ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 3.6.2026
COM(2026) 220 final
Препоръка за
ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА
относно икономическата, социалната, трудовата, структурната и бюджетната политика на Австрия
{SWD(2026) 220 final}
ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 3.6.2026
COM(2026) 220 final
Препоръка за
ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА
относно икономическата, социалната, трудовата, структурната и бюджетната политика на Австрия
{SWD(2026) 220 final}
Препоръка за
ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА
относно икономическата, социалната, трудовата, структурната и бюджетната политика на Австрия
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 121, параграф 2 и член 148, параграф 4 от него,
като взе предвид Регламент (ЕС) 2024/1263 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2024 г. за ефективна координация на икономическите политики и за многостранно бюджетно наблюдение и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета ( 1 ), и по-специално член 3, параграф 3 от него,
като взе предвид препоръката на Европейската комисия,
като взе предвид резолюциите на Европейския парламент,
като взе предвид заключенията на Европейския съвет,
като взе предвид становището на Комитета по заетостта,
като взе предвид становището на Икономическия и финансов комитет,
като взе предвид становището на Комитета за социална закрила,
като взе предвид становището на Комитета за икономическа политика,
като има предвид, че:
(1)В Регламент (ЕС) 2024/1263 се определят целите на рамката за икономическо управление, която е насочена към насърчаване на стабилни и устойчиви публични финанси, устойчив и приобщаващ растеж, устойчивост чрез реформи и инвестиции, както и предотвратяване на прекомерни бюджетни дефицити. В регламента се предвижда, че Съветът и Комисията осъществяват многостранно наблюдение в контекста на европейския семестър в съответствие с целите и изискванията, определени в Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Европейският семестър включва по-специално формулирането и наблюдението на изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки.
(2)На 16 юли 2025 г. Комисията прие своето предложение за Регламент за създаване на Европейски фонд за икономическо, социално и териториално сближаване, за селското стопанство и селските райони, за рибарството и морското дело и за просперитета и сигурността за периода 2028—2034 г., както и за изменение на регламенти (ЕС) 2023/955 и (ЕС, Евратом) 2024/2509 ( 2 ). Предложението има за цел да повиши ефективността на финансирането от Съюза чрез намаляване на разпокъсаността на финансовата архитектура и да подкрепи държавите членки при координирането на тяхната икономическа политика в съответствие с член 175 от ДФЕС.
(3)На 25 ноември 2025 г. въз основа на Регламент (ЕС) № 1176/2011 Комисията прие доклада за механизма за предупреждение за 2026 г., в който Австрия не бе посочена като една от държавите членки, за които ще се извърши задълбочен преглед. Комисията прие и препоръка за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната, препоръка за препоръка на Съвета относно човешкия капитал в Европейския съюз, както и предложение за съвместния доклад за заетостта за 2026 г., в който се анализира прилагането на насоките за заетостта и принципите на Европейския стълб на социалните права. Съветът прие препоръката относно икономическата политика на еврозоната ( 3 ) на 21 април 2026 г., а съвместния доклад за заетостта и препоръката относно човешкия капитал — на 9 март 2026 г.
(4)На 29 януари 2025 г. Комисията публикува компаса за конкурентоспособността — стратегическа рамка, която има за цел да повиши глобалната конкурентоспособност на Съюза през следващите пет години. В него трите преобразяващи императива — иновации, декарбонизация и конкурентоспособност и сигурност — се определят като стълбове от критично значение за устойчив икономически растеж. Европейският семестър е уеднаквен с компаса за конкурентоспособността и гарантира, че икономическите политики на държавите членки са съобразени със стратегическите цели на Комисията, като се създава единен подход към икономическото управление, насърчаващ устойчивия растеж, иновациите и устойчивостта в целия Съюз.
(5)През 2026 г. европейският семестър за координация на икономическите политики продължава да се развива успоредно с последния етап от прилагането на Механизма за възстановяване и устойчивост ( 4 ). Плановете за възстановяване и устойчивост (ПВУ), заедно с финансирането по линия на политиката на сближаване, бяха от съществено значение за изпълнението на приоритетите на политиката в рамките на европейския семестър, тъй като в плановете трябваше да се включат по ефективен начин всички или значителна част от предизвикателствата, посочени в съответните специфични за всяка държава препоръки, отправени през последните цикли, а програмите, финансирани от европейската политика на сближаване, трябваше да вземат предвид специфичните за всяка държава препоръки. Тъй като МВУ наближава края на своя жизнен цикъл, от съществено значение продължава да бъде поддържането на реформите и инвестициите, подкрепяни и изпълнявани по линия на МВУ, по-специално тези, които допринасят за справяне с предизвикателствата, посочени в специфичните за всяка държава препоръки.
(6)На 3 юни 2026 г. Комисията публикува доклада за Австрия за 2026 г. В него беше оценен напредъкът на Австрия в изпълнението на съответните специфични за държавата препоръки и беше направен преглед на изпълнението от страна на Австрия на плана за възстановяване и устойчивост. Въз основа на този анализ в доклада за държавата бяха посочени най-неотложните предизвикателства, пред които е изправена Австрия. В него бяха оценени също напредъкът на Австрия при прилагането на Европейския стълб на социалните права и постигането на водещите цели на Съюза в областта на заетостта, уменията и намаляването на бедността, както и напредъкът в постигането на целите на ООН за устойчиво развитие.
(7)На 8 юли 2025 г. след оценката и препоръката на Комисията Съветът прие препоръка, с която одобри националния средносрочен фискално-структурен план на Австрия ( 5 ). Планът обхваща периода от 2025 г. до 2029 г. и представя фискална корекция, разпределена за седем години. Съветът препоръча следните максимални темпове на растеж на нетните разходи: 2,6 % през 2025 г., 2,2 % през 2026 г., 2,2 % през 2027 г., 2,0 % през 2028 г. и 2,3 % през 2029 г., което съответства на максималните кумулативни темпове на растеж, изчислени въз основа на базовата година 2024, от 2,6 % през 2025 г., 4,8 % през 2026 г., 7,2 % през 2027 г., 9,4 % през 2028 г. и 11,9 % през 2029 г. За годините 2025—2028 тези максимални темпове на растеж на нетните разходи съвпадат с корективния план, както беше препоръчано от Съвета на 8 юли 2025 г. съгласно член 126, параграф 7 от ДФЕС с оглед преодоляване на съществуващия прекомерен дефицит ( 6 ). Въз основа на оценката на Комисията на ефективните действия от 3 юни 2026 г. ( 7 ), процедурата при прекомерен дефицит за Австрия временно се спира.
(8)Агресивната война на Русия срещу Украйна и последиците от нея представляват екзистенциално предизвикателство за Европейския съюз. Комисията прикани държавите членки да поискат задействането по координиран начин на националната клауза за дерогация от Пакта за стабилност и растеж, за да се подкрепят усилията на ЕС за постигане на бързо и значително увеличение на разходите за отбрана ( 8 ), като това предложение беше приветствано от Европейския съвет на 6 март 2025 г. След като получи искането на Австрия, на 17 февруари 2026 г. Съветът, по препоръка на Комисията, прие препоръка, която позволява на Австрия да се отклони от препоръчаните максимални темпове на растеж на нетните разходи ( 9 ). Периодът, в който е задействана националната клауза за дерогация (2025—2028 г.), позволява на Австрия да промени приоритетите на държавните разходи или да увеличи държавните приходи, така че трайно по-високите разходи за отбрана да не застрашат фискалната устойчивост в средносрочен план.
(9)На 29 април 2026 г. Австрия представи своя годишен доклад за напредъка за 2026 г. ( 10 ) по отношение на спазването на препоръчаните максимални темпове на растеж на нетните разходи, изпълнението на набора от реформи и инвестиции, които са в основата на удължаването на периода на корекция, и изпълнението на реформите и инвестициите в отговор на основните предизвикателства, посочени в специфичните за държавата препоръки в рамките на европейския семестър. Годишният доклад за напредъка отразява също шестмесечното докладване на Австрия относно напредъка, постигнат при изпълнението на нейния план за възстановяване и устойчивост в съответствие с член 27 от Регламент (ЕС) 2021/241. Докладът за действията, предприети в рамките на процедурата при прекомерен дефицит, е включен в годишния доклад за напредъка.
(10)Растежът на реалния БВП през 2025 г. беше 0,6 %, а инфлацията по ХИПЦ беше 3,6 %. В прогнозата на Комисията от пролетта на 2026 г. се предвижда реалният БВП да нарасне с 0,6 % през 2026 г. и с 0,9 % през 2027 г., а инфлацията по ХИПЦ да бъде 3,0 % през 2026 г. и 2,5 % през 2027 г.
(11)Въз основа на данни, предоставени от Евростат ( 11 ), дефицитът на сектор „Държавно управление“ на Австрия намаля от 4,6 % от БВП през 2024 г. на 4,2 % през 2025 г. Намаляването на дефицита през 2025 г. отразява главно прилагането на пакет от мерки за консолидация. Въз основа на мерките на политиката, известни към крайната дата на изготвяне на прогнозата, в прогнозата на Комисията от пролетта на 2026 г. се предвижда дефицит, възлизащ на 4,1 % от БВП през 2026 г. и 2027 г.
(12)Въз основа на оценките на Комисията фискалната позиция ( 12 ), която включва разходи, финансирани както на национално равнище, така и на равнище ЕС, е била рестриктивна — с 1,1 % от БВП през 2025 г. Очаква се тя да бъде рестриктивна както през 2026 г., така и през 2027 г., с 0,4 % от БВП всяка година.
(13)Въз основа на данни, предоставени от Евростат ( 13 ), консолидираният дълг на сектор „Държавно управление“ на Австрия нарасна от 80,0 % от БВП в края на 2024 г. на 81,5 % в края на 2025 г. Увеличението на съотношението на дълга през 2025 г. отразява главно фискалния дефицит, умерения растеж на БВП и финансираните с кредити инвестиции в инфраструктурни проекти от някои извънбюджетни образувания в сектор „Централно държавно управление“. Въз основа на мерките на политиката, известни към крайната дата за изготвяне на прогнозата, в прогнозата на Комисията от пролетта на 2026 г. се предвижда съотношението на дълга към БВП да нарасне до 83,4 % до края на 2026 г. и до 84,9 % до края на 2027 г.
(14)Въз основа на данни на Евростат ( 14 ) общите разходи за отбрана на сектор „Държавно управление“ в Австрия възлизат на 0,7 % от БВП през 2025 г., което съответства на увеличение от 0,1 процентен пункт в сравнение с референтната 2021 г. Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2026 г. се очаква те да бъдат 0,9 % от БВП през 2026 г., което съответства на увеличение от 0,3 процентни пункта от БВП в сравнение с 2021 г.
(15)Съюзът продължава да е изправен пред рискове от прекъсване на енергийните доставки и повишена нестабилност на цените, изострени от геополитическото напрежение, което засяга световните пазари на нефт и газ. Опитът от енергийната криза от 2022—2023 г. показа, че широкообхватните и нецеленасочени мерки водят до големи фискални разходи и са социално и икономически неефективни. След избухването на войната в Близкия изток през февруари 2026 г. Австрия прие мярка на фискалната политика за смекчаване на въздействието на високите цени на енергията върху домакинствата и предприятията ( 15 ), а именно нецеленасочено намаляване на акцизите върху бензина и дизеловото гориво през април и май 2026 г. Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2026 г. фискалните разходи за тази мярка се очаква да възлязат на по-малко от 0,1 % от БВП през 2026 г., дори и ако срокът ѝ бъде удължен до края на годината.
(16)Въз основа на изчисленията на Комисията нетните разходи в Австрия са нараснали с 2,0 % през 2025 г. Ръстът на нетните разходи през 2025 г. е под препоръчания максимален темп на растеж.
(17)Въз основа на изчисленията на Комисията нетните разходи в Австрия се очаква да нараснат с 2,1 % през 2026 г. и с 4,1 % кумулативно през 2025 г. и 2026 г. Прогнозният ръст на нетните разходи през 2026 г. е под препоръчания максимален темп на растеж. Когато се разглеждат заедно 2025 и 2026 г. прогнозният кумулативен темп на растеж на нетните разходи също е под препоръчания максимален темп на растеж.
(18)В препоръката за одобряване на средносрочния план на Австрия се определя наборът от реформи и инвестиции, които са в основата на удължаването на периода на корекция, заедно с график за тяхното изпълнение. Като взема предвид информацията, предоставена от Австрия в нейния годишен доклад за напредъка, Комисията констатира, че изпълнението на ключовите стъпки от реформите и инвестициите, които трябваше да бъдат изпълнени до 30 април 2026 г., изглежда като цяло върви по план. Комисията счита, че като цяло Австрия е изпълнила ангажиментите си по задоволителен начин ( 16 ).
(19)Застаряването на населението представлява значително предизвикателство за фискалната устойчивост на пенсионната система. Публичните разходи за пенсии са сред най-високите в Съюза — 14,5 % от БВП през 2025 г., което отразява и ниската реална възраст на пенсиониране. Въпреки неотдавнашните и миналите мерки, включително по-строгите правила за допустимост за схемите за ранно пенсиониране, считано от 2026 г., и сближаването на пенсионната възраст за мъжете и жените до 2033 г., реалната и законоустановената пенсионна възраст се очаква да останат ниски в сравнение с други държави членки. Очаква се федералните трансфери към пенсионната система да останат значителни. За разлика от тях схемите за допълнително пенсионно осигуряване продължават да бъдат недостатъчно развити, с ниско покритие и ограничена финансова дълбочина.
(20)Освен застаряването на населението, разпокъсаността и неефективността на разходите допринасят за повишени равнища на разходите за здравеопазване и дългосрочни грижи, като по този начин оказват натиск върху публичните финанси. Разходите продължават да бъдат ориентирани към болничните грижи, а слабото спазване на целите по отношение на разходите продължава да подкопава бюджетния контрол. Реформите, включително създаването на фонд за реформи в здравеопазването през 2026 г., имат за цел да укрепят първичната медицинска помощ и цифровизацията, но тяхното въздействие е ограничено от недостатъчната регулаторна подкрепа и слабата координация на клиничните пътеки за пациентите. Цифровизацията на системата на здравеопазването продължава да бъде непълна, което ограничава повишаването на ефективността. Въпреки относително високите разходи за профилактика на заболяванията има възможност за увеличаване на усилията за управление на поведенческите рискови фактори и профилактика на незаразните болести. В областта на дългосрочните грижи продължават да съществуват слабости в управлението, включително липсата на обвързващи цели за разходите и ограничената интеграция със здравните услуги. Относително високият дял на резидентните грижи и регионалните различия в предоставянето сочат, че е възможно да се подобри разходната ефективност и да се гарантира по-уеднаквено качество на грижите.
(21)Фискалната рамка на Австрия се характеризира със сложна система от междуправителствени трансфери между федералните и регионалните органи, което спъва ефективността на публичните разходи. При ниско равнище на данъчна автономия федералните провинции разчитат в голяма степен на споделени приходи, а не на собствени източници – само малка част от общите публични приходи през 2025 г. идват от поднационални източници. Същевременно финансирането на основни услуги, като например здравеопазване, грижи за деца и обществен транспорт, зависи отчасти от разходите, предоставени от федералните провинции и общините. През ноември 2025 г. Австрия преразгледа своя пакт за стабилност (2026—2031 г.), за да определи цели за дълга и дефицита за федералните, регионалните и местните органи на управление и да въведе изисквания за месечно докладване на регионално равнище, но конкретните промени в разпределението на разходите и механизмите за отчетност бяха скромни. Пактът до голяма степен се основава на съществуващите договорености и не променя из основи сложното разпределение на правомощията между различните равнища на управление. Освен това настоящото сътрудничество между общините е неравномерно. Свързването на общинските данни в оперативно съвместима платформа за обмен на данни и насърчаването на многоцелеви партньорства за услуги (Mehrzweckverbände) на функционално равнище биха могли да повишат ефективността, качеството на услугите и икономиите на разходи.
(22)Данъчният микс продължава да се основава до голяма степен на трудовите доходи и на потреблението. През 2025 г. Австрия имаше петото най-високо съотношение на данъците към БВП в ЕС със значителна средна данъчна тежест върху труда ( 17 ). От 2023 г. насам интервалите на данъка върху доходите на физическите лица се индексират с инфлацията, което предотвратява по-нататъшното увеличаване на данъчната тежест чрез увеличаване на интервалите. Въпреки това все още не са преодолени няколко дългогодишни структурни предизвикателства в данъчния микс. По-доброто използване на по-благоприятни за растежа и за заетостта данъци би могло да спомогне за създаването на необходимото бюджетно пространство и за подобряване на общата данъчна структура.
(23)Систематичното, съдържателно и навременно участие на местните и регионалните органи, социалните партньори, гражданското общество и други съответни заинтересовани страни продължава да бъде от съществено значение, за да се гарантира широка ангажираност за успешното изпълнение на инструментите за финансиране на Съюза, както и в контекста на европейския семестър.
(24)Изпълнението на програмите на политиката на сближаване, които включват подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Фонда за справедлив преход (ФСП) и Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+), в Австрия е над средния темп за ЕС както по отношение на подбора на проекти, така и по отношение на плащанията. Важно е да се запази настоящата динамика, като същевременно се увеличи максимално въздействието на инвестициите по места. Австрия вече предприема действия в рамките на програмите си по политиката на сближаване, за да повиши конкурентоспособността и растежа. Въпреки това някои области може да се нуждаят от допълнително засилване на изпълнението, включително тези, свързани с енергийната ефективност и интегрираното териториално и градско развитие. От съществено значение е да се гарантира, че новите инвестиции, определени от Австрия в нейния междинен преглед на фондовете на политиката на сближаване, по-специално тези, свързани с петте приоритета, определени в Регламента за междинния преглед ( 18 ), се осъществяват бързо и ефективно.
(25)Австрия е изправена пред няколко предизвикателства, свързани с устойчивостта на публичните ѝ финанси, пазара на труда и развитието на умения, динамиката и конкурентоспособността на предприятията, продължаващата зависимост от изкопаеми горива и високите цени на енергията.
(26)Въпреки стъпките за опростяване на създаването на предприятия и за разширяване на набора от инструменти за финансиране, липсата на рисково финансиране продължава да възпрепятства разрастването на иновативните предприятия. Местните пазари на рисков капитал и капитал за растеж остават слабо развити в сравнение с водещите партньори от ЕС, докато финансирането за стартиращи предприятия е намаляло с 56 % през 2025 г. до най-ниското равнище от 2019 г. насам. Недостигът на финансиране с рисков капитал, който понастоящем се изостря от бариерите, възпрепятстващи институционалните инвеститори да инвестират в дългосрочни капиталови инструменти, би могъл да бъде намален чрез планираните реформи на законите, уреждащи пенсионните фондове и застрахователите. Укрепването на стълба за допълнително пенсионно осигуряване би могло също така да допринесе за задълбочаване на австрийския капиталов пазар и за мобилизиране на допълнителен капитал за иновативни дружества.
(27)Въпреки високото равнище на инвестиции в НИРД (сред първите три държави — членки на ЕС), превръщането им в продаваеми продукти и революционни иновации остава ограничено. Европейският сравнителен доклад за иновациите за 2025 г. показва относителните незадоволителни резултати на Австрия по отношение на МСП, въвеждащи продуктови иновации. За да се справи с това, правителството обяви мерки за подобряване на капацитета за НИРД в своята промишлена стратегия за 2035 г. и прие третия Пакт за научни изследвания, технологии и иновации за периода 2027—2029 г. с общ финансов пакет от около 5,5 милиарда евро. Необходимо е цялостно прилагане на тези мерки, включително чрез засилена координация на компетенциите между министерствата и ориентиран към въздействието мониторинг, за да се гарантира, че високите разходи на Австрия за НИРД постигат резултати в областта на иновациите, които имат пазарна реализация, сравними с тези на водещите държави членки.
(28)Изоставащото внедряване на модерни цифрови технологии от дружествата продължава да бъде допълнително предизвикателство за растежа и производителността. Напредъкът в цифровизацията на икономиката на Австрия остава неравномерен. МСП показват малко над средното за ЕС равнище на основен цифров интензитет, а внедряването на ИИ сред дружествата се осъществява със силни темпове. Въпреки това внедряването от страна на дружествата на други модерни цифрови технологии, по-специално изчисления в облак и анализ на данни, продължава да бъде под средното за ЕС. Все още са необходими целенасочени мерки за преодоляване на този недостиг, включително финансови стимули, по-силна подкрепа за внедряването от предприятията на решения за изчисления в облак и данни и инвестиции в цифрови умения.
(29)Административната и регулаторната тежест затрудняват бизнес средата в Австрия, като забавят процедурите за издаване на разрешения и налагат на предприятията да отделят значителни ресурси за административни задачи. Беше постигнат напредък, като се даде възможност за изцяло цифров процес на регистрация на предприятията, но са необходими значителни допълнителни действия. Предложената реформа на Търговския кодекс има потенциала да ускори издаването на разрешения за стопанска дейност и да намали административната тежест, но пълното прилагане изисква ефективно сътрудничество на местно, провинциално и федерално равнище.
(30)Австрийските потребители са неблагоприятно засегнати от липсата на конкуренция в някои сектори, което води до по-високи цени. Териториалните ограничения на доставките и бариерите пред навлизането на пазара са важни фактори. Регулаторната рестриктивност за определени професии и доставчици на услуги, като например в областта на строителното инженерство, допълнително ограничава конкуренцията и създава пречки, включително за трансграничното предоставяне на услуги.
(31)Възникнаха предизвикателства, свързани с финансовата достъпност на жилищата, поради нарастващите разходи за строителство и намаляващото предлагане на нови жилища, което постави новите участници на жилищния пазар в неравностойно положение. Преразглеждането на сложните технически стандарти, известни като „установената търговска практика“, с цел намаляване на изискванията, които не са строго необходими за безопасността или енергийната ефективност, би могло да проправи пътя за интелигентно опростяване, което намалява разходите.
(32)През 2025 г. Австрия предприе няколко мерки за справяне с високите цени на енергията. В допълнение към краткосрочните мерки, насочени към намаляване на цените на енергията за енергоемката промишленост и намаляване на налога върху електроенергията за 2026 г., беше приет Законът за пазара на електроенергия. Този нов закон представлява важна промяна в регулаторната рамка на австрийския пазар на електроенергия,ще спомогне за увеличаване на гъвкавостта на енергията и ще даде възможност за сключване на споразумения за закупуване на електроенергия. Пълното и навременно прилагане на Закона за пазара на електроенергия обаче е от съществено значение за постигането на по-ниски цени по устойчив и структуриран начин. Освен това зависимостта на страната от природен газ за производство на електроенергия в съчетание с ограничената гъвкавост по отношение на неизкопаемите горива и междусистемния капацитет продължава да води до повишаване на цените на енергията, които са значително над средните за ЕС. Въпреки че тази зависимост от природен газ продължава, Австрия предприе действия за подобряване на енергийната сигурност чрез диверсифициране на източниците на своите доставки на газ.
(33)Австрия продължава да напредва по пътя си към преход към чиста енергия, но през 2024 г. изкопаемите горива все още представляваха повече от половината от енергийния ѝ микс. За да постигне целите си за 2030 г., Австрия ще трябва да ускори темпа на разширяване на капацитета за енергия от възобновяеми източници и инфраструктурата, по-специално за вятърна енергия, където през 2025 г. бяха добавени само 0,2 GW нови мощности. Енергията от възобновяеми източници представлява 83,9 % от производството на електроенергия през 2025 г., с голям дял на водноелектрическата енергия. Като се има предвид сезонната променливост на водноелектрическата и фотоволтаичната енергия, вятърната енергия, която представлява 11,8 % от производството на енергия от възобновяеми източници през 2024 г., е икономически ефективно допълнение за намаляване на необходимостта от внос на електроенергия, особено през зимата. Съкращаването на сроковете за издаване на разрешения и определянето на достатъчно зони за ускорено внедряване, по-специално за вятърна енергия, ще бъде от съществено значение за постигане на целите, определени в Закона за разширяване на обхвата на възобновяемите енергийни източници и националния план в областта на енергетиката и климата (НПЕК). Ускоряването на модернизирането и разширяването на електроенергийната мрежа, включително в трансгранично отношение, и увеличаването на акумулирането на енергия продължават да бъдат от ключово значение за стимулиране на прехода към чиста енергия. Това изисква както повече инвестиции, така и бързина, включително при разрешенията, така че в системата да може да се интегрира допълнително производство на енергия от възобновяеми източници.
(34)Настоящият темп на декарбонизация продължава да бъде недостатъчен, за да може Австрия да постигне своите цели в областта на климата за 2030 г. и целта за неутралност по отношение на климата до 2040 г. През 2024 г. емисиите на парникови газове намаляха с 3 %, значително по-бавно, отколкото през 2023 г., като предварителните оценки сочат увеличение на емисиите през 2025 г. Емисиите от промишлеността напоследък намаляха, но секторът продължава да е енергоемък и да отделя много емисии. Мерките в подкрепа на декарбонизацията на промишлеността и развитието на чиста промишлена инфраструктура, включително нейното физическо разширяване и регулаторни рамки, следва да бъдат доразвити, с акцент върху регионите с висок интензитет на емисиите. Емисиите от транспорта намаляха през 2024 г., главно поради по-ниския товарен превоз, но напредъкът на политиката остава ограничен. Постепенното премахване на субсидиите за изкопаеми горива и ускоряването на електрификацията на транспорта, включително товарния автомобилен транспорт, ще бъдат важни. По-нататъшното намаляване на емисиите ще зависи и от подобряването на енергийната ефективност в промишлеността, транспорта и сградите, включително чрез регулаторни реформи на разпоредбите за отдаване под наем и собственост, за да се улесни санирането на сградите.
(35)Пазарът на труда е изправен пред предизвикателства да отговори на търсенето на работна ръка на фона на застаряването на населението и относително високото данъчно облагане на труда и осигурителните вноски, които са сред най-високите в ЕС. Заетостта продължи да нараства постепенно, главно поради увеличаването на законоустановената пенсионна възраст за жените. Средният брой на обичайно отработените седмични часове остана нисък — 35,8 часа (спрямо 37,3 на равнище ЕС). През 2025 г. равнището на активност и заетост на жените беше съответно 75,1 % и 74,2 % (спрямо 82,7 % и 81 % за мъжете). Свързаните с това разлики между половете бяха големи — 7,6 и 6,9 процентни пункта. Австрия също така има една от най-големите разлики между половете по отношение на заетостта на непълно работно време в ЕС — 37,1 процентни пункта през 2025 г., като почти половината от всички жени (49,6 %) работят на непълно работно време. Високата данъчна тежест върху труда възпира преминаването от непълно на пълно работно време, което допринася за недостига на работна ръка и ограничава икономическия потенциал. Въпреки подобренията по отношение на разширяването на образованието и грижите в ранна детска възраст, достъпът и покритието остават неравномерни в различните федерални провинции. Основните причини за това са разпокъсаността на системата за управление, финансирането и недостигът на персонал. Въвеждането на задължителна рамка за качеството с ясни стандарти би могло да спомогне за справяне с различното качество на местно равнище.
(36)С оглед на решаващата роля на човешкия капитал за повишаване на конкурентоспособността и стратегическата автономност на Съюза, през 2026 г. Съветът препоръча на държавите членки да предприемат действия за спешно справяне със структурните предизвикателства, свързани с човешкия капитал, в областта на уменията и образованието, които спъват конкурентоспособността. Специфичните за държавата препоръки за 2026 г., отправени към Австрия, могат да допринесат за изпълнението на препоръката на Съвета относно човешкия капитал в Съюза.
(37)Недостигът на работна ръка започна да намалява, но все още остава на сравнително високо равнище. Недостигът на умения и регионалните несъответствия продължават да възпрепятстват наемането на квалифицирани професионалисти за работни места, изискващи средно ниво на квалификация. Високият процент на незаетите работни места в някои региони контрастира с относително високата безработица в други. Пречките пред регионалната трудова мобилност включват разлики в цените на наемите, наличността на социални жилища и различия в наличността на образование и грижи в ранна детска възраст за деца под тригодишна възраст. Въпреки че е добре развита, системата за професионално образование и обучение е изправена пред все по-големи предизвикателства. През 2025 г. около 24 500 кандидат-чираци не са успели да намерят работа, като малките и средните предприятия (МСП) са изправени пред по-големи предизвикателства. Качеството на обучението също е повод за безпокойство, включително използването на цифрови инструменти.
(38)Резултатите в областта на заетостта остават слаби в сравнение със средните за ЕС за възрастните хора, нискоквалифицираните работници и хората с мигрантски произход. Неотдавнашните реформи за увеличаване на заетостта включват подкрепа за повторното наемане на работа на по-възрастни дългосрочно безработни лица, по-ограничен достъп до ранно пенсиониране, въвеждане на частична пенсия и обявяване на данъчни стимули за работа след законоустановената пенсионна възраст. Въпреки това политиките за интеграция на пазара на труда за хората с мигрантски произход и нискоквалифицираните лица, търсещи работа, продължават да бъдат недостатъчни. Повече усилия за повишаване на квалификацията и преквалификация и засилена координация на бъдещата „стратегия за учене през целия живот до 2040 г.“ между федералните провинции и федералното равнище биха могли допълнително да подобрят основните умения и да увеличат интеграцията на пазара на труда на двете групи.
(39)Социалното положение в Австрия се влоши през 2025 г., като се увеличи делът на хората, изложени на риск от бедност или социално изключване. Ниските доходи нарастваха с по-бавни темпове от средните доходи и въздействието на социалните трансфери за намаляване на бедността стана по-малко ефективно. Децата бяха непропорционално засегнати, като повече от една четвърт от тях са изложени на риск от бедност или социално изключване, което представлява увеличение с 4,4 процентни пункта спрямо 2024 г. и надхвърля средното равнище за ЕС. Равнищата на ИРБИ се увеличиха както сред хората с ниска квалификация, така и сред хората, родени извън ЕС. Въпреки неотдавнашните реформи продължава да съществува необходимост от подобряване на достъпността и адекватността на курсовете за обучение за хора с мигрантски произход и нискоквалифицирани хора. По-специално наличието на достатъчно курсове по немски език би подобрило пригодността за заетост. Освен това много работници от държави извън ЕС са свръхквалифицирани (41,2 % през 2024 г.) в сравнение с австрийците (24,3 %) и други граждани на ЕС (34,6 %), тъй като Австрия понастоящем не разполага със стандартизирана национална система за признаване на чуждестранни квалификации. По-бързото и по-уеднаквено признаване на квалификациите би могло да мобилизира недостатъчно използвания потенциал на пазара на труда, да задълбочи интеграцията на мигрантите и да допринесе за намаляване на рисковете от бедност за тях.
(40)Австрия продължава да е изправена пред предизвикателства, свързани с повишаването на равнището на основните умения. Около 1 на всеки 4 ученици не притежава основни умения и този дял е значително по-висок сред учениците в неравностойно положение и тези с мигрантски произход. Австрия се е отклонила от целта на европейското пространство за образование за по-малко от 15 % незадоволителни резултати до 2030 г. с широки социално-икономически и регионални различия. Преждевременното напускане на училище се увеличава, особено сред родените в съответната държава учащи се в неравностойно положение и тези с мигрантски произход. Данните на ОИСР Talis за 2024 г. показват много нисък процент на приобщаване в училищата (8,1 %, средно за ЕС: 50,2). Образователните резултати продължават да бъдат неравномерни в различните федерални провинции, а постоянният недостиг на учители и персонал ограничава капацитета за подобряване на резултатите от обучението. Задържането на младите хора в общото образование със систематични системи за последващи действия, целенасочената подкрепа, съчетаваща основни умения, изучаването на езици, справянето с недостига на учители и персонал и насърчаването на приобщаващо обучение на учителите и гъвкави възможности за втори шанс биха могли да подобрят интеграцията, пригодността за заетост и социалното сближаване.
(41)С оглед на тясната взаимообвързаност между икономиките на държавите членки от еврозоната и колективния им принос за функционирането на Икономическия и паричен съюз през 2026 г. Съветът препоръча на държавите членки от еврозоната да предприемат действия, включително чрез своите ПВУ, за да изпълнят препоръката от 2026 г. относно икономическата политика на еврозоната. За Австрия препоръка 1 спомага за изпълнението на първата, втората, третата и петата препоръка относно еврозоната, препоръка 2 спомага за изпълнението на четвъртата препоръка относно еврозоната, препоръка 3 спомага за изпълнението на седмата, деветата и единадесетата препоръка относно еврозоната, препоръка 4 спомага за изпълнението на седмата препоръка относно еврозоната, а препоръка 5 спомага за изпълнението на петата препоръка относно еврозоната.
ПРЕПОРЪЧВА на Австрия да предприеме през 2026 г. и 2027 г. следните действия:
1.Да продължи да спазва максималните темпове на растеж на нетните разходи, препоръчани от Съвета на 8 юли 2025 г., с оглед прекратяването на съществуващия прекомерен дефицит, като използва гъвкавостта, предоставена от националната клауза за дерогация, за да увеличи разходите за отбрана. Да увеличи разходите и готовността за отбрана, като същевременно гарантира ефективността на разходите и постепенно адаптира бюджета, за да поддържа структурно по-високи разходи за отбрана. Да гарантира, че всички мерки, предприети за смекчаване на въздействието на покачването на цените на енергията, са временни и насочени към защита на уязвимите домакинства или към задоволяване на нуждите на енергоемките предприятия, запазват стимулите за икономии на енергия, като същевременно гарантират, че фискалните им разходи са съвместими с поетите ангажименти по фискалната рамка на ЕС. Да изпълни набора от реформи и инвестиции, които са в основата на удължения период на корекция, както беше препоръчано от Съвета на 8 юли 2025 г. Да предприеме решителни действия за запазване на устойчивостта на публичните финанси, включително чрез подобряване на фискалната устойчивост на системите за здравеопазване, дългосрочни грижи и пенсии, чрез, наред с другото, рационализиране на болничната инфраструктура, подобряване на разходната ефективност на здравеопазването и дългосрочните грижи, засилване на цифровизацията и профилактиката на заболяванията с цел насърчаване на контрола върху разходите и значително увеличаване на ефективната пенсионна възраст. Да опрости и рационализира фискалните взаимоотношения и отговорности между различните равнища на управление и да съгласува отговорностите за финансиране с отговорностите за извършване на разходи. Да подобри данъчния микс по фискално неутрален начин, за да се намали високата данъчна тежест върху труда.
2.Да осигури непрекъснатост на реформите и инвестициите, осъществявани в рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост. Да поддържа импулса за изпълнение в рамките на програмите на политиката на сближаване, като се основава, когато е целесъобразно, на преразпределението към стратегическите приоритети и възможностите за гъвкавост в междинния преглед на рамката на политиката на сближаване.
3.Да насърчава бизнес динамиката и създаването и растежа на млади дружества, включително чрез осигуряване на по-добър достъп до рисков капитал и капитал за растеж и чрез улесняване на капиталовите инвестиции от страна на институционалните инвеститори и укрепване на допълнителните пенсионни схеми. Да подобри превръщането на високите равнища на инвестиции в НИРД в решения с пазарна реализация и да увеличи използването на авангардни цифрови технологии от дружествата. Да опрости регулирането и да намали административната тежест, особено за МСП, включително чрез ускоряване на процедурите за издаване на разрешения. Да преодолее регулаторните пречки в сектора на услугите и да засили конкуренцията с цел намаляване на цените. Да се справи с високите разходи за строителство.
4.Да прилага Закона за електроенергията, да подобри гъвкавостта на енергийната система и да стимулира споразуменията за закупуване на електроенергия. Да подобри енергийната ефективност, да намали цялостната зависимост от изкопаеми горива и да ускори разгръщането на енергията от възобновяеми източници и на необходимата инфраструктура, по-специално чрез опростяване на процедурите за издаване на разрешения и създаване на специални зони за ускорено внедряване. Да намали допълнително емисиите, особено в транспортния сектор, както и чрез постигане на напредък по отношение на декарбонизацията на промишлеността, особено в регионите с висок интензитет на емисиите на парникови газове.
5.Да създаде стимули за увеличаване на общия брой отработени часове и участието на жените на пазара на труда на пълно работно време, включително чрез подобряване на качеството и наличието на услуги за грижи за деца. Да се справи с недостига на квалифицирани работници и да преодолее регионалните несъответствия, включително чрез подобряване на резултатите на пазара на труда за по-възрастните работници и за хората с мигрантски произход чрез признаване на техните квалификации. Да повиши равнището на основните умения от ранна възраст.
Съставено в Брюксел на година.
За Съвета
Председател