РЕШЕНИЕ НА СЪДА

30 април 1996 година(*)

„Мерки с равностоен ефект — Централни алармени системи“

[…]

По дело C‑194/94

с предмет искане, отправено до Съда на основание член 177 от Договора за ЕО, от Tribunal de commerce de Liège (Белгия) за постановяване във връзка с висящите дела пред този съд между

CIA Security International SA

и

Signalson SA,

Securitel SPRL

на преюдициално заключение относно тълкуването на член 30 от Договора за ЕО и на Директива 83/189/ЕИО на Съвета от 28 март 1983 година за определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на стандартите и техническите предписания (ОВ L 109, стр. 8), изменена с Директива 88/182/ЕИО на Съвета от 22 март 1988 година (ОВ L 81, стр. 75),

СЪДЪТ,

в състав: г‑н G. C. Rodríguez Iglesias, председател, г‑н C. Ν. Kakouris, г‑н D. A. O. Edward и г‑н J.-P. Puissochet, председатели на състави, г‑н G. F. Mancini, г‑н J. C. Moitinho de Almeida, г‑н P. J. G. Kapteyn, г‑н C. Gulmann (докладчик), г‑н J. L. Murray, г‑н H. Ragnemalm и г‑н L. Sevón, съдии,

генерален адвокат: г‑н M. B. Elmer,

секретар: г‑жа Louterman-Hubeau, главен администратор

като има предвид писмените становища, представени:

–        за CIA Security International SA, от адв. C. van Rutten, от адвокатската колегия в Лиеж,

–        за Signalson SA, от адв. V.-V.Dehin, от адвокатската колегия в Лиеж,

–        за Securitel SPRL, от адв. J.-L. Brandenberg, от адвокатската колегия в Лиеж,

–        за белгийското правителство, от г‑н J. Devadder, директор на администрация в Министерството на външните работи, в качеството на представител,

–        за германското правителство, от г‑н E. Röeder, Ministerialrat във федералното Министерство на икономиката, в качеството на представител,

–        за нидерландското правителство, от г‑н A. Bos, юридически съветник, в качеството на представител,

–        за правителството на Обединеното кралство, от г‑н S. Braviner от Treasury Solicitor's Department и г‑жа E. Sharpston, barrister, в качеството на представители,

–        за Комисията на Европейските общности, от г‑н R.Wainwright, главен юридически съветник, и г‑н J.-F. Pasquier, национален държавен служител на разположение на правната служба, в качеството на представители,

предвид доклада за съдебното заседание,

след като изслуша устните становища на CIA Security International SA, представлявано от адв. C. van Rutten, на Signalson SA, представлявано от адв. V.-V. Dehin, на белгийското правителство, представлявано от г‑жа D. Jacob, помощник-съветник в Министерството на вътрешните работи, в качеството на представител, на нидерландското правителство, представлявано от г‑н J. S. van den Oosterkamp, помощник юридически съветник, на правителството на Обединеното кралство, представлявано от г‑н S. Braviner и г‑жа E. Sharpston, и на Комисията на Европейските общности, представлявана от г‑н R. Wainwright и г‑н J.-F. Pasquier, на заседанието от 5 юли 1995 г.,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 24 октомври 1995 г.,

постанови настоящото

Решение

[…]

1        С решение от 20 юни 1994 г., постъпило в Съда на 4 юли същата година, Tribunal de commerce de Liège отправя към Съда на основание член 177 от Договора за ЕО шест преюдициални въпроса за тълкуване на член 30 от същия този договор и на Директива 83/189/ЕИО на Съвета от 28 март 1983 година за определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на стандартите и техническите предписания (ОВ L 109, стр. 8, наричана по-нататък „Директива 83/189“), изменена с Директива 88/182/ЕИО на Съвета от 22 март 1988 година (ОВ L 81, стр. 75).

2        Въпросите са отправени в рамките на спорове между дружеството CIA Security International (наричано по-нататък „CIA Security“) и дружествата Signalson (наричано по-нататък „Signalson“) и Securitel (наричано по-нататък „Securitel“), и трите предприятия за сигурност по смисъла на белгийския Закон от 10 април 1990 г. за предприятията за охрана, предприятията за сигурност и вътрешните служби за охрана (наричан по-нататък „Закон за предприятията за сигурност“).

3        Според член , параграф 3 от този закон: „По смисъла на настоящия закон предприятие за сигурност е всяко физическо или юридическо лице, което извършва дейност, състояща се в предоставянето на трети лица, постоянно или еднократно, на услуги за проектиране, инсталиране и поддържане на алармени системи и централи“.

4        Съгласно член 1, параграф 4 от Закона за предприятията за сигурност: „Посочените в настоящия член алармени системи и централи са предназначени за предотвратяване или за установяване на посегателства срещу лица или имущество“.

5        Член 4 от същия закон гласи, че „Никой не може да управлява предприятие за сигурност, ако предварително не е получил одобрение от министъра на вътрешните работи. Одобрението се дава само ако предприятието отговаря на разпоредбите на настоящия закон и на условията относно финансовите средства и техническото оборудване, определени от Краля…“.

6        Член 12 от Закона за предприятията за сигурност предвижда, че „Алармените системи и централи, посочени в член 1, параграф 4, и техните съставни части могат да бъдат пускани в продажба или предоставяни по всякакъв друг начин на ползвателите единствено след предварителното им одобрение съгласно процедура, която следва да се определи от Краля…“.

7        Тази процедура е определена с кралско Постановление от 14 май 1991 г. за определяне на процедурата за одобрение на алармените системи и централи, посочени в Закона от 10 април 1990 г. за предприятията за охрана, предприятията за сигурност и вътрешните служби за охрана (наричано по-нататък „Постановлението от 14 май 1991 г.“).

8        Член 2, параграф 1 от това постановление предвижда, че „Никой производител, вносител, търговец на едро или друго физическо или юридическо лице не може да пуска в продажба в Белгия или да предоставя по всякакъв друг начин на ползвателите ново оборудване, ако то не е било предварително одобрено от създадена за тази цел комисия, наричана по-нататък „комисия по оборудването“.

9        От членове 4—7 от Постановлението от 14 май 1991 г. произтича, че евентуалното одобрение на оборудването е предшествано от преглед на същото и от извършване на тестове.

10      Съгласно член 5 прегледът се състои в идентификация на оборудването, проверка на електронните схеми при сравняване с представената от производителя документация и проверка на задължителните минимални функции. Осъществените изпитвания на оборудването, предвидени в член 6 от Постановлението от 14 май 1991 г., се отнасят до функционалната адекватност, механичния аспект, надеждността на механичното и/или електронното действие, устойчивостта към фалшиви сигнали, защитата от измама или опити за обезвреждане на оборудването. За тази цел оборудването се подлага на задължителните тестове, посочени в приложения 3 и 4 към споменатото постановление.

11      Член 8 от Постановлението от 14 май 1991 г. гласи, че „Ако молителят докаже посредством необходимите документи, че неговото оборудване вече е било подложено на изпитвания, които са поне равностойни на описаните в член 7, в одобрена лаборатория в друга държава членка на ЕИО съгласно стандартите на ЕИО и че то е било одобрено там най-много три години преди датата на настоящото искане, посоченият в член 4, параграф 1 орган извършва по отношение на оборудването единствено изпитванията, които все още не са осъществени в другата държава членка на ЕИО“.

12      Освен това от преписката по делото произтича, че Постановлението от 14 май 1991 г. не е съобщено на Комисията в съответствие с предвидената в Директива 83/189 процедура за предоставяне на информация относно техническите предписания и че вследствие на мотивирано становище, прието от Комисията в съответствие с член 169 от Договора за ЕИО, през февруари 1993 г. белгийското правителство съобщава за нов проект на кралско постановление за определяне на процедурата за одобрение на алармените системи и централи. Този проект, приет на 31 март 1994 г., е по същество идентичен с Постановлението от 14 май 1991 г., което той отменя, като при все това е отбелязано, че член 8 от Постановлението от 14 май 1991 г. е изменен в съответствие с направените от Комисията предложения.

13      Трите дружества по главното производство са конкуренти, чиято търговска дейност е по-конкретно производството и продажбата на алармени системи и централи.

14      На 21 февруари 1994 г. CIA Security предявява пред Tribunal de commerce de Liège искове за осъждането на Signalson и Securitel да прекратят своите нелоялни действия, започнали през януари 1994 г. То основава своите искове на членове 93 и 95 от белгийския Закон от 14 юли 1991 г. относно търговските практики, които забраняват действия, противоречащи на честната търговска практика. Всъщност CIA Security обвинява Signalson и Securitel, че са накърнили неговото добро име с твърденията си по-конкретно, че продаваната от него алармена система — системата Andromède — не отговаряла на условията на белгийското законодателство в областта на охранителните системи.

15      Signalson и Securitel подават насрещни искове с цел основно да се забрани на CIA Security да продължи своята дейност на основание, че то не е лицензирано като предприятие за сигурност и че продава алармена система, която не е одобрена.

16      Преди да се произнесе, в решението си Tribunal de commerce de Liège излага съображения, според които, макар и да е вярно, че главните и насрещните искове целят санкционирането на нелоялни практики, забранени от закона относно търговските практики, това не променя факта, че тези практики трябва да бъдат преценени с оглед на разпоредбите на Закона за предприятията за сигурност и на Постановлението от 14 май 1991 г.

17      По-нататък запитващата юрисдикция е констатирала, от една страна, че ако CIA Security е нарушило Закона за предприятията за сигурност и Постановлението от 14 май 1991 г., неговите съдебни искове могат да бъдат обявени за недопустими поради липса на процесуална легитимация и правен интерес, и от друга страна, че ако Законът за предприятията за сигурност и Постановлението от 14 май 1991 г. са несъвместими с общностното право, Signalson и Securitel не могат да основават своите насрещни искове за преустановяване на неправомерните действия върху нарушенията на тези норми.

18      Като изказва съмнение относно съвместимостта на разглежданата белгийска правна уредба с член 30 от Договора и като констатира, че тази правна уредба не е била съобщена на Комисията преди нейното приемане в съответствие с Директива 83/189, Tribunal de commerce de Liège решава да спре производството и да постави пред Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Дали Законът от 10 април 1990 г. за предприятията за охрана, предприятията за сигурност и вътрешните служби за охрана, и по-специално членове 4 и 12 от него, създава количествени ограничения върху вноса или съдържа мерки с равностоен на количествени ограничения ефект, забранени с член 30 от Договора за ЕИО?

2)      Съвместимо ли е кралското Постановление от 14 май 1991 г. за определяне на процедурата за одобрение на алармените системи и централи, посочени в Закона от 10 април 1990 г., и по-специално членове 2 и 8 от него, с член 30 от Договора, който забранява количествени ограничения върху вноса, както и мерки с равностоен на количествени ограничения ефект?

3)      Съдържа ли горепосоченият Закон от 10 април 1990 г., и по-специално членове 4 и 12 от него, технически предписания, за които Комисията е трябвало да бъде предварително уведомена в приложение на член 8 от Директива 83/189/ЕИО?

4)      Съдържа ли кралското Постановление от 14 май 1991 г., и по-специално членове 2 и 8 от него, технически предписания, за които Комисията е трябвало да бъде предварително уведомена в приложение на член 8 от Директива 83/189/ЕИО?

5)      Дали разпоредбите на Директива 83/189/ЕИО на Съвета за определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и предписания, и по-специално членове 8 и 9 от нея, са безусловни и достатъчно точни, за да могат частноправни субекти да се позовават на тях пред национален съд?

6)      Дали общностното право и дължимата закрила на частноправен субект в приложение на това право налагат на национална юрисдикция да откаже прилагането на национално техническо предписание, за което Комисията не е била уведомена от държавата членка, която го е приела, в съответствие със задължението, предвидено в член 8 от Директива 83/189/ЕИО на Съвета?“

 Предварителни бележки

19      В началото следва да се отбележи, че според белгийското правителство, Signalson и Securitel всеки въпрос относно съвместимостта на Постановлението от 14 май 1991 г. с общностното право е станал безпредметен, тъй като националният съд трябва според вида на процедурата, с която е сезиран, да приложи закона, който е в сила към момента на постановяване на решението и тъй като след подаването на исковата молба Постановлението от 14 май 1991 г. е било заменено с кралско Постановление от 31 март 1994 г., което също според Комисията е съобразено с общностното право.

20      Тази гледна точка не може да се приеме. Всъщност от практиката на Съда следва, че националният съд трябва да прецени обхвата на националните разпоредби и начина, по който те трябва да бъдат прилагани (вж. по-специално Решение от 7 декември 1995 г. по дело Ayuntamiento de Ceuta, C‑45/94, Recueil, стр. І‑4385, точка 26). Тъй като националният съд е в състояние най-добре да прецени с оглед на специфичните особености на споровете дали е необходимо преюдициално заключение, за да постанови решението си, преюдициалните въпроси не могат да се считат за безпредметни поради факта, че Постановлението от 14 май 1991 г. е било заменено от кралско Постановление от 31 март 1994 г.

21      При това положение следва най-напред да се отговори на третия, четвъртия, петия и шестия преюдициален въпрос.

 По третия и четвъртия въпрос

22      С третия и четвъртия си въпрос националната юрисдикция иска по същество да се установи дали норми като тези в членове 4 и 12 от Закона за предприятията за сигурност и в Постановлението от 14 май 1991 г. представляват технически предписания, които е трябвало да бъдат съобщени на Комисията преди приемането им в съответствие с член 8 от Директива 83/189?

23      Понятието „техническо предписание“ е определено в член 1, точка 5 от Директива 83/189 като „технически спецификации, включително и приложимите към тях административни разпоредби, съблюдаването на което е задължително, юридически или фактически, за пускането на пазара или употребата в държава членка или в по-голяма част от нея с изключение на определените от местните власти“ [неофициален превод]. В съответствие с точка 1 от същия член терминът „технически спецификации“ означава спецификацията, която се съдържа в документа, в който са изложени необходимите характеристики на продукт, каквито са нивото на качество или на функционалните характеристики, безопасност, размери, включително изискванията, които се прилагат към продукта по отношение на терминология, символи, изпитвания и методи за изпитване, опаковане, маркиране и етикетиране…“ [неофициален превод]

24      Следва най-напред да се провери дали разпоредба като тази на член 4 от Закона за предприятията за сигурност представлява техническо предписание по смисъла на Директива 83/189.

25      На този въпрос следва да се отговори отрицателно, тъй като по смисъла на Директива 83/189 техническите предписания са спецификации, определящи характеристиките на продуктите и тъй като член 4 се ограничава с предвиждането на условията за учредяване на предприятия за сигурност.

26      Що се отнася до разпоредбите на Постановлението от 14 май 1991 г. следва да се напомни, че то съдържа подробни правила за определяне по-специално на условията относно тестовете на тяхното качество и на правилното им функциониране, които трябва да бъдат спазени, за да може дадена алармена система или централа да бъде одобрена и пусната в продажба в Белгия. Следователно тези норми представляват технически предписания по смисъла на Директива 83/189.

27      По отношение на член 12 от Закона за предприятията за сигурност следва да се напомни, че той предвижда разглежданите продукти да бъдат пускани в продажба единствено след предварително одобрение съгласно процедура, която следва да се определи от Краля, и която е била определена с Постановлението от 14 май 1991 г.

28      Според Комисията и CIA Security член 12 от Закона представлява техническо предписание по смисъла на Директивата, докато Signalson, правителството на Обединеното кралство и белгийското правителство изтъкват в своите писмени становища, че този член е само рамков закон, който не включва никакви технически предписания по смисъла на Директива 83/189.

29      В това отношение е важно да се констатира, че една норма се квалифицира като техническо предписание по смисъла на Директива 83/189, когато тя има собствени правни последици. Ако според националното право нормата се свежда до оправомощаване за приемането на административни нормативни актове, съдържащи задължителни за заинтересованите лица норми, по такъв начин, че сама по себе си тя няма никакви правни последици за частноправните субекти, нормата не представлява техническо предписание по смисъла на директивата (вж. Решение от 1 юни 1994 г. по дело Комисия/Германия, С‑317/2, Recueil, стр. І‑2039, точка 26). В този контекст следва да се напомни, че съгласно член 8, параграф 1, алинея 1 от Директива 83/189 едновременно с проекта на техническо предписание държавите членки трябва да съобщават и основанието за неговото приемане, когато познаването на същото е необходимо, за да се прецени обхватът на проекта.

30      Обратно, една норма следва да бъде квалифицирана като техническо предписание по смисъла на Директива 83/189 когато, както посочва белгийското правителство в хода на заседанието, тя задължава заинтересованите предприятия да поискат предварително одобрение за своето оборудване, дори ако предвидените административни норми не са били приети.

31      Следователно на третия и четвъртия въпрос следва да се отговори, че норма като тази на член 4 от Закона за предприятията за сигурност, не представлява техническо предписание по смисъла на Директива 83/189, докато разпоредби като тези, които се съдържат в кралското Постановление от 14 май 1991 г., представляват технически предписания и че квалифицирането на норма като тази на член 12 от Закона за предприятията за сигурност зависи от нейните правни последици според националното право.

 По петия и шестия въпрос

32      С петия и шестия си въпрос националната юрисдикция иска по същество да се установи дали разпоредбите на Директива 83/189, и по-специално членове 8 и 9 от нея, са безусловни и достатъчно точни, за да могат частноправните субекти да се позоват на тях пред националния съд, който следва да откаже да приложи национално техническо предписание, което не е било съобщено в съответствие с Директивата.

33      Член 8, параграфи 1 и 2 от Директивата гласи:

„1.      Държавите членки незабавно предоставят на Комисията всички проекти на технически предписания, освен ако не става въпрос само за транспониране на пълния текст на международен или европейски стандарт, в който случай информацията относно съответния стандарт е достатъчна; те представят на Комисията накратко причините, поради които установяването на подобно техническо предписание е необходимо, освен ако те вече не са били посочени в проекта. При необходимост държавите членки едновременно предават текста на основните законови и подзаконови разпоредби, които са главно и пряко засегнати, ако познаването на този текст е необходимо за преценката на обхвата на проекта на техническо предписание.

Комисията незабавно запознава останалите държави членки с проекта; тя може също да отнесе този проект за мнение до комитета, посочен в член 5 и евентуално до компетентния комитет в съответната област.

2.      Комисията и държавите членки могат да отправят коментари до държавата членка, изпратила проект на техническо предписание, с които тази държава членка следва да се съобрази, доколкото това е възможно, при последващото изготвяне на техническо предписание.“ [неофициален превод]

34      Съгласно член 9 от Директивата:

„1.      Без да се засягат параграфи 2 и 2а, държавите членки отлагат приемането на проект на техническо предписание с шест месеца, считано от датата на съобщението, посочено в член 8, параграф 1, ако в срок от три месеца след тази дата Комисията или друга държава членка представят подробно становище, според което предвидената мярка трябва да бъде изменена, за да се отстранят или ограничат пречките за свободно движение на стоки, които тя евентуално може да породи. Съответната държава членка докладва на Комисията за действията, които възнамерява да предприеме вследствие на такива подробни становища. Комисията обсъжда това становище.

2.      Срокът, посочен в параграф 1, е дванадесет месеца, ако до изтичане на три месеца след съобщението, посочено в член 8, параграф 1, Комисията обяви намерението си да предложи или приеме директива по този въпрос.

2a.      Когато Комисията констатира, че съобщение като посоченото в член 8, параграф 1 се отнася до материя, която е предмет на предложение за директива или регламент, представено на Съвета, тя информира съответната държава членка за тази констатация най-късно до три месеца след това съобщение.

Държавите членки се въздържат да приемат технически предписания, които се отнасят за материя, която е предмет на предложение за директива или регламент, представено от Комисията на Съвета преди съобщението, посочено в член 8, параграф 1, за срок от дванадесет месеца, считано от датата на представяне на посоченото предложение.

Позоваването на параграфи 1, 2 и 2а от настоящия член не може да бъде кумулативно.

3.      Параграфи 1, 2 и 2а не се прилагат, когато поради неотложни причини, свързани със защита на здравето на хората и животните, опазване на растенията или с безопасността, държава членка трябва да изготви в много кратък срок технически предписания, за да ги приеме и приложи незабавно, без да има възможност за консултация. В съобщението, посочено в член 8, държавата членка посочва основанията, които обосновават неотложността на мерките. Комисията предприема подходящи мерки при злоупотреба с тази процедура.“ [неофициален превод]

35      Член 10 от Директивата предвижда, че „Членове 8 и 9 не се прилагат, когато държавите членки са изпълнили задълженията си, произтичащи от общностните директиви и регламенти; това важи и за ангажиментите, поети в рамките на международни споразумения, които водят до приемането на единни технически спецификации в Общността“. [неофициален превод]

36      Следва да се напомни, че още през 1986 г. в Съобщение (86/С 245/05, ОВ С 245, 1986 г., стр. 4) Комисията е определила своята позиция по проблема, поставен от Tribunal de commerce de Liège в неговите последни два въпроса. В това съобщение Комисията констатира, от една страна, че Директивата определя важна роля както на нея, така и на държавите членки, като ѝ дава възможност да възпрепятства появата на нови технически пречки за търговията, и от друга страна, че задълженията, които Директивата създава за държавите членки, са ясни и недвусмислени, доколкото:

–        държавите членки трябва да съобщават всички проекти на технически предписания, попадащи в приложното поле на Директивата;

–        те трябва по автоматичен начин да отложат с три месеца приемането на проекти на технически предписания, освен в специалните случаи, изброени в член 9, параграф 3;

–        те следва да отложат с допълнителни три до девет месеца приемането на проекти на технически предписания в зависимост от това дали са направени възражения, или е предвидено приемането на общностно законодателство.

Накрая Комисията констатира, че ако държавите членки не спазват произтичащите от Директивата задължения, това ще затрудни сериозно завършването на изграждането на вътрешния пазар с риск за негативни последици върху търговията.

37      От съобщението следва, че въз основа на тези констатации Комисията прави извода, че „ако държава членка приеме техническо предписание, което попада в обхвата на разпоредбите на Директива 83/189, без да съобщи проекта на Комисията и без да спази задължението за изчакване, така приетото предписание не може да бъде изпълнимо спрямо трети лица по силата на законодателната система на разглежданата държава членка. Следователно Комисията счита, че спорещите страни имат правото да очакват от националните съдилища да откажат прилагането на национални технически предписания, за които не е направено съобщение, както изисква общностното законодателство“. [неофициален превод]

38      По настоящото дело Комисията поддържа това тълкуване на Директива 83/189, към което се присъединява CIA Security.

39      Правителствата на Германия, на Нидерландия и на Обединеното кралство изразяват несъгласие с това тълкуване и тъкмо обратното, считат, че техническите предписания по смисъла на Директива 83/189 могат да бъдат противопоставяни на частноправни субекти, дори и ако са приети, без да са изпълнени задълженията по Директивата. Доводите, на които се основава това тълкуване, ще бъдат разгледани по-нататък.

40      В началото следва да се подчертае, че Директива 83/189 има за цел посредством превантивен контрол да защити свободното движение на стоки, което е един от основополагащите принципи на Общността. Този контрол е полезен доколкото техническите предписания, попадащи в приложното поле на Директивата, могат да представляват пречки за търговията между държави членки, тъй като тези пречки могат да бъдат допуснати единствено ако са необходими за изпълнението на императивни изисквания, преследващи цел от обществен интерес. Този въведен с Директивата контрол е ефикасен доколкото всички проекти на технически предписания, попадащи в неговото приложно поле, трябва да бъдат съобщени и доколкото приемането и привеждането в действие на тези предписания — освен тези, за които неотложността на мерките обосновава да се направи изключение — трябва да бъдат спрени през периодите, определени в член 9.

41      Следователно уведомяването и периодът на спиране предоставят на Комисията и на другите държави членки възможността, от една страна, да проверят дали въпросният проект създава пречки за търговията, противоречащи на Договора за ЕО или пречки, които трябва да бъдат избегнати чрез предприемане на общи или хармонизирани мерки, и от друга страна, да предложат изменения на предвидените национални мерки. Впрочем тази процедура позволява на Комисията да предлага или да приема общностни норми за уреждане на материята, която е предмет на предвидената мярка.

42      Следва по-нататък да се констатира, че съгласно постоянната съдебна практика във всички случаи, когато разпоредбите на една директива са безусловни и достатъчно точни по съдържанието си, позоваване на тези разпоредби е възможно срещу всички национални разпоредби, които не са в съответствие с директивата (вж. Решение от 19 януари 1982 г. по дело Becker, 8/81, Recueil, стр. 53 и Решение от 19 ноември 1991 г. по дело Francovich и др., С‑6/90 и С‑9/90, Recueil, стр. І‑5357).

43      Според правителството на Обединеното кралство разпоредбите на Директива 83/189 не отговарят на тези критерии, като се има предвид по-конкретно, че процедурата за уведомяване съдържа известен брой неточни елементи.

44      Тази гледна точка не може да се приеме. Всъщност членове 8 и 9 от Директива 83/189 предписват ясно задължение за държавите членки да уведомяват Комисията за своите проекти на технически предписания преди приемането им. Вследствие на това, тъй като от гледна точка на тяхното съдържание тези членове са безусловни и достатъчно точни, частноправните субекти могат да се позовават на тях пред националните юрисдикции.

45      Също така трябва да се разгледат правните последици, които следва да се извлекат от неизпълнението от страна на държавите членки на тяхното задължение за уведомяване и по-точно дали Директива 83/189 трябва да се тълкува в смисъл, че неизпълнението на задължението за уведомяване, което представлява процесуално нарушение при приемането на въпросните технически предписания, води до неприложимост на тези технически предписания, така че те не могат да се противопоставят на частноправните субекти.

46      В това отношение правителствата на Германия, на Нидерландия и на Обединеното кралство считат, че Директива 83/189 визира изключително отношенията между държавите членки и Комисията, че тя се свежда до създаване на процесуални задължения, които държавите членки да спазват при приемането на технически предписания, без обаче тяхната компетентност да приемат въпросните предписания след периода на спиране да се поставя под въпрос, и накрая, че тя не съдържа изрична разпоредба за евентуалните последици от неспазването на въпросните процесуални задължения.

47      В този контекст най-напред следва да се отбележи, че нито един от тези елементи не променя факта, че несъобразяването с Директива 83/189 води до неприложимост на въпросните технически предписания.

48      Подобна последица от нарушаването на задълженията, произтичащи от Директива 83/189, не зависи от изрична разпоредба в този смисъл. Както вече беше отбелязано, безспорно е, че Директивата има за цел посредством превантивен контрол да защити свободното движение на стоките и че задължението за уведомяване е основно средство за осъществяването на този общностен контрол. Ефикасността на този контрол ще се засили в още по-голяма степен, доколкото Директивата се тълкува в смисъл, че неизпълнението на задължението за уведомяване представлява съществено процесуално нарушение, което може да доведе до неприложимост на въпросните технически предписания спрямо частноправните субекти.

49      По-нататък следва да се отбележи, че това тълкуване на Директивата е в съответствие с Решението от 13 юли 1989 г. по дело Enichem Base и др. (380/87, Recueil, стр. 2491, точки 19—24). В това решение, като се произнася относно задължението на държавите членки да съобщават на Комисията проектите на националната правна уредба в областта на приложение на един член от Директива 75/442/ЕИО на Съвета от 15 юли 1975 година относно отпадъците (ОВ L 194, стр. 39), Съдът констатира, че нито текстът, нито целта на разглежданата разпоредба позволяват да се приеме, че неспазването на задължението на държавите членки за уведомяване води само по себе си до незаконосъобразност на така приетата правна уредба. В това отношение Съдът изрично е подчертал, че въпросната разпоредба се е ограничила да наложи задължение за предварително уведомяване, което не поставя привеждането в действие на предвидената правна уредба в зависимост от съгласието или непротивопоставянето от страна на Комисията и което не определя процедура за общностен контрол на въпросните проекти. Следователно Съдът прави извода, че разглежданата разпоредба засяга отношенията между държавите членки и Комисията, но че в замяна на това тя не поражда никакво право в полза на частноправните субекти, което може да бъде накърнено, ако държава членка наруши задължението си за предварително уведомяване на Комисията за нейните проекти на нормативна уредба.

50      Тъкмо обратното, в конкретния случай целта на Директивата не е само да се информира Комисията, а по-конкретно, както вече беше констатирано в точка 41 от настоящото решение, е налице по-общо намерение да се отстранят или ограничат пречките за търговията, да се информират останалите държави за техническите нормативни актове, които друга държава възнамерява да приеме, да се даде на Комисията и на останалите държави членки необходимото време да реагират и да предложат изменение с цел намаляване на ограниченията за свободното движение на стоки, произтичащи от предвидената мярка и да се предостави необходимото време на Комисията да предложи директива за хармонизация. От друга страна, текстът на членове 8 и 9 от Директива 83/189 е ясен, тъй като те предвиждат процедура за общностен контрол на проектите на националните правни уредби и поставяне на датата на тяхното въвеждане в зависимост от съгласието или непротивопоставянето от страна на Комисията.

51      Накрая следва да се разгледа дали съществуват, както по-конкретно отбелязва правителството на Обединеното кралство, специфични причини, свързани с Директива 83/189, които не позволяват нейното тълкуване в смисъл, че тя предполага неприложимост спрямо трети лица на техническите предписания, приети при несъобразяване с Директивата.

52      В това отношение е отбелязано по-конкретно, че непротивопоставимостта на подобни норми спрямо трети лица би създала нормативна празнота в разглеждания национален правен ред и следователно би могла да предизвика сериозни неудобства, по-конкретно когато непротивопоставимостта се отнася за правна уредба в областта на безопасността.

53      Тези доводи не могат да се приемат. Всъщност държава членка може да прибегне до спешната процедура, посочена в член 9, параграф 3 от Директива 83/189, когато поради основанията, определени в тази разпоредба, тя счита за необходимо да изготви в много кратък срок технически предписания, за да ги приеме и приложи незабавно, без да има възможност за консултация.

54      С оглед на гореизложените съображения следва да се направи изводът, че Директива 83/189 трябва да се тълкува в смисъл, че неизпълнението на задължението за уведомяване води до неприложимост на съответните технически предписания, така че те не могат да се противопоставят на частноправните субекти.

55      Следователно на петия и шестия въпрос следва да се отговори, че членове 8 и 9 от Директива 83/189 трябва да се тълкуват в смисъл, че частноправните субекти могат да се позовават на тях пред националния съд, който следва да откаже прилагането на национално техническо предписание, което не е било съобщено в съответствие с Директивата.

 По първите два въпроса

56      С първия и втория въпрос препращащата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 30 от Договора допуска национални разпоредби като тези на членове 4 и 12 от Закона за предприятията за сигурност и като разпоредбите на Постановлението от 14 май 1991 г.

57      С оглед на отговорите, дадени на трети, четвърти, пети и шести преюдициален въпрос, не е необходимо да се отговаря на първите два преюдициални въпроса, доколкото те засягат член 12 от Закона за предприятията за сигурност и Постановлението от 14 май 1991 г., които не могат да се противопоставят на частноправните субекти. Ето защо следва да се отговори единствено на частта от първия преюдициален въпрос, отнасяща се до това дали разпоредба като тази на член 4 от Закона за предприятията за сигурност, според която никой не може да управлява предприятие за сигурност, ако не е получил одобрение от министъра на вътрешните работи, е съвместима с член 30 от Договора.

58      В това отношение следва да се отбележи, че след като налага условие, за да може дадено предприятие да се установи и да упражнява своята дейност като предприятие за сигурност, подобна разпоредба не попада пряко в приложното поле на член 30 от Договора, който се отнася за свободното движение на стоките между държавите членки. Освен това следва да се констатира, че нищо в материалите по делото не показва, че подобна разпоредба има ограничителни последици за свободното движение на стоките, или от друга страна, че противоречи на общностното право.

59      Следователно на първия преюдициален въпрос следва да се отговори в смисъл, че член 30 от Договора допуска национална разпоредба като тази на член 4 от Закона за предприятията за сигурност.

 По съдебните разноски

60      Разходите, направени от белгийското, германското, нидерландското правителство и от правителството на Обединеното кралство, както и от Комисията на Европейските общности, които са представили становища пред Съда, не подлежат на възстановяване. С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред националната юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски.

По изложените съображения

СЪДЪТ,

произнасяйки се по въпросите, поставени от Tribunal de commerce de Liège с решение от 20 юни 1994 г., реши:

1)      Норма като тази на член 4 от белгийския Закон от 10 април 1990 г. за предприятията за охрана, предприятията за сигурност и вътрешните служби за охрана не представлява техническо предписание по смисъла на Директива 83/189/ЕИО на Съвета от 28 март 1983 година за определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на стандартите и техническите предписания, изменена с Директива 88/182/ЕИО на Съвета от 22 март 1988 година, докато разпоредби като тези, които се съдържат в белгийското кралско Постановление от 14 май 1991 г. за определяне на процедурата за одобрение на алармените системи и централи, посочени в Закона от 10 април 1990 г., представляват технически предписания и квалифицирането на норма като тази на член 12 от горепосочения Закон от 10 април 1990 г. зависи от нейните правни последици според националното право.

2)      Членове 8 и 9 от Директива 83/189, изменена с Директива 88/182, трябва да се тълкуват в смисъл, че частноправни субекти могат да се позовават на тях пред националния съд, който следва да откаже прилагането на национално техническо предписание, което не е било съобщено в съответствие с Директивата.

3)      Член 30 от Договора за ЕО допуска национална разпоредба като тази на член 4 от Закона от 10 април 1990 г., посочен по-горе.

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 30 април 1996 година.

* Език на производството: френски.