Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа
(член 2, параграф 1 и член 6, параграф 1 от Директива 77/388 на Съвета)
Член 2, параграф 1 и член 6, параграф 1 от Шеста директива 77/388 за хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота трябва да бъдат тълкувани в смисъл, че когато клиентът по договор за предоставяне на облагани с данък върху добавената стойност хотелиерски услуги упражни предоставената му възможност за отказ и внесените като задатък суми бъдат задържани от хотелиера, последните трябва да се разглеждат като предварително определено обезщетение за прекратяване на договора, заплащано с оглед на поправянето на вредите, претърпени в резултат от неизпълнение от страна на клиента, без пряка връзка с възмездно извършване на услуга и следователно — като необлагаеми с този данък.
Всъщност внасянето на задатък от клиент и задължението на хотелиера да не договаря с другиго, доколкото това би му попречило да изпълни задълженията, поети по отношение на клиента, не могат да се квалифицират като взаимни престации, тъй като в случая посоченото задължение произтича пряко от договора за настаняване, а не от внасянето на задатъка. Така, когато в резултат от направената резервация хотелиерът извърши уговорената престация, той само изпълнява договора, който е сключил със своя клиент, в съответствие с принципа, че договорите следва да се изпълняват. При това положение изпълнението на това задължение не може да се квалифицира като насрещна престация за внесения задатък.
(вж. точки 23, 25, 36 и диспозитива)