РЕШЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (четвърти състав)
11 юли 2007 година
Дело T‑93/03
Spyros Konidaris
срещу
Комисия на Европейските общности
„Длъжностни лица — Назначаване — Директорска длъжност от степен А 2 — Отхвърляне на кандидатура — Жалба за отмяна — Задължение за мотивиране — Редовност на съпоставянето на кандидатурите — Преценка на квалификацията на назначения кандидат“
Предмет: Жалба за отмяна на решението на Комисията да отхвърли кандидатурата на жалбоподателя за длъжността директор на генерална дирекция „Информационно общество“
Решение: Отхвърля жалбата. Комисията понася направените от нея съдебни разноски и тези на жалбоподателя.
Резюме
1. Длъжностни лица — Решение с неблагоприятни последици — Отхвърляне на кандидатура — Задължение за мотивиране най-късно на етапа на отхвърляне на жалбата
(член 25, втора алинея и член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Обява за работа — Определяне на минималната квалификация, изисквана за директорска длъжност
(член 29 от Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Свободна длъжност — Заемане на длъжност чрез повишаване — Съпоставяне на заслугите на кандидатите
(член 29, параграф 1 и член 45 от Правилника за длъжностните лица)
4. Длъжностни лица — Свободна длъжност — Съпоставяне на заслугите на кандидатите
(член 5, параграф 3 и член 29 от Правилника за длъжностните лица)
5. Длъжностни лица — Свободна длъжност — Съпоставяне на заслугите на кандидатите
(членове 4 и 29 от Правилника за длъжностните лица)
1. Макар органът по назначаването да не е длъжен да мотивира по отношение на неповишените кандидати решенията за повишаване, за сметка на това той е длъжен да мотивира решението си за отхвърляне на жалба, подадена съгласно член 90, параграф 2 от Правилника от неповишен кандидат, като се счита, че мотивите на това решение следва да са същите като мотивите, срещу които е отправена жалбата. В това отношение е достатъчно мотивите на решението за отхвърляне на кандидатурата на длъжностно лице за длъжност, която следва да бъде заета чрез повишаване, да се отнасят до наличието на законните условия, с които Правилникът обвързва редовността на процедурата.
Макар пълната липса на мотиви за отхвърлянето на кандидатурата на длъжностно лице за длъжност, която следва да бъде заета чрез повишаване, да не може да бъде отстранена чрез обяснения, предоставени от органа по назначаването след подаването на жалба по съдебен ред, за сметка на това само непълнотата на мотивите, представени в рамките на досъдебната процедура, не може да обоснове отмяната на обжалваното решение, когато са предоставени допълнителни уточнения от администрацията в хода на съдебното производство. Така първоначалната непълнота на мотивите може да бъде отстранена с допълнителни уточнения, направени дори в хода на съдебното производство, когато преди подаването на жалбата си заинтересованото лице вече разполага с информация, която може да послужи като зачатъчни мотиви.
(вж. точки 51, 53, 54 и 58)
Позоваване на: Съд — 30 октомври 1974 г., Grassi/Съвет, 188/73, Recueil, стр. 1099, точка 14; Съд — 9 декември 1993 г., Парламент/Volger, C‑115/92 P, Recueil, стр. I‑6549, точка 22, Съд — 19 ноември 1998 г., Парламент/Gaspari, C‑316/97 P, Recueil, стр. I‑7597, точка 29, Първоинстанционен съд — 12 февруари 1992 г., Volger/Парламент, T‑52/90, Recueil, стр. II‑121, точка 40, потвърдено с Парламент/Volger, посочено по-горе, точки 22—24, Първоинстанционен съд — 18 март 1997 г., Picciolo и Caló/Комитет на регионите, T‑178/95 и T‑179/95, Recueil FP, стр. I‑A‑51 и II‑155, точка 34, Първоинстанционен съд — 26 януари 2000 г., Gouloussis/Комисия, T‑86/98, Recueil FP, стр. I‑A‑5 и II‑23, точки 73—77, Първоинстанционен съд — 20 февруари 2002 г., Roman Parra/Комисия, T‑117/01, Recueil FP, стр. I‑A‑27 и II‑121, точки 26 и 30, Първоинстанционен съд — 12 декември 2002 г., Morello/Комисия, T‑135/00, Recueil FP, стр. I‑A‑265 и II‑1313, точки 34 и 37, Първоинстанционен съд — 15 септември 2005 г., Casini/Комисия, T‑132/03, Recueil FP, стр. I‑A‑253 и II‑1169, точка 36
2. Органът по назначаването разполага с широко право на преценка, за да определи способностите, изисквани за длъжности, които следва да бъдат заети, и само явна грешка в преценката при определянето на минималните условия, изисквани за заемането на съответната длъжност, може да доведе до незаконосъобразност на обявата за свободна длъжност.
Когато става въпрос за директорска длъжност, институцията може, без да допусне явна грешка в преценката, да приеме, че притежаването на опит или на специфични познания в съответната област на въпросната дирекция, може да не е с толкова определяща роля от притежаването на общи качества на висококвалифицирано управление, анализ и преценка, тъй като опитът и техническите познания могат винаги да се придобият в рамките на самата дирекция.
(вж. точки 72 и 74)
Позоваване на: Първоинстанционен съд — 16 октомври 1990 г., Gallone/Съвет, T‑132/89, Recueil, стр. II‑549, точка 27, Първоинстанционен съд — 3 март 1993 г., Booss и Fischer/Комисия, T‑58/91, Recueil, стр. II‑147, точка 69, Първоинстанционен съд — 29 май 1997 г., Contargyris/Съвет, T‑6/96, Recueil FP, стр. I‑A‑119 и II‑357, точка 100, Morello/Комисия, посочено по-горе, точка 69
3. Атестационният доклад винаги представлява задължителен елемент от преценката, когато висшестоящите органи разглеждат кариерата на длъжностно лице. Процедурата за повишаване се опорочава поради нередност, когато органът по назначаването не е могъл да съпостави заслугите на кандидатите, тъй като атестационните доклади на някои от тях са били изготвени със значително закъснение по вина на администрацията. Такава нередност обаче може да доведе до отмяна на решението за назначаване само доколкото липсата на атестационен доклад е могла да има решаващо въздействие върху процедурата.
В това отношение са налице разлики между процедурата за заемане на свободна длъжност чрез преместване или повишаване, която протича съгласно член 29, параграф 1, буква а) от Правилника, и процедурата за повишаване, предвидена в член 45 от Правилника. Докато последната процедура има за цел да приспособи кариерата на длъжностните лица поради положените усилия и показаните заслуги при упражняването на техните функции, т.е. да възнагради длъжностните лица, които са доказали в миналото като цяло по-високи заслуги, то процедурата за заемане на свободна длъжност има за цел да намери — единствено в интерес на службата — длъжностното лице, което е най-способно да изпълнява функциите, присъщи на длъжността, която следва да бъде заета. Следователно в рамките на съпоставянето на заслугите на кандидатите органът по назначаването не е длъжен да основава преценката си на атестационните доклади, а може да вземе предвид и други обстоятелства, свързани със заслугите на кандидатите, например информация относно тяхното административно или лично положение. Такава информация може да придаде относителен характер на преценката, направена въз основа на атестационните доклади.
(вж. точки 88 и 90—92)
Позоваване на: Съд — 27 януари 1983 г., List/Комисия, 263/81, Recueil, стр. 103, точки 25 и 26, Съд — 12 февруари 1987 г., Bonino/Комисия, 233/85, Recueil, стр. 739, точка 5; Първоинстанционен съд — 3 март 1993 г., Vela Palacios/CES, T‑25/92, Recueil, стр. II‑201, точки 40 и 43, Първоинстанционен съд — 25 ноември 1993 г., X/Комисия, T‑89/91, T‑21/92 и T‑89/92, Recueil, стр. II‑1235, точки 49 и 50, Първоинстанционен съд — 5 март 1998 г., Manzo- Tafaro/Комисия, T‑221/96, Recueil FP, стр. I‑A‑115 и II‑307, точка 18, Първоинстанционен съд — 24 февруари 2000 г., Jacobs/Комисия, T‑82/98, Recueil FP, стр. I‑A‑39 и II‑169, точка 36, Първоинстанционен съд — 5 октомври 2000 г., Rappe/Комисия, T‑202/99, Recueil FP, стр. I‑A‑201 и II‑911, точка 40, Morello/Комисия, посочено по-горе, точка 89
4. В рамките на правото на преценка, признато на органа по назначаването при определяне на подробните правила за съпоставяне на кандидатурите, органът по назначаването, както и различните висшестоящи отговорни лица, с които се провежда допитване в хода на съответната процедура за повишаване или за преместване, следва да преценяват на всеки етап от разглеждането на кандидатурите дали на съответния етап е уместно да се събере допълнителна информация или допълнителни елементи за преценка чрез събеседване с всички кандидати или единствено с някои от тях, за да се произнесат, разполагайки с цялата необходима информация. Нито една разпоредба от Правилника не предоставя на кандидат в рамките на процедура за назначаване правото на събеседване с неговия евентуален ръководител. Следователно органът по назначаването може да бъде задължен да организира събеседване с кандидатите за дадена длъжност, само ако и доколкото такова задължение следва от правната рамка, която си е определил.
Оперативната самостоятелност, призната на администрацията относно определянето на процедурата или методът, които да се следват при съпоставянето на кандидатурите, е ограничена обаче от необходимостта това разглеждане да се извърши внимателно и безпристрастно в интерес на службата и в съответствие с принципа на равно третиране на длъжностните лица, закрепен общо в член 5, параграф 3 от Правилника. На практика съпоставянето на заслугите на кандидатите трябва да се извършва при условията на равнопоставеност и въз основа на сравними източници на информация и на сведения.
(вж. точки 107, 108 и 110)
Позоваване на: Съд — 21 април 1983 г., Ragusa/Комисия, 282/81, Recueil, стр. 1245, точка 21; Първоинстанционен съд — 30 ноември 1993 г., Perakis/Парламент, T‑78/92, Recueil, стр. II‑1299, точка 15; Първоинстанционен съд — 30 ноември 1993 г., Tsirimokos/Парламент, T‑76/92, Recueil, стр. II‑1281, точка 20, Първоинстанционен съд — 5 ноември 2003 г., Cougnon/Съд, T‑240/01, Recueil FP, стр. I‑A‑263 и II‑1283, точки 67 и 70
5. Що се отнася до оценката на съответствието на дадена кандидатура с наложените в обявата за свободна длъжност изисквания, органът по назначаването разполага, особено когато длъжността, която следва да се заеме, е от степен А 1 или А 2, с широко право на преценка при сравнението на заслугите на кандидатите за такава длъжност. Упражняването на това широко право на преценка предполага обаче подробно разглеждане на документите на отделните кандидати и съвестно спазване на посочените в обявата за свободна длъжност изисквания, така че органът по назначаването е длъжен да отстранява всеки кандидат, който не отговаря на тези изисквания. Всъщност обявата за работа представлява правна рамка, която самият орган по назначаването си налага и която трябва да спазва строго.
(вж. точки 120 и 121)
Позоваване на: Първоинстанционен съд — 9 юли 2002 г., Tilgenkamp/Комисия, T‑158/01, Recueil FP, стр. I‑A‑111 и II‑595, точки 50 и 51, Първоинстанционен съд — 11 ноември 2003 г., Faita/CES, T‑248/02, Recueil FP, стр. I‑A‑281 и II‑1365, точка 70