Дело C-263/05

Комисия на Европейските общности

срещу

Италианска република

„Неизпълнение на задължения от държава-членка — Околна среда — Директиви 75/442/ЕИО и 91/156/ЕИО — Понятие за отпадък — Вещества или предмети, предназначени за операции по обезвреждане или по възстановяване — Производствени остатъци, които могат да бъдат използвани повторно“

Решение на Съда (трети състав) от 18 декември 2007 г.   I - 11748

Резюме на решението

1. Околна среда — Отпадъци — Директива 75/442 — Понятие за отпадък

   (член 174, параграф 2 ЕО; член 1, буква а) от Директива 75/442 на Съвета, изменена с Директива 91/156)

2. Околна среда — Отпадъци — Директива 75/442 — Понятие за отпадък

   (член 1, буква а) от Директива 75/442 на Съвета, изменена с Директива 91/156)

3. Околна среда — Отпадъци — Директива 75/442 — Приложно поле

   (член 1, буква а) и член 2, параграф 1 от Директива 75/442 на Съвета, изменена с Директива 91/156)

1.  Квалифицирането като „отпадък“ на вещество или предмет по смисъла на член 1, буква а) от Директива 75/442 относно отпадъците, изменена с Директива 91/156, произтича предимно от поведението на притежателя и от значението на израза „изхвърля“. Този израз трябва да се тълкува не само в светлината на основната цел на Директивата, която съгласно трето съображение от последната е опазването на човешкото здраве и околната среда от вредно въздействие, причинено от събирането, превозването, третирането, съхранението и депонирането на отпадъци, но и с оглед на член 174, параграф 2 ЕО, който предвижда, че политиката на Общността в областта на околната среда има за цел постигането на високо равнище на защита и се основава на принципите на предпазните мерки и на превантивните действия. От това следва, че посоченият израз, а следователно и понятието за отпадък, не може да се тълкуват стеснително.

   (вж. точки 32—33)

2.  Действителното съществуване на „отпадък“ по смисъла на член 1, буква а) от Директива 75/442 относно отпадъците, изменена с Директива 91/156, трябва да се провери с оглед на всички обстоятелства, като се има предвид нейната цел и се следи да не се нарушава нейната ефикасност.

   Ето защо определени обстоятелства могат да указват наличието на действие по изхвърляне или на намерение или задължение за „изхвърляне“ на вещество или предмет по смисъла на посочената разпоредба. Такава по-специално е хипотезата, когато дадено вещество е остатък от производство или потребление, тоест продукт, чието добиване като такъв не е било поставено като цел, тъй като методът на третиране или начинът на употреба на дадено вещество не са определящи, за да бъде то класифицирано или не като отпадък.

   Освен критерия, дали дадено вещество е производствен остатък или не, релевантен критерий при преценка дали то представлява отпадък по смисъла на Директивата е степента на вероятност за повторно използване на това вещество без действия по предварителна преработка. Вероятността за такова повторно използване е голяма, ако извън обикновената възможност за повторно използване на веществото е налице икономическа изгода за притежателя да направи това. При подобна хипотеза въпросното вещество вече не може да се разглежда като бреме, което неговият притежател търси начин да изхвърли, а като същински продукт.

   При все това единствено обстоятелството, че дадено вещество е предназначено да бъде използвано повторно или че може да бъде използвано повторно, не може да бъде определящо за квалифицирането му като отпадък. Вещ, материал или суровина, получени в резултат на производствен процес, който не е предназначен за производството им, могат да се приемат за страничен продукт, който притежателят не желае да изхвърли, само ако повторното им използване, включително за нуждите на икономически оператори, различни от производителя, е не само вероятно, но и сигурно, не изисква предварително третиране и се явява продължение на производствения процес или на процеса на използване.

   (вж. точки 34—35, 38, 40, 49—50)

3.  Тъй като в Директива 75/442 относно отпадъците, изменена с Директива 91/156, не се предвижда никакъв критерий от решаващо значение, за да се установи намерението на притежателя да изхвърли определено вещество или предмет, при липса на общностни разпоредби държавите-членки са свободни да избират доказателствените средства за установяване на различните обстоятелства, посочени в директивите, които транспонират, доколкото не се накърнява ефикасността на общностното право. Така държавите-членки могат например да определят различни категории отпадъци по-специално за да улеснят организацията и контрола на тяхното управление, стига да са спазени задълженията, произтичащи от директивата или от други разпоредби на общностното право, които се отнасят до тези отпадъци, и евентуалните категории, изключени от приложното поле на законодателните текстове, приети с оглед на транспонирането на произтичащите от Директивата задължения, да са изключени съобразно член 2, параграф 1 от нея.

   (вж. точка 41)