Дело C-20/05

Наказателно производство

срещу

Karl Josef Wilhelm Schwibbert

(Преюдициално запитване, отправено от Tribunale civile e penale di Forlì)

„Директива 98/34/ЕО — Процедура за предоставяне на информация в сферата на техническите стандарти и регламенти — Задължение за съобщаване на проектите за технически регламенти — Национален закон, налагащ задължение за поставяне на отличителния знак на националния орган, отговорен за събирането на авторски възнаграждения, върху пуснатите на пазара компакт дискове — Понятие за технически регламент“

Заключение на генералния адвокат г-жа V. Trstenjak, представено на 28 юни 2007 г.   I - 9450

Решение на Съда (трети състав) от 8 ноември 2007 г.   I - 9468

Резюме на решението

1. Преюдициални въпроси — Допустимост — Необходимост от предоставяне на Съда на достатъчно точни сведения за фактическия и правен контекст

   (член 234 ЕО; член 20 от Статута на Съда)

2. Сближаване на законодателствата — Процедура за предоставяне на информация в сферата на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество — Директива 98/34

   (член 1, точки 3, 11 и член 8, параграф 1 от Директива 98/34 на Европейския парламент и Съвета)

1.  Целта на съдържащата се в актовете за препращане информация е не само да позволи на Съда да даде полезен отговор, но също така да даде възможност на правителствата на държавите-членки и на другите заинтересовани страни да представят бележки съгласно член 20 от Статута на Съда. Съдът трябва да следи за запазване на тази възможност предвид обстоятелството, че съгласно горепосочената разпоредба на заинтересованите страни се съобщават само актовете за препращане. Така е необходимо поставящият въпроса национален съд да предостави минимални разяснения относно причините за избор на общностните разпоредби, чието тълкуване е поискал, и относно връзката, която провежда между тях и националното законодателство, приложимо към спора.

   (вж. точка 21)

2.  Директива 98/34, установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество, изменена с Директива 98/48, трябва да се тълкува в смисъл, че национални разпоредби, които след въвеждането на Директива 83/189, установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите стандарти и регламенти, установяват задължението за поставяне на определен отличителен знак върху компакт дискове с произведения на изобразителното изкуство с цел търговия в съответната държава-членка, съставляват технически регламент, който поради това че Комисията не е била уведомена за него не може да се изтъкне срещу частноправен субект.

   Всъщност като се има предвид, че поставянето на такъв отличителен знак, целящ да осведоми потребителите и националните власти, че възпроизвеждането е законно направено, се прави върху самия носител, който съдържа произведението на интелектуалния труд, тоест върху самия продукт и поради това спада към приложимите за съответните продукти изисквания във връзка с маркирането и етикетирането, такъв отличителен знак представлява техническа спецификация по смисъла на член 1, точка 3 от Директива 98/34, която предполага националната мярка задължително да се отнася до продукта или до опаковката му като такива. Следователно след като тази спецификация е задължителна de jure за търговията с компакт дискове, тази спецификация представлява технически регламент по смисъла на член 1, точка 11, първа алинея от директивата.

   Включването в приложното поле на задължението за поставяне на определения отличителен знак на нови носители като компакт дискове следва да се счита за промяна в проекта за технически регламент, посочена в член 8, параграф 1, трета алинея от посочената директива, и поради това Комисията е трябвало да бъде уведомена за него, доколкото задължението за поставяне на посочения знак е обхванало разглежданите продукти след въвеждането на Директива 83/189 — обстоятелство, което националният съд е длъжен да установи. В такъв случай частноправните субекти могат да се позоват на неприложимостта на такъв технически регламент пред националния съд, който е длъжен да откаже прилагането му.

   (вж. точки 35—37, 40—42, 44, 45 и диспозитива)