1

Със своята жалба Комисията на Европейските общности иска от Съда да отмени Решение на Първоинстанционния съд на Европейските общности от 1 юли 2004 г. по дело Salzgitter/Комисия (T-308/00, Recueil, стр. II-1933, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), с което  Първоинстанционният съд отменя частично нейното Решение 2000/797/ЕОВС от 28 юни 2000 година относно държавната помощ, приведена в действие от Германия в полза на Salzgitter AG, на Preussag Stahl AG и на стоманодобивните дъщерни дружества на групата, които понастоящем са обединени под името Salzgitter AG — Stahl und Technologie (SAG) (ОВ L 323, стр. 5, наричано по-нататък „спорното решение“). С насрещна жалба Salzgitter AG (наричано по-нататък „Salzgitter“) иска частична отмяна на обжалваното съдебно решение.

2

В точки 1—5 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд излага правната уредба по следния начин:

3

По-нататък в точки 6—11 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд припомня обстоятелствата, предхождащи спора, по следния начин:

4

С жалба, подадена в секретариата на Първоинстанционния съд на 21 септември 2000 г., Salzgitter иска отмяна на спорното решение.

5

С определение от 29 март 2001 г. Федерална република Германия е допусната да встъпи в производството в подкрепа на исканията на Salzgitter.

6

В обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд приема, че Комисията правилно е приложила член 4, буква в) ВС, а не член 67 ВС за отпуснатите на Salzgitter помощи.

7

За да достигне до този извод, Първоинстанционният съд уточнява по-конкретно в точки 111—115 от обжалваното съдебно решение, че член 4, буква в) ВС и член 67 ВС се отнасят до две различни области, като член 67 ВС не се отнася до областта на държавните помощи, и че съществуващата по време на последователното приемане на първите три кодекса на помощите за стоманодобивната промишленост несигурност, свързана с развитието на правната уредба на помощите, които не са специфични за сектора на въглищата и стоманата, не може да промени неговото тълкуване.

8

Впрочем Първоинстанционният съд приема, че са неоснователни доводите на Salzgitter относно неправилното тълкуване от Комисията на понятието за държавна помощ и на член 95 ВС, както и относно липсата на мотиви в спорното решение.

9

За сметка на това Първоинстанционният съд смята, че Комисията не може, без да накърни принципа на правната сигурност, да иска възстановяване на помощите, изплатени на Salzgitter между 1986 г. и 1995 г., и отменя членове 2 и 3 от спорното решение, свързани със задължението на Федерална република Германия да поиска възстановяване на посочените в това решение държавни помощи.

10

За да заключи, че е налице нарушение на принципа на правната сигурност, в точка 174 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд приема, че положението, произтичащо от приемането на Втори и Трети кодекс на помощите за стоманодобивната промишленост, води до неясно правно положение, що се отнася до обхвата на решението от 1971 г. и до обхвата на задължението за уведомяване за помощите, отпуснати на Salzgitter след приемането на посочения Трети кодекс на помощите за стоманодобивната промишленост в приложение на неговия член 6.

11

На следващо място, в точка 179 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд установява, че Комисията е знаела за помощите, изплатени на Salzgitter по силата на ZRFG, тъй като Salzgitter е изпратило доклада за дейността си и годишните си отчети за 1987—1988 г.

12

В точка 180 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд заключава, че несигурното и неясно положение, заедно с продължителното непредприемане на действия от страна на Комисията, макар последната да е знаела за помощите, от които се ползва Salzgitter, води, в нарушение на задължението на тази институция за полагане на грижа, до неясно положение, което Комисията е следвало да изясни, за да може да твърди, че е предприела всички действия, целящи да се разпореди възстановяването на вече изплатените помощи. Ето защо в точка 182 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд приема, че Комисията не може да иска възстановяване на помощите, изплатени на Salzgitter между 1986 г. и 1995 г., без да наруши принципа на правната сигурност.

13

При тези обстоятелства Първоинстанционният съд смята, че не е необходимо да се произнася по изчисляването на размера на посочените в спорното решение помощи.

14

С жалбата си Комисията иска от Съда да отмени обжалваното съдебно решение, да върне делото за разглеждане от Първоинстанционния съд и да осъди Salzgitter да заплати съдебните разноски.

15

Salzgitter иска да се отхвърли жалбата и с насрещна жалба иска да се отмени обжалваното съдебно решение, доколкото с него частично се отхвърля жалбата му, както и да се отмени член 1 от спорното решение, което квалифицира като „държавни помощи“ специалните амортизационни отчисления и освободените от данък резерви, от които то се е ползвало в приложение на ZRFG. То иска също така Комисията да бъде осъдена да заплати съдебните разноски, направени във връзка с производствата пред двете инстанции.

16

Федерална република Германия иска да се отхвърли жалбата на Комисията, да се отмени обжалваното съдебно решение, доколкото с него частично се отхвърля жалбата на Salzgitter, и да се отмени член 1 от спорното решение.

17

Ако Съдът уважи насрещната жалба, подадена от Salzgitter, няма да има основание да се произнася по основната жалба, която напълно ще се обезсмисли. Ето защо на първо място следва да се разгледа насрещната жалба.

18

С първото си правно основание, което се дели на три части, Salzgitter твърди, че е налице нарушение на член 4, буква в) ВС и на член 67 ВС.

19

С първата част от първото правно основание Salzgitter смята, че Първоинстанционният съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че Комисията правилно е приложила член 4, буква в) ВС, а не член 67 ВС по отношение на посочените в спорното решение помощи (Решение от 10 май 1960 г. по дело Compagnie des hauts fourneaux et fonderies de Givors и др./Висш орган, 27/58—29/58, Recueil, стр. 501, 523, Решение от 23 февруари 1961 г. по дело De Gezamenlijke Steenkolenmijnen in Limburg/Висш орган, 30/59, Recueil, стр. 1, 47и Решение от 20 септември 2001 г. по дело Banks, C-390/98, Recueil, стр. I-6117, точка 88).

20

Според Salzgitter от Решение от 10 декември 1969 г. по дело Комисия/Франция (6/69 и 11/69, Recueil, стр. 523) не произтича, че помощите, които не са специфични за сектора на въглищата и стоманата, вече са били забранени с член 4, буква в) ВС преди приемането на Първи кодекс на помощите за стоманодобивната промишленост.

21

Германското правителство изтъква доводи, подобни на тези на Salzgitter.

22

То изтъква освен това, че Договорът за ЕОВС води само до частично интегриране, ограничено до сектора на въглищата и стоманата.

23

То подчертава, че като се има предвид разширителното тълкуване на понятието за държавна помощ, съдържащо се в член 87 ЕО, което е възприето и за понятието за помощ, посочено в член 4, буква в) ВС (Решение от 1 декември 1998 г. по дело Ecotrade, C-200/97, Recueil, стр. I-7907), прилагането на член 4, буква в) ВС за помощи като посочените в спорното решение ще има за последица да лиши член 67 ВС от всякакво полезно действие.

24

Неприлагането на член 4, буква в) ВС за помощите, които се отпускат не само на предприятия от стоманодобивната промишленост, няма да отслаби контрола, упражняван от Комисията по отношение на държавните помощи, тъй като членове 87 ЕО, 88 ЕО и 67 ВС се прилагат за тях. Забраната на тези помощи би ограничила незаконосъобразно приложното поле на случаите на освобождаване, предвидени в член 87, параграф 3, букви а)—д) ЕО.

25

Германското правителство изтъква, че изразът „под каквато и да било форма“, използван в член 4, буква в) ВС, цели единствено да разграничи самото понятие за държавна помощ от правилата за отпускане на помощите и не позволява приложното поле на тази разпоредба да се разшири така, че да обхване помощи като посочените в спорното решение.

26

То смята, че с Решение по дело Комисия/Франция, посочено по-горе, се утвърждава прилагането на член 67 ВС за помощите, които не са специфични за сектора на въглищата и стоманата, и че то е потвърдено с Решение от 6 юли 1971 г. по дело Нидерландия/Комисия (59/70, Recueil, стр. 639) и Решение по дело Banks, посочено по-горе.

27

Германското правителство смята, че Федерална република Германия е изпълнила задълженията си за уведомяване, като е уведомила Комисията за ZRFG на основание член 87 ЕО и член 88 ЕО, и подчертава, че за тази държава-членка не е съществувало задължение за предоставяне на информация по силата на член 67, параграф 1 ВС, доколкото ZRFG не може да окаже съществено въздействие върху условията на конкуренция във въгледобивната или стоманодобивната промишленост по смисъла на последната разпоредба.

28

От своя страна Комисията твърди, че съдебната практика, на която се позовава Salzgitter, всъщност предвижда, че член 67 ВС се прилага не за държавните помощи, а само за мерките от общ характер, които държавите-членки могат да приемат в рамките на икономическата си и социална политика, или за секторните мерки, които не се отнасят специално до стоманодобивната или въгледобивната промишленост. За сметка на това според нея член 4, буква в) ВС се прилага за помощите дори когато имат общ характер (вж. по-специално Решение по дело De Gezamenlijke Steenkolenmijnen in Limburg/Висш орган, посочено по-горе).

29

Комисията смята, че германското правителство неправилно тълкува съдебната практика, тъй като не разграничава мерките от общ характер от схемите за помощи с общо приложение, и че в посочените от него съдебни решения Съдът нито веднъж не се е позовал на общи схеми за помощи.

30

Тя подчертава, че във всеки случай, макар член 67 ВС да е приложим в конкретния случай, Федерална република Германия не ѝ е съобщила съгласно член 67, параграф 1 ВС за намерението си да приложи ZRFG за предприятията от стоманодобивния сектор и че тази държава-членка не може да се позовава въз основа на тази разпоредба на разрешение, дори и имплицитно, за посочените в спорното решение помощи.

31

На първо място следва да се отбележи, че докато член 4, буква в) ВС забранява държавните помощи за предприятията от стоманодобивната и въгледобивната промишленост, без да прави разграничение в зависимост от това дали става въпрос за индивидуална помощ или помощ, изплатена в приложение на схема за държавни помощи, член 67 ВС посочва изрично държавните помощи само във връзка с предпазните мерки, които Комисията може да разреши в полза на стоманодобивните и въгледобивните предприятия по силата на параграф 2, първо тире от този член, когато последните са поставени в неблагоприятно положение от гледна точка на конкуренцията поради мерки в областта на общата икономическа политика.

32

На следващо място, от постоянна съдебна практика произтича, че член 4 ВС и член 67 ВС се отнасят до две различни области, като първият премахва и забранява определени помощи от държавите-членки в областта, която според Договора за ЕОВС попада в обхвата на компетентността на Общността, а вторият цели да предотврати нарушенията на конкуренцията, до които неизбежно води упражняването на правомощията, които държавите-членки са си запазили (вж. Решение по дело Banks, посочено по-горе, точка 88 и цитираната съдебна практика). Съдът заключава, че член 67 ВС обхваща мерките от общ характер, които държавите-членки могат да приемат в рамките на икономическата си и социална политика, и мерките, приети от държавите-членки и приложими за други сектори, различни от въгледобивната и стоманодобивната промишленост, които обаче могат да окажат съществено въздействие върху условията на конкуренция в посочените промишлености (Решение по дело Banks, посочено по-горе, точка 88).

33

Съдът постановява също така, че посочените в член 67 ВС помощи не могат да бъдат тези, които член 4 ВС обявява за несъвместими с общия пазар на въглищата и стоманата и които са премахнати и забранени под каквато и да било форма (Решение по дело De Gezamenlijke Steenkolenmijnen in Limburg/Висш орган, посочено по-горе, стр. 44). Съдът подчертава по-конкретно, че действително не може да се приеме, че създателите на Договора за ЕОВС са решили в член 4, буква в) ВС, че субсидиите или помощите, предоставени от държавите-членки под каквато и да било форма, се премахват и забраняват, за да заявят по-нататък в член 67 ВС, че дори без да са разрешени от Комисията, тези помощи могат да бъдат допуснати, при условие че се предприемат мерките, препоръчани от последната, за да се смекчат или поправят последиците им (Решение по дело De Gezamenlijke Steenkolenmijnen in Limburg/Висш орган, посочено по-горе, точка 43).

34

Освен това Съдът уточнява, че член 67, параграф 2, първо тире ВС, който дерогира член 4 ВС, като допуска отпускането на държавни помощи като предпазни мерки по отношение на посочените в член 80 ВС предприятия, не разграничава помощите, специфични за сектора на въглищата и стоманата, и помощите, които се прилагат за този сектор посредством мярка от общ характер (Решение по дело Комисия/Франция, посочено по-горе, точка 43). Така Съдът постановява, че преференциален процент за ресконтиране при износ представлява помощ, която в конкретния случай трябва да бъде разрешена от Комисията в приложение на член 67, параграф 2 ВС, доколкото се отнася до сектора, обхванат от Договора за ЕОВС (вж. Решение по дело Комисия/Франция, посочено по-горе, точка 44).

35

На последно място, държавна помощ, отпусната на предприятие, попадащо в обхвата на Договора за ЕОВС, поражда идентични антиконкурентни последици, независимо дали става въпрос за индивидуална помощ или за помощ, отпусната в приложение на схема за държавни помощи, които не са специфични за сектора на въглищата и стоманата.

36

Следователно, с оглед на посочените по-горе уточнения трябва да се приеме, че член 4, буква в) ВС се прилага за държавните помощи, изплатени на въгледобивни и стоманодобивни предприятия в приложение на схема за държавни помощи, която не е специфична за сектора на въглищата и стоманата.

37

Противно на твърденията на германското правителство, това тълкуване не накърнява полезното действие на член 67 ВС. Всъщност мерки, свързани с общата политика, могат да окажат съществено въздействие върху условията на конкуренция във въгледобивната и стоманодобивната промишленост по смисъла на член 67, параграф 1 ВС, без да представляват държавни помощи.

38

В конкретния случай е безспорно, че Salzgitter е предприятие, попадащо в обхвата на Договора за ЕОВС, и че посочените в спорното решение помощи не представляват предпазни мерки, за които е приложим член 67, параграф 2, първо тире ВС.

39

От посоченото следва, че Първоинстанционният съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е постановил, че Комисията правилно е приела, че за посочените в спорното решение помощи се прилага член 4, буква в) ВС, а не член 67 ВС.

40

Ето защо първата част от първото правно основание не може да се счете за основателна и следователно трябва да не се приема.

41

С втората част от първото правно основание Salzgitter смята, че Първоинстанционният съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че Комисията правилно е приложила член 4, буква в) ВС, а не член 67 ВС, за посочените в спорното решение помощи, доколкото Комисията няма правомощие да разширява приложното поле на член 4, буква в) ВС в рамките на кодекс на помощите за стоманодобивната промишленост.

42

Salzgitter смята, че член 95, параграфи 1 и 2 ВС не представлява достатъчно правно основание за подобно изменение на Договора за ЕОВС и че трябва да се спазва процедурата, предвидена в предишната редакция на член 96 ВС, или поне процедурата за изменение на Договора, предвидена в член 95, трета и четвърта алинея ВС (Становище 1/59 от 17 декември 1959 г., Recueil, стр. 533).

43

Комисията изтъква, че не е направено никакво изменение на Договора за ЕОВС, като се има предвид, че редакцията на член 4, буква в) ВС не е променяна от 23 юли 1952 г.

44

С оглед на отговора на първата част от първото правно основание следва да се приеме, че втората част от него е неоснователна по същите причини като изложените по посочената първа част, поради което тя не следва да се приема.

45

С третата част от първото правно основание Salzgitter поддържа, че в точка 112 и следващи от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд неправилно е представил практиката на Комисията при вземане на решения. То смята, че Комисията приема, че член 4, буква в) ВС се прилага единствено за помощите, специфични за сектора на въглищата и стоманата, още при влизането в сила на Договора за ЕОВС, а не в началото на 70-те години (вж. в този смисъл доклада, публикуван от Висшия орган на ЕОВС през 1963 г., озаглавен „Договорът за ЕОВС от 1952 г. до 1962 г.“). То твърди също, че е налице различна практика на Комисията, що се отнася до тълкуването на член 4, буква в) ВС и член 67 ВС по отношение на помощите, изплатени на въгледобивните предприятия, и по отношение на тези, изплатени на стоманодобивните предприятия.

46

Според Комисията обстоятелството, че преди приемането на Трети кодекс на помощите за стоманодобивната промишленост тя е защитавала различна позиция, не е от значение за помощите, предоставени на Salzgitter, тъй като тази позиция не е записана в нито един потенциално окончателен индивидуален акт, адресиран до това предприятие преди 1 януари 1986 г. — дата, на която влиза в сила посоченият Трети кодекс.

47

Следва да се посочи, че анализът на практиката за вземане на решения от Комисията по отношение на помощите, отпуснати на предприятията, за които са прилага Договорът за ЕОВС, не би могъл да повлияе върху тълкуването, което Първоинстанционният съд трябва да даде на член 4, буква в) ВС и член 67 ВС.

48

От това следва, че третата част от първото правно основание трябва да бъде приета за неотносима.

49

Ето защо първото правно основание на насрещната жалба не следва да се приема в неговата цялост.

50

С второто си правно основание Salzgitter твърди, че Първоинстанционният съд е нарушил член 5, четвърто тире ВС и член 15, първа алинея ВС, като е отхвърлил правното основание, изведено от липсата на мотиви в спорното решение.

51

Всъщност Salzgitter смята, че Комисията не е изяснила развитието на правната си концепция относно приложното поле съответно на член 4, буква в) ВС и на член 67 ВС, както и причините за това преценката ѝ в конкретния случай да се различава от практиката ѝ за вземане на решения в сектора на въглищата или в сходни случаи.

52

Германското правителство подчертава, че развитието на правната концепция на Комисията по отношение на член 4, буква в) ВС предполага излагането на по-подробни мотиви в спорното решение.

53

Комисията твърди, че практиката ѝ се е променила след изготвянето на Трети кодекс на помощите за стоманодобивната промишленост и че в него са изложени достатъчно мотиви в това отношение. Тя се позовава по-специално на точка I, трета и четвърта алинея от мотивите на Трети кодекс. Комисията твърди, че не е налице особено задължение за мотивиране, като смята, че задължението ѝ за предоставяне на информация в тази област се урежда само от член 95, първа алинея ВС и от член 15, трета алинея ВС.

54

Salzgitter поддържа, че Първоинстанционният съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че правното основание, изведено от липсата на мотиви в спорното решение, е необосновано и трябва да бъде отхвърлено.

55

Става дума за правен въпрос, който подлежи на проверка от Съда в производството по обжалване (Решение от 20 февруари 1997 г. по дело Комисия/Daffix, C-166/95 P, Recueil, стр. I-983).

56

Съгласно постоянната съдебна практика по член 253 ЕО, която може да бъде отнесена към прилагането на член 15 ВС, мотивите на увреждащ акт трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и трябва по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на Съда — да упражни своя контрол. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията на член 253 ЕО следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (вж. Решение от 15 юли 2004 г. по дело Испания/Комисия, C-501/00, Recueil, стр. I-6717, точка 73 и цитираната съдебна практика).

57

В точка 184 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд е приел, че вследствие на съдебния контрол, който е упражнил във връзка с първите три правни основания, изтъкнати от Salzgitter, надлежно е установено, че със спорното решение е изпълнено задължението за мотивиране.

58

Действително в точка 66 от спорното решение се уточнява по ясен и недвусмислен начин анализът, с който Комисията обосновава прилагането на член 4, буква в) ВС за разглежданите помощи. Освен това в точки 67—76 и 126—133 от това решение Комисията посочва подробно специфичните правила, предвидени в кодексите на помощите за стоманодобивната промишленост в сила от 1986 г.

59

Следователно Първоинстанционният съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че със спорното решение е изпълнено задължението за мотивиране.

60

Поради това второто правно основание на насрещната жалба, изведено от липсата на мотиви в спорното решение, е необосновано и трябва да не се приема.

61

Ето защо насрещната жалба следва да бъде отхвърлена.

62

С първото си правно основание, което се дели на шест части, Комисията твърди, че е налице нарушение на член 4, буква в) ВС, както и на Трети, Четвърти и Шести кодекс на помощите за стоманодобивната промишленост. С второто си правно основание тя изтъква нарушение на своето право на защита.

63

С второто си правно основание, което следва да се разгледа на първо място, тъй като поставя под съмнение законосъобразността на обжалваното съдебно решение, Комисията твърди, че Първоинстанционният съд е нарушил правото на защита, като е счел, че последователното приемане на първите три кодекса на помощите за стоманодобивната промишленост води до неясно правно положение, без да ѝ предостави възможност да изложи доводите си по този въпрос.

64

Комисията подчертава, че въпросите, които Първоинстанционният съд ѝ поставя в писмо от 28 юли 2003 г., не указват, че тя може да бъде обвинена в подобна липса на правна яснота.

65

Salzgitter твърди, че липсата на правна яснота поради последователното приемане на първите три кодекса на помощите за стоманодобивната промишленост е спомената в точка 114 от жалбата му и че следователно Комисията е имала възможност да изложи доводи в това отношение.

66

То твърди също така, че Първоинстанционният съд не е нарушил състезателния характер на производството, при положение че се е основал на фактите, посочени от Salzgitter в писмените му изявления, целящи да докажат наличието на нарушение на принципа на правната сигурност (Решение от 14 април 2005 г. по дело Белгия/Комисия, C-110/03, Recueil, стр. I-2801, точка 27).

67

В конкретния случай от преписката по делото, и по-специално от отговорите на писмените въпроси, поставени от Първоинстанционния съд в писмото му от 28 юли 2003 г., е видно, че Комисията е имала възможност да изясни развитието на правната уредба, приложима за помощите, изплатени на стоманодобивните предприятия по силата на обща схема към момента на последователното приемане на първите три кодекса на помощите за стоманодобивната промишленост, и да се произнесе относно обхвата в рамките на Договора за ЕОВС на решение за разрешаване, прието съгласно член 88 ЕО. В това отношение Комисията е уточнила също, че член 6 от Трети кодекс на помощите за стоманодобивната промишленост предвижда задължение за уведомяване за помощите, изплатени на Salzgitter по силата на ZRFG.

68

При тези условия твърдението на Комисията, че Първоинстанционният съд не ѝ е предоставил възможност да обсъди този въпрос, следва да бъде прието за необосновано.

69

Ето защо второто правно основание на Комисията следва да бъде отхвърлено като необосновано.

70

С първото си правно основание Комисията оспорва в две насоки анализа на Първоинстанционния съд относно наличието на нарушение на принципа на правната сигурност. На първо място тя твърди, че правилата, приложими за разглежданите помощи, са съвсем ясни и на второ място, че не е действала със закъснение по отношение на тези помощи. Според нея от посоченото следва, че цялостният анализ, направен от Първоинстанционния съд с оглед на отмяната на частта от спорното решение, с която се нарежда възстановяването на посочените помощи, е неправилен от правна гледна точка.

71

Комисията поддържа също така, че Първоинстанционният съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че получателят на помощ може да се позовава на нарушение на принципа на правната сигурност.

72

Комисията поддържа, че Първоинстанционният съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че правното положение, произтичащо от едновременното прилагане на Договора за ЕОВС, Договора за ЕО и различните кодекси на помощите за стоманодобивната промишленост, е несигурно и неясно.

73

На първо място Комисията оспорва анализа на Първоинстанционния съд, според който приемането на Втори и Трети кодекс на помощите за стоманодобивната промишленост е довело до оттегляне на разрешението на Комисията, предоставено за ZRFG с решението от 1971 г.

74

Комисията твърди, че разрешението, което се съдържа в това решение, прието въз основа на Договора за ЕИО, не може да породи действие в рамките на Договора за ЕОВС и че помощите за стоманодобивните предприятия, предвидени в ZRFG, са забранени преди публикуването на Първи кодекс на помощите за стоманодобивната промишленост (Решение по дело Комисия/Франция, посочено по-горе, точки 41—44). Тя смята, че разрешението, предоставено с решението от 1971 г., и последвалите разрешения са обявени за приложими към стоманодобивните предприятия едва по силата на този кодекс и че срокът на действие на това общо разрешение, което е временно, е изтекъл на 31 декември 1981 г. — дата, от която посоченият кодекс вече не е в сила (вж. в този смисъл Решение от 24 септември 2002 г. по дело Falck и Acciaierie di Bolzano/Комисия, C-74/00 P и C-75/00 P, Recueil, стр. I-7869, точки 115 и 116).

75

Комисията твърди също така, че член 67 ВС не се прилага за държавните помощи и че член 4, буква в) ВС забранява помощите „под каквато и да било форма“. Тя смята също, че Федерална република Германия не я е уведомила за изплатените на Salzgitter помощи и че следователно тази държава-членка не може да твърди, че Комисията ги е разрешила на основание член 67 ВС.

76

На следващо място Комисията оспорва анализа на Първоинстанционния съд, според който приемането на Втори и Трети кодекс на помощите за стоманодобивната промишленост води до допълнителна неяснота, дължаща се на несигурността при прилагането на член 6 от посочения Трети кодекс, който предвижда задължение за уведомяване за държавните помощи по отношение на помощите, изплатени на предприятията от стоманодобивния сектор по силата на ZRFG, след като тази схема за държавни помощи вече е разрешена в рамките на Договора за ЕО.

77

Тя смята, че член 6 от Трети кодекс на помощите за стоманодобивната промишленост предвижда по недвусмислен начин задължение за уведомяване за схемите на помощи, които вече са разрешени от Комисията на основание Договора за ЕО във връзка с прилагането им към стоманодобивните предприятия, и че разграничението между новите помощи и съществуващите помощи е ирелевантно в рамките на Договора за ЕОВС, който предвижда, че всички държавни помощи се премахват незабавно и без изключение.

78

Според Salzgitter Първоинстанционният съд не е допуснал грешка при прилагане на правото и Комисията е трябвало, във Втори и Трети кодекс на помощите за стоманодобивната промишленост или в друго изявление, да уведоми за промяната в даденото от нея тълкуване на член 4, буква в) ВС (Решение от 29 април 2004 г. по дело Комисия/Kvaerner Warnow Werft, C-181/02 P, Recueil, стр. I-5703, точка 41). То твърди по-конкретно, че многобройните разрешения за ZRFG, предоставени от Комисията на основание Договора за ЕО, пораждат оправдани правни очаквания, че тази правна уредба е законосъобразна.

79

Salzgitter смята, че член 4, буква в) ВС не е приложим към мерките от общ характер на държавите-членки, отнасящи се до всички икономически сектори, каквато е ZRFG, което Комисията е потвърдила в първото съображение от Първи и Втори кодекс на помощите за стоманодобивната промишленост. Според него Комисията е приложила с обратна сила член 4, буква в) ВС, което противоречи на общностното право и може да затрудни решенията му за дългосрочно инвестиране (вж. в този смисъл Решение по дело Falck и Acciaierie di Bolzano/Комисия, посочено по-горе, точка 119), както и че практиката на Комисията при приемане на решения в областта на въгледобива, която се изразява в прилагане на член 67 ВС за помощите, които не са специфични за посочения сектор, потвърждава този анализ.

80

Salzgitter твърди, че противно на това, което поддържа Комисията, член 6 от Трети кодекс на помощите за стоманодобивната промишленост не позволява да се определи дали занапред трябва се извършва уведомяване на основание Договора за ЕОВС за прилагането на данъчните правила, предвидени в ZRFG за стоманодобивните предприятия, въпреки че преди това Комисията го е разрешила като схема за държавни помощи в рамките на Договора за ЕО.

81

Salzgitter подчертава, че във всеки случай прилагането на ZRFG за стоманодобивните предприятия не представлява „проект“, който може да „е насочен към предоставяне или изменение на помощи“ по смисъла на този член, тъй като помощта за пограничните райони, предвидена в ZRFG, е отпусната дълго преди влизането в сила на Трети кодекс на помощите за стоманодобивната промишленост.

82

Salzgitter отбелязва също така, че член 6 от Трети кодекс на помощите за стоманодобивната промишленост не се прилага за помощите, отпуснати по време на въвеждането на ZRFG, тъй като тези помощи, приети в приложение на разрешена схема за помощи, представляват съществуващи помощи (Решение от 5 октомври 1994 г. по дело Италия/Комисия, C-47/91, Recueil, стр. I-4635).

83

Salzgitter смята, че като е уведомила Комисията за ZRFG през 1971 г. в рамките на Договора за ЕИО, Федерална република Германия във всеки случай го е довела до знанието на Комисията съгласно член 67 ВС и че с разрешаването на данъчните мерки, за които е извършено уведомяване на основание Договора за ЕО, Комисията имплицитно е приела, че разглежданата мярка не оказва никакво „съществено въздействие върху условията на конкуренция“ във въгледобивната и стоманодобивната промишленост по смисъла на член 67, параграф 1 ВС.

84

Германското правителство излага по същество същите доводи като Salzgitter.

85

В самото начало следва да се припомни, че както е постановено в точка 39 от настоящото решение, Първоинстанционният съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че посочените в спорното решение помощи попадат в обхвата на забраната, предвидена в член 4, буква в) ВС.

86

Следователно Федерална република Германия не може да се позовава на това, че Комисията имплицитно е разрешила тези помощи на основание член 67 ВС.

87

Що се отнася до съображението на Първоинстанционния съд, според което с Втори и Трети кодекс на помощите за стоманодобивната промишленост Комисията частично е оттеглила своето решение от 1971 г. да не се противопоставя на прилагането на ZRFG, което довело до несигурност в правния режим на последния, следва да се припомни, че член 305, параграф 1 ЕО предвижда, че „разпоредбите на […] [Д]оговор[а за ЕО] не засягат разпоредбите на Договора за [ЕОВС], в частност що се отнася до правата и задълженията на държавите-членки, правомощията на институциите на тази Общност и разпоредбите, включени в този договор във връзка с функционирането на общия пазар за въглища и стомана.“

88

От посоченото следва, че Договорът за ЕО и Договорът за ЕОВС са самостоятелни и че Договорът за ЕО, както и приетото въз основа на него вторично право, не могат да пораждат последици в приложното поле на Договора за ЕОВС (вж. в този смисъл Решение от 6 юли 1982 г. по дело Франция и др./Комисия, 188/80—190/80, Recueil, стр. 2545, точка 31). Разпоредбите на Договора за ЕО се прилагат само субсидиарно, при липса на специална правна уредба в Договора за ЕОВС (вж. по-специално Решение от 15 декември 1987 г. по дело Deutsche Babcock, 328/85, Recueil, стр. 5119, точки 6—14).

89

Следователно, като е забранила в член 1 от Трети кодекс на помощите за стоманодобивната промишленост както помощите, специфични за стоманодобивния сектор, така и помощите, които не са специфични за посочения сектор, Комисията не е могла да оттегли имплицитно своето решение от 1971 г.

90

Що се отнася до извода на Първоинстанционния съд, че приемането на Втори и Трети кодекс на помощите за стоманодобивната промишленост довело до неяснота поради несигурността относно това дали трябва да се извърши уведомяване за последващото прилагане на ZRFG като за „проект“ по смисъла на член 6 от посочения Трети кодекс, на първо място следва да се установи, че този член изрично предвижда задължение за съобщаване на Комисията на проектите, с които се цели за стоманодобивния сектор да се прилагат схеми за държавни помощи, по отношение на които тя вече се е произнесла въз основа на разпоредбите на Договора за ЕО.

91

В допълнение, за разлика от Договора за ЕО Договорът за ЕОВС не разграничава новите помощи от съществуващите помощи, като член 4, буква в) ВС категорично забранява помощите, предоставени от държавите-членки под каквато и да било форма.

92

Съдът е постановил също, че в контекста на кодексите на помощите за стоманодобивната промишленост съвместимостта на помощи с общия пазар може да бъде преценена единствено с оглед на правилата, действащи към дата на действителното им изплащане (вж. Решение по дело Falck и Acciaierie di Bolzano/Комисия, посочено по-горе, точка 117).

93

От посоченото произтича, както поддържа Комисията, че член 6 от Трети кодекс на помощите за стоманодобивната промишленост предвижда ясно и недвусмислено задължение за уведомяване на Комисията за помощите, които могат да бъдат отпуснати на Salzgitter в приложение на ZRFG от момента на влизане в сила на посочения кодекс.

94

Следователно Първоинстанционният съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е постановил, от една страна, че с приемането на Трети кодекс на помощите за стоманодобивната промишленост частично и имплицитно се оттегля разрешението за ZRFG, произтичащо от решението от 1971 г., и от друга страна, че член 6 от този кодекс не позволява да се определи ясно дали прилагането на ZRFG след приемането на посочения кодекс попада в обхвата на задължението за уведомяване за „проектите“, предвидено в този член.

95

Комисията оспорва това, че преди началото на 1998 г. ѝ е било известно, че ZRFG се прилага по отношение на Salzgitter и следователно че е закъсняла с предприемането на действия.

96

Комисията изтъква, че предприятията — получатели на помощ, могат да имат оправдани правни очаквания относно нейната правомерност само когато за помощта е извършено уведомяване, като положилият дължимата грижа икономически оператор по принцип може да се увери дали е спазена тази процедура (Решение от 20 март 1997 г. по дело Alcan Deutschland, C-24/95, Recueil, стр. I-1591, точка 25), и че възприетото от Първоинстанционния съд разрешение накърнява правната сигурност и поставя в по-благоприятно положение получателите на незаконни помощи.

97

Salzgitter и германското правителство поддържат, че случаят, разгледан по дело Alcan Deutschland, посочено по-горе, е различен, тъй като в настоящото производство не трябва да се преценява дали даден икономически оператор основателно е могъл да се довери на законосъобразността на актове на национален орган, а дали Комисията е действала своевременно.

98

За да постанови отмяна на спорното решение в частта относно задължението на Федерална република Германия да поиска възстановяване на получените от Salzgitter помощи, Първоинстанционният съд отново е приел, че Комисията е знаела за тези помощи от края на 1988 г. и че след като не е предприела действия преди 1998 г., с приемането на това решение тя е нарушила принципа на правната сигурност.

99

Без да е необходимо Съдът да се произнася по въпроса дали Първоинстанционният съд е могъл основателно да приеме, че Комисията е знаела за разглежданите помощи от края на 1988 г., което последната оспорва, следва да се заключи, че разсъжденията в обжалваното съдебно решение относно нарушението на принципа на правна сигурност са неправилни.

100

Съдът действително е постановил, че дори при липса на определен от общностния законодател давностен срок основното изискване за правна сигурност не допуска Комисията неограничено да отлага упражняването на правомощията си (вж. в този смисъл Решение от 14 юли 1972 г. по дело Geigy/Комисия, 52/69, Recueil, стр. 787, точка 21, както и по отношение на държавните помощи, попадащи в обхвата на Договора за ЕОВС, Решение по дело Falck и Acciaierie di Bolzano/Комисия, посочено по-горе, точки 140 и 141).

101

В това отношение следва да се припомни, че що се отнася до държавните помощи, попадащи в обхвата на Договора за ЕО, член 10, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41) предвижда, че когато Комисията разполага с информация от какъвто и да е източник за помощ, за която се твърди, че е незаконна, тя незабавно разглежда тази информация.

102

Впрочем член 15 от Регламент № 659/1999 предвижда десетгодишен давностен срок за възстановяване на незаконните помощи, считано от деня, в който те са предоставени. Както е посочено в съображение 14 от този регламент, давностният срок се установява по съображения за правна сигурност.

103

Макар да е вярно, че тези правила не се прилагат така, както са установени, в обхвата на приложното поле на Договора за ЕОВС, в областта на държавните помощи те са продиктувани от основното изискване за правна сигурност. От посоченото следва, че дори когато общностният законодател не е определил изрично давностен срок, Комисията не може неограничено да отлага упражняването на правомощията си.

104

При все това не трябва да се забравя, че уведомяването за държавните помощи е основен елемент от общностната система за контрол на помощите и че предприятията — получатели на тези помощи, не могат да се позовават на оправдани правни очаквания относно правомерността им, когато тази процедура не е спазена при предоставянето на помощите (Решение по дело Alcan Deutschland, посочено по-горе, точка 25).

105

Освен това следва да се вземе предвид обстоятелството, че предвиденият в Договора за ЕОВС режим на държавните помощи се различава по своя особено строг характер от този по Договора за ЕО (вж. в това отношение Решение по дело Falck и Acciaierie di Bolzano/Комисия, посочено по-горе, точки 101 и 102).

106

От посоченото следва, че когато в рамките на Договора за ЕОВС определена помощ е била предоставена, без да е извършено уведомяване за нея, обстоятелството, че Комисията със закъснение е упражнила контролните си правомощия и е наредила възстановяването на тази помощ, води до незаконосъобразност на решението за възстановяване само в изключителни случаи, при които са налице явно неправомерно бездействие на Комисията и очевидно неизпълнение на задължението ѝ за полагане на грижа.

107

Следователно макар Първоинстанционният съд правилно да е постановил, че получателят на държавна помощ може да се позовава на принципа на правната сигурност в подкрепа на жалбата си за отмяна на решение, с което се налага възстановяването на тази помощ, той неправилно е приложил този принцип по делото, с което е сезиран, като не е разгледал въпроса дали при упражняване на контролните правомощия на Комисията са налице явно неправомерно бездействие от нейна страна и очевидно неизпълнение на задължението ѝ за полагане на грижа, които единствени могат да доведат, в изключителни случаи, до незаконосъобразност на решението на Комисията, с което в рамките на Договора за ЕОВС се нарежда възстановяване на помощ, за която не е извършено уведомяване.

108

От изложеното по-горе следва, че основната жалба трябва да бъде уважена и обжалваното съдебно решение трябва да бъде отменено в частта, с която се отменят членове 2 и 3 от спорното решение.

109

От настоящото съдебно решение следва, че Първоинстанционният съд правилно е постановил в обжалваното съдебно решение, че Salzgitter е получило помощи, които са незаконни с оглед на Договора за ЕОВС, но от друга страна, обжалваното съдебно решение е опорочено поради грешка при прилагане на правото, доколкото с него се постановява отмяна на спорното решение в частта, с която се нарежда възстановяването на разглежданите помощи.

110

Ето защо Първоинстанционният съд следва, от една страна, да се произнесе по въпроса дали в конкретните обстоятелства са налице явно неправомерно бездействие от страна на Комисията и очевидно неизпълнение на задължението ѝ за полагане на грижа и от друга страна, ако е необходимо, да разгледа останалите правни основания, които той основателно не е обсъдил, когато е постановил отмяна на членове 2 и 3 от спорното решение — правни основания, изведени съответно от това, че Комисията неправилно е приела, че определени инвестиции попадат в обхвата на Договора за ЕОВС, от това, че част от разглежданите помощи е трябвало да бъдат приети за помощи в полза на защитата на околната среда и от това, че възприетият определящ сконтов процент е неправилен.

111

Тези различни аспекти на спора предполагат обсъждане на сложни въпроси от фактически характер въз основа на данни, които не са подлагани на преценка от Първоинстанционния съд и не са били разисквани пред Съда, поради което в това отношение по делото не може да се постанови решение.

112

Ето защо делото трябва да се върне за разглеждане от Първоинстанционния съд.

По изложените съображения Съдът (голям състав) реши: