РЕШЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (седми състав)
10 декември 2008 година
Дело T-57/99
Albert Nardone
срещу
Комисия на Европейските общности
„Публична служба — Длъжностни лица — Иск за обезщетение — Професионално заболяване — Експозиция на азбест и на други вещества“
Предмет: Иск с предмет обезщетение за вреди, които ищецът твърди, че е претърпял поради виновното поведение на Комисията, изразяващо се в експозиция на ищеца на замърсен с прах и заразен с азбест въздух
Решение: Осъжда Комисията да заплати на г‑н Albert Nardone обезщетение в размер на 66 000 EUR. Отхвърля иска в останалата му част. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Социално осигуряване — Осигуряване за злополука и професионално заболяване — Обезщетение с фиксиран размер по режима на Правилника за длъжностните лица — Искане за допълнително обезщетяване, основано на нарушение, което може да ангажира отговорността на институцията
(член 73 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Инвалидност — Задължение на администрацията да провери работоспособността на подалото оставка длъжностно лице — Липса
(член 78 от Правилника за длъжностните лица)
3. Производство — Съдебни разноски — Определяне — Подлежащи на възстановяване съдебни разноски — Понятие — Разходи, направени в рамките на досъдебната фаза — Изключване
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
4. Извъндоговорна отговорност — Условия — Достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се предоставят права на частноправните субекти
(член 288, втора алинея ЕО)
1. При професионално заболяване длъжностното лице е оправомощено единствено да поиска допълнително обезщетение по общото право, в случай че установеният с член 73 от Правилника за длъжностните лица режим не позволява то да бъде обезщетено по подходящ начин. Тази правна норма, която има за цел избягване на двойното обезщетяване на длъжностните лица, се прилага систематично и от нея по принцип не се допускат никакво изключение или дерогация. Така евентуалните получени по Правилника обезщетения трябва да бъдат взети предвид при оценката на подлежащата на поправяне вреда, доколкото с тях се поправя същата вреда като тази, чието поправяне е поискано в рамките на иска за обезщетение.
Иск за обезщетение е предявен преждевременно, когато все още не е възможно да се прецени подходящият характер на обезщетението по Правилника, за което ищецът би могъл да претендира. Макар и поначало за длъжностното лице да е по-бързо и по-евтино да докаже, че има право на обезщетение с фиксиран размер по член 73 от Правилника, отколкото че са налице условията, необходими за ангажирането на извъндоговорната отговорност на Общността, това не е така във всички случаи. Именно с оглед на процесуалната икономия — принцип, който изисква да се претегли значението на различните фактори във всеки отделен случай — общностният съд подчинява допустимостта на иск за обезщетение по общото право на изчерпването на възможността за обезщетяване по Правилника, предвидена в член 73 от него. Следователно подобен иск трябва да се обяви за допустим, когато производството за получаване на обезщетение по Правилника трае прекомерно дълго. Впрочем в хипотезата, в която обезщетението, предоставено в рамките на подобен иск, поправя вредите, чието поправяне е поискано също по силата на режима за обезщетяване, предвиден в член 73 от Правилника, по силата на правилото за ненатрупване на обезщетенията сумата на това обезщетение би трябвало да се приспадне от евентуалните предоставени на ищеца обезщетения по Правилника.
(вж. точки 53—58)
Позоваване на: Съд — 9 септември 1999 г., Lucaccioni/Комисия, C‑257/98 P, Recueil, стр. I‑5251, точка 23; Първоинстанционен съд — 14 май 1998 г., Lucaccioni/Комисия, T‑165/95, Recueil FP, стр. I‑A‑203 и II‑627, точка 72q Първоинстанционен съд — 15 декември 1999 г., Latino/Комисия, T‑300/97, Recueil FP, стр. I‑A‑259 и II‑1263, точки 94 и 95
2. Нито от съдебната практика на Съда, нито от друг източник на общностното право следва, че съществува общо задължение за общностна институция да провери работоспособността на длъжностното лице в случай на доброволно напускане.
Ако длъжностно лице счита, че състоянието на неговото здраве му налага да напусне своята длъжност, преди да напусне то следва да представи молба в съответствие с член 90 от Правилника с цел да му бъдe предоставена пенсия за инвалидност по силата на член 78 от същия. В противен случай единствено това длъжностно лице носи отговорност за това, че не му е била изплатена пенсия за инвалидност, при положение че такава е трябвало да му бъде предоставена.
(вж. точки 130 и 131)
Позоваване на: Първоинстанционен съд — 26 февруари 2003 г., Nardone/Комисия, T‑59/01, Recueil FP, стр. I‑A‑55 и II‑323, точки 38 и 40
3. Възнагражденията, дължими за услугите, предоставени от адвокат на стадия на досъдебното производство, предвидено в членове 90 и 91 от Правилника, не представляват подлежащи на възстановяване съдебни разноски. По този начин логиката на системата на предвиденото в Правилника досъдебно производство предполага длъжностното лице да не бъде представлявано на този стадий, като в замяна на това положение администрацията не трябва да тълкува исканията по ограничителен начин, а напротив, трябва да ги разгледа по-свободно. Като последица от това, освен при извънредни обстоятелства, длъжностното лице не може да получи възстановяване на разноските и на възнагражденията на своите адвокати в рамките на иска за обезщетение.
(вж. точки 139 и 140)
Позоваване на: Първоинстанционен съд — 5 юли 1993 г., Meskens/Парламент, T‑84/91 DEP, Recueil, стр. II‑757, точка 14, Първоинстанционен съд — 6 май 2004 г., Hecq/Комисия, T‑34/03, Recueil FP, стр. I‑A‑143 и II‑639, точка 21 и цитираната съдебна практикаq Първоинстанционен съд — 13 декември 2005 г., Cwik/Комисия, T‑155/03, T‑157/03 и T‑331/03, Recueil FP, стр. I‑A‑411 и II‑1865, точка 199 и цитираната съдебна практика
4. Ангажирането на извъндоговорната отговорност на Европейската общност предполага като първо условие да е доказано извършването на достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се предоставят права на частноправните субекти. Що се отнася до изискването, според което нарушението трябва да е достатъчно съществено, решаващият критерий, за да се приеме, че то е изпълнено, когато по-специално съответната общностна институция разполага с широка свобода на преценка, е този за явното и сериозно несъблюдаване от страна на тази институция на границите, които се налагат на нейното право на преценка. Когато институцията разполага само със значително ограничено и дори несъществуващо право на преценка, нарушението на общностното право само по себе си може да бъде достатъчно, за да се установи наличието на достатъчно съществено нарушение.
Условията за прилагане на отговорността на Общността за вредите, причинени на нейните длъжностни лица и бивши такива поради нарушение на общностното право, не трябва да се различават от условията, уреждащи отговорността на Общността спрямо другите частноправни субекти, освен ако няма специална причина за това.
Медицинската служба на общностна институция трябва по силата на своето задължение за полагане на грижа да съобщи на нейното длъжностно лице за наличието на всяка открита в неговото медицинско досие болест и да го предупреди за опасните за неговото здраве прояви, което предполага да му бъдат съобщени всички свързани с това данни и указания. Медицинската служба трябва също да предупреди длъжностното лице за рисковите фактори, които могат да доведат до появата на болест. Евентуално нарушение на тези задължение може да ангажира отговорността на въпросната институция. При това положение задължението за полагане на грижа е правна норма, чието нарушаване е в състояние да ангажира отговорността на Европейската общност.
Комисията допуска грешка, която представлява част от фактическия състав на съществено нарушение на нейното задължение за полагане на грижа, когато задължава длъжностно лице да работи при нездравословни условия и не приема мерки за подобряване на същите, въпреки че медицинското лице на тази институция многократно е привлякло вниманието ѝ по този въпрос.
(вж. точки 162, 164, 166 и 171—173)
Позоваване на: Съд — 4 юли 2000 г., Bergaderm и Goupil/Комисия, C‑352/98 P, Recueil, стр. I‑5291, точки 41, 43 и 44; Първоинстанционен съд — 25 септември 1991 г., Nijman/Комисия, T‑36/89, Recueil, стр. II‑699, точки 36 и 37, Първоинстанционен съд — 18 декември 1997 г., Gill/Комисия, T‑90/95, Recueil FP, стр. I‑A‑471 и II‑1231, точка 34q Първоинстанционен съд — 12 юли 2001 г., Comafrica и Dole Fresh Fruit Europe/Комисия, T‑198/95, T‑171/96, T‑230/97, T‑174/98 и T‑225/99, Recueil, стр. II‑1975, точка 134