ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 29.1.2026

COM(2026) 42 final

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

Междинен преглед на Плана за действие за нулево замърсяване


„Осигуряване на чист въздух и чисти океани, сладководни басейни и почви“

1Въведение

Докладът „Околната среда на Европа през 2025 г.“ 1 съдържа научни доказателства, че изменението на климата и влошаването на състоянието на околната среда продължават да засягат конкурентоспособността, икономиката и устойчивостта на Европа. Наложително е да се ускори изпълнението на политиките и дългосрочните действия за постигане на устойчивост, които вече са договорени в рамките на Европейския зелен пакт. Тези действия са съобразени с приоритетите на Европейската комисия по отношение на иновациите, декарбонизацията и сигурността, заложени в компаса за конкурентоспособността и в Пакта за чиста промишленост.

Чистата околна среда е предпоставка за конкурентоспособна и устойчива икономика, която работи в полза на хората и планетата. Доказано е, че чистият въздух намалява броя на дните на отпуск по болест, които хората вземат от работа. Това също така намалява разходите за здравеопазване 2 . Чистите океани, морета и сладководни басейни са необходими за много стопански дейности, като например селското стопанство, рибарството и аквакултурата, преработката на храни и промишленото производство. Достъпът до безопасна питейна вода и канализация също е от съществено значение за общественото здраве и благополучие. Чистите и здрави почви са жизненоважни за устойчивото земеделие, оказват положително въздействие върху добивите и гарантират продоволствената сигурност и безопасност. Регулирането на използването на опасни химикали в продуктите намалява риска за здравето на човека и за околната среда, насърчава практики за управление на отпадъците в съответствие с йерархията за управление на отпадъците и спомага за конкурентоспособна и кръгова икономика, като дава възможност за иновативни чисти решения. Световният икономически форум определи замърсяването като един от десетте най-големи глобални риска през 2025 г. 3 .

Европа е начертала пътя за по-чиста околна среда. Планът за действие за нулево замърсяване от 2021 г. 4 , в който е заявена дългосрочната амбиция за нетоксична околна среда 5 , е основен стълб на програмата на ЕС за чиста и кръгова конкурентоспособност. Амбицията за 2050 г. е заложена и в приетите наскоро законодателни актове 6 , с които ще се осигури насока на екологичния преход. Ключови етапи са целите за 2030 г., използвани за измерване на напредъка в изпълнението на Плана за действие за нулево замърсяване 7 . Както в Стратегията за устойчивост в областта на химикалите 8 , така и в плана за действие бяха обявени конкретни мерки, чрез които ЕС да поеме по пътя към постигане на нулево замърсяване като допълнение към целите му в областта на климата и възстановяването на природата, като по този начин се отговори на тройната планетарна криза. Продължаването по зададения път към постигане на амбициозните цели в областта на околната среда е ключов елемент от програмата за стратегическа автономност на Европа във времена на геополитическа нестабилност.

Предприемането на трансформиращи действия вече започна и ще продължи през следващите години 9 . Комисията ясно заяви, че целите за нулево замърсяване са твърдо заложени в приоритетите за конкурентоспособна и устойчива Европа. Изпълнението на договореното законодателство ще бъде приоритет, като ще се обърне особено внимание на действията, с които улеснява неговото спазване от страна на държавите членки и дружествата 10 . Това ще бъде предпоставка за прехода към нулево замърсяване. Съгласно политическите насоки за периода 2024—2029 г. в рамките на няколко водещи политики, като Пакта за чиста промишленост, Компаса за конкурентоспособността, Стратегията за устойчивост на водните ресурси, Европейския пакт за океана, Визията за селското стопанство и храните и Плана за действие за химическата промишленост, както и Стратегията за биоикономиката 11 , се предвиждат допълнителни мерки за постигане на нулево замърсяване. Важни стратегически инициативи, като например предстоящият Акт за кръговата икономика, преразглеждането на Регламента относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), както и действията, свързани с програмата „Едно здраве“ (например превантивно здравеопазване), също ще бъдат от решаващо значение за преодоляване на някои от установените недостатъци.

Необходимо е да се укрепи неизползваният потенциал на иновациите за постигане на нулево замърсяване. През 2022 г. екологичната икономика на ЕС 12 продължи да расте по-осезаемо от общата икономика от гледна точка на заетостта и добавената стойност 13 . Чрез подкрепа на екологичните отрасли, преквалификация на работната сила, преосмисляне на моделите на стопанска дейност и намаляване на административната тежест, особено за малките и средните предприятия и микропредприятията, обществата могат да постигнат устойчиво благоденствие и конкурентоспособност. През последните няколко години финансирането по програмите „Хоризонт Европа“ и LIFE спомогна за разработването на революционни решения. Това доведе до множество успешни примери, включително посочените в настоящия документ. Екоиновациите са силно развити в ЕС. Те трябва да бъдат използвани още по-активно в търговски приложения в ЕС, за да се подкрепи високотехнологичната конкурентоспособност на екологичната икономика на ЕС.

По-строгата нормативна уредба за околната среда също стимулира предприятията във внедряването на иновации. Законодателството на ЕС в областта на околната среда може да подкрепи внедряването на екологосъобразни и чисти иновативни решения. Екологосъобразните и чисти иновации могат да стимулират производителността и да създадат нови пазари 14 . ОИСР подчертава, че екологичните сектори създават нови вериги на стойност и нови решения, които водят до по-голяма ефективност и икономии. На Световния икономически форум беше изразено становището, че водещите държави в областта на екологосъобразните технологии могат да имат значително преимущество на нововъзникващите пазари. Също така беше посочено, че 80 % от дружествата в световен мащаб вече интегрират устойчивостта в стратегиите си за иновации 15 . Наскоро ОИСР потвърди, че дори и умерените подобрения на качеството на въздуха могат да доведат до повишаване на производителността 16 .

Инвестициите са от съществено значение за мобилизирането на потенциала за иновации. Понастоящем потенциалният недостиг на инвестиции за изпълнение на законодателството на ЕС в областта на околната среда възлиза на 58 милиарда евро годишно (0,4 % от БВП на ЕС) 17 . Новата многогодишна финансова рамка предлага нови възможности за осигуряване на първоначално публично финансиране. Необходими са също така частни инвестиции, за чието мобилизиране могат да помогнат публично-частни инициативи. Възвръщаемостта на инвестициите за борба със замърсяването е много по-висока от разходите. При борбата със замърсяването на въздуха тя се оценява на 700 % благодарение на по-ниските разходи за здравеопазване, намалените загуби на добиви вследствие на озоновото замърсяване, по-малкия брой отсъствия от работа поради болест и повишената производителност на труда 18 .

Все повече предприятия, градове и региони поемат водеща роля. Те показват, че екологичният преход, включително преходът към нулево замърсяване, е възможен и носи осезаеми предимства. Настоящият доклад има за цел да се представят някои от водещите примери, без претенции за изчерпателност.

Сега е време да се направи преглед на постигнатия напредък и да се очертаят следващите стъпки. В настоящия доклад е представен междинен преглед на плана за действие, обявен през 2021 г. 19 . Той се основава на заключенията от последния доклад на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) — „Околната среда на Европа — 2025 г.“ 20 , при чието изготвяне са използвани данни от втория доклад за мониторинг и перспективи за нулево замърсяване от 2025 г. 21 .

2Напредък към постигането на чиста  околна среда (от 2021 г. насам)

Напредъкът в постигането на целите за нулево замърсяване е окуражителен, макар и с противоречиви резултати. При последната оценка беше установено, че замърсяването на въздуха 22 , употребата на пестициди и рискът от тях, продажбите на антимикробни средства и замърсяването на моретата с пластмаса (наблюдавано чрез отпадъците по плажовете) 23 са намалели значително. По отношение на шумовото замърсяване 24 , замърсяването на водите с хранителни вещества, както и замърсяването с отпадъци, тенденциите са стабилни; според оценките обаче замърсяването с пластмасови микрочастици през последните години се е увеличило. Ограниченият напредък или липсата на такъв в някои области може да се обясни отчасти със закъснението между прилагането на новите мерки и проявяването на последиците от тях 25 , както и с ограниченията в данните.

Правната рамка за нулево замърсяване в голяма степен вече е установена. През последните шест години правилата на ЕС бяха преразгледани, за да се повиши равнището на амбиция за постигане на визията за 2050 г. и на целите за 2030 г. В някои области обхватът на законодателството на ЕС беше разширен, за да бъдат включени повече замърсяващи дейности. Бяха договорени и мерки за възстановяване на природата. Необходими са усилия от страна на Комисията и държавите членки за наблюдение на разрешенията и издаване на актуализирани разрешения (например за емисии във въздуха, водата и от промишлеността), за да могат да бъдат постигнати окуражаващи резултати по места 26 . След като произтичащите мерки бъдат приложени, замърсяването ще бъде предотвратено или ограничено.

Подкрепящите и подготвителните действия положиха основите за бъдещето 27 . Например оценката на Рамковата директива за морска стратегия доведе до обявяването на предстоящото ѝ преразглеждане 28 като ключов компонент от прилагането на Европейския пакт за океана. В други оценки, например на водите за къпане, емисиите във въздуха и утайките от пречистване на отпадъчни води, бяха установени области, в които е необходимо по-добро изпълнение на законодателството 29 . В придружаващия документ относно качеството на въздуха в сградите са посочени няколко норми на ЕС, които могат да помогнат на държавите членки да внесат подобрения, съобразени с конкретните им нужди 30 . Благодарение на деветте водещи инициативи в плана за действие също бе постигнат успех в по-голяма или по-малка степен за интегрирането на нулевото замърсяване в други области на политиката 31 .

Някои мерки за нулево замърсяване все още не са приложени. Важни законодателни предложения, като например тези относно замърсителите на водата 32 , здравата почва 33 и „Едно вещество — една оценка“ 34 , току-що влязоха в сила или предстои да влязат в сила след дълги преговори. Няколко оценки, по-специално проверката на принципа „замърсителят плаща“ и оценката на Директивата относно екологичната отговорност, все още не са завършени. Други текущи оценки са свързани с пластмасовите продукти за еднократна употреба и нитратите. Действията, с които на земеделските стопани се оказва помощ, така че да се намалят замърсяващите практики за управление на хранителните вещества 35 , бяха забавени поради отлагането на Плана за действие за интегрирано управление на хранителните вещества. Междувременно някои съответни действия бяха включени в Европейската стратегия за устойчивост на водните ресурси 36 . Предложението за регламент относно устойчивата употреба на продукти за растителна защита беше оттеглено от Комисията, тъй като липсваше политическа подкрепа от страна на съзаконодателите.

ЕС издигна визията си за нулево замърсяване на по-високо равнище. Разработването на мониторинга и перспективите за нулево замърсяване и представянето на два доклада за оценка 37 междувременно осигуриха цялостен, всеобхватен и насочен към бъдещето преглед на всички видове замърсяване и тяхното въздействие върху здравето на човека и биологичното разнообразие. Тази дейност се основава на обширни тематични изследвания, като моделиране за обзора на мерките за чистота на въздуха 38 , с което се оценяват последиците от намаляването на емисиите на замърсители на въздуха по отношение на тяхното въздействие, разходите и ползите за обществото, или новата рамка на ЕС за показатели за химикали 39 , в която се разглеждат причините и въздействието на химическото замърсяване. 

Продължават да съществуват пропуски в знанията и данните. Някои от показателите за наблюдение на напредъка в постигането на целите за нулево замърсяване са недостатъчни, за да се отрази намаляването на замърсяването във водите или почвите (например по отношение на употребата на пестициди и антимикробни средства) или липсват редовни потоци от данни за тяхната оценка (например за загубите на хранителни вещества и пластмасовите микрочастици). В някои случаи данните се предоставят със закъснение, в тях има пропуски или качеството им е недостатъчно. Други пропуски са свързани с достъпността на данни относно наличието на вещества, пораждащи безпокойство, както в продуктите, така и в потоците от отпадъци. По-доброто използване на цифровизацията и по-новите техники за мониторинг, включително наблюдение на Земята от спътник и мониторинг в реално време (онлайн) с помощта на подходящи датчици, може да помогне за преодоляването на тези предизвикателства. Съществува особена празнина в знанията относно въздействието на определени замърсители върху здравето и биологичното разнообразие, а именно пластмасовите микрочастици, антропогенния шум и светлинното замърсяване. Наред с това съществува недостиг на познания относно последиците за здравето при експозиция на хора на различни замърсители, включително т.нар. „коктейлен ефект“, който се проявява при едновременно излагане на няколко химикала. В рамките на стратегиите на ЕС за устойчивост на водните ресурси и за научни изследвания и иновации в областта на океаните ще бъде извършена оценка на оставащите пропуски в знанията за устойчивостта на водните ресурси и защитата на океаните, като се определят съответните приоритети, включително за постигане на нулево замърсяване.

3Перспективи за чиста околна среда до 2030 г. и след това

Напредъкът в постигането на целите за 2030 г. ще зависи до голяма степен от усилията за изпълнение на законодателството на национално равнище. Въпреки че според прогнозите пълното осъществяване на всички цели до 2030 г. е малко вероятно, все пак може да бъде постигнат значителен напредък, ако националните, регионалните и местните участници изпълняват договорените законодателни актове и политики своевременно и с високо равнище на амбиция. Така например по отношение на шума от транспорта (целта е до 2030 г. да се намали с 30 % делът на хората, които са хронично засегнати от транспорта) при положителен сценарий с допълнителни мерки би могло да се постигне намаление с до 23 %. По отношение на отлагането на азот в атмосферата (целта е намаление с 25 % до 2030 г.) също се прогнозира намаление с 19 %, ако държавите членки изпълнят своевременно текущите си ангажименти за намаляване на емисиите. Ако държавите членки предприемат допълнителни технически мерки, това намаление може да бъде увеличено до 31 % 40 . Прогнозите до 2030 г. с отпечатъка на потреблението също показват, че ЕС има потенциал да намали въздействието в няколко екологични измерения 41 . Тези примери показват, че подобен напредък може да бъде постигнат и при други цели.

Много градове и региони предприемат решителни стъпки. Зелените градски и регионални инициативи на ЕС привличат все повече граждани и лица, вземащи решения, на местно и регионално равнище. До 2030 г. 112 града в ЕС и в 8 съседни държави искат да постигнат неутралност по отношение на въглеродните емисии в рамките на мисията на ЕС за интелигентни и неутрални по отношение на климата градове. Знакът „Мисия на ЕС“ е присъден на 103 града. Тези градове са представили своите договори за неутрални по отношение на климата градове, в които са очертани конкретни цели за намаляване на замърсяването на въздуха и водата и шумовото замърсяване със значителни съпътстващи ползи за намаляване на замърсяването. В рамките на Споразумението за зелен град 123 града са поели ангажимент да намалят своя отпечатък върху околната среда до 2030 г., като предприемат мерки за подобряване на качеството на въздуха, шума и водата, съчетани с управление на отпадъците, кръгова икономика и екологизиране на градската среда. От 2010 г. Европейската комисия отличава най-добре представящите се и най-отдадени градове с наградите „Европейска зелена столица“ и „Зелено листо“.

Някои предизвикателства, свързани със замърсяването, налагат допълнителни действия от страна на ЕС. В Европейската стратегия за устойчивост на водните ресурси 42 и Визията за селското стопанство и храните 43  замърсяването с хранителни вещества е определено като продължаващ приоритетен проблем и са обявени няколко мерки за справяне с него. В рамките на оценката на Директивата за националните задължения за намаляване на емисиите 44 и текущата оценка на Директивата за нитратите се анализира дали тези ключови инструменти за намаляване на замърсяването с хранителни вещества са все още годни за целта. Изпълнението на националните стратегически планове по ОСП също ще продължи да подкрепя намаляването на замърсяването с хранителни вещества и други замърсители. По отношение на аквакултурата намаляването на замърсяването с хранителни вещества (и на други видове замърсяване) се насърчава чрез стратегическите насоки за сектора на аквакултурата в ЕС 45 . По отношение на емисиите от животновъдството Комисията работи по всеобхватна стратегия, която ще обхване всички аспекти на този сектор, включително неговата устойчивост по отношение на околната среда и климата. Докладът на Комисията в съответствие с член 73 от Директивата относно емисиите от промишлеността ще бъде представен до 31 декември 2026 г. И накрая, Комисията ще продължи да подкрепя земеделските стопани и други бенефициери в приоритетните области, свързани с околната среда и климата. Тя също така ще подготви набор от инструменти за подпомагане на държавите членки в действията им за намаляване на замърсяването с хранителни вещества, включително подкрепа за земеделските стопани за екстензификация на системите за отглеждане на добитък или за диверсификация към други селскостопански дейности 46 . Премахването на пестицидите и техните метаболити от подпочвените води и питейната вода става все по-трудно, особено в селските райони поради наличието на селскостопански дейности в близост до водосборните басейни. Освен осигуряването на съответствие с наскоро преразгледаните стандарти за качеството на подпочвените води, повърхностните води и питейната вода, изпълнението на преработената Директива за питейната вода изисква от държавите членки да гарантират, че най-късно до юли 2027 г. ще бъде извършена оценка на риска за водосборните басейни на точките на водочерпене и ще бъде въведено подходящо управление на риска.

На замърсяването на океаните ще бъде отделено специално внимание чрез междусекторен подход. Замърсяването на въздуха, сладководните басейни и почвите достига до моретата и океаните, както показва широкоразпространеният проблем с морските отпадъци. Въз основа на подхода „от извора до морето“ 48 , заложен в Европейската стратегия за устойчивост на водните ресурси и Европейския пакт за океаните, преразглеждането на Рамковата директива за морска стратегия заедно с предложението за законодателен акт за океаните ще включва преглед на правната рамка с оглед на нейното опростяване и повишаване на ефективността ѝ, насочено към постигането — наред с другото— на чиста и здрава морска среда. Този процес на преразглеждане ще се ръководи от целите за нулево замърсяване до 2030 г. и от общата визия за 2050 г., които допълват целите за неутралност по отношение на климата и биологично разнообразие. Държавите членки трябва да положат повече усилия за наблюдение и осигуряване на качеството на районите, в които се извършва риболов и отглеждане на черупкови организми, тъй като замърсяването на водите води до значителни загуби за този сектор.

По отношение на замърсяването с пластмаси и отпадъци няколко преразгледани акта на ЕС в областта на отпадъците ще допринесат за нулево замърсяване (например новият Регламент за екопроектирането на устойчиви продукти, преразгледаната Рамкова директива за отпадъците, новият Регламент за превозите на отпадъци, Директивата относно пластмасите за еднократна употреба, новият Регламент за опаковките и отпадъците от опаковки, както и новият Регламент за пластмасовите гранули). В допълнение към тези действия Комисията публикува Стратегията за биоикономиката 49 и работи по Акта за кръговата икономика, който ще подкрепи основните стълбове на Компаса за конкурентоспособността.

По отношение на шумовото замърсяване се предприемат действия 50 за подобряване на техническото състояние на автомобилния парк в ЕС с цел да се реши и проблемът с шума от тези видове транспорт. Що се отнася до железопътния транспорт, въвеждането на тихи товарни вагони, които да се експлоатират само по „по-тихи маршрути“ 51 , е важна стъпка към намаляване на шума в този сектор. Очакват се бъдещи изменения на този регламент до 2029 г. Комисията също така ще извърши оценка на възможността за въвеждане на цели и ограничения на ЕС за намаляване на шума в Директивата относно шума в околната среда в съответствие с препоръките на Европейската сметна палата 52 .

Политиката в областта на околната среда и здравеопазването са тясно свързани — прилагане на принципа „Едно здраве“ на практика. Околната среда и климатът са от решаващо значение в подхода „Едно здраве“, тъй като оказват влияние върху здравните резултати и възникването и разпространението на заболявания при животните и хората. Комисията ще продължи да поставя специален акцент върху превантивното здравеопазване, като използва успехите на Плана за действие за борба с рака и новия План на ЕС за сърдечносъдово здраве. Тя също така полага все по-големи усилия за въвеждане на управление съгласно подхода „Едно здраве“ 53 и осигуряването на гаранции, че екологичните съображения ще бъдат включени в инициативите на ЕС, насочени към предотвратяване на незаразните болести 54 .

Все по-голямо безпокойство будят смесите от замърсители, включително новопоявилите се замърсители като ендокринни нарушители и фармацевтични продукти. Биомониторингът на населението показва примери за въздействието на множество химикали върху здравето на човека 55 , като според някои доклади последиците от експозицията на определени химикали могат да доведат до значителни разходи за здравеопазване 56 . В същото време тези данни показват, че ефективното регулиране намалява експозицията и може да доведе до измерими подобрения в кратки срокове. Някои опасни химикали оказват влияние и върху биологичното разнообразие на дивата природа 57 . От 2019 г. със стратегическия подход за фармацевтичните продукти в околната среда 58 беше въведен по-цялостен подход за решаване на проблема с наличието на фармацевтични продукти в околната среда. Мерките за предотвратяване на емисиите на опасни химикали нагоре по веригата могат да допринесат за намаляване на разходите за възстановяване, например за пречистване на водата.

Наследеното замърсяване и замърсяването с устойчиви химикали — подценяваният проблем. Въпреки нарастващата информираност за рисковете и високите концентрации в околната среда на перфлуороалкилирани и полифлуороалкилирани съединения (PFAS) 59 пълният мащаб и сериозните последствия от широко разпространеното замърсяване с PFAS и други устойчиви химикали започват тепърва да се осъзнават. По-специално широко разпространеното наличие на трифлуороацетат (TFA) 60  — често срещан продукт на разграждането на някои PFAS, все още не е достатъчно обхванато в доклада за мониторинг и перспективи за нулево замърсяване. За изясняването на мащаба и степента на проблема в целия ЕС ще допринесат обаче последните решения относно замърсителите на водата 61 , ограниченията върху използването на PFAS в противопожарната пяна 62 и предстоящата работа в областта на химикалите (включително работата по т.нар. „универсално ограничаване на PFAS“) 63 и други наскоро договорени законодателни актове. По отношение на PFAS в питейната вода Комисията подписа споразумение със Световната здравна организация 64 с цел да бъде извършена оценка на най-новите научни доказателства относно потенциалните последици върху здравето на съответните PFAS, включително TFA, в питейната вода. Паралелно с това се провежда проучване 65 с цел да се анализират технологиите за третиране и свързаните с тях разходи за отстраняване на PFAS (включително TFA) от питейната вода. В ход е и проучване относно наличието на PFAS в потоците от отпадъци в контекста на забраната за използване на PFAS в опаковките и отпадъците от опаковки 66 . Въз основа на това Комисията ще прецени най-добрия начин на действие. Наред с това мерките за намаляване, отстраняване и подкрепа за алтернативи на PFAS, обявени в Плана за действие за химическата промишленост 67 и в Европейската стратегия за устойчивост на водните ресурси 68 , ще спомогнат за цялостното справяне с проблема в партньорство с всички заинтересовани страни.

Европейската агенция за околна среда и Съвместният изследователски център ще продължат да актуализират доклада за мониторинг и перспективи за нулево замърсяване 69 на всеки две години. Бъдещите издания ще се възползват в нарастваща степен от наскоро приетата законодателна рамка „Едно вещество — една оценка“. Това ще спомогне за подобряване на събирането на данни, за интегрирания анализ и ранното предупреждение за химическо замърсяване, както и за създаването на постоянна програма за биомониторинг на населението в целия ЕС, която да осигури ценен набор от данни. Оценката в рамките на мониторинга и перспективите ще продължи да бъде насочена върху проследяването на напредъка по постигането на целите за 2030 г., но следващите издания ще включват и прогнози за напредъка до 2040 г. и 2050 г., както и преглед на съществуващите цели от научна гледна точка, за да се определи дали са необходими по-строги или допълнителни цели за 2040 г. Работата по мониторинга и перспективите за нулево замърсяване ще бъде също така по-тясно съгласувана с текущия или планирания мониторинг на национално равнище. Интегрирането на данни и оценки, например тези от програмата „Коперник“, също може да допринесе за опростяване, като се използват цифрови инструменти и изкуствен интелект за събиране на обществено достъпни данни, вместо да се изисква изключително от държавите членки да предоставят доклади.

Чрез програмата за политика за нулево замърсяване Комисията ще търси възможности за намаляване на административната и регулаторната тежест. Това ще даде насоки не само на законодателните промени, като например преразглеждането на Регламента REACH или преразглеждането на Рамковата директива за морска стратегия, но и на работата по делегирани актове и актове за изпълнение. В сборния пакет от мерки в областта на химикалите и околната среда 70 също така са определени някои действия за опростяване, свързани с усилията за нулево замърсяване. Комисията ще продължи да подлага на стрес тестове законодателството на ЕС и от гледна точка на нулевото замърсяване, например чрез няколко предстоящи оценки и диалога.

4Подкрепа за прехода към нулево замърсяване

Комисията ще продължи да подпомага държавите членки в усилията им за изпълнение, като постави специален акцент върху следните ключови фактори: интеграция, инвестиции и иновации. Тя също така ще продължи да насърчава международното сътрудничество в областта на предотвратяването и намаляването на замърсяването, като участва както в многостранни, така и в двустранни международни инициативи за сътрудничество.  

4.1Изпълнение, инвестиции и интеграция за насърчаване на промяната

Изпълнението трябва да бъде приоритет. При последния преглед на изпълнението на политиките за околната среда 71  — периодичен доклад относно състоянието на изпълнението на законодателството и политиките на ЕС по отношение на околната среда, бяха определени сферите на политиката, в които съществуват основни предизвикателства при изпълнението на законодателството на ЕС в областта на околната среда, а именно: кръговата икономика и отпадъците; нулево замърсяване, включително с химикали; природа и биологично разнообразие; и действия в областта на климата. В доклада се посочват добрите практики и предизвикателствата в държавите членки. В него се съдържат и препоръки за подобрения и решения, както и за приоритетни действия 72 . В прегледа на изпълнението на политиките за околната среда от 2025 г. се посочват пет ключови фактора, които определят разликата между добро и слабо изпълнение. Те са: 1) интегрирането на екологичните цели в публичните политики чрез политически диалог и решения за поделяне на разходите по изпълнението между заинтересованите страни; 2) финансиране; 3) административен капацитет, по-специално за осигуряване на правилно планиране и координация; 4) цифрови данни; и 5) ролята на участието на обществеността в процеса на вземане на решения в областта на околната среда, заедно с подобрения по отношение на достъпа до правосъдие и средствата за правна защита.

Всички заинтересовани страни — от Комисията до държавите членки, включително регионалните и местните органи, частният сектор, гражданското общество и домакинствата — имат роля за изпълнението на политиките за околната среда. За да подпомогне по-доброто прилагане и изпълнение, Комисията ще проведе диалози относно изпълнението 73 въз основа на специфичните за всяка държава оценки и препоръките за приоритетни действия, съдържащи се в прегледа на изпълнението на политиките за околната среда и в оценките по конкретни политики 74 . Важна роля ще изпълнява и Платформата на заинтересованите страни за нулево замърсяване, тъй като тя се председателства съвместно с Комитета на регионите и в нейните рамки се обсъждат най-вече предизвикателствата при изпълнението на законодателството на местно и регионално равнище 75 . Наред с това диалозите със заинтересованите страни, включително предприятията и гражданското общество, ще продължат и ще бъдат насочени към проверка в реални условия дали законодателството на ЕС може да се прилага ефективно на практика. Комисията ще продължи също така да подкрепя държавите членки чрез предоставяне на технически капацитет и финансиране 76 , както и чрез опростяване на регулаторните рамки, допълнени, когато е целесъобразно, с мерки за правоприлагане. Програмата LIFE — инструментът на ЕС за финансиране на действия в областта на околната среда, климата и прехода към чиста енергия — допринесе за преодоляване на пропуските в изпълнението чрез предоставяне на целево съфинансиране и техническа помощ в подкрепа на специфични мерки (например в областта на отпадъчните води, промишлените емисии, емисиите от селското стопанство и управлението на химикали), укрепване на административния капацитет и цифровите инструменти, както и катализиране на многостепенното управление.

Финансирането е ключов фактор за изпълнението. В прегледа на изпълнението на политиките за околната среда от 2025 г. се съдържа подробен анализ на инвестиционните нужди и пропуските при изпълнението на законодателството на ЕС в областта на околната среда, които възлизат на 122 милиарда евро годишно в ЕС, т.е. 0,8 % от БВП на ЕС 77 . Извършено неотдавна проучване 78 показва, че разходите от бездействие далеч надвишават разходите за инвестиции, като разликата в изпълнението се оценява на 180 милиарда евро годишно, което е много повече от разходите за преодоляване на тази разлика. Очакваният недостиг на инвестиции за предотвратяване и контрол на замърсяването, както и за опазване на водите (свързани предимно с инфраструктурата за водоснабдяване и отпадъчни води) възлизат на 58 милиарда евро годишно (или 48 % от общите нужди). Финансирането от ЕС има важна роля за преодоляване на пропуските в изпълнението. Така например в неотдавнашния междинен преглед на политиката на сближаване 79 Комисията предложи допълнителни мерки за насърчаване на държавите членки и регионите да инвестират в устойчивост на водните ресурси. Договореният регламент 80 включва допълнително финансиране от ЕС в размер на 10 % и най-много 20 % предварително финансиране за инвестиции в устойчивост на водните ресурси, включително инвестиции за намаляване на замърсяването на водите.

Финансиране от ЕС за по-чиста околна среда ще бъде налично и в бъдеще. Съгласно предложенията за новата многогодишна финансова рамка 82 инвестициите, насочени към нулево замърсяване, се включват в целта 35 % от разходите да бъдат за мерки в областта на климата и околната среда. Това създава потенциал за продължителни и дори по-силни полезни взаимодействия между разходите за неутралност по отношение на климата и/или защита на биологичното разнообразие и за нулево замърсяване. Предложеният Европейски фонд за конкурентоспособност и предложеният Европейски фонд за икономическо, социално и териториално сближаване, за селското стопанство и селските райони, за рибарството и морското дело и за просперитета и сигурността, в рамките на които държавите членки следва да изготвят планове за национално и регионално партньорство, ще допринесат за опазването, възстановяването и подобряването на качеството на околната среда, включително на сладководните басейни, крайбрежните райони, океаните и почвите, за намаляване на замърсяването, за спиране и възстановяване на загубата на биологично разнообразие и за справяне с деградацията на сухоземните и морските екосистеми, като същевременно се повишава устойчивостта на климата и водните ресурси. В предложенията по програмата „Хоризонт Европа“ за периода 2028—2034 г. се посочва, че включването на науките за околната среда в дейностите е необходимо, за да се избегне увреждане на околната среда, да се поддържа чиста околна среда и да се възстановят здравите екосистеми. „Към нулево замърсяване на водите в ЕС“ също така е определен като един от възможните „проекти за гигантски скок“. Наред с това общата селскостопанска политика, общата политика в областта на рибарството, Европейският фонд за морско дело, рибарство и аквакултури,  Европейският фонд за регионално развитие и Кохезионният фонд ще продължат да допринасят за постигането на нулево замърсяване.

Тъй като финансирането от ЕС не е достатъчно, е необходимо и значително национално финансиране. В този контекст държавите членки следва да използват по-ефективно данъци, схеми за разширена отговорност на производителя и други механизми за по-добро прилагане на принципа „замърсителят плаща“. Понастоящем държавите членки не използват в голяма степен облагането с екологичен данък 83 . В прегледа на изпълнението на политиките за околната среда от 2025 г. и в пакета за европейския семестър от 2024 г. 84 се препоръчва реформа на вредните за околната среда субсидии. Държавите членки могат също така да разгледат начини, по които да направляват решенията, вземани от предприятията и потребителите, като същевременно генерират данъчни приходи, които могат да се използват за преодоляване на недостига на инвестиции. Проверката за пригодност на прилагането на принципа „замърсителят плаща“ предоставя ценна информация за действията, които са дали резултат, и показва, че задължаването на замърсителите да плащат е изключително ефективен начин за предоставяне на ценови сигнали, които допринасят за подобряване на ефективността на политиката в областта на околната среда, при условие че при нейното разработване надлежно са отчетени справедливият преход, конкурентоспособността, продоволствената сигурност и административните разходи.

Мобилизирането на частни инвестиции ще бъде от съществено значение за ускоряване на прехода към чиста енергия. Комисията си сътрудничи с групата на Европейската инвестиционна банка с цел увеличаване на публичните и частните инвестиции в околната среда (например в рамките на стратегията за устойчивост на водните ресурси) както в ЕС, така и в световен мащаб. Сътрудничеството с финансовите институции може да доведе до привличане на повече частно финансиране чрез подходи на смесено финансиране и иновативни модели, като структурирани екосистеми за „зелени“ и „сини“ облигации. Опростената рамка на ЕС за финансиране за устойчиво развитие и разгръщането на Съюза на спестяванията и инвестициите също имат за цел да се увеличат възможностите за финансиране на предприятията в ЕС. Данните показват, че таксономията на ЕС в областта на устойчивото развитие се възприема от все по-голям брой инвеститори в някои сектори 85 . Пактът за чиста промишленост ще мобилизира допълнителни инвестиции в чисти технологии чрез укрепване на Фонда за иновации и предложение за създаване на банка за декарбонизация на промишлеността. С Регламента „Омнибус II“ ще бъдат внесени изменения в Регламента за програмата InvestEU, за да се увеличи размерът на финансовите гаранции, които InvestEU може да предостави в подкрепа на инвестиции за внедряване на чисти технологии, чиста мобилност, предотвратяване, намаляване и рециклиране на отпадъци. Тези усилия неминуемо ще доведат до допълнителни ползи за постигането на нулево замърсяване. Като част от Стратегията за устойчивост на водните ресурси Комисията ще създаде и ускорител за инвестиции в устойчивостта на водните ресурси и ще постави началото на инициатива за „зелени“ и „сини“ коридори в подкрепа на възстановяването. Това ще подкрепи инвестициите в по-чисти води.

Интеграцията трябва да бъде по-бърза и по-задълбочена. Опитът от изпълнението показва, че е от решаващо значение да се гарантира достатъчна степен на интегриране на политиката в областта на околната среда при разработването и изпълнението на публичните политики нагоре по веригата по систематичен, вертикален и хоризонтален начин. От съществено значение е да се отчете въздействието на околната среда върху публичните политики, бюджета и икономиката. Поради това един по-интегриран, цялостен подход — който например обединява органите в различни области на политиката или региони — обикновено дава по-добри резултати в дългосрочен план и е по-приобщаващ, последователен, ефективен и ефикасен. Ето защо в Плана за действие за нулево замърсяване от 2021 г. е заложена водещата инициатива „Съвместно прилагане на нулево замърсяване“ 86 , като първоначалната работа по нея се извършва в сътрудничество с Мрежата на ЕС за прилагане и спазване на правото в областта на околната среда (IMPEL). Това ще продължи и през 2026 г. Структурираните диалози, предвидени за изпълнението на законодателството в областта на водите, ще имат за цел да бъдат обхванати всички заинтересовани страни от националните (и регионалните) правителства.

4.2Иновации и умения за засилване на конкурентоспособността

Иновациите са движещ фактор на прехода към чиста енергия. В условията на настоящата икономическа криза ще бъде важно да се предостави целенасочена подкрепа на промишлеността, за да се запази нейната конкурентоспособност по отношение на разходите и да се поддържа производството от критично значение в ЕС. Опростяването на регулаторната рамка ще бъде от решаващо значение за поддържането на привлекателността на ЕС за предприятията. Както обаче е посочено в Компаса за конкурентоспособността, първопричината за настоящата криза е липсата на иновации през последните две десетилетия. Внимателно разработените мерки за насърчаване на прехода към модел на чиста и кръгова икономика могат не само да допринесат за опазването на здравето на човека и околната среда, но и да създадат необходимите стопански възможности за иновативни и ориентирани към бъдещето технологии, които да укрепят дългосрочната глобална конкурентоспособност на ЕС. Пактът за чиста промишленост подкрепя този иновационен импулс чрез финансиране (по линия на Фонда за иновации и InvestEU) или чрез конкретни инициативи като Стратегията на ЕС за стартиращите и разрастващите се предприятия 87 . По отношение на замърсяването новият Център за иновации за промишлена трансформация и емисии от промишлеността (INCITE) 88 ще определи и оцени степента на зрялост на иновативните техники, за да демонстрира техния потенциал и да насърчи по-широкото им внедряване. INCITE ще анализира също така декарбонизацията, ефективното използване на ресурсите, включително енергия, суровини и вода, по-малкото и по-безопасно използване на опасни химикали и потенциала на иновативните технологии за кръгова икономика в екологична оценка на 360°. По примера на INCITE Комисията ще създаде и „център (центрове) за иновации и замяна на ЕС“ 89 , за да преодолее бариерите пред иновациите и да ускори разработването на по-безопасни и по-устойчиви решения, като обърне специално внимание на нуждите на малките и средните предприятия. Тя ще проучи и съвместни подходи за замяна на целеви химикали. Рамката за химикали, които са безопасни и устойчиви още при проектирането (SSbD) 90 , ще бъде вградена в иновационните центрове, като по този начин ще се предостави техническо ръководство относно ранните етапи на иновациите.

Научните изследвания и иновациите в ЕС подкрепят този преход от много години и ще продължат да го правят. Научните изследвания в областта на околната среда и демонстрационните проекти за предотвратяване, контрол и възстановяване традиционно са приоритет на научноизследователските програми на ЕС и програмите LIFE.

В рамките на текущата многогодишна финансова рамка ЕС увеличи подкрепата си чрез програмите за финансиране „Хоризонт Европа“ и LIFE. Специфичното направление „Чиста околна среда и нулево замърсяване“ с предвидените за него целеви инструменти като мисиите на ЕС 91 и партньорствата 92 , както и направлението „Живот и работа в среда, благоприятстваща здравето“, което се отнася до въздействието на експозицията на околната среда върху здравето на човека, оказват особено голямо влияние върху научните изследвания и иновациите. Научните изследвания и иновациите в областта на борбата със замърсяването също са включени в цялостната програма.

Много проекти по „Хоризонт 2020“ и „Хоризонт Европа“ подкрепят и продължават да подкрепят усилията за постигане на нулево замърсяване 93 , по-специално превенцията на заболявания и насърчаването на здравето, използването и управлението на водите, качеството на въздуха, сладководните басейни и почвите, защитата на морската среда, разработването на безопасни и устойчиви химикали и материали още от проектирането, кръговостта, селското стопанство, продоволствените системи (включително чрез инициативата „Храни 2030“ и усилията за осигуряване на продоволствени системи с нулево замърсяване), промишлените иновации, биоикономиката, транспорта, енергетиката, екологичния мониторинг и наблюдение. Допълнителните екологични ползи от научните изследвания и иновациите във връзка с действията в областта на климата често водят до предотвратяване и намаляване на замърсяването, като по този начин се защитават биологичното разнообразие и естествените екосистеми. Пример за това е специалната покана за представяне на предложения от 2024 г. в рамките на мисията на ЕС „Интелигентни и неутрални по отношение на климата градове“, насочена към създаването на градове с нулево замърсяване, която привлече над 100 предложения 94 .

Програмата LIFE продължава да бъде движеща сила на демонстрирането, внедряването и приемането на политики за чисти решения в държавите членки. LIFE допълва „Хоризонт Европа“, като намалява риска при решенията, които са близо до пускането на пазара, и подкрепя тяхното внедряване от страна на органите, комуналните услуги и малките и средните предприятия. Чрез пилотни проекти и широкомащабни демонстрации, подобряване на управлението, изграждане на капацитет и целенасочена подкрепа по отношение на политиките програмата LIFE спомага за превръщането на екологосъобразните иновации във възпроизводими, привлекателни за инвестиции практики с нулево замърсяване в целия ЕС и съседните държави. От 2014 г. насам над 170 проекта по програмата LIFE с финансиране от ЕС в размер на 400 милиона евро са били насочени към решаване на проблемите със замърсяването на въздуха, водите и почвите, като са постигнали измерими резултати по места и са допринесли за законодателството и стандартите на ЕС 95 . Финансирането от ЕС ще изпълнява важна роля и в бъдеще, тъй като всички ключови характеристики на програмата LIFE са включени в предложението за Европейски фонд за конкурентоспособност.

Ключова тема за иновации в бъдеще ще бъде възстановяването от натрупаното във времето и наследено замърсяване. Мониторингът на водите и почвите показва голям брой зони с висока степен на замърсяване в целия ЕС 96 . За решаването на този проблем известен принос ще окаже изпълнението на новия Закон за мониторинга на почвите и на Регламента относно възстановяването на природата. В този контекст природосъобразните решения и биовъзстановяването имат потенциал да предоставят рентабилни решения. Публично-частната инициатива за постигане на технологичен пробив в областта на осъществимите и достъпни методи за откриване и отстраняване на PFAS и други устойчиви химикали ще има за цел да се насърчи разработването на такива решения 97 .

Съществуват цифрови решения за нулево замърсяване 98 , но трябва да бъдат преодолени пречките пред тяхното внедряване. Европейската мрежа на живите лаборатории (ENoLL) е издала няколко препоръки 99 относно живите лаборатории за нулево замърсяване, които могат да спомогнат за по-широкото внедряване на цифрови решения. Нови възможности възникват от комбинирането на данни — например от наблюдение на Земята, с изкуствен интелект и моделиране. Новите спътници „Сентинел“ по програмата „Коперник“ ще предоставят по-точни и актуални данни — например за качеството на въздуха и емисиите. „Дестинация Земя“ 100 и платформата „Европейският цифров океан — отражение на реалния“ в тясно единодействие с предстоящата европейска инициатива за наблюдение на океана и законодателния акт за океаните имат за цел да се подкрепят такива авангардни инструменти, за да се решат, наред с другото, въпроси, свързани със замърсяването. Съвместният изследователски център към Европейската комисия също допринася за работата в тази област с модели за замърсяване на морската среда, използвани в перспективите за нулево замърсяване.

Цифровизацията зависи от наличието и използваемостта на висококачествени данни. Няколко проекта насърчават услугите, основани на данни за околната среда, като се набляга на значението на нулевото замърсяване за ускорено изпълнение на законодателството 101 . Беше поставено началото и на множество пилотни проекти за интелигентни общности с цел събиране на данни за нулево замърсяване в градовете 102 . Ключов инструмент за подобряване на наличността на данни относно замърсяването е новата правна рамка „Едно вещество — една оценка“, с която се създава, наред с другото, обща платформа за данни 103 и „обслужване на едно гише“ за достъп до данни за химикалите. Комисията подготвя и план за действие за цифровизация на водния сектор, за да се повиши осведомеността и да се осигури по-систематична подкрепа за тези промени. Цифровите инструменти могат също така да помогнат на потребителите и гражданите да правят по-екологичен избор, който подкрепя целите за нулево замърсяване. Все повече граждани се интересуват доколко чист е въздухът, който дишат, или дали определени продукти съдържат опасни химикали.

Недостигът на умения и обучение забавя прехода към чиста енергия. Налице е повсеместен недостиг на зелени умения, особено в малките и средните предприятия и в ключови сектори като строителството, транспорта, управлението на отпадъците, енергетиката и инженерството. В контекста на цифровия и екологичния преход, които определят тенденциите в заетостта до 2035 г., се налага хората от всички възрасти и от различни специалности да развиват нови умения 104 . Липсата на зелени умения сред работната сила буди все по-голяма загриженост. Обучението и преквалификацията все още не отговарят на търсенето 105 . В допълнение към общите действия за подкрепа на зелените умения чрез Пакта за умения 106 (например регионалното партньорство, ръководено от Европейската мрежа на регионите с химическа промишленост в рамките на Пакта за умения) 107 Комисията предприема специални инициативи в контекста на Европейската стратегия за устойчивост на водните ресурси (като Промишления алианс за интелигентен воден сектор и Европейската академия за водите), които ще включват уменията, необходими за постигане на нулево замърсяване.

Капацитетът на администрациите в областта на околната среда в държавите членки вече е нисък и тази ситуация ще се влошава, ако не се предприемат мерки. Публичният сектор е изправен пред проблеми, свързани със застаряване на работната сила и недостиг на квалифицирани кадри, особено в технически области като контрол на замърсяването, пречистване и управление на водите, както и по отношение на цифровите умения. В прегледа на изпълнението на политиките за околната среда се подчертава, че това ще бъде от решаващо значение за изпълнението на законодателството на ЕС по места 108 .

4.3Международно сътрудничество — насърчаване на глобални промени за нулево замърсяване

Международните многостранни усилия за преход към свят без замърсяване отбелязват значителен и стабилен, макар и понякога бавен напредък. Историческо решение е създаването на Междуправителствена научно-политическа група по химикалите, отпадъците и за борба със замърсяването (ISPCWP) през юли 2025 г. Това, заедно с неотдавнашните споразумения, като например Глобалната рамка за химикалите и многостранните споразумения по околната среда, още повече повишава ангажимента към справянето със замърсяването, като го поставя наравно с усилията за борба с изменението на климата и загубата на биологично разнообразие. Преговорите по Световния договор за пластмасите ще продължат, като ЕС ще се стреми към постигането на амбициозно споразумение, което да надхвърля управлението на отпадъците и да обхваща целия жизнен цикъл на пластмасите. Съществуващите инструменти на световно равнище и/или инструментите на ИКЕ на ООН, като например Конвенцията Минамата, Базелската, Ротердамската и Стокхолмската конвенции и Протокола от Гьотеборг, се прилагат последователно, за да се създадат еднакви условия за все по-голям брой химикали и източници на замърсяване.

В Глобалната рамка за биологичното разнообразие е заложена цел за намаляване на замърсяването до равнища, които не са вредни за биологичното разнообразие 109 . Целите на ЕС на национално равнище за прилагане на глобалната рамка за биологичното разнообразие, съобщени на Конвенцията за биологичното разнообразие през 2024 г., се основават на Плана за действие за нулево замърсяване. Напредъкът в постигането на тези цели и мерките, предприети в тази насока, ще бъдат докладвани от договарящите се страни по Конвенцията през 2026 г.

Що се отнася до замърсяването на въздуха, Глобалният ангажимент за метана 110 обединява 159 участващи държави и Европейската комисия в преследването на целта до 2030 г. емисиите на метан да се намалят с 30 % под нивата от 2020 г.

Комисията ще продължи да работи с държавите членки за успешното изпълнение на тези многостранни споразумения. По-специално за изграждането на ISPCWP ще бъде важно да се осигури нейната оперативност и да се постигне съгласие по работна програма, която съответства на нейните амбиции и допълва работата на междуправителствените групи за изменението на климата и биологичното разнообразие и екосистемните услуги. Глобалната перспектива за замърсяването би била идеалната отправна точка за определяне на мащаба и приоритетните области за действия на световно равнище. ЕС ще продължи да работи в тясно сътрудничество със съседните държави, с които споделя морски регион 111 или трансгранични реки. В този контекст от решаващо значение е да се подчертае подкрепата на ЕС 112 за Западните Балкани и другите държави, обхванати от процеса на разширяване, тъй като икономиките на много от тях имат силно замърсяващи отрасли и недостатъчно ефективна инфраструктура за управление на водите и отпадъците. Тези предизвикателства водят и до трансгранично замърсяване, което пряко засяга способността на съседните държави — членки на ЕС, да постигнат своите цели 113 .

Комисията ще продължи да работи и по въпросите на предотвратяването и контрола на замърсяването в рамките на двустранни обсъждания с партньорите си по целия свят. В този контекст партньорствата за чиста търговия и инвестиции предлагат възможност за създаване на полезни взаимодействия между политиките в областта на климата и замърсяването.

5Заключения  и следващи стъпки

През май 2021 г. ЕС пое по новаторски път към нулево замърсяване, което допринася за дългосрочната трайна конкурентоспособност и устойчивост на Европа. В настоящия междинен преглед се представя отбелязаният напредък в постигането на целите за 2030 г. със значително намаляване на замърсяването на въздуха, употребата на пестициди и замърсяването с пластмаси в моретата. Въпреки това продължават да съществуват предизвикателства, особено в областта на управлението на отпадъците, пластмасовите микрочастици, шумовото замърсяване и замърсяването с хранителни вещества.

Преходът към икономика с нулево замърсяване е осъществим в дългосрочен план и икономически изгоден — ако се ръководи от приобщаващи и далновидни политики и се подкрепя с достатъчно финансиране от различни източници.

Като част от политическата програма за периода 2024—2029 г. Комисията ще допринесе за изпълнението на политиките, които са в основата на екологичния и цифровия преход, при който декарбонизацията, адаптирането към изменението на климата, кръговата икономика, опазването на биологичното разнообразие, устойчивостта на водните ресурси и нулевото замърсяване вървят ръка за ръка с подхода „Едно здраве“, подкрепен от конкурентоспособна, устойчива и приобщаваща кръгова икономика.

Като следващи стъпки Комисията ще се съсредоточи върху изпълнението на договореното законодателство и политики, включително Стратегията за устойчивост на водните ресурси, Европейския пакт за океана и Плана за действие за химическата промишленост.

Новият План на ЕС за сърдечносъдово здраве насърчава превантивните мерки в съответствие с принципа „Едно здраве“, като по този начин допринася за по-добри резултати в областта на здравето на хората и екосистемите. Стратегията на ЕС за биоикономиката и планираният Акт за кръговата икономика са част от по-широките усилия за по-добро интегриране на принципите на кръговостта в публичните политики с цел да се гарантира конкурентоспособен от гледна точка на разходите, ефективен от гледна точка на ресурсите и справедлив преход.

По отношение на изпълнението на Пакта за чиста промишленост и Компаса за конкурентоспособността Комисията ще обвърже тясно целите в областта на климата с допълнителните ползи от намаляването на замърсяването, осигуряването на нетоксична околна среда, насърчаването на устойчив икономически растеж и създаването на единен пазар за вторични суровини и отпадъци.

Комисията ще извършва преглед на напредъка с редовни актуализации на мониторинга и перспективите за нулево замърсяване (понастоящем планирани за 2026 г. и 2028 г.) и ще анализира възможните траектории за подем в прехода към чиста енергия до 2040 г., като допълни целите в областта на климата за 2040 г. с реалистично амбициозни цели за замърсяването в силна подкрепа на законодателната си програма за изпълнение.

Напредъкът към нулево замърсяване е жизненоважна стъпка към по-здравословно, по-стабилно и по-устойчиво бъдеще. Осигуряването на устойчива и просперираща Европа за бъдещите поколения е възможно чрез отдаване на приоритет на чистата и кръгова конкурентоспособност и насърчаване на екологичните практики.

(1)    ЕАОС (2025 г.): Околната среда и климатът на Европа .

(2)    ОИСР (2025 г.): „Желаете по-силен растеж в Европа? Започнете с въздуха, който дишаме“   (Въздействието на замърсяването на въздуха върху производителността на труда: мащабни микродоказателства от Европа) .

(3)    Световен икономически форум: Глобални рискове през 2025 г. — точката на необратимост .

(4)    COM(2021) 400.

(5)    Здрава планета за всички: Замърсяването на въздуха, водите и почвите е намалено до нива, които вече не се считат за вредни за здравето и за природните екосистеми и които са съобразени с границите, до които нашата планета е в състояние да се справи, като по този начин се създава нетоксична околна среда.

(6)    Член 1, точка 1 от преработената Директива (ЕС) 2024/2881 относно качеството на атмосферния въздух и член 1, точка 1 от Директива (ЕС) 2025/2360 (Закон за мониторинга на почвите).

(7)       Цели за нулево замърсяване .

(8)    COM(2020) 667.

(9)    Вж.  Система за проследяване на действията за нулево замърсяване и Изпълнение на Стратегията за химикалите .

(10)      COM(2025) 980.

(11)    COM(2025) 30, COM(2025) 85, COM(2025) 280, COM(2025) 281, COM(2025) 75, COM(2025) 530, COM(2025) 960.

(12)    Много от тези сектори допринасят пряко или косвено за постигането на нулево замърсяване (вж.  Евростат ).

(13)    Евростат (2025 г.): Екологичната икономика — статистически данни за заетостта и растежа .

(14)    ОИСР: Икономически и екологични резултати от иновациите .

(15)    ОИСР съобщава, че пазарите на екологични стоки и услуги са отбелязали ръст от 4,5 % на годишна база между 2010 и 2020 г., като изпреварват растежа на БВП.

(16)    ОИСР (2025 г.), същото като бележка под линия 2.

(17)    COM(2025) 420.

(18)    SWD(2022) 345.

(19)

     Тъй като в много работни направления работата е в процес или едва започва да дава резултати, до 2025 г  Комисията ще оцени степента на изпълнение на настоящия план за действие въз основа на втория доклад за мониторинг и перспективи за нулево замърсяване. В него ще бъде определено дали са необходими допълнителни действия за справяне с възникващите проблеми и ще бъде направен преглед на набелязаните до момента цели, водещи инициативи и действия, така че през настоящото десетилетие ЕС да върви по пътя към нулево замърсяване [...]. 

(20)     ЕАОС (2025 г.): „Околната среда на Европа — 2025 г.“ — по отношение на замърсяването докладът се основава на втория доклад за мониторинг и перспективи за нулево замърсяване.

(21)    ЕАОС и JRC (2025 г.): Доклад за мониторинг и перспективи за нулево замърсяване — 2025 г. , както и съответните тематични оценки (например Четвърти обзор на мерките за чистота на въздуха ( COM(2025) 64 ) или доклада Шум в околната среда в Европа — 2025 г.

(22)    Вж. също доклад на ЕАОС 1/2025 — „Доклад за състоянието на качеството на въздуха — 2025 г.“.

(23)    Резултатите относно употребата на пестициди и продажбите на антимикробни средства трябва да се използват с повишено внимание, тъй като в тях не се отчитат адекватно рисковете, които употребата им може да породи за здравето на човека и за околната среда.

(24)    Вж. също Доклад на ЕАОС 5/2025 — Шум в околната среда в Европа .

(25)    COM(2025) 420.

(26)      С допълнителни предложения за ускоряване на екологичните оценки (COM(2025) 984).

(27)     Система за проследяване на действията за нулево замърсяване .

(28)    Вж. COM(2025) 280 и COM(2025) 281.

(29)    SWD(2025) 52, SWD(2023) 157, SWD(2025) 394 и SWD(2025) 395.

(30)    SWD(2024) 147.

(31)    Вж. актуализирана информация за водещите инициативи в системата за проследяване на действията .

(32)    COM(2022) 540.

(33)    Директива (ЕС) 2025/2360.

(34)    Регламент (ЕС) 2025/2455, Регламент (ЕС) 2025/2457, Директива (ЕС) 2025/2456.

(35)    COM(2021) 400: действие 22 — Изграждане на капацитет и подобряване на познанията относно по-малко замърсяващи практики чрез национални консултантски услуги за земеделски стопани и действие 23 — Събиране и предоставяне на достъп в цифров формат до всички основни задължения във връзка с управлението на хранителните вещества, произтичащи от правото на Съюза, с цел ограничаване на екологичния отпечатък на селскостопанските дейности.

(36)    COM(2025) 280: Създаване на инструментариум за подпомагане на държавите членки с цел подкрепа на действия за намаляване на замърсяването с хранителни вещества, включително чрез подобрено моделиране, интерактивни карти и обмен на най-добри практики.

(37)     Доклад от 2025 г. и доклад от 2022 г. , за обща информация вж. Цели за нулево замърсяване .

(38)     Обзор на мерките за чистота на въздуха , четвърти доклад, COM(2025) 64.

(39)    Доклад на ЕАОС/Европейската агенция по химикали (ECHA) (2024 г.): Агенции на ЕС: необходими са допълнителни усилия за осигуряване на безопасността и устойчивостта на химикалите и онлайн табло  рамка на ЕС за показатели за химикалите .

(40)    COM(2025) 64.

(41)      Вж. глава 3.5 относно замърсяването от потреблението в мониторинга и перспективите за нулево замърсяване от 2025 г. , на разположение и в Доклад за перспективите на отпечатъка от потреблението и вътрешния отпечатък — 2025 г.

(42)    COM(2025) 280.

(43)    COM(2025) 75.

(44)    SWD(2025) 394.

(45)    COM (2021) 236.

(46)    Вж. член 4, параграф 1 от предложението за новата обща селскостопанска политика, COM(2025) 560.

(47)       Водите — научни изследвания и иновации .

(48)    ЕАОС (2023 г.): От извора до морето — неразказаната история на морските отпадъци .

(49)      COM(12025) 960.

(50)    Вж.  актуализираните правила за по-безопасни пътища, по-малко замърсяване на въздуха и цифрови документи за превозни средства .

(51)    В съответствие с изменението на Регламент (ЕС) 1304/2014 (ТСОС „Шум“) или неотдавнашното споразумение относно CountEmissionsEU .

(52)     ЕСП, Специален доклад 2/2025 : „Градско замърсяване в ЕС — по-чист въздух в градовете, но шумовото замърсяване остава“. 

(53)       Механизъм за научни консултации — Управление съгласно подхода „Едно здраве“ в ЕС .

(54)      Препоръка 2023/C 220/01 на Съвета.

(55)    ЕАОС (2025 г.): Рискове от химически смеси за здравето на човека в Европа .

(56)      Например HEAL (2025 г.): Химическото замърсяване — фактор за здравната криза при мъжете ; „Здравната и икономическата тежест е значителна: свързаните разходи се оценяват на над 15 милиарда евро годишно.“

(57)    ЕАОС (2025 г.): Mixtures of chemicals in Europe’s rivers and lakes (Смеси от химикали в реките и езерата на Европа) и Saskia Finckh et al. (2022 г.): Endocrine disrupting chemicals entering European rivers: Occurrence and adverse mixture effects in treated wastewater (Химикали, нарушаващи функциите на ендокринната система, които попадат в европейските реки: поява и неблагоприятни последици от смесите в пречистените отпадъчни води), също Pistocchi, A. et al. (2022 г.): Оценка на европейско равнище на потенциала на озонирането и пречистването с активен въглен за намаляване на емисиите на микрозамърсители с отпадъчни води .

(58)    COM(2019) 128, за повече информация — https://environment.ec.europa.eu/topics/water/surface-water_en

(59)

Вж.  Доклад за мониторинг и перспективи за нулево замърсяване — 2025 г. ; и сигнали на ЕАОС: 1) Пречистване на питейната вода с цел отстраняване на PFAS ; 2) Замърсяване с PFAS и възстановяване на почвата ; и 3) Замърсяване с инфилтрат от депа за отпадъци .

(60)     През април 2025 г. в ECHA беше внесено предложение за хармонизирана класификация на TFA като Reprotox 1B и устойчиво, преносимо и токсично или много устойчиво и силно преносимо вещество (PMT/vPvM).

(61)     Замърсяване на водите: Съветът и Парламентът постигат предварително споразумение за актуализиране на приоритетните вещества в повърхностните и подземните води .

(62)     Комисията ограничава използването на „вечни химикали“ в пожарогасителната пяна .

(63)    ECHA (2025 г.): Перфлуороалкилираните и полифлуороалкилираните съединения (PFAS) .

(64)    Споразумение за финансов принос на ENV (екип по околна среда, изменение на климата и здравеопазване) на Световната здравна организация „Оценка на въздействието на PFAS в питейната вода върху здравето“.

(65)

   Договор „Анализ на техниките за третиране: отстраняване на конкретни замърсители и оценка на приложимостта на система за разширена отговорност на производителите за PFAS“. 

(66)    Регламент (ЕС) 2025/40.

(67)    COM(2025) 530.

(68)    COM(2025) 280.

(69)    Изготвян в тясна съгласуваност с рамката на ЕС за показатели за химикали .

(70)    COM(2025) 526, COM(2025) 531, COM(2025) 980, COM(2025) 981, COM(2025) 982, COM(2025) 983, COM(2025) 984, COM(2025) 985 и COM(2025) 986.

(71)    COM(2025) 420, за повече информация — Преглед на изпълнението на политиките на ЕС в областта на околната среда .

(72)    От всички 96 приоритетни действия, препоръчани на държавите членки, 36 се отнасят до законодателството, свързано със замърсяването (вж. приложение 1 към COM(2025) 420).

(73)    По-специално структурираните диалози, обявени в контекста на Стратегията за устойчивост на водните ресурси.

(74)    COM(2025) 2, COM(2025) 3 и свързаните с тях работни документи на службите на Комисията.

(75)       Нулево замърсяване на местно равнище | Европейски комитет на регионите .

(76)    Например чрез подкрепата по линия на инструмента за партньорство TAIEX-EIR (инструмент за техническа подкрепа в контекста на европейския семестър) или на програмата на ЕИБ за водата и механизма за консултации по въпросите на устойчивото управление на водите, обявени в Европейската стратегия за устойчивост на водните ресурси.

(77)    COM(2025) 420 и табло от прегледа на изпълнението на политиките за околната среда: https://environment.ec.europa.eu/app/eir-dashboard-on-environmental-investment-needs-and-gaps

(78)     Актуализиране на разходите от неизпълнението на правото на ЕС в областта на околната среда .

(79)     Модернизирана политика на сближаване — междинен преглед .

(80)    Регламент (ЕС) 2025/1914.

(81)       Проследяване на разходите за чист въздух .

(82)     Бюджет на ЕС за периода 2028—2034 г. за по-силна Европа (COM(2025) 555, COM(2025) 565, COM(2025) 543, COM(2025) 560, COM(2025) 559 и COM(2025) 552).

(83)    Вж. например Годишен доклад за данъчното облагане за 2025 г.

(84)     Европейски семестър за 2024 г.: пролетен пакет .

(85)     Прилагането на таксономията на ЕС на практика .

(86)    ще обедини органите в областта на околната среда и други правоприлагащи органи (като например отговарящите за законодателството на ЕС в областта на транспорта, енергетиката, селското стопанство или защитата на потребителите), за да даде начало на обмена на най-добри практики и да насърчи държавите членки да разработват действия за междусекторно съответствие за постигане на нулева толерантност към замърсяването на национално и трансгранично равнище.

(87)    COM(2025) 270.

(88)    Създаден в контекста на преразгледаната Директива (ЕС) 2024/1785 относно емисиите от промишлеността — вж.  Европейския център за иновации за промишлена трансформация и емисии от промишлеността | INCITE .

(89)    COM(2025) 530.

(90) Безопасност и устойчивост при проектирането на химикали и материали. Преразгледана рамка (2025 г.). JRC143022 ( в печат ).

(91)    Мисии „Пакт за почвите за Европа“, „Възстановяване на океаните и водите“ и „Интелигентни и неутрални по отношение на климата градове“.

(92)    Партньорството за оценка на рисковете от химикали или Water4All — Водна сигурност за планетата.

(93)     Проекти по програма „Хоризонт“ в подкрепа на Плана за действие за нулево замърсяване .

(94)    Въпреки че по нея бяха финансирани само четири избрани проекта с обща стойност 20 милиона евро.

(95)     Портфейл от проекти по програмата LIFE — Общ преглед (от 2014 г. насам).

(96)     Мониторинг и перспективи за нулево замърсяване от 2025 г.

(97)    Инициативата ще бъде подкрепена от научноизследователски проекти — например мисията на ЕС „Пакт за почвите за Европа“ (покана за представяне на предложения от 2025 г. за специализирани живи лаборатории за възстановяване на почвите).

(98)    SWD(2021) 140.

(99)     Препоръки на ENoLL от 2023 г.  

(100)     „Дестинация Земя“ (DestinE) — цифров модел на Земята и Европейският цифров океан — отражение на реалния .

(101)    „Пространство на данни за устойчива зелена Европа“ ( проект SAGE ) или предишният проект GREAT за общо европейско пространство на данни за Зеления пакт .

(102)     Европейско пространство на данни за интелигентни общности — вж. пилотните проекти StiD, IPPCP и Geo4Water.

(103)     Регламент  (ЕС) 2025/2455.

(104)      CEDEFOP (2023 г.), Умения в преход — пътят към 2035 г. и ОИСР (2023 г.), Оценяване и прогнозиране на уменията за екологичния преход — разкриване на потенциала на талантите за устойчиво бъдеще, придобиване на подходящи умения .

(105)       Заетост и социално развитие в Европа през 2024 г.

(106)    Напр. Препоръката на Съвета относно ученето, насочено към екологичния преход и устойчивото развитие .

(107)    В рамките на Пакта за умения основният ангажимент на регионалното партньорство, ръководено от Европейската мрежа на регионите с химическа промишленост, е да подпомага регионите да се справят с предизвикателствата, породени от прехода на сектора към екологични и цифрови практики.

(108)      COM(2025) 420.

(109)

      Цел 7 .

(110)     https://www.ccacoalition.org/news/factsheet-2024-global-methane-pledge-ministerial с помощта на Copernicus Methane Hotspot Explorer (инструмента на „Коперник“ за откриване на горещи точки на метан).

(111)      Вж. например Пакта за Средиземноморието (JOIN(2025) 26).

(112)      COM(2024) 146.

(113)       Вж. Анализ на сценарий за въздействието на фините прахови частици и озона върху здравето, културите и климата с модела TM5-FASST — проучване в Западните Балкани и изследване на Съвместния изследователски център , който показва, че привеждането на Западните Балкани в съответствие с целите на Плана за действие за нулево замърсяване би довело до високо съотношение между ползите и разходите, като се подчертава необходимостта от намаляване на замърсяването на въздуха.