ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

Г-Н PHILIPPE LÉGER

представено на 6 април 2006 година(1)

Дело C‑351/04

Ikea Wholesale Ltd

срещу

Commissioners of Customs & Excise

(Преюдициално запитване, отправено от High Court of Justice (England & Wales), Chancery Division)

„Дъмпинг — Внос на памучно спално бельо с произход от Египет, Индия и Пакистан — ГАТТ (1994) — Препоръки и решения на Органа за уреждане на спорове на Световната търговска организация (СТО) — Правни последици — Нормална стойност — Размер на разходите за реализация, общите и административните разходи и на печалбата — Дъмпингов марж — Метод „зануляване“ — Наличие на вреда — Релевантни икономически фактори и показатели — Възстановяване на платените мита“

1.     В основата на настоящото преюдициално производство е спор относно възстановяването на антидъмпинговите мита, дължими на основание на вноса в Общността на памучно спално бельо с произход от Индия и Пакистан. Налагането на тези мита води до откриване на процедура по уреждане на спорове пред Световната търговска организация (наричана по-нататък „СТО“), която установява тяхната несъвместимост със Споразумението за прилагане на член VI на Общото споразумение по митата и търговията (1994) (наричано по-нататък „антидъмпинговото споразумение“)(2).

2.     В настоящото дело High Court of Justice (England & Wales), Chancery Division (Обединеното кралство) иска Съдът, предвид препоръките и решенията на Органа за уреждане на спорове на СТО (наричан по-нататък „ОУС“), да прецени по отношение на общностното право действителността на регламентите, налагащи разглежданите антидъмпингови мита. В случай на недействителност на един от тези регламенти тази юрисдикция иска да установи и условията за евентуално възстановяване на тези мита.

3.     Разглеждането на настоящото преюдициално запитване ще доведе по-специално до анализ на това дали при преценката на действителността следва да се вземат предвид формулираните от ОУС препоръки и решения. Запитването приканва и към разглеждане на действителността на правните норми, които определят метода на икономически анализ, приет от органите на Общността за установяване на разглежданите антидъмпингови мерки.

I –    Правна уредба

 А –   Международните многостранни споразумения от Уругвайския кръг

4.     На 15 април 1994 г. Европейската общност подписва Заключителния акт, с който приключват многостранните търговски преговори от Уругвайския кръг, Споразумението за създаване на СТО, както и всички споразумения и договорености, които се съдържат в приложения 1—4 (наричани по-нататък „споразуменията за СТО“).

5.     Сред тези приложения по-специално фигурира Общото споразумение за митата и търговията (1994) (наричано по-нататък „ГАТТ (1994)“), както и Договореността относно правилата и процедурите за уреждане на спорове (наричана по-нататък „договореността“)(3).

6.     След посоченото подписване Съветът приема Решение 94/800/ЕО от 22 декември 1994 година относно сключването от името на Европейската общност, що се отнася до въпроси от нейната компетентност, на споразуменията, постигнати на Уругвайския кръг на многостранните преговори (1986—1994 г.)(4).

1.      Споразумението за създаване на СТО

7.     Както следва от преамбюла на Споразумението за създаване на СТО, договарящите страни са се договорили „чрез реципрочни и взаимно изгодни договорености за съществено намаляване на митата и други пречки пред търговията и за премахване на дискриминационното третиране в международните търговски отношения“.

8.     Съгласно член III, параграф 2 от посоченото споразумение СТО „осигурява възможността за преговори между страните членки във връзка с многостранните им търговски отношения […]“.

9.     Член II, параграф 2 от това споразумение уточнява, че „[с]поразуменията и отнасящите се към тях правни актове в приложения 1, 2 и 3 […] [са] задължителни за всички страни членки […]“(5).

2.      ГАТТ (1994)

10.   Това споразумение се съдържа в приложение 1A към Споразумението за създаване на СТО и представлява многостранно споразумение за търговията със стоки.

11.   Съгласно член VI, параграф 1 от ГАТТ (1994) дъмпингът, „който позволява въвеждането на стоки от една страна на пазара на друга страна на цена, по-ниска от нормалната им стойност, може да бъде обект на осъждане, ако причинява или има опасност да причини съществена вреда на промишлеността на някоя от договарящите страни или ако забавя съществено процеса на създаване на местна промишленост.“ [неофициален превод]

12.   Тази разпоредба е приложена от антидъмпинговото споразумение, което определя условията, при които антидъмпинговите мерки могат да бъдат наложени.

13.   В член 2, параграф 1 от това споразумение, озаглавен „Определяне на дъмпинга“ е предвидено, че „една стока се счита за „дъмпингова“, тоест въведена в търговията на друга държава на по-ниска от нормалната ѝ стойност, ако експортната цена на стоката, която се изнася от една държава в друга, е по-ниска от сравнимата с нея цена в обичайния ход на търговия [другаде в текста: „при обичайни търговски условия“] за подобна стока [другаде в текста: „сходен продукт“], когато е предназначена за потребление в страната износител [другаде в текста: „страната на износа“]“.

14.   Следователно, за да се определи дали е налице дъмпинг, е нужно да са установени нормалната стойност на сходен продукт на вътрешния пазар на страната на произход (член 2.2.), както и експортната цена на разглеждания продукт (член 2.3.), за бъде установен дъмпинговият марж (член 2.4.)(6).

15.   Освен това за определяне на наличието на дъмпинг е необходимо да се определи дали тази практика причинява съществена вреда на местната промишленост на страната вносител. За тази цел в член 3, параграф 4 от антидъмпинговото споразумение се посочват факторите, които следва да се вземат предвид при проучването на влиянието на дъмпинговия внос върху съответната местна промишленост.

16.   На последно място, в съответствие с член 18, параграф 4 от това споразумение същото задължава всяка договаряща страна да предприеме „всички необходими действия от общ или конкретен характер, за да осигури […] съответствието на своите закони, подзаконови нормативни актове и административни процедури с разпоредбите на настоящото споразумение […]“.

3.      Договореността

17.   Договореността се съдържа в приложение 2 към Споразумението за създаване на СТО. ОУС трябва да приложи препоръките и решенията, приети въз основа на договореността(7).

18.   По силата на член 3, параграф 2 от тази договореност тя служи за „запазване правата и задълженията на страните съгласно споразуменията, влизащи в обхвата на настоящата договореност, и за изясняване на съществуващите разпоредби на тези споразумения в съответствие с обичайните правила за тълкуване на международното публично право“.

19.   По силата на член 3, параграф 7 от посочената договореност при липса на взаимно договорено решение между страните механизмът за уреждане на спорове, установен с тази договореност, има за цел да „подсигури оттегляне на предприетите мерки, ако те се окажат в противоречие с разпоредбите на което и да било от споразуменията, влизащи в обхвата на настоящата договореност“.

20.   Когато е невъзможно незабавно оттегляне на приетата за несъвместима мярка, засегнатата страна може да направи това в приемлив срок съгласно член 21, параграф 3 от договореността.

21.   Когато този срок изтече и все още мярката не е приведена в съответствие, член 22, параграф 2 от тази договореност позволява на засегнатата страна членка през определен период от време да започне преговори с всяка страна по спора, с оглед постигане на взаимно приемлива компенсация. Ако това не бъде направено, всяка страна може да поиска от ОУС да преустанови временно действието на отстъпки или други задължения спрямо засегнатата страна членка.

 Б –   Общностна правна уредба

 1.     Правила за защита срещу дъмпинговия внос на стоки от трети страни към Европейската общност

22.   Към момента на възникване на обстоятелствата по главното производство тези правилата са уредени с Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета(8).

23.   Този регламент е приет от Общността на основание задълженията ѝ по член 18, параграф 4 от антидъмпинговото споразумение и има за предмет да транспонира, доколкото е възможно, правилата на това споразумение, за да се гарантира неговото правилно и прозрачно прилагане(9).

24.   По силата на посочения регламент разследването и налагането на временно антидъмпингово мито са от компетентността на Комисията. Приемането на окончателно мито е от компетентността на Съвета(10). Тези мита се налагат с регламент и се събират от държавите-членки под формата и в размера, определени с регламента, с който се въвеждат(11).

25.   За да наложат антидъмпингова мярка, органите на Общността трябва да установят наличието на дъмпинг и произтичаща от него съществена вреда за „производството на Общността“(12). Тези органи трябва да преценят и дали е в интерес на Общността да се наложи антидъмпингово мито.

26.   Според член 1, параграф 1 от основния регламент „[а]нтидъмпингово мито може да се прилага за всяка антидъмпингова стока, чието пускане в свободно обръщение в Общността причинява вреда“.

27.   Съгласно параграф 2 от посочения член един продукт трябва да се счита за дъмпингов „ако експортната му цена за Общността е по-ниска от сравнимата с нея цена за сходен продукт[(13)] при обичайни търговски условия в страната на износа[(14)]“.

28.   Определянето на нормалната стойност на сходен продукт се осъществява според предвидените в член 2 от посочения регламент условия. По принцип тя се определя в зависимост от действителните цени в страната на произхода. Когато обаче няма продажби на сходен продукт при обичайни търговски условия, член 2, параграф 3 от основния регламент позволява да се прибегне към „конструирана“ нормална стойност на продукта, определена по-специално на основата на разходите за производство в страната на произхода, при отчитане на обосновани по размер разходи за реализация, общи и административни разходи (наричани по-нататък „разходи РОА“) и на печалбата.

29.   По-нататък член 2, параграф 10 от този регламент установява критериите, въз основа на които институциите осъществяват „обективно“ сравнение между експортната цена на разглеждания продукт и нормалната стойност на сходен продукт. Това сравнение, което може да се осъществи по три метода, изложени в член 2, параграф 11 от посочения регламент, позволява да се определи дъмпинговият марж. Този марж е „величината, с която нормалната стойност превишава експортната цена“(15).

30.   Що се отнася член 3 от основният регламент, той уточнява условията, при които трябва да се установи наличието на вреда, причинена на производството на Общността.

31.   Когато е установено, че дъмпинговият внос в Общността причинява съществена вреда, органите на Общността в крайна сметка трябва да определят в съответствие с член 21 от този регламент дали интересът на Общността налага приемане на антидъмпингови мерки(16).

32.   Във всеки случай член 9, параграф 4 от посочения регламент уточнява, че размерът на окончателното антидъмпингово мито „не [трябва] да превишава определения дъмпингов марж, но може да бъде и по-малък, ако е достатъчен да отстрани вредата за производството на Общността“(17).

33.   В противен случай член 11, параграф 8 от основния регламент предвижда, че „вносител може да предяви искане за възстановяване на събрани мита, ако се докаже, че дъмпинговият марж, взет за основа за определяне на платените мита, е бил елиминиран или редуциран до ниво, по-ниско от нивото на действащото мито“.

 2.     Спорните антидъмпингови мита, засягащи вноса на памучно спално бельо с произход от Египет, Индия и Пакистан

 а)     Въвеждане на спорните антидъмпингови мита

34.   След налагането от Комисията на временно антидъмпингово мито върху вноса в Общността на памучно спално бельо с произход от Египет, Индия и Пакистан(18) Съветът приема въз основа на основния регламент Регламент (ЕО) № 2398/97(19).

35.   Спорният регламент потвърждава изводите на Комисията, според които е налице причиняващ съществена вреда на производството на Общността дъмпингов внос и налага окончателно антидъмпингово мито в интерес на Общността.

 б)     Поставянето под въпрос на спорните антидъмпингови мита от ОУС

36.   След като със спорния регламент са въведени окончателни антидъмпингови мита върху износа ѝ на спално бельо, на 3 август 1998 г. Република Индия сезира ОУС и иска започването на консултации с Европейската общност(20). Тъй като тези консултации не довеждат до взаимно договорено решение, по силата на член 4, параграф 7 от договореността Република Индия иска от ОУС създаването на група на съдебните заседатели, която има задача да провери съвместимостта на посочения регламент със релевантните разпоредби на СТО.

37.   В съответствие с доклада ѝ, публикуван на 30 октомври 2000 г.(21), групата на съдебните заседатели на ОУС приема, от една страна, че при установяване на среднопретегления дъмпингов марж Общността е нарушила член 2.4.2. от антидъмпинговото споразумение, прилагайки метода „зануляване“ на отрицателните дъмпингови маржове. От друга страна, групата на съдебните заседатели установява, че Общността е действала по несъвместим с член 3.4. от посоченото споразумение начин при определяне на наличието на вреда, причинена на производството на Общността, като е взела предвид сведенията относно производителите, които не са част от определената от извършващите разследването органи местна промишленост и като не е преценила всички релевантни фактори, които влияят върху положението на тази промишленост.

38.   В доклада си от 1 март 2001 г.(22) сезираният с жалба от страна на Общността постоянен апелативен орган на ОУС потвърждава заключението на групата на съдебните заседатели, според което използването на метода „зануляване“ от Общността в рамките на въпросното антидъмпингово разследване е несъвместимо с член 2.4.2. от антидъмпинговото споразумение. Освен това Апелативният орган установява, че Общността е действала по несъвместим с член 2.2.2., подточка ii) от това споразумение начин при изчисляване на „конструираната“ нормална стойност на продукта, и по-специално на сумите, отнасящи се до печалбата.

39.   На 12 март 2001 г. ОУС приема докладите на групата на съдебните заседатели и на Апелативния орган и по силата на член 19, параграф 1 от договореността иска от Общността да приведе тяхната мярка в съответствие с антидъмпинговото споразумение.

40.   В съответствие с член 21, параграф 3, буква б) от договореността Република Индия и Общността са договорили приемлив срок за изпълнението на препоръките и решенията на ОУС, който изтича на 14 август 2001 г.

 в) Преразглеждането на спорните антидъмпингови мита от Общността вследствие на препоръките и решенията на ОУС

41.   На 23 юли 2001 г. Съветът приема Регламент (ЕО) № 1515/2001 относно мерките, които Общността може да вземе след доклад, приет от Органа за уреждане на спорове на СТО, относно антидъмпингови и антисубсидийни въпроси(23).

42.   Според съображение 4 от този регламент той има за цел Общността да може, когато смята за подходящо, да приведе взетите по-специално съгласно основния регламент мерки в съответствие с препоръките и решенията, съдържащи се в приет от ОУС доклад.

43.   За тази цел член 1, параграф 1, буква a) от Регламент № 1515/2001 предвижда, че Съветът може да отмени или измени оспорваната мярка.

44.   Освен това по силата на член 2, параграф 1 от този регламент „Съветът може също да вземе всяка от мерките, посочени в член 1, параграф 1, за да вземе предвид юридическото тълкуване, съдържащо се в доклада, приет от ОУС, по отношение на неоспорвана мярка“.

45.   На последно място, член 3 от посочения регламент уточнява, че тези мерки „имат действие от датата на влизането им в сила и не представляват основание за възстановяване на мита, събрани преди тази дата, освен ако не е предвидено друго“.

46.   На основание на член 1, параграф 1, буква a) от Регламент № 1515/2001 на 7 август 2001 г. Съветът приема Регламент (ЕО) № 1644/2001(24), който въз основа на препоръките на ОУС изменя заключенията относно вноса с произход от Индия, установени в рамките на спорния регламент.

47.   Посоченото преразглеждане се отнася до определянето на „конструираната“ нормална стойност на сходния продукт, изчисляването на среднопретегления дъмпингов марж (без прилагане на зануляване) и на последно място — определяне дали е налице вреда.

48.   В светлината на това преразглеждане Съветът потвърждава наличието на причиняващ вреда на производството на Общността дъмпинг във връзка с вноса с произход от Египет, Индия и Пакистан. Съветът обаче установява наличието на по-незначителен дъмпинг и намалява ставката на наложените със спорния регламент антидъмпингови мита по отношение на осъществения износ с произход от Индия(25). Освен това Съветът решава временно да преустанови прилагането на антидъмпинговите мерки(26).

49.   Впоследствие въз основа на член 2 от Регламент № 1515/2001 Съветът намира за подходящо да преразгледа мерките относно вноса с произход от Египет и Пакистан (които не са били оспорени пред ОУС) и приема Регламент (CE) № 160/2002(27).

50.   Член 1 от този регламент временно преустановява приложението на наложените със спорния регламент антидъмпингови мита по отношение на вноса с произход от Египет и предвижда изтичане на срока им на 28 февруари 2002 г(28).

51.   Що се отнася до член 2 от посочения регламент, с него се прекратява процедурата относно вноса с произход от Пакистан, доколкото новото изчисляване доказва, че не е налице дъмпинг при осъществения от пакистанските дружества износ на разглеждания продукт.

52.   Предвид отмяната на свързаните с вноса с произход от Пакистан мерки и изтичането на срока на мерките относно вноса с произход от Египет Съветът осъществява нов анализ на заключенията относно вноса с произход от Индия. След това преразглеждане въз основа на член 11, параграф 3 от основния регламент(29) Съветът приема Регламент (CE) № 696/2002(30), който потвърждава окончателното антидъмпингово мито, наложено върху индийския внос, и е изменен с Регламент № 1644/2001.

II – Спорът и главното производство

53.   С писмо от 10 юни 2002 г. Ikea Wholesale Ltd (наричано по-нататък „Ikea“ или „жалбоподателят“) е поискало от Commissioners of Customs and Excise (наричани по-нататък „Commissioners“) възстановяване на антидъмпингови мита, платени на основание вноса на памучно спално бельо с произход от Индия и Пакистан. Ikea иска възстановяване на 230 301,74 GBP — сума, която съответства на размера на митата, събрани от осъществения от него внос от Пакистан в периода между март 2000 г. и януари 2002 г., и на 69 902,29 GBP — сума, която съответства на част от събраните мита върху осъществения от него внос от Индия в периода между март 2000 г. и август 2001 г.

54.   Това искане за възстановяване е подадено на основание членове 236 и 239 от Митническия кодекс на Общността(31). В подкрепа на искането си Ikea изтъква незаконосъобразността на спорния регламент, и по-специално на осъществените от органите на Общността проверки с цел изчисляване на тези мита. Жалбоподателят се основава главно на заключенията от докладите на ОУС.

55.   Commissioners отхвърлят това искане и след формална процедура на административно преразглеждане потвърждават посоченото решение, като считат, от една страна, че спорният регламент налага окончателно антидъмпингово мито върху въпросния внос през разглеждания период, а от друга страна, че Регламент № 1644/2001 и Регламент № 160/2002 не предвиждат възстановяване с обратна сила на вече събраните мита.

56.   Тогава Ikea обжалва това решение пред VAT and Duties Tribunal (Лондон). С решение от 8 септември 2003 г. той отхвърля жалбата по-конкретно с мотива че тъй като не е подадена жалба за отмяна по член 230 ЕО, разглежданите регламенти са станали окончателни по отношение на жалбоподателя.

57.   На 31 октомври 2003 г. Ikea подава жалба срещу това решение пред High Court of Justice (England & Wales), Chancery Division. От една страна Ikea поддържа, че не е било засегнато пряко и лично от разглежданите регламенти по смисъла на член 230 ЕО. От друга страна жалбоподателят смята, че тези регламенти са незаконосъобразни.

58.   Този съд отменя решението на VAT and Duties Tribunal, като изтъква, че Ikea няма право пряко да подаде жалба за отмяна пред общностния съд на основание член 230 ЕО, тъй като нито спорният регламент, нито Регламент № 1644/2001 и Регламент № 160/2002 засягат Ikea пряко и лично. При тези условия High Court of Justice счита, че жалбоподателят има право да оспори тези регламенти в рамките на подадената пред него жалба срещу отказа за възстановяване на митата и че въпросната юрисдикция е длъжна да сезира Съда с преюдициален въпрос относно действителността на разглежданите регламенти.

III – Преюдициалното запитване

59.   Поради съмненията си относно действителността на спорния регламент, както и на Регламент № 1644/2001, Регламент № 160/2002 и Регламент № 696/2002 (наричани „последващите регламенти“) High Court of Justice (England & Wales), Chancery Division решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Дали според заключенията на групата на съдебните заседатели на Органа за уреждане на спорове на СТО, в доклада ѝ от 30 октомври 2000 г., точка 7.2., букви ж) и з), WT/DS1412/R и на Апелативния орган при Органа за уреждане на спорове на СТО, в решението му от 1 март 2002 г., точки 86 и 87, WT/DS1141/AB/R следва да се счита, че Регламент (ЕО) № 2398/97 на Съвета от 28 ноември 1997 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на памучно спално бельо с произход от Египет, Индия и Пакистан […] е напълно или частично несъвместим с общностното законодателство, доколкото той:

a)      е използвал погрешен метод при изчисляването на размера на разходите за реализация, общите и административните разходи, както и на размера на печалбата, в противоречие с член 2, параграф 6, буква a) от Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 година за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност, с измененията, и с член 2.2.2., подточка ii) от антидъмпинговото споразумение;

б)      е прилагал погрешен метод, включващ метода зануляване, при определяне на съществуването на дъмпингови маржове, сравнявайки нормалната стойност и експортната цена, в противоречие с член 2, параграф 11 от Регламент № 384/96 и с член 2.4.2. от антидъмпинговото споразумение и/или

в)      не е отчел всички релевантни за вредата фактори, които засягат положението на производството на Общността, и е допуснал грешка, като при определяне на вредата се е основавал на доказателства, получени от дружества извън производството на Общността, в противоречие с член 3, параграф 5 от Регламент № 384/96 и с член 3.4. от антидъмпинговото споразумение?

2)      Дали някой или всички от следните регламенти:

a)      Регламент (ЕО) № 1644/2001 на Съвета за изменение на Регламент № 2398/97 за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на памучно спално бельо с произход от Египет, Индия и Пакистан и за спиране на прилагането му за вноса с произход от Индия;

б)      Регламент (ЕО) № 160/2002 на Съвета за изменение на Регламент № 2398/97 за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на памучно спално бельо с произход от Египет, Индия и Пакистан и за прекратяване на процедурата по отношение на вноса с произход от Пакистан и/или

в)      Регламент (CE) № 696/2002 на Съвета за потвърждаване на окончателното антидъмпингово мито, наложено върху вноса на памучно спално бельо с произход от Индия с Регламент (ЕО) № 2398/97, който е изменен и чието действие е спряно с Регламент (ЕО) № 1644/2001,

е несъвместим с общностното право (включително с член 1, член 7, параграф 1 и член 9, параграф 4 от Регламент № 384/96, разглеждани в светлината на членове 1, 7.1. и 9 от антидъмпинговото споразумение), доколкото i) те са приети въз основа на преоценка на информация, събрана през първоначалния период на разследване, от която преоценка е станало ясно, че през посочения период или не е имало дъмпинг, или са били налице по-ниски нива на дъмпинг, но ii) не предвиждат възстановяване на вече платени в приложение на Регламент № 2398/97 суми?

3)      Освен това несъвместими ли са Регламент № 1644/2001, Регламент № 160/2002 и Регламент № 696/2002 с член 7, параграф 2 и член 9, параграф 4 от Регламент № 384/96 и с принципа на пропорционалност, доколкото предвиждат размер на антидъмпинговото мито, който не е строго пропорционален на размера на дъмпинга или на вредата, която това мито следва да компенсира?

4)      Различават ли се отговорите на поставените по-горе въпроси по отношение на износа с произход от Индия в сравнение с този с произход от Пакистан, като се имат предвид:

a)      процедурите, проведени пред Органа за уреждане на спорове на СТО, и/или

б)      заключенията на Комисията, съдържащи се в Регламент № 1644/2001, Регламент № 160/2002 и Регламент № 696/2002?

5)      Предвид отговорите на горепосочените въпроси:

a)      трябва ли национален митнически орган да възстанови всички или част от антидъмпинговите мита, които е събрал в приложение на Регламент № 2398/97, и

б)      ако отговорът е утвърдителен, на кого и при какви условия следва да бъде извършено възстановяването?“

IV – Предметът на преюдициалните въпроси

60.   С първия си въпрос препращащата юрисдикция иска от Съда да прецени действителността на спорния регламент. От една страна, става дума за това дали формулираните от ОУС в рамките на докладите относно вноса на спално бельо препоръки и решения са обвързващи за Съда при преценката му на действителността на посочения регламент по отношение на общностното право, а от друга страна, да се прецени действителността на осъществения от органите на Общността анализ в рамките на налагането на въпросните окончателни антидъмпингови мита.

61.   С втория и третия си въпрос препращащата юрисдикция пита Съда за действителността на последващите регламенти. Въпросът е дали като не предвиждат възстановяване на събраните съгласно спорния регламент антидъмпингови мита, последващите регламенти не противоречат на основния регламент (разглеждан в светлината на антидъмпинговото споразумение), и по-специално на принципа на пропорционалност.

62.   В този контекст с четвъртия си въпрос препращащата юрисдикция иска да установи дали отговорите на предходните въпроси се различават в зависимост от това дали вносът е с произход от Индия или Пакистан.

63.   На последно място, с петия си въпрос препращащата юрисдикция иска Съдът при необходимост да уточни условията за евентуално възстановяване на платените по силата на спорния регламент мита.

64.   Ще разгледам поставените въпроси в посочения по-горе ред.

V –    По действителността на спорния регламент

65.   С първия си въпрос препращащата юрисдикция иска по същество Съдът да установи дали спорният регламент следва да се обяви за несъвместим с основния регламент, доколкото ОУС е установил несъвместимост на спорния регламент с антидъмпинговото споразумение.

66.   Всъщност този въпрос стои, тъй като напомням, че съгласно съображение 5 от основния регламент той има за предмет да транспонира в общностното право правилата на антидъмпинговото споразумение, за да се гарантира неговото правилно и прозрачно прилагане.

67.   Сред тези правила са по-специално тези, свързани с определяне на наличието на дъмпинг и на вреда. Така посочените в членове 2.2.2., подточка ii) и 2.4.2. от антидъмпинговото споразумение методи за изчисляване, както и споменатите в член 3.4. от посоченото споразумение фактори, които позволяват да се определи наличието на вреда, са транспонирани почти по същия начин в основния регламент.

68.   В Решение от 9 януари 2003 г. по дело Petrotub и Republica/Съвет(32) Съдът счита, че като приема основния регламент, Общността е целяла да изпълни международните си задължения си, които произтичат от антидъмпинговото споразумение. В това отношение Съдът отбелязва, че с член 2, параграф 11 от този регламент органите на Общността са имали намерение да изпълнят конкретните си задължения, съдържащи в член 2.4.2. от посоченото споразумение(33).

69.   При тези условия Съдът е счел, че в съответствие с практиката, произтичаща от Решение от 7 май 1991 г. по дело Nakajima/Съвет(34), той трябва да контролира законосъобразността на регламент на Съвета като спорния регламент, с който се налагат окончателни антидъмпингови мита на базата на основния регламент, по отношение не само на общностното право, но и на антидъмпинговото споразумение.

70.   Според мен това заключение се налага при същите условия и в настоящото дело. Всъщност чрез член 2, параграф 6, буква a) и член 3, параграф 5 от основния регламент Общността възнамерява да изпълни конкретните си задължения, съдържащи се съответно в член 2.2.2., подточка ii) и член 3.4. от антидъмпинговото споразумение.

71.   При тези условия и в приложение на посочената съдебна практика считам, че действителността на спорния регламент трябва да се прецени не само по отношение на приложимите разпоредби на основния регламент, но и във връзка със съответните правила от антидъмпинговото споразумение.

72.   Освен това следва да се отбележи, че няма значителна разлика във формулировката на релевантните разпоредби на основния регламент и на съответните правила на антидъмпинговото споразумение.

73.   Всъщност в основата на това дело стои обстоятелството, че ОУС тълкува релевантните правила на антидъмпинговото споразумение по различен начин от възприетото от общностните институции при приемането на спорния регламент тълкуване на съответните разпоредби от основния регламент.

74.   При тези условия въпросът е дали тълкуването от страна на ОУС на релевантните правила на антидъмпинговото споразумение може да обвърже Съда при тълкуването на съответните разпоредби от основния регламент и в следствие от това при осъществяване на контрол за законосъобразност на спорния регламент по отношение на това споразумение.

75.   С други думи, дали при транспониране в общностното право на разпоредбите на антидъмпинговото споразумение Общността е обвързана от тълкуването на ОУС?

76.   Следователно преди да се пристъпи към разглеждане на действителността на спорния регламент, следва да се реши въпросът дали препоръките и решенията на ОУС, които тълкуват разпоредбите на антидъмпинговото споразумение, могат да обвържат Съда в конкретния случай.

 А –    По действието на препоръките и решенията на ОУС при преценката на действителността на спорния регламент

77.   Съгласен съм със становището на Съвета и на Комисията, че приетото от ОУС тълкуване на антидъмпинговото споразумение в рамките на докладите относно вноса на спално бельо не може да обвърже Съда при преценката му на действителността на спорния регламент.

78.   Всъщност ако това тълкуване трябва да се наложи, то неизбежно би предопределило тълкуването от Съда на съответните норми на общностното право.

79.   Такова решение обаче би застрашило автономията на общностния правен ред в следването на собствените му цели.

80.   Всъщност международен договор трябва да се тълкува не само в зависимост от неговия текст, а също и в светлината на целите му. В това отношение член 31, параграф 1 от Виенската конвенция за правото на договорите от 23 май 1969 г.(35) уточнява, че „[д]оговорът трябва да се тълкува добросъвестно, в съответствие с обикновеното значение, което следва да се дава на термините [му] в техния контекст, а също така в духа на обекта и целите на договора.“(36)

81.   Така еднаквият текст на разпоредбите на антидъмпинговото споразумение и съответните общностни разпоредби според мен не означава, че те задължително трябва да се тълкуват по един и същи начин.

82.   Всъщност тълкуването на ОУС е обусловено от характера и собствените цели на СТО. Те обаче се различават значително от тези на общностното право.

83.   Въпреки че Споразумението за създаване на СТО съдържа съвкупност от норми, задължителни за договарящите страни(37), преди всичко то осигурява възможността за преговори между страните членки във връзка с многостранните им търговски отношения.

84.   Целта на международната търговска система не е да създаде правова общност, нито единен пазар подобно на този, който е изграден в рамките на Европейската общност(38). Далеч по-скромно тя създава обща институционална рамка, в която страните „чрез реципрочни и взаимно изгодни договорености“(39) се споразумяват относно правата и задълженията по-специално с цел намаляване на пречките пред търговията и премахване на дискриминационното третиране в международните търговски отношения(40).

85.   При преследването на подобни цели разпоредбите на споразуменията за СТО се тълкуват чрез подходи и методи, които са различни от тези, на които общностният съд може да даде предимство.

86.   Така в съответствие с член 3, параграф 2, от договореността тези разпоредби трябва да се изяснят „в съответствие с обичайните правила за тълкуване на международното публично право“(41). Освен това официалното тълкуване на тези споразумения е от компетентността на политическите органи на СТО, а именно Министерската конференция(42) и Общият съвет на СТО(43).

87.   При тези условия, предвид естеството и специфичните цели на СТО и на Общността считам, че автономията на общностния правов ред би била застрашена, ако се приеме, че направеното от ОУС тълкуване може да обвърже Съда.

88.   Да се приеме обратното, би довело също до поставяне под въпрос на изключителната юрисдикция при тълкуване на нормите на общностното право, предоставена на общностния съд на основание член 220 ЕО.

89.   Действително в своето Становище № 1/91(44) Съдът е приел, че „когато международно споразумение предвижда собствена съдебна система, включваща компетентен съд за уреждане на спорове между страните по това споразумение и следователно за тълкуване на неговите разпоредби, решенията на този съд обвързват институциите на Общността, включително Съда“(45). Съдът е приел също, че „по принцип [?] международно споразумение, което предвижда подобна съдебна система, е съвместимо с общностното право [и че] компетентността на Общността в областта на международните отношения и правото ѝ да сключва международни споразумения включват по необходимост възможността да се подчинява на решенията на създадената или посочената по силата на тези споразумения юрисдикция, във връзка с тълкуването и прилагането на техните разпоредби“(46).

90.   В това становище обаче Съдът е посочил, че въпросното споразумение е имало за последица въвеждането в общностния правов ред на широк кръг правни норми, съпоставим с група общностни правни норми с идентичен текст(47). Съдът установява, че целта на въпросното споразумение „[определя] не само тълкуването на самите норми на това споразумение, но и тълкуването на съответстващите им норми на общностното право“(48).

91.   В следствие от това Съдът счита, че „обуславяйки бъдещото тълкуване на общностните норми в областта на свободното движение и конкуренцията, предвиденият в споразумението съдебен механизъм [?] накърнява член 164 от Договора за ЕИО [понастоящем член 220 ЕО] и по-общо самите основи на Общността“(49).

92.   При тези условия дори ако съпоставянето на нормите на антидъмпинговото споразумение с тези на общностното право не е толкова широко, както посочва Съдът в това становище, считам, че направените от общностния съд изводи са валидни a fortiori относно установения от споразуменията за СТО механизъм за уреждане на спорове.

93.   Всъщност въпреки значителните подобрения, съпътстващи прехода от ГАТТ към СТО(50), по-специално въведените във връзка с подсилване на механизма за уреждане на спорове, според мен този механизъм не предвижда създаването на съдебен орган.

94.   Така по силата на член 19 от договореността докладите, изготвени от групите на съдебните заседатели и апелативните органи са само препоръки(51). Що се отнася до на решенията, според мен те не са задължителни съдебни актове нито по своята правна форма, нито по същество. Всъщност тези решения са приети от Общия съвет на СТО, който, въпреки че се произнася в качеството си на орган за уреждане на спорове, все пак представлява политически орган.

95.   Освен това въпреки наличието на решение на ОУС договореността запазва важно място за преговори между страните по спора.

96.   Както посочих, тази договореност цели преди всичко „положително решение на спора“(52). Така въпреки задължението на договарящите страни за „незабавно привеждане в съответствие“ с препоръките и решенията на ОУС(53), те могат да се споразумеят за приемлив срок за оттегляне на спорния акт. В случай че това не бъде направено, посочените страни могат да се договорят за „временни мерки“(54), каквито са „взаимно приемливите“ компенсации или преустановяването на отстъпките или други задължения(55). Въпреки осъществявания от ОУС надзор върху изпълнението на приетите препоръки или решения(56) текстът на договореността не позволява да се изключи възможността по принцип тези временно договорени мерки да запазят действието си.

97.   Поради посоченото в договореността важно значение на преговорите Съдът трайно е приел, че „да се наложи на съдебните органи да не прилагат нормите на вътрешното право, които са несъвместими със споразуменията за СТО, би могло да доведе до отслабване на позицията на законодателните и изпълнителни органи в търсенето на взаимно удовлетворително и съответстващо на нормите на СТО решение на спора“(57).

98.   Предвид гореизложеното считам, че при преценката на действителността на спорния регламент направеното от ОУС тълкуване в докладите му относно вноса на спално бельо не може да бъде обвързващо за Съда.

 Б –   По действителността на спорния регламент с оглед на основния регламент и на антидъмпинговото споразумение

99.   С тези преюдициални въпроси препращащата юрисдикция иска да установи дали органите на Общността са действали по начин, който е несъвместим с приложимите разпоредби от основния регламент и антидъмпинговото споразумение, на първо място, при определяне на конструираната нормална стойност на продукта, на второ място, при прилагане на метода „зануляване“ при установяване на общия дъмпингов марж, и на трето място, при оценката за наличие и същественост на вредата, причинена на производството на Общността.

100. В началото считам за необходимо да посоча две съображения.

101. Първото се отнася до обхвата на контрола на общностния съд в рамките на налагането на антидъмпингови мерки от Съвета.

102. Следва да се напомни, че в областта на общата търговска политика, и най-вече в сферата на мерките за защита на търговията, общностните институции разполагат с широко право на преценка поради сложността на икономическите, политическите и правните положения, които трябва да разглеждат(58).

103. Това право обхваща не само приемането на основния регламент в определените от антидъмпинговото споразумение граници, а и приетите въз основа на него конкретни антидъмпингови мерки(59).

104. Така Съдът многократно е приемал, че изборът между различните посочени в основния регламент методи на изчисляване на дъмпинговия марж, както и преценката на нормалната стойност на даден продукт(60) или определянето дали е налице вреда(61) предполагат преценка на сложни икономически ситуации.

105. Така по силата на постоянната съдебна практика съдебният контрол на такава преценка трябва да се сведе до проверка дали са спазени процесуалните правила, дали са точно установени фактите, взети предвид при извършване на оспорвания избор, дали не е налице явна грешка в преценката на фактите или злоупотреба с власт(62). От друга страна, общностният съд не следва да заменя със своята преценка преценката на компетентните институции при извършване на този избор.

106. Освен това този контрол трябва да обхване само доказателствата, с които институциите разполагат при приемане на спорния регламент (63).

107. Второто съображение е свързано с обхвата на задължението за мотивиране, което обвързва общностните институции на основание член 253 ЕО при приемането на антидъмпинговите мерки.

108. Съгласно постоянната съдебна практика изискваните от член 253 ЕО мотиви трябва по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, за да защитят правата си, а на общностния съд — да упражни своя контрол. Според този съд не може обаче да се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства. Всъщност обхватът на задължението за мотивиране трябва да се преценява в зависимост от контекста и от процедурата, в рамките на които е приет оспорваният регламент, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя(64).

109. В това отношение, що се отнася до регламент, с който се налага окончателно антидъмпингово мито, Съдът е приел, че органите на Общността не са длъжни да уточняват всички елементи от съображенията си, при условие че те не противоречат на нито едно от направените от заинтересованите предприятия възражения по време на административната процедура(65).

110. В светлината на тези обстоятелства следва да се провери дали за целите на налагане на въпросните антидъмпингови мита тези органи са допуснали явна грешка в преценката, на първо място, като са определили конструираната нормалната стойност на продукта, на второ място, като са приложили метода „зануляване“ при установяване на общия дъмпингов марж, и на трето място, при преценката за наличие и същественост на вредата, причинена на производството на Общността.

1.      По изчисляването на конструираната нормална стойност на продукта

111. На първо място, препращащата юрисдикция пита Съда относно съвместимостта по отношение на член 2, параграф 6, буква a) от основния регламент и член 2.2..2, подточка ii) от антидъмпинговото споразумение на използвания от общностните институции метод при конструиране на нормалната стойност на изнасяните от индийските и пакистански дружества продукти.

112. Напомням, че в съответствие с член 1, параграф 2 от основния регламент „[е]дин продукт трябва да се счита за дъмпингов, ако експортната му цена за Общността е по-ниска от сравнимата с нея цена за сходен продукт при обичайни търговски условия в страната на износа“(66). Следователно за да се определи дали е налице дъмпинг, трябва да се сравнят, от една страна, експортната цена на продукта, обект на разследването, и от друга страна, нормалната стойност на сходен продукт на вътрешния пазар в страната на произход(67).

113. Следователно определянето на нормалната стойност на сходен продукт е основен етап, позволяващ на извършващите разследването органи да установят наличието на евентуален дъмпинг.

114. По силата на член 2, параграф 1, първа алинея от основния регламент нормалната стойност на сходен продукт „се определя на основата на реално платената или подлежаща на плащане цена от независими купувачи в страната на износа при обичайни търговски условия“(68).

115. Когато няма продажби или има нисък обем на продажби на сходен продукт при обичайни търговски условия(69), нормалната стойност на този продукт се „конструира“ съгласно член 2, параграф 3 от този регламент въз основа на разходите за производство в страната на произхода, при отчитане на обосновани по размер разходи РОА и на печалбата. Съгласно постоянната практика на Съда този метод цели да определи продажната цена на даден продукт, каквато би била, ако този продукт се продаваше в страната му на произход или страната му на износ(70).

116. Определянето на размера на разходите РОА и на печалбата може да се осъществи съгласно четири метода на изчисляване, посочени в член 2, параграф 6 от разглеждания регламент.

117. По принцип тези размери се установяват въз основа на действителните данни за производството или продажбите на сходен продукт при обичайни търговски условия, като данните се предоставят от разследвания износител или производител.

118. Когато посочените размери не могат да бъдат определени на основата на подобни данни, те могат да се изчислят на основата на: „среднопретеглените действителни суми на други производители или износители, по отношение на които се провежда разследване на производството и продажбите на сходен продукт на вътрешния пазар на страната на произхода“ (буква a).

119. Те могат да се определят и въз основа на „действителните суми, приложими за разглеждания износител или производител, при обичайни търговски условия, по отношение на производството и продажбите на стоки от същата обща категория на вътрешния пазар на страната на произхода“ (буква б) или на всеки друг „обоснован метод“ (буква в).

120. Съдът счита, че тези методи на изчисляване трябва да се използват по реда на излагането им, като всеки трябва да се прилага по начин, че да се запази обоснования характер на това изчисляване(71).

121. Член 2, параграф 6, буква a) от основния регламент възпроизвежда почти по почти идентичен начин метода за изчисление, посочен в член 2.2.2., подточка ii) от антидъмпинговото споразумение(72).

122. В становището си жалбоподателят твърди, че нито член 2, параграф 6, буква a) от основния регламент, нито член 2.2.2., подточка ii) от антидъмпинговото споразумение позволяват на органите на Общността при изчисляване на размерите на разходите РОА и на печалбата да приемат данните, които се отнасят само за един износител или производител, и да изключат продажбите на други износители или производители, които не са осъществени при обичайни търговски условия(73).

123. Първо, в светлината на горепосочените разпоредби следва да се провери дали общностните институции са могли законосъобразно да вземат предвид само данните относно един-единствен износител при изчисляването на размерите на разходите РОА и на печалбата.

124. На първо място, трябва да се посочи, че поради големия брой производители и износители в разглежданите страни на произход, в съответствие с член 17, параграф 1 от основния регламент(74) Комисията решава да използва представителна извадка. Така тя съставя представителна извадка на дружествата за всяка от страните на износа(75).

125. След като установяват, че вътрешните цени на пазарите на произход не представляват подходяща основа за установяване на нормалната стойност, органите на Общността решават да конструират тази нормална стойност в съответствие с член 2, параграф 3 от основния регламент за всички видове спално бельо, които се изнасят за Общността от индийските, пакистанските и египетските дружества.

126. Следователно тази нормална стойност е определена, като към разходите за производство на изнасяния от всяко дружество продукт се добавя обоснована по размер сума, която съответства, от една страна, на разходите РОА, а от друга страна, на размера на печалбата.

127. Що се отнася до вноса от Индия, от разясненията на органите на Общността следва, че само едно дружество от представителната извадка е прието като осъществяващо представителни продажби на сходен продукт на вътрешния пазар през периода на разследване(76). Било е установено също, че тези продажби могат да се считат като осъществени при обичайни търговски условия, доколкото са били свързани с получаването на печалба.

128. Същият извод се налага за вноса с произход от Пакистан(77).

129. При тези условия размерът на разходите РОА и на печалбата, използван за определяне на конструираната нормална стойност на сходен продукт в Индия и Пакистан, съответства на размерите на направените разходи РОА и реализираната печалба от едно индийско и едно пакистанско дружество.

130. В становището си Ikea поддържа, че от буквалното тълкуване на член 2, параграф 6, буква a) от основния регламент и член 2.2.2., подточка ii) от антидъмпинговото споразумение следва, че те ясно забраняват използването на данни, които се отнасят само за един износител(78).

131. Обратно на становището на жалбоподателя, не считам, че в настоящото дело такъв анализ е основан на явна грешка в преценката.

132. Всъщност мисля, че използването на множествено число в израза „други производители или износители“ от член 2, параграф 6, буква a) от основния регламент не позволява да се изключи взимането предвид на данните само за едно предприятие. Този извод се налага на още по-силно основание, когато това предприятие е единственото сред всички, които са предмет на разследване, което е осъществило представителни продажби на сходен продукт през периода на разследването на вътрешния пазар на страната на произход.

133. Относно използването в тази разпоредба на понятието „среднопретеглена“ споделям становището на Съвета, че то може да се приложи към среднопретеглената стойност на сделките на един-единствен производител или износител(79). Такъв е случаят в настоящото дело(80).

134. При тези условия считам, че след като само едно дружество е осъществило представителни продажби на сходен продукт в съответната страна на произход, какъвто е случаят в настоящото дело, е позволено в рамките на правото им на преценка органите на Общността да използват само данните, които се отнасят до това дружество.

135. На второ място, следва да се провери дали при определяне на маржа на печалбата изключването на продажбите на другите износители или производители, които не са осъществени при обичайни търговски условия, представлява подходящ метод за конструиране на нормалната стойност.

136. В настоящото дело органите на Общността се установили, че продажбите на сходен продукт на вътрешния пазар, които са се осъществили на цени, по-ниски от разходите за производство, не са се осъществили при обичайни търговски условия и поради това не могат да представляват подходяща основа за установяване на нормалната стойност.

137. Обратно на становището на жалбоподателя(81), считам, че използваният от общностните институции метод за изчисление в рамките на въпросното разследване не противоречи нито на буквата, нито на духа на член 2, параграф 6 от основния регламент и на член 2.2.2. от антидъмпинговото споразумение.

138. От една страна, подобен метод е в съответствие с установения в основния регламент и в антидъмпинговото споразумение принцип, според който нормалната стойност по принцип трябва да се основава на данните относно продажбите, осъществени при обичайни търговски условия. Според мен този принцип следва ясно от текста на член 1, параграф 2 и член 2, параграф 1 от основния регламент(82), както и от член 2.1. от антидъмпинговото споразумение.

139. Дори когато нормалната стойност трябва да бъде конструирана, член 2, параграф 6 от посочения регламент и член 2.2.2. от антидъмпинговото споразумение предвиждат изрично, че сумите, които съответстват на разходите РОА и на печалбата, се основават на действителните данни за производството и продажбата на сходен продукт, осъществени при обичайни търговски условия.

140. Освен това този принцип е признат от Съда в Решение от 13 февруари 1992 г. по дело Goldstar/Съвет(83). В това дело общностният съд е приел, че понятието за обичайни търговски условия „цели при определяне на нормалната стойност да изключи положения, при които продажбите на вътрешния пазар не са сключени при нормални търговски условия, по-специално когато даден продукт се продава на цена, по-ниска от разходите за производство […]“(84).

141. От друга страна, съгласно член 2, параграф 6, буква a) от основния регламент и член 2.2.2., подточка ii) от антидъмпинговото споразумение изключването на продажбите, които не са осъществени при обичайни търговски условия, не е изрично забранено. Всъщност тези разпоредби само уточняват, че продажбите, които следва да се вземат предвид, са тези на сходен продукт на вътрешния пазар на страната на произхода.

142. При тези обстоятелства според мен не е погрешно, че при изчисляването на конструираната нормална стойност на продукта общностните институции са решили да изключат продажбите на износителите и производителите, които не са сключени при нормални търговски условия(85).

143. Предвид всичко гореизложено съм на мнение, че конструираната нормална стойност на сходен продукт за вноса от Индия и Пакистан е била правилно установена.

2.      По определянето на дъмпинговия марж

144. По-нататък препращащата юрисдикция иска да се установи дали методът „зануляване“, използван за установяване на общия дъмпингов марж, приложен в рамките на въпросното антидъмпингово разследване, е в съответствие с член 2, параграф 11 от основния регламент и член 2.4.2. от антидъмпинговото споразумение.

145. Напомням, че съгласно член 2, параграф 12 от основния регламент дъмпинговият марж е „величината, с която нормалната стойност превишава експортната цена“. Следователно този марж се определя от извършващите разследването органи, които сравняват „обективно“(86) нормалната стойност на сходен продукт с експортната цена за Общността.

146. По силата на член 2, параграф 11 от този регламент съществуват три метода на сравнение. Първите два са наречени „симетрични“ и позволяват да се сравнят среднопретеглената нормална стойност със среднопретеглените цени по всички сделки за износ за Общността или конкретните нормални стойности и конкретните експортни цени за Общността сделка по сделка.

147. Може обаче да се прибегне към трети метод за изчисляване, наречен „асиметричен“, когато експортните цени се различават съществено между различните купувачи, региони или периоди (тогава се говори за „избирателен дъмпинг“ или за „целенасочен дъмпинг“) и когато симертичните методи не отчитат в пълна степен съществуващия дъмпинг(87). При тези условия е възможно да се определи наличието на дъмпингов марж, като се сравни нормалната стойност, определена на среднопретеглена основа, с цените на всички конкретни сделки за износ в Общността.

148. Член 2.4. от антидъмпинговото споразумение също изисква сравнението между нормалната стойност и експортната цена да бъде „справедливо“ [другаде в текста: „обективно“]. Освен това член 2.4.2. от това споразумение уточнява, че по отношение на първия симетричен метод следва да се осъществи сравнение между среднопретеглената нормална стойност и среднопретеглените цени на всички „сравними“ експортни сделки(88).

149. В настоящия случай от съображение 46 от временния регламент следва, че по общо правило дъмпинговият марж е изчислен, като се сравнява конструираната среднопретеглена нормална стойност по вид със среднопретеглената експортна цена по вид. Този метод за изчисляване е потвърден от съображение 29 от спорния регламент.

150. От преписката обаче следва, че при изчисляване на общия дъмпингов марж органите на Общността са прибегнали към метода „зануляване“ на отрицателните дъмпингови маржове(89).

151. Въпреки че за съжаление във временния и в спорния регламент липсва каквото и да било обяснение относно този метод(90), изглежда, че по време на осъществяване на фактите в главното производство това е било постоянна практика. Впрочем в хода на административната процедура никоя страна не е направила конкретно възражение, което евентуално би могло да предизвика необходимост от по-подробно мотивиране на изчисляването на общия дъмпингов марж(91).

152. Във връзка с представените от Съвета и Комисията сведения приложеният в рамките на настоящия спор метод може накратко да се опише по следния начин. Първо, органите на Общността са определили, че продуктът, който е предмет на разследване — памучното спално бельо, включва определен брой различни модели и видове. За всеки от тези модели те са изчислили среднопретеглена нормална стойност, както и среднопретеглена експортна цена, които впоследствие са сравнили за всеки модел. За някои модели нормалната стойност е била по-висока от експортната цена и е бил установен дъмпинг („положителен“ дъмпингов марж). За други нормалната стойност е била по-ниска от експортната цена, не е констатиран дъмпинг и институциите са установили „отрицателен“ дъмпингов марж(92). По нататък органите на Общността са добавили размера на дъмпинга за всички модели, по отношение на които е установен дъмпинг, за да изчислят общия размер на дъмпинга за продукта, за който се отнася разследването. За всички модели, по отношение на които не е установено наличието на дъмпинг, институциите са свели до нула всички отрицателни дъмпингови маржове. След това общият размер на дъмпинга е изразен като процент от общата стойност на всички сделки за износ на всички модели, независимо дали са обект на дъмпинг.

153. Жалбоподателят твърди, че подобен метод води до „изкривяване“ на отрицателните дъмпингови маржове(93). Той отбелязва също, като се позовава на настоящия спор, повдигнат от Общността пред СТО по отношение на Съединените американски щати, че понастоящем органите на Общността признават незаконосъобразността на тази практика(94).

154. Считам, че приложеният в настоящото дело метод „зануляване“ на отрицателните дъмпингови маржове може да бъде оспорен. Всъщност дори извършващите разследването органи да са свободни да избират най-подходящите методи за изчисляване, те трябва да отчетат в пълна степен съществуващия дъмпинг(95).

155. Въпреки че в посоченото по-горе решение по дело Toyo/Съвет Съдът е приел използването на посочения метод, случаят е бил различен от този в главното производство.

156. В това дело дъмпинговият марж е бил установен въз основа на сравнение между среднопретеглената нормална стойност и експортите цени, изчислени съгласно метода сделка по сделка. В рамките на това изчисление по-високите от нормалната стойност експортни цени са били „фиктивно“ приравнени до нивото на нормалната стойност. Съдът е приел, че единствено приложеният от органите на Общността метод сделка по сделка е можел „да попречи на определени действия, състоящи се в прикриване на дъмпинга чрез използване на различни цени, които са ту по-високи, ту по-ниски от нормалната стойност“(96).

157. Според мен този анализ не може да се приложи към настоящия случай.

158. От една страна, в настоящото дело не се прави сравнение сделка по сделка, а по-скоро сравнение „среднопретеглена със среднопретеглена стойност“.

159. От друга страна, този метод е приложен спрямо модели спално бельо, за които е установен отрицателен дъмпингов марж, въпреки че органите на Общността са изчислили дъмпинговия марж на продукта като цяло(97).

160. Според мен в настоящото дело не става въпрос за адекватен метод за изчисляване на общия дъмпингов марж.

161. Всъщност считам, че когато даден дъмпингов марж е изчислен въз основа на много усреднени стойности, установени в зависимост от моделите, дъмпинговият марж на продукта, за който се отнася разследването, трябва да отразява резултатите от всички сравнения, включително тези, при които среднопретеглените експортни цени са по-високи от среднопретеглената нормална стойност за определени модели.

162. Приложеният в настоящото дело метод „зануляване“ обаче не позволява изцяло и надлежно да се вземат предвид действителните цени на експортните сделки, осъществени през периода на разследване, относно определени модели. Както посочих, като са приравнили определени маржове на нула, органите са приписали нулева стойност на дъмпинговите маржове на модели с отрицателен дъмпингов марж. Следователно тези органи са приели, че среднопретеглената експортна цена е равна на среднопретеглената нормална стойност, когато в действителност тя е била по-висока.

163. Следователно използването на подобен метод има за последица промяна по изкуствен начин на резултатите от осъществените сравнения и изкуствено повишаване на дъмпинговия марж на продукта като цяло.

164. Един прост пример, основан на конкретни цифри (независимо от това, че са изцяло фиктивни), позволява да се илюстрира ефектът от „зануляването“. Този пример би могъл да се отнася до производител от трета страна, който изнася два модела спално бельо за Общността — модел A и модел Б.

За всеки от тези модели среднопретеглената нормална стойност е изчислена въз основа на определен брой национални сделки, а среднопретеглената експортна цена е изчислена въз основа на определен брой експортни сделки.

За модел A сравнението на среднопретеглената нормална стойност и на среднопретеглената експортна цена показва наличието на „положителен“ дъмпингов марж 25(98).

За модел Б същото сравнение показва наличието на „отрицателен“ дъмпингов марж – 25.

Ако общият дъмпингов марж се изчислява за продукта като цяло въз основа на установените за тези два модела маржове, положителният дъмпингов марж, установен за модел А (+ 25), се компенсира с отрицателния дъмпингов марж, установен за модел Б (– 25), поради което не се констатира дъмпинг.

В резултат от приравняването на нула на отрицателния дъмпингов марж, установен за модел Б, общият установен дъмпингов марж за продукта като цяло е по-висок (+ 25).

Изразен в процент от общата стойност на всички експортни сделки за всички модели на продукта, този марж е равен на:

25/225 x 100 = 11,1 %

Така модел Б, за който не е установен дъмпинг, е подложен на антидъмпингово мито, подобно на модел A.

165. Следователно, използването на метода „зануляване“ може да изопачи не само размера на дъмпинговия марж, но и да покаже, че за определен модел е налице дъмпинг, който не съществува.

166. Освен това следва да се отбележи, че съгласно членове 2, параграфи 10 и 11 от основния регламент и член 2.4. от антидъмпинговото споразумение сравнението трябва да бъде „обективно“. Член 2.4.2. от това споразумение уточнява също, че среднопретеглената нормална стойност следва да се сравни със „средно претеглената стойност на цените на всички сравними експортни сделки“(99).

167. Занулявайки установените при определени модели отрицателни дъмпингови маржове, извършващите разследването органи не са установили наличието на дъмпингов марж за продукта като цяло въз основа на сравнение на среднопретеглената нормална стойност и среднопретеглените цени на всички сравними експортни сделки, тоест на всички сделки с модели на продукта, за които се отнася разследването. Освен това подобно сравнение не ми изглежда „обективно“ по смисъла на горепосочените разпоредби.

168. В становището си(100) Съветът поддържа, че използването на „зануляване“ в зависимост от моделите е позволило на органите на Общността да третират правилно случаите, в които износителите са целели дъмпинга за определени видове или модели на продукта, обект на разследването. Ако случаят е бил такъв, според мен общностните институции е следвало да дефинират по-тясно този продукт.

169. Освен това факът, че някои сделки показват отрицателен марж, не означава задължително, че те са предмет на целенасочен дъмпинг.

170. При тези условия съм склонен да мисля, че общностните институции не са установили правилно дъмпинговия марж на памучното спално бельо с произход от Индия, Египет и Пакистан, занулявайки отрицателните дъмпингови маржове, установени за определени модели спално бельо.

3.      По определянето на наличието на вреда

171. На последно място, препращащата юрисдикция иска Съдът да прецени действителността на спорния регламент по отношение на член 3, параграф 5 от основния регламент и член 3.4. от антидъмпинговото споразумение, доколкото при разглеждане на вредата са взети предвид данни относно производители, които не са включени в определението за производство на Общността. Органите на Общността са упрекнати и в това, че не са оценили всички релевантни фактори, които имат влияние върху положението на това производство.

172. Съгласно член 1, параграф 1 от основния регламент не е достатъчно даден продукт да бъде предмет на дъмпинг, за да може да бъде наложена антидъмпингова мярка. Дъмпинговият внос на продукт в Общността освен това трябва и да причинява вреда или да е налице опасност от причиняване на съществена вреда на производството на Общността(101) или да забави съществено процеса на създаване на такова производство(102).

173. По силата на член 3, параграф 2 от този регламент установяването на вреда трябва да се основава на достоверни доказателства и трябва да съдържа обективно изследване, по-специално на въздействието на дъмпинговия внос върху производството на Общността.

174. Съгласно член 3, параграф 5 от посочения регламент това изследване включва проучване на всички икономически фактори и показатели, които имат отношение към състоянието на производството на Общността(103) и към цените на пазара на Общността(104).

175. Напомням, че последната разпоредба съответства на задълженията, които следват от член 3.4. от антидъмпинговото споразумение(105).

176. На първо място, следва да се провери дали органите на Общността са допуснали явна грешка в преценката, която води до неправилна оценка за наличието на вреда, като вземат предвид сведенията за дружествата, които не са включени в определението за производство на Общността.

177. В настоящото дело по смисъла на член 4, параграф 1 от основния регламент производството на Общността е дефинирано като отнасящо се до 35 дружества, които са съдействали на разследването и представляват основна част от общото производство на Общността на памучно спално бельо през периода на разследването(106).

178. В съответствие с член 17, параграф 1 от този регламент(107) органите на Общността са решили да съставят извадка от 17 производители, която е представителна за производството на Общността(108).

179. От съображение 62 от временния регламент следва, че необходимите данни за изследване на вредата, причинена на производството на Общността, не са анализирани само на равнище производство на Общността, и по-специално на равнище включени в представителната извадка производители от Общността. Този анализ се отнася и до данните за цялата Общност. Те са предоставени от признати от производството източници (по-специално Eurocoton) и се отнасят до развитието в рамките на Общността на производството, потреблението, вноса, износа и пазарния дял.

180. При налагането на временно антидъмпингово мито анализът на всички тези данни е позволил на Комисията да установи, че конфигурацията, която се наблюдава за цялата Общност, не важи за включените в производството на Общността 35 производители. От това Комисията прави извод, че производството на Общността е съставено само от съществуващите към момента на подаване на жалбата дружества и поради това не е взела предвид положението на предприятията, които са били спрели производство през периода на оценяване (тоест към момента на подаване на жалбата)(109).

181. В хода на административната процедура износителите са посочили, че сведенията относно дружествата, които не са включени в определението за производство на Общността, не могат да бъдат използвани при определяне на наличието на вреда.

182. В следствие от това възражение Съветът е разяснил подробно осъществената от Комисията преценка. Въпреки че признава, че преценката на икономическото положение на производството, за което се отнася жалбата, се основава общо върху анализ на производството на Общността, според него при тази преценка трябва да се вземат предвид структурата и естеството на въпросното производство(110).

183. В настоящото дело данните за Общността са позволили производството да се характеризира с наличието на силна конкуренция между значителен брой оператори. В резултат на това Съветът е приел, че последиците от въпросния внос вероятно са довели до изчезването на икономически оператори през периода на оценката. Поради това той не е искал да ограничи преценката на вредата само до дружествата, които още са осъществявали дейност към края на периода на оценката и които са съставяли производството на Общността.

184. Не считам, че в настоящия случай подобен анализ се основава на явна грешка в преценката.

185. Действително по силата на член 3, параграф 5 от основния регламент трябва да се изследва въздействието на дъмпинговия внос върху производство на Общността. От текста на член 3, параграф 2 от този регламент обаче следва, че установяването на вреда включва обективно изследване.

186. В настоящото дело обаче производство на Общността, както е дефинирано, изглежда не позволява да се отразят действителните условия на пазара в Общността. Проучването на събраните данни всъщност доказва, че установените на общностно равнище тенденции в определени случаи са били твърде различни от установените за производството на Общността(111).

187. Изглежда при тези условия, за да се осъществи по възможно по-най обективния начин изследването на въздействието на въпросния внос, органите на Общността са имали право да извършат обща преценка на положението на въпросния пазар. Пълен анализ на данните, включително на тези относно Общността като цяло, може само да увеличи действителността на преценката, която тези органи са длъжни да направят на основание член 3 от основния регламент.

188. Освен това от преписката е видно, че данните относно Общността са били взети предвид само в определена степен(112). Всъщност изглежда, че изводът относно наличието на съществена вреда е основан главно върху конфигурацията на цените на производството на Общността, която се наблюдава за включените в представителната извадка дружества. В това отношение следва да се отбележи, че изключването на спорните данни в рамките на Регламент № 1644/2001 не е имало влияние върху определянето на наличието на съществена вреда(113).

189. При тези условия не може да се определи като явно погрешно съображението на органите на Общността, според което взимането предвид на данните относно производството на Общността като цяло е релевантно за целите на изследването на вредата, причинена на производството на Общността.

190. На второ място, следва да се установи дали органите на Общността са допуснали явна грешка в преценката, като не са оценили всички релевантни фактори, които имат въздействие върху положението на производството на Общността и които са посочени в членове 3, параграф 5 от основния регламент и в член 3.4. от антидъмпинговото споразумение.

191. В настоящия случай, за да се определи дали производството на Общността е претърпяло съществена вреда, органите на Общността са взели предвид определени фактори, които са посочени в член 3, параграф 5 от основния регламент и в член 3.4. от антидъмпинговото споразумение. По-специално те са взели предвид показателите относно производителността на предприятията, каквито са доходоносността и заетостта, както и нивото на цените, на продажбите и на пазарните дялове (по обем и по стойност)(114).

192. Обратно на подържаното от жалбоподателя в неговото становище(115), не считам, че гореспоменатите разпоредби изискват изследване на всички изброени фактори. Всъщност според мен използваните термини ясно предоставят на органите на Общността право на преценка при изследването и оценката на тези показатели.

193. От една страна, тези разпоредби изискват единствено да са разгледани икономическите фактори и показатели „които имат отношение към състоянието на [производството на Общността]“(116).

194. От друга страна, от текста на член 3, параграф 5, последно изречение от основния регламент и от член 3.4. от антидъмпинговото споразумение следва, че списъкът с изложените икономически фактори и показатели „не изчерпва […] всички потенциално възможни“. В съответствие с тези разпоредби един или няколко от тези фактори не могат да бъдат от решаващо значение при вземане на решение.

195. Следователно изглежда, че този списък има само указателен характер.

196. Според мен по силата на тези разпоредби органите на Общността са длъжни да изследват само факторите, които могат да бъдат релевантни при оценката на претърпяната вреда. В настоящото дело Комисията е изложила подробно вредоносните фактори(117) и изглежда, че никоя от засегнатите страни не е направила възражение относно тази оценка.

197. Що се отнася до изследването на релевантността на тези фактори, според мен то спада към сложните икономически преценки, при които, напомням, общностните институции разполагат с широко право на преценка. Така извършващите разследването органи са имали право да приемат, че разглежданите доказателства могат да бъдат от решаващо и достатъчно значение при вземане на решение.

198. Поради това следва да се приеме, че оценявайки само релевантните фактори, които оказват влияние върху положението на производството на Общността при изследването на въздействието на дъмпинговия внос, тези институции не са превишили границите на признатата им свобода на преценката при оценяване на сложни икономически ситуации.

199. При тези обстоятелства и предвид гореизложеното следва да се направи извод, че общностните институции не са допуснали явна грешка в преценката, първо, като са определили конструираната нормална стойност на продукта, и второ, като са преценили наличието и съществеността на вредата, причинена на производството на Общността.

200. Този извод е валиден не само за вноса с произход от Индия, но и за този с произход от Пакистан.

201. Всъщност по отношение на изчисляването на конструираната нормална стойност на сходен продукт установих, че органите на Общността са приели еднаква методология по отношение на Индия и на Пакистан(118).

202. Във връзка с определянето дали е налице вреда, общностните институции са осъществили кумулативно изследване за въздействието на вноса с произход от Индия, Египет и Пакистан върху производството на Общността(119). Според мен при тези условия направените от органите на Общността заключения са валидни не само за вноса с произход от Индия, но и за продуктите с произход от Пакистан.

203. От друга страна считам, че тези органи са действали по несъвместим с член 2, параграф 11 от основния регламент и с член 2.4.2. от антидъмпинговото споразумение начин, като в рамките на изчисляването на дъмпинговия марж на продукта, предмет на разследването, са приложили метода „зануляване“ на отрицателните дъмпингови маржове в зависимост от моделите. Незаконосъобразността на този метод за изчисляване засяга действителността на член 1 от спорния регламент, който определя ставката на окончателното антидъмпингово мито за вноса в Общността на памучно спално бельо с произход от Индия, Египет и Пакистан.

204. Поради тези причини член 1 от спорния регламент следва да се обяви за недействителен, тъй като за определяне на дъмпинговия марж на разглеждания в настоящия спор внос Съветът е приложил метода „зануляване“ на отрицателните дъмпингови маржове в зависимост от моделите.

VI – По действителността на последващите регламенти

205. С втория и третия преюдициален въпрос, които следва да се разгледат заедно, препращащата юрисдикция по същество иска Съдът да прецени действителността на последващите регламенти по отношение на общностното право. Тези въпроси се отнасят до това дали като не предвиждат възстановяване на антидъмпинговите мита, събрани в приложение на спорния регламент, тези последващи регламенти не противоречат, от една страна, на член 1, член 7, параграф 1 и член 9, параграф 4 от основния регламент (във връзка с членове 1, 7.1. и 9 от антидъмпинговото споразумение), а от друга страна, на принципа на пропорционалност, който е формулиран в член 7, параграф 2 и член 9, параграф 4 от същия регламент.

206. Напомням, че докато член 7 от основния регламент предвижда условията, при които Комисията може да наложи временно антидъмпингово мито, то член 9 от този регламент уточнява условията за налагане на окончателно мито.

207. В съответствие с член 7, параграф 1, и член 9, параграф 4 от посочения регламент тези мита могат да се налагат само ако е направено предварително установяване (временно мито) или окончателно заключение (окончателно мито) на наличието на дъмпинг и на вреда от него за производството на Общността и ако интересите на Общността налагат намеса, с оглед да се предотврати причиняването на вреда.

208. По силата на член 7, параграф 2 и член 9, параграф 4, последно изречение от основния регламент размерът на тези мита не трябва да надвишава установения дъмпингов марж и трябва да е по-малък от този марж, ако това по-ниско мито е достатъчно, за да отстрани причиняваната на производството на Общността вреда.

209. По същество тези разпоредби са транспонирали текста на членове 7.1., 7.2. и 9.1. от антидъмпинговото споразумение.

210. В становището си(120) жалбоподателят посочва, че в Регламент № 1644/2001 Съветът е установил съществуването на по-ниско ниво на дъмпинг по отношение на вноса с произход от Индия. Жалбоподателят поддържа също, че в Регламент № 160/2002 Съветът е установил лисата на дъмпинг по отношение на вноса с произход от Пакистан. Според жалбоподателя условията, изисквани от основния регламент, следователно не били изпълнени при налагането на окончателно антидъмпингово мито в рамките на спорния регламент. Поради това Ikea счита, че органите на Общността трябвало да предоставят обратна сила на тези регламенти и да предвидят възстановяване на платените по силата на спорния регламент антидъмпингови мита. При липсата на такова възстановяване Ikea поддържа, че последващите регламенти нарушават принципа на пропорционалност, доколкото производството на Общността се е ползвало от много по-голяма защита от необходимата.

211. Поради това следва да се провери дали като не са предвидили възстановяване на платените по силата на спорния регламент суми, органите на Общността са действали по начин, несъвместим с приложимите разпоредби на основния регламент и на антидъмпинговото споразумение. За тази цел ще направя разграничение между Регламент №°1644/2001 и Регламент № 160/2002, от една страна и Регламент № 696/2002, от друга страна, доколкото са приети въз основа на различни правни основания.

 А –   По действителността на Регламент № 1644/2001 и Регламент № 160/2002

212. Регламент №°1644/2001 и Регламент № 160/2002 са приети въз основа на Регламент № 1515/2001. Напомням, че последният регламент позволява на Общността да приведе мярка, приета в рамките на основния регламент, в съответствие с препоръките и решенията на ОУС относно антидъмпинговите мерки.

213. Напомням, че въз основа на препоръките на ОУС Регламент № 1644/2001 изменя установените в рамките на спорния регламент заключения относно вноса с произход от Индия. В светлината на това преразглеждане Съветът е установил наличието на по-незначителен дъмпинг във връзка с този внос и в следствие от това е изменил ставката на наложеното със спорния регламент антидъмпингово мито.

214. Относно Регламент № 160/2002 той прекратява процедурата относно вноса с произход от Пакистан, доколкото новото изчисление доказва, че не е налице дъмпинг при износа на въпросния продукт, осъществен от което и да е от пакистанските дружества.

215. Нито един от двата регламента не предвижда възстановяване на антидъмпинговите мита, платени в приложение на спорния регламент. Обратно на становището на жалбоподателя обаче, не считам, че в настоящия случай институциите на Общността са били длъжни да предвидят такова възстановяване.

216. Всъщност член 3 от Регламент № 1515/2001 предвижда изрично, че „[м]ерките, приети съгласно [този регламент], имат действие от датата на влизането им в сила и не представляват основание за възстановяване на мита, събрани преди тази дата, освен ако не е предвидено друго“(121). Както е уточнено в съображение 6 от този регламент, причината за това е, че приетите от ОУС препоръки и решения имат действие само за в бъдеще. Договореността изисква само засегнатата страна членка да се съобрази с тези препоръки и решения незабавно или в приемлив срок(122).

217. Поради това въз основа на задълженията си по силата на Споразумението за създаване на СТО Съветът е бил длъжен само да съобрази спорния регламент със заключенията на ОУС. Следователно той не е имал задължение да предоставя обратна сила на новото изчисляване на антидъмпинговите мита относно вноса с произход от Индия и Пакистан.

 Б –   По действителността на Регламент № 696/2002

218. За разлика от Регламент № 1644/2001 и Регламент № 160/2002 Регламент № 696/2002 не е приет с цел изменение на спорния регламент във връзка с препоръките и решенията на ОУС. Този регламент само потвърждава окончателното антидъмпингово мито, наложено върху индийския внос, изменено с Регламент № 1644/2001. Това преразглеждане, основано на член 11, параграф 3 от основния регламент, е имало за единствена цел да адаптира за в бъдеще антидъмпинговите мита, наложени върху вноса на спално бельо след отмяната на мерките относно вноса с произход от Пакистан и изтичането на срока на мерките относно вноса с произход от Египет(123). Поради това считам, че в рамките на подобно преразглеждане Съветът не е бил задължен да предвиди възстановяване на платените съгласно спорния регламент мита.

219. Предвид гореизложеното считам, че органите на Общността не са действали по начин, който е несъвместим с приложимите разпоредби на основния регламент и на антидъмпинговото споразумение, като в рамките на последващите регламенти не са предвидили възстановяване на антидъмпинговите мита, заплатени в приложение на спорния регламент.

VII – По последиците от недействителността на спорния регламент

220. С петия си въпрос препращащата юрисдикция по същество иска Съдът да установи условията за възстановяване на платените в приложение на спорния регламент антидъмпингови мита.

221. Що се отнася до определянето на размера на антидъмпинговите мита, които следва да се възстановят, считам, че това е задача на компетентните институции на Общността по силата на член 233 ЕО. Всъщност съгласно постоянната съдебна практика последните са задължени да приемат всички мерки, които изпълнението на дадено преюдициално решение изисква(124).

222. Доколкото бе установена недействителността на член 1 от спорния регламент поради прилагането на погрешен метод за изчисляване на дъмпинговия марж, считам, че компетентните органи на Общността трябва да преразгледат спорния регламент и да преизчислят дъмпинговия марж за вноса с произход от Индия, Египет и Пакистан въз основа на събраните по време на първоначалното разследване данни.

223. Ако бъде установено, че действителният дъмпингов марж, въз основа на който са били събрани окончателните мита, е елиминиран или редуциран до ниво, по-ниско от нивото на платеното антидъмпингово мито, вследствие на това компетентните органи трябва да изменят ставката на наложеното със спорния регламент антидъмпингово мито и да съобщят на компетентния национален орган размера на антидъмпинговите мита, които следва да се възстановят.

224. По отношение на лицата, на които могат да бъдат възстановени мита, считам, че всеки вносител, заплатил мита по силата на спорния регламент, трябва да може да подаде молба за възстановяване по силата на член 11, параграф 8 от основния регламент, ако се установи, че към момента на плащането им въпросните антидъмпингови мита не са били правно дължими.

225. Всъщност член 11 от основния регламент, озаглавен „Срок на действие, преразглеждане и възстановяване“, предвижда в параграф 8, че „вносител може да предяви искане за възстановяване на събрани мита, ако се докаже, че дъмпинговият марж, взет за основа за определяне на платените мита, е бил елиминиран или редуциран до ниво, по-ниско от нивото на действащото мито“.

226. Считам, че приложното поле на тази разпоредба не е ограничено само до хипотезите, в които по силата на член 11, параграфи 2—7 от посочения регламент Комисията е започнала някоя от процедурите по преразглеждане. Поради това считам, че подобна разпоредба трябва също да може да обхване случаите, в които в следствие на решение на Съда за установяване на недействителността на възприетия метод за изчисляване на дъмпинговия марж се установи, че дъмпинговият марж е елиминиран или редуциран до по-ниско ниво.

VIII – Заключение

227. Предвид предходните съображения предлагам на Съда да отговори по следния начин на поставените от High Court of Justice (England & Wales), Chancery Division въпроси:

„1)      Член 1 от Регламент (ЕО) № 2398/97 на Съвета от 28 ноември 1997 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на памучно спално бельо с произход от Египет, Индия и Пакистан е недействителен, доколкото за определяне на дъмпинговия марж на продукта, за който се отнася разследването, Съветът е приложил метода „зануляване“ на отрицателните дъмпингови маржове в зависимост от моделите.

2)      Компетентните институции на Европейската общност следва да вземат необходимите мерки за изпълнение на настоящото преюдициално решение.

3)      Вносителите, платили мита по силата на Регламент (ЕО) № 2398/97, трябва да могат да подадат молба за възстановяването им по силата на член 11, параграф 8 от Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 година за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност.“

1 – Език на оригиналния текст: френски.

2 – ОВ L 336, стр. 103; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 112.

3 – ОВ L 336, 1994 г., стр. 234; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 248.

4 – ОВ L 336, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 3.

5 – Вж. също член XVI, параграф 4 от това споразумение, в който е предвидено, че „[в] сяка страна членка осигурява съответствието на своите закони, подзаконови актове и административни процедури със задълженията си, произтичащи от приложените споразумения“.

6 – В преюдициалното запитване е направено позоваване по-специално на членове 2.2.2., подточка ii), 2.4.2. и 3.4. от антидъмпинговото споразумение. За по-голяма яснота в хода на анализа си ще уточня съдържанието на тези разпоредби.

7 – В съответствие с член IV, параграф 3 от Споразумението за създаване на СТО тези функции се изпълняват от Общия съвет на СТО, съставен от представители на всички страни членки.

8 – Регламент от 22 декември 1995 година за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 56, 1996 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 12, стр. 223, наричан по-нататък „основният регламент“).

9 – Вж. съображение 5.

10 – Вж. членове 6, 7 и 9 от основния регламент. За удобство ще наричам Комисията и Съвета, при изпълнение на съответните им функции, с общото наименование „органите на Общността“ или „общностните институции“.

11 – Вж. член 14, параграф 1 от основния регламент.

12 – Съгласно член 4, параграф 1 от основния регламент „производство на Общността“ означава „производителите на подобни стоки в Общността или тези от тях, чието съвкупно производство на подобни стоки съставлява основна част […] от общото производство на Общността на такива продукти […]“. По силата на член 5, параграф 4 от същия регламент съвкупното производство трябва да представлява повече от 50 % от общото производство на сходен продукт.

13 – Съгласно член 1, параграф 4 от основния регламент „сходен продукт“ е продукт, който е идентичен, или продукт, който макар и да не е еднакъв във всяко отношение, „притежава характеристики, максимално доближаващи се до тези на разглеждания продукт“.

14 – По силата на член 1, параграф 3 от основния регламент страната на износа по принцип е страната на произход на стоката.

15 – Вж. член 2, параграф 12 от същия регламент.

16 – Преди да наложат антидъмпинговите мита, общностните институции трябва да претеглят различните интереси и да вземат предвид не само интересите на износителите и на вносителите, които са обект на разследването, а и тези на производството на Общността, на ползвателите и потребителите. Претеглянето на тези интереси е отразено в текста на член 9, параграф 4 от посочения регламент, който предвижда, че размерът на антидъмпинговото мито не може да превишава необходимото за отстраняване на вредата, причинена на производството на Общността. Вж. в това отношение Решение на Първоинстанционния съд от 29 септември 2000 г. по дело International Potash Company/Съвет (T‑87/98, Recueil, стр. II‑3179, точка 42) и Решение на Първоинстанционния съд от 8 юли 2003 г. по дело Euroalliages и др./Комисия (T‑132/01, Recueil, стр. II‑2359, точка 45).

17 – По силата на член 7, параграф 2 от основния регламент този принцип се прилага и за наложеното от Комисията временно антидъмпингово мито.

18 – Регламент (ЕО) № 1069/97 от 12 юни 1997 година (ОВ L 156, стр. 11, наричан по-нататък „временният регламент“).

19 – Регламент от 28 ноември 1997 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на памучно спално бельо с произход от Египет, Индия и Пакистан (ОВ L 332, стр. 1, наричан по-нататък „спорният регламент“).

20 – Тези консултации са поискани по силата на член 4 от договореността, член XXIII от ГАТТ (1994) и член 17 от антидъмпинговото споразумение.

21 – Вж. доклад „Европейски общности — Антидъмпингови мита върху вноса на памучно спално бельо с произход от Индия“, който може да бъде намерен на уебсайта на СТО (http://www.wto.org, под референтен номер WT/DS141/R).

22 – Вж. доклад „Европейски общности — Антидъмпингови мита върху вноса на памучно спално бельо от Индия“, който може да бъде намерен на уебсайта на СТО (http://www.wto.org, под референтен номер WT/DS141/AB/R).

23 – ОВ L 201, стр. 10, Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 24, стр. 112.

24 – Регламент за изменение на Регламент (ЕО) № 2398/97 за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на памучно спално бельо с произход от Египет, Индия и Пакистан и за спиране на прилагането му за вноса с произход от Индия (OВ L 219, стp. 1).

25 – Член 1 от Регламент № 1644/2001.

26 – Член 2 от същия регламент.

27 – Регламент от 28 януари 2002 година за изменение на Регламент (ЕО) № 2398/97 за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на памучно спално бельо с произход от Египет, Индия и Пакистан и за прекратяване на процедурата по отношение на вноса с произход от Пакистан (OВ L 26, стр. 1).

28 – В съответствие с член 1, параграф 2 от Регламент № 160/2002 срокът на антидъмпинговото мито, наложено върху вноса на спално бельо с произход от Египет, в действителност изтича на 28 февруари 2002 г., тъй като Комисията не е получила искане за преразглеждане в предвидения в този регламент срок.

29 – Тази разпоредба позволява на органите на Общността да преразгледат необходимостта от запазване на мерките, ако това е оправдано (например когато е налице съществена промяна на обстоятелствата относно дъмпинга и вредата).

30 – Регламент от 22 април 2002 година за потвърждаване на окончателното антидъмпингово мито, наложено върху вноса на памучно спално бельо с произход от Индия с Регламент № 2398/97, който е изменен и чието действие е спряно с Регламент № 1644/2001 (ОВ L 109, стp. 3).

31 – Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58).

32 – C‑76/00 P, Recueil, стр. I‑79.

33 – Точка 56.

34 – C‑69/89, Recueil, стр. I‑2069. В това решение Съдът е приел, че следва да контролира законосъобразността на действията на общностните институции във връзка с нормите на ГАТТ (1947), когато Общността възнамерява да изпълни определено задължение, поето в рамките на СТО. Става въпрос за едно от двете изключения от обичайната съдебна практика, според което предвид характера и структурата на споразуменията за СТО те принципно не попадат сред нормите, по отношение на които Съдът трябва да контролира законосъобразността на актовете на общностните институции (вж. по-конкретно Решение на Съда от 23 ноември 1999 г. по дело Португалия/Съвет, C‑149/96, Recueil, стр. I‑8395, точка 47, Решение на Съда от 12 март 2002 г. по дело Omega Air и др., C‑27/00 и C‑122/00, Recueil, стр. I‑2569, точка 93, Решение по дело Petrotub и Republica/Съвет, посочено по-горе, точка 53, Решение на Съда от 30 септември 2003 г. по дело Biret International/Съвет, C‑93/02 P, Recueil, стр. I‑10497, точка 52 и Решение от 1 март 2005 г. по дело Van Parys, C‑377/02, Recueil, стр. I‑1465, точка 39; както и Решение на Първоинстанционния съд от 14 декември 2005 г. по дело Laboratoire du Bain/Съвет и Комисия, T‑151/00, Recueil, стр. II‑23, точка 102). Второто изключение, направено от Съда в Решение от 22 юни 1989 г. по дело Fediol/Комисия (70/87, Recueil, стр. 1781, точки 19—22), се прилага, когато въпросният общностен акт изрично препраща към конкретни разпоредби от споразуменията за СТО (вж. по-специално относно споразуменията за СТО Решение по дело Португалия/Съвет, посочено по-горе, точка 49 и Решение по дело Biret International/Съвет, посочено по-горе, точка 53).

35 – Конвенцията може да бъде намерена на интернет страница

http://untreaty.un.org/ilc/texts/instruments/francais/traites/1_1_1969_francais.pdf.

36 – Курсивът е мой.

37 – Вж. в това отношение член II, параграф 2 и член XVI, параграф 4 от Споразумението за създаване на СТО.

38 – Вж. по-конкретно Решение от 5 февруари 1963 г. по дело Van Gend & Loos (26/62, Recueil, стр. 1).

39 – Преамбюл, параграф 3 от Споразумението за създаване на СТО (курсивът е мой).

40 – Вж. първо и трето съображение от Споразумението за създаване на СТО, както и преамбюла на ГАТТ (1994).

41 – Вж. също член 17, параграф 6, подточка ii) от антидъмпинговото споразумение (курсивът е мой).

42 – В съответствие с член IV, параграф 1 от Споразумението за създаване на СТО Министерската конференция е съставена от представители на всички страни — членки на СТО. Тя има правомощия да взема решения относно всички въпроси по многостранните търговски споразумения и определя политическата ориентация на СТО.

43 – По силата на член IV параграфи 2, 3 и 4 от Споразумението за създаване на СТО Общият съвет е съставен от представители на всички страни — членки на СТО. Той е орган за преглед на търговската политика и изпълнява по-специално функциите на Органа за уреждане на спорове.

44 – Становище от 14 декември 1991 г. относно „[п]роект за Споразумение между Общността, от една страна, и страните от Европейската асоциация за свободна търговия, от друга страна, относно създаването на Европейското икономическо пространство“ (Recueil, стр. I‑6079). По-специално това становище е поискано във връзка със съвместимостта на системата за съдебен контрол, която споразумението е предвиждало да въведе с Договора за ЕИО.

45 – Точка 39.

46 – Точка 40.

47 – Точка 42.

48 – Точка 45.

49 – Точка 46.

50 – Относно изложение на внесените подобрения в механизма за уреждане на спорове на СТО вж. по-конкренто статиите на Cottier, T., „Dispute settlement in the World Trade Organization: characteristics and structural implications for the European Union“, Common Market Law Review, 1998, с. 325; на Eeckout, P., „The domestic legal status of the WTO agreement: interconnecting legal systems“, Common Market Law Review, 1997, с. 37 и на Paemen, H., „The significance of the Uruguay Round“ в Bourgeois J.H.J., Berrod, F. и Gippini Fournier, E., The Uruguay Round Results, European Interuniversity Press, Брюксел, 1995, с. 33, по-специално с. 39.

51 – Интересно е да се отбележи, че в рамките на изготвения на 31 октомври 2005 г. доклад от групата на съдебните заседатели „Съединени щати — Закони, подзаконови нормативни актове и метод на изчисляване на дъмпинговия марж (Зануляване)“, който може да бъде намерен на уебсайта на СТО (http://www.wto.org, под референтен номер WT/DS294/R), групата на съдебните заседатели е счела, че не е обвързана от предходните препоръки на Апелативния орган (точка 7.30.).

52 – Вж. член 3, параграф 7 от договореността.

53 – Вж. член 21, параграф 1.

54 – Вж. член 22, параграф 1.

55 – Вж. член 3, параграф 7 и член 22, параграф 1.

56 – Вж. член 21, параграф 6.

57 – Вж. по-конкретно Решение по дело Van Parys, посочено по-горе (точки 48 и 51).

58 – Вж. по-конкренто Решение на Първоинстанционния съд от 5 юни 1996 г. по дело NMB France и др./Комисия (T‑162/94, Recueil, стр. II‑427, точка 72), Решение на Първоинстанционния съд от 29 януари 1998 г. по дело Sinochem/Съвет (T‑97/95, Recueil, стр. II‑85, точка 51), Решение на Първоинстанционния съд от 17 юли 1998 г. по дело Thai Bicycle/Съвет (T‑118/96, Recueil, стр. II‑2991, точка 32), и Решение на Първоинстанционния съд от 4 юли 2002 г. по дело Arne Mathisen/Съвет (T‑340/99, Recueil, стр. II‑2905, точка 53).

59 – Вж. например Решение на Първоинстанционния съд по дело Arne Mathisen/Съвет, посочено по-горе (точка 114).

60 – Вж. по-конкретно Решение от 7 май 1987 г. по дело Toyo/Съвет (240/84, Recueil, стр. 1809, точка 19) и Решение по дело Nachi Fujikoshi/Съвет (255/84, Recueil, стр. 1861, точка 21).

61 – Вж. по-конкретно Решение на Съда от 14 март 1990 г. по дело Gestetner Holdings/Съвет и Комисия (C‑156/87, Recueil, стр. I‑781, точка 43), Решение на Съда от 11 юли 1990 г. по дело Neotype Techmashexport/Комисия и Съвет (C‑305/86 и C‑160/87, Recueil, стр. I‑2945, точка 48 и сл.), Решение на Съда по дело Stanko France/Комисия и Съвет (C‑320/86 и C‑188/87, Recueil, стр. I‑3013) и Решение на Първоинстанционния съд от 28 септември 1995 г. по дело Ferchimex/Съвет (T‑164/94, Recueil, стр. II‑2681).

62 – Вж. например Решение на Съда по дело Toyo/Съвет, посочено по-горе (точка 19), както и Решение на Първоинстанционния съд по дело Thai Bicycle/Съвет, посочено по-горе (точка 33), Решение на Първоинстанционния съд от 15 октомври 1998 г. по дело Industrie des poudres sphériques/Съвет (T‑2/95, Recueil, стр. II‑3939, точка 292), Решение на Първоинстанционния съд по дело Euroalliages и др./Комисия, посочено по-горе (точка 49) и Решение на Първоинстанционния съд по дело Arne Mathisen/Съвет, посочено по-горе (точка 54).

63 – Решение по дело Industrie des poudres sphériques/Съвет, посочено по-горе (точка 306).

64 – Вж. например Решение на Първоинстанционния съд по дело International Potash Company/Съвет, посочено по-горе (точка 65) и Решение на Първоинстанционния съд от 27 септември 2005 г. по дело Common Market Fertilizers/Комисия (T‑134/03, Recueil, стр. II‑3923, точка 156).

65 – Съгласно член 20 от основния регламент по искане на засегнатите страни Комисията трябва да ги уведоми за основните факти и съображения, на основата на които са въведени мерките, доколкото се запазва търговската тайна.

66 – Курсивът е мой.

67 – Напомням, че в съответствие с член 2.1. от антидъмпинговото споразумение „една стока се счита за „дъмпингова“ […], ако експортната цена на стоката, която се изнася от една държава в друга, е по-ниска от сравнимата с нея цена в обичайния ход на търговия за подобна стока, когато е предназначена за потребление в страната износител.“ (курсивът е мой).

68 – Курсивът е мой.

69 – В съответствие с член 2, параграф 2, първа алинея от основния регламент нормалната стойност по принцип се определя въз основа на продажбите на сходен продукт, предназначен за вътрешния пазар, ако тези продажби съставляват 5 или повече на сто от обема на продажбите на разглежданата стока в Общността. Тези продажби са наречени „представителни“.

70 – Вж. по-специално Решение от 10 март 1992 г. по дело Matsushita Electric/Съвет (C‑175/87, Recueil, стр. I‑1409, точка 32).

71 – Решение по дело Nakajima/Съвет, посочено по-горе (точки 35 и 61).

72 – Тази разпоредба уточнява:

„[…] сумите за административни, продажни и общи разходи и за печалба следва да се основават на действителни данни за производството и продажбите при обичайния ход на търговия на подобната стока, извършени от разследвания износител или производител. Когато тези суми не могат да бъдат определени на тази база, сумите могат да се определят на базата на::

[…]

ii) средно претеглената стойност на действителните разходи, понесени и направени от другите износители или производители, предмет на разследване, по отношение на производството и продажбите на подобния продукт на вътрешния пазар на страната на произход;

[…]“ (курсивът е мой).

73 – Вж. точки 8—17.

74 – Тази разпоредба дава право на извършващите разследването органи да използват представителна извадка, когато броят на жалбоподателите, износителите или вносителите, видовете продукти или броят на сделките е голям. Така разследването може да се ограничи до приемлив брой страни, продукти и сделки чрез използването на представителни статистически извадки.

75 – Вж. съображение 15 и сл. от временния регламент.

76 – Вж. съображение 23 и сл. от временния регламент и съображение 18 от спорния регламент, според което по-голямата част от индийските дружества, които са съдействали на разследването, са били дружества износители, които не са продавали сходни продукти на вътрешния пазар. Към момента на подбора само двама от индийските производители/износители са декларирали, че продават сходни продукти на вътрешния пазар. Разследването обаче показва, че само един от тях е осъществил представителни продажби.

77 – Вж. съображение 33 и сл. от временния регламент.

78 – Вж. точка 11 от писменото становище на жалбоподателя. Той се позовава по-специално на използването в множествено число на думите „суми“ и „други производители или износители“, както и на понятието „среднопретеглени суми“.

79 – Вж. точка 61 от неговото становище.

80 – Всъщност от съображение 19 от спорния регламент следва, че размерът на печалбата, който се използва за конструиране на нормалната стойност, съответства на среднопретеглена сума на реализираните печалби от индийското дружество върху неговите печеливши продажби на вътрешния пазар.

81 – Точка 12.

82 – Вж. също съображение 6 от основния регламент, което уточнява, че „[нормалната стойност] във всички случаи следва да се основава на представителни продажби при обичайни търговски условия […]“ (курсивът е мой).

83 – C‑105/90, Recueil, стр. I‑677.

84 – Точка 13. Вж. също Решение на Първоинстанционния съд по дело Thai Bicycle/Съвет, посочено по-горе (точка 47) (курсивът е мой).

85 – В съображение 74 от Регламент № 1644/2001 Съветът признава, че този метод не е адаприран към настоящото разследване. Всъщност според Съвета този метод включва дискриминационно третиране между, от една страна, износителите, за които се използва размерът на собствената им печалба, осъществена при обичайни търговски условия, а от друга страна, износителите, които са обхванати от разпоредбата на член 2, параграф 6, буква a) от основния регламент, за които се използва среднопретеглена сума на разходите РОА и на печалбата, осъществени при всички продажби.

86 – За да бъде „обективно“, съгласно член 2, параграф 10 от основния регламент това сравнение трябва да бъде направено на едно и също ниво на търговията по отношение на продажби, колкото е възможно по-близки по време, и като се вземат под внимание други разлики, които засягат сравнимостта на цените, каквито са условията за продажба и облагането на продукта, неговите физически характеристики или конвертирането на валути.

87 – Вж. Решение по дело Petrotub и Republica/Съвет, посочено по-горе (точка 49).

88 – Член 2.4.2. от антидъмпинговото споразумение има следния текст:

„[…] наличието на дъмпингов марж във фазата на разследването обикновено следва да се установи въз основа на сравнение между средно претеглената нормална стойност и средно претеглената стойност на цените [другаде в текста: „среднопретеглените цени“] на всички сравними експортни сделки или като се сравни нормалната стойност с експортните цени въз основа на подхода „сделка със сделка“ [другаде в текста: „сделка по сделка“]. Нормалната стойност, установена въз основа на усредняване [другаде в текста: „определена на среднопретеглена основа“], може да бъде сравнена с цените на отделни експортни сделки, ако властите открият вид експортни цени, при които се проявяват съществени разлики между различните купувачи, райони или периоди от време, и ако бъде предоставено обяснение защо тези разлики не могат да бъдат взети предвид точно при използването на подхода „средно претеглена със средно претеглена“ или при сравнение „сделка със сделка“.

89 – Вж. по-конкретно точка 63 от становището на Съвета и точка 21 от становището на жалбоподателя.

90 – Впрочем този въпрос изрично е бил предмет на преюдициално запитване за преценката на действителността на спорния регламент, отправено от Finanzgericht Düsseldorf (Германия) във връзка със спор между дружество Metro International GmbH и Hauptzollamt Düsseldorf (C‑245/05).

91 – Вж. точки 108 и 109 от настоящото заключение.

92 – Така положителен дъмпингов марж се получава, когато е налице дъмпинг, а отрицателен дъмпингов марж — когато няма дъмпинг. Положителните и отрицателните стойности на сумите, които са включени в това изчисление, посочват точно в каква степен износната цена е по-висока или по-ниска от нормалната стойност.

93 – Вж. точка 22 от неговото становище.

94 – Вж. доклада, посочен в бележка под линия 51 от настоящото заключение.

95 – Вж. член 2, параграф 11, второ изречение от основния регламент, както и точка 11 (която възпроизвежда точка 110 от обжалваното решение) от Решение по дело Petrotub и Republica/Съвет, посочено по-горе.

96 – Вж. точка 23 от решението.

97– Напомням, че продуктът, за който се отнася разследването, е включвал различни модели спално бельо, които извършващите разследването органи са приели за взаимозаместими (вж. съображение 2 от временния регламент).

98 –      Дъмпинговите маржове са изразени в абсолютни стойности, въпреки че обикновено се изразяват в процент от цената франко границата на Общността, от която се абстрахирам в тези примери.

99 – Курсивът е мой.

100 – Точка 65.

101 – Напомням, че в съответствие с член 4, параграф 1 от основния регламент понятието „производство на Общността“ означава производителите на подобни стоки в Общността или тези от тях, чието съвкупно производство на подобни стоки съставлява основна част от общото производство на Общността на такива продукти.

102 – Вж. член 3, параграф 1 от основния регламент.

103 – Сред тези икономически фактори и показатели са „факт[ът], че определено производство е още в процес на възстановяване от ефекта на минал дъмпинг или субсидиране, значението на действителния дъмпингов марж, действителния или потенциален спад на продажбите, печалбите, продукцията, пазарния дял, производителността, възвръщаемостта на инвестициите, натоварването на мощностите“.

104– Сред тези фактори са „действително[то] или потенциално отрицателно влияние върху паричния поток, наличностите, заетостта, заплатите, ръст[ът], способността за привличане на капитали или инвестиции“.

105– Съгласно член 3.4. от антидъмпинговото споразумение „[п]роучването на влиянието на дъмпинговия внос върху съответния местен отрасъл [другаде в текста: „местна промишленост“] следва да включва оценка на всички икономически фактори и индекси, които имат отношение към състоянието на производството, включително действителното и потенциалното намаляване на продажбите, печалбата, продукцията, пазарния дял, производителността, възвръщаемостта на инвестициите или натоварването на мощностите; факторите, въздействащи върху цените на вътрешния пазар; размера на дъмпинговия марж; действителното и потенциалното отрицателно влияние върху движението на паричните потоци, складови наличности, заетостта, заплатите, икономическия растеж, способността да се натрупват капитали или да се привличат инвестиции. Този списък не е изчерпателен, като нито един или повече от тези фактори не могат да бъдат от решаващо значение при вземането на решение.“

106 – Вж. съображения 52—57 от временния регламент.

107 – Вж. бележка под линия 74.

108 – Вж. съображение 61 от временния регламент.

109 – Вж. съображение 81 от временния регламент.

110 – Вж. съображение 40 и сл. от спорния регламент.

111 – Като пример вж. съображение 82 от временния регламент, което посочва, че обемът на продажбите в Общността е спаднал със 17 % в периода на разследването, докато тези на производителите, които съставят производството на Общността и са включени в представителната извадка, са намалели само с 1,5 %.

112 – Вж. съображение 40 от спорния регламент, както и точка 69 от становището на Съвета.

113 – Вж. съображение 51 от посочения регламент.

114 – Вж. съображения 81—94 от временния регламент.

115 – Вж. точки 27—30.

116 – Курсиват е мой.

117 – Вж. бележка под линия 115 от настоящото заключение.

118 – Вж. точки 128 и 129 от настоящото заключение.

119 – Вж. съображение 64 и сл. от временния регламент.

120– Вж. точка 47 и сл.

121 – Курсивът е мой

122 – Вж. по-специално член 21, параграф 3 от договореността.

123 – Това преразглеждане е било необходимо, доколкото определянето на вредата и причинно-следствената връзка в рамките на спорния регламент се е основавало върху изследване на общото влияние на вноса от Индия, Египет и Пакистан (вж. съображение 3 от Регламент № 696/2002).

124 – Вж. по-специално Решение на Първоинстанционния съд от 20 май 1999 г. по дело H & R Ecroyd/Комисия (T‑220/97, Recueil, стр. II‑1677, точка 49).