15.8.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 209/13

1)

Член 43 ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че допуска законодателство на държава-членка, което освобождава от корпоративен данък дивидентите, които местно дружество получава от друго местно дружество, но предвижда облагането с този данък на дивидентите, които местно дружество получава от чуждестранно дружество, в което местното дружество има участие, даващо му възможност да упражнява определено влияние върху решенията на чуждестранното дружество и да определя неговата дейност, и едновременно с това предоставя данъчен кредит за действително изплатения данък от разпределящото дружество в държавата, за която е местно — при условие че данъчната ставка върху дивидентите с чуждестранен произход не е по-висока от прилаганата данъчна ставка за дивидентите с национален произход, както и че данъчният кредит е поне равен на платената сума в държавата-членка на разпределящото дружество, до облагаемия размер в държавата-членка на дружеството получател.

Член 56 ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че допуска законодателство на държава-членка, което освобождава от корпоративен данък дивидентите, които местно дружество получава от друго местно дружество, но предвижда облагането с този данък на дивидентите, които местно дружество получава от чуждестранно дружество, в което местното дружество притежава поне 10 % от правата на глас, и едновременно с това предоставя данъчен кредит за действително изплатения данък от разпределящото дружество в държавата, за която е местно, при условие че данъчната ставка върху дивидентите с чуждестранен произход не е по-висока от прилаганата данъчна ставка за дивидентите с национален произход, както и че данъчният кредит е поне равен на платената сума в държавата-членка на разпределящото дружество, до облагаемия размер в държавата-членка на дружеството получател.

Член 56 ЕО трябва, по-нататък, да се тълкува в смисъл, че не допуска законодателство на държава-членка, което освобождава от корпоративен данък дивидентите, които местно дружество получава от друго местно дружество и едновременно с това предвижда облагането с този данък на дивидентите, които местно дружество получава от чуждестранно дружество, в което то притежава под 10 % от правата на глас, без да му предоставя данъчен кредит за действително изплатения от разпределящото дружество данък в държавата, за която то е местно.

2)

Член 56 ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска законодателство на държава-членка, което позволява да се освободят от корпоративен данък някои дивиденти, които местни застрахователни компании са получили от местни дружества, но изключва освобождаването за подобни дивиденти, получени от чуждестранни дружества, доколкото това води до по-неблагоприятно третиране на последните дивиденти.

3)

Член 43 ЕО и член 48 ЕО трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат в данъчната основа на местно дружество, установено в държава-членка, да бъдат включени реализирани от чуждестранно контролирано дружество печалби в друга държава-членка, когато за тези печалби там е предвидено по-ниско ниво на данъчно облагане в сравнение с приложимото в първата държава, освен ако това включване е свързано само с изцяло привидни договорености, които целят да се избегне заплащането на обикновено дължимия национален данък.

Следователно такава данъчна мярка не трябва да се прилага, когато въз основа на обективни факти, които могат да бъдат проверени от трети лица, се установи, независимо от наличието на съображения от данъчен характер, че това чуждестранно контролирано дружество реално е установено в приемащата държава-членка и действително осъществява стопанска дейност там.

При все това, 43 ЕО и член 48 ЕО трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национално данъчно законодателство, което налага определени изисквания, които трябва да се спазят, в случай че местното дружество иска да бъде освободено от вече платените данъци върху печалбите на това контролирано дружество в държавата, за която то е местно, при условие че тези изисквания имат за цел да се провери реалното установяване на чуждестранното контролирано дружество и действителното осъществяване на стопанска дейност от същото, без това да включва прекомерна административна принуда.

4)

Членове 56 ЕО—58 ЕО трябва да се тълкуват в смисъл, че те не са пречка за съществуването на законодателство на държава-членка, което предоставя данъчно предимство за корпоративния данък върху някои дивиденти, които местни дружества са получили от местни дружества, но изключва подобно предимство за дивидентите, получени от установени в трета страна дружества, а именно когато предоставянето на въпросното предимство е поставено в зависимост от условия, чието спазване може да бъде проверено от компетентните органи на тази държава-членка само при получаване на сведения от третата страна, в която е установено разпределящото дружество.

5)

При липса на общностна уредба във вътрешния правен ред на всяка държава-членка трябва да се посочат компетентните юрисдикции и да се приемат процесуални правила за съдебните производства, предназначени да гарантират защитата на правата, които правните субекти черпят от общностното право, включително определянето на вида на предявяваните от увредените лица искове пред националните юрисдикции. Последните са длъжни да гарантират все пак, че правните субекти разполагат с ефективен правен способ за защита, който им позволява да получат връщане на недължимо платения данък и на изплатените на посочената държава-членка или удържани от нея суми, които са пряко свързани с данъка. Що се отнася до други вреди, претърпени от дадено лице поради нарушение на общностното право, за което е отговорна държава-членка, последната е длъжна да поправи вредите, причинени на частноправните субекти при условията, посочени в точка 51 от Решение от 5 март 1996 г. по дело Brasserie du pêcheur и Factortame (C-46/93 и C-48/93), без това да изключва, че въз основа на националното право отговорността на държавата може да бъде реализирана при по-малко ограничителни условия.

Когато се окаже, че законодателството на държава-членка съставлява забранено с член 43 ЕО ограничение пред свободата на установяване или забранено с член 56 ЕО ограничение пред свободното движение на капитали, препращащата юрисдикция може с оглед определяне на вредите, подлежащи на обезщетяване, да провери дали увредените лица са положили разумна грижа, за да избегнат вредата или да ограничат обхвата й, и дали по-специално са прибягнали навреме до всички способи за правна защита, които са имали на свое разположение. Все пак с оглед да се избегне възможността упражняването на правата, които член 43 ЕО и член 56 ЕО предоставят на частноправните субекти, да стане невъзможно или изключително трудно, препращащата юрисдикция може да определи дали прилагането на посоченото законодателство, евентуално във връзка с релевантните разпоредби на спогодби за избягване на двойното данъчно облагане, във всички случаи би довело до отхвърляне на претенциите на ищците в главното производство, отправени към данъчната администрация на съответната държава-членка.