Свободно движение на лица – Свобода на установяване – Данъчно законодателство
(Договор за ЕО, член 52 (понастоящем след измененито член 43 ЕО) и член 58 (понастоящем член 48 ЕО)
Членове 52 (понастоящем след изменението член 43 ЕО) и 58 (понастоящем член 48 ЕО ) от Договора не допускат правна уредба на държава-членка, която ограничава възможностите на дружество майка, местно лице на тази държава, да приспада за данъчни цели претърпените от него загуби поради извършени амортизации на стойността на дяловите му участия в установени в други държави-членки дъщерни дружества, в които това дружество майка притежава дялово участие, от естество да му предостави определено влияние върху решенията на тези чуждестранни дъщерни дружества и да му позволи да определя тяхната дейност, когато подобно ограничение не е налице по отношение на дяловите участия в местни дъщерни дружества
Подобно различно данъчно третиране на местните дружества майки, с оглед на това дали имат или не дъщерни дружества в чужбина, не би могло да се обоснове само с факта, че те са решили да извършват икономическа дейност в друга държава-членка, в която съответната държава не може да упражнява своите данъчни правомощия. Сам по себе си доводът, основан на балансираното разпределение на данъчните правомощия между държавите-членки, не би могъл да обоснове системния отказ на една държава-членка да предостави данъчно предимство на местно дружество майка, поради това че то развива икономическа дейност с транснационален характер, която не може да доведе незабавно до данъчни приходи в нейна полза.
Освен това след като подобна разпоредба няма за специфична цел да изключи ползването от данъчно предимство по отношение на напълно изкуствено създадените структури, чиято цел е заобикаляне на националното данъчно законодателство, а се отнася общо до всяка ситуация, в която независимо от причината дъщерните дружества са установени в друга държава-членка, тя не може да се счита за обоснована от опасността от избягване на данъци, без да надхвърля необходимото за постигане на преследваната с нея цел. Действително, установяването на едно дружество извън тази държава-членка не предполага само по себе си, че е налице избягване на данъци, тъй като въпросното дружество във всички случаи попада в приложното поле на данъчното законодателство на държавата по установяване.
(вж. точки 43, 52, 70 и диспозитива)