Дело C-298/05

Columbus Container Services BVBA & Co.

срещу

Finanzamt Bielefeld-Innenstadt

(Преюдициално запитване, отправено от Finanzgericht Münster)

„Членове 43 ЕО и 56 ЕО — Данък върху доходите и данък върху имуществото — Условия за облагане на печалбите на предприятие, намиращо се в друга държава-членка — Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане — Методи за освобождаване от или приспадане на данъка“

Заключение на генералния адвокат г-н P. Mengozzi, представено на 29 март 2007 г.   I - 10454

Решение на Съда (първи състав) от 6 декември 2007 г.   I - 10497

Резюме на решението

1. Свободно движение на хора — Свобода на установяване — Разпоредби на Договора — Приложно поле

   (член 43 ЕО)

2. Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници

   (член 234 ЕО)

3. Свободно движение на хора — Свобода на установяване — Свободно движение на капитали — Данъчно законодателство — Данъци върху доходите

   (член 43 ЕО и член 56 ЕО)

1.  Придобиването от едно или повече физически лица, които са местни лица в държава-членка, на всички дялове от дружество със седалище по учредителен акт в друга държава-членка, което придобиване предоставя на тези лица определено влияние върху решенията на дружеството и им позволява да определят неговите дейности, е предмет на разпоредбите на Договора относно свободата на установяване. Ето защо тези разпоредби са приложими към положение, при което всички дялове на дружеството се притежават пряко или непряко от членовете на едно и също семейство, които преследват еднакви интереси, взимат решенията, свързани с това дружество, и определят неговите дейности по общо съгласие чрез един и същи представител в общото му събрание.

   (вж. точки 30—32)

2.  Съдът не e компетентен в рамките на член 234 ЕО да се произнася относно евентуалното нарушаване от някоя от договарящите се държави-членки на разпоредбите на двустранните спогодби, които служат за премахване или за смекчаване на последиците от двойното данъчно облагане. Всъщност Съдът не може да разглежда отношението между национална мярка и разпоредбите на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, тъй като този въпрос не попада в обхвата на тълкуване на общностното право.

   (вж. точки 46—47)

3.  Членове 43 ЕО и 56 ЕО трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат данъчно законодателство на държава-членка, по силата на което доходите на местно лице в държава-членка от капиталови инвестиции в място на стопанска дейност, което е разположено в друга държава-членка, независимо от съществуването на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, сключена с държавата-членка, в която е разположено това място на стопанска дейност, не са освободени от националния данък върху доходите, а са предмет на национално данъчно облагане, от което се приспада платеният в другата държава-членка данък.

   Всъщност при актуалното състояние на хармонизиране на общностното данъчно право държавите-членки се ползват с определена автономия. От тази данъчна компетентност следва, че свободата на дружествата да правят избор между различните държави-членки по отношение на установяването си не означава в никакъв случай, че последните са длъжни да съобразят собствените си данъчни системи с различните системи на данъчно облагане на други държави-членки, за да се гарантира, че дружество, което е избрало да се установи в дадена държава-членка, се облага на национално ниво по същия начин, както дружество, което е избрало да се установи в друга държава-членка. Посочената данъчната автономия означава също, че държавите-членки са свободни да определят условията и равнището на данъчно облагане на различните видове места на стопанска дейност на национални дружества, които осъществяват дейност в чужбина, при условие че тези дружества не са третирани дискриминационно в сравнение със сходни национални места на стопанска дейност.

   (вж. точки 43, 45, 51, 53, 57 и диспозитива)