Дело T-297/05
IPK International — World Tourism Marketing Consultants GmbH
срещу
Европейска комисия
„Помощ за финансиране на проект за екологичен туризъм — Тайно споразумение — Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 — Защита на финансовите интереси на Европейските общности — Отнемане на неправомерно получена облага — Погасителна давност — Липса на прекъсване“
Резюме на решението
1. Собствени ресурси на Европейския съюз — Регламент относно защитата на финансовите интереси на Съюза — Административни мерки — Разпоредби относно отнемането на неправомерно получена облага — Приложно поле — Мерки, насочени към отнемане на неправомерно получена облага чрез нередност — Оттегляне на решение, с което е предоставена такава облага — Включване
(член 1, параграфи 1 и 2, и член 4, параграфи 1—3 от Регламент № 2988/95 на Съвета)
2. Собствени ресурси на Европейския съюз — Регламент относно защитата на финансовите интереси на Съюза — Нередност — Понятие — Накърняване на равните възможности и нарушаване на принципа на прозрачност — Постигане на тайно споразумение между кандидата за финансова помощ и длъжностното лице, което отговаря за преписката, дало възможност да бъде получена финансовата помощ от Съюза — Включване
(член 1, параграф 2 и член 4, параграф 1 от Регламент № 2988/95 на Съвета; член 109, параграф 1 от Регламент № 1605/2002 на Съвета)
3. Собствени ресурси на Европейския съюз — Регламент относно защитата на финансовите интереси на Съюза — Санкциониране на нередностите — Давностен срок
(член 3, параграф 1, първа алинея от Регламент № 2988/95 на Съвета)
4. Собствени ресурси на Европейския съюз — Регламент относно защитата на финансовите интереси на Съюза — Продължаваща или повторна нередност — Критерии за преценка
(член 3, параграф 1, втора алинея от Регламент № 2988/95 на Съвета)
1. Задължението за връщането на облага, неправомерно получена чрез незаконна практика, не нарушава принципа на законността. Всъщност това задължение не представлява санкция, а просто последица от установяването, че условията, необходими за получаване на облагата, произтичаща от правната уредба на Съюза, са били изкуствено създадени, като по този начин са направили получената облага недължима и са оправдали задължението за нейното връщане. Така, за разлика от административните санкции, за които освен предвидената в Регламент № 2988/95 относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности обща правна уредба се изисква конкретно правно основание, предвидените в член 4, параграфи 1—3 разпоредби във връзка с член 1, параграфи 1 и 2 от същия регламент трябва да се считат за относимо и за достатъчно правно основание за всяка мярка, насочена към отнемане на неправомерно получена облага чрез нередност, а оттам и за оттегляне на решението, с което е предоставена тази облага.
Във всички случаи, дори при липсата на конкретна разпоредба в този смисъл, от общите принципи на правото на Съюза следва, че администрацията по принцип има правомощие да оттегля с обратно действие всеки незаконно приет облагоприятстващ административен акт, които общи принципи, по-специално член 4, параграф 1 от Регламент № 2988/95, само прилага на равнището на вторичното право.
(вж. точки 117 и 118)
2. Както следва от член 109, параграф 1 от Регламент № 1605/2002 относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности, отпускането на субсидии е подчинено по-специално на принципите на прозрачност и равно третиране, което предвид ограничените разполагаеми бюджетни средства за финансиране на такива субсидии предполага, че потенциалните кандидати за финансова помощ ще бъдат третирани еднакво, що се отнася, от една страна, до съобщаването в поканата за представяне на предложения на относима информация относно критериите за подбор на представените проекти, и от друга, до сравнителното оценяване на посочените проекти, което води до техния подбор и до отпускането на субсидията.
В бюджетната област основната цел на произтичащото от принципа на равно третиране задължение за прозрачност е да гарантира, че не съществува риск от фаворизиране и произвол от страна на бюджетния орган. Това задължение предполага условията и редът за провеждане на процедурата за отпускане на финансовата помощ да са определени ясно, точно и еднозначно по-специално в поканата за представяне на предложения. Ето защо цялата относима информация за правилното разбиране на поканата за представяне на предложения трябва да се предостави възможно най-рано на разположение на всички оператори, които евентуално са заинтересовани да участват в процедура за отпускане на субсидии, така че, от една страна, да се даде възможност на всички разумно информирани и полагащи нормалната грижа заявители да разберат нейния точен обхват и да я тълкуват по еднакъв начин, и от друга страна — бюджетният орган да може ефективно да провери дали предлаганите проекти отговарят на предварително обявените критерии за подбор и за отпускане на субсидиите. Следователно всяко накърняване на равните възможности и нарушаване на принципа на прозрачност представлява нередност, която опорочава процедурата за отпускане на финансовата помощ.
Ето защо получаването на финансова помощ от общия бюджет на Общностите чрез действия, изразяващи се в постигане на тайно споразумение, което явно противоречи на задължителните изисквания, уреждащи отпускането на такива помощи, между кандидата за финансовата помощ и длъжностното лице, което отговаря за изготвянето на поканата за представяне на предложения и за оценяването и подбора на подлежащия на финансиране проект, представлява нередност по смисъла на член 4, параграф 1 от Регламент № 2988/95 относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности, без да е необходимо да се преценява дали тези действия отговарят и на критериите за активна или пасивна корупция, или нарушават друга наказателноправна норма.
(вж. точки 122 и 124—126)
3. С приемането на Регламент № 2988/95 относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности, и в частност на член 3, параграф 1, първа алинея от него, общностният законодател е възнамерявал да въведе общо правило за давност, приложимо в областта, посредством което той иска, от една страна, да определи минимален срок, приложим във всички държави членки, а от друга страна, да се откаже от възможността за събиране на суми, получени неправомерно от общностния бюджет, след изтичането на четиригодишен период от извършването на нередността, засягаща спорните плащания. Следователно от датата на влизане в сила на споменатия регламент всяка облага, получена неправомерно от общностния бюджет, може — по принцип и с изключение на секторите, за които общностният законодател е предвидил по-кратък срок — да бъде събрана от компетентните органи на държавите членки в срок от четири години. Що се отнася до неправомерно получените облаги от общностния бюджет в резултат на нередности, които са били извършени преди влизането в сила на Регламент № 2988/95, с приемането на член 3, параграф 1 от този регламент и без да се засяга прилагането на параграф 3 от същия член, общностният законодател е определил общо правило за давност, посредством което той доброволно намалява на четири години периода, през който на органите на държавите членки, действащи от името и за сметка на общностния бюджет, трябва или е трябвало да се върнат такива неправомерно получени облаги.
Ето защо в приложение на член 3, параграф 1, първа алинея от Регламент № 2988/95 всяка неправомерно получена сума от оператор поради нередност, предхождаща влизането в сила на споменатия регламент, трябва по принцип да се разглежда като погасено по давност вземане при липсата на какъвто и да е акт със суспензивен ефект, приет в рамките на четиригодишния период, следващ извършването на такава нередност — акт със суспензивен ефект, който съгласно член 3, параграф 1, трета алинея от същия регламент се разбира като действие на компетентните органи, което е съобщено на съответното лице и е свързано с разследването или преследването на нередността.
Тези принципи се прилагат mutatis mutandis, когато по силата на член 4, параграфи 1—3 във връзка с член 1, параграфи 1 и 2 от Регламент № 2988/95 мярката е била приета от Комисията, тъй като посоченият регламент е обща правна уредба, чиито адресати са всички национални и общностни органи, спрямо които се прилагат посочените в съображения 3 и 13 от споменатия регламент задължения за стабилно финансово управление и за проверка дали средствата от бюджета на Общността се използват в съответствие с целта, за която са отпуснати.
(вж. точки 148—150)
4. Една нередност е продължаваща или повторна по смисъла на член 3, параграф 1, втора алинея от Регламент № 2988/95 относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности, когато тя е извършена от икономически оператор, който получава икономически облаги от съвкупност от сходни операции, които нарушават една и съща разпоредба на общностното право.
(вж. точка 153)
РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (трети състав)
15 април 2011 година(*)
„Помощ за финансиране на проект за екологичен туризъм — Тайно споразумение — Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 — Защита на финансовите интереси на Европейските общности — Отнемане на неправомерно получена облага — Погасителна давност — Липса на прекъсване“
По дело T‑297/05
IPK International — World Tourism Marketing Consultants GmbH, установено в Мюнхен (Германия), за което се явяват адв. H.‑J. Prieß, адв. M. Niestedt и адв. C. Pitschas, avocats,
жалбоподател,
срещу
Европейска комисия, за която се явява г–н B. Schima, в качеството на представител, подпомаган от адв. C. Arhold, avocat,
ответник,
с предмет искане за отмяна на Решение (ENTR/01/Audit/RVDZ/ss D(2005) 11382) на Комисията от 13 май 2005 година за отмяна на Решение (003977/XXIII/A3 — S92/DG/ENV8/LD/kz) на Комисията от 4 август 1992 година, с което се отпуска финансова помощ от 530 000 ECU в рамките на проект „Ecodata“,
ОБЩИЯТ СЪД (трети състав),
състоящ се от: г‑н J. Azizi (докладчик), председател, г‑жа E. Cremona и г‑н S. Frimodt Nielsen, съдии,
секретар: г‑жа K. Andová, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 9 юни 2010 г.,
постанови настоящото
Решение
Правна уредба
1 Съображение 20 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 година относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (ОВ L 248, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 198, наричан по-нататък „Финансовият регламент“), в редакцията му, приложима към разглежданите в производството факти, гласи следното:
„[…] За случаите на измама […] настоящият регламент следва да препраща към влезлите в сила разпоредби за защита на финансовите интереси на Европейските общности и за борбата с корупцията при замесени длъжностни лица на Европейските общности или на държавите членки на Европейския съюз“.
2 Член 72, параграф 2 от Финансовия регламент предвижда:
„Институцията може официално да установи вземане по отношение на лица, различни от държавите, чрез решение, което представлява изпълнително основание по смисъла на член 256 [ЕО]“.
3 Съгласно член 109 от Финансовия регламент, съдържащ се в глава „Принципи на отпускане“:
„1. Отпускането на [субсидии] е подчинено на принципите на прозрачност и равно третиране, недопускане на кумулиране, забрана за отпускане с [обратно действие] и съфинансиране.
2. [Субсидиите] не могат да имат за цел или резултат създаването на печалба за бенефициера“.
4 Член 119, параграф 2 от Финансовия регламент гласи:
„В случай че бенефициерът не изпълни своите правни или договорни задължения, [субсидиите] се замразяват, […], намаляват или прекратяват […] в случаите, предвидени в правилата за прилагане, след като на бенефициера е дадена възможност да представи своите забележки“.
5 Член 183, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО, Евратом) № 2342/2002 на Комисията от 23 декември 2002 година относно определянето на подробни правила за прилагането на [Финансовия] регламент (ОВ L 357, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 4, стр. 3, наричан по-нататък „подробните правила за прилагане“), който се отнася до член 119 от Финансовия регламент и е озаглавен „Замразяване и намаляване на [субсидиите]“, в редакцията си, приложима към разглежданите в производството факти, предвижда:
„1. Отговорният разпоредител с бюджетни кредити замразява плащанията и в зависимост от достигнатия етап на процедурата намалява [субсидията] или иска пропорционално[то ѝ] възстановяване […] от бенефициера или бенефициерите:
а) когато договореното действие или работната програма не се изпълнява изобщо или не се изпълнява [точно], изцяло и навреме;
[…]“
6 Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (ОВ L 312, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 1, стр. 166) предвижда в дял I, озаглавен „Общи принципи“:
„Член 1
1. За целите на защитата на финансовите интереси на Европейските общности, с настоящото се приемат общи правила, отнасящи се до единните проверки и до административните мерки и санкции, касаещи нередностите по отношение на правото на Общността.
2. „Нередност“ означава всяко нарушение на разпоредба на правото на Общността, в резултат на действие или бездействие от икономически оператор, което е имало или би имало за резултат [ощетяването] на общия бюджет на Общностите или на бюджетите, управлявани от тях, или посредством намаляването или загубата на приходи, произтичащи от собствени ресурси, които се събират направо от името на Общностите или посредством извършването на неоправдан разход.
Член 2
1. Административните проверки, мерки и санкции се въвеждат дотолкова, доколкото са необходими за осигуряването на правилното прилагане на правото на Общността. Те [трябва да] бъдат ефективни, пропорционални и с възпиращ ефект, така че да осигуряват адекватна защита на финансовите интереси на [Общностите].
2. Не може да се налага административна санкция, освен ако тя не е предвидена […] в акт на Общността [преди извършването на нередността]. В случай на последващо изменение на разпоредбите, които налагат административни санкции и се съдържат в правила на Общността, по-леката разпоредба ще се приложи с обратно действие.
3. Правото на Общността определя характера и обхвата на административните мерки и санкции, които са необходими за правилното прилагане на [съответните] правила, като се отчита[т] видът и тежестта на нередността, предоставената или получената облага и степента на отговорност.
4. При [спазване на] условията на приложимото право на Общността, процедурите за извършване на проверките […], мерките и санкциите [на Общността] се уреждат от правото на държавите членки.
Член 3
1. […] давност[ният срок] за процедурите е четири години от момента, в който нередността по смисъла на член 1, параграф 1 е извършена. Въпреки това секторните правила могат да предвиждат и по-кратък срок, който не може да бъде по-малък от три години.
В случай на продължаваща или повторн[а] нередност [давностният срок] започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. В случай на многогодишна програма [давностният срок] във всеки случай продължава, докато програмата [окончателно] не бъде прекратена.
[…] Давност[ният срок] се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е [съобщено на съответното лице и е] свързано с разследването или […] [преследването] на нередността. [Давностният срок] започва да тече отново след всяко действие, което го прекъсва.
Въпреки това [давностният срок изтича най-късно в деня, през който изтича период, двойно по-дълъг от давностния срок, през който] компетентните [органи] не са наложили санкция, освен ако административн[ото производство] не е било [спряно] в съответствие с разпоредбите на член 6, параграф 1.
2. Срокът за изпълнение на решението, налагащо административната санкция, е тригодишен. Срокът започва да тече от деня, в който решението става окончателно.
Случаите на прекъсване и спиране се уреждат от съответните разпоредби на националното право.
3. Държавите членки запазват възможността да прилагат срок, който е по-дълъг от този, предвиден [съответно] в параграфи 1 и 2 […]“.
7 В дял II от Регламент № 2988/95, озаглавен „Административни мерки и санкции“, се предвижда:
„Член 4
1. Общото правило е, че всяк[а] нередност включва отнемане на [неправомерно] придобитата облага:
– посредством задължението да се плати или възстанови размерът на сумата, която се дължи или е [получена неправомерно],
– […]
2. Прилагането на мерките по смисъла на параграф 1 се ограничава до отнемането на получената облага плюс — където това е предвидено — лихвите, които [могат да] се определят въз основа на фиксиран лихвен процент.
3. Действия[та], [за които е доказано, че са] предприети с цел [получаване] на облага, насочен[а] против целите на приложимото [в случая] право на Общността, […] посредством изкуственото създаване на условията, които се изискват за получаването на [тази] облага, ще имат за резултат, в зависимост от случая, или невъзможността за получаването на облагата, или нейното отнемане.
4. Мерките, предвидени в настоящия член, не се разглеждат като санкции.
Член 5
1. [Умишлено] извършените или причинените по небрежност нередности могат да доведат до следните административни санкции:
[…]
в) частичното или пълното [отнемане] на облагата, отпусната по правилата на Общността, дори ако операторът се е възползвал [неправомерно] само от част от облагата;
г) изключване[то] или оттеглянето на облагата за период, следващ [този, в който е извършена] нередността;
[…]
Член 6
1. Без да се засягат административните мерки и санкции на Общността, приети въз основа на секторните правила, съществуващи към момента на влизането в сила на настоящия регламент, налагането на имуществени санкции като административни глоби може да се отложи по силата на решение на компетентните власти, ако е образувано наказателно производство срещу въпросното лице във връзка със същите [деяния]. Спирането на административното производство спира давностния срок, предвиден в член 3.
[…]
Член 7
Административните мерки и санкции на Общността могат да се налагат на икономическите оператори, посочени в член 1, а именно физическите и юридическите лица и другите предприятия, на които националното законодателство признава статута на [правен субект], които са извършили нередността […]. Те също могат да се налагат на лицата, които са взели участие в [извършването на] нередността, и на тези, които са задължени да поемат отговорността за [нея] или да гарантират, че тя няма да бъде извършена“.
8 Член 2, параграф 1 от Протокола, съставен на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз към Конвенцията за защита на финансовите интереси на Европейските общности (ОВ C 313, 1996 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 12, стр. 61, наричан по-нататък „Протокол към Конвенцията за защита на финансовите интереси на Европейските общности“), озаглавен „Пасивна корупция“, предвижда:
„За целите на настоящия протокол пасивна корупция е умишлено деяние на служител, който пряко или чрез посредник иска или получава облага от какъвто и да е характер за себе си или за трето лице, или приема обещание за такава облага, за да извърши или да не извърши действие по служба, или да наруши служебните си задължения при осъществяване на функциите си, с което уврежда или може да увреди финансовите интереси на Европейските общности“.
9 Съгласно член 3, параграф 1 от същия протокол, озаглавен „Активна корупция“:
„За целите на настоящия протокол активна корупция е умишлено деяние на лице, което обещава или дава пряко или чрез посредник облага от какъвто и да е характер на служител, за него или за трето лице, за да извърши или да не извърши действие по служба, или да наруши служебните си задължения при осъществяване на функциите си, с което уврежда или може да увреди финансовите интереси на Европейските общности“.
Факти в основата на спора
Процедура за представяне на предложения и изпълнение на проект „Ecodata“
10 С окончателното приемане на общия бюджет на Европейските общности за финансовата 1992 г. Европейският парламент решава, че „сума в размер на не по-малко от 530 000 ECU [щяла да се използва] в подкрепа за създаването на информационна мрежа за проектите за екологичен туризъм в Европа“ (глава Б2, статия 7100 (туризъм) (ОВ L 26, стр. 1, 659, наричан по-нататък „окончателен общ бюджет за финансовата 1992 г.“).
11 На 26 февруари 1992 г. Комисията на Европейските общности публикува в Официален вестник на Европейските общности покана за представяне на предложения с оглед подпомагането на проекти в областта на туризма и околната среда (ОВ C 51, стр. 15). В поканата се посочва, че Комисията възнамерява да отпусне общо 2 милиона екю и да подбере около 25 проекта, които отговарят на изискванията, за финансиране до 60 % от общите им разходи.
12 На 22 април 1992 г. жалбоподателят, IPK International — World Tourism Marketing Consultants GmbH (наричан по-нататък „IPK“) — дружество, което е установено в Германия и действа в областта на туризма — подава искане за финансова помощ на проект за създаване на база данни за екологичния туризъм в Европа, наречена „Ecodata“ (наричан по-нататък „проектът Ecodata“). IPK трябва да отговаря за координирането на проекта. За реализирането на проекта обаче IPK трябва да си сътрудничи с трима партньори, а именно френското предприятие Innovence, италианското предприятие Tourconsult и гръцкото предприятие 01‑Pliroforiki. В предложението не е уточнено нищо за разпределянето на задачите между тези предприятия, а само се посочва, че всички те са „консултанти, специализирани в областта на туризма, както и в дейността по проекти, свързани с информацията и туризма“.
13 С писмо от 4 август 1992 г. (наричано по-нататък „решението за отпускане на финансова помощ“) Комисията, по предложение на г–н Tzoanos, началник на отдел 3 „Туризъм“ в дирекция A „Насърчаване на предприятията и подобряване на тяхната среда“ от генерална дирекция „Политика на предприятията, търговия, туризъм и социална икономика“ (ГД XXIII), отпуска на IPK финансова помощ от 530 000 ECU за проект „Ecodata“ (наричана по-нататък „спорната финансова помощ“). Комисията приканва IPK да подпише и изпрати „декларацията на бенефициера на финансово участие“, приложена към решението за отпускане на финансова помощ, в която се съдържат условията за получаване на посочената помощ. Във въпросната декларация се предвижда, че 60 % от стойността на помощта ще бъдат изплатени след получаване от Комисията на надлежно подписаната от IPK декларация на бенефициера, както и че останалата част от сумата ще бъде платена след получаването и приемането от страна на Комисията на докладите за изпълнението на проекта. В точка 7 от декларацията се посочва, че бенефициерът се съгласява да се откаже от изплащането на евентуалната останала част от сумата при неспазване на предвидените в точки 4 и 5 срокове за предаване на докладите за напредъка при изпълнението на проекта и за използването на финансовата помощ. Съгласно точка 8 от тази декларация, ако състоянието на разходите не обосновава използването на сумата от финансовата помощ, бенефициерът се съгласява да възстанови на Комисията, по нейно искане, вече изплатените неоснователно суми. Декларацията е подписана от IPK на 23 септември 1992 г. и е заведена в ГД XXIII на Комисията на 29 септември 1992 г.
14 На 24 ноември 1992 г. г‑н Tzoanos изпраща покана на IPK и на 01‑Pliroforiki за участие в среща, която се провежда в отсъствието на другите двама партньори в проекта. По този повод г‑н Tzoanos предлага основната част от работата и от средствата да бъдат поверени на 01‑Pliroforiki. IPK се противопоставя на това изискване.
15 Първата част от финансовата помощ, а именно 318 000 ECU (60 % от цялата субсидия от 530 000 ECU), е изплатена през януари 1993 г.
16 В края на февруари 1993 г. преписката по проект „Ecodata“ е отнета от г‑н Tzoanos. По-нататък срещу последния е започнато дисциплинарно производство, както и вътрешно разследване във връзка с преписките, за които е отговарял. В резултат от дисциплинарното производство г–н Tzoanos е освободен от длъжност, считано от 1 август 1995 г. За сметка на това при вътрешното разследване във връзка с административната процедура, довела до решението за отпускане на финансовата помощ, не е открита никаква нередност.
17 В резултат на отрицателен доклад за оценка на изпълнението на проект „Ecodata“ с решение от 3 август 1994 г. (наричано по-нататък „решението за отказ от 3 август 1994 г.“ или „спорното решение“) Комисията отказва да изплати втория транш от финансовата помощ в размер на 212 000 ECU и посочва, че ще продължи да обмисля възможността за приемане на решение, с което се иска възстановяването на първия транш от посочената помощ.
Спорно производство във връзка с решението за отказ от 3 август 1994 г.
18 IPK подава жалба за отмяна на решението за отказ от 3 август 1994 г., въз основа на която е образувано първото спорно производство пред общностните юрисдикции (наричано по-нататък „първото спорно производство“).
19 С Решение от 15 октомври 1997 г. по дело IPK/Комисия (T‑331/94, Recueil, стр. II‑1665) Първоинстанционният съд (понастоящем Общият съд) отхвърля тази жалба.
20 В подкрепа на отхвърлянето на жалбата в точка 47 от това решение Общият съд приема за установено по-специално следното:
„[…] [IPK] не може да упреква Комисията, че е предизвикала забавяне в изпълнението на проекта [Ecodata]. В това отношение следва да се приеме за установено, [че IPK] е изчакало до март 1993 г., преди да започне преговори с партньорите си във връзка с разпределението на задачите с оглед изпълнението на проекта, при положение че то е било предприятието координатор на последния. В този смисъл половината от предвиденото за изпълнението на проекта време е изтекло преди [IPK] да може разумно да започне ефективни действия. Дори [IPK] да е представило данни за това, че едно или повече длъжностни лица от Комисията са се намесвали по обезпокоителен начин в проекта в периода ноември 1992 г.—февруари 1993 г., то изобщо не е доказало, че тази намеса го е лишила от каквато и да е възможност да започне действително сътрудничество със своите партньори преди март 1993 г.“
21 След подадена от IPK жалба Съдът отменя решението на Общия съд и връща делото за ново разглеждане (Решение на Съда от 5 октомври 1999 г. по дело IPK/Комисия, C‑433/97 P, Recueil, стр. 6795).
22 В подкрепа на решението си Съдът приема по-специално следното:
„15 […] [Н]алага се изводът, видно от точка 47 от обжалваното съдебно решение, че [IPK] е представило данни за намеса от страна на длъжностни лица на Комисията в управлението на проекта, уточнени в точки 9 и 10 от обжалваното съдебно решение, които са могли да се отразят върху безпроблемното протичане на проекта.
16 При това положение Комисията е тази, която трябва да докаже, че въпреки разглежданите действия [IPK] все още е било в състояние да управлява проекта по задоволителен начин.
17 Оттук следва, че [Общият] съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е изискал от [IPK] да докаже, че действията на длъжностните лица на Комисията са го лишили от каквато и да е възможност да започне действително сътрудничество с партньорите по проекта“.
23 След връщането на делото за ново разглеждане Общият съд уважава жалбата с Решение от 6 март 2001 г. по дело IPK-München/Комисия (T‑331/94, Recueil, стр. II‑779).
24 В това решение в частта, озаглавена „По предмета на спора“, Общият съд установява следното:
„34 С настоящата жалба от [Общия] съд се иска да се произнесе относно законосъобразността на решението на Комисията, с което се отказва изплащането на [втория] транш от [финансовата помощ], предоставена на жалбоподателя за реализирането на проект „Ecodata“. Мотивите за този отказ се съдържат в [спорното] решение и в писмото от 30 ноември 1993 г., към което препраща посоченото решение.
35 Трябва обаче да се приеме за установено, че писмото от 30 ноември 1993 г. се състои от две части. Първата част, а именно точки 1—5 от писмото, се отнася до отказа на Комисията да преведе [втория] транш от [финансовата помощ], и следователно съдържа мотиви на [спорното] решение. Втората част, а именно точки 6—12 от писмото, се отнася до евентуалното възстановяване на вече изплатените 60 % от [финансовата помощ]. До настоящия момент обаче Комисията все още не е взела решение относно това възстановяване.
36 Ето защо, както Комисията е признала в съдебното заседание, точки 6—12 от писмото от 30 ноември 1993 г. не са част от мотивите на [спорното] решение. Тези точки са изложени само с оглед на евентуално бъдещо решение на Комисията да изиска възстановяването на вече преведения транш от [финансовата помощ]. Следователно изложените от жалбоподателя в неговата жалба доводи относно точки 6—12 от писмото от 30 ноември 1993 г. трябва да се приемат за недопустими“.
25 Що се отнася до основателността на жалбата, Общият съд приема по-специално следното:
„85 При това положение и при липсата на други изложени от Комисията доводи трябва да се приеме за установено, че [Комисията] не е доказала, че въпреки многократната намеса от нейна страна, и по-специално тази с цел привличането на Studienkreis към проекта […], „[IPK] продължава да е в състояние да управлява по задоволителен начин проекта [Ecodata]“.
86 Следователно като се има предвид, от една страна, че от лятото на 1992 г. поне до 15 март 1993 г. Комисията е настоявала пред [IPK] Studienkreis да бъде привлечено към проекта […] — въпреки че предложението [на IPK] и решението за отпускане на финансовата помощ […] не предвиждат участието на това предприятие в проекта [Ecodata], което неизбежно е забавило изпълнението на проекта, и от друга страна, че Комисията не е доказала, че въпреки тази намеса [IPK] продължава да е в състояние да управлява проекта по задоволителен начин, се налага изводът, че Комисията е нарушила принципа на добросъвестност като е отказала да преведе [втория] транш от [финансовата помощ] с мотива, че проектът не е завършен на 31 октомври 1993 г.“
26 По-нататък Общият съд разглежда довода на Комисията, който е изведен от тайното споразумение между г‑н Tzoanos, 01‑Pliroforiki и IPK, и е изложен от Комисията в писмената защита, а след това по-подробно и точно в нейните последващи писмени изложения, и приема за установено следното:
„88 Доколкото обаче що се отнася до тази последна намеса Комисията иска да открои съществуването на незаконно тайно споразумение между г‑н Tzoanos, 01‑Pliroforiki и [IPK] […], [Общият] съд следва да се произнесе и по прилагането на принципа fraus omnia corrumpit, който според Комисията трябва да обоснове отхвърлянето на настоящата жалба.
89 По този повод Комисията пояснява […], че решението [за отпускане на финансова помощ] е последица от незаконно тайно споразумение между г‑н Tzoanos, 01‑Pliroforiki и [IPK]. В подкрепа на своите доводи Комисията се позовава на протоколите от разпитите, проведени в рамките на започнатото от белгийските правораздавателни органи разследване срещу г‑н Tzoanos […] Тя посочва, че според изявленията на г‑н Freitag, управител и собственик на [IPK], г‑н Tzoanos е поискал от него да го назначи като командитист на ETIC [European Travel Intelligence Center], едно от неговите дружества, като създал впечатлението, че в бъдеще за [IPK] ще бъде по-лесно да сключва договори с Комисията […] Освен това г‑н Tzoanos указал на г‑н Freitag, че проект, посочен от последния по време на конференция на ГД XXIII в Лисабон през май 1992 г., „можел да стане“, ако му бъде платена комисиона от 30 000 екю […]. В подкрепа на доводите си Комисията посочва също, че от юни 1992 г. Lex Group представлява ETIC в Гърция (брошура № 1/92 на ETIC). Г‑н Tzoanos обаче бил учредителят на Lex Group, а длъжността отговарящ за връзките с клиенти на това дружество била поверена на г‑жа Sapountzaki, тогава негова годеница, а впоследствие съпруга. 01‑Pliroforiki било правоприемник на Lex Group в качеството му на представител на ETIC в Гърция. Освен това Комисията се позовава на изявлението на г‑н Franck, сътрудник на ETIC, с което ясно се доказвало съществуването на действия, свързани с постигането на тайно споразумение между г‑н Tzoanos, 01‑Pliroforiki и [IPK] […] Показателно било, че Innovence, единственият съдружник на [IPK] в рамките на проекта, който нямал връзки нито с г‑н Tzoanos, нито с г‑н Freitag, не е поканен на проведената на 24 ноември 1992 г. […] в офиса на ETIC среща. Комисията също така отбелязва, че г‑н Tzoanos разполагал с личния телефонен номер на г‑н Freitag. При проведения на 10 март 1993 г. телефонен разговор между г‑н Von Moltke и г‑н Freitag, последният прикрил г‑н Tzoanos и по този начин станал негов съучастник. В съдебното заседание Комисията се позовава на Решение на Tribunal de grande instance de Paris (дванадесети състав) от 22 септември 2000 г., с което г‑н Tzoanos бил осъден на четири години лишаване от свобода за корупция.
90 [Общият съд] приема за установено, че нито в [спорното] решение, нито в писмото от 30 ноември 1993 г., към което препраща [спорното] решение, се споменава за съществуването на тайно споразумение между г‑н Tzoanos, 01‑Pliroforiki и [IPK], което било пречка за превеждането на [втория] транш от [финансовата помощ] на IPK. Освен това в [спорното] решение и в писмото от 30 ноември 1993 г. изобщо няма индиции, че според Комисията [финансовата помощ] е отпусната неправомерно на [IPK]. При това положение представеното от Комисията обяснение относно незаконното тайно споразумение, за което се твърди, че съществува между съответните страни, не може да се разглежда като изясняване на изложени в [спорното] решение мотиви в хода на съдебното производство […].
91 Предвид обстоятелството, че съгласно член [230 ЕО Общият] съд трябва да се ограничи до осъществяването на контрол за законосъобразност на [спорното] решение въз основа на съдържащите се в този акт мотиви, доводите на Комисията във връзка с принципа fraus omnia corrumpit не могат да бъдат приети.
92 Следва да се добави, че ако след приемането на [спорното] решение Комисията бе счела, че посочените в точка 89 по-горе индиции са достатъчни, за да направи извод за наличието на незаконно тайно споразумение между г‑н Tzoanos, 01‑Pliroforiki и [IPK], което е опорочило процедурата за отпускане на субсидията в полза на проект „Ecodata“, вместо да излага в хода на настоящото производство мотив, който не се съдържа в разглежданото решение, тя е могла да оттегли последното и да приеме ново решение, с което не само се отказва изплащане на [втория] транш от [финансовата помощ], но и се разпорежда възстановяване на вече преведения транш“.
27 Комисията и IPK поотделно подават жалба срещу това решение на Общия съд. В подкрепа на жалбата си Комисията излага по-специално пето правно основание, изведено от пропуска да се разгледа принципът fraus omnia corrumpit. От своя страна IPK иска отмяната на обжалваното съдебно решение, доколкото в точки 34—36 от последното се изхожда от принципа, че точки 6—12 от мотивите на писмото на Комисията от 30 ноември 1993 г. не били част от решението за отказ от 3 август 1994 г.
28 С Решение от 29 април 2004 г. по дело IPK‑München и Комисия (C‑199/01 P и C‑200/01 P, Recueil, стр. I‑4627) Съдът отхвърля като недопустима жалбата на IPK и като неоснователна тази на Комисията.
29 Що се отнася до петото правно основание, на което се позовава Комисията, Съдът приема следното:
„62 С второто и с петото правно основание, които следва да бъдат разгледани заедно, на първо място Комисията упреква Общия съд от една страна, че не е взел предвид съображенията, изложени в точки 15 и 16 от Решение на Съда от 5 октомври 1999 г. по дело IPK/Комисия, [C‑433/97 P, Recueil, стр. 6795], в частност що се отнася до относимостта на незаконното тайно споразумение, за което се твърди, че съществува между [г‑н Tzoanos], […] 01‑Pliroforiki и IPK.
63 Комисията твърди, че това тайно споразумение е забавило изпълнението на проекта поне до февруари 1993 г., доколкото от една страна, партньорите в проекта не са могли да постигнат съгласие относно изискването на [г‑н Tzoanos] средствата да бъдат предоставени в полза на гръцкия партньор, което е довело до замразяването на проекта, и от друга страна, IPK изрично е прикривало действията на [г‑н Tzoanos]. Съгласно точки 15 и 16 от Решение на Съда от 5 октомври 1999 г. по дело IPK/Комисия, [C‑433/97 P, Recueil, стр. 6795], [Общият] съд е трябвало да провери дали Комисията е доказала, че въпреки разглежданите действия IPK продължава да бъде в състояние да управлява проекта по задоволителен начин. Поради това според Комисията, като е приел, че нейният довод относно такова тайно споразумение е неотносим, Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото.
64 От друга страна Комисията твърди, че като е приел за установено, че не е наказателна юрисдикция и не може да разгледа въпроса за такова тайно споразумение, [Общият] съд е нарушил принципа dolo agit, qui petit, quod statim redditurus est и принципа fraus omnia corrumpit.
65 За сметка на това IPK посочва, че между [г‑н Tzoanos], […] 01‑Pliroforiki и самото IPK изобщо не е имало тайно споразумение. Във всеки случай законосъобразността на решението трябвало да се преценява само с оглед на мотивите, въз основа на които е прието, и както постановил Общият съд, спорното решение не съдържало никаква констатация що се отнася до така нареченото незаконно тайно споразумение на IPK с [г‑н Tzoanos] и […] 01‑Pliroforiki.
66 Съгласно постоянната съдебна практика задължението да се мотивира увреждащо решение има за цел да позволи на Съда да упражни контрол за законосъобразността на решението и да осигури на заинтересованото лице достатъчно указания, за да установи дали решението е обосновано или страда от порок, който позволява да се оспори законосъобразността му. Оттук следва, че по принцип мотивите трябва да бъдат съобщени на заинтересованото лице едновременно с увреждащото го решение, както и че липсата на мотиви не може да бъде поправена с това, че мотивите на решението стават известни за заинтересованото лице в хода на производството пред Съда […]
67 От друга страна, съгласно член [230 ЕО] [Общият] съд трябва да сведе контрола си за законосъобразност на спорното решение само до съдържащите се в този акт мотиви.
68 В случая със спорното решение Комисията отказва да изплати на IPK въз основа на съдържащите се в писмото от 30 ноември 1993 г. мотиви все още непреведените 40 % от финансовата помощ от 530 000 ECU, които е предвидила за този проект. В това последно писмо Комисията уведомява IPK, че според нея извършената до 31 октомври 1993 г. работа не съответства по задоволителен начин на планираното в предложението и в точки 1—6 от същото писмо пояснява причините, поради които приема това решение.
69 От точка 15 от настоящото решение е видно, че нито в писмото от 30 ноември 1993 г., нито в спорното решение се споменава за наличието на тайно споразумение между [г‑н Tzoanos], […] 01‑Pliroforiki и IPK. Поради това в точка 90 от обжалваното съдебно решение Общият съд правилно не разглежда такова тайно споразумение като причина за спорното решение.
70 В допълнение, като счита, че в писмото от 30 ноември 1993 г. и в спорното решение изобщо няма индиции за това, че според Комисията финансовата помощ е отпусната неправомерно на IPK, Общият съд правилно стига до извода както, че обяснението на Комисията относно тайно споразумение, за което се твърди, че съществува между съответните страни, не може да се приеме за изясняване на изложени в [спорното] решение мотиви в хода на съдебното производство, така и че посочената в точка 66 от настоящото решение съдебна практика се прилага в разглеждания случай.
71 Следователно при това положение Общият съд е могъл, без да допусне грешка при прилагане на правото, въз основа на всички тези мотиви да направи извода в точка 91 от обжалваното съдебно решение, че доводите на Комисията относно принципа fraus omnia corrumpit не могат да бъдат приети“.
Административно производство, довело до приемането на обжалваното решение
30 С писмо от 30 септември 2004 г., като се позовава на Решение по дело IPK‑München и Комисия, точка 28 по-горе, Комисията уведомява IPK, че е извършила задълбочено разследване във връзка с г‑н Tzoanos, при което е открито обичайното предоставяне от последния на проекти, в които партньори са предлагани от него гръцки предприятия и от които той извлича лична облага. Комисията преразгледала законосъобразността и редовността на процедурата за отпускане на спорната финансова помощ и направила извод, че решението за отпускане на финансовата помощ е незаконосъобразно, доколкото е последица от тайно споразумение между г‑н Tzoanos и г‑н Freitag, директор и собственик на IPK. Поради това Комисията възнамерявала да „отмени“ решението за отпускане на финансовата помощ.
31 С писма от 26 ноември и 23 декември 2004 г., както и от 21 февруари 2005 г., IPK представя становището си във връзка с писмото от 30 септември 2004 г. В писмата си от 23 декември 2004 г. и от 21 февруари 2005 г. IPK настоява и за превеждането на втория транш от спорната финансова помощ. IPK официално потвърждава отново това искане с писмо от 20 юли 2005 г.
32 В писмо от 13 май 2005 г. (ENTR/01/Audit/RVDZ/ss D(2005) 11382), адресирано до IPK, и по-специално до г‑н Freitag (наричано по-нататък „обжалваното решение“), Комисията посочва по-специално следното:
„При тези обстоятелства [Комисията] преразгледа процедурата за отпускане на [спорната] финансова помощ, за да провери законосъобразността и редовността ѝ.
Поради причините, изложени в точки а)—к) по-долу [вж. точка 33 по-долу], [Комисията] направи извод, че отпускането на [спорната] финансова помощ е било незаконно и нередовно, доколкото е резултат от тайно споразумение между г‑н Tzoanos и [г‑н Freitag].
Ето защо Комисията реши да отмени предходното решение за отпускане на финансова помощ от 530 000 ECU в рамките на проект „Ecodata“ […]
В съответствие с това решение Комисията отказва, на първо място, да преведе втория транш от [спорната финансова помощ], който възлиза на 212 000 ECU и отхвърля искането Ви за плащане на лихви за забава.
На второ място, Комисията ще си възстанови авансовото плащане от 318 000 ECU заедно с лихвите.
Това разпореждане за събиране понастоящем е в процес на изготвяне и ще Ви бъде изпратено своевременно“.
33 Съгласно обжалваното решение тайното споразумение между г‑н Tzoanos и г‑н Freitag е доказано по следния начин:
„а) Предложението за проект „Ecodata“ е представено в резултат от публикуваната на 26 февруари 1992 г. в Официален вестник на Европейските общности (ОВ C 51, стр. 16) покана за представяне на предложения с оглед подпомагането на проекти в областта на туризма и околната среда. В точка Г от тази покана за представяне на предложения, озаглавена „Критерии за подбор“, са изброени пет теми за проекти, които се ползват с предимство. Създаването на база данни, за което се отнася проект „Ecodata“, не е сред тези пет теми. Следователно, ако се изхожда от официалния текст на поканата за представяне на предложения, няма как да се разбере защо сте подали предложение, чийто предмет е създаването на тази база данни. Предвид предходните Ви отношения с г‑н Tzoanos и посоченото по-долу доказателство за наличието на контакти между вас към момента на подаване на предложението, единственото обяснение би било, че г‑н Tzoanos Ви е информирал за възможността такъв проект да бъде субсидиран въпреки съдържанието на поканата за представяне на предложения.
б) Извършеният от г‑н Tzoanos действителен подбор на проект „Ecodata“ […] не е редовен. За да се гарантират прозрачността, лоялната конкуренция, равното третиране и достъпът до общностно финансиране, оценката и подборът на предложенията с оглед на тяхното финансиране трябва да се основават на критерии, публикувани в поканата за представяне на предложения. Това очевидно не е направено за проект „Ecodata“, тъй като той не съответства на нито една от петте посочени в поканата теми. И буква а), и буква б) са ясно свидетелство за незаконни практики.
в) В поканата за представяне на предложения, публикувана в Официален вестник на [Европейските общности], се посочва, че наличната за финансирането сума, която възлиза общо на 2 (два) милиона екю, ще бъде разпределена между около 25 проекта. Следователно средната финансова помощ, която сте могли да очаквате, е възлизала приблизително на 80 000 ECU. Вие обаче сте представили предложение с оглед участие на Общността в размер на 600 000 ECU (30 % от общата налична сума за финансирането). Това предложение би било напълно нереалистично, ако г‑н Tzoanos не Ви бе информирал предварително, че бихте могли да очаквате благоприятен резултат.
г) [Общият окончателен] бюджет за финансовата 1992 г. съдържа забележка относно бюджета за туризма, в която се пояснява, че минимална сума от 530 000 ECU би трябвало да бъде предназначена за създаването на информационна система относно екологичния туризъм. Тази тема обаче не се съдържа в публикуваната на 26 февруари 1992 г. покана за представяне на предложения. Изобщо не е имало основание да смятате, че въпреки липсата на каквото и да е указание във връзка с „база данни или информационна система“ в поканата за представяне на оферти или в забележката в бюджета относно необходимостта от информационна система Комисията планира да използва тази част от бюджета в съответния момент. Единственото възможно обяснение би било, че [г‑н Tzoanos] Ви е уведомил за намерението на Комисията, като по този начин е превърнал процедурата за подбор в нелоялна и нередовна процедура, изключваща всякаква конкуренция.
д) В хода на воденото от Комисията разследване г‑н Franck, председател на дружеството ETIC, е информирал две длъжностни лица от Комисията, че целият текст на искането за [финансова помощ] (предложението [на проект] „Ecodata“) Ви е бил изпратен от г‑н Tzoanos. Единствената Ви задача на този етап е била […] да препишете текста на бланка на IPK и да го изпратите на Комисията. Според [г‑н Franck] тогава не се е предвиждало никакво реално участие от Ваша страна при изпълнението на проекта; средствата е трябвало да се разпределят между партньорите по следния начин: до 10 % за Вас и 90 % за другите партньори, сред които 01‑Pliroforiki, предложено от г‑н Tzoanos гръцко дружество. Ясно е, че такива практики при изготвянето на предложение нарушават процедурата за подбор и представляват тайно съгласувани действия между корумпирано длъжностно лице, и както изглежда, съгласно трето лице.
е) Изявленията на г‑н Franck бяха частично потвърдени от един от Вашите конкуренти. Според последния Вие сте заявили, че преди подаването на предложението сте провели разговор с г‑н Tzoanos, както и че [той] Ви е уведомил, че ще получите финансовата помощ, ако приемете трима посочени от него партньори в проекта. Ставало е въпрос за напълно неприемливо предложение от страна на длъжностно лице на Общността и отговорните органи е трябвало незабавно да бъдат информирани за него. Като сте продължили да поддържате отношения с това длъжностно лице, Вие сте изразили желанието си да участвате в незаконни практики в ущърб на Комисията въпреки дълготрайните Ви договорни отношения с тази институция.
ж) При изпълнението на проекта E[codata] Ви е било напълно възможно да сигнализирате, че г‑н Tzoanos е нарушил процедурата за подбор, както и че се е опитал незаконно да повлияе при отпускането на средствата. В контактите си с длъжностни лица на ГД XXIII […] обаче никога не сте споделили безпокойството си, а напротив, сте предпазвали и защитавали г‑н Tzoanos. Когато обаче през февруари 1995 г. сте разпитван от белгийската полиция, Вие сте обяснил, че както през периода 1989—1990 г., така и през 1992 г. г‑н Tzoanos вече е отправял предложения по-специално във връзка с [проекта] „Ecodata“, от които ясно са проличали неговите корупционни намерения. Въпреки че при разпита в полицията Вие сте отрекли, че сте приели тези предложения, фактът, че тогава не сте сигнализирали за тези опити за корупция нито на органите, нито на длъжностните лица от ГД XXIII, а напротив, сте продължили сътрудничеството с г‑н Tzoanos, е сериозна индиция за незаконно поведение от Ваша страна.
з) Когато през март 1993 г. генералният директор на ГД XXIII Ви е попитал дали при изготвянето на Вашето предложение сте имали контакти с г‑н Tzoanos, Вие сте отрекли каквато и да е намеса в този проект от страна на г‑н Tzoanos преди представянето на предложението и сте заявили, че […] 01‑Pliroforiki е включено по препоръка на г‑н Tzoanos по време на проведените тогава с него обсъждания при подготовката на Вашето предложение. Като се има предвид изявлението Ви, с което признавате, че г‑н Tzoanos преди това е правил опити за корупционни действия, приемането на тази препоръка преди представянето на Вашето предложение, което по-нататък е трябвало да бъде оценено и одобрено от самия г‑н Tzoanos с оглед отпускането [на спорната финансова помощ], представлява друго обстоятелство, показващо, че процедурата за отпускане на финансовата помощ е била нередовна и опорочена.
и) В протокола от разпита на г‑н Tzoanos от белгийската полиция е посочено, че според бележника на г‑н Tzoanos е проведена среща между Вас и г‑н Tzoanos, както и между последния и един от Вашите сътрудници при изготвянето на предложението за проект „Ecodata“. Тези данни съвпадат с изявленията, посочени в букви д) и е). Следователно изпратеният от Вас на 31 март 1993 г. факс до генералния директор [на ГД XXIII], по негово искане, в който посочвате, че при изготвянето на предложението не сте имали никакъв контакт с г‑н Tzoanos, представлява изявление с невярно съдържание.
й) Срещата, проведена през ноември 1992 г. в Брюксел между г‑н Tzoanos и [партньорите по проекта] „Ecodata“ в офиса на ETIC, едно от Вашите дружества, относно разпределянето на средствата между партньорите по проекта, изглежда пример за тези практики, свързани с постигането на тайно споразумение. Innovence, единственото дружество от групата, което не е свързано нито с Вас, нито с г‑н Tzoanos, не е поканено на тази важна среща. Италианският партньор Tourconsult се представлява от Вас в качеството Ви на акционер в това дружество.
к) Фактът, че годеницата (впоследствие съпруга) на г‑н Tzoanos работи като представител в Гърция на ETIC (създадено от IPK) в рамките на Lex Group (създадена от г‑н Tzoanos) потвърждава, че връзките между Вас и г‑н Tzoanos са стари и относително тесни“.
Решение за събиране на първия транш от финансовата помощ
34 След като IPK оспорва дебитното известие и поканата за плащане, изпратени му от Комисията съответно на 13 юни и на 31 август 2005 г., Комисията приема Решение C (2006) 6452 от 4 декември 2006 година (наричано по-нататък „решение за събиране“).
35 В член 1 от това решение Комисията посочва, че към 31 октомври 2006 г. IPK ѝ дължи 318 000 EUR като главница ведно с начислените лихви за забава, считано от 25 юли 2005 г.. В член 3 от решението за събиране Комисията указва на IPK, че при неплащане в рамките на петнадесет дни от съобщаване на решението за събиране ще бъде започнато производството за принудително изпълнение съгласно член 256 ЕО. В член 4 от посоченото решение се посочва, че решението за събиране представлява изпълнително основание по смисъла на член 256, първа алинея ЕО.
36 На 15 май 2007 г. IPK възстановява на Комисията, без да признава задължението за плащане, посочената в решението за събиране сума.
Наказателно преследване срещу г‑н Tzoanos на национално равнище
37 Наказателното преследване срещу г‑н Tzoanos в Белгия, що се отнася по-специално до действията му във връзка с проект „Ecodata“, е прекратено като недопустимо поради погасяване по давност с решение на Cour d’appel de Bruxelles от 6 май 2008 г.
38 В резултат от наказателното преследване срещу г‑н Tzoanos във Франция, което не се отнася до неговите действия във връзка с проект „Ecodata“, той е осъден задочно от Tribunal de grande instance (Париж), с решение от 22 септември 2000 г. (дело № 9508001053) на четири години лишаване от свобода и глоба за непозволено увреждане поради редица измами. Тази присъда е потвърдена от Cour d’appel de Paris с решение от 3 ноември 2005 г. (дело № 04/06084). Жалбата на г‑н Tzoanos срещу това решение е отхвърлена от Cour de cassation с решение от 20 декември 2006 г.
Производство и искания на страните
39 На 29 юли 2005 г. IPK подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.
40 На 21 декември 2006 г. IPK подава в секретариата на Общия съд молба за спиране, като обезпечителна мярка, на принудителното изпълнение на решението за събиране, докато Общият съд постанови решение, подлежащо на изпълнение по настоящото дело. Тази молба е заведена под № T‑297/05 R.
41 На 16 февруари 2007 г. IPK подава в секретариата на Общия съд жалба за отмяна на решението за събиране, заведена под № T‑41/07.
42 С Определение от 2 май 2007 г. по дело IPK International — World Tourism Marketing Consultants/Комисия (T‑297/05 R, непубликувано в Сборника) председателят на Общия съд разглежда посочената в точка 40 по-горе молба като молба за спиране на изпълнението на обжалваното решение (точка 18 от посоченото определение) и я отхвърля поради липса на неотложност.
43 С Определение на Общия съд от 20 ноември 2009 г. по дело IPK International — World Tourism Marketing Consultants/Комисия (T‑41/07, непубликувано в Сборника, точка 15) Общият съд приема в приложение на член 113 от Процедурния правилник, че не следва да се произнася по дело T‑41/07, тъй като IPK е възстановило на Комисията изисканата в решението за събиране сума и следователно жалбата е останала без предмет.
44 IPK моли Общия съд:
– да отмени обжалваното решение,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
45 Комисията моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди IPK да заплати съдебните разноски.
46 Жалбоподателят иска от Общия съд да изслуша няколко лица като свидетели. Освен това в приложение на член 64, параграф 3, буква г) и параграф 4 от Процедурния правилник той иска да бъдат представени някои документи на Комисията. Така той по същество иска Общият съд да задължи Комисията да представи по-специално „документите от ГД XXIII и от генералната дирекция за финансов контрол относно проекта и всички материали, свързани с водените разследвания за разглежданите в случая мерки“ и да разгледа материалите във връзка с първото спорно производство пред Общия съд (T‑331/94), тъй като тези документи са „относими за целите на настоящата жалба“. Комисията също посочва имената на няколко лица, които могат да бъдат призовани като свидетели, и предлага на Общия съд да се основе на преписката по дело T‑331/94.
47 С писмо от 30 април 2010 г. в рамките на предвидените в член 64 от Процедурния правилник процесуално-организационни действия Общият съд иска от страните да представят определени документи и им поставя въпроси, като ги приканва да дадат писмен отговор. Страните изпълняват разпореденото с тези процесуално-организационни действия в определения срок.
48 Въз основа на доклад на съдията докладчик Общият съд (трети състав) решава да открие устната фаза на производството.
49 Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд устни въпроси са изслушани в съдебното заседание от 9 юни 2010 г. Освен това в съдебното заседание в рамките на предвидените в член 64 от Процедурния правилник процесуално-организационни действия Общият съд иска от страните да представят определени документи и материали, както и да направят писмено някои уточнения. Страните изпълняват разпореденото с тези процесуално-организационни действия в определения срок. Устната фаза на производството приключва на 2 септември 2010 г., след като страните са изложили становище по представените документи и материали, както и по направените уточнения.
От правна страна
Предварителна бележка
50 В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага четири правни основания. Първото правно основание е изведено от това, че не са изпълнени необходимите условия, за да се отмени решението за отпускане на финансова помощ. Второто и третото правно основание са изведени съответно от нарушението на принципа на добра администрация и от задължението за мотивиране по смисъла на член 253 ЕО. Четвъртото правно основание, изложено при условията на евентуалност, е изведено от „забраната за повторно приемане на отменени решения“.
51 Общият съд счита за уместно най-напред да изложи всички доводи, свързани с доказателството за съществуване на тайно споразумение, на които се основава в частност първото правно основание, и след това да прецени тези доводи заедно с посоченото правно основание.
По доказателството за съществуване на тайно споразумение и по първото правно основание
Доводи на страните
– По доказателството за наличието на действия, свързани с постигането на тайно споразумение, които могат да бъдат вменени на IPK
52 IPK оспорва съществуването на тайното споразумение, за което се твърди в обжалваното решение. Единствената цел на тези доводи, развити от Комисията след неуспеха ѝ в рамките на първото спорно производство (вж. точки 18—28 по-горе), била да вмени на IPK извършените в рамките на Комисията незаконни действия, от които всъщност пострадало IPK.
53 IPK по същество твърди, че е научило за проект „Ecodata“ чрез 01‑Pliroforiki по време на телефонен разговор от 16 март 1992 г., в резултат на който на 3 април 1992 г. 01‑Pliroforiki му представило най-общо проекта. IPK развило значително представената обща идея и на 22 април 1992 г. предало на Комисията първото си предложение за проект „Ecodata“, в което се предвиждало сътрудничеството на дружествата Innovence, Tourconsult и 01‑Pliroforiki. В съдебното заседание обаче при отговора на въпрос на Общия съд IPK признава, че е получило най-общата схема на проекта от 01‑Pliroforiki едва на 20 април 1992 г., което е отбелязано в протокола от съдебното заседание.
54 Едва след приемането на решението за отпускане на финансовата помощ г‑н Tzoanos за първи път се опитал да наложи, но без успех поради несъгласието на IPK, значителна част от задачите и средствата да бъде поверена на 01‑Pliroforiki с оглед неговото значение в сектора на базите данни. Обратно на твърдяното от Комисията, преди приемането на решението за отпускане на финансовата помощ между IPK и г‑н Tzoanos изобщо не било сключено споразумение относно посочения проект и не било предвидено 10 % от финансовата помощ да бъдат предоставени на IPK, а останалите 90 % — на другите партньори в проект „Ecodata“. Всъщност контактите между IPK и г‑н Tzoanos отпреди приемането на решението за отпускане на финансовата помощ нямали никаква връзка с този проект и не били относими за настоящото производство. IPK винаги действало лоялно спрямо Комисията и напразно поискало провеждането на поверителен разговор с ръководителите на г‑н Tzoanos, за да се оплаче от действията на последния.
55 Що се отнася до девета алинея, буква а) от обжалваното решение, а именно липсата на конкретна покана за представяне на предложения за създаването на база данни като предложената в проект „Ecodata“, IPK посочва, че в поканата за представяне на предложения нямало ограничителни критерии за подбор, така че като се изключат изрично посочените в нея ограничения и въз основа на част Б от посочената покана, всички иновативни и благоприятстващи екологичното развитие на туризма проекти можели да участват. При това положение между средствата, предвидени в окончателния общ бюджет за финансовата 1992 г., и поканата за представяне на предложения имало явна връзка. Поради това не било учудващо, че IPK е представило проект „Ecodata“.
56 Що се отнася до девета алинея, буква б) от обжалваното решение, отнасяща се до направения от г‑н Tzoanos избор на проект „Ecodata“, за който се твърди, че е нередовен, IPK посочва, че то не е имало каквото и да е влияние върху такъв изцяло вътрешен акт на Комисията, който във всеки случай не позволявал да се направи извод за наличието на тайно споразумение. Впрочем за IPK било неясно защо решението за отпускане на финансовата помощ е нередовно, като се има предвид, от една страна, че предложението за проект „Ecodata“ било напълно съобразено с посочената в окончателния общ бюджет за финансовата 1992 г. необходимост от информационна мрежа на проектите за екологичен туризъм в Европа, и от друга, както самата Комисия признала, изменяйки текста на обжалваното решение в сравнение с този на писмото от 30 септември 2004 г., изборът не трябвало непременно да се извърши само въз основа на примерно посочените в поканата за представяне на предложения критерии.
57 Що се отнася до девета алинея, буква в) от обжалваното решение, според която IPK поискало като финансова помощ нереалистична сума от 600 000 ECU, представляващи 30 % от общия размер на предвидените за около 25 проекта финансови средства, IPK отхвърля доводите на Комисията като „противоречащи на налагащия се икономически подход“. Такъв подход поначало изключвал „раздробяването“ на общностните помощи сред толкова проекти. Тъй като IPK оценило разходите по проект „Ecodata“ на един милион екю, това дружество представило искане съобразно процента на общностно съфинансиране (60 %).
58 Що се отнася до девета алинея, буква г) от обжалваното решение, според която искането на IPK може да се обясни единствено с факта, че намерението на г‑н Tzoanos да одобри проект „Ecodata“ е съобщено на IPK, последното по същество посочва, че както текстът на окончателния общ бюджет за финансовата 1992 г., така и този на поканата за представяне на предложения са били оповестени и достъпни за обществеността. За да се подкрепи неправилната теза на Комисията за изтичане на информация, тези текстове трябвало да бъдат поверителни.
59 IPK оспорва девета алинея, буква д) от обжалваното решение, основана на свидетелските показания на г‑н Franck, според които, от една страна, текстът на искането за финансова помощ е бил изцяло изготвен от г‑н Tzoanos и преписан от IPK на бланка, преди да бъде изпратено на Комисията, и от друга, от IPK не се очаквало никакво действително участие, тъй като то трябвало да получи 10 % от размера на спорната финансова помощ, а останалите 90 % трябвало да бъдат изплатени по-специално на 01‑Pliroforiki, чието участие е предложено от г‑н Tzoanos. В подкрепа на това предположение нямало никакво доказателство. Напротив, първоначално общото представяне на проект „Ecodata“ било замислено от 01‑Pliroforiki, в лицето на неговия председател, преди да бъде съобщено на IPK.
60 От друга страна, преди да бъде прието решението за отпускане на финансовата помощ, изобщо не се поставял въпросът IPK да получи 10 % от размера на финансовата помощ, без да представи насрещна престация. Едва след приемането на това решение г‑н Tzoanos напразно се опитал да се намеси в отношенията между партньорите по проект „Ecodata“. Комисията основала погрешните си предположения единствено на недостоверните свидетелски показания на г‑н Franck. Последният обаче никога не е бил служител или представител на IPK, а ролята му се свеждала до управлението на дружество за консултантски услуги, извършващо дейност по отдаване под наем на офиси в Брюксел (Белгия), с което IPK било в договорни отношения за около година по силата на договор за наем на офис. IPK развалило посочения договор поради сериозни нередности, допуснати от г‑н Franck в ущърб на дружеството. По-нататък последният направил опит да регистрира дружество от името на IPK International в Люксембург, на което IPK се противопоставило. Тези обстоятелства били причина за неверните обвинения на г‑н Franck срещу IPK.
61 IPK оспорва и девета алинея, буква е) от обжалваното решение, според която г‑н Tzoanos принудил IPK да приеме посочените от него, преди да бъде постановено решението за отпускане на финансовата помощ, трима партньори. Комисията не посочила името на конкурента на IPK, който е в основата на това невярно твърдение. Според IPK обаче това е Studienkreis, което имало интерес да участва в изпълнението на проект „Ecodata“ поради предстоящата си неплатежоспособност, чието участие настоятелно е поискано от Комисията (Решение по дело IPK-München/Комисия, точка 23 по-горе, точка 75). Тези обстоятелства били достатъчни, за да поставят под съмнение достоверността на това твърдение. Накрая, въпреки че от това твърдение нямало как да се заключи, че действията на IPK са свързани с постигането на тайно споразумение, то напротив, било в подкрепа на тезата за незаконния характер на действията на Комисията, която поддържала недопустими общи интереси със Studienkreis.
62 Що се отнася до девета алинея, буква ж) от обжалваното решение, според която IPK не уведомило Комисията за измамните действия на г‑н Tzoanos, IPK твърди, че тези доводи не могат да подкрепят твърдението за нарушение, изведено от наличието на тайно споразумение, като се има предвид, че всички обстоятелства, на които се прави позоваване, са настъпили, след като е прието решението за отпускане на финансовата помощ. Освен това въпросното твърдение за нарушение било лишено от основание, доколкото IPK се опитало да подаде оплакване пред ръководителите на Комисията от поведението на г‑н Tzoanos, от което пострадало. За тази цел през август 1992 г. то поискало да проведе разговор с г‑н Von Moltke, генерален директор на ГД XXIII, без участието на г‑н Tzoanos. Г‑н Von Moltke обаче поканил г‑н Tzoanos на разговора от 30 септември 1992 г. и посочил пред IPK, че процедурата за отпускане на финансовата помощ е редовна. Доколкото Комисията се позовава на събития от 1989 г., 1990 г. и 1992 г., IPK отбелязва, че към тогавашния момент не е имало нито доказателства, нито убедителни индиции, които да му позволят да се обърне към Комисията. Освен това тези събития нито имали връзка с проект „Ecodata“, нито имали значение за решението за отпускане на финансовата помощ.
63 Поради изложените в точка 53 по-горе доводи в подкрепа на тази теза IPK отхвърля и твърдението в девета алинея, буква з) от обжалваното решение, че това, че през март 1993 г. е отрекло твърдяната намеса на г‑н Tzoanos в проект „Ecodata“, преди същият да бъде представен на Комисията, представлява индиция за наличието на действия, свързани с постигането на тайно споразумение от страна на IPK.
64 IPK също така оспорва девета алинея, буква и) от обжалваното решение, според която IPK направило изявление с невярно съдържание, което се опровергава от изготвения от белгийската полиция протокол от разпита на г‑н Tzoanos, като отбелязало във факс от 31 март 1993 г. до г‑н Von Moltke, че нито г‑н Freitag, нито неговият служител са имали контакти с г‑н Tzoanos при изготвянето на проект „Ecodata“. Всъщност такива контакти не били осъществени. IPK добавя, че дори и да е имало контакти, те се отнасят до г‑н Tzoanos и г‑н Franck, като в този случай последният действал без разрешението на IPK и без негово знание.
65 Що се отнася до девета алинея, буква й) от обжалваното решение, според която през ноември 1992 г. била проведена среща между г‑н Tzoanos, 01‑Pliroforiki и IPK, което същевременно представлявало Tourconsult, съгласно твърденията на IPK на него не му било известно, че дружествата Innovence и Tourconsult не са били поканени. То също така нямало как да предвиди, че целта на въпросната среща е да се разпределят задачите между участващите предприятия. Освен това опитите за намеса на г‑н Tzoanos по този повод не представлявали индиция за съществуването на твърдяното тайно споразумение, доколкото посочената среща се състояла след приемането на решението за отпускане на финансовата помощ. IPK добавя, че макар да е вярно, че е притежавало символичен дял от 1 000 EUR в дружество Tourconsult, в което все още не било успяло да прекрати участието си, то не представлявало това дружество на въпросната среща чрез г‑н Freitag, който не бил упълномощен за това. Напротив, Tourconsult било управлявано и представлявано от г‑н F., който действал за сметка на Tourconsult в рамките на други проекти, реализирани за Комисията. В отговор на въпрос на Общия съд IPK уточнява, че е правило неуспешни опити чрез г‑н F. да му бъде възстановена вноската в капитала от 1 000 EUR и накрая се е отказало да сезира юрисдикциите по този повод.
66 Накрая, що се отнася до девета алинея, буква к) от обжалваното решение, според която г‑жа Sapountzaki, годеница и бъдеща съпруга на г‑н Tzoanos, работела като представител в Гърция на ETIC, създадено от IPK в рамките на Lex Group, от своя страна създадена от г‑н Tzoanos — обстоятелство, което потвърждавало по-ранния и сравнително тесен характер на отношенията между г‑н Freitag и г‑н Tzoanos — IPK твърди, че съществуващите между г‑н Tzoanos и неговата годеница лични връзки не му били известни, и г‑‑жа Sapountzaki, за която се твърди, че е собственик на Lex Group, била за IPK само лице за контакт в Гърция, както и че във всеки случай такова обстоятелство не допускало да се направи извод за съществуването на по-ранни и тесни отношения между самото IPK и съпрузите Tzoanos.
67 От друга страна, като се остави настрана фактът, че Комисията обосновала твърденията си със съмнителните изявления на г‑н Tzoanos, срещу когото се водело наказателно преследване във Франция и в Белгия, и на г‑н Franck, който допуснал нередности при дейността си за сметка на IPK, тя не взела предвид в достатъчна степен някои оневиняващи доказателства, които отхвърлят наличието на тайно споразумение. В този смисъл срещу IPK изобщо не е започвало наказателно преследване, тъй като френските и белгийските власти направили извод за липса и на най-малко съмнение, че г‑н Freitag е виновен за извършено нарушение. Освен това при водените от Комисията вътрешни разследвания не е доказано, че разглежданата финансова помощ е отпусната нередовно.
68 Напротив, от първото спорно производство следвало, че Комисията упражнила незаконен натиск върху IPK (Решение по дело IPK-München/Комисия, точка 23 по-горе, точки 75 и 85). Нещо повече, IPK сигнализирало своевременно за действията на г‑н Tzoanos и от август 1992 г. се опитвало да проведе поверителен разговор с г‑н Von Moltke по този въпрос.
69 IPK пояснява, че разследването на белгийската полиция е резултат от подадена от IPK на 27 април 1994 г. жалба срещу г‑н Von Moltke и от интервю на IPK от 4 май 1994 г. за списание „The European“. IPK нямало да подаде жалба, ако се опасявало, че срещу него ще бъде образувано наказателно производство, поради което единственото приемливо обяснение за тази постъпка била липсата на тайно споразумение между IPK и г‑н Tzoanos. Напротив, IPK се противопоставило на изискванията на г‑н Tzoanos, като самò осигурило реализирането и координирането на основната част от проект „Ecodata“, обратно на очакванията на г‑н Tzoanos, който искал да облагодетелства 01‑Pliroforiki. Тъй IPK било инвестирало собствени средства в проект „Ecodata“, чиито общи разходи възлизали на над един милион евро, то имало личен и непосредствен интерес от неговия успех. Ако твърдяното тайно споразумение беше съществувало, събитията щели непременно да се развият по различен начин. По-специално в такъв случай IPK щяло да спази споразуменията, които се твърди, че съществуват, за да получи част от финансовата помощ, без да представя насрещна престация.
70 Комисията счита, че настоящият спор по-скоро трябва да се разглежда в контекста на създадената в края на 80-те и началото на 90-те години от бившия началник на отдел „Туризъм“ в ГД XXIII, г‑н Tzoanos, корупционна система. Посочената система се основавала главно на плащането на „хонорари“, пропорционални на отпуснатите от Комисията субсидии на консултантски дружества, контролирани от г‑н Tzoanos или от неговата годеница и впоследствие съпруга, г‑жа Sapountzaki. Комисията отбелязва, че г‑н Tzoanos е осъден с окончателна присъда във Франция за този вид престъпления, както и че срещу него и съпругата му е в ход наказателно производство в Белгия.
71 Г‑н Tzoanos бил издирван с международна заповед за арест и се предполагало, че се намира в Гърция — страна, която отказвала да го екстрадира. Подкупността на г‑н Tzoanos, известен с прякора „господин тридесет процента“, била известна в съответните среди, и по-специално на управителя и собственик на IPK, г‑н Freitag. Според различни протоколи, съставени от белгийската полиция, контактите между г‑н Freitag и г‑н Tzoanos започнали през 1989 г. Така г‑н Tzoanos предложил на г‑н Freitag да стане командитист в неговото дружество European Travel Monitor, за да улесни сключването на договори с Комисията от последното. Освен това само за периода 1991—1992 г. контролираните от г‑н Freitag дружества получили от Комисията субсидии в размер на 949 365 ECU.
72 Що се отнася до проекта Ecodata, Комисията повтаря тезата, че г‑н Tzoanos уведомил г‑н Freitag за възможността да получи значителна сума като финансова помощ за информационна система относно проекти за екологичен туризъм. Г‑н Tzoanos създал впечатлението, че IPK ще може да получи такава финансова помощ, ако подаде искане за тази цел, което предварително щяло да му бъде предоставено попълнено. Тогава IPK щяло да получи 10 % от средствата само за това. Останалата част от помощта щяла да бъде разпределена между другите дружества, участващи в проекта, и по-специално да бъде предоставена на 01-Pliroforiki — гръцко предприятие, което подобно на дружеството Lex Group било под влиянието на г‑н Tzoanos и неправомерно облагодетелствано от него (Решение на Общия съд от 19 март 1998 г. по дело Tzoanos/Комисия, T 74/96, Recueil FP, стр. I-A-129 и II- 343, точки 252—255).
73 Предвид невъзможността на другите икономически оператори да открият тази възможност за финансова помощ при липсата на изрична покана за представяне на предложения, единствено IPK подало искане за отпускане на финансова помощ с оглед създаването на база данни за проекти в областта на екологичния туризъм. В периода на летните отпуски за г‑н Tzoanos било лесно да отпусне помощта на IPK, въпреки изразеното учудване от страна на Studienkreis, което вече било сътрудничило с Комисията по подобен проект, за предстоящото отпускане на посочената помощ без покана за представяне на предложения.
74 Преди да бъде постановено решението за отпускане на финансовата помощ, дружество ETIC, създадено от IPK, било представлявано в Гърция от дружество Lex Group, 10 % от чийто капитал бил притежаван от г‑н Tzoanos (Решение по дело Tzoanos/Комисия, точка 72 по-горе, точки 58—79). Отговарящ за клиентите била г‑жа Sapountzaki, тогава годеница, а впоследствие съпруга на г‑н Tzoanos.
75 След като решението за отпускане на финансовата помощ било прието, г‑н Freitag вече не се чувствал обвързан от сключеното с г‑н Tzoanos споразумение, така че последният бил принуден да окаже натиск върху IPK, за да наложи реализирането на проекта по първоначално предвидения начин.
76 След отнемането на проект „Ecodata“ от г‑н Tzoanos, на 26 март 1993 г. IPK, 01‑Pliroforiki и другите две участващи дружества се споразумели относно разпределянето на проекта от финансова и техническа гледна точка, който при тези условия вече не можел да бъде завършен в предвидените срокове. Именно при това положение с решението си за отказ от 3 август 1994 г. (вж. точка 17 по‑горе) Комисията решила да не превежда втория транш от финансовата помощ.
77 Тъй като в края на първото спорно производство искането на IPK за отмяна на решението за отказ от 3 август 1994 г. било уважено, Комисията приела обжалваното решение въз основа, от една страна, на информацията за тайното споразумение между г‑н Tzoanos и г‑н Freitag, получена след приемането на посоченото решение за отказ, и от друга, на „изрично посочената от общностните юрисдикции“ възможност (Решение по дело IPK-München/Комисия, точка 23 по-горе, точка 92, заключение на генералния адвокат Mischo по дело IPK‑München и Комисия, точка 28 по-горе, Recueil, стр. I‑4630, точка 101) да се изиска възстановяването на цялата финансова помощ в приложение на принципа fraus omnia corrumpit.
78 Що се отнася по-специално до девета алинея, буква а) от обжалваното решение, която е свързана с липсата на конкретна покана за представяне на предложения за създаването на база данни като проект „Ecodata“, Комисията твърди, че съгласно приложимите в областта на финансовите помощи принципи именно с поканата за представяне на предложения се определя дали даден проект отговаря на необходимите условия. Предложението на IPK обаче не отговаряло на никой от изброените в поканата за представяне на предложения критерии за подбор. Що се отнася до довода на IPK, че в окончателния общ бюджет за финансовата 1992 г. се предвижда сума от 530 000 ECU, за да се финансира създаването на информационна мрежа за проекти за екологичен туризъм в Европа, чиято връзка с поканата за представяне на предложения била „очевидна“, Комисията възразява, че „обикновеният“ заявител нямало как да си даде сметка, че поканата за представяне на предложения се отнася и за финансова помощ, посочена в едно-единствено изречение на страница 659 от въпросния общ бюджет. Комисията добавя, че точка Б от поканата за представяне на предложения препраща конкретно към критериите от точка Г. В искането си за отпускане на финансова помощ IPK обаче дори не направило опит да докаже, че предлаганият проект отговаря на критериите за подбор, както се предвижда в точка В 2 от поканата за представяне на предложения. Според Комисията това отразява сигурността на IPK, че ще получи исканата финансова помощ. Само г‑н Tzoanos обаче — лицето, което de facto взема решение за отпускането на помощта — можело да е в основата на тази сигурност. Ето защо не било изненадващо, че IPK е единственият оператор, който представил предложение, съответстващо на описанието, съдържащо се на страница 659 от окончателния общ бюджет за финансовата 1992 г., както и че Studienkreis, което макар да имало особен интерес във връзка с този вид проект, не направило това.
79 Според Комисията, ако връзката между окончателния общ бюджет за финансовата 1992 г. и поканата за представяне на предложения бе толкова очевидна, както твърди IPK, е изненадващо, че според собствените му твърдения идеята за проект „Ecodata“ била на 01‑Pliroforiki, а не на IPK, или според различна изложена от него през април 1992 г. версия, на гръцкия предприемач г‑н C. Също така било странно, че през март 1993 г. г‑н Freitag заявил по телефона и писмено на г‑н Von Moltke, че инициативата за проект „Ecodata“ била само негова. Тези противоречиви описания пораждали съмнения за достоверността и правдоподобността на твърденията на IPK. Изявленията на представителите на 01‑Pliroforiki, направени пред длъжностните лица на Комисията, извършващи одит на счетоводството му на 18 октомври 1993 г., че IPK им споменало за първи път за проект „Ecodata“, също не съответствали на версията на IPK. В този смисъл според Комисията вероятно самият г‑н Tzoanos — длъжностно лице, което отговаря за поканата за представяне на предложения и има определяща роля при вземане на решението за отпускане на финансовата помощ — е изготвил поканата за представяне на предложения така, че да съответства точно на финансовата помощ, съдържаща се на страница 659 от окончателния общ бюджет за финансовата 1992 г. Това положение било изключително благоприятно, за да стимулира създадената от г‑н Tzoanos система за измами, която се състояла в отпускането на финансови помощи срещу комисиони.
80 Що се отнася до девета алинея, буква б) от обжалваното решение, която се отнася до нередността на избора на проект „Ecodata“ от г‑н Tzoanos, Комисията отбелязва, че макар самото IPK действително да не е могло да вземе решение за отпускане на финансовата помощ, то все пак е било в състояние да повлияе върху него, като в рамките на наложеното от това компетентно длъжностно лице предварително споразумение е приело да сътрудничи с 01‑Pliroforiki. Само с това предварително споразумение можело да се намери обяснение защо от 301 предложения в отговор на поканата за представяне на предложения, от които само 25 можели да бъдат одобрени, г‑н Tzoanos е избрал предложението на IPK, още повече че г‑н Tzoanos бил наясно, че проектът на Studienkreis, вече финансиран от Общността, бил много близък до проект „Ecodata“. Във всеки случай IPK изобщо не предложило друго убедително обяснение в това отношение.
81 Що се отнася до девета алинея, буква в) от обжалваното решение, която се отнася до нереалистичния размер от 600 000 ECU на поисканата от IPK финансова помощ, представляващ 30 % от общите средства от 2 милиона екю, които са предвидени общо за 25 проекта, според Комисията това е ясна индиция за факта, че е налице предварителна уговорка. Всъщност такова искане с предмет една трета от общия размер на средствата се срещало изключително рядко за един-единствен проект.
82 Що се отнася до девета алинея, буква г) от обжалваното решение, Комисията посочва, че само предварително отправена покана от г‑н Tzoanos до IPK можела да обясни това, че то подало искане за финансова помощ, чието съдържание не отговаряло на публикуваните обективни критерии за предоставяне и чийто поискан размер бил явно несъразмерен спрямо общия бюджет на разглежданата програма за субсидиране. Всъщност, тъй като изготвянето на всяко искане за финансова помощ отнемало много време и било скъпо, никой разумен оператор не би действал по този начин, без перспектива за постигане на успех. Тъй като IPK изобщо не изложило правдоподобен довод срещу тези индиции, опитите му за обяснение оставали абстрактни, нереалистични и противоречиви.
83 Що се отнася до девета алинея, буква д) от обжалваното решение, в която по-специално са посочени свидетелските показания на г‑н Franck, Комисията отхвърля тезата на IPK, че г‑н Franck не работел за него в Брюксел. По искане на г‑н Freitag г‑н Franck учредил в същия град дружество ETIC Headquarters Bruxelles, което било замислено с идеята да създава и развива контакти с общностните институции. В тази обстановка г‑н Franck се срещнал с г‑н Tzoanos и научил за проект „Ecodata“. Ето защо г‑н Franck фигурирал сред експертите на IPK, посочени в искането за отпускане на финансова помощ за този проект. Следователно неговите свидетелски показания били определящи за установяване на фактите, поради което IPK се опитвало да постави под въпрос тяхната достоверност.
84 Що се отнася до девета алинея, буква е) от обжалваното решение, според която г‑н Tzoanos принудил IPK да приеме трима партньори по проекта, посочени от него, преди да бъде прието решението за отпускане на финансовата помощ, Комисията оспорва твърдението на IPK, че 01‑Pliroforiki подело инициативата за схематично представяне на проекта на IPK. Направеното от IPK описание на фактите се опровергавало от изявленията на г‑н Franck и г‑н Bausch, които съвпадали помежду си и били достоверни, и също така съвпадали с изпратения на 31 март 1993 г. факс от г‑н Freitag до г‑н Von Moltke, според който IPK е в основата на проекта Ecodata и е избрало своите партньори.
85 Що се отнася до девета алинея, буква ж) от обжалваното решение, според която по-специално по време на цялото производство IPK не съобщило на ръководството на Комисията за измамните действия на г‑н Tzoanos, Комисията твърди, че това обстоятелство е явна индиция и дори единственото правдоподобно обяснение на тайното споразумение между г‑н Tzoanos и г‑н Freitag при приемането на решението за отпускане на финансовата помощ. Всъщност, ако се оплачело на ръководителите на г‑н Tzoanos, IPK щяло да поеме риска да се разкрие действителното развитие на събитията и така да загуби спорната финансова помощ. Що се отнася до твърдяното искане от страна на IPK за провеждане на поверителен разговор с г‑н Von Moltke без участието на г‑н Tzoanos, Комисията добавя, че било достатъчно IPK му се обади по телефона.
86 Що се отнася до девета алинея, буква з) от обжалваното решение, според която г‑н Tzoanos се намесил в проекта преди представянето му пред Комисията и препоръчал 01‑Pliroforiki като партньор, Комисията пояснява, че в телефонен разговор с г‑н Von Moltke от март 1993 г. г‑н Freitag заявява, че през подготвителния етап между април и юни 1992 г. е обсъждал с г‑н Tzoanos страни и предприятия, които да бъдат включени в посочения проект, а това довело до препоръката на г‑н Tzoanos да бъде избрано 01‑Pliroforiki. Посоченото изявление обаче противоречало на повторно изложеното от IPK твърдение, че идеята за проект „Ecodata“ е на 01‑Pliroforiki. Освен това въпросното изявление на г‑н Freitag самò по себе си доказвало тайното сътрудничество между г‑н Tzoanos и IPK.
87 Що се отнася до девета алинея, буква и) от обжалваното решение, според която IPK направило изявление с невярно съдържание, опровергано от съставените от белгийската полиция протоколи от разпита на г‑н Tzoanos, като във факс от 31 март 1993 г. до г‑н Von Moltke отбелязало, че нито г‑н Freitag, нито неговите сътрудници са имали контакти с г‑н Tzoanos при подготовката на проект „Ecodata“, Комисията пояснява, че това изявление с невярно съдържание, чиято неправилност следва от няколко документа по преписката, е допълнителен белег за наличието на тайно споразумение между г‑н Tzoanos и IPK. Комисията добавя, че защитната теза на IPK в това отношение не е напълно ясна, още повече че тя не отрича провеждането на срещи между г‑н Freitag и/или г‑н Franck и г‑н Tzoanos през периода преди представянето на проект „Ecodata“ пред Комисията.
88 Що се отнася до девета алинея, буква й) от обжалваното решение, според която през ноември 1992 г. се състояла среща между г‑н Tzoanos, 01-Pliroforiki и IPK, Комисията пояснява, че изтъкнатият от IPK факт, че посочената среща е проведена след приемането на решението за отпускане на финансовата помощ, не може да постави под въпрос качеството ѝ на индиция за твърдяното тайно споразумение, тъй като опитът за намеса на г‑н Tzoanos по време на тази среща се отнася до разпределянето на задачите и средствата в съответствие с предварително договореното.
89 Що се отнася до девета алинея, буква к) от обжалваното решение, според която ангажиментът на г‑жа Sapountzaki, годеница и бъдеща съпруга на г‑н Tzoanos, като представител на ETIC потвърждавал по-ранния и сравнително тесен характер на отношенията между г‑н Freitag и г‑н Tzoanos, Комисията напомня, че IPK отдавна било наясно с подкупността на г‑н Tzoanos, а това правело недостоверно твърдението му, че се обърнало към последния единствено в качеството му на началник на отдел в Комисията с оглед получаването на препоръка.
90 Комисията твърди, че изложените от IPK обстоятелства (вж. точка 67 по-горе) не могат да поставят под въпрос индициите за наличие на тайно споразумение. Същото се отнасяло и за липсата на наказателно преследване срещу г‑н Freitag. Това обстоятелство не било пречка за намесата на Комисията при наличието на достатъчно индиции за тайно споразумение (заключение на генералния адвокат Mischo по дело IPK‑München и Комисия, точка 28 по-горе, точка 101).
91 Същото важало за вътрешните разследвания на Комисията във връзка с г‑н Tzoanos. Освен че IPK не изяснило на какви разследвания се позовава, нито как тези разследвания могат да го оневинят, Комисията също така твърди, че воденото срещу г‑н Tzoanos наказателно производство в Белгия все още не е приключило и следователно може да даде нова информация. Вътрешните разследвания на Комисията също били преустановени само временно. В допълнение IPK цитирало неправилно Решение по дело IPK-München/Комисия, точка 23 по-горе (точки 75 и 85), в което всъщност изобщо нямало констатации в подкрепа на неговия довод.
92 По отношение на подаденото от IPK оплакване Комисията подчертава, че въпросното оплакване, чийто текст не бил предоставен от IPK, е насочено срещу г‑н Von Moltke, а не срещу г‑н Tzoanos. Така IPK се опитало да отклони съмненията по отношение на г‑н Tzoanos към г‑н Von Moltke и тези спрямо 01‑Pliroforiki към Studienkreis. Следователно оплакването на IPK било, напротив, допълнителна индиция за наличието на тайно споразумение.
93 Що се отнася до съпротивата на IPK във връзка с упражнения от г‑н Tzoanos натиск, Комисията посочва, че тази съпротива, проявена едва след приемането на решението за отпускане на спорната финансова помощ, не допуска да се направи извод, че преди посоченото решение не е съществувало тайно споразумение.
94 Накрая, що се отнася до внасянето на собствен капитал от IPK за създаването на проект „Ecodata“, Комисията твърди, че тази вноска била необходимо условие за получаване на съфинансиране от Комисията.
– По първото правно основание, изведено от това, че не са били изпълнени необходимите условия, за да се отмени решението за отпускане на финансова помощ
95 IPK твърди преди всичко, че уредените в Регламент № 2988/95 съответни условия за отмяна с обратно действие на решенията за отпускане на средства от Общността, не са изпълнени в случая. Обжалваното решение нарушавало по-специално Регламент № 2988/95, доколкото решението за отпускане на финансовата помощ не се основавало на нередност по смисъла на този регламент. При условията на евентуалност IPK посочва, че във всеки случай, след като давностният срок по смисъла на член 3 от същия регламент бил изтекъл, Комисията нямала право да приема обжалваното решение.
96 Според IPK, както следва от съображения 3 и 4 от Регламент № 2988/95, този регламент се прилага за всички области на общностната политика, а следователно и за възстановяването на средства на Общността чрез органи на Общностите. От структурата и предмета на посочения регламент било видно, че в неговото приложно поле могат да бъдат включени и приетите от Комисията мерки, когато са засегнати финансовите интереси на Общностите, независимо дали става въпрос за централизирано или децентрализирано прилагане на общностното право. От друга страна, в случая, както това било потвърдено в съдебната практика, този регламент бил приложим с обратно действие, и то независимо от факта, че разглежданата финансова помощ е отпусната преди влизането му в сила.
97 IPK твърди, че установяването на нередност по смисъла на член 1, параграф 2 от Регламент № 2988/95, а именно в случая незаконосъобразността на решението за отпускане на финансова помощ, е предпоставка за отнемане на облагата в приложение на член 4, параграф 1 от същия регламент. Решението за отпускане на финансова помощ обаче се ползвало с презумпция за законосъобразност и Комисията, която носи тежестта на доказване, не установила неговата незаконосъобразност, по-специално поради съществуването на тайното споразумение, за което се твърди в обжалваното решение.
98 В това отношение IPK оспорва съществуването на тайното споразумение, за което Комисията твърди в обжалваното решение (вж. точки 33 и 52—67 по-горе). Освен това Комисията не взела предвид множество данни, доказващи липсата на тайно споразумение (вж. точка 67 по-горе).
99 Във всеки случай, дори да се предположи, че е налице нередност по смисъла на член 1, параграф 2 и на член 4, параграф 1 от Регламент № 2988/95, според IPK предвиденият в член 3, параграф 1 от посочения регламент давностен срок е пречка решението за отпускане на финансовата помощ да бъде оттеглено с обжалваното решение. В това отношение, обратно на твърденията на Комисията, давността се прилагала не само за санкциите, но и за административните мерки, което било потвърдено от съдебната практика.
100 Всъщност IPK твърди, че четиригодишният давностен срок, който започва да тече, считано от извършване на нередността, при приемането на обжалваното решение на 13 май 2005 г. вече е изтекъл, доколкото тайното споразумение, за чието наличие се твърди, е постигнато преди приетото на 4 август 1992 г. решение за отпускане на финансовата помощ. В това отношение IPK оспорва съществуването на продължавано или повторно нарушение, изразяващо се според Комисията в неизпълнението на задължение за предоставяне на информация и за лоялност, за което се твърди, че се носи от всеки бенефициер на помощ на Общността. Последицата от приемането на такава теза щяла да бъде, че давностният срок по член 3 от Регламент № 2988/95 изобщо няма да започне да тече, доколкото посоченото задължение за предоставяне на информация и за лоялност се прилагало по отношение на всяка нередност. Освен това IPK посочва, че Комисията е основала твърдението си за нарушение, изведено от тайното споразумение, на факти, които са ѝ били известни от 1996 г., така че отдавна е могла да изложи споменатото твърдение за нарушение в рамките на ново решение за отмяна на решението за отпускане на финансова помощ. Тъй като Комисията не действала по този начин, IPK имало право след повече от единадесет години от успешното изпълнение на проект „Ecodata“ да иска да бъде възстановена правната сигурност.
101 От друга страна, в случая давностният срок не бил прекъснат. Всъщност според IPK, от една страна, освен че не е основано на твърдението за нарушение, изведено от тайното споразумение, решението за отказ от 3 август 1994 г. няма и същия предмет като обжалваното решение, тъй като с него само се отказвало изплащането на втория транш от финансовата помощ, и от друга страна, то не представлявало действие, което е съобщено на IPK и е свързано с разследването или преследването във връзка с нередността по смисъла на член 3, параграф 1, трета алинея от Регламент № 2988/95. Освен това по мнение на IPK твърдението за нарушение — изведено от тайното споразумение, което Комисията излага по дело T‑331/94 за първи път в становището си, след като Съдът връща делото на Общия съд за ново разглеждане — е представено късно, е извън предмета на спора и следователно е недопустимо (Решение по дело IPK-München/Комисия, точка 23 по-горе, точка 90). Ето защо давностният срок също не бил прекъснат в рамките на производството по дело T‑331/94.
102 Според IPK, дори да се приеме, че давностният срок е бил прекъснат, след като Комисията не е наложила санкция или не е спряла административното производство, предвиденият в член 3, параграф 1, четвърта алинея от Регламент № 2988/95 максимален осемгодишен срок бил изтекъл към момента на приемане на обжалваното решение.
103 При условията на евентуалност IPK твърди, че ако прилагането на Регламент № 2988/95 трябва да се изключи — въпреки характера му на lex specialis — в полза на това на общите принципи, строгите условия, на които трябва да отговаря оттеглянето с обратно действие на незаконосъобразния административен акт, не били спазени в случая.
104 Що се отнася до позоваването от Комисията на член 119, параграф 2 и на член 72, параграф 2 от Финансовия регламент, IPK възразява, че въпросът дали разглежданата финансова помощ представлява субсидия по смисъла на дял VI от Финансовия регламент може да остане открит. Член 119, параграф 2 от същия регламент сам по себе си не представлявал достатъчно правно основание за оттегляне на решението за отпускане на финансовата помощ, тъй като за тази цел в текста му се предвиждало приемането на подробни правила за прилагане. Нито в мотивите на обжалваното решение, нито в писмената защита на Комисията се посочвали подробните правила за прилагане, на които може да се основава оттеглянето на решението за отпускане на финансовата помощ. Във всеки случай член 72 от Финансовия регламент не бил такова подробно правило за прилагане. В допълнение обжалваното решение не се отнасяло до замразяване, намаляване или прекратяване на субсидията по смисъла на член 119, параграф 2 от Финансовия регламент, тъй като за такава мярка било необходимо приемането на отделно разпореждане за събиране. Накрая, при липсата на конкретна разпоредба от вторичното право, правната сентенция fraus omnia corrumpit също не представлявала правно основание за отмяната на решение за отпускане на финансова помощ.
105 Комисията смята, че доколкото IPK е получило разглежданата финансова помощ направо от общия бюджет на Европейските общности, възстановяването на посочената помощ се урежда в дял VI (Субсидии) от Финансовия регламент. Въпреки че в този дял нямало изрично правило във връзка със субсидиите, отпуснати в резултат от тайно споразумение, предвид принципа fraus omnia corrumpit и обстоятелството, че получаването на субсидия чрез измама е обхванато от основна забрана, член 119, параграф 2 от Финансовия регламент трябвало да се тълкува разширително и да се разглежда като правно основание на обжалваното решение. Техническият аспект на събирането бил уреден в член 72, параграф 2 от Финансовия регламент.
106 В това отношение изобщо не се предвиждала давност и разпоредбите на Регламент № 2988/95 в областта на давността не се прилагали по аналогия. В отговор на въпроси на Общия съд Комисията все пак признава, както писмено, така и в съдебното заседание, че дори да се предположи, че предвиденото в член 3, параграф 1 от същия регламент правило за давността е приложимо — което не било така, при положение че посоченият регламент не бил правното основание на обжалваното решение — прилагането му с обратно действие в конкретния случай трябва да се приеме с оглед на относимата съдебна практика, което е отразено в протокола от съдебното заседание. Комисията също така уточнява в съдебното заседание, че във всеки случай, както е признато от съдебната практика, задължението на IPK за възстановяване е просто последица от това, че то е получило финансова облага чрез злоупотреба, без да е необходимо искането за възстановяване да почива на правно основание от първичното или вторичното право като предвиденото в член 4 от Регламент № 2988/95.
107 При условията на евентуалност Комисията твърди, че обжалваното решение е обосновано и с оглед Регламент № 2988/95, по-специално в приложение на член 1, параграф 2, член 4, параграф 1 и на член 7 от последния, както и на членове 2 и 3 от протокола към Конвенцията за защита на финансовите интереси на Европейските общности, уреждащи пасивната и активната корупция, чиито критерии били изпълнени в случая. Всъщност г‑н Tzoanos предоставил преференциално третиране на IPK, като му отпуснал спорната финансова помощ без изрична покана за представяне на предложения в замяна на участието на 01‑Pliroforiki в ръководения от IPK проект „Ecodata“. В това отношение твърдяното от IPK обстоятелство, че то самото не било извършило пряко измама, било неотносимо, тъй като съгласно член 7 от Регламент № 2988/95 административните мерки можели да бъдат налагани и на лицата, взели участие в извършването на нередността. В случая имало множество данни, които изглежда указвали, че действията на IPK представляват активна корупция, доколкото, за да получи спорната финансова помощ, то се съгласява да състави екипа на проект „Ecodata“ според желанието на г‑н Tzoanos, в личен интерес на последния. IPK също така упълномощило дружество Lex Group непосредствено преди приемането на решението за отпускане на финансовата помощ, което също можело да бъде от полза за г‑н Tzoanos.
108 В съответствие с изложеното от IPK в рамките на първото спорно производство, когато г‑н Tzoanos открито изискал 01‑Pliroforiki да получи голяма част от спорната финансова помощ, IPK трябвало да си даде сметка за това, че е получило въпросната помощ само поради съгласието си да реализира проект „Ecodata“ с 01‑Pliroforiki. Най-късно от момента, в който IPK се опитало да изпълни самостоятелно този проект, то съзнателно участвало в нередност. Комисията пояснява, че подкупността на г‑н Tzoanos отдавна бил известна на IPK и следователно то било наясно от самото начало относно незаконосъобразността при отпускането на спорната финансова помощ. Последващият отказ на IPK да изпълни сключената с г‑н Tzoanos тайна сделка не можел да поправи незаконосъобразността на решението за отпускане на финансовата помощ.
109 Освен това според Комисията решението за отпускане на финансовата помощ, което е последица от това тайно споразумение, е можело да увреди финансовите интереси на Общностите. Без това тайно споразумение финансовата помощ можело да бъде отпусната при спазване на прозрачността и да доведе до по-добро използване на спорните средства. Комисията напомня, че според твърденията на IPK 01‑Pliroforiki не е имало особен опит нито в сектора на туризма, нито в областта на свързаните с околната среда бази данни, както и че ако не е било включено от IPK в екипа на проект „Ecodata“ то нямало да получи спорната финансова помощ. Обратно, предложението на IPK нямало да бъде прието от г‑н Tzoanos без участието на 01‑Pliroforiki. На последно място, неуспехът на проект „Ecodata“ потвърдил неефективността при отпускането на спорната финансова помощ.
110 Според Комисията предвиденият в член 3 от Регламент № 2988/95 давностен срок не бил пречка за приемането на обжалваното решение. Дори да се предположело, че посоченият регламент е приложим, това решение било насочено към отнемане на неправомерно придобита облага по смисъла на член 4 от Регламент № 2988/95, а не към налагане на административна санкция. Съгласно член 3, параграф 1, четвърта алинея и член 3, параграф 2 от посочения регламент обаче независимо от неясната съдебна практика, която можела да се тълкува в обратен смисъл, давността се прилагала само спрямо административните санкции.
111 Освен това давностният срок все още не бил започнал да тече, предвид обстоятелството, че като все още отричало сключеното с г‑н Tzoanos тайно споразумение IPK продължавало да не изпълнява произтичащото от отпускането на спорната финансова помощ задължение за предоставяне на информация и за лоялност спрямо Комисията, така че допуснатата от него нередност все още не била прекратена по смисъла на член 3, параграф 1, втора алинея от Регламент № 2988/95.
112 Комисията посочва, че във всеки случай давностният срок е бил прекъснат с приетото, преди да изтече въпросният срок, решение за отказ от 3 август 1994 г. до 29 април 2004 г., когато е обявено решението на Съда, с което се прекратява първото спорно производство. Що се отнася до максималния осемгодишен давностен срок, предвиден в член 3, параграф 1, четвърта алинея от Регламент № 2988/95, Комисията отхвърля доводите на IPK и пояснява, че понятието „санкция“ обхваща и посочените в член 4 от същия регламент „действия“, така че всяка санкция или мярка по смисъла на посочения текст можела да прекъсне този давностен срок. Ето защо решението за отказ от 3 август 1994 г. също прекъснало и дори направило ирелевантен този срок. Комисията добавя, че обратното действие на член 3, параграф 1 от Регламент № 2988/95 налагало такъв последователен подход, въпреки че решението за отказ от 3 август 1994 г. не било основано на член 4 от посочения регламент. Противният подход бил „абсурден“, доколкото задължавал Комисията, в хода на висящо спорно производство срещу такова решение, да приеме „с превантивна цел“ ново решение само за да се прекъсне давностният срок. Накрая, поради приемането на решението за отказ от 3 август 1994 г. посочените в член 3, параграф 1, трета алинея от Регламент № 2988/95 различни актове, които прекъсват давностния срок, не били определящи.
113 Комисията добавя, че решението за отказ от 3 август 1994 г. и обжалваното решение се отнасят до нередности във връзка с една и съща финансова помощ. Нещо повече, тези нередности били тясно свързани помежду си, тъй като лошото изпълнение на проект „Ecodata“ до голяма степен се дължало на тайното споразумение. Тя напомня, че е повдигнала този въпрос своевременно в рамките на първото спорно производство. Нямало пречка Комисията да основе обжалваното решение на изложените по този повод мотиви.
114 Накрая в отговор на писмен въпрос на Общия съд Комисията посочва, че не е взела никакви мерки за спиране на административното производство по смисъла на член 6, параграф 1 от Регламент № 2988/95, тъй като такова спиране във всички случаи било предвидено само при налагане на имуществени санкции, каквито в случая не били налице.
Съображения на Общия съд
– По приложното поле ratione materiae на Регламент № 2988/95
115 Следва да се напомни, че според IPK Регламент № 2988/95 е приложим в разглеждания случай. Обжалваното решение нарушавало, от една страна, член 4 от посочения регламент поради липсата на нередност, която да се вмени на IPK, и от друга, член 3, параграф 1 от този регламент поради погасяването по давност на преследването за тази твърдяна нередност. Комисията пък оспорва главно твърдението, че разглежданият случай трябва да се преценява с оглед на разпоредбите на Регламент № 2988/95, при положение че правното основание на обжалваното решение бил по-специално член 119, параграф 2 от Финансовия регламент, тълкуван в светлината на принципа fraus omnia corrumpit, а не член 4 от Регламент № 2988/95. Следователно член 3, параграф 1 от Регламент № 2988/95, който се отнася до давността, също не бил приложим.
116 Що се отнася до въпроса дали разглежданият случай попада в приложното поле на Регламент № 2988/95, и по-специално дали член 4 от посочения регламент представлява относимото правно основание за обжалваното решение, най-напред следва да се напомни, че в това решение, чиято цел е да се оттегли решението за отпускане на финансовата помощ, изобщо не е посочена разпоредба на първичното или вторичното право, която да представлява неговото правно основание.
117 От установената съдебна практика обаче следва, че задължението за връщането на облага, неправомерно получена чрез незаконна практика, не нарушава принципа на законността. Всъщност това задължение не представлява санкция, а просто последица от установяването, че условията, необходими за получаване на облагата, произтичаща от общностната правна уредба, са били изкуствено създадени, като по този начин са направили получената облага недължима и са оправдали задължението за нейното връщане (вж. в този смисъл Решение на Съда от 14 декември 2000 г. по дело Emsland-Stärke, C‑110/99, Recueil, стр. I‑11569, точка 56 и Решение на Съда от 4 юни 2009 г. по дело Pometon, C‑158/08, Сборник, стр. I‑4695, точка 28). Така, за разлика от административните санкции, за които освен предвидената в Регламент № 2988/95 обща правна уредба се изисква конкретно правно основание (вж. в този смисъл Решение на Съда от 13 март 2008 г. по дело Vereniging Nationaal Overlegorgaan Sociale Werkvoorziening, C‑383/06—C‑385/06, Сборник, стр. I‑1561, точка 39, заключение на генералния адвокат Kokott по дело SGS Belgium и др., C‑367/09, все още непубликувано в Сборника, точки 33—49), предвидените в член 4, параграфи 1—3 разпоредби във връзка с член 1, параграфи 1 и 2 от същия регламент трябва да се считат за относимо и за достатъчно правно основание за всяка мярка, насочена към отнемане на неправомерно получена облага чрез нередност, а оттам и за оттегляне на решението, с което е предоставена тази облага.
118 Всъщност съгласно член 4, параграф 1 от Регламент № 2988/95 общото правило е, че всяка нередност води до отнемането на неправомерно получената облага, по-специално посредством задължението да се плати или възстанови размерът на сумата, която се дължи или е получена неправомерно. Аналогично, според член 4, параграф 3 от този регламент действията, за които е доказано, че са предприети с цел получаване на облага, насочена против целите на приложимото в случая право на Общността, посредством изкуственото създаване на условията, които се изискват за получаването на тази облага, имат за резултат, в зависимост от случая, или невъзможността за получаването на облагата, или нейното отнемане. Освен това от член 1, параграф 1 във връзка с член 4, параграф 4 от посочения регламент следва, че мерките, насочени към отнемане на неправомерно получена облага чрез нередност, не се разглеждат като санкции. На последно място, според установената съдебна практика във всички случаи, дори при липсата на конкретна разпоредба в този смисъл, от общите принципи на общностното право следва, че администрацията по принцип има правомощие да оттегля с обратно действие всеки незаконно приет облагоприятстващ административен акт (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 20 ноември 2002 г. по дело Lagardère и Canal+/Комисия, T‑251/00, Recueil, стр. II‑4825, точки 138—140 и цитираната съдебна практика), които общи принципи, по-специално член 4, параграф 1 от Регламент № 2988/95, само прилага на равнището на вторичното право.
119 Ето защо основният довод на Комисията, че обжалваното решение, насочено именно към оттеглянето на решението за отпускане на финансовата помощ по съображение, че IPK е получило неправомерно спорната финансова помощ поради тайно споразумение с компетентното длъжностно лице, г‑н Tzoanos, не попада в приложното поле на Регламент № 2988/95, следва да бъде отхвърлен. При това положение, тъй като относимите разпоредби на посочения регламент представляват конкретно правно основание на обжалваното решение, не е необходимо да се преценява дали това решение се основава мълчаливо на член 119, параграф 2 от Финансовия регламент, на принципа fraus omnia corrumpit или на друга норма на общностното право.
120 Следователно трябва да се провери дали Комисията е имала основание да направи извод за съществуването на нередност, която да се вмени на IPK.
– По понятието за нередност по смисъла на член 4, параграфи 1—3 във връзка с член 1, параграфи 1 и 2 от Регламент № 2988/95
121 Съгласно член 1, параграф 2 от Регламент № 2988/95 „нередност“ е всяко нарушение на разпоредба на правото на Общността, в резултат на действие или бездействие от икономически оператор, което е имало или би имало за резултат ощетяването на общия бюджет на Общностите.
122 Както следва от член 109, параграф 1 от Финансовия регламент, отпускането на субсидии е подчинено по-специално на принципите на прозрачност и равно третиране, което предвид ограничените разполагаеми бюджетни средства за финансиране на такива субсидии предполага, че потенциалните кандидати за финансова помощ ще бъдат третирани еднакво, що се отнася, от една страна, до съобщаването в поканата за представяне на предложения на относима информация относно критериите за подбор на представените проекти, и от друга, до сравнителното оценяване на посочените проекти, което води до техния подбор и до отпускането на субсидията. Следователно тази разпоредба е израз на общия принцип на равно третиране (Решение на Съда от 19 октомври 1977 г. по дело Ruckdeschel и др., 117/76 и 16/77, Recueil, стр. 1753, точка 7 и Решение на Съда от 13 декември 1984 г. по дело Sermide, 106/83, Recueil, стр. 4209, точка 28), чиято особена важност е отбелязана в близкия сектор на възлагане на обществени поръчки (Решение на Съда от 27 ноември 2001 г. по дело Lombardini и Mantovani, C‑285/99 и C‑286/99, Recueil, стр. I‑9233, точка 37 и Решение на Съда от 19 юни 2003 г. по дело GAT, C‑315/01, Recueil, стр. I‑6351, точка 73), в частност що се отнася до задължението на възлагащия орган да спазва равните възможности на всички оференти (вж. Решение на Общия съд от 17 март 2005 г. по дело AFCon Management Consultants и др./Комисия, T‑160/03, Recueil, стр. II‑981, точка 75 и цитираната там съдебна практика).
123 Предвид основополагащия характер на принципите на прозрачност и на равно третиране Общият съд приема, че те се прилагат mutatis mutandis спрямо процедурата за отпускане на субсидии от бюджета на Общността (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 13 март 2003 по дело José Martí Peix/Комисия, T‑125/01, Recueil, стр. II‑865, точка 113) независимо от това, че в приложимия по отношение на фактите, настъпили към момента на приемане на решението за отпускане на финансовата помощ, Финансов регламент от 21 декември 1977 г., приложим за общия бюджет на Европейските общности (ОВ L 356, стр. 1), посочените принципи все още не са посочени изрично.
124 Всъщност в бюджетната област основната цел на произтичащото от принципа на равно третиране задължение за прозрачност е да гарантира, че не съществува риск от фаворизиране и произвол от страна на бюджетния орган. Това задължение предполага условията и редът за провеждане на процедурата за отпускане на финансовата помощ да са определени ясно, точно и еднозначно по-специално в поканата за представяне на предложения. Ето защо цялата относима информация за правилното разбиране на поканата за представяне на предложения трябва да се предостави възможно най-рано на разположение на всички оператори, които евентуално са заинтересовани да участват в процедура за отпускане на субсидии, така че, от една страна, да се даде възможност на всички разумно информирани и полагащи нормалната грижа заявители да разберат нейния точен обхват и да я тълкуват по еднакъв начин, и от друга страна — бюджетният орган да може ефективно да провери дали предлаганите проекти отговарят на предварително обявените критерии за подбор и за отпускане на субсидиите (вж. в този смисъл и по аналогия Решение на Общия съд от 12 март 2008 г. по дело Evropaïki Dynamiki/Комисия, T‑345/03, Сборник, стр. II‑341, точки 142—145).
125 Следователно всяко накърняване на равните възможности и нарушаване на принципа на прозрачност представлява нередност, която опорочава процедурата за отпускане на финансовата помощ (вж. в този смисъл и по аналогия Решение по дело Evropaïki Dynamiki/Комисия, точка 124 по-горе, точка 147).
126 Ето защо получаването на финансова помощ от общия бюджет на Общностите като спорната финансова помощ чрез действия, изразяващи се в постигане на тайно споразумение, което явно противоречи на задължителните изисквания, уреждащи отпускането на такива помощи, между кандидата за финансовата помощ и длъжностното лице, което отговаря за изготвянето на поканата за представяне на предложения и за оценяването и подбора на подлежащия на финансиране проект, представлява нередност по смисъла на член 4, параграф 1 от Регламент № 2988/95, без да е необходимо да се преценява дали тези действия отговарят и на критериите за активна или пасивна корупция или нарушават друга наказателноправна норма. В това отношение следва да се напомни, че Комисията упреква IPK за това, че е получило неправомерно, а именно чрез тайно споразумение с г‑н Tzoanos, длъжностно лице, което отговаря за управлението на бюджетния ред, предвиден за финансирането на проекти в областта на туризма и околната среда, поверителна информация за начина, по който трябва да действа, за да е сигурно, че ще получи спорната финансова помощ.
127 Поради това следва да се провери дали нередността, в която се упреква IPK, може да бъде установена с представените от Комисията доказателства.
– По доказателството за нередността
128 В случая Комисията, която носи тежестта на доказване, е представила и в обжалваното решение, и в изложенията си в хода на съдебното производство съвкупност от доказателства, чиято истинност не е оспорена като такава от IPK, за да се установи, че последното активно е участвало в тайно споразумение с г‑н Tzoanos, чиято цел е неправомерното получаване на спорната финансова помощ.
129 В този смисъл на първо място е безспорно, че в съдържащия общо 1575 страници окончателен общ бюджет за финансовата 1992 г. в едно-единствено изречение от последната алинея на стр. 659 се посочва, че „сума в размер на не по-малко от 530 000 ECU [щяла да се използва] в подкрепа за създаването на информационна мрежа за проектите за екологичен туризъм в Европа“. Поканата за представяне на предложения с оглед подпомагането на проекти в областта на туризма и околната среда обаче не се отнася конкретно до създаването на информационна мрежа за проектите за екологичен туризъм в Европа, а в нея само общо се посочва, че „Комисията предвижда да отпусне 2 милиона екю за тази програма“, както и че „[о]коло 25 проекта [щели] да бъдат подбрани от получените предложения“, които отговарят на изискванията за финансова помощ от Общността до 60 % от разходите. Освен това в приетите в буква Г от поканата за представяне на предложения критерии за подбор, с които се конкретизират темите на проектите, на които ще бъде дадено предимство, не се посочва създаването на такава информационна мрежа и дори на база данни като предложената с проект „Ecodata“. Като длъжностно лице, отговарящо за изготвянето на поканата за представяне на предложения, г‑н Tzoanos явно е бил в състояние да направи тази връзка с окончателния общ бюджет за финансовата 1992 г.
130 Оттук Общият съд прави извод, че тезата, според която предложението на проект „Ecodata“ почива на предварително неправомерно предоставена от г‑н Tzoanos поверителна информация, а дори и на такова изготвено от него самия предложение, впоследствие предадено на 01‑Pliroforiki или направо на IPK, е достатъчно правдоподобна и обоснована. Всъщност, както твърди Комисията, само тази теза може да обясни факта, че IPK е единственият оператор, представил искане за отпускане на финансова помощ за създаването на база данни за проекти в областта на екологичния туризъм. В частност Studienkreis, което е оператор с опит в тази област, не е подало такова искане, въпреки че вече е сътрудничило на Комисията в рамките на подобен проект и следователно е имало интерес да го направи. Следователно е много вероятно г‑н Tzoanos умишлено да е съставил поканата за представяне на предложения така, че да не проличи явната връзка с последното изречение на стр. 659 от окончателния общ бюджет за финансовата 1992 г., за да даде възможност на IPK и на 01‑Pliroforiki благодарение на посочената поверителна информация да бъдат единствените оператори, които предлагат такъв проект.
131 На второ място, IPK признава, че 01‑Pliroforiki се е свързало с него във връзка с проект за база данни за проекти в областта на екологичния туризъм, както и че на 22 април 1992 г. е подало в Комисията на своя бланка писмо с искане за отпускане на финансова помощ за проект „Ecodata“, чието съдържание като цяло съответства на изготвеното от 01-Pliroforiki и изпратеното му на 20 април 1992 г. общо представяне на проекта, т.е. само два дни преди да бъде подадено въпросното искане. IPK възпроизвежда дословно това общо представяне в описанието на посочения проект, както и исканата обща сума на предлагана финансова помощ, която възлиза на 600 000 ECU, или 60 % от общите разходи в размер на един милион екю. То само добавя допълнителна престация, формулирана като „събиране на информация“ на стойност 250 000 ECU, за да промени по този начин разпределението на разходите за различните предлагани престации. Следователно тези факти очевидно опровергават първоначалната теза на IPK, че то до голяма степен самò подготвило съдържанието на предложението за проект „Ecodata“ (вж. точка 53 по-горе).
132 На трето място, от представен от Комисията списък, в който са възпроизведени датите на срещите, съдържащи се по-специално в иззетия от белгийската полиция бележник на г‑н Tzoanos, е видно, че г‑н Freitag и г‑н Franck са се срещали многократно с г‑н Tzoanos в периода от 18 март 1992 г. до 25 ноември 1992 г., и в частност поне три пъти преди подаването на 22 април 1992 г. на искането за отпускане на финансовата помощ за проект „Ecodata“, а именно на 18 март 1992 г. (среща между г‑н Freitag и г‑н Tzoanos), на 3 април 1992 г. (среща между г‑н Franck и г‑н Tzoanos) и на 6 април 1992 г. (среща между г‑н Freitag и г‑н Tzoanos). IPK не оспорва тези обстоятелства като такива и само твърди, от една страна, че целта на тези срещи не била свързана с проект „Ecodata“, както и че, от друга страна, към този момент не е знаело нито за 01‑Pliroforiki, нито за наличието на връзка между последното и г‑н Tzoanos. Обратно на тези доказани факти, във факс от 31 март 1993 г. до г‑н Von Moltke обаче г‑н Freitag потвърждава от името на IPK, че изобщо не е имал контакт с г‑н Tzoanos при подготовката на искането за отпускане на финансова помощ за проект „Ecodata“.
133 В този факс г‑н Freitag също така обяснява, че IPK извършва дейност от над 20 години в сектора на екологичния туризъм, което било причина да представи проект „Ecodata“. При изготвянето на посочения проект IPK потърсило и открило особено способни партньори, за да му сътрудничат при изпълнението на проекта, сред които и 01‑Pliroforiki. Въз основа на това IPK изготвило предложението за изпълнение на проект „Ecodata“. Налага се обаче изводът, че последното твърдение се опровергава от посочените в точка 131 по-горе обстоятелства, от които се установява, че след като 01‑Pliroforiki се свързва с IPK, те се споразумяват относно разпределението на задачите във връзка с представянето на проект „Ecodata“, както и че в искането за отпускане на финансова помощ IPK по същество възпроизвежда на своя бланка общо представяне на проект, което му е било изпратено от 01‑Pliroforiki на 20 април 1992 г.
134 Ето защо Комисията е доказала надлежно, че след решението за отпускане на финансова помощ IPK активно се опитва с неверни изявления да прикрие от ръководителите на г‑н Tzoanos действителните обстоятелства, които са в основата на подаването на искането за отпускане на финансова помощ за проект „Ecodata“.
135 На четвърто място, от искането на IPK за отпускане на финансова помощ е видно, че г‑н Franck е един от посочените от IPK експерти, които следвало да изпълнят проект „Ecodata“. От друга страна, Комисията е представила документ на бланка на дружество ETIC, в който се съобщава за „присъствието на ETIC Headquarters в Брюксел от май 1992 г.“ и се съдържат имената на г‑н Franck и г‑н Freitag, от една страна, на мястото за техните подписи, и от друга, в долния край на страницата, където се посочва съответната им длъжност — изпълнителен директор и генерален директор на същото дружество. Освен това от изпратено от г‑н Freitag до г‑н Franck електронно писмо от 8 септември 1993 г. е видно, че г‑н Freitag иска от последния да преустанови извършването на всякаква търговска дейност от името на „ETIC, European Travel Intelligence Center, European Travel Monitor и IPK“, и да изрази писмено съгласието си за незабавното прекратяване на „ETIC — Headquarter S A Luxembourg“. Накрая, в издадена от ETIC брошура, озаглавена „European Travel Monitor № 1/1992 — Update“, на стр. 13, в рубриката „News from ETIC“, се споменава за нов член на ETIC в Атина. Всъщност ETIC определя Lex Group като представител в Гърция от юни 1992 г., а г‑жа Sapountzaki щяла да бъде лицето за контакт, отговарящо за всички клиенти. Не се оспорва, от една страна, че г‑жа Sapountzaki е била годеница, а впоследствие е станала съпруга на г‑н Tzoanos, и от друга, че Lex Group е дружество, създадено от последния, в което тогава той притежава дял от 10 % (Решение по дело Tzoanos/Комисия, точка 72 по-горе, точка 65). В това отношение IPK всъщност твърди само, че не са му били известни тези връзки между г‑жа Sapountzaki и г‑н Tzoanos, и между последния и Lex Group.
136 От изложените в точки 132 и 135 по-горе съображения Общият съд прави извод, че обратно на твърдяното от IPK, между април 1992 г. и септември 1993 г. г‑н Franck е поддържал тесни договорни и професионални отношения с г‑н Freitag както в рамките на дружествата „ETIC Headquarters Bruxelles“ и „ETIC — Headquarter S A Luxembourg“, така и в рамките на функциите на г‑н Freitag на директор и собственик на IPK, от името и за сметка на което г‑н Franck създава контакти с Комисията, включително във връзка с искането за отпускане на финансова помощ за проект „Ecodata“. Впрочем тази констатация се подкрепя от свидетелските показания на г‑н Tzoanos от 26 февруари 1996 г. пред белгийската полиция, в които той потвърждава участието на г‑н Franck в проведена през ноември 1992 г. среща относно проект „Ecodata“, както и от списъка, в който са изброени срещите между г‑н Franck и г‑н Tzoanos между 3 април и 9 ноември 1992 г., състояли се в обедните почивки или извън работното време.
137 При това положение твърдението на IPK, че г‑н Franck никога не е бил сътрудник или представител на IPK, както и че действал по отношение на г‑н Tzoanos без разрешението на IPK, трябва да бъде отхвърлено.
138 С оглед на всички предходни факти трябва да се отхвърли и недоказаното твърдение на IPK, че срещите между г‑н Freitag и/или г‑н Franck и г‑н Tzoanos в периода между публикуването на поканата за представяне на предложения на 26 февруари 1992 г. и подаването на искането за отпускане на финансова помощ за проект „Ecodata“ от IPK на 22 април 1992 г. не са се отнасяли до текущата процедура за представяне на предложения, тъй като на този етап по отношение на тази процедура е имало засилен интерес и тя е била съвсем актуална за двете страни. Това твърдение е още по-неправдоподобно, като се има предвид, че по същото време или в резултат от тези срещи IPK установява контакт с 01‑Pliroforiki — чиито връзки с г‑н Tzoanos тогава в рамките на друг проект не се оспорват (Решение по дело Tzoanos/Комисия, точка 72 по-горе, точки 213 и 252—254), въпреки че според IPK по това време тези връзки не са му били известни — както и че тези контакти са довели до съвместното подготвяне и подаването от IPK на искането за отпускане на финансова помощ за проект „Ecodata“, и в крайна сметка, по предложение на г‑н Tzoanos, до приемане на решението за отпускане на финансовата помощ в полза на посочения проект. IPK не е поставило под въпрос и довода на Комисията, че тъй като самото дружество 01‑Pliroforiki не е отговаряло на условията за получаване на спорната финансова помощ, IPK е било избрано за кандидат и главен ръководител на проекта.
139 IPK оспорва най-вече истинността на дадените от г‑н Franck на 19 януари 1996 г. свидетелски показания пред г‑н Von Moltke (генерален директор на ГД XXIII) и г‑н Brumter (асистент на генералния директор), изложени накратко в „докладна записка“ на бланка на ГД XXIII, чиято автентичност е потвърдена от Комисията с представянето на придружителна записка от 25 януари 1996 г., подписана от г‑н Von Moltke. Според IPK всъщност г‑н Franck бил принуден да направи изявления с невярно съдържание в ущърб на IPK, за да навреди на г‑н Freitag. Предвид изложените в точки 132 и 135 по-горе обстоятелства в тези свидетелски показания г‑н Franck все пак потвърждава по достоверен начин тесните си договорни и професионални отношения с г‑н Freitag през 1992 г. и 1993 г., по-конкретно във връзка с дружество „ETIC Headquarters Bruxelles“ до прекратяването на тези отношения през септември 1993 г. по инициатива на г‑н Freitag.
140 IPK в частност отхвърля следните твърдения на г‑н Franck, които представляват главното основание на девета алинея, буква д) от обжалваното решение:
„Пълен текст на исканията за [финансови помощи], който съдържа описанието на проекта [Ecodata] и разпределението на работата между подизпълнителите, е бил изпратен от г‑н Tzoanos на г‑н Freitag, с който се познавал от известно време. Ролята на г‑н Freitag е била само да се погрижи този текст да бъде преписан на негова бланка и да го изпрати на Комисията. Към този момент не се е предвиждало никакво участие на г‑н Freitag в изпълнението на проекта. [За сметка на това] 10 % от стойността на проекта (530 000 ECU) са били предвидени само в замяна на представянето на преписката [на] г‑н Tzoanos. Останалите 90 % (477 000 ECU) са се разпределяли между различните подизпълнители, сред които по-специално е било 01‑Pliroforiki“.
141 Според Общия съд сама по себе си констатацията, че по същество г‑н Tzoanos, а не 01‑Pliroforiki (вж. точка 131 по-горе) предава на г‑н Freitag и/или на IPK общото представяне на проект „Ecodata“, не поставя под въпрос достоверността на тези свидетелски показания, които освен това се вписват напълно в изложената в точки 129—139 по-горе хронология на фактите. По-специално те съвпадат с факта, че от една страна, г‑н Tzoanos се е срещал многократно с г‑н Freitag и с г‑н Franck в хода на процедурата за представяне на предложения и преди подаване на искането за отпускане на финансова помощ за проект „Ecodata“ от IPK (вж. точка 132 по-горе), и от друга, че тогава в рамките на друг проект г‑н Tzoanos е поддържал връзки с 01‑Pliroforiki (Решение по дело Tzoanos/Комисия, точка 72 по-горе, точки 213 и 252—254), като явно е желаел да насърчи активното участие на 01‑Pliroforiki в проект „Ecodata“. Следователно, предвид тези връзки е възможно в момента на даване на свидетелските си показания от 19 януари 1996 г. г‑н Franck вече да не е правел ясна разлика между ролите, които г‑н Tzoanos и 01‑Pliroforiki съответно са имали по време на процедурата за представяне на предложения. Независимо от предходното, обстоятелството, че на 20 април 1992 г. 01‑Pliroforiki е изпратило на IPK общо представяне на проекта не изключва възможността автор на това общо представяне да е самият г‑н Tzoanos, което с оглед посоченото по-горе впрочем е много вероятно.
142 От друга страна, в свидетелските си показания пред белгийската полиция г‑н Freitag твърди, че по време на среща през ноември 1992 г. с г‑н Tzoanos, в която участвало по-специално и 01‑Pliroforiki — а това е потвърдено от самия г‑н Tzoanos в неговите показания пред същите власти — последният настоял 01‑Pliroforiki да стане основният бенефициер на спорната финансова помощ, както и IPK да получи само 10 % от нея. Въпреки че оспорва тази версия на фактите в собствените си свидетелски показания, като посочва, че г‑н Freitag е предложил да получи комисиона от 10 % за управлението на проект „Ecodata“, г‑н Tzoanos все пак потвърждава сумата от 477 000 ECU, която е трябвало да се разпредели на различни етапи между другите партньори по посочения проект, в това число и 01‑Pliroforiki. Тази сума и това разпределение обаче съответстват точно на тези, посочени в свидетелските показания на г‑н Franck, чието участие във въпросната среща също е доказано (вж. точка 136 по-горе). В това отношение IPK оспорва само обстоятелството, че споменатото планирано разпределение на средствата от спорната финансова помощ е било последица от тайно споразумение, сключено между г‑н Tzoanos и г‑н Freitag, преди да бъде прието решението за отпускане на финансовата помощ, която теза съответства на представените от г‑н Franck факти. Всъщност според IPK на срещата от 24 ноември 1992 г. г‑н Tzoanos опитал за първи път да се намеси в изпълнението на проект „Ecodata“, като настоявал за такова разпределение на задачите и на средствата, на което IPK се противопоставило.
143 Общият съд обаче счита, че предвид всички изложени и преценени по-горе индиции и доказателства това представяне на фактите от IPK нито е правдоподобно, нито е в състояние да постави под съмнение изложената от г‑н Franck версия за фактите. В този смисъл е малко вероятно г‑н Franck да е направил изявления с невярно съдържание единствено за да навреди на г‑н Freitag, още повече че представената от него версия за фактите съвпада с изложената в точки 129—139 по-горе хронология на събитията. Също така обстоятелството, че впоследствие IPK се противопоставило на разпределянето на задачите и на средствата в рамките на проект „Ecodata“, не опровергава тази преценка, тъй като, както убедително твърди г‑н Franck, обратно на първоначално договореното с г‑н Tzoanos, „в един момент през есента на 1992 г. г‑н Freitag вече не бе съгласен да организира проекта [Ecodata] по предвидения от г‑н Tzoanos начин“. Всъщност според г‑н Franck „[т]ъй като той самият беше бенефициер н[а спорната финансова помощ], [г‑н Freitag] искаше да изпълнява проекта така, както намери за добре“ и „смяташе, че неговият процент е твърде нисък в сравнение с поетия риск“. Обстоятелството, че IPK е променило разпределението на разходите в искането за отпускане на финансова помощ за проект „Ecodata“, за да предложи допълнителната услуга „събиране на информация “ (вж. точка 131 по-горе), в този смисъл е първата индиция за неговото желание да участва по-интензивно в изпълнението на посочения проект в сравнение с първоначално предвиденото от 01‑Pliroforiki, и дори от г‑н Tzoanos. На последно място, обстоятелството, че в свидетелските си показания г‑н Franck потвърждава изявленията на IPK, че при изготвянето на искането за отпускане на финансова помощ за проект „Ecodata“ г‑н Freitag все още не знаел нито за 01‑Pliroforiki, нито за връзките му с г‑н Tzoanos, не опровергава правдоподобната теза, че той е сключил тайно споразумение с г‑н Tzoanos, за да представи такова искане въз основа на общо представяне, предоставено му от това дружество, и дори от самия г‑н Tzoanos, както и че съгласно посоченото споразумение това дружество трябвало да получи по-голямата част от подлежащите на разпределяне средства.
144 С оглед на всички предходни съображения следва да се направи извод, че Комисията е представила достатъчно доказателства в подкрепа на тезата си, че IPK е получило спорната финансова помощ чрез тайно споразумение с г‑н Tzoanos. Тази преценка не се обезсилва от изложените от IPK „оневиняващи доказателства“ (вж. точки 67—69 по-горе), тъй като липсата на резултат от наказателното преследване срещу г‑н Freitag на национално равнище и упражняваният от г‑н Von Moltke от лятото на 1992 г. натиск върху IPK (Решение по дело IPK-München/Комисия, точка 23 по-горе, точка 75) не опровергават съществуването на такова тайно споразумение от март 1992 г. Накрая, при това положение не се налага да се преценява доказателствената стойност на останалите доказателства, на които се позовава Комисията, или извършване на процесуално-организационни действия или събиране на доказателства, и дори изслушване на свидетели.
145 Следователно доказано е надлежно, че IPK е участвало активно в извършването на нередност по смисъла на член 4, параграфи 1—3 във връзка с член 1, параграфи 1 и 2 от Регламент № 2988/95, както и че поради това Комисията по принцип е имала право да оттегли решението за отпускане на финансовата помощ и да поиска от IPK да възстанови първия транш от спорната финансова помощ.
146 Следва обаче да се провери дали погасяването на преследването по давност по смисъла на член 3, параграф 1, първа алинея от Регламент № 2988/95 е пречка да бъде прието обжалваното решение.
– По погасяването на преследването по давност по смисъла на член 3, параграф 1 от Регламент № 2988/95
147 Що се отнася до това дали предвиденото в член 3, параграф 1 от Регламент № 2988/95 правило за погасяване по давност е приложимо в разглеждания случай, следва да се напомни, че според съдебната практика това правило се прилага както към нередностите, които водят до налагане на административна санкция по смисъла на член 5 от този регламент, така и към нередностите, които са предмет на административна мярка по смисъла на член 4 от посочения регламент — мярка, която цели отнемане на неправомерно получената облага, без обаче да има санкционен характер (вж. Решение на Съда от 15 януари 2009 г. по дело Bayerische Hypotheken- und Vereinsbank, C‑281/07, Сборник, стр. I‑91, точка 18 и Решение на Съда от 29 януари 2009 г. по дело Josef Vosding Schlacht-, Kühl- und Zerlegebetrieb и др., C‑278/07—C‑280/07, Сборник, стр. I‑457, точка 22 и цитираната съдебна практика, Решение на Общия съд от 15 октомври 2008 г. по дело Le Canne/Комисия, T‑375/05, непубликувано в Сборника, точка 64 и цитираната съдебна практика; вж. и точка 118 по-горе).
148 Съдът също така е постановил, че с приемането на Регламент № 2988/95, и в частност на член 3, параграф 1, първа алинея от него, общностният законодател е възнамерявал да въведе общо правило за давност, приложимо в областта, посредством което той иска, от една страна, да определи минимален срок, приложим във всички държави членки, а от друга страна, да се откаже от възможността за събиране на суми, получени неправомерно от общностния бюджет, след изтичането на четиригодишен период от извършването на нередността, засягаща спорните плащания. Следователно от датата на влизане в сила на Регламент № 2988/95 всяка облага, получена неправомерно от общностния бюджет, може — по принцип и с изключение на секторите, за които общностният законодател е предвидил по-кратък срок — да бъде събрана от компетентните органи на държавите членки в срок от четири години. Що се отнася до неправомерно получените облаги от общностния бюджет в резултат на нередности, които са били извършени преди влизането в сила на Регламент № 2988/95, Съдът пояснява, че с приемането на член 3, параграф 1 от този регламент и без да се засяга прилагането на параграф 3 от същия член, общностният законодател е определил един вид общо правило за давност, посредством което той доброволно намалява на четири години периода, през който на органите на държавите членки, действащи от името и за сметка на общностния бюджет, трябва или е трябвало да се върнат такива неправомерно получени облаги (Решение по дело Josef Vosding Schlacht-, Kühl- und Zerlegebetrieb и др., точка 147 по-горе, точки 27—29).
149 От това Съдът в крайна сметка прави извод, че в приложение на член 3, параграф 1, първа алинея от Регламент № 2988/95 всяка неправомерно получена сума от оператор поради нередност, предхождаща влизането в сила на Регламент № 2988/95, трябва по принцип да се разглежда като погасено по давност вземане при липсата на какъвто и да е акт със суспензивен ефект, приет в рамките на четиригодишния период, следващ извършването на такава нередност — акт със суспензивен ефект, който съгласно член 3, параграф 1, трета алинея от същия регламент се разбира като действие на компетентните органи, което е съобщено на съответното лице и е свързано с разследването или преследването на нередността (Решение по дело Josef Vosding Schlacht-, Kühl- und Zerlegebetrieb и др., точка 147 по-горе, точка 32).
150 Според Общия съд тези принципи се прилагат mutatis mutandis, когато по силата на член 4, параграфи 1—3 във връзка с член 1, параграфи 1 и 2 от Регламент № 2988/95 разглежданата мярка е била приета от Комисията, тъй като посоченият регламент е обща правна уредба, чиито адресати са всички национални и общностни органи, спрямо които се прилагат посочените в съображения 3 и 13 от Регламент № 2988/95 задължения за стабилно финансово управление и за проверка дали средствата от бюджета на Общността се използват в съответствие с целта, за която са отпуснати.
151 Оттук следва, че член 3, параграф 1, първа алинея от Регламент № 2988/95 се прилага в случая, макар фактите в основата на неправомерно получената спорна финансова помощ да са настъпили, преди посоченият регламент да влезе в сила.
152 Според Комисията обаче, дори да се предположи, че член 3, параграф 1, първа алинея от Регламент № 2988/95 е приложим, давностният срок не е изтекъл към момента на приемане на обжалваното решение. Всъщност спорната нередност била продължаваща или повторна по смисъла на втората алинея от тази разпоредба, като се има предвид, че обратно на задължението си за предоставяне на информация и за лоялност спрямо Комисията, до настоящия момент IPK отричало, че е участвало в тайно споразумение с цел неправомерното получаване на спорната финансова помощ.
153 В това отношение следва да се напомни, че една нередност е продължаваща или повторна по смисъла на член 3, параграф 1, втора алинея от Регламент № 2988/95, когато тя е извършена от икономически оператор, който получава икономически облаги от съвкупност от сходни операции, които нарушават една и съща разпоредба на общностното право (Решение на Съда от 11 януари 2007 г. по дело Vonk Dairy Products, C‑279/05, Сборник, стр. I‑239, точки 41 и 44).
154 В случая обаче, обратно на твърдяното от Комисията, нередността, за която е обвинено IPK, изразяваща се в участието му в тайно споразумение с г‑н Tzoanos с цел получаване на спорната финансова помощ, не може да се разглежда като продължаваща или повторна по смисъла на тази разпоредба.
155 Всъщност тази нередност е настъпила при подаване на искането за отпускане на финансова помощ от IPK за проект „Ecodata“ и е била прекратена или при приемането на решението за отпускане на финансовата помощ, в което се съдържа задължението на бюджетния орган да му изплати спорната финансова помощ, или най-късно към момента, в който IPK е подписало и изпратило на Комисията декларацията на бенефициера (вж. точка 13 по-горе), придавайки по този начин правнообвързващ характер на това задължение.
156 Ето защо няма значение, че до настоящия момент IPK поддържа искането си, отричайки многократно участието си в спорната нередност и дори нейното съществуване, тъй като правното основание за това искане са извършените и довършени през 1992 г. деяния (вж. в този смисъл и по аналогия Решение по дело La Canne/Комисия, точка 147 по-горе, точки 65—67).
157 От друга страна, колкото и да е укоримо от гледна точка на констатациите в точки 129—144 по-горе и на задължението за предоставяне на информация и за лоялност на бенефициера на финансова помощ на Общността, това, че тези деяния са оспорвани многократно не само по отношение на Комисията, но и пред юрисдикциите на Съюза (вж. в този смисъл Решение по дело José Martí Peix/Комисия, точка 123 по-горе, точка 52), във всеки случай не представлява неправомерно поведение, което е еднакво или подобно на първоначалната спорна нередност, нито поведение, което нарушава едни и същи разпоредби на общностното право по смисъла на цитираната в точка 153 по-горе съдебна практика.
158 Следователно член 3, параграф 1, втора алинея, първо изречение от Регламент № 2988/95 не е приложим в разглеждания случай.
159 Оттук следва, че четиригодишният давностен срок по смисъла на член 3, параграф 1, първа алинея от Регламент № 2988/95 е започнал да тече от 22 април 1992 г. — датата, на която IPK е подало искането за отпускане на финансовата помощ за проект „Ecodata“, или от 4 август 1992 г., датата на приемане на решението за отпускане на финансовата помощ, или най-късно от 23 септември 1992 г. — датата, на която IPK е подписало и изпратило на Комисията декларацията на бенефициера (вж. точка 13 по-горе). Ето защо в първия случай този срок е изтекъл на 22 април 1996 г., във втория — на 4 август 1996 г., а в третия — на 23 септември 1996 г. Независимо от въпроса коя от тези дати трябва да се счита за относима при изчисляването в разглеждания случай на четиригодишния давностен срок, следва да се приеме за установено, че обжалваното решение е прието на 13 май 2005 г., т.е. дълго след като посоченият срок е изтекъл, освен ако се приеме, че този срок е спрял да тече по смисъла на член 6 от Регламент № 2988/95 или е прекъснат по смисъла на член 3, параграф 1, трета алинея, първо изречение от същия регламент.
160 В това отношение най-напред се налага изводът, както Комисията признава в отговор на писмен въпрос на Общия съд, че член 6, параграф 1 от Регламент № 2988/95 се прилага само за санкциите, но не и за административните мерки, както и че във всеки случай в разглеждания спор тя не е предприела действие, насочено към спиране на давностния срок.
161 По-нататък следва да се определи дали този срок е прекъснат с предприети от Комисията действия, свързани с разследването или преследването на спорната нередност по смисъла на член 3, параграф 1, трета алинея, първо изречение от Регламент № 2988/95. Всъщност тази разпоредба изисква да е налице „действие на компетентните органи, което е съобщено на съответното лице и е свързано с разследването или преследването на разглежданата нередност“.
162 Според Комисията решението за отказ от 3 август 1994 г. е такова действие, което прекъсва четиригодишния давностен срок. Все пак следва да се приеме за установено, че дори да се предположи, че доводът на Комисията е основателен и този срок е започнал да тече отново от 3 август 1994 г., при липсата на ново действие, което го прекъсва, той е щял да изтече на 3 август 1998 г. Освен това, както от Решение по дело IPK-München/Комисия, точка 23 по-горе (точки 90 и 91), така и от Решение по дело IPK München и Комисия, точка 28 по-горе (точки 67—71) е видно, че решението за отказ от 3 август 1994 г. не се отнася до спорната нередност, т.е. тайното споразумение с г‑н Tzoanos, и поради това тази нередност не е била предмет на първото спорно производство, което касае само въпроса за лошото изпълнение на проект „Ecodata“, причина за отказа на Комисията да преведе втория транш от спорната финансова помощ. При това положение, обратно на твърдяното от Комисията, следователно не е възможно решението за отказ от 3 август 1994 г. да бъде квалифицирано като действие, насочено към разследването или преследването на спорната нередност, в която е обвинено IPK в обжалваното решение.
163 В допълнение, извършените от Комисията процесуални действия в хода на първото спорно производство с оглед установяване a posteriori от съда на Съюза на спорната нередност също не са действия, които прекъсват четиригодишния давностен срок.
164 Въпреки че тези действия действително са сведени до знанието на IPK в качеството му на жалбоподател в посоченото производство, те не са били насочени към разследването или преследването на спорната нередност, а само са информирали съда на Съюза за нови факти и доказателства в подкрепа на законосъобразността на решението за отказ от 3 август 1994 г., в което не се посочва тази нередност. Всъщност е безспорно, че към този момент Комисията все още не е била образувала административно производство за разследване или преследване на спорната нередност. Както Общият съд обаче установява в точка 92 от Решение по дело IPK-München/Комисия, точка 23 по-горе, ако след приемането на решението за отказ от 3 август 1994 г. Комисията бе счела, че изложените от нея нови индиции са достатъчни, за да се направи извод за наличието на незаконно тайно споразумение между г‑н Tzoanos, 01‑Pliroforiki и IPK, което е опорочило процедурата за отпускане на финансовата помощ, вместо да излага в хода на първото спорно производство мотив, който не се съдържа в посоченото решение, тя е могла да оттегли последното и да приеме ново решение, с което не само се отказва изплащане на втория транш от финансовата помощ, но и се разпорежда възстановяване на вече преведения транш. Комисията обаче умишлено не е действала така и е предпочела да изчака окончателния изход от първото спорно производство, въпреки че още на 25 януари 1996 г. г‑н Von Moltke е предложил, в резултат от дадените от г‑н Franck свидетелски показания, да бъде започната процедура за пълното възстановяване на спорната финансова помощ поради първоначална нередност.
165 Следователно, тъй като четиригодишният давностен срок не е бил прекъснат най-късно до 23 септември 1996 г., преследването на спорната нередност е било погасено по давност към момента, в който е изпратено писмото от 30 септември 2004 г. (вж. точка 30 по-горе) и е прието обжалваното решение по смисъла на член 3, параграф 1, първа алинея, първо изречение от Регламент № 2988/95.
166 Поради това първото правно основание следва да се уважи и обжалваното решение да бъде отменено, без да е необходимо да се разглеждат останалите изложени от IPK правни основания и твърдения за нарушение.
По съдебните разноски
167 По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
168 Тъй като е загубила делото, Комисията следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски, включително и тези по обезпечителното производство, в съответствие с исканията на IPK.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (трети състав)
реши:
1) Отменя Решение (ENTR/01/Audit/RVDZ/ss D(2005) 11382) на Комисията от 13 май 2005 година за отмяна на Решение (003977/XXIII/A3 — S92/DG/ENV8/LD/kz) на Комисията от 4 август 1992 година, с което се отпуска финансова помощ от 530 000 ECU в рамките на проект „Ecodata“.
2) Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски, включително и тези по обезпечителното производство.
|
Azizi |
Cremona |
Frimodt Nielsen |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 15 април 2011 година.
Съдържание
Правна уредба
Факти в основата на спора
Процедура за представяне на предложения и изпълнение на проект „Ecodata“
Спорно производство във връзка с решението за отказ от 3 август 1994 г.
Административно производство, довело до приемането на обжалваното решение
Решение за събиране на първия транш от финансовата помощ
Наказателно преследване срещу г‑н Tzoanos на национално равнище
Производство и искания на страните
От правна страна
Предварителна бележка
По доказателството за съществуване на тайно споразумение и по първото правно основание
Доводи на страните
– По доказателството за наличието на действия, свързани с постигането на тайно споразумение, които могат да бъдат вменени на IPK
– По първото правно основание, изведено от това, че не са били изпълнени необходимите условия, за да се отмени решението за отпускане на финансова помощ
Съображения на Общия съд
– По приложното поле ratione materiae на Регламент № 2988/95
– По понятието за нередност по смисъла на член 4, параграфи 1—3 във връзка с член 1, параграфи 1 и 2 от Регламент № 2988/95
– По доказателството за нередността
– По погасяването на преследването по давност по смисъла на член 3, параграф 1 от Регламент № 2988/95
По съдебните разноски
* Език на производството: немски.