнат в производството по обжалване(67).

156. Припомням, на първо място, че по силата на член 36 от Статута на Съда на Европейските общности, приложим по отношение на Първоинстанционния съд съгласно член 53 от същия статут, „[в] решенията се излагат мотивите, на които те са основани“.

157. Според Съда мотивите на дадено решение трябва да показват по ясен и недвусмислен начин логическите разсъждения на Първоинстанционния съд, така че да дадат възможност на заинтересуваните лица да се запознаят с обосновката на постановеното решение, а на Съда — да упражни своя второинстационен контрол(68). Когато става въпрос за жалба, основана на член 230 ЕО, изискването за мотивиране очевидно предполага Първоинстанционният съд да разгледа правните доводи за отмяна, изложени от жалбоподателя, и да изложи причините, поради които правното основание е отхвърлено или обжалваното решение е отменено. При прилагането по-специално на член 81 ЕО и на член 15 от Регламент № 17 Съдът смята, че следва да провери дали Първоинстанционният съд е отговорил с достатъчно правни аргументи на всички изтъкнати от жалбоподателя доводи за отмяна или намаляване на глобата(69).

158. Съдът все пак е поставил граници на това задължение да се отговори на изложените правни основания, посочени в Решение от 6 март 2001 г. по дело Connolly/Комисия(70). Той е приел, че мотивите на дадено решение трябва да се преценяват от гледна точка на обстоятелствата по случая(71) и не би могло да се изисква от Първоинстанционния съд да отговаря „подробно на всеки изложен от жалбоподателя довод, особено ако той не е достатъчно ясен и точен и не се основава на обстойно изложени доказателства“(72).

159. След припомнянето на тези факти следва да се разгледа дали Първоинстанционният съд е пропуснал да отговори на разглеждания довод, изложен от жалбоподателя, и ако това е така, дали е бил длъжен да отговори на този довод.

160. Пред първата инстанция жалбоподателят е твърдял, че Комисията е нарушила принципа на равно третиране, като го е третирала по различен начин в сравнение, от една страна, с предприятията, посочени в решенията „полипропилен“ и „PVC“, и от друга страна, с предприятието Karageorgis, посочено в решението „гръцки фериботи“. Britannia упреква Комисията, че го е третирала различно в сравнение с предприятията SNCZ и Union Pigments, които също участвали в картела.

161. Първоинстанционният съд е посочил доводите, повдигнати от жалбоподателя в точки 54—56 от обжалваното решение. Докато точка 54 обобщава тези, основани на решенията „полипропилен“ и „PVC“, точка 55 излага доводите на жалбоподателя, основани на анализа на решението „гръцки фериботи“. Колкото до точка 56, тя обобщава доводите на Britannia, свързани с третирането от страна на Комисията на предприятията SNCZ и Union Pigments.

162. Първоинстанционният съд е отхвърлил тези доводи по следните съображения:

„61      Първият довод на жалбоподателя, основан на обстоятелството, че Комисията се е отклонила от предишната си практика, не е основателен. Всъщност той не е в положение, сходно с това на предприятията по делата, посочени в точка 54 [от обжалваното решение], тъй като не е реализирал никакъв оборот през стопанската година, предхождаща обжалваното решение. При това положение той не би могъл да изисква да бъде третиран по същия начин като предприятията по предишни дела.

62      Вторият довод на жалбоподателя, основан на твърдяната дискриминация между него самия, от една страна, и SNCZ и Union Pigments, от друга страна, трябва също да бъде отхвърлен […]. Тъй като нулевият оборот дава изкривена картина на значимостта на жалбоподателя, Комисията е имала право да вземе предвид предходна стопанска година и при това положение да третира жалбоподателя по различен начин в сравнение със SNCZ и Union Pigments.

[…]

64      При това положение трябва да се отхвърли втората част от единственото правно основание.“

163. Един обикновен прочит е достатъчен, за да се установи, че Първоинстанционният съд е пропуснал да отговори на довода на жалбоподателя, свързан с твърдяно нарушаване на принципа на равно третиране в сравнение с положението на предприятието Karageorgis. Този довод обаче е бил изрично изложен от Britannia в точки 3.3.3—3.3.6 от подадената от него жалба до първата инстанция и отразен като такъв в точка 55 от обжалваното решение.

164. Наистина Съдът е приел, че Първоинстанционният съд не е длъжен да отговаря на доводите, които не са „достатъчно ясни и точни“(73).

165. В случая обаче ми се струва, че разглежданият довод има тези характеристики и следователно позволява на Първоинстанционния съд да вземе становище.

166. Наистина в жалбата си, подадена до първата инстанция, Britannia ясно излага причините, поради които смята, че положението му е сходно с това на предприятието Karageorgis, посочено в решението „гръцки фериботи“(74). Освен това в подкрепа на доводите си то сочи точно точките от мотивите на това решение, в които Комисията излага метода на изчисляване, възприет при определянето на максималния размер на глобата, приложим по отношение на предприятието Karageorgis(75).

167. Ето защо смятам, че Първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си за мотивиране, което има по силата на членове 36 и 53 от Статута на Съда, като е пропуснал да отговори на довода, изложен от жалбоподателя.

168. По тези съображения предлагам на Съда да приеме, че това правно основание е основателно, и да отмени обжалваното решение.

VI – Разглеждане на делото по същество

169. Член 61, първа алинея от Статута на Съда предвижда, че когато жалбата е основателна, Съдът отменя решението на Първоинстанционния съд. В този случай той може или да се произнесе с окончателно решение по спора, когато фазата на производството позволява това, или да върне делото на Първоинстанционния съд за постановяване на решение.

170. В случая смятам, че фазата на производството позволява спорът да бъде решен в частта, в която предложих отмяна на решението(76). Ето защо предлагам на Съда да го разгледа по същество и да се произнесе с окончателно решение по правното основание, изложено от Britannia пред първата инстанция.

VII – По жалбата, подадена пред първата инстанция

171. Britannia иска отмяна на спорното решение и излага няколко правни основания, едно от които е свързано с нарушаване на принципа на равно третиране.

172. В рамките на това правно основание жалбоподателят поддържа, че Комисията не е спазила този принцип, като го е третирала по различен начин в сравнение с предприятието Karageorgis, посочено в решението „гръцки фериботи“.

173. Britannia поддържа, че неговото положение всъщност е сходно с това на посоченото предприятие, доколкото и двете са се оттеглили от пазара няколко години преди приемането на решението на Комисията. Независимо от това, в решението „гръцки фериботи“ Комисията, след като установила, че не разполага с никакви сведения за оборота на предприятието Karageorgis през стопанската година, предхождаща приемането на решението, в съответствие с член 19, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 4056/86(77) е наложила на това предприятие глоба от 1 милион екю(78).

174. При изчисляване на пределния размер на глобата, приложим по отношение на жалбоподателя въз основа на оборота за стопанска година, различна от тази, предхождаща приемането на спорното решение, Комисията следователно се отклонила от предишната си практика, като по този начин нарушила в настоящия спор принципа на равно третиране.

175. Смятам, че това правно основание не е основателно.

176. Всъщност съм на мнение, че изводите, които могат да бъдат направени въз основа на решението „гръцки фериботи“, не могат да бъдат използвани в настоящия спор именно поради причините, които вече изложих в точки 99 и 100 от настоящото заключение.

177. Независимо че положението на предприятието Karageorgis е близко до това на Britannia(79), от постоянната съдебна практика следва, че по-ранната практиката на Комисията при взимането на решения не може да се използва като правна основа за глобите в областта на конкуренцията. Наистина Съдът многократно е приемал, че решенията по други дела имат само насочващ характер за евентуалното наличие на дискриминация, тъй като данните във връзка с обстоятелствата по делата, като например пазари, стоки, предприятия и периоди, не са еднакви. Точно такъв е случаят по делото, посочено от жалбоподателя.

178. Освен това Съдът е приел и че Комисията не е обвързана от размера на налаганите в миналото глоби за различни видове нарушения и може да увеличи този размер в пределите, определени с Регламент № 17, ако това е необходимо, за да се осигури ефективността на общностните правила на конкуренцията(80). В тази връзка Съдът е уточнил, че предприятията, по отношение на които е образувана административна процедура, която може да доведе до налагане на глоба, не могат да имат оправдани правни очаквания нито по отношение на това, че Комисията няма да надвиши нивото на глобите, прилагани по-рано, нито по отношение на метода на изчисляването им(81). Според Съда при това положение тези предприятия трябва „да се съобразяват с възможността на Комисията във всеки един момент да увеличи определяния по-рано размер на глобите“(82).

179. Струва ми се, че при това положение предприятие като Britannia, спрямо което е образувана административна процедура по реда на член 81 ЕО, не може да има оправдани правни очаквания, че Комисията ще го третира по еднакъв начин с предприятието Karageorgis, посочено в предходно решение.

180. С оглед на това смятам, че Комисията не е нарушила принципа на равно третиране.

181. Ето защо предлагам на Съда да отхвърли това правно основание за отмяна.

VIII – По съдебните разноски

182. Според член 69, параграф 2 от Процедурния правилник, приложим по отношение на производство по обжалване съгласно член 118 от същия правилник, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като в случая Комисията е направила искане за осъждането на жалбоподателя и по-голямата част от правните му основания са били отхвърлени, според мен следва той да бъде осъден да заплати разноските, направени в настоящото производство по обжалване.

183. Освен това член 122 от Процедурния правилник предвижда, че когато жалбата е неоснователна и окончателното решение по правния спор се взема от Съда, той се произнася по съдебните разноски. В случая разглеждането на правното основание, изложено от жалбоподателя пред първата инстанция, свързано с нарушаване на принципа на равно третиране в сравнение с третирането на предприятието Karageorgis (посочено в решението по делото „гръцки фериботи“), не е разкрило нито един мотив, който може да доведе до отмяна на спорното решение. Ето защо не виждам причина диспозитивът на обжалваното решение да бъде изменен.

184. При това положение жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати както съдебните разноските, свързани с производството пред настоящата инстанция, така и тези, направени пред Първоинстанционния съд.

IX – Заключение

185.      С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда да постанови следното:

1)      Отменя Решение на Първоинстанционния съд на Европейските общности от 29 ноември 2005 г. по дело Britannia Alloys & Chemicals/Комисия (T‑33/02), поради това че не е разгледан доводът, свързан с нарушаване на принципа на равно третиране на дружеството Britannia Alloys & Chemicals Ltd и предприятието Karageorgis, посочено в Решение 1999/271/EО на Комисията от 9 декември 1998 г., прието в процедура по прилагане на член [81] от Договора за ЕО (IV/34.466 — Гръцки фериботи).

2)      Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)      Отхвърля жалбата, подадена пред Първоинстанционния съд на Европейските общности за отмяна на Решение 2003/437/ЕО на Комисията от 11 декември 2001 г. относно производство по член 81 от Договора за ЕО и по член 53 от Споразумението за ЕИП — преписка COMP/E‑1/37.027 — Цинков фосфат.

4)      Осъжда Britannia Alloys & Chemicals Ltd да заплати както съдебните разноски, свързани с производството пред настоящата инстанция, така и тези, направени пред Първоинстанционния съд на Европейските общности.

1 – Език на оригиналния текст: френски.

2 – T‑33/02, Recueil, стp. II‑4973.

3 – Решение от 11 декември 2001 г., прието в процедура по член 81 от Договора за ЕО и по член 53 от Споразумението за ЕИП — преписка COMP/E‑1/37.027 — Цинков фосфат (ОВ L 153, 2003 г., стр. 1), наричано по-нататък „спорното решение“.

4 – Регламент от 6 февруари 1962 г., Първи регламент за прилагането на членове [81] и [82] от Договора (ОВ 13, 1962 г., стр. 204; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 3), изменен с Регламент (ЕО) № 1216/1999 на Съвета от 10 юни 1999 г. (ОВ L 148, стр. 5, наричан по-нататък „Регламент № 17“). Трябва да се отбележи, че този регламент е бил заменен с Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 г. относно изпълнението на правилата на конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).

5 – Насоки относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за ЕОВС (ОВ C 9, 1998 г., стp. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 3, стр. 69, наричани по-нататък „Насоките“).

6 – ОВ С 207, стр. 4, наричано по-нататък „Известие относно съдействието“.

7 – Точки 311 и 313 от мотивите от спорното решение.

8 – Точка 345 от мотивите на спорното решение и бележка под линия на стр. 197.

9 – Точка 50 от мотивите на това решение.

10 – Точка 366 от мотивите на спорното решение.

11 – Точка 370 от мотивите на посоченото решение.

12 – Вж. по-специално Решение от 1 юни 1994 г. по дело Комисия/Brazzelli Lualdi и др.(C‑136/92 P, Recueil, стр. I‑1981, точки 47—49).

13 – Вж. по-специално Решение от 17 декември 1998 г. по дело Baustahlgewebe/Комисия (С‑185/95 Р, Recueil, стр I‑8417, точка 23), Решение от 29 април 2004 г. по дело Парламент/Ripa di Meana и др. (C‑470/00 Р, Recueil, стр. I‑4167, точка 41) и Решение от 6 април 2006 г. по дело General Motors/Комисия (С‑551/03 Р, Recueil, стр. I‑3173, точка 51).

14 – Вж. по-специално Решение от 28 юни 2005 г. по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия (C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P—C‑208/02 P и C‑213/02 P, Recueil, стр. I‑5425, точки 244 и 245, както и цитираната съдебна практика).

15 – Решение от 29 юни 2006 г. по дело SGL Carbon/Комисия (С‑308/04 Р, Recueil, стр. I‑5977, точка 46 и цитираната съдебна практика).

16 – Решение от 21 септември 2006 г. по дело JCB Service/Комисия (С‑167/04 Р, Recueil, стр. I‑8935, точки 207 и 208, както и цитираната съдебна практика).

17 – Жалбоподателят се позовава на Решение на Първоинстанционния съд от 15 март 2000 г. по дело Cimenteries CBR и др./Комисия T‑25/95, T‑26/95, T‑30/95—T‑32/95, T‑34/95—T‑39/95, T‑42/95—T‑46/95, T‑48/95, T‑50/95—T‑65/95, T‑68/95—T‑71/95, T‑87/95, T‑88/95, T‑103/95 и T‑104/95, Recueil, стр. II‑491, точка 5009).

18 – Вж. в тази връзка Решение от 10 декември 2002 г. по дело British American Tobacco (Investments) и Imperial Tobacco (С‑491/01, Recueil, стр. І‑11453, точка 203 и цитираната съдебна практика).

19 – С‑291/98 Р, Recueil, стр. І‑9991, точка 85.

20 – Първоинстанционният съд се позовава на Решение на Съда от 7 юни 1983 г. по дело Musique Diffusion française и др./Комисия (100/80—103/80, Recueil, стр. 1825, точка 105), както и на Решение на Първоинстанционния съд от 9 юли 2003 г. по дело Archer Daniels Midland и Archer Daniels Midland Ingredients/Комисия (Т‑224/00, Recueil, стр. ІІ‑2597, точка 105).

21 – Съдът е приел много отдавна в Решение от 15 юли 1970 г. по дело ACF Chemiefarma/Комисия (41/69, Recueil, стр. 661), че предвидените в член 15 от Регламент № 17 санкции „имат за цел както да накажат противоправни прояви, така и да предотвратят тяхното повторение“ (точка 173).

22 – Точка 42 от обжалваното решение.

23 – Препращам към съдебната практика, посочена в бележка под линия 17 от настоящото заключение.

24 – Britannia се позовава по-специално на Решение от 15 юни 2005 г. по дело Tokai Carbon и др./Комисия (T‑71/03, T‑74/03, T‑87/03 и T‑91/03, Recueil, стр. II‑10*), в което Съдът уточнява, че „пределният размер има за цел именно да защити предприятията срещу прекомерен размер на глобата, който би могъл да ги унищожи икономически. Ето защо е правилно пределният размер да се отнася не до периода на санкционираните нарушения, който в деня на налагането на глобата може да е отминал преди няколко години, а до период, близък до този ден“ (точка 389).

25 – Точки 281 и 282.

26 – Решение по дело SGL Carbon/Комисия, посочено по-горе (точки 46 и 47).

27 – Вж. по-специално десето съображение от Регламент № 17, което уточнява, че „съответствието с членове [81 ЕО] и [82 ЕО] и изпълнението на задълженията, наложени на предприятияили сдружения на предприятия по настоящия регламент, трябва да бъдат осигурени посредством глоби и периодични наказателни плащания“.

28 – Вж. по-специално Решение по дело Archer Daniels Midland и Archer Daniels Midland Ingredients/Комисия, посочено по-горе (точка 69 и цитираната съдебна практика).

29 – Вж. в тази връзка Решение от 20 март 2002 г. по дело LR AF 1998/Комисия (T‑23/99, Recueil, стр. II‑1705, точка 285).

30 – Вж. съответно Решение 86/398/ЕИО на Комисията от 23 април 1986 г., прието в процедура по прилагане на член [81 от Договора за ЕО] (IV/31.149 — полипропилен) (OВ L 230, стр. 1, наричано по-нататък „решение полипропилен“), Решение 94/599/ЕО на Комисията от 27 юли 1994 г., прието в процедура по прилагане на член [81] от Договора за ЕО (IV/31 865 — PVC) (OВ L 239, стр. 14, наричано по-нататък „решение „PVC“) и Решение 2002/271/EО на Комисията от 18 юли 2001 г., прието в процедура по прилагане на член 81 от Договора за ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП по преписка COMP/E‑1/36.490 — графитни електроди (OВ L 100, 2002 г., стp. 1, наричано по-долу „решение „графитни електроди“).

31 – Точка 48 от писмения отговор.

32 – Вж. съдебната практика, посочена в бележка под линия 13 от настоящото заключение.

33 – Следва да се отбележи, че съгласно постоянната съдебна практика „задължението за мотивиране не задължава Първоинстанционния съд да направи изложение, което да следва изчерпателно и едно по едно всички логически разсъждения, направени от страните по спора. Мотивирането следователно може да бъде имплицитно, при условие че позволява на заинтересуваните лица да научат причините, поради които разглежданите мерки са били взети, а на компетентната юрисдикция — да разполага с достатъчно доказателства, за да упражни контрол (Решение от 7 януари 2004 г. по дело Aalborg Portland и др./Комисия (C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, Recueil, стр. I‑123, точка 372 и цитираната съдебна практика).

34 – Точка 205. Вж. и Решение на Първоинстанционния съд от 18 юли 2005 г. по дело Scandinavian Airlines System/Комисия (T‑241/01, Recueil, стр. II‑2917, точка 87 и цитираната съдебна практика).

35 – Вж. точка 201 от решението по дело JCB Service/Комисия, посочено по-горе.

36 – Решение от 2 октомври 2003 г. по дело Aristrain/Комисия (C‑196/99 P, Recueil, стр. I‑11005, точка 81 и цитираната съдебна практика).

37 – Вж. по-специално Решение от 7 ноември 2002 г. по дело Hirschfeldt/AEE (C‑184/01 P, Recueil, стр. I‑10173, точка 48), Решение от 8 май 2003 г. по дело T. Port/Комисия (C‑122/01 P, Recueil, стp. I‑4261, точка 17), както и като по-новата съдебна практика, Определение от 12 декември 2006 г. по дело Autosalone Ispra/Комисия (C‑129/06 P, Recueil, стр. I‑131* и цитираната съдебна практика).

38 – ОВ С 364, стр. 1. Тази харта е включена в част ІІ от Договора за създаване на Конституция за Европа, до днес все още невлязъл в сила (ОВ С 310, 2004 г., стр. 41).

39 – Жалбоподателят се позовава на стр. 885 от заключението на съдия Vesterdorf, определен за генерален адвокат по дело Rhône Poulenc/Комисия (Решение на Първоинстанционния съд от 24 октомври 1991 г. по дело T‑1/89, Recueil, стp. II‑867).

40 – Жалбоподателят се позовава на Решение от 12 декември 1996 г. по дело Х (C‑74/95 и C‑129/95, Recueil, стр. I‑6609, точка 25) и на Решение на Европейския съд по правата на човека (Решение от 7 февруари 2002 г.по дело ЕК срещу Турция, точки 51 и 55).

41 – Решение по дело LR AF 1998/Комисия, посочено по-горе (точка 221).

42 – Решение по дело LR AF 1998/Комисия, посочено по-горе (точка 222).

43 – Жалбоподателят се позовава на Решение от 15 декември 1987 г. по дело Нидерландия/Комисия (326/85, Recueil, стp. 5091, точка 24).

44 – Жалбоподателят се позовава на решението на Съда от 12 февруари 2004 г. по дело Slob (C‑236/02, Recueil, стp. I‑1861), което уточнява, че „[правната сигурност] изисква по-конкретно правна уредба като разглежданата, която може да доведе до налагане на санкции на заинтересуваните стопански субекти, да бъде ясна и точна, за да могат те да познават точно своите права и задължения и да се съобразяват с тях при взимане на решенията си“ (точка 37).

45 – Първоинстанционният съд се позовава на Решение на Съда от 15 февруари 1996 г. по дело Duff и др. (C‑63/93, Recueil, стp. I‑569, точка 20) и на Решение на Първоинстанционния съд от 21 октомври 1997 г. по дело Deutsche Bahn/Комисия (T‑229/94, Recueil, стp. II‑1689, точка 113).

46 – Вж. по-специално Решение от 26 октомври 2006 г. по дело Koninklijke Coöperatie Cosun (C‑248/04, Recueil, стр. I‑10211, точка 79 и цитираната съдебна практика).

47 – В Решение от 15 януари 2003 г. по дело Philip Morris International и др./Комисия (T‑377/00, T‑379/00, T‑380/00, T‑260/01 и T‑272/01, Recueil, стp. II‑1) Първоинстанционният съд обаче е отбелязал, че тази харта „показва значението в правния ред на Общността на правата, които тя прогласява“ (точка 122).

48 – Вж. по-специално Решение на Първоинстанционния съд от 20 февруари 2001 г. по дело Mannesmannröhren-Werke/Комисия (T‑112/98, Recueil, стp. II‑729, точка 59).

49 – Вж. в тази връзка Решение от 22 октомври 2002 г. по дело Roquette Frères (C‑94/00, Recueil, стр. I‑9011, точки 23 и 24). Припомням, че съгласно член 6, параграф 2 ЕС „Съюзът зачита основните права така, както са гарантирани от [EКПЧ] и както произтичат от конституционните традиции, общи за държавите-членки, като общи принципи на общностното право“.

50 – Становище 2/94 от 28 март 1996 г. (Recueil, стp. I‑1759, точка 33) и Решение от 29 май 1997 г. по дело Kremzow (C‑299/95, Recueil, стp. 2629, точка 14).

51 – Решение по дело Kremzow, посочено по-горе (точка 14).

52 – Вж. по-специално Решение по дело Koninklijke Coöperatie Cosun, посочено по-горе (точка 80 и цитираната съдебна практика).

53 – Вж. Европейски Съд по правата на човека, Решение от 22 юни 2000 г. по дело Coëme и др. срещу Белгия, Recueil des arrêts et décisions 2000‑VII, точка 145.

54 – Вж. в този смисъл Решение от 9 юли 1981 г. по дело Gondrand Frères и Garancini (169/80, Recueil, стр. 1931, точка 17), Решение от 18 ноември 1987 г. по дело Maizena и др. (137/85, Recueil, стp. 4587, точка 15), Решение от 13 февруари 1996 г. по дело Van Es Douane Agenten (C‑143/93, Recueil, стp. I‑431, точка 27) и Решение по дело X, посочено по-горе (точка 25).

55 – Вж. в този смисъл Решение по дело Х, посочено по-горе (точки 22 и 25).

56 – Вж. по-специално Европейски съд по правата на човека, Решение от 27 септември 1995 г. по дело G cрещу Франция, серия A № 325 Б, точка 25.

57 – Вж. Европейски съд по правата на човека, Решение от 8 юли 1999 г. по дело Baskaya и Okçuoglu срещу Турция, Recueil des arrêts et décisions 1999‑IV, стp. 308, точка 36.

58 – Вж. Европейски съд по правата на човека, Решение от 25 февруари 1992 г. по дело Margareta и Roger Andersson срещу Швеция, серия A № 226‑A, точка 75 и Решение от 15 ноември 1996 г. по дело Cantoni срещу Франция, Recueil des arrêts et décisions 1996‑V, точка 35. Съдът се е позовал на тази съдебна практика в Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, посочено по-горе (точка 219).

59 – Решение по дело Cantoni срещу Франция, посочено по-горе (точка 35).

60 – Вж. по-специално Европейски съд по правата на човека, Решение от 24 април 1990 г. по дело Kruslin срещу Франция, серия A № 176‑A, точки 27, 29 и 30, както и Решение по дело Margareta и Roger Andersson cрещу Швеция, посочено по-горе, точка 75.

61 – Вж. Решение на Първоинстанционния съд от 27 септември 2006 г. по дело Jungbunzlauer/Комиисия (T‑43/02, Recueil, стр. II‑3435, точка 79).

62 – Вж. посочените по-горе Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия (точки 209—212) и Решение по дело JCB Service/Комисия (точки 207 и 208).

63 – Точка 213.

64 – Интересно е да се отбележи, че през първите тридесет години, през които Комисията е прилагала Регламент № 17, не е съществувала никаква ясна насока, която да ръководи действията ѝ. Това положение е имало за резултат липса на прозрачност на методите, използвани от Комисията в хода на административната процедура, която е довела до голям брой жалби за отмяна, подадени от страните срещу приетите от нея решения. В Решение от 6 април 1995 г. по дело Tréfilunion/Комисия (T‑148/89, Recueil, стp. II‑1063) Първоинстанционният съд е указал, че е „желателно предприятията — за да могат да определят позицията си при пълно познаване на обстоятелствата — да могат да се запознаят в подробности, според всяка система, която Комисията би счела за подходяща, с начина на изчисляване на глобата, която им е била наложена [с решение за нарушаване на правилата на конкуренцията], без да бъдат длъжни да предявяват жалба по съдебен ред срещу [това решение], за да постигнат този резултат“ (точка 142).

65 – Позовавам се на израза, използван от жалбоподателя в точка 6.5 от жалбата.

66 – Решение от 9 декември 1998 г., прието в процедура по прилагането на член [81] от Договора за ЕО (IV/34.466 — гръцки фериботи) (OВ L 109, 1999 г., стp. 24, наричано по-нататък „решение „гръцки фериботи“).

67 – Вж. по-специално Решение от 7 май 1998 г. по дело Somaco/Комисия (C‑401/96 P, Recueil, стp. I‑2587, точка 53 и цитираната съдебна практика).

68 – Вж. в този смисъл Решение от 14 май 1998 г. по дело Съвет/De Nil и Impens (C‑259/96 P, Recueil, стp. I‑2915, точки 32—34) и Решение от 17 май 2001 г. по дело IECC/Комисия (C‑449/98 P, Recueil, стp. I‑3875, точка 70), както и Определение от 19 юли 1995 г. по дело Комисия/Atlantic Container Line и др. (C‑149/95 P(R), Recueil, стp. I‑2165, точка 58), Определение от 14 октомври 1996 г. по дело SCK и FNK/Комисия (C‑268/96 P(R), Recueil, стp. I‑4971, точка 52) и Определение от 25 юни 1998 г. по дело Нидерлански антилски острови/Съвет (C‑159/98 P(R), Recueil, стp. I‑4147, точка 70).

69 – Вж. съдебната практика, цитирана в бележка под линия 14 от настоящото заключение.

70 – C‑274/99 P, Recueil, стp. I‑1611.

71 – C‑274/99 P, Recueil, стp. I‑1611 (точка 120).

72 – C‑274/99 P, Recueil, стp. I‑1611 (точка 121). Вж. също Решение от 11 септември 2003 г. по дело Белгия/Комисия C‑197/99 P, Recueil, стp. I‑8461, точка 81.

73 – Вж. точка 158 от настоящото заключение.

74 – Точка 3.3.6 от жалбата.

75 – Точка 3.3.4 от жалбата.

76 – Вж. точки 153—168 от настоящото заключение.

77 – Регламент на Съвета от 22 декември 1986 г. за определяне на подробни правила за прилагането на членове [81] и [82] от Договора по отношение на морския транспорт (OВ L 378, стp. 4; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 2, стр. 11), изменен с Регламент № 1/2003. Съдържанието на член 19, параграф 2 от този регламент е еднакво с текста на член 15, параграф 2 от Регламент № 17.

78 – Точка 167 от мотивите към решението „гръцки фериботи“, изложена от жалбоподателя в точка 3.3.4 от жалбата му.

79 – От решението „гръцки фериботи“ от 9 декември 1998 г. се установява, че Karageorgis е прекратило дейността си през януари 1993 г., т.е. почти шест години преди приемането на обжалваното решение, и е закрило всичките си клонове в Гърция. Комисията не е разполагала с никакви сведения за оборота, реализиран от това предприятие през 1997 г. (точка 167 от мотивите на решението).

80 – Решение по дело Aristrain/Комисия, посочено по-горе (точка 81 и цитираната съдебна практика).

81 – Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, посочено по-горе (точка 228).

82 – Пак там (точка 229).