Дело C-64/05 P

Кралство Швеция

срещу

Комисия на Европейските общности

„Обжалване — Регламент (ЕО) № 1049/2001 — Публичен достъп до документи на институциите — Документи, произхождащи от държава-членка — Противопоставяне от страна на тази държава-членка на оповестяването на посочените документи — Обхват на член 4, параграф 5 от посочения регламент“

Заключение на генералния адвокат г-н M. Poiares Maduro, представено на 18 юли 2007 г.   I - 11394

Решение на Съда (голям състав) от 18 декември 2007 г.   I - 11420

Резюме на решението

1. Европейски общности — Институции — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Изключения от правото на достъп до документи

   (член 4, параграф 5 и член 9, параграф 3 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)

2. Европейски общности — Институции — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Изключения от правото на достъп до документи

   (член 4, параграф 5 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)

3. Европейски общности — Институции — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Изключения от правото на достъп до документи

   (член 255, параграфи 1 и 2; член 4, параграфи 1—3 и член 5 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)

4. Европейски общности — Институции — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Изключения от правото на достъп до документи

   (член 10 ЕО; член 4, параграфи 1—3 и членове 5, 7 и 8 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)

5. Европейски общности — Институции — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Изключения от правото на достъп до документи

   (член 4, параграфи 1—3 и членове 7 и 8 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)

6. Европейски общности — Институции — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Изключения от правото на достъп до документи

   (член 4, параграфи 1—3 и член 5 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)

1.  Когато държава-членка е упражнила възможността, предоставена ѝ от член 4, параграф 5 от Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, да поиска произхождащ от тази държава конкретен документ да не се оповестява без предварителното ѝ съгласие, евентуалното оповестяване на този документ от институцията изисква предварителното получаване на съгласие от посочената държава-членка. Тъй като от правна гледна точка „съгласие“ се различава от обикновено „мнение“, то самият текст на посочената разпоредба не допуска тълкуване, според което тази разпоредба предоставя на държавата-членка, упражнила тази възможност, само правото да бъде консултирана от страна на институцията, преди последната да реши да даде достъп до въпросния документ, въпреки евентуалното противопоставяне на посочената държава-членка. Употребата в посочения член 4, параграф 5 на израза „може да поиска“ просто подчертава, че тази разпоредба предоставя една възможност в полза на държавата-членка, като единствено ефективното ѝ упражняване в конкретен случай има за последица въздигането на предварителното съгласие на държавата-членка в необходимо условие за бъдещото оповестяване на въпросния документ.

   (вж. точки 45, 47 и 50)

2.  Член 4, параграф 5 от Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията далеч не обхваща само документите, чиито „автори“ са държавите-членки или които са били „изготвени“ от последните, а се отнася потенциално до всеки „произхождащ“ от държава-членка документ, т.е. до всички документи, които държава-членка предава на дадена институция, независимо кой е авторът им. Така единственият релевантен критерий е източникът на документа и предоставянето от страна на съответната държава-членка на документ, който е бил нейно притежание.

   (вж. точка 61)

3.  От съображение 10 на Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията и от член 2, параграф 3 от него е видно, че всички държани от институциите документи попадат в приложното поле на този регламент, включително произхождащите от държавите-членки, така че достъпът до тези документи по принцип се урежда от разпоредбите на последния, по-специално тези, които предвиждат материалноправни изключения от правото на достъп. Така изброените в член 4, параграфи 1—3 от този регламент изключения от посоченото право трябва да се тълкуват и прилагат стриктно.

   Тези изключения ограничават упражняването на предоставеното с параграф 5 от същия член правомощие на държавата-членка, на която в това отношение се предоставя само правомощие за участие във взимане на общностните решения. От тази гледна точка предварителното съгласие на държавата-членка, на което се позовава посоченият параграф 5, не наподобява дискреционно право на вето, а вид утвърдително становище за липсата на посочените в параграфи 1—3 изключения. Следователно този параграф 5 не може да се тълкува в смисъл, че предоставя на държавата-членка общо и безусловно право на вето, с което тя да може по свое усмотрение да се противопоставя на оповестяването на произхождащи от нея документи, държани от институция, така че достъпът до тези документи да престава да се урежда от разпоредбите на посочения регламент и да зависи само от разпоредбите на националното право.

   (вж. точки 66, 67, 75 и 76)

4.  Когато изпълнението на член 4, параграфи 1—3 от Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията е поверено съвместно на общностната институция и на държавата-членка, упражнила предоставената ѝ от член 4, параграф 5 от посочения регламент възможност, и когато по този начин такова изпълнение зависи от диалога, който трябва да се осъществява между тях, те са длъжни да действат и да си сътрудничат, в съответствие с посоченото в член 10 ЕО задължение за лоялно сътрудничество, така че посочените норми да могат да се приложат ефективно.

   От това най-напред следва, че институцията, получила заявление за достъп до произхождащ от държава-членка документ, и последната трябва незабавно да започнат добросъвестен диалог относно евентуалното приложение на предвидените в член 4, параграфи 1—3 от Регламент № 1049/2001 изключения, след като заявлението е съобщено от институцията на посочената държава-членка, като следят по-специално за необходимостта институцията да вземе становище в сроковете по членове 7 и 8 от регламента, в които е длъжна да се произнесе относно това заявление за достъп.

   (вж. точки 85 и 86)

5.  Държава-членка, която след диалога с общностна институция относно евентуалното приложение на изключенията, предвидени в член 4, параграфи 1—3 от Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, се противопоставя на оповестяването на въпросния документ, е длъжна да мотивира това противопоставяне във връзка с посочените изключения.

   В действителност институцията не може да приеме противопоставянето от страна на държава-членка на оповестяването на произхождащ от последната документ, ако това противопоставяне не е мотивирано или ако тези мотиви не са свързани с позоваване на изброените в член 4, параграфи 1—3 от Регламент № 1049/2001 изключения. Когато въпреки изразената в този смисъл изрична покана, отправена от институцията до държавата-членка, последната не ѝ предостави такива мотиви, посочената институция, ако от своя страна счита, че не е приложимо никое от посочените изключения, трябва да предостави достъп до искания документ.

   На последно място, в съответствие с членове 7 и 8 от посочения регламент самата институция е длъжна да мотивира решението за отказ, което тя противопоставя на автора на заявлението за достъп до документ. Такова задължение означава, че в посоченото решение институцията трябва да посочи не само изразеното от съответната държава-членка противопоставяне на оповестяването на искания документ, а също и приведените от посочената държава-членка доводи, за да се направи извод за приложението на някое от предвидените в член 4, параграфи 1—3 от същия регламент изключения от правото на достъп. В действителност тези данни могат да позволят на заинтересованото лице да разбере произхода и причините на направения отказ, както и кой съд е компетентен да осъществи, ако е необходимо, възложения му контрол.

   (вж. точки 87—89)

6.  Член 4, параграф 5 от Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията няма за предмет да въвежда разделение между две правомощия — националното и общностното, които имат различни цели, а установява процес на вземане на решения, който има за предмет единствено да определи дали достъпът до документ трябва да бъде отказан по силата на някое от посочените в член 4, параграфи 1—3 от въпросния регламент материалноправни изключения, в който процес на вземане на решения участват както общностната институция, така и съответната държава-членка.

   В подобен случай правомощие на общностния съд е да извърши контрол, по искане на заинтересованото лице, получило отказ за достъп от институцията, дали посоченият отказ може правомерно да се основава на въпросните изключения, независимо дали отказът произтича от направената от самата институция преценка на изключенията или от тази на държавата-членка. Освен това, по отношение на посоченото заинтересовано лице, намесата на държавата-членка не засяга общностния характер на решението, което впоследствие е отправено до него от сезираната институция в отговор на заявлението за достъп, свързано с държан от нея документ.

   (вж. точки 93 и 94)