ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
Г-Н L.A. GEELHOED
представено на 14 септември 2006 година1(1)
Дело C-156/04
Комисия на Европейските общности
срещу
Република Гърция
„Неизпълнение на задължения от държава-членка — Нарушение на член 90 ЕО и на Директива 83/182/ЕИО — Временно използване на гръцка територия на превозно средство, регистрирано в друга държава-членка — Прилагане на действащите митнически разпоредби спрямо превозните средства с произход от трети страни“
I – Въведение
1. По настоящото дело Комисията на Европейските общности иска от Съда да установи, че Република Гърция не е изпълнила задълженията си по член 90 ЕО и по член 1 от Директива 83/182/ЕИО на Съвета от 28 март 1983 година за освобождаване от данъчно облагане в Общността при временен внос на някои превозни средства от една държава-членка в друга(2) (наричана по-нататък „Директива 83/182“). Искът на Комисията цели Съдът на Европейските общности да постанови, че Република Гърция не е изпълнила задълженията си за спазване на член 90 ЕО и на член 1 от Директива 83/182 поради факта, че гръцката административна практика относно вноса на някои превозни средства нарушава тези разпоредби. На практика и в конкретния случай става въпрос за временен внос на моторни превозни средства.
2. Делото се основава на поредица от жалби, които Комисията и Европейският парламент са получили по повод начина, по който гръцките власти установяват неизпълнения на задължения и налагат санкции в случай на нарушение на правната уредба относно временния внос на моторни превозни средства.
3. Освен това не за първи път Съдът трябва да разглежда(3) гръцката административна практика в областта на временния внос на моторни превозни средства. Още през 1991 г. Комисията започва производство за установяване на неизпълнение на задължения, което води до осъждане на Република Гърция. Освен това няколко преюдициални запитвания са поставени на Съда от гръцки юрисдикции. Във връзка с това една от повтарящите се теми е въпросът за пропорционалността на използвания от гръцките власти режим на санкции в случай на нарушение на правната уредба(4).
II – Правна уредба
А – Член 90 ЕО
4. Член 90 ЕО предвижда:
„Нито една държава-членка не може да налага, пряко или косвено, каквито и да било вътрешни данъци върху стоките на други държави-членки, които надвишават наложените пряко или косвено върху подобните местни стоки.
Освен това никоя държава-членка не може да налага върху стоките от други държави-членки вътрешни данъци от такъв характер, че да дава косвена закрила на други стоки“.
Б – Директива 83/182
5. Директива 83/182 е приета, за да се премахнат пречките пред свободното движение на лице с местоживеене в Общността във всяка държава-членка, които следват от данъчни разпоредби, приложими към временния внос на някои превозни средства, използвани за лични или служебни цели, сред които моторните превозни средства. Въз основа на тази директива при определени условия моторните превозни средства за лични цели са предмет на временен внос в друга държава-членка. В такъв случай държавите-членки ги освобождават от данък върху оборота, акцизни данъци и посочените в приложението към директивата данъци(5).
6. Освобождаване от данъци се предоставя при три условия. Първо, лицето, внасящо такива стоки, трябва да е с обичайно местоживеене в държава-членка, различна от държавата на временния внос. Второ, превозните средства трябва да се използват за лични цели и следователно не за извършване на дейност срещу възнаграждение или финансова печалба. Трето, превозните средства не могат нито да се отчуждават, нито да се отдават под наем в държавата-членка на временния внос, нито да се дават назаем на лице с местоживеене в тази държава(6).
7. За да се възползва от освобождаването от данъци, едно лице трябва да докаже обичайното си местоживеене. По принцип в това отношение е достатъчна карта за самоличност или каквото и да е друго удостоверение. В случай че имат съмнения относно действителността на заявлението относно обичайното местоживеене, компетентните органи на държавата-членка на вноса могат да поискат да им бъдат предоставени допълнителни сведения или доказателства(7).
8. Съответните разпоредби от директивата са посочени по-долу.
9. Член 1 от директивата гласи:
„1. При спазване на условията, предвидени по-долу, държавите членки предоставят освобождаване при временен внос от други държави-членки по отношение на: задвижвани с помощта на двигател пътни превозни средства (включително техните ремаркета), кораби за развлечение, частни самолети, велосипеди, велосипеди на три колела и ездитни коне, от:
– данък върху оборота, акцизни данъци и всеки друг вид данък върху потреблението;
– данъците, посочени в приложението към настоящата директива.
[…]“.
10. Член 3 от Директива 83/182, озаглавен „Временен внос на някои превозни средства за използване за лични цели“ гласи следното:
„Освобождаване от данъците, указани в член 1, при временен внос на: частно превозно средство, каравана, кораб за развлечение, частен самолет, велосипед и велосипед на три колела, се предоставя на всеки 12 месеца за срок, не по дълъг от шест месеца, последователни или не, при условие че:
a) лицето, внасящо частното превозно средство:
aa) е с обичайно местоживеене: в една от държавите-членки, различна от държавата-членка на временния внос;
бб) използва даденото превозно средство за свои лични цели; и
б) указаното превозно средство не се отчуждава или отдава под наем в държавата-членка на временния внос, или дава назаем на лице с местоживеене в тази държава. […]“.
11. По смисъла на член 7 от Директива 83/182:
„1. По смисъла на настоящата директива „обичайно местоживеене“ означава мястото, където едно лице обикновено, т.е. не по-малко от 185 дни през календарната година, живее поради своите лични и професионални връзки или, в случай на отсъствие на професионални връзки, поради своите лични връзки, които разкриват тясна обвързаност между лицето и мястото, където живее.
Когато обаче професионалните връзки на едно лице са с място, различно от мястото, с което са личните му връзки, вследствие на което лицето живее последователно на различни места, разположени в две или повече държави-членки, смята се, че неговото обичайно местоживеене е мястото, с което то има лични връзки, при условие че указаното лице постоянно се връща там. Не е необходимо последното условие да бъде удовлетворено, ако лицето живее в една от държавите-членки с цел изпълнение на задача с определена продължителност. Посещаване на университет или училище не предполага смяна на обичайното местоживеене.
2. Лицата представят всички подходящи доказателства за обичайното си местоживеене, като карти за самоличност или всякакви други действителни документи.
3. Компетентните органи на държавата-членка на вноса могат да поискат да им бъдат предоставени допълнителни сведения или доказателства, когато имат съмнения относно достоверността на заявление по параграф 2 относно обичайното местоживеене, или за целите на определен вид контрол.“
12. Член 9 от директивата съдържа някои особени правила. Едно от тези правила, предвидено в параграф 1, гласи:
„Държавите-членки имат право да запазят и/или въведат по-благоприятна уредба от предвидената с настоящата директива. В частност по искане на вносителя те могат да разрешат временен внос за срок, по-дълъг от посочените в член 3 и член 4, параграф 2. В последния случай за периоди, надхвърлящи установените с настоящата директива, държавите-членки могат да събират данъците, указани в приложението. […]“.
13. Член 10 от директивата съдържа заключителните ѝ разпоредби. В параграф 2 е предвидено:
„Когато практическото прилагане на настоящата директива предизвиква трудности, компетентните органи на заинтересованите държави-членки приемат необходимите решения по взаимно съгласие, най-вече в светлината на конвенциите и директивите на Общността относно взаимопомощта.“
В – Действаща национална правна уредба
14. Член 137 от Митническия кодекс, приет със Закон № 2960/2001, озаглавен „Нарушения — Санкции“, е съставен от раздели „A – Превозни средства от Общността“, „В – Превозни средства от трети страни“ и „С – Превозни средства от Общността и от трети страни“. Разпоредбите на раздели А и В гласят следното:
„А. Превозни средства от Общността
1. Държането или използването от лица, установени в Гърция, на превозни средства от Общността, без да е изпълнена никоя от формалностите по членове 129 и 130 от настоящия кодекс, представлява обикновено митническо нарушение по член 142, параграф 1 от настоящия кодекс. В гореспоменатите случаи се налага глоба, определена според размера на данъчните тежести, приложими спрямо превозното средство.
2. Разпоредбите на предходния параграф се прилагат и когато декларацията за пристигане на превозното средство е била подадена, но данъчнозадълженото лице не се е явило пред митническия орган в срок от три месеца, считано от датата, на която данъкът за регистрация е изискуем, за да се уреди положението на превозното средство.
3. Разпоредбите на параграф A1 не се прилагат, когато преди установяване на посоченото по-горе нарушение от компетентните национални органи заинтересованите лица се явят доброволно пред митническия орган, за да изпълнят предвидените според случая формалности. В този случай се налагат посочените в параграф A4 от настоящия член глоби. Ако заинтересованото лице не предостави документ, удостоверяващ датата на пристигане на превозното средство на територията, вместо посочената в параграф A4 от настоящия член глоба ще му бъде наложена глоба от 1 500 EUR.
4. Описаните по-долу нарушения се квалифицират като обикновени митнически нарушения и според случая се наказват със следните глоби.
a) За неподаване на предвидената в член 129, параграфи 1 и 2 декларация — глоба от 300 EUR на превозно средство.
b) За използване на превозното средство след определения в член 129, параграф 3 — глоба от 1 500 EUR, която се намалява с една пета, ако собственикът на превозното средство се ползва от пълно освобождаване по силата на член 132.
c) При неспазване на условията в член 136, параграф 2 — глоба от 150 EUR.
d) При късно подаване на посочената в член 130, параграф 2 от настоящия кодекс нарочна декларация за късно повторно изпращане, износ, изоставяне разрушаване или късното спиране от движение на превозното средство глобата за ден закъснение се определя по следния начин:
Частни превозни средства и от типа Jeep:
– до 1 600 cm3 — 30 EUR,
– от 1 601 cm3 до 2 000 cm3 — 30 EUR,
– над 2 001 cm3 — 60 EUR,
– камиони с всякакви цилиндри — 20 EUR.
– мотопеди с всякакъв цилиндър — 10 EUR.
e) При неспазване на посоченото в член 136, параграф 4 от настоящия кодекс условие или при превишаване на срока на престой или използване на превозното средство, снабдено с посоченото в член 139, параграфи 1 и 2 от настоящия кодекс разрешение за движение — споменатата в параграф A4, буква d) от настоящия член глоба се налага, според случая, за всеки ден, следващ изтичането на разрешението за временно движение.
f) За късното плащане на таксата за регистрация, свързана със специалната декларация, посочена в член 130, параграф 2 от настоящия кодекс и подадена късно или в срок, се налага глоба за всеки ден закъснение, както е определена в буква d) по-горе. Глобата не се налага, когато късното плащане на таксата за регистрация не може да се вмени във вина на получателя на превозното средство
g) Когато превозното средство, което се движи на национална територия, в приложение на член 133, параграф 2 от настоящия кодекс се управлява от друго лице, което не е бенефициер, се налага глоба от 700 EUR, ако бенефициерът се намира на национална територия към момента на извършване на нарушението. Използването на посоченото по-горе превозно средство от друго лице, което не е бенефициер, не води до прилагането на посочения в член 133, параграф 2 от настоящия кодекс режим, ако към момента на извършване на нарушението бенефициерът не се намира на национална територия и разпоредбите на параграф A1 от настоящия член са приложими спрямо лицето, което не е бенефициер. Всички предвидени в параграф А4 от настоящия член глоби не могат да надвишават размера на приложимите към превозното средство данъчни тежести.
5. Тежестта на доказване пред митническите органи за наличието на условията за ползване от членове 132 и 133 от настоящия кодекс пада върху заинтересованите лица.
В. Превозни средства от трети страни
[…]
С. Превозни средства от Общността и от трети страни
1. Освен налагането на посочените в предходните параграфи A1, A4, B4 и B5 глоби, превозните средства са предмет и на временно отнемане с обезпечителна цел с акт на установилия нарушението митнически орган, а връщането им се предшества от плащане на дължимите глоби и евентуално други предвидени тежести. Ако превозното средство не се приеме в следващите шест месеца след издаване на акта за определяне на глобите, то става по право собственост на държавата и наложените глоби се намаляват със 100 %.
2. В случай на използване на посочените в член 125, параграф 1 превозни средства преди изплащането на дължимата такса за регистрация, компетентният митнически орган налага на техните собственици или държатели глоба, която представлява пет пъти приложимия спрямо тези превозни средства пътен данък.
3. Разпоредбите на член 142 и сл. от настоящия кодекс относно митническите нарушения и контрабандата се прилагат също при деклариране на невярно съдържание или фалшифициране на представените доказателства за годината на първото пускане в движение на превозните средства или за технологията им срещу замърсяване на околната среда, с цел да се избегне събирането на такса за регистрация или да се съберат намалени такси.
4. Посочените в член 155, параграф 2, букви ж) и з) от настоящия кодекс нарушения се прилагат mutatis mutandis спрямо таксата за регистрация и се санкционират в съответствие с разпоредбите за контрабанда от същия кодекс.
5. Разпоредбите на настоящия член се прилагат също спрямо нарушенията, установени преди обнародването на настоящия кодекс в Официален вестник на Република Гърция, които са висящи пред наказателните и административна юрисдикции или пред митническите органи или други компетентни власти, доколкото заинтересованите лица поискат спрямо тях да се приложат настоящите разпоредби в срок от шест месеца, считано от получаването на покана, изпратена им от съответните служби, откажат се от използване на способите за защита и изплатят увеличените глоби или такси, предвидени в разпоредбите на настоящия член.
6. Всяка допълнителна мярка за контрол във вътрешността на страната, която се счете за необходима с цел осигуряване на доброто прилагане на разпоредбите от четвърта част от настоящия кодекс, може да се приеме с наредба на министъра на финансите“.
III – Досъдебна процедура
15. Комисията е сезирана с поредица от жалби за предприетите от гръцките власти мерки относно временния внос на моторни превозни средства от други държави-членки. Тези жалби се отнасят по-специално до:
– случаите на запор върху превозните средства от службите на министерството на финансите, последвани от конфискация от данъчните власти,
– случаите на високи глоби за нарушение при използване на превозно средство в режим на временен внос, заедно с изискването за незабавно плащане на всички такси, обикновено изискуеми при окончателния внос,
– наказателни преследвания с главно обвинение за престъплението контрабанда, за което се предвиждат няколко години лишаване от свобода,
– поддържане на презумпцията, че гражданството на лицата определя тяхното местоживеене; гръцките власти налагат несъразмерна тежест на доказване за лицата с гръцко гражданство, които искат да докажат, че тяхното местоживеене е в друга държава-членка.
16. В резултат на посочените по-горе жалби на 17 май 1999 г. Комисията изпраща официално на Република Гърция уведомително писмо, в което ѝ съобщава, че не е изпълнила задълженията си по член 90 ЕО и по Директива 83/182. Гръцките власти отговарят с писмо от 1 септември 1999 г.
17. Тъй като намира, че Република Гърция не е предприела достатъчно мерки, за да прекрати нарушението, на 29 ноември 2000 г. Комисията изпраща мотивирано становище. С писмо от 21 февруари 2001 г. гръцкото правителство изяснява развитието на законодателната уредба и на административната практика.
18. След като разглежда този отговор и като взема предвид гръцкото законодателство в тази област, изменено след изтичане на определения в мотивираното становище срок, Комисията решава да предяви настоящия иск, в който поддържа единствено описаните в мотивираното становище твърдения за нарушения.
19. Комисията и гръцкото правителство са изслушани в съдебното заседание от 22 юни 2006 г.
IV – Предварителни бележки
20. Настоящият иск на Комисията се вписва в поредица от жалби, които Комисията и Парламентът са получили по повод на извършените в Гърция нередности. В хода на съдебното заседание Комисията подчертава, че в случая става въпрос за по-обща практика, а не за изолирани случаи. Следователно тя иска от Съда на Европейските общности да не отсъжда по индивидуалните случаи, а по проблемите, които все още се поставят в гръцката административна практика при прилагането на митническото законодателство.
21. Гръцкото правителство се противопоставя на този подход на Комисията. Според него наличието на административна практика, която противоречи на директивата, не може да се установи въз основа на някои жалби от частни лица до Комисията. Комисията не може да иска от Съда да се произнесе по индивидуални случаи. Във всички случаи Република Гърция смята, че единствено компетентните национални власти на държавите-членки имат правото да преценяват фактите, при упражняване на правораздавателен контрол от националните юрисдикции. Освен това гръцкото правителство оспорва представителността на посочените от Комисията примери.
22. Опитвайки се да представи нещата по този начин, Комисията желае да се установи, че гръцката административна практика не съответства на посочения в директивата резултат общо и в структурно отношение. За тази цел Комисията изглежда иска от Съда да се произнесе по аналогия с Решението по дело Комисия/Ирландия(8) относно спазването на директивата за отпадъците.
23. За да е налице решение на Съда в желания от Комисията смисъл, е необходимо да са изпълнени предвидените в посоченото решение по дело Комисия/Ирландия условия. Според Съда следва да се установи, че властите на дадена държава-членка са развили трайна и продължителна практика, която противоречи на разпоредбите на директивата(9). Най-напред трябва да се касае за по-обща практика или за форма на неизпълнение, което може да се повтаря. След това неизпълнението трябва да е съществувало дълго след като специално общностното задължение е влязло в сила. Най-накрая, неизпълнението трябва да е имало отрицателни последици върху осъществяването на преследваните от въпросната общностна мярка цели(10). Случаите, които Комисията посочва, трябва да предложат достатъчно основания, за да се установи, че става въпрос за структурно неизпълнение.
24. При преценка на представените от Комисията факти и обстоятелства, чрез които тя се опитва да докаже наличието на определена административна практика, е необходимо да се вземе предвид факта, че това искане на Комисията не е единичен случай. Както беше подчертано в точка 3 от настоящото заключение, в миналото вече е било искано от Съда да се произнесе по сравними административни практики. От постановените в тази област решения следва, че гръцкият режим и практиката при прилагането и поддържането му не са безпроблемни от гледна точка на релевантното общностно право.
25. Искът на Комисията съдържа по същество четири твърдения за нарушения, посочени по-долу, които ще се разгледат, както следва, в представения ред:
– проблеми, свързани с определянето на обичайното местоживеене,
– несъразмерните санкции, налагани в случай на нарушаване на правните уредби,
– системно събиране на такси, предвидени за окончателен внос на превозни средства в случай на втора кражба на превозни средства под режим на временен внос,
– проблемът, свързан с прилагането на Директива 83/182.
V – Анализ
А – Доказателство за обичайното местоживеене
26. Комисията претендира, че гръцката административна практика противоречи на член 7, параграф 2 от Директива 83/182 и на презумпцията за невиновност, доколкото налага по-тежки правила за тежест на доказване на обичайното местоживеене. Гръцките власти системно приемали, че гръцките граждани, собственици на регистрирани в друга държава-членка превозни средства, са гръцки граждани с обичайно местоживеене в Гърция. Така за гръцките граждани, които живеят в друга държава-членка, било особено трудно да докажат, че тяхното обичайно местоживеене не е в Гърция. Комисията между другото е получила различни жалби от частни лица, които не са гръцки граждани, но са срещнали трудности при установяването на обичайното им местоживеене. Например удостоверенията, издадени от административните власти от други държави-членки, не били приемани като доказателство за обичайно местоживеене.
27. Гръцкото правителство оспорва твърдението, че компетентните власти са наложили по-тежки правила относно тежестта на доказване от позволените в Директива 83/182. Освен това тежестта на доказване на практика не била обърната и не се засягала презумпцията за невиновност. Относно тежестта на доказване гръцката администрация използвала единствено напълно законно възможностите, които ѝ предоставя член 7, параграф 3 от директивата. При съмнение, например в хипотезата на гръцки граждани, които имат значителни връзки с Гърция, компетентните власти можели въз основа на тази разпоредба да поискат всякакви допълнителни сведения или доказателства.
28. От редакцията на член 7 от директивата следва, че националните власти по принцип трябва да се задоволят със споменатите в параграф 2 от разпоредбата документи. Единствено когато има основателно съмнение, което следва от обективните факти, те могат да изискват по-точни доказателства. С други думи, не би могло да се допусне, че гръцките власти следва да смятат по презумпция, че представените в съответствие с посочения параграф 2 доказателства са недостатъчни. Всъщност член 7 от директивата се основава на принципа, че е необходимо да се даде вяра на направените от компетентните власти на друга държава-членка декларации. В противен случай движението на лица, услуги и стоки между държавите-членки би било сериозно затруднено. Поради тази причина е необходимо да се наложат стриктни условия за предвидената в член 7, параграф 3 от Директива 83/182 възможност в случай на основателно съмнение, дължащо се на обективни факти.
29. Посочените от Комисията факти и обстоятелства дават повод да се установи, че в гръцката административна практика завишеното задължение за доказване, предвидено в член 7, параграф 3 от Директива 83/182, е в една или друга степен системно и сигурно приложимо спрямо гръцките граждани. От това следва, че документите от компетентните органи на други държави-членки, се отхвърлят като доказателства за обичайното местоживеене. При тези обстоятелства представените от Комисията случаи са показателни.
30. Така е например в случаите на г‑н Louloudakis и г‑н Modinos. По време на проверка на превозните им средства се налага запор върху тях като предмети на престъплението контрабанда, с мотива че компетентната служба счита Гърция за тяхно обичайно местоживеене. В резултат на това им е наложена глоба, която за г‑н Modinos възлиза на 147 000 EUR. И в двата случая документите, които установяват, че обичайното им местоживеене е извън Гърция, са напълно пренебрегнати. Г‑н Louloudakis представил по-специално доказателства от Италия, съдържащи сведения за местоживеенето и работата му, както и такива за членовете на семейството му. Гръцките власти не са обърнали никакво внимание на тези документи. Освен това г‑н Modinos, който е британски гражданин, роден в Кипър, и който към момента на спорните факти живее в Германия, не е могъл да убеди гръцките власти, че местоживеенето му не е в Гърция.
31. Именно жалбите на г-н Louloudakis и на г-н Modinos свидетелстват за практика, според която гръцките власти се основават на презумпцията, че гражданството на едно лице или това на член от семейството му определят неговото местоживеене. По този начин гръцките власти налагат завишено задължение за доказване, което е несъразмерно.
32. Следователно твърдението за нарушение на Комисията е основателно.
Б – Режимът на санкциите
33. Комисията поддържа, че режимът на санкциите, който се прилага в случай на нарушение на предвидения от директивата режим на временен внос, е несъразмерен. Получените жалби показвали, че наложените глоби можели да достигнат до десетки хиляди евро. Поради тази причина размерът на санкциите бил несъразмерен, предвид тежестта на нарушението, а именно нарушение в областта на временния внос на моторни превозни средства.
34. Комисията твърди освен това, че върху въпросните превозни средства е наложен запор до плащането на глобите. Това положение можело да трае няколко години, когато производството е висящо пред наказателни или административни юрисдикции или митническите власти, или пред други власти. Комисията счита това за неприемливо и противоречащо на основното право на собственост.
35. Комисията посочва по-нататък факта, че при налагане на санкциите не е била взета предвид добросъвестността на извършителя.
36. Най-накрая Комисията оспорва член 137С, параграф 5 от Митническия кодекс, приет със Закон № 2960/2001, в който е предвидено, че по-леките санкции се прилагат спрямо установените нарушения преди обнародването на този закон и ако те са висящи пред наказателна или административна юрисдикция или пред митническите или други компетентни власти, доколкото заинтересованите лица се откажат да използват способите за защита. Комисията изтъква, че това противоречи на принципа за ефективна съдебна защита.
37. Гръцкото правителство отхвърля твърденията за нарушение на Комисията, като изтъква, че при липса на общностна хармонизация в тази област държавите-членки са компетентни да определят размера на глобите. Когато никой общностен регламент не предвижда специална санкция за определено нарушение, държавите-членки били свободни да приемат санкции по техен избор.
38. Гръцкото правителство смята освен това, че санкциите не противоречат на принципа на пропорционалност. Строгостта на санкциите била необходима, за да се води борба срещу измамата. Според него таксите за регистрация в Гърция са много високи в сравнение с тези в други държави-членки, което води до риска превозни средства да се вкарват на основание на директивата, за да се избегнат таксите и други дължими плащания. Следователно строгостта на глобите била оправдана в борбата срещу измамни практики.
39. Към настоящото състояние на общностното право държавите-членки са компетентни да приемат подходящи разпоредби относно санкциите и нарушенията в областта на вноса, и по-специално в борбата с избягване на данъчното облагане. Въпреки това те са длъжни да упражняват компетентността си при спазване на общностното право и общите му принципи(11). Съдът вече на няколко пъти е посочил условията, на които трябва да отговарят административните или наказателните мерки, за да не представляват те пречка пред установените в Договора за ЕО свободи(12).
40. Смятам, че практиката на Съда трябва да се тълкува, както следва. Когато става въпрос за обикновени административни разпоредби, например в областта на вписването и на сроковете, които не са били спазени по независещи от лицата причини, санкцията, която следва да се наложи, трябва да съответства на липсата на тежест на въпросното нарушение. Само при положение че тези разпоредби са явно и умишлено нарушени с очевидното намерение да се заобиколи националното данъчно законодателство са възможни по-тежки санкции.
41. От тази съдебна практика следва също така, че режимът на санкции трябва да бъде прозрачен. Това означава, че кумулирането на санкции, считани поотделно за леки, не трябва да води до това окончателно наложената санкция да не съответства на тежестта на нарушението.
42. Накрая, от практиката на Съда следва, че разглеждането на установените по-леки нарушения трябва да се извършва надлежно, така че засегнатото лице да може да възстанови законосъобразното си положение в разумен срок, което му дава достатъчно гаранции, що се отнася до правата, които може да почерпи от общностното право.
43. Необходимо е да се разгледа въпросът дали, както твърди Комисията, наложените от гръцките власти санкции до такава степен не отговарят на тежестта на нарушенията, че биха могли да поставят под съмнение правната уредба, свързана с временния внос на превозни средства.
44. Режимът на санкции предвижда по-специално:
– фиксирана глоба(13),
– глоба, определена въз основа на цилиндъра на превозното средство(14),
– петкратно увеличение на приложимия към тези превозни средства пътен данък(15).
45. Освен налагането на тези глоби, превозните средства са също така предмет на временно отнемане с обезпечителна цел с акт на митническия орган, установил нарушението. Връщането им настъпва след плащане на дължимите глоби и евентуално на други предвидени тежести(16).
46. Сам по себе си начинът, по който е предвиден режимът на санкции, не позволява да се установи дали става въпрос за пречка пред установените с Договора свободи. Въпреки това от жалбите, на които се позовава Комисията, следва, че споменатите по-горе разпоредби се използват на практика така, че се прилагат несъразмерно. Собствениците на леки автомобили почти нямат възможност да установят невинността си и добросъвестността си. В случай на подозрение те трябва да понесат пряко всякакви видове мерки, като запор върху превозните им средства. Към това се прибавя, че окончателно дължимите глоби са прекомерни поради факта, че на практика се прилага кумулиране на санкциите. Накрая става въпрос и за продължителна несигурност по отношение на развитието на процедурата и веднъж запорирани, връщането на леките автомобили се оказва бавно(17). Едно такова кумулиране на санкции представлява проблем, по-специално при обикновени административни нарушения.
47. Нещо повече, многобройните жалби за несъразмерните глоби вече показват, че в гръцката практика в областта на определяне на административни санкции изобщо не се взема предвид добросъвестността на лицето, което се ползва от свободното движение. Въпреки това според Съда трябва да се отчита добросъвестността на извършителя при определяне на ефективно наложената му санкция, когато определянето на приложимия режим е поставило трудности(18).
48. Най-накрая, необходимо е да се разгледа дали член 137С, параграф 5 от Митническия кодекс, приет със закон № 2960/2001, отговаря на изискванията, които общностното право налага в рамките на ефективната съдебна защита.
49. Принципът за ефективна съдебна защита е общ принцип на правото(19). От една страна, този принцип съдържа изискването, според което правната защита трябва да бъде гарантирана от независима, безпристрастна и създадена въз основа на закона съдебна инстанция и трябва да се гарантира законно и прозрачно разглеждане, а от друга страна, той задължава националните съдебни инстанции да съдействат за гарантиране на тази съдебна защита.
50. Член 137С, параграф 5 от Митническия кодекс не отговоря на критерия за съдебен контрол, тъй като засегнатите лица не разполагат със способи за защита. Тази разпоредба предвижда, че за установените преди обнародването на закон № 2960/2001 нарушения, които са висящи пред наказателни и административни юрисдикции или други митнически власти или други компетентни власти, може да се приложи по-лек режим на санкции, ако заявителят се откаже да използва способите за защита. Тази разпоредба поставя засегнатото лице пред дилемата, според която то или се подчинява на предвидения в това отношение режим на санкции, който е несъразмерен, или се отказва да обжалва и така на практика се отказва от съдебна защита. Какъвто и да е неговият избор, прилагането на гръцките правила в тази област водят до нарушение на общностното право.
51. Следователно настоящото твърдение за нарушение на Комисията също е основателно.
В – Системното събиране на такси, предвидени за окончателния внос на превозните средства в случай на втора кражба на превозно средство в режим на временен внос
52. Комисията упреква Република Гърция в това, че лицата, жертва на втора кражба на превозно средство в режим на временен внос, са длъжни да платят таксата за регистрация, както ако превозното средство е било внесено окончателно. Тя смята, че тази практика противоречи на член 90 ЕО. Би трябвало да се изследват за всеки отделен случай условията, при които превозното средство е било откраднато. В такъв случай евентуално налагане на глоба би било по-добре съобразено с действителното положение.
53. В писмената си защита гръцкото правителство посочва, че една такава мярка се прилага не само спрямо внесените стоки, но и спрямо всички стоки, които са предмет на режим на отложено плащане. В случай на кражба на превозно средство, внесено или не, за което таксата е изплатена и което е регистрирано в Гърция, не се изисквал никакъв данък, тъй като той бил платен. Изобщо не било предвидено освобождаване в случай на откраднати стоки на гръцка територия, за които таксите все още не били изплатени.
54. Гръцкото правителство добавя, че Директива 83/182 също не предвижда постоянно освобождаване в случай на кражба. Поради тази причина гръцките власти можело вече да изискват изплащането на таксата за регистрация след първата кражба, отколкото да го правят само в случай на втора кражба. Очевидно това не представлявало неблагоприятно третиране по отношение на гражданите на Общността, а превантивна мярка срещу всяка системна данъчна измама.
55. В конкретния случай разглежданата разпоредба е член 12, параграф 1 от Наредба на министъра D. 247/1988, която гласи, както следва:
„Ползващият данъчно освобождаване, който е съобщил за кражба на превозно средство, което му е било доставено под режим на временен внос в съответствие с разпоредбите на тази наредба или на член 18 от посочената наредба, не е длъжен да внесе митата или други такси, приложими към откраднатото превозно средство и за него не се прилагат задължителните мерки, предвидени в Декрет-закон № 356/74, при условие че ползващият данъчно освобождаване не участва в бъдещо противоправно използване на превозното средство в Гърция и доколкото следните условия са изпълнени кумулативно:
[…]
d) ползващият данъчно освобождаване по-рано не е съобщавал за кражбата на друго частно превозно средство, чиято доставка е получил под режим на временен внос.“
56. От становищата на страните е видно, че контекстът на член 12, параграф 1 от Наредба на министъра D. 247/1988 е следният: в случай на деклариране на втора кражба на моторно превозно средство се презюмира, че става въпрос за измама. В такъв случай се предполага, че плащането на таксата за регистрация и други данъци е избегнато умишлено. От това предположение следва, че митата и други данъци трябва да се плащат, що се отнася до откраднат лек автомобил.
57. Сами по себе си разумните национални мерки са оправдани с оглед избягване на данъчна измама. Въпреки това тези мерки не трябва да са такива, че да представляват препятствие пред лицата, които напълно добросъвестно са се възползвали от правото си на свободно движение. Лишаването на засегнатото лице от възможността да се позове на добросъвестността си представлява пречка. Лице, чието превозно средство е било веднъж откраднато в Гърция, при положение че кражбата на леки автомобили в Гърция навярно не е по-рядко събитие в сравнение с другите държави-членки, вече ще се замисли, преди да се върне на гръцка територия с регистрирано другаде в Европейската общност превозно средство, тъй като при нова кражба не само ще загуби лекия си автомобил, но и ще дължи всички мита и други данъци на гръцките власти. При липса на всякаква възможност за отхвърляне на вината съществува пречка пред свободното движение.
58. Следователно твърдението на Комисията за нарушение е основателно.
Г – Гръцките власти не прилагат Директива 83/182
59. Комисията упреква гръцкото правителство в това, че прилага не разпоредбите на Директива 83/182, а тези, свързани с временния внос на превозни средства от трети страни. В подкрепа на твърдението си за нарушение Комисията препраща към член 133, параграф 2 от гръцкия данъчен кодекс.
60. Гръцкото правителство отхвърля довода на Комисията. То добавя, че благоприятният режим, от който се ползват общностните превозни средства, се разпростира и спрямо превозните средства от трети страни. Следователно в двата случая описаният в Директива 82/183 режим се прилага в случай на временен внос на превозни средства.
61. Следва най-напред да се препрати към член 133, параграф 2 от гръцкия данъчен кодекс, който предвижда:
„Общностните транспортни средства могат да останат временно на национална територия, без да се изисква внасянето на такса за регистрация и на данък добавена стойност […]. За предоставянето на това временно освобождаване от такса за регистрация и от данък добавена стойност […] сроковете и условията, предвидени в разпоредбите за митническия режим на временния внос на превозните средства, внесени временно от трети страни, се прилагат mutatis mutandis, при условие че тези превозни средства се реекспортират“.
62. От тази разпоредба по принцип не следва, че гръцките власти прилагат разпоредби относно временния внос на превозни средства от трети страни вместо разпоредбите от Директива 83/182. Следователно член 133, параграф 2 от гръцкия данъчен кодекс не представлява сам по себе си нарушение на Директива 83/182. Въпреки това ако прилагането и поддържането на гръцкия режим е по-точно и по-ограничително от предвиденото в Директива 83/182 и установените по-горе нарушения го показват ясно, тогава приравняването на разпоредбите относно временния внос на превозни средства от трети страни на предвидените в Директива 83/182 вече представлява нарушение.
63. Следователно това твърдение за нарушение на Комисията също е основателно.
VI – Заключение
64. Поради тези причини предлагам на Съда:
1) да обяви за основателни твърденията за нарушения на Комисията относно:
– определянето на обичайното местоживеене по смисъла на член 7 от Директива 83/182/ЕИО на Съвета от 28 март 1983 година за освобождаване от данъчно облагане в Общността при временен внос на някои превозни средства от една държава-членка в друга,
– прилагането на гръцкия режим на санкции в случай на нарушение на правилата относно временния внос на моторни превозни средства,
– нарушаването на принципа за ефективна съдебна защита,
– системното събиране на такси, предвидени за окончателния внос на превозни средства при втора кражба на превозни средства в режим на временен внос,
– прилагането на Директива 83/182;
2) да осъди Република Гърция да заплати направените от нея съдебни разноски.
1 – Език на оригиналния текст: нидерландски.
2 – ОВ L 105, стр. 59; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 1, стр. 66.
3 – Вж. по-специално Решение на Съда от 2 август 1993 г. по дело Комисия/Гърция (C‑9/92, Recueil, стр. I‑4467), Решение на Съда от 29 май 1997 г. по дело Klattner (C‑389/95, Recueil, стр. I‑2719) и Решение на Съда от 12 юли 2001 г. по дело Louloudakis (C‑262/99, Recueil, стр. I‑5547).
4 – Вж. по-специално Решение по дело Louloudakis, посочено по-горе.
5 – Член 1 от Директива 83/182.
6 – Член 3 от Директива 83/182.
7 – Член 7 от Директива 83/182.
8 – Решение от 26 април 2005 г. по дело Комисия/Ирландия (C‑494/01, Recueil, стр. I‑3331).
9 – Решение от 26 април 2005 г. по дело Комисия/Ирландия, посочено в бележка под линия 8, точка 47.
10 – Вж. и заключението ми от 23 септември 2004 г. по делото, което доведе до Решение по дело Комисия/Ирландия, посочено по-горе, точки 43—48.
11 – Вж. Решение по дело Louloudakis, посочено по-горе, точка 67 и цитираната съдебна практика.
12 – Вж. по-специално Решение от 11 ноември 1981 г. по дело Casati (203/80, Recueil, стр. 2595, точка 27), Решение от 31 януари 1984 г. по дело Luisi и Carbone (286/82 и 26/83, Recueil, стр. 377), Решение от 21 септември 1989 г. по дело Комисия/Гърция (68/88, Recueil, стр. 2965) и Решение от 16 декември 1992 г. по дело Комисия/Гърция (C‑210/91, Recueil, стр. I‑6735, точка 20).
13 – Вж. по-специално член 137A, параграф 4, буква b) от Митническия кодекс, приет със закон № 2960/2001.
14 – Вж. по-специално член 137A, параграф 4, буква d) от Митническия кодекс, приет със закон № 2960/2001.
15 – Вж. също така член 137C, параграф 2 от Митническия кодекс, приет със закон № 2960/2001.
16 – Вж. член 137C, параграф 1 от Митническия кодекс, приет със закон № 2960/2001.
17 – Вж. по-специално случая на г-н Louloudakis, който след повече от осем години не може да си върне леката кола.
18 – Вж. Решение по дело Louloudakis, посочено по-горе, точка 76.
19 – Решение от 15 май 1986 г. по дело Johnston (222/84, Recueil, стр. 1651, точки 18 и 19).