РЕШЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (трети състав)
25 октомври 2007 година
Дело T‑154/05
Carmela Lo Giudice
срещу
Комисия на Европейските общности
„Публична служба — Длъжностни лица — Психически тормоз — Жалба за отмяна — Задължение за съдействие — Задължение за мотивиране — Оправдани правни очаквания — Член 24 от Правилника — Задължение за полагане на грижа — Допустимост — Искане за обезщетение“
Предмет: Жалба, чийто предмет е главно, от една страна, искане за отмяна на решението на Комисията, с което се установява липса на психически тормоз, и от друга страна, искане за обезщетение за твърдяната неимуществена вреда
Решение: Отхвърля жалбата. Всяка от страните понася направените от нея съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Психически тормоз — Понятие
2. Длъжностни лица — Жалба — Предварителна жалба по административен ред — Съгласуваност на жалбата по административен ред с тази по съдебен ред
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Задължение на администрацията за оказване на съдействие — Обхват
(член 24 от Правилника за длъжностните лица)
4. Длъжностни лица — Решение с неблагоприятни последици — Задължение за мотивиране — Обхват
(член 25 от Правилника за длъжностните лица)
1. Длъжностното лице, което твърди, че спрямо него е упражнен психически тормоз, трябва — независимо от субективното му възприятие за твърдените от него факти — да представи съвкупност от доказателства, позволяващи да се установи, че спрямо него са предприети действия, с които от обективна гледна точка се цели неговото дискредитиране или умишленото влошаване на условията му на труд.
От посоченото следва, че за да се установи наличието на психически тормоз, от обективна гледна точка разглежданите действия трябва да са извършени умишлено.
Отказът да се разреши отпуск с оглед на осигуряването на доброто функциониране на службата по принцип не може да се приема за случай на психически тормоз. Освен това съответното длъжностно лице не би могло основателно да упреква висшестоящия си за това, че е отхвърлил молба за отпуск, доколкото то не е изпълнило административните формалности, предвидени за молбите за отпуск в указанията във връзка с отсъствията.
(вж. точки 82, 83 и 107)
Позоваване на: Първоинстанционен съд — 23 февруари 2001 г., De Nicola/ЕИБ, T‑7/87, T‑208/98 и T‑109/99, Recueil FP, стр. I‑A‑49 и II‑185, точка 286; 8 юли 2004 г., Schochaert/Съвет, T‑136/03, Recueil FP, стр. I‑A‑215 и II‑957, точка 41; 4 май 2005 г., Schmit/Комисия, T‑144/03, Recueil FP, стр. I‑A‑101 и II‑465, точки 64, 65 и 78
2. Правилото за съответствието на жалбата по административен ред по член 90, параграф 2 от Правилника и последващата жалба по съдебен ред изисква — като несъблюдаването на това правило води до недопустимост — представеното пред общностния съд правно основание вече да е било представено в рамките на досъдебната процедура, за да може органът по назначаването да се запознае достатъчно точно с възраженията на заинтересованото лице по отношение на обжалваното решение.
(вж. точка 122)
Позоваване на: Съд — 1 юли 1976 г., Sergy/Комисия, 58/75, Recueil, стр. 1139, точка 32; Първоинстанционен съд — 14 октомври 2003 г., Wieme/Комисия, T‑174/02, Recueil FP, стр. I‑A‑241 и II‑1165, точка 18; Първоинстанционен съд — 25 октомври 2005 г., Cwik/Комисия, T‑96/04, Recueil FP, стр. I‑A‑343 и II‑1523, точка 32
3. Член 24 от Правилника е предвиден с цел да се осигури защита на длъжностните лица на Европейските общности срещу психически тормоз или унизително отношение както от страна на трети лица, така и от страна на техните висшестоящи и колеги.
По силата на предвиденото в този член задължение за съдействие и в случай на несъвместим с реда и спокойствието на служебното място инцидент администрацията трябва да положи всички необходими усилия и да отговори с необходимите спрямо обстоятелствата в конкретния случай бързина и грижа, за да установи фактите и след като се е запознала с тях, да предприеме подходящите действия. За тази цел е достатъчно длъжностното лице, което иска защита от институцията си, да представи поне някакво доказателство за наличието на действителни нападки спрямо него. При наличие на такива доказателства съответната институция трябва да вземе подходящите мерки, по-специално като проведе разследване, за да установи със съдействието на жалбоподателя фактите в основата на жалбата.
Що се отнася до мерките, които следва да се вземат в положение, попадащо в приложното поле на член 24 от Правилника, администрацията разполага с широко право на преценка — под контрола на общностния съд — при избора на мерките и средствата за прилагане на посочения член 24. Контролът на общностния съд се свежда до въпроса дали действията на съответната институция са предприети в разумни граници и дали тя не е упражнила правото си на преценка по явно неправилен начин.
(вж. точки 135—137)
Позоваване на: Съд — 14 юни 1979 г., V/Комисия, 18/78, Recueil, стр. 2093, точка 15; Съд — 26 януари 1989 г., Koutchoumoff/Комисия, 224/87, Recueil, стр. 99, точки 15 и 16; Първоинстанционен съд — 21 април 1993 г., Tallarico/Парламент, T‑5/92, Recueil, стр. II‑477, точка 31; Първоинстанционен съд — 11 октомври 1995 г., Baltsavias/Комисия, T‑39/93 и T‑553/93, Recueil FP, стр. I‑A‑233 и II‑695, точка 58; Първоинстанционен съд — 15 септември 1998 г., Haas и др./Комисия, T‑3/96, Recueil FP, стр. I‑A‑475 и II‑1395, точка 54; Първоинстанционен съд — 5 декември 2000 г., Campogrande/Комисия, T‑136/98, Recueil FP, стр. I‑A‑267 и II‑1225, точка 42; Schochaert/Съвет, посочено по-горе, точки 48 и 49; Schmit/Комисия, посочено по-горе, точки 96 и 98
4. Със задължението за мотивиране на решение с неблагоприятни последици се цели да се осигурят на заинтересованото лице достатъчно указания, за да се установи дали актът е обоснован или евентуално страда от порок, който позволява да се оспори законосъобразността му, и да се позволи на общностния съд да упражни контрола си за законосъобразност на обжалваното решение.
Обхватът на задължението за мотивиране трябва се преценява във всеки отделен случай не само с оглед на обжалваното решение, но и в зависимост от свързаните с посоченото решение конкретни обстоятелства.
Така дадено решение съдържа пълни мотиви, когато обжалваният акт е приет в контекст, с който съответното длъжностно лице е запознато и който му позволява да разбере обхвата на приетата спрямо него мярка.
(вж. точки 160—162)
Позоваване на: Съд — 29 октомври 1981 г., Arning/Комисия, 125/80, Recueil, стр. 2539, точка 13; Съд — 26 ноември 1981 г., Michel/Парламент, 195/80, Recueil, стр. 2861, точка 22; Съд — 21 юни 1984 г., Lux/Сметна палата, 69/83, Recueil, стр. 2447, точка 36; Съд— 13 декември 1989 г., Prelle/Комисия, C‑169/88, Recueil, стр. 4335, точка 9; Първоинстанционен съд — 16 декември 1993 г., Turner/Комисия, T‑80/92, Recueil, стр. II‑1465, точка 62; Първоинстанционен съд — 15 февруари 1996 г., Ryan-Sheridan/FEACVT, T‑589/93, Recueil FP, стр. I‑A‑27 и II‑77, точка 95; Първоинстанционен съд — 2 април 1998 г., Apostolidis/Съд, T‑86/97, Recueil FP, стр. I‑A‑167 и II‑521, точки 73—77; Първоинстанционен съд 6 март 2001 г., Campoli/Комисия, T‑100/00, Recueil FP, стр. I‑A‑71 и II‑347, точка 53; Първоинстанционен съд — 20 юли 2001 г., Brumter/Комисия, T‑351/99, Recueil FP, стр. I‑A‑165 и II‑757, точка 28; Schmit/Комисия, посочено по-горе, точки 115 и 116