21.2.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/3


Решение на Съда (голям състав) от 16 декември 2008 г. (преюдициално запитване от Szegedi Ítélőtábla — Унгарска република) — По производството на Cartesio Oktató és Szolgáltató Bt

(Дело C-210/06) (1)

(Преместване на седалището на дружество в друга държава-членка, различна от държавата на неговото учредяване - Заявление за вписване в търговския регистър на промяна в обстоятелството относно седалището - Отказ - Въззивно обжалване на решението на съд, на който е възложено воденето на търговския регистър - Член 234 ЕО - Преюдициално запитване - Допустимост - Понятие за „юрисдикция“ - Понятие за „национална юрисдикция, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно националното право“ - Обжалване на акт за отправяне на преюдициално запитване - Правомощие на въззивния съд да отмени този акт - Свобода на установяване - Членове 43 и 48 ЕО)

(2009/C 44/04)

Език на производството: унгарски

Препращаща юрисдикция

Szegedi Ítélőtábla

Страна в главното производство

Cartesio Oktató és Szolgáltató Bt

Предмет

Преюдициално запитване — Szegedi Ítélőtábla — Тълкуване на членове 43, 48 и 234 ЕО — Липса на възможност за преместване на седалището на дружество, учредено по силата на националното право на държава-членка, в друга държава-членка без предварителна ликвидация в държавата-членка по произход

Диспозитив

1)

Юрисдикция като препращащата юрисдикция, сезирана с въззивна жалба срещу решение, постановено от съд, на който е възложено воденето на търговския регистър, с което се отхвърля заявление за вписване на промяна в обстоятелствата в този регистър, трябва да се квалифицира като юрисдикция, която има правомощието да отнесе преюдициално запитване по силата на член 234 ЕО, независимо от обстоятелството, че нито решението на посочения съд е постановено в състезателно производство, нито въззивното производство пред препращащата юрисдикция по жалбата срещу това решение е било състезателно.

2)

Юрисдикция като препращащата юрисдикция, чиито решения, постановени в рамките на спор като този по главното производство, подлежат на касационно обжалване, не може да се квалифицира като юрисдикция, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно националното право по смисъла на член 234, трета алинея ЕО.

3)

При наличието на норми на националното право относно правото на въззивно обжалване на акт за отправяне на преюдициално запитване, които се характеризират с обстоятелството, че цялото дело по главното производство е висящо пред препращащата юрисдикция, а само актът за препращане е предмет на ограничено обжалване, член 234, втора алинея ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че компетентността, която тази разпоредба от Договора предоставя на всяка национална юрисдикция да отправи преюдициално запитване пред Съда, не може да се постави под съмнение от прилагането на такива норми, които позволяват сезираната с въззивната жалба юрисдикция да измени акта, с който се отправя преюдициално запитване до Съда, да отклони това запитване и да разпореди на постановилата посочения акт юрисдикция да възобнови спряното производство по вътрешното право.

4)

С оглед на настоящото състояние на общностното право членове 43 и 48 ЕО трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат правна уредба на държава-членка, която възпрепятства възможността дружество, учредено по силата на националното право на тази държава-членка, да премести своето седалище в друга държава-членка, запазвайки качеството си на дружество, уредено от националното право на държавата-членка, съгласно чието законодателство то е учредено.


(1)  ОВ C 165, 15.7.2006 г.