Keywords
Summary

Keywords

1. Актове на институциите — Мотиви — Задължение — Обхват

(член 253 ЕО; Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)

2. Европейски общности — Институции — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001

(член 4 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)

3. Европейски общности — Институции — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001

(член 4, параграф 1, буква a) от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)

4. Европейски общности — Институции — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001

(член 4, параграф 1 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)

5. Европейски общности — Институции — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001

(член 4, параграф 6 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)

6. Европейски общности — Институции — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001

(Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)

7. Европейски общности — Институции — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001

(Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)

Summary

1. Задължението на институцията да мотивира решението си, отказващо достъп до документ, има от една страна за цел да предостави на заинтересованото лице достатъчно сведения, за да може да установи дали решението е основателно или евентуално е опорочено, което може да позволи да се оспори действителността му, и от друга страна — да се даде възможност на общностния съд да упражни контрол за законосъобразност на решението. Обхватът на това задължение зависи от природата на въпросния акт и от контекста, в който той е приет.

(вж. точка 36)

2. Публичният достъп до документите на институциите съставлява принцип, а отказът за достъп — изключение от този принцип. Следователно случаите на отказ, предвидени в член 4 от Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, трябва да се тълкуват и прилагат стеснително, за да не се попречи на приложението на принципа. Освен това за всеки документ, до който се иска достъп, съответната институция трябва да провери дали предвид информацията, с която разполага, оповестяването на документа действително може да засегне някой от аспектите на обществения интерес, който се защитава от изключенията, позволяващи отказ за достъп. За да се приложат тези изключения, опасността от засягане на обществения интерес трябва да бъде разумно предвидима, а не изцяло хипотетична.

(вж. точка 39)

3. Институциите разполагат с широко право на преценка при проверката дали достъпът до даден документ може да засегне обществения интерес, защитен от член 4, параграф 1, буква a) от Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, и следователно упражняваният от Първоинстанционния съд контрол за законосъобразност на решенията на институциите, отказващи достъп до документите поради задължителните изключения, свързани с обществения интерес, трябва да бъде ограничен до проверка дали са спазени съответните процесуални правила и задължението за мотивиране, дали фактите са били установени точно, както и дали не е допусната явна грешка в преценката на тези факти и злоупотреба с власт.

(вж. точка 40)

4. Посочените в член 4, параграф 1 от Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията изключения са формулирани императивно и следователно институциите са длъжни да откажат достъп до документите, попадащи в приложното поле на изключенията, когато са представени доказателства за посочените в тях обстоятелства. Следователно те се различават от предвидените в член 4, параграф 3 от Регламент № 1049/2001 изключения, свързани с интереса на институциите да запазят тайната на предварителните си обсъждания, за прилагането на които изключения институциите разполагат с право на преценка, което им позволява да претеглят, от една страна, своя интерес да запазят тайната на предварителните си обсъждания и интереса на гражданина да получи достъп до документите, от друга страна.

(вж. точка 44)

5. От самия текст на член 4, параграф 6 от Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията следва, че дадена институция трябва да провери дали трябва да се предостави частичен достъп до посочените в заявлението за достъп документи, като ограничи евентуалния отказ само до данните, обхванати от посочените изключения. Институцията трябва да предостави такъв частичен достъп, ако преследваната от тази институция с отказа за достъп до документ цел може да бъде постигната, когато институцията се ограничи до това, да заличи частите, които могат да засегнат защитения обществен интерес.

(вж. точка 50)

6. Позоваване от страна на институциите на това, че дадени документи не съществуват, за да избегнат приложението на Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, би противоречало на изискването за прозрачност, което произтича от него. Ефективното упражняване на правото на достъп до документи предполага, доколкото е възможно, съответните институции да изготвят и запазват документацията относно техните дейности по начин, който не е произволен и е предвидим.

Не може да се счита, че Съветът е постъпил произволно или непредвидимо, като не е изготвил протокол за точка от дневния ред на срещата на един от комитетите му, предвид чисто информативния характер на тази точка от срещата и обстоятелството, че не се изисква никаква конкретна мярка за изпълнението ѝ. Ето защо не може да се направи извод, че с твърдението си, че такъв протокол не съществува, Съветът е нарушил признатото от Регламент № 1049/2001 право на заинтересованото лице на достъп до документи.

(вж. точки 61—63)

7. За целите на приложението на Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията понятието за документ и това за информация трябва да бъдат разграничавани. Правото на публичен достъп до документ на институциите се отнася само за документи, а не за информация в по-широк смисъл и не включва задължение за институциите да отговарят на всяко заявление от частно лице за получаване на сведения.

(вж. точки 75—76)