Дело T-19/05

Boliden AB и др.

срещу

Европейска комисия

„Конкуренция — Картели — Сектор на медните водопроводни тръби — Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО — Продължено нарушение с множество проявни форми — Глоби — Погасителна давност — Сътрудничество“

Резюме на решението

1. Конкуренция — Картели — Предприятия, които могат да бъдат упрекнати в нарушение, състоящо се в участие в глобален картел

(член 81, параграф 1 ЕО)

2. Конкуренция — Глоби — Насоки за определяне на размера на глобите — Метод на изчисляване, при който се вземат предвид различни елементи на гъвкавост

(член 229 ЕО; член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета и член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; Известие 98/C 9/03 на Комисията)

3. Производство — Въвеждане в хода на производството на нови правни основания — Условия — Ново правно основание

(член 44, параграф 1 и член 48, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд)

4. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Продължителност на нарушението — Продължително нарушение — Годишно увеличение с 10 % на началния размер

(член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета и член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 1 Б от Известие 98/C 9/03 на Комисията)

5. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Намаляване на размера на глобата поради съдействие на обвиненото предприятие — Условия

(Регламент № 17 на Съвета и Регламент № 1/2003 на Съвета; Известие 96/C 207/04 на Комисията)

1. Предприятията могат да носят отговорност за цялостен картел, дори да се установи, че са участвали пряко само в една или няколко от дейностите на този картел, след като са знаели или са били длъжни да знаят, от една страна, че тайното споразумение, в което участват, се вписва в общ план, и от друга страна, че този общ план обхваща всички дейности на картела.

(вж. точка 61)

2. Независимо че не могат да се разглеждат като правна норма, Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 ЕОВС съдържат правило за поведение, указващо каква практика да се следва, от което в конкретните случаи Комисията не може да се отклони, без да изложи съответстващи на принципа за равно третиране съображения. Следователно в рамките на контрола за законосъобразност на наложените с решение на Комисията глоби Общият съд следва да провери дали тя е упражнила правото си на преценка съгласно изложения в посочените насоки метод и ако установи, че се е отклонила от него, да провери дали това отклонение е оправдано и надлежно мотивирано.

С приемането на Насоките Комисията сама ограничава правото си на преценка, без това да е несъвместимо със запазването на широката ѝ свобода на преценка. Насоките съдържат различни възможности за гъвкавост, които позволяват на Комисията да упражни дискреционните си правомощия в съответствие с разпоредбите на Регламенти № 17 и № 1/2003, както ги тълкува Съдът. Следователно в области, в които Комисията разполага със свобода на преценка, контролът за законосъобразност на тази преценка се свежда до контрол дали не е налице явна грешка в преценката. Свободата на преценка на Комисията и границите, които тя ѝ е определила, по принцип не засягат упражняването на пълната юрисдикция на общностния съд, даваща му право да отмени, намали или увеличи размера на наложената от Комисията глоба.

(вж. точки 74—78)

3. От член 44, параграф 1, буква в) във връзка с член 48, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд е видно, че исковата молба или жалбата трябва да посочва предмета на спора и да съдържа кратко изложение на изложените правни основания, като в хода на производството не могат да се въвеждат нови правни основания, освен ако те не почиват на правни или фактически обстоятелства, установени в хода на производството. Същевременно правно основание, което представлява разгръщане на правно основание, изтъкнато преди това изрично или имплицитно в исковата молба или жалбата, и което се намира в тясна връзка с последното, следва да бъде обявено за допустимо. Същото важи и за оплакване, изложено в подкрепа на определено правно основание.

В производството по жалба за отмяна или намаляване на размера на глоба, наложена на предприятие с решение на Комисията поради нарушение на общностните правила за конкуренция, трябва да се обяви за недопустимо оплакването, направено за първи път в писмената реплика и отнасящо се до преценката на степента на участие на това предприятие в нарушението, когато жалбата съдържа само едно правно основание, изведено от твърдяната несъразмерност на наложената глоба и отнасящо се единствено до увеличаването на началния размер на глобата поради продължителността на нарушението. Не е възможно да се приеме, че това оплакване представлява разгръщане на правното основание от жалбата. Всъщност възражението срещу съществен елемент от дадено решение, какъвто е преценката на тежестта на нарушението, трябва да бъде формулирано още в жалбата до Общия съд.

(вж. точки 90—92)

4. От Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 ЕОВС, е видно, че Комисията не установява никакво припокриване или взаимна зависимост между преценката на тежестта и преценката на продължителността на нарушението. Фактът, че Комисията си запазва възможност за всяка година от нарушението да приложи увеличение, достигащо при нарушенията за дълъг период до 10 % от размера, определен с оглед на тежестта на нарушението, въобще не я задължава да определя процента на посоченото увеличение в зависимост от интензитета на дейността на картела или от неговите последици, т.е. от тежестта на нарушението. Всъщност тя следва да избере в рамките на своята свобода на преценка процента на увеличение, който възнамерява да приложи с оглед на продължителността на нарушението.

(вж. точки 95, 96 и 98)

5. При преценката на оказаното от членовете на картела сътрудничество Комисията има широки правомощия за преценка на качеството и полезността на сътрудничеството на дадено предприятие, и по-конкретно в сравнение с приноса на останалите предприятия. Поради това може да се санкционира единствено явна грешка в преценката от страна на Комисията. В рамките на тази преценка обаче Комисията следва да се съобрази с принципа на равно третиране.

(вж. точка 105)

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (oсми състав)

19 май 2010 година(*)

По дело T‑19/05

Boliden AB, установено в Стокхолм (Швеция),

Outokumpu Copper Fabrication AB, по-рано Boliden Fabrication AB, установено във Västerås (Швеция),

Outokumpu Copper BCZ SA, по-рано Boliden Cuivre & Zinc SA, установено в Лиеж (Белгия),

представлявани първоначално от адв. C. Wetter и адв. O. Rislund, а впоследствие от адв. Wetter и адв. M. Johansson, avocats,

жалбоподатели,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват г‑н É. Gippini Fournier и г‑н S. Noë, в качеството на представители,

ответник,

с предмет, на първо място, искане за отмяна на член 1, букви a)—в) от Решение C (2004) 2826 на Комисията от 3 септември 2004 година относно производство по член 81 [ЕО] и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/E-1/38.069 — Медни водопроводни тръби), доколкото в него се приема за установено, че в периода от 1 юли 1995 г. до 27 август 1998 г., както и в периода от 10 декември 1998 г. до 7 октомври 1999 г. жалбоподателите участват в нарушение, на второ място, искане за намаляване на размера на наложената на жалбоподателите с това решение глоба, и на трето място, насрещно искане на Комисията за увеличаване на въпросния размер,

ОБЩИЯТ СЪД (осми състав),

състоящ се от: г‑жа M. E. Martins Ribeiro, председател, г‑н S. Papasavvas и г‑н N. Wahl (докладчик), съдии,

секретар: г‑жа C. Kantza, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 4 ноември 2008 г.,

постанови настоящото

Решение

Обстоятелства, предхождащи спора

1 Жалбоподателите Outokumpu Copper Fabrication AB (по-рано Boliden Fabrication AB), Outokumpu Copper BCZ SA (по-рано Boliden Cuivre & Zinc SA) и Boliden AB са част от групата Boliden, чието дружество майка, Boliden, е учредено по шведското право дружество, което се търгува на борсата в Стокхолм (Швеция) и притежава търговски обекти в Европа и Канада. Групата е специализирана по-конкретно в рудодобива и в преработката и продажбата на метали и минерални продукти, главно мед и цинк.

1. Административно производство

2 Вследствие на изпратената през януари 2001 г. от Mueller Industries Inc. (наричано по-нататък „Mueller“) информация, през март 2001 г. Комисията на Европейските общности извършва на основание член 14 от Регламент № 17 на Съвета от 6 февруари 1962 година — Първи регламент за прилагане на членове [81 ЕО] и [82 ЕО] (OВ 13, 1962 г., стр. 204; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 3) внезапни проверки в помещенията на редица дружества, действащи в сектора на медните водопроводни тръби.

3 На 9 и 10 април 2001 г. са извършени допълнителни проверки в помещенията на KME Germany AG (по-рано KM Europa Metal AG), както и на Outokumpu Oyj и на Luvata Oy (по-рано Outokumpu Copper Products Oy) (наричани по-нататък общо „групата Outokumpu“). На 9 април 2001 г. Outokumpu отправя до Комисията предложение за сътрудничество въз основа на Известието на Комисията относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер по дела във връзка с картели (OВ C 207, 1996 г., стр. 4; наричано по-нататък „Известие относно сътрудничеството от 1996 г.“) както относно тръбите за промишлени цели, така и относно медните водопроводни тръби. В резултат от извършени допълнителни проверки Комисията разделя разследването във връзка с медните водопроводни тръби на три отделни производства, а именно дело COMP/E‑1/38.069 (Медни водопроводни тръби), дело COMP/E‑1/38.121 (Свръзки) и дело COMP/E‑1/38.240 (Тръби за промишлени цели).

4 С писмо от 30 май 2001 г. групата Outokumpu изпраща на Комисията докладна записка с няколко приложения, в която се описва секторът на медните водопроводни тръби и отнасящите се до него тайни споразумения.

5 По инициатива на Комисията в рамките на дело COMP/E‑1/38.240 (Тръби за промишлени цели) на 5 юни 2002 г. се провеждат разговори с представители на групата Outokumpu относно направеното от нея предложение за сътрудничество. Групата Outokumpu изразява съгласието си Комисията да разпита членовете на нейния персонал, участващи в споразуменията, предмет на дело COMP/E‑1/38.069 (Медни водопроводни тръби).

6 През юли 2002 г. по дело COMP/E‑1/38.240 (Тръби за промишлени цели) Комисията отправя на основание член 11 от Регламент № 17 искания за информация до Wieland-Werke AG (наричано по-нататък „Wieland“) и до групата KME (състояща се от KME Germany, KME France SAS (по-рано Tréfimétaux SA) и от KME Italy SpA (по-рано Europa Metalli SpA) и освен това иска от групата Outokumpu да ѝ представи допълнителна информация. На 15 октомври 2002 г. групата KME отговаря на посоченото искане за информация. В отговора се съдържа също така обяснение и искане в рамките на дело COMP/E‑1/38.069 (Медни водопроводни тръби) да се приложи Известието относно сътрудничеството от 1996 г. Освен това групата KME разрешава на Комисията да използва цялата информация, предоставена по дело COMP/E‑1/38.240 (Тръби за промишлени цели), в дело COMP/E‑1/38.069 (Медни водопроводни тръби).

7 На 23 януари 2003 г. Wieland дава на Комисията обяснения, като освен това иска в рамките на дело COMP/E‑1/38.069 (Медни водопроводни тръби) да се приложи Известието относно сътрудничеството от 1996 г.

8 По дело COMP/E‑1/38.069 (Медни водопроводни тръби) Комисията отправя на 3 март 2003 г. искания за информация до групата Boliden, до HME Nederland BV (наричано по-нататък „HME“) и до Chalkor AE Epexergasias Metallon (наричано по-нататък „Chalkor“), а на 20 март 2003 г. — до групата IMI (състояща се от IMI plc, IMI Kynoch Ltd и Yorkshire Copper Tube).

9 На 9 април 2003 г. представители на Chalkor се срещат с представителите на Комисията и искат в рамките на дело COMP/E‑1/38.069 (Медни водопроводни тръби) да се приложи Известието относно сътрудничеството от 1996 г.

10 На 29 август 2003 г. по дело COMP/E‑1/38.069 (Медни водопроводни тръби) Комисията изготвя изложение на възраженията с адресати съответните дружества. След като получават достъп до преписката в нейния електронен вид и след като представят писмени становища, посочените дружества, с изключение на HME, вземат участие в проведеното на 28 ноември 2003 г. изслушване.

11 На 16 декември 2003 г. Комисията приема Решение C (2003) 4820 окончателен относно производство по член 81 [ЕО] и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/E-1/38.240 — Тръби за промишлени цели), чието резюме е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз на 28 април 2004 г. (OВ L 125, стр. 50).

2. Обжалваното решение

12 На 3 септември 2004 г. Комисията приема Решение C (2004) 2826 относно производство по член 81 [ЕО] и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/E-1/38.069 — Медни водопроводни тръби) (наричано по-нататък „обжалваното решение“), чието резюме е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз на 13 юли 2006 г. (ОВ L 192, стр. 21).

13 Обжалваното решение съдържа по-конкретно следните разпоредби:

„Член 1

Следните предприятия са нарушили разпоредбите на член 81, параграф 1 [ЕО], а считано от 1 януари 1994 г., и разпоредбите на член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, участвайки през посочените периоди в съвкупност от споразумения и съгласувани практики за определяне на цените и за подялба на пазарите в сектора на медните водопроводни тръби:

a) Boliden […], заедно с [Outokumpu Copper Fabrication] и [Outokumpu Copper BCZ] — от 3 юни 1988 г. до 22 март 2001 г.;

б) [Outokumpu Copper Fabrication], заедно с Boliden […] и [Outokumpu Copper BCZ] — от 3 юни 1988 г. до 22 март 2001 г.;

в) [Outokumpu Copper BCZ], заедно с Boliden […] и [Outokumpu Copper Fabrication] — от 3 юни 1988 г. до 22 март 2001 г.;

г) Austria Buntmetall AG:

i) заедно с Buntmetall Amstetten [GmbH] г. от 29 август 1998 г. най-малко до 8 юли 1999 г., и

ii) заедно с [Wieland] и Buntmetall Amstetten […] — от 9 юли 1999 г. до 22 март 2001 г.;

д) Buntmetall Amstetten […]:

i) заедно с Austria Buntmetall […] — от 29 август 1998 г. най-малко до 8 юли 1999 г., и

ii) заедно с [Wieland] и Austria Buntmetall […] — от 9 юли 1999 г. до 22 март 2001 г.;

е) [Chalkor] — най-малко от 29 август 1998 г. и поне до началото на септември 1999 г.;

ж) [HME] — от 29 август 1998 г. най-малко до 22 март 2001 г.;

з) IMI […], заедно с IMI Kynoch […] и Yorkshire Copper Tube […] — от 29 септември 1989 г. до 22 март 2001 г.;

и) IMI Kynoch […], заедно с IMI […] и Yorkshire Copper Tube […] — от 29 септември 1989 г. до 22 март 2001 г.;

й) Yorkshire Copper Tube […], заедно с IMI […] и IMI Kynoch […] — от 29 септември 1989 г. до 22 март 2001 г.;

к) [KME Germany]:

i) самостоятелно от 3 юни 1988 г. до 19 юни 1995 г., и

ii) заедно с [KME France] и [KME Italy] — от 20 юни 1995 г. до 22 март 2001 г.;

л) [KME Italy]:

i) заедно с [KME France] — от 29 септември 1989 г. до 19 юни 1995 г., и

ii) заедно с [KME Germany] и [KME France] от 20 юни 1995 г. до 22 март 2001 г.;

м) [KME France]:

i) заедно с [KME Italy] — от 29 септември 1989 г. до 19 юни 1995 г., и

ii) заедно с [KME Germany] и [KME Italy] — от 20 юни 1995 г. до 22 март 2001 г.;

[…]

т) Outokumpu […], заедно с [Luvata] — от 29 септември 1989 г. до 22 март 2001 г.;

у) [Luvata], заедно с Outokumpu […] — от 29 септември 1989 г. до 22 март 2001 г.;

х) [Wieland]:

i) самостоятелно — от 29 септември 1989 г. до 8 юли 1999 г., и

ii) заедно с Austria Buntmetall […] и Buntmetall Amstetten […] — от 9 юли 1999 г. до 22 март 2001 г.

Член 2

За посочените в член 1 нарушения се налагат следните глоби:

a) Boliden […], [Outokumpu Copper Fabrication] и [Outokumpu Copper BCZ] — солидарно 32,6 милиона евро;

б) Austria Buntmetall […] и Buntmetall Amstetten […] — солидарно 0,6695 милиона евро;

в) Austria Buntmetall […], Buntmetall Amstetten […] и [Wieland] — солидарно 2,43 милиона евро;

г) [Chalkor] — 9,16 милиона евро;

д) [HME] — 4,49 милиона евро;

е) IMI […], IMI Kynoch […] и Yorkshire Copper Tube […] — солидарно 44,98 милиона евро;

ж) [KME Germany] — 17,96 милиона евро;

з) [KME Germany], [KME France] и [KME Italy] — солидарно 32,75 милиона евро;

и) [KME Italy] и [KME France] — солидарно 16,37 милиона евро;

й) Outokumpu […] и [Luvata] — солидарно 36,14 милиона евро;

к) [Wieland] — 24,7416 милиона евро.

[…]“

14 Комисията счита, че въпросните предприятия участват в едно-единствено продължено съставно нарушение (наричано по-нататък „картелът“ или „разглежданото нарушение“), а що се отнася до групата Boliden, групата KME и Wieland — в нарушение с множество проявни форми. Комисията уточнява, че националните споразумения като такива не са обхванати от обжалваното решение (съображения 2 и 106 от обжалваното решение).

Разглежданите продукти и пазари

15 Въпросният сектор, а именно производството на медни тръби, обхваща две групи продукти — от една страна, тръбите за промишлени цели, които се подразделят на различни подгрупи в зависимост от крайната им употреба (климатици и охладителни съоръжения, свръзки, бойлери и газови котлета, дехидратиращи филтри и телекомуникации), а от друга страна, водопроводните тръби, които се използват в строителството при изграждането на водопроводи, газопроводи и мазутопроводи, както и на отоплителни системи (съображение 3 от обжалваното решение).

16 Комисията приема, че дело COMP/E-1/38.069 (Медни водопроводни тръби) и дело COMP/E-1/38.240 (Тръби за промишлени цели) се отнасят до две отделни нарушения. В това отношение тя се основава главно на факта, че „различни предприятия (и различни членове на персонала на тези предприятия) участват в споразуменията относно медните водопроводни тръби, от една страна, и относно тръбите за промишлени цели, от друга, като въпросните споразумения освен това са организирани по различен начин“. Комисията приема също така, че секторът на водопроводните тръби се отличава от този на тръбите за промишлени цели от гледна точка на клиентелата, крайната употреба и техническите характеристики на продуктите (съображения 4 и 5 от обжалваното решение).

17 Що се отнася до медните водопроводни тръби, в обжалваното решение Комисията твърди, че тази група продукти включва две „подсемейства“ продукти: обикновените медни водопроводни тръби, от една страна, и плакирани медни водопроводни тръби, от друга. Тя отбелязва, че „обикновените медни водопроводни тръби и плакираните медни водопроводни тръби невинаги са взаимозаменяеми и че могат да съставляват отделни продуктови пазари с оглед на Известието на Комисията относно определянето на съответния пазар по смисъла на общностното право на конкуренция“ (ОВ C 372, 1997 г., стр. 5; Специално издание на български език, глава 8, том 3, стр. 60). За нуждите на обжалваното решение обаче Комисията приема, че тези две „подсемейства“ продукти трябва да се разглеждат като „една и съща група продукти“ […], тъй като в основни линии едни и същи предприятия (и едни и същи членове на персонала на тези предприятия) са участвали в споразуменията относно тези две подсемейства от продукти и тъй като споразуменията са организирани по сходен начин“ (съображения 13 и 459 от обжалваното решение).

18 В обжалваното решение Комисията също така посочва, че съответният географски пазар е Европейското икономическо пространство (ЕИП). Тя счита, че през 2000 г. в ЕИП обемът на пазара на обикновените медни водопроводни тръби е около 970,1 милиона евро, а този на плакираните медни водопроводни тръби — 180,9 милиона евро. Поради това през 2000 г. общият обем на тези два пазара в ЕИП е 1 151 милиона евро (съображения 17 и 23 от обжалваното решение).

Съставни части на разглежданото нарушение

19 Комисията отбелязва, че разглежданото нарушение се проявява в три отделни, но свързани помежду си форми (съображения 458 и 459 от обжалваното решение). Първата част от картела, а именно споразуменията SANCO, обхваща споразуменията, сключени между „производителите SANCO“, като „SANCO“ е марка обикновени медни водопроводни тръби, произведени от групата KME, Wieland и групата Boliden (съображения 115—118, 125—146 и 456 от обжалваното решение).

20 Втората част на разглежданото нарушение, а именно споразуменията WICU и Cuprotherm, обхваща споразуменията, сключени между „производителите WICU и Cuprotherm“, като „WICU“ и „Cuprotherm“ са марки плакирани медни водопроводни тръби, произведени от групата KME и Wieland (съображения 121 и 149 от обжалваното решение).

21 Третата част на картела, а именно разширените европейски споразумения, обхваща споразуменията, сключени в рамките на по-голяма група от производители на обикновени медни водопроводни тръби. Тя обхваща предприятията, посочени в точки 19 и 20 по-горе, както и групата Buntmetall (състояща се от Austria Buntmetall и Buntmetall Amstetten), Chalkor, HME, групата IMI, Mueller и групата Outokumpu (съображения 147, 148, 192 и 459—462 от обжалваното решение).

Продължителност на разглежданото нарушение и неговият характер на продължено нарушение

22 В обжалваното решение Комисията отбелязва, че извършването на разглежданото нарушение е започнало на 3 юни 1988 г., що се отнася до групата KME и групата Boliden, на 29 септември 1989 г., що се отнася до групата IMI, групата Outokumpu и Wieland, на 21 октомври 1997 г., що се отнася до Mueller, и най-късно на 29 август 1998 г., що се отнася до Chalkor, групата Buntmetall и HME. Като дата, на която е прекратено нарушението, Комисията приема 22 март 2001 г., освен що се отнася до Mueller и Chalkor, които според Комисията преустановяват участието си в картела съответно на 8 януари 2001 г. и през септември 1999 г. (съображение 597 от обжалваното решение).

23 По отношение на извода, че в случая на групата Boliden, групата IMI, групата KME, групата Outokumpu и Wieland става въпрос за продължено нарушение, Комисията отбелязва в обжалваното решение, че макар в периода между 1990 г. и декември 1992 г., от една страна, и между юли 1994 г. и юли 1997 г., от друга, дейността на картела да не е толкова интензивна, неправомерната дейност не е напълно преустановена, поради което разглежданото нарушение действително представлява едно-единствено нарушение, по отношение на което не е изтекла погасителната давност (съображения 466, 471, 476, 477 и 592 от обжалваното решение).

Определяне на размера на глобите

24 С обжалваното решение Комисията налага на групата Boliden, на групата Buntmetall, на Chalkor, на HME, на групата IMI, на групата KME, на групата Outokumpu и на Wieland глоби на основание член 23, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 [ЕО] и 82 [ЕО] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, глава 8, том 1, стр. 167), както и на основание член 15, параграф 2 от Регламент № 17 (съображение 842 и член 2 от обжалваното решение).

25 Комисията определя размера на глобите в зависимост от тежестта и продължителността на разглежданото нарушение, тоест съобразно двата критерия, изрично посочени в член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 и в член 15, параграф 2 от Регламент № 17, които съгласно обжалваното решение са били приложими към момента на извършване на разглежданото нарушение (съображения 601—603 от обжалваното решение).

26 При определянето на размера на глобата на всяко едно от предприятията, Комисията прилага метода, определен в Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 [ВС] (ОВ C 9, 1998 г., стр. 3; Специално издание на български език, глава 8, том 3, стр. 69, наричани по-нататък „Насоките“), макар невинаги да се позовава на тези актове. В обжалваното решение Комисията преценява също така дали и доколко съответните предприятия изпълняват условията, определени в Известието относно сътрудничеството от 1996 г.

Начален размер на глобите

– Тежестта

27 При преценката на тежестта на разглежданото нарушение Комисията взема предвид естеството на нарушението, конкретното му въздействие върху географския пазар и обхвата и големината на разглеждания географски пазар (съображения 605 и 678 от обжалваното решение).

28 Тя изтъква, че сами по себе си практики за подялба на пазарите и за определяне на цените като разглежданите в настоящия случай представляват много тежко нарушение, и приема, че засегнатият от картела географски пазар съответства на пазара на територията на ЕИП. Комисията взема предвид и обстоятелството, че пазарът на медни водопроводни тръби е много важен промишлен сектор, чийто обем в ЕИП е 1 151 милиона евро през 2000 г., последната пълна година на съществуване на картела (съображения 606 и 674—678 от обжалваното решение).

29 Що се отнася до конкретното въздействие върху пазара, Комисията отбелязва, че са налице достатъчно доказателства, за да се приеме, че картелът оказва влияние върху съответния пазар като цяло, в частност върху цените, макар да не е възможно това влияние да бъде точно оценено в количествено отношение (съображения 670 и 673 от обжалваното решение). Този неин извод почива на редица улики. Първо, Комисията се основава на създаването на картела, като се позовава на факта, че участниците са обменили информация за обема на продажбите и равнищата на цените (съображения 629 и 630 от обжалваното решение).

30 Второ, тя отчита обстоятелството, че членовете на картела притежават значителна част, а именно 84,6 %, от пазара в ЕИП (съображение 635 от обжалваното решение).

31 Трето, Комисията се основава на таблици и паметни и докладни записки, изготвени по време на срещите на членовете на картела. От тези документи е видно, че през някои периоди от съществуването на картела цените са се увеличили и че членовете на този картел са получили допълнителни приходи в сравнение с предходни периоди. В някои от споменатите документи се посочва, че според участващите в картела лица същият е дал възможност на съответните предприятия да постигнат своите ценови цели. Комисията се основава и на обясненията на г‑н M., бивш директор на едно от дружествата в групата Boliden, както и на обясненията на Wieland, на групата Boliden и на Mueller, предоставени в рамките на тяхното сътрудничество (съображения 637—654 от обжалваното решение).

32 Накрая, Комисията установява, че съответните пазарни дялове на участниците в картела са се запазили относително непроменени през целия период на съществуване на картела, макар понякога клиентите на участниците да са се сменяли (съображение 671 от обжалваното решение).

33 Ето защо Комисията заключава, че съответните предприятия са извършили много тежко нарушение (съображение 680 от обжалваното решение).

– Разграничително третиране

34 В обжалваното решение Комисията обособява четири групи според относителната тежест на съответните предприятия, участвали в извършването на разглежданото нарушение. При разпределянето на членовете на картела в няколко категории Комисията се основава на съответните пазарни дялове на участниците в картела в продажбите на съответните продукти, извършени през 2000 г. в рамките на ЕИП. Поради това групата KME е счетена за главния оператор на съответния пазар и е класирана в първата категория. Групата Wieland (състояща се от Wieland и групата Buntmetall, чийто контрол Wieland поема през юли 1999 г.), групата IMI и групата Outokumpu са счетени за оператори от средна за този пазар величина и са поставени във втората категория. Групата Boliden е поставена в третата категория. В четвъртата категория са включени HME и Chalkor (съображения 681—692 от обжалваното решение).

35 Пазарните дялове са определени в зависимост от реализирания от отделния нарушител оборот от продажбите на медни водопроводни тръби в рамките на общия пазар на обикновените и плакираните медни водопроводни тръби. Поради това пазарните дялове на предприятията, които не продават тръби WICU и Cuprotherm, са изчислени чрез разделяне на техния оборот от обикновените медни водопроводни тръби на обема на общия пазар на обикновените и плакираните медни водопроводни тръби (съображения 683 и 692 от обжалваното решение).

36 Ето защо Комисията определя началния размер на глобите на 70 милиона евро за групата KME, на 23,8 милиона евро за Wieland, групите IMI и Outokumpu, на 16,1 милиона евро за групата Boliden и на 9,8 милиона евро за Chalkor и за HME (съображение 693 от обжалваното решение).

37 Предвид факта, че след юли 1999 г. Wieland и групата Buntmetall съставляват едно предприятие и че до юни 1995 г. KME France и KME Italy заедно съставляват отделно от KME Germany предприятие, началният размер на наложените им глоби е определен по следния начин: 35 милиона евро за групата KME (KME Germany, KME France и KME Italy солидарно); 17,5 милиона евро за KME Germany; 17,5 милиона евро за KME Italy и KME France солидарно; 3,25 милиона евро за групата Wieland; 19,52 милиона евро за Wieland и 1,03 милиона евро за групата Buntmetall (съображения 694—696 от обжалваното решение).

38 За да отговори на необходимостта глобата да бъде определена в размер, който да гарантира нейното възпиращо действие, Комисията увеличава с 50 % началния размер на наложената на групата Outokumpu глоба, която по този начин достига 35,7 милиона евро, като приема, че световният оборот на тази група от над 5 милиарда евро показва, че големината и икономическата ѝ мощ оправдават увеличението (съображение 703 от обжалваното решение).

Основен размер на глобите

39 От обжалваното решение е видно, че Комисията увеличава началния размер на глобите с 10 % за пълна година на нарушение и с 5 % за всеки друг допълнителен период, не по-кратък от шест месеца и не по-дълъг от една година. Ето защо тя заключава, че:

– доколкото групата IMI участва в картела единадесет години и пет месеца, началният размер на глобата от 23,8 милиона евро трябва да се увеличи със 110 %,

– доколкото групата Outokumpu участва в картела единадесет години и пет месеца, началният размер на глобата от 35,7 милиона евро, определен след увеличаване с оглед на осигуряването на възпиращо действие, трябва да се увеличи със 110 %,

– доколкото групата Boliden участва в картела дванадесет години и девет месеца, началният размер на глобата от 16,1 милиона евро трябва да се увеличи с 125 %,

– доколкото Chalkor участва в картела дванадесет месеца, началният размер на глобата от 9,8 милиона евро трябва да се увеличи с 10 %,

– доколкото HME участва в картела две години и шест месеца, началният размер на глобата от 9,8 милиона евро трябва да се увеличи с 25 %,

– доколкото групата KME участва в картела пет години и седем месеца, началният размер на глобата от 35 милиона евро трябва да се увеличи с 55 %,

– доколкото KME Germany участва в картела седем години и два месеца, началният размер на глобата от 17,5 милиона евро трябва да се увеличи със 70 %,

– доколкото KME France и KME Italy участват в картела пет години и десет месеца, началният размер на глобата от 17,5 милиона евро трябва да се увеличи с 55 %,

– доколкото по отношение на Wieland се приема, че за период от девет години и девет месеца носи самостоятелна отговорност, а за допълнителен период от една година и осем месеца е солидарно отговорно с групата Buntmetall, началният размер на глобата от 19,52 милиона евро, за която отговаря само Wieland, трябва да се увеличи с 95 %, а началният размер на глобата от 3,25 милиона евро, за която Wieland и групата Buntmetall отговарят солидарно, трябва да се увеличи с 15 % (съображения 706—714 от обжалваното решение).

40 Ето защо основният размер на глобите, наложени на разглежданите предприятия е следният:

– групата KME — 54,25 милиона евро,

– KME Germany — 29,75 милиона евро,

– KME France et KME Italy (солидарно) — 27,13 милиона евро,

– групата Buntmetall — 1,03 милиона евро,

– групата Wieland — 3,74 милиона евро,

– Wieland — 38,06 милиона евро,

– групата IMI — 49,98 милиона евро,

– групата Outokumpu — 74,97 милиона евро,

– Chalkor — 10,78 милиона евро,

– HME — 12,25 милиона евро,

– групата Boliden — 36,225 милиона евро (съображение 719 от обжалваното решение).

Отегчаващите и смекчаващите обстоятелства

41 Основният размер на глобата, наложена на групата Outokumpu, е увеличен с 50 %, по съображение че същата извършва повторно нарушение, тъй като спрямо нея е прието Решение 90/417/ЕОВС на Комисията от 18 юли 1990 година относно производство по прилагане на член 65 [ВС] във връзка със споразумение и съгласувани практики на европейските производители на плосковалцувани продукти от неръждаема стомана (ОВ L 220, стр. 28) (съображения 720—726 от обжалваното решение).

42 Що се отнася до смекчаващите обстоятелства, Комисията отчита факта, че в рамките на осъществяваното от тях сътрудничество групите KME и Outokumpu ѝ предоставят информация, която не попада в обхвата на Известието относно сътрудничеството от 1996 г.

43 Поради това Комисията намалява основния размер на наложената на групата Outokumpu глоба с 40,17 милиона евро, тоест с размера на глобата, която е щяла да ѝ бъде наложена за нарушението, извършено в периода между септември 1989 г. и юли 1997 г. и установено благодарение на предоставената на Комисията от тази група информация (съображения 758 и 759 от обжалваното решение).

44 Що се отнася до групата KME, основният размер на наложената ѝ глоба е намален със 7,93 милиона евро поради сътрудничеството от нейна страна, дало възможност на Комисията да установи, че разглежданото нарушение обхваща плакираните медни водопроводни тръби (съображения 760 и 761 от обжалваното решение).

Прилагане на Известието относно сътрудничеството от 1996 г.

45 Въз основа на раздел Г от Известието относно сътрудничеството от 1996 г. Комисията намалява размера на глобите с 50 % за групата Outokumpu, с 35 % за групата Wieland, с 15 % за Chalkor, с 10 % за групата Boliden и групата IMI и с 35 % за групата KME. Наложената на HME глоба не е намалена по силата на това известие (съображение 815 от обжалваното решение).

Окончателен размер на глобите

46 Съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 Комисията определя глобите на предприятията — адресати на обжалваното решение, както следва:

– групата Boliden — 32,6 милиона евро,

– групата Buntmetall — 0,6695 милиона евро,

– Chalkor — 9,16 милиона евро,

– HME — 4,49 милиона евро,

– групата IMI — 44,98 милиона евро,

– групата KME — 32,75 милиона евро,

– KME Germany — 17,96 милиона евро,

– KME France и KME Italy (солидарно) — 16,37 милиона евро,

– групата Outokumpu — 36,14 милиона евро,

– групата Wieland — 2,43 милиона евро,

– Wieland — 24,7416 милиона евро (съображение 842 от обжалваното решение).

Производство и искания на страните

47 На 20 януари 2005 г. жалбоподателите подават настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

48 След промяна на съставите на Общия съд съдията докладчик е включен в осми състав, на който следователно се разпределя настоящото дело.

49 Жалбоподателите молят Общия съд:

– да отмени член 1, букви a)—в) от обжалваното решение в частта, която се отнася до периодите от 1 юли 1995 г. до 27 август 1998 г. и от 10 декември 1998 г. до 7 октомври 1999 г.,

– да намали размера на наложената им глоба,

– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

50 Комисията моли Общия съд:

– да отхвърли жалбата,

– да увеличи размера на наложената на жалбоподателите глоба,

– да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.

От правна страна

51 С жалбата си жалбоподателите искат, от една страна, частична отмяна на обжалваното решение, и от друга страна, намаляване на размера на наложената им глоба.

1. По искането за частична отмяна на обжалваното решение

Доводи на страните

52 В подкрепа на искането си жалбоподателите излагат едно правно основание, изведено от грешка при прилагане на правото, опорочаваща извода, че са участвали в едно-единствено продължено нарушение.

53 Жалбоподателите считат, че Комисията не доказва в достатъчна от гледна точка на правото степен и в съответствие със съдебната практика, че са имали намерение, в периодите от 1 юли 1995 г. до 27 август 1998 г. и от 10 декември 1998 г. до 7 октомври 1999 г., да допринесат с поведението си за постигането на общите цели, преследвани от всички участници в картела, и че са знаели за предвижданите или прилаганите от другите нарушители конкретни действия за постигането на същите цели или са могли разумно да ги предвидят и са били готови да поемат риска от техните последици.

54 Що се отнася до периода от 1 юли 1995 г. до 27 август 1998 г., жалбоподателите изтъкват по същество, че считано от 1 юли 1995 г. споразуменията SANCO вече не са част от картела. Следователно картелът вече се състоял само от две части, а именно споразуменията WICU и Cuprotherm и разширените европейски споразумения.

55 Доколкото било безспорно, че жалбоподателите изобщо не участвали в споразуменията WICU и Cuprotherm и че не присъствали на срещите, проведени във връзка с разширените европейски споразумения в периода от 1юли 1995 г. до 27 август 1998 г., нарушението, в което са обвинени, не било продължено, а било прекратено.

56 Според жалбоподателите обстоятелството, че след 1 юли 1995 г. са продължили да участват в обмена на информация между „производителите SANCO“, е без всякакво значение за преценката дали тяхното участие в картела е или не е било преустановено. Всъщност в периода от напускането в средата на 1995 г. на г‑н M, един от тогавашните им генерални директори, до 21 ноември 1997 г. те не знаели за провеждането на срещи на участниците в картела, нито дори за съществуването на самия картел. Жалбоподателите узнали за съществуването на разширените европейски споразумения едва на 21 ноември 1997 г., датата, на която били поканени от групата KME да участват в това сътрудничество — нещо което те отказали.

57 Освен това съществуващата от 1988 г. система за обмен на информация между „производителите SANCO“ била резултат от изпълнението на законосъобразни лицензионни споразумения. Следователно първоначалната и главна цел на посочената система била законосъобразна. В съдебното заседание жалбоподателите все пак признават, че между 1988 г. и средата на 1995 г. посочената система за обмен на информация е била използвана в рамките на картела. Те твърдят, че тъй като не са знаели, че срещите и тайните контакти в рамките на картела са продължили след средата на 1995 г., тяхното участие в системата за обмен на информация от този момент нататък вече не било участие в картела, а само участие в изпълнението на законосъобразни лицензионни споразумения.

58 По отношение на периода от 10 декември 1998 г. до 7 октомври 1999 г. жалбоподателите твърдят, че на срещата на 10 декември 1998 г. по ясен и изричен начин са заявили, че преустановяват своето сътрудничество във връзка с разширените европейски споразумения. Жалбоподателите участвали отново в картела само в рамките на проведената на 8 октомври 1999 г.среща.

59 Комисията счита, че това правно основание трябва да бъде отхвърлено.

Съображения на Общия съд

60 Като начало следва да се припомни, че според Съда нарушението на член 81, параграф 1 ЕО може да бъде резултат не само от изолирано действие, но и от поредица действия или пък от продължавано поведение. Това тълкуване не би могло да бъде оспорено с довода, че един или няколко елемента от тази поредица действия или от това продължавано поведение биха могли да съставляват сами по себе си и взети поотделно нарушение на посочената разпоредба (вж. в този смисъл Решение на Съда от 8 юли 1999 г. по дело Комисия/Anic Partecipazioni, C‑49/92 P, Recueil, стр. I‑4125, точка 81). Когато различните дейности се вписват в общ план поради еднаква цел, нарушаваща конкуренцията на общия пазар, Комисията е в правото си да търси отговорност за тези дейности в зависимост от участието в нарушението, разглеждано в неговата цялост (Решение на Съда от 7 януари 2004 г. по дело Aalborg Portland и др./Комисия, C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, Recueil, стр. I‑123, точка 258).

61 Освен това предприятията могат да носят отговорност за цялостен картел, дори да се установи, че са участвали пряко само в една или няколко от дейностите на този картел, след като са знаели или са били длъжни да знаят, от една страна, че тайното споразумение, в което участват, се вписва в общ план, и от друга страна, че този общ план обхваща всички дейности на картела (Решение на Общия съд от 20 април 1999 г. по дело Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, T‑305/94—T‑307/94, T‑313/94—T‑316/94, T‑318/94, T‑325/94, T‑328/94, T‑329/94 и T‑335/94, Recueil, стр. II‑931, точка 773 и Решение на Общия съд от 20 март 2002 г. по дело HFB и др./Комисия, T‑9/99, Recueil, стр. II‑1487, точка 231).

62 В случая е безспорно, че жалбоподателите участват в разширените европейски споразумения от 3 юни 1988 г. до 30 юни 1995 г., от 27 август 1998 г. до 10 декември 1998 г. и от 8 октомври 1999 г. до 22 март 2001 г. Безспорно е също, че през целия период на съществуване на картела, тоест от 3 юни 1988 г. до 22 март 2001 г., те често и трайно обменят с групата KME и Wieland подробни данни за обемите на продажби на водопроводни тръби с марка „SANCO“.

63 Ето защо следва да се определи дали посоченият обмен на данни представлява част от общия план на картела и дали жалбоподателите са били длъжни да знаят за съществуването на картела и за неговата дейност през периода от 1 юли 1995 г. до 27 август 1998 г., както и от 10 декември 1998 г. и до 7 октомври 1999 г.

64 В обжалваното решение (съображения 449—457) Комисията твърди, че общият план на картела включва следното:

– замразяване на съответните пазарни дялове чрез разпределяне на обемите на продажби по страни,

– споразумение относно увеличенията на цените или относно съгласувани цени и прилагане на тези увеличения или съгласувани цени,

– подялба на пазарите и съгласуване на цените посредством механизъм за наблюдение, включващ определяне на водещи предприятия за различните европейски територии, както и редовен обмен на поверителна информация за търговските стратегии, обемите на продажби и продажбените цели, а в отделни случаи и за цените и отстъпките.

65 Що се отнася по-конкретно до обмена на информация за тръбите „SANCO“, в съображение 143 от обжалваното решение Комисията отбелязва, че по този начин е възможно да се контролират обемите на продажби. Следва също така да се напомни, че в съображение 138 от обжалваното решение Комисията твърди, че „производителите SANCO“ и страните по разширените европейски споразумения редовно съгласуват разпределянето на обемите на продажби. Накрая, в съображение 486 от обжалваното решение Комисията подчертава, че дейността на картела „се изразява главно в обмен на информация за обемите на продажби и на тази основа — в разпределяне на продажбени квоти“.

66 Жалбоподателите не оспорват тези изводи по отношение на периода от 3 юни 1988 г. до 1 юли 1995 г. Що се отнася до периода от 1 юли 1995 г. до 22 март 2001 г., те изтъкват, че не са могли разумно да предвидят, че тяхното участие в системата за обмен на информация от средата на 1995 г. е допринесло за дейността на картела.

67 Доводите на жалбоподателите обаче не са убедителни. Всъщност доколкото като години наред участват едновременно в споразуменията SANCO и в разширените европейски споразумения, които включват разпределяне на производството и наблюдение върху извършването на това разпределение посредством редовен обмен на подробни данни за обемите на продажби, жалбоподателите не биха могли да твърдят, че напускането на г‑н M. в средата на 1995 г. е предизвикало остра амнезия в предприятието по отношение на съществуването на картела или неговия начин на действие.

68 Жалбоподателите също така не твърдят, че г‑н M. Е е бил единственият служител или ръководител, който е знаел за тяхното участие в картела между 1988 г. и 1995 г.

69 Следва да се приеме, че през целия период на участие в системата за обмен на информация жалбоподателите са поддържали договорения в рамките на картела антиконкурентен механизъм. Следователно тяхното участие в посочената система за обмен на информация се явява продължение на участието им в картела (вж. в този смисъл Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия, точка 60 по-горе, точка 281). Всъщност поради споменатите в точки 64—68 по-горе причини жалбоподателите не може да не са знаели, че тяхното участие в системата за обмен на информация се вписва в общия план на картела.

70 Накрая, следва да се отбележи, че доводът на жалбоподателите, според който от средата на 1995 г. споразуменията SANCO вече не са част от картела, е неотносим. Всъщност както бе посочено в точка 69 по-горе, обстоятелството, че жалбоподателите продължават да участват в картела, се доказва с това, че те без прекъсване участват в система за обмен на информация и не може да не са знаели, че посочената система е част от общия план на разглежданото нарушение.

71 Поради това направеното от жалбоподателите искане за частична отмяна следва да бъде отхвърлено.

2. По искането за намаляване на размера на глобата

72 В подкрепа на това искане жалбоподателите излагат три правни основания, изведени съответно от грешка при прилагането на правилата относно погасителните давностни срокове, от неправилно увеличаване на началния размер на глобата поради продължителността на нарушението и от неправилно прилагане на Известието относно сътрудничеството от 1996 г.

73 Преди да се разгледат изложените от жалбоподателите правни основания, следва да се припомни, че видно от съображения 601 и 842 от обжалваното решение глобите за извършеното нарушение са наложени от Комисията съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003. Освен това Комисията определя размера на глобите, като прилага метода, установен в Насоките и в Известието относно сътрудничеството от 1996 г. (вж. точка 26 по-горе).

74 Независимо че не могат да се разглеждат като правна норма, Насоките съдържат правило за поведение, указващо каква практика да се следва, от което в конкретните случаи Комисията не може да се отклони, без да изложи съответстващи на принципа за равно третиране съображения (вж. Решение на Съда от 18 май 2006 г. по дело Archer Daniels Midland и Archer Daniels Midland Ingredients/Комисия, C‑397/03 P, Recueil, стр. I‑4429, точка 91 и цитираната съдебна практика).

75 Следователно в рамките на контрола за законосъобразност на наложените с обжалваното решение глоби Общият съд следва да провери дали Комисията е упражнила правото си на преценка съгласно изложения в Насоките метод и ако установи, че се е отклонила от него, да провери дали това отклонение е оправдано и надлежно мотивирано. В това отношение е важно да се изтъкне, че Съдът е потвърдил валидността, от една страна, по принцип на самите Насоки, и от друга страна, на установения с тях общ метод (Решение на Съда от 28 юни 2005 г. по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P—C‑208/02 P и C‑213/02 P, Recueil, стр. I‑5425, точки 252—255, 266, 267, 312 и 313).

76 С приемането на Насоките Комисията сама ограничава правото си на преценка, без това да е несъвместимо със запазването на широката ѝ свобода на преценка. Насоките съдържат различни възможности за гъвкавост, които позволяват на Комисията да упражни дискреционните си правомощия в съответствие с разпоредбите на Регламенти № 17 и № 1/2003, както ги тълкува Съдът (Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, точка 75 по-горе, точка 267).

77 Следователно в области, в които Комисията разполага със свобода на преценка, например по отношение на началния размер или на процента на увеличение предвид продължителността на нарушението, контролът за законосъобразност на тази преценка се свежда до контрол дали не е налице явна грешка в преценката (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 18 юли 2005 г. по дело Scandinavian Airlines System/Комисия, T‑241/01, Recueil, стр. II‑2917, точки 64 и 79).

78 Освен това свободата на преценка на Комисията и границите, които тя ѝ е определила, по принцип не засягат упражняването на пълната юрисдикция на общностния съд (Решение на Общия съд от 8 юли 2004 г. по дело JFE Engineering и др./Комисия, T‑67/00, T‑68/00, T‑71/00 и T‑78/00, Recueil, стр. II‑2501, точка 538), даваща му право да отмени, намали или увеличи размера на наложената от Комисията глоба (вж. в този смисъл Решение на Съда от 8 февруари 2007 г. по дело Groupe Danone/Комисия, C‑3/06 P, Сборник, стр. I‑1331, точки 60—62 и Решение на Общия съд от 21 октомври 2003 г. по дело General Motors Nederland и Opel Nederland/Комисия, T‑368/00, Recueil, стр. II‑4491, точка 181).

По правното основание, изведено от грешка при прилагане на правилата относно погасителните давностни срокове

Доводи на страните

79 Жалбоподателите поддържат, че доколкото не участват в едно-единствено продължено нарушение, Комисията нарушава правилата относно погасителните давностни срокове, като им налага глоба за периода, предхождащ 22 март 1996 г., при положение че започва разследването си едва на 22 март 2001 г. В това отношение жалбоподателите подчертават, че от средата на 1995 г. обменът на информация за обемите на продажби в изпълнение на лицензионните споразумения SANCO не е част от картела и че картелът, към който се присъединяват на 27 август 1998 г., не е картелът, който напускат в средата на 1995 г.

80 Жалбоподателите твърдят също така, че в съответствие с принципа за равно третиране е трябвало, що се отнася до погасителните давностни срокове, да бъдат третирани по същия начин като HME, Mueller, групата Buntmetall и Chalkor.

81 Комисията счита, че настоящото правно основание трябва да се отхвърли.

Съображения на Общия съд

82 Като начало следва да се припомни, че видно от точки 60—71 по-горе, Комисията основателно приема в обжалваното решение, че в периода от 3 юни 1988 г. до 22 март 2001 г. жалбоподателите участват в едно-единствено продължено нарушение. Всъщност непрекъснатото им участие в системата за обмен на информация е достатъчно, за да се приеме, че те продължават да участват в картела.

83 Следователно независимо от изводите на Комисията относно HME, Mueller, групата Buntmetall и Chalkor, давността по смисъла на член 25 от Регламент № 1/2003 не се прилага по отношение на жалбоподателите.

84 Във всички случаи и за изчерпателност следва да се приеме, че от съображения 216, 449 и 450 от обжалваното решение, както и от член 1 от него произтича, че HME, Mueller, групата Buntmetall и Chalkor носят отговорност за съответното си участие в картела, считано от 1997 г. или 1998 г., докато жалбоподателите — считано от 1988 г.

85 Поради това настоящото правно основание следва да се отхвърли като неоснователно.

По правното основание, изведено от нарушение на принципа на пропорционалност

Доводи на страните

86 Жалбоподателите поддържат, че Комисията нарушава принципа на пропорционалност, тъй като при увеличаването на началния размер на глобата поради продължителността на нарушението, не взема предвид обстоятелството, че през съществен период от време тяхното участие в картела е ограничено. В това отношение те твърдят, че в двата периода, в които прекъсват участието си в картела, само предоставят и получават информация за обемите на продажби съгласно лицензионното споразумение SANCO.

87 В писмената си реплика жалбоподателите твърдят, че при определянето на размера на глобата Комисията взема предвид само тежестта на нарушението като такова, но не преценява действителната им роля в него. В това отношение, позовавайки се на съдебната практика, жалбоподателите поддържат, че тежестта на нарушението следва да се преценява не само в зависимост от характеристиките на самото нарушение, но и в зависимост от свързаните със съответното предприятие конкретни обстоятелства

88 Ето защо дори да се приеме, че когато увеличава началния размер на наложена глоба поради продължителността на нарушението, Комисията не е длъжна да вземе предвид ограниченото участие на жалбоподателите, тя все пак е длъжна да направи това, когато определя размера на глобата съобразно тежестта на нарушението.

89 Комисията счита, че настоящото правно основание следва да бъде отхвърлено и че липсва абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на оплакването, според което при преценката на тежестта на нарушението тя не взема предвид ролята на жалбоподателите в картела. Според Комисията посоченото оплакване представлява ново правно основание, което не се съдържа в жалбата, и поради това следва да бъде обявено за недопустимо.

Съображения на Общия съд

90 Що се отнася до твърдяната от Комисията липса на абсолютна процесуална предпоставка, следва да се напомни, че от член 44, параграф 1, буква в) във връзка с член 48, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд е видно, че исковата молба или жалбата трябва да съдържа предмета на спора и кратко изложение на изложените правни основания, като в хода на производството не могат да се въвеждат нови правни основания, освен ако те не почиват на правни или фактически обстоятелства, установени в хода на производството. Същевременно правно основание, което представлява разгръщане на правно основание, изтъкнато преди това изрично или имплицитно в исковата молба или жалбата, и което се намира в тясна връзка с последното, следва да бъде обявено за допустимо (Решение на Общия съд от 5 февруари 1997 г. по дело Ibarra Gil/Комисия, T‑207/95, Recueil FP, стр. I‑A‑13 и II‑31, точка 51; в този смисъл вж. също Решение на Съда от 19 май 1983 г. по дело Verros/Парламент, 306/81, Recueil, стр. 1755, точки 9 и 10). Същото важи и за оплакване, изложено в подкрепа на определено правно основание (Решение на Общия съд от 21 март 2002 г. по дело Joynson/Комисия, T‑231/99, Recueil, стр. II‑2085, точка 156 и Решение на Общия съд от 15 октомври 2008 г. по дело Mote/Парламент, T‑345/05, все още непубликувано в Сборника, точка 85).

91 Следва да се отбележи, че в жалбата си жалбоподателите изтъкват факта, че при определянето на размера на наложената им глоба Комисията не взема предвид ограниченото според тях участие в картела. От жалбата личи, че изложеното от тях правно основание се отнася до твърдяната несъразмерност на наложената глоба. Съдържащото се в жалбата оплакване се отнася само до увеличаването на началния размер поради продължителността на нарушението.

92 В писмената реплика жалбоподателите не посочват нови фактически обстоятелства, а се стремят да разширят обхвата на изложеното от тях правно основание, така че да включат в него и оплакване във връзка с преценката на тежестта на тяхното участие в картела. Не е възможно обаче да се приеме, че това оплакване представлява разгръщане на правното основание, изведено от твърдяната несъразмерност на наложената глоба и изложено в жалбата, и че се намира в тясна връзка с него. Всъщност възражението срещу съществен елемент от дадено решение, какъвто е в случая преценката на тежестта на разглежданото нарушение, трябва да бъде формулирано още в жалбата до Общия съд.

93 Ето защо оплакването на жалбоподателите във връзка с преценката на тежестта на тяхното участие в картела следва да бъде отхвърлено като недопустимо.

94 По отношение на основателността на правното основание следва да се приеме, че същото се отнася до въпрос, по който съгласно Насоките Комисията разполага със свобода на преценка. Поради това посоченото правно основание може да бъде прието само ако Общият съд установи явна грешка в преценката на Комисията (вж. точка 77 по-горе).

95 В това отношение следва да се напомни, че увеличението на началния размер на глобата в зависимост от продължителността на нарушението не се ограничава до случаите, когато съществува пряка връзка между продължителността и по-голямата вреда, която се причинява на общностните цели, визирани от правилата на конкуренцията (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 30 септември 2003 г. по дело Michelin/Комисия, T‑203/01, Recueil, стр. II‑4071, точка 278 и цитираната съдебна практика).

96 Освен това от Насоките е видно, че Комисията не установява никакво припокриване или взаимна зависимост между преценката на тежестта и преценката на продължителността на нарушението.

97 Напротив, на първо място, от Насоките е видно, че те предвиждат преценка на тежестта на самото нарушение с цел да се определи началният размер на глобата. На второ място, тежестта на нарушението се анализира с оглед на характеристиките на съответното предприятие, и по-специално на неговата големина и на положението му на съответния пазар, което може да доведе до претегляне на началния размер, до разпределяне на предприятията в категории и до определяне на специфичен начален размер. На трето място, продължителността на нарушението се отчита при определянето на основния размер, и на четвърто място, Насоките предвиждат да бъдат взети предвид отегчаващите и смекчаващите обстоятелства, които позволяват промяна на размера на глобата, по-специално в зависимост от активната или пасивна роля на съответните предприятия при извършването на нарушението.

98 Следователно самият факт, че Комисията си запазва възможност за всяка година от нарушението да приложи увеличение, достигащо при нарушенията за дълъг период до 10 % от размера, определен с оглед на тежестта на нарушението, въобще не я задължава да определя процента на посоченото увеличение в зависимост от интензитета на дейността на картела или от неговите последици, т.е. от тежестта на нарушението. Всъщност Комисията следва да избере в рамките на своята свобода на преценка (вж. точка 77 по-горе) процента на увеличение, който възнамерява да приложи с оглед на продължителността на нарушението.

99 В дадения случай Комисията констатира, по-специално в съображение 706 от обжалваното решение, че жалбоподателите участват в картела в продължение на дванадесет години и девет месеца (вж. в това отношение точки 60—71 по-горе), т.е. в нарушение за дълъг период по смисъла на Насоките. Поради това увеличава началния размер на наложената им глоба със 125 %. С това Комисията не се отклонява от правилата, които е възприела в своите Насоки.

100 Впрочем Общият съд приема, че в случая предвид продължителността на разглежданото нарушение увеличение със 125 % не е явно несъразмерно.

По правното основание, изведено от недостатъчното намаляване на размера на глобата предвид сътрудничеството на жалбоподателите съгласно Известието относно сътрудничеството от 1996 г.

Доводи на страните

101 Жалбоподателите твърдят, че сътрудничеството от тяхна страна е следвало да доведе до по-съществено намаляване на наложената им глоба, тъй като те потвърждават точността на предоставената от г‑н M. информация и в отговора си на изложението на възраженията дават на Комисията подробно описание на споразуменията SANCO.

102 Те твърдят също така, че Комисията нарушава принципа за равно третиране, като намалява размера на тяхната глоба по същия начин както намалява размера на наложената на групата IMI глоба, въпреки че сътрудничеството на жалбоподателите с Комисията е по-съществено от това на посочената група. Размерът на наложената на групата IMI глоба бил намален само поради това че тази група признава нарушението и не оспорва фактите, на които се основава Комисията. Освен това жалбоподателите предоставили информация на Комисията, а също изяснили или потвърдили важни факти, които улеснили разследването и на които Комисията се основала в обжалваното решение.

103 Комисията счита, че правното основание следва да бъде отхвърлено.

Съображения на Общия съд

104 Като начало следва да се припомни, че според постоянната съдебна практика в основата на намаляването на глобите при сътрудничество по време на административното производство е съображението, че такова сътрудничество улеснява задачата на Комисията да установи дадено нарушение (Решение на Общия съд от 14 май 1998 г. по дело BPB de Eendracht/Комисия, T‑311/94, Recueil, стр. II‑1129, точка 325 и Решение на Общия съд по дело Finnboard/Комисия, T‑338/94, Recueil, стр. II‑1617, точка 363).

105 Следва също да се подчертае, че при преценката на оказаното от членовете на картела сътрудничество може да се санкционира единствено явна грешка в преценката от страна на Комисията, тъй като същата има широки правомощия за преценка на качеството и полезността на сътрудничеството на дадено предприятие, и по-конкретно в сравнение с приноса на останалите предприятия (Решение на Съда от 10 май 2007 г. по дело SGL Carbon/Комисия, C‑328/05 P, Сборник, стр. I‑3921, точка 88). В рамките на тази преценка обаче Комисията следва да се съобрази с принципа на равно третиране.

106 Освен това следва да се приеме, че видно от раздел Г, точка 2 от Известието относно сътрудничеството от 1996 г., същото може да се приложи по отношение на дадено предприятие, ако преди изпращането на изложението на възраженията то предостави на Комисията информация, която да допринесе за установяването на нарушението, или ако след като получи изложението на възраженията, уведоми Комисията, че не оспорва съществуването на фактите, на които тя основава своите обвинения.

107 В случая както групата IMI, така и жалбоподателите започват да сътрудничат след изпращането на изложението на възраженията. Следователно жалбоподателите могат да искат по-съществено намаление от предоставеното на групата IMI само ако при установяването на нарушението сътрудничеството от тяхна страна е улеснило в по-голяма степен задачата на Комисията в сравнение със сътрудничеството на групата IMI.

108 В това отношение се налага изводът, че видно от обжалваното решение, сътрудничеството от страна на жалбоподателите се отличава от това на групата IMI единствено по това, че само жалбоподателите „изясняват определени факти“ (съображения 809 и 812 от обжалваното решение). Освен това от обжалваното решение имплицитно следва, че според Комисията ползата от сътрудничеството съответно на групата IMI и на жалбоподателите е сходна, тъй като те започват да сътрудничат на етап, на който Комисията вече е в състояние, в частност поради сътрудничеството от страна на Mueller, групите Outokumpu и KME, на Wieland и на Chalkor, да установи разглежданото нарушение в неговата цялост. Впрочем жалбоподателите не поддържат, че към момента, в който започват да сътрудничат, Комисията не е в състояние да установи наличието на картела като цяло.

109 Следва също така да се подчертае, че изявление като посоченото в точка 102 по-горе, което само потвърждава информацията, предоставена на Комисията от друго предприятие на предходен етап от разследването, не улеснява значително задачата на Комисията и поради това не е достатъчно, за да оправдае намаляването на размера на глобата поради сътрудничество (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 8 юли 2004 г. по дело Mannesmannröhren-Werke/Комисия, T‑44/00, Recueil, стр. II‑2223, точка 301 и Решение на Общия съд от 25 октомври 2005 г. по дело Groupe Danone/Комисия, T‑38/02, Recueil, стр. II‑4407, точка 455).

110 С оглед на изложеното по-горе следва да се приеме, че Комисията не допуска грешка явна грешка в преценката относно ползата от сътрудничеството на жалбоподателите и не нарушава принципа за равно третиране, като по силата на Известието относно сътрудничеството от 1996 г. прилага по отношение на жалбоподателите и групата IMI еднакъв процент на намаляване. Ето защо настоящото правно основание също не е основателно.

111 Следователно жалбата трябва да бъде отхвърлена.

3. По насрещното искане, основано на евентуално по-благоприятното третиране на жалбоподателите в сравнение с Chalkor и групата IMI

Доводи на страните

112 Според Комисията в жалбите си съответно по дела T‑18/05 и T‑21/05 групата IMI и Chalkor твърдят, че при определянето на размера на глобите тя не взема предвид факта, че те не участват в споразуменията SANCO и споразуменията WICU и Cuprotherm и поради това извършеното от тях нарушение е по-леко в сравнение с това на жалбоподателите, Wieland и групата KME. Доводите на групата IMI и на Chalkor поставят въпроса за евентуалната дискриминация между участниците в картела в рамките на приетото за едно-единствено нарушение.

113 Комисията поддържа, че ако приеме доводите на групата IMI и на Chalkor по този въпрос, Общият съд би трябвало, упражнявайки пълен съдебен контрол, да увеличи глобите, наложени на групата KME, на жалбоподателите и на Wieland, а не да намали глобите, наложени на групата IMI и на Chalkor.

114 Жалбоподателите считат, че това искане следва да бъде отхвърлено.

Съображения на Общия съд

115 Следва да се отбележи, че в решенията си с днешна дата по дело IMI и др./Комисия (T‑18/05, все още непубликувано в Сборника) и по дело Chalkor/Комисия (T‑21/05, все още непубликувано в Сборника) Общият съд приема, че групата IMI и Chalkor извършват по-леко нарушение от това на групата Boliden, групата KME и Wieland и че Комисията допуска грешка, като не взема предвид това обстоятелство при определянето на размера на глобите.

116 Упражнявайки пълен съдебен контрол, Общият съд приема също така, че възприетият от Комисията начален размер на глобите е подходящ предвид тежестта, с която се характеризират като цяло трите части на картела, и че началният размер на наложените на групата IMI и на Chalkor глоби следва да се намали, поради факта че Комисията не ги счита за отговорни за споразуменията SANCO (Решение по дело IMI и др./Комисия, точка 115 по-горе, точки 166, 167 и 189 и Решение по дело Chalkor/Комисия, точка 115 по-горе, точки 104, 105 и 185).

117 Поради това искането на Комисията трябва да бъде отхвърлено.

По съдебните разноски

118 Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубила делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Все пак съгласно член 87, параграф 3, първа алинея от посочения процедурен правилник Общият съд може да разпредели съдебните разноски или да реши всяка страна да понесе направените от нея разноски, ако всяка от страните е загубила по едно или няколко от предявените основания или поради изключителни обстоятелства.

119 В случая са отхвърлени както жалбата на жалбоподателите, така и насрещното искане на Комисията. Следва обаче да се приеме, че по същество жалбоподателите са загубили делото. При тези условия следва да се постанови, че жалбоподателите понасят, наред с направените от тях съдебни разноски, и 90 % от тези на Комисията, а Комисията понася 10 % от направените от нея съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (осми състав)

реши:

1) Отхвърля жалбата.

2) Отхвърля направеното от Европейската комисия насрещно искане.

3) Boliden AB, Outokumpu Copper Fabrication AB и Outokumpu Copper BCZ SA понасят, наред с направените от тях съдебни разноски, и 90 % от тези на Комисията.

4) Комисията понася 10 % от направените от нея съдебни разноски.

Martins Ribeiro

Papasavvas

Wahl

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 19 май 2010 година.

Подписи

Съдържание

Обстоятелства, предхождащи спора

1. Административно производство

2. Обжалваното решение

Разглежданите продукти и пазари

Съставни части на разглежданото нарушение

Продължителност на разглежданото нарушение и неговият характер на продължено нарушение

Определяне на размера на глобите

Начален размер на глобите

– Тежестта

– Разграничително третиране

Основен размер на глобите

Отегчаващите и смекчаващите обстоятелства

Прилагане на Известието относно сътрудничеството от 1996 г.

Окончателен размер на глобите

Производство и искания на страните

От правна страна

1. По искането за частична отмяна на обжалваното решение

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

2. По искането за намаляване на размера на глобата

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

По правното основание, изведено от нарушение на принципа на пропорционалност

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

По съдебните разноски

* Език на производството: английски.