ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 4.5.2026

COM(2026) 191 final

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

Преглед за целите на опростяването на Регламент (ЕС) 2023/1115 за предоставянето на пазара на Съюза и за износа от Съюза на определени стоки и продукти, свързани с обезлесяване и деградация на горите („Регламент относно обезлесяването“)

Общ преглед

През декември 2025 г. Европейският парламент и Съветът приеха изменение на Регламент (ЕС) 2023/1115 (наричан по-нататък „Регламентът“ или „Регламентът относно обезлесяването“). В преразгледаната правна рамка съзаконодателите възложиха на Комисията до 30 април 2026 г. да извърши преглед за целите на опростяването на Регламента и да представи на Европейския парламент и на Съвета доклад, придружен от законодателно предложение, ако е целесъобразно.

Чрез настоящия доклад Комисията изпълнява възложеното ѝ задължение съгласно член 34, параграф 1а от Регламента. Докладът съдържа обзор на мерките за опростяване, въведени след влизането в сила на Регламента относно обезлесяването през юни 2023 г., и оценка на тяхното въздействие върху административната тежест и върху цялостното действие на Регламента, като се обръща особено внимание на микро и малките оператори, като земеделски стопани и горски работници. В него се представят още допълнителните мерки за улесняване, които придружават настоящия доклад, както и напредъкът по основните работни направления на изпълнение, по-специално по отношение на информационната система, с цел да се гарантира, че от края на 2026 г. Регламентът ще се прилага ефективно.

Тъй като Регламентът относно обезлесяването е новаторски инструмент, насочен към намаляване на приноса на Съюза към обезлесяването и деградацията на горите в световен мащаб, той вече беше обект на две целенасочени законодателни преразглеждания — през 2024 г. и 2025 г., като през тези години бяха приети и два всеобхватни набора от мерки ( 1 ) с цел да се улесни неговото прилагане.

При прегледа беше направено заключението, че мерките, въведени през 2024 г. и 2025 г., заедно с измененията от декември 2025 г. и новите мерки за опростяване, придружаващи настоящия доклад, водят до значително намаляване на административната тежест и до съществено опростяване за дружествата, които попадат в обхвата на Регламента. Това намаляване на пречките е от особено значение за операторите, които се снабдяват от държави с нисък риск, за микро и малките първични оператори, както и за участниците надолу по веригата, най-вече заради въвеждането на опростени процедури. Представените по-долу нови мерки включват предложени промени в продуктите, обхванати от Регламента, разяснения и опростяване на определени разпоредби, както и актуализации на информационната система, чрез които се въвеждат последните законодателни промени и се гарантира, че тя е възможно най-лесна за ползване. С цел да запази правната сигурност и да гарантира стабилна и предвидима регулаторна рамка за икономическите оператори и като взема предвид постигнатия напредък в посока намаляване на разходите за спазване на изискванията, Комисията не счита за целесъобразно да предлага допълнителни изменения в основния правен текст.

Докладът включва редица нови мерки за опростяване:

Първо, Комисията е актуализирала насоките и често задаваните въпроси, за да отговори на основните опасения на заинтересованите страни. По-конкретно, с тези документи се разяснява възможността няколко доставки да бъдат обхванати от една декларация за надлежна проверка и се обяснява как например сдружения от областта на горското стопанство могат да предоставят информация от името на отделни горски собственици. Комисията предоставя и допълнителни практически насоки относно задълженията на операторите надолу по веригата, включително определянето на ролята им във веригите на доставките и възможността дадено дружество да бъде едновременно вносител и производител. Тя също така потвърждава, че функциите им се ограничават до пасивно събиране и съхраняване на съответната информация. Предоставени са разяснения по въпроси като електронната търговия, възможностите за определяне на географското местоположение и определянето на прагове за размера на микро или малките първични оператори. В документите с насоки и често задавани въпроси също така се уточнява, че събирането на информация във връзка със законосъобразността следва да бъде пропорционално на нивото на риска, като по-подробни доказателства се изискват само при вериги на доставките с по-висок риск. Освен това в актуализираните инфографики, разглеждащи веригите на доставките, обхванати от Регламента относно обезлесяването, са представени разбираеми, практически примери, които илюстрират различните възможни сценарии при веригите на доставките. Комисията ще продължи при необходимост да актуализира насоките и често задаваните въпроси, като взема предвид обратната информация от заинтересованите страни.

Второ, в публикувания за обществено обсъждане проект на делегиран акт ( 2 ) бяха уточнени продуктите, попадащи в обхвата, с цел да се гарантира по-последователно прилагане на Регламента, включително чрез предложеното добавяне на избрани продукти надолу по веригата, като например разтворимо кафе и някои производни на палмовото масло (включително сапун, произведен от палмово масло), и чрез предложеното изключване на някои продукти от обхвата, като например кожи, мостри и регенерирани гуми.

Трето, в доклада се очертава и по-нататъшното развитие на информационната система. То включва актуализациите, които се изискват съгласно преработения текст на Регламента относно обезлесяването, като например въвеждането на опростени декларации, както и на допълнителни функционалности, поискани от заинтересованите страни, включително доброволното групиране на референтни номера на декларации за надлежна проверка. Като цяло тези подобрения ще гарантират, че системата е надеждна и готова да подпомогне безпроблемното изпълнение на Регламента от началната дата на прилагането му.

Четвърто, в доклада се представя планираното създаване на нови инструменти за улесняване на търговията, като например хранилище на законодателството на държавите, произвеждащи продукти, които попадат в обхвата на Регламента относно обезлесяването, както и схеми за сертифициране или други схеми, проверени от трети страни, приложими спрямо стоките, обхванати от Регламента относно обезлесяването, с цел улесняване на оценките на съответствието и законосъобразността.

Количествената оценка сочи, че се очаква описаните мерки за опростяване, взети заедно, да намалят с около 75 % годишните разходи за спазване на изискванията от дружествата, които имат задължения съгласно Регламента относно обезлесяването, спрямо първоначалните разходи в това отношение.

Същевременно се очаква Регламентът да доведе до значителни екологични и икономически ползи ( 3 ). Първоначалните данни сочат, че Регламентът относно обезлесяването допринася за структурни промени в глобалните вериги на доставките, провокирани от полезните взаимодействия между публичния и частния сектор, включително увеличени инвестиции в проследимост, повишена прозрачност и по-широко използване на цифрови решения, като по този начин способства за по-устойчиви и конкурентоспособни производствени практики.

1. Въведение

1.1 Обосновка на политиката

Европейският съюз (ЕС) играе водеща роля в глобалните усилия за опазване на екосистеми от критично значение и в борбата с изменението на климата в съответствие с Парижкото споразумение ( 4 ), Конвенцията за биологичното разнообразие ( 5 ), Декларацията на лидерите от Глазгоу относно горите и земеползването ( 6 ) и целите на ООН за устойчиво развитие ( 7 ). Това включва борбата с обезлесяването и деградацията на горите — приоритет, който наскоро бе потвърден по време на 30-ата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP30) в Белем, където председателството на COP30 предложи Пътна карта за спиране и обръщане на процеса на обезлесяване и деградация на горите до 2030 г. ( 8 ).

Последните данни от Глобалната оценка на горските ресурси, извършена през 2025 г. от Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО), ( 9 ) сочат, че след забавянето в периода 2010—2020 г. годишният нетен темп на загуба на гори в световен мащаб отново се е увеличил и в момента надхвърля 5 милиона хектара годишно спрямо 3,6 милиона хектара годишно през периода 2010—2020 г. ( 10 ).

Основната причина за обезлесяването продължава да бъде разширяването на земеделските земи ( 11 ). Като една от водещите световни икономики, ЕС произвежда и консумира значително количество стоки, свързани със загубата на гори, и по този начин допринася за този проблем ( 12 ). Ето защо през май 2023 г. ЕС прие Регламента относно обезлесяването ( 13 ) с оглед да намали приноса си към глобалното обезлесяване и деградацията на горите. Чрез регулиране на разширяването на селскостопанските площи в горските райони Регламентът има за цел да съхрани горите, като по този начин да се намалят свързаните с това емисии на парникови газове и да се защитят екосистемите и видовете, които зависят от тях. Регламентът влезе в сила през юни 2023 г. и беше преработен два пъти — в края на 2024 г. и отново в края на 2025 г., като бяха въведени целенасочени опростявания и беше удължен срокът за неговото прилагане.

В обхвата на Регламента относно обезлесяването попадат седем стоки — едър рогат добитък, какао, кафе, палмово масло, соя, дървен материал и каучук. Научните изследвания ( 14 ) сочат, че в периода от 2015 г. до 2020 г. тези седем стоки са били причината за обезлесяването на повече от 4 милиона хектара годишно в световен мащаб, което възлиза на приблизително 70 % от обезлесяването, дължащо се на селското стопанство (фигура 1).

Фигура 1: Глобално обезлесяване, в хиляди хектара годишно, дължащо се на седемте стоки, включени в обхвата на Регламента относно обезлесяването, в периода 2015—2020 г. (Singh & Persson, 2026).

1.2 Последни тенденции и развития

Държавите по целия свят вече се подготвят за изпълнението на Регламента относно обезлесяването, като често го използват като средство за укрепване на системите за проследимост и инициативите за устойчивост по веригите на доставки на стоки, както и за подобряване на мониторинга и управлението в горското и селското стопанство. Това положително въздействие е документирано в проведени наскоро научни изследвания ( 15 ) и доказва, че в световен план нарастват полезните взаимодействия между инициативите на правителствения и частния сектор. Така например в доклад на Forest Trends се посочва, че към февруари 2026 г. най-малко 25 държави производители провеждат над 60 инициативи, които са ръководени от правителствата и са свързани със спазването на изискванията на Регламента относно обезлесяването, като много от тях засягат по-обширни въпроси от областта на управлението, като например земевладението, проследимостта и правната яснота извън рамките на отделните вериги на доставките ( 16 ).

Значителна част от тези усилия бяха подпомогнати от финансиране от ЕС и от държавите членки, предоставено под формата на техническа подкрепа и програми ( 17 ), като по този начин се осигуряват възможности за дребните земеделски стопани, насърчава се опазването на горите и се укрепва местният капацитет за устойчиво земеползване и селско стопанство, както и за създаване на работни места.

На фона на опита от текущи програми и инициативи се открояват три основни тенденции при проучванията на конкретни случаи в Африка, Азия и Латинска Америка:

·бързото развитие и непрекъснатото подобряване на проследимостта на веригите на доставките и на системите за географско позициониране;

·укрепването на националните рамки за данни и сертифициране; и

·възникването на иновативни цифрови системи.

В Етиопия например е въведена цифрова система за проследимост на кафето, в която се регистрира веригата на доставките от стопанството до износа и се събират геопространствени данни чрез мобилни приложения, за да се потвърди, че кафето не е свързано с обезлесяване. Подобно на това Гана въведе системата за проследимост на какаото в Гана (Ghana Cocoa Traceability System), която картографира хиляди стопанства и свързва регистрацията на земеделски производители с данните за износа, което позволява изготвянето на доклади за надлежна проверка, предназначени за купувачите. Кения също използва технологии за дистанционно наблюдение като подготовка за прилагането на Регламента относно обезлесяването ( 18 ). В Кот д'Ивоар бяха изготвени изключително точни национални карти за земеползването в тясно сътрудничество със Съвместния изследователски център (JRC) на Комисията. Иновативни цифрови платформи, като платформата VISEC в Аржентина, позволяват да се проследява износът на соя. Иновативната държавна система „Selo Verde“ на Бразилия обединява екологични данни и регистри на земеделските стопанства с цел да се следи за спазването на законодателството в областта на горите. В ЕС вече е доставено кафе, което е било проследено изцяло от Хондурас с помощта на отворена цифрова инфраструктура, в която са включени дребни земеделски стопани, което доказва потенциала на подобни системи да подпомагат веригите на доставките, несвързани с обезлесяване. В Тайланд беше създадена платформата за проследимост EUDR THAI — система за проследимост, която функционира като единна централна база данни и съдържа информация относно обезлесяването и законосъобразността по отношение на всичките седем стоки. В Малайзия националните стандарти за устойчивост във връзка с палмовото масло, каучука и дървения материал бяха актуализирани и приведени в съответствие с изискванията за предоставяне на информация съгласно Регламента относно обезлесяването. Аналогично, Индонезия и Малайзия адаптират националните си стандарти за устойчивост и разработват интегрирани системи за проследимост ( 19 ).

ЕС остава ангажиран с прилагането на Регламента относно обезлесяването посредством сътрудничество, прозрачност и открит диалог с търговските си партньори, включително посредством търговски споразумения и приложими платформи, както и с посредничеството на Световната търговска организация. Чрез мерките за опростяване, описани в настоящия доклад, се изясняват приложимите правила и се предоставят разяснения, предназначени за трети държави, които изнасят за ЕС. Комисията ще продължи да развива информационните си дейности и да подкрепя третите държави с оглед преодоляването на предизвикателствата в усилията да се гарантира, че веригите на доставките не са свързани с обезлесяване.

Държавите членки на ЕС също бележат стабилен напредък при прилагането на Регламента относно обезлесяването, включително при приемането на национално законодателство, чрез което да го изпълняват. Компетентните органи на държавите членки активно си взаимодействат с националните заинтересовани страни чрез специални семинари и информационни кампании, както и чрез адаптиране и разширяване на своята ИТ инфраструктура, така че да способстват за спазването на изискванията. Държавите членки, подкрепени от Комисията, насочват вниманието си и към хармонизираното прилагане на Регламента. Например като част от финансираното от ЕС учение за подготвеност за Регламента относно обезлесяването държавите членки в сътрудничество с избрани дружества от секторите, обхванати от Регламента относно обезлесяването, проведоха доброволни проверки за спазване на изискванията (обикновено наричани „симулации“), продължили няколко месеца. ( 20 ) В края на ноември 2025 г. като част от своята Програма за техническа помощ и обмен на информация Комисията организира и водещ многостранен семинар относно прилагането и изпълнението на Регламента относно обезлесяването, в рамките на който държавите членки споделиха информация, най-добри практики и извлечени поуки.

Значителен напредък бе постигнат и в картографирането на глобалното горско и земно покритие с помощта на инструменти за дистанционно наблюдение. Съвместният изследователски център (JRC) разработи нов глобален информационен слой за горите като част от работата на Комисията по Обсерваторията на ЕС за обезлесяването и деградацията на горите с цел да подпомогне извършването на оценки на риска съгласно Регламента относно обезлесяването. На картата на глобалното горско покритие от 2020 г., която е с пространствена разделителна способност от 10 м, по хармонизиран и последователен в глобален план начин са представени горите, които отговарят на посоченото в Регламента относно обезлесяването определение за „гора“ ( 21 ). Тя е създадена чрез интегриране на множество набори от спътникови данни ( 22 ) . Картата се актуализира непрекъснато с появата на нови данни и с постъпването на обратна информация от ползвателите, с което се повишават точността и представянето на горите по целия свят. Налице е и осезаем подем при разработването на нови търговски инструменти за геопространствена информация в частния сектор. Комисията редовно представя и улеснява обмена на добри практики между държавите — членки на ЕС, трети държави и заинтересовани страни от частния сектор чрез експертната група Многостранната платформа за опазване и възстановяване на горите в световен мащаб (вж. глава 2.1 за повече информация).

1.3 Контекст на мерките за опростяване на Регламента относно обезлесяването

Двете преразглеждания на правния текст на Регламента относно обезлесяването бяха предприети в отговор на коментарите на различни заинтересовани страни с цел да се осигури повече време за прилагането му от всички държави и заинтересовани страни, както и да се гарантират смислени опростявания.

Въз основа на предложение на Комисията през декември 2024 г. Европейският парламент и Съветът добавиха още една година преди началната дата на прилагане. През декември 2025 г. те приеха допълнително изменение на Регламента относно обезлесяването ( 23 )като резултат от второ предложение на Комисията ( 24 ) и така добавиха още една година преди началната дата на прилагане (декември 2026 г.) и внесоха някои промени по същество с цел да се опрости практическото прилагане и да се намали обемът на изискуемите данни.

Съветът и Европейският парламент включиха в Регламент (ЕС) 2025/2650 и разпоредба (член 34, параграф 1а), с която възлагат на Комисията задължение да извърши „преглед за целите на опростяването на настоящия регламент, въз основа на който представя на Европейския парламент и на Съвета доклад, придружен от законодателно предложение, ако е целесъобразно“, като докладът трябваше да бъде предоставен до 30 април 2026 г.

В съображение 14 от регламента за изменение се посочва още, че „в доклада следва да се направи оценка на административната тежест и въздействието на посочения регламент, по-специално върху микро или малките оператори. Освен това в доклада Комисията следва да посочи възможните начини за справяне с установените проблеми, включително чрез технически насоки, подобрения на ИТ системата, както и делегирани актове или актове за изпълнение.“

Както бе посочено по-горе, в доклада се очертават мерките за опростяване, въведени във връзка с Регламента относно обезлесяването от влизането му в сила през юни 2023 г., и се прави оценка на произтичащата от това административна тежест и на цялостното въздействие на Регламента, по-специално върху микро или малките оператори. В него се оценява и до каква степен тези опростявания са допринесли за намаляване на административната тежест, която понасят операторите и търговците. Освен това в доклада се представят допълнителните мерки за улесняване, предложени от Комисията след преразглеждането на Регламента относно обезлесяването през декември 2025 г., включително актуализирането на документите с често задавани въпроси и насоки, предложението относно продуктовия обхват, направено в проекта на делегиран акт, както и промените във връзка с информационната система, с които се цели да се гарантира, че до края на 2026 г. Регламентът ще започне да се прилага ефективно.

В глава 2 от доклада са представени мерките за опростяване, които вече са приложени, считано от влизането на Регламента в сила. В глава 3 са представени обратната информация от заинтересованите страни, изказаните от тях мнения и доказателствената основа, на която се позовават новите мерки за опростяване, въведени като част от настоящия пакет за опростяване. Тези мерки са обобщени в глава 4, а в глава 5 е представено прогнозното количествено въздействие както на предишния, така и на новия пакет за опростяване.

2. Мерки за опростяване, приложени до края на 2025 г.

2.1. Работа със заинтересованите страни

От влизането в сила на Регламента относно обезлесяването през юни 2023 г. Комисията прие редица мерки, които способстват за прилагането му, изхождайки от мненията и данните, които беше събрала от заинтересованите страни и от държавите членки.

Комисията през цялото време събираше обратна информация от заинтересованите страни посредством консултации, семинари, проучвания, двустранни срещи и дискусии в рамките на експертни платформи.

През 2024 г. и 2025 г. генерална дирекция „Околна среда“ организира около 700 двустранни срещи със заинтересованите страни с цел да събере мнения и да отговори на въпроси. Половината от тези срещи включваха взаимодействие със субекти от частния сектор, включително стопански асоциации, дружества, неправителствени организации, както и доставчици на ИТ услуги и научноизследователски институти. Повечето от останалите срещи бяха проведени с представители на трети държави (държавни служители, предприятия и стопански асоциации, участници от гражданското общество и др.) и се състояха в Брюксел, по време на срещи в партньорските държави, както и онлайн.

Важен източник на мнения и обратна информация е и Многостранната платформа за опазване и възстановяване на горите в световен мащаб — експертна група на Комисията. Платформата предоставя насоки и подкрепа на Комисията при прилагането на Регламента относно обезлесяването, при изготвянето на делегирани актове и актове за изпълнение, както и при прилагането на законодателството, програмите и политиките на ЕС, свързани с опазването и възстановяването на горите в световен мащаб, включително борбата с незаконния дърводобив. Тя улеснява и координацията с държавите членки и с другите заинтересовани страни. Членовете на Платформата понастоящем наброяват 89 — 62 заинтересовани страни и 27-те държави членки. В качеството си на наблюдатели участват трети държави, международни организации и избрани заинтересовани страни. Сред участващите заинтересовани страни са стопански асоциации, неправителствени организации и други заинтересовани страни, представителни и за седемте стоки, обхванати от Регламента относно обезлесяването. В бъдеще Комисията ще обяви покана за подбор на нови членове на Многостранната платформа с оглед на преработения Регламент относно обезлесяването и на промените в продуктовия обхват.

През 2024 г. и 2025 г. бяха проведени четиринадесет такива срещи на Платформата. Срещите обикновено включваха както общо събрание, така и заседание, предназначено само за държавите членки, като в рамките им бяха изнесени презентации от Комисията и от заинтересованите страни, а също така беше заделено и специално време, в което заинтересованите страни да задават въпроси и да изразяват евентуални опасения. На общото събрание обикновено присъстват около 150 участници. С цел да се повиши секторното представителство през 2025 г. беше предоставен статут на наблюдатели на още 12 асоциации и неправителствени организации.

Освен дейностите по Платформата, Комисията активно подпомага работата на неофициалната работна група по осигуряване на изпълнението на Регламента относно обезлесяването — неофициална експертна група, организирана и председателствана от държавите членки с цел да се обсъждат въпроси, касаещи политиката, и да се хармонизира прилагането.

Обратната информация, получена в хода на целия този обмен, послужи като основа за работата на Комисията в посока улесняване на въвеждането, хармонизиране на прилагането и осигуряване на изпълнението на Регламента, както е описано по-долу.

Комисията ще продължи да осигурява структурирано, ползотворно и приобщаващо взаимодействие с всички заинтересовани страни с цел да подпомогне ефективното, съгласувано и навременно прилагане на Регламента.

2.2 Мерки, свързани с информационната система

Съгласно член 33 от Регламента относно обезлесяването на Комисията се възлага да създаде и да поддържа информационна система. Информационната система е необходима, за да могат икономическите оператори да спазват изискванията на Регламента относно обезлесяването, а на компетентните органи — за да осигурят неговото изпълнение. Ето защо е особено важно да се осигури функционалността на информационната система, тъй като чрез нея трябва да се обработват всички електронни операции, осъществени от икономическите оператори и попадат в обхвата на Регламента.

След обмен на информация със заинтересованите страни и с държавите членки през декември 2024 г. Комисията прие акт за изпълнение относно информационната система ( 25 ), с който се определят правилата за функционирането ѝ. Информационната система беше отворена за регистрация на 6 ноември 2024 г. и беше пусната на 4 декември 2024 г., което позволи на операторите и на техните упълномощени представители да подават декларации за надлежна проверка. В същия ден беше пуснат и паралелен сървър за обучение, който предоставя възможност на заинтересованите страни да се запознаят с функциите на системата.

Оттогава Комисията подкрепя заинтересованите страни със съответната обяснителна документация относно използването на системата, включително ръководство за потребителя и видеоклипове за обучение, които са достъпни на специален уебсайт в Europa ( 26 ). От започването им през октомври 2024 г. насам онлайн обученията са гледани от над 33 000 заинтересовани страни по време на 85 обучителни сесии.

По искане на промишлеността и на държавите членки през второто тримесечие на 2024 г. беше разработен и публикуван приложно-програмен интерфейс (API). Този интерфейс беше разработен така, че да позволи на дружествата да свържат вътрешните си системи директно с платформата на ЕС чрез междумашинно свързване, което дава на операторите възможност да подават и управляват много декларации за надлежна проверка наведнъж, вместо ръчно да въвеждат информацията чрез уебсайта (графичен потребителски интерфейс). В системата са въведени допълнителни функции, които улесняват подаването на информация от заинтересованите страни, като например повторно използване на съществуващи данни, качване на данни за географско местоположение под формата на файлове, предоставяне на карта с възможност за търсене с цел определяне и потвърждаване на правилно географско местоположение и възможности за промяна или оттегляне на неправилно подадените данни с оглед коригиране на грешки.

2.3 Документи с насоки и често задавани въпроси

Ясните и изчерпателни насоки служат като жизненоважен мост между законодателното намерение и прилагането на практика, като гарантират, че предприятията и държавната администрация са наясно със задълженията си.

За тази цел и в резултат на тясното сътрудничество със заинтересованите страни и с държавите членки през 2024 г. и 2025 г. Комисията публикува два последователни документа с насоки ( 27 ) и четири последователни документа с често задавани въпроси ( 28 ) във връзка с прилагането на Регламента относно обезлесяването. Освен това бяха публикувани няколко инфографики, в които подробно се обясняват различни сценарии при веригите на доставките ( 29 ). С тези материали бяха предоставени допълнителни разяснения, благодарение на което се повиши правната яснота, улесни се последователното тълкуване и се намали административната тежест в държавите членки и във веригите на доставките, като същевременно се осигуриха опростявания в оперативно отношение.

Целта на съществуващите насоки и често задавани въпроси беше да предоставят разяснения и да насърчат ясен и хармонизиран подход към прилагането на законодателството. В често задаваните въпроси например беше подчертана възможността една декларация за надлежна проверка да обхваща няколко доставки/партиди, както и възможността да се използва т.нар. „декларация за допълнителни парцели“, която позволява на операторите, търгуващи със стоки в насипно състояние, да декларират повече парцели отколкото конкретните парцели, които действително са били използвани за производството на съответните стоки. Тези разяснения значително намалиха логистичната сложност и административната тежест. Освен това по отношение на съставните продукти беше уточнено, че операторът трябва да извърши надлежна проверка само на основната стока, която се счита за относима съгласно Регламента относно обезлесяването.

Като се имат предвид последните промени в Регламента относно обезлесяването, някои части от насоките и често задаваните въпроси (като например тълкуването на задълженията за „удостоверяване“, опростените процедури за повторен внос за МСП или разясненията относно двойното подаване на декларации за надлежна проверка) междувременно загубиха актуалност и бяха премахнати.

2.4 Законодателни изменения

В края на 2024 г. беше приет преработен текст на Регламента относно обезлесяването ( 30 ), с който на всички икономически субекти и държавни органи се осигури една допълнителна година, през която да се подготвят за началната дата на прилагане на Регламента относно обезлесяването.

През май 2025 г. беше приет актът за изпълнение, с който се състави списък на държавите, класифицирани според характерния за всяка риск от обезлесяване. Съгласно този акт като „нискорискови“ бяха класифицирани повече държави, отколкото се предвиждаше в първоначалната оценка на въздействието, с което се даде възможност на операторите, снабдяващи се от държави с нисък риск, да се възползват от опростена процедура за надлежна проверка, така че усилията за правоприлагане на компетентните органи да се съсредоточат върху районите с по-висок риск, които, взети заедно, са причина за 95 % от загубата на гори в световен мащаб ( 31 ).

През цялата 2025 г. прогнозите за броя на очакваните операции и взаимодействия в информационната система доведоха до съществена преоценка на натоварването на системата, като отчетоха, че трафикът в информационната система е значително по-голям от очакваното. С цел да се справи с тези рискове и да предотврати срив на информационната система през октомври 2025 г. Комисията предложи целенасочени изменения, за да се намали натоварването върху ИТ системата и в същото време да се облекчи административната тежест, която понасят икономическите оператори.

На 19 декември 2025 г. Европейският парламент и Съветът приеха преработен текст на Регламента относно обезлесяването, като добавиха допълнителен период преди началната дата на прилагане и въведоха някои промени по същество. Всички дружества, независимо дали са в ЕС или извън него, получиха още една година, за да се подготвят за началната дата на прилагане на Регламента. По-конкретно, Регламентът относно обезлесяването ще започне да се прилага от 30 декември 2026 г. по отношение на всички дружества, с изключение на повечето микро или малки оператори, за които той ще започне да се прилага от 30 юни 2027 г. За микро или малките оператори, които вече са обхванати от Регламента на ЕС относно дървения материал ( 32 ), той ще започне да се прилага от 30 декември 2026 г.

Съгласно преработения правен текст моделът за надлежна проверка премина от система, при която всеки участник, който пуска на пазара, преработва или търгува със съответните продукти (с изключение на МСП), трябваше да представя декларация за надлежна проверка, към по-опростена система, при която тази отговорност вече се носи от първия оператор, който пуска съответния продукт на пазара на ЕС или го изнася. Операторите и търговците надолу по веригата вече не са длъжни да подават своя декларация за надлежна проверка в информационната система, нито да удостоверяват, че в рамките на целите вериги на доставките е била извършена надлежна проверка. Вместо това задълженията им се свеждат най-вече до регистрация в информационната система по Регламента относно обезлесяването (за предприятия, които не са МСП) и до събиране на получените референтни номера на декларациите за надлежна проверка, но само когато се намират непосредствено след оператора във веригата на доставките.

С цел възможно най-много да се намали административната тежест бе въведена и нова категория — микро или малки първични оператори. Тази категория се отнася до микро и малки първични оператори, които са установени в държави, класифицирани като представляващи нисък риск, и които в процеса на търговска дейност пускат на пазара или изнасят съответни продукти, които самите те са култивирали, добили, получили или отгледали на конкретни парцели земя. Тези оператори — предимно земеделски стопани и горски работници, вече не са длъжни да представят декларации за надлежна проверка при всяко пускане на пазара или износ на продукт. Вместо това те трябва само да подадат еднократна опростена декларация и да предоставят съответния ѝ идентификатор на операторите или търговците надолу по веригата.

Основни акценти — обобщение на главата: През 2024 г. и 2025 г. ЕС приложи ключови мерки за опростяването на Регламента относно обезлесяването, основани на широкообхватно сътрудничество със заинтересованите страни. Бяха публикувани документи с насоки и често задавани въпроси с цел изясняване на задълженията, като бяха въведени гъвкави подходи, като например една декларация за надлежна проверка, обхващаща няколко доставки, опростени процедури за повторен внос, приложими спрямо МСП, и рационализирани правила за съставните продукти. Със законодателните изменения от декември 2024 г. и от 2025 г. беше добавена по една допълнителна година с оглед по-добра подготовка за началната дата на прилагане на Регламента, отговорността за извършване на надлежна проверка беше прехвърлена към първите, които пускат съответния продукт на пазара в ЕС, освобождавайки търговците надолу по веригата от задължението да представят декларации за надлежна проверка, а за микро или малките първични оператори беше въведена еднократна опростена декларация.

3. Обратна информация от заинтересованите страни, която е в основата на новите мерки за опростяване

В тази глава са представени доказателствата, постъпили от заинтересованите страни след преработения текст на Регламента относно обезлесяването от 2025 г. Тези виждания формират съществена част от доказателствената основа, обуславяща новия пакет от мерки.

3.1 Дейности по ангажиране на заинтересованите страни

3.1.1 Консултации със заинтересовани страни

С цел да определи най-важните теми за новите често задавани въпроси и насоки и да бъде в състояние да ги анализира, Комисията прикани заинтересованите страни по време на 38-ото заседание Многостранната платформа ( 33 ) през декември 2025 г. да представят въпроси и обратна информация във връзка с новия правен текст. До края на февруари 2026 г. бяха получени над 110 становища. От тях бяха извлечени и анализирани над 750 въпроси и коментари. Сред участниците бяха търговски и стопански асоциации (35 %), отделни дружества (20 %), органи на държави — членки на ЕС (12 %), органи на трети държави (12 %), търговски и промишлени асоциации от трети държави (5 %), както и неправителствени организации и други организации, като доставчици на услуги и сертифициращи органи (16 %). Освен това бяха проведени 48 срещи с представители на частния сектор, държавите членки и трети държави. Също така през 2026 г. Многостранната платформа вече е заседавала два пъти (през февруари и март).

3.1.2 Обществено обсъждане през 2025 г. на проекта на делегиран акт, касаещ обхвата на Регламента относно обезлесяването

През април—май 2025 г. беше публикуван за обществено обсъждане проект на делегиран акт за изменение на Регламента относно обезлесяването по отношение на списъка със съответните стоки и продукти ( 34 ). Бяха получени 291 отговора от граждани, стопански асоциации, неправителствени организации, научноизследователски институти, адвокатски кантори, дружества и държавни органи както от ЕС, така и извън него. Между заинтересованите страни имаше широк консенсус по проекта на текста. 40 % от респондентите се възползваха от периода за даване на обратна информация, за да изкажат мнение относно препоръчаното включване или премахване на определени продукти.

3.1.3 Обществено обсъждане на сборния пакет от мерки в областта на околната среда

По време на общественото обсъждане на сборния пакет от мерки в областта на околната среда през 2025 г. ( 35 ) голям брой респонденти изразиха мнение относно Регламента относно обезлесяването, въпреки че той не беше включен в обхвата на сборния пакет. Бяха получени мнения от над 550 заинтересовани страни, включващи и коментари на високо равнище, и подробни становища, както и от около 1 800 граждани. Съществената обратна информация дава ценна представа за очакванията, подкрепата и опасенията на заинтересованите страни по отношение на прилагането.

3.1.4 Консултации относно информационната система

С цел по-добре да се оцени обемът от данни, които трябва да обработва информационната система, да се вникне във взаимодействията на потребителите и да се събере обратна информация относно потребителското преживяване, през януари 2026 г. бе проведено целево проучване, последвано от ограничен брой последващи интервюта. Чрез търговските сдружения за участие бяха поканени 155 дружества от секторите на различните стоки, обхванати от Регламента относно обезлесяването — от малки местни производители до многонационални оператори, работещи с различни стоки. В проучването взеха участие 140 дружества. Комисията организира и два семинара с цел да вникне по-добре в предизвикателствата, с които се сблъскват операторите, когато използват графичния потребителски интерфейс на информационната система. Първият семинар беше насочен към микро и малките първични оператори, а вторият — към вносителите.

3.2 Ключови гледни точки и обратна информация, постъпили от заинтересованите страни — пет области, където е необходимо допълнително изясняване и опростяване

Обратната информация от заинтересованите страни, получена в резултат на описаните по-горе дейности, беше внимателно анализирана. Бяха установени пет основни области, в които заинтересованите страни искат допълнителни разяснения или опростяване: микро или малките първични оператори, задълженията надолу по веригата на доставките, задълженията за надлежна проверка (законосъобразност и категорията „нулев риск“), продуктите, включени в обхвата, и информационната система.

3.2.1 Микро или малки първични оператори

Значителна част от обратната информация се отнасяше до методиката за изчисляване на прогнозното годишно количество на съответните продукти, докато други бяха отправили въпроси относно обстоятелствата, при които пощенският адрес може да замести данните за географското местоположение. Заинтересованите страни искаха разяснения и относно начина на определяне на размера на дружеството, като се имат предвид и годишните колебания. По-големите дружества, участващи само частично в производството на съответните стоки, поискаха яснота относно критериите, според които се определя кой е микро или малък първичен оператор, както и относно начина за определяне и оценяване на съответните бизнес сегменти, спрямо които да се приложат тези критерии. Също така бяха отправени искания за насоки относно това дали микро или малките първични оператори трябва да актуализират еднократните опростени декларации, като се питаше и какво се има предвид под „съществена промяна“, която би наложила такива актуализации. Няколко горски кооперации бяха отправили искане да могат да подават опростени декларации от името на своите членове. Накрая, животновъдите подчертаха необходимостта от изясняване на ролите във веригата на доставките, и по-конкретно кой следва да се счита за оператор, за оператор надолу по веригата или за търговец, особено в случаите, включващи живи животни.

3.2.2 Задължения надолу по веригата на доставките

Заинтересованите страни предоставиха подробна обратна информация относно задълженията във веригата на доставките, като поставиха акцент върху изясняването на ролите и на процедурните правила. Те изтъкнаха, че първите участници надолу по веригата следва да имат по-скоро пасивно, отколкото активно задължение да събират референтни номера или идентификатори на декларации, като подчертаха, че само първият оператор — като единствената страна, която може да се самоидентифицира, следва да носи отговорност за предаването на тези данни надолу по веригата. Много често се искаха разяснения относно практическото значение на задължението за „събиране и съхраняване“, приложимо спрямо първите участници надолу по веригата, включително какви са допустимите формати за предаване и съхранение, дали те трябва да съответстват на отделни доставки или продукти, както и дали от участниците надолу по веригата се очаква редовно да проверяват тяхната валидност. Заинтересованите страни подчертаха още необходимостта от гъвкавост, като искаха една организация да може да изпълнява няколко роли. Възникнаха въпроси относно изискванията за митническо деклариране при износ от оператори надолу по веригата, по-специално дали е достатъчно да се посочи общ код или трябва да се използват оригиналните референтни номера. Имаше неясноти и по отношение на режима на повторен внос. Накрая, заинтересованите страни призоваваха за практически насоки относно задълженията за проверка, приложими спрямо участниците надолу по веригата, които не са МСП.

3.2.3 Задължения за надлежна проверка

Заинтересованите страни посочиха пропуски в настоящите насоки, свързани с това как се оценява и доказва спазването на изискванията за законосъобразност, като призоваха за допълнителни разяснения на начините за оценяване на спазването на търговското законодателство, трудовите стандарти, защитата на правата на човека и забраните за детски труд. С цел да се рационализират усилията за спазване на изискванията, те приканиха за по-голям достъп до централизирано хранилище с приложимото национално законодателство в държавите производителки, като подчертаха необходимостта Комисията да улесни прозрачния достъп до тези правни рамки. Освен това беше предложено да се въведат „зелени коридори“ за сертифицирани продукти и да се направи по-добра връзка между съществуващите схеми за сертифициране и задълженията за надлежна проверка.

Някои заинтересовани страни предложиха още да се въведе категория „нулев риск“ за държави с незначителен риск от обезлесяване, за да се намалят или премахнат задълженията за надлежна проверка за операторите, които се снабдяват от такива държави.

3.2.4 Продуктов обхват

Заинтересованите страни повдигнаха въпроси относно включените в обхвата продукти и тяхната категоризация, особено след като в края на 2025 г. съзаконодателите премахнаха позиция 49 по Хармонизираната система (книги и печатни материали) от приложение I, което доведе до неясноти относно това кои печатни произведения остават в обхвата. Много често се искаха разяснения относно изключенията за употребявани продукти, продукти втора употреба, отпадъци и вторични продукти, както и за мостри, определенията за които бяха счетени за неясни. Бяха отбелязани и други неясноти по отношение на задълженията, свързани с опаковъчните материали, палетите и съоръженията за излагане на продукти, като заинтересованите страни искаха да знаят дали въпросните трябва да бъдат включени. С оглед да се гарантира последователен подход в цялата верига на доставките, бяха отправени противоречащи си искания за разширяване на обхвата, така че да включва допълнителни производни продукти, като например сапун, гранулирана сапунена база, балони и други крайни продукти от латекс от каучук, разтворимо кафе и редица производни на палмовото масло (включително биогорива и фуражи). От друга страна беше предложено някои продукти, сред които кожи от едър рогат добитък, регенерирани гуми и определени производни на палмовото масло, да бъдат изключени поради оперативни или технически съображения, макар някои заинтересовани страни да бяха против такова изключване. Накрая, малките оператори се изказваха в полза на въвеждането на правило „de minimis“, съгласно което малките количества да бъдат освободени от задълженията по Регламента относно обезлесяването.

3.2.5 Информационна система

Заинтересованите страни подчертаха ключовите технически и оперативни приоритети във връзка с информационната система по Регламента относно обезлесяването и призоваха за скъсяване на сроковете за внедряване на приложно-програмен интерфейс, за да бъде възможно навременното осигуряване на разработки в областта на информационните технологии. Те подкрепиха групирането на референтните номера и идентификаторите при участниците надолу по веригата, като същевременно поискаха регистрация и доброволно подаване на декларации за надлежна проверка от страна на участниците надолу по веригата с цел повишаване на гъвкавостта. Друго ключово изискване беше да се въведе планиране на действия при извънредни ситуации, като например издаване на стандартни номера на декларации за надлежна проверка в случай на прекъсване на работата на системата. Беше поставен акцент върху оперативната ефективност чрез исканията за увеличаване на ограниченията за големината на файловете (понастоящем 25 MB). Заинтересованите страни призоваха за по-задълбочено докладване на грешките с подробна документация, както и за прозрачна обработка на данните за географското местоположение, включително съгласуване на проверките между потребителския интерфейс и подаването на информация чрез приложно-програмния интерфейс. С оглед да се намали натоварването на системата, заинтересованите страни предложиха въвеждането на механизъм за автоматично известяване (webhook), така че операторите да бъдат уведомявани за промени в статуса на подадената от тях информация. Операторите освен това поискаха въвеждането на служебни профили, за да могат няколко упълномощени лица да осъществяват достъп до системата. Достъпът до информационната система на операторите извън ЕС беше предмет на загриженост на заинтересованите страни от трети държави. Компетентните органи поискаха подходяща техническа поддръжка и срок за въвеждане с оглед интегрирането на системата.

Основни акценти — обобщение на главата: В обратната информация от заинтересованите страни, която е в основата на прегледа за целите на опростяването, се открояваха пет ключови области, където бяха нужни разяснения: -как се определя кои субекти представляват микро или малки първични оператори; -задължения надолу по веригата на доставките; -задължения за надлежна проверка (законосъобразност и нулев риск); -неясноти относно продуктовия обхват; и -подобрения в информационната система.

4. Определени мерки

Като взе предвид обратната информация, описана в глави 2 и 3, Комисията определи набор от мерки, които в голяма степен отговарят на изразените опасения и улесняват и рационализират прилагането.

По-долу са представени основните актуализации в документите с насоки и често задавани въпроси (раздел 4.1), в информационната система (раздел 4.2) и в продуктовия обхват (раздел 4.3). Освен това в настоящата глава е представена нова инициатива, насочена към създаването на хранилища с правна информация и сертификати (раздел 4.4).

4.1 Документи с насоки и често задавани въпроси с оглед осигуряване на хармонизирано прилагане и изпълнение

Документите на Комисията с насоки и често задавани въпроси имат за цел да подпомогнат последователното и пропорционално прилагане на Регламента във всички държави членки, като осигуряват яснота за икономическите субекти и за компетентните органи. Държавите членки се насърчават да ги вземат под внимание, когато изготвят своите политики на прилагане и налагане на санкции, за да се избегне непропорционалната тежест, особено по отношение на микро или малките първични оператори. По-конкретно, в съответствие с основания на риска подход, предвиден в Регламента относно обезлесяването, държавите членки се насърчават да съсредоточат проверките и мерките за прилагане върху субектите с най-много задължения от гледна точка на надлежната проверка съгласно Регламента относно обезлесяването, като например тези, които първи пускат дадени продукти на пазара. За операторите и търговците надолу по веригата тези действия трябва да бъдат пропорционални на техните задължения, които бяха изменени в преработения Регламент относно обезлесяването. Комисията ще продължи да работи с държавите членки, за да гарантира сближаване на практиките по прилагане, включително, когато е необходимо, посредством образци и инструменти.

Често задаваните въпроси и насоките вече са актуализирани, след като през 2025 г. беше изменен Регламентът относно обезлесяването. Наред с необходимите корекции Комисията се възползва от възможността да анализира мненията на заинтересованите страни, въз основа на които бяха въведени няколко допълнителни оперативни уточнения. Те са обособени в три категории: опростяване на разясненията, предназначени за участниците надолу по веригата, за микро или малките първични оператори, както и за всички оператори по отношение на законосъобразността. Подробни разяснения са предоставени в актуализираните документи; примери за различни сценарии са представени в инфографиките, разглеждащи веригите на доставките, обхванати от Регламента относно обезлесяването ( 36 ).

4.1.1 Допълнителни облекчения за операторите надолу по веригата на доставките

Първият набор от оперативни разяснения се отнася до по-ясното определяне на ролите надолу по веригата на доставките, както и до разяснения относно вноса и износа.

Съгласно преработения Регламент относно обезлесяването участниците надолу по веригата трябва да събират и съхраняват информация (най-вече име, пощенски адрес и адрес на електронна поща) за своите преки бизнес партньори. Тази информация обикновено е част от стандартния поток от търговски данни, като например фактури, с които повечето оператори и търговци надолу по веригата вече разполагат като част от рутинните си операции. Информацията трябва да се обменя извън системата по Регламента относно обезлесяването.

Само когато прекият доставчик на участника надолу по веригата е оператор (нагоре по веригата), което превръща оператора или търговеца надолу по веригата в т.нар. „първи оператор или търговец надолу по веригата“, изискваната информация трябва да включва и референтните номера на декларациите за надлежна проверка или идентификаторите на декларациите за съответните продукти.

С цел да се осигури практическо опростяване за участниците надолу по веригата, новите документи с насоки и често задавани въпроси предлагат прагматичен подход, чрез който тези участници да определят дали са първият оператор надолу по веригата или не. Пояснява се, че задължението на първия участник надолу по веригата на доставките да събира и съхранява референтните номера или идентификаторите на декларациите е пасивно — участникът надолу по веригата не е длъжен да търси или активно да изисква от своя доставчик референтния номер или идентификатора на декларацията. Като действа добросъвестно, операторът или търговецът надолу по веригата може да приеме, че неговите доставчици не са оператори нагоре по веригата, ако не получава от тях референтни номера или идентификатори на декларации. В обичайната търговска ситуация, т.е. когато участникът надолу по веригата продава своя продукт на краен потребител, участникът надолу по веригата няма задължение да събира или съхранява посочената по-горе информация от въпросния краен потребител. Накрая, макар участниците надолу по веригата да са длъжни да уведомяват органите, в случай че дадена информация сочи несъответствие, включително при наличие на обосновани опасения, това е изцяло пасивно задължение и не предполага активно задължение за търсене на подобна информация по веригата на доставките. Освен това в политиката за прилагане на държавите членки трябва да се взема предвид и положението на участниците надолу по веригата (вж. въведението към раздел 4.1 по-горе).

По отношение на повторния внос в често задаваните въпроси се пояснява, че повторният внос на продукти представлява дейност надолу по веригата. Ако вносителят може да представи доказателства, че продуктите, които се пускат на пазара на ЕС, и преди са били пускани на пазара на ЕС или са получени от продукти, които преди са били пускани на пазара на ЕС, то вносителят се счита за оператор надолу по веригата. На митницата осъществяващият повторен внос субект може да използва стандартен референтен номер.

Участниците надолу по веригата, които не са МСП, са длъжни да предприемат действия при получаване на информация, насочваща към възможно несъответствие, включително при наличие на обосновани опасения. В документите с често задавани въпроси и насоки се съдържат разяснения относно това как, ако имат обосновани опасения, тези участници могат да проверят дали е извършена надлежна проверка, като се предлагат различни възможности в зависимост от получената информация.

В често задаваните въпроси се разясняват и случаите, в които едно и също дружество изпълнява „двойна роля“, например когато дружеството внася съответния продукт, после го преработва, а след това го продава на пазара на ЕС. Такова дружество би било едновременно оператор и (първи) оператор надолу по веригата.

Освен това в често задаваните въпроси се разяснява, че операторите надолу по веригата, които изнасят продукти, обхванати от съществуваща декларация за надлежна проверка или от опростена декларация, са освободени от задължението при износ да представят на митническите органи референтен номер или идентификатор на декларация. Вместо това може да се използва специален код от сертификата по ТАРИК.

Накрая, уточнява се, че във веригата на доставките на едър рогат добитък първото физическо или юридическо лице, което пуска жив едър рогат добитък на пазара на ЕС, е операторът (нагоре по веригата). Всички последващи продавачи на жив едър рогат добитък са търговци и не са длъжни да извършват надлежна проверка, нито да представят декларация за надлежна проверка или опростена декларация.

4.1.2 Допълнителни облекчения за микро или малките първични оператори и декларации от упълномощени представители

Спрямо микро или малките първични оператори се прилага много опростен режим. По-конкретно, вместо задължението да подават декларация за надлежна проверка към информационната система, от тях се изисква само да подават в информационната система еднократна опростена декларация съгласно Регламента относно обезлесяването. Те също така могат да използват пощенски адрес вместо географско местоположение, при условие че той очевидно съответства на географското местоположение на парцелите или, когато става дума за едър рогат добитък, на съответното предприятие.

Чрез набор от оперативни разяснения, предназначени за микро или малките първични оператори, се уточнява кои дружества отговарят на критериите и могат да се възползват от опростена декларация. По-конкретно, в често задаваните въпроси се пояснява, че и по-голямо дружество може да покрие критериите за микро или малък първичен оператор, ако е в състояние да докаже, че бизнес сегментът, който развива дейности, свързани със съответните стоки и продукти, отговаря на критериите за микро или малък първичен оператор. Разясненията включват и обяснения относно използването на пощенски адрес вместо географско местоположение. Обяснява се по-специално, че не само точният пощенски адрес може да се използва като алтернатива на географското местоположение, а е налице и допълнителна опростена възможност вместо него да се използва кадастрална или друга еквивалентна информация, която позволява идентифицирането на парцела или на предприятието.

В често задаваните въпроси също така се уточнява, че не е необходимо да се актуализира опростената декларация, ако се промени произведеното годишно количество на съответния продукт. В случай че добивът и пускането на пазара не се извършват регулярно (например веднъж на десет години), микро или малките първични оператори могат, когато определят прогнозната стойност в опростените си декларации, да включат само годините, през които продуктите действително се пускат на пазара. Когато става дума за многогодишен план за добив, като годишна прогноза може да се посочи и най-високата годишна прогноза за добив, предвидена в плана.

Микро или малките първични оператори имат възможност да използват упълномощени представители (като национални или регионални държавни органи, асоциации или кооперации/продуктови групи), които да подават данни от тяхно име. Когато самата кооперация произвежда съответни продукти, които пуска на пазара на ЕС (например при продажба на дървен материал, набелязан за сеч), то по смисъла на Регламента относно обезлесяването тя може да отговаря на критериите за оператор. В такива случаи кооперацията може вместо членовете си да подаде единна декларация за надлежна проверка, а ако кооперацията отговаря на определението за микро или малък първичен оператор — единна опростена декларация.

Освен това Комисията насърчава от името на микро или малките първични оператори да бъдат предоставяни данни, налични в национални бази данни, и съдейства на държавите членки, така че пълноценно да се възползват от опростяванията, въведени с член 4а, параграф 4. Кооперациите на земеделски и горски стопани и други асоциации могат да се считат за оператори или за микро или малки първични оператори в зависимост от действителната им роля във веригите на доставките, по-специално когато те сами пускат съответните продукти на пазара. Това зависи от договореностите между земеделските стопани, горските стопани и асоциациите, както и от националното законодателство, което урежда въпросните договорености.

4.1.3 Опростяване на задълженията за надлежна проверка, най-вече при търговия с държави с нисък риск

За да се отговори на исканията за разяснения относно задълженията за надлежна проверка, в преработения документ с насоки е предоставено по-ясно обяснение на задълженията за надлежна проверка на операторите, що се отнася до опростената надлежна проверка и до събирането на информация за приложимото законодателство съгласно член 2, параграф 40 и член 9, параграф 1, буква з). По-конкретно се разяснява, че операторите, които се снабдяват от държави с нисък риск и се ползват от опростена процедура за надлежна проверка, не са длъжни да извършват оценка на риска и да предприемат мерки за ограничаване на риска, освен ако не получат или не бъдат осведомени за информация, която сочи риск, че съответните продукти не отговарят на изискванията на Регламента относно обезлесяването. В документа се подчертава още, че микро или малките първични оператори по дефиниция се снабдяват от държави с нисък риск и следователно никога не са длъжни да извършват оценка на риска или да предприемат мерки за ограничаване на риска, освен ако не бъде установен риск от несъответствие.

Освен това в насоките се дават разяснения относно начините за доказване, че е спазено приложимото законодателство на държавата на производство (т.нар. критерий за законосъобразност). С оглед да съдейства на операторите да докажат, че е спазен критерият за законосъобразност, Комисията ще създаде хранилища с приложимото законодателство на държавата на производство и със схемите за сертифициране (вж. раздел 4.4 по-долу). В насоките се подчертава, че операторите могат въз основа на първоначален преглед на наличната информация, като например публично достъпни доклади, показатели и класификации на държавите и регионите на производство, да преценят дали е необходимо събирането на задълбочена информация. За тази цел те могат да използват хранилището на Комисията. Ако въпросният първоначален преглед покаже, че рискът от несъответствие е незначителен, от операторите не следва да се изисква да събират подробни данни. Приоритет на събирането на подробни данни относно спазването на приложимото законодателство на държавата на производство следва да се дава само при веригите на доставките, районите и държавите на производство, за които първоначалната информация на разположение на оператора сочи по-висок риск от несъответствие.

4.2 Информационна система

С цел да се гарантира, че информационната система може да понесе увеличените по брой и вид операции, произтичащи от преработения Регламент, Комисията проведе обстоен технически преглед на архитектурата на системата. В резултат на това бяха въведени целенасочени подобрения, за да се повиши капацитетът за обработка, способността за управление на данни и оперативната устойчивост на системата. Тези подобрения отразяват обратната информация от заинтересованите страни и компетентните органи относно ефективността и достъпността на системата, както и вътрешните прогнози за обема на операциите. Преди системата да стартира отново, готовността ѝ ще бъде потвърдена чрез специална програма за изпитване.

След като информационната система временно беше спряна, за да бъдат направени необходимите корекции, провокирани от преразглеждането на Регламента, Комисията ще я рестартира на етапи. Планирано е тя да бъде отново достъпна през юни 2026 г. (както тренировъчната, така и продукционната среда). Следващите актуализации ще включват допълнителни функции и подобрения, които ще бъдат въведени по-късно през лятото и преди датата на влизане в сила на Регламента.

Информационната система ще включва функции, които улесняват прилагането, например механизми от помощ на органите на държавите членки при анализа на данните за географското местоположение. Като следствие от направеното през декември 2025 г. изменение на Регламента относно обезлесяването информационната система ще включва и нови функции. Изменен е съответно и Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/3084 на Комисията от 4 декември 2024 г. Основните функции и промени, които се въвеждат в информационната система и в акта за изпълнение с оглед осъществяване на оперативно опростяване, са следните:

·въвеждане на възможност за подаване на опростени декларации съобразно съществуващия формат на декларацията за надлежна проверка и в съответствие с преработения текст на Регламента относно обезлесяването, като тази възможност ще се поддържа и от приложно-програмен интерфейс;

·регистрация на нови роли (микро или малки първични оператори, оператори или търговци надолу по веригата, които не са МСП);

·актуализиране на спецификациите на уебуслугата, така че да отразят съществуващите функции на системата и мерки при извънредни ситуации;

·добавяне и на функции за доброволно групиране въз основа на искания от стопанския сектор.

Успоредно с това Комисията насърчава предоставянето на информация, съхранявана в националните бази данни, и ще подпомага държавите членки при прилагането на опростяването, въведено с член 4а, параграф 4, за да се гарантира незначителна административна тежест за микро и малките първични оператори. Комисията ще създаде необходимата техническа инфраструктура (по-специално чрез приложно-програмен интерфейс) с оглед улесняване на този процес.

С цел допълнително да подпомогне операторите при използването на системата, Комисията ще продължава непрекъснато да усъвършенства както нея, така и съпътстващата я документация. Това включва планирани актуализации на указанията за ползване, насоки за обработването на данни за географско местоположение, както и описание на кодовете за грешки. Особено внимание ще се отдели за улесняването на процеса по подаване на данни от микро или малките първични оператори, включително чрез организациите или асоциациите на производители, в които те членуват, като въпросните ще действат от тяхно име като упълномощени представители.

4.3 Продуктов обхват

Заедно с настоящия доклад Комисията публикува за обществено обсъждане и проект на делегиран акт( 37 ), включващ корекции в продуктите, които попадат в обхвата на Регламента относно обезлесяването и са посочени в приложение I. Във въпросното приложение са изброени съответните продукти, които пораждат задължения по Регламента относно обезлесяването, когато биват пускани или предоставяни на пазара или биват изнасяни от него. Комисията е оправомощена да внася изменения в приложението чрез делегирани актове.

Комисията иска да научи мненията на заинтересованите страни относно въвеждането на хоризонтални изключения и разяснения, относно рационализирането на начина, по който се прилагат разпоредбите на Регламента относно обезлесяването спрямо конкретни категории продукти и случаи на употреба, както и относно целенасочени промени в конкретни кодове по КН, с цел да се гарантира последователен подход и ефективно прилагане на Регламента относно обезлесяването.

По-специално, предлагат се хоризонтални изключения, за да се гарантира, че във фокуса на Регламента относно обезлесяването попадат продукти, свързани с рискове от обезлесяване, като същевременно се избягва ненужната административна тежест. В проекта на текста по-конкретно се предлага да бъдат изключени мострите и продуктите, използвани за проверка, анализ и изпитване; опаковъчните материали и опаковките за еднократна употреба; опаковъчните материали и опаковките за многократна употреба; маркетинговите и информационните материали; отпадъците, употребяваните продукти и продуктите втора употреба; както и кореспондентските пратки. Повечето от тези разяснения вече бяха включени в проекта на делегиран акт, публикуван от Комисията за обществено обсъждане през 2025 г.

Въвеждат се допълнителни хоризонтални разяснения, като се уточнява, че предвидените в Регламента относно обезлесяването задължения се прилагат спрямо продуктите, изброени в приложение I, само доколкото те са произведени от съответна стока. За тази цел в проекта на делегиран акт към няколко позиции от приложение I се въвежда представката „ex“, за да се гарантира, че продуктите, произведени от несъответни стоки, като кокосово масло или бамбук, не попадат в обхвата на Регламента. Предоставени са и пояснения относно съответните видове, за да се гарантира ясно и последователно тълкуване на продуктовия обхват.

Освен това с проекта на делегиран акт се въвеждат промени в продуктите, обхванати от Регламента относно обезлесяването, за да се гарантира плавно и ефективно започване на прилагането, като се разчита на единен и последователен подход по отношение на всички стоки и се предотвратява прехвърлянето на риска от обезлесяване. В проекта на акта се прави предложение от обхвата на Регламента относно обезлесяването да бъдат изключени регенерираните гуми ( 38 ), както и кожите от едър рогат добитък. ( 39 ).

Същевременно въз основа на обратната информация от заинтересованите страни, се предлага някои продукти надолу по веригата да бъдат включени в обхвата на Регламента относно обезлесяването, за да се предотвратят пропуски в задълженията, приложими в рамките на веригата на доставките, и да се предотврати прехвърлянето (а не толкова да се премахне) на риска от обезлесяване — разтворимо кафе, определени производни на палмовото масло, включително сапун, произведен от палмово масло, и замразени езици от животни от рода на едрия рогат добитък.

Проектът на делегиран акт е публикуван за обществено обсъждане, което ще трае 4 седмици, и е придружен от работен документ на службите на Комисията, в който е представена методиката, използвана за оценка на продуктите с оглед на евентуалното им включване или изключване от обхвата на Регламента относно обезлесяването.

4.4 Нови инструменти за улесняване на търговията: Хранилища на законодателство и схеми за сертифициране

В определени случаи заради прилагането на Регламента относно обезлесяването на икономическите оператори и на компетентните органи се налага в процеса по надлежна проверка да се ориентират в различна обстановка от гледна точка на националното законодателство. Операторите могат да използват схеми за сертифициране като част от своята оценка на риска съгласно член 10, параграф 2.

С цел да подкрепи заинтересованите страни в тези усилия, Комисията ще създаде две хранилища:

·едно хранилище, в което се описва приложимото законодателство на държавата на производство по смисъла на член 2, параграф 40 от Регламента относно обезлесяването; и

·едно хранилище относно схемите за сертифициране, приложими към съответните стоки, попадащи в обхвата на Регламента относно обезлесяването.

Тези хранилища ще бъдат от полза за икономическите оператори и за компетентните органи, тъй като ще улеснят достъпа до съответната информация, необходима в процеса по надлежна проверка, и ще спомогнат да се докаже спазването на член 9, параграф 1, буква з). Наличието на единен, централизиран източник на информация освен това ще способства за прозрачност и ще предотврати дублирането на усилия от страна на държавите членки, с което ще се намалят съответните административни разходи. Чрез тези две хранилища ще се улесни обменът на добри практики и ще се гарантира последователност при прилагането на Регламента във всички държави членки.

Двете хранилища ще се намират на специални уебсайтове. Комисията ще предостави образци, в които се посочва конкретната информация, необходима за всяко хранилище, за да гарантира, че те са приложими във връзка с Регламента относно обезлесяването и са съгласувани с правния текст. Информацията ще бъде предоставена от трети държави и от собственици на схеми за сертифициране. Хранилищата ще подпомагат усилията за спазване на изискванията, като улесняват достъпа до съответната информация, особено що се отнася до изискването за законосъобразност и до приложимото законодателство в държавата на производство.

Комисията планира да пусне в действие хранилището на съответното законодателство и хранилището на схемите за сертифициране преди Регламентът относно обезлесяването да започне да се прилага през декември 2026 г. Третите държави и заинтересованите страни ще бъдат приканени да предоставят съответната информация, за да се гарантира, че хранилищата са изчерпателни.

Основни акценти — обобщение на главата: Пакетът за опростяване, с който се отговаря на опасенията, изразени от заинтересованите страни, предвижда по-специално: -разяснения за операторите надолу по веригата, като по-специално се пояснява, че ролята на първите оператори надолу по веригата при събирането на референтни номера от операторите е пасивна, както и се изясняват приложимите правила относно повторния внос и обоснованите опасения; -разяснения за микро или малките първични оператори, по-специално с цел да се предоставят насоки относно праговете при определянето на размера; -разяснения относно проверката за спазване на принципа на законосъобразността, включително по-ясни насоки относно изискванията за опростена надлежна проверка; -актуализация на информационната система (която стартира отново от юни 2026 г.) с оглед въвеждане на нови функции, отразяващи промените в текста на Регламента относно обезлесяването, като например регистриране на нови роли, опростени декларации и допълнителни функции, включително нови или подобрени приложно-програмни интерфейси, както и инструменти за доброволно групиране съобразно предложенията на заинтересованите страни; -прецизиране на продуктовия обхват чрез предложение за въвеждане на определени хоризонтални изключения, за премахване на определени продукти (например регенерирани гуми, кожи от едър рогат добитък) и за включване на други (например разтворимо кафе, определени производни на палмовото масло и замразени езици от животни от рода на едрия рогат добитък), както е посочено в проекта на делегиран акт, публикуван за обществено обсъждане; -създаване до края на 2026 г. на хранилища на съответното законодателство на държавите производителки и на схемите за сертифициране.

5. Количествена оценка на усилията за опростяване

Като се изхожда от опростяванията, описани в глави 2 и 4, в настоящата глава се представя икономическа оценка на периодичните годишни разходи за спазване на изискванията от операторите и търговците (раздел 5.1) и на ежегодните ползи за околната среда (раздел 5.2), свързани с Регламента относно обезлесяването. Така се осигурява последователна база за сравнение на годишна основа.

5.1 Икономическа оценка на административната тежест

Прогнозира се, че заради описаните в предходните глави законодателни и незаконодателни мерки за опростяване, взети заедно, годишните разходи за спазване на изискванията от дружествата, които имат задължения съгласно Регламента относно обезлесяването, ще намалеят с около 75 % — от приблизително 8,1 млрд. евро годишно съгласно Регламента във вида, в който влезе в сила през 2023 г., до 2,0 млрд. евро годишно, след като бъдат отчетени всички мерки за опростяване ( 40 ).

Този значителен спад се дължи на комбинация от целенасочени корекции, които, приложени заедно, опростяват нормативната уредба. Сред подложените на количествен анализ предходни мерки за намаляване на разходите са работата във връзка с класификацията на риска (май 2025 г.), като следствие от която повече държави бяха класифицирани като „нискорискови“, отколкото се предвиждаше в първоначалната оценка на въздействието; възможността декларации за надлежна проверка да се подават веднъж годишно (разяснение в често задаваните въпроси и в насоките от април 2025 г.); както и опростеният режим за микро или малки първични оператори (преработен текст на Регламента относно обезлесяването от 2025 г.).

Количествената оценка отразява и най-новите опростявания, публикувани едновременно с настоящия доклад. Разгледани са промените, предложени в публикувания за обществено обсъждане проект на делегиран акт, като например включването на продукти от палмово масло надолу по веригата и изключването на кожите, както и хоризонталните изключения. Освен това разходите намаляват допълнително заради по-ясното тълкуване на начина, по който се проверява дали е извършена надлежна проверка, както и от това, че събирането на идентификатори или референтни номера се тълкува като пасивно задължение за участниците надолу по веригата.

На фигура 2 е представен общ преглед на икономиите на всеки етап. Като цяло най-голямото намаляване на разходи се дължи на въвеждането на опростения режим и на промените в обхвата на Регламента относно обезлесяването. Първото е особено ефикасно заради големия брой микро и малки първични производители. Макар икономиите за големите оператори надолу по веригата да са значителни на равнището на отделния оператор, техният принос за общото намаляване на разходите за спазване на изискванията с изискванията на Регламента относно обезлесяването остава по-ограничен поради относително малкия им дял в цялата съвкупност от оператори.

Фигура 2: Разбивка на икономиите от влизането в сила през юни 2023 г. по пакети за опростяване, въведени между април 2025 г. и април 2026 г., в милиарди годишно.

Методика за провеждане на икономическата оценка

В приложената методика ( 41 ) беше използван стандартният подход за оценяване на разходите, като годишните периодични разходи бяха изчислени чрез умножаване на броя оператори и търговци, до които се отнася Регламентът относно обезлесяването, по фиксирана средна стойност на разходите на един участник.

В съответствие с определението в първоначалната оценка на въздействието периодичните разходи включват разходите за служителите, ангажирани със съответната задача, поддръжката на системите, както и разходите, свързани със събирането, обобщаването и анализа на данните, включително в някои случаи разходи за професионални услуги за извършване на одити от трети страни и проучвания.

При изчисленията са използвани икономическите оценки от първоначалната оценка на въздействието, но базовият сценарий е разширен, за да обхване сегменти с участници, които преди това са отсъствали. При изчисленията на разходите за спазване на изискванията вече са включени всички оператори, осъществяващи внос, с което се заменя първоначалното допускане, че само половината от тях правят допълнителни разходи за надлежна проверка. Включени са и операторите, търговците и местните производители надолу по веригата, като по този начин се отразяват периодични разходи за спазване на изискванията, които преди това бяха изключени поради пропуски в данните или поради допускания за незначително въздействие.

По отношение на осъществяващите внос оператори и операторите надолу по веригата, средните и големите местни първични производители и търговци са приложени същите единни прогнози за разходите за надлежна проверка, каквито и в първоначалната оценка на въздействието. В тази оценка се прави допускане, че разходите за едно дружество за спазване на изискванията са в размер на 1 000 EUR за ниския диапазон, на 10 000 EUR за средния диапазон и на 15 000 EUR за високия диапазон, при условие че се снабдяват от държави със стандартен или висок риск. Настоящият анализ е съсредоточен върху средния диапазон и сумата от 10 000 EUR на дружество. Приема се, че оператор, който се снабдява от държави с нисък риск, прави половината от стандартните разходи. Приема се, че за микро или малките първични оператори разходите за надлежна проверка са 500 EUR на оператор годишно, което отразява по-ниските им разходи за проследяване във веригата на доставките и за документация за спазване на изискванията.

Като следствие от документите с често задавани въпроси и насоки от април 2025 г. настъпи намаляване с 10,7 % на разходите за един оператор, което се дължи най-вече на възможността няколко доставки или партиди да бъдат обхванати от една-единствена декларация за надлежна проверка, подавана веднъж годишно. Тази оценка се основава на допускането, че разходите за отчитане съставляват приблизително 11 % от общите разходи за надлежна проверка ( 42 ), като към него са добавени данни за честотата на доставките, които сочат, че предприятията обработват средно по 42 доставки годишно (без мострите).

С цел да се отрази ефектът от класификацията на риска, извършена през май 2025 г., при която повече държави бяха класифицирани като „нискорискови“, на по-голяма част от вносителите — 51 % вместо предишните 20 % — се присвоява половината от стандартните разходи за спазване на изискванията.

С оглед да се даде стойностно изражение на опростяванията, въведени с изменението от декември 2025 г., разходите на един оператор за микро или малките първични оператори са намалени значително, тъй като задължението за редовно подаване на декларации за надлежна проверка се заменя с еднократна декларация, която може да бъде актуализирана в случай на съществени промени. За целите на тези изчисления се приема, че декларацията се актуализира средно веднъж на всеки 20 години, което намалява годишните периодични разходи с 95 %. Аналогично се приема, че операторите и търговците надолу по веригата, които вече не са длъжни да предават референтни номера, правят само 5 % от първоначалните си разходи за спазване на изискванията, за да събират пасивно и да съхраняват референтните номера, които са получили от оператора нагоре по веригата.

Промените в продуктовия обхват, извършени както с изменението от 2025 г., така и с проекта на делегиран акт от 2026 г., са отчетени чрез корекция в размера на съвкупността от извършващите внос оператори въз основа на броя на уникалните оператори за всички продукти, обхванати от Регламента относно обезлесяването, информация за които е получена от базата данни Surveillance на генерална дирекция „Данъчно облагане и митнически съюз“. От приблизително 352 хиляди оператори в началото след изключването на книги, кожи и регенерирани гуми и след включването на продукти от палмово масло, кафе и замразени езици от животни от рода на едрия рогат добитък броят на отделните вносители се намалява до 275 хиляди. В съответствие с актуализираните документи с насоки и често задавани въпроси са приложени допълнителни намаления в разходите на операторите и търговците надолу по веригата, с които се отразяват прагматичният подход към начина, по който се проверява дали е извършена надлежна проверка, както и фактът, че събирането на идентификатори или референтни номера недвусмислено е пасивно задължение на участниците надолу по веригата. Освен това е приложено намаление на разходите с 6,8 %, за да се отразят хоризонталните опростявания, въведени с проекта на делегиран акт. Това намаление се дължи предимно на изключенията за отпадъци и употребявани продукти (4,6 %), следвани от опаковъчните материали (1,95 %), докато на продуктите на основата на бамбук се пада по-малък дял (0,25 %), а мострите оказват незначително влияние (0,004 %). Делът на отпадъците и употребяваните продукти e изчислен с помощта на косвени показатели, които обикновено се извеждат от други продуктови категории, за които е имало налични данни, чрез стойностите при внос, свързани с конкретни кодове по КН. Стойността на мострите беше получена въз основа на митническите данни за търговията, като беше приложен праг от 150 евро за определянето на пратки с ниска стойност като мостри. Стойността на изключените продукти на основата на бамбук беше изчислена с помощта на кодове по КН, които позволиха да се направи ясно разграничение между продуктите от бамбук и тези от дървен материал. Накрая, икономиите, свързани с опаковъчни материали, бяха изчислени въз основа на съответните кодове по КН, обхващащи артикули като дървени каси, щайги, палети, каци, кутии и торби. Анализът не обхваща по-общите разходи за прилагане и изпълнение, които ежегодно правят държавните органи в държавите членки на ЕС във връзка с Регламента като цяло. Очаква се в тези разходи, които в първоначалната оценка на въздействието бяха изчислени на около 18 млн. евро годишно, да настъпят само незначителни промени, а като се има предвид, че те са приблизително с два порядъка по-малки от прогнозираните периодични разходи за спазване на изискванията на операторите и търговците, не се очаква да повлияят на общата пропорционалност на Регламента. Същото важи и за очакваните разходи за Европейската комисия, които се оценяват на 16,5 млн. евро за първите шест години от прилагането.

В този анализ не са отчетени еднократните разходи на операторите, като например за разработване и въвеждане на политика за надлежна проверка, закупуване и инсталиране на необходимите ИТ системи, информиране и обучение на персонала и партньорите във веригата на доставките, тъй като тези разходи не подлежат на сравнение на годишна база. Очаква се тези разходи да намалеят пропорционално на намаляването в броя на отделните оператори, засегнати от Регламента относно обезлесяването, настъпило заради промените в продуктовия обхват.

5.2 Пропорционалност на разходите спрямо ползите за околната среда

Според данни от периода 2015—2020 г. ( 43 ) след премахването на код по ХС 49 и след включването на промените, предложени в делегирания акт, се очаква Регламентът относно обезлесяването да доведе до икономически ползи в размер на около 7 млрд. евро годишно като парично изражение на 208 хиляди хектара предотвратено обезлесяване и 49 милиона тона предотвратени емисии на парникови газове — както тези в ЕС, така и тези, съпътстващи вноса. Така той значително надвишава прогнозираните разходи за спазване на изискванията след опростяването. На фигура 3 е представена разбивката на ползите за околната среда по стоки след измененията, предложени в проекта на делегиран акт.

Фигура 3: Екологични ползи от новия обхват както в ЕС, така и съпътстващи вноса, на годишна база с разбивка по стоки ( 44 ) 

Методика за изчисляване на ползите за околната среда

Екологичните ползи са остойностени въз основа на отпечатъците от обезлесяването и емисиите, свързани с вноса на стоки, обхванати от Регламента относно обезлесяването, както и въз основа на обезлесяването и емисиите, свързани с производството на съответните стоки на територията на ЕС. Отпечатъкът от обезлесяването представлява площта на земята, превърната от горска в земеделска с цел производството на съответната стока. Отпечатъкът от емисиите отразява нетната разлика в запасите от въглерод, породена от тази промяна в земеползването. Тази методика не отразява ползите за околната среда от намалената деградация на горите. Показателите за обезлесяването и емисиите са остойностени отделно и впоследствие са сумирани, за да се оценят общите ползи за околната среда. Въздействието на обезлесяването е остойностено въз основа на подхода, свързан с екосистемните услуги, а емисиите са остойностени въз основа на цената на въглеродните емисии, взета от системата за търговия с квоти за емисии на парникови газове. По Brander et al. (2024) ( 45 ) годишната стойност на екосистемните услуги ( 46 ) от 10 000 EUR на хектар е приета като представителна стойност за тропичните, субтропичните и умереноконтиненталните гори, а в съответствие с първоначалната оценка на въздействието е приета цена на въглеродните емисии от 100 EUR на тон CO₂ ( 47 ).

Отпечатъкът от обезлесяването и съответните емисии, свързани с вноса, обхванат от Регламента относно обезлесяването, се изчисляват въз основа на редица справочни източници. Първо, оценките на ниво държава на общото обезлесяване, свързано с производството на седемте стоки в обхвата на Регламента относно обезлесяването, са взети от Singh и Persson (2026 г.) ( 48 ). Въз основа на данните за производството от FAOSTAT е изчислена интензивността на обезлесяването за всяка комбинация „държава — стока“, определена като съотношението между обезлесяването и националното производство на съответната стока.

След това е изчислено косвеното обезлесяване, свързано с вноса на производни продукти, като интензивността на обезлесяването е умножена по обема на внесените в ЕС производни продукти (COMEXT, COMTRADE) и по процентното съдържание в тегловни единици на основната стока, съдържаща се в крайния продукт.

С цел да се отчетат разликите между държавата на производство и държавата на произход, за суровините и за производните продукти се прилага различна интензивност на обезлесяването. За суровините интензивността на обезлесяването се определя единствено въз основа на обезлесяването и производството в държавата на произход, както е описано по-горе. За производните продукти интензивността на обезлесяването се изчислява като среднопретеглена стойност, която отразява производството, вноса и износа за съответната суровина, като по този начин се постига приближаване до географската структура на снабдяването от по-ранните етапи на веригата.

Отпечатъкът от обезлесяването и съответните емисии, свързани с производството на територията на ЕС на стоки, попадащи в обхвата на Регламента относно обезлесяването, се приемат за равни на средните стойности за обезлесяването и емисиите от преобразуването на земеползването в периода 2015—2020 г., като по този начин косвено се приема, че обезлесяването, свързано с производството на съответните стоки на територията на ЕС изцяло ще бъде преустановено, когато Регламентът относно обезлесяването започне да се прилага.

Съобразно описаната по-горе методика чрез актуализирания продуктов обхват на Регламента относно обезлесяването ще се предотврати обезлесяването на 208 хиляди хектара, а наред с това и 49 милиона тона емисии на парникови газове — както тези, свързани с производството на територията на ЕС, така и тези, съпътстващи вноса.

Основни акценти — обобщение на главата: -Предвижда се, че, взети заедно, мерките за опростяване, описани в настоящия доклад, ще намалят годишните разходи за спазване на изискванията на дружествата със 75 %. () -Очаква се Регламентът относно обезлесяването да доведе до икономически ползи в размер на около 7 млрд. евро годишно като парично изражение на 208 хиляди хектара предотвратено обезлесяване и 49 милиона тона предотвратени емисии на парникови газове. -Намаляването на разходите е особено значително за микро или малките първични производители, за дружествата, които се снабдяват от държави с нисък риск, както и за участниците надолу по веригата на доставките.

(1) ()    С цел опростяване през есента на 2024 г. и през април 2025 г. бяха публикувани набори от документи, съдържащи насоки, често задавани въпроси, както и актове за изпълнение и делегирани актове.

(2) ()    Публикуван за обществено обсъждане на Публикувани инициативи .

(3) ()    Оценяват се на около 7 млрд. евро годишно като парично изражение на 208 хиляди хектара предотвратено обезлесяване и 49 милиона тона предотвратени емисии на парникови газове.

(4) ()    Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата, Парижко споразумение, FCCC/CP/2015/L.9/Rev/1 (12 декември 2015 г.), https://unfccc.int/sites/default/files/english_paris_agreement.pdf .

(5) () Организация на обединените нации, Конвенция за биологичното разнообразие (открита за подписване на 5 юни 1992 г., влязла в сила на 29 декември 1993 г.), 1760 UNTS 79, https://www.cbd.int/convention/text/ .

(6) ()    Правителство на Обединеното кралство (председателство на COP26), Декларация на лидерите от Глазгоу относно горите и земеползването (2 ноември 2021 г.), https://ukcop26.org/glasgow-leaders-declaration-on-forests-and-land-use/ .

(7) ()    Организация на обединените нации, Да преобразим света: програма до 2030 г. за устойчиво развитие, документ на ООН A/RES/70/1 (25 септември 2015 г.), https://sdgs.un.org/2030agenda .

(8) ()     Правителство на Бразилия (председателство на COP30), Пътна карта за спиране и обръщане на процеса на обезлесяване и деградация на горите до 2030 г. (май 2024 г.), https://www.cop30.br/en/forests-roadmap .

(9) ()     Глобална оценка на горските ресурси за 2025 г.

(10) ()    Въпреки това има разлики между регионите, тъй като в някои географски райони се наблюдава нетно увеличение на горските площи.

(11) ()    ФАО, 2022 г., The State of the World’s Forests 2022. Forest pathways for green recovery and building inclusive, resilient and sustainable economies (Състоянието на горите по света, 2022 г. Горски пътеки за зелено възстановяване и изграждане на приобщаващи, устойчиви и стабилни икономики), достъпно на адрес https://doi.org/10.4060/cb9360en .

(12) ()    Kastner, T. et al. (2013), Analysis of the Impacts of EU Consumption on Deforestation: Comprehensive Analysis of the Impact of EU Consumption on Deforestation (Анализ на начина, по който потреблението в ЕС се отразява на обезлесяването: обстоен анализ на начина, по който потреблението в ЕС се отразява на обезлесяването), Международен институт за приложен системен анализ (IIASA), Лаксенбург, Австрия, https://pure.iiasa.ac.at/id/eprint/14868/1/1.%20Report%20analysis%20of%20impact.pdf .

(13) ()    Европейски съюз, Регламент (ЕС) 2023/1115 на Европейския парламент и на Съвета от 31 май 2023 г. за предоставянето на пазара на Съюза и за износа от Съюза на определени стоки и продукти, свързани с обезлесяване и деградация на горите, ОВ L 150, 9.6.2023 г., https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX%3A32023R1115 .

(14) () Singh, C., Persson, U.M., Global patterns of commodity-driven deforestation and associated carbon emissions (Световни модели на обезлесяването, дължащо се на селскостопански стоки, и свързаните с това въглеродни емисии), Nat Food 7, 138–151 (2026), https://doi.org/10.1038/s43016-026-01305-4.

(15) ()    Brack. D, How the EUDR Is Already Driving Forest Governance Reform: From Market Signal to Systemic Impact (Как Регламентът относно обезлесяването вече провокира реформа при управлението на горите: От пазарен сигнал до системно въздействие), Forest Policy, Trade and Finance Initiative (Инициатива за търговия и финанси в областта на политиката за горите), април 2026 г., достъпно на How the EUDR Is Already Driving Forest Governance Reform - Forest Trends , април 2026 г.

(16) ()    Сред тези скорошни проучвания са например Brack. D, How the EUDR Is Already Driving Forest Governance Reform: From Market Signal to Systemic Impact (Как Регламентът относно обезлесяването вече провокира реформа при управлението на горите: От пазарен сигнал до системно въздействие), Forest Policy, Trade and Finance Initiative (Инициатива за търговия и финанси в областта на политиката за горите), април 2026 г., достъпно на How the EUDR Is Already Driving Forest Governance Reform - Forest Trends , април 2026 г.; Sotirov, M., Policy Brief - The EU Deforestation Regulation Is Already Delivering Results (Обзор на политиката — Регламентът относно обезлесяването вече дава резултати), Deutsche Umwelthilfe, април 2026 г., достъпно на Policy_Brief__Dr._Metodi_Sotirov__-_The_EU_Deforestation_Regulation_Is_Already_Delivering_Results_-_Why_further_weakening_during_the_Simplification_Review_risks_undermining_progress_in_global_forest_governance.pdf .

(17) () Например специален технически механизъм за вериги на стойността, несвързани с обезлесяване, финансиран от ЕС и държавите членки по линия на инициативата на „Екип Европа“ за вериги на стойността, несвързани с обезлесяване. Сред останалите водещи проекти на „Екип Европа“ са програмата за устойчиво селско стопанство в помощ на горските екосистеми (SAFE), чрез която се оказва подкрепа на дребните земеделски стопани с цел подготвеност за спазване на изискванията на Регламента относно обезлесяването в десет приоритетни държави, програмата AL INVEST Verde, която подпомага усилията в посока проследимост в Латинска Америка, както и програмата Market Access Upgrade (MARKUP II), насочена към насърчаване на изграждането в Африка на капацитет във връзка с Регламента относно обезлесяването.

(18) ()    Sotirov, M., Policy Brief — The EU Deforestation Regulation Is Already Delivering Results (Обзор на политиката — Регламентът на ЕС относно обезлесяването вече дава резултати), Deutsche Umwelthilfe, април 2026 г.

(19) ()    Sotirov, M., Policy Brief — The EU Deforestation Regulation Is Already Delivering Results (Обзор на политиката — Регламентът на ЕС относно обезлесяването вече дава резултати), Deutsche Umwelthilfe, април 2026 г.

(20) ()    Докладът относно симулациите в сектора на кафето е достъпен тук: Insights_EUDR-exercise_Coffee.pdf .

(21) ()    Bourgoin, C., Verhegghen, A., Carboni, S., Ameztoy, I., Degreve, L., Fritz, S., Herold, M., Tsendbazar, N., Lesiv, M., Achard, F., и Colditz, R., GFC2020: a global map of forest land use for year 2020 to support the EU Deforestation Regulation (GFC2020: карта от 2020 г. на ползването на горските земи в световен план в подкрепа на Регламента относно обезлесяването), Earth Syst. Sci. Data, 18, 1331–1365, https://doi.org/10.5194/essd-18-1331-2026, 2026.

(22) () Като например услугата на „Коперник“ за глобално картографиране и мониторинг на земното покритие и на тропическите гори (Copernicus Global Land Cover and Tropical Forest Mapping and Monitoring Service), приложението World Cover на Европейската космическа агенция, карта на покритието с тропически дървесни видове (Tropical Tree Cover) на Института по световните ресурси, наборът от данни за глобалното земно покритие на Университета на Мериленд, платформата Global Mangrove Watch (за данни от дистанционното наблюдение на площите с мангрови дървета) и наборите от данни на JRC от мониторинга на тропическите влажни гори.

(23) ()    Регламент (ЕС) 2025/2650 за изменение на Регламент (ЕС) 2023/1115 по отношение на някои задължения на операторите и търговците (ОВ L, 2025/2650, 23.12.2025 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2025/2650/oj).

(24) ()    СОМ(2025) 652 final.

(25) ()    Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/3084 на Комисията относно функционирането на информационната система съгласно Регламент (ЕС) 2023/1115 за предоставянето на пазара на Съюза и за износа от Съюза на определени стоки и продукти, свързани с обезлесяване и деградация на горите (ОВ L, 2024/3084, 6.12.2024 г., ELI:  http://data.europa.eu/eli/reg_impl/2024/3084/oj ).

(26) ()    Достъпно на страницата Обезлесяване — Околна среда — Европейска комисия .

(27) ()    Документ с насоки по отношение на Регламент (ЕС) 2023/1115 относно продуктите, несвързани с обезлесяване (ОВ C, C/2024/6789, 13.11.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2024/6789/oj ).

(28) ()    https://circabc.europa.eu/ui/group/34861680-e799-4d7c-bbad-da83c45da458/library/e126f816-844b-41a9-89ef-cb2a33b6aa56/details.

(29) ()    https://op.europa.eu/bg/publication-detail/-/publication/693156f0-5d3b-11f0-a9d0-01aa75ed71a1.

(30) ()    Регламент (ЕС) 2024/3234 за изменение на Регламент (ЕС) 2023/1115 по отношение на разпоредбите, свързани с датата на прилагане (ОВ L, 2024/3234, 23.12.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2024/3234/oj).

(31) () Регламент за изпълнение (ЕС) 2025/1093 на Комисията от 22 май 2025 г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) 2023/1115 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на списъка на държавите, представляващи нисък или висок риск от производство на съответни стоки, за които съответните продукти не отговарят на изискванията на член 3, буква а) (C/2025/3279, ОВ L, 2025/1093, 23.5.2025 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/reg_impl/2025/1093/oj).

(32) ()    Регламент (ЕC) № 995/2010 за определяне на задълженията на операторите, които пускат на пазара дървен материал и изделия от дървен материал, Текст от значение за ЕИП, ОВ L 295, 12.11.2010 г., стр. 23—34.

(33) ()     Протокол от 38-ото заседание на Многостранната платформа за опазване и възстановяване на горите в световен мащаб, посветена на обезлесяването и деградацията на горите, 11.12.2025 г.

(34) ()     Правила на ЕС за свеждане до минимум на обезлесяването и деградацията на горите — изменение на приложение I към Регламента относно обезлесяването .

(35) ()     Намаляване на административната тежест в законодателството в областта на околната среда .

(36) ()     Инфографики, разглеждащи веригите на доставките, обхванати от Регламента относно обезлесяването (3-то издание) — Околна среда .

(37) ()     Публикувани инициативи .

(38) ()    Продуктите, за които се предлага да бъдат изключени от обхвата на Регламента относно обезлесяването, са регенерирани гуми от каучук за леки автомобили (код по ХС 40121100), регенерирани гуми от каучук за автобуси (код по ХС 40121200), регенерирани гуми от каучук за въздухоплавателни средства (код по ХС 40121300), други регенерирани гуми от каучук (код по ХС 40121900), бандажни гуми протектори от каучук за пневматични гуми (40129020) и колани (предпазни ленти) от каучук (код по ХС 40129090).

(39) ()    Кодовете на продуктите от едър рогат добитък и кожи, които се предлага да бъдат изключени от обхвата на Регламента относно обезлесяването, са сурови кожи от едър рогат добитък (код по ХС 4101), дъбени или „crust“ кожи от едър рогат добитък (код по ХС 4104) и дъбени или „crust“ кожи, допълнително обработени (код по ХС 4107).

(40) ()    Тази количествена оценка отразява периодичните годишни оперативни разходи за спазване на изискванията, но не включва капиталовите разходи, свързани с разработването на системата.

(41) ()    Тази методика се основава на възложеното от Комисията проучване „Оценка на докладването в областта на околната среда и възможностите за опростяване“, което се очаква да бъде публикувано към края на 2026 г. Стъпките на изчисляване са актуализирани, така че да включват опростяванията, представени в делегирания акт, в често задаваните въпроси и в насоките, публикувани заедно с настоящия доклад.

(42) ()    Европейска комисия (2020 г.), Проучване относно изискванията за извършване на надлежна проверка по веригата на доставки .

(43) ()    Тъй като наборът от данни DeDuCE на Singh и Persson (2026 г.), който предоставя оценки на обезлесяването по държави и стоки, е наличен само до 2022 г., а за периода 2021—2022 г. са налице ограничения, анализът е съсредоточен върху периода 2015—2020 г. Основните ограничения са свързани със забавянията при предоставянето на националните доклади относно земята със селскостопанско ползване и данните за обработваните площи, които служат като входни данни за модела DeDuCE и могат да доведат до изкривяване на признаците за обезлесяването в периода 2021—2022 г.

(44) ()    Екологичните ползи от гледна точка на дървесината са подценени, тъй като в изчисленията не е отчетена деградация на горите, т.е. преобразуването на естествени гори в управлявани гори или горски плантации.

(45) ()    Brander, L. M., De Groot, R., Schägner, J. P., Guisado-Goñi, V., Van't Hoff, V., Solomonides, S., ... & Thomas, R. (2024), Economic values for ecosystem services: A global synthesis and way forward („Икономическа оценка на екосистемните услуги: глобален преглед и бъдещи перспективи“), Екосистемни услуги, 66, 101606.

(46) ()    Стойността на една екосистемна услуга представлява количествено изразената полза, която хората получават от природните екосистеми, като например чиста вода, производство на храни, регулиране на климата, отдих и поддържане на генетични ресурси, които подпомагат подобряването на селскостопанските култури, разработването на лекарства и устойчивостта на екосистемите.

(47) ()     Работен документ на службите на Комисията — Оценка на въздействието (2021 г.)

(48) ()    Singh, C., & Persson, U. M. (2026), Global patterns of commodity-driven deforestation and associated carbon emissions (Световни модели на обезлесяването, дължащо се на селскостопански стоки, и свързаните с това въглеродни емисии), Nature Food, 7(2), 138–151.