Дело T-271/03

Deutsche Telekom AG

срещу

Комисия на Европейските общности

„Конкуренция — Член 82 EО — Цени за достъп до фиксираната далекосъобщителна мрежа в Германия — Ценова преса — Цени, одобрени от националния орган за регулиране на далекосъобщенията — Свобода на действие на предприятието с господстващо положение“

Решение на Първоинстанционния съд (пети разширен състав) от 10 април 2008 г.   II - 485

Резюме на решението

1. Конкуренция — Общностни правила — Материален обхват

   (членове 81 ЕО и 82 ЕО)

2. Конкуренция — Господстващо положение — Злоупотреба — Ценова преса — Понятие — Критерии за преценка

   (член 82 ЕО)

3. Конкуренция — Господстващо положение — Злоупотреба — Ценова преса — Услуги за достъп до далекосъобщителната мрежа, предоставяни от оператора — собственик на единствената налична инфраструктура

   (член 82 ЕО)

4. Конкуренция — Господстващо положение — Злоупотреба — Ценова преса — Услуги за достъп до далекосъобщителната мрежа, предоставяни от оператора — собственик на единствената налична инфраструктура

   (член 82 ЕО)

5. Конкуренция — Общностни правила — Нарушения — Извършени умишлено или поради небрежност — Понятие

   (членове 82 ЕО и 226 ЕО;член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета)

6. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението

   (член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета; точки 1 A и 3 от Известие на Комисията 98/C 9/03)

7. Конкуренция — Господстващо положение — Злоупотреба — Понятие — Знание на предприятието с господстващо положение, че поведението му представлява злоупотреба — Липса на последици

   (член 82 ЕО)

1.  Фактът, че тарифите на далекосъобщително предприятие с господстващо положение е трябвало да бъдат одобрени от националния орган за регулиране на далекосъобщенията, не освобождава това предприятие от отговорността му по член 82 ЕО, след като ограничителните последици за конкуренцията, предизвикани от тези тарифи, не произтичат единствено от приложимата национална правна уредба, тъй като предприятието с господстващо положение, което е можело да въздейства върху техния размер посредством подадените пред посочения орган искания за разрешение, разполага с достатъчно свобода на действие, за да определя такова равнище на тарифите си, което да му позволи да премахне или намали тези ограничителни последици. Всъщност, в рамките на особената отговорност на предприятията с господстващо положение, те са длъжни да подават искания за изменение на тарифите си, когато като последица от тези тарифи се засяга ефективната и ненарушена конкуренция на общия пазар.

   Този извод не се оборва от факта, че националният орган за регулиране на далекосъобщенията упражнява контрол ex ante върху съвместимостта на тарифите с член 82 ЕО. Всъщност, въпреки че подобно на всеки държавен орган е длъжен да спазва разпоредбите на Договора, този орган е натоварен с прилагането на секторната правна уредба в областта на далекосъобщенията, а не е орган за защита на конкуренцията в съответната държава-членка. Националните регулаторни органи обаче осъществяват дейността си в рамките на вътрешното право, чиито цели като част от далекосъобщителната политика е възможно да са различни от целите на политиката за конкуренция на Общността. Във всеки случай, дори да се предположи, че посоченият орган е длъжен да провери съвместимостта на предложените от предприятие с господстващо положение тарифи с член 82 ЕО, това обстоятелство не е пречка Комисията да установи нарушение, за което отговаря това предприятие, като тя всъщност не може да е обвързана от решение, постановено от национален орган в приложение на член 82 ЕО.

   (вж. точки 107, 108, 113 и 120—122)

2.  Злоупотребата с ценови практики на предприятие с господстващо положение под формата на ценова преса е свързано с несправедливия характер на разликата между цената му на дребно за производния продукт на пазара надолу по веригата и цената му за суровината, която предоставя на конкурентите си на пазара нагоре по веригата, когато разликата между тези цени е или отрицателна, или недостатъчна, за да се покрият специфичните разходи за собствения му производен продукт. От това следва, че за да установи такава злоупотреба, Комисията не е длъжна да доказва, че цените на дребно представляват злоупотреба сами по себе си.

   Комисията има право да основава анализа си относно злоупотребата с цени на предприятието с господстващо положение единствено върху неговото специфично положение и следователно върху собствените му цени и разходи, а не върху положението на настоящите или потенциалните му конкуренти. Всеки друг подход всъщност рискува да наруши общия принцип на правната сигурност, тъй като ако законосъобразността на ценовите практики на предприятие с господстващо положение зависеше от специфичното положение на предприятията конкуренти, по-специално от структурата на техните разходи, т.е. данни, които по принцип са неизвестни за предприятието с господстващо положение, то последното не би било в състояние да прецени законосъобразността на собственото си поведение.

   За да се прецени дали е налице ценова преса, е необходимо да се провери дали самото предприятие с господстващо положение или предприятие с неговата ефективност щеше да е в състояние да предлага производния продукт освен на загуба, ако трябваше да плаща цената за суровината.

   (вж. точки 166, 167, 188 и 191—194)

3.  Когато далекосъобщителен оператор е собственик на единствената налична инфраструктура, така че услугите за достъп до мрежата, които предоставя на конкурентите си (междинни услуги), са абсолютно необходими, за да им позволят да се конкурират с този оператор на пазара надолу по веригата на услугите за достъп за абонатите, ценовата преса между тарифите за междинните услуги и тарифите на дребно на посочения оператор по принцип ще възпрепятства развитието на конкуренцията на пазара надолу по веригата. Всъщност ако цените на дребно на оператора с господстващо положение са по-ниски от тарифите за междинните му услуги или ако разликата между тарифите за междинните услуги и тарифите на дребно на оператора с господстващо положение е недостатъчна, за да позволи на оператор с неговата ефективност да покрие специфичните си разходи за предоставянето на услуги за достъп за абонатите, потенциалните конкуренти, които са толкова ефективни, колкото оператора с господстващо положение, ще могат да навлязат на пазара на услугите за достъп за абонатите само като извършват дейност на загуба. Наистина конкурентите на оператора с господстващо положение най-вероятно ще прибягнат до кръстосано субсидиране — в смисъл че ще компенсират претърпените загуби на пазара на услугите за достъп за абонати с печалбите, които ще получат от други пазари като пазарите на телефонните разговори. Въпреки това ценовата преса нарушава конкуренцията не само на пазара на услугите за достъп за абонатите, но и на пазара на телефонните разговори предвид факта, че като собственик на мрежата операторът с господстващо положение няма нужда да прибягва до междинни услуги, за да може да предложи услуги за достъп за абонатите, и че тогава за разлика от конкурентите си той не трябва да се стреми да компенсира претърпените загуби на пазара на услугите за достъп за абонатите поради ценовите практики на предприятие с господстващо положение.

   Що се отнася до изчисляването на ценовата преса, Комисията с право може да вземе предвид единствено приходите от всички услуги за достъп, изключвайки приходите от други услуги, и по-точно приходите от телефонните разговори.

   Така, на първо място, дори и да е вярно, че от гледна точка на абоната услугите за достъп и за телефонни разговори представляват едно цяло, допустимо е Комисията да взема предвид единствено приходите на оператора с господстващо положение от услуги за достъп, изключвайки приходите от други услуги, например услугите за телефонни разговори, които могат да се предоставят чрез достъп до мрежата. Всъщност за конкурентите на оператора с господстващо положение предоставянето на услуги за телефонни разговори за абонатите през мрежата на този оператор предполага достъп до посочената мрежа. Равенството на възможностите между оператора с господстващо положение, от една страна, и конкурентите му, от друга, следователно изисква цените на услугите за достъп да се определят така, че да поставят конкурентите и оператора с господстващо положение при равни условия при предоставянето на услуги за телефонни разговори. Това равенство на възможностите е осигурено единствено ако операторът с господстващо положение определи цените си на дребно на такова равнище, което да позволява на конкурентите — ако се допусне, че са също толкова ефективни като оператора с господстващо положение — да отразят в цените си на дребно всички свързани с междинните услуги разходи. Ако обаче операторът с господстващо положение не спазва този принцип, новите участници на пазара могат да предлагат на абонатите си услуги за достъп само на загуба. Тогава те ще бъдат принудени да компенсират претърпените загуби на равнище достъп до мрежата с по-високи тарифи на равнище разговори, което ще наруши и правилата на конкуренцията на пазара на телефонните разговори.

   На второ място, Комисията може да сравни цените на оператора с господстващо положение за услугите за достъп до мрежата, които той предоставя на конкурентите си, със средната претеглена цена на дребно за различните услуги за достъп, които предлага пряко на абонатите си, дори ако конкурентните оператори не предлагат всички тези услуги. Всъщност злоупотребата с ценови практики на оператора с господстващо положение, която трябва да се преценява в зависимост от неговото специфично положение и следователно в зависимост от неговите цени и разходи, не може да зависи от евентуалните предпочитания на конкурентите му към един или друг пазар на услугите за достъп.

   На последно място, при изчисляването на общата цена на междинната услуга Комисията може да включи таксата за отказ, дължима на оператора с господстващо положение от конкурента — ползвател на междинните услуги, когато абонат на последния прекрати договора си за услуги за достъп, тъй като за конкурентите на оператора с господстващо положение тази такса за отказ е част от общите разходи за междинната услуга, които трябва да се отразят в техните цени на дребно.

   (вж. точки 199, 200, 203, 204, 206, 210, 211 и 236—238)

4.  Решение на Комисията, с което се установява злоупотреба с господстващо положение от страна на далекосъобщителен оператор като последица от ценовата преса, произтичаща от отрицателната или недостатъчна разлика между тарифите за услугите за достъп до мрежата, които той предоставя на конкурентите си (междинни услуги), и тарифите за услугите за достъп за абонатите му, не противоречи на принципите на пропорционалност и правна сигурност поради факта, че то евентуално предполага двойно регулиране на посочените тарифи. Всъщност общностната правна уредба в областта на далекосъобщенията по никакъв начин не засяга правомощието на Комисията да установява нарушения на членове 81 ЕО и 82 ЕО, което тя черпи пряко от член 3, параграф 1 от Регламент № 17, а след 1 май 2004 г. — от член 7, параграф 1 от Регламент № 1/2003 относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове [81 ЕО] и [82 ЕО].

   Такова решение не противоречи и на принципа на защита на оправданите правни очаквания дори ако националният орган за регулиране на далекосъобщенията, след като e разгледал въпроса за наличието на ценова преса и е установил отрицателната или недостатъчна разлика между цените на междинните услуги и цените на дребно, е приел, че другите оператори са в състояние да предложат на абонатите си конкурентни цени, като прибягват до кръстосано субсидиране между цените на услугите за достъп и на телефонните услуги. Всъщност такава констатация, от която мълчаливо, но несъмнено следва, че тези ценови практики имат антиконкурентни последици, тъй като конкурентите трябва да прибягнат до кръстосано субсидиране, за да могат да останат конкурентни на пазара на услугите за достъп, не може да създаде оправдани правни очаквания у оператора с господстващо положение, че тарифите му съответстват на член 82 ЕО.

   Накрая, дори ако националният орган за регулиране на далекосъобщенията е нарушил общностна норма и дори ако на това основание Комисията е можела да започне производство за установяване на неизпълнение на задължения срещу тази държава-членка, такива условности по никакъв начин не могат да засегнат законосъобразността на решението на Комисията, което не е опорочено поради злоупотреба с власт. Всъщност, тъй като се ограничава до установяване на нарушение на член 82 ЕО — разпоредба, която засяга не държавите-членки, а само икономическите оператори, това решение е насочено само срещу ценовите практики на предприятието с господстващо положение, а не срещу решенията на органите на държавата-членка.

   (вж. точки 263, 267—269 и 271)

5.  Нарушенията на правилата за конкуренция, които могат да се санкционират с глоба на основание на член 15, параграф 2, първа алинея от Регламент № 17, са нарушенията, извършени умишлено или поради небрежност. Тази предпоставка е налице, когато съответното предприятие не може да не осъзнава антиконкурентния характер на поведението си независимо дали знае, че нарушава правилата на Договора в областта на конкуренцията.

   Такъв е случаят с далекосъобщителен оператор, който има монополно положение на пазара на услугите за достъп до мрежата, които предоставя на конкурентите си (междинни услуги), и квазимонополно положение на пазара на услугите за достъп за абонатите, чиито тарифи пораждат ценова преса за тези услуги. Всъщност той не може да не знае, че тази ценова преса, произтичаща от отрицателната или недостатъчна разлика между тарифите му за тези различни услуги, създава сериозни ограничения за конкуренцията.

   Образуването на производство за установяване на неизпълнение на задължения срещу държавата-членка поради факта, че посочените тарифи били одобрени от националния орган за регулиране на далекосъобщенията, не оборва този извод, когато операторът с господстващо положение все пак разполага със свобода на действие, за да увеличи цените си на дребно и следователно да намали ценовата преса, тъй като образуването на производство за установяване на неизпълнение на задължения по никакъв начин не засяга предвидените в член 15, параграф 2, първа алинея от Регламент № 17 предпоставки за санкциониране на нарушение на правилата за конкуренция.

   (вж. точки 295, 296 и 298)

6.  Комисията може да квалифицира като сериозно нарушението, което се състои в това, че далекосъобщително предприятие с господстващо положение прилага тарифи, създаващи ценова преса. Всъщност тези ценови практики укрепват бариерите пред навлизането на неотдавна либерализираните пазари и по този начин застрашават доброто функциониране на общностния пазар. В този смисъл приетите от Комисията Насоки относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент N°17 и член 65, параграф 5 от Договора за Европейска общност за въглища и стомана (точка 1 A, втора алинея), квалифицират поведението на изключване на конкурентите от страна на предприятие с господстващо положение като сериозно нарушение, дори като много сериозно нарушение, когато е извършено от предприятие с квазимонополно положение.

   Предвид свободата, с която разполага Комисията при определяне на размера на глобата, тя надлежно взема предвид като смекчаващо обстоятелство факта, че националният орган за регулиране на далекосъобщенията се е намесил при определянето на цените на предприятието и че този орган на няколко пъти е разглеждал въпроса за наличието на ценова преса в резултат на ценовите практики на предприятието, и затова тя намалява основния размер на глобата с 10 %.

   (вж. точки 310—313)

7.  Понятието за злоупотреба по смисъла на член 82 ЕО е обективно понятие. Субективното знание на предприятието с господстващо положение, че поведението му представлява злоупотреба, следователно не е предпоставка за прилагането на член 82 ЕО.

   (вж. точка 327)