ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 4.3.2026

COM(2026) 100 final

2026/0068(COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за създаване на рамка от мерки за ускоряване на промишления капацитет и
декарбонизацията в стратегически сектори и за изменение на регламенти (ЕС) 2018/1724, (ЕС) 2024/1735 и (ЕС) 2024/3110

(текст от значение за ЕИП)

{SEC(2026) 70 final} - {SWD(2026) 70 final} - {SWD(2026) 71 final} - {SWD(2026) 72 final}

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

•Основания и цели на предложението

Настоящият обяснителен меморандум придружава предложението за регламент за създаване на рамка от мерки за ускоряване на промишления капацитет и декарбонизацията в стратегически сектори, наречен „Акт за ускоряване на промишлеността“.

В днешната геополитическа обстановка все по-честата и целенасочена употреба на икономически инструменти за постигане на стратегически цели представлява сериозна заплаха за устойчивостта, конкурентоспособността, икономическата сигурност и стратегическата автономност на Съюза. Както се подчертава в доклада на Марио Драги относно конкурентоспособността на ЕС, използването на зависимостите на ЕС като оръжие от страна на търговските партньори в стратегическите сектори излага на риск сигурността, конкурентоспособността и икономиката на ЕС 1 . Способността на Съюза да реагира и да намалява зависимостите от трети държави се състои в силата на неговата промишлена база, иновационния му капацитет и целостта на единния пазар.

Преходът към чиста и цифрова икономика представлява голяма възможност за укрепване на промишлената база на ЕС, както е посочено, наред с другото, в съобщението на Комисията относно Пакта за чиста промишленост 2 . Глобалната конкуренция, бързите технологични промени, структурните недостатъци по отношение на разходите, нелоялните нарушения на световния пазар, като например нарастващото използване на чуждестранни субсидии за създаване на конкурентно предимство, и използването на икономическите зависимости като оръжие променят световните вериги за създаване на стойност. В същото време нарастващото геополитическо напрежение засилва съществуващите уязвимости и създава нови. Във връзка с това ЕС трябва да действа стратегически, за да подсигури и допълнително да укрепи своята устойчивост, промишлена база и дългосрочна конкурентоспособност и да гарантира, че преходът към климатична неутралност се явява движеща сила за растеж на промишлеността.

Производственият сектор е от съществено значение за запазването и повишаването на дългосрочната икономическа устойчивост на ЕС и за постигането на неговата цел за неутралност по отношение на климата. През 2024 г. той осигурява 18,3 % от заетостта в икономиката на ЕС 3 и 14,3 % от общия БВП на ЕС, 4 като същевременно генерира 26,2 % от емисиите на парникови газове в ЕС 5 . Въпреки икономическото значение, което този сектор продължава да има, през последните десетилетия делът му в БВП е намалял от 17,4 % през 2000 г. до сегашното си равнище от 14,3 % 6 . Тази регресия е не само икономическа действителност, но и стратегически предупредителен сигнал с потенциално структурно въздействие върху благоденствието и социалното сближаване на ЕС. В същото време производственият сектор все по-често се изправя пред предизвикателства, като например високи цени на енергията, световен свръхкапацитет, високи капиталови и оперативни разходи за декарбонизация и внедряване на нови технологии, ниски инвестиции в сравнение с други региони, както и регулаторни пречки 7 .

Ето защо целта на Акта за ускоряване на промишлеността е да се гарантира, че до 2035 г. тази тенденция ще бъде обърната и че производството ще представлява 20 % от БВП на ЕС. Това ще стане чрез ускоряване на издаването на разрешения за всички проекти за производство и чрез предоставяне на набор от инструменти за осигуряване на достъп до европейския единен пазар по начин, който предотвратява стратегическите зависимости, създава работни места в производствения сектор, стимулира декарбонизацията и показателите в областта на климата и осигурява достъп на европейските граждани и дружества до жизненоважни стоки и продукти по всяко време.

Постигането на стратегическа автономност на ЕС при запазване на конкурентоспособността на промишлеността и в същото време — на декарбонизацията — изисква солидна икономическа обосновка. В този контекст укрепването на конкурентоспособността на някои стратегически сектори и технологии, по-специално технологиите за нулеви нетни емисии, както и енергоемките отрасли и веригата на доставки в автомобилната промишленост, е от съществено значение за устойчивостта, стратегическата автономност и постигането на целите на ЕС в областта на климата. Невъзможността да се гарантират и диверсифицират важни вериги на доставки би създала значителни икономически рискове и рискове за обществото, което би довело до евентуално нарушаване на обществения ред в Съюза. Ограничаването на уязвимостта към външни фактори може да допринесе за укрепване на нашата икономика, стимулиране на инвестициите и потвърждаване на икономическата обосновка на текущия процес на дълбока промишлена трансформация.

Секторите, обхванати от Акта за ускоряване на промишлеността, по-специално енергоемките отрасли, производството в областта на технологиите за нулеви нетни емисии и автомобилната промишленост, представляват ограничен дял от производството на ЕС, но играят несъразмерно стратегическа роля. Взети заедно, стратегическите сектори, към които е насочен Актът за ускоряване на промишлеността, представляват около 15 % от промишленото производство на ЕС. Поради това тяхното значение трябва да се търси в общия им размер, а не в централната им роля като доставчици нагоре по веригата и фактори на промишлените екосистеми надолу по веригата, включително строителството, мобилността, енергетиката, както и космическото пространство и отбраната.

Забавеният или недостатъчният напредък в действията в областта на климата би могъл да засили икономическото и социалното въздействие върху изменението на климата, създавайки последици за социалната стабилност. Особено необходими са действия в следните сектори:

Енергоемките отрасли (ЕЕО) са основен стълб на европейския просперитет и крайъгълен камък на промишлената база на континента и са залегнали в основата на повечето промишлени екосистеми. И все пак обемът на производството в ЕЕО е намалял значително от 2021 г. насетне в сравнение с други производствени сектори 8 . Разликите в разходите спрямо други световни региони се увеличиха и делът на вноса нарасна, по-специално за основните метали и химикали 9 . Степента на използване на капацитета остава на неустойчиво ниски нива 10 . Декарбонизирането на тези отрасли изисква значителни инвестиции 11 , но темпът на декарбонизация не е достатъчно бърз, за да се постигнат целите на ЕС в областта на климата. Въпреки че са обявени много проекти за декарбонизация, а някои са в процес на обявяване, от 2023 г. насам повече от половината от проектите остават неизпълнени 12 . Модернизирането на тези сектори е от основно значение не само за постигането на нашите цели в областта на климата, но и за способността на Европа да закрепи промишлените вериги за създаване на стойност и да осигури висококачествени работни места. Сред енергоемките отрасли производството на стомана и цимент са най-големите източници на емисии, а химическата промишленост е третият най-голям източник на емисии на парникови газове в ЕС. Производството на алуминий също е изключително енергоемко и алуминият е признат за стратегическа суровина, търсенето на която се очаква да нарасне с 33 % до 2050 г. В същото време тези отрасли загубиха значителен пазарен дял в ЕС през последното десетилетие. Като се имат предвид високата интензивност на емисиите и стратегическата им роля за чистия и цифровия преход, тези сектори се смятат за приоритетни за установяване на мерки от страната на търсенето. Те се характеризират и с ограничено въздействие върху разходите на отраслите надолу по веригата.

Технологиите за нулеви нетни емисии са изправени пред предизвикателства, свързани с конкурентоспособността, и пред значителни уязвимости във веригите на доставки 13 . Макар внедряването им в ЕС и по света да напредва, световният пазарен дял на ЕС в производството на тези технологии намалява. Производството е силно концентрирано в Китай, който разполага с над 80 % от производствените мощности на акумулаторни батерии и фотоволтаични уредби, включително соларни инвертори, които изпълняват основна функция в критичната инфраструктура на Съюза. При други технологии за нулеви нетни емисии, като термопомпи и геотермални електроцентрали, производството в ЕС зависи в голяма степен от компоненти, доставяни от доставчици извън ЕС. Технологиите за вятърна енергия са подложени на ценови натиск от китайския внос на ниски цени, а технологиите за улавяне и съхраняване на въглероден диоксид изостават в областта на транспортирането и съхранението на CO2. Ако не предприеме решителни действия, ЕС рискува да стане още по-зависим от вноса на чисти технологии точно в момента, когато глобалните партньори подсилват своите промишлени стратегии 14 и използват като оръжие своите преимущества в областта на промишлеността. В същото време технологиите за нулеви нетни емисии са коз за промишлеността на ЕС и следва да получат еднакви условия на конкуренция в световен мащаб предвид несправедливо субсидирания от трети държави свръхкапацитет.

Отраслите надолу по веригата също са подложени на натиск. Конкурентоспособността на европейската автомобилна промишленост — осигуряваща водещата позиция на Съюза в промишлеността — е намаляла значително, като средната рентабилност на европейските доставчици на автомобилни части е спаднала от 7,4 % през 2017 г. до 5 % през 2023 г., а през 2024/25 г. са били обявени повече от 100 000 съкращения на работни места. 15 Последните проучвания сочат, че половината от европейските доставчици на автомобилни компоненти планират да намалят производствените си мощности в ЕС през следващите години. Този спад застрашава стотици хиляди работни места и целостта на промишленото бъдеще на Европа.

1)Уязвимост на веригата на доставки в стратегически сектори и технологии. Глобалната, но не винаги справедлива, конкуренция и зависимостите от международната верига за създаване на стойност затрудняват способността на Европа да увеличи или да запази производството в стратегически сектори и технологии. Проблемна област е липсата на ноу-хау и производствен експертен опит в ЕС за някои ключови технологии за нулеви нетни емисии и цифрови технологии. Това опасение се изостря от фрагментирания подход на ЕС към чуждестранните инвестиции, които често не са обвързани с трансфер на технологии, създаване на работни места и интегриране на веригата за създаване на стойност в ЕС.

2)Ограничено търсене/липса на водещи пазари за европейски нискоемисионни промишлени продукти. Високите производствени разходи, различните равнища на технологична готовност и липсата на ефекти от промишлено разрастване ограничават разработването и навлизането на продукти с ниски въглеродни емисии в енергоемките промишлени отрасли, а това затруднява или забавя инвестициите в декарбонизация. Допълнително отражение оказват трудностите при разграничаването на промишлените продукти с ниски въглеродни емисии от техните еквиваленти с високи въглеродни емисии и слабото желание на секторите надолу по веригата да плащат повече за продуктите с ниски въглеродни емисии.

3)Промишлените технологии не се внедряват в голям мащаб. Дългите, разпокъсани и несигурни процедури за издаване на разрешения за проекти за декарбонизация в промишлеността, включително за инфраструктурно присъединяване, забавят внедряването и разрастването на нови технологии. Декарбонизирането на промишлените процеси изисква дълбоко и скъпо преобразуване на активите и операциите, което води до значителни инвестиции, които могат да бъдат замразени при продължителни процеси на издаване на разрешения. Трудностите при намаляването на риска за инвестициите и достъпът до финансиране представляват основна пречка.

При тези условия в Пакта за чиста промишленост беше обявена нова регулаторна инициатива за преодоляване на пречките пред издаването на разрешения, за въвеждане на критерии за издръжливост и устойчивост и за създаване на водещи пазари за европейски чисти и устойчиви промишлени продукти и технологии.

Настоящото предложение е в изпълнение на политическия ангажимент, поет от председателя Фон дер Лайен, която в речта си за състоянието на Съюза през 2025 г. обяви Акта за ускоряване на промишлеността (IAA), чиято цел е повишаване на търсенето на чисти и произведени в ЕС продукти в стратегически сектори и технологии. Актът беше обявен и в Съобщението за европейската икономическа стратегия от 3 декември 2025 г.

Целта на законодателното предложение е да се укрепят дългосрочната икономическа устойчивост, просперитетът и стратегическата автономност на ЕС чрез подпомагане на промишленото производство и ускоряване на декарбонизацията. С него се цели постигането на следните цели:

·Използване на достъпа до и мащаба на единния пазар за насърчаване на търсенето на европейски нискоемисионни промишлени продукти и технологии за нулеви нетни емисии, включително чрез по-лесно диференциране на нискоемисионната стомана с цел придаване на стойност и повече възможности за пазарна реализация.

·Максимално качество и оползотворяване на чуждестранните инвестиции в ЕС в най-стратегическите сектори в услуга на единния пазар.

·Разгръщане на мащабни производствени проекти чрез ускоряване и опростяване на процеса на издаване на разрешения за производствени проекти, както и чрез улесняване на развитието на клъстери за промишлено производство в зони за ускоряване на промишленото производство („зони за ускоряване“).

За постигането на тези цели с предложението се въвежда балансиран регулаторен подход за повишаване на конкурентоспособността на промишлеността и за смекчаване, както и за предотвратяване, на стратегическите зависимости в ключови сектори. То се ограничава до набор от минимални изисквания, необходими за справяне с проблемите, пред които понастоящем са изправени определен брой стратегически сектори, без неоправдано ограничаване на пазара и на технологичното развитие или непропорционално увеличаване на разходите за конкретни материали и продукти. Освен това в предложението се определя рамка за рационализиране на процедурите за издаване на разрешения и за насърчаване на прилагането на координиран подход към инвестиционните проекти в целия Съюз.

•Съгласуваност с действащите разпоредби в тази област на политиката

Предложението е в отговор на Пакта за чиста промишленост, Компаса за конкурентоспособността на ЕС и Съвместното съобщение относно укрепването на икономическата сигурност на ЕС, като във всички тях се отчита необходимостта от спешни действия, за да се запази ЕС и в бъдеще като икономическа движеща сила, дестинация за инвестиции и производствен център. С предложението се изпълнява Плана за действие в областта на промишлеността за европейския автомобилен сектор, в който се посочва, че публичната подкрепа в полза на автомобилната промишленост ще бъде обвързана с критерии за издръжливост и устойчивост, и се призовава в Акта за ускоряване на промишлеността да се подкрепят изискванията за произход от Съюза по отношение на електрохимичните елементи и компонентите в електрическите автомобили, продавани в ЕС, в съответствие с международните ангажименти на Съюза.

С него се изпълнява и Пакетът за автомобилната промишленост, приет на 16 декември 2025 г., в който, inter alia, се предвижда предоставянето на облекчения за малки, финансово достъпни, електрически превозни средства, произведени в Съюза преди 2035 г., и се изменя целта за намаляване на емисиите до 2035 г., като останалите емисии трябва да бъдат компенсирани чрез използването на нискоемисионна стомана, произведена в Съюза, или на възобновяеми и нискоемисионни горива. С настоящото предложение 16 с което се изменя Регламент (ЕС) 2019/631, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове за определяне на критериите, съгласно които продуктите, попадащи в неговия обхват, могат да бъдат квалифицирани като „малки превозни средства с нулеви емисии, произведени в Съюза“ или като „нискоемисионна стомана, произведена в Съюза“. В Пакета за автомобилната промишленост е включено и предложение за регламент относно екологосъобразните корпоративни превозни средства 17 . С настоящото предложение финансовата подкрепа за корпоративните превозни средства се ограничава до финансова подкрепа за корпоративни превозни средства с нулеви и ниски емисии и на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове за методика за определяне на критериите за „произведено в Европейския съюз“. За да се осигури съгласуваност на трите документа и правната сигурност, в настоящия регламент се предвиждат хармонизирани определения за „малки, финансово достъпни, електрически превозни средства, произведени в Съюза“, „нискоемисионна стомана, произведена в Съюза“ и „корпоративни леки автомобили и микробуси, произведени в Европейския съюз“. Поради това предложенията от 16 декември 2025 г. следва да бъдат адаптирани така, че да се позовават на хоризонталния подход, приет в настоящия регламент, а не на делегирани актове, за да се осигури съгласуваност на правната рамка.

Настоящият регламент е в съответствие с Митническия кодекс на Съюза, с който се установяват непреференциалните правила за произход на Съюза. За целите на определянето на произхода на продуктите, обхванати от настоящия регламент, се прилагат непреференциалните правила за произход на Съюза, установени съгласно посочения кодекс.

•Съгласуваност с други политики на Съюза

IAA е част от законодателството, приложимо за икономическата сигурност на ЕС, конкурентоспособността на промишлеността и декарбонизацията. Предвид ролята на енергоемките отрасли и технологиите за нулеви нетни емисии в много сектори на икономиката и в промишлените вериги за създаване на стойност, няколко групи европейски политики и законодателни актове са от значение.

Първо, IAA е съгласуван със Законодателния акт за промишленост с нулеви нетни емисии и го допълва чрез разширяване на рационализираните разпоредби за издаване на разрешения, като например единни звена за контакт и времеви ограничения за всички проекти за декарбонизация в енергоемки отрасли, и чрез въвеждане на изисквания за произход от Съюза за някои специфични компоненти на технологиите за нулеви нетни емисии, за да се предотврати заобикалянето и допълнително да се изградят производствени мощности в ЕС, както и устойчиви и конкурентни вътрешни вериги за създаване на стойност.

Второ, предложението е съгласувано с Европейския закон за климата, като се стреми да допринесе за постигането на целта за неутралност по отношение на климата чрез подкрепа на инвестициите в декарбонизация на промишлеността и в технологии с нулеви нетни емисии.

Трето, предложението е съгласувано с най-новите инициативи за рационализиране на процедурите за издаване на разрешения и за повишаване на конкурентоспособността на автомобилния сектор. По-специално целта на IAA е да се рационализират основните процеси на издаване на разрешения главно чрез цифровизация и повторно използване на данни. Той се основава на набора от мерки, предоставен съгласно предложението за ускоряване на издаването на екологични разрешения, като го прилага към специфичните нужди на сектора.

Предложението е съгласувано и с други законодателни актове на ЕС, насочени към подпомагане на трансформацията на европейската промишленост в чиста, кръгова и неутрална по отношение на климата икономика. Например, IAA е съгласуван с предстоящото специфично за отделните продукти законодателство в областта на околната среда и го допълва. В строителния сектор актът допълва Регламента за строителните продукти, включително хармонизирания стандарт за емисиите на парникови газове и планирания етикет за нискоемисионен бетон. В стоманодобивния сектор с предстоящия делегиран акт относно стоманените продукти съгласно Регламента за екопроектирането на устойчиви продукти ще се осигурят необходимите елементи за прилагане на разпоредбите за водещ пазар на стомана, като се вземат предвид различните характеристики на декарбонизацията на производителите на първична и вторична стомана и се поощрява кръговостта. При разработване на изискванията за етикетиране и информиране въз основа на енергийните характеристики на различните продукти, тези характеристики следва да отчитат рециклираното съдържание на промишления продукт, като прагът намалява с увеличаването на рециклираното съдържание в продуктите, когато е целесъобразно. Аналогично IAA допълва Регламента относно батериите, с който се определя рамка за амбициите в областта на околната среда по отношение на производството на батерии в ЕС, което позволява разпоредбите за водещ пазар съгласно Акта за ускоряване на промишлеността да се отнасят главно за изискванията за произход от Съюза. Той допълва предстоящите правила за екологичните показатели на фотоволтаичните модули в рамките на екопроектирането и енергийното етикетиране, като насърчава производството на отговарящи на изискванията продукти в ЕС. По отношение на насърчаването на нискоемисионни решения и решения на биологична основа той е съобразен с новата стратегия на ЕС за биоикономиката.

Предложението е съгласувано и с останалата част от законодателството на ЕС в областта на климата. Системата за търговия с емисии на ЕС („СТЕ на ЕС“) е основният инструмент на политиката в областта на климата за намаляване на емисиите на парникови газове и играе централна роля за стимулиране на намаляването на емисиите в енергоемките отрасли, както и в производството на електрическа енергия. Настоящото предложение допълва ценовия сигнал, осигурен от СТЕ на ЕС, като подкрепя създаването на водещи пазари за нискоемисионни промишлени продукти. То също така е съобразено с Регламента за създаване на механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите (МКВЕГ).

По отношение на предстоящите инициативи предложението за Акт за кръговата икономика ще допълни IAA чрез насърчаване на рециклирането и достъпа до вторични суровини и намаляване на зависимостите и уязвимостта и за енергоемките промишлени продукти. Ще се осигури също и съгласуваност между специфичните секторни мерки в Акта за ускоряване на промишлеността и общата рамка на предстоящото преразглеждане на обществените поръчки.

В предложението са взети предвид международните ангажименти на Съюза в областта на обществените поръчки съгласно Споразумението на СТО за държавните поръчки и съответните двустранни търговски споразумения на ЕС. Операторите, установени в държави, обхванати от такива ангажименти, могат да се възползват от гарантиран достъп до конкретни процедури за възлагане на обществени поръчки, определени в съответните таблиците във връзка с обхвата. Тези ангажименти са структурирани между категориите възлагащи органи, включително централните държавни органи, нецентралните органи, публичноправните органи и предприятията за комунални услуги, както и между видовете обществени поръчки, като стоки, услуги и строителни работи. Следователно тяхната приложимост зависи от възлагащия орган, провеждащ възлагането на поръчката, и от предмета на поръчката. Освен това Съюзът си запазва правото да прилага общи изключения или изключения във връзка със сигурността.

В резултат на това ангажиментите на Съюза по отношение на обществените поръчки не предоставят еднакъв или всеобхватен достъп на всички партньори и не е възможно да се установи единен списък на трети държави с напълно защитен достъп до целия пазар на обществени поръчки в ЕС. Възлагащите органи 18 разполагат с подробна информация за ангажиментите по отношение на обществените поръчки и допустимостта на доставчиците, което спомага за последователното прилагане на международните задължения по отношение на обществените поръчки, като същевременно се запазва способността на Съюза да преследва своите политически цели, посочени в настоящото предложение.

Макар с IAA да се установява рамка за това какво предполага обществена поръчка „Произведено в Европа“, която обхваща енергоемките промишлени продукти, технологиите за нулеви нетни емисии и автомобилните компоненти, при предстоящото преразглеждане на правната рамка за обществените поръчки ще се изясни как трябва да се провеждат подобни обществени поръчка. По-специално ще бъдат интегрирани и ще се прилагат специфични за сектора изисквания, определени в съответните законодателни актове, в рамките на обща рамка относно обществените поръчки, а за ключови сектори на възлагащите органи ще се предоставят ясни инструменти с цел да получат предимство оферти, съставени предимно от европейски продукти. Този подход гарантира съгласуваност и правна сигурност както за публичните купувачи, така и за икономическите оператори.

В предложения регламент се вземат предвид и инструментите на Съюза за търговска защита, включително наскоро предложената мярка за справяне със свързаните с търговията неблагоприятни последици от свръхпроизводство за пазара на стомана на ЕС. Освен това той допълва съществуващата рамка за преките чуждестранни инвестиции, която се отнася до сигурността и обществения ред. И накрая, предложението не засяга прилагането на правилата на ЕС в областта на конкуренцията.

2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ

•Правно основание

Подходящото правно основание е член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз („Договора“), който позволява на Съюза да приема мерки за хармонизация. Предвид сложността и транснационалния характер на устойчивостта и декарбонизацията на промишлеността, такива мерки са необходими, за да се гарантира правилното функциониране на единния пазар, по-специално за стратегическите сектори.

Освен това е необходимо да се използва и член 207 от Договора за общата търговска политика на ЕС като допълнително правно основание по отношение на някои мерки, въведени с настоящия регламент. Разпоредбите относно чуждестранните инвестиции обхващат конкретен набор от сектори, за да се гарантират минимални условия за инвестиции и производство с добавена стойност в Съюза. Поради това разпоредбите са насочени преди всичко към правилното функциониране на единния пазар. Преките чуждестранни инвестиции обаче са изрично включени в обхвата на общата търговска политика на ЕС.

•Субсидиарност (при неизключителна компетентност)

Конкурентоспособността, устойчивият просперитет, икономическата сигурност и декарбонизацията са въпроси от голямо значение за ЕС. Нито една държава членка не е в състояние самостоятелно да се справи ефективно с декарбонизацията на промишлеността поради интегрирания характер на задачата: енергийните пазари, усилията за смекчаване на последиците от изменението на климата и необходимостта от правилно функциониране на единния пазар за енергоемки промишлени продукти и технологии за нулеви нетни емисии. Предизвикателствата, свързани с конкурентоспособността, пред които понастоящем е изправена промишлеността, вероятно ще подтикнат държавите членки да прилагат едностранни мерки. Въпреки че тези усилия могат да бъдат оправдани, липсата на координиране може да засегне по неблагоприятен начин функционирането на единния пазар и да доведе до разпокъсване, като същевременно направи ЕС по-уязвим на външни сътресения и неспособен да използва предимствата на единния пазар да предоставя ползи за местни и европейски екосистеми.

Поради това е необходим хармонизиран подход на равнище ЕС съгласно член 114 от ДФЕС, за да се гарантира доброто функциониране на единния пазар и за да се отговори на предизвикателствата, свързани с устойчивостта и декарбонизацията на промишлеността, като същевременно се защити конкурентоспособността на ЕС. Включените в настоящата инициатива мерки не биха били толкова ефективни (ако изобщо са ефективни), ако бъдат приложени от държавите членки самостоятелно, тъй като предизвикателствата, с които те трябва да се справят, се отнасят до единния пазар. Те не са ограничени до отделни държави членки или до подгрупа държави членки, а са свързани с промишлената база на ЕС и веригите за създаване на стойност в целия ЕС. Освен това е малко вероятно мерките, прилагани само на равнището на държавите членки, да отговорят адекватно на нуждите на тясно взаимосвързаните вериги на доставки в рамките на единния пазар и биха могли да доведат до още по-голяма разпокъсаност на пазара и до рискове от прекъсвания във веригата за доставки.

Освен това изменението на климата е трансгранично предизвикателство, което изисква както действия на международно равнище, така и действия на равнище ЕС, с цел ефективно допълване и засилване на мерките, предприети на регионално, национално и местно равнище. Липсата на мерки ще засегне целия ЕС. Необходимата промишлена трансформация ще окаже въздействие върху много сектори в цялата икономика на ЕС и това прави координирането на действията на равнище ЕС без алтернатива за стимулирането на повратен, справедлив и разходоефективен преход и на възходяща социална и икономическа конвергенция. Некоординираните национални мерки създават риск от налагане на различни правила за пазарните оператори, нехармонизирани практики при възлагането на обществени поръчки, например при екологосъобразните обществени поръчки, и процедури за издаване на разрешения, което в крайна сметка нарушава функционирането на единния пазар.

Без по-нататъшни действия от страна на ЕС сегашното положение вероятно ще се запази, което ще увеличи риска ЕС да загуби стратегически промишлен капацитет и способности, единният пазар да стане още по-разпокъсан и ЕС да стане силно зависим от трети държави в усилията си да постигне целите си в областта на екологосъобразостта, цифровите технологии, отбраната и икономическата сигурност. Това от своя страна би могло да има отрицателни последици за икономическата сигурност, социалното и териториалното сближаване на Съюза, главно чрез последствията за заетостта, регионалното развитие и справедливия достъп до промишлени възможности.

В този смисъл предложените действия са насочени към области, в които действията на равнище Съюз носят видими предимства поради мащаба, бързината и обхвата на необходимите усилия. Става дума за действия, насочени към подобряване на икономическата обосновка на инвестициите в декарбонизация от страна на ЕЕО и за укрепване на конкурентоспособността на стратегически сектори и технологии на ЕС.

В член 5, параграф 3 от ДФЕС се предвижда, че принципът на субсидиарност се прилага в области, които не са от изключителната компетентност на Съюза. В член 3, параграф 1, буква д) от ДФЕС се предвижда, че Съюзът разполага с изключителна компетентност в областта на общата търговска политика. Член 207, параграф 2 от ДФЕС попада в категорията на изключителните компетентности. Следователно въпросът за субсидиарността не възниква, доколкото член 207 от ДФЕС се използва като допълнително правно основание за мерки за прилагане на общата търговска политика на Съюза.

•Пропорционалност

Предложените мерки са съобразени с принципа на пропорционалност и доказват, че са налице предимства от действията на равнището на ЕС поради мащаба, спешността и обхвата на необходимите усилия.

С мерките за издаване на разрешения ще се наложат задължения на държавите членки за рационализиране на процесите. Цифровизацията на процедурите за издаване на разрешения ще доведе в дългосрочен план до спестяване на време и разходи както за органите, така и за предприятията, което ще даде възможност за ускорено внедряване на чисто производство и промишленост в целия ЕС.

Изискванията за ниски въглеродни емисии и за произход от Съюза са пропорционални на европейския капацитет за промишлено производство и са изготвени така, че да не създават значителна финансова тежест за административните бюджети на държавите членки. Създаването на водещи пазари е от основно значение за повишаване на конкурентоспособността на ключовите сектори и технологии, като по този начин се укрепва промишлената база на ЕС и се гарантира автономност в тези стратегически сектори.

Необходими са задължителни условия за преките чуждестранни инвестиции, за да се постигне целта за максимално увеличаване на ползите от тези инвестиции в държавите членки, укрепване на ползите за единния пазар и използване на достъпа до него. Те ще гарантират, че инвестициите са обвързани с разработване на ноу-хау, създаване на работни места и интегриране на веригата за създаване на стойност.

При мерките относно зоните за ускоряване на промишленото производство държавите членки остават отговорни за установяването и определянето на такива зони. Те способстват същевременно за осигуряване на по-добри и по-конкурентни условия за преработвателната промишленост.

•Избор на инструмент

Регламентът се смята за най-подходящият инструмент, тъй като дава възможност за определяне на изисквания, които са пряко приложими по отношение на националните органи и съответните икономически оператори. По този начин ще се гарантира, че изискванията се прилагат по навременен и хармонизиран начин, което ще доведе до по-голяма правна сигурност.

3.РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ОЦЕНКИ, КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

•Последващи оценки/проверки за пригодност на действащото законодателство

Не се прилага.

•Консултации със заинтересованите страни

В съответствие с насоките за по-добро регулиране Комисията проведе цялостен процес на консултации със заинтересованите страни, за да си набави надеждна информация посредством редица методи, допитване до множество страни и използване на различни инструменти. Комисията проведе множество дейности: открита онлайн консултация между 15 април и 8 юли 2025 г. (314 отговора и 133 приложени документи за изразяване на позиция); покана за предоставяне на данни за оценка на въздействието (295 отговора); целева консултация, отворена за сдружения и дружества от сектора на ЕЕО (62 отговора); семинар за проверка на действителното състояние, отворен за дружества от сектора на ЕЕО (40 участници); семинар за проверка на действителното състояние относно етикета на ЕС за нискоемисионна стомана, отворен само за стоманодобивни предприятия (34 участници); семинар за проверка на действителното състояние, отворен за държавите членки (46 участници), като и трите проверки на действителното състояние включват възможността за представяне на документи за изразяване на позиция; и целева консултация, отворена за екосистемата в областта на батериите и нейните сектори надолу по веригата (63 респонденти). Резултатите от обществената консултация са обобщени в обобщаващия доклад относно данните, публикуван заедно с отговорите на поканата за представяне на данни на портала „Споделете мнението си“.

Като цяло заинтересованите страни изтъкнаха предизвикателствата, пред които са изправени енергоемките отрасли на ЕС, като липсата на достатъчно енергия от възобновяеми източници на достъпни цени, нелоялната международна конкуренция, високите капиталови и оперативни разходи, дължащи се на декарбонизацията, неохотата на секторите надолу по веригата да плащат по-високи цени за екологосъобразни продукти, сложните, дълги процедури за издаване на разрешения и затрудненията при намирането на финансиране за проекти за декарбонизация.

Комисията получи широка подкрепа за идеята за създаване и защита на водещи пазари за нискоемисионни промишлени продукти, произведени в ЕС, като ключов механизъм за стимулиране на търсенето и за насърчаване на инвестициите в декарбонизация. Също така заинтересованите страни се съгласиха, че създаването на водещи пазари ще послужи за това да се защити конкурентоспособността на чистите технологии и автомобилната промишленост на ЕС. Освен това те потвърдиха, че изискванията за произход от Съюза са важни, за да се гарантира, че пазарът на нискоемисионни промишлени продукти и продукти с чисти технологии не се нарушава от конкуренция от държави извън ЕС. Мнозинството от заинтересованите страни от сектора на акумулаторните батерии също подкрепиха изискванията за произход от Съюза в различни политически мерки както за обществените поръчки, така и за продуктите, пуснати на пазара. Рационализирането и ускоряването на процедурите за издаване на разрешения получи силна подкрепа, по-специално от страна на МСП, които разполагат с по-малко ресурси за управление на административното натоварване. Заинтересованите страни оцениха положително разпоредбите за чуждестранните инвестиции, като отбелязаха, че такива мерки биха могли да привлекат така необходимия капитал, заедно с допълнителни ползи.

•Оценка на въздействието

·Разработване на динамичен базов сценарий, в който се описва по-ясно мащабът на забавянето на инвестициите в декарбонизация и изоставането в темпа на декарбонизация.

·Подобряване на анализа на причините за проблемите, включително движещите фактори, свързани с издаването на разрешения и преките чуждестранни инвестиции, и съответно преразглеждане на общите и специфичните цели по специфичен, измерим, постижим, уместен и навременен начин, както и подобряване на мерките.

·Извършване на задълбочен анализ на наличността и икономическата приложимост на промишлените технологии за декарбонизация и търсене на нискоемисионни алтернативи, включително гъвкавост на цените и заменяемост.

·Подобряване чрез по-добро количествено определяне на анализа на разходите и ползите, включително подобряване на приложение 3.

·Потвърждаване на надеждността на моделирането на анализа на разходите и ползите и докладване по прозрачен начин на допусканията, използвани за изчисляването.

Разлики в сравнение с предпочитания вариант в оценката на въздействието

В предложението за регламент се съдържат мерки, които се различават от предпочитания вариант на политика, представен в оценката на въздействието, а именно:

·От гледна точка на процедурите за издаване на разрешения са въведени специфични мерки за клъстери за промишлено производство (а именно мълчаливо одобрение на междинни етапи и приоритетна оценка на искания за присъединяване), които не са били в предпочитания вариант на политика, с оглед на очакваните ползи от полезното взаимодействие с останалите разпоредби относно зоните за ускоряване на промишленото производство.

·От гледна точка на обхвата, в разпоредбите относно процедурите за възлагане на обществени поръчки, търговете и схемите за подпомагане са обхванати допълнителни технологии за нулеви нетни емисии, в сравнение с анализираните в оценката на въздействието. С предложението се въвеждат изисквания за произход от Съюза и за слънчева топлинна енергия, термопомпи, вятърна енергия, ядрено делене и водород в съответствие с целта за повишаване на икономическата сигурност, издържливостта, устойчивостта и сигурността на доставките на ЕС. В оценката на въздействието е добавено специално приложение, в което са представени основните въздействия на тези мерки. Ако акумулаторните батерии и слънчевите фотоволтаични уредби вече са изправени пред уникална комбинация от огромен световен свръхкапацитет и силна зависимост на ЕС от един-единствен източник на доставки, то другите попадащи в обхвата технологии за нулеви нетни емисии са изправени пред засилена (не винаги справедлива) глобална конкуренция и биха могли да претърпят сходни промени в пазара. В тази връзка Комисията реши да въведе такива разпоредби, за да предвиди и смекчи възможните бъдещи рискове, свързани с предлагането и пазара.

Що се отнася до стоманата, с предложението се ограничават изискванията за стоманата, използвана в автомобилния и строителния сектор, до критерии за ниски въглеродни емисии (вместо да се съчетават изисквания за ниски въглеродни емисии и за произход от ЕС) в рамките на схемите за възлагане на обществени поръчки и за подпомагане. С оглед на наскоро предложената търговска мярка за справяне със свързаните с търговията неблагоприятни последици от световното свръхпроизводство за пазара на стомана на Съюза не се смята за необходимо да се въвеждат европейски преференции за стоманата.

·За целите на спазването на изискванията за ниски въглеродни емисии бетонът ще се смята за нискоемисионен, когато отговаря на критериите за „нискоемисионен бетон“, определени в мерките за прилагане, приети съгласно Регламента за строителните продукти. По същия начин продуктите от нискоемисионна стомана, използвани в строителството и обхванати от хармонизирана техническа спецификация, трябва да отговарят на определението за нискоемисионна стомана, установено в рамката на Регламента за строителните продукти. Продуктите от стомана, които не попадат в обхвата на Регламента за строителните продукти, ще се смятат за нискоемисионни, когато отговарят на условията за „нискоемисионна стомана“, които ще бъдат установени в делегираните актове съгласно Регламента за екопроектирането на устойчиви продукти. Този подход ще осигури съгласуваност на правната уредба със съществуващото законодателство за конкретни продукти.

·Освен това в предложението се включват изменения на член 25 от Законодателния акт за промишленост с нулеви нетни емисии относно обществените поръчки, за да се изясни технологичния обхват, като се включат само технологиите, които обичайно се възлагат публично. В него са включени и промени в член 26 от Законодателния акт за промишленост с нулеви нетни емисии по отношение на продажбите на търг. С тях трябва да се вземе предвид нарастващото значение на търговете за осигуряване на енергийните доставки на Съюза и за защита на неговия технологичен суверенитет. В предложението се включват и изменения на членове 1 и 22 от Регламента за строителните продукти.

·Предложението не се придържа към предпочитания вариант на политика за приемане на доброволен етикет за стоманата в подкрепа на решения за инвестиране в нискоемисионна стомана. Вместо това ударението е върху бързото изпълнение на съществуващи ангажименти, като например тези в контекста на Регламента за екопроектирането на устойчиви продукти, и върху разработването на правомощия, за да могат да се допълнят разпоредбите за водещ пазар с разработването на доброволни етикети за класовете екологични показатели за ниски въглеродни емисии на енергоемките промишлени продукти.

Всички тези мерки остават в рамките на общата рамка, която е оценена в оценката на въздействието, и не оказват съществено влияние върху сравнението на вариантите. Що се отнася до чистите технологии, с разширяването на обхвата се предполага, че произтичащите от това въздействия върху пазарите на електроенергия биха могли да бъдат по-мащабни, включително за потребителите надолу по веригата. Същите предпазни мерки обаче, които бяха анализирани подробно за акумулаторните батерии и слънчевата енергия, се прилагат и за други технологии за нулеви нетни емисии.

•Пригодност и опростяване на законодателството

Целта на настоящото предложение е да се смекчат последиците от изискванията за произход от Съюза и за ниски въглеродни емисии, както и на предварителните условия за преки чуждестранни инвестиции, върху регулаторната тежест. Други части, например относно издаването на разрешения, намаляват тази тежест директно за икономическите оператори.

Очаква се административните разходи за предприятията, които ще се прилагат пряко с настоящия регламент, да бъдат компенсирани от повишената ефективност на рационализираните процедури за издаване на разрешения и от дългосрочните ползи от гледна точка на по-голямата устойчивост на веригите на доставки. Те се отнасят до задълженията за доказване на спазването на разпоредбите за водещ пазар от дружествата, извършващи дейност в съответните сектори надолу по веригата. По отношение на предварителните условия за инвестициите, еднаквото прилагане на условията в целия Съюз до голяма степен би предотвратило търсенето на най-благоприятна правна система и надпреварата за достигане на най-ниски равнища при привличането на чуждестранни инвестиции, като едновременно с това ще се хармонизират и опростяват условията за стопанска дейност.

За държавите членки се очакват допълнителни административни разходи, свързани с мониторинга и прилагането на разпоредбите за водещ пазар за схемите за възлагане на обществени поръчки и схемите за подпомагане. Аналогично, прилагането на условия за чуждестранните инвестиции, включително за издаването на предписания, мониторинга и налагането на санкции, ще увеличи административните разходи. Очаква се също така с въвеждането на разпоредбите за издаване на разрешения да се увеличат разходите на публичните органи в краткосрочен план, докато от друга страна цифровизацията и опростяването ще доведат до значителни икономии на разходи и време в средносрочен и дългосрочен план както за промишлеността, така и за публичните органи. И накрая, определянето на зони за ускоряване на промишленото производство, както и въвеждането на ползи за промишлените зони, ще доведе до допълнителни административни разходи за държавите членки в сравнение с ползите за отделните дружества, извършващи дейност в рамките на зоните.

•Основни права

В член 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) се предвижда свобода на стопанската инициатива. С мерките съгласно настоящото предложение се създава капацитет за иновации и се насърчава търсенето на енергоемки промишлени продукти в Съюза, което може да укрепи свободата на стопанска инициатива в съответствие с правото на Съюза и националните законодателства и практики.

4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

Предложението има отражение върху бюджета за Комисията. По-конкретно за изпълнението му ще са необходими приблизително 6 еквивалента на пълно работно време годишно, допълнителни периодични разходи в размер на 20 000 EUR на раздел за разширяването на приложение 1 към Регламента за единната цифрова платформа с предвидените разпоредби за издаване на разрешения и еднократни разходи в размер на 20 000 EUR за инвестиции в сървърна система на системата за единна цифрова платформа. В сравнение с доклада за оценка на въздействието данните са коригирани така, че да отразят по-широкия обхват на мерките, предложени в акта.

Отражението върху бюджета е свързано главно с работата по i) преглед на уведомленията за преки чуждестранни инвестиции, подавани от инвестиционните органи в рамките на държавите членки; ii) наблюдаване на изпълнението на задълженията на държавите членки по отношение на разпоредбите за водещ пазар; и iii) прилагане на разширяването на приложение II към Регламента за единната цифрова платформа и сървърната система на системата за единна цифрова платформа за изпълнение на разпоредбите за издаване на разрешения.

5.ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ

•Планове за изпълнение и механизъм за мониторинг, оценка и докладване

Комисията ще оцени съгласуваността, резултатите, въздействието, пропорционалността и субсидиарността на настоящото предложение три години след датата, на която то стане приложимо. Предлага се след изтичане на период от пет години да се въведе клауза за преглед, за да се прецени дали разпоредбите за водещ пазар продължават да са необходими с оглед на промените на пазара или дали такива мерки следва да се обмислят за други сектори, които са от решаващо значение за икономическата сигурност на ЕС. Предложените мерки са замислени като целенасочени и времево ограничени намеси за ускоряване на промишления капацитет на Съюза и за повишаване на икономическата сигурност само на стратегически сектори. Това гарантира, че адаптираният към конкретни нужди подход остава гъвкав, фактологично обоснован и може да бъде приспособен към променящите се потребности на промишлената база на Европа.

За да извършат оценката, държавите членки и националните компетентни органи ще предоставят на Комисията, при искане от нейна страна, нужната и значима информация.

•Подробно разяснение на конкретните разпоредби на предложението

В глава I от регламента се съдържат основните му разпоредби, включително неговият предмет, а именно подобряване на функционирането на вътрешния пазар чрез създаване на рамка за гарантиране на достъпа на Съюза до сигурни, устойчиви и стабилни доставки на съответните промишлени продукти и техните вериги за доставки, неговият обхват, целта за индустриализация и определенията, необходими за целите на настоящия регламент.

В глава II са очертани благоприятстващите условия за промишлено производство и декарбонизация. В нея се определят разпоредби, които гарантират рационализирани, ефективни и цифрови процедури за издаване на разрешения за проекти в областта на промишленото производство. С нея се въвеждат и разпоредби относно процедурите за издаване на разрешения за проекти за декарбонизация в енергоемки отрасли и за промишлени проекти с нулеви нетни емисии.

В глава III се установява рамка за прилагане на изискванията за произход от Съюза и за ниски въглеродни емисии по отношение на определени продукти и услуги от стратегически сектори в контекста на схемите за възлагане на обществени поръчки и схемите за подпомагане.

В нея се определят изисквания за ниски въглеродни емисии за стоманата и изисквания за произход от Съюза и за ниски въглеродни емисии за бетона, разтвора и алуминия, използвани в конкретни сектори надолу по веригата, а именно сградите, инфраструктурата и транспорта, както и изисквания за произход от Съюза за превозните средства. Освен това в глава III се предоставят правомощия за определяне на мерки от страната на търсенето по отношение на продуктите на химическата промишленост.

В глава IV се установява рамката за налагане на условия за преките чуждестранни инвестиции в нововъзникващи стратегически сектори, когато стойността на инвестициите надвишава 100 млн. евро. Подобна инвестиция не поражда действие, докато не бъдат изпълнени изцяло съответните условия. Инвестиционните органи, определени от държавите членки, ще отговарят за прегледа и наблюдаването на спазването на тези условия, при което Комисията изпълнява ролята на координатор.

В Глава V се установява рамка за определяне на зони за ускоряване на промишленото производство от държавите членки въз основа на определен набор от критерии. Тези зони са предназначени да улеснят географското групиране на промишлени дейности и да насърчават създаването на благоприятни условия за секторите, установени в тях. Зоните за ускоряване на промишленото производство ще се определят така, че да се допълват с други инициативи на Съюза.

В глава VI се установяват общите, заключителни разпоредби на регламента, като се определят правила за прилагане, включително оценка, мониторинг, преглед, упражняване на делегирането на правомощия и налагане на санкции. В нея са включени и изменения на Регламент (ЕС) 2018/1724 [Регламент за единната цифрова платформа]; Регламент (ЕС) 2024/1735 [законодателен акт за промишленост с нулеви нетни емисии], включително разпоредби относно изискванията за произход за процедурите за възлагане на обществени поръчки; изисквания за киберсигурност при възлагането на обществени поръчки и засилени разпоредби за киберсигурност за търговете; изисквания за произход за търгове и за други видове публична интервенция. И накрая, в нея са включени изменения на Регламент (ЕС) 2024/3110 [Регламент за строителните продукти], за да се осигурят съгласуваност и полезни взаимодействия с целите на настоящото предложение и за да се подкрепят същите.

В приложение I се определя списъкът на секторите за зони за ускоряване на промишленото производство.

В приложение II се определят изискванията за нисковъглеродно съдържание, изискванията за произход от Съюза или и двете групи изисквания за определени продукти на енергоемките отрасли в контекста на процедурите за възлагане на обществени поръчки и схемите за публично подпомагане.

В приложение III се определят изискванията за произход от Съюза за превозните средства при процедурите за възлагане на обществени поръчки и в схемите за публично подпомагане. В него също така се установяват критериите за малки превозни средства с нулеви емисии, които трябва да се смятат за „произведени в ЕС“ за целите на член 5 от Регламент 2019/631.

В приложение IV се съдържа изменението на приложение II към Регламент (ЕС) 2018/1724.

2026/0068 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за създаване на рамка от мерки за ускоряване на промишления капацитет и
декарбонизацията в стратегически сектори и за изменение на регламенти (ЕС) 2018/1724, (ЕС) 2024/1735 и (ЕС) 2024/3110

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 и член 207, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет 20 ,

като взеха предвид становището на Комитета на регионите 21 ,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1)Световната пандемия от COVID-19, незаконната и непровокирана агресивна война на Русия срещу Украйна, враждебните икономически действия, кибератаките, чуждестранната намеса, използването на икономическите зависимости на Съюза като оръжие, произволното налагане на мерки за търговска защита, нарастващите последици от изменението на климата и нарастващото геополитическо напрежение разкриха уязвимостта на Съюза и представляват сериозна заплаха за обществата, икономиките и предприятията на Съюза. Следователно икономическата сигурност на Съюза е неразривно свързана с неговия капацитет за укрепване на устойчивостта и смекчаване на рисковете, произтичащи от икономически взаимовръзки с враждебни на ЕС държави. Съюзът е поел ангажимент да защитава своята икономическа сигурност и да се справя със заплахите за своите вериги за доставки, инфраструктура, ключови технологии и заплахи, произтичащи от използването на икономическата му зависимост като оръжие 22 . Икономическата сигурност и социалното сближаване на Съюза са неразривно свързани с капацитета му за укрепване на неговата устойчивост и за смекчаване на рисковете, произтичащи от икономическите взаимовръзки. Това изисква укрепване на устойчивостта на неговите вериги за доставки и защита на неговия вътрешен пазар и промишлен потенциал, като същевременно се поддържа териториално, социално и икономическо сближаване, включително чрез насърчаване на силна и конкурентоспособна промишлена база в избрани стратегически сектори, например чисти и цифрови технологии, енергоемки отрасли и автомобилна промишленост, за да се осигури достъп до стратегически материали и технологии и да се задържат висококачествени работни места в Съюза.

(2)В европейската стратегия за икономическа сигурност 23 и в съобщението за икономическата сигурност от 3 декември 2025 г. 24 ясно се определя пътя на Съюза към справяне с геоикономическото напрежение и технологичните промени, за да се избегнат икономическите зависимости в критичните промишлени вериги за доставки, технологии и инфраструктури, които могат да доведат до недостиг на местно равнище и да застрашат конкурентоспособността, икономиката и в крайна сметка социалното сближаване на Съюза.

(3)Въпреки целите на Съюза за икономическа сигурност, устойчивост, качествени работни места и неутралност по отношение на климата, производствените мощности са намалели през последните 20 години. През периода 2000—2024 г. делът на производството в общия БВП е намалял от 17,4 % на 14,3 %. Поради това е необходимо да се засилят икономическата устойчивост, конкурентоспособността и създаването на работни места, като същевременно се гарантира постигането на целите на Съюза в областта на климата и енергетиката. Производствените мощности на Съюза следва да представляват най-малко 20 % от брутния вътрешен продукт на Съюза до 2035 г. Разработването на проекти в областта на промишленото производство в рамките на Съюза следва да бъде улеснено, за да се допринесе за постигането на тази цел.

(4)Предизвикателствата, породени от необходимостта от декарбонизация на промишлеността и от устойчиво промишлено производство, са сложни и надхвърлят националните граници. Разпокъсаните национални мерки, насочени към справянето с тези предизвикателства, рискуват да нарушат функционирането на вътрешния пазар. Мерките, приети от отделните държави членки, биха могли да доведат до налагането на различни изисквания на пазарните оператори, до непоследователни практики за възлагане на обществени поръчки и до различни процедури за издаване на разрешения в държавите членки. Такива мерки биха могли да създадат пречки пред трансграничната търговия в рамките на Съюза и нарушения на вътрешния пазар, като подкопаят доверието на инвеститорите, увеличат разходите и пренасочат инвестиционните потоци в рамките на Съюза. Поради това е необходимо да се установят хармонизирани мерки, за да се гарантира правилното функциониране на вътрешния пазар. 

(5)За да се гарантира правна сигурност, следва да се направи позоваване на последното преразглеждане на Европейската класификация на икономическите дейности (NACE, Rev. 2). С цел да се осигури съгласуваност със съществуващото законодателство на Съюза и да се даде възможност за еднакво прилагане на настоящия регламент в целия Съюз, промишленото производство, както и енергоемките отрасли, следва да бъдат определени чрез позоваване на класификационните кодове по NACE 25 .

(6)Енергоемките отрасли са основен стълб на просперитета на Съюза. Те позволяват създаването на широк набор от промишлени сектори надолу по веригата и допринасят за засилването на икономиката на Съюза, като създават работни места, подкрепят растежа и насърчават иновациите. Те обаче генерират около 22,3 % от емисиите на парникови газове в Съюза и изискват значителни инвестиции в декарбонизация, което води и до намаляване на замърсяването. Съчетанието от високи цени на енергията, необходимостта от мащабни инвестиции за декарбонизация и нелоялната глобална конкуренция поставят енергоемките отрасли в неизгодно конкурентно положение и все повече признаци говорят за свиване на промишлеността.

(7)Технологиите за нулеви нетни емисии са от основно значение за постигането на целите на Съюза в областта на енергетиката и климата. Те играят решаваща роля за намаляване на емисиите на парникови газове и за постигане на декарбонизация на множество икономически сектори, включително строителството, транспорта и промишлеността. Те също така са от ключово значение за напредъка на устойчивите енергийни решения, като създават възможности за декарбонизация на енергийните доставки и предоставят иновативни решения за постигане на необходимото разширяване и цифровизация на електроенергийните мрежи и енергийната система като цяло. Производственият сектор на Съюза в областта на технологиите за нулеви нетни емисии обаче е изправен пред значителни предизвикателства, включително нарастващия конкурентния натиск в световен мащаб и уязвимостта на веригата на доставки, което застрашава конкурентоспособността и икономическата устойчивост на Съюза.

(8)Биоикономиката е в състояние да осигури устойчива биомаса и биотехнологични решения за промишлено производство. В съобщението на Комисията „Стратегическа рамка за конкурентоспособна и устойчива биоикономика на ЕС“ 26 се определят водещи пазари, като например пазара на пластмаси и полимери на биологична основа, химикали на биологична основа и строителни продукти на биологична основа, както и водещи технологии, с които могат да се подкрепят стратегическата автономност на Съюза и декарбонизацията на промишлените сектори, набелязани в настоящата инициатива.

(9)Автомобилната промишленост е крайъгълен камък на икономиката на Съюза. С оглед на постигането на целите на политиката на Съюза в областта на климата през последните години европейската автомобилна промишленост направи значителни инвестиции в разработването на по-чисти превозни средства и иновативни компоненти. Електрическите превозни средства и компонентите на електрически превозни средства, включително тяговите акумулаторни батерии, компонентите на системата на електрическото силово задвижване и електронните системи, са основни технологии за постигане на напредък в декарбонизацията на автомобилния транспорт. Въпреки това в резултат на по-неблагоприятното положение от гледна точка на разходите и трансформацията на веригата за създаване на стойност с нарастващ дял на стойността на батериите, системите за електрическо силово задвижване и електрониката, равнището на участие на Съюза в превозните средства, произведени в Съюза, намалява. Вече не е възможно да се отлагат ефективни мерки, за да се избегне рискът от изместване на местното производство. При липса на такива мерки настоящите обстоятелства биха довели до зависимост от трети държави за ключови компоненти на превозни средства. Това би било сериозна заплаха за икономическата сигурност и бъдещата устойчивост на Съюза, както и за постигането на целите му в областта на климата.

(10)Непредсказуемостта, сложността и понякога прекомерната продължителност на националните процедури за издаване на разрешения подкопават разходната ефективност на инвестициите, необходими за развитието на промишлените дейности. Поради това и за да се гарантира и ускори ефективното изпълнение на дейностите по промишлено производство, държавите членки следва да прилагат рационализирани и цифровизирани процеси за издаване на разрешения. Компетентният орган следва да координира всички процеси на издаване на разрешения и да издаде цялостно решение в рамките на приложимия срок.

(11)Въвеждането на единни точки за достъп следва да се основава на европейските бизнес портфейли, създадени съгласно [Предложение за регламент за създаване на европейски бизнес портфейли 27 ], тъй като те осигуряват сигурна, стандартизирана и оперативно съвместима платформа за взаимодействие на предприятията с органите от публичния сектор. Това следва да даде възможност за ефикасно и ефективно подаване на заявления, като същевременно се гарантира високо равнище на защита на данните, киберсигурност и цялост на информацията. Европейските бизнес портфейли ще дадат възможност и за рационализиране на направените инвестиции и избягване на ненужното дублиране, което ще позволи оптимизиране на ресурсите и намаляване на административната тежест за предприятията. Доколкото е възможно, при въвеждането на единни точки за достъп следва да се използват и съществуващите цифрови инфраструктури, каталози и градивни елементи от Съюза, включително разработените в рамките на техническата система, основана на принципа на еднократност, и актовете за нейното прилагане. Това би насърчило взаимното допълване, оперативната съвместимост и ефективното използване на публичните ресурси, като същевременно се избягва дублирането на съществуващите цифрови решения.

(12)За да се осигурят рационализирани и опростени процедури за издаване на разрешения, следва да се предостави единно заявление, което обхваща всички необходими разрешения, за всички проекти в областта на промишленото производство, с изключение на производствения сектор по код C12. То не следва да се прилага, когато в законодателството на Съюза за хармонизация на проекти в областта на промишленото производство, например когато съгласно регламенти (ЕС) 2024/1735 28 и (ЕС) 2024/1252 29 на Европейския парламент и на Съвета, са установени специфични процедури или изисквания за издаване на разрешения или лицензиране. Неотдавна секторното законодателство на Съюза в областта на лекарствата и медицинските изделия претърпя или беше в процес на допълнително рационализиране на хармонизираните правила и срокове за издаване на разрешения и удостоверения, с възможности за ускоряване на процеса при необходимост. Следователно тези правила не следва да се разглеждат като процедури за издаване на разрешение в контекста на настоящата инициатива.

(13)С Регламент (ЕС) [202X/XX] от [...] 30 се установява обща рамка за ускоряване на екологичните оценки, за да се стимулира внедряването на ключови технологии в Съюза, да се намалят зависимостите и да се засили конкурентоспособността. Процедурите, свързани с екологичните оценки, следва да бъдат ускорени и рационализирани за планове, програми и проекти във всички сектори на икономиката, като същевременно се запазват високите равнища на опазване на здравето на човека и на околната среда. Някои сектори обаче могат да се нуждаят от още по-бързи екологични оценки. Поради това и за да се гарантира съгласуваността на правната рамка на екологичните оценки, като същевременно се вземат предвид допълнителните нужди от ускоряване в някои стратегически сектори, с Регламент (ЕС) [202X/XX] се установява специален набор от инструменти, който следва да се използва в контекста на настоящия регламент. Предвид тяхната съществена роля за гарантиране на постигането на целите на Съюза в областта на климата и техния принос за устойчивостта и икономическата сигурност на Съюза, проектите за декарбонизация на енергоемки отрасли, проектите в областта на промишленото производство, разположени в зони за ускоряване на промишленото производство, и проектите за технология за нулеви нетни емисии следва да се смятат за стратегически проекти по смисъла на Регламент (ЕС) [202X/XX] и следователно да се възползват от специалния набор от инструменти, установен съгласно посочения регламент.

(14)В Регламент (ЕС) 2024/1735 се установяват разпоредби, с които се рационализират административните процедури и процесите на издаване на разрешения за производствени проекти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии. Някои специфични компоненти във веригата на доставка на технологии с нулеви нетни емисии се произвеждат чрез енергоемки производствени процеси. Проектите за декарбонизация в енергоемки отрасли попадат в обхвата на Регламент (ЕС) 2024/1735, когато съответните съоръжения произвеждат компоненти, които са част от веригата на доставки на дадена технология за нулеви нетни емисии. Понастоящем обаче енергоемките съоръжения, които не произвеждат компоненти, използвани в технологии за нулеви нетни емисии, са изключени от обхвата на Регламент (ЕС) 2024/1735. Това създава риск от неравностойни условия между енергоемките отрасли и забавя усилията за декарбонизация. Следователно за всички проекти за декарбонизация в енергоемки отрасли следва да се прилагат едни и същи процеси на издаване на разрешения.

(15)Съюзът следва да възприеме по-стратегически подход, като използва своята икономическа тежест и стойността на достъпа до своя вътрешен пазар. В този контекст стратегическото използване на публична интервенция е от съществено значение за предотвратяване на критични зависимости в Съюза. Обществените поръчки възлизат на 15 % от БВП на Съюза. Поради това възлагащите органи и възложителите следва да гарантират, когато е целесъобразно, че изискванията за възлагане на обществени поръчки насърчават икономическата сигурност и устойчивостта на веригите на доставки. Схемите за публично подпомагане също играят важна роля за стимулиране на търсенето в секторите надолу по веригата, които представляват значителен дял от търсенето на определени стратегически продукти и технологии. Поради това тези схеми следва да бъдат в полза на бенефициерите, които имат по-голям принос за укрепване на устойчивостта на Съюза и за постигане на напредък по отношение на неговите цели за декарбонизация. Търговете са от решаващо значение за внедряването на технологии за нулеви нетни емисии и следва да бъдат предназначени за насърчаване на търсенето на такива технологии, включително на компоненти с произход от Съюза.

(16)Съюзът и държавите членки поддържат отворена инвестиционна среда, залегнала в Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и въплътена в техните международни ангажименти. Това включва ангажименти съгласно Споразумението за държавните поръчки на Световната търговска организация (СДП) 31 , както и двустранни търговски споразумения, за откриване на процедури за обществени поръчки и други форми на публична интервенция. Същевременно Съюзът си запазва правото да прилага общи изключения или изключения във връзка със сигурността. Комисията редовно ще оценява дали са налице условията за изключване на трета държава от обхвата на разпоредбите, съгласно които съдържание с произход от трети държави се смята за равностойно на произхода от Съюза, и ще предприема подходящи действия. С икономическата сигурност се цели да се защити и укрепи вътрешния пазар. Държавите членки не могат да разчитат на икономическа сигурност, за да предотвратяват, обуславят или по друг начин да възпрепятстват инвестициите от други държави членки.

(17)Постепенното интегриране на държави кандидатки и потенциални държави кандидатки във вътрешния пазар на Съюза, включително чрез постепенното им включване в дейностите на политиките и програмите на Съюза, е от съществено значение за подпомагане на тяхното привеждане в съответствие с достиженията на правото на ЕС, за укрепване на тяхната конкурентоспособност, за насърчаване на по-задълбоченото им интегриране във веригите за създаване на стойност на Съюза и за укрепване на икономическата сигурност на Съюза. Следователно настоящият регламент следва да допринесе за насърчаването на тази постепенна интеграция, включително чрез улесняване на участието на икономическите оператори от тези държави във вериги за създаване на стойност в целия Съюз, в обществени поръчки на Съюза, в схеми за публично подпомагане и в търгове, когато това е целесъобразно и в съответствие с интересите и целите на Съюза.

(18)Като отчита важността на напредъка на Съюза към по-голяма стратегическа автономност и устойчивост, Съюзът следва също така да признае, от съображения за съгласуваност, проактивните усилия на държавите партньори за приоритизиране на вътрешното участие в икономически дейности, подобно на мерките, установени в настоящия регламент. При изпълнението на изискванията за произход от Съюза в рамките на определени категории процедури за възлагане на обществени поръчки и схеми за публично подпомагане, Съюзът следва внимателно да взима предвид условията, свързани със съдържанието от държави партньори при финансирани или подпомагани от Съюза стратегически инвестиции в тези държави партньори, като приема за нормално наличието на такива условия. Очаква се този стратегически подход да увеличи взаимните икономически ползи, да укрепи стратегическите партньорства и да постигне съответствие с основните цели на Съюза за международни партньорства.

(19)Мерките от страна на търсенето следва да се съсредоточат върху установяването на изисквания за ниски въглеродни емисии за стоманата, цимента и алуминия, използвани в сградите, инфраструктурата и моторните превозни средства, когато е целесъобразно, тъй като тези сектори са най-енергоемките отрасли. Целевите мерки от страна на търсенето в целия Съюз могат да спомогнат за създаването на водещи пазари за нискоемисионни и произведени в Съюза енергоемки промишлени продукти, като подкрепят декарбонизацията и същевременно укрепват промишлената база на Съюза.

(20)В настоящия регламент приоритетно следва да се установят изисквания за ниски въглеродни емисии, изисквания за произход от Съюза или и двете за секторите надолу по веригата, които представляват голям дял от търсенето на определени енергоемки материали, като строителния и автомобилния сектор Това е изключително подходящо, като се има предвид, че такива сектори са значително обхванати от схеми за възлагане на обществени поръчки и за подпомагане, а делът на енергоемките материали за влагане в общата производствена стойност е относително малък и следователно свежда до минимум въздействието на всяка ценова премия.

(21)За да се осигури регулаторна съгласуваност със съществуващото законодателство на Съюза в областта на продуктите, стоманата, бетонът и алуминият, използвани в строителството, следва да се смятат за нискоемисионни в съответствие с изискванията, определени в мерките за изпълнение, приети съгласно регламенти (ЕС) 2024/3110 32 и (ЕС) 2024/1781 33 на Европейския парламент и на Съвета.

(22)В съобщението относно Пакта за чиста промишленост 34 се подчертава необходимостта от създаване на водещи пазари за промишлени продукти с нисък интензитет на емисиите на парникови газове, включително посредством популяризиране на такива продукти на вътрешния пазар чрез установяването на схема за етикетиране на Съюза, като се започне със стоманодобивния сектор. Това следва да се разглежда в контекста на законодателството на Съюза в областта на продуктите, което вече има за цел да въведе изисквания за етикетиране и предоставяне на информация, включително всеобхватни изисквания за етикетиране на продуктите, които трябва да бъдат установени с делегираните актове съгласно регламенти (ЕС) 2024/3110 и (ЕС) 2024/1781. Като се има предвид значението на първичното и вторичното производство на стомана за дългосрочната устойчивост на промишлената база на Съюза, тези изисквания следва да се основават на класове на експлоатационни показатели, с които се отчитат различните усилия за декарбонизация на технологиите, като също така се възнаграждава кръговостта и се коригират, ако се налага, праговете на интензитета на емисиите въз основа на процента на скрап, използван в производството за тези категории продукти, които обикновено изискват производство на първична стомана. Следва да е възможно да се допълнят и делегираните актове, приети съгласно регламенти (ЕС) 2024/3110 и (ЕС) 2024/1781, за да се подпомогне създаването на водещи пазари чрез осигуряване на информация в услуга на инвестиционните решения при продуктите с по-нисък клас екологични показатели по отношение на интензитета на емисиите на парникови газове, за промишлени продукти, които все още не са регламентирани с делегиран акт съгласно Регламент (ЕС) 2024/1781 или не са изброени сред продуктите, включени в работния план, приет в съответствие с посочения регламент. За тази цел следва да е възможно да се създадат системи за доброволна класификация въз основа на интензитета на емисиите на парникови газове на промишлените продукти. За да се осигури екологосъобразност и административна осъществимост, е важно да се разчита на добре установени и наблюдавани методики за отчитане на емисиите. За националните инсталации и подинсталации системата на ЕС за търговия с емисии („СТЕ на ЕС“) предоставя съответните определения на продуктовите показатели и дефиниции на граници на системата в приложение I към Делегиран регламент (ЕС) 2019/331 на Комисията 35 и надеждни правила за отчитане на емисиите в Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/2066 на Комисията 36 . По отношение на внасяните продукти, за да се ограничи административната тежест, е целесъобразно да се даде възможност за използване на данни, които вече са проверени в контекста на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (МКВЕГ), в съответствие с правилата за прилагане, приети съгласно член 7, параграф 7, буква а) от Регламент (ЕС) 2023/956 на Европейския парламент и на Съвета 37 . С оглед на точното отразяване на интензитета на емисиите на парникови газове на промишления продукт, в допълнение към обхващането на преките емисии, които обикновено са свързани с дейностите на инсталацията, и които са обхванати от приложение I към Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 38 , е целесъобразно да се вземат предвид и най-важните източници на непреки емисии, включително тези от производството на електроенергия, водород и топлинна енергия, използвани в производствения процес. За да се гарантира последователност и да се ограничи административната тежест, за методиките, използвани за определяне на изискванията за ниски въглеродни емисии съгласно настоящия регламент, следва да се използват данните за емисиите, докладвани по СТЕ на ЕС и МКВЕГ,когато такива са налични и относими.

(23)За да се гарантира постигането на целите на настоящия регламент, по-специално създаването на водещи пазари за европейски нискоемисионни промишлени продукти, следва да бъдат предвидени минимални задължителни технически спецификации за изискванията за ниски въглеродни емисии и за произход от Съюза в процедурите за възлагане на обществени поръчки. Тези изисквания следва да се спазват не само при прякото възлагане на обществени поръчки за тези продукти в обществени поръчки за доставки, но и при обществените поръчки за строителство или услуги, когато тези продукти ще бъдат използвани за дейности, съставляващи предмета на тези поръчки. В съответствие с рамката за обществените поръчки тези минимални задължителни технически спецификации следва да избягват изкуствено стесняване на конкуренцията и облагодетелстване на конкретен икономически оператор. Възлагащите органи и възложителите следва да провеждат процедурите за възлагане на обществени поръчки в съответствие с директиви 2014/23/ЕС 39 , 2014/24/ЕС 40 и 2014/25/ЕС 41 на Европейския парламент и на Съвета и с приложимото секторно законодателство. Произходът на продуктите и компонентите от Съюза следва да се определя в съответствие с митническото законодателство на Съюза.

(24)За да се гарантира осъществимостта на изискванията на разумна цена и да се избегне ограничаването на конкуренцията, е необходимо да се определят условията, при които възлагащите органи могат по изключение да решат да не прилагат изискванията за ниски въглеродни емисии и за произход от Съюза. Тези условия следва да обхващат случаи, при които прилагането на такива изисквания би довело до техническа несъвместимост при експлоатацията или поддръжката на даден проект, като например ситуации, при които използването на такива продукти би застрашило изпълнението на основните изисквания към строежите на сградата или инфраструктурата, определени в Регламент (ЕС) № 2024/3110. Изискванията, определени в настоящия регламент, следва да се прилагат изключително за процедурите за възлагане на обществени поръчки, които попадат в обхвата на Директива 2014/23/ЕС, Директива 2014/24/ЕС и Директива 2014/25/ЕС, т.е. за процедурите, чиято прогнозна стойност достига или надвишава праговете, определени в тези директиви. Съответно процедурите за възлагане на обществени поръчки, които не са обхванати от тези директиви, включително тези под приложимите прагове, не следва да се подчиняват на изискванията, установени с настоящия регламент, като по този начин се избягват непропорционални задължения за обществени поръчки с ниска стойност, извършвани от възлагащите органи, включително на местно равнище.

(25)В Пакета за автомобилната промишленост, приет на 16 декември 2025 г., е включено предложение за изменение на Регламент (ЕС) 2019/631 на Европейския парламент и на Съвета 42 , с което се предвижда, наред с другото, предоставянето на облекчения за малки, финансово достъпни, електрически превозни средства, произведени в Съюза преди 2035 г., и се изменя целта за намаляване на емисиите до 2035 г., като останалите емисии трябва да бъдат компенсирани чрез използването на нискоемисионна стомана, произведена в Съюза, или на възобновяеми и нискоемисионни горива. В Пакета за автомобилната промишленост е включено и [предложение за регламент относно екологосъобразните корпоративни превозни средства], с което финансовата подкрепа за корпоративни превозни средства се ограничава до финансова подкрепа за корпоративни превозни средства с нулеви и с ниски емисии, „произведени в Европейския съюз“. За да се гарантира правната сигурност и съгласуваността с изменения Регламент (ЕС) 2019/631 и с [предложението за регламент относно екологосъобразните корпоративни превозни средства], в настоящия регламент следва да се дадат определения за „малки, финансово достъпни, електрически превозни средства, произведени в Съюза“,„нискоемисионна стомана, произведена в Съюза “ и „корпоративни леки автомобили и микробуси, произведени в Европейския съюз“.

(26)За да се опростят процедурите и да се намали административната тежест, проверката на съответствието с изискванията, определени в настоящия регламент, не следва да налага непропорционална тежест върху икономическите оператори или възлагащите органи. Поради това системата за проверка следва да се основава на лична декларация от страна на икономическите оператори. Този подход е в съответствие с общата рамка за обществените поръчки, установена с Директива 2014/24/ЕС, и по-специално с член 59 от нея, в който се предвижда декларация за съответствие, която подлежи на последваща проверка от страна на спечелилия поръчката оферент. Що се отнася до превозните средства, към момента на издаване на сертификата за съответствие съгласно Регламент (ЕС) 2018/858 на Европейския парламент и на Съвета 43 производителите следва да предоставят придружаващ документ, с който се удостоверява, че превозните средства отговарят на съответните изисквания на Съюза за произход. Този документ следва да бъде равностоен на лична декларация и да бъде част от документалните доказателства, доказващи съответствие с изискванията, определени в настоящия регламент.

(27)С цел да се гарантира, че изискванията, установени с настоящия регламент, продължават да бъдат подходящи, дори когато пазарните условия, технологичното развитие и целите на политиката на Съюза в областта на климата и вътрешния пазар продължават да се развиват, Комисията следва да бъде оправомощена да преразглежда изискванията въз основа на обективни критерии и резултати от мониторинга. Когато преценява дали да преразгледа изискванията за произход от Съюза, изискванията за ниски въглеродни емисии или и двете, Комисията следва да вземе предвид промените в съответните законодателни рамки, включително митническото законодателство относно правилата за произход, схемата за търговия с емисии, установена в Директива 2003/87/ЕО, механизма за корекция на въглеродните емисии на границите, установен в Регламент (ЕС) 2023/956, и инструментите за търговска защита.

(28)Инвестициите, включително от чуждестранни субекти, играят решаваща роля за създаването на условия за силен вътрешен пазар и за териториалното сближаване, по-специално чрез насърчаване на иновациите и стимулиране на икономическия растеж в Съюза, което е от съществено значение за неговата конкурентоспособност. При изключителни обстоятелства обаче, особено големите инвестиции с произход от трети държави, които имат много силна пазарна позиция от гледна точка на производствени мощности в световен мащаб, може да породят риск от нарушаване на важни вериги на доставки и за сигурността на нововъзникващите стратегически сектори, които са от особено значение за развитието на вътрешния пазар. Различните условия, прилагани от държавите членки за такива инвестиции, разпокъсват вътрешния пазар, като създават неравностойни условия за инвеститорите, разрешавайки навлизането на инвестиции, които не носят истински предимства за икономиката на Съюза, като същевременно създават значителен риск за развитието и сигурността на доставките в тези сектори и стимулират „регулаторния арбитраж“ от страна на инвеститорите. Разрешаването такива инвестиции да се осъществяват без никакви условия би могло да означава, че създаването на добавена стойност, свързано с избрани стратегически технологии и иновативни производствени дейности, остава извън Съюза, което оказва неблагоприятно въздействие върху сигурността на доставките и технологичното развитие на Съюза в нововъзникващите стратегически сектори. Освен това безусловното излагане на вътрешния пазар на такива големи инвестиции може да постави под въпрос технологичния напредък на Съюза, необходим за неговия двоен преходен и отбранителни способности. Поради това с разпоредбите на настоящия регламент следва да се гарантира, че такива големи инвестиции с произход от трети държави, които имат много силна пазарна позиция, не нарушават сигурността на доставките и икономическата сигурност на Съюза, както и неговия технологичен напредък в нововъзникващите стратегически сектори. Ако такива инвестиции не осигуряват достатъчно участие на Съюза и трансфер на технологии, дългосрочната сигурност на доставките на нововъзникващите стратегически сектори ще бъде възпрепятствана поради липсата на капацитет от страна на Съюза, независимо от държавата, която има значителен дял от съответните глобални доставки. Освен това беше отбелязано, че някои от тези инвестиции не осигуряват пълноценна заетост на работници от Съюза, което застрашава развитието на умения, които са от решаващо значение за развитието на нововъзникващите стратегически сектори на вътрешния пазар.

(29)С цел да се гарантира, че вътрешният пазар продължава да бъде привлекателен за инвестиции и че инвестициите добавят стойност към икономиката и обществото на Съюза, е необходимо да се установят общи условия за преките чуждестранни инвестиции в нововъзникващите стратегически производствени сектори. Тези сектори следва да бъдат производствени сектори с потенциал за иновации, в които субектите на Съюза не са на глобалната граница на иновациите или близо до нея, и, когато е целесъобразно, следва да се гарантират капацитета и участието на Съюза. Хармонизираните критерии следва да се прилагат за чуждестранни инвеститори от трета държава, която притежава над 40 % от световните производствени мощности в нововъзникващи стратегически сектори. За да се гарантира ефективността на разпоредбите на настоящия регламент, Комисията следва да наблюдава световните производствени мощности на тези сектори и да публикува резултатите от наблюдението.

(30)Чуждестранни инвестиции „на зелено“ са налице, когато чуждестранен инвеститор или дъщерно дружество на чуждестранен инвеститор в Съюза създава нови съоръжения или ново предприятие в Съюза. Както чуждестранните инвестиции „на зелено“, така и чуждестранните инвестиции в съществуващи промишлени обекти, следва да попадат в обхвата на настоящия регламент, доколкото те включват придобиване на контрол върху целево предприятие или актив на Съюза, тъй като и двете могат потенциално да повлияят на доброто функциониране на вътрешния пазар.

(31)Прегледът на инвестициите и прилагането на хармонизираните условия следва да се извършва в съответствие с настоящия регламент. Той следва да отчита цялата налична информация и да спазва принципа на пропорционалност. Освен това всички мерки, предприети от националните органи или от Комисията по отношение на прегледа на чуждестранните инвестиции, следва да са в съответствие с правото на Съюза, и по-специално с членове 49 и 63 от ДФЕС.

(32)Следователно разпоредбите на настоящия регламент следва да се прилагат за преки чуждестранни инвестиции в нововъзникващи стратегически сектори в съответствие с праговете, установени с него, независимо от механизма за скрининг, установен с Регламент (ЕС) 2019/452 на Европейския парламент и на Съвета 44 . Освен това разпоредбите на настоящия регламент следва също така да се прилагат, без да се засягат инструментите на правото на Съюза в областта на конкуренцията, включително Регламент (ЕС) 2022/2560 на Европейския парламент и на Съвета 45 и Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета 46 .

(33)Критериите за преки чуждестранни инвестиции следва да обхващат инвестиции в нововъзникващи стратегически сектори в Съюза от инвеститори от трети държави („чуждестранни инвеститори“) в Съюза. Въпреки това може да е необходимо да се включат и инвестиции в Съюза от субекти, които са контролирани, пряко или непряко, от лице или субект от трета държава, независимо от местонахождението на крайния собственик („дъщерно дружество на чуждестранен инвеститор“), тъй като те са еднакво способни да нарушат функционирането на вътрешния пазар, включително сигурността на неговите доставки и икономическата сигурност, поради контрола, упражняван от третата държава със значителен пазарен дял. Следователно инвестиционните органи следва да прилагат инвестиционните критерии, когато те очевидно са необходими за ефективното гарантиране на защитата на обществената сигурност, сигурността на доставките и икономическата сигурност, както и на екологичната устойчивост в Съюза, и когато това е от съществено значение за технологичния напредък на вътрешния пазар за целите на екологичния и цифровия преход и за целите на отбраната. Освен това инвестиционните критерии следва да се прилагат и за да се предотврати заобикалянето на разпоредбите на регламента, когато няма разумно достъпни алтернативни мерки. За да се гарантира пропорционалното прилагане на условията, предписани за инвестициите, направени от дъщерното дружество на чуждестранния инвеститор, Комисията следва да има възможност да направи оценка на уведомлението и да поиска от инвестиционния орган да предпише определени условия. Освен прегледа на преките чуждестранни инвестиции, извършен от дъщерното дружество на чуждестранния инвеститор, установен с настоящия регламент, инвестициите с произход от други държави — членки на Съюза не следва да бъдат обусловени или възпрепятствани.

(34)Необходимо е да се осигури трайна връзка между чуждестранния инвеститор и целевото предприятие в Съюза, независимо дали инвестицията се извършва пряко от чуждестранен инвеститор или чрез субект, установен в Съюза и контролиран от чуждестранен инвеститор. Това обаче не следва да се прилага за придобиването на ценни книжа на дружества, предназначени единствено за финансова инвестиция, без намерение да се оказва влияние върху управлението и контрола на предприятието („портфейлни инвестиции“).

(35)Операциите по преструктуриране в рамките на корпоративна група и инвестициите, направени във финансови институции при прилагането на инструмент за преструктуриране, както и правомощията за обезценяване и преобразуване, следва да не попадат в обхвата на настоящия регламент. Вътрешните преструктурирания следва да бъдат изключени от обхвата на приложение само доколкото те се извършват единствено за целите на вътрешната реорганизация на целево предприятие в Съюза или на корпоративната група, към която принадлежи целево предприятие в Съюза, без да водят до промени в действителния собственик или в контрола на целевото предприятие в Съюза. По-специално вътрешните преструктурирания следва да бъдат изключени, когато те не водят до ситуация, в която нов чуждестранен инвеститор придобива собственост или контрол върху целевото предприятие на Съюза или върху дружество, което пряко или непряко притежава или контролира това целево предприятие на Съюза, когато има увеличение на акциите, притежавани от чуждестранни инвеститори, или когато сделката води до допълнителни права за чуждестранни инвеститори, което може да доведе до промяна в ефективното участие на един или повече чуждестранни инвеститори в управлението или контрола на целевото предприятие на Съюза.

(36)Критериите за преки чуждестранни инвестиции следва да се прилагат само за чуждестранни преки инвестиции в нововъзникващи стратегически сектори, които достигат прагова стойност на инвестицията, която е в състояние да наруши функционирането на вътрешния пазар. Следва да се смята, че праг от 100 млн. евро има потенциала да окаже въздействие върху доброто функциониране на вътрешния пазар в нововъзникващи стратегически сектори. Рискът от такива преки чуждестранни инвестиции, които попадат в обхвата на настоящия регламент, би бил голям за сигурността и екологичната устойчивост на Съюза, като същевременно те няма да създават достатъчно добавена стойност, нито ще гарантират принос на Съюза в инвестициите, подобряване на технологичното развитие на Съюза, заетост на работниците от Съюза и принос за веригите за създаване на стойност на Съюза за вътрешния пазар, без да се спазват хармонизираните условия.

(37)С цел да се осигури ефективното прилагане на настоящия регламент, всяка държава членка следва да определи инвестиционен орган, отговорен за оценяването на условията за инвестиции от чуждестранни субекти в нововъзникващи стратегически сектори. Освен това тя следва да разполага с правните, административните и финансовите ресурси, за да изпълнява задачите си ефективно и независимо, при надлежно отчитане на органите, които вече отговарят за прилагането на Регламент (ЕС) 2019/452.

(38)За да се даде възможност на държавите членки ефективно да идентифицират инвестициите, определени в настоящия регламент, чуждестранните инвеститори следва да уведомяват компетентните органи преди да придобият или да създадат значителни дялове в предприятия или активи в рамките на Съюза. Определянето на праг от 30 % от собствеността или от други права за установяване на контрол както за предприятията, така и за активите, следва да гарантира, че с механизма са обхванати инвестиции, които могат да окажат въздействие върху доброто функциониране на вътрешния пазар.

(39)С цел да се сведе до минимум рискът от заобикаляне чрез фрагментирани или непреки придобивания, когато няколко чуждестранни инвеститори действат съгласувано или когато инвестициите се правят чрез свързани субекти или сложни структури на собственост, техните съответни интереси следва да бъдат обобщени от инвестиционния орган за целите на определяне на стойността на инвестицията и прага за уведомяване. Обобщаване следва да се прилага и за съществуващи дялови участия в едно и също предприятие или актив на Съюза, независимо дали те са преки или непреки, индивидуални или съвместни, за да се гарантира, че последователните трансакции, водещи до значително влияние или контрол, се съобщават надлежно.

(40)С цел да се гарантира участието на Съюза в големи преки чуждестранни инвестиции с произход от трети държави със силна пазарна позиция в световен мащаб, в настоящия регламент следва да се установят ограничения за обхвата на правата на собственост и контрол, които чуждестранните инвеститори могат да придобиват в предприятия и активи на Съюза. Поради това чуждестранните инвеститори не следва, независимо дали пряко или косвено, да учредяват, придобиват, притежават или упражняват права на собственост, които надвишават 49 % от акционерния капитал, правата на глас или равностойните права на собственост в което и да е целево предприятие в Съюза, нито да учредяват или да получават равностойни права на собственост, на ползване на лизинг или други права за предоставяне на контрол върху актив на Съюза.

(41)С цел да се гарантира сътрудничеството между чуждестранните инвеститори и субектите на Съюза в нововъзникващи стратегически сектори, като същевременно се осигури достатъчно участие на партньорите на Съюза, следва да бъдат предписани изисквания за съвместни предприятия, които следва да включват договорни споразумения. В съвместното предприятие чуждестранният инвеститор не следва да притежава повече от 49 % от акционерния капитал, правата на глас или равностойните права на собственост, или други права за предоставяне на контрол в които и да е субекти на Съюза, участващи в съвместното предприятие. Това условие следва също така да допринесе за стратегическата автономност на Съюза и да гарантира добавена стойност за вътрешния пазар.

(42)Необходимо е да се направи оценка, като част от условията за одобрение на пряка чуждестранна инвестиция, дали трансферът на технологии може да допринесе за постигане на целите на настоящия регламент. За тази цел чуждестранните инвеститори следва да бъдат насърчавани да предоставят лиценз на целевото предприятие в Съюза, съвместното предприятие или правния субект, който придобива или притежава актива на Съюза, за съответните права върху интелектуалната собственост и ноу-хау, които са необходими за извършване на съответната икономическа дейност в контекста на преките чуждестранни инвестиции. Следователно чуждестранният инвеститор следва да предостави подходящо лицензионно споразумение за интелектуална собственост на целевото предприятие в Съюза, на съвместното предприятие или на правния субект, който придобива или притежава актива на Съюза. Обхватът и условията на тези споразумения, например точните права върху интелектуалната собственост, изключителният характер на лиценза, срокът на действие на лиценза или мерките за опазване на поверителността, следва да се прилагат за обстоятелствата и целта, преследвана съгласно настоящия регламент, и за съответната инвестиция. Чуждестранният инвеститор следва да се ангажира с предоставянето на съответните лицензи за права върху интелектуалната собственост и за притежаваното от него ноу-хау, изисквани за съответната стопанска дейност. Това би могло да се постигне чрез предоставяне на описание на основните аспекти на възможните лицензионни споразумения на Инвестиционния орган при условия на поверителност.

(43)Когато целевото предприятие в Съюза или правният субект, който придобива или притежава актива на Съюза, притежава права върху интелектуалната собственост върху изобретение, произведение или друг актив, които подлежат на защита на интелектуалната собственост преди извършване на чуждестранната инвестиция, тези права върху интелектуалната собственост следва да останат изцяло и изключително под контрола на целевото предприятие в Съюза или на правния субект, който придобива или притежава актива на Съюза. Чуждестранният инвеститор не следва да претендира за каквото и да е право върху интелектуалната собственост, нито да извършва каквато и да е дейност, която би засегнала способността на целевото предприятие в Съюза или на правния субект, който придобива или притежава актива на Съюза, да притежава и да упражнява правата върху интелектуалната собственост върху своите изобретения, произведения, търговски марки, дизайни или друг съответен актив, получени преди извършване на чуждестранната инвестиция. Когато дадено изобретение, произведение или друг актив, които подлежат на защита на интелектуалната собственост, са резултат от съвместна работа между целевото предприятие в Съюза или правния субект, който придобива или притежава актива на Съюза, и чуждестранния инвеститор или в резултат на съвместното предприятие, правата върху интелектуалната собственост следва да се притежават съвместно от чуждестранния инвеститор и целевото предприятие в Съюза или правния субект, който придобива или притежава актива на Съюза, в зависимост от обстоятелствата. Доколкото е възможно, условията, придружаващи съсобствеността върху правата върху интелектуалната собственост, следва да бъдат определени и съобщени на инвестиционния орган преди одобрението на преките чуждестранни инвестиции. Тези условия следва да включват разяснения относно възможността един съсобственик да предоставя лиценз и да започва производства за установяване на нарушение, както и финансови споразумения за подаване на заявки за права върху интелектуална собственост и регистрирането им и за лицензионни споразумения. В случай на съвместно предприятие без правосубектност на инвестиционния орган следва да се предоставят разяснения относно правата върху интелектуалната собственост.

(44)Необходимо е да се гарантира, че експертният опит на чуждестранните инвеститори по отношение на големите преки чуждестранни инвестиции, попадащи в обхвата на настоящия регламент, следва да допринесе за подобряване на технологичното развитие на Съюза както в целевото предприятие в Съюза, съвместното предприятие или правния субект, който придобива или притежава актива на Съюза, така и извън тях. За тази цел чуждестранните инвеститори следва да инвестират в проекти за научноизследователска и развойна дейност, които трябва да бъдат изпълнени в рамките на Съюза, като същевременно се гарантира, че Съюзът ще се възползва от постигнатите резултати. Следователно е необходимо да се направи оценка, като част от условията, които трябва да се вземат предвид при одобряване на пряка чуждестранна инвестиция, дали инвестициите за научноизследователска и развойна дейност на чуждестранните инвеститори са подходящи за постигане на тази цел. Такива инвестиции биха могли да бъдат насочени към научноизследователски институции, установени в Съюза, включително в контекста на съвместни проекти с целевото предприятие в Съюза, съвместното предприятие или правния субект, който придобива или притежава актива на Съюза. Тези инвестиции могат да бъдат направени и в рамките на целевото предприятие в Съюза, съвместното предприятие или правния субект, който придобива или притежава актива на Съюза, за разработване или изпълнение на специфични научноизследователски и развойни дейности. Тези инвестиции биха могли включват и обучение на работници на Съюза или пряка или непряка финансова подкрепа за проекти за научноизследователска и развойна дейност в рамките на целевото предприятие в Съюза, съвместното предприятие или правния субект, който придобива или притежава актива на Съюза. Всяка оценка, извършена във връзка с инвестиции в проекти за научноизследователска и развойна дейност, които трябва да бъдат изпълнени в рамките на Съюза, следва да не засяга инструментите на правото на Съюза в областта на конкуренцията, включително регламенти (ЕС) 2022/2560 и (ЕО) № 139/2004.

(45)За да се насърчи устойчивото интегриране на инвестициите на чуждестранни субекти на вътрешния пазар и развитието на умения в нововъзникващи стратегически сектори, както и за да се осигури пълноценен социален принос на мястото на инвестицията, в тези инвестиции следва да бъдат ангажирани част от работниците на Съюза и следва да се предвидят подходящи мерки за обучение и изграждане на капацитет, включващи доставчици на образование и обучение, както и социални партньори. Чуждестранният инвеститор следва да гарантира, че праговете, установени в настоящия регламент, са изпълнени за всички категории работна сила, включително за оперативните, техническите, надзорните и управленските длъжности.

(46)За да се укрепи промишленият потенциал на нововъзникващите стратегически сектори и да се интегрират преките чуждестранни инвестиции в промишлената екосистема на Съюза, определена част от произведените в Съюза суровини следва да бъде включена в продуктите, пуснати на пазара на Съюза чрез такива инвестиции.

(47)За да се гарантира, че преките чуждестранни инвестиции отговарят на поне 4 от 6-те условия, установени с настоящия регламент, компетентният инвестиционен орган следва да разгледа всяко уведомление и да издаде мотивирано решение за одобряването или отхвърлянето му. Инвестиционните органи следва да установят изпълнението на условията или, според случая, намерението на чуждестранния инвеститор да изпълни условията. Такива инвестиции не следва да се осъществяват без изричното одобрение на инвестиционния орган. Следователно чуждестранните инвеститори следва да спазват набор от условия, преди да започнат своята икономическа дейност по отношение на съответната пряка чуждестранна инвестиция. Инвестиционните органи следва да вземат решение в срок, който да гарантира както процесуалната ефективност, така и правната сигурност. Когато това е оправдано от сложността на случая или от необходимостта от допълнителна информация, този срок може да бъде удължен по основателни и надлежно обосновани причини.

(48)Държавите членки следва да съобщават на Комисията за получените уведомления, за да се даде възможност на Комисията да наблюдава ефективно инвестиционната среда и да осигури хармонизирана инвестиционна рамка в рамките на вътрешния пазар.

(49)С цел да се гарантира хоризонталното прилагане на настоящия регламент на вътрешния пазар, Комисията следва да може да предостави становище относно това дали инвестицията отговаря на условията, определени в настоящия регламент. Това становище следва да бъде предоставено на разположение на обществеността. Ако при вземане на своето решение инвестиционният орган възнамерява да се отклони от становището на Комисията, той следва да удължи процеса на одобрение с два допълнителни месеца, за да оцени правилно аргументите на Комисията. Когато вземат решение, държавите членки следва да обосноват начина, по който са взели предвид становището на Комисията.

(50)С цел да се гарантира хоризонталното прилагане на настоящия регламент относно единния пазар, Комисията следва да може да извършва преглед на преките чуждестранни инвестиции по собствена инициатива или по инициатива на държава членка, засегната от пряката чуждестранна инвестиция. Такъв следва да бъде по-специално случаят с инвестициите, при които са засегнати няколко държави членки, както и инвестициите с висока стойност и инвестициите с особено стратегическо значение за Съюза поради тяхното въздействие върху единния пазар.

(51)Инвестиционните органи следва не само да гарантират спазването на условията към момента на уведомяването за преките чуждестранни инвестиции, но и по време на цялата си дейност, според случая, за да се гарантира, че ползите от преките чуждестранни инвестиции са максимални на вътрешния пазар.

(52)С цел да се гарантира, че критериите за преки чуждестранни инвестиции за нововъзникващите стратегически сектори продължават да бъдат подходящи, дори когато пазарните условия, технологичното развитие и целите на политиката на Съюза в областта на конкурентоспособността продължават да се развиват, Комисията следва да наблюдава световните тенденции в производството на стратегическите сектори и да бъде оправомощена да приема актове за изпълнение за налагане на критерии за чуждестранни инвестиции на допълнителни стратегически сектори. Комисията следва да оцени по-специално праговата стойност, както и дали всички инвестиционни критерии, посочени в настоящия регламент, са подходящи и необходими за постигане на целите му.

(53)Клъстеризацията на промишлените дейности може да допринесе съществено за постигане на целите на настоящия регламент и за укрепване на някои стратегически сектори на вътрешния пазар. Поради това е целесъобразно да се насърчи развитието на зони за ускоряване на промишленото производство. Тези зони следва да бъдат ограничени по географски обхват, за да се насърчи промишлената симбиоза. При определянето на зоните държавите членки следва, в сътрудничество с регионалните органи, когато е целесъобразно, да вземат предвид промишленото производство (по-специално за някои стратегически сектори) и общото равнище на развитие на своите региони, като обръщат внимание на по-слабо развитите региони и на тези в преход. Освен това, в подкрепа на устойчивостта, стратегическата автономност и конкурентоспособността на промишлената база на Съюза, определянето на зони за ускоряване на промишленото производство следва да се съобрази със стратегическите проекти и с други инициативи на Съюза, като например долини за ускорено внедряване на нулеви нетни емисии.

(54)С мерките за ускоряване на промишлеността в зоните за ускоряване на промишленото производство следва да се търсят подходящи полезни взаимодействия с други инициативи на Съюза, включително стратегически проекти, признати в законодателството на Съюза, долини за ускорено внедряване на нулеви нетни емисии и възможности за финансиране от Съюза, за да се съгласуват стратегическите приоритети на вътрешния пазар и да се извлекат ползи за промишлените инсталации, които са от жизненоважно значение за стратегическата автономност и конкурентоспособност на Съюза. Тези ползи следва да се прилагат и за предприятия, получили печат за конкурентоспособност съгласно Регламент (ЕС) XXXX /[XX  47 (Европейски фонд за конкурентоспособност), освен ако не са изрично изключени от държавата членка.

(55)За да се даде възможност за адекватно снабдяване със суровини от критично значение на проекти в зоните за ускоряване, Европейският съвет за суровините от критично значение, създаден с член 35 от Регламент (ЕС) 2024/1252, следва да предостави платформа за обмен на информация относно затрудненията във веригата на доставки, свързани с критичните суровини, в зоните за ускоряване. Проектите в съответните зони следва да могат да се възползват от механизма за съвместно закупуване, установен в член 25 от Регламент (ЕС) 2024/1252, за да обединят търсенето си на стратегически суровини и да увеличат тежестта си при водене на преговори с потенциални продавачи, особено когато в тях участват малки или средни предприятия (МСП) и малки дружества със средна пазарна капитализация (МПСПК).

(56)Достатъчните и навременни енергийни доставки към зоните за ускоряване на промишленото производство представлява основно благоприятстващо условие за ефективното им разгръщане и за развитието на производствените дейности. Надеждната и точна информация за бъдещото търсене на енергия допринася за развитието на мрежата по икономически ефективен начин. Следователно държавите членки следва да изготвят анализ за всяка зона за ускоряване, като определят нейните бъдещи енергийни нужди. Този анализ следва да служи за целите на предоставянето на информация за планирането на националната мрежа, като по този начин се допринася за целенасочени инвестиции в мрежата инвестиции с предвидено увеличено натоварване в бъдещи периоди и за по-бързо присъединяване към енергийната мрежа за зоната на ускоряване. При определянето на обхвата държавите членки следва да вземат предвид наличието на съответната транспортна и мрежова инфраструктура. Резултатите от тези оценки следва да бъдат отразени в националните планове за развитие на мрежата, за да се обхванат по подходящ начин бъдещите точки на търсенето на енергия при предстоящото планиране на мрежата.

(57)Когато се създават зони за ускоряване на промишленото производство, тяхното определяне следва да съответства на потенциала за достъп или организиране на възможности за образование и обучение, за да се гарантира наличието на квалифицирана работна ръка.

(58)За да се насърчи развитието на зони за ускоряване на промишленото производство и да се ускорят процедурите за издаване на разрешения, необходими за промишлените дейности в тези зони, държавите членки следва да създадат агрегирано базово разрешение, в което са отразени специфичните характеристики на всяка определена зона за ускоряване на промишленото производство, и което е съобразено със сектора на промишленото производство или със сектори, които ще бъдат разгърнати в него. Това агрегирано базово разрешение, издадено от публичните органи, следва да обхваща разрешенията, които обичайно се изискват за такива дейности в зоната, с изключение на тези разрешения, които са специфични за дадена инсталация, например разрешенията, които се изискват съгласно Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета 48 , и разрешението за присъединяване към мрежата. Поради това от организаторите на проекти следва да се изисква да получават допълнителни разрешения само за дейности, които не са обхванати от агрегираното базово разрешение, както и екологични оценки, когато е необходимо. В случай на дейности, които потенциално засягат защитени зони на Съюза и защитени на национално равнище зони, съответните разрешения следва да се предоставят само след като се гарантира, че дейностите са съвместими с целите за опазване на тези зони. Такъв подход следва значително да ускори процедурите за издаване на разрешения и да намали свързаната с тях административна тежест, като същевременно се запазва високо равнище на екологичните стандарти.

(59)С цел да се създаде рамка за гарантиране на стратегическата автономност и икономическата сигурност на Съюза чрез достъп до сигурни, устойчиви и стабилни доставки на съответните промишлени продукти, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС във връзка с промените в списъка на трети държави, чието съдържание не се третира като равностойно на произход от Съюза, въвеждането или изменението на изискванията за произход от Съюза и за ниски въглеродни емисии, включително за допълнителни технологии за нулеви нетни емисии и за продукти и услуги, изброени в приложения II и III, за определяне на мерки на равнището на Съюза по отношение на търсенето на продукти на химическата промишленост, като се вземат предвид, наред с другото, препоръките на Алианса за химикали от критично значение, разширяването на критериите за преки чуждестранни инвестиции за допълнителни нововъзникващи стратегически сектори и определянето на общи процедурни правила за критериите за преки чуждестранни инвестиции и за установяване на системи за класификация на продуктите въз основа на интензитета на емисиите на парникови газове. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество 49 . По-специално с цел осигуряване на равно участие в подготовката на делегираните актове Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като експертите им получават редовно достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(60)За да се гарантират еднакви условия за изпълнение на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия по отношение на определянето на метода за изчисляване на дела на количеството на продуктите и компонентите с произход от Съюза и за проверка на спазването на условията, определени в член 15. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) №182/2011 на Европейския парламент и на Съвета 50 .

(61)Комисията следва да направи оценка на настоящия регламент въз основа на информацията, предоставена от държавите членки. Съгласно точка 22 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г. тази оценка следва да се извършва въз основа на петте критерия — ефикасност, ефективност, целесъобразност, съгласуваност и добавена стойност от Съюза. Тя следва да служи и като основа за оценките на въздействието на евентуални бъдещи мерки.

(62)За да се гарантира спазването на задълженията, определени в настоящия регламент, държавите членки следва да предвидят налагането на санкции на предприятията, които не спазват задълженията си. Такива санкции не следва да се влияят конкретните изисквания за налагане на санкции, установени с настоящия регламент, например за преки чуждестранни инвестиции, и следва да ги допълват. Поради това е необходимо държавите членки да предвидят ефективни, пропорционални и възпиращи санкции в националното си законодателство за нарушения на настоящия регламент. Необходимо е също така държавите членки да гарантират, че организаторите на проекти имат достъп, когато е целесъобразно, до административен или съдебен контрол в съответствие с националното право.

(63)При преразглеждането на настоящия регламент Комисията следва да оцени необходимостта от изменение на разпоредбите, включени в глави III и IV. По-специално тя следва да обмисли въвеждането на целеви изисквания за произход от Съюза в транспортните сектори, които са от решаващо значение за икономическата сигурност на Съюза, по-специално строителството на плавателни съдове и строителството на железопътен подвижен състав. Комисията следва също така да обмисли въвеждането на засилени процедури за преглед на преките чуждестранни инвестиции за въздухоплавателни продукти и части.

(64)В Регламент (ЕС) 2018/1724 на Европейския парламент и на Съвета 51 , с който бе създадена единната цифрова платформа, се съдържат общи правила за предоставянето по интернет на информация, процедури и услуги за оказване на помощ, свързани с функционирането на вътрешния пазар. За да се даде възможност на предприятията и организаторите на проекти в областта на преработвателната промишленост, включително на трансгранични проекти, да се възползват пряко от предимствата на вътрешния пазар, без да понасят ненужна допълнителна административна тежест, информацията, която трябва да бъде представена на всички съответни органи като част от процеса на издаване на разрешения съгласно настоящия регламент, е посочената в приложение I към Регламент (ЕС) 2018/1724. Съответните процедури са включени в приложение II към посочения регламент, за да се гарантира, че организаторите на проекти могат да се възползват изцяло от онлайн процедурите и от услугите на техническата система, основана на принципа на еднократност. По-специално, организаторите на проекти в преработвателната промишленост следва да могат да имат пълен достъп и да извършат всяка процедура, свързана с процеса на издаване на разрешения онлайн, в съответствие с член 6, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/1724 и приложение II към посочения регламент. Поради това Регламент (ЕС) 2018/1724 следва да бъде съответно изменен.

(65)С Регламент (ЕС) 2024/1735 се въвеждат изисквания за устойчивост за редица крайни продукт в областта на технологиите за нулеви нетни емисии. Тези изисквания са насочени към намаляване на зависимостта от доставките от отделни трети държави, но не са достатъчни, за да се даде възможност на промишлеността на Съюза да увеличи потенциала на вътрешния пазар, и крият риск от заобикаляне. Следователно за да се отговори на тези предизвикателства, законодателната рамка следва да гарантира необходимостта от привличане и задържане на технологично ноу-хау в рамките на Съюза чрез целенасочена допълнителна намеса.

(66)Разпоредбите за възлагане на обществени поръчки, установени в настоящия регламент, следва да се основават на разпоредбите на Регламент (ЕС) 2024/1735 относно устойчивостта и да ги допълват, като въвеждат допълнителни изисквания за системите за акумулиране на енергия с батерии, технологиите за слънчева фотоволтаична енергия, термопомпите, технологии за вятърна енергия от уредби, разположени на сушата или в морето, електролизьорите и технологиите за енергия от ядрено делене. Такива допълнителни изисквания следва да гарантират, че определен дял от продуктите и техните основни специфични компоненти са с произход от Съюза. Този подход следва да осигури достатъчна диверсификация, като същевременно укрепи стратегическите производствени мощности и технологичния суверенитет в рамките на Съюза. Системата за проверка на съответствието с изискванията следва да ограничи административната тежест и да бъде съобразена с общата практика за възлагане на обществени поръчки, както и със съществуващата система за проверка на съответствието по Регламент (ЕС) 2024/1735. Поради това тя следва да разчита на лична декларация от страна на икономическите оператори.

(67)Освен допълването на разпоредбите за възлагане на обществени поръчки на Регламент (ЕС) 2024/1735, с настоящия регламент те следва също така да бъдат изменени, за да се осигури по-голяма правна сигурност. Обхватът на член 25 от Регламент (ЕС) 2024/1735 следва да бъде ограничен до технологиите за нулеви нетни емисии, за които се очаква да се проведат съответните мащабни обществени поръчки, което ще направи разпоредбата по-ясна.

(68)В съответствие със същата цел на политиката, преследвана по отношение на търговете за енергия от възобновяеми източници съгласно Регламент (ЕС) 2024/1735, с настоящия регламент следва да се разшири обхватът на допълнителните изисквания за произход от Съюза, така че да се обхванат търговете за енергия от възобновяеми източници за някои технологии за енергия от възобновяеми източници, за да се допринесе за укрепване на промишлената база на Съюза и за гарантиране на устойчивостта на веригите на доставки на технологии с нулеви нетни емисии. За да се отразят специфичните характеристики на търговете за енергия от възобновяеми източници, допълнителните изисквания следва да се прилагат за технологиите за нулеви нетни емисии, които са най-подходящи в контекста на търговете, а именно системите за акумулиране на енергия с батерии, технологиите за слънчева фотоволтаична енергия, електролизьорите, както и технологиите за вятърна енергия от уредби, разположени на сушата или в морето. Когато за търговете се прилагат изисквания за произход от Съюза, за тях не следва да се прилагат други разпоредби, с които се определят сходни изисквания за схемите за публично подпомагане.

(69)За да се засили ефективността на рамката и за да се отразят неотдавнашното увеличение на геополитическите рискове и нарушенията на световния пазар, следва да се увеличи делът на търговете, обхванати от изискванията, и да се установи по-висок праг на разходите за неприлагане тези изисквания. С това следва да се предотврати и прекомерното използване на освобождавания и да се предостави ефективен стимул за увеличаване на производството в Съюза на технологии за енергия от възобновяеми източници.

(70)Предприятията и домакинствата са съществена част от търсенето на технологии с нулеви нетни емисии в Съюза. Схемите за публично подпомагане, предназначени да подкрепят потребителското търсене на такива продукти, са важни инструменти за укрепване на икономическата сигурност на Съюза и за ускоряване на екологичния преход. За да се доразвият разпоредбите на Регламент (ЕС) 2024/1735 относно устойчивостта, е необходимо те да се допълнят, като се въведат допълнителни изисквания за системите за акумулиране на енергия с батерии, технологиите за слънчева фотоволтаична енергия и термопомпите. Такива допълнителни изисквания следва да гарантират, че някои основни специфични компоненти и в някои случаи целият краен продукт са с произход от Съюза. Този подход е съобразен с общата цел на схемите за подпомагане за насърчаване на социално желаните резултати с оглед на постигането на напредък по отношение на амбициите на Европейския стълб на социалните права, както и на целите в областта на околната среда и климата. Освен това той следва да осигури достатъчна диверсификация, като същевременно укрепва стратегическите производствени мощности и технологичния суверенитет в рамките на Съюза. Публичните органи, които отговарят за схемите за подпомагане, следва да имат възможност или да обвържат допустимостта на схемата с изпълнението на изискванията, или да предоставят допълнителна финансова компенсация, когато изискванията са изпълнени. Във втория случай допълнителната финансова компенсация следва да има стимулиращ ефект. При наличие обаче на държавна помощ, допълнителната финансова компенсация не следва да надвишава приложимия максимален интензитет на помощта.

(71)Цифровите технологии продължават да променят начина, по който генерираме, разпространяваме и консумираме енергия. Такъв напредък в цифровото развитие, макар и да предоставя безпрецедентни възможности, въведе и сложност и взаимозависимост в рамките на съвременните енергийни системи, които сега са податливи на нарастващ набор от киберзаплахи. Интегрирането на цифровите технологии в енергийните системи увеличава повърхността, уязвима за атаки, от страна на злонамерени участници, които могат да използват уязвимостите, за да нарушат дейността, да откраднат чувствителни данни или да манипулират енергийните пазари. Такива смущения не само застрашават сигурността и стабилността на нашата енергийна инфраструктура и непрекъснатите енергийни доставки, но имат и каскадни ефекти върху всички сектори на икономиката, които разчитат на стабилни енергийни суровини. Освен това смущенията в енергийната система биха могли да подкопаят доверието на инвеститорите и да възпрат инвестициите в съществени усилия за модернизация и декарбонизация. Следователно защитата на киберсигурността на тези системи е от първостепенно значение за гарантиране на икономическата сигурност, поддържане на доверието и насърчаване на устойчивостта срещу бъдещи предизвикателства.

(72)За да се гарантира високо ниво на киберсигурност, е необходимо да се попречи на високорисковите доставчици, определени в съответствие с [предложението за преразгледан Акт за киберсигурността], да доставят критични компоненти на оферентите в търгове за енергия от възобновяеми източници и на оферентите в процедури за възлагане на обществени поръчки, както и крайни продукти, подкрепяни от правителствена намеса в обхвата на настоящия регламент.

(73)Освен това разпоредбите относно киберсигурността в член 26 от Регламент (ЕС) 2024/1735 следва да се прилагат не само за 30 % от количеството, продавано на търг годишно от всяка държава членка, но и за всички търгове за енергия от възобновяеми източници, с оглед на факта, че киберсигурността е от съществено значение за стабилността и целостта на енергийната система на Съюза като цяло. Пропуск дори само в един елемент от киберсигурността на дадена енергийна система може да застраши стабилността на цялата система. В допълнение към високото ниво на киберсигурност, гарантирано в критичните сектори с Директива (ЕС) 2022/2555, и в продуктите с цифрови елементи съгласно Регламент (ЕС) 2024/2847, разширяването на обхвата на изискванията за киберсигурност на Регламент (ЕС) 2024/1735 към всички търгове за енергия от възобновяеми източници следва допълнително да намали уязвимостта на енергийната система на Съюза и да допринесе за осигуряване на енергийна и икономическа стабилност.

(74)Прилагането на изискванията за произход от Съюза и за киберсигурността за технологии с нулеви нетни емисии следва да допълва изискванията относно устойчивостта и издържливостта, определени в Регламент (ЕС) 2024/1735. Поради това те следва да бъдат включени в посочения регламент, за да се осигури съгласуваност и да се опрости прилагането им от страна на съответните органи.

(75)В съответствие с мерките за възлагане на обществени поръчки, търгове и схеми за публично подпомагане настоящият регламент следва също така да допълни Регламент (ЕС) 2024/1735 с изисквания за произход от Съюза, за да подпомогне държавите членки при изграждането на атомни електроцентрали и при производството на електролизьори за водород. За да се гарантира дългосрочният суверенитет на Съюза, енергийната сигурност и устойчивостта на сектора, от съществено значение е новите атомни електроцентрали, както големите реактори, така и малките модулни реактори, да дават приоритет на технологиите и компонентите, доставени от Съюза, във възможно най-голяма степен, като същевременно се поддържат най-високите стандарти за качество. Подобна стратегия не само ще повиши вътрешния капацитет, но и ще позиционира Съюза като надежден, конкурентен играч на световния ядрен пазар. С цел обаче да се предотвратят рисковете, свързани с технологичното закрепостяване, изискванията за произход от Съюза за атомните електроцентрали следва да се прилагат само за нови сгради, с изключение на ремонтни работи и удължаване на експлоатационните срокове на съществуващите атомни електроцентрали.

(76)Поради това Регламент (ЕС) 2024/1735 следва да бъде съответно изменен.

(77)Водородът е ключов енергоносител за енергийния преход в много промишлени приложения и е от основно значение за стимулиране на прехода към по-чисти енергийни системи. От съществено значение за приспособяването към внедряваните в Съюза електролизьори с гигаватови мощности е наличието на съгласувана, усъвършенствана поддържаща система.

(78)Когато съгласно изискванията за произход от Съюза определен брой компоненти следва да са с произход от Съюза, без да се посочва кои точно, изборът следва да бъде направен по преценка на икономическите оператори. Това гарантира достатъчна конкуренция между доставчиците на необходимите компоненти и дава възможност на икономическите оператори да направят най-икономически ефективния избор, като прилагат изискванията.

(79)С Регламент (ЕС) 2024/3110 на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове за установяване на изисквания за етикетиране за екологична устойчивост по отношение на конкретни категории продукти и фамилии строителни продукти, при условие че продуктът обикновено се избира от потребители и като цяло няма много различни експлоатационни показатели за екологичност през жизнения си цикъл, в зависимост от неговото монтиране. Тези строги условия следва да бъдат премахнати, за да може Комисията да определи изисквания за етикетирането на строителните продукти въз основа на въглеродния им интензитет, включително за продуктите, които обикновено не се продават на крайни потребители. Поради това Регламент (ЕС) 2024/3110 следва да бъде съответно изменен.

(80)Доколкото някоя от мерките, предвидени в настоящия регламент, представлява държавна помощ, разпоредбите относно тези мерки не засягат прилагането на членове 107 и 108 от ДФЕС.

(81)Доколкото целта на настоящия регламент, а именно да се подпомогне устойчивото и декарбонизирано промишлено производство, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата или последиците от действието може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I 
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1
Предмет и приложно поле 

1.С настоящия регламент се цели подобряване на функционирането на вътрешния пазар чрез създаване на рамка, която да способства за развитието, конкурентоспособността и устойчивостта на производствения сектор на Съюза, с акцент върху избрани стратегически сектори, като същевременно се преследва целта на Съюза в областта на климата, икономическата сигурност и създаването, запазването и прехода към висококачествени работни места.

2.За да се постигне общата цел, посочена в параграф 1, с настоящия регламент се установяват мерки, които имат за цел:

а)ускоряване на процедурите за издаване на разрешения за проекти в областта на промишленото производство, включително проекти за декарбонизация в енергоемки отрасли;

б)създаване на водещ пазар за определени продукти в стратегически сектори чрез определяне на изисквания за произход от Съюза, изисквания за ниски въглеродни емисии или и двете групи изисквания в контекста на възлагането на обществени поръчки и на схемите за публично подпомагане;

в)определяне на условия за преки чуждестранни инвестиции в нововъзникващи стратегически сектори;

г)определяне от държавите членки на зони за ускоряване на промишленото производство с цел стимулиране на промишлените дейности.

Член 2
Цел за индустриализация 

Съюзът и държавите членки се стремят да гарантират, че до 2035 г. преработвателната промишленост на Съюза ще представлява поне 20 % от брутния вътрешен продукт на Съюза.

Член 3
Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

1)„проект в областта на промишленото производство“ означава изграждането, преобразуването или разширяването на промишлен обект, предназначен за извършване на икономическа дейност, класифицирана в код по NACE C (Преработваща промишленост), с изключение на дейностите с код по NACE C12;

2)„енергоемки отрасли“ означава отраслите, изброени в точка 1 от приложение I;

3)„проекти за декарбонизация в енергоемки отрасли“ означава изграждането или преобразуването на търговска инсталация от енергоемка стопанска дейност, съгласно определението в член 17, параграф 1, буква а) от Директива 2003/96/ЕО 52 , в енергоемките отрасли, посочени в точка 1 от приложение I към настоящия регламент, с които се намаляват значително и трайно нивата на емисиите на еквивалент на CO2 от промишлените процеси до степен, която е технически осъществима;

4)„процедура за издаване на разрешения“ означава процес, който обхваща всички съответни разрешения за изграждане, разширяване, преобразуване и експлоатация на проекти в областта на промишленото производство, включително разрешения за строителство, за химикали и за присъединяване към мрежата, съгласно определението в член 1 от [Предложението за директива за изменение на директиви (ЕС) 2018/2001, (ЕС) 2019/944 и (ЕС) 2024/1788 относно ускоряването на процедурите за издаване на разрешения] 53 и екологичните оценки и разрешения, когато такива се изискват, а също и всички заявления и процедури — от потвърждаването, че заявлението е пълно, до уведомяването за цялостното решение относно резултата от процедурата;

5)„цялостно решение“ означава решението или поредицата от решения на компетентен орган или компетентни органи на държава членка за определяне дали организаторът на даден проект е оправомощен да изгражда, разширява, преобразува и експлоатира проект в областта на промишленото производство;

6)„договор“ означава договор за обществена поръчка съгласно определението в член 2, параграф 1, точка 5 от Директива 2014/24/ЕС 54 , поръчки за доставка, строителство и услуги съгласно определението в член 2, точка 1 от Директива 2014/25/ЕС 55 , както и за концесии съгласно определението в член 5, точка 1 от Директива 2014/23/ЕС;

7)„възлагащи органи“ означава възлагащ орган съгласно определението в член 6 от Директива 2014/23/ЕС, член 2, параграф 1, точка 1 от Директива 2014/24/ЕС и член 3 от Директива 2014/25/ЕС;

8)„възложител“ означава възложител съгласно определението в член 7 от Директива 2014/23/ЕС и член 4 от Директива 2014/25/ЕС;

9)„икономически оператор“ означава производителят, упълномощеният представител, вносителят, дистрибуторът, търговецът и доставчикът на услуги за обработка на поръчки, а за целите на процедурите за възлагане на обществени поръчки — икономически оператор съгласно определението в член 5, точка 2 от Директива 2014/23/ЕС, член 2, параграф 1, точка 10 от Директива 2014/24/ЕС и член 2, точка 6 от Директива 2014/25/ЕС;

10)„процедура за възлагане на обществена поръчка“ означава някоя от следните процедури:

а)процедура за възлагане на концесия за строителство или услуги, попадаща в обхвата на Директива 2014/23/ЕС;

б)всеки вид процедура за възлагане, попадаща в обхвата на Директива 2014/24/ЕС — за сключването на договор за обществена поръчка, или на Директива 2014/25/ЕС — за сключването на договор за доставка, строителство и услуги;

11)„интензитет на емисиите на парникови газове“ означава емисиите (измерени в tCO2eq), отделени по време на производството на промишлените продукти, посочени в член 10, параграф 2;

12)„производител“ означава всяко физическо или юридическо лице, което произвежда продукт или което възлага проектирането или производството на продукт и предлага този продукт на пазара със своето име или търговска марка;

13)„граници на системата“ означава групата от химични или физични процеси, включени в изчислението на интензитета на емисиите на парникови газове при производството на продуктите;

14)„прекурсор“ означава всеки входящ материал в производствен процес, който е част от границите на системата;

15)„химическа промишленост“ означава дейности, класифицирани в NACE Rev. 2 под код C20 (Производство на химични продукти), извършвани от производители, установени в Съюза;

16)„устойчиви източници на въглерод“ означава биомаса, която отговаря на критериите за устойчивост, определени в член 29 от Директива (ЕС) 2018/2001, отпадъци и въглерод от процеса на улавяне на въглеродни емисии;

17)„вещество“ означава вещество съгласно определението в член 2, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 1272/2008;

18)„смес“ означава смес или разтвор съгласно определението в член 2, точка 8 от Регламент (ЕО) № 1272/2008;

19)„предоставяне на пазара“ означава всяка доставка на продукт за дистрибуция, потребление или използване на пазара на Съюза в рамките на търговска дейност, срещу заплащане или безплатно;

20)„превозно средство с горивни елементи“ или „FCV“ означава превозно средство със силово задвижване, което включва единствено преобразуватели на енергия, преобразуващи химическа енергия (входяща) в електрическа енергия (изходяща) или обратно, и електрически машини като преобразуватели на енергия на задвижване;

21)„моторно превозно средство“ означава моторни превозни средства от категории M и N съгласно определението в член 4, параграф 1, букви а) и б) от Регламент (ЕС) 2018/858 на Европейския парламент и на Съвета 56 ;

22)„хибридно електрическо превозно средство с външно зареждане“ или „OVC-HEV“ означава превозно средство със силово задвижване, което включва най-малко две различни категории преобразуватели на енергията на задвижване, при което един от преобразувателите на енергията на задвижване е електрически агрегат, който може да се зарежда от външен източник;

23)„изцяло електрическо превозно средство“ или „PEV“ е превозно средство със силово задвижване, което включва единствено електрически агрегати като преобразуватели на енергия и презаредима система за натрупване на енергия като система за акумулиране на енергия на задвижване; 

24)„основни специфични компоненти“ означава основните специфични компоненти, посочени в приложението към Регламент за изпълнение 2025/1178 на Комисията 57 ;

25)„тягова акумулаторна батерия на превозно средство“ означава акумулаторна батерия за електрически превозни средства, която е специално проектирана да осигурява електрическа енергия за тяга съгласно определението в член 3, параграф 14 от Регламент (ЕС) 2023/1542 58 ;

26)„компоненти на системата на електрическото силово задвижване“ означава силова електроника, електродвигатели за задвижване на транспортни средства и електрозадвижващи мостове и техните компоненти, ротори и статори;

27)„основни електронни системи“ означава усъвършенствани системи за подпомагане на водача (включително лидари, радари, датчици, камери, електронни блокове за управление и интеграционни платформи), централни изчислителни възли, системи за безжичен достъп, информационно-развлекателни системи и електроника на шасито;

28)„компонент на превозно средство“ означава всяка част от превозно средство, включително преработен материал;

29)„сглобен“ препраща към процеса на окончателно сглобяване на превозното средство;

30)„производител на превозно средство“ означава физическо или юридическо лице, което отговаря за всички аспекти на одобряването на типа на превозно средство, система, компонент или отделен технически възел или за индивидуалното одобряване на превозно средство, или за процеса на издаване на разрешение за части и оборудване, за гарантиране на съответствие на производството и за дейности, свързани с надзора на пазара по отношение на произведеното превозно средство, система, компонент, отделен технически възел, част или оборудване, независимо дали това лице участва, или не участва пряко във всички етапи на проектирането и производството на това превозно средство, система, компонент или отделен технически възел;

31)„преки чуждестранни инвестиции“ означава инвестиция, включително инвестиции на зелено, в целево предприятие в Съюза или в актив на Съюза от чуждестранен инвеститор или от дъщерно дружество на чуждестранен инвеститор, с цел установяване или поддържане на трайни и преки връзки между чуждестранния инвеститор и предприемача или предприятието, на когото или на което е предоставен капиталът, или използване на актив на Съюза с цел извършване на стопанска дейност в държава членка, включително инвестиции, които дават възможност за ефективно участие в управлението или контрола на дружество, извършващо стопанска дейност;

32)„чуждестранен инвеститор“ означава физическо лице от трета държава, което не е гражданин на някоя държава членка, или предприятие от трета държава, което възнамерява да направи или е направило пряка чуждестранна инвестиция;

33)„дъщерно дружество на чуждестранен инвеститор“ означава предприятие , което е пряко или косвено контролирано от чуждестранен инвеститор, независимо от своето място на установяване;

34)„целево предприятие в Съюза“ означава предприятие, установено в съответствие със законодателството на държава членка;

35)„актив на Съюза“ означава недвижим актив, който се използва или е предназначен да се използва за производство на продукти на територията на Съюза;

36)„работник на Съюза“ означава всяко физическо лице, което има трудов договор или трудово правоотношение по смисъла на закона, колективните трудови договори или установената практика, които са в сила в дадена държава членка, и което е гражданин на Съюза или гражданин на трета държава, който пребивава законно в държава членка с валидно разрешение за работа към момента на наемане на работа;

37)„портфейлни инвестиции“ означава придобиването на ценни книжа на дружества, предназначено единствено за финансова инвестиция, без намерение да се оказва влияние върху управлението и контрола на предприятието;

38)„оборот“ означава сумата, получена от предприятие по смисъла на член 5, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета; 59 ;

39)„активен материал“ означава материал, който реагира химически, за да генерира електрическа енергия, когато електрохимичният елемент се разрежда, или за да съхранява електрическа енергия, когато батерията се зарежда;

40)„акумулаторна батерия за електрически превозни средства“ означава акумулаторна батерия за електрически превозни средства съгласно определението в член 3, параграф 1, точка 14 от Регламент (ЕС)2023/1542 на Европейския парламент и на Съвета 60 ;

41)„доставчик“ означава производителят, установен в Съюза, упълномощеният представител на производител, който не е установен в Съюза, или вносителят, който пуска продукт на пазара на Съюза.

ГЛАВА II 
БЛАГОПРИЯТНИ УСЛОВИЯ ЗА ПРОМИШЛЕНО ПРОИЗВОДСТВО И ДЕКАРБОНИЗАЦИЯ

Член 4
Единни точки за достъп

1.Държавите членки създават единна точка за достъп на национално равнище, до която организаторите на проекти подават единното заявление за проекти в областта на промишленото производство, посочено в член 5, параграф 1.

2.Единните точки за достъп автоматично препращат заявленията за разрешение към съответния орган, информират заявителя за всички етапи на процедурата за издаване на разрешение, за хода на процедурата и за решенията на съответните органи и дават възможност на заявителя да провери спазването на приложимите срокове. За тази цел единните точки за достъп използват европейските бизнес портфейли, създадени съгласно [Предложение за регламент за създаване на европейски бизнес портфейли].

Чрез използването на европейски бизнес портфейли единните точки за достъп позволяват:

а)оперативна съвместимост и автоматизиран обмен на данни между компетентните органи;

а)повторно използване на данните и документите, които вече се съхраняват от публичните органи;

б)високо равнище на киберсигурност и цялост на информацията;

в)прозрачност и отчетност на процедурата за издаване на разрешения.

3.При създаването на единните точки за достъп, когато е целесъобразно, държавите членки използват съществуващата цифрова инфраструктура, каталози и градивни елементи на Съюза, установени от правото на Съюза.

Член 5
Процедура за издаване на разрешения

1.Държавите членки установяват единна процедура за издаване на разрешения въз основа на единно заявление, което обхваща всички разрешения, необходими за проекти в областта на промишленото производство.

2.Държавите членки определят компетентен орган, който да координира процедурата за издаване на разрешения, посочена в параграф 1, с цел да се гарантира приемането и предоставянето на цялостно решение в рамките на приложимия срок.

3.Не по-късно от 45 дни от получаването на заявлението за разрешение за проекти в областта на промишленото производство компетентният орган или потвърждава, че заявлението е пълно, или изисква липсващата информация, необходима за обработване на заявлението.

Когато след подаването на липсваща информация заявлението все още се смята за непълно, компетентният орган може в срок от 30 дни от подаването на поисканата липсваща информация да отправи второ искане за всяка информация, която все още липсва. Компетентният орган не изисква информация в области, които не са обхванати от първото искане за допълнителна информация, и изисква допълнителна информация само ако е необходимо за допълване на липсващата информация.

4.Разпоредбите на настоящия член не се прилагат, когато правилата за рационализиране на административните процедури и процесите за издаване на разрешения са установени в други законодателни актове на Съюза за конкретни сектори на промишленото производство.

Член 6
Проекти за декарбонизация в енергоемки отрасли

1.Глава II, раздел II от Регламент (ЕС) 2024/1735 се прилага за всички проекти за декарбонизация в енергоемки отрасли.

2.Всички проекти за декарбонизация в енергоемки отрасли се смятат за стратегически проекти, които допринасят за устойчивостта и декарбонизацията или за ефективното използване на ресурсите за целите на [член 14 от Предложението за Регламент за ускоряване на екологичните оценки]. Прилагат се точки I, II и III от приложението към посочения регламент.

ГЛАВА III
УКРЕПВАНЕ НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ ПРОМИШЛЕНИ ВЕРИГИ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА СТОЙНОСТ НА СЪЮЗА

Член 7
Произход от Съюза

1.За целите на настоящата глава съдържанието с произход от Съюза се отнася до съдържание, което произхожда от Съюза.

2.Произходът на продуктите и компонентите се определя в съответствие с Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета.

Член 8

Съдържание, равностойно на съдържание с произход от Съюза, при възлагането на обществени поръчки

1.По отношение на изискванията за произход от Съюза, посочени в член 11, съдържание с произход от трети държави, с които Съюзът е сключил споразумение за изграждане на зона за свободна търговия или митнически съюз, или които са страни по Споразумението за държавните поръчки, когато съгласно това споразумение съществуват съответни задължения за Съюза, се смята за съдържание с произход от Съюза.

2.Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 30, за да изключи изцяло или частично трета държава от обхвата на параграф 1 въз основа на някой от следните критерии:

а)тази трета държава не е предвидила национално третиране по отношение на продукти или субекти на Съюза съгласно споразуменията, посочени в параграф 1, във връзка с някой от секторите, изброени в приложение I;

б)подобно изключване е оправдано, за да се избегнат зависимости или други промени, които могат да застрашат сигурността на доставките на въпросните продукти в Съюза;

в)подобно изключване е обосновано при всяко друго изключение съгласно приложимото споразумение.

Член 9

Съдържание, равностойно на съдържание с произход от Съюза, при други форми на публична интервенция

1.Съгласно изискванията за произход от Съюза, посочени в член 12, съдържанието с произход от трети държави, с които Съюзът е сключил споразумение за изграждане на зона за свободна търговия или митнически съюз, се смята за съдържание с произход от Съюза.

2.Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 30, за да изключи изцяло или частично трета държава от обхвата на параграф 1 въз основа на някой от следните критерии:

а)тази трета държава не е предвидила национално третиране по отношение на продукти или субекти на Съюза съгласно споразуменията, посочени в параграф 1, във връзка с някой от секторите, изброени в приложение I;

б)подобно изключване е оправдано, за да се избегнат зависимости или други промени, които могат да застрашат сигурността на доставките на въпросните продукти в Съюза;

в)подобно изключване е обосновано при всяко друго изключение съгласно приложимото споразумение.

Член 10
Нискоемисионни продукти

1.За целите на настоящата глава продукт, който попада в обхвата на приложение II, се смята за нисковъглероден, когато отговаря на изискванията, определени в следните делегирани актове:

а)за строителните продукти, посочени в Регламент (ЕС) 2024/3110 и обхванати от хармонизирана техническа спецификация или европейска техническа оценка — делегираните актове, приети съгласно член 5, параграф 5 или член 22, параграф 9 от Регламент (ЕС) 2024/3110;

б)за всички други продукти — делегираните актове, приети съгласно член 4 от Регламент (ЕС) 2024/1781, според случая.

2.За да се подпомогне създаването на водещи пазари чрез осигуряването на информация в услуга на инвестиционните решения при продуктите с по-нисък клас екологични показатели по отношение на интензитета на емисиите на парникови газове, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 30 за допълване на настоящия регламент чрез създаване на системи за доброволна класификация въз основа на интензитета на емисиите на парникови газове за продукти, произведени чрез дейности, изброени в приложение I към Директива 2003/87/ЕО („промишлени продукти “), когато те се пускат на пазара на Съюза, доколкото тези продукти вече не са регламентирани с делегиран акт съгласно Регламент (ЕС) 2024/1781, или не са включени в работните планове, приети в съответствие с посочения регламент.

Данните за емисиите и всички други относими данни, използвани за изчисляване на интензитета на емисиите на парникови газове, се проверяват от проверяващи органи, акредитирани съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/2067 на Комисията 61 , или от проверяващи органи, акредитирани съгласно делегираните актове, приети по член 18 от Регламент (ЕС) 2023/956 на Европейския парламент и на Съвета, според случая. Мониторингът на емисиите се извършва в съответствие с правилата, установени в глава III от Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/2066 на Комисията, и методите за мониторинг на данните и изискванията за качество, определени в приложение VII към Делегиран регламент (ЕС) 2019/331. За вносните продукти мониторингът на емисиите може да се извършва в съответствие с приложение IV към Регламент (ЕС) 2023/956 и методите за мониторинг на данните и изискванията за качество, установени с актове за изпълнение, приети по член 7, параграф 7, буква а) от Регламент (ЕС) 2023/956, когато в него се предвижда еквивалентен набор от данни.

В тези делегирани актове се определят, когато е целесъобразно, следните елементи:

а)за кой вид продукти производителят може да подава заявление за получаване на етикет за интензитет на емисиите на парникови газове;

б)съответните граници на системата, обхващащи емисиите от процеса на промишлено производство, емисиите от съответните прекурсори и емисиите от потреблението на електроенергия. Тези емисии се вземат предвид независимо от това дали възникват в съоръжението на производителя, или в други съоръжения, като се признава, че някои прекурсори могат да бъдат придобити от други инсталации;

в)методиката за изчисляване на интензитета на емисиите на парникови газове на продукта;

г)класификация с класове екологични показатели;

д)допълнителни правила относно управлението на етикета, включително компетентни субекти; както и

е)допълнителни правила относно акредитацията, мониторинга и проверката.

При разработването на тези правила Комисията взема под внимание най-малко следното:

а)най-новите приложими стойности на продуктови показатели, по смисъла на определението в Директива 2003/87/ЕО;

б)данните, които вече са налични по СТЕ на ЕС и МКВЕГ;

в)новите правила на Съюза относно отчитането на емисии, включително от потреблението на електроенергия, нискоемисионни горива и възобновяеми горива с небиологичен произход;

г)нововъзникващи производствени технологии с ниски нива на въглеродни емисии, както и очаквания потенциал на нововъзникващите технологии за намаляване на емисиите;

д)необходимостта от стимулиране на използването на рециклирани материали във всички начини на производство; както и

е)привеждането в съответствие с целите за неутралност по отношение на климата, установени в Регламент( ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета 62 .

Член 11
Обществени поръчки 

1.Възлагащите органи и възложителите изключват от достъп до процедурите за възлагане на обществени поръчки, посочени в част I от приложение II и в част I от приложение III, офертите, подадени от икономически оператори, притежавани или контролирани от субект, установен в трети държави, които не са сключили международно споразумение със Съюза за гарантиране на такъв достъп.

2.За процедурите за възлагане на обществени поръчки, посочени в част I от приложение II и в част I от приложение III, възлагащите органи и възложителите прилагат изискванията за произход от Съюза и за ниски въглеродни емисии, определени в тях, в съответствие с членове 8 и 10.

3.Възлагащите органи и възложителите могат да решат да не прилагат изискванията, определени в приложения II и III, когато е изпълнено някое от следните условия:

а)необходимите продукти или услуги могат да бъдат доставени само от конкретен икономически оператор и не съществува достатъчно добра алтернатива или заместител, а липсата на конкуренция не се дължи на изкуствено стесняване на параметрите на процедурата за възлагане на обществена поръчка;

б)не са били подадени подходящи оферти или подходящи заявления за участие, включително в отговор на подобна предишна процедура за възлагане на обществена поръчка, обявена от същия възлагащ орган или възложител през двете години, предхождащи началото на планираната нова процедура за възлагане на обществена поръчка;

в)прилагането на условията би задължило възлагащия орган или възложителя да си осигури стоки, услуги или строителни работи с непропорционални разходи или би довело до техническа несъвместимост при прилагането им и при поддръжката. Въз основа на обективни и прозрачни данни очакваните разлики в разходите от над 25 % могат да се смятат от възлагащите органи и възложителите за непропорционални.

4.Възлагащите органи и възложителите изискват от икономическите оператори, доставящи продукти или услуги, да подадат лична декларация или еквивалентен документ, доказващ съответствие с изискванията, определени в настоящия член.

Член 12
Други форми на публична интервенция

1.Без да се засягат членове 107 и 108 от ДФЕС, държавите членки разработват схеми за публично подпомагане така, че да допринесат за постигането на целта за укрепване на стратегическите вериги на Съюза за създаване на стойност в промишлеността чрез изискванията за произход от Съюза, изискванията за нисковъглеродно съдържание или и двете групи изисквания, определени в част II от приложение II и част II от приложение III, в съответствие с членове 9 и 10 и без да се засяга член 13.

Държавите членки прилагат изискванията, посочени в първа алинея, по отношение на схемите за публично подпомагане, които представляват най-малко 45 % от общите им национални бюджети, заделени за схемите за публично подпомагане, обхванати от част II от приложение II, и които представляват 100 % от общите им национални бюджети, заделени за схемите за публично подпомагане, обхванати от част II от приложение III.

2.При разработването и прилагането на схема за публично подпомагане, обхваната от част II от приложение II и от част II от приложение III, компетентният орган оценява приноса на продуктите и технологиите за постигане на общата цел, определена в нея, въз основа на открит, недискриминационен и прозрачен процес.

3.Компетентният орган може да продължи да прилага схеми за подпомагане, които не отговарят на изискванията, определени в част II от приложение II и в част II от приложение III, изцяло или частично, ако прилагането на тези изисквания:

а)би довело до значителни закъснения поради липсата на необходимите компоненти или крайни продукти. Основаните на оценки закъснения, които се опират на обективни, прозрачни и проверими данни, могат да се приемат за значителни;

б)би довело до несъразмерни разходи. Приема се, че несъразмерни разходи са налице, когато въз основа на обективни, прозрачни и проверими данни е установено, че съответствието би увеличило разходите за базовия краен продукт или технология с повече от 30 %.

Член 13

Финансова подкрепа за корпоративни превозни средства

За целите на член 4 от [Предложение за регламент от 16 декември 2025 г. относно екологосъобразните корпоративни превозни средства] критерият „произведено в Европейския съюз“ за предоставяне на финансова подкрепа за навлизането на корпоративни леки автомобили и микробуси отговаря на критериите, определени в част II от приложение III към настоящия регламент.

Критерият „произведено в Европейския съюз“ се смята за еквивалентен на критерия „произход от Съюза“, посочен в член 7 от настоящия регламент.

Член 14
Кредити за стандартите за емисии на CO2

1.За целите на член 5, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) 2019/631 [изменен с Предложение за регламент от 16 декември 2025 г. за изменение на Регламент (ЕС) 2019/631 по отношение на стандартите за емисиите на CO2 от нови лекотоварни превозни средства и етикетирането на превозни средства], критерият „произведено в ЕС“ за малки превозни средства с нулеви емисии отговаря на критериите, определени в част III от приложение III към настоящия регламент.

Критерият „произведено в ЕС“ се смята за еквивалентен на критерия „произход от Съюза“, посочен в член 7 от настоящия регламент.

2.За целите на член 5б от Регламент (ЕС) 2019/631 [изменен с Предложение за регламент от 16 декември 2025 г. за изменение на Регламент (ЕС) 2019/631 по отношение на стандартите за емисиите на CO2 от нови лекотоварни превозни средства и етикетирането на превозни средства], „нискоемисионна стомана, произведена в ЕС“ се разбира, както следва:

а)„зелена“ отговаря на условията, посочени в член 10, параграф 1 от настоящия регламент;

б)„произведено в ЕС“ е еквивалентно на критерия „произход от Съюза“, посочен в член 7 от настоящия регламент.

Член 15
Сертифициране на съответствието на превозното средство с изискванията за произход от Съюза

От [СП: да се въведе дата — шест месеца след влизането в сила], когато издават сертификат за съответствие на превозно средство в съответствие с членове 36 и 37 от Регламент (ЕС) 2018/858 за превозни средства, които отговарят на съответните изисквания на Съюза за произход, определени в приложение III към настоящия регламент, производителите предоставят придружаващ документ, с който се удостоверява съответствието на превозното средство.

Член 16
Делегиране на правомощия

1.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 30, за да допълни настоящия регламент чрез определяне на мерки на равнището на Съюза по отношение на търсенето за продукти на химическата промишленост с цел насърчаване на следните дейности:

а)производството и продажбата на вещества и смеси с произход от Съюза, получени от устойчиви източници на въглерод;

б)употребата в продукти, предоставяни на пазара, на вещества и смеси с произход от Съюза, получени от устойчиви източници на въглерод.

При подготовката на делегираните актове Комисията следва да вземе предвид:

а)приноса на изискванията за постигане на целта на Съюза за икономическа сигурност, устойчивост и неутралност по отношение на климата, определени в Регламент (ЕС) 2021/1119;

б)състоянието на пазара на равнището на Съюза, установено чрез дейностите по мониторинг, включително намаляващи пазарни дялове на Съюза и промишленост на Съюза, произвеждаща под капацитета си;

в)въздействието на определянето на такива мерки върху цялостната конкурентоспособност и емисиите на парникови газове в съответните сектори, както и върху разходите за потребителите и малките и средните предприятия надолу по веригата, и върху публичните бюджети.

2.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 30, за да изменя приложение II или приложение III по отношение на изискванията на Съюза за произход или тези за ниски въглеродни емисии, или и двете групи изисквания, определени за посочените в тях продукти, като взема предвид следните фактори:

а)състоянието на пазара на равнището на Съюза, установено чрез дейностите по мониторинг, включително намаляващи пазарни дялове на Съюза и промишленост на Съюза, произвеждаща под капацитета си;

б)технологичния напредък;

в)приноса на изискванията за постигане на целите на Съюза в областта на обществения ред, икономическата сигурност, устойчивостта и тази за неутралността по отношение на климата, посочена в Регламент (ЕС) 2021/1119;

г)търсенето на съответните продукти или технологии, обусловено от растежа на секторите надолу по веригата;

д)дела на продукта или технологията в общата производствена стойност на сектора надолу по веригата;

е)отражението на определените изисквания за произход от Съюза, изисквания за ниски въглеродни емисии или и двете групи изисквания върху цялостната конкурентоспособност и емисиите на парникови газове в съответните сектори, включително върху разходите за потребителите и върху малките и средните предприятия надолу по веригата, както и върху публичните бюджети.

3.На Комисията се предоставя правомощието да приема актове за изпълнение в съответствие с член 31, параграф 2, за да определи метода за изчисляване на дела на обема на продуктите и компонентите с произход от Съюза в съответствие с Регламент (ЕС) № 952/2013 и когато е целесъобразно, да предвиди използването на стандартизирани образци за сертификати за съответствие.

С актовете за изпълнение, посочени в параграф 1, могат също така да се определят методите и процедурите, които да се прилагат от съответните компетентни национални органи, включително от възлагащите органи и възложителите, за проверка на съответствието с изискванията, определени в настоящия регламент, и когато е целесъобразно, за използване на цифрови инструменти за целите на изчисляването, проверката и доказването на съответствието.

ГЛАВА IV
ВНОСКА ЗА ЧУЖДЕСТРАННИ ИНВЕСТИЦИИ

Член 17
Обхват

1.Настоящата глава се прилага за преки чуждестранни инвестиции на стойност над 100 млн. евро в нововъзникващите стратегически производствени сектори, посочени в параграф 2, когато над 40 % от световните производствени мощности се държат от третата държава, чийто гражданин или предприятие е чуждестранният инвеститор.

Подобни инвестиции не се осъществяват, освен ако не са изрично одобрени от инвестиционния орган или от Европейската комисия, както е посочено в член 19, в съответствие с разпоредбите, предвидени в настоящата глава.

2.Настоящата глава се прилага за преките чуждестранни инвестиции в производството във всеки от следните нововъзникващи стратегически сектори:

а)технологии за акумулаторни батерии и тяхната верига за създаване на стойност за системите за акумулиране на енергия с батерии;

б)изцяло електрически превозни средства, хибридни електрически превозни средства с външно зареждане и електрически превозни средства с горивни елементи, включително компоненти, свързани с електрификацията и цифровизацията;

в)слънчеви фотоволтаични технологии;

г)добив, преработка и рециклиране на суровини от критично значение.

3.Настоящата глава не се прилага за:

а)инвеститори и инвестиции, обхванати от споразумения за икономическо партньорство и свободна търговия, които са в сила или се прилагат временно от Съюза, доколкото са били поети съответни ангажименти съгласно тези споразумения, включително за инвестиции от дъщерните предприятия в Съюза на такива чуждестранни инвеститори;

б)инвестиции, насочени към предоставяне на услуги, включително инвестиции, направени от дъщерните предприятия в Съюза на инвеститорите;

в)портфейлни инвестиции.

Член 18
Критерии за преки чуждестранни инвестиции с добавена стойност

1.Държавите членки следва до [СП: въвежда се дата — 1 месец след влизането в сила на настоящия регламент] държавите членки определят инвестиционен орган, който извършва преглед на преките чуждестранни инвестиции и прилага разпоредбите на настоящата глава.

Държавите членки предоставят на този инвестиционен орган необходимите ресурси, правни и административни средства за изпълнение на задачите, посочени в настоящия регламент.

2.От [СП: въвежда се дата — 12 месеца след влизането в сила на настоящия регламент] инвестиционните органи одобряват само преки чуждестранни инвестиции, направени пряко от чуждестранни инвеститори, които отговарят на четири или повече от следните шест условия:

а)чуждестранните инвеститори не придобиват, не притежават нито упражняват права на собственост, които представляват повече от 49 % от акционерния капитал, правата на глас или равностойните права на собственост в което и да е целево предприятие в Съюза, или равностойни права на собственост, на ползване на лизинг или други права за предоставяне на контрол върху актив на Съюза;

б)чуждестранният инвеститор осъществява пряката инвестиция чрез съвместно предприятие с един или повече субекти на Съюза, като чуждестранният инвеститор притежава не повече от 49 % от акционерния капитал, правата на глас или равностойните права на собственост или други права за предоставяне на контрол върху които и да е субекти на Съюза, участващи в съвместното предприятие. Подобни съвместни предприятия се структурират така, че да се гарантира ефективното участие на партньорите на Съюза в управлението, трансфера на технологии и изграждането на производствени мощности;

в)чуждестранните инвеститори са сключили споразумения, съгласно които се предвижда лицензиране на техните права върху интелектуалната собственост и на тяхното ноу-хау в полза на целевото предприятие в Съюза или на актива на Съюза, за да може то да извършва своите икономически дейности в контекста на преките чуждестранни инвестиции. Всички права върху интелектуалната собственост или върху активи, разработени от целевото предприятие в Съюза или от правния субект, който притежава актива на Съюза преди чуждестранната инвестиция или без сътрудничеството на чуждестранния инвеститор, са изцяло и изключително собственост на целевото предприятие в Съюза или на правния субект, който притежава актива на Съюза. Всички права върху интелектуалната собственост или върху активи, разработени в този контекст в резултат на сътрудничество с другите стопански активи на чуждестранния инвеститор, или, в случая на буква б), разработени от съвместното предприятие, се притежават съвместно от чуждестранния инвеститор и целевото предприятие в Съюза, съвместното предприятие, определено в буква б), или правния субект, който притежава актива на Съюза;

г)чуждестранният инвеститор заделя ежегодно за покриване на разходи за научноизследователска и развойна дейност в Съюза сума, равна на най-малко 1 % от годишните брутни приходи на целевото предприятие в Съюза или от годишните брутни приходи, генерирани от актива на Съюза, която се прилага пропорционално на контролирания от чуждестранния инвеститор дял;

д)най-малко 50 % от работната сила, заета в контекста на преките чуждестранни инвестиции, към момента на тяхното осъществяване и непрекъснато по време на тяхното действие, се състои от работници на Съюза във всички категории на работната сила, включително оперативни, технически, надзорни и управленски длъжности. Тази заетост се придружава от подходящо обучение и мерки за изграждане на капацитет. Когато целевото предприятие в Съюза или активът на Съюза вече извършват производствени дейности преди придобиването на инвестицията, включително след обявяване в несъстоятелност, приоритет се отдава на поддържането на съществуващата работна сила или на повторното наемане на предишната работна сила в съответствие с националното право и прилагането на колективни трудови договори. В случай че чуждестранният инвеститор, целевото предприятие в Съюза или активът на Съюза получават публично финансиране, независимо от член 107 от ДФЕС, той се ангажира да не намалява броя на работниците на Съюза за период от пет години, докато съответните национални органи не възстановят предоставеното финансиране;

е)в контекста на преките чуждестранни инвестиции чуждестранният инвеститор изготвя и публикува на своя уебсайт стратегия за укрепване на веригите за създаване на стойност в Съюза и приоритизиране на снабдяването за производствената дейност със суровини от Съюза и се стреми да набавя от Съюза най-малко 30 % от суровините, използвани за продуктите, пускани на пазара на Съюза.

3.Преките чуждестранни инвестиции отговарят на условието, посочено в параграф 2, буква д), което се одобрява от инвестиционния орган съгласно параграф 2.

4.Инвестиционните органи могат да прилагат някои или всички условия по параграф 2 по отношение на преки инвестиции, направени в рамките на Съюза от дъщерно дружество на чуждестранен инвеститор, когато това е от съществено значение за постигане на целите на настоящия регламент, при следните условия:

а)предотвратяване на заобикалянето на настоящия регламент от чуждестранния инвеститор; или

б)когато не съществуват алтернативни мерки, включително ангажименти, предложени от чуждестранния инвеститор или дъщерното дружество на чуждестранния инвеститор, които да са разумно достъпни и по-малко ограничителни по отношение на преките инвестиции в рамките на Съюза, за да се постигнат целите на регламента.

5.До [СП: да се въведе дата — 6 месеца след влизането в сила на настоящия регламент] Комисията приема акт за изпълнение, за да определи подробните правила за проверка на спазването на условията, определени в параграф 2. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 31, параграф 3.

Член 19
Предварително уведомление за планирани преки чуждестранни инвестиции

1.Чуждестранният инвеститор уведомява инвестиционния орган на държавата членка, в която се намира целевото предприятие в Съюза или актива на Съюза, за всяка планирана пряка инвестиция, която попада в обхвата на член 17, и която би довела до налагане на контрол върху целевото предприятие в Съюза или актива на Съюза, както е посочено в параграф 3.

Уведомлението съдържа цялата необходима информация, за да може инвестиционният орган да прегледа инвестициите съгласно член 20.

2.С цел да се определи дали стойността на инвестицията достига прага, определен в член 17, параграф 1, се обобщават само предишните инвестиции на чуждестранен инвеститор, направени от него в същото целево предприятие в Съюза или в същия актив на Съюза от [СП: да се въведе дата — датата на влизане в сила на настоящия регламент].

3.Смята се, че чуждестранните инвеститори имат контрол, когато въпросната инвестиция достигне някой от следните прагове:

а)30 процента или повече от дяловия капитал или правата на глас в целево предприятие в Съюза;

б)30 процента или повече от собствеността на актив на Съюза, от собствеността без земята или от други права, предоставящи контрол върху актив на Съюза.

4.Когато придобиването или установяването на инвестиция от чуждестранен инвеститор може да доведе до колективно притежаване на инвестицията от чуждестранни инвеститори, надвишаващо праговете на собственост или контрол, определени в параграф 3, това придобиване или установяване се нотифицира.

5.За целите на изчисляването на това дали е достигнат някой от праговете, определени в параграф 3, се вземат предвид обобщените данни за участията, притежавани пряко или непряко, включително чрез свързани дружества, вериги на собственост или от чуждестранни инвеститори, действащи съгласувано.

6.Когато съответните целеви предприятия в Съюза или активи на Съюза се намират в повече от една държава членка, чуждестранният инвеститор уведомява компетентните инвестиционни органи на всички съответни държави членки и Комисията в същия ден, като се позовава на другите уведомления. Съответните държави членки координират прегледа на тези уведомления и се споразумяват относно наложените условия с другите съответни държави членки, както и с Комисията.

Комисията взема решение кои условия да се прилагат за преките чуждестранни инвестиции, в случай че не е постигнато съгласие между съответните държави членки.

Преки чуждестранни инвестиции, за които е изпратено уведомление съгласно първа алинея, отговарят на условията, определени в член 18, във всички съответни държави членки.

Член 20
Преглед и одобрение

1.Инвестиционният орган взема решение относно допустимостта на уведомлението съгласно членове 17 и 19 в срок от 30 дни от получаването на уведомлението. Този срок може да бъде удължен с още 15 дни, когато инвестиционният орган докаже по задоволителен начин, че удължаването е оправдано от обстоятелствата.

Когато инвестиционният орган реши, че дадено уведомление е допустимо, той незабавно предава пълното уведомление на Комисията, включително всички получени документи.

2.В срок от 30 дни след получаване на уведомлението Комисията може да издаде писмено становище относно това дали пряката чуждестранна инвестиция попада в обхвата на членове 17 и 19, дали отговаря на условията, посочени в член 18, параграф 2, и дали инвестиционният орган трябва да одобри инвестицията.

Когато Комисията издаде писмено становище, тя незабавно го предава на инвестиционния орган. Комисията може да сподели писменото становище с инвестиционните органи на други държави членки или да го публикува на своя официален уебсайт, при надлежно спазване на изискванията за поверителност.

3.Не по-рано от датата на получаване на становището на Комисията или от изтичането на крайния срок, посочен в параграф 2, и не по-късно от 60 дни или от 75 дни, ако крайният срок е бил удължен в съответствие с параграф 1, след получаване на уведомлението, инвестиционният орган издава мотивирано решение за одобряване или отхвърляне на пряката чуждестранна инвестиция. Инвестиционният орган одобрява пряката чуждестранна инвестиция, ако тя отговаря на 4 от 6-те условия, посочени в член 18. Крайният срок за издаване на мотивираното решение може да бъде удължен с още 30 дни, когато инвестиционният орган докаже по задоволителен начин, че удължаването е оправдано от обстоятелствата.

Инвестиционният орган съобщава такива мотивирани решения на Комисията в срок от три дни от приемането им.

4.Когато инвестиционният орган вземе решение, което се различава от становището на Комисията относно съответствието на преките чуждестранни инвестиции с условията, определени в член 18, инвестиционният орган прави по-задълбочена оценка на уведомлението в рамките на допълнителен срок от два месеца, а решението влиза в сила едва след изтичането на този срок.

В своето мотивирано решение, издадено съгласно параграф 3, инвестиционните органи се обосновават по какъв начин е било взето предвид становището на Комисията.

5.В решението си за одобрение инвестиционният орган определя задължения за докладване на съответния инвеститор с оглед на оценяването на последователното изпълнение на условията, определени в член 18.

6.Всяка страна, която е обект на решение, издадено съгласно параграфи 1 или 3, има право да обжалва по съдебен ред такова решение.

Член 21
Преглед на преките чуждестранни инвестиции от Комисията

1.След получаване на уведомлението, посочено в член 19, параграф 1, Комисията може да реши да извърши оценка на преките чуждестранни инвестиции при следните обстоятелства:

а)по собствена инициатива, когато пряката чуждестранна инвестиция има потенциала да окаже значително въздействие върху създаването на добавена стойност на пазара на Съюза;

б)по искане на инвестиционен орган, който обработва уведомление, или на инвестиционен орган на друга държава членка, на територията на която въпросната чуждестранна директна инвестиция би оказала значително въздействие; или

в)по собствена инициатива, когато пряката чуждестранна инвестиция е на стойност над 1 млрд. евро.

2.За целите на параграф 1 се смята, че пряката чуждестранна инвестиция има потенциала да повлияе значително на създаването на добавена стойност на вътрешния пазар във всеки от следните случаи:

а)тя е от особено стратегическо значение за вътрешния пазар;

б)оказва значително икономическо въздействие върху територията на повече от една държава членка;

в)има голям потенциал да наруши сигурността на доставките на този нововъзникващ стратегически сектор или свързаните с него вериги за създаване на стойност в Съюза, или сигурността в повече от една държава членка;

г)има голям потенциал да окаже вредно въздействие върху околната среда в повече от една държава членка;

д)има особено висока стойност в сравнение с другите инвестиции в този нововъзникващ стратегически сектор.

3.След получаване на уведомлението, посочено в член 19, параграф 1, Комисията може да реши да извърши оценка на инвестиция, посочена в член 18, параграф 4. Комисията може да извърши оценката си по своя собствена инициатива или по искане на инвестиционен орган, който обработва уведомление, или на инвестиционен орган на друга държава членка, в която въпросната пряка чуждестранна инвестиция би имала значително въздействие.

Въз основа на своята оценка Комисията може да изиска от инвестиционния орган да прилага пропорционално или да не прилага някои или всички условия, посочени в член 18, параграф 2.

4.Когато Комисията реши да оцени пряката чуждестранна инвестиция съгласно настоящия член, се прилагат mutatis mutandis разпоредбите, предвидени в член 18, като се започне с решението ѝ да извърши оценката.

Член 22
Мониторинг и правоприлагане от страна на инвестиционния орган

1.Инвестиционният орган редовно наблюдава преките чуждестранни инвестиции, за да се гарантира, че те продължават да отговарят на условията, определени в член 18. За тази цел чуждестранният инвеститор редовно докладва на инвестиционния орган за спазването на условията.

2.По искане на Комисията инвестиционният орган предава на Комисията докладите на инвеститора, представени съгласно параграф 1, заедно със собствената си оценка за всеки доклад.

3.Инвестиционният орган определя санкции в случай на неспазване на разпоредбите на настоящата глава, по-специално когато чуждестранните инвеститори или инвестиции не отговарят на следните изисквания:

а)изискванията за уведомяване в съответствие с член 19;

б)условията, определени в член 18;

в)задълженията за мониторинг, установени с настоящия член.

4.Имуществените санкции, определени от инвестиционния орган, не трябва да бъдат по-малко от 5 % от средния дневен съвкупен оборот на предприятието на чуждестранния инвеститор в случай на нарушение съгласно параграф 3, буква а).

Когато чуждестранният инвеститор е частно лице, инвестиционният орган определя имуществена санкция в размер на най-малко 5 % от стойността на инвестицията в случай на нарушение съгласно параграф 3, буква а).

Имуществените санкции, определени от инвестиционния орган, са ефективни и пропорционални на нарушенията, посочени в параграф 3.

Инвестиционният орган информира Комисията без неоправдано забавяне за всяко неспазване на разпоредбите по параграф 3 и за наложените последващи санкции.

Член 23
Мониторинг от страна на Комисията

1.За целите на член 17 Комисията наблюдава световните производствени мощности за всеки от нововъзникващите стратегически сектори, като се възползва от съществуващите дейности по мониторинг, извършвани по-специално съгласно Регламент (ЕС) 2024/1735.

2.Комисията предоставя и публикува актуализирана информация за последната година, за която са налични данни за всеки от нововъзникващите стратегически сектори, посочени в член 17, параграф 2.

Когато Комисията реши да оцени пряката чуждестранна инвестиция съгласно член 21, тя може да наложи с решение санкции, ако чуждестранният инвеститор предоставя невярна или подвеждаща информация в своето уведомление или ако не предоставя информацията, която е необходима на Комисията, за да изпълни задължението си за преглед.

Наложените от Комисията санкции не надвишават 5 % от средния дневен оборот на чуждестранния инвеститор или в случай на частно лице чуждестранен инвеститор — 5 % от стойността на инвестицията.

Член 24
Делегиране на правомощия

1.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 30 от настоящия регламент за допълване на списъка на нововъзникващите стратегически сектори, които трябва да бъдат обхванати от настоящата глава, със сектори от решаващо значение за икономическата сигурност на Съюза, включително при технологиите за нулеви нетни емисии, изброени в член 4, параграф 1, букви б), г), д), ж), з), й), к), н), п) и т) от Регламент (ЕС) 2024/1735, технологиите, свързани с ядрения горивен цикъл, посочени в член 4, параграф 1, буква и) от Регламент (ЕС) 2024/1735, технологиите за електрическо задвижване за транспорта, посочени в член 4, параграф 1, буква с) от Регламент (ЕС) 2024/1735, с изключение на цифровите технологии, изкуствения интелект, квантовите технологии и полупроводниците.

Тези делегирани актове не засягат други актове на Съюза, с които се установяват инвестиционни критерии за тези сектори.

2.Делегираните актове, посочени в параграф 1, се основават на:

а)оценка на това дали изменението на списъка на нововъзникващите стратегически сектори би възпрепятствало или разубедило незаслужено преките чуждестранни инвестиции в Съюза;

б)броя на преките чуждестранни инвестиции в този сектор, отчитайки техния принос за сигурността на доставките на Съюза и предимствата, които те носят за икономиката на Съюза;

в)пазарната ситуация и пазарните условия, включително смущенията във веригата на доставки, на равнището на Съюза;

г)технологичното развитие и конкурентоспособността на Съюза в този сектор в сравнение с трети държави;

д)зависимостта на веригата на доставки в съответния сектор от една или повече държави.

3.В делегираните актове, приети съгласно параграф 1, се посочва:

а)праговата стойност по член 17, параграф 1, за всеки от тези допълнителни сектори;

б)дали условията за инвестиции по член 18 са подходящи и необходими за постигане на целите на настоящия регламент по отношение на съответния сектор и ако не, кой от тези критерии трябва да се прилага.

ГЛАВА V 
ЗОНИ ЗА УСКОРЯВАНЕ НА ПРОМИШЛЕНОТО ПРОИЗВОДСТВО

Член 25
Определяне на национални зони за ускоряване на промишленото производство

1.Държавите членки определят най-малко една зона за ускоряване на промишленото производство на своята територия до [СП: да се въведе дата — 12 месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент] за клъстерни проекти в областта на промишленото производство в един или няколко от стратегическите сектори, изброени в приложение I.

2.Държавите членки определят с решение зони за ускоряване на промишленото производство въз основа на следните елементи:

а)въздействието на производството в зоната за ускоряване на промишленото производство върху сигурността на доставките на Съюза за стратегическите сектори, изброени в приложение I;

б)потенциала на зоната за ускоряване на промишленото производство за подпомагане разгръщането на производствени мощности в стратегическите сектори, изброени в приложение I, за укрепване на веригите за създаване на стойност на Съюза и на иновационния потенциал на Съюза за ускоряване на устойчивите дейности по промишлено производство, включително декарбонизацията и кръговите бизнес практики, и за насърчаване на функционирането на вътрешния пазар в съответствие със стратегическите проекти и други инициативи, включително долините за ускорено внедряване на нулеви нетни емисии, осъществявани съгласно друго законодателство на Съюза;

в)броя на МСП и МПСПК, които биха се възползвали от разпоредбите на настоящата глава в рамките на зоната за ускоряване на промишленото производство;

г)равнището на развитие на регионите на държавата членка, включително най-слабо развитите области, регионите в преход и тези, които са в процес на промишлена трансформация.

3.Когато определят зони за ускоряване на промишленото производство, държавите членки:

а)определят ясен географски обхват за зоната на ускоряване;

б)отдават приоритет на места, в които разгръщането на проекти в областта на промишленото производство от конкретен сектор или сектори не се очаква да окаже значително въздействие върху околната среда;

в)отдават приоритет на местата извън защитените зони по „Натура 2000“ и извън зоните, определени съгласно националните схеми за опазване на природата и биологичното разнообразие, както и на други зони, определени въз основа на карти на чувствителните области и извън защитените зони, посочени в член 6 от Директива 2000/60/ЕО;

г)вземат предвид климатичните рискове в определените зони;

д)отдават приоритет на изкуствени и застроени площи, промишлени обекти и изоставени промишлени терени, както и на вече определени стратегически проекти съгласно други законодателни актове на Съюза.

4.Когато определят зони за ускоряване на промишленото производство, държавите членки вземат предвид, според случая:

а)нуждите от инфраструктура на зоната на ускоряване;

б)нуждите от финансиране на преработвателната промишленост, намираща се в зоната на ускоряване, и възможността за подпомагане на тази промишленост, когато е приложимо, в съответствие с приложимите правила за държавна помощ;

в)нуждите на веригата на доставки в зоната на ускоряване и материалите от основно значение, по-специално вторичните материали, необходими за производствените дейности;

г)доколко е възможно зоната за ускоряване да бъде присъединена към мрежа, която да ѝ доставя в достатъчна степен нисковъглеродна енергия за ускоряване на дейностите по промишлено производство;

д)нуждите от умения, недостига на такива и тенденциите при заетостта и мерките за подкрепа за постигане на подходяща преквалификация и повишаване на квалификацията на местната работна сила;

е)необходимостта, според случая, от премахване на замърсяването в зоната за ускоряване, за да се улесни започването на нови промишлени дейности;

ж)нуждите от научни изследвания и иновации за ускоряване на дейностите по промишлено производство в зоната;

з)съответната специфична за местоположението информация, оповестена публично от отрасъла, включително корпоративните планове за преход към климатична неутралност, свързаните с тях цели и действия, нуждите от инвестиции и необходимите политически рамки, които осигуряват съответните възможности.

5.Преди приемането им плановете или програмите за определяне на зоните за ускоряване на промишленото производство подлежат на екологична оценка съгласно Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 63 и ако е вероятно да окажат значително въздействие върху защитените зони по „Натура 2000“ — на подходяща оценка съгласно член 6, параграф 3 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета 64 , и когато е приложимо — на съответната оценка на спазването на член 4, параграф 7 от Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 65 .

6.Държавите членки уведомяват Комисията за определянето на зона за ускоряване на промишленото производство в срок от 30 дни от приемането на съответното решение.

Член 26
Благоприятни условия

Държавите членки предприемат следните мерки, когато е целесъобразно, за улесняване на развитието на зони за ускоряване на промишленото производство:

а)улесняване на финансирането на проекти в зоните за ускоряване на промишленото производство чрез осигуряване на координация между органите и рационализиране на вътрешните процедури, във взаимодействие с програмите на Съюза и в съответствие със съществуващите правила за държавна помощ, когато е приложимо, като се взема предвид участието на МСП и МПСПК;

б)насърчаване на инвестициите в научни изследвания и иновации с цел укрепване на потенциала за иновации и конкурентоспособността и технологичното лидерство на Съюза в зоните за ускоряване;

в)извършване — и преглед най-малко на всеки три години — на цялостен анализ на енергийните нужди на всяка зона за ускоряване и определяне на необходимата пропускателна способност на енергийната инфраструктура за правилното функциониране и развитие на проектите в областта на промишленото производство, разположени в зоната за ускоряване.

Такъв анализ се извършва най-малкото при определянето на зоната за ускоряване на промишленото производство и за етапните цели за 2030, 2040 и 2050 г., като се гарантира съгласуваност с пътя на Съюза към декарбонизация;

г)гарантиране, че в плановете за развитие на мрежата, изготвени от операторите на преносни системи съгласно член 51 от Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета 66 и операторите на разпределителни системи съгласно член 32 от Директива (ЕС) 2019/944, е обърнато особено внимание на анализа, изготвен съгласно буква в) от настоящия параграф, при отчитане на потенциала на инвестициите за задоволяване на прогнозираните бъдещи нужди на системата;

д)обмен на информация относно съответните вериги на доставки, набелязване на потенциални пречки и засилване на координацията между зоните за ускоряване на промишленото производство по въпроси, свързани със суровините от критично значение, в рамките на Европейския съвет за суровините от критично значение, създаден с член 35 от Регламент (ЕС) 2024/1252;

е)насърчаване на субектите в зоните за ускоряване на промишленото производство и улесняване на тяхното участие, когато е целесъобразно, в механизма за съвместно закупуване, създаден съгласно член 25 от Регламент (ЕС) 2024/1252, включително чрез предоставяне на насоки, подкрепа и информация, за да се гарантира ефективно участие;

ж)осигуряване на подкрепа за развитието и наличието на висококвалифицирана работна сила и предоставяне на подходящи възможности за обучение и стажове, като по този начин се допринася за висококачествена заетост в тези зони за ускоряване;

з)обмен на информация относно необходимите умения, потенциалния недостиг на тези умения и най-добрите практики, прилагани в зоните за ускоряване на промишленото производство, в рамките на експертната група на Промишления форум, установен със Съобщение на Комисията COM/2020/102 67 ;

и)осигуряване на полезни взаимодействия и популяризиране на предимствата, предоставяни в рамките на Пакта за умения 68 , или на субектите, установени в зоните за ускоряване, като се обръща специално внимание на включените в него широкомащабни партньорства в областта на уменията и регионални партньорства в областта на уменията.

Член 27
Процедури за издаване на разрешения в зоните за ускоряване

1.За всяка определена зона за ускоряване на промишленото производство държавите членки изготвят и издават агрегирано базово разрешение за разрешаване на промишлени дейности, разположени в рамките на тази зона. Това агрегирано базово разрешение обхваща разрешенията и административните разрешения, които се изискват за проектите в областта на промишленото производство, разположени в зоната на ускоряване, с изключение на разрешенията, които са специфични за дадена инсталация.

2.Преди издаването на агрегираното базово разрешение, посочено в параграф 1, държавите членки извършват всички необходими оценки, включително съответните екологични оценки, процедури за планиране и оценки, приложими на равнището на зоната за ускоряване. Държавите членки вземат предвид оценката, извършена съгласно член 25, параграф 5.

3.За проектите в областта на промишленото производство, разположени в зона за ускоряване на промишленото производство, се изисква получаването само на тези допълнителни разрешителни или разрешения, които попадат извън обхвата на агрегираното базово разрешение, посочено в параграф 1.

4.Всички проекти в областта на промишленото производство, разположени в зона за ускоряване, се смятат за стратегически проекти, които допринасят за устойчивостта и декарбонизацията или за ефективното използване на ресурсите за целите на [член 14 от Предложението за Регламент за ускоряване на екологичните оценки]. Прилагат се точки I, II и III от приложението към посочения регламент.

ГЛАВА VI 
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 28
Оценка

До [СП: да се въведе дата —две години след датата на влизане в сила на настоящия регламент] и на всеки три години след това Комисията извършва оценка на настоящия регламент и на неговия принос за функционирането на вътрешния пазар. При оценката се вземат предвид:

а)напредъкът в постигането на целите, посочени в член 1, по-специално по отношение на устойчивостта, икономическата сигурност и декарбонизацията на промишленото производство;

б)напредъкът в постигането на целта за индустриализация съгласно член 2, като се вземат предвид предизвикателствата и възможностите на вътрешния пазар и световните пазари;

в)свързаните с това административни разходи, икономическото въздействие върху секторите надолу по веригата, малките и средните предприятия и публичните бюджети.

Член 29
Преглед

До [СП: да се въведе дата — три години след датата на влизане в сила на настоящия регламент] Комисията оценява необходимостта от изменение на глави III и IV. Комисията може да представи законодателно предложение за отмяна или изменение на настоящия регламент. Този преглед се извършва периодично на всеки три години след приключване на първото преглед.

При преглед Комисията обръща специално внимание на ефективността на настоящия регламент и дали остават налице обстоятелствата, които са обосновали приемането му, както и необходимостта от въвеждане на изисквания за произход от Съюза за продукти от някои сектори, които са от решаващо значение за икономическата сигурност на Съюза, по-специално строителството на плавателни съдове и на железопътен подвижен състав.

Член 30
Упражняване на делегирането

1.Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.Правомощието да приема делегирани актове, посочено в членове 8, 9, 10, 16 и 24, се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано от [СП: да се въведе дата —датата на влизане в сила на настоящия регламент].

3.Делегирането на правомощия, посочено в членове 8, 9, 10, 16 и 24, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество.

5.Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

6.Делегиран акт, приет съгласно членове 8, 9, 10, 16 и 24, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът, не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на същия акт на Европейския парламент и на Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът, са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 31
Процедура на комитет

1.Комисията се подпомага от комитет. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.При позоваване на настоящия параграф се прилага член 4 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

3.При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 32
Санкции

Държавите членки установяват правила относно санкциите, приложими при нарушения на разпоредбите на настоящия регламент, и предприемат всички необходими мерки, за да осигурят тяхното прилагане. Предвидените санкции са ефективни, пропорционални и възпиращи. Държавите членки незабавно нотифицират на Комисията тези разпоредби и мерки и я нотифицират незабавно за всяко последващо изменение, което ги засяга.

Член 33
Изменения на Регламент (ЕС) 2018/1724

Приложения I и II към Регламент (ЕС) 2018/1724 се изменят в съответствие с приложение V към настоящия регламент.

Член 34
Изменения на Регламент (ЕС) 2024/1735

Регламент (ЕС) 2024/1735 се изменя, както следва:

1)В член 3 се добавят следните точки 34, 35 и 36:

а) „34) „индустриална батерия“ означава индустриална батерия съгласно определението в член 3, параграф 1, точка 13 от Регламент (ЕС) 2023/1542 на Европейския парламент и на Съвета *;“

б) „35) „стационарна система за съхраняване на енергия от батерии“ означава стационарна система за съхраняване на енергия от батерии съгласно определението в член 3, параграф 1, точка 15 от Регламент (ЕС) 2023/1542;“

в) „36) „водна термопомпа“ означава отоплителен топлоизточник, използващ топлина от въздушната, водната или почвената околна среда, и/или отпадна топлина за генерирането на топлинна енергия и за отопление на помещения чрез водна циркулация.“

___

* Регламент (ЕС) 2023/1542 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2023 г. за батериите и негодните за употреба батерии, за изменение на Директива 2008/98/ЕО и Регламент (ЕС) 2019/1020 и за отмяна на Директива 2006/66/ЕО (ОВ L 191, 28.7.2023 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2023/1542/oj).;

2)В член 9 се добавя следният параграф 14:

„14. Всички производствени проекти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии се смятат за стратегически проекти, които допринасят за устойчивостта и декарбонизацията или за ефективното използване на ресурсите за целите на член 14, параграф 1 от [Предложение за Регламент за ускоряване на екологичните оценки]“;

3)член 25 се изменя, както следва:

а)параграф 1 се заменя със следното:

„1. При процедури за възлагане на обществени поръчки, попадащи в обхвата на директиви 2014/23/ЕС, 2014/24/ЕС или 2014/25/ЕС, когато договорите имат като част от своя предмет технологии за нулеви нетни емисии, посочени в член 4, параграф 1, букви а)—г), з) и и) от настоящия регламент, или при договори и концесии за строителство, включващи въпросните технологии, възлагащите органи и възложителите прилагат минималните задължителни изисквания за екологична устойчивост, установени в акта за изпълнение, посочен в параграф 5 от настоящия член.“;

б)в параграф 7 първата алинея се заменя със следното:

„Приносът на офертата за издръжливостта се взема предвид при процедурите за възлагане на обществени поръчки, договорите и концесиите за строителство, посочени в параграф 1, в съответствие с настоящия параграф.“;

в)в параграф 7 буква а) се заменя със следното:

„а) задължение за срока на договора да не се доставят повече от 50 % от стойността на конкретния краен продукт в областта на технологиите за нулеви нетни емисии, посочен в настоящия параграф, от всяка отделна трета държава, както е определено от Комисията;“;

г)в параграф 7 буква б) се заменя със следното:

„б) задължение за срока на договора не повече от 50 % от стойността на всички основни специфични компоненти на посочената в настоящия параграф конкретна технология за нулеви нетни емисии да се доставя или предоставя пряко от спечелилия оферент или от подизпълнител от всяка отделна трета държава, както е определено от Комисията;“

4)добавя се следният член 25a:

„Член 25a 
Изисквания за произход за процедурите за възлагане на обществени поръчки

1.За процедурите за обществени поръчки, посочени в приложение II, възлагащите органи и възложителите изключват от достъпа до тези процедури за възлагане на обществени поръчки оферти, подадени от икономически оператори, притежавани или контролирани от субект, установен в трети държави, които не са сключили международно споразумение със Съюза за гарантиране на такъв достъп.

2.За процедурите за възлагане на обществени поръчки, посочени в приложение II, възлагащите органи и възложителите прилагат изискванията за произход от Съюза, определени в тях. Изискванията, свързани с някои конкретни компоненти сред основните специфични компоненти, следва да се прилагат само доколкото тези компоненти са включени в крайния продукт.

3.Възлагащите органи и възложителите могат да решат да не прилагат едно или повече изисквания, определени в приложения II и III, когато е изпълнено някое от следните условия:

а)необходимите продукти могат да бъдат доставени от конкретен икономически оператор и не съществува достатъчно добра алтернатива или заместител и отсъствието на конкуренция не се дължи на изкуствено стесняване на параметрите на процедурата за възлагане на обществена поръчка;

б)не са подадени подходящи оферти или подходящи заявления за участие, включително в отговор на подобна предишна процедура за възлагане на обществена поръчка, обявена от същия възлагащ орган или възложител през двете години, предхождащи началото на планираната нова процедура за възлагане на обществена поръчка;

в)тяхното прилагане би задължило възлагащия орган или възложителя да си набавя стоки, услуги или строителни работи с непропорционални разходи или би довело до техническа несъвместимост при експлоатацията и поддръжката. Въз основа на обективни и прозрачни данни очаквани разлики в разходите от над 25 % могат да се смятат от възлагащите органи и възложителите за непропорционални;

г)тяхното прилагане би довело до значителни забавяния при изпълнението на проекта поради липсата на необходимите компоненти или крайни продукти. Основаните на оценки закъснения, които се опират на обективни, прозрачни и проверими данни, могат да се приемат за значителни.

4.Възлагащите органи изискват от икономическите оператори, доставящи продукти, които попадат в обхвата на настоящия член, да подадат лична декларация или еквивалентен документ, доказващ съответствие с изискванията, определени в него.“

5)Член 26 се изменя, както следва:

а)заглавието се заменя със следното: „Търгове за технологии за нулеви нетни емисии“

б)параграф 1 се изменя, както следва:

уводният текст се заменя със следното:

„При разработването на търгове за технологиите за нулеви нетни емисии, изброени в член 4, параграф 1, букви а)—ж), и) и й), държавите членки включват:“

в буква а) се добавя следната точка iv):

„iv) високорискови доставчици съгласно определението в член 2, точка 39 от Регламент xxxx/xxxx [CSA2]: За търгове, които включват системи за контрол, системи за контрол и управление, системи за надзорен контрол и събиране на данни, системи за отдалечен достъп или защитни стени, доставчиците, определени като високорискови доставчици в съответствие с Регламент xxxx/xxxx [CSA2], не участват в следните процеси:

1)доставката на тези продукти или системи;

2)проектирането, разработването или производството на тези продукти или системи;

3)управлението, контрола или функционирането на тези продукти или системи;

4)разработването, поддръжката, експлоатацията или актуализирането на техния софтуер;“

буква б) се заменя със следното: „критерии за предварително класиране или критерии за възлагане, както е посочено в параграфи 2 и 2а“.

в)вмъква се следният параграф 2a: „2a. Когато търговете имат като част от своя предмет технологии за нулеви нетни емисии, изброени в приложение II, държавите членки включват критериите за предварително квалифициране или възлагане, определени в приложение II. Критериите, свързани с някои конкретни компоненти сред основните специфични компоненти, следва да се прилагат само доколкото тези компоненти са включени в крайния продукт.“;

г)в параграф 3 първа алинея се заменя със следното: „На Комисията се предоставя правомощието да приеме акт за изпълнение, в който допълнително се уточняват критериите за предварително класиране и възлагане, посочени в параграф 1, буква а), подточки i), ii) и iii) и параграф 2.“

д)параграф 4 се заменя със следното: „4. Държавите членки определят за всеки от критериите, посочени в параграфи 2 и 2а, когато се прилагат като критерии за възлагане, минимална тежест от 5 % и комбинирана тежест между 15 % и 30 % от критериите за възлагане. Това не засяга възможността да се придаде по-голяма тежест на критериите, посочени в параграф 2, четвърта алинея, в съответствие с всяко ограничение за неценовите критерии, определени съгласно правилата за държавната помощ.“

е)параграф 5 се заменя със следното: „5. Държавите членки не са задължени да прилагат един или повече от критериите за предварително класиране и възлагане, определени в параграф 1, буква а), подточки i), ii) и iii) и параграф 1, буква б), когато прилагането на тези критерии би довело до непропорционални разходи или до значителни закъснения в изпълнението на проекта поради липсата на необходимите компоненти или крайни продукти. Въз основа на обективни и проверими данни прогнозните разлики в разходите от над 20 % на търг могат да се смятат от държавите членки за непропорционални. Основаните на оценки закъснения, които се опират на обективни, прозрачни и проверими данни, могат да се приемат за значителни.“;

ж)параграф 7 се заменя със следното: „7. Параграфи 1—5 се прилагат за най-малко 40 % от годишния тръжен обем на държава членка или за най-малко 8 гигавата годишно на държава членка. Параграф 1, буква а), подточки ii) и iv) се прилага за 100 % от тръжния обем на държава членка.“;

з)в параграф 8 уводният текст се заменя със следното: „До 31 декември 2027 г. Комисията извършва всеобхватна оценка на прилагането на критериите, посочени в параграф 2, и тяхното въздействие върху ускореното внедряване на технологии за енергия от възобновяеми източници. До 31 декември 2029 г. и на всеки две години след това Комисията извършва всеобхватна оценка на прилагането на критериите, посочени в параграфи 2 и 2а, и тяхното въздействие върху ускореното внедряване на технологии за енергия от възобновяеми източници. По-специално Комисията оценява въздействието на критериите върху:“

6)Вмъкват се следните членове 28а—28з:

„Член 28а
Изисквания за произход за други форми на публична интервенция

1.Без да се засягат членове 107 и 108 от ДФЕС, схемите за подпомагане, посочени в приложение II, включват изискванията, определени в тях. Изискванията, свързани с някои конкретни компоненти сред основните специфични компоненти, следва да се прилагат само доколкото тези компоненти са включени в крайния продукт.

2.При разработването и прилагането на схема съгласно параграф 1 органът оценява изпълнението на изискванията въз основа на открит, недискриминационен и прозрачен процес.

3.Когато се предоставя допълнителна финансова компенсация, тя не надвишава 15 % от цената на крайния продукт за потребителя, включително разходите за транспорт и монтаж, когато е приложимо, с изключение на схемите, насочени към гражданите, живеещи в енергийна бедност, както е определено в член 2, точка 1 от Регламент (ЕС) 2023/955 на Европейския парламент и на Съвета  (57) , за които ограничението е 20 %.

Член 28б
Ограничения за високорискови доставчици за други форми на публична интервенция

За схеми за подпомагане, попадащи в обхвата на членове 28 и 28а, които включват системи за контрол, системи за контрол и управление, системи за надзорен контрол и събиране на данни, системи за отдалечен достъп или защитни стени, държавите членки проектират тези схеми по такъв начин, че да гарантират, че бенефициерите отговарят на условията за участие в схемата само когато доставчиците, определени като високорискови доставчици в съответствие с Регламент xxxx/xxxx [CSA2], не участват в следните процеси:

а)доставката на тези продукти или системи;

б)проектирането, разработването или производството на тези продукти или системи;

в)управлението, контрола или функционирането на тези продукти или системи;

г)разработването, поддръжката, експлоатацията или актуализирането на техния софтуер.

Член 28в
Изисквания за произход от Съюза за подпомагане от страна на държавите членки на изграждането и производството в областта на технологиите за нулеви нетни емисии

1.Без да се засягат членове 107 и 108 от ДФЕС и в съответствие с международните ангажименти на Съюза, когато подпомагат изграждането или производството на крайни продукти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии, посочени в приложение II към настоящия регламент, държавите членки гарантират, че са изпълнени изискванията за произход от Съюза, установени в посоченото приложение. Изискванията, свързани с някои конкретни компоненти сред основните специфични компоненти, следва да се прилагат само доколкото тези компоненти са включени в крайния продукт.

2.Държавите членки могат да решат да не прилагат едно или повече изисквания, посочени в параграф 1, когато е изпълнено някое от следните условия:

а)необходимите компоненти могат да бъдат доставени от конкретен икономически оператор и не съществува достатъчно добра алтернатива или заместител и отсъствието на конкуренция не се дължи на изкуствено стесняване на параметрите на процедурата за възлагане на обществена поръчка;

б)тяхното прилагане би довело до непропорционални разходи или до техническа несъвместимост при експлоатацията или поддръжката. Въз основа на обективни и прозрачни данни очакваните разлики в разходите от над 25 % могат да се смятат за непропорционални;

в)тяхното прилагане би застрашило проекта или би довело до значителни забавяния при изпълнението му поради липсата на необходимите компоненти или крайни продукти. Основаните на оценки закъснения, които се опират на обективни, прозрачни и проверими данни, могат да се приемат за значителни.

3.Без да се засягат членове 107 и 108 от ДФЕС и в съответствие с международните ангажименти на Съюза, когато подпомагат производството на крайни продукти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии, посочени в приложение II към настоящия регламент, и включват системи за контрол, системи за контрол и управление, системи за надзорен контрол и събиране на данни, системи за отдалечен достъп или защитни стени, държавите членки гарантират, че доставчиците, определени като високорискови доставчици в съответствие с Регламент xxxx/xxxx [CSA2], не участват в следните процеси:

а)доставката на тези продукти или системи;

б)проектирането, разработването или производството на тези продукти или системи;

в)управлението, контрола или функционирането на тези продукти или системи;

г)разработването, поддръжката, експлоатацията или актуализирането на техния софтуер.

Член 28г
Произход от Съюза

1.За целите на членове 25а, 26, 28а и 28в „съдържание с произход от Съюза“ се отнася до съдържание, което произхожда от Съюза.

2.Произходът на продуктите и компонентите се определя в съответствие с Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета.

Член 28д

Съдържание, равностойно на съдържание с произход от Съюза, при възлагането на обществени поръчки

1.По отношение на изискванията за произход от Съюза, посочени в член 25а, съдържанието с произход от трети държави, с които Съюзът е сключил споразумение за изграждане на зона за свободна търговия или митнически съюз, или които са страни по Споразумението за държавните поръчки, когато съгласно това споразумение съществуват съответни задължения за Съюза, се смята за съдържание с произход от Съюза.

2.Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 44, за да изключи изцяло или частично трета държава от обхвата на параграф 1 въз основа на някой от следните критерии:

д)тази трета държава не е предвидила национално третиране по отношение на продукти или субекти на Съюза съгласно споразуменията, посочени в параграф 1, във връзка с някоя от технологиите за нулеви нетни емисии, изброени в член 4, точка 1;

е)такова изключване е оправдано, за да се избегнат зависимости или други промени, които могат да застрашат сигурността на доставките на въпросните продукти в Съюза;

ж)такова изключване е обосновано по силата на всяко друго изключение съгласно приложимото споразумение.

Член 28е

Съдържание, равностойно на съдържание с произход от Съюза, при провеждане на търгове

3.Съгласно изискванията за произход от Съюза, посочени в член 26, съдържание с произход от трети държави, с които Съюзът е сключил споразумение за изграждане на зона за свободна търговия или митнически съюз, се смята за съдържание с произход от Съюза.

4.Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 44, за да изключи изцяло или частично трета държава от обхвата на параграф 1 въз основа на някой от следните критерии:

з)тази трета държава не е предвидила национално третиране по отношение на продукти или субекти на Съюза съгласно споразуменията, посочени в параграф 1, във връзка с някоя от технологиите за нулеви нетни емисии, изброени в член 4, точка 1;

и)такова изключване е оправдано, за да се избегнат зависимости или други промени, които могат да застрашат сигурността на доставките на въпросните продукти в Съюза;

й)такова изключване е обосновано по силата на всяко друго изключение съгласно приложимото споразумение.

Член 28ж

Съдържание, равностойно на съдържание с произход от Съюза, при други форми на публична интервенция

1.    Съгласно изискванията за произход от Съюза, посочени в член 28а, съдържание с произход от трети държави, с които Съюзът е сключил споразумение за изграждане на зона за свободна търговия или митнически съюз, се смята за съдържание с произход от Съюза.

2. Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 44, за да изключи изцяло или частично трета държава от обхвата на параграф 1 въз основа на някой от следните критерии:

к)тази трета държава не е предвидила национално третиране по отношение на продукти или субекти на Съюза съгласно споразуменията, посочени в параграф 1, във връзка с някоя от технологиите за нулеви нетни емисии, изброени в член 4, точка 1;

л)такова изключване е оправдано, за да се избегнат зависимости или други промени, които могат да застрашат сигурността на доставките на въпросните продукти в Съюза;

м)такова изключване е обосновано по силата на всяко друго изключение съгласно приложимото споразумение.

Член 28з
Делегиране на правомощия

1.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 44 за изменение на изискванията за произход от Съюза, определени в приложение II, като се вземат предвид следните критерии:

а)състоянието на пазара на равнището на Съюза, включително намаляващи пазарни дялове на Съюза и промишленост на Съюза, произвеждаща под капацитета си;

б)приносът на изискванията за постигане на целите на Съюза по отношение на обществения ред, икономическата сигурност, устойчивостта и тази за неутралността по отношение на климата, посочена в Регламент (ЕС) 2021/1119;

в)технологичният напредък;

г)търсенето на съответните технологии за нулеви нетни емисии;

д)въздействието от определянето на изисквания за произход от Съюза върху цялостната конкурентоспособност и емисиите на парникови газове в съответните сектори.

2.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове за допълване на приложение II с изисквания за произход от Съюза за допълнителните специфични крайни продукти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии, посочени в член 4, параграф 1, букви ж), з), й), к), н), п) и т), както и за технологиите за слънчева топлинна енергия, посочени в член 4, параграф 1, буква а), технологиите свързани с ядрения горивен цикъл, посочени в член 4, параграф 1, буква и), и технологиите за електрическо задвижване за транспорта, посочени в член 4, параграф 1, буква с), които се изискват в съответствие с членове 25а, 26, 28а и 28в. В рамките на посочения процес Комисията взема предвид следното:

а)състоянието на пазара на равнището на Съюза, установено чрез дейностите по мониторинг, включително намаляващи пазарни дялове на Съюза и промишленост на Съюза, произвеждаща под капацитета си;

б)приноса на изискванията за постигане на целите на Съюза по отношение на обществения ред, икономическата сигурност, устойчивостта и тази за неутралността по отношение на климата;

в)въздействието от определянето на изисквания за произход от Съюза, изисквания за ниски въглеродни емисии или и двете групи изисквания върху цялостната конкурентоспособност и емисиите на парникови газове в съответните сектори, както и върху разходите за потребителите и малките и средните предприятия надолу по веригата, и върху публичните бюджети.

г)търсенето на съответните продукти или технологии.

1.В делегираните актове, посочени в параграф 2, се определят:

а)продуктите и компонентите, за които се прилагат минималните изисквания за произход от Съюза;

б)обхватът на прилагане на минималните изисквания за произход от Съюза;“

7)Член 42 се изменя, както следва:

а)вмъква се следният параграф 2a:

„2a. Държавите членки, публичните органи, възлагащите органи и възложителите, които прилагат глава IV от настоящия регламент, представят доклад относно прилагането на освобождаванията в съответствие с разпоредбите на посочената глава.“

б)параграф 3 се заменя със следното:

„3. Ако все още не са включени във или в съответствие с елементите на националните планове в областта на енергетиката и климата, до 15 март 2027 г. и на всеки три години след това всяка държава членка предава на Комисията доклад, в който се представят данните, посочени в параграфи 2 и 2а.“

8)Добавя се следното приложение II:

„ПРИЛОЖЕНИЕ II
Изисквания за произход от Съюза за технологиите за нулеви нетни емисии

Част I — Обществени поръчки

1.В съответствие с член 25а, за процедурите за възлагане на обществени поръчки, публикувани след влизането в сила на настоящия регламент, които попадат в обхвата на Директиви 2014/23/ЕС, 2014/24/ЕС или 2014/25/ЕС, когато договорите, договорите за строителство или концесиите за строителство включват възлагане на поръчки за следните технологии за нулеви нетни емисии, документацията за обществената поръчка включва изискванията, посочени по-долу:

а)Системи за акумулиране на енергия с батерии:

От [СП: да се въведе дата — 1 година след влизането в сила на настоящия регламент] до [3 години след влизането в сила на настоящия регламент] системите за акумулиране на енергия с батерии са с произход от Съюза, а проекти, включващи акумулиране на енергия с батерии над 1 мегаватчас, съдържат система за управление на батерии с произход от Съюза.

От [СП: да се въведе дата — 3 години след влизането в сила на настоящия регламент] нататък системите за акумулиране на енергия с батерии са с произход от Съюза и съдържат електрохимични елементи, система за управление на батерии, както и един допълнителен основен специфичен компонент, които са с произход от Съюза.

б)Слънчеви фотоволтаични технологии: От [СП: да се въведе дата — 3 години след влизането в сила на настоящия регламент] нататък фотоволтаичните инвертори, фотоволтаичните клетки или еквивалентните им елементи са с произход от Съюза.

в)Водни термопомпи: От [СП: да се въведе дата — 3 години след влизането в сила на настоящия регламент] водната термопомпа е с произход от Съюза.

г)Технологии за вятърна енергия от уредби, разположени на сушата или в морето:

От [СП: да се въведе дата — 1 година след влизането в сила на настоящия регламент] до [СП: да се въведе дата — 3 години след влизането в сила на настоящия регламент] един основен специфичен компонент на вятърната турбина е с произход от Съюза.

От [СП: да се въведе дата — 3 години след влизането в сила на настоящия регламент] нататък два основни специфични компонента са с произход от Съюза.

д)Технологии за ядрено делене:

За процедурите за възлагане на обществени поръчки, публикувани след [СП: да се въведе дата — 4 години след влизането в сила на настоящия регламент], когато договорите или концесиите за строителство включват изграждането на нова атомна електроцентрала, включително малки модулни ядрени реактори, най-малко два основни специфични компонента са с произход от Съюза.

За процедурите за възлагане на обществени поръчки, публикувани след [СП: да се въведе дата — 6 години след влизането в сила на настоящия регламент], когато договорите за строителство или концесиите за строителство включват изграждането на нова атомна електроцентрала, включително малки модулни ядрени реактори, най-малко три основни специфични компонента са с произход от Съюза.

Тези изисквания не се прилагат за проекти за научноизследователска и развойна дейност и иновации, включително за първата фаза на промишлено внедряване на атомни електроцентрали.

Част II — Търгове

В съответствие с член 26, когато търговете имат като част от своя предмет следните технологии за нулеви нетни емисии, държавите членки включват критериите за предварително квалифициране или възлагане, определени по-долу:

а)Системи за акумулиране на енергия с батерии:

За търгове, публикувани от [СП: да се въведе дата — 1 година след влизането в сила на настоящия регламент] до [СП: да се въведе дата — 3 години след влизането в сила на настоящия регламент], системите за акумулиране на енергия с батерии са с произход от Съюза, а проекти, включващи акумулиране на енергия с батерии над 1 мегаватчас, съдържат система за управление на батерии с произход от Съюза.

За търгове, публикувани след [СП: да се въведе дата — 3 години след влизането в сила на настоящия регламент], системите за акумулиране на енергия с батерии са с произход от Съюза и съдържат електрохимични елементи, система за управление на батерии, както и един допълнителен основен специфичен компонент, които са с произход от Съюза.

б)Слънчеви фотоволтаични технологии: От [СП: да се въведе дата — 3 години след влизането в сила на настоящия регламент] фотоволтаичните инвертори, фотоволтаичните клетки или еквивалентните им елементи са с произход от Съюза.

в)Водород:

За търгове, публикувани след [СП: да се въведе дата — 1 година след влизането в сила на настоящия регламент], електролизьорите, използвани за производството на водород, са с произход от Съюза, а пакетите, както и един допълнителен основен специфичен компонент, също са с произход от Съюза.

За търгове, публикувани след [СП: да се въведе дата — 3 години след влизането в сила на настоящия регламент], електролизьорите, използвани за производството на водород, са с произход от Съюза, а пакетите, както и два допълнителни основни специфични компонента, също са с произход от Съюза.

г)Технологии за вятърна енергия от уредби, разположени на сушата или в морето:

За търгове, публикувани от [СП: да се въведе дата — 1 година след влизането в сила на настоящия регламент] до [СП: да се въведе дата — 3 години след влизането в сила на настоящия регламент], един основен специфичен компонент на вятърната турбина е с произход от Съюза.

За търгове, публикувани след [СП: да се въведе дата — 3 години след влизането в сила на настоящия регламент] два основни специфични компонента на вятърната турбина са с произход от Съюза.

Част III — Други форми на публична интервенция

В съответствие с член 28б, когато решават да създадат нови или да актуализират съществуващи схеми в полза на домакинствата или дружествата, които подкрепят търсенето на крайните продукти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии, изброени в настоящия параграф, държавите членки, регионалните или местните органи, публичноправните организации или сдруженията, сформирани от един или повече такива органи или от една или повече такива публичноправни организации, изготвят схемите по начин, който гарантира, че бенефициерите са допустими за участие в схемата или отговарят на условията за получаване на допълнителна финансова компенсация само когато са изпълнени посочените по-долу изисквания:

а)Системи за акумулиране на енергия с батерии:

За схеми, създадени или актуализирани между [СП: да се въведе дата — 1 година след влизането в сила на настоящия регламент] и [СП: да се въведе дата — 3 години след влизането в сила на настоящия регламент], системите за акумулиране на енергия с батерии са с произход от Съюза, а проекти, включващи акумулиране на енергия с батерии над 1 мегаватчас, съдържат система за управление на батерии с произход от Съюза.

За схеми, създадени или актуализирани от [СП: да се въведе дата — 3 години след влизането в сила на настоящия регламент] нататък, системите за акумулиране на енергия с батерии са с произход от Съюза и съдържат електрохимични елементи, система за управление на батерии, както и един допълнителен основен специфичен компонент, които са с произход от Съюза.

б)Слънчеви фотоволтаични технологии: За схеми, създадени или актуализирани от [СП: да се въведе дата — 3 години след влизането в сила на настоящия регламент] нататък, фотоволтаичните инвертори, фотоволтаичните клетки или еквивалентните им елементи са с произход от Съюза.

в)Водни термопомпи: За схеми, създадени или актуализирани от [СП: да се въведе дата — 3 години след влизането в сила на настоящия регламент] нататък, водната термопомпа е с произход от Съюза.

Част IV — Подпомагане от страна на държавите членки на изграждането и производството на крайни продукти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии

В съответствие с член 28в, когато подпомагат изграждането или производството на следните крайни продукти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии, държавите членки гарантират, че са изпълнени изискванията за произход от Съюза, установени по-долу:

а)Водород:

От [СП: да се въведе дата — 1 година след влизането в сила на настоящия регламент] нататък при създаването на нови схеми за подпомагане на инвестициите в подкрепа на производствените мощности на електролизьорите държавите членки гарантират, че електролизьорът е с произход от Съюза, както и че пакетът и най-малко един допълнителен основен специфичен компонент на електролизьора са с произход от Съюза.

От [СП: да се въведе дата — 3 години след влизането в сила на настоящия регламент] при създаването на нови схеми за подпомагане на инвестициите в подкрепа на производствените мощности на електролизьорите държавите членки гарантират, че електролизьорът е с произход от Съюза, както и че пакетът и най-малко два допълнителни основни специфични компонента на електролизьора са с произход от Съюза.

б)Технологии за ядрено делене:

За проекти, за които заявлението за подпомагане се подава след [СП: да се въведе дата — 4 години след влизането в сила на настоящия регламент], когато се подпомага изграждането на нови атомни електроцентрали, включително малки модулни ядрени реактори, държавите членки гарантират, че най-малко два основни специфични компонента на крайните продукти в областта на технологията за ядрено делене са с произход от Съюза.

За проекти, за които заявлението за подпомагане се подава след [СП: да се въведе дата — 6 години след влизането в сила на настоящия регламент], когато се подпомага изграждането на нови атомни електроцентрали, включително малки модулни ядрени реактори, държавите членки гарантират, че най-малко три основни специфични компонента на крайните продукти в областта на технологията за ядрено делене са с произход от Съюза.

Тези изисквания не се прилагат за проекти за научноизследователска и развойна дейност и иновации, включително за първата фаза на промишлено внедряване на атомни електроцентрали.“

Член 35 
Изменения на Регламент (ЕС) 2024/3110

В член 22, параграф 9 от Регламент (ЕС) 2024/3110 първата алинея се заменя със следното:

„За да се гарантира прозрачност за ползвателите и да се насърчи производството на устойчиви продукти, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 89 с цел допълване на настоящия регламент чрез определяне на конкретни изисквания за етикетиране за екологична устойчивост за определени фамилии продукти и категории продукти.“

Член 36
Влизане в сила и прилагане

Настоящият регламент влиза в сила в деня след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Членове 4 и 5 се прилагат от [СП: да се въведе дата — [една] година след датата на влизане в сила на настоящия регламент].

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко в държавите членки в съответствие с Договорите.

Съставено в Брюксел на година.

ЗАКОНОДАТЕЛНА ОБОСНОВКА ЗА ФИНАНСОВОТО И ЦИФРОВОТО ОТРАЖЕНИЕ

1.РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА3

1.1.Наименование на предложението/инициативата3

1.2.Съответни области на политиката3

1.3.Цели3

1.3.1.Общи цели3

1.3.2.Специфични цели3

1.3.3.Очаквани резултати и отражение3

1.3.4.Показатели за изпълнението3

1.4.Предложението/инициативата е във връзка със:4

1.5.Мотиви за предложението/инициативата4

1.5.1.Изисквания, които трябва да бъдат изпълнени в краткосрочна или дългосрочна перспектива, включително подробен график за изпълнението на инициативата4

1.5.2.Добавена стойност от участието на ЕС (може да е в резултат от различни фактори, например ползи по отношение на координацията, правна сигурност, по-добра ефективност или взаимно допълване). За целите на този раздел „добавена стойност от участието на ЕС“ е стойността, която е резултат от действието на равнище ЕС и е допълнителна спрямо стойността, която би била създадена само от отделните държави членки.4

1.5.3.Изводи от подобен опит в миналото4

1.5.4.Съвместимост с многогодишната финансова рамка и евентуални полезни взаимодействия с други подходящи инструменти5

1.5.5.Оценка на различните налични варианти за финансиране, включително възможностите за преразпределяне на средства5

1.6.Продължителност на предложението/инициативата и на неговото/нейното финансово отражение6

1.7.Планирани методи на изпълнение на бюджета6

2.МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ8

2.1.Правила за мониторинг и докладване8

2.2.Системи за управление и контрол8

2.2.1.Обосновка на предложените методи на изпълнение на бюджета, механизми за осъществяване на финансирането, начини за плащане и стратегия за контрол8

2.2.2.Информация относно установените рискове и системите за вътрешен контрол, създадени с цел намаляването им8

2.2.3.Приблизителна оценка и обосновка на разходната ефективност на контрола (съотношение между разходите за контрол и стойността на съответните управлявани средства) и оценка на очакваната степен на риска от грешки (при плащане и при приключване)8

2.3.Мерки за предотвратяване на измами и нередности9

3.ПРОГНОЗНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА10

3.1.Съответни функции от многогодишната финансова рамка и разходни бюджетни редове10

3.2.Прогнозно финансово отражение на предложението върху бюджетните кредити12

3.2.1.Обобщение на прогнозното отражение върху бюджетните кредити за оперативни разходи12

3.2.1.1.Бюджетни кредити от гласувания бюджет12

3.2.1.2.Бюджетни кредити от външни целеви приходи17

3.2.2.Прогнозен краен продукт, финансиран с бюджетни кредити за оперативни разходи22

3.2.3.Обобщение на прогнозното отражение върху бюджетните кредити за административни разходи24

3.2.3.1. Бюджетни кредити от гласувания бюджет24

3.2.3.2.Бюджетни кредити от външни целеви приходи24

3.2.3.3.Общо бюджетни кредити24

3.2.4.Прогнозни нужди от човешки ресурси25

3.2.4.1.Финансирани от гласувания бюджет25

3.2.4.2.Финансирани от външни целеви приходи26

3.2.4.3.Общо нужди от човешки ресурси26

3.2.5.Преглед на прогнозното отражение върху инвестициите, свързани с цифрови технологии28

3.2.6.Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка28

3.2.7.Финансов принос от трети страни28

3.3.Прогнозно отражение върху приходите29

4.Цифрово измерение29

4.1.Изисквания, свързани с цифрови аспекти30

4.2.Данни30

4.3.Цифрови решения31

4.4.Оценка на оперативната съвместимост31

4.5.Мерки в подкрепа на цифровото изпълнение32

1.РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

1.1.Наименование на предложението/инициативата

1.2.Съответни области на политиката 

1.3.Цели

1.3.1.Общи цели

1.3.2.Специфични цели

1.3.3.Очаквани резултати и отражение

Да се посочи въздействието, което предложението/инициативата следва да окаже по отношение на целевите бенефициери/групи.

1.3.4.Показатели за изпълнението

Посочете показателите за мониторинг на напредъка и на постиженията.

1.4.Предложението/инициативата е във връзка със:

 ново действие 

 ново действие след пилотен проект/подготвително действие 69  

 продължаване на съществуващо действие 

 сливане или пренасочване на едно или няколко действия към друго/ново действие

1.5.Мотиви за предложението/инициативата

1.5.1.Изисквания, които трябва да бъдат изпълнени в краткосрочна или дългосрочна перспектива, включително подробен график за изпълнението на инициативата

1.5.2.Добавена стойност от участието на ЕС (може да е в резултат от различни фактори, например ползи по отношение на координацията, правна сигурност, по-добра ефективност или взаимно допълване). За целите на този раздел „добавена стойност от участието на ЕС“ е стойността, която е резултат от действието на равнище ЕС и е допълнителна спрямо стойността, която би била създадена само от отделните държави членки.

1.5.3.Изводи от подобен опит в миналото

1.5.4.Съвместимост с многогодишната финансова рамка и евентуални полезни взаимодействия с други подходящи инструменти

1.5.5.Оценка на различните налични варианти за финансиране, включително възможностите за преразпределяне на средства

1.6.Продължителност на предложението/инициативата и на неговото/нейното финансово отражение

 ограничена продължителност

–    в сила от [ДД/ММ]ГГГГ до [ДД/ММ]ГГГГ

–    финансово отражение от ГГГГ до ГГГГ за бюджетните кредити за поети задължения и от ГГГГ до ГГГГ за бюджетните кредити за плащания.

 неограничена продължителност

–изпълнение с период на започване на дейност от ГГГГ до ГГГГ,

–последван от функциониране с пълен капацитет.

Регламентът ще влезе в сила през 2027 г. и ще продължи да се прилага след 2030 г., като на всеки пет години ще се извършва преглед за оценяване на напредъка и за привеждане в съответствие с целите на Съюза в областта на климата и икономическата сигурност.

1.7.Планирани методи на изпълнение на бюджета

 Пряко управление от Комисията

–  от нейните служби, включително от нейния персонал в делегациите на Съюза;

–    от изпълнителните агенции

 Споделено управление с държавите членки

 Непряко управление чрез възлагане на задачи по изпълнението на бюджета на:

– трети държави или на органите, определени от тях

– международни организации и техните агенции (да се уточни)

– Европейската инвестиционна банка и Европейския инвестиционен фонд

– органите, посочени в членове 70 и 71 от Финансовия регламент

– публичноправни органи

– частноправни организации със задължение за обществена услуга, доколкото тези организации разполагат с подходящи финансови гаранции

– частноправни организации на държава членка, на които е възложено осъществяването на публично-частно партньорство и които разполагат с подходящи финансови гаранции

– организации или лица, на които е възложено изпълнението на специфични дейности в областта на общата външна политика и политика на сигурност съгласно дял V от Договора за Европейския съюз и които са посочени в съответния основен акт

–̈ субекти, установени в държава членка и уредени от националното частно право или от правото на Съюза, които удовлетворяват съответните секторни условия за възлагане на усвояването на средства или бюджетни гаранции на Съюза, доколкото тези субекти са контролирани от публичноправни органи или от частноправни организации със задължение за обществена услуга и разполагат с подходящи финансови гаранции, които са под формата на солидарна отговорност на контролните органи или еквивалентни финансови гаранции и които за всяко действие могат да покрият максималния размер на подкрепата от Съюза.

2.МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

2.1.Правила за мониторинг и докладване

2.2.Системи за управление и контрол

2.2.1.Обосновка на предложените методи на изпълнение на бюджета, механизми за осъществяване на финансирането, начини за плащане и стратегия за контрол

2.2.2.Информация относно установените рискове и системите за вътрешен контрол, създадени с цел намаляването им

2.2.3.Приблизителна оценка и обосновка на разходната ефективност на контрола (съотношение между разходите за контрол и стойността на съответните управлявани средства) и оценка на очакваната степен на риска от грешки (при плащане и при приключване)

2.3.Мерки за предотвратяване на измами и нередности

3.ПРОГНОЗНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

3.1.Съответни функции от многогодишната финансова рамка и разходни бюджетни редове

Съществуващи бюджетни редове

По реда на функциите от многогодишната финансова рамка и на бюджетните редове.

Поискани нови бюджетни редове

По реда на функциите от многогодишната финансова рамка и на бюджетните редове.

3.2.Прогнозно финансово отражение на предложението върху бюджетните кредити

3.2.1.Обобщение на прогнозното отражение върху бюджетните кредити за оперативни разходи

– Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за оперативни разходи

–    Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за оперативни разходи съгласно обяснението по-долу

3.2.1.1.Бюджетни кредити от гласувания бюджет

Функция от многогодишната финансова рамка

1

„Единен пазар, иновации и цифрова сфера“

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

Функция от многогодишната финансова рамка

7

„Административни разходи“

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

Функция от многогодишната финансова рамка

7

„Административни разходи“[1]

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

ОБЩО бюджетни кредити  по ФУНКЦИЯ 7  от многогодишната финансова рамка

(Общо поети задължения = Общо плащания)

1,164

1,164

1,164

1,164

1,164

1,164

1,164

8,148

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

3.2.2.Прогнозен краен продукт, финансиран с бюджетни кредити за оперативни разходи (не се попълва за децентрализираните агенции)

Бюджетни кредити за поети задължения в милиони евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

Да се посочат целите и крайните продукти			Година		Година		Година		Година		Година		Година		Година		ОБЩО  2028—2034 85		СЛЕД		ОБЩА
			2028		2029		2030		2031		2032		2033		2034				2034		ОБЩО
	КРАЙНИ ПРОДУКТИ
	Вид	Среден  разход	Бр.	Разход	Бр.	Разход	Бр.	Разход	Бр.	Разход	Бр.	Разход	Бр.	Разход	Бр.	Разход	Бр.	Разход	Бр.	Разход	Бр.	Разход
СПЕЦИФИЧНА ЦЕЛ № 1...
— Краен продукт																	0	0,000			0	0,000
— Краен продукт																	0	0,000			0	0,000
— Краен продукт																	0	0,000			0	0,000
Междинен сбор за специфична цел № 1			0	0,000	0	0,000	0	0,000	0	0,000	0	0,000	0	0,000	0	0,000	0	0,000	0	0,000	0	0,000
СПЕЦИФИЧНА ЦЕЛ № 2...
— Краен продукт																	0	0,000			0	0,000
— Краен продукт																	0	0,000			0	0,000
— Краен продукт																	0	0,000			0	0,000
Междинен сбор за специфична цел № 2			0	0,000	0	0,000	0	0,000	0	0,000	0	0,000	0	0,000	0	0,000	0	0,000	0	0,000	0	0,000
ОБЩО			0	0,000	0	0,000	0	0,000	0	0,000	0	0,000	0	0,000	0	0,000	0	0,000	0	0,000	0	0,000

3.2.3.Обобщение на прогнозното отражение върху бюджетните кредити за административни разходи

–    Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за административни разходи

–    Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за административни разходи съгласно обяснението по-долу

3.2.3.1. Бюджетни кредити от гласувания бюджет

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

Всички стойности във връзка с МФР за периода 2028—2034 г. в таблицата по-горе са строго индикативни до получаване на резултатите от преговорите, които не могат да се определят предварително.

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

Всички стойности във връзка с МФР за периода 2028—2034 г. в таблицата по-горе са строго индикативни до получаване на резултатите от преговорите, които не могат да се определят предварително.

3.2.4.Прогнозни нужди от човешки ресурси

–    Предложението/инициативата не налага използване на човешки ресурси

–    Предложението/инициативата налага използване на човешки ресурси съгласно обяснението по-долу

3.2.4.1.Финансирани от гласувания бюджет

Прогнозните нужди се посочват в еквиваленти на пълно работно време (ЕПРВ)

Всички стойности във връзка с МФР за периода 2028—2034 г. в таблицата по-горе са строго индикативни до получаване на резултатите от преговорите, които не могат да се определят предварително. Нуждите от човешки ресурси ще бъдат покрити от служители на генералната дирекция, на които вече е възложено управлението на действието и/или които са преразпределени в рамките на съответните служби.

Персонал, необходим за изпълнение на предложението (в ЕПРВ):