Дело T-301/04

Clearstream Banking AG и

Clearstream International SA

срещу

Комисия на Европейските общности

„Конкуренция — Злоупотреба с господстващо положение — Финансови услуги — Решение за установяване на нарушение на член 82 ЕО — Отказ да се предоставят трансгранични услуги по клиринг и сетълмент — Дискриминационно ценообразуване — Съответен пазар — Вменяване на неправомерното поведение“

Решение на Първоинстанционния съд (пети състав) от 9 септември 2009 г.   II ‐ 3164

Резюме на решението

1. Конкуренция — Господстващо положение — Разглеждан пазар — Разграничаване — Комплексна икономическа преценка — Право на преценка на Комисията — Съдебен контрол — Граници

   (член 82 ЕО)

2. Конкуренция — Господстващо положение — Разглеждан пазар — Разграничаване — Критерии

   (член 82 ЕО)

3. Конкуренция — Господстващо положениe — Разглеждан пазар — Разграничаване — Критерии — Заменяемост на стоките или услугите от страна на предлагането и от страна на търсенето

   (член 82 ЕО; Известие 97/C 372/03 на Комисията)

4. Конкуренция — Господстващо положение — Разглеждан пазар — Разграничаване — Влияние на предишната практика на Комисията при вземане на решения — Липса

   (член 82 ЕО)

5. Конкуренция — Господстващо положение — Разглеждан пазар — Разграничаване — Критерии — Пълна липса на конкуренция от страна на други услуги, които са частично взаимозаменяеми — Ненужно условие

   (член 82 ЕО)

6. Конкуренция — Административна процедура — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Решение, което изисква сложна икономическа или техническа преценка — Съдебен контрол — Граници

   (членове 81 ЕО и 82 ЕО)

7. Конкуренция — Господстващо положение — Злоупотреба — Задължения на предприятие с господстващо положение — Възможност за предприятието с господстващо положение да защитава търговските си интереси, при условие че не укрепва господстващото си положение, нито злоупотребява с него

   (член 82 ЕО)

8. Конкуренция — Господстващо положение — Злоупотреба — Понятие — Липса на нарушение — Влияние на целта на представляващото злоупотреба поведение

   (член 82 ЕО)

9. Конкуренция — Господстващо положение — Злоупотреба — Понятие — Поведение, чиито последици или цел препятстват поддържането или развитието на конкуренцията

   (член 82 ЕО)

10. Конкуренция — Господстващо положение — Злоупотреба — Дискриминационен отказ на достъп до първични услуги по клиринг и сетълмент за ценни книжа, емитирани съгласно германското право

    (член 82ЕО)

11. Конкуренция — Господстващо положение — Злоупотреба — Прилагане на дискриминационно ценообразуване

    (член 82 ЕО)

12. Конкуренция — Господстващо положение — Злоупотреба — Прилагане на различни условия по отношение на еквивалентни сделки — Необходимост от доказване на действително нарушение на конкуренцията — Липса

    (член 3, параграф 1, буква ж) ЕО и член 82, втора алинея, буква в) ЕО)

13. Конкуренция — Общностни правила — Нарушение, извършено от дъщерно дружество — Вменяване в отговорност на дружеството майка — Условия

14. Конкуренция — Административна процедура — Решение на Комисията — Установяване на санкционираните нарушения

    (членове 81 ЕО и 82 ЕО)

15. Производство — Събиране на доказателства — Изслушване на свидетели — Право на преценка на Първоинстанционния съд

    (член 68, параграф 1 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд)

1.  Тъй като определянето на разглеждания пазар за целите на общностното право на конкуренция предполага сложни икономически преценки от страна на Комисията, то може да бъде предмет само на ограничен контрол от страна на общностния съд. Последният обаче не може да не упражни контрол върху тълкуването от Комисията на данни от икономическо естество. В това отношение той трябва да провери дали Комисията е основала преценката си на всички точни, достоверни и съгласувани доказателства, които трябва да бъдат взети предвид, за да се прецени дадено сложно положение, и които подкрепят изведените от тях заключения.

   (вж. точка 47)

2.  За да се изследва евентуалното наличие на господстващо положение на едно предприятие на определен отраслов пазар, възможностите за конкуренция трябва да се преценяват в рамките на пазара, обхващащ всички стоки или услуги, които в зависимост от характеристиките си са в състояние в голяма степен да задоволят постоянни нужди и са малко взаимозаменяеми с други стоки или услуги.

   По-нататък, като се има предвид, че определянето на разглеждания пазар дава възможност да се оцени дали даденото предприятие е в състояние да препятства поддържането на ефективна конкуренция и в една измерима степен да действа независимо от своите конкуренти и клиенти, изследване с тази цел не може да се ограничи само до обективните характеристики на стоките или услугите, а следва също да вземе предвид условията за конкуренция и структурата на търсене и предлагане на пазара.

   Понятието за съответен пазар предполага, че между спадащите към него стоки и услуги може да съществува ефективна конкуренция, което изисква достатъчна степен на взаимозаменяемост на всички стоки или услуги, които спадат към един и същ пазар, с оглед на сходната им употреба.

   (вж. точки 48 и 49)

3.  Както следва от Известие на Комисията относно определянето на съответния пазар по смисъла на общностното право на конкуренция, „[с]ъответният продуктов пазар обхваща всички продукти и/или услуги, които се считат за взаимозаменяеми или заместващи от потребителя поради характеристиките на продуктите, техните цени и целта на тяхната определена употреба“. Заменяемостта при предлагането може също да бъде взета предвид при определянето на пазарите в ситуациите, при които последиците от нея са еквивалентни на тези от заменяемостта при търсенето по отношение на тяхната ефективност и непосредственост. Това означава, че доставчиците са в състояние да променят производството към съответните продукти и да ги продават в краткосрочен план без значителни допълнителни разходи или рискове в отговор на малки, но постоянни промени в съответните цени.

   В това отношение Комисията не допуска явна грешка в преценката, като приема, че е налице специфичен пазар на първични услуги по клиринг и сетълмент за ценни книжа, емитирани съгласно германското право, който е различен от пазара на вторични услуги, поради това че след като дадено предприятие има фактически монопол на този пазар и следователно представлява неизбежен търговски партньор за посочените първични услуги, нито при търсенето, нито при предлагането съществува заменяемост.

   В действителност подпазар, който има специфични характеристики от гледна точка на търсенето и предлагането и предлага стоки или услуги, заемащи необходимо и незаменимо място на по-общия пазар, към който спада, трябва да бъде разглеждан като отделен пазар на стоки или услуги. В този смисъл е достатъчно да може да се отграничи потенциален, дори хипотетичен пазар, какъвто е случаят, когато продуктите или услугите са необходими за упражняването на дадена дейност и за тях има ефективно търсене от страна на предприятия, които възнамеряват да упражняват тази дейност. Следователно определящо е да могат да бъдат отграничени два различни стадия на производство, които са свързани, доколкото продуктът нагоре по веригата е елемент, необходим за доставката на продукта надолу по веригата.

   (вж. точки 50, 51, 57, 62, 64—68 и 73)

4.  В рамките на правото си да взема решения Комисията е длъжна да прави отделен анализ на конкретните обстоятелства по всяко дело, без да е обвързана от по-ранните решения. Следователно страните, до които се отнася дадено решение на Комисията за прилагане на член 82 ЕО, нямат основание да поставят под въпрос нейните констатации, с мотива че се различават от направени по-рано констатации по друг случай, дори ако се предположи, че разглежданите по двете дела пазари са сходни, и дори идентични.

   (вж. точка 55)

5.  Дори съществуването на конкурентно отношение между две услуги да не предполага пълната им взаимозаменяемост за определена употреба, констатирането на господстващо положение за дадена услуга не изисква пълна липса на конкуренция с други услуги, с които тя е частично взаимозаменяема, след като тази конкуренция не поставя под въпрос възможността на предприятието да оказва значително влияние върху условията, при които се развива конкуренцията, и във всички случаи да извършва дейността си до голяма степен, без да трябва да ги има предвид и без при все това поведението му да му вреди.

   (вж. точка 64)

6.  Макар общностният съд по общо правило да упражнява цялостен контрол относно това дали са изпълнени или не условията за прилагане на правилата за конкуренция, неговият контрол върху направените от Комисията сложни икономически преценки все пак следва да се свежда до проверка дали са спазени процесуалните правила и изискването за мотивиране, дали фактите са установени точно и дали не е налице явна грешка в преценката на фактите или злоупотреба с власт.

   Освен това, доколкото дадено решение на Комисията е резултат от сложни технически преценки, те по правило подлежат на ограничен съдебен контрол, което означава, че преценката от общностния съд на фактическите обстоятелства не може да замести тази на Комисията.

   При все това макар общностният съд да признава свобода на преценка на Комисията в икономическата или техническата област, това не означава, че той трябва да се въздържа от упражняване на контрол върху тълкуването от Комисията на данни с такъв характер. Всъщност общностният съд по-конкретно трябва не само да провери дали представените доказателства установяват действителното положение и дали същите са достоверни и съгласувани, но и да провери дали тези доказателства включват всички релевантни данни, които трябва да бъдат взети предвид, за да се направи преценка на дадена сложна ситуация, както и това дали те са от такъв характер, че да подкрепят изведените от тях заключения.

   (вж. точки 93—95)

7.  Дори самата констатация за наличие на господстващо положение да не съдържа какъвто и да било упрек към дадено предприятие, същото следва да носи, независимо от причините за едно такова положение, особена отговорност да не засяга с поведението си ефективната и ненарушена конкуренция на общия пазар. Освен това дори наличието на господстващо положение да не лишава предприятие в такова положение от правото да защитава собствените си търговски интереси, когато те са застрашени, и дори това предприятие да има в разумна степен възможност да извършва действия, които счита за подходящи за запазване на посочените интереси, такова поведение все пак е неприемливо, когато има за цел да укрепи господстващото положение и да злоупотреби с него.

   От естеството на наложените с член 82 ЕО задължения следва, че при определени обстоятелства предприятията с господстващо положение могат да бъдат лишавани от правото да имат поведение или да извършват действия, които сами по себе си не представляват злоупотреба и които дори не биха били укорими, ако са предприети или извършени от предприятия, които не заемат господстващо положение.

   В това отношение фактът, че предприятие с господстващо положение на пазара на първични услуги по клиринг и сетълмент за ценни книжа, емитирани съгласно германското право, забавя прекия достъп на друго предприятие до необходимата за посочените услуги информационна система, е поведение, което представлява злоупотреба.

   (вж. точки 132, 133 и 136)

8.  Понятието за злоупотреба е обективно понятие, визиращо поведението на предприятие с господстващо положение, което може да повлияе върху структурата на пазара, където именно вследствие на присъствието на въпросното предприятие степента на конкуренция вече е по-слаба и което със средства, различни от управляващите нормалната конкуренция на стоките или услугите въз основа на престациите на икономическите оператори, води до създаване на пречки за поддържането на степента или за развитието на все още съществуващата на пазара конкуренция. Поради това поведението на предприятие, което има господстващо положение, може да бъде разглеждано като злоупотреба по смисъла на член 82 ЕО, дори и при липса на каквото и да било нарушение. Следователно фактът, че предприятие с господстващо положение не е преследвало никаква антиконкурентна цел, няма отношение към правната квалификация на фактите. В този контекст установяването на целта на спорните действия на посоченото предприятие с господстващо положение може да подкрепи извода за наличие на злоупотреба с господстващо положение, но не го обуславя.

   (вж. точки 140—142)

9.  За да се установи нарушение на член 82 ЕО, е достатъчно да се докаже, че представляващото злоупотреба поведение на предприятието с господстващо положение има тенденция да ограничава конкуренцията или, с други думи, че поведението е или може да бъде от естество да има подобни последици.

   (вж. точка 144)

10.  За да се приеме, че е налице злоупотреба по смисъла на член 82 ЕО в случаите, когато е налице отказ на услуга, последният трябва да е от естество да отстрани всяка конкуренция на пазара от страна на търсещия услугата, този отказ да не може да бъде обективно обоснован и услугата сама по себе си да е необходима за упражняването на дейността на търсещия я. За съществени или необходими се считат стоките или услугите, които нямат никакъв реален или потенциален заместител. Освен това критерият за отстраняване на всяка конкуренция не налага Комисията да установи, че е налице отстраняване на всяко конкурентно присъствие на пазара, а само риск от отстраняване на всяка ефективна конкуренция на него.

    В това отношение представлява злоупотреба с господстващо положение по смисъла на член 82 ЕО фактът предприятие с господстващо положение на пазара на първични услуги по клиринг и сетълмент за ценни книжа, емитирани съгласно германското право, което има фактически монопол и следователно е неизбежен търговски партньор в областта на предоставянето на посочените услуги, по дискриминационен начин да откаже на друго предприятие достъп до тези услуги, след като същият е необходим за предоставянето на трансгранични вторични услуги по клиринг и сетълмент на ценни книжа, като по този начин пречи, без обективно да е обосновано, на иновациите и на конкуренцията при предоставянето на посочените трансгранични услуги и в крайна сметка на потребителите на единния пазар.

    (вж. точки 145—150)

11.  Прилагането на дискриминационно ценообразуване от предприятие с господстващо положение е забранено с член 82, втора алинея, буква в) ЕО. В този смисъл предприятията не следва да прилагат изкуствени разлики в цените, които могат да доведат до по-неблагоприятно положение за клиентите им и до нарушаване на конкуренцията.

    (вж. точки 169 и 170)

12.  Специалната забрана за дискриминация по член 82, втора алинея, буква в) ЕО е част от правния режим, който съгласно член 3, параграф 1, буква ж) ЕО гарантира ненарушаването на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар. Търговското поведение на предприятие с господстващо положение не трябва да нарушава конкуренцията на пазара, който е нагоре и надолу по веригата, тоест конкуренцията между доставчиците или между клиентите на това предприятие. Контрагентите на споменатото предприятие не трябва да бъдат поставяни в по-благоприятно или по-неблагоприятно положение при конкуренцията помежду им. Следователно за удовлетворяването на всички условия за прилагането на член 82, втора алинея, буква в) ЕО е важно да се установи, че поведението на пазара на дадено предприятие с господстващо положение е не само дискриминационно, но и с тенденция да нарушава конкурентните отношения — с други думи, да накърнява конкурентното положение на част от търговските партньори на това предприятие спрямо други.

    В това отношение няма пречка дискриминацията спрямо търговските партньори, които се намират в отношения на конкуренция помежду си, да се смята за злоупотреба от момента, в който поведението на предприятието с господстващо положение би могло, с оглед на всички обстоятелства по случая, да доведе до изкривяване на конкуренцията между тези търговски партньори. В такава ситуация не може да се изисква да се предостави и доказателство за действително и количествено измеримо влошаване на конкурентното положение на търговските партньори, разгледани поотделно.

    (вж. точки 192 и 193)

13.  За антиконкурентното поведение на предприятие може да отговаря друго предприятие, когато първото не е определило самостоятелно поведението си на пазара, а е приложило основно указанията на второто, предвид по-специално икономическите и юридически връзки между тях. Така за поведението на дъщерно дружество може да отговаря дружеството майка, когато дъщерното дружество не определя самостоятелно начина си на действие на пазара, а прилага основно инструкциите, дадени от дружеството майка.

    В особената хипотеза, когато дружеството майка притежава 100% от капитала на дъщерното дружество, което е извършило нарушението, съществува оборима презумпция, според която посоченото дружество майка упражнява определящо влияние върху поведението на дъщерното си дружество и поради това те представляват едно предприятие по смисъла на законодателството в областта на конкуренцията. Поради това дружеството майка, обжалващо пред общностния съд решение на Комисията, с което му се налага глоба за поведение на негово дъщерно дружество, следва да обори тази презумпция, като представи доказателства, които могат да установят самостоятелността на последното.

    (вж. точки 198 и 199)

14.  Комисията посочва естеството и обхвата на санкционираните или установени от нея нарушения на правилата на конкуренцията в диспозитива. По принцип, специално по отношение на обхвата и естеството на нарушенията, значение има именно диспозитивът, а не мотивите. Единствено при липса на яснота на използваните в диспозитива термини последният следва да се тълкува въз основа на мотивите. В това отношение не разкрива никаква двусмисленост диспозитив на решение, който уточнява естеството, продължителността и извършителите на представляващите нарушение на правилата на конкуренцията действия и разпорежда въздържане от такова поведение в бъдеще.

    (вж. точки 210—212)

15.  Първоинстанционният съд самостоятелно преценява евентуалната необходимост от допълване на данните, с които разполага по висящите пред него дела. Дори формулираното в молбата искане за изслушване на свидетели да посочва точно фактите, по които следва да се изслуша(т) свидетелят или свидетелите, и съображенията, обосноваващи изслушването им, задължение на Първоинстанционния съд е да прецени относимостта на искането към предмета на спора и към необходимостта от изслушване на посочените свидетели. В този смисъл, ако Първоинстанционният съд счита, че може да постанови решение въз основа на заключенията, на правните основания и на доводите, изложени в хода както на писменото, така и на устното производство, той може да отхвърли искането за разпит на свидетел.

    (вж. точки 216—218)