ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)

3 май 2007 година

Дело F‑123/05

Jean-Marc Bracke

срещу

Комисия на Европейските общности

„Длъжностни лица — Конкурс — Вътрешен конкурс — Условия за допускане — Обявление за конкурс — Условие, свързано с прослужено време — Персонал по съвместителство — Член 27 от Правилника — Принцип на добра администрация — Принцип на недопускане на дискриминация“

Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑н Bracke иска да се отмени решението на органа по назначаването от 7 септември 2005 г. за отхвърляне на жалбата му срещу решението на Комисията от 21 април 2005 г. за отказ да бъде назначен като длъжностното лице в срок за изпитване след провеждането на конкурса COM/PC/04

Решение: Отхвърля жалбата като неоснователна. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Конкурс — Вътрешни конкурси — Условия за допускане

(член 27, първа алинея и член 29, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Конкурс — Конкурсна комисия — Независимост — Граници

1.      Упражняването на правото на преценка, с което институциите разполагат при организиране на конкурси, в частност по отношение на определянето на условията за допускане, трябва да е съвместимо с императивните разпоредби на член 27, първа алинея и на член 29, параграф 1 от Правилника. Член 27, първа алинея и член 29, параграф 1 от Правилника императивно определят съответно целта на всяко назначаване и процедурната рамка, която трябва да се следва при заемане на свободна длъжност. Поради това правото на преценка винаги трябва да се упражнява в зависимост от изискванията, свързани със заеманите длъжности, и по-общо — от интереса на службата.

Като изисква като условие за допускане до вътрешен конкурс пет години прослужено време в качеството на длъжностно лице или на служител, за който се прилагат Условията за работа на другите служители, с изключение на периодите на работа по съвместителство в рамките на институциите, органът по назначаването прилага правилно членове 27 и 29 от Правилника. Всъщност това условие за допускане позволява да се гарантира не само че кандидатите имат професионален опит, но и че са доказали способностите си в рамките на служебните отношения, предвидени от Правилника и от Условията за работа на другите служители, които се различават с оглед на йерархията, оценяването и дисциплината от тези, които се прилагат за лицата, работещи по съвместителство. Посоченото условие не нарушава и принципа на равно третиране, тъй като с оглед на предмета на дейност лицата, работещи по съвместителство, и лицата, работещи като длъжностно лице или служител, не са в сходно положение.

(вж. точки 45, 46, 49—52 и 56)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 21 ноември 2000 г., Carrasco Benítez/Комисия, T‑214/99, Recuiel FP, стр. I‑A‑257 и II‑1169, точки 53 и 57; 13 декември 2006 г., Heus/Комисия, T‑173/05, Recuiel FP, стр. I‑A‑2‑329 и I‑A‑2‑1695, точки 37, 41, 42 и 44

2.      Органът по назначаването е длъжен при упражняване на правомощията си да приема решения, които не са незаконосъобразни. Следователно той не може да е обвързан от решение на конкурсна комисия, незаконосъобразността на което може да засегне впоследствие собствените му решения. Поради това когато конкурсна комисия неправилно допусне за участие в конкурс даден кандидат и го включи в списъка с подходящите кандидати, органът по назначаването трябва да откаже да го назначи с мотивирано решение, позволяващо на общностния съд да прецени основателността му.

Органът по назначаването трябва да проверява законосъобразността на решението на конкурсната комисия да допусне кандидат до конкурс едва в момента, когато се постави въпросът за ефективното му назначаване, а не когато конкурсната комисия му съобщи списъка с подходящите кандидати.

(вж. точки 64 и 65)

Позоваване на:

Съд — 23 октомври 1986 г., Schwiering/Сметна палата, 142/85, Recueil, стр. 3177, точки 19 и 20

Първоинстанционен съд — 16 март 2005 г., Ricci/Комисия, T‑329/03, Recuiel FP, стр. I‑A‑69 и II‑315, точка 35; 15 септември 2005 г., Luxem/Комисия, T‑306/04, Recuiel FP, стр. I‑A‑263 и II‑1209, точки 23 и 24