Дело T-260/04

Centro di educazione sanitaria e tecnologie appropriate sanitarie (Cestas)

срещу

Комисия на Европейските общности

„Жалба за отмяна — Европейски фонд за развитие — Възстановяване на авансово внесени суми — Дебитно известие — Акт, неподлежащ на обжалване — Подготвителен акт — Недопустимост“

Решение на Първоинстанционния съд (четвърти състав) от 17 април 2008 г.   II - 703

Резюме на решението

Жалба за отмяна — Актове, подлежащи на обжалване — Понятие — Актове, които произвеждат задължително правно действие — Подготвителни актове — Изключване

(членове 230 EО и 256 EО; член 44, член 45 и член 46, параграф 2 от Финансовия регламент приложим за Деветия европейски фонд за развитие)

Само мерките, които произвеждат задължително правно действие, което може да засегне интересите на жалбоподателя, като измени съществено правното му положение, представляват актове, подлежащи на обжалване по смисъла на член 230.

Когато става въпрос за актове или решения, които се изготвят на няколко етапа, по-специално след вътрешна процедура, по принцип само мерките, които определят окончателно становището на Комисията в края на тази процедура, представляват обжалваеми актове, като в това число не попадат междинните мерки, чиято цел е да подготвят окончателното решение.

От различни разпоредби от Финансовия регламент, приложим за Деветия европейски фонд за развитие, следва, че дебитното известие представлява предоставена на длъжника информация. При положение че в член 44 и член 46, параграф 2 от този регламент се споменава подлежащо на изпълнение решение, което е самостоятелно и следва дебитното известие в рамките на процедурата по събиране на вземания, явно е, че последното няма изпълнителна сила. То е подготвителен акт, който предшества евентуалното приемане от Комисията на решение за продължаване на процедурата по събиране на вземания или чрез започване на съдебно производство, или чрез приемане на решение въз основа на член 256 ЕО. Следователно дебитното известие не представлява мярка, определяща окончателно становището на Комисията, не произвежда задължително правно действие, което може да засегне интересите на жалбоподателя и следователно не може да бъде предмет на жалба за отмяна по смисъла на член 230 ЕО.

(вж. точки 67, 69 и 76)