ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 2.7.2025
COM(2025) 524 final
2025/0524(COD)
Предложение за
РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
за изменение на Регламент (ЕС) 2021/1119 за създаване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата.
{SWD(2025) 524 final}
ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ
1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО
•Основания и цели на предложението
Както бе потвърдено в Компаса за конкурентоспособността 1 , Европа определи амбициозна рамка, за да се превърне в декарбонизирана икономика до 2050 г. Тя ще продължи в тази посока с „Пакта за чиста промишленост“, чиято цел е ЕС да се превърне в привлекателно място за производство, включително за енергоемките отрасли, и да се насърчат чистите технологии и новите кръгови бизнес модели, за да се постигнат договорените му цели за декарбонизация. Тяхното прилагане също така ще укрепи енергийната независимост на ЕС от вносни изкопаеми горива. Както се подчертава в доклада на Марио Драги относно бъдещето на европейската конкурентоспособност 2 , декарбонизацията е не само от решаващо значение за планетата, но и е основен двигател на икономическия растеж, когато бъде интегрирана в политиките в областта на промишлеността, конкуренцията и търговията.
В Регламент (ЕС) 2021/1119 за установяване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата (Европейски закон за климата) ЕС определи своите цели в областта на климата за 2030 г. и 2050 г.
В член 4, параграф 3 от Европейския закон за климата се изисква междинна цел в областта на климата за 2040 г., за да се определи темпът на намаляване на нетните емисии на парникови газове в целия ЕС. Определянето на цел за 2040 г. ще осигури на инвеститорите и предприятията от ЕС предвидимост и ясна представа за траекторията на прехода, необходими за стимулиране на решенията на предприятията и разрешаване на частните инвестиции.
На 6 февруари 2024 г. Комисията публикува съобщение относно целта на Съюза в областта на климата за 2040 г. 3 , в което се определя пътят от вече договорената междинна цел за 2030 г. към неутралност по отношение на климата през 2050 г. Като взе предвид препоръките на Европейския научен консултативен съвет по изменението на климата и въз основа на подробна оценка на въздействието и на доклада за въглеродния бюджет 4 , Комисията представи план за намаляване на емисиите на парникови газове с 90 % в сравнение с нивата от 1990 г. като препоръчвана цел за 2040 г.
Целта от 90 % ориентира ЕС към траектория, която осигурява най-големи общи ползи по отношение на конкурентоспособността, устойчивостта, независимостта, автономността, справедливия преход и гарантира, че ЕС изпълнява ангажиментите си по Парижкото споразумение.
ЕС признава изменението на климата като екзистенциална заплаха, тясно свързана със световната сигурност, мира и устойчивото развитие. С целта за 2040 г. ЕС запазва курса си по отношение на действията си в областта на климата, като същевременно продължава дипломатическото ангажиране на държавите партньори за намаляване на емисиите в световен мащаб и постигане на неутралност по отношение на климата.
•Съгласуваност с действащите разпоредби в тази област на политиката
ЕС изпълнява амбициозна програма за декарбонизация. С пакета от законодателни мерки „Подготвени за цел 55“ ЕС се насочва към постигане на целите си в областта на климата по справедлив, икономически ефективен и конкурентен начин. Цялостното прилагане на действащата законодателната рамка за постигане на целите в областта на климата и енергетиката за 2030 г. са предварително условие, за да може ЕС да не се отклонява от целта по пътя към неутралност по отношение на климата през 2050 г.
Оценката на въздействието 5 , която придружава съобщението относно целта в областта на климата за 2040 г., показва, че постигането на целта в областта на климата за 2040 г. предполага усилия за намаляване на емисиите на парникови газове от всички сектори и увеличаване на поглъщанията, които е необходимо да се направят възможни чрез различни политики. За декарбонизирането на енергийната система до 2040 г. са необходими всички решения за енергия от източници с нулеви и ниски нива на въглеродни емисии (включително енергия от възобновяеми източници и от АЕЦ, енергийна ефективност, акумулиране, улавяне и съхранение (CCS)/ улавяне и оползотворяване (CCU) на въглероден диоксид, поглъщане на въглероден диоксид, геотермална енергия и енергия от ВЕЦ, както и всички други настоящи и бъдещи енергийни технологии за нулеви нетни емисии). След определянето на целта за 2040 г. и в съответствие с предвидените прегледи Комисията ще подготви архитектура на политиката в областта на климата и енергетиката след 2030 г., като вземе предвид справедливостта, технологичната неутралност и разходната ефективност, укрепването на конкурентоспособността на ЕС, гарантирането на справедлив преход и повишаването на устойчивостта на околната среда.
При разработването на такава бъдеща архитектура Комисията ще проучи как опростяването и гъвкавостта в различните сектори биха могли да улеснят постигането на целта за 2040 г., като насърчават сближаването, като същевременно вземат предвид особеностите на държавите членки. Следва да се вземат предвид и новите технологични разработки, включително космическите технологии. С оглед на справянето със социалното, икономическото и екологичното въздействие на прехода, бъдещата архитектура следва също така да отразява необходимите нужди от инвестиции и възможностите за такива. Политиките за изпълнение на целта в областта на климата за 2040 г. ще се ръководят от принципите за солидарност и справедливост, за да се гарантира справедлив преход за всички държави членки и техните граждани.
При разработването на архитектурата на политиката за периода след 2030 г. Комисията също така обмисля да се прибегне до ограничено използване на висококачествени международни кредити съгласно член 6 от Парижкото споразумение през втората половина на десетилетието 2030—2040 г. Специфичната им роля и внедряването им ще трябва да се основават на задълбочена оценка на въздействието и да зависят от развитието на правото на Съюза, в което се определят солидни и високи критерии и стандарти за почтеност, както и условия за произход, график и използване на такива кредити. В оценките на въздействието на рамката за периода след 2030 г. Комисията следва да анализира възможното ограничено използване на международни кредити, така че 3 % от нетните емисии на ЕС за 1990 г. да могат да бъдат отчетени за постигане на целта за 2040 г. Ако приетият от съзаконодателите пакет за периода след 2030 г. включва различен процент кредити, Комисията би могла да предложи изменение на закона за климата в контекста на прегледа, посочен в член 11. Посочените международни кредити не следва да играят роля за постигане на съответствие на пазара на въглеродни емисии в ЕС. Тези международни кредити следва да се отчитат въз основа на линейна траектория и следва да идват от надеждни и преобразуващи дейности и да подкрепят трети държави с траектории за нетно намаляване на емисиите, които са съвместими с целта на Парижкото споразумение за задържане на покачването на средната температура в световен мащаб значително под 2 °C и продължаване на усилията за ограничаване на повишаването на температурата до 1,5 °C над равнищата от прединдустриалния период, като същевременно се подкрепя създаването на вериги на доставки при технологиите за нулеви нетни емисии. В съответствие с член 6 от Парижкото споразумение ЕС следва да постигне съгласие със съответните трети държави относно споделянето на ползите от смекчаването на последиците.
Бъдещата архитектура следва също така да включва стимули, например в контекста на прегледа на Директивата за СТЕ през 2026 г., за изграждане на икономическа обосновка за постоянни поглъщания на въглерод в ЕС (например улавяне на биогенни емисии и съхраняване на въглероден диоксид (BioCCS) и пряко улавяне на въглероден диоксид от въздуха и неговото съхраняване (DACCS), за да се компенсират остатъчните емисии от сектори, в които намаляването на емисиите е трудно.
Като следваща стъпка Комисията ще работи с председателството на Съвета за завършване на съобщението за НОП, което ще включва и ориентировъчна стойност за 2035 г., до РКООНИК преди 30-ата конференция на страните по РКООНИК (COP 30).
Както се изисква в член 6, параграф 4 от Европейския закон за климата, в оценката на въздействието, придружаваща Съобщението относно целта в областта на климата за 2040 г., Комисията също така оцени съгласуваността на инициативата с целите на Европейския закон за климата.
•Съгласуваност с други политики на Съюза
Инициативата е свързана с много други области на политиката, тъй като всички действия и политики на ЕС следва да насърчават конкурентоспособността на ЕС, справедливия преход към неутралност по отношение на климата и устойчивото бъдеще. С Компаса за конкурентоспособност и Пакта за чиста промишленост Комисията избра курс към възобновяване на икономическата динамика в ЕС със стратегия за растеж и просперитет, обединяваща целите в областта на климата и конкурентоспособността. В Пакта за чиста промишленост за конкурентоспособни промишлени отрасли и качествени работни места се определя работен план за подкрепа и създаване на подходящи условия, за да могат дружествата да постигнат общите цели за декарбонизация и да се възползват от бързо разрастващия се световен пазар на технологии за нулеви нетни емисии, който се очаква да се утрои до около 600 милиарда евро годишно в световен мащаб до 2030 г. 6 . За да се постигне дългосрочна конкурентоспособност на промишлеността на ЕС при прехода ѝ към неутралност по отношение на климата, в Пакта за чиста промишленост се предвиждат няколко мерки, включително нова рамка за държавна помощ на Пакта за чиста промишленост, създаване на банка за декарбонизация на промишлеността, с която се цели привличане на финансиране в размер до 100 милиарда евро за иновативни проекти за декарбонизация, преразгледана рамка за обществени поръчки за подкрепа на развитието на водещи пазари за чисти технологии и продукти. В Пакта за чиста промишленост се предвиждат и инициативи за подобряване на достъпа до материали от критично значение, за насърчаване на кръговите методи на производство и за гарантиране на еднакви условия на конкуренция за промишлеността на ЕС. Иновациите играят централна роля във всички тези усилия, като стимулират разработването и внедряването на революционни технологии, ускоряват трансформацията на промишлеността и дават възможност на дружествата от ЕС да играят водеща роля в световната икономика с нулеви нетни емисии. Съюзът има за цел да увеличи устойчивото и издръжливо производство в Европа и следва да създаде подходящи условия за привличане на частни и публични инвестиции по цялата верига за създаване на стойност. Тези усилия ще помогнат за обновяването на промишлеността в ЕС, като същевременно се намали нейният отпечатък върху околната среда и се укрепи устойчивостта на веригите ѝ на доставки.
Новата рамка за държавна помощ във връзка с Пакта за чиста промишленост, която беше публикувана на 25 юни, допълнително опростява процеса за предоставяне на помощ от държавите членки на енергоемките отрасли и секторите на чистите технологии, без да се създават ненужни нарушения на конкуренцията. Освен това Комисията е на път да даде ход на пилотен проект за предстоящата банка за промишлена декарбонизация още през 2025 г. Този пилотен проект ще бъде търг с бюджет от 1 милиарда евро, насочен към декарбонизиране на топлинната енергия за промишлени процеси, и ще бъде от полза за дружествата в различни промишлени сектори.
Осигуряването на достъпна енергия е ключово условие за конкурентоспособността на нашата промишленост. Както се подчертава в доклада на Марио Драги и в Пакта за чиста промишленост, зависимостта на Европа от вносни изкопаеми горива е една от основните причини за високите и нестабилни цени на енергията. Напредна изпълнението на Плана за действие за енергия на достъпни цени 7 , в който се предвиждат незабавни съгласувани действия за намаляване на разходите за енергия, по-специално със създаването на Работната група за енергийния съюз. Мрежите и междусистемните връзки са от решаващо значение за доброто функциониране на пазара на електроенергия в ЕС и за ускоряване на внедряването на чиста енергия. Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), в сътрудничество с Комисията, разработи нови продукти за предлагане на насрещни гаранции за увеличаване на производството на компоненти за електроенергийната мрежа и за насърчаване на споразуменията за купуване на електроенергия. През 2025 г. Комисията ще представи и законодателно предложение за Акт за механизъм за ускоряване на промишлената декарбонизация (IDAA) с цел насърчаване на конкурентоспособно, устойчиво и издръжливо на сътресения производство в енергоемките отрасли в ЕС.
За постигането на целта в областта на климата за 2040 г. ще са необходими редица фактори, като например гарантиране на конкурентоспособността на европейската промишленост, включително чрез опростяване; по-силен акцент върху справедливия преход, при който никой не е изоставен; и еднакви условия на конкуренция с международните партньори, както е посочено в Съобщението относно целта в областта на климата за 2040 г. Въз основа на активното взаимодействие с ръководителите на предприятия, социалните партньори и гражданското общество от началото на 2025 г. Комисията започна редица секторни стратегически диалози с промишлеността. Като един от резултатите от стратегическия диалог относно бъдещето на европейската автомобилна промишленост съзаконодателите постигнаха споразумение за целево изменение на регламента относно стандартите за емисиите на CO2 от нови леки пътнически автомобили и микробуси, което има за цел да предостави на производителите на автомобили гъвкавост, за да постигнат целта си за емисиите за 2025 г. и да запазят инвестиционния си капацитет по пътя към мобилност с нулеви емисии. В края на 2025 г. Комисията ще представи и предложение за екологосъобразни корпоративни автомобилни паркове 8 . За да подкрепи декарбонизацията на транспорта, като същевременно насърчава промишленото развитие в Европа, по-късно тази година Комисията ще представи и план за инвестиции за устойчив транспорт, с който по-специално ще се цели да се намали рискът за инвестициите за производството и внедряването на устойчиви алтернативни горива в секторите, в които намаляването на емисиите е трудно, включително въздухоплаването и водния транспорт. За да се запази конкурентоспособността на стоманодобивната и металургичната промишленост на ЕС, Комисията прие Европейски план за действие в областта на стоманата и металите с мерки, насочени към осигуряване на достъп до чиста енергия на достъпни цени, предотвратяване на изместването на въглеродни емисии, защита на европейските промишлени мощности и насърчаване на кръговостта на металите.
Чистият преход трябва да бъде придружен от подходящи възможности за финансиране, които ще съчетават съществуващите механизми за подкрепа с нови и иновативни източници на финансиране. Новата рамка за държавна помощ на Пакта за чиста промишленост ще намали инвестиционните рискове за проекти за декарбонизация и ще привлече частно финансиране. Механизмът за възстановяване и устойчивост с общо 648 милиарда евро продължава да бъде важен инструмент за финансиране на прехода, като средно 42 % от общия бюджет са предназначени за екологични мерки във всички държави членки. От 2013 г. насам схемата на ЕС за търговия с емисии генерира приходи от над 230 милиарда евро, които бяха реинвестирани в мерки в областта на климата и енергетиката, включително за справяне със социалните аспекти, засягащи домакинствата с ниски и средни доходи. От 2026 г. нататък новосъздаденият Социален фонд за климата (СФК) ще предоставя 86,7 милиарда евро в подкрепа на уязвимите лица и микропредприятията при енергийния и транспортния преход. Предстоящото предложение за многогодишната финансова рамка ще предостави допълнителна яснота относно публичното финансиране, което може да се използва за прехода, както и необходимото полезно взаимодействие с частните инвестиции и иновативните финансови инструменти.
Истински еднакви условия на конкуренция за предприятията в Европа и в световен мащаб ще бъдат създадени, когато другите държави приемат собствени цени на въглеродните емисии, което би допринесло и за увеличаване на глобалната амбиция в областта на климата. Работната група на Комисията за международна дипломация в областта на ценообразуването и пазарите на въглеродни емисии продължава да работи с държавите партньори и да ги подкрепя при създаването на пазари на въглеродни емисии и разработването на глобален подход към ценообразуването на въглеродните емисии. След настоящия преходен етап механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите (МКВЕГ) ще се прилага в окончателния си режим от 2026 г. Като потвърждава, че се плаща равностойна цена за съпътстващите въглеродни емисии, генерирани при производството на определени стоки, внасяни в ЕС, МКВЕГ ще гарантира, че цената на въглеродните емисии на вносните стоки е равностойна на цената на въглеродните емисии на вътрешното производство (съгласно СТЕ на ЕС) и че не се подкопават целите на ЕС в областта на климата. Освен това в съобщението „Изпълнение на Пакта за чиста промишленост“ от 2 юли бяха обявени допълнителни мерки, които ще намалят риска от изместване на въглеродни емисии за европейските износители на стоки по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите.
Целите на Пакта за чиста промишленост за укрепване на устойчивостта и конкурентоспособността на ЕС са допълнително подсилени от четири сборни пакета мерки за опростяване, насочени към намаляване на административната тежест за дружествата, особено за МСП. По-специално споразумението между Европейския парламент и Съвета относно предложението за опростяване на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите включва нов минимален праг, който ще освободи 90 % от вносителите от правилата на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите, като същевременно ще запази амбициите в областта на околната среда, като 99 % от общите емисии на CO2 ще продължат да са обхванати от механизма за корекция на въглеродните емисии на границите.
2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ
•Правно основание
Правното основание на предложението е член 192, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). В съответствие с член 191 и член 192, параграф 1 от ДФЕС Европейският съюз допринася за постигането, наред с другото, на следните цели: опазване, защита и подобряване на качеството на околната среда, популяризиране на международно равнище на мерките за справяне с регионални или световни проблеми на околната среда, и по-специално борбата с изменението на климата.
•Субсидиарност (при неизключителна компетентност)
Изменението на климата е трансграничен проблем. По отношение на трансграничните проблеми е малко вероятно индивидуалните действия на държавите членки да доведат до оптимални резултати. Вместо това координираните действия на ЕС могат ефективно да допълнят и засилят действията на национално и местно равнище. Координацията на европейско равнище повишава ефективността на действията в областта на климата.
Една обща за целия Съюз цел в областта на климата за 2040 г. ще има последици за цялата икономика на ЕС. Необходимо е да се осъществява широк спектър от политики на ЕС и ще са необходими политически отговори на равнището на ЕС, които излизат извън рамките на политиката в областта на климата. Чрез координирани действия ще бъде възможно да се вземат предвид различните възможности на държавите членки и регионите да действат и да използват силата на единния пазар на ЕС като двигател за ефективна с оглед на разходите промяна. Освен това координираните действия в областта на климата на равнището на ЕС са от значение за международните действия в областта на климата, по-специално с оглед на определянето на национално определения принос на ЕС съгласно Парижкото споразумение, който трябва да бъде съобщен през есента на 2025 г.
•Пропорционалност
Предложението има за цел да ориентира ЕС чрез допълнително определяне на пътя към неутралност по отношение на климата. В него не се предписват конкретни политики, технологии или мерки, като се оставя гъвкавост на държавите членки и се взема предвид регулаторната рамка за постигане на целите за намаляване на емисиите на парникови газове. В доклада за оценка на въздействието, придружаващ Съобщението относно целта в областта на климата за 2040 г. 9 , се констатира, че намаляването с 90—95 % (вариант 3) отговаря най-добре на целта за постигане на неутралност по отношение на климата на ЕС до 2050 г. и за принос на ЕС към глобалните действия в областта на климата в съответствие с целите на Парижкото споразумение за ограничаване на повишаването на температурата до значително под 2 °C над равнищата от прединдустриалния период и продължаване на усилията за ограничаване на покачването на температурата до 1,5 °C над равнищата от прединдустриалния период.
•Избор на инструмент
Целта на настоящата инициатива е да се определи междинна цел за целия Съюз в областта на климата за 2040 г. с оглед на постигането на целта за неутралност по отношение на климата до 2050 г., както се изисква в член 4, параграф 3 от Европейския закон за климата. Поради това за оптимално движение към целта на предложението най-добре се работи чрез регламент, като се следва формата на съществуващия законодателен инструмент.
3.РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ОЦЕНКИ, КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО
•Консултации със заинтересованите страни
Инициативата се основава на широкия дебат след публикуването на Съобщението относно целта в областта на климата за 2040 г. Бяха проведени обсъждания по съобщението както в Европейския парламент, така и в Съвета. При подготовката на съобщението относно целта в областта на климата за 2040 г. и придружаващата го оценка на въздействието Комисията проведе обществена консултация, която продължи от 31 март 2023 г. до 23 юни 2023 г. Инициативата следва също и насоките на Европейския научен консултативен съвет по изменението на климата (ESABCC). През юни 2023 г. Консултативният съвет публикува становище, в което се препоръчва като цел на ЕС за 2040 г. да се определи намаляване на нетните емисии на парникови газове в диапазона 90—95 % в сравнение с 1990 г. 10 . Консултативният съвет също така прие доклад, в който оценява напредъка и съгласуваността на политиките 11 . През юни 2025 г. Консултативният съвет прие доклад за преразглеждане на препоръката си от 2023 г. с оглед на променящия се контекст, като потвърди отново предишната си препоръка 12 .
•Оценка на въздействието
В контекста на Съобщението относно целта в областта на климата за 2040 г. Комисията направи подробна оценка на въздействието, в която предостави подробен анализ на различните равнища на нетните емисии на парникови газове през 2040 г. и свързаните с тях секторни траектории за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г. Комисията също така публикува доклад относно прогнозния ориентировъчен бюджет на Съюза за парниковите газове за периода 2030—2050 г., както се изисква съгласно Европейския закон за климата.
Анализът в оценката на въздействието обхваща всички сектори, в които са необходими действия, за да може ЕС да постигне целта си за неутралност по отношение на климата до 2050 г. Той се основава на законодателството във връзка със Зеления пакт и действията по плана REPowerEU за справяне с енергийната криза.
В оценката на въздействието бяха разгледани подробно последиците от три целеви варианта за 2040 г.
Основната разлика между вариантите е в темпа на прехода. Оценката на въздействието установи, че вариант 3 е най-ефективният за постигането на неутралност на ЕС по отношение на климата до 2050 г., с по-голямо намаляване на нетните емисии на парникови газове преди 2040 г. Като следствие това ще означава по-малко допълнителни усилия след 2040 г. за постигане на нулеви нетни емисии до 2050 г. Вариант 3 също така води до най-ниски кумулативни емисии на парникови газове („бюджет за парникови газове“) за ЕС, което го превръща в най-добрия вариант, що се отнася до приноса на ЕС за ограничаване на изменението на климата, и представлява най-надеждният стимул за партньорите на ЕС в световен мащаб да ускорят действията в областта на климата. Препоръчаната от Комисията цел от 90 % е долната граница на вариант 3 и горната граница на вариант 2.
На 22 декември 2023 г. Комитетът за регулаторен контрол даде положително становище с резерви с препоръки за подобрение 13 . Оценката на въздействието беше съответно изменена.
Освен това през май 2024 г. Комисията публикува доклад относно действието на Европейския закон за климата 14 . В него подробно се описват действията, предприети след влизането в сила на Европейския закон за климата, за да се ускори преходът към неутралност по отношение на климата.
•Основни права
Настоящото предложение зачита основните права и е в съответствие с принципите, признати по-специално в Хартата на основните права на Европейския съюз. По-специално то допринася за постигане на целта за високо равнище на опазване на околната среда, в съответствие с принципа за устойчиво развитие, посочен в член 37 от Хартата на основните права на Европейския съюз 15 .
4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА
Непрякото въздействие върху бюджетите на държавите членки ще зависи от избора им на национални политики и мерки за намаляване на емисиите на парникови газове и други действия за смекчаване на последиците от изменението на климата и ще произтича най-вече от евентуални допълнителни предложения за преразглеждане на съответните инструменти или предлагане на нови, за да се постигне необходимото допълнително намаляване на емисиите на парникови газове.
Изпълнението на настоящото предложение няма да изисква увеличаване на капацитета от страна на службите на Комисията, както е посочено в приложената законодателна финансова и цифрова обосновка.
5.ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ
•Планове за изпълнение и механизми за мониторинг, оценяване и докладване
Прозрачното и редовно докладване от страна на държавите членки, съчетано със солидни оценки от страна на Комисията и механизми за гарантиране на оценката на напредъка, са от съществено значение, за да не се отклонява ЕС от пътя за постигане на целта си за неутралност по отношение на климата до 2050 г. Инициативата не променя механизмите за проследяване на напредъка към постигането на целите на Европейския закон за климата.
•Подробно обяснение на специалните разпоредби на предложението
Член 1 съдържа всички предложени изменения на Европейския закон за климата, а именно:
Член 1 относно предмета и обхвата: да се включи позоваване на целта в областта на климата за 2040 г. във връзка с обхвата на Европейския законодателен акт за климата.
Член 4 относно междинните цели на Съюза в областта на климата: да се определи целта за целия Съюз за 2040 г. въз основа на подробната оценка на въздействието, придружаваща Съобщението относно целта в областта на климата за 2040 г., и като се вземат предвид научните становища на ESABCC. Оценката на Комисията за целия ЕС на окончателните актуализирани национални планове в областта на енергетиката и климата 16 (НПЕК) показва, че понастоящем ЕС е на път да намали нетните емисии на парникови газове с около 54 % до 2030 г. в сравнение с равнищата от 1990 г., ако държавите членки изцяло приложат съществуващите и планираните национални мерки и политики на ЕС. С това ЕС е на път да постигне целта на ЕС за 2030 г. за намаляване на нетните емисии на парникови газове с най-малко 55 % в сравнение с 1990 г. Комисията също така взе предвид заключенията от оценките на напредъка, направени в Доклада за напредъка на действията в областта на климата за 2023 г., резултатите от глобалния преглед и разгледа елементите, посочени в член 4, параграф 5, и доклада относно прогнозния ориентировъчен бюджет на Съюза за парниковите газове за периода 2030—2050 г. Нетните емисии на парникови газове, обхванати от целта, съответстват на емисиите и поглъщанията на парникови газове в целия Съюз, уредени в правото на Съюза 17 . Изменената разпоредба заменя член параграфи 3—5 от член 4, в които се определя процесът, водещ до това изменение. В съответствие с целта на ЕС в областта на климата за 2030 г. за намаляване с най-малко 55 % на нетните парникови газове и свързаната с нея политическа рамка, с неутралност по отношение на климата през 2050 г. и с предложената цел за намаляване с 90 % за 2040 г., произтичащият от това ориентировъчен „бюджет за парниковите газове“ за ЕС за периода 2030—2050 г. се оценява на 16 GtCO2-екв., както е обяснено в приложение 14 към оценката на въздействието, придружаваща Съобщението относно целта в областта на климата за 2040 г. Този бюджет за парниковите газове попада в обхвата, анализиран от ESABCC, въз основа на осъществими сценарии, съвместими с глобалното повишаване на температурата с 1,5 °C.
2025/0524 (COD)
Предложение за
РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
за изменение на Регламент (ЕС) 2021/1119 за създаване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата.
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 192, параграф 1 от него,
като взеха предвид предложението на Европейската комисия,
след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,
като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет 18 ,
като взеха предвид становището на Комитета на регионите 19 ,
в съответствие с обикновената законодателна процедура,
като имат предвид, че:
(1)Резултатите от първия глобален преглед 20 в рамките на Парижкото споразумение 21 , сключен на Конференцията на ООН по изменението на климата в края на 2023 г., показаха, че страните въвеждат все по-ефективни политики в областта на климата, но са необходими спешни допълнителни действия, за да може светът да поеме изцяло по пътя към постигане на целите на Парижкото споразумение.
(2)С приемането на Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета 22 Съюзът заложи в законодателството обвързваща цел за неутралност по отношение на климата в цялата икономика до 2050 г., като по този начин се ориентира към нулеви нетни емисии към тази дата, както и целта за постигане на отрицателни емисии след това, установи обвързваща междинна цел на Съюза в областта на климата за 2030 г. и предвиди определянето на валидна за целия Съюз междинна цел в областта на климата за 2040 г.
(3)Като взе предвид научните становища на Европейския научен консултативен съвет по изменението на климата и въз основа на подробна оценка на въздействието, Комисията представи препоръчителна цел за намаляване с 90 % на нетните емисии на парникови газове за 2040 г. в сравнение с нивата от 1990 г. в своето съобщение от 6 февруари 2024 г. „Подсигуряване на нашето бъдеще: Целта на Европа в областта на климата за 2040 г. и нейният път към неутралност по отношение на климата до 2050 г. — изграждане на устойчиво, справедливо и проспериращо общество 23 .
(4)За да предложи целта на Съюза в областта на климата за 2040 г., Комисията разгледа най-добрите налични и най-новите научни доказателства, включително последните доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) и Консултативния съвет; социалното, икономическото и екологичното въздействие, включително цената на бездействието; необходимостта от справедлив и социално приемлив преход за всички; ефективността на разходите и икономическата ефективност; конкурентоспособността на икономиката на Съюза, по-специално на малките и средните предприятия и на секторите, изложени в най-голяма степен на изместването на въглеродни емисии; най-добрите налични разходоефективни, безопасни и приспособими по мащаб технологии; енергийната ефективност и принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място, финансовата достъпност на енергията и сигурността на доставките; справедливост и солидарност между държавите членки и в самите държави членки; необходимостта да се осигури екологична ефективност и напредък във времето; необходимостта да се поддържат, управляват и засилят естествените поглътители в дългосрочен план и да се опазва и възстановява биологичното разнообразие, включително в морска среда; нужди от инвестиции и инвестиционни възможности; международното развитие и предприетите усилия за постигане на дългосрочните цели на Парижкото споразумение и крайната цел на Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата (РКООНИК); съществуващата информация относно прогнозния ориентировъчен бюджет на Съюза за парниковите газове за периода 2030—2050 г.
(5)За да се постигне целта в областта на климата за 2040 г., от съществено значение е, наред с другото, да се приложи изцяло договорената рамка за периода до 2030 г., да се гарантира и предостави подкрепа за конкурентоспособността и устойчивостта на европейската промишленост, да се осигурят траектории за преход, основани на най-добрите налични икономически ефективни, безопасни и мащабируеми технологии, да се постави по-силно ударение върху справедливия преход, при който никой не е изоставен, да се гарантира лоялна конкуренция с международните партньори, да се декарбонизира енергийната система с всички решения за нулеви и ниски въглеродни емисии (включително енергия от възобновяеми източници и от АЕЦ, енергийна ефективност, акумулиране, улавяне и съхранение (CCS)/ улавяне и оползотворяване (CCU) на въглероден диоксид, поглъщане на въглероден диоксид, геотермална енергия и енергия от ВЕЦ, както и всички други настоящи и бъдещи енергийни технологии за нулеви нетни емисии) и да се организира стратегически диалог относно рамката за периода след 2030 г. с всички съответни сектори. С Пакта за чиста промишленост ЕС създава условия за успешен преход, като се съсредоточава както върху декарбонизацията, така и върху обновяването на промишлеността, включително с механизми за подкрепа на европейската промишленост, по-добър достъп до публично и частно финансиране, еднакви условия на конкуренция в световен мащаб и ясни отключващи условия за внедряването и разрастването на чистите технологии, за да се засили промишлената конкурентоспособност и иновациите в ЕС.
(6)С оглед на целта за неутралност по отношение на климата до 2050 г. емисиите на парникови газове до 2040 г. следва да бъдат намалени, а поглъщанията — засилени, за да се гарантира, че нетните емисии на парникови газове, т.е. емисиите след приспадане на поглъщанията, ще бъдат намалени с 90 % в цялата икономика до 2040 г. в сравнение с равнищата от 1990 г.
(7)Следва да се даде приоритет на намаляването на емисиите на парникови газове, като то се допълва с повишени поглъщания, включително чрез природни и технологични решения. При разработването на пакета от политики за периода след 2030 г. следва да се обърне необходимото внимание на приноса на брутните намаления на емисиите спрямо естествените и технологичните поглъщания. Естествените и промишлените поглъщания ще играят все по-голяма роля в икономиката на Съюза през следващите десетилетия с оглед на необходимостта от балансиране на емисиите и поглъщанията на парникови газове най-късно до 2050 г. и от отрицателни емисии след това. Ще бъдат разработени стимули в контекста на прегледа на Директива № 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 24 през 2026 г., когато Комисията предвижда да осигури постоянни поглъщания на въглерод на национално равнище в системата за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Съюза („СТЕ на ЕС“), за да се компенсират остатъчните емисии от сектори, в които намаляването на емисиите е трудно.
(8)Съюзът разполага с регулаторна рамка за постигане на целта в областта на климата за 2030 г. Законодателството за изпълнение на тази цел се състои inter alia от Директива 2003/87/ЕО, с която се установява системата на ЕС за търговия с емисии, Регламент (ЕС) 2018/842 на Европейския парламент и на Съвета 25 , с който бяха въведени национални цели за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г., и Регламент (ЕС) 2018/841 на Европейския парламент и на Съвета 26 , с който се определят нетни цели за поглъщане на въглерод за сектора на земеползването. Комисията следва да оцени как съответното законодателство на Съюза ще трябва да бъде изменено, за да се постигне целта в областта на климата за 2040 г. При разработването на бъдещата архитектура на политиката Комисията следва да изготви подробни оценки на въздействието, включително въздействието върху конкурентоспособността и малките и средните предприятия, и да обмисли предприемането на необходимите мерки, включително законодателни предложения, когато е целесъобразно. Редица елементи за улесняване на постигането на целта за 2040 г. следва да бъдат отразени по подходящ начин, включително потенциален ограничен принос за постигането на целта за 2040 г. за висококачествени международни кредити съгласно член 6 от Парижкото споразумение, през втората част на десетилетието 2030—2040 г., в съответствие с правилата за отчитане на Парижкото споразумение; ролята на постоянните поглъщания в ЕС (улавяне на биогенни емисии със съхранение на въглероден диоксид (BioCCS) и пряко улавяне na въглероден диоксид от въздуха със съхранение на въглероден диоксид (DACCS) в СТЕ на ЕС; повишена гъвкавост в различните сектори. За да се оцени социалното, икономическото и екологичното въздействие, бъдещата архитектура следва да се основава на надеждни оценки на въздействието. Бъдещата архитектура следва също така да насърчава сближаването, като същевременно отчита справедливостта и особеностите на държавите членки, включително тези на островите и най-отдалечените региони.
(9)Тъй като целта на настоящия регламент, а именно създаването на обща за ЕС цел в областта на климата за 2040 г., не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, a поради своя мащаб и ефект може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки, в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в този член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.
(10)Поради това Регламент (ЕС) 2021/1119 следва да бъде съответно изменен,
ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Изменения на Регламент (ЕС) 2021/1119
Регламент (ЕС) 2021/1119 се изменя, както следва:
1) в член 1, втора алинея се добавя следното изречение:
„С настоящия регламент се определя и обвързваща цел на Съюза за 2040 г.“;
2) в член 4, параграфи 3, 4 и 5 се заменят със следното:
„3. За да се постигне целта за неутралност по отношение на климата, определена в член 2, параграф 1, обвързващата цел на Съюза в областта на климата за 2040 г. е да се намалят нетните емисии на парникови газове (емисиите след приспадане на поглъщанията) до 2040 г. с 90 % в сравнение с нивата от 1990 г.
4. Що се отнася до периода след 2030 г., Комисията прави преглед на относимото законодателство на Съюза с оглед на постигането на целта, определена в параграф 3 от настоящия член, и на целта за неутралност по отношение на климата, определена в член 2, параграф 1, и разглежда възможността за предприемане на необходимите мерки по целесъобразност и въз основа на подробна оценка на въздействието в съответствие с Договорите.
Въпреки че някои благоприятстващи политики вече са приложени и тяхното въздействие вече е видимо, това все още не е така за всички. Комисията се стреми да ускори и укрепи благоприятната рамка, за да гарантира, че са налице условия за подкрепа на европейската промишленост и гражданите по време на прехода, при пълно зачитане на правото на ЕС.
В рамките на прегледа, посочен в първа алинея, за да се улесни постигането на целта, определена в параграф 3 от настоящия член, Комисията гарантира, че в законодателните предложения са отразени по подходящ начин следните елементи:
(a)като се започне от 2036 г., за постигането на целта за 2040 г. в правото на Съюза се урежда възможен ограничен принос на висококачествени международни кредити, а именно произходът, критериите за качество и други условия относно придобиването и използването на такива кредити съгласно член 6 от Парижкото споразумение за не повече от 3 % от нетните емисии на ЕС за 1990 г. в подкрепа на ЕС и трети държави за постигане на нетни траектории за намаляване на емисиите на парникови газове, съвместими с целта на Парижкото споразумение за задържане на покачването на средната температура в световен мащаб значително под 2 °C и продължаване на усилията за ограничаване на повишаването на температурата до 1,5 °C над равнищата от прединдустриалния период;
(b)ролята на вътрешните за ЕС постоянни поглъщания в рамките на схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Съюза („СТЕ на ЕС“) за компенсиране на остатъчните емисии от сектори, в които намаляването на емисиите е трудно;
(c)по-голяма гъвкавост в различните сектори, за да се подпомогне постигането на целите по разходно ефективен начин;
(d)Целите и усилията на държавите членки за периода след 2030 г. следва да отразяват разходната ефективност и солидарността в светлината на националните обстоятелства;
(e)най-добрите налични и най-новите научни данни, включително последните доклади на МКИК и на консултативния съвет;
(f)социалното, икономическото и екологичното въздействие;
(g)разходите, свързани с бездействието, и ползите от действията в средносрочен и дългосрочен план;
(h)необходимостта от справедлив и социално приемлив преход за всички;
(i)опростяване, технологична неутралност, разходна ефективност, икономическа ефективност и икономическа сигурност;
(j)действията в областта на климата като двигател за инвестиции и иновации;
(k)необходимостта от засилване на глобалната конкурентоспособност на икономиката на Съюза, по-специално на малките и средните предприятия и промишлените сектори, изложени в най-голяма степен на изместване на въглеродни емисии, за да се гарантира лоялна конкуренция;
(l)най-добрите налични разходоефективни, безопасни и приспособими технологии;
(m)достъпността на енергията, сигурността на доставките, енергийната ефективност и принципа „енергийната ефективност на първо място“;
(n)справедливост и солидарност между държавите членки и в самите държави членки;
(o)необходимостта да се осигури екологична ефективност и напредък във времето;
(p)необходимостта да се поддържат, управляват и увеличават естествените поглътители в дългосрочен план и да се опазва и възстановява биологичното разнообразие, както и да се вземат предвид неопределеностите, особено свързаните с въздействието на изменението на климата върху сектора на земеползването;
(q)нуждите от инвестиции и възможности за такива, включително достъп до публично и частно финансиране;
(r)международното развитие и предприетите усилия за постигане на дългосрочните цели на Парижкото споразумение и крайната цел на РКООНИК, както и подкрепата на Съюза за неговите партньори при справянето с изменението на климата и последиците от него.“.
Член 2
Влизане в сила
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.
Съставено в Брюксел на година.
За Европейския парламент За Съвета
Председател Председател
ЗАКОНОДАТЕЛНА ОБОСНОВКА ЗА ФИНАНСОВОТО И ЦИФРОВОТО ОТРАЖЕНИЕ
1.РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА3
1.1.Наименование на предложението/инициативата3
1.2.Съответна(и) област(и) на политиката3.
1.3.Цел(и)3
1.3.1.Обща(и) цел(и)3
1.3.2.Специфична(и) цел(и)3
1.3.3.Очакван(и) резултат(и) и отражение3
1.3.4.Показатели на изпълнението3
1.4.Предложението/инициативата е във връзка с:4
1.5.Основания на предложението/инициативата4
1.5.1.Изисквания, които трябва да бъдат изпълнени в краткосрочна или дългосрочна перспектива, включително подробен график за изпълнението на инициативата4
1.5.2.Добавена стойност от участието на ЕС (може да е в резултат от различни фактори, например ползи по отношение на координацията, правна сигурност, по-добра ефективност или взаимно допълване). За целите на този раздел „добавена стойност от участието на ЕС“ е стойността, която е резултат от действието на равнище ЕС и е допълнителна спрямо стойността, която би била създадена само от отделните държави членки.4
1.5.3.Изводи от подобен опит в миналото4
1.5.4.Съвместимост с многогодишната финансова рамка и евентуално полезно взаимодействие с други подходящи инструменти5
1.5.5.Оценка на различните налични варианти за финансиране, включително възможностите за преразпределяне на средства5
1.6.Продължителност на предложението/инициативата и на неговото/нейното финансово отражение6
1.7.Планиран(и) метод(и) на изпълнение на бюджета6
2.МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ8
2.1.Правила за мониторинг и докладване8
2.2.Система(и) за управление и контрол8
2.2.1.Обосновка на предложения(те) метод(и) на изпълнение на бюджета, механизъм(и) за осъществяване на финансирането, начини за плащане и стратегия за контрол8
2.2.2.Информация относно установените рискове и системата(ите) за вътрешен контрол, създадена(и) с цел намаляването им8
2.2.3.Оценка и обосновка на разходната ефективност на контрола (съотношение между разходите за контрол и стойността на съответните управлявани средства) и оценка на очакваната степен на риска от грешки (при плащане и при приключване)8
2.3.Мерки за предотвратяване на измами и нередности9
3.ПРОГНОЗНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА10
3.1.Съответна(и) функция(и) от многогодишната финансова рамка и разходен(и) бюджетен(и) ред(ове)10
3.2.Прогнозно финансово отражение на предложението върху бюджетните кредити12
3.2.1.Обобщение на прогнозното отражение върху бюджетните кредити за оперативни разходи12
3.2.1.1.Бюджетни кредити от гласувания бюджет12
3.2.1.2.Бюджетни кредити от външни целеви приходи17
3.2.2.Прогнозен краен продукт, финансиран с бюджетни кредити за оперативни разходи22
3.2.3.Обобщение на прогнозното отражение върху бюджетните кредити за административни разходи24
3.2.3.1. Бюджетни кредити от гласувания бюджет24
3.2.3.2.Бюджетни кредити от външни целеви приходи24
3.2.3.3.Общо бюджетни кредити24
3.2.4.Прогнозни нужди от човешки ресурси25
3.2.4.1.Бюджетни кредити от гласувания бюджет25
3.2.4.2.Финансирани от външни целеви приходи26
3.2.4.3.Общо очаквани нужди от човешки ресурси26
3.2.5.Преглед на прогнозното отражение върху инвестициите, свързани с цифрови технологии28
3.2.6.Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка28
3.2.7.Приноси от трети страни28
3.3.Прогнозно отражение върху приходите29
4.Цифрови измерения29
4.1.Изисквания за цифрова адекватност30
4.2.Данни30
4.3.Цифрови решения31
4.4.Оценка за оперативна съвместимост31
4.5.Мерки в подкрепа на цифровото изпълнение32
1.РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА
1.1.Наименование на предложението/инициативата
Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) 2021/1119 за създаване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата
1.2.Съответна(и) област(и) на политиката
Действия в областта на климата
Функция 3 Природни ресурси и околна среда
Дял 9 — Околна среда и действия в областта на климата
1.3.Цел(и)
1.3.1.Обща(и) цел(и)
С предложението се изпълнява задължението на Комисията, определено в член 4, параграф 3 от Европейския закон за климата, да направи законодателно предложение за изменение на Европейския законодателен акт за климата, за да включи целта на Съюза в областта на климата за 2040 г.
1.3.2.Специфична(и) цел(и)
Определяне на целта на Съюза в областта на климата за 2040 г.
1.3.3.Очакван(и) резултат(и) и отражение
Да се посочи въздействието, което предложението/инициативата следва да окаже по отношение на целевите бенефициери/групи.
В предложението се определя цел на Съюза в областта на климата за 2040 г. по пътя към неутралност по отношение на климата до 2050 г. Тя ще послужи за основа на подготовката на рамката за периода след 2030 г. В него не се предлагат нови мерки на политиката, нито се определят нови секторни цели. Рамката за периода след 2030 г. ще определи кои заинтересовани страни са засегнати.
1.3.4.Показатели на изпълнението
Посочете показателите за мониторинг на напредъка и на постиженията.
Степен на намаляване на емисиите на парникови газове в ЕС (както са докладвани съгласно Регламент (ЕС) 2018/1999)
1.4.Предложението/инициативата е във връзка с:
ново действие
ново действие след пилотен проект/подготвително действие 27
✓ продължаване на съществуващо действие
сливане или пренасочване на едно или няколко действия към друго/ново действие
1.5.Основания на предложението/инициативата
1.5.1.Изисквания, които трябва да бъдат изпълнени в краткосрочна или дългосрочна перспектива, включително подробен график за изпълнението на инициативата
След определянето на целта в областта на климата за 2040 г. и в съответствие с предвидените в законодателството прегледи ще бъде изготвена архитектура на политиката в областта на климата след 2030 г.
1.5.2.Добавена стойност от участието на ЕС (може да е в резултат от различни фактори, например ползи по отношение на координацията, правна сигурност, по-добра ефективност или взаимно допълване). За целите на този раздел „добавена стойност от участието на ЕС“ е стойността, която е резултат от действието на равнище ЕС и е допълнителна спрямо стойността, която би била създадена само от отделните държави членки.
Изменението на климата е трансгранично предизвикателство, което не може да бъде решено с действия само на национално или местно ниво. Координираните действия на ЕС могат ефективно да допълнят и подкрепят действията по въпросите на климата на национално и местно равнище.
1.5.3.Изводи от подобен опит в миналото
ЕС въведе цялостна рамка от политики за намаляване на емисиите на парникови газове. ЕС вече започна да модернизира и трансформира икономиката с цел неутралност по отношение на климата. През 2023 г. общите нетни емисии на парникови газове бяха с 37 % под равнището си от 1990 г., като БВП нарасна с 68 % за същия период, както е показано в Доклада на ЕС за напредъка на действията в областта на климата за 2024 г. (COM (2024) 498).
1.5.4.Съвместимост с многогодишната финансова рамка и евентуално полезно взаимодействие с други подходящи инструменти
Предложението има за цел да допълни съществуващата рамка на политиката чрез определяне на цел в областта на климата за 2040 г.
То е съвместимо с многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г.
1.5.5.Оценка на различните налични варианти за финансиране, включително възможностите за преразпределяне на средства
-
1.6.Продължителност на предложението/инициативата и на неговото/нейното финансово отражение
ограничена продължителност
– в сила от [ДД/ММ]ГГГГ до [ДД/ММ]ГГГГ
– финансово отражение от ГГГГ до ГГГГ за бюджетните кредити за поети задължения и от ГГГГ до ГГГГ за бюджетните кредити за плащания.
✓ неограничена продължителност
–Изпълнение с период на започване на дейност от 2025 до 2026 г.,
–следван от функциониране в пълен мащаб.
1.7.Планиран(и) метод(и) на изпълнение на бюджета 28
✓ Пряко управление от Комисията
–✓От нейните служби, включително от нейния персонал в делегациите на Съюза;
– т изпълнителните агенции
Споделено управление с държавите членки
Непряко управление чрез възлагане на задачи по изпълнението на бюджета на:
– трети държави или на органите, определени от тях
– международни организации и техните агенции (да се уточни)
– Европейската инвестиционна банка и Европейския инвестиционен фонд
– органите, посочени в членове 70 и 71 от Финансовия регламент
– публичноправни органи
– частноправни органи със задължение за обществена услуга, доколкото са им предоставени подходящи финансови гаранции
– органи, уредени в частното право на държава членка, на които е възложено осъществяването на публично-частно партньорство и на които са предоставени подходящи финансови гаранции
– органи или лица, на които е възложено изпълнението на специфични дейности в областта на общата външна политика и политика на сигурност съгласно дял V от Договора за Европейския съюз и които са посочени в съответния основен акт
– ̈субекти, установени в държава членка и уредени от националното частно право или от правото на Съюза, които удовлетворяват съответните секторни условия за възлагане на усвояването на средства или бюджетни гаранции на Съюза, доколкото тези субекти са контролирани от публичноправни органи или от частноправни органи със задължение за обществена услуга и разполагат с подходящи финансови гаранции, които са под формата на солидарна отговорност на контролните органи или еквивалентни финансови гаранции и които за всяко действие може да бъдат ограничени до максималния размер на подкрепата от Съюза.
Забележки
Настоящият екип ще продължи да осъществява управлението на инициативата. Не се изисква допълнителен персонал.
2.МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ
2.1.Правила за мониторинг и докладване
Предложението продължава Европейския законодателен акт за климата със същите оценки, които трябва да бъдат извършени от Комисията, както вече е направено. Европейският закон за климата се основава на солидна рамка за прозрачност относно емисиите на парникови газове и всяка друга информация относно климата от Регламента относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата и не въвежда нови канали за докладване от държавите членки.
2.2.Система(и) за управление и контрол
2.2.1.Обосновка на предложения(те) метод(и) на изпълнение на бюджета, механизъм(и) за осъществяване на финансирането, начини за плащане и стратегия за контрол
Не е приложимо. Предложението не изпълнява финансова програма, а разработва дългосрочна политика. Методът на управление, механизмите за финансиране на изпълнението, условията за плащане и стратегията за контрол във връзка с процентите на грешка не са приложими.
2.2.2.Информация относно установените рискове и системата(ите) за вътрешен контрол, създадена(и) с цел намаляването им
Съгласно Закона за климата Комисията извършва редовна оценка на напредъка с възможни препоръки и допълнителни мерки.
Държавите членки могат да се забавят при изпълнението на задълженията си за планиране и докладване съгласно Регламента относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата. Благодарение на вече съществуващите и добре установени системи за докладване на информация за климата (по Регламента относно механизма за мониторинг и интегрираните в Регламента относно управлението) са въведени процедури, които гарантират, че докладите за емисиите на парникови газове пристигат навреме, че качеството им се контролира и пропуските могат да бъдат отстранени, както и че държавите членки, които не изпълняват задълженията си за докладване, ще получат помощ.
2.2.3.Оценка и обосновка на разходната ефективност на контрола (съотношение между разходите за контрол и стойността на съответните управлявани средства) и оценка на очакваната степен на риска от грешки (при плащане и при приключване)
Настоящата инициатива няма да породи нови съществени рискове/контрол, които да не са обхванати от съществуващата рамка за вътрешен контрол. Не се предвиждат специфични мерки, различни от прилагането на Финансовия регламент.
2.3.Мерки за предотвратяване на измами и нередности
Не се предвиждат специфични мерки, различни от прилагането на Финансовия регламент.
3.ПРОГНОЗНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА
3.1.Съответна(и) функция(и) от многогодишната финансова рамка и разходен(и) бюджетен(и) ред(ове)
·Съществуващи бюджетни редове
По реда на функциите от многогодишната финансова рамка и на бюджетните редове.
|
Функция от многогодишната финансова рамка |
Бюджетен ред |
Вид на разхода |
Финансов принос |
|||
|
Ред
|
Многогод./едногод. 29 |
от държави от ЕАСТ 30 |
от държави кандидатки и потенциални кандидати 31 |
от други трети държави |
други целеви приходи |
|
|
3 |
09 02 03 00 |
Многогод. |
ДА |
ДА |
НЕ |
ДА |
·Поискани нови бюджетни редове
По реда на функциите от многогодишната финансова рамка и на бюджетните редове.
|
Функция от многогодишната финансова рамка |
Бюджетен ред |
Вид на разхода |
Финансов принос |
|||
|
Ред
|
Многогод./едногод. |
от държави от ЕАСТ |
от държави кандидатки и потенциални кандидати |
от други трети държави |
други целеви приходи |
|
|
[XX.YY.YY.YY] |
Многогод./едногод. |
ДА/НЕ |
ДА/НЕ |
ДА/НЕ |
ДА/НЕ |
|
|
[XX.YY.YY.YY] |
Многогод./едногод. |
ДА/НЕ |
ДА/НЕ |
ДА/НЕ |
ДА/НЕ |
|
|
[XX.YY.YY.YY] |
Многогод./едногод. |
ДА/НЕ |
ДА/НЕ |
ДА/НЕ |
ДА/НЕ |
|
3.2.Прогнозно финансово отражение на предложението върху бюджетните кредити
3.2.1.Обобщение на прогнозното отражение върху бюджетните кредити за оперативни разходи
– Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за оперативни разходи
– Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за оперативни разходи съгласно обяснението по-долу
3.2.1.1.Бюджетни кредити от гласувания бюджет
млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)
|
Функция от многогодишната финансова рамка |
Ред |
|
ГД: <…….> |
Година |
Година |
Година |
Година |
ОБЩО МФР 2021—2027 г. |
|||||||||||||||||
|
2024 г. |
2025 г. |
2026 г. |
2027 г. |
|||||||||||||||||||
|
Бюджетни кредити за оперативни разходи |
||||||||||||||||||||||
|
Бюджетен ред |
Поети задължения |
(1а) |
|
|
|
|
0,000 |
|||||||||||||||
|
Плащания |
(2а) |
|
|
|
|
0,000 |
||||||||||||||||
|
Бюджетен ред |
Поети задължения |
(1б) |
|
|
|
|
0,000 |
|||||||||||||||
|
Плащания |
(2б) |
|
|
|
|
0,000 |
||||||||||||||||
|
Бюджетни кредити за административни разходи, финансирани от пакета за определени програми 32 |
||||||||||||||||||||||
|
Бюджетен ред |
|
(3) |
|
|
|
|
0,000 |
|||||||||||||||
|
ОБЩО бюджетни кредити за ГД <….> |
Поети задължения |
=1a+1б+3 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
|||||||||||||||
|
Плащания |
=2a+2б+3 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
||||||||||||||||
|
|
Година |
Година |
Година |
Година |
ОБЩО МФР 2021—2027 г. |
|||||||||||||||||
|
2024 г. |
2025 г. |
2026 г. |
2027 г. |
|||||||||||||||||||
|
ОБЩО бюджетни кредити за оперативни разходи
|
Поети задължения |
(4) |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
|||||||||||||||
|
Плащания |
(5) |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
||||||||||||||||
|
ОБЩО Бюджетни кредити за административни разходи, финансирани от пакета за определени програми |
(6) |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
||||||||||||||||
|
ОБЩО бюджетни кредити по ФУНКЦИЯ <….> |
Поети задължения |
=4+6 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
|||||||||||||||
|
от многогодишната финансова рамка |
Плащания |
=5+6 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
|||||||||||||||
|
Година |
Година |
Година |
Година |
ОБЩО МФР 2021—2027 г. |
||||||||||||||||||
|
2024 г. |
2025 г. |
2026 г. |
2027 г. |
|||||||||||||||||||
|
• ОБЩО бюджетни кредити за оперативни разходи (всички оперативни функции) |
Поети задължения |
(4) |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
|||||||||||||||
|
Плащания |
(5) |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
||||||||||||||||
|
• ОБЩО бюджетни кредити за административни разходи, финансирани от пакета за определени програми (всички оперативни функции) |
(6) |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
||||||||||||||||
|
ОБЩО бюджетни кредити по функции 1—6 |
Поети задължения |
=4+6 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
|||||||||||||||
|
от многогодишната финансова рамка
|
Плащания |
=5+6 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
|||||||||||||||
|
Функция от многогодишната финансова рамка |
7 |
„Административни разходи“ 33 |
||||||||
|
ГД: <…….> |
Година |
Година |
Година |
Година |
ОБЩО МФР 2021—2027 г. |
|||||
|
2024 г. |
2025 г. |
2026 г. |
2027 г. |
|||||||
|
Човешки ресурси |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
|||||
|
Други административни разходи |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
|||||
|
ОБЩО ГД <….> |
Бюджетни кредити |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
||||
|
ГД: <…….> |
Година |
Година |
Година |
Година |
ОБЩО МФР 2021—2027 г. |
|||||
|
2024 г. |
2025 г. |
2026 г. |
2027 г. |
|||||||
|
Човешки ресурси |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
|||||
|
Други административни разходи |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
|||||
|
ОБЩО ГД <….> |
Бюджетни кредити |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
||||
|
ОБЩО бюджетни кредити по ФУНКЦИЯ 7 от многогодишната финансова рамка |
(Общо поети задължения = Общо плащания) |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
||||
млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)
|
|
Година |
Година |
Година |
Година |
ОБЩО МФР 2021—2027 г. |
||||||||||||||||
|
2024 г. |
2025 г. |
2026 г. |
2027 г. |
||||||||||||||||||
|
ОБЩО бюджетни кредити по ФУНКЦИИ 1—7 |
Поети задължения |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
|||||||||||||||
|
от многогодишната финансова рамка |
Плащания |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
|||||||||||||||
|
|
Година |
Година |
Година |
Година |
ОБЩО МФР 2021—2027 г. |
||||||||||||||||
|
2024 г. |
2025 г. |
2026 г. |
2027 г. |
||||||||||||||||||
|
ОБЩО бюджетни кредити за оперативни разходи
|
Поети задължения |
(4) |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
||||||||||||||
|
Плащания |
(5) |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
|||||||||||||||
|
ОБЩО Бюджетни кредити за административни разходи, финансирани от пакета за определени програми |
(6) |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
|||||||||||||||
|
ОБЩО бюджетни кредити по ФУНКЦИЯ <….> |
Поети задължения |
=4+6 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
||||||||||||||
|
от многогодишната финансова рамка |
Плащания |
=5+6 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
||||||||||||||
|
|
Година |
Година |
Година |
Година |
ОБЩО МФР 2021—2027 г. |
||||||||||||||||
|
2024 г. |
2025 г. |
2026 г. |
2027 г. |
||||||||||||||||||
|
ОБЩО бюджетни кредити за оперативни разходи
|
Поети задължения |
(4) |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
||||||||||||||
|
Плащания |
(5) |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
|||||||||||||||
|
ОБЩО Бюджетни кредити за административни разходи, финансирани от пакета за определени програми |
(6) |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
|||||||||||||||
|
ОБЩО бюджетни кредити по ФУНКЦИЯ <….> |
Поети задължения |
=4+6 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
||||||||||||||
|
от многогодишната финансова рамка |
Плащания |
=5+6 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
||||||||||||||
|
Година |
Година |
Година |
Година |
ОБЩО МФР 2021—2027 г. |
|||||||||||||||||
|
2024 г. |
2025 г. |
2026 г. |
2027 г. |
||||||||||||||||||
|
• ОБЩО бюджетни кредити за оперативни разходи (всички оперативни функции) |
Поети задължения |
(4) |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
||||||||||||||
|
Плащания |
(5) |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
|||||||||||||||
|
• ОБЩО бюджетни кредити за административни разходи, финансирани от пакета за определени програми (всички оперативни функции) |
(6) |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
|||||||||||||||
|
ОБЩО бюджетни кредити по функции 1—6 |
Поети задължения |
=4+6 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
||||||||||||||
|
от многогодишната финансова рамка (референтна стойност) |
Плащания |
=5+6 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
||||||||||||||
|
Функция от многогодишната финансова рамка |
7 |
„Административни разходи“ 34 |
млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)
|
ГД: <…….> |
Година |
Година |
Година |
Година |
ОБЩО МФР 2021—2027 г. |
|||
|
2024 г. |
2025 г. |
2026 г. |
2027 г. |
|||||
|
Човешки ресурси |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
|||
|
Други административни разходи |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
|||
|
ОБЩО ГД <….> |
Бюджетни кредити |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
||
|
ГД: <…….> |
Година |
Година |
Година |
Година |
ОБЩО МФР 2021—2027 г. |
|||
|
2024 г. |
2025 г. |
2026 г. |
2027 г. |
|||||
|
Човешки ресурси |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
|||
|
Други административни разходи |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
|||
|
ОБЩО ГД <….> |
Бюджетни кредити |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
||
|
ОБЩО бюджетни кредити по ФУНКЦИЯ 7 от многогодишната финансова рамка |
(Общо поети задължения = Общо плащания) |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
||
млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)
|
|
Година |
Година |
Година |
Година |
ОБЩО МФР 2021—2027 г. |
|
|
2024 г. |
2025 г. |
2026 г. |
2027 г. |
|||
|
ОБЩО бюджетни кредити по ФУНКЦИИ 1—7 |
Поети задължения |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
|
от многогодишната финансова рамка |
Плащания |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
3.2.3.Обобщение на прогнозното отражение върху бюджетните кредити за административни разходи
– Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за административни разходи
– Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за административни разходи съгласно обяснението по-долу
3.2.3.1. Бюджетни кредити от гласувания бюджет
|
ГЛАСУВАНИ БЮДЖЕТНИ КРЕДИТИ |
Година |
Година |
Година |
Година |
ОБЩО 2021—2027 г. |
|
2024 г. |
2025 г. |
2026 г. |
2027 г. |
||
|
ФУНКЦИЯ 7 |
|||||
|
Човешки ресурси |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
|
Други административни разходи |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
|
Междинен сбор за ФУНКЦИЯ 7 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
|
Извън ФУНКЦИЯ 7 |
|||||
|
Човешки ресурси |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
|
Други административни разходи |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
|
Междинен сбор извън ФУНКЦИЯ 7 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
|
|
|||||
|
ОБЩО |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
3.2.4.Прогнозни нужди от човешки ресурси
– Предложението/инициативата не налага използване на човешки ресурси
– Предложението/инициативата налага използване на човешки ресурси съгласно обяснението по-долу
3.2.4.1.Бюджетни кредити от гласувания бюджет
Оценката се посочва в еквиваленти на пълно работно време (ЕПРВ) 35
|
ГЛАСУВАНИ БЮДЖЕТНИ КРЕДИТИ |
Година |
Година |
Година |
Година |
|
|
2024 г. |
2025 г. |
2026 г. |
2027 г. |
||
|
Длъжности в щатното разписание (длъжностни лица и срочно наети служители) |
|||||
|
20 01 02 01 (Централа и представителства на Комисията) |
0 |
0 |
0 |
0 |
|
|
20 01 02 03 (Делегации на ЕС) |
0 |
0 |
0 |
0 |
|
|
01 01 01 01 (Непреки научни изследвания) |
0 |
0 |
0 |
0 |
|
|
01 01 01 11 (Преки научни изследвания) |
0 |
0 |
0 |
0 |
|
|
Други бюджетни редове (да се посочат) |
0 |
0 |
0 |
0 |
|
|
• Външен персонал (в ЕПРВ) |
|||||
|
20 02 01 (ДНП, КНЕ от общия финансов пакет) |
0 |
0 |
0 |
0 |
|
|
20 02 03 (ДНП, МП, КНЕ и МЕД в делегациите на ЕС) |
0 |
0 |
0 |
0 |
|
|
Ред за административна подкрепа
|
- в централата |
0 |
0 |
0 |
0 |
|
- в делегациите на ЕС |
0 |
0 |
0 |
0 |
|
|
01 01 01 02 (ДНП, КНЕ — Непреки научни изследвания) |
0 |
0 |
0 |
0 |
|
|
01 01 01 12 (ДНП, КНЕ — Преки научни изследвания) |
0 |
0 |
0 |
0 |
|
|
Други бюджетни редове (да се посочат) — функция 7 |
0 |
0 |
0 |
0 |
|
|
Други бюджетни редове (да се посочат) — извън функция 7 |
0 |
0 |
0 |
0 |
|
|
ОБЩО |
0 |
0 |
0 |
0 |
|
Не се изискват допълнителни ресурси Настоящият екип ще продължи да осъществява управлението на инициативата. Не се изисква допълнителен персонал.
3.2.5.Преглед на прогнозното отражение върху инвестициите, свързани с цифрови технологии
|
ОБЩО бюджетни кредити за цифрови и информационни технологии |
Година |
Година |
Година |
Година |
ОБЩО МФР 2021—2027 г. |
|
2024 г. |
2025 г. |
2026 г. |
2027 г. |
||
|
ФУНКЦИЯ 7 |
|||||
|
Разходи за ИТ (институционални) |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
|
Междинен сбор за ФУНКЦИЯ 7 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
|
Извън ФУНКЦИЯ 7 |
|||||
|
Разходи за информационни технологии, свързани с политиката, по оперативни програми |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
|
Междинен сбор извън ФУНКЦИЯ 7 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
|
|
|||||
|
ОБЩО |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
0,000 |
3.2.6.Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка
Предложението/инициативата:
– може да се финансира изцяло чрез преразпределяне на средства в рамките на съответната функция от многогодишната финансова рамка (МФР)
Не се изискват допълнителни ресурси Настоящият екип ще продължи да осъществява управлението на инициативата.
– налага да се използват неразпределеният марж по съответната функция от МФР и/или специалните инструменти, предвидени в Регламента за МФР
– налага преразглеждане на МФР
3.2.7.Приноси от трети страни
Предложението/инициативата:
– не предвижда съфинансиране от трети страни
– предвижда следното съфинансиране от трети страни:
Бюджетни кредити в милиони евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)
|
Година
|
Year
|
Year
|
Year
|
Общо |
|
|
Да се посочи съфинансиращия субект |
|||||
|
ОБЩО съфинансирани бюджетни кредити |
3.3.
Прогнозно отражение върху приходите
– Предложението/инициативата няма финансово отражение върху приходите.
– Предложението/инициативата има следното финансово отражение:
– върху собствените ресурси
– върху другите приходи
– моля, отбележете, ако приходите са предназначени за конкретни разходни бюджетни редове
млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)
|
Приходен бюджетен ред: |
Налични бюджетни кредити за текущата финансова година |
Отражение на предложението/инициативата 36 |
|||
|
Година 2024 |
Година 2025 |
Година 2026 |
Година 2027 |
||
|
Член …. |
|||||
За целевите приходи да се посочат съответните разходни бюджетни редове.
Други забележки (например метод/формула за изчисляване на отражението върху приходите или друга информация).
4.Цифрови измерения
4.1.Изисквания за цифрова адекватност
|
Няма изисквания за цифрова адекватност Предложението определя в законодателството целта в областта на климата за 2040 г., като осигурява предвидимост и ясно посочване на необходимата траектория за преход. То не предписва конкретни политики или мерки, нито включва изисквания за докладване или други изисквания. Цифровите средства не могат да се използват за определяне на целта в областта на климата за 2040 г. Евентуалните допълнителни предложения за преразглеждане на съответни инструменти или евентуални нови такива, за да се постигне необходимото допълнително намаляване на емисиите на парникови газове, могат да съдържат изисквания от цифрово значение, които след това ще бъдат оценени в контекста на тези предложения, ако е уместно. |
4.2.Данни
|
Няма определени изисквания за цифрова адекватност |
4.3.Цифрови решения
|
Няма определени изисквания за цифрова адекватност |
4.4.Оценка за оперативна съвместимост
|
Няма определени изисквания за цифрова адекватност |
4.5.Мерки в подкрепа на цифровото изпълнение
|
Няма определени изисквания за цифрова адекватност |