1.Резюме

Диалогът между ЕС и Армения за либерализиране на визовия режим започна през септември 2024 г. Впоследствие Комисията изготви план за действие за либерализирането на визовия режим (ПДЛВР) с подкрепата на експерти от държавите членки по време на две проучвателни посещения в Армения през февруари и април 2025 г. След това, през ноември 2025 г., Комисията предаде ПДЛВР на арменските власти.

Този план за действие предвижда детайлни реформи в следните области: i) сигурност на документите за пътуване; ii) управление на границите, миграцията и предоставянето на убежище; iii) въпроси, свързани с обществения ред и сигурността; и iv) въпроси, свързани с основните права, по-специално свободата на движение. Диалогът за либерализиране на визовия режим продължава толкова дълго, колкото е необходимо, за да бъдат изпълнени всички определени критерии.

През декември 2025 г. в Ереван се проведе първата оценителна мисия на ЕС с участието на експерти от държавите членки, службите на Комисията, Европейската служба за външна дейност, Frontex и делегацията на ЕС в Армения с цел да се оцени напредъкът, постигнат от Армения в изпълнението на критериите на ПДЛВР. Беше поставен акцент върху първия набор от критерии (фаза 1), включващ законодателната и политическата рамка във всички области на политиката, обхванати от ПДЛВР.

Първият доклад на Комисията за напредъка се основава на заключенията от тази оценителна мисия на ЕС и на информацията, предоставена от арменските органи. Той е насочен към първия набор от критерии, включени в ПДЛВР, както е описано по-горе. Като цяло в настоящия първи доклад на Комисията за напредъка се стига до извода, че арменските органи са проявили силна политическа решимост да осъществят очакваните реформи съгласно ПДЛВР. Въпреки че ПДЛВР беше представен на Армения едва наскоро, много от необходимите реформи вече са започнати или планирани от арменските власти.

Комисията ще представи констатациите от настоящия доклад пред Европейския парламент и Съвета. Тези констатации също така ще бъдат представени и обсъдени от Комисията с арменските власти по време на следващата среща на висшите служители. Комисията ще продължи да наблюдава изпълнението на всички критерии в рамките на четирите тематични области на ПДЛВР с подкрепата на експерти от държавите — членки на ЕС. За тази цел в близко бъдеще в Армения ще бъдат организирани допълнителни оценителни мисии на ЕС. Комисията ще публикува редовни доклади за напредъка. Напредъкът в изпълнението на първия набор от критерии ще бъде проучен внимателно от Комисията и Съвета с цел да се постигне споразумение за започване на оценката на втория набор от критерии (фаза 2). В този втори набор от критерии ще се разгледа изпълнението на реформите.

Комисията ще продължи да подкрепя Армения при изпълнението на ПДЛВР, включително чрез целева техническа и финансова помощ в рамките на Плана за устойчивост и растеж за Армения, който е в процес на реализиране.

2.Контекст

Отношенията между ЕС и Армения се основават на Споразумението за всеобхватно и засилено партньорство (CEPA), което влезе в сила на 1 март 2021 г. На 2 декември 2025 г. Съветът за партньорство ЕС—Армения, действащ в рамките на CEPA, прие нова стратегическа програма за партньорството между ЕС и Армения, в която са определени амбициозни приоритети и се предоставя ясна, взаимно съгласувана рамка за сътрудничество в областта на мобилността и контактите между хората.

След одобрението от Съвета през юли 2024 г., на 9 септември 2024 г. в Ереван започна диалог за либерализиране на визовия режим между ЕС и Армения. През октомври 2025 г. Съветът одобри представения от Комисията план за действие за либерализирането на визовия режим (ПДЛВР) за Армения, в който са определени основните критерии, които Армения трябва да изпълни, преди на арменските граждани да бъде предоставено правото на безвизово пътуване в ЕС. ПДЛВР беше предаден на арменските власти на 5 ноември 2025 г. Реформите, свързани с диалога за либерализиране на визовия режим, се подкрепят от ЕС чрез Плана за устойчивост и растеж за Армения, обявен от председателя Фон дер Лайен през април 2024 г.

ПДЛВР е организиран около четири тематични области: (1) сигурност на документите, включително биометрични данни; (2) интегрирано управление на границите, управление на миграцията и предоставяне на убежище; (3) обществен ред и сигурност; и (4) външни отношения и основни права. Планът за действие също така съдържа две категории критерии: в първата фаза наборът от критерии се отнася до законодателната и политическата рамка. Този първи набор от критерии ще подготви почвата за изпълняването на по-конкретни критерии, с които ще се оцени ефективното и устойчиво прилагане на съответните мерки на втория етап.

От 1 януари 2014 г. гражданите на ЕС са освободени от задължението да притежават виза за пътуване до Армения.

Като първа постепенна стъпка към бъдещото безвизово пътуване на арменски граждани в ЕС, на 1 януари 2014 г. влезе в сила Споразумението за визови облекчения между ЕС и Армения. На същата дата влезе в сила и Споразумението за обратно приемане между ЕС и Армения. И двете споразумения, чието ефективно изпълнение се наблюдава от две специално създадени съвместни комисии, се прилагат по начин, който непрекъснато отговаря на очакванията. Броят на издадените на арменски граждани шенгенски визи, както и делът на визите за многократно влизане сред тях, отбелязват постоянен ръст през последните години. През 2019 г. на арменски граждани са издадени 51 000 шенгенски визи (34,8 % от които са били за многократно влизане), докато през 2024 г. са им издадени 86 300 шенгенски визи (43,5 % от които са били за многократно влизане). Това показва нарастващия интерес сред арменците към пътувания в ЕС. Процентът на отказите за издаване на визи е останал постоянен — 13,2 % през 2019 г. и 12,4 % през 2024 г., въпреки че се очаква допълнителните усилия да доведат до по-нататъшно намаляване на този процент в бъдеще. Сътрудничеството между ЕС и Армения в областта на обратното приемане и връщане продължава да бъде много добро, което бе потвърдено на последната среща на Съвместния комитет за обратно приемане, която се състоя на 9 октомври 2025 г. През 2024 г. държавите — членки на ЕС, са издали 3 105 решения за връщане на арменски граждани, като са осъществени 925 ефективни връщания. През 2025 г 1 . държавите — членки на ЕС, са издали 3 200 решения за връщане на арменски граждани, като са осъществени 1 310 ефективни връщания на арменци в Армения. Броят на арменските граждани, задържани за незаконно пребиваване в ЕС, е относително постоянен — 2 155 през 2019 г. и 2 465 през 2024 г. Въпреки това значителният брой неоснователни молби за убежище, подадени от арменски граждани в някои държави от ЕС, и по-специално от лица, търсещи медицинско лечение, представлява предизвикателство, с което арменските власти трябва да се справят. През 2024 г. 5 130 арменци са подали молби за убежище в ЕС (в сравнение с 5 240 през 2022 г.). Въпреки това през 2025 г. тази тенденция на подаване на молби за убежище от арменци отбеляза значителен спад 2 , като в ЕС са подадени 3 535 молби от арменски граждани. Арменските власти очакват, че новата система за всеобщо здравно осигуряване в Армения, която влезе в сила през 2026 г., ще допринесе за по-нататъшно намаляване на молбите за убежище.

3.Методика

В съответствие с методиката, очертана в ПДЛВР, Комисията трябва да информира Европейския парламент и Съвета относно изпълнението на ПДЛВР от страна на Армения. Настоящият доклад е първият с такова предназначение.

Настоящият доклад се публикува и след приемането от Комисията на първата досега Визова стратегия на 3 ЕС на 29 януари 2026 г., която има за цел да се укрепи сигурността и целостта на Шенгенското пространство, като същевременно се улеснява добросъвестното пътуване и се повишава привлекателността на ЕС в световен план. Настоящият доклад е в съответствие с принципите на Визовата стратегия на ЕС.

На срещата на висшите служители, отговарящи за диалога за либерализиране на визовия режим, която се състоя през ноември 2025 г., арменските власти представиха мерките, които вече бяха предприели за прилагането на ПДЛВР, и обясниха планираните от тях следващи стъпки. На 30 ноември 2025 г. Армения представи първия си доклад за напредъка по изпълнението на ПДЛВР, който беше актуализиран на 27 февруари 2026 г. От 8 до 12 декември 2025 г. в Ереван се проведе оценителна мисия на ЕС, в която участваха експерти от държавите — членки на ЕС, службите на Европейската комисия, Европейската служба за външна дейност, Frontex и делегацията на Съюза в Армения. Оценителната мисия беше насочена към прилагането на първия набор от критерии в четирите тематични области на ПДЛВР. Тази оценителна мисия също така продължи работата на две проучвателни мисии, проведени през февруари и април 2025 г. в Армения с участието на експерти от държавите — членки на ЕС, службите на Европейската комисия, Европейската служба за външна дейност, Frontex и Делегацията на Съюза в Армения, чиято цел беше да се предостави информация за изготвянето на ПДЛВР. Фактическата информация, съдържаща се в настоящия доклад, се основава на тези източници.

Настоящият първи доклад следва структурата на ПДЛВР. В рамките на четирите тематични области на ПДЛВР в доклада се оценява напредъкът по първия набор от показатели, като се обръща внимание на законодателната и политическата рамка и се дават препоръки на арменските власти, където това е уместно. В заключителната част се предлага цялостна оценка и се набелязват следващите стъпки.

При оценката на изпълнението на ПДЛВР Комисията ще следи непрекъснато и процента на отказаните визи в Армения, броя на арменските граждани, на които е отказан достъп на външната граница на ЕС или които са задържани поради незаконно пребиваване в ЕС, броя на решенията за връщане и броя на върнатите в Армения лица, броя на молбите за убежище в ЕС, подадени от арменски граждани, както и други съответни показатели за изпълнението. Комисията ще представи също така оценка на възможните последици за миграцията и сигурността в ЕС от бъдещото либерализиране на визовия режим за Армения, преди да премине към оценката на втория набор от критерии, като се постави акцент върху прилагането. Идентифицираните потенциални въздействия ще трябва да бъдат разгледани от арменските власти по време на изпълнението на ПДЛВР.

Напредъкът ще се оценява съгласно подход, основан на резултатите, и ще зависи от ефективното и последователно изпълнение от страна на Армения на всички критерии, определени от ПДЛВР. Този процес няма да протича автоматично, а напредъкът в изпълнението на първия набор от критерии ще бъде внимателно проучен от Комисията и Съвета с цел да се постигне споразумение за започване на оценката на втория набор от критерии.

При вземането на решение дали да представи предложение до Европейския парламент и Съвета за премахване на задължението за гражданите на Армения, пътуващи в Шенгенското пространство, да получават виза за краткосрочно пребиваване, чрез изменение на Регламент (ЕС) 2018/1806, Комисията ще вземе предвид и цялостните отношения между ЕС и Армения, както и евентуалните последици от либерализирането на визовия режим въз основа на тенденциите в посочените по-горе показатели за изпълнението.

В съответствие с обикновената законодателна процедура, предвидена в Договора за функционирането на Европейския съюз по тези въпроси, Европейският парламент и Съветът ще вземат решение въз основа на предложението на Комисията.

4.Тематична област 1: Сигурност на документите, включително биометрични данни

ØКонсолидиране на правно-институционалната рамка, гарантиране на целостта и сигурността на процедурата в сферата на гражданското състояние и гражданската регистрация, включително регистрирането на всички арменски граждани в единен и сигурен електронен регистър на населението, като се осигуряват най-високите стандарти за защита на данните.

През юли 2025 г. Армения прие нов Закон за държавния регистър на населението, с който се осигурява правно основание за създаването на единен Държавен регистър на населението (ДРН) като единствен национален източник на данни за лична идентификация и демографски данни в Армения. Целта на ДРН е да се гарантира целостта, съгласуваността и надеждността на данните за гражданското състояние и населението, като по този начин се укрепва управлението на самоличността, държавната администрация и предоставянето на услуги в съответствие с международните стандарти. Понастоящем се извършват технически подобрения с цел да се повиши ефективността и оперативната съвместимост на ДРН на Армения с други съответни бази данни.

Планира се арменският ДРН да започне да функционира в пълна степен на 1 януари 2027 г. Той ще обхваща цялото население на Армения, включително лицата с чуждо гражданство, и ще се основава на всеобхватна регистрация на важни събития от живота, като раждания, смъртни случаи, бракове и разводи. Освен това ДРН ще функционира като интегрирана платформа за регистрация по местопребиваване, издаване на номера за ползване на обществени услуги и вписване на правния статут на лицата, включително граждани на Армения, чуждестранни жители, търсещи убежище лица и бежанци. Очаква се, след като започне да функционира, ДРН да отговаря на съответните стандарти и да служи като основа за сигурно управление на самоличността, по-голяма сигурност на документите и управление на населението и миграцията, основано на доказателства.

ØКонсолидиране на правно-институционалната рамка в областта на издаването на машинночитаеми биометрични паспорти при пълно спазване на най-високите стандарти на ИКАО и препоръчителните практики въз основа на сигурното управление на личните данни (граждански регистър и първични документи, удостоверяващи лични данни) съгласно принципа „едно лице — един документ“, включително и по отношение на дипломатическите и служебните паспорти.

През 2023 г. правителството на Армения обяви публичен търг за въвеждането на национална система за биометрична идентификация с цел модернизиране на управлението на самоличността и привеждане на сигурността на документите в държавата в съответствие с международните стандарти. След приключването на тръжната процедура Министерството на вътрешните работи на Армения сключи споразумение за публично-частно партньорство с дружеството HayPass CJSC за разработване и внедряване на новата национална система за биометрична идентификация. Системата представлява основен елемент от по-общата реформа на системата за паспорти и документи за самоличност в Армения.

Съгласно изискванията на новата система всички документи за самоличност, издавани от Армения — включително лични карти, паспорти, карти за пребиваване, документи за пътуване, както и дипломатически и служебни паспорти — ще съдържат биометрични идентификатори и ще отговарят на стандартите и препоръчителните практики, определени в документ 9303 на ИКАО. Реформата в рамките на тази нова система има за цел да се гарантира високо равнище на сигурност на документите, оперативна съвместимост и международно признаване.

Понастоящем се извършва цялостен преглед на правната рамка, регулираща документите за самоличност и свързаните с тях процедури. Очаква се принципът „едно лице — един документ“ да бъде изрично определен и кодифициран в закона, като по този начин се засили правната сигурност и оперативната съгласуваност.

За да реши проблема с управлението на националните сертификати, Армения се присъединява към системата PKI/PKD на ИКАО (Инфраструктура на публичния ключ/Директория на публични ключове), която позволява качването и изтеглянето на необходимите електронни удостоверения, както и тяхното разпространение в други държави. След като бъдат осъществени необходимите системни интеграции, арменските органи ще могат да проверяват автентичността и валидността на микрочиповете на всички паспорти, издадени от държави, които са членки на PKD на ИКАО, по време на граничните проверки. Интегрирането на една и съща инфраструктура на публичния ключ за национални лични карти и паспорти с микрочип в съществуващите системи ще повиши сигурността на документите, както и вътрешната и външната сигурност.

ØПриемане на ясен график за пълното въвеждане на биометрични паспорти, отговарящи на стандартите на ИКАО (включително в арменските консулства в чужбина), и на документи за пътуване (включително документи за пътуване за всички чужденци, които се различават от обикновените национални документи за пътуване), в съответствие с международните стандарти, както и за пълното извеждане от употреба на старите паспорти.

Новата система за биометрична идентификация се планира да бъде въведена през втората половина на 2026 г., както и първите биометрични лични карти и паспорти. Реформата ще обхване и документите за пътуване, издавани от арменските дипломатически мисии в чужбина.

Все още не е определен краен срок за приключване на изтеглянето от обращение на паспортите, които не отговарят на изискванията на ИКАО.

ØПриемане на етичен кодекс, програми за обучение по борба с корупцията, както и санкции в случай на неспазване, сигурно управление на лични документи и защита на личните данни за служители на публичните органи, които работят с паспорти, лични карти и други първични документи, удостоверяващи лични данни.

Служителите на Агенцията за регистрация на актовете за гражданско състояние в Армения попадат в обхвата на Закона за държавната служба и на свързаните с него разпоредби относно почтеността. Въпреки че с този закон също така се създава ясно правно основание за почтеност и отчетност, а Министерството на правосъдието въведе редовни обучения по почтеност, по-малко данни са налице относно наличието на специални оперативни процедури за разследване на нарушения на почтеността, за систематичното документиране на резултатите от правоприлагането или за прилагането на конкретни превантивни мерки за намаляване на рисковете, свързани с почтеността и корупцията, присъщи на функциите по регистрация на гражданското състояние и издаване на документи.

С цел да се подкрепи устойчивото функциониране на новите цифрови платформи и да се въведат най-добрите практики в управлението на данните, Службата по миграция и гражданство на Армения нае специализиран персонал, натоварен с разработването и прилагането на всеобхватни политики за управление на данните. Успоредно с това и в сътрудничество с международни партньори Службата по миграция и гражданство реализира целеви инициативи за изграждане на капацитет и програми за обучение в областта на управлението на данни за съответния персонал.

Освен това Службата по миграция и гражданство въведе и задължителна поредица от обучителни курсове, свързани със сигурността на документите и управлението на самоличността. Тези образователни материали се разработват съвместно с партньорски звена на Службата за национална сигурност и имат за цел да се осигури съответствие с най-добрите европейски практики и местните оперативни изисквания.

Въз основа на констатациите по-горе се препоръчва, по отношение на критериите за тематична област 1, свързани със сигурността на документите, включително биометричните данни (първа фаза), арменските органи да:

·гарантират, че бъдещият Държавен регистър на населението ще отговаря на международните стандарти за целостта и сигурността на данните;

·изтеглят от обращение всички паспорти, които не отговарят на стандартите на ИКАО;

·осигуряват целенасочено, непрекъснато и съобразено с конкретните длъжности обучение по установяване на автентичността на микрочиповете в документите за самоличност за целия съответен персонал, с цел правилно тълкуване на резултатите, генерирани от приложението за четене на документи;

·продължат процеса на присъединяване към системата на ИКАО за Инфраструктура на публичния ключ/Директория на публични ключове (PKI/PKD), като по този начин се осигури възможност за сигурно качване, валидиране и разпространение на сертификати на Националния подписващ сертификати орган и на лица, подписващи документи, необходими за надеждна проверка на електронните документи за пътуване;

·създадат централизирана инфраструктура за управление на сертификати, за да се гарантира сигурното, последователно и навременно разпространение на цифрови сертификати до всички компетентни органи, участващи в проверката на документи и граничния контрол, включително миграционните служби, граничните органи, митническите служби и полицията;

·извършват редовни оценки на риска за почтеността, обхващащи всички етапи от процесите, свързани с първичните документи, удостоверяващи лични данни, включително издаването, проверката, съхранението и достъпа до ИТ;

·разработят задължително обучение по борба с корупцията и за почтеност за всички длъжностни лица, участващи в процесите във връзка с първичните документи, удостоверяващи лични данни, с редовни цикли за опресняване на знанията и структурирано проследяване;

·въведат стандартни оперативни процедури за докладване, разкриване и разследване на неправомерни действия и нарушения на принципа на почтеност, в които са замесени длъжностни лица, отговарящи за обработката на паспорти, лични карти и други първични документи, удостоверяващи лични данни, като се гарантира ефективна отчетност.

5.Тематична област 2: Интегрирано управление на границите, управление на миграцията, предоставяне на убежище

5.1Интегрирано управление на границите и визова политика

ØКонсолидиране на правната и институционалната рамка за управление на границите в съответствие със стандартите на ЕС и международните стандарти, включително по отношение на сигурността на данните, както и на всеобхватния контрол по границите, като се гарантира и ефективно междуведомствено сътрудничество между всички служби, участващи в управлението на границите.

През последните две години Службата за национална сигурност (СНС) на Армения и нейните Гранични войски (ГВ) постепенно поеха допълнителни отговорности за граничния контрол в държавата. Вследствие на този продължаващ процес на прехвърляне арменските Гранични войски носят пълната отговорност за граничните проверки на всички съществуващи гранични контролно-пропускателни пунктове с Грузия и Иран, както и на международните летища в държавата. Държавните граници с Азербайджан и Турция остават затворени. От януари 2025 г. арменските зелени граници с Иран и Турция се патрулират съвместно с руски гранични служители.

Армения следва да обмисли изготвянето на конкретно законодателство за укрепване на междуведомственото сътрудничество и обмена на информация, тъй като те ще бъдат от съществено значение за успешното прилагане на концепцията за интегрирано управление на границите (ИУГ). Понастоящем управлението на границите и свързаните с него дейности по правоприлагане в държавата остават до голяма степен разделени. Националните органи, работещи в тази област, не обменят систематично оперативни разузнавателни сведения, като всеки орган обикновено се намесва самостоятелно при разкриване на нарушения в рамките на собствената си област на компетентност.

За да преодолее тези недостатъци, Армения трябва да укрепи междуведомствения обмен на информация и аналитичния капацитет, включително чрез разработването на i) съвместни анализи на риска; ii) рискови профили и iii) подобрено наблюдение. В този контекст стратегическият преход от реактивни мерки към модел на полицейски действия, основани на разузнаването, би повишил значително ефективността на управлението на границите и вътрешната сигурност.

ØПриемане на национална стратегия за интегрирано управление на границите (ИУГ) и план за действие в съответствие с международните стандарти, съдържащи ясен график, стратегически и конкретни цели, както и мерки за изпълнение, подробни междинни цели, показатели за изпълнението и механизми за контрол с оглед по-нататъшното развитие на законодателството, организацията, инфраструктурата, оборудването, достатъчните човешки и финансови ресурси в областта на управлението на границите и връщането, както и международното сътрудничество.

Променящата се роля и отговорности на арменските гранични служители ще наложат съответна реформа на системата за тяхното обучение. Такава реформа е от съществено значение за гарантиране на пълното спазване и устойчивото поддържане на професионалните стандарти в областта на граничния контрол и граничните проверки, особено с оглед на бъдещото въвеждане на модела за интегрирано управление на границите (ИУГ). Този модел изисква засилено оперативно сътрудничество между различните органи, ангажирани в управлението на границите, включително граничните служители, полицията, миграционните служби и митническата администрация.

Арменските власти изготвиха концептуален документ за бъдещото ИУГ, който беше одобрен от министър-председателя. Въз основа на този концептуален документ, с помощта на ЕС се разработват проектът за стратегия и план за действие на ИУГ за периода 2026—2029 г.

Международното сътрудничество на Граничните войски все още е в начален етап. От 2012 г. е в сила работно споразумение между Съвета за национална сигурност и Frontex. Понастоящем тече процесът по приемане на ново работно споразумение между Frontex и съответните арменски органи.

ØПриемане на етичен кодекс и програми за обучение в областта на борбата с корупцията и организираната престъпност, зачитането на основните права, процедурите за препращане и предоставяне на убежище, свързани с управлението на границите, както и борбата срещу незаконното превеждане на имигранти през границата и трафика на хора, като се обхващат по-специално всички национални органи, участващи в ИУГ.

В Правилника за поведение на персонала на органите за национална сигурност на Армения, приет през май 2025 г., се установява правна рамка, която се отнася и за личния състав на Граничните войски и обхваща както поведението по време на служба, така и широк спектър от ситуации извън работното време. Освен това през февруари 2026 г. Службата за национална сигурност прие отделен и нов кодекс за поведение на Граничните войски, основан на насоките на ЕС.

В тези текстове са формулирани ясни и последователни принципи, свързани с предимството на обществения интерес и законността, безпристрастността и обективността, недискриминацията, зачитането на уязвимите лица, антикорупционните стандарти, както и подходящия професионален вид и поведение. Разпоредбите в тези текстове, отнасящи се до уважителното отношение към уязвими лица, процедурите за разглеждане на жалби и ограниченията при претърсвания, са подробни и добре съобразени със специфичния контекст на граничния контрол. Освен това Правилата за поведение съдържат строги разпоредби за борба с корупцията, включително ограничения относно подаръците и изисквания за избягване на конфликт на интереси, които са съобразени с по-общата национална рамка за почтеност.

Научно-образователният център към Службата за национална сигурност на Армения организира редовни курсове за професионално обучение и преквалификация на длъжностните лица от Граничните войски. Обучението се осигурява под формата на краткосрочни курсове, както и на по-дълги програми с продължителност до един месец, които често се провеждат на място. Според арменските органи се предвижда от средата на 2026 г. нататък в програмите за обучение на Граничните войски да бъдат включени допълнителни модули, обхващащи въпроси като предотвратяване на корупцията и борба с незаконния трафик на наркотици, контрабандата и организираната престъпност.

Успоредно с това в Правилата за поведение и етика на митническите служители, приети на 12 август 2025 г., се определят стандарти за поведение на митническия персонал, включително разпоредби относно конфликти на интереси, ограничения и регистри за подаръци, задължения за поверителност и поведение при контакти с обществеността. Тези стандарти са в съответствие с международните рамки за почтеност, приложими към митническите органи.

Проектът на концептуалния документ за периода 2026—2029 г., озаглавен „Развитие на капацитета на Граничните войски в рамките на системата за интегрирано управление на границите“, отразява намерението на Граничните войски да осъществят реформи, свързани с почтеността, да повишат прозрачността и отчетността, да въведат мерки за борба с корупцията, да прилагат инструменти за оценка на риска от корупция и във връзка с почтеността, както и механизми за одит.

Накрая, Службата по миграция и гражданство на Армения провежда редовни обучения и координационни срещи с личния състав на Граничните войски и планира да разшири тези обучителни дейности, като включи и съответните полицейски служители. Целта на тези обучения е да се гарантира еднотипно и последователно прилагане на процедурите за предоставяне на убежище и насочване във всички органи, ангажирани в управлението на границите, като по този начин се засили спазването на стандартите за международна закрила. CEPOL оказва подкрепа на националните органи в усилията им за развитие на капацитета на правоприлагащите служби в съответствие със стандартите и практиките на ЕС в области като правата на човека и борбата с незаконното превеждане на имигранти през границата и трафика на хора. Граничните войски също преминават обучения, организирани от ВКБООН, по международните и националните стандарти за закрила на бежанците. Агенцията на ООН извършва редовен мониторинг на защитата на граничните контролно-пропускателни пунктове в сътрудничество със Службата по миграция и гражданство и Службата на защитника на правата на човека.

5.2Управление на миграцията

ØКонсолидиране на правно-институционалната рамка в областта на миграционната политика в съответствие с международните стандарти и тези на ЕС, включително в сферата на законната/трудовата миграция, мерки в подкрепа на интеграцията на чужденците и реинтеграцията на арменски граждани (завръщащи се доброволно или принудително) и борба с незаконната миграция (включително продължаващи усилия за сключване на споразумения за обратно приемане с основните държави на произход и/или на транзит и разкриване на незаконни мигранти на територията на държавата).

През последните години Армения предприе значителни правни, институционални и оперативни реформи за модернизиране на рамката за управление на миграцията в съответствие с програмата на арменското правителство за периода 2021—2026 г., подкрепени също така от редица проекти, финансирани от ЕС. Тези реформи имат за цел да се укрепи институционалният капацитет, да се осигури по-ефективно управление на миграционните потоци и да се укрепят процесите на интеграция, предоставяне на убежище и обратно приемане. Централен елемент беше създаването на Службата по миграция и гражданство към Министерството на вътрешните работи, която започна да функционира през февруари 2024 г. и се подкрепя от няколко проекта, финансирани от ЕС, които се изпълняват от Международната организация по миграция (МОМ) и Международния център за развитие на миграционната политика (ICMPD).

Част от текущите реформи в Армения в областта на миграцията са насочени към дигитализирането на системите за управление на населението и миграцията, като например разпоредбите, включени в Закона за държавния регистър на населението, приет на 3 юли 2025 г. и предвиден да влезе в сила на 1 януари 2027 г. Освен данни за арменските граждани, новият регистър ще включва данни за всички чужденци, пребиваващи законно в Армения. Със закона се създава правно основание за създаването на единен регистър на населението, който обединява всички данни за лични, демографски и гражданскоправни актове в единна информационна система.

Успоредно с това Армения напредна с реформите за дигитализиране на административните услуги, свързани с гражданството и законното пребиваване. На 22 януари 2025 г. бяха приети изменения в Закона за гражданството, с които се въвеждат електронни процедури за подаване на заявления за придобиване или прекратяване на арменско гражданство. Системата за електронно управление на делата за гражданство беше официално пусната в експлоатация на 1 януари 2026 г. Тя позволява цифрово управление на делата, намалява административната тежест и повишава ефективността. Цифровизацията на процедурите за издаване на разрешения за работа и пребиваване за чужденци също е включено в измененията на Закона за чужденците, приети през януари 2026 г., които ще влязат в сила през ноември 2026 г.

С правителствено постановление през октомври 2023 г. на арменците от Карабах (общо 115 000 души) беше предоставен статут на временна закрила. През декември 2025 г. правителството удължи срока на тази временна закрила до 31 декември 2026 г. Службата по миграция и гражданство провежда осведомителни кампании сред обществеността по този въпрос и съдейства за ускорените процедури за получаване на гражданство за разселените лица. В периода от 2023 г. до средата на март 2026 г. общо 34 567 лица, ползващи се със статут на временна закрила, са придобили арменско гражданство. Към днешна дата всички кандидати по тази програма са получили арменско гражданство.

Армения предприема мерки за подкрепа за реинтеграцията на завръщащите се граждани. Подкрепата за реинтеграция се осигурява чрез съчетание от държавни програми, финансирани от донори инициативи и участието на гражданското общество.

Центърът за репатриране и интеграция, създаден през 2023 г. от Службата на арменския върховен комисар по въпросите на диаспората, продължи да функционира като централен входен пункт за подкрепа за репатриране и реинтеграция. Центърът предлага индивидуално управление на отделни случаи и съдействие по различни въпроси, включващи правен статут, достъп до обществени услуги, заетост, образование, основаване на бизнес и по-обща социално-икономическа интеграция, допълнени от езиково обучение, семинари за интеграция и многоезични материали за ръководство.

Армения продължава да засилва сътрудничеството си в областта на обратното приемане с Европейския съюз, държавите — членки на ЕС, и държави извън ЕС. На 21 юли 2025 г. Армения подписа двустранно споразумение за обратно приемане с Грузия, което беше ратифицирано от арменския парламент на 19 януари 2026 г. Понастоящем се изготвят допълнителни споразумения с Украйна, Казахстан, Киргизстан, Исландия, Черна гора и Албания, а споразумението с Молдова е готово за подписване. Армения е предложила също и споразумения за обратно приемане и на Ирак и Индия.

През 2025 г. държавите — членки на ЕС, подадоха 775 искания за обратно приемане към Армения, която в отговор издаде 479 временни документа за пътуване. В резултат на това през 2025 г. 119 арменци бяха върнати с чартърни полети, подкрепени от Frontex. От юли 2022 г. Армения е обхваната от Програмата за реинтеграция на ЕС (EURP), ръководена от Frontex.

Откриването на незаконни мигранти на територията на Армения се осъществява в рамките на междуведомствена структура. Констатираните случаи се препращат към Службата по миграция и гражданство за оценка на правния статут, за започване на процедури за международна закрила, когато това е приложимо, или за вземане на решения за връщане в съответствие с националното законодателство и споразуменията за обратно приемане. Въпреки че съществува основна правна и институционална рамка, констатирането на територията на държавата остава до голяма степен реактивно и се основава на конкретни случаи, като аналитичното съдействие, насочването въз основа на риска и структурираната междуведомствена оперативна координация са ограничени. Равнището на принудително изпълнение на решенията за връщане и експулсиране остава ниско.

По отношение на законната миграция арменските органи са положили усилия за рационализиране на системите за издаване на разрешения за работа, за подобряване на рамките за трудова инспекция и за привеждане на политиките си в съответствие с международните стандарти.

ØПриемане на национална миграционна стратегия, която гарантира ефективното прилагане на правните аспекти на миграционната политика, включително стандартите за основните права (в това число и за децата), ясни срокове, цели, дейности, резултати и показатели за изпълнението, както и изготвяне и одобрение на съответния план за действие, предвиждащ необходимите човешки и финансови ресурси.

Понастоящем арменските органи подготвят нова стратегия за миграцията и гражданството за периода 2026—2031 г. с подкрепата на ЕС, като се предвижда тя да бъде представена за обществено обсъждане в средата на 2026 г.

С тази бъдеща стратегия арменските органи възнамеряват да създадат интегрирана, основана на доказателства и ориентирана към бъдещето рамка за управление на всички аспекти на човешката мобилност, която да допринесе за демографската устойчивост на Армения, развитието на човешкия капитал и международните партньорства. В стратегията се очаква да бъдат обявени допълнителни промени в правната рамка в областта на миграцията, предоставянето на убежище и гражданството.

5.3Политика в областта на убежището

ØКонсолидиране и сближаване на правно-институционалната рамка в областта на политиката за предоставяне на убежище с международните стандарти и тези на ЕС при пълно спазване на принципа на забрана за връщане и включването на субсидиарната закрила, чрез приемане на законодателство, осигуряващо ефективен достъп до справедливи процедури за определяне на статута, защита на правата (свобода на движение, здравеопазване, образование, недискриминация, други трудови и социални права), трайни решения, включително интеграцията на лицата, търсещи или ползващи се с международна закрила, както и специално внимание към лицата в уязвимо положение, включително лицата без гражданство.

През 1993 г. Армения ратифицира Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и Протокола към нея от 1967 г.

Арменските органи имат за цел да укрепят правната рамка за международна закрила, като се предвижда през втората половина на 2026 г. парламентът да приеме изменения в Закона за бежанците и предоставянето на убежище. Целта е да се постигне по-висока степен на съответствие на националната рамка за предоставяне на убежище със стандартите на ЕС и международните стандарти, като се установят ясно определени форми на международна закрила и се осигури ефективен достъп до справедливи и ефикасни процедури за предоставяне на убежище. Проектът на закон също така има за цел да се гарантира достъп до правна помощ, да се осигурят справедливи и прозрачни процедури, подкрепени с мотивирани решения, да се засилят защитните мерки при обработването на лични данни и да се подобрят процедурните гаранции за търсещите убежище на границата. Планират се специални гаранции за уязвимите лица, включително децата, както и за чужденци, които са обект на екстрадиция или наказателно преследване.

Армения също така подготвя нов законопроект относно лицата без гражданство. Организационните промени в тази област през последните години включват укрепване на механизмите за насочване на границата, подготвителна работа за създаване на електронна система за управление на делата за предоставяне на убежище, както и засилено сътрудничество между институциите в държавата, работещи в областта на миграцията, управлението на границите, съдебната власт и институциите за социална закрила.

Към момента се осъществява последната фаза от изграждането на нов център за спешно настаняване на търсещи убежище в близост до Ереван. Очаква се първите търсещи убежище лица да бъдат преместени в новите помещения през 2026 г. Новият център може да побере до 100 души.

Въз основа на констатациите по-горе се препоръчва, по отношение на критериите от тематична област 2, свързани с интегрираното управление на границите, управлението на миграцията и предоставянето на убежище (първа фаза), арменските органи да:

Интегрирано управление на границите

·продължат процеса на преход, за да се гарантира, че граничният контрол в Армения е изцяло под отговорността на арменските органи;

·сключат и прилагат новата работна договореност с Frontex;

·изготвят бъдеща стратегия на ИУГ и съпътстващ план за действие в съответствие със стандартите на ЕС, с ясно определени отговорности, реалистични срокове и надеждни механизми за мониторинг;

·преразгледат проекта на план за действие за периода 2026—2029 г., озаглавен „Развитие на капацитета на граничните войски в рамките на системата за интегрирано управление на границите“, като включат подходящи разпоредби относно ресурсите, механизмите за отчетност, измерими цели и показатели за изпълнението;

·реформират и модернизират системата за обучение на граничните органи, включително митническата администрация и полицията, с цел да се гарантират постоянно високи професионални стандарти при граничния контрол и граничните проверки (както и при предотвратяването на корупцията, борбата с контрабандата и борбата срещу трафика на хора) в съответствие с променящите се отговорности на националните гранични сили и изискванията на модела на ЕС за ИУГ;

·приемат специфична правна рамка за ефективно междуведомствено сътрудничество и систематичен обмен на информация между граничните, митническите и полицейските органи в държавата, с цел да се осигури устойчивото прилагане на модела за ИУГ;

·провеждат редовни оценки на рисковете за почтеността, като акцентират по-специално върху уязвимостите, свързани с границите (като документни измами, подпомагане на контрабандата и корупция при инспекционните процедури), и да разработват целеви превантивни и смекчаващи мерки за справяне с установените рискове;

·въведат задължителни и периодични обучения по борба с корупцията за граничните служители, допълнени от специфични за длъжността модули, предназначени да повишат устойчивостта на персонала, заемащ длъжности с висока степен на риск, включително в областта на контрола на документи, граничните проверки, митническите проверки, проверката на молбите за предоставяне убежище и разузнавателните функции;

·кодифицират протоколите за разследване на СНС — било то в рамките на съответния кодекс за поведение, или чрез съпътстващо вторично законодателство, като определят ясни процедури, срокове, стандарти за доказване и пропорционални санкции, за да се гарантира предвидима, справедлива и навременна реакция при случаи на неправомерно поведение и нарушения на принципа на почтеност.

Управление на миграцията

·продължат усилията за разработване на подходяща правна рамка за справяне с предизвикателствата, свързани както с незаконната, така и със законната миграция;

·приемат нова миграционна стратегия, която да осигурява всеобхватна и съгласувана политическа рамка, съобразена с настоящите и прогнозираните миграционни потоци, както и с международните стандарти, подкрепена с достатъчни и устойчиви разпределени средства от държавния бюджет;

·осъществят цифровизацията на процесите по управление на населението и миграцията, като същевременно гарантират пълно спазване на националното законодателство за защита на личните данни, което понастоящем преминава през значителни развития, както и оперативната съвместимост с ДРН;

·продължат да сключват споразумения за обратно приемане с основните държави на произход на настоящите миграционни потоци, за да укрепят ефективните, предвидими и устойчиви спогодби за връщане и обратно приемане.

Предоставяне на убежище

·приведат в пълна готовност новия временен център за търсещи убежище лица и да преместят в него подходящите кандидати;

·приемат изменения в Закона за бежанците и предоставянето на убежище, както и нов Закон за лицата без гражданство, с цел по-нататъшно привеждане на националната рамка за предоставяне на убежище в съответствие със стандартите на ЕС и международните стандарти.

6.Тематична област 3: Обществен ред и сигурност

6.1Предотвратяване на организираната престъпност, тероризма и корупцията и борба с тях

ØКонсолидиране, в съответствие с международните стандарти и тези на ЕС, на правно-институционалната рамка в областта на предотвратяването на организираната престъпност и борбата с нея, заедно с национална стратегия и план за действие, съдържащ в рамките на ясен график определени цели, дейности, резултати, показатели за изпълнението и необходими човешки и финансови ресурси.

Армения е страна по Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу транснационалната организирана престъпност (Конвенцията от Палермо) и Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу корупцията (Конвенцията от Мерида). Правното определение и криминализирането на различните форми на организирана престъпност са уредени в глава 34 от Наказателния кодекс на Армения, в която се установява отговорност за престъпления от общ характер срещу обществената сигурност.

С Наказателния кодекс, който влезе в сила през юли 2022 г., се въведе за първи път в Армения система за наказателна отговорност на юридическите лица. С тази рамка се определят основанията и условията за установяване на наказателна отговорност, както и обстоятелствата, при които юридическите лица могат да бъдат освободени от тази отговорност. Освен това в нея са предвидени редица наказателноправни мерки, приложими спрямо юридическите лица (включително финансови санкции, временно прекратяване на определени дейности, забрана за осъществяване на дейност на територията на Армения и принудително прекратяване). Въпреки това досега не са регистрирани присъди, свързани с юридически лица.

С новия Наказателно-процесуален кодекс се въведе и редица значителни структурни и процедурни промени, които оказват пряко влияние върху разследването и преследването на тежките и организирани престъпления в Армения. По-конкретно, беше премахната формалната предварителна фаза за образуване на наказателно дело, като наказателните разследвания вече започват при регистрирането на първия процесуален документ, съдържащ признаци за възможно престъпление.

Освен това в Наказателно-процесуалния кодекс бяха включени оперативно-разследващите дейности. Това означава, че следователи от Следствения комитет или от Комитета за борба с корупцията участват от самото начало във всички наказателни производства. В тази рамка правомощията за оперативно-разследващи действия бяха предоставени изключително на Комисията за борба с корупцията, докато Разследващата комисия, отговаряща за разследването на всички престъпления с изключение на корупционните, действа без оперативни правомощия, като разчита главно на правомощията на полицията към Министерството на вътрешните работи.

Въз основа на проект на ЕС, изпълняван от Програмата на ООН за развитие (ПРООН), арменските власти създадоха през февруари 2026 г. отделен Център за криминална статистика и изследвания към Министерството на вътрешните работи. Предназначението на този център е да осигурява аналитична подкрепа за вземането на решения в рамките на министерството и да предоставя на органите по-цялостен поглед върху тенденциите и развитието на престъпността.

Армения също така изготвя стратегия за превенция на престъпността за периода 2026—2033 г., като приемането ѝ е планирано за втората половина на 2026 г. В проекта на тази стратегия се вижда намерението на Армения да укрепи капацитета си за предотвратяване на престъпността чрез разработване на политики, основани на доказателства, институционална координация и целеви превантивни мерки. Армения планира да укрепи оперативния си капацитет в областта на превенцията на престъпността чрез целево развитие на уменията на полицията, въвеждане на иновативни технологии за превенция на престъпността и разширяване на възможностите в области като превенция на киберпрестъпността, домашното и семейното насилие, превенция на младежката престъпност и идентифициране на жертвите. В проекта за стратегия се подчертава също така значимостта на укрепването на местното и международното сътрудничество в областта на превенцията на престъпността. Армения се възползва от придобитите методики за анализ на стратегическа разузнавателна информация под ръководството на Европол в рамките на проекта TOPCOP за изготвяне на проекта на стратегията.

ØКонсолидиране на правната и институционалната рамка в областта на борбата срещу трафика на хора и привеждане в съответствие със стандартите на ЕС и международните стандарти, включително изготвяне и одобрение на съответен план за действие, който да съдържа ясни срокове, цели, дейности, резултати, показатели за ефективност, както и човешки и финансови ресурси.

Армения е ратифицирала Протокола за предотвратяване, противодействие и наказване на трафика на хора, както и Протокола срещу незаконното превеждане на мигранти по суша, море и въздух, които допълват Конвенцията от Палермо. Армения участва в Световния алианс за борба с контрабандата на мигранти, иницииран от Комисията, и подкрепи съвместната декларация, приета на международната конференция, организирана от Комисията на 10 декември 2025 г. в Брюксел.

Новият Наказателен кодекс и Наказателно-процесуалният кодекс съдържат разпоредби относно трафика на хора. По-конкретно член 188 от Наказателния кодекс съдържа актуализирано определение за трафика на хора и експлоатацията, докато член 189 съдържа разпоредби относно престъпленията с утежняващи обстоятелства, свързани с трафик на ненавършили пълнолетие лица или лица в уязвимо положение.

През последните 10 години Армения предприе редица законодателни и институционални мерки за укрепване на своята рамка за предотвратяване и борба с трафика на хора и свързаните с него форми на експлоатация, в съответствие с международните стандарти. През декември 2014 г. и май 2022 г. бяха приети изменения в Закона за идентифициране и подпомагане на лица, станали жертви на трафик на хора и експлоатация, и се създаде цялостна основа за механизмите за идентифициране и подпомагане на жертвите. През октомври 2022 г. с правителствено решение бяха одобрени критериите за признаване на дадено лице за жертва на трафик или експлоатация. След това бяха определени минимални стандарти за качество при предоставянето на настаняване, подпомагане за издръжка, психологическа помощ, консултиране, правна помощ и грижи от съответните институции.

На стратегическо равнище Армения одобри през януари 2023 г. националния план за действие за периода 2023—2025 г. за борба с трафика и експлоатацията на хора, както и съпътстващ план за действие. Според арменските власти понастоящем тече подготовката на следващия тригодишен национален план за действие, като приемането му се предвижда през април 2026 г.

ØКонсолидиране на правната и институционалната рамка за превенция и борба с корупцията и нейното привеждане в съответствие със стандартите на ЕС и международните стандарти, както и приемане на национална стратегия за борба с корупцията, изготвяне и одобряване на план за действие, насочен към изпълнението на посочената стратегия и предвиждащ ясни срокове, цели, дейности, резултати, показатели за изпълнението, човешки и финансови ресурси, координация на усилията на антикорупционните органи, включително Антикорупционния съвет и Комисията за превенция на корупцията, с цел по-специално да се гарантира независимостта, ефективността, правомощията и отчетността на органите, отговорни за борбата с корупцията, и да се укрепят механизмите за обмен на информация между тях; създаване на стабилна законодателна и регулаторна институционална рамка, включително приемане на вторично законодателство, необходимо за ефективното функциониране на механизмите за вътрешен контрол, насочени към предотвратяване и преследване на корупцията (включително корупция на високо равнище, корупция при международни сделки и защита на лицата, сигнализиращи за случаи на корупция), към рисковете от корупция и към установяване на стандарти за почтеност в държавните институции/органи; консолидиране на законодателната рамка, свързано, наред с другото, с изпълнението на препоръките на GRECO (Група държави срещу корупцията към Съвета на Европа) и на ОИСР (Мрежа срещу корупцията — Истанбулски план за действие за борба с корупцията).

След реформите, започнати през 2018 г., Армения значително укрепи и хармонизира своята правна и институционална рамка за борба с корупцията в съответствие с международните стандарти. Държавата е страна по основните международни правни инструменти и механизми за наблюдение за предотвратяване и борба с корупцията и участва активно в Мрежата срещу корупцията на ОИСР за Източна Европа и Централна Азия, както и в Инициативата на ОИСР за показатели за публичната почтеност.

Армения консолидира своите законодателни и институционални реформи в отговор на препоръките, произтичащи от поредицата от оценки на GRECO. С новия Наказателен кодекс, в сила от юли 2022 г., се разшири обхватът на престъпленията, свързани с корупция, въведе се наказателна отговорност за юридическите лица и допълнително се уточниха съставните елементи на корупционните престъпления в съответствие с международните стандарти.

Успоредно с това на специални органи бяха възложени правомощия за превенция и разследване, по-конкретно на Комисията за превенция на корупцията, Антикорупционния комитет и две специализирани звена в рамките на Главната прокуратура.

Петата национална стратегия на Армения за борба с корупцията (2023—2026 г.) отразява опасенията и препоръките, изразени от международните партньори и организациите на гражданското общество, както и предложенията на националните институции за борба с корупцията. Стратегията е насочена към по-нататъшно укрепване на рамката за борба с корупцията и ефективно прилагане на законодателството. Планира се в средата на 2026 г. да бъде приета нова стратегия за борба с корупцията като един от стълбовете на общата стратегия за сектора на правосъдието.

Комисията за предотвратяване на корупцията отговаря за предотвратяването на корупцията и запазването на почтеността в целия публичен сектор. В периода 2021—2025 г. системата за деклариране на имущество в Армения беше разширена значително. В резултат на това разширяване определени категории длъжностни лица вече са длъжни да подават подробни декларации за своите активи, доходи, разходи и участия. Комисията за предотвратяване на корупцията управлява електронна система за деклариране и разполага със законови правомощия за достъп до държавни бази данни и финансови документи, включително данни, които обикновено са защитени от банкова тайна, поверителност на сделките с ценни книжа, застрахователна тайна и кредитна информация.

Комисията за предотвратяване на корупцията извършва проверки за почтеност и дава консултативни становища относно кандидатите за назначаване или повишаване на съдебни, прокурорски и други висши държавни длъжности, като например в Антикорупционния комитет и Разследващия комитет. С измененията в Съдебния кодекс, приети на 11 април 2024 г., се въведоха непрекъснати проверки за почтеност на съдии, прокурори и следователи, като през 2024 и 2025 г. няколко действащи прокурори и следователи преминаха такива оценки. Становищата на Комисията са с препоръчителен характер и понякога са били пренебрегвани от назначаващите органи. Пакетът от нови закони, насочен към повишаване на прозрачността и формализиране на процедурата за изготвяне на становища за почтеност, беше приет от Народното събрание на 4 март 2026 г.

През януари 2026 г. Народното събрание прие изменения в Закона за Комисията за предотвратяване на корупцията, с които се въвежда система за оценка на риска от корупция в държавните органи. Законът ще влезе в сила шест месеца след приемането му, след одобряването на Методиката за оценка на риска от корупция от Комисията за предотвратяване на корупцията.

Комисията за предотвратяване на корупцията предоставя също така методологическа подкрепа на държавните институции при изготвянето на секторни кодекси за поведение и е оправомощена да дава становища относно констатирани от нея недостатъци. Към момента Комисията за предотвратяване на корупцията не разполага с достатъчен персонал, както и с достатъчни законодателни и финансови ресурси, които да ѝ позволят ефективно да изпълнява широките си правомощия.

Започнати са подготвителни работи по нов Закон за предотвратяване на корупцията, чиято цел е да се консолидира съществуващата нормативна уредба, уреждаща конфликтите на интереси, приемането на подаръци, кодексите за поведение, несъвместимостта и свързаните с тях стандарти за почтеност.

По отношение на мерките за почтеност, на новосъздадения отдел за борба с корупцията и вътрешна сигурност към Министерството на вътрешните работи са възложени широки правомощия, включващи провеждането на дисциплинарни производства, предотвратяването и разкриването на корупция, извършването на инспекции и оперативни дейности, както и извършването на проверки за почтеност на персонала в рамките на министерството. През октомври 2025 г. рамката за почтеност беше допълнително укрепена чрез приемането на Закона за почтеността и дисциплината в полицията и последващото вторично законодателство, които заедно определят стандарти, отговорности и процедури за дисциплинарни разследвания и оценки на почтеността на полицейските служители и персонала на пожарната и спасителните служби. В съответствие със Закона за почтеността и дисциплината в полицията кандидатите за длъжности на полицейски служители трябва да преминат проверка за почтеност преди първото си назначаване. Тези проверки за почтеност започнаха да се извършват през януари 2026 г.

Арменският Антикорупционен комитет е органът, отговарящ за разследването на престъпления, свързани с корупция, и за провеждането на досъдебните наказателни производства по дела за корупция. Създаден със специален закон, Комитетът се ползва с висока степен на институционална независимост и е оправомощен да извършва оперативни разследвания. Председателят на Антикорупционния комитет се назначава от правителството за мандат от шест години, който може да се поднови еднократно.

Антикорупционният комитет е законово задължен да информира обществеността за своята дейност, като същевременно спазва поверителността на досъдебните разследвания и защитата на държавните тайни. Въпреки че броят на осъдителните присъди за корупция нараства, практиката при налагането на наказания показва широко разпространено използване на наказания с отложено изпълнение, което създава риск от подкопаване на възпиращия ефект на наказателните санкции и отслабване на доверието на обществото в съдебната система. Например през 2024 г. наказание лишаване от свобода е било наложено само на 37 лица, докато 185 лица са получили наказание с отложено изпълнение.

Към момента Антикорупционният комитет не разполага с цялостен стратегически подход за борба с корупцията в секторите с висок риск, който да е съобразен с европейските стандарти и добрите практики. Липсата на стратегическа и рисково ориентирана рамка ограничава способността на Комитета да провежда проактивни разследвания, основани на разузнавателна информация, особено в случаи, свързани с висши длъжностни лица.

Въпреки че Армения редовно конфискува подкупите при случаи на активна корупция, систематичното проследяване и възстановяване на приходите от корупция остават ограничени. Отделът за конфискация на имущество с незаконен произход към Главната прокуратура се занимава с отнемане на незаконно придобито имущество чрез граждански производства за конфискация, но неговите правомощия не обхващат отнемането на активи по наказателноправни дела. Понастоящем не съществува централизирано и специализирано звено, което да се занимава с идентифицирането и проследяването на имущество в рамките на наказателните производства, а следователите и прокурорите обикновено отдават по-голямо значение на доказателствените аспекти на делата, отколкото на отнемането на незаконно придобито имущество.

ØКонсолидиране на правната и институционалната рамка за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (AML/CFT) и привеждането ѝ в съответствие със стандартите на ЕС и международните стандарти, установени от Специалната група за финансови действия (FATF).

Армения е страна по основните международни правни инструменти в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, включително Конвенцията на Организацията на обединените нации за борба срещу незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества (Виенската конвенция), Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу транснационалната организирана престъпност (Конвенцията от Палермо), Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу корупцията (Конвенцията от Мерида) и Международната конвенция за борба срещу финансирането на тероризма. Освен това Армения е ратифицирала Конвенцията на Съвета на Европа от 2005 г. относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облаги от престъпление и относно финансирането на тероризма (Варшавската конвенция). Армения също така участва в мрежата Камден на агенциите за възстановяване на активи.

Армения е член на Комитета на експертите на Съвета на Европа по оценяване на мерките срещу изпирането на пари и финансиране на тероризма (MONEYVAL). Последният доклад за взаимна оценка на Армения, изготвен от MONEYVAL, беше приет през декември 2015 г., а през юли 2018 г. беше публикуван доклад за последващите действия. В този доклад се оценяваше, че към онзи момент Армения е изпълнила или частично е изпълнила повечето от изискванията за техническо съответствие и ефективност. Предстоящата оценка на MONEYVAL, чието публикуване е планирано за 2026 г. след посещението на място, проведено през 2025 г., ще представлява важен ориентир за следващата оценка на този критерий.

Арменският Закон за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма е в сила от 2008 г. и е претърпял няколко изменения, като последното е от юни 2022 г., за да отразява променящите се международни стандарти. Армения измени своя Закон за криптоактивите, като забрани трансакциите в брой в сектора на криптовалутите, считано от 1 януари 2027 г.

ØРедовно актуализиране на съответната национална стратегия за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма.

Арменската национална стратегия за борба с изпирането на пари, финансирането на тероризма и финансирането на разпространението на оръжия беше приета първоначално през 2014 г. и се преразглежда и актуализира редовно на всеки три години.

Настоящата национална стратегия за периода 2025—2028 г. се основава на подход, основан на риска, и е насочена към преодоляване на основните рискове, уязвимости и системни недостатъци, които бяха идентифицирани в националната оценка на изпирането на пари и финансирането на тероризма за периода 2021—2023 г.

ØКонсолидиране на независимо звено за финансово разузнаване, разполагащо с подходящи правомощия и ресурси.

Центърът за финансов мониторинг (ЦФМ) беше създаден през 2005 г. като самостоятелно звено в рамките на Централната банка на Армения. Той действа като административно звено за финансово разузнаване и изпълнява ролята на посредник между субектите, задължени да подават информация, и правоприлагащите органи. Правомощията на ЦФМ са да се бори с изпирането на пари и финансирането на тероризма чрез получаване, анализ и разпространение на информация, свързана с дейностите по борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Към момента в него работят 37 души, като се планира наемането на още трима служители през 2026 г.

На национално равнище ЦФМ е една от малкото институции в рамките на арменските правоприлагащи органи, която е установила официално сътрудничество чрез меморандуми за разбирателство с партньорски органи в Армения.

Въпреки че броят на докладите за подозрителни трансакции, получени от ЦФМ (366 през 2024 г.), и броят на уведомленията, предадени от ЦФМ на правоприлагащите органи (95 през 2024 г.), остават ниски, в международните оценки последователно се отбелязва високото качество на вътрешните процеси и аналитичната работа на ЦФМ.

ØКонсолидиране на правната и институционалната рамка за отнемане на незаконно придобито имущество и привеждането ѝ в съответствие със стандартите на ЕС и международните стандарти, включително създаването на служба за отнемане на активи.

С Наказателния кодекс от 2022 г. се установява правна рамка за конфискацията на незаконно придобити активи като наказателноправна мярка. В член 121 от Наказателния кодекс се урежда конфискацията на приходите и средствата, използвани за извършване на престъпления. Въвеждането на наказателна отговорност за юридическите лица съгласно Наказателния кодекс от 2022 г. значително разшири обхвата на конфискацията, която вече може да се прилага както спрямо физически, така и спрямо юридически лица.

Успоредно с наказателната конфискация Армения въведе правна рамка за неоснована на присъда конфискация. На 16 април 2020 г. Народното събрание прие Закона за гражданската конфискация на незаконно придобити активи, с който се създава правно основание за конфискация без присъда. Следователно Армения разполага със законодателна рамка, която до голяма степен е съобразена със задълженията, произтичащи от международните споразумения, по които е страна, но тази рамка все още не е съгласувана със стандартите на ЕС.

Арменските органи се ангажираха да реформират националната система за отнемане на незаконно придобито имущество и да я приведат в съответствие със стандартите на ЕС.

ØПриемане на законодателна рамка за защита на лицата, сигнализиращи за нередности, които съобщават, наред с другото, за изпиране на пари и финансиране на тероризма.

Правната рамка на Армения осигурява официални гаранции за защита на лицата, сигнализиращи за нередности, от 2018 г. насам, като през 2022 г. бяха приети значителни изменения в законодателството. Действащото законодателство позволява подаването на сигнали за корупционни престъпления, конфликти на интереси, нарушения на кодексите за поведение, изискванията за несъвместимост, както и нарушения, свързани с декларирането, или други нарушения на обществения интерес.

Въпреки че официалният защитник на правата на човека в Армения е официално оправомощен и разполага с необходимите средства да приема жалби и молби от лица, сигнализиращи за нередности, и свързани с тях лица относно предполагаеми нарушения на техните права, до момента не са съобщавани конкретни случаи на защита на лица, сигнализиращи за нередности.

Министерството на правосъдието подготви законодателни изменения за укрепване на рамката за сигнализиране на нередности. По-конкретно, проектоизмененията имат за цел изрично да се разшири обхватът, така че да включва потенциални нарушения, свързани с изпирането на пари и финансирането на тероризма, и ще включат в обхвата на закона и частни предприятия с 250 или повече служители.

ØПриемане на национална стратегия в областта на политиките за борба с наркотиците, основана на балансиран и всеобхватен подход, включваща мерки за борба с трафика на наркотици, както и за справяне с търсенето и вредите, свързани с наркотиците, в съответствие със стандартите на ЕС и международните стандарти, както и изготвяне и одобряване на план за действие, съдържащ ясни срокове, цели, дейности, резултати, показатели за изпълнението, човешки и финансови ресурси, предназначени да гарантират изпълнението на националната стратегия.

Армения е страна по Конвенцията на Организацията на обединените нации за борба срещу незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества (Виенската конвенция) и по Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу транснационалната организирана престъпност (Конвенцията от Палермо).

Престъпленията, свързани с наркотици, представляват една от сериозните заплахи за сигурността и общественото здраве в Армения. През последните години трафикът на наркотици в интернет в Армения се разрасна, като броят на регистрираните случаи се увеличи от едва осем през 2021 г. на 321 през 2024 г. Като цяло броят на наказателните разследвания, свързани с наркотици, също е нараснал, което отразява както повишените усилия на правоприлагащите органи, така и все по-честото използване на Армения като транзитен маршрут за упойващи вещества. Към декември 2025 г. полицията е разследвала 3 311 наказателни дела, свързани с наркотици, в сравнение с 3 639 през 2024 г., 5 070 през 2023 г., 2 266 през 2022 г. и 1 544 през 2021 г.

В отговор на нарастващата заплаха арменските власти приеха през юни 2025 г. стратегически план (2025—2027 г.) за борба с немедицинската употреба и незаконния трафик на упойващи вещества и психотропни вещества. В стратегията и свързания с нея план за действие се определят 68 дейности в 12 стратегически области, които обхващат превенция, правоприлагане, трафик в интернет, изграждане на капацитет, международно сътрудничество, както и осигуряване на съвременно, основано на научни доказателства лечение и рехабилитация.

ØПодписване, ратифициране и транспониране в националното законодателство на всички приложими конвенции на ООН и Съвета на Европа и на съответните протоколи в изброените по-горе области и относно борбата срещу тероризма, включително Конвенцията на Съвета на Европа от 2005 г. относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпление и относно финансирането на тероризма, както и Хагската конвенция от 1996 г. за закрила на децата (Конвенция за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата), Конвенцията на Съвета на Европа от 2007 г. за закрила на децата срещу сексуална експлоатация и сексуално насилие и Допълнителния протокол към Наказателната конвенция относно корупцията.

Армения стана член на Съвета на Европа през януари 2001 г. и оттогава е подписала 83 конвенции на Съвета на Европа, от които е ратифицирала 70. Армения подписа и ратифицира Конвенцията на Съвета на Европа от 2005 г. относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпление и относно финансирането на тероризма, която влезе в сила на 1 октомври 2008 г. Освен това държавата подписа и ратифицира Хагската конвенция от 1996 г. за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата, която влезе в сила на 1 май 2008 г. Освен това тя подписа и ратифицира Конвенцията на Съвета на Европа от 2007 г. за закрила на децата от сексуална експлоатация и сексуално насилие, която влезе в сила на 1 януари 2021 г. Армения също така подписа и ратифицира Допълнителния протокол към Наказателната конвенция относно корупцията, който влезе в сила на 1 май 2006 г.

Армения е страна по всички основни инструменти на ООН за борба с престъпността и организираната престъпност, които са отворени за ратификация в рамките на договорната система на ООН. В областта на борбата с тероризма Армения поддържа тясно сътрудничество с Комитета към Съвета за сигурност на ООН, създаден съгласно Резолюции 1267 (1999 г.), 1989 (2011 г.) и 2253 (2015 г.). Компетентните арменски органи редовно получават, разглеждат и проверяват актуализираните консолидирани списъци, свързани с ИДИЛ (Даиш), Ал-Кайда и свързаните с тях лица, групи и организации, за да гарантират съответствието на националните процедури с международните задължения в областта на борбата с тероризма. Националната правна рамка беше приведена в съответствие с международните стандарти и по-специално с влизането в сила на новия Наказателен кодекс през 2022 г., с който се въведе модернизиран подход към престъпленията, свързани с тероризъм.

6.2Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси

ØКонсолидиране на правната и институционалната рамка, осигуряваща ефективна взаимопомощ по наказателноправни въпроси.

Сътрудничеството между Армения и държавите — членки на ЕС, се основава предимно на основните инструменти на Съвета на Европа, по-специално на Европейската конвенция за екстрадиция от 13 декември 1957 г. и допълнителните протоколи към нея, на Европейската конвенция за трансфер на производства по наказателни дела от 15 май 1972 г. и на Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси от 20 април 1959 г., заедно с допълнителните протоколи към нея.

Съдебното сътрудничество с други държави по наказателни дела се урежда на национално равнище от глави 54 и 54¹ от Наказателно-процесуалния кодекс, в които се определя правната рамка за екстрадиция, правна взаимопомощ и други форми на международно сътрудничество при наказателните производства. Международната правна взаимопомощ по наказателноправни въпроси се урежда и от Закона за правната помощ по наказателни дела, приет на 15 ноември 2024 г.

Взети заедно, те образуват цялостна правна рамка, която позволява на Армения да осъществява правна взаимопомощ по наказателноправни въпроси с партньорските държави.

ØПодписване, ратифициране и транспониране в националното законодателство на съответните международни конвенции и протоколите към тях, по-специално Втория допълнителен протокол към Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси и Конвенцията на Съвета на Европа от 2005 г. относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпление и относно финансирането на тероризма.

Вторият допълнителен протокол към Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси беше подписан и ратифициран от Армения. То влезе в сила на 1 април 2011 г. Националното законодателство е приведено в съответствие с този протокол. Освен това бяха започнати вътрешни процедури с оглед ратифицирането и прилагането на Третия допълнителен протокол през 2026 г.

Армения подписа и ратифицира Конвенцията на Съвета на Европа от 2005 г. относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпление и относно финансирането на тероризма, която влезе в сила на 1 октомври 2008 г.

6.3Сътрудничество в областта на правоприлагането

ØВъвеждане на ефективни механизми за координация между компетентните държавни органи и създаване на обща база данни (ИТ система), която да предвижда право на пряк достъп за съответните длъжностни лица.

Арменските правоприлагащи органи имат достъп до широк спектър от източници на цифрови данни, обхващащи правоприлагането, регистрацията на населението, миграцията, управлението на границите и международното сътрудничество. Достъпът до тези данни и тяхното използване обаче остават разпръснати в множество системи, като оперативната съвместимост е ограничена. Използването на данни е предимно реактивно и се основава на конкретни случаи, като проактивните подходи или тези, основани на разузнавателни сведения, се прилагат в ограничена степен. Недостатъчната оперативна координация и пропуските в практическото оперативно планиране продължават да представляват предизвикателство за арменските разследващи органи.

По-нататъшният напредък в тази област ще бъде подпомогнат от пълното въвеждане на единния Държавен регистър на населението (планирано за 1 януари 2027 г.) и по-голямата оперативна съвместимост между информационните системи, като се разчита на новосъздадения Център за статистика и изследвания относно престъпността към Министерството на вътрешните работи.

Стратегията за съдебни и правни реформи за периода 2022—2026 г. предвижда също така въвеждането на електронна система за управление на делата в досъдебното производство („е-наказателно дело“). Тази реформа ще бъде ключов компонент от по-общите усилия на правителството за модернизиране на наказателната система и за повишаване на нейната ефективност, прозрачност и отчетност. Планира се електронната система за управление на делата да започне да функционира напълно до март 2027 г.

ØСтремеж към ефективно структурирано сътрудничество чрез прилагането на Работното споразумение както с Европол (включително чрез връзката SIENA и изпращането на офицер за връзка), така и със CEPOL, както и продължаване на активното участие в регионални проекти за изграждане на капацитет в областта на Източното партньорство.

През септември 2021 г. беше подписано Работно споразумение между арменската полиция и Европол, с което бяха положени основите за последващите инструменти за прилагане (Споразумението за сътрудничество и Меморандума за разбирателство относно защитената линия за комуникация — SIENA). Тези инструменти официално влязоха в сила през май 2024 г. Армения назначи офицер за връзка в Европол и го изпрати на служба през април 2026 г. Това назначаване ще укрепи връзките между арменските правоприлагащи органи, Европол и другите офицери за връзка на партньорите на Европол.

Сътрудничеството на Армения със CEPOL се основава на Работно споразумение, подписано през април 2017 г. Работното споразумение следва да бъде подновено, за да се отразят най-новите разпоредби на ЕС в областта на защитата на личните данни. Откакто през 2020 г. CEPOL стартира програмата TOPCOP за държавите от Източното партньорство, арменските служители на правоприлагащите органи са участвали в множество курсове за обучение, посветени на незаконния трафик на наркотици, трафика на хора, нелегалната миграция, организираната престъпност срещу собствеността, онлайн измамите и киберпрестъпността, както и в програми на CEPOL за обмен и наставничество.

Назначаването на национален координатор по програмата EMPACT в арменската полиция значително разширява възможностите за участие на Армения в рамките за оперативно сътрудничество, ръководени от ЕС.

6.4Защита на личните данни

ØКонсолидиране на действащите към момента правни и институционални рамки в областта на защитата на личните данни и привеждането им в съответствие със стандартите на ЕС и международните стандарти, включително чрез приемане на подзаконови актове, инструкции и наредби за уреждане на съответните процеси, дейности и процедури.

Действащият арменски Закон за защита на личните данни беше приет през май 2015 г. След приемането му бяха издадени правителствени постановления за уреждане на техническите и организационните аспекти на обработването на лични данни. Правителствената програма за периода 2021—2026 г. отчита стратегическото значение на укрепването на защитата на личните данни и очертава мерки за подобряване на нормативната и институционалната рамка в тази област. Понастоящем основният национален регулатор в областта на защитата на личните данни в Армения е Агенцията за защита на личните данни, която функционира към Министерството на правосъдието.

През октомври 2025 г. правителството одобри концептуален документ, в който се излагат планове за създаване на нов и независим орган за защита на личните данни. Очаква се планираната институционална рамка за този орган да функционира въз основа на засилено законодателство и модернизирани регулаторни практики, като осигурява по-добра защита на личните данни на гражданите и по-ефективни механизми за прилагане, в съответствие с европейските принципи за защита на данните. Новият закон се предвижда да бъде приет от парламента през четвъртото тримесечие на 2026 г., а създаването на новия орган за защита на данните е планирано за средата на 2027 г.

ØТранспониране в националното законодателство на съответните международни конвенции, протоколи и препоръки, включително Допълнителния протокол от 2001 г. към Европейската конвенция за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни относно надзорните органи и трансграничните потоци от данни (ETS 181), Протокола от 2018 г. за изменение на Конвенцията за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни (CETS № 223) и Препоръка № R (87) 15 на Комитета на министрите на Съвета на Европа, регулираща използването на лични данни в полицейския сектор.

Армения подписа и ратифицира Допълнителния протокол (ETS № 181), който влезе в сила през септември 2012 г. Освен това през октомври 2019 г. тя подписа „Конвенция 108+“, а през януари 2022 г. я ратифицира.

Арменските власти възнамеряват да приемат законодателни изменения, за да гарантират, че националната рамка за защита на личните данни е хармонизирана с най-актуалните европейски стандарти и международните най-добри практики, включително тези, произтичащи от Конвенция 108+ на Съвета на Европа, протоколите към нея и съответните инструменти на Съвета на Европа, приложими в сектора на правоприлагането.

ØСъздаване на независим надзорен орган за защита на личните данни, на който са възложени съответните правомощия и задължения.

Настоящият арменски национален орган за защита на личните данни — Агенцията за защита на личните данни — функционира като самостоятелно подразделение в рамките на Министерството на правосъдието. Следователно не може да се счита, че тя отговаря на изискванията и стандартите, свързани с независимостта на надзорния орган за защита на данните.

В посочения по-горе концептуален документ, одобрен от правителството през октомври 2025 г., се предвижда създаването на независим орган за защита на личните данни. Предвиденият модел е за колегиален орган, състоящ се от трима комисари, упълномощен да води производства и разследвания, да приема коригиращи мерки и да предоставя експертни консултации на публични институции и частни субекти.

Изискването за създаване на независим орган произтича от Конвенция № 108 на Съвета на Европа от 28 януари 1981 г. за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни и Конвенция 108+, но също така и от поетите от Армения ангажименти, по-специално в контекста на споразумението, подписано през април 2024 г. между ЕС и Армения относно сътрудничеството между Евроюст и арменските органи, компетентни в областта на съдебното сътрудничество. Тези ангажименти изискват Армения да създаде независим орган за защита на личните данни, който да разполага с гарантирана независимост, достатъчни ресурси и ефективни правомощия.

Правомощията на новия орган за защита на личните данни трябва да бъдат ясно разграничени от тези на Агенцията за информационни системи, която понастоящем отговаря за управлението на държавните информационни системи и която се планира да бъде преобразувана в нов орган, отговарящ за киберсигурността и управлението на данните.

Във връзка с гореизложеното на по-късен етап следва да се извърши цялостна оценка на рамката за защита на личните данни в Армения, след приемането и прилагането на планираните законодателни промени и създаването на новия орган за защита на данните.

Въз основа на констатациите по-горе се препоръчва, по отношение на критериите от тематична област 3, свързани с обществения ред и сигурността (първа фаза), арменските органи да:

Предотвратяване и борба с организираната престъпност

·приемат стратегията за превенция на престъпленията заедно със свързания с нея план за действие. Стратегията следва да обхваща както аспектите на превенцията, така и тези на репресивните мерки, включително оперативното сътрудничество между правоприлагащите органи, и да се насочва по-специално към организираната престъпност;

·продължат да развиват аналитичните способности в областта на тежката и организираната престъпност чрез въвеждането на модел на полицейски действия, основани на разузнаването, с цел създаване на надеждна и всеобхватна рамка за осведоменост за състоянието, като например национална оценка на заплахата от тежката и организираната престъпност (SOCTA);

·прилагат работното споразумение, сключено с Европол, включително чрез обмен на оперативна информация чрез SIENA;

·създадат междуинституционални оперативни работни групи, които редовно да определят, координират и изпълняват съвместни оперативни цели във всички области, засегнати от организираната престъпност;

·създадат и въведат в действие служба за отнемане на активи чрез ясни стандартни оперативни процедури, с ясно определени и достатъчни правомощия, както и навременен достъп до значима информация;

·укрепят капацитета за борба с киберпрестъпността, включително чрез целеви инвестиции в технически инструменти като ИТ инфраструктура и цифрова криминалистика;

·продължат да отговарят на рисковете, свързани с трансакциите с криптоактиви и използването на криптоактиви за извършване на финансови престъпления;

·отделят допълнителни ресурси за подкрепа на изпълнението на дейностите, предвидени в плана за действие към стратегическия план за периода 2025—2027 г. за борба с немедицинската употреба и незаконния трафик на упойващи вещества и психотропни вещества.

Борба с корупцията

·приемат нова национална стратегия за борба с корупцията, в която да се третират приоритетно секторите, които са най-уязвими към корупция, чрез въвеждането на надеждна рамка за оценка на риска;

·прилагат измененията в Закона за Комисията за предотвратяване на корупцията и да въведат националната методика за идентифициране на рисковете от корупция, като по този начин се създаде възможност за въвеждането на целенасочени, основани на риска антикорупционни мерки във всички публични институции и съответните субекти от частния сектор;

·предоставят на Комисията за предотвратяване на корупцията достатъчни финансови, човешки и технически ресурси и да подсилят прилагането на нейните становища относно почтеността;

·модернизират системата за деклариране на имущественото състояние чрез въвеждането на автоматизирани функции, позволяващи системни кръстосани проверки спрямо съответните държавни и финансови бази данни.

·консолидират секторните кодекси за поведение;

·повишат осведомеността относно почтеността в публичния сектор, включително чрез систематично информиране и обучение относно механизмите за подаване на сигнали за нередности;

·увеличат капацитетите на Службата на защитника на правата на човека, за да може тя да изпълнява правомощията си за спазване на задълженията по отношение на защитата на лицата, сигнализиращи за нередности;

·осигурят ефективното прилагане на новия Закон за полицейската почтеност и дисциплина и свързаното с него вторично законодателство;

·укрепят оперативния капацитет на новосъздадения отдел за вътрешна сигурност и борба с корупцията към Министерството на вътрешните работи;

·засилят стратегическата координация и обмена на разузнавателна информация между правоприлагащите органи, включително чрез изготвянето, под координацията на Антикорупционния комитет, на ясна оперативна стратегия за борба с корупцията на високо равнище.

Защита на личните данни

·създадат и въведат в действие надеждна рамка за защита на данните и да учредят независим, напълно функциониращ национален орган за защита на данните с ясни правни правомощия, автономно управление и достатъчни човешки, технически и финансови ресурси, в съответствие с европейските и международните стандарти, включително Общия регламент за защита на данните на ЕС, Директивата относно защитата на данните в областта на правоприлагането, Конвенция 108+ и съответните международни насоки;

·осигурят ясно разграничаване на правомощията и отговорностите между бъдещия орган за защита на данните и Агенцията за информационни системи, която се планира да отговаря за киберсигурността и управлението на данните в близко бъдеще.

7.Тематична област 4: Външни отношения и основни права

7.1Свобода на движение в рамките на Република Армения

ØУсъвършенстване и консолидиране на правната рамка, регулираща регистрацията на чуждестранни граждани и лица без гражданство, пребиваващи законно на територията на Република Армения.

С преработения Закон за държавния регистър на населението, приет през юли 2025 г., ще се модернизира и уеднакви регистърът на населението на Армения и неговата правна рамка. Със закона се въвежда единен, централизиран и цифров Държавен регистър на населението, обхващащ всички лица, пребиваващи законно в Армения, включително чужденци, лица без гражданство, бежанци и търсещи убежище (вж. раздел 3 по-горе). Чужденците и лицата без гражданство ще се ползват със същите права и ще имат същите задължения като арменските граждани по отношение на регистъра на населението, като ще им бъдат присвоявани номера за ползване на обществени услуги по същия начин, както на арменските граждани. Планира се новият електронен регистър да започне да функционира на 1 януари 2027 г.

7.2Условия и процедури за издаването на документи за пътуване и за самоличност

ØКонсолидиране на правната и институционалните рамки, гарантиращи създаването на ефективна и напълно функционираща система за издаване на документи за пътуване и за самоличност без каквато и да е дискриминация, включително по отношение на жените, децата, лицата с увреждания, разселените лица, лицата, принадлежащи към малцинства, или лицата в уязвимо положение.

Новият единен Закон за документите за самоличност, който към момента е в процес на завършване, е изготвен в съответствие с принципа за недопускане на дискриминация. Със закона ще се установи последователна и приобщаваща правна рамка, регулираща издаването и използването на всички документи за самоличност в Армения, считано от есента на 2026 г. (вж. раздел 4 по-горе). Тези документи ще отговарят изцяло на стандартите на ИКАО.

Новите централни служби за издаване на документи за самоличност, които се планира да бъдат напълно обновени, са проектирани така, че да бъдат напълно достъпни за хора с увреждания. Въпреки това, много от децентрализираните офиси понастоящем са недостъпни за хора с увреждания. Освен това, настоящите процедури възпрепятстват пълния достъп до услугите, свързани с гражданското състояние и документите, за лицата с психосоциални или интелектуални увреждания, което създава риск от изключване на уязвимите и маргинализирани лица от ефективния достъп до документи за самоличност.

7.3Права на гражданите, включително защита на малцинствата

ØПриемане на всеобхватно антидискриминационно законодателство съгласно препоръките на органите за мониторинг на ООН и на Съвета на Европа, с цел насърчаване на равенството и осигуряване на ефективна защита срещу дискриминацията, включително създаване на специален орган по въпросите на равенството.

Правителството на Армения подготвя законопроект за предотвратяване на дискриминацията и защита срещу нея. Според информация, получена от арменските органи, той има за цел да се предотвратява дискриминацията и да се гарантира еднакво отношение и равни възможности при упражняването на права, свободи и задължения за всички лица, както и да се предотвратява дискриминацията в съответствие с международните стандарти. В него ще бъде дадено определение на дискриминацията и нейните различни форми и ще бъде изложен списък на защитените характеристики.

Съгласно предвидената институционална рамка, защитникът на правата на човека в Армения ще поеме функциите на органа по въпросите на равенството. Правомощията му ще включват наблюдение на спазването на антидискриминационното законодателство и насърчаване на еднакво отношение, предотвратяване на нарушенията на правото да не бъдеш подлаган на дискриминация, както и защита на правата на жертвите на дискриминация.

ØПодписване, ратифициране и транспониране в националното законодателство на съответните правни документи на ООН и на Съвета на Европа, които насърчават равенството и се отнасят до борбата с дискриминацията, като се отчитат разпоредбите на Конвенцията на ООН „За статута на лицата без гражданство“ и постоянните препоръки на Съвета на Европа относно Европейската харта за регионалните или малцинствените езици. Консолидиране на политиките с цел осигуряване на социално-икономическата интеграция на разселените лица.

Армения е пълноправен член на Конвенцията на ООН за бежанците от 1951 г. и Протокола към нея от 1967 г., на Конвенцията за статута на лицата без гражданство от 1954 г. и на Конвенцията за намаляване на случаите на лица без гражданство от 1961 г. Тези инструменти задължават Армения по закон да гарантира права като достъп до работа, жилище, образование, социално подпомагане и документи за самоличност за разселените лица и лицата без гражданство. Към момента се завършва работата по проекта на Закона за лицата без гражданство. В него се урежда процедурата за установяване на статута на лице без гражданство в Армения, регулират се процедурите по експулсиране и се уреждат въпросите, свързани с документацията, в съответствие с международните договори, ратифицирани от Армения. Законопроектът гарантира правата, свободите и задълженията на лицата без гражданство в съответствие с конвенциите на Организацията на обединените нации. В цялата процедура, предвидена в проекта, изрично се зачитат принципите за висшите интереси на детето, недискриминацията, зачитането на основните права и спазването на международните стандарти.

Правителството на Армения е изготвило проект на Закон за националните малцинства, който предстои да бъде приет от парламента. Целта му е да се гарантира защитата на правата на националните малцинства и да се насърчава тяхната интеграция в съответствие с международните стандарти. Целта на законопроекта е да се приведе арменското законодателство в съответствие с Рамковата конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства и с Европейската харта за регионалните или малцинствените езици. В съответствие с препоръките, съдържащи се в съвместното становище на Съвета на Европа и Венецианската комисия от 2024 г., проектът беше подложен на обширни обществени консултации. Законопроектът гарантира правата на националните малцинства да съхраняват и развиват своите традиции, език и култура. В него се подчертава значението на междукултурния диалог и свободното използване на езиците на малцинствата в държавното образование. В него също така са определени отговорностите на държавните и местните органи на самоуправление по отношение на националните малцинства, включително задълженията за съдействие за тяхното участие в процесите на вземане на решения.

Армения е подписала, но все още не е ратифицирала Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие. Държавата отбеляза напредък в привеждането на националното си законодателство и политики в съответствие с изискванията на конвенцията.

Правната и институционалната рамка за закрила на детето в Армения постепенно се подобрява. Със Закона за правата на детето и системата за закрила на детето, приет през октомври 2025 г., се въвеждат правни определения за малтретиране, тормоз, експлоатация и неглижиране на деца и той има за цел да се създаде цялостна рамка за защита на правата на децата. Успоредно с това с проекта за програма за защита на правата на детето за периода 2024—2029 г. (който все още очаква одобрение от правителството) и стратегията за демографското развитие за периода 2024—2040 г. (одобрена през октомври 2024 г.) се разширява обхватът на политиките за защита на децата, като се обхващат всички деца, а не само децата в уязвимо положение както при по-ранния, по-ограничен подход. В предложените реформи се поставя приоритет върху грижите в семейна среда и приемните семейства пред настаняването в институции, признават се за жертви децата, станали свидетели на домашно насилие, и се засилва защитата на трудовите права на децата.

Защитата срещу сексуалната експлоатация и насилие срещу деца беше допълнително засилена след ратифицирането от Армения през 2020 г. на Конвенцията на Съвета на Европа за закрила на децата от сексуална експлоатация и сексуално насилие. С тази мярка бе създадено по-ясно правно основание за борба със сексуалната експлоатация и насилието срещу деца. За да се постигне по-нататъшен напредък, е необходимо да се приеме стратегия за превенция и борба с малтретирането и сексуалната експлоатация на деца, както и да се създадат достъпни, поверителни и подходящи за деца механизми за съобщаване, чрез които децата да могат безопасно да сигнализират за насилие и злоупотреби.

След първоначалната спешна помощ властите положиха значителни усилия за дългосрочната интеграция на над 115 000 изселени арменци от Карабах. На разселените лица е предоставен статут на временна закрила и те се ползват от държавни програми за подпомагане. Тези програми включват парична помощ, безвъзмездни средства за наем и комунални услуги, подкрепа за закупуване на жилище, както и безплатен достъп до образование, здравеопазване и социални услуги. С програмата за наем и комунални услуги беше осигурено всеобщо покритие за всички разселени арменци от Карабах до юни 2025 г., след което тя беше заменена с целева помощ. Над 16 000 изселени деца са записани в арменски училища. Властите насърчават също придобиването на арменско гражданство чрез осведомителни кампании и ускорени процедури за получаване на гражданство за арменците от Карабах. Въпреки тези усилия дългосрочната интеграция на засегнатото население остава сериозно предизвикателство.

ØСъздаване на справедливи и прозрачни условия за придобиване на арменско гражданство, с което ще се отговори също и на предизвикателствата, свързани със съдействието за натурализацията и двойното гражданство в Армения, и ще се намали рискът от злоупотреби с евентуален бъдещ безвизов режим на пътуване. Въздържане от разработване на програма за гражданство срещу инвестиции.

С последните промени в Закона за гражданството, които влязоха в сила на 1 януари 2026 г., се прехвърлиха в електронен формат някои етапи от процедурата за придобиване на гражданство, като критериите за допустимост останаха непроменени. Правителството на Армения планира да приеме стратегия за миграцията и гражданството през тази година.

Настоящите условия за придобиване на арменско гражданство се основават на степента на интеграция на кандидата в арменското общество и включват изисквания, свързани с пребиваването, владеенето на езика и общите познания. Тези условия не важат за лица от арменски произход, които се ползват с опростена процедура за натурализация.

Съгласно действащия Закон за гражданството, изключения от изискването за тригодишен престой се прилагат за лица от арменски етнически произход, съпрузи на арменски граждани, както и родители или деца на арменски граждани. Гражданство може да се предоставя и колективно в случаи на репатриране или масово завръщане. Макар че първоначално законът забраняваше двойното гражданство, с последващи изменения се въведе ограничено признаване на двойното гражданство, по-специално за арменците, живеещи в чужбина.

Настоящата законодателна рамка включва ясно определени критерии за допустимост за натурализация, възможност за правна защита при отхвърлени молби, както и гаранции за лицата без гражданство и правата на децата. Въпреки това законът предоставя прекалено широки дискреционни правомощия в извънредни случаи, не осигурява процедурна прозрачност и съдържа неясноти по отношение на двойното гражданство, произтичащи от несъответствия между по-стари законови разпоредби и по-новата практика.

Арменските власти също така преразглеждат правните разпоредби за получаване на разрешение за пребиваване в замяна на инвестиции. Действащата правна уредба предвижда издаването на специално разрешение за пребиваване със срок от десет години на лица от арменски произход, както и на чужденци, които осъществяват икономическа или културна дейност в Армения. Армения не възнамерява да въведе програма за гражданство срещу инвестиции.

ØИзготвяне и приемане на национална стратегия и план за действие в областта на правата на човека, като се следват активно препоръките и стандартите, по-специално по отношение на равенството и борбата с дискриминацията, правата на малцинствата, защитата на личните данни, ефективния достъп до правосъдие и религиозната свобода, формулирани от органите на ООН, ОССЕ/БДИПЧ, Съвета на Европа и Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността, както и от други международни организации за защита на правата на човека.

Националната стратегия на Армения за защита на правата на човека и съпътстващият я план за действие за периода 2023—2025 г. изтекоха в края на миналата година. Стратегията и планът за действие обхващаха широк спектър от области, включително равенство и недискриминация, свобода на вероизповеданието, достъп до правосъдие, предотвратяване на изтезанията и правото на здраве. Те се основаваха до голяма степен на препоръките, издадени от международни организации като Съвета на ООН по правата на човека, Съвета на Европа и ОССЕ. Вместо да разработват нова самостоятелна стратегия за правата на човека, органите възнамеряват да включат тази област като един от стълбовете на по-обща национална стратегия за реформа в сектора на правосъдието, която трябва да бъде приета през втората половина на 2026 г.

През април 2025 г. Армения прие стратегия за прилагане на политика за равенство между половете за периода 2025—2028 г. Стратегията е в съответствие с международните стандарти, включително Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, Пекинската платформа за действие, Целите за устойчиво развитие и Истанбулската конвенция. Стратегията има за цел да гарантира равни права и възможности за жените и мъжете във всички сфери на обществения живот чрез основани на доказателства и участие подходи. През май 2025 г. Армения прие третия национален план за действие относно жените, мира и сигурността за периода 2025—2027 г., изготвен в съответствие с Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН.

С цел подобряване на достъпа до правосъдие арменските органи приеха поредица от мерки, насочени към намаляване на натовареността на съдилищата. Тези мерки включват законодателни промени, които позволяват прехвърлянето на определени дела към адвокати или медиатори, както и увеличаване както на броя на съдиите, така и на съдийските заплати, с цел ускоряване на разглеждането на делата. В рамките на съдебната и правната реформа бе въведена единна електронна правосъдна система, което доведе до значително намаляване на натрупаните граждански дела. Арменският център за арбитраж и медиация, създаден през 2023 г., насърчава механизмите за алтернативно разрешаване на спорове, като за определени категории дела в областта на семейното право е въведена задължителна медиация.

Въпреки че алтернативните мерки се прилагат по-често, широкото използване на предварителното задържане продължава да буди тревога. Към октомври 2025 г. 50,8 % от лицата в места за лишаване от свобода са били в предварително задържане. Това е и една от основните причини за пренаселеността в местата за лишаване от свобода. В съответствие с решение на Конституционния съд съдилищата вече са длъжни след изтичането на определен срок да оценяват усилията, положени от разследващите органи, за да се предотврати необосновано удължаване на предварителното задържане. В наказателните производства е засилена ролята на психолозите, а участието им вече е задължително в дела, свързани с непълнолетни или лица с увреждания. Записването на разпитите на видео вече също е задължително, като това се подпомага от използването на камери, носени на тялото, от страна на следователите.

През май 2025 г. Армения премина през четвъртия си цикъл на Всеобщия периодичен преглед. Правителството подкрепи по-голямата част от получените 265 препоръки, като отбеляза (т.е. не подкрепи) 16 препоръки. Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността в доклада си от 2023 г. препоръча на органите в Армения да предприемат мерки в редица области, включително да подкрепят дейности за повишаване на осведомеността, в сътрудничество със защитника на правата на човека и съответните представители на гражданското общество, относно значението на многообразието и толерантността в обществото, с цел предотвратяване и борба с речта на омразата, насилието, мотивирано от омраза, и всички форми на дискриминация.

Въз основа на констатациите по-горе се препоръчва, по отношение на критериите от тематична област 4, свързани с външните отношения и основните права (първа фаза), арменските власти да:

·гарантират, че лицата с физически, психосоциални или интелектуални увреждания имат пълен достъп до системата за издаване на документи за пътуване и самоличност;

·приемат Закона за предотвратяване на дискриминацията и защита от нея в съответствие с международните и европейските стандарти, както и с препоръките на Съвета на Европа;

·предоставят на бъдещия орган по въпросите на равенството, който ще бъде създаден съгласно антидискриминационното законодателство, достатъчни и устойчиви финансови и човешки ресурси за изпълнение на правомощията му, включително за функции, свързани с разследване, мониторинг и съдебни спорове;

·приемат Закона за националните малцинства, гарантиращ правата на националните малцинства да съхраняват и развиват своите традиции, езици и култура, като се обърне специално внимание както на свободното използване на езиците на малцинствата в държавното образование, така и на пълноценното участие на представителите на националните малцинства в процесите на вземане на решения на национално и местно равнище;

·приведат законодателната рамка на Армения в пълно съответствие с разпоредбите на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие и осигурят приемането и прилагането на необходимите правни, институционални и политически мерки, включително механизми за защита на жертвите, изграждане на капацитет за съответните специалисти и устойчиви инициативи за повишаване на информираността;

·прилагат Закона за правата на детето и системата за закрила на детето, приет през октомври 2025 г., и да приемат всеобхватната програма за защита на правата на детето за периода 2024—2029 г., като гарантират, че всички деца, включително децата с увреждания и децата, настанени в алтернативни форми на грижа, са защитени от всички форми на насилие, в това число трафик, в съответствие с международните стандарти, сред които Хагската конвенция за закрила на децата от 1996 г.;

·изготвят всеобхватна стратегия за предотвратяване и борба със сексуалното насилие и експлоатация на деца в съответствие с Конвенцията на Съвета на Европа за закрила на децата от сексуална експлоатация и сексуално насилие, като гарантират наличието на подходящи за възрастта, достъпни, поверителни и съобразени с интересите на децата механизми за достъп до правосъдие и за подаване на сигнали, както и подкрепа за децата жертви и свидетели;

·внесат изменение в Закона за гражданството, за да се разрешат нерешените въпроси, свързани с натурализацията и двойното гражданство на лицата от арменски произход, като се гарантират ясни предпазни мерки за предотвратяване на евентуални злоупотреби в контекста на бъдещ безвизов режим на пътуване в ЕС;

·се въздържат от въвеждането на програма за гражданство срещу инвестиции и да гарантират, че всяка програма за пребиваване чрез инвестиции не представлява необоснован път към получаване на гражданство;

·проведат цялостна оценка на въздействието от изпълнението на стратегията за защита на правата на човека за периода 2023—2025 г., както и да изготвят и приемат следваща стратегия своевременно и по начин, който гарантира приобщаване.

8.Цялостна оценка и следващи стъпки

В съответствие с установената методика Комисията оцени изпълнението на плана за действие за либерализирането на визовия режим (ПДЛВР) от страна на Армения въз основа на информацията и съответните законодателни и политически документи, предоставени от арменските органи. Документалната оценка беше допълнена с оценка на място, проведена от службите на Комисията и Европейската служба за външна дейност с помощта на експерти от държавите — членки на ЕС, Frontex и делегацията на Съюза в Армения.

Комисията също така следи напредъка, постигнат от Армения, чрез Съвместния комитет за облекчаване на визовия режим между ЕС и Армения, Съвместния комитет за обратно приемане между ЕС и Армения, Подкомитета по правосъдие, свобода и сигурност между ЕС и Армения, както и чрез диалога по правата на човека. Във всички тези рамки се наблюдава високо равнище на диалог и сътрудничество между ЕС и Армения.

Въз основа на изложеното по-горе Комисията счита, че Армения е постигнала значителен напредък в изпълнението на критериите, свързани с първата фаза (законодателна и политическа рамка) на ПДЛВР, като се има предвид, че ПДЛВР беше официално предаден на арменските органи едва през ноември 2025 г. Първият набор от показатели по тематична област 1 (сигурност на документите, включително биометрични данни) и по тематична област 2 (управление на миграцията) вече са в напреднала фаза на изпълнение. Армения отбелязва добър напредък и в изпълнението на първия набор от критерии, свързани с останалите области на политиката, обхванати в тематична област 2 (интегрирано управление на границите, предоставяне на убежище), тематична област 3 (обществен ред и сигурност) и тематична област 4 (външни отношения и основни права) от ПДЛВР.

Резултатите от този първи доклад на Комисията за напредъка ще бъдат представени пред Европейския парламент и Съвета. Тези констатации също така ще бъдат представени и обсъдени от Комисията с арменските власти по време на следващата среща на висшите служители. Комисията ще продължи да подкрепя Армения при изпълнението на ПДЛВР, включително чрез целева техническа и финансова помощ в рамките на Плана за устойчивост и растеж за Армения, който е в процес на реализиране. Комисията ще наблюдава активно изпълнението на всички критерии в рамките на четирите тематични области на ПДЛВР с подкрепата на експерти от държавите — членки на ЕС. В близко бъдеще в Армения ще бъдат организирани допълнителни мисии за оценка от ЕС с цел да се прецени напредъкът, постигнат от арменските органи при изпълнението на всички критерии от първата фаза. Препоръките, включени в настоящия доклад, следва да послужат като ориентир на арменските органи при преодоляването на констатираните пропуски. Този мониторинг ще послужи като основа за предстоящите доклади на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно напредъка, постигнат от Армения при прилагането на ПДЛВР.