Брюксел, 5.5.2026

COM(2026) 181 final

2026/0098(NLE)

Предложение за

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

относно позицията, която трябва да се заеме от името на Европейския съюз на 238-ата сесия на Съвета на Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО) по отношение на изменение 19 на приложение 17 — Сигурност на въздухоплаването


ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.Предмет на предложението

Настоящото предложение се отнася до:

i)позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза на 238-ата сесия на Съвета на Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО) по отношение на предложението за изменения на приложение 17 (Сигурност на въздухоплаването) към Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване („Чикагската конвенция“), относно стандартите и препоръчителните практики, свързани с опазването на околната среда;

ii)позицията, която трябва да се заеме от името на Европейския съюз, след като ИКАО обяви приемането на изменение 19 на приложение 17 към Чикагската конвенция, с което договарящите държави се приканват да я уведомят за евентуалните различия или за спазването на приетите мерки.

2.Контекст на предложението

2.1.Конвенция за международно гражданско въздухоплаване

С Чикагската конвенция се урежда международният въздушен транспорт. Тя е в сила от 4 април 1947 г. и с нея се учредява Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО).

Всички държави — членки на ЕС, са страни по Чикагската конвенция.

2.2.Международна организация за гражданско въздухоплаване

ИКАО е специализирана агенция на Организацията на обединените нации. Нейните цели и задачи са да развива принципите и техниките на международното въздухоплаване и да насърчава планирането и развитието на международния въздушен транспорт.

Задължителните функции на Съвета на ИКАО, изброени в член 54 от Чикагската конвенция, включват приемането на международни стандарти и препоръчителни практики (SARP), определени като приложения към Чикагската конвенция.

Съветът на ИКАО е постоянен орган на ИКАО, който се състои от 36 договарящи държави, избрани от Събранието на ИКАО за период от три години. Понастоящем в Съвета на ИКАО са представени Франция, Германия, Италия, Дания, Испания, Швейцария и Полша.

В ИКАО ЕС има статут на наблюдател.

2.3.Предвиденият акт на Съвета на Международната организация за гражданско въздухоплаване

SARP за сигурността на въздухоплаването са приети от Съветът на ИКАО като приложение 17 към Чикагската конвенция.

Съветът на ИКАО следва на своята 238-а сесия през юни 2026 г. да разгледа предложните изменения на приложение 17. На 12 декември 2025 г. на държавите от ИКАО беше изпратено писмо до държавите 1 с предложените текстове, с цел получаването на коментари.

3.Позиция, която трябва да се заеме от името на Съюза

3.1. Предложените изменения и връзката им със съществуващите правила на Съюза

Предложените изменения, както са изложени в гореупоменатото писмо до държавите, включват нови определения за трансферни пътници и багаж, както и за транзитни пътници и багаж; преразгледано определение за човешките фактори; преразгледана препоръчителна практика за човешките фактори; и преработен стандарт за проверките или претърсванията на въздухоплавателните средства във връзка със сигурността.

Предметът на предвидения акт се отнася до област, в която Съюзът има изключителна външна компетентност по силата на последната част на член 3, параграф 2 от ДФЕС, тъй като предвидените актове могат да засегнат общи правила или да променят техния обхват, а именно:

 Регламент (ЕО) № 300/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2008 г. относно общите правила в областта на сигурността на гражданското въздухоплаване и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2320/2002 2 .

 Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1998 на Комисията от 5 ноември 2015 г. за установяване на подробни мерки за прилагането на общите основни стандарти за сигурност във въздухоплаването 3 и

— Решение за изпълнение C(2015) 8005 на Комисията от 16 ноември 2015 г. за установяване на подробни мерки за прилагането на общите основни стандарти за сигурност във въздухоплаването, съдържащи информация, посочена в член 18, буква а) от Регламент (ЕО) № 300/2008 4 .

3.2. Позиция, която да трябва да се заеме от името на Съюза

Имайки предвид съответното законодателство на Съюза, позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза в рамките на Съвета на ИКАО, следва да бъде в подкрепа на предложените изменения на приложение 17.

Предложените изменения представляват важен напредък и подобрение на съществуващия текст на приложение 17, тъй като ще подобрят редица SARP и техните определения и ще доведат до по-тясно привеждане на някои практики в съответствие със съществуващите подходи в Съюза, по-специално в областта на проверките и претърсването на въздухоплавателните средства във връзка със сигурността.

Конкретните предложени изменения са следните:

Предложеното изменение на определението за „принципи, свързани с човешките фактори“ и препоръчителна практика (ПД) 2.5.2 има за цел да разшири обхвата на съществуващата ПД 2.5.2, който понастоящем е съсредоточен върху технологичното развитие, като се гарантира, че човешките фактори също се вземат под внимание при разработването и изпълнението на политиките, процесите и процедурите. В него се признава, че служителите по сигурността играят важна роля чрез своите действия и поведение за гарантиране на ефективна и устойчива сигурност. Съответно, предлага се да се заличи определението за „човешки възможности“, тъй като новото определение за „човешки фактори“ заменя необходимостта от такъв термин в приложение 17.

Предложените нови определения за „трансферни пътници и багаж“ и „транзитни пътници и багаж“ имат за цел да приведат в съответствие съответните определения, използвани в Наръчника по сигурността на въздухоплаването на ИКАО, и по този начин ще осигурят съгласуваност на терминологията в документите на ИКАО, както и съгласувано тълкуване на свързаните стандарти.

Приложение 17, стандарт 4.4.3 от , свързан с проверката на трансферните пътници и техния ръчен багаж, и стандарт 4.5.5, свързан с проверката на трансферния регистриран багаж, установяват възможността за избягване на проверката въз основа на договореност за едноетапна проверка за сигурност (ЕПС) между две или повече държави. За стандарт 4.3.1, свързан с проверките и претърсванията на въздухоплавателните средства във връзка със сигурността, обаче не съществува подобна разпоредба. Тъй като стандарт 4.3.1 не предвижда възможността за отказ от проверка или претърсване на въздухоплавателното средство във връзка със сигурността посредством използването на договореност за ЕПС, а за да може това да стане, стандартът ще трябва да бъде изменен, за да се даде възможност за отмяна на изискването за проверка или претърсване, ако е създадена надеждна система за ЕПС. С предложеното изменение ще се избегнат констатации при одита на ИКАО относно държавите, които вече прилагат ефективни договорености за ЕПС, обхващащи проверките и претърсванията на въздухоплавателните средства във връзка със сигурността, и поради това е от голямо значение за по-доброто признаване на вътрешната система за ЕПС на Съюза в тези важни области.

Следователно, позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза, при условие че Съветът на ИКАО приеме без съществени промени предложените изменения на приложение 17, е да не се изразява несъгласие и да се спазят приетите мерки в отговор на съответното писмо на ИКАО до държавите. В случай че след предвидената начална дата на прилагане на новоприетите стандарти на ИКАО законодателството на Съюза се отклонява от тях, държавите членки следва да уведомят ИКАО за позицията на Съюза относно различията с тези конкретни стандарти, на базата на подготвителен документ, представен своевременно от Комисията на Съвета за обсъждане и одобрение, в който се посочват подробно различията и необходимото време за завършване на изпълнението.

4.Съгласуваност с други политики на Съюза

Предлаганото решение е съгласувано и допълващо по отношение на другите политики на Съюза, по-специално на тези в областта на транспорта.

5.Правно основание

5.1.Процесуалноправно основание

5.1.1. Принципи

В член 218, параграф 9 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) се предвижда приемането на решения за установяване на „позициите, които трябва да се заемат от името на Съюза в рамките на орган, създаден със споразумение, когато този орган има за задача да приема актове с правно действие, с изключение на актовете за допълнение или изменение на институционалната рамка на споразумението“.

Член 218, параграф 9 от ДФЕС се прилага независимо от това дали Съюзът е член на органа, или страна по споразумението 5 .

Понятието „актове с правно действие“ включва актове с правно действие по силата на нормите на международното право, които уреждат съответния орган. То включва и инструменти, които нямат обвързващ характер съгласно международното право, но са „годни да окажат съществено въздействие върху съдържанието на приеманата от законодателя на Съюза нормативна уредба 6 .

5.1.2 Приложение в конкретния случай

Съветът на ИКАО е орган, учреден със споразумение, а именно Чикагската конвенция.

Предвидените актове имат правно действие за целите на член 218, параграф 9 от ДФЕС. В съответствие с член 54 от Чикагската конвенция Съветът на ИКАО приема SARP, определени като приложения към Чикагската конвенция. В съответствие с член 90 от Чикагската конвенция такива SARP са задължителни по силата на международното право, доколкото стават задължителни за всички договарящи страни по ИКАО, освен ако мнозинството от тях не заявят своето несъгласие в Съвета на ИКАО.

Освен това, като потенциално водят до изменения, предвидените актове могат да окажат съществено въздействие върху съдържанието на законодателството на ЕС, а именно Регламент (ЕО) № 300/2008 и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1998 на Комисията и Решение за изпълнение C(2015) 8005 на Комисията, доколкото те изрично препращат към приложение 17 към Чикагската конвенция.

Предвидените актове не допълват, нито изменят институционалната рамка на споразумението.

Поради това, приемането на позицията на Съюза по отношение на тези уведомления попада в обхвата на член 218, параграф 9 от ДФЕС.

5.2.Материалноправно основание

5.2.1 Принцип

Материалноправното основание за дадено решение съгласно член 218, параграф 9 от ДФЕС зависи преди всичко от целта и съдържанието на приетия акт, във връзка с който се заема позиция от името на Съюза.

Ако предвиденият акт преследва две цели или се състои от две части и ако едната от целите или частите може да се определи като основна, докато другата е само акцесорна, решението съгласно член 218, параграф 9 от ДФЕС трябва да се основава на едно-единствено материалноправно основание, а именно на изискваното от основната или преобладаващата цел или част.

5.2.2 Приложение в конкретния случай

Основната цел и съдържанието на приетия акт са свързани с транспортната политика.

В съответствие с член 91, параграф 1 от ДФЕС Европейският съюз определя: а) общи правила, приложими към международния транспорт от и към територията на държава членка или преминаване през територията на дадена държава членка; б) условията, при които превозвачите, които не пребивават в държава-членка, могат да извършват транспортни услуги в тази държава; в) мерки за подобряване на безопасността на транспорта; г) други необходими разпоредби.

Материалноправното основание за предложеното решение е член 100, параграф 2 от ДФЕС.

5.3.Заключение

Правното основание за предложеното решение следва да бъде член 100, параграф 2 от ДФЕС във връзка с член 218, параграф 9 от ДФЕС.

2026/0098 (NLE)

Предложение за

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

относно позицията, която трябва да се заеме от името на Европейския съюз на 238-ата сесия на Съвета на Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО) по отношение на изменение 19 на приложение 17 — Сигурност на въздухоплаването

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 100, параграф 2 във връзка с член 218, параграф 9 от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

като имат предвид, че:

(1)Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване („Чикагската конвенция“), с която се регламентира международният въздушен транспорт, е в сила от 4 април 1947 г. С нея е учредена Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО).

(2)Всички държави членки са договарящи държави по Чикагската конвенция и членки на ИКАО, а Съюзът има статут на наблюдател в определени органи на ИКАО. В Съвета на ИКАО са представени шест държави членки.

(3)В съответствие с член 54 от Чикагската конвенция Съветът на ИКАО може да приема международни стандарти и препоръчителни практики (SARP).

(4)SARP за сигурността на въздухоплаването са приети от Съветът на ИКАО като приложение 17 към Чикагската конвенция.

(5)На 238-ата си сесия Съветът на ИКАО трябва да приеме редица изменения на приложение 17 към Чикагската конвенция. Предложените изменения представляват важен напредък и подобрение на съществуващия текст на приложение 17, тъй като ще подобрят редица SARP и техните определения и ще доведат до по-тясно привеждане в съответствие на някои практики със съществуващите подходи в Съюза, по-специално в областта на проверките и претърсването на въздухоплавателните средства във връзка със сигурността.

(6)Целесъобразно е да се установи позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза в рамките на Съвета на ИКАО, тъй като предложените изменения имат правно действие, имайки предвид, че те са обвързващи съгласно международното право и могат да окажат съществено въздействие върху съдържанието на правото на Съюза, а именно Регламент (ЕО) № 300/2008 7 , Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1998 на Комисията 8 и Решение за изпълнение C(2015) 8005 на Комисията 9 .

(7)Позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза, следва да бъде в подкрепа на предложеното изменение 19 на приложение 17 към Чикагската конвенция.

(8)Тази позиция следва да бъде изразена от държавите — членки на Съюза, които са членки на Съвета на ИКАО, като действат съвместно от името на Съюза.

(9)Позицията на Съюза след приемането от Съвета на ИКАО на предложеното изменени 19 на приложение 17 към Чикагската конвенция, което трябва да бъде обявено от генералния секретар на ИКАО чрез процедура на ИКАО с писмо до държавите, следва да бъде да не се изразява несъгласие и да се спазят измененията. Когато след предвидената начална дата на прилагане на новоприетите SARP законодателството на Съюза се отклонява от тях, ИКАО следва да се уведоми за евентуалните различия с тези конкретни SARP. Позицията на Съюза по отношение на такива различия следва да се основава на писмен документ, представен от Комисията на Съвета за обсъждане и одобрение,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

(1)Позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза на 238-ата сесия на Съвета на ИКАО или на всяка последваща сесия по отношение на изменение19 на приложение 17 към Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, е да се подкрепят предложените изменения в тяхната цялост.

(2)Позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза, при условие че Съветът на ИКАО приеме без съществени промени предложеното изменение 19 на приложение 17 към Чикагската конвенция, посочено в параграф 1, е да не се изразява несъгласие и да се уведоми за спазване на приетата мярка в отговор на съответното писмо на ИКАО до държавите. Когато след предвидената начална дата на прилагане на новоприетите международни стандарти законодателството на Съюза се отклонява от тях, ИКАО се уведомява за евентуалните различия с тези конкретни международни стандарти в съответствие с член 38 от Чикагската конвенция.

В случай че законодателството на Съюза се различава от стандартите, съдържащи се в приложение 17 към Чикагската конвенция, Комисията своевременно и най-малко два месеца преди евентуалния краен срок, определен от ИКАО за уведомяване за различия, представя на Съвета за обсъждане и одобрение подготвителен документ, в който се определя позицията на Съюза по подробно описаните различия, за които държавите членки трябва да уведомят ИКАО от името на Съюза.

Член 2

Позицията, посочена в член 1, параграф 1, се изразява от държавите — членки на Съюза, които са членове на Съвета на ИКАО, като действат съвместно в интерес на Съюза.

Позицията, посочена в член 1, параграф 2, се изразява от всички държави — членки на Съюза, като действат съвместно в интерес на Съюза.

Член 3

Адресати на настоящото решение са държавите членки.

Съставено в Брюксел на година.

   За Съвета

   Председател

(1)    AS 8/2.1-25/95 Поверително
(2)    ОВ L 97, 9.4.2008 г., стр. 72, EUR-Lex - 02008R0300-20100201 - BG - EUR-Lex
(3)    ОВ L 299, 14.11.2015 г., стр. 1, EUR-Lex - 02015R1998-20260101 - BG - EUR-Lex
(4)    Не е публикувано в ОВ.
(5)    Решение на Съда отоктомври 2014 г., Германия/Съвет, C-399/12, ECLI:EU:C:2014:2258, т. 64.
(6)    Решение на Съда от 7 октомври 2014 г., Германия/Съвет, C-399/12, ECLI:EU:C:2014:2258, т. 61—64.
(7)    Регламент (ЕО) № 300/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2008 г. относно общите правила в областта на сигурността на гражданското въздухоплаване и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2320/2002 (ОВ L 97, 9.4.2008 г., стр72).
(8)    Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1998 на Комисията от 5 ноември 2015 г. за установяване на подробни мерки за прилагането на общите основни стандарти за сигурност във въздухоплаването (ОВ L 299, 14.11.2015 г., стр. 1—142).
(9)    Решение за изпълнение C(2015) 8005 на Комисията от 16 ноември 2015 г. за установяване на подробни мерки за прилагането на общите основни стандарти за сигурност във въздухоплаването, съдържащи информация, посочена в член 18, буква а) от Регламент (ЕО) № 300/2008, не е публикувано в ОВ.