ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Страсбург, 17.6.2025

COM(2025) 826 final

2025/0826(COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за изменение на Регламент (ЕС) 2017/2402 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г. за определяне на обща рамка за секюритизациите и за създаване на специфична рамка за опростени, прозрачни и стандартизирани секюритизации

(текст от значение за ЕИП)

{SEC(2025) 825 final} - {SWD(2025) 826 final} - {SWD(2026) 825 final}

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

•Основания и цели на предложението

Съживяването на европейския пазар на секюритизации може да допринесе за увеличаване на финансирането, достъпно за реалната икономика. Това е по-важно от всякога в настоящата икономическа и геополитическа обстановка, в която Съюзът е изправен пред значителни инвестиционни нужди, за да остане устойчив и конкурентоспособен. Добре функциониращите пазари на секюритизации могат да допринесат за по-висок икономически растеж и да улеснят финансирането на стратегическите цели на Съюза, включително инвестициите в екологичния, цифровия и социалния преход, като дадат възможност на банките да прехвърлят рисковете към тези, които са най-пригодни да ги поемат, и по този начин да освободят капитала си. Очаква се банките да използват този капитал за допълнително кредитиране на домакинствата и предприятията, включително малките и средните предприятия (МСП). Чрез преразпределяне на риска в рамките на по-широката финансова система секюритизацията може също така да предостави повече възможности за инвестиции на инвеститорите на капиталовите пазари. Настоящата рамка на ЕС за секюритизациите не позволява на икономиката на ЕС да се възползва от всички предимства, които може да предложи секюритизацията.

Докладите на Енрико Лета 1 и Марио Драги 2 препоръчват секюритизацията като средство за засилване на капацитета на банките за кредитиране в Европейския съюз за финансиране на приоритетите на ЕС, включително отбраната, създаването на по-дълбоки капиталови пазари, изграждането на съюз на спестяванията и инвестициите и повишаването на конкурентоспособността на ЕС.

Европейският съвет поиска от Европейската комисия да определи мерки за възстановяване на европейския пазар на секюритизации, включително „чрез регулаторни и пруденциални промени, като се използва наличната възможност за маневриране“ 3 , и да предложи в кратки срокове, през 2025 г., преразгледана рамка за секюритизациите 4 . Много заинтересовани страни, включително емитенти, инвеститори и надзорни органи, призовават за предприемане на действия за преодоляване на пречките, които спъват развитието на пазара на секюритизации в ЕС 5 .

Рамката на ЕС за секюритизациите беше въведена след финансовата криза от 2008 г. и в отговор на опасенията относно рисковите секюритизации в САЩ. По това време строгите изисквания бяха счетени за необходими, за да се възстанови репутацията на пазара на секюритизации, който страдаше от недостатъчна защита и сериозно недоверие от страна на инвеститорите. След като в организацията на пазара бяха въведени подходящи предпазни мерки и доверието на инвеститорите в секюритизацията отново се възстановява, е необходимо да се намери по-добър баланс между предпазните мерки и възможностите за растеж — както за инвестициите, така и за емитирането. Опитът с рамката показва, че тя е твърде консервативна и ограничава потенциалното използване на секюритизациите в ЕС. Високите оперативни разходи и прекалено консервативните капиталови изисквания възпрепятстват много емитенти и инвеститори да участват на пазара на секюритизации.

Прегледът има за цел да потвърди, че мерките за намаляване на риска, въведени в регулаторните и надзорните рамки на ЕС в областта на секюритизацията, значително са намалили рисковете, свързани със секюритизиращите сделки, както и добрите кредитни показатели на секюритизациите в ЕС. Настоящото предложение допринася за приоритета на Комисията за периода 2024—2029 г. „Нов план за устойчив просперитет и конкурентоспособност на Европа“. Предложението е част от съюза на спестяванията и инвестициите 6 , който е основен елемент от мандата на Комисията за периода 2024—2029 г. и е първата законодателна инициатива в рамките на съюза на спестяванията и инвестициите. Същевременно е важно да се признае, че прегледът на секюритизацията сам по себе си не е „панацея“. Проектът ССИ обхваща широк набор от други и допълващи мерки за постигане на целите си. Независимо от това, Европейската комисия очаква, че измененията на непруденциалните и пруденциалните изисквания, предвидени в този пакет от предложения, ще накарат финансовите институции да увеличат своята секюритизационна дейност и, което е по-важно, да използват освободения капитал за допълнително кредитиране.

Предложеният преглед на рамката на ЕС за секюритизациите има за цел да се премахнат необоснованите пречки пред емитирането и инвестициите на пазара на секюритизации в ЕС, по-специално: 

·Да се намалят необоснованите оперативни разходи за емитентите и инвеститорите, като се постигне баланс с подходящи стандарти за прозрачност, защита на инвеститорите и надзор. 

·Да се адаптира пруденциалната рамка за банките и застрахователите, за да се отчитат по-добре реалните рискове и да се премахнат необоснованите пруденциални разходи при емитирането и инвестирането в секюритизации, като същевременно се запази финансовата стабилност. 

Основните предпазни мерки за финансова стабилност в рамката (задържане на риска, забрана за пресекюритизация, строги стандарти за отпускане на кредити) няма да бъдат засегнати от тази реформа. Освен това предложените промени са придружени от промени в надзорната рамка, които подобряват сближаването на надзорните практики и гарантират, че надзорната рамка е подходяща за разрастващия се пазар на секюритизации в ЕС.

Прегледът на рамката на ЕС за секюритизациите има за цел да се премахнат ненужните пречки, които възпрепятстват растежа и развитието на пазара на секюритизации в ЕС, без да се създават рискове за финансовата стабилност, целостта на пазара или защитата на инвеститорите. За да се постигне това, предложените реформи са внимателно подбрани с цел преодоляване на конкретни пречки пред емитирането и (небанковите) инвестиции. В прегледа се предвиждат промени в четири правни акта:

·законодателно предложение за изменение на Регламент (ЕС) 2017/2402 на Европейския парламент и на Съвета („Регламент за секюритизациите“ 7 ), в който се установяват правила за продуктите и правила за поведение на емитентите и инвеститорите

·предложение за изменение на Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета („Регламент за капиталовите изисквания“ или „РКИ“ 8 ), в който се определят капиталовите изисквания за банките, които държат и инвестират в секюритизации, както и

·изменения на два делегирани регламента: Делегиран регламент (ЕС) 2015/61 на Комисията („Делегиран акт за отношението на ликвидно покритие (ОЛП)“ 9 ), който урежда критериите за допустимост на активите, които могат да бъдат включени в ликвидния буфер на банките, и Делегиран регламент (ЕС) 2015/35 на Комисията („Делегиран акт „Платежоспособност II“ 10 ), който урежда капиталовите изисквания за застрахователните и презастрахователните предприятия.

Предвидените промени имат за цел да внесат целенасочени подобрения в рамката, а не да я преработват изцяло. Тези промени следва да се разглеждат като пакет, тъй като нито един от отделните компоненти няма да постигне желания резултат сам по себе си. Елементите на пакета са насочени както към предлагането, така и към търсенето на пазара и се подсилват взаимно, за да постигнат желания ефект. Рационализирането на изискванията за докладване и понижаването на капиталовите изисквания ще намалят пречките за навлизане на пазара и разходите на банките за иницииране на секюритизации. Опростяването на надлежната проверка, както и изменението на капиталовите изисквания и третирането на ликвидността ще улеснят и направят по-привлекателни инвестициите в секюритизации. Разширената и по-динамична инвеститорска база също ще стимулира засилено емитиране. Съживяването на пазара на секюритизации в ЕС е сложен въпрос, който изисква промени в различни части на рамката, за да се стимулират търсенето и предлагането на пазара на секюритизации.

С регулирането, само по себе си, може да се насърчи развитието на този пазар до определена степен: участниците на пазара също трябва да се намесят и да изпълнят своята роля, например чрез по-голяма стандартизация и повече инициативи в целия сектор, насочени към конкретни сегменти — без усилията на участниците разширяването на пазара няма да бъде възможно.

Настоящият преглед се основава на различни източници, включително доклада на ЕБО от 2020 г. относно прехвърлянето на значителен риск , доклада на ЕССР от 2020 г. относно наблюдението на системните рискове на пазара на секюритизации в ЕС , доклада на Комисията от 2022 г. относно Регламента за секюритизациите , препоръката на Съвместния комитет на ЕНО от 2022 г. относно пруденциалната рамка , целенасочената консултация от 2024 г. относно функционирането на рамката на ЕС за секюритизациите и доклад на Съвместния комитет от 2025 г. относно прилагането и действието на рамката за секюритизациите. Комисията проведе и различни двустранни срещи със заинтересованите страни и организира семинар през юли 2024 г., за да обсъди становищата на заинтересованите страни относно рамката на ЕС за секюритизациите.

По отношение на сроковете измененията на Регламента за секюритизациите и на Регламента за капиталовите изисквания се приемат едновременно от Комисията. На същата дата проектоизмененията на Делегирания регламент относно отношението на ликвидно покритие следва да се публикуват на портала „Споделете мнението си“ за четириседмично обществено обсъждане. Комисията възнамерява да приеме проектоизменения на Делегирания регламент „Платежоспособност II“, които ще бъдат включени в по-широк пакет от изменения на този регламент, който се очаква да бъде публикуван за консултации през втората половина на юли тази година.

•Съгласуваност с действащите разпоредби в тази област на политиката

Настоящото предложение съгласува разпоредбите относно делегирането на задачи по надлежна проверка с разпоредбите на Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета („Директивата относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове“) 11 .

В допълнение към законодателните промени, включени в този пакет, Комисията обмисля също така да измени ограничението за емитентите в Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно предприятията за колективно инвестиране (Директивата за ПКИПЦК) 12 в контекста на предстоящия цялостен преглед на Директивата за ПКИПЦК. Директивата за ПКИПЦК налага ограничение на фондовете на ПКИПЦК да не придобиват повече от 10 % от дълговите ценни книжа на един емитент. В случай на секюритизация това означава, че фондовете на ПКИПЦК могат да инвестират до 10 % в една секюритизираща емисия, тъй като за емитент се счита самото секюритизационно дружество.

•Cъгласуваност с други политики на Съюза

Чрез облекчаване на рамката на ЕС за секюритизациите и превръщането ѝ в по-голяма степен в основана на принципи настоящото предложение допринася също за настоящите усилия на Комисията за намаляване на административната тежест и опростяване на бизнес средата, както беше обявено в работната програма на Комисията за 2025 г.

Прегледът на рамката за секюритизациите е в съответствие също с по-широката стратегия на Европейската комисия за съживяване на икономиката на ЕС, очертана в компаса за конкурентоспособността . Чрез премахването на ненужните пречки пред емитирането и инвестициите на пазара на секюритизации в ЕС Комисията цели да гарантира, че икономиката на ЕС може да се възползва от повишените възможности за споделяне на риска и за финансиране, което ще подкрепи икономическия растеж и конкурентоспособността на ЕС.

Част от установените пречки пред емитирането и инвестициите произтичат от високите оперативни разходи, свързани с регулирането. Премахването на тези разходи е в съответствие също и със Съобщението на Комисията за „ Една опростена и по-експедитивна Европа “, в което се подчертава необходимостта от намаляване на регулаторната тежест както за домакинствата, така и за предприятията.

Накрая, предложението е в съответствие и с целта на Съюза да се гарантира финансова стабилност чрез осигуряване на прозрачно, разумно и устойчиво функциониране на пазарите на секюритизации.

2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ

•Правно основание

•Субсидиарност (при неизключителна компетентност) 

Секюритизиращите продукти са важен сегмент от финансовите пазари на Съюза и допринасят за неговата финансова интеграция. Секюритизацията свързва финансови институции от различни сектори на финансовите пазари, както и от различни държави членки с юрисдикции извън ЕС, и, ако не е добре уредена, може да породи рискове за финансовата стабилност. Поради това секюритизацията изисква регулиране на равнището на Съюза.

По-специално в предложението се разглеждат някои разпоредби относно надлежната проверка, прозрачността и надзора 13 . Само действие на равнището на ЕС може да гарантира, че в бъдеще тези регулаторни разпоредби ще се прилагат еднакво и ще осигурят наличието на добре установена регулаторна рамка за предприемане и осъществяване на секюритизации и стопанска дейност в рамките на единния пазар. Това е особено важно, тъй като по-голямата част от дейността по секюритизациите в ЕС е концентрирана в няколко държави — членки на ЕС. Регулаторна рамка на равнището на Съюза е от ключово значение за улесняване на трансграничните секюритизации, и по-специално да се даде възможност за такава дейност в държавите членки, където понастоящем като цяло използването на секюритизации е слабо. Капацитетът на държавите членки да приемат национални мерки е ограничен, тъй като Регламентът за секюритизациите вече предвижда хармонизиран набор от правила на равнище ЕС, поради което промените на национално равнище биха били в противоречие с действащото понастоящем право на Съюза.

•Пропорционалност

В същото време избраните политики не надхвърлят необходимото за постигане на поставените цели и не водят до пълна промяна на регулаторната рамка.

•Избор на инструмент

3.РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ОЦЕНКИ, КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

•Последващи оценки/проверки за пригодност на действащото законодателство

Беше извършена оценка на рамката за секюритизациите, която обхвана периода от датата на влизане в сила на рамката за секюритизациите (1 януари 2019 г.) до настоящия момент. Обхватът ѝ включва цялата правна рамка (Регламента за секюритизациите, съответните части от РКИ, Делегирания акт относно ОЛП и Делегирания акт „Платежоспособност II“, които се отнасят до секюритизиращите сделки).

В съответствие с инструментариума за по-добро регулиране в оценката се разглежда дали целите на рамката за секюритизациите са постигнати през този период на прилагане (ефективност), дали целите са все още подходящи (уместност) и дали, като се отчитат разходите и ползите, свързани с прилагането, рамката е била ефективна за постигането на целите си (ефикасност). В оценката се разглежда също така дали рамката за секюритизациите, под формата на законодателство на равнище ЕС, е осигурила добавена стойност („добавена стойност за ЕС“) и дали е съгласувана с други свързани законодателни актове (съгласуваност). Оценката беше проведена успоредно с оценката на въздействието, придружаваща предложението за преглед на рамката за секюритизациите.

В оценката се стига до заключението, че рамката за секюритизациите е постигнала частичен успех в изпълнението на първоначалните си цели. Тя е подкрепила стандартизацията на процесите и практиките и частично е преодоляла регулаторната несигурност. Въпреки въведените регулаторни подобрения обаче, тя е постигнала само частичен успех в премахването на стигматизацията, свързана със секюритизацията, и в премахването на регулаторните неблагоприятни условия за опростени и прозрачни секюритизации. Освен това рамката не е способствала за намаляване на високите оперативни разходи и за значително разширяване на пазара на секюритизации в ЕС.

В резултат на това заключенията от оценката са необходими допълнителни усилия, за да се гарантира, че секюритизацията може да допринесе значително за подобряване на финансирането на икономиката на ЕС и за по-нататъшното развитие на съюза на спестяванията и инвестициите. По-конкретно в оценката се посочва, че много строгите правни изисквания в областта на прозрачността и надлежната проверка водят до високи оперативни разходи за емитентите и инвеститорите в секюритизации и че по-подходящ би бил подход, основан в по-голяма степен на принципи. Пруденциалната рамка за банките и застрахователите не е достатъчно чувствителна към риска, а „не-неутралността“ на капитала е непропорционално висока за определени секюритизиращи сделки. Поради това, за да се преодолеят ненужните пруденциални пречки, е необходимо да се преразгледа пруденциалното третиране на секюритизациите.

•Консултации със заинтересованите страни

На 3 юли 2024 г. Комисията организира семинар по въпросите на секюритизацията, на който бяха поканени представители на банковия сектор/асоциации, министерства, европейски надзорни органи (ЕНО), единния надзорен механизъм на Европейската централна банка, Европейската инвестиционна банка, застрахователи, лица, управляващи активи, неправителствени организации и пенсионни фондове, за да споделят своите мнения.

Между 19 февруари 2025 г. и 26 март 2025 г. 15 беше открита процедура за събиране на доказателства, за да се поиска обратна връзка от заинтересованите страни относно прегледа на рамката за секюритизациите. Заинтересованите страни бяха помолени да представят становища относно разбирането на Комисията на проблема и възможните решения, както и да предоставят съответна информация. 34 участници отговориха на призива за събиране на доказателства и представиха своите становища 16 . От тези 34 участници, 26 17 бяха отговорили и на целевата консултация от 2024 г., като техните мнения останаха като цяло същите. Отговорите на участниците, които участваха за първи път, също бяха в съответствие с обратната връзка, получена по-рано в рамките на целевата консултация.

•Събиране и използване на експертни становища

При изготвянето на настоящото предложение беше използван обширен експертен опит, включително консултации със заинтересовани страни, срещи и аналитична работа, извършена от ЕНО. По-специално ЕНО представиха докладите на Съвместния комитет по член 44 за 2021 г. и 2025 г. относно прилагането и функционирането на Регламента за секюритизациите 18 . Тези доклади акцентираха върху прилагането на общите изисквания, приложими за секюритизациите, включително изискванията за задържане на риска, надлежна проверка и прозрачност, както и специфичните изисквания, свързани с ОПС секюритизациите, по отношение на първоначалната цел на рамката да допринесе за стабилното възстановяване на рамката на ЕС за секюритизациите.

Бяха проведени консултации с националните органи в рамките на Работната група за Еврогрупата+ (EWG+), Комитета на Съвета по финансовите услуги и експертната група на Комисията по банково дело, плащания и застраховане. Няколко държави членки също отговориха на целевата консултация чрез своите министерства на финансите и взаимодействаха на двустранно равнище с Комисията.

•Оценка на въздействието

•Пригодност и опростяване на законодателството

С предложението се опростяват и усъвършенстват съществуващите правни разпоредби, приложими за секюритизациите, с цел повишаване на ефективността на пазара на секюритизации. Поради това то е от значение за Програмата за пригодност на регулаторната рамка (REFIT). Предпочитаният вариант по отношение на Регламента за секюритизациите включва опростяване на задълженията за надлежна проверка за предприятията и по-ефективна рамка за прозрачност. Чрез намаляването на тези задължения предприятията ще имат по-ниски разходи за спазване на изискванията, което ще им даде възможност да отделят повече ресурси за основната си дейност. Въпреки че емитентите може да се сблъскат с някои еднократни разходи за адаптиране, периодичното намаляване на административната тежест следва да надвиши тези първоначални разходи. Чрез целеви корекции и стратегическо опростяване тези мерки ще спомогнат за укрепване на капацитета на пазара, за привличане на по-широка база от инвеститори и за насърчаване на икономическия растеж, като същевременно се поддържа устойчива и прозрачна финансова екосистема.

•Основни права

Няма вероятност предложението да се отрази непосредствено върху правата, предвидени в Хартата на основните права на Европейския съюз. Мерките за опростяване и повишаване на ефективността не засягат пряко въпросите, свързани с личните данни или неприкосновеността на личния живот. Независимо от това, промените в стандартите за оповестяване и докладване трябва да са в съответствие със съществуващите закони за защита на данните, за да се гарантира сигурността и поверителността на всички лични данни, включени в процеса на секюритизация.

Предложението има за цел да се намалят високите оперативни разходи и да се премахнат неоправданите пруденциални пречки, като същевременно се избегне необосновано влошаване на защитата и не се допуснат стимули за поемане на прекомерни рискове. По този начин се постига баланс между необходимостта от икономически стимули и поддържането на строги стандарти, с което отрицателните последици за обществото се свеждат до минимум. Като цяло, макар че предлаганите мерки са насочени главно към финансовото регулиране, съществуват потенциални косвени ползи, които може да възникнат и да окажат благоприятно и устойчиво въздействие върху социалните, екологичните и основните права. Осигуряването на стабилен пазар на секюритизации допринася косвено за защитата на основните икономически права чрез насърчаване на финансовата стабилност посредством диверсификация на риска.

4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

5.ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ

•Планове за изпълнение и механизъм за мониторинг, оценка и докладване

•Подробно разяснение на конкретните разпоредби на предложението

Взаимодействие и съгласуваност между елементите на пакета  

Настоящото предложение за регламент е част от по-широк преглед в областта на секюритизацията, който обхваща промени в два регламента (освен Регламента за секюритизациите, и РКИ) и два делегирани акта (Делегирания акт относно ОЛП и Делегирания акт „Платежоспособност II“). Предложените промени следва да се разглеждат като пакет от мерки, които се занимават с проблемите на търсенето и предлагането на пазара на секюритизации по всеобхватен начин.  

В предложението се разяснява, че обслужващото предприятие е субект, който ежедневно управлява портфейл от закупени вземания или базисните кредитни експозиции и попада в приложното поле на Регламент (ЕС) 2017/2402 („Регламент за секюритизациите“). Изменението е уточнение и няма за цел да разшири обхвата, тъй като обслужващите лица вече са обект на Регламента за секюритизациите.

Определения (член 2)

Публичните и частните секюритизации са определени в член 2, точки 32 и 33. По-конкретно „публична секюритизация“ се счита за такава, ако отговаря на някое от следните условия:

i) изисква изготвянето на проспект;

ii) ценните книжа, представляващи секюритизирани позиции, са допуснати до търговия на специфични места за търговия;

iii) секюритизацията се предлага на пазара по принцип на инвеститори, а конкретните условия не подлежат на договаряне между страните, което означава, че сделките се предлагат на инвеститорите на принципа „приемате или се отказвате“.

Частната секюритизация е секюритизация, която не отговаря на нито един от горепосочените критерии — няма проспект, не е допусната до търговия, а условията се договарят двустранно между инициатора и малка група инвеститори. Разясняването на определенията за публична и частна секюритизация е от особено значение за прилагането на изискванията за прозрачност.

Надлежна проверка (член 5)

За да се улесни по-простото и по-ефективно инвестиране в секюритизации в Съюза, се внасят някои изменения в член 5 от Регламент (ЕС) 2017/2402. Изискванията за проверка (член 5, параграф 1 и член 5, параграф 3, буква в) се премахват за инвеститорите, когато страната продавач, отговорна за спазването на съответните разпоредби за продавачите, е установена и подлежи на надзор в Съюза. Освен това оценката на риска в член 5, параграф 3, буква а) и член 5, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/2402 вече се основава в по-голяма степен на принципи, като се премахва подробният списък на структурните характеристики, които инвеститорите трябва да проверяват, и се изяснява в съображение, че оценката на надлежната проверка следва да бъде пропорционална на риска на секюритизацията. Писмените процедури по член 5, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2017/2402 също стават основани на принципи в по-голяма степен, като се премахва подробният списък с информация във втора алинея на член 5, параграф 4, буква а) от Регламент (ЕС) 2017/2402. За сделките на вторичния пазар се предвиждат допълнителни 15 дни за документиране на надлежната проверка. Накрая, делегирането на задължението за надлежна проверка съгласно член 5, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2017/2402 е съгласувано с други секторни законодателства, при с които делегирането на задачи не се прехвърля правната отговорност.

Изискванията за надлежна проверка не се прилагат, когато многостранни банки за развитие гарантират изцяло секюритизиращата позиция, което я прави с много нисък риск. Това означава, че инвеститорите могат да инвестират в такива позиции, без да извършват обстойни проверки.

Облекчената надлежна проверка, по-специално чрез отмяна на изискванията за проверка и документация, се предвижда в случай че секюритизацията включва транш за първа загуба, който е гарантиран или държан от строго определен списък от публични субекти и когато този транш представлява най-малко 15 % от номиналната стойност на секюритизираните експозиции.

За инвестиции в позиции, емитирани от емитенти извън ЕС, инвеститорите ще продължат да бъдат задължени да проверяват дали дадена сделка е в съответствие с правилата на ЕС.

Запазване на риска (член 6)

Запазването на риска не се прилага, ако секюритизацията включва транш за първа загуба, който е гарантиран или държан от строго определен списък от публични субекти и когато този транш представлява най-малко 15 % от номиналната стойност на секюритизираните експозиции.

Прозрачност (член 7)

За да се намали тежестта на докладването за емитентите, следва да бъдат преразгледани образците за докладване в Делегиран регламент (ЕС) 2020/1224 на Комисията и в Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/1225 на Комисията. По-специално броят на задължителните полета следва да бъде значително намален — с най-малко 35 % или повече, когато е възможно. С цел да се намали допълнително тежестта, свързана с изискванията за докладване за докладващите субекти, при прегледа следва да се обмисли възможността за разграничаване между задължителни и незадължителни полета. Освен това в образците за докладване не следва да има изисквания за информация на ниво заеми, когато базисните експозиции са силно раздробени и краткосрочни (експозиции по кредитни карти или определени потребителски кредити). Прегледът на образците за докладване, като се отчитат посочените по-горе принципи, заложени в настоящото предложение, следва да бъде извършен от подкомитета по секюритизация към Съвместния комитет на ЕНО под ръководството на ЕБО в сътрудничество с другите ЕНО.

Образецът за докладване за частните секюритизации следва да бъде значително по-опростен от този за публичните секюритизации и да е съобразен единствено с нуждите на надзорните органи. С цел да се сведат до минимум разходите за прилагане за сектора, този образец трябва стриктно да следва съществуващите образци за уведомяване, по-специално насоките за уведомяване за секюритизиращи сделки от единния надзорен механизъм. За да се гарантира по-голяма прозрачност на пазара и да се улесни надзорът и мониторингът на частния пазар, този специален образец за частните секюритизации следва да се докладва на регистрите на секюритизациите.

Регистър на секюритизациите (членове 10 и 17)

Измененията в член 10 от Регламент (ЕС) 2017/2402 коригират погрешно позоваване на член 5 от същия регламент, което следва да бъде заменено с позоваване на член 7. Предложените изменения в член 17 от Регламент (ЕС) 2017/2402 се въвеждат с оглед на измененията в член 7, които ще разширят обхвата на докладването, за да се включи регистърът на частните секюритизации. В светлината на тези промени бе предложено разграничаване на незабавния и безплатен достъп до регистъра. Такъв достъп следва да се предоставя на ЕНО, на Европейския съвет за системен риск, на компетентните органи и на органите за преструктуриране и, при поискване, на Европейската комисия. Предвид различното естество на публичната секюритизация, достъп се предоставя и на инвеститорите и на потенциалните инвеститори в такива секюритизации. Ограничаването на достъпа на инвеститорите и на потенциалните инвеститори до частни секюритизации има за цел да защити поверителността на информацията в тези секюритизации.

Изисквания за ОПС (членове 20, 26б, 26в, 26д)

За да се улесни секюритизацията на заеми за МСП в рамките на ОПС секюритизацията, изискването за еднородност в член 20, параграфи 8 и 15, и член 26б, параграф 8 от Регламент (ЕС) 2017/2402 се изменя, за да се посочи, че секюритизация, при която най-малко 70 % от групата от базисни експозиции се състои от заеми за МСП, се счита за отговаряща на това изискване. Долният праг от 70 % е по-нисък от настоящото изискване от 100 %.

За да се даде възможност на застрахователните и презастрахователните предприятия да участват пълноценно в пазара на ОПС балансови секюритизации, критериите за допустимост за кредитна защита в член 26д, параграф 8 от Регламент (ЕС) 2017/2402 се изменят, за да включат и нефинансирана гаранция от застрахователно или презастрахователно предприятие, което отговаря на определени критерии за стабилност, платежоспособност и диверсификация.

Редица други технически, но несъществени изменения улесняват прилагането на критериите за ОПС.

Трети страни проверяващи органи (член 28)

В предложението се предвижда, че третите страни, които извършват проверка на съответствието за ОПС, подлежат на надзор, освен че се лицензират от съответния национален компетентен орган.

Надзор (членове 29, 30, 32 и 36)

С цел да се насърчи сближаването на надзорните практики и да се предотврати разпокъсаността и разнородното тълкуване на регулаторните разпоредби в предложението се засилва ролята на подкомитета по секюритизация към Съвместния комитет на ЕНО. По-специално, подкомитетът по секюритизация е натоварен да приеме насоки за установяване на общи надзорни процедури и да разработи образците за докладване, посочени в член 7. За да се гарантира по-голяма отчетност и последователност, ЕБО се поставя начело на работата на подкомитета по секюритизация към Съвместния комитет на ЕНО, като осигурява секретариат и заместник-председател за него, подпомага председателя при изпълнението на неговите задачи и изпълнява задачите на председателя при постоянно негово отсъствие.

За да се гарантира ефективен и последователен надзор върху критериите за ОПС, в член 29 от Регламент (ЕС) 2017/2402 следва да се възложи на националните компетентни органи в банковия сектор отговорност за надзора върху прилагането на критериите за ОПС при инициирани от банки секюритизации. За кредитните институции в банковия съюз този надзор ще се осъществява от единния надзорен механизъм.

С цел да се даде възможност на надзорните органи да прилагат изискванията за надлежна проверка, член 32 от Регламент (ЕС) 2017/2402 се изменя, за да се включи изрично в списъка на случаите, в които НКО могат да налагат административни санкции, неспазването от институционалните инвеститори на изискванията за надлежна проверка, определени в член 5 от Регламент (ЕС) 2017/2402.

Доклади и преглед (членове 44 и 46)

Във връзка с докладването на изпълнението на настоящия регламент гъвкавият мандат на ЕНО за периодично представяне на информация, предвиден в член 44 от Регламент (ЕС) 2017/2402, се актуализира, като се добавя изискване за оценка на приноса на секюритизацията за финансирането на дружествата и икономиката в ЕС.

Комисията е натоварена да направи преглед на функционирането на този регламент за изменение пет години след датата на прилагането му. Когато е целесъобразно, прегледът се придружава от законодателно предложение.

2025/0826 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за изменение на Регламент (ЕС) 2017/2402 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г. за определяне на обща рамка за секюритизациите и за създаване на специфична рамка за опростени, прозрачни и стандартизирани секюритизации

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейската централна банка,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1)секюритизацията може да насърчи инвестициите, като даде възможност на банките да прехвърлят рисковете на тези, които са в състояние да ги поемат, и по този начин да освободят капитала си, който биха могли да използват за допълнително кредитиране на домакинствата и предприятията, включително малките и средните предприятия (МСП). Регламент (ЕС) 2017/2402 на Европейския парламент и на Съвета 19 , който обхваща както опростените, прозрачни и стандартизирани (ОПС) секюритизации, така и секюритизациите, които не са ОПС, подобри прозрачността, безопасността и стандартизацията на пазара. Същевременно този регламент следва да бъде допълнително опростен, за да се използват в по-голяма степен предимствата, които може да предложи секюритизацията.

(2)Важно е финансовите институции да използват капитала си там, където е най-необходим, за постигане на икономическите цели на Съюза и за финансиране на реалната икономика. В допълнение към гъвкавостта, предоставена от съществуващите правила, целевите промени в Регламент (ЕС) 2017/2402 биха гарантирали, че рамката на Съюза за секюритизациите насърчава по-добре инвестициите в икономиката и улеснява отпускането на кредити на предприятията.

(3)За да се повиши прозрачността и да се гарантира последователно регулаторно третиране с цел намаляване на разходите за емитентите, следва да се въведе определение за публична и за частна секюритизация. Обхватът на публичните секюритизации следва да включва сделки, при които базисните ценни книжа са допуснати до търговия на регулирани пазари, многостранни системи за търговия (МСТ), организирани системи за търговия (ОТС) или всяко друго място за търговия в Съюза, както и сделки, предлагани на инвеститори при неотменяеми условия, като пакетът се предлага на принципа „приемаш или отказваш“ и инвеститорите нямат пряк контакт с инициаторите или спонсорите и следователно не могат да получат пряко необходимата информация за извършване на надлежна проверка, без инициаторът или спонсорът да оповести на пазара търговски чувствителна информация. Определянето на тези видове сделки като публични поради достъпността им за широк кръг от инвеститори следва да гарантира, че такива сделки са обект на подходящи изисквания за прозрачност и регулаторен контрол и допринасят за по-добър надзор и по-добро функциониране на пазара.

(4)Изискванията за надлежна проверка трябва да бъдат пропорционални на рисковия профил на секюритизиращите позиции. Затова надлежната проверка от страна на инвеститорите следва да се съсредоточи върху рисковите характеристики и структурните особености, които могат да окажат съществено влияние върху резултатите от секюритизацията, като се избягват дублиращи се, прекомерно обременителни или общи задължения, които може да не са от значение за различните видове секюритизация. По същата причина задълженията за надлежна проверка следва да бъдат рационализирани, за да се намалят ненужните разходи за инвеститорите — особено при секюритизации с по-нисък риск — и да се насърчи по-пропорционалното и чувствително на риска поведение на инвеститорите на пазара на секюритизации.

(5)Инициаторите, първоначалните кредитори, спонсорите или дружествата със специална цел — секюритизация (ДСЦС) (наричани по-нататък „продаващи субекти“), които са установени в Съюза, вече са обект на надзор в Съюза и могат да бъдат санкционирани в случай на нарушение на задълженията им по Регламент (ЕС) 2017/2402. Затова е уместно от инвеститорите да не се изисква повече да проверяват дали продаващите субекти в Съюза, когато тези субекти носят отговорност от името на продаващите страни в сделката, спазват изискванията за надлежна проверка, определени в Регламент (ЕС) 2017/2402. Инвеститорите обаче следва да продължат да проверяват дали са изпълнили задълженията си, за които отговарят продаващите субекти от трети държави съгласно Регламент (ЕС) 2017/2402.

(6)За първостепенните траншове, които обикновено се ползват от значително кредитно подобрение и носят по-нисък риск, следва да се изисква по-малко задълбочен преглед за надлежна проверка в сравнение с второстепенните или междинните траншове, които са с по-висок риск и по-голяма експозиция към загуби. Този пропорционален подход спомага за по-ефективното разпределение на ресурсите от страна на инвеститорите и за избягване на прекомерната тежест за инвестициите с нисък риск.

(7)Тъй като спазването на изискванията за ОПС вече е предмет на отделен регулаторен надзор и уведомяване, задължението на инвеститорите да проверяват спазването на тези изисквания е излишно. Освен това проверката за спазването на критериите за ОПС не е от значение за всички видове инвеститори. Следователно съответното изискване следва да бъде заличено.

(8)На инвеститорите следва да се разреши да извършват опростена надлежна проверка на инвестициите при повтарящи се сделки, при които основните рискови характеристики вече са добре познати. За тези цели инвестициите в повторни сделки следва да се считат за инвестиции в секюритизиращи позиции, емитирани от същия инициатор, обезпечени със същия вид базисни активи, притежаващи същите структурни характеристики и предлагащи същото или по-ниско ниво на кредитен риск в сравнение с предишните инвестиции. Тази промяна следва да гарантира последователност в практиките за надлежна проверка, като същевременно улеснява участието на инвеститорите в добре познати и прозрачни структури.

(9)Многостранните банки за развитие могат да играят значителна роля за улесняване на достъпа на инвеститорите до пазарите на секюритизации, за повишаване на ликвидността и за подкрепа на целите на съюза на спестяванията и инвестициите. Когато секюритизираща позиция е изцяло, безусловно и неотменимо гарантирана от многостранна банка за развитие, посочена в член 117, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета 20 , кредитният риск, произтичащ от секюритизиращата позиция, се прехвърля ефективно от групата от базисни активи към гаранта, което води до рисково тегло 0 % за такава експозиция. Освен това такава секюритизираща позиция се класифицира като актив от ниво 1 съгласно член 10, параграф 1, буква ж) от Делегиран регламент (ЕС) 2015/61 на Комисията 21 . В такива случаи е целесъобразно институционалните инвеститори, с изключение на субекта, предоставящ гаранцията, да бъдат изцяло освободени от изискванията за надлежна проверка съгласно Регламент (ЕС) 2017/2402.

(10)Сделки, при които траншът за първа загуба се държи или гарантира от Съюза, от национални насърчителни банки или от институции по смисъла на член 2, точка 3 от Регламент (ЕС) 2015/1017 на Европейския парламент и на Съвета 22 , притежават по своята същност характеристики, които намаляват необходимостта от извършване на пълна надлежна проверка и от изпълнение на изискването за задържане на риска. Тези сделки са гарантирани от гаранта, който извършва процедури за надлежна проверка, преди да предостави такава гаранция. Тази оценка премахва необходимостта институционалните инвеститори да извършват пълна оценка на надлежната проверка съгласно Регламент (ЕС) 2017/2402. Освен това, същността на гаранцията е поемането на риска от гаранта. Следователно е целесъобразно да се отмени изискването за задържане на риска. Очаква се тези промени да привлекат частни инвестиции в структури с по-нисък риск и публична гаранция.

(11)Институционален инвеститор, който делегира правомощията за вземане на инвестиционни решения на друг институционален инвеститор, следва да може да дава указания на делегирания инвеститор да изпълнява задълженията за надлежна проверка, определени в Регламент (ЕС) 2017/2402. При такова делегиране обаче не следва да се прехвърля правната отговорност. Делегиращият институционален инвеститор следва да носи крайната отговорност за осигуряване на спазването на изискванията за надлежна проверка. Тази спецификация има за цел да отрази установената регулаторна практика и да гарантира ефективното изпълнение на задълженията, като същевременно се запазват ясни линии на отговорност.

(12)Изискванията за оповестяване следва да отчитат степента на раздробеност на базисната група от експозиции, т.е. колко кредита има в базисната група. Освен това е важно да се вземе предвид средният падеж на базисните експозиции. Разкриването на информация на ниво заем за силно раздробени групи от много краткосрочни експозиции може да бъде особено скъпо и да представлява значителна тежест за емитентите, като често не предлага значителни ползи по отношение на допълнителна информация за инвеститорите. Следователно изискванията за оповестяване на секюритизации на експозиции по кредитни карти и определени видове потребителски кредити не следва да включват докладване на нивото на всяка индивидуална базисна експозиция. Компетентните органи обаче следва да имат възможност да изискват допълнителна информация, за да се гарантира, че имат цялостен поглед върху пазара, включително експозициите, които съставляват базисната група, в изпълнение на задълженията си по Регламент (ЕС) 2017/2402.

(13)Настоящите образци за докладване 23 както на публични, така и на частни секюритизации са твърде скъпи и обременителни. Следователно тежестта върху предприятията при спазването на задълженията им за докладване следва да бъде намалена, без да се подкопава целта за осигуряване на прозрачност на пазара. Образците за докладване трябва да бъдат опростени, за да се намали броят на задължителните полета за данни. Преразглеждането на образеца следва да има за цел да се намалят задължителните полета за попълване с най-малко 35 %. Превръщането на някои задължителни полета в незадължителни би могло да доведе до по-голяма гъвкавост, но следва да се обърне подходящо внимание, за да се гарантира, че това не компрометира качеството или използваемостта на данните.

(14)Рамката за докладване следва да отчита специфичните характеристики на частните секюритизации. Следва да се разработи специален и опростен образец за докладване на частни секюритизации. При определяне на подробностите относно изискванията за докладване информацията, която трябва да се докладва, следва да бъде съгласувана в максимална степен с други утвърдени образци, по-специално с насоките за уведомяване за секюритизационни сделки, разработен от Европейската централна банка в съответствие с член 6, параграф 5, буква а) от Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета 24 . Всякакви бъдещи промени в насоките на Европейската централна банка следва да бъдат оценени и, ако е необходимо, да бъдат преразгледани образците за докладване. За да се осигури основна прозрачност за надзорните органи по отношение на частния пазар, частните секюритизации следва да се докладват в регистри. Не следва да се изисква за частните секюритизации да се предоставя същият обем информация като за публичните секюритизации. Изискването частните сделки да се докладват в регистрите за секюритизация, като се използва опростен образец, би подобрило надзора и наблюдението на пазара. С цел запазване на поверителността на частните сделки обаче, данните от тези сделки не следва да се оповестяват публично.

(15)Подкомитетът по секюритизация към Съвместния комитет на европейските надзорни органи (наричан по-нататък „комитет по секюритизация към Съвместния комитет — КССК“), посочен в член 36, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2017/2402, следва да разработи, под ръководството на Европейския банков орган (ЕБО), проект на регулаторни технически стандарти за по-подробно определяне на информацията, която инициаторът, спонсорът и ДСЦС трябва да предоставят, за да спазят задължението за докладване. Този проект на регулаторни технически стандарти следва да отчита полезността на информацията за държателя на секюритизиращата позиция, дали секюритизацията е публична или частна, дали секюритизиращата позиция е краткосрочна и, в случай на сделка по програма за обезпечени с активи търговски ценни книжа (ОАТЦК), дали тя е изцяло подкрепена от спонсор. Комисията следва да бъде оправомощена да допълни Регламент (ЕС) 2017/2402 чрез приемане на тези регулаторни технически стандарти посредством делегирани актове съгласно член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и в съответствие с Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета 25 , Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета 26 и Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета 27 . Освен това КССК следва, под ръководството на ЕБО, да разработи проект на технически стандарти за изпълнение, за да се определи форматът за предоставяне на информацията на регистрите. На Комисията следва да бъде предоставено правомощието да приеме тези технически стандарти за изпълнение чрез акт за изпълнение съгласно член 291 от ДФЕС и в съответствие с регламенти (ЕС) № 1093/2010, (ЕС) № 1094/2010 и (ЕС) № 1095/2010.

(16)За да се подкрепи достъпът на МСП до пазарно финансиране и да се улесни развитието на трансграничните секюритизации, включващи експозиции от няколко държави членки, критериите за еднородност на групите от активи следва да бъдат преразгледани. Макар че е възможно да има секюритизации, включващи експозиции от няколко държави членки, изискването за еднородност, както е определено понастоящем, се счита за пречка за секюритизациите, свързани с МСП. За да се преодолее това препятствие, групата от базисни експозиции следва да се счита за еднородна, когато най-малко 70 % от експозициите при инициирането им се състоят от експозиции към МСП. Този по-нисък праг отчита специфичните финансови нужди и характеристики на МСП и гарантира, че смесените групи с преобладаващ дял на МСП могат да се възползват от правната сигурност и оперативната ефективност, свързани с еднородните групи. Останалата част от групата следва да може да включва други видове експозиции, в т.ч. от различни държави членки, без това да засяга статута на секюритизацията като ОПС.

(17)През 2021 г. Регламент (ЕС) 2017/2402 беше изменен с Регламент (ЕС) 2021/557 на Европейския парламент и на Съвета 28 , за да се разшири обхватът на рамката за ОПС, така че да включва и синтетичните секюритизации. Както е посочено в доклада на Съвместния комитет на европейските надзорни органи, удължаването на срока на действие на обозначението „ОПС“ е довело до задоволителни резултати по отношение на отварянето на пътя за нови емисии и насърчаването на по-голяма активност в този пазарен сегмент. При практическото прилагане на изискванията за ОПС обаче се оказа, че е необходимо да се подобри яснотата и последователността на конкретните изисквания чрез някои технически корекции.

(18)За да се гарантира последователен подбор на базисните експозиции в секюритизацията и да се даде възможност на инвеститорите да оценят кредитния риск на групата от активи преди инвестицията, се забранява активното управление на портфейла въз основа на субективна преценка за секюритизиращата позиция. Член 26б от Регламент (ЕС) 2017/2402 съдържа изчерпателен списък на разрешените дейности по управление и постановява, че определени дейности не следва да се считат за активно управление на портфейл въз основа на субективна преценка и следователно не са забранени. Необходимо е този списък да бъде актуализиран, за да включва отнети права в резултат на санкции, наложени на даден субект по време на срока на сделката, или на измамни практики, или изменения в заема в резултат на промяна в законодателството, засягаща изпълнимостта, които са извън контрола на инициатора. И двете обстоятелства биха оказали влияние върху изпълнимостта на базисните експозиции (извън контрола на инициатора) и премахването на тези базисни експозиции не следва да се счита за активно управление на портфейла въз основа на субективна преценка.

(19)Критериите за стандартизация, определени в член 26в от Регламент (ЕС) 2017/2402, очертават механизмите за разпределяне на загубите между притежателите на секюритизиращи позиции и определят прилагането на различни методи за погасяване на траншовете. Основната цел на тези критерии е да се гарантира, че погасяване с непоследователен приоритет се използва само когато е придружено от ясно определени договорни условия. Тези предпоставки имат за цел да предизвикат преминаване към последователни плащания въз основа на йерархията на старшинството, като по този начин предпазват сделката от преждевременно погасяване на кредитното улеснение в случай на влошаване на кредитното качество. Такова преждевременно погасяване може да изложи инициаторите, които държат тези траншове, на рискове, свързани с намаляващ резерв за кредитно улеснение. Тези критерии обаче не отчитат в достатъчна степен способността за поемане на загуби по траншовете, подчинени на защитените траншове в рамките на секюритизацията, което води до неправилно прилагане, когато се тълкуват буквално в контекста на синтетичните секюритизации, които включват междинни траншове. Тези критерии неволно допускат, че всички свързани загуби се поемат изцяло от защитения транш, като по този начин се пренебрегва прехвърлянето им към траншове с по-нисък ранг. Затова следва да се уточни, че в случаите, когато второстепенните траншове поемат част от загубите на базисните експозиции, техният капацитет за поемане на загуби следва да се вземе предвид при прилагането на критериите.

(20)В член 26д, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2017/2402 понастоящем се определя, че премиите за кредитна защита, платими съгласно споразумението за кредитна защита, се структурират в зависимост от непогасената номинална стойност на обслужваните експозиции към момента на плащане, като отразяват риска при защитения транш. За да се гарантира ефективността на споразумението за кредитна защита от гледна точка на инициаторите и същевременно да се осигури правна сигурност за инвеститорите на датата на прекратяване за извършване на плащания чрез определяне на максималния период за удължаване на срока за преструктуриране на дълга, следва да се уточни, че са допустими само премии за кредитна защита, които зависят от размера на неизплатения транш и от кредитния риск на защитения транш.

(21)В член 26д, параграф 7 от Регламент (ЕС) 2017/2402 се определят условията, при които инициатор може да се ангажира със синтетичен допълнителен спред като кредитно подобрение за инвеститори. Едно от условията е, че за инициаторите, които не използват вътрешнорейтинговия подход по член 143 от Регламент (ЕС) № 575/2013, начинът на изчисляване на размера на очакваната годишна загуба по базисния портфейл се посочва ясно в документацията по сделката. За да се уточнят изискванията за синтетичния допълнителен спред, поети от инициатора и налични като кредитно подобрение за инвеститорите, в изменението от 2021 г. на Регламент (ЕС) 2017/2402 е въведен специфичен критерий. Прилагането на този критерий показа, че е необходимо по-нататъшно поясняване. Освен това е установено несъответствие по отношение на изискванията за инициаторите, които не използват вътрешнорейтингов подход. Това изискване следва да бъде изменено, за да се приведе в съответствие с намерението да се определи таван, равен на очакваната загуба за една година, върху общата сума на синтетичния допълнителен спред, който инициаторът следва да поеме за една година, като по този начин се гарантира последователност и яснота при прилагането на тази разпоредба.

(22)Настоящият критерий, според който кредитната защита трябва да бъде финансирана в рамките на ОПС за синтетичната балансова секюритизация съгласно ОПС режима, ограничава възможността на застрахователните или презастрахователните дружества да участват на пазара на балансови ОПС секюритизации. Това е вредно за развитието на пазара на ОПС и за способността на инициаторите да прехвърлят кредитния риск извън банковата система. Допускането кредитна защита с гаранция да бъде обозначена като „ОПС“ не следва да подкопава качеството на обозначението „ОПС“ или надеждността на споразумението за кредитна защита, нито да създава стимули за неопитни или недиверсифицирани застрахователни или презастрахователни предприятия да се излагат на високи нива на риск. Затова е целесъобразно да се въведат предпазни мерки, за да се гарантира, че участието е ограничено до застрахователи с определено ниво на стабилност и диверсификация. Следователно правото да се предоставя кредитна защита с гаранция под обозначението „ОПС“ следва да бъде съпътствано от изисквания, свързани с диверсификацията, платежоспособността, оценката на риска и минималния размер на доставчика на защита. По-конкретно, когато става въпрос за измерване на риска, застрахователното или презастрахователното предприятие следва да използва одобрен вътрешен модел за изчисляване на капиталовите изисквания за такива споразумения за кредитна защита. По отношение на платежоспособността застрахователното или презастрахователното предприятие следва да отговаря на капиталовото изискване за платежоспособност и на минималното капиталово изискване, посочени съответно в членове 100 и 128 от Директива 2009/138/ЕО, както и да му е присъдена степен 3 или по-висока степен на кредитно качество. По отношение на диверсификацията застрахователното или презастрахователното предприятие следва да извършва на практика стопанска дейност в най-малко два от класовете общо застраховане, което следва да намали прекомерната експозиция към един и същ вид риск. Накрая, що се отнася до минималния размер, общата стойност на активите на застрахователното или презастрахователното предприятие следва да надхвърля 20 милиарда евро.

(23)Третите проверяващи страни имат роля в оценяването на съответствието на секюритизациите с критериите за ОПС. Регламент (ЕС) 2017/2402 изисква единствено третите проверяващи страни да бъдат оправомощени от националните компетентни органи. Това обаче осигурява ограничена защита, ако компетентните органи не са в състояние да оценят дали тези трети проверяващи страни продължават постоянно да спазват условията за оправомощаването си. Затова е целесъобразно да се предвиди, че компетентните органи са отговорни и за текущия надзор над тези трети проверяващи страни и разполагат с необходимите правомощия за това.

(24)За да се гарантира ефективното прилагане и изпълнение на Регламент (ЕС) 2017/2402, е необходимо да се изяснят отговорностите на компетентните органи при надзора на спазването на изискванията от всички заинтересовани страни, участващи в секюритизацията. Компетентните органи следва да наблюдават поведението на инициаторите, спонсорите, първоначалните кредитори и ДСЦС. Това включва проверка дали отделните операции по секюритизация отговарят на приложимите изисквания съгласно настоящия регламент.

(25)С цел да се укрепи спазването на изискванията и да се повиши ефективността на Регламент (ЕС) 2017/2402 обхватът на санкционните правомощия по член 32 от същия регламент следва да бъде разширен, за да включва изрично нарушения на задълженията за надлежна проверка. Институционалните инвеститори играят ключова роля за осигуряване на стабилността и прозрачността на пазара на секюритизации, като извършват целесъобразна надлежна проверка преди и по време на експозициите си. За да се гарантира последователно прилагане на тези изисквания за надлежна проверка в целия Съюз, следва да се уточни, че неспазването на тези изисквания подлежи на коригиращи мерки и административни санкции от компетентните органи.

(26)Насърчаването на сближаването на надзорните практики е от съществено значение за правилното функциониране и по-нататъшното развитие на пазара на секюритизации, който обединява широк кръг от икономически субекти, често установени в различни юрисдикции, дори по отношение на една и съща сделка. Участието на няколко компетентни органи, в съчетание с настоящата сложност на процеса на вземане на решения, подчертава необходимостта от засилване на координацията на надзора. Опростяването и укрепването на съществуващите рамки за координация на надзора, където това е възможно, следва да подкрепят по-широката цел за опростяване на регулирането и надзора. По-тясно сближаване може да се постигне чрез по-ефективно и ефикасно използване на съществуващите правомощия, предоставени на ЕНО и на компетентните органи. Този резултат следва да бъде подкрепен и чрез предоставяне на по-важна роля на ЕБО, който следва да поеме постоянната водеща роля по въпросите, свързани с координацията на надзора върху пазара на секюритизации в Съюза.

(27)КССК, съставен от пазарни и пруденциални компетентни органи, следва да се съсредоточи върху въпроси, свързани с надзора, и да улеснява и насърчава сближаването на надзора чрез общи надзорни практики. Настоящият мандат на КССК следва да бъде преразгледан, за да се постави акцент върху сближаването на надзора и на работата, свързана с член 44 от настоящия регламент. КССК може да заседава в различни формати или да създава подгрупи за конкретни задачи в зависимост от въпросите, които ще се обсъждат. ЕБО следва постоянно да осигурява секретариат и заместник-председател на КССК, който да замества и да подпомага председателя при изпълнението на задълженията му. При отсъствие на председателя заместник-председателят следва да изпълнява задачите на председателя, включително в ситуации, в които не е избран председател. Представителите в този орган от участващите пазарни и пруденциални компетентни органи следва да разполагат с подходящо ниво на знания и опит по обсъжданите въпроси. Редовното наблюдение на състоянието на пазара и оценката на надзорната рамка за секюритизация в Съюза чрез доклади за наблюдение, разработването на насоки и редовни партньорски проверки биха допринесли за по-нататъшното укрепване на надзорната рамка, насърчаваща най-добрите (надзорни) практики.

(28)С оглед на факта, че дейността по секюритизация в Съюза е съсредоточена предимно в банковия сектор, е целесъобразно ЕБО да поеме постоянната водеща роля в КССК. При изпълнението на постоянната си роля в КССК ЕБО следва да обърне особено внимание на поддържането на стабилни и ползотворни работни отношения с Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) и с Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО) и да отчита надлежно перспективите на поднадзорните им сектори. Може да се очаква, че такава засилена координация на надзора ще доведе до по-стабилен и последователен надзор на пазара на секюритизации в Съюза. В това си качество ЕБО следва също така да ръководи работата по разработването на образците за оповестяване, както е предвидено в член 7 от настоящия регламент. Това ще бъде от решаващо значение за подготовката на пазара за очаквания растеж и за развитието на надзорния капацитет и готовност за подкрепа на това разширяване. Възлагането на водеща роля на ЕБО в това надзорно качество е в съответствие със стратегическата визия за ефективна и опростена регулаторна среда.

(29)В случай на трансгранични секюритизации назначаването на водещ надзорен орган би улеснило надзора на спазването на Регламент (ЕС) 2017/2402 и би гарантирало последователност и по-добра координация между различните компетентни органи. Водещият надзорен орган следва да бъде назначен измежду компетентните органи на субектите, участващи в сделката, като решението се взема от съответните компетентни органи. В случай на разногласия въпросът следва да се разгледа на равнището на КССК. Когато нова сделка засяга субекти, които се намират под надзора на едни и същи компетентни органи, вече определеният водещ орган може да запази тази роля.

(30)Важно е да се гарантира, че регулаторната рамка за секюритизациите остава ефективна и се адаптира към променящата се финансова среда. Поради тази причина Комисията следва да направи всеобхватен преглед на въздействието и функционалността на настоящия регламент в срок от 5 години след приемането му, като обърне специално внимание на неговото влияние върху пазара на секюритизации и на по-широките икономически последици от него. Този преглед следва да се съсредоточи върху критични аспекти, включително динамиката на пазара, достъпността на кредитите, по-специално за МСП, инвестициите и взаимосвързаността на финансовите институции, които са от жизненоважно значение за поддържането на стабилността на финансовия сектор. Като съчетава заключенията от докладите, посочени в член 44 от Регламент (ЕС) 2017/2402, и допълнителни анализи, Комисията следва да определи необходимостта от законодателни актуализации, за да се запази ролята на Регламент (ЕС) 2017/2402 в подкрепата на устойчива и динамична икономика в Европейския съюз.

(31)Доколкото целите на настоящия регламент не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки предвид факта, че пазарите на секюритизации функционират в световен мащаб и в рамките на вътрешния пазар за всички институционални инвеститори и дружества, участващи в секюритизациите, следва да бъдат осигурени еднакви условия на конкуренция, а поради обхвата и последиците им могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(32)Поради това Регламент (ЕС) 2017/2402 следва да бъде съответно изменен,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1
Изменение на Регламент (ЕС) № 2017/2402

Регламент (ЕС) 2017/2402 се изменя, както следва:

1)в член 1 параграф 2 се заменя със следното:

„Настоящият регламент се прилага към институционалните инвеститори и към инициаторите, спонсорите, първоначалните кредитори, обслужващите предприятия и дружествата със специална цел — секюритизация.“;

2)в член 2 се добавят следните две точки 32 и 33:

„32)    „публична секюритизация“ означава секюритизация, която отговаря на някой от следните критерии:

а)за тази секюритизация трябва да бъде изготвен проспект съгласно член 3 от Регламент (ЕС) № 2017/1129 на Европейския парламент и на Съвета 29 ;

б)секюритизацията се предлага на пазара на ценни книжа, представляващи секюритизирани позиции, допуснати до търговия на място за търговия в Съюза, както е определено в член 4, параграф 1, точка 24 от Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета 30 ;

в)секюритизацията се предлага на инвеститори и условията не подлежат на договаряне между страните.

33)    „частна секюритизация“ означава секюритизация, която не отговаря на нито един от критериите, посочени в точка 32.“;

3)член 5 се изменя, както следва:

а)параграф 1 се изменя, както следва:

i)    буква в) се заличава;

ii)    букви д) и е) се заменят със следното:

„д)    ако са установени в трета държава, инициаторът, спонсорът или ДСЦС, определени в съответствие с член 7, параграф 2, са предоставили изискваната съгласно член 7, параграф 1 информация в съответствие с предвидените в същия член честота и условия;

е)    ако са установени в трета държава, инициаторът, спонсорът или първоначалният кредитор са приложили в случай на необслужвани експозиции надеждни стандарти при подбора и ценообразуването на експозициите.“;

б)параграф 3 се изменя, както следва:

i)    буква б) се заменя със следното:

„б)    всички структурни елементи на секюритизацията, които могат да окажат съществено въздействие върху секюритизиращата позиция;“;

ii)    буква в) се заличава;

в)параграф 4 се изменя, както следва:

i)    в буква а) втора алинея се заличава;

ii)    добавя се следната буква ж):

„ж)    в случай на инвестиции на вторичния пазар, документира оценката на надлежната проверка и проверките в разумен срок, който в никакъв случай не надвишава 15 календарни дни след инвестицията.“;

г)вмъкват се следните параграфи 4а и 4б:

„4а.    Параграфи 1—4 не се прилагат за институционални инвеститори, които държат секюритизирана позиция, когато тази секюритизирана позиция е гарантирана от многостранна банка за развитие, посочена в член 117, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

За целите на първа алинея гаранцията отговаря на условията на членове 213 и 215 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

4б.    Параграфи 1 и 4 не се прилагат за институционални инвеститори, които държат секюритизирана позиция, при която траншът за първа загуба, представляващ най-малко 15 % от номиналната стойност на секюритизираните експозиции, се държи или е гарантиран от Съюза или от национални насърчителни банки или институции по смисъла на член 2, точка 3 от Регламент (ЕС) 2015/1017 на Европейския парламент и на Съвета.“;

д)параграф 5 се заменя със следното:

„5. Без да се засягат параграфи 1—4 от настоящия член, когато институционален инвеститор е упълномощил друг институционален инвеститор да взема решения за управление на инвестициите, които биха могли да го доведат до експозиция към секюритизация, делегиращият институционален инвеститор може да нареди на упълномощения институционален инвеститор да изпълни задълженията си по настоящия член по отношение на всяка експозиция към секюритизация, произтичаща от тези решения. Отговорността на делегиращия институционален инвеститор по този член не се засяга от факта, че институционалният инвеститор е делегирал функции.“;

4)член 6 се изменя, както следва:

а)в параграф 5 се добавя буква е):

„е) Съюза.“

б)вмъква се следният параграф 5а:

„5а. Параграф 1 не се прилага, когато траншът за първа загуба, представляващ най-малко 15 % от номиналната стойност на секюритизираните експозиции, се държи или е гарантиран от едно от предприятията, изброени в параграф 5, букви а)—е).“;

5)член 7 се изменя, както следва:

а)в параграф 1 четвъртата алинея се заменя със следното:

„В случай на ОАТЦК или на секюритизация със силно раздробени групи от краткосрочни експозиции информацията, описана в буква а), буква в), подточка ii) и буква д), подточка i) от първа алинея, се предоставя в обобщена форма на държателите на секюритизиращи позиции и при поискване — на потенциалните инвеститори.“;

б)в параграф 2 третата алинея се заменя със следното:

„Частните секюритизации са обект на отделна рамка за докладване, която отчита техните уникални характеристики, различаващи се от публичните секюритизации, чрез специален и опростен образец за докладване. Този специален и опростен образец за докладване гарантира, че съществената информация, която е от значение за националните компетентни органи, се докладва по подходящ начин, без да се налагат всички задължения за докладване, приложими за публичните секюритизации. Задълженията по настоящата алинея се прилагат за частните секюритизации, считано от [датата, определена в четвъртата алинея на параграфи 3 и 4 от настоящия член.].“;

в)параграф 3 се заменя със следното:

„3.    В съответствие с членове 10—14 от регламенти (ЕС) № 1093/2010 (ЕС) № 1094/2010 и (ЕС) № 1095/2010 ЕНО разработват — чрез Съвместния комитет на европейските надзорни органи, под ръководството на ЕБО и в тясно сътрудничество с ЕОЦКП и ЕОЗППО — проект на регулаторни технически стандарти за уточняване на информацията, която инициаторът, спонсорът и ДСЦС трябва да предоставят, за да спазят изискванията на параграф 1, първа алинея, букви а) и д) и параграф 2, като вземат предвид:

а)    полезността на информацията за държателя на секюритизиращата позиция и за надзорните органи;

б)    дали секюритизацията е публична или частна;

в)    дали секюритизиращата позиция е краткосрочна;

г)    в случай на сделка с ОАТЦК, дали тази сделка е изцяло подкрепена от спонсор.

Европейските надзорни органи — чрез Съвместния комитет на европейските надзорни органи, под ръководството на ЕБО и в тясно сътрудничество с ЕОЦКП и ЕОЗППО — представят този проект на регулаторни технически стандарти на Комисията до [6 месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент за изменение].

На Комисията се предоставя правомощието да допълва настоящия регламент чрез приемане на посочените в настоящия параграф регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от регламенти (ЕС) № 1093/2010, (ЕС) № 1094/2010 и (ЕС) № 1095/2010.

Регулаторните технически стандарти влизат в сила [12 месеца] след приемането им от Комисията.

ЕНО, чрез Съвместния комитет на европейските надзорни органи, оценяват регулаторните технически стандарти най-малко на всеки три години от датата на приемането им от Комисията, за да определят дали те все още са уместни и точни, с цел да се гарантира, че те остават ефективни, актуални и съобразени с пазарните практики и нужди. Европейските надзорни органи, чрез Съвместния комитет на европейските надзорни органи, информират Комисията за резултатите от оценката.“;

г)параграф 4 се заменя със следното:

„4.    За да се гарантират еднакви условия за прилагане по отношение на информацията, която трябва да се посочи в съответствие с параграф 3, ЕНО — чрез Съвместния комитет на европейските надзорни органи, под ръководството на ЕБО и в тясно сътрудничество с ЕОЦКП и ЕОЗППО — разработват проект на технически стандарти за изпълнение в съответствие с член 15 от регламенти (ЕС) № 1093/2010, (ЕС) № 1094/2010 и (ЕС) № 1095/2010, като определят съответния формат посредством стандартизирани образци.

Европейските надзорни органи, чрез Съвместния комитет на европейските надзорни органи представят на Комисията този проект на технически стандарти за изпълнение до [6 месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент за изменение].

На Комисията се предоставя правомощието да приема посочените в настоящия параграф технически стандарти за изпълнение в съответствие с процедурата, предвидена в член 15 от регламенти (ЕС) № 1093/2010, (ЕС) № 1094/2010 и (ЕС) № 1095/2010.

Техническите стандарти за изпълнение влизат в сила [12 месеца] след приемането им от Комисията.

ЕНО, чрез Съвместния комитет на европейските надзорни органи, оценяват техническите стандарти за изпълнение най-малко на всеки три години от датата на приемането им от Комисията, за да определят дали те все още са уместни и точни, с цел да се гарантира, че те остават ефективни, актуални и съобразени с пазарните практики и нужди. Европейските надзорни органи, чрез Съвместния комитет на европейските надзорни органи, информират Комисията за резултатите от оценката.“;

(6)член 10 се изменя, както следва:

а)параграф 1 се заменя със следното:

„1.    Регистърът на секюритизациите се регистрира в ЕОЦКП за целите на член 7 съгласно условията и процедурата, предвидени в настоящия член.“;

б)параграф 2 се заменя със следното:

„2. За допустимостта на регистрацията съгласно настоящия член регистърът на секюритизациите трябва да бъде юридическо лице, установено в Съюза, да прилага процедури за проверка на изчерпателността и съгласуваността на предоставената му информация съгласно член 7, параграф 1 от настоящия регламент и да удовлетворява изискванията, предвидени в членове 78 и 79 и член 80, параграфи 1, 2, 3, 5 и 6 от Регламент (ЕС) № 648/2012. За целите на настоящия член позоваванията на член 9 от Регламент (ЕС) № 648/2012 в членове 78 и 80 от същия регламент се считат за позовавания на член 7 от настоящия регламент.“;

7)член 17 се изменя, както следва:

а)параграф 1 се заменя със следното:

„1.    Без да се засяга член 7, параграф 2, регистърът на секюритизации, посочен в член 10, събира и поддържа подробни данни за секюритизациите. Той предоставя безплатно пряк и незабавен достъп на всеки един от следните субекти, за да могат те да изпълняват съответните си отговорности, мандати и задължения:

а)    ЕБО;

б)    ЕОЗППО;

в)    ЕОЦКП;

г)    ЕССР;

д)    съответните членове на Европейска система на централните банки (ЕСЦБ), включително Европейската централна банка (ЕЦБ), при изпълнението на своите задачи в рамките на единния надзорен механизъм съгласно Регламент (ЕС) № 1024/2013;

е)    съответните органи, чиито съответни надзорни отговорности и мандати обхващат сделки, пазари, участници и активи, които попадат в обхвата на настоящия регламент;

ж)    органите за преструктуриране, определени съгласно член 3 от Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета 31 ;

з)    Единния съвет за преструктуриране, създаден с Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета 32 ;

и)    органите по член 29 от настоящия регламент;

й)    Комисията, при поискване;

к)    в случай на публични секюритизации — инвеститорите и потенциалните инвеститори.“;

б)в параграф 2 буква а) се заличава.

8)член 20 се изменя, както следва:

а)в параграф 8 се добавя следната алинея:

„Група от базисни експозиции се счита за отговаряща на изискванията на първата алинея, когато най-малко 70 % от експозициите в групата при създаването ѝ се състоят от експозиции към МСП.“;

б)в параграф 11, буква а) подточка ii) се заменя със следното:

„ii)    в информацията, предоставена от инициатора, спонсора и дружеството със специална цел — секюритизация, изрично се указват делът на преструктурираните базисни експозиции, датата на преструктурирането и подробна информация за него, както и показателите след датата на преструктурирането;“;

9)член 22 се изменя, както следва:

а)в параграф 4 първа алинея се заменя със следното:

„В случай на секюритизация, при която базисните експозиции са жилищни заеми или заеми за закупуване или лизинг на автомобили, инициаторът и спонсорът публикуват наличната информация, свързана с екологичните показатели на активите, финансирани от тези жилищни заеми или заеми за закупуване или лизинг на автомобили.“;

б)параграф 5 се заменя със следното:

„5.    Инициаторът и спонсорът са отговорни за спазването на изискванията по член 7. В случай на публична секюритизация информацията, изисквана по силата на член 7, параграф 1, първа алинея, буква а), се предоставя на потенциалните инвеститори при поискване от тяхна страна преди определянето на цената. В случай на публична секюритизация информацията, която се изисква съгласно член 7, параграф 1, първа алинея, букви б) — г), се предоставя преди определянето на цената най-малко в проектен или първоначален вид. Окончателната документация се предоставя на инвеститорите най-късно 15 дни след приключване на сделката.“;

10)член 24 се изменя, както следва:

а)в параграф 9, буква а) подточка ii) се заменя със следното:

„ii)    в информацията, предоставена от инициатора, спонсора и дружеството със специална цел — секюритизация, изрично се указват делът на преструктурираните базисни експозиции, датата на преструктурирането и подробна информация за него, както и показателите след датата на преструктурирането;“;

б)в параграф 15 се добавя следната алинея:

„Група от базисни експозиции се счита за отговаряща на изискванията на първата алинея, когато най-малко 70 % от експозициите в групата при създаването ѝ се състоят от експозиции към МСП.“;

11)член 26б се изменя, както следва:

а)в параграф 7, четвърта алинея се добавят следните букви д) и е):

„д)    е била обект на ограничителни мерки на Съюза или на доказани измамни практики;

„е)    е била обект на промени в националната правна рамка, които биха повлияли на изпълнимостта на вземанията по базисните експозиции.“;

б)в параграф 8 се добавя следната алинея:

„Група от базисни експозиции се счита за отговаряща на изискванията на първата алинея, когато най-малко 70 % от експозициите в групата при създаването ѝ се състоят от експозиции към МСП.“;

в)в параграф 11, буква а) подточка ii) се заменя със следното:

„ii)    в информацията, предоставена от инициатора, спонсора и дружеството със специална цел — секюритизация, изрично се указват делът на преструктурираните базисни експозиции, датата на преструктурирането и подробна информация за него, както и показателите след датата на преструктурирането;“;

12)в член 26б, параграф 5 осмата алинея се заменя със следното:

„Когато посочено в член 26д кредитно събитие настъпи по отношение на базисните експозиции, а преструктурирането на дълга за тези експозиции още не е приключило, остатъчният на всяка дата на плащане размер на кредитната защита плюс сумата на всички задържани траншове, които са с по-нисък ранг от траншовете, покрити от кредитната защита, останали към датата на плащане, са най-малко равни на непогасената номинална стойност на тези базисни експозиции минус размера на всяко извършено по тях междинно плащане.“;

13)член 26д се изменя, както следва:

а)в параграф 3 третата алинея се заменя със следното:

„Премиите за кредитна защита, платими съгласно споразумението за кредитна защита, се структурират в зависимост от непогасената стойност на транша и кредитния риск на защитения транш. За тази цел, в споразумението за кредитна защита не се предвиждат гарантирани премии, авансово плащане на премиите, механизми за отстъпки или други механизми, с които може да се избегне или ограничи действителното разпределяне на загубите сред инвеститорите, или след падежа на сделката част от платените премии да се върне на инициатора.“;

б)в параграф 7 буква г) се заменя със следното:

„г)    за инициатори, които не използват вътрешнорейтинговия подход, посочен в член 143 от Регламент (ЕС) № 575/2013:

i)    общата годишна сума, за която са поети задължения, не надхвърля очакваната годишна загуба по портфейла за тази година;

ii)    изчисляването на очакваната годишна загуба по базисния портфейл се посочва ясно в документацията по сделката;“;

в)параграф 8 се изменя, както следва:

i)вмъква се следната буква аа):

„аа)    гаранция, отговаряща на посочените в част трета, дял II, глава 4 от Регламент (ЕС) № 575/2013 изисквания, чрез която кредитният риск се прехвърля на застрахователно или презастрахователно предприятие, което отговаря на всеки от следните критерии:

i)    предприятието използва вътрешен модел, одобрен в съответствие с членове 112 и 113 от Директива 2009/138/ЕО, за изчисляване на капиталовите изисквания за такива гаранции;

ii)    предприятието отговаря на капиталовото изискване за платежоспособност и на минималното капиталово изискване, посочени съответно в членове 100 и 128 от Директива 2009/138/ЕО, и му е присъдена степен 3 или по-висока степен на кредитно качество;

iii)    предприятието осъществява на практика стопанска дейност в най-малко два от класовете общо застраховане по смисъла на приложение I към Директива 2009/138/ЕО;

iv)    активите, управлявани от застрахователното или презастрахователното предприятие, надвишават 20 милиарда евро;“;

ii)буква в) се заменя със следното:

„в)    друга кредитна защита, която не е посочена в букви а), аа) и б) от настоящия параграф, под формата на гаранция, кредитен дериват или дългова ценна книга, обвързана със заеми, която удовлетворява изискванията в член 249 от Регламент (ЕС) № 575/2013, при условие че задълженията на инвеститора са обезпечени с обезпечение, отговарящо на изискванията в параграфи 9 и 10 от настоящия член.“;

14)в член 28, параграф 1, първа алинея уводният текст се заменя със следното:

„Трета страна, посочена в член 27, параграф 2, се оправомощава и подлежи на надзор от компетентния орган с оглед оценка на съответствието на секюритизациите с критериите за ОПС, предвидени в членове 19—22, 23—26 или 26а—26д. Компетентният орган предоставя такова правомощие, ако са изпълнени следните условия:“;

15)член 29 се изменя, както следва:

а)вмъква се следният параграф 4a:

„4а.    Компетентните органи, отговорни за надзора на инициаторите, спонсорите и ДСЦС в съответствие с Директива 2013/36/ЕС, включително ЕЦБ по отношение на специфичните задачи, които са ѝ възложени с Регламент (ЕС) № 1024/2013, упражняват надзор върху спазването от страна на инициаторите, спонсорите и ДСЦС на задълженията, посочени в членове 18—27 от настоящия регламент.“;

б)в параграф 5 първото изречение се заменя със следното:

„За субектите, които се намират под надзора на компетентни органи, различни от посочените в параграф 4а, държавите членки определят един или повече компетентни органи, които да упражняват надзор върху спазването на членове 18—27 от инициаторите, спонсорите и ДСЦС и върху спазването на член 28 от третите страни.“;

16)член 30 се изменя, както следва:

а)вмъква се следният параграф 1a:

„1а. Компетентният орган упражнява надзор върху спазването на настоящия регламент от страна на инициаторите, спонсорите, ДСЦС и първоначалните кредитори в съответствие с член 29.“;

б)параграф 5 се заличава.

17)в член 32, параграф 1, първа алинея се добавя следната буква и):

„и)    институционален инвеститор, различен от инициатора, спонсора или първоначалния кредитор, не е спазил изискванията, посочени в член 5.“;

18)член 36 се изменя, както следва:

а)параграф 2 се заличава

б)параграф 3 се заменя със следното:

„Към съвместния комитет на европейските надзорни органи се създава специален подкомитет по секюритизация, в чиито рамки компетентните органи осъществяват тясно сътрудничество за изпълнение на задълженията си съгласно членове 30—34. Подкомитетът по секюритизация се ръководи от ЕБО в сътрудничество с ЕОЦКП и ЕОЗППО. ЕБО осигурява секретариат и заместник-председател на подкомитета по секюритизация на постоянна основа. Подкомитетът по секюритизация насърчава сближаването на надзора, за да се гарантират общи надзорни практики. Членовете на подкомитета по секюритизация, под водещата роля на ЕБО, координират тясно надзорните си дейности, за да установяват и отстраняват нарушения на настоящия регламент, да разработват и насърчават най-добри практики, да улесняват сътрудничеството, да стимулират последователност при прилагането на законите и да предоставят валидни за различните юрисдикции оценки в случай на несъгласие. Подкомитетът по секюритизация редовно следи състоянието на пазара и прилагането на настоящия регламент.“;

в)вмъкват се следните параграфи 3а и 3б:

„3а.    Подкомитетът по секюритизация, посочен в параграф 3, разработва [12 месеца след приемането] насоки за установяване на общи процедури за надзор.

3б.    След уведомяване на компетентните органи съгласно член 7, параграф 1 компетентните органи на продаващите субекти в сделката определят водещ надзорен орган, който да координира действията и да не допуска разлики в прилагането на настоящия регламент за сделки, в които участват продаващи субекти, попадащи в обхвата на компетентност на компетентните органи на повече от една държава членка. Компетентният орган може да делегира упражняването на някои или на всички задачи и правомощия, посочени в настоящия регламент, на водещия надзорен орган. В случай че компетентните органи на продаващите субекти не постигнат споразумение относно определянето на водещ надзорен орган, подкомитетът по секюритизация, създаден съгласно параграф 3, назначава водещ надзорен орган.“;

г)в параграф 6 първа и втора алинея се заменят със следното:

„След получаване на посочената в параграф 4 информация компетентният орган на субекта, заподозрян в извършване на нарушението, в рамките на 15 работни дни предприема всички необходими действия за отстраняване на установеното нарушение и уведомява другите заинтересовани компетентни органи, по-специално тези на инициатора, спонсора и ДСЦС, както и компетентните органи на държателя на дадена секюритизираща позиция, когато са известни. Компетентен орган, който не е съгласен с друг компетентен орган във връзка с процедурата или съдържанието на неговото действие или бездействие, уведомява своевременно всички останали заинтересовани компетентни органи за несъгласието си. Ако това разногласие не бъде разрешено в срок от три месеца от датата, на която са уведомени всички заинтересовани компетентни органи, въпросът се отнася до ЕБО в съответствие с член 19, и, когато е приложимо, член 20 от Регламент (ЕС) № 1093/2010. Срокът за помиряване, посочен в член 19, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, е един месец.

Когато заинтересованите компетентни органи не постигнат съгласие в помирителната фаза, посочена в първата алинея, ЕБО взема решението съгласно член 19, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 в едномесечен срок. По време на процедурата, посочена в настоящия член, секюритизация, фигурираща в списъка, поддържан от ЕОЦКП съгласно член 27 от настоящия регламент, продължава да се счита за ОПС съгласно глава 4 от настоящия регламент и се оставя в този списък.“;

д)параграф 7 се заменя със следното:

„7.    Три години след датата на прилагане на настоящия регламент и на всеки три години след това ЕБО, в сътрудничество с ЕОЦКП и ЕОЗППО, провежда партньорска проверка в съответствие с член 30 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 относно прилагането на надзорните правомощия, установени в член 30 от настоящия регламент.“;

е)параграф 8 се заличава;

19)член 44 се изменя, както следва:

а)в първа алинея буква д) се заменя със следното:

„д)    приносът на секюритизацията за финансирането на дружествата в Съюза и за икономиката на Съюза.“;

б)втората алинея се заличава;

20)член 46 се заменя със следното:

„Член 46

Преглед

Преди [СП да въведе датата: 5 години след влизането в сила] Комисията представя доклад пред Европейския парламент и Съвета за прилагането на настоящия регламент, придружен, ако е целесъобразно, от законодателно предложение.

В този доклад се разглеждат по-специално констатациите от докладите, посочени в член 44, и се прави оценка:

а)    на въздействието на настоящия регламент върху функционирането и развитието на пазара на секюритизации в Съюза;

б)    на приноса на секюритизациите за:

i)     финансиране на дружествата и икономиката на ЕС, по-специално за достъпа до кредити за МСП и инвестициите;

ii)    взаимосвързаността между финансовите институции и стабилността на финансовия сектор;

в)    дали в областта на ОПС секюритизации е възможно да се въведе режим на еквивалентност за инициатори, спонсори и ДСЦС от трети държави, включително по отношение на изискванията за надлежна проверка, като се вземат предвид международните тенденции в областта на секюритизацията, по-специално инициативите за опростени, прозрачни и съпоставими секюритизации;

г)    на изпълнението на изискванията, установени в член 22, параграф 4 и член 26г, параграф 4, и дали те може да бъдат разширени, така че да включват секюритизация, при която базисните експозиции не са жилищни заеми или заеми за покупка или лизинг на автомобил, с цел интегриране на оповестяването по линия на факторите във връзка с околната среда, социалната сфера и сферата на управлението.“.

Член 2
Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Страсбург на […] година.

ЗАКОНОДАТЕЛНА ОБОСНОВКА ЗА ФИНАНСОВОТО И ЦИФРОВОТО ОТРАЖЕНИЕ — АГЕНЦИИ

1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

•Основания и цели на предложението

•Съгласуваност с действащите разпоредби в тази област на политиката

•Cъгласуваност с други политики на Съюза

2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ

•Правно основание

•Субсидиарност (при неизключителна компетентност)

•Пропорционалност

•Избор на инструмент

3.РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ОЦЕНКИ, КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

•Последващи оценки/проверки за пригодност на действащото законодателство

•Консултации със заинтересованите страни

•Събиране и използване на експертни становища

•Оценка на въздействието

•Пригодност и опростяване на законодателството

•Основни права

4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

5.ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ

•Планове за изпълнение и механизъм за мониторинг, оценка и докладване

•Подробно разяснение на конкретните разпоредби на предложението

1.РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

1.1.Наименование на предложението/инициативата

1.2.Съответни области на политиката

1.3.Цели

1.3.1.Общи цели

1.3.2.Конкретни цели

1.3.3.Очаквани резултати и отражение

1.3.4.Показатели за изпълнението

1.4.Предложението/инициативата е във връзка с:

1.5.Мотиви за предложението/инициативата

1.5.1.Изисквания, които трябва да бъдат изпълнени в краткосрочна или дългосрочна перспектива, включително подробен график за изпълнението на инициативата

1.5.2.Добавена стойност от участието на ЕС (може да е в резултат от различни фактори, например ползи по отношение на координацията, правна сигурност, по-добра ефективност или взаимно допълване). За целите на този раздел „добавена стойност от участието на ЕС“ е стойността, която е резултат от действието на равнище ЕС и е допълнителна спрямо стойността, която би била създадена само от отделните държави членки.

1.5.3.Изводи от подобен опит в миналото

1.5.4.Съвместимост с многогодишната финансова рамка и евентуални синергии с други подходящи инструменти

1.5.5.Оценка на различните налични варианти за финансиране, включително възможностите за преразпределяне на средства

1.6.Продължителност на предложението/инициативата и на неговото/нейното финансово отражение

1.7.Планирани методи на изпълнение на бюджета

2.МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

2.1.Правила за мониторинг и докладване

2.2.Системи за управление и контрол

2.2.1.Обосновка на предложените методи на изпълнение на бюджета, механизми за осъществяване на финансирането, начини за плащане и стратегия за контрол

2.2.2.Информация относно установените рискове и системите за вътрешен контрол, създадени с цел намаляването им

2.2.3.Оценка и обосновка на разходната ефективност на контрола (съотношение между разходите за контрол и стойността на съответните управлявани средства) и оценка на очакваната степен на риска от грешки (при плащане и при приключване)

2.3.Мерки за предотвратяване на измами и нередности

3.ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

3.1.Съответни функции от многогодишната финансова рамка и разходни бюджетни редове

3.2.Очаквано финансово отражение на предложението върху бюджетните кредити

3.2.1.Обобщение на очакваното отражение върху бюджетните кредити за оперативни разходи

3.2.1.1.Бюджетни кредити от гласувания бюджет

3.2.1.2.Бюджетни кредити от външни целеви приходи

3.2.2.Очакван резултат, финансиран с бюджетни кредити за оперативни разходи

3.2.3.Обобщение на очакваното отражение върху бюджетните кредити за административни разходи

3.2.3.1. Бюджетни кредити от гласувания бюджет

3.2.4.Очаквани нужди от човешки ресурси

3.2.4.1.Финансирани от гласувания бюджет

3.2.5.Преглед на очакваното отражение върху инвестициите, свързани с цифрови технологии

3.2.6.Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка

3.2.7.Финансов принос от трети страни

3.2.8.Очаквани нужди от човешки ресурси и от използване на бюджетни кредити в децентрализирана агенция

3.3.Очаквано отражение върху приходите

4.Цифрово измерение

Предложените изменения на Регламент (ЕС) 2017/2402 не променят съществено цифровата инфраструктура и процесите, които подкрепят прилагането на регламента. Поради това се счита, че предложението няма значение за цифровизацията.

4.1.Изисквания, свързани с цифрови аспекти

4.2.Данни

4.3.Цифрови решения

4.4.Оценка на оперативната съвместимост

4.5.Мерки в подкрепа на цифровото изпълнение

1.РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА 

1.1.Наименование на предложението/инициативата

1.2.Съответни области на политиката 

1.3.Цели

1.3.1.Общи цели

1.3.2.Конкретни цели

1.3.3.Очаквани резултати и отражение

Да се посочи въздействието, което предложението/инициативата следва да окаже по отношение на целевите бенефициери/групи.

1.3.4.Показатели за изпълнението

Посочете показателите за проследяване на напредъка и на постиженията.

1.4.Предложението/инициативата е във връзка с: 

 ново действие 

 ново действие след пилотен проект/подготвително действие 33  

 продължаване на съществуващо действие 

 сливане или пренасочване на едно или няколко действия към друго/ново действие

1.5.Мотиви за предложението/инициативата 

1.5.1.Изисквания, които трябва да бъдат изпълнени в краткосрочна или дългосрочна перспектива, включително подробен график за изпълнението на инициативата

1.5.2.Добавена стойност от участието на ЕС (може да е в резултат от различни фактори, например ползи по отношение на координацията, правна сигурност, по-добра ефективност или взаимно допълване). За целите на този раздел „добавена стойност от участието на ЕС“ е стойността, която е резултат от действието на равнище ЕС и е допълнителна спрямо стойността, която би била създадена само от отделните държави членки.

1.5.3.Изводи от подобен опит в миналото

1.5.4.Съвместимост с многогодишната финансова рамка и евентуални синергии с други подходящи инструменти

1.5.5.Оценка на различните налични варианти за финансиране, включително възможностите за преразпределяне на средства

1.6.Продължителност на предложението/инициативата и на неговото/нейното финансово отражение

 ограничена продължителност

–    в сила от [ДД/ММ]ГГГГ до [ДД/ММ]ГГГГ

–    финансово отражение от ГГГГ до ГГГГ за бюджетните кредити за поети задължения и от ГГГГ до ГГГГ за бюджетните кредити за плащания.

  неограничена продължителност

–Изпълнение с период на започване на дейност от 2027 г. до 2029 г.,

–последван от функциониране с пълен капацитет.

1.7.Планирани методи на изпълнение на бюджета 34   

 Пряко управление от Комисията

– от нейните служби, включително от нейния персонал в делегациите на Съюза;

–    от изпълнителните агенции

 Споделено управление с държавите членки

 Непряко управление чрез възлагане на задачи по изпълнението на бюджета на:

– трети държави или на органите, определени от тях

– международни организации и техните агенции (да се уточни)

– Европейската инвестиционна банка и Европейския инвестиционен фонд

– органите, посочени в членове 70 и 71 от Финансовия регламент

– публичноправни органи

– частноправни органи със задължение за обществена услуга, доколкото са им предоставени подходящи финансови гаранции

– органи, уредени в частното право на държава членка, на които е възложено осъществяването на публично-частно партньорство и на които са предоставени подходящи финансови гаранции

– органи или лица, на които е възложено изпълнението на специфични дейности в областта на общата външна политика и политика на сигурност съгласно дял V от Договора за Европейския съюз и които са посочени в съответния основен акт

– субекти, установени в държава членка и уредени от националното частно право или от правото на Съюза, които удовлетворяват съответните секторни условия за възлагане на усвояването на средства или бюджетни гаранции на Съюза, доколкото тези субекти са контролирани от публичноправни органи или от частноправни органи със задължение за обществена услуга и разполагат с подходящи финансови гаранции, които са под формата на солидарна отговорност на контролните органи или еквивалентни финансови гаранции и които за всяко действие може да бъдат ограничени до максималния размер на подкрепата от Съюза.

Забележки

2.МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ 

2.1.Правила за мониторинг и докладване 

2.2.Системи за управление и контрол 

2.2.1.Обосновка на предложените методи на изпълнение на бюджета, механизми за осъществяване на финансирането, начини за плащане и стратегия за контрол

2.2.2.Информация относно установените рискове и системите за вътрешен контрол, създадени с цел намаляването им

2.2.3.Оценка и обосновка на разходната ефективност на контрола (съотношение между разходите за контрол и стойността на съответните управлявани средства) и оценка на очакваната степен на риска от грешки (при плащане и при приключване) 

2.3.Мерки за предотвратяване на измами и нередности 

3.ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА 

3.1.Съответни функции от многогодишната финансова рамка и разходни бюджетни редове 

·Съществуващи бюджетни редове

По реда на функциите от многогодишната финансова рамка и на бюджетните редове.

·Поискани нови бюджетни редове

По реда на функциите от многогодишната финансова рамка и на бюджетните редове.

3.2.Очаквано финансово отражение на предложението върху бюджетните кредити 

3.2.1.Обобщение на очакваното отражение върху бюджетните кредити за оперативни разходи

–    Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за оперативни разходи

–    Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за оперативни разходи съгласно обяснението по-долу

3.2.1.1.Бюджетни кредити от гласувания бюджет

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

Субсидията на Съюза за ЕОЦКП ще бъде намалена със сумите, посочени в таблицата по-долу:

Бюджетните кредити и финансовият принос на ЕС към Европейския банков орган (ЕБО) ще бъдат частично компенсирани чрез намаляване на бюджетните кредити и финансовия принос на ЕС към Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП), което води до нетните суми, посочени в таблиците по-долу.

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

3.2.1.2.Бюджетни кредити от външни целеви приходи 

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

3.2.2.Очакван резултат, финансиран с бюджетни кредити за оперативни разходи 

Бюджетни кредити за поети задължения в милиони евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

3.2.3.Обобщение на очакваното отражение върху бюджетните кредити за административни разходи 

–    Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за административни разходи

–    Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за административни разходи съгласно обяснението по-долу

3.2.3.1. Бюджетни кредити от гласувания бюджет

3.2.4.Очаквани нужди от човешки ресурси 

–    Предложението/инициативата не налага използване на човешки ресурси

–    Предложението/инициативата налага използване на човешки ресурси съгласно обяснението по-долу

3.2.4.1.Финансирани от гласувания бюджет

Оценката се посочва в еквиваленти на пълно работно време (ЕПРВ) 43

Персонал, необходим за изпълнение на предложението (в ЕПРВ):

Описание на задачите, които трябва да се изпълнят от:

3.2.5.Преглед на очакваното отражение върху инвестициите, свързани с цифрови технологии 

Задължително: в таблицата по-долу следва да се включи най-добрата оценка на свързаните с цифровите технологии инвестиции, произтичащи от предложението/инициативата.

По изключение, когато това е необходимо за изпълнението на предложението/инициативата, бюджетните кредити по функция 7 следва да се представят в определения ред.

Бюджетните кредити по функции 1—6 следва да бъдат отразени като „Разходи за информационни технологии, свързани с политиката, по оперативни програми“. Тези разходи се отнасят до оперативния бюджет, който ще се използва за повторна употреба/закупуване/разработване на ИТ платформи/инструменти, пряко свързани с изпълнението на инициативата, и свързаните с тях инвестиции (например лицензи, проучвания, съхранение на данни и др.). Информацията, предоставена в тази таблица, следва да съответства на данните, представени в раздел 4 „Цифрово измерение“.

3.2.6.Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка 

Предложението/инициативата:

–    може да се финансира изцяло чрез преразпределяне на средства в рамките на съответната функция от многогодишната финансова рамка (МФР)

–    налага да се използват неразпределеният марж по съответната функция от МФР и/или специалните инструменти, предвидени в Регламента за МФР

–    налага преразглеждане на МФР

3.2.7.Финансов принос от трети страни 

Предложението/инициативата:

–    не предвижда съфинансиране от трети страни

–    предвижда следното съфинансиране от трети страни:

Бюджетни кредити в милиони евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

 
3.2.8.Очаквани нужди от човешки ресурси и от използване на бюджетни кредити в децентрализирана агенция 

Необходим персонал (еквиваленти на пълно работно време)

Бюджетни кредити, покрити от приноса от бюджета на ЕС, в милиони евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

Бюджетни кредити, покрити от такси, ако е приложимо, в милиони евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

Неприложимо

Бюджетни кредити, покрити от съфинансиране, ако е приложимо, в милиони евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

Финансовият принос на националните компетентни органи към Европейския банков орган ще бъде частично компенсиран чрез намаляване на финансовия принос на националните компетентни органи към Европейския орган за ценни книжа и пазари.

Финансовият принос на националните компетентни органи към ЕОЦКП ще бъде намален със сумите, посочени в таблицата по-долу, съответстващи на 1 ЕПРВ:

Преглед/обобщение на човешките ресурси и на бюджетните кредити (в милиони евро), необходими за предложението/инициативата в децентрализирана агенция

Субсидията на Съюза и финансовият принос на националните компетентни органи към Европейския банков орган ще бъде частично компенсиран чрез намаляване на субсидията и на финансовия принос към Европейския орган за ценни книжа и пазари.

Броят на служителите на ЕОЦКП ще бъде намален с 1 ЕПРВ, което ще позволи намаляване на субсидията от Съюза и на вноската на националните компетентни органи към ЕОЦКП, както е показано в таблицата по-долу:

3.3.Очаквано отражение върху приходите 

–    Предложението/инициативата няма финансово отражение върху приходите.

–    Предложението/инициативата има следното финансово отражение:

–    върху собствените ресурси

–    върху другите приходи

–    моля, отбележете, ако приходите са предназначени за конкретни разходни бюджетни редове

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

За целевите приходи да се посочат съответните разходни бюджетни редове.

Други забележки (например метод/формула за изчисляване на отражението върху приходите или друга информация).

4.Цифрово измерение

Предложените изменения на Регламент (ЕС) 2017/2402 не променят съществено цифровата инфраструктура и процесите, които подкрепят прилагането на регламента. Поради това се счита, че предложението няма значение за цифровизацията.

4.1.Изисквания, свързани с цифрови аспекти

4.2.Данни

4.3.Цифрови решения

4.4.Оценка на оперативната съвместимост

4.5.Мерки в подкрепа на цифровото изпълнение

(1)    Letta, E. (2024 г.). Much more than a market - Speed, Security, Solidarity. Empowering the Single Market to deliver a sustainable future and prosperity for all EU Citizens“. (Енрико Лета, 2024 г., „Много повече от пазар — скорост, сигурност, солидарност — овластяване на единния пазар за осигуряване на устойчиво бъдеще и просперитет за всички граждани на ЕС“).

(2)    Draghi, M. (2024). The Future of European Competitiveness—A Competitiveness Strategy for Europe. (Марио Драги, 2024 г., „Бъдещето на европейската конкурентоспособност“). 

(3)     Заключения на Европейския съвет от април 2024 г. .

(4)     Заключения на Европейския съвет от март 2025 г.

(5)    Feedback on call for evidence on review of the Securitisation Framework, 19 February 2025 — 26 March 2025 (Обратна връзка по поканата за представяне на доказателства във връзка с прегледа на рамката за секюритизациите, 19 февруари 2025 г.—26 март 2025 г.),  europa.eu ; feedback on 2024 targeted consultation on the functioning of the EU securitisation framework, 9 October — 4 December 2024 (обратна връзка относно целевата консултация за 2024 г. относно функционирането на рамката на ЕС за секюритизациите, 9 октомври—4 декември 2024 г.),  finance.ec.europa.eu .

(6)    https://finance.ec.europa.eu/document/download/13085856-09c8-4040-918e-890a1ed7dbf2_en?filename=250319-communication-savings-investmlents-union_en.pdf

(7)    Регламент (ЕС) 2017/2402 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г. за определяне на обща рамка за секюритизациите и за създаване на специфична рамка за опростени, прозрачни и стандартизирани секюритизации, и за изменение на директиви 2009/65/ЕО, 2009/138/ЕО и 2011/61/ЕС и регламенти (ЕО) № 1060/2009 и (ЕС) № 648/2012, ОВ L 347, 28.12.2017 г., стр. 35, ELI:  http://data.europa.eu/eli/reg/2017/2402/oj ).

(8)    Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012, ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 1, ELI:  http://data.europa.eu/eli/reg/2013/575/oj ).

(9)    Делегиран регламент (ЕС) 2015/61 на Комисията от 10 октомври 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изискването за ликвидно покритие за кредитните институции, ОВ L 11, 17.1.2015 г., стр. 1, ELI:  http://data.europa.eu/eli/reg_del/2015/61/oj ).)

(10)    Делегиран регламент (ЕС) 2015/35 на Комисията от 10 октомври 2014 г. за допълнение на Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II) (ОВ L 12, 17.01.2015 г., стр. 1, ELI:  http://data.europa.eu/eli/reg_del/2015/35/oj )

(11)    Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2011 г. относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, и за изменение на директиви 2003/41/ЕО и 2009/65/ЕО и на регламенти (ЕО) № 1060/2009 и (ЕС) № 1095/2010, ОВ L 174, 1.7.2011 г., стр. 1, ELI:  http://data.europa.eu/eli/dir/2011/61/oj ).

(12)    Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) (преработен текст), ОВ L 302, 17.11.2009 г., стр. 32, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2009/65/oj).

(13)    Целевите промени в надзора са насочени към подобряване на ефективното функциониране на надзора в рамките на съществуващата рамка. Целта на тези промени е да се подкрепят по-последователни надзорни практики и да се улесни трансграничната дейност по секюритизация в рамките на Съюза. Чрез разясняване на някои аспекти и осигуряване на по-ясно разпределение на отговорностите се очаква предложените изменения да доведат до насърчаване на по-тясното сближаване на надзорните дейности, без да налагат значителни нови задължения на заинтересованите страни

(14)    На разположение на следния адрес: https://finance.ec.europa.eu/regulation-and-supervision/consultations-0/targeted-consultation-functioning-eu-securitisation-framework-2024_en

(15)     Ценни книжа и пазари — преглед на уредбата на секюритизациите (europa.eu)

(16)    Един от участниците представи две отделни (по същество сходни) становища; друг участник подаде три отделни становища. Затова бяха получени 37 становища от 34 отделни участника.

(17)    Участниците, които вече бяха отговорили на целевата консултация, представляваха: 7 дружества/предприятия, 15 бизнес асоциации, 2 неправителствени организации (НПО), 2 участници, определени като „други“

(18)     https://www.eiopa.europa.eu/system/files/2021-05/jc-2021-31-jc-report-on-the-implementation-and-functioning-of-the-securitisation-regulation.pdf

(19)    Регламент (ЕС) 2017/2402 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г. за определяне на обща рамка за секюритизациите и за създаване на специфична рамка за опростени, прозрачни и стандартизирани секюритизации, и за изменение на директиви 2009/65/ЕО, 2009/138/ЕО и 2011/61/ЕС и регламенти (ЕО) № 1060/2009 и (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 347, 28.12.2017 г., стр. 35, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2017/2402/oj).

(20)    Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/201 (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2013/575/oj).

(21)    Делегиран регламент (ЕС) 2015/61 на Комисията от 10 октомври 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изискването за ликвидно покритие за кредитните институции (ОВ L 11, 17.1.2015 г., стр. 1, ELI:  http://data.europa.eu/eli/reg_del/2015/61/oj ).

(22)    Регламент (ЕС) 2015/1017 на Европейския парламент и на Съвета от 25 юни 2015 г. за Европейския фонд за стратегически инвестиции, Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси и Европейския портал за инвестиционни проекти и за изменение на регламенти (ЕС) № 1291/2013 и (ЕС) № 1316/2013 — Европейски фонд за стратегически инвестиции (ОВ L 169, 1.7.2015 г., стр. 1).

(23)    Делегиран регламент (ЕС) 2020/1224 на Комисията от 16 октомври 2019 г. за допълнение на Регламент (ЕС) 2017/2402 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на регулаторните технически стандарти, уточняващи информацията и данните за секюритизацията, които се предоставят от инициатора, спонсора и ДСЦС и Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/1225 на Комисията от 29 октомври 2019 г. за определяне на техническите стандарти за изпълнение по отношение на формата и стандартизираните образци, използвани от инициатора, спонсора и ДСЦС за предоставяне на информацията и данните за секюритизацията (OВ L 289, 3.9.2020 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg_del/2020/1224/oj).

(24)    Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 г. за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (ОВ L 287, 29.10.2013 г., стр. 63, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2013/1024/oj).

(25)    Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/78/ЕО на Комисията (OВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 12, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2010/1093/oj).

(26)    Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на европейски надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/79/ЕО на Комисията (ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 48)

(27)    Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/77/ЕО на Комисията (ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 84)

(28)    Регламент (ЕС) 2021/557 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2021 г. за изменение на Регламент (ЕС) 2017/2402 за определяне на обща рамка за секюритизациите и за създаване на специфична рамка за опростени, прозрачни и стандартизирани секюритизации, с цел да се подпомогне възстановяването от кризата във връзка с COVID-19 (OВ L 116, 6.4.2021 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2021/557/oj).

(29)    Регламент (ЕС) 2017/1129 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 г. относно проспекта, който трябва да се публикува при публично предлагане или допускане на ценни книжа до търговия на регулиран пазар, и за отмяна на Директива 2003/71/ЕО (ОВ L 168, 30.6.2017 г., стр. 12 ELI:  http://data.europa.eu/eli/reg/2017/1129/oj ).

(30)    Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и на Директива 2011/61/ЕС (преработен текст) (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 349, ELI:  http://data.europa.eu/eli/dir/2014/65/oj ).’;

(31)    Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 190, ELI:  http://data.europa.eu/eli/dir/2014/59/oj ).

(32)    Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 г. за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 (ОВ L 225, 30.7.2014 г., стр. 1, ELI:  http://data.europa.eu/eli/reg/2014/806/oj ).

(33)    Съгласно член 58, параграф 2, буква а) или б) от Финансовия регламент.

(34)    Подробности във връзка с методите на изпълнение на бюджета и позовавания на Финансовия регламент може да бъдат намерени на уебсайта BUDGpedia: https://myintracomm.ec.europa.eu/corp/budget/financial-rules/budget-implementation/Pages/implementation-methods.aspx. .

(35)    Многогод. = многогодишни бюджетни кредити / Едногод. = едногодишни бюджетни кредити.

(36)    ЕАСТ: Европейска асоциация за свободна търговия.

(37)    Държави кандидатки и ако е приложимо — потенциални кандидати от Западните Балкани.

(38)    Техническа и/или административна помощ и разходи в подкрепа на изпълнението на програми и/или дейности на ЕС (предишни редове BA), непреки научни изследвания, преки научни изследвания.

(39)    Необходимите бюджетни кредити следва да се определят, като се използват данните за средните годишни разходи, налични на съответната уебстраница на BUDGpedia.

(40)    Техническа и/или административна помощ и разходи в подкрепа на изпълнението на програми и/или дейности на ЕС (предишни редове BA), непреки научни изследвания, преки научни изследвания.

(41)    Резултатите са продуктите и услугите, които ще бъдат доставени (напр.: брой финансирани обмени на учащи се, дължина на построените пътища в километри и т.н.).

(42)    Описана в раздел 1.3.2. „Конкретни цели“

(43)    Посочете под таблицата по-долу колко ЕПРВ в рамките на посочения брой вече са разпределени за управлението на действието и/или могат да бъдат преразпределени в рамките на Вашата ГД и какви са нетните Ви нужди.

(44)    Що се отнася до традиционните собствени ресурси (мита, налози върху захарта), посочените суми трябва да бъдат нетни, т.е. брутни суми, от които са приспаднати 20 % за разходи по събирането.