ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 18.7.2025
COM(2025) 418 final
2025/0232(COD)
Предложение за
ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
за изменение на Директива 2004/37/ЕО по отношение на добавянето на вещества и определянето на гранични стойности в приложения I, III и IIIa към нея
(текст от значение за ЕИП)
{SEC(2025) 217 final} - {SWD(2025) 191 final} - {SWD(2025) 192 final} - {SWD(2025) 193 final}
ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ
1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО
•Основания и цели на предложението
През юни 2021 г. Комисията представи Стратегическата рамка на ЕС за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2021—2027 г. („стратегическа рамка на ЕС за ЗБУТ“). Тази стратегическа рамка има за цел да въплъти в конкретни действия принцип 10 от Европейския стълб на социалните права относно правото на работниците на високо ниво на защита на тяхното здраве и безопасност на работното място. Основна цел на стратегическата рамка на ЕС за ЗБУТ е превенцията на злополуки и заболявания на работното място, които могат да причинят сериозни вредни последици за здравето и смърт на работниците, водещи до приблизителни годишни загуби от около 3,3 % от брутния вътрешен продукт в ЕС.
Ракът остава водещата причина за свързани с работата смъртни случаи в ЕС. Според оценките всяка година около 80 000 души в ЕС губят живота си поради експозиция на канцерогени на работното място. Експозицията на токсични за репродукцията вещества на работното място може също така да засегне половата функция и плодовитостта и да навреди на развитието на потомството на работниците. Всяка година в ЕС могат да възникнат до 1 274 случая на влошено репродуктивно здраве след експозиция на токсични за репродукцията вещества, които не са класифицирани като канцерогенни или мутагенни. Това показва необходимостта от по-нататъшно подобряване на превенцията на свързаните с работата заболявания в ЕС, което има последици за работниците и техните семейства, предприятията и публичните органи.
Основният законодателен инструмент за гарантиране на защитата на работниците срещу тези рискове е Директивата относно канцерогените, мутагените и токсичните за репродукцията вещества (ДКМТРВ) — отделна директива съгласно Рамковата директива за здравословни и безопасни условия на труд (ЗБУТ). ДКМТРВ предвижда мерки за предотвратяване и защита от рискове, свързани с експозицията на канцерогени, мутагени или токсични за репродукцията вещества по време на работа, и включва задължение за определяне на гранични стойности за всички канцерогени, мутагени или токсични за репродукцията вещества, за които това е възможно.
През 2017 г. в последващата оценка на Комисията на директивите на Европейския съюз в областта на здравословните и безопасни условия на труд („оценка по REFIT на ЗБУТ“) се стигна до заключението, че директивите за БЗУТ, включително Директивата относно канцерогените, мутагените и токсичните за репродукцията вещества, продължават да са много актуални и ефективни. Те допринесоха за намаляване на честотата и броя на трудовите злополуки и заболяванията. В хода на тази оценка обаче различни групи заинтересовани страни изтъкнаха необходимостта да се обмисли приемането на гранични стойности за повече вещества.
След тази оценка по REFIT на БЗУТ Комисията започна непрекъснато актуализиране на ДКМТРВ. ЕС прие пет изменения на ДКМТРВ, с които разгледа над 40 ключови опасни химикали и допринесе за спасяването на живота на над 100 000 работници през следващите 50 години.
Този непрекъснат процес на преразглеждане се основава на приобщаващ подход, при който Комисията включва учени от Комитета за оценка на риска (КОР) към Европейската агенция по химикали (ECHA), държавите членки и социалните партньори, представени в Консултативния комитет за безопасност и здраве на работното място (ACSH), и социалните партньори посредством официалната консултация, предвидена в член 154 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).
Настоящата законодателна инициатива представлява шестото преразглеждане на ДКМТРВ („ДКМТРВ 6“). В него се предлагат гранични стойности и съответни обозначения за кобалта и неговите неорганични съединения съобразно с искането на Европейския парламент и Съвета чрез ДКМТРВ 4, полицикличните ароматни въглеводороди и 1,4-диоксан. С него също така към Списъка на вещества, смеси и процеси в приложение I към ДКМТРВ се добавя заваръчният дим. Според данните, събрани в доклада за оценка на въздействието в подкрепа на тази инициатива, над 2,5 милиона работници в ЕС са изложени на тези вещества.
Като част от оценката на въздействието в подкрепа на настоящата инициатива Комисията също така оцени целесъобразността на определянето на гранична стойност за изопрен. Събраните доказателства показват, че една гранична стойност, дори на много ниско равнище, би довела до разходи, но не би донесла ползи за работниците. Липсата на ползи се дължи на настоящите ниски нива на експозиция на работниците на изопрен в ЕС.
Настоящата инициатива включва и изменение с цел коригиране на съществуващото вписване относно живака и неорганичните съединения на двувалентния живак в приложение III, за да се приведе изцяло терминът, използван за това вещество, в съответствие с обхвата на ДКМТРВ, както е определен в член 2 от нея.
ДКМТРВ 6 отговаря на исканията, отправени от Европейския парламент и Съвета в рамките на четвъртото преразглеждане на ДКМТРВ(„ДКМТРВ 4“) за въвеждане на нови или преразгледани гранични стойности на професионална експозиция („ГСПЕ“) за поне 25 вещества.
Не е възможно да се разгледат всички релевантни опасни вещества с една-единствена инициатива, тъй като научната оценка изисква време и ресурси. Понастоящем КОР оценява пет вещества годишно за актуализиране на ДКМТРВ. В рамките на опростяването на REACH Комисията би могла да прецени дали е възможно този брой да се увеличи.
Следователно настоящото предложение допълнително засилва ангажимента, поет от Комисията, за непрекъснати действия относно опасните химикали, както е посочено в Работния документ на службите на Комисията относно списъка на веществата, подлежащи на научна оценка, за постигане на нови или преразгледани гранични стойности на излагане в работна среда за най-малко 25 вещества, групи вещества или получени при процеси вещества. Съответно всяка година Комисията отправя искане към ECHA/КОР да извърши научна оценка на приоритетните вещества и групи вещества. В допълнение към веществата, обхванати от настоящото преразглеждане, още три партиди вещества са в различни фази на научна оценка от страна на ECHA/КОР. Следващата стъпка след научната оценка е да започне външното проучване, в което се разглеждат въздействията, двуетапната консултация със социалните партньори, приемането на становищата на ACSH и оценката на въздействието, придружаваща евентуалните бъдещи предложения.
•Съгласуваност с действащите разпоредби в тази област на политиката
Настоящата инициатива е в съответствие с Европейския стълб на социалните права, и по-специално с 10-ия му принцип, в който е залегнало правото на работниците на здравословна, безопасна и добре приспособена работна среда. Както определянето на нови гранични стойности, така и разширяването на обхвата, така че да включва нови получени при процеси вещества, допринасят за високо равнище на защита на здравето и безопасността на работниците.
Чрез определянето на гранични стойности за допълнителни вещества и добавянето на заваръчния дим в списъка на вещества, смеси и процеси в приложение I към ДКМТРВ, ДКМТРВ 6 допринася и за подобряването на превенцията на злополуки и заболявания на работното място — ключова цел на стратегическата рамка на ЕС за ЗБУТ, и за гарантирането на високи стандарти за здраве и безопасност, съгласно посоченото в работната програма на Комисията за 2025 г.
•Съгласуваност с други политики на ЕС
Харта на основните права на ЕС
Целите на инициативата са в съответствие с член 2 (Право на живот) и член 31 (Право на справедливи и равни условия на труд) от Хартата на основните права на ЕС.
Наред с другото, с Регламента относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали („Регламентът REACH“) се въвеждат два различни регулаторни подхода на ЕС, а именно ограничения и разрешения.
Разпоредбите на Регламента REACH относно разрешаването или ограничаването на кобалта и неговите неорганични съединения, полицикличните ароматни въглеводороди (ПАВ) и 1,4-диоксан са обобщени в таблицата по-долу. Като получено при процеси вещество, заваръчният дим не попада в обхвата на ограниченията и разрешенията съгласно Регламента REACH.
|
Вещества
|
Ограничения
|
Разрешения
|
|
Кобалт и неорганични кобалтови съединения.
|
Няма съществуващи ограничения
|
Няма съществуващи разрешения
|
|
ПАВ
|
Съществуващи ограничения за употребата на някои смеси и изделия, които могат да съдържат едно или повече ПАВ.
Съществуващо ограничение за употребата на креозот и свързани с креозота вещества при обработката на дървесина.
|
Няма съществуващи разрешения
|
|
1,4-диоксан
|
Няма съществуващи ограничения
|
Това е едно от веществата, пораждащи сериозно безпокойство, включени в списъка с веществата, кандидати за евентуално включване в приложение XIV „Списък на веществата, подлежащи на разрешаване“ съгласно член 57, букви а) и е) от Регламента REACH, което задейства изисквания за заместване и предоставяне на информация.
|
Нито едно от съществуващите ограничения по REACH не определя свързани с работата гранични стойности за кобалт и неорганични кобалтови съединения, ПАВ или 1,4-диоксан. Поради това няма припокриване между настоящата инициатива и съществуващите ограничения по REACH.
Целта на Европейския план за борба с рака е да се подходи към целия цикъл на заболяването. Той е структуриран около четири основни области на действие, в които ЕС може да добави най-голяма стойност: 1) профилактика; 2) ранно откриване; 3) диагностика и лечение; както и 4) качество на живот за болните от рак пациенти и преживелите рак.
Професионалната експозиция на четирите вещества, обхванати от настоящата инициатива, може да причини рак. Следователно определянето на гранични стойности или включването им в ДКМТРВ ще спомогне за профилактиката на рака, както е посочено в точка 3.6 от Европейския план за борба с рака, която отправя към ДКМТРВ като инструмент за профилактика на рака, и също така ще допринесе за Европейския здравен съюз.
Изпълнение и опростяване
Държавите членки трябва да транспонират изменените разпоредби в срока за транспониране, определен в директивата. След изтичането на този срок Комисията ще оцени съответствието на два етапа (проверки за транспониране и съответствие). Тя също така ще наблюдава прилагането на директивата чрез оценка на практическото прилагане на предложените изменения като част от периодичната оценка, която следва да се извършва от Комисията съгласно член 17а от Директива 89/391/ЕИО.
Комитетът на старшите инспектори по труда (КСИТ) ще информира Комисията за евентуални практически проблеми, свързани с прилагането на настоящата директива, включително за трудностите, свързани със спазването на задължителните гранични стойности. Освен това КСИТ ще продължи да оценява докладваните случаи, да обменя съответната информация и добри практики и при необходимост да разработва насоки и други помощни инструменти за прилагането.
2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ
•Правно основание
Член 153 от ДФЕС оправомощава Съюза да подкрепя и допълва дейностите на държавите членки, що се отнася до подобряването в частност на работната среда с цел закрилата на здравето и безопасността на работниците, както и да приема посредством директиви минимални изисквания, които следва да бъдат приложени постепенно, като се имат предвид условията и техническите правила във всяка държава членка.
ДКМТРВ бе приета въз основа на член 153, параграф 2, буква б) от ДФЕС с цел да се подобрят здравето и безопасността на работниците. В член 16 от ДКМТРВ се предвижда приемането на гранични стойности в съответствие с процедурата, определена в член 153, параграф 2 от ДФЕС, по отношение на всички канцерогени, мутагени и токсични за репродукцията вещества, за които това е възможно.
Целта на настоящото предложение е да се повиши нивото на закрила на безопасността и здравето на работниците в съответствие с член 153, параграф 1, буква а) от ДФЕС, като бъдат въведени нови гранични стойности, както и обозначения в приложение III към директивата, и като бъде включен заваръчният дим в списъка на вещества, смеси и процеси в приложение I . Поради това член 153, параграф 2, буква б) от ДФЕС представлява подходящото правно основание за предложението на Комисията за изменение на ДКМТРВ.
Съгласно член 153, параграф 2 от ДФЕС подобряването на работната среда с цел закрилата на здравето и безопасността на работниците е аспект на социалната политика, във връзка с който ЕС упражнява споделена компетентност с държавите членки.
•Субсидиарност (при неизключителна компетентност)
При липсата на стойности на ЕС държавите членки са свободни да приемат национални гранични стойности. Когато съществуват такива, националните гранични стойности за трите вещества, предмет на определянето на гранична стойност като част от настоящата инициатива, се различават значително в отделните държави членки. Така например националните гранични стойности за кобалт варират от 10 до 500 µg/m3. Следователно някои държави членки са определили гранични стойности 50 пъти по-ниски от други за едно и също вещество. В пет държави членки няма гранични стойности за кобалт.
При тези обстоятелства действията, предприети самостоятелно от държавите членки, не могат да гарантират минимални изисквания за закрила на здравето на работниците от рисковете, произтичащи от експозицията на тези вещества, за всички работници от ЕС във всички държави членки.
Определянето на гранични стойности на ЕС също така спомага за осигуряването на еднакви условия на конкуренция за промишлеността, както подчертаха някои организации на работодателите в отговора си на консултацията със социалните партньори. Разходите за спазване на по-ниските национални гранични стойности обикновено са по-високи и следователно водят до конкурентно предимство за предприятията, извършващи дейност на пазари с по-високи национални гранични стойности или където такива гранични стойности не съществуват.
Определянето на гранични стойности на ЕС няма да премахне напълно различията между държавите членки, тъй като те могат да приемат осигуряващи по-голяма защита (по-ниски) гранични стойности. То обаче ще намали възможностите за различия и ще повиши сигурността, че е налице основно определение и/или приложима гранична стойност на експозиция за всички съответни канцерогени, мутагени и токсични за репродукцията вещества във всички държави членки, и ще гарантира минимално ниво на защита за всички работници. То също така ще намали регулаторната сложност, произтичаща от наличието на силно различаващи се между държавите членки правила, с което ще спомогне да се намали административната тежест, свързана със спазването на изискванията, за предприятията, извършващи дейност на единния пазар. Освен това държавите членки ще избегнат разходите, свързани с административната тежест от определянето на гранични стойности по националните процедури.
Комплексният и разнороден състав на заваръчния дим и липсата на хармонизирана класификация в Регламента относно класифицирането, етикетирането и опаковането допринасят за липсата на яснота относно евентуалната произтичаща от него опасност за работниците, а оттам и за липсата на подходящи мерки за управление на риска на работното място. Класифицирането на заваръчния дим на равнището на ЕС би осигурило по-голяма правна яснота, което би подобрило прилагането на действащите правила на ЕС.
Представителите на правителствата, работодателите и работниците изразиха ясна подкрепа за установяването на гранични стойности за веществата — предмет на настоящата инициатива, и за включването на заваръчния дим в приложение I към ДКМТРВ, както ясно беше посочено в двуетапната консултация със социалните партньори и становищата на тристранния ACSH.
•Пропорционалност
Предложението е в съответствие с принципа на пропорционалност, тъй като настоящата инициатива се ограничава до преразглеждане на приложенията към ДКМТРВ, когато е необходимо, въз основа на наличните научни и технически данни, както се предвижда в член 16 от ДКМТРВ. Целта на настоящата инициатива е да се направи крачка към постигането на поставените цели за подобряване на здравето и безопасността на работниците при същевременно поддържане на разходите на приемливо за предприятията равнище.
Както е изложено в оценката на въздействието в подкрепа на настоящата инициатива, предложението също така гарантира балансиран подход, като свежда до минимум негативните икономически последици за предприятията и закриването на предприятия и същевременно осигурява адекватна защита на работниците на равнището на ЕС и е съобразено с ключовите цели на ЕС, включително стратегическата автономност на ЕС, Европейския план за борба с рака и двойния преход.
След интензивни дискусии с всички заинтересовани страни в рамките на ACSH бяха взети под внимание социално-икономическите фактори и факторите, свързани с осъществимостта. Предложението съдържа също така мерки за намаляване на тежестта и за подкрепа за спазването на изискванията, по-специално преходни периоди, които също бяха обсъдени с ACSH, а също така и евентуална актуализация на съществуващите Насоки за националните инспектори по труда за справяне с рисковете за здравето, произтичащи от заваръчния дим, изготвени от Комитета на старшите инспектори по труда (КСИТ), която би допринесла за повишаване на осведомеността относно възможната опасност от заваръчния дим. Тези преходни мерки допринасят за пропорционалността на настоящата инициатива, като предоставят на предприятията повече време за адаптиране, когато е необходимо, като същевременно защитават стратегическата автономност на ЕС и неговата цел за двоен преход. Очаква се те значително да смекчат възможните отрицателни въздействия върху предприятията.
Въпреки високите разходи по тях, предвидените в настоящата инициатива мерки се радват на подкрепата на основните заинтересовани страни в областта на ЗБУТ, а именно работодателите, работниците и националните правителства, представени в ACSH. На втория етап от консултацията със социалните партньори BusinessEurope и Европейската конфедерация на профсъюзите подкрепиха становищата на ACSH, заедно с Европейска асоциация на занаятчиите, малките и средните предприятия (SMEunited), която обаче призова Комисията да не отива отвъд договореното от ACSH. Мненията на социалните партньори допълнително подкрепят пропорционалността на предпочетените варианти.
И на последно място, настоящата инициатива предлага също така известна свобода на действие на държавите членки, що се отнася до веществата, подлежащи на определяне на гранични стойности. Съгласно член 153, параграф 4 от ДФЕС определянето на гранични стойности на равнището на ЕС не възпрепятства държавите членки да запазят или да въведат по-строги предпазни мерки (т.е. по-ниски гранични стойности).
•Избор на инструмент
В член 153, параграф 2, буква б) от ДФЕС се посочва, че могат да се приемат минимални изисквания в областта на закрилата на здравето и безопасността на работниците „посредством директиви“.
3.РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ОЦЕНКИ, КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО
•Последващи оценки/проверки за пригодност на действащото законодателство
В оценката по REFIT на БЗУТ се отбелязва, че химикали, класифицирани като канцерогени и мутагени, продължават да се произвеждат в целия ЕС. Работниците в производството и потребителите надолу по веригата също са изложени на тях. Основните заключения от тази оценка показват, че ДКМТРВ се счита за силно релевантна за това да се гарантира защитата на работниците от канцерогени, мутагени и токсични за репродукцията вещества. Опасенията, изразени от различни групи заинтересовани страни в процеса на оценка и в националните доклади относно прилагането, сочат, че е необходимо да се разгледа възможността за приемане на гранични стойности за повече вещества. Това би довело до по-добро управление на риска от химикали в бъдеще и би подобрило закрилата на здравето и безопасността на работниците.
•Консултации със заинтересованите страни
Двуетапна консултация със социалните партньори на равнището на ЕС в съответствие с член 154 от ДФЕС
Първият етап на консултацията започна на 16 февруари и приключи на 31 март 2023 г. Първата ad hoc среща, съответстваща на първия етап от консултацията със социалните партньори и имаща за цел да се съберат мненията им по предложението, се проведе онлайн на 16 март 2023 г. Организациите на работниците подкрепиха списъка на веществата, определени като приоритетни за планираната инициатива, и подчертаха необходимостта при определянето на гранични стойности за целия ЕС да се разгледат най-строгите съществуващи национални гранични стойности. Европейската конфедерация на профсъюзите също така изпрати писмени коментари за всяко вещество, в които подкрепи определянето на гранични стойности за кобалт и неорганичните му съединения, ПАВ, 1,4-диоксан и изопрен, както и разширяването на обхвата, така че да обхване и заваръчния дим, включително от съображения за правна яснота.
Организациите на работодателите подчертаха ключовата роля на ACSH и работната му група по химикалите в процеса на изготвяне на законодателни предложения и изтъкнаха необходимостта от по-добра защита на работниците, като същевременно се запази конкурентоспособността на установените в ЕС дружества.
В писмените си становища представителите на работодателите също така подчертаха, че граничните стойности винаги оказват силно въздействие върху МСП. Те настояха да се обърне дължимото внимание на социално-икономическото въздействие (включително въздействието върху екологичния преход и конкурентоспособността на ЕС) на новите гранични стойности. Те също така подкрепиха продължаващото преразглеждане на ДКМТРВ и разширяването на нейния обхват, като същевременно се застъпиха за прилагането на някои нови гранични стойности с преходни периоди.
Вторият етап на консултациите със социалните партньори започна на 10 октомври 2023 г. и продължи до 21 ноември 2023 г., като на 7 ноември 2023 г. се проведе онлайн среща. Бяха проведени консултации със социалните партньори относно целите и начините на действие на ЕС, възможните правни инструменти и готовността за започване на преговори с цел сключване на споразумение съгласно член 155 от ДФЕС. В допълнение към приноса, направен по време на срещата, Европейската конфедерация на профсъюзите, BusinessEurope и SMEunited изпратиха писмени отговори.
По-конкретно организациите на работниците изразиха подкрепа за преразглеждането на директивата с цел да се постигне възможно най-добра защита на работниците и приветстваха тристранните становища. Те отчетоха, че ще има разходи за дружествата, и се съгласиха, че е необходимо да се гарантира икономическата и промишлената устойчивост на дружествата от ЕС, да се избегне социалният дъмпинг и да се гарантира закрилата на безопасността и здравето на всички работници.
Организациите на работодателите потвърдиха предложеното от ACSH, признаха резултата от тези становища като балансиран компромис между трите групи по интереси и поискаха на МСП и на засегнатите сектори да се предостави достатъчно време, за да се адаптират. Следва да се предвидят съпътстващи мерки като финансова подкрепа и насоки, за да се гарантира, че МСП са в състояние да прилагат адекватно новите нива на експозиция.
Що се отнася до готовността им да започнат преговори за сключване на споразумение помежду им, социалните партньори потвърдиха подкрепата си за настоящия процес за изменение на ДКМТРВ, включително ключовата роля на ACSH, и не пожелаха да започнат диалог по член 155 от ДФЕС, като признаха, че социалният диалог относно тези вещества вече се е състоял в рамките на тристранния ACSH, където е постигнато споразумение, обхващащо всички вещества, набелязани в рамките на преразглеждането.
По-подробна информация относно двуетапната консултация със социалните партньори може да бъде намерена в приложение II към оценката на въздействието, придружаваща настоящата инициатива.
Консултация с Консултативния комитет за безопасност и здраве на работното място
Тристранният ACSH, съставен от трима пълноправни членове от всяка държава членка, представляващи националните правителства, организациите на работниците и организациите на работодателите, подпомага Комисията при изготвянето и изпълнението на решенията, взети в областта на ЗБУТ. Като взема предвид приноса на ECHA и научните оценки от нейния КОР, както и социално-икономическите данни и данните за осъществимостта, ACSH приема становища, които след това Комисията използва, за да изготви своите предложения.
На 22 септември 2023 г. ACSH прие пет становища в подкрепа на настоящата инициатива. В становищата си относно кобалта и неговите неорганични съединения, ПАВ, 1,4-диоксан и изопрен ACSH препоръча гранични стойности и, когато е уместно, обозначения и преходни стойности. В становището си относно заваръчния дим ACSH препоръча включването в приложение I към ДКМТРВ на „дейности, свързани с експозиция на дим от заваръчни процеси, съдържащ вещества, които отговарят на критериите за категория 1A/1B, посочени в приложение I от Регламента за класифицирането, етикетирането и опаковането“.
На 29 ноември 2023 г. ACSH прие допълнение към становището си относно ПАВ, за да разясни списъка на секторите или процесите, които може да срещнат трудности при спазването на граничните стойности на професионална експозиция (ГСПЕ) и поради това може да се нуждаят от повече време, за да се съобразят с препоръчаната гранична стойност.
Настоящата инициатива следва препоръките на ACSH за кобалта и неговите неорганични съединения, ПАВ, 1,4-диоксан и заваръчния дим. По отношение на изопрена Комисията не е следвала препоръката на ACSH за определяне на ГСПЕ. Според оценката на въздействието в подкрепа на настоящата инициатива събраните доказателства показват, че работниците са изложени на нива на изопрен, по-ниски от съобразената със здравето гранична стойност, изведена от становището на КОР, което сочи, че сега действащата превенция при професионалната експозиция на изопрен е достатъчна. Поради това Комисията реши да не определя ГСПЕ за изопрен и за да се избегнат ненужни разходи за предприятията.
Покана за представяне на данни и обществена консултация
За настоящата инициатива не бе отправена покана за представяне на данни и не беше проведена обществена консултация поради вече съществуващия обширен процес на консултации с най-важните заинтересовани страни за инициативата, по-специално двуетапната консултация със социалните партньори съгласно ДФЕС.
•Събиране и използване на експертни становища
Непрекъснатото преразглеждане на ДКМТРВ се основава на добре установена процедура, включваща научен експертен опит. Надеждната научна основа е незаменима при определянето на всяко действие в областта на ЗБУТ, особено по отношение на опасните вещества. Във връзка с това Комисията потърси съвет от Европейска агенция по химикали (ECHA) и КОР.
КОР развива висококачествени сравнителни аналитични знания и гарантира, че предложенията, решенията и политиката на Комисията относно защитата на здравето и безопасността на работниците, се основават на надеждни научни доказателства. Членовете на КОР са висококвалифицирани, специализирани, независими експерти, подбрани въз основа на обективни критерии. Те предоставят на Комисията становища, които се използват за разработването на политиката на ЕС в областта на защитата на работниците.
За тази инициатива ECHA осигури обзорно проучване за обхвата относно заваръчния дим, а КОР прие четири научни становища, в които се оценяват най-новите научни данни и се предлагат гранични стойности и съответни обозначения за защита на работниците от химични рискове във връзка с кобалт и неговите неорганични съединения, ПАВ, 1,4-диоксан и изопрен.
•Оценка на въздействието
Настоящото предложение е подкрепено от доклад за оценка на въздействието, който беше представен на Комитета за регулаторен контрол и разгледан от него на 29 май 2024 г. и получи от последния отрицателно становище от 31 май 2024 г. Коментарите на комитета бяха разгледани в преработена версия на доклада. Тази версия беше представена на комитета на 2 декември 2024 г., като на 19 декември 2024 г. той даде положително становище с резерви.
Бяха оценени следните варианти за различни гранични стойности за всяко от трите канцерогенни или токсични за репродукцията вещества: 1) базов сценарий без по-нататъшни действия от страна на ЕС за всяко вещество, предмет на настоящата инициатива; и 2) варианти за гранични стойности (за някои от които има преходни стойности) на равнището, предложено от ACSH и при допълнителни референтни точки (включително гранични стойности, получени от КОР).
Въз основа на тази оценка на въздействието като предпочитани варианти за кобалта и неорганичните кобалтови съединения, ПАВ, 1,4-диоксан и заваръчния дим бяха избрани граничните стойности и подходът, препоръчани от ACSH. При липсата на ползи за здравето, произтичащи от различните варианти на политиката за изопрен, тъй като експозицията на работниците вече е по-ниска от съобразената със здравето стойност, получена от КОР, беше предпочетен базовият сценарий. Пакетът от предпочитани варианти включва преходни стойности за кобалта и неговите неорганични съединения и за ПАВ.
За кобалта и неорганичните кобалтови съединения в становището на ACSH се препоръчват преходни гранични стойности от 20 µg/m³ / 4,2 µg/m³ за шест години. Тези преходни стойности се прилагат за всички сектори, което дава на предприятията повече време да планират инвестициите си и им позволява да разпределят в по-дълъг период значителните еднократни инвестиции (около 70 % от общите инвестиции в допълнителни мерки за управление на риска). Тази преходна стойност беше силно препоръчана от социалните партньори и държавите членки в рамките на ACSH и следва да спомогне за смекчаване на отрицателното въздействие на разходите на предприятията за спазване на изискванията.
За ПАВ преходната стойност от 140 ng/m³ (двойно повече от предпочитания вариант) ще се прилага за шест години и ще бъде ограничена до девет сектора: 1) леярни за стомана и желязо, които включват производители на феросплави, 2) производители на алуминий, 3) производители на въглеродни и графитни електроди, 4) фабрики за кокс, 5) дестилация на каменовъглен катран, 6) производители на огнеупорни продукти, 7) заваряване на железопътни линии, 8) други процеси от цветната металургия и (9) леене на метали. От общия брой на предприятията с работници, изложени на ПАВ, се очаква предприятията в тези девет сектора да срещнат по-високи разходи и/или да са изложени на риск от прекратяване на дейността. Тази преходна стойност дава на предприятията повече време да планират инвестициите си и им позволява да разпределят значителните еднократни инвестиции в период от повече години, с което се намаляват отрицателните икономически въздействия и броят на случаите на прекратявания на дейност.
Счита се, че пакетът от предпочитани варианти има следните въздействия (по-подробна информация е налична в оценката на въздействието, придружаваща настоящата инициатива):
Общо въздействие върху работниците
Като цяло се очаква предпочитаните варианти да предотвратят 1 676 случая на рак на белия дроб и 18 912 случая на неракови заболявания в период от 40 години. Тези предотвратени случаи на влошено здраве биха се изразявали в икономии за правителствата и предприятията на обща стойност до 1,16 милиарда евро. Ползите от предпочитаните варианти обаче ще са придружени и от някои отрицателни икономически последствия за предприятията, включително закриване на предприятия. Съгласно оценките без никакви преходни периоди за кобалта и неговите неорганични съединения и ПАВ около 4 000 работници ще загубят работните си места. И двата варианта на политиката за тези две групи химикали обаче предвиждат преходна гранична стойност, която се очаква да намали отрицателните икономически въздействия и прогнозния брой на закривания на предприятия, като даде повече време на предприятията да планират инвестициите си или да разработят мерки за управление на риска, които дават възможност за спазване на изискванията на предпочетените варианти. При липсата на данни въздействието на преходните мерки за кобалт и неорганични кобалтови съединения и ПАВ не може да бъде отразено в цялостното въздействие върху работниците.
Цялостно въздействие върху предприятията, включително МСП
Както е показано в оценката на въздействието в подкрепа на настоящата инициатива, общите разходи за адаптиране, направени от предпочитаните варианти за период от 40 години, ще възлизат на 3,3 милиарда евро. Поради липсата на данни не е възможно да се направи разбивка на разходите за адаптиране на инвестиции в допълнителни мерки за управление на риска и разходи за прекратяване на дейността. Очаква се обаче преходните периоди за кобалта и неговите неорганични съединения и за ПАВ да намалят икономическите разходи и да доведат до по-малко случаи на прекратяване на дейността спрямо сценарий със същите гранични стойности без преходни периоди, при който се прогнозират 209 прекратявания на дейността. Тъй като 95 % от предприятията, които се очаква да прекратят дейността си при липса на преходни периоди, са МСП, включването на преходни мерки би било от полза главно за тях.
Предприятията ще трябва също така да понесат разходи за мониторинг и административни разходи, възлизащи общо на около 535 милиона евро за период от 40 години. Като цяло общите разходи за предприятията, произтичащи от предпочитаните варианти, се очаква да възлязат на приблизително 3,8 милиарда евро за същия период.
Въпреки че общите разходи за предприятията са значителни в сравнение с базовия сценарий, те ще бъдат разпределени между голям брой предприятия. Следователно разходите на повечето предприятия ще бъдат по-ниски (и често много по-ниски) от 1 % от техния оборот. Въпреки това предприятията, извършващи дейност в някои сектори с работници, изложени на кобалт и ПАВ, особено МСП, ще бъдат изправени пред по-високи разходи спрямо оборота си. Очаква се въздействието на тези високи разходи да бъде смекчено от преходните стойности, което ще даде възможност на работодателите да направят необходимите инвестиции в допълнителни мерки за управление на риска и да разработят нови технически инструменти за осигуряване спазването на изискванията. В тази връзка съществуващите програми на Съюза, като например „Хоризонт Европа“, биха могли да спомогнат за разработването на иновативни решения за опазване здравето на работниците.
Предприятията също така ще извлекат ползи от пакета от предпочитани варианти. По-ниският риск от професионално заболяване за работниците означава по-ниски разходи вследствие на намалена производителност, разходи за заместване, разходи за рехабилитация и медицински разходи, и др. Очаква се общо предприятията да избегнат разходи на обща стойност 7 милиона евро.
Преходните мерки ще бъдат от полза за МСП в по-голяма степен, отколкото за големите предприятия, тъй като при МСП има по-голямо съотношение на разходите за спазване на изискванията спрямо оборота или брутната оперативна печалба. МСП ще разполагат с повече време да планират инвестициите си, което следва също така да намали броя на случаите на прекратяване на дейността спрямо същия пакет от варианти без преходни периоди. Поради това въздействието върху МСП, макар и по-голямо, отколкото върху по-големите предприятия, следва да остане ограничено. Освен това съществуващите насоки и инструменти, като например Интерактивната онлайн оценка на риска на Европейската агенция за безопасност и здраве при работа (EU-OSHA), могат да помогнат на предприятията и по-специално на МСП да спазят регулаторните изисквания за ЗБУТ, включително произтичащите от настоящото законодателно предложение, като допринасят пряко за принципа „цифрови по подразбиране“.
Цялостно въздействие върху публичните органи
Като цяло пакетът от предпочитани варианти ще струва на всички публични органи около 66 милиона евро в период от 40 години. Над 95 % от тези разходи са свързани с адаптацията, мониторинга и административните разходи за предпочитания вариант за ПАВ. Целта на тези разходи е да се гарантира, че експозицията на пожарникарите не надвишава равнището, предвидено в настоящото законодателно предложение. Това би струвало средно около 80 000 EUR на публичен орган в период от 40 години. Останалите 5 % са свързани с разходите за транспониране. За транспониране на новите правила държавите членки ще трябва да отделят до 100 000 EUR (съответстващи на най-високите разходи за транспониране за заваръчния дим).
Пакетът от предпочитани варианти също така ще донесе ползи в размер на около 30,4 милиона евро за публичните органи, в това число икономии на разходи (напр. икономии на разходи за здравеопазване поради по-малко случаи на рак и неракови заболявания) в размер на 26,65 милиона евро. Останалите ползи са свързани с избягване на разходи в размер до 3,75 милиона евро за определяне на гранични стойности по национални процедури.
Следователно нетните разходи за публичните органи за период от 40 години ще възлязат на около 35,5 милиона евро, от които около 15 милиона евро ще бъдат еднократни разходи. Преходната гранична стойност за ПАВ обаче ще даде повече време на публичните органи да поемат по-голямата част от тези еднократни разходи.
Цялостно въздействие върху екологичния и цифровия преход
Пакетът от предпочитани варианти ще доведе до все по-широко използване на някои затворени процеси, което ще доведе до отделяне на по-малко количество от някои опасни вещества в околната среда. Очаква се обаче това пряко въздействие върху околната среда да бъде пренебрежимо малко.
Пакетът от предпочитани варианти може да има някои отрицателни непреки въздействия върху екологичния преход или цифровия преход поради прекратявания на дейността в ключови сектори като фабриките за кокс, други производства в цветната металургия, дестилацията на каменовъглен катран и производството на графитни и въглеродни електроди. Тези сектори действително играят важна роля за развитието на кръговата икономика, производството на екологосъобразни инфраструктури и производството на полупроводници. Очаква се обаче рискът от прекратяване на дейността да бъде смекчен чрез преходните мерки, планирани в пакета от предпочитани варианти, по-специално чрез преходния период за ПАВ. Поради това цялостното непряко въздействие върху екологичния преход следва да бъде ограничено.
Като се има предвид очакваното слабо въздействие върху околната среда, за оценката на въздействието, придружаваща настоящата инициатива, не бяха извършени оценката за спазване на принципа за ненанасяне на значителни вреди и проверката на съответствието по отношение на климата.
Цялостно въздействие върху отворената стратегическа автономност на ЕС
Настоящият пакет би могъл да доведе до прекратяване на дейността на някои фабрики за кокс. В резултат на това може да се наложи секторите, които са зависими от производството от фабрики за кокс (напр. каменовъглен катран), да внасят своите продукти от държави извън ЕС, което би възпрепятствало отворената стратегическа автономност на ЕС по отношение на целта му за екологичен и цифров преход, тъй като каменовъгленият катран е от съществено значение за производството на батерии за акумулиране на енергия, произведена от вятърни турбини, полупроводници и електрически превозни средства. Това отрицателно въздействие обаче следва да бъде смекчено чрез преходните мерки за ПАВ, съдържащи се в пакета от предпочитани варианти, което се очаква да намали броя на възможните прекратявания на дейността в сектора на коксовия сектор.
Цялостно въздействие върху съответните цели за устойчиво развитие
Чрез подобряване на превенцията на свързаните с работата заболявания ДКМТРВ 6 ще допринесе и за Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие, по-специално цели за устойчиво развитие 3 („Осигуряване на здравословен живот и насърчаване благосъстоянието на всички във всяка възраст“) и 8 („Насърчаване на траен, приобщаващ и устойчив икономически растеж, пълноценна и продуктивна заетост и достойни условия на труд за всички“).
•Пригодност и опростяване на законодателството
Въздействие върху конкурентоспособността на ЕС
Фабриките за кокс, производителите на огнеупорни продукти, производителите на графитни и въглеродни електроди, леярните за стомана и желязо и предприятията за феросплави, предприятията, извършващи дейност в друг сектор на цветната металургия, и електроцентралите, работещи с въглища, ще трябва от самото начало да инвестират в допълнителни мерки за управление на риска, които ще представляват над 10 % от техния брутен опериращ излишък. Тъй като повечето от тези дружества (с изключение на производителите на графит и електроди) са МСП, те имат по-малък капацитет за абсорбиране на тези разходи за спазване на изискванията. Не може да се изключи, че някои предприятия ще прекратят дейността си, което би оказало отрицателно въздействие върху наличието на продукти и разнообразието на предлагането и би довело до повишаване на цените за потребителите. Очаква се обаче въвеждането на преходни периоди за кобалта и неговите неорганични съединения и ПАВ да ограничи броя на прекратяванията на дейността и да даде повече време на предприятията, особено МСП, да планират и извършват необходимите инвестиции в допълнителни мерки за управление на риска. Поради това се очаква въздействието върху цените и разнообразието на предлагането/наличността на продукти за потребителите за продуктите, произведени от тези предприятия, да бъде смекчено, но не и напълно изключено.
Пакетът от предпочитани варианти може също така да окаже отрицателно въздействие върху капацитета за иновации на някои предприятия. Въпреки че за повечето предприятия разходите за спазване на изискванията представляват по-малко от 10 % (или дори по-малко от 1 % за повечето сектори) от техните разходи за НИРД, този дял е по-висок за МСП, извършващи дейност в следните сектори: фабрики за кокс (разходите за предприятията представляват до 160 % от разходите за НИРД), възстановяване на почвата (до 155 %), заваряване на железопътни линии (до 120—135 %) и други сектори на цветната металургия (до 53 %). И в този случай се очаква преходните мерки, предвидени в пакета от предпочитани варианти, да смекчат това отрицателно въздействие, като предоставят на предприятията повече време да планират инвестициите си. Поради това въздействието върху разходите за НИРД следва да бъде незначително, с изключение на посочените по-горе сектори, които биха могли да срещнат повече трудности при поддържането на инвестициите си и за които преходните мерки ще играят важна роля.
Сектори като леярните за стомана и желязо, феросплавите, производителите на алуминий, други металургични производства, леенето на метали и производителите на графитни и въглеродни електроди вече са подложени на натиск от по-евтин внос, най-вече от държави в Азия. Поради това допълнителните оперативни разходи, произтичащи от разходите за спазване на изискванията, биха могли да окажат отрицателно въздействие върху тяхната международна конкурентоспособност срещу по-евтиния внос от държави извън ЕС. Както бе посочено по-горе, някои предприятия (особено фабриките за кокс) вероятно ще прекратят дейност в следствие от пакета от предпочитани варианти.
В зависимост от броя на случаите на прекратяване на дейност потребителите надолу по веригата, зависещи от производството на фабриките за кокс, биха могли да станат по-зависими от вноса от държави извън ЕС. Такъв е по-специално случаят с предприятията, които произвеждат батерии, съхраняващи енергия, произведена от вятърни турбини, полупроводници и електрически превозни средства. Очаква се всички тези отрицателни въздействия да бъдат смекчени от наличието на преходни мерки, които следва да намалят броя на случаите на прекратяване на дейността и да дадат повече време на предприятията да извършат необходимите инвестиции. Като цяло въздействието върху международната конкурентоспособност следва да бъде незначително, с изключение на посочените по-горе сектори, по-специално фабриките за кокс. Поради това преходните мерки са важни за смекчаване на тези отрицателни въздействия, макар събраните данни да не позволяват точно количествено определяне на тези въздействия.
Пакетът от предпочитани варианти следва да допринесе за създаването на по-равнопоставени условия на конкуренция за предприятията на вътрешния пазар и да подобри задържането на работна сила чрез осигуряване на работно място, осигуряващо по-добра защита. Тези фактори могат да повишат конкурентоспособността, по-специално чрез укрепване на конкурентната позиция на предприятията от ЕС спрямо конкурентите извън ЕС.
По-подробен анализ на въздействието върху конкурентоспособността е представен в оценката на въздействието, придружаваща настоящото законодателно предложение.
•Основни права
Член 31 от Хартата на основните права на ЕС гласи, че работниците имат право на условия на труд, които опазват тяхното здраве и сигурност и зачитат тяхното достойнство. Това е доразвито в Европейския стълб на социалните права, който има за цел изграждането на по-справедлив и по-приобщаващ Европейски съюз. Настоящата инициатива ще подобри допълнително защитата на работниците от рисковете за здравето, породени от експозицията на опасни вещества, като по този начин ще се предотврати влошеното здраве. Следователно тя ще окаже положително въздействие и по отношение на това основно право.
4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА
Предложението не изисква допълнителни финансови и човешки ресурси за сметка на бюджета на ЕС или на органите, създадени от ЕС. Настоящата инициатива няма финансови и цифрови последици и поради това не е предоставена законодателна обосновка за финансовото и цифровото отражение.
5.ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ
•Планове за изпълнение и механизъм за мониторинг, оценка и докладване
Броят на случаите на влошено здраве на работното място в ЕС и намаляването на разходите за влошено здраве на работното място (напр. загуба на производителност) за предприятията и системите за социална сигурност в ЕС са основни показатели при мониторинга на въздействието на настоящата директива.
Мониторингът на първия показател се отнася до:
а)наличните данни, събрани от Евростат (и други съответни източници на информация, като например Барометъра за БЗУТ на Европейската агенция за безопасност и здраве при работа, Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound), Международната организация на труда, Световната здравна организация);
б)данните, които са съобщени от работодателите на компетентните национални органи в съответствие с член 14, параграф 8 от директивата и до които Комисията може да има достъп в съответствие с член 18 от същата директива; както и
в)данните, предоставяни от държавите членки в техните национални доклади относно прилагането съгласно член 17а от Директива 89/391/ЕИО.
Вторият показател се следи чрез сравняване на очакваните данни за икономическите загуби и разходите за здравеопазване, причинени от влошено здраве на работно място, с действителните данни, събрани за тях след приемането на изменената директива.
Сред другите показатели за мониторинг на оперативната цел за по-добро прилагане на директивата в държавите членки са:
·информацията относно правилното прилагане на директивата, предоставена от работните групи и групите по интереси на ACSH и от Комитета на старшите инспектори по труда (КСИТ);
·насоки, разработени от държавите членки, кампании за повишаване на осведомеността, курсове за обучение и други свързани дейности, докладвани от държавите членки чрез въпросника относно практическото прилагане на директивите за ЗБУТ в рамките на представяния на всеки 5 години от държавите доклад съгласно член 17а от Директива 89/391/ЕИО и информация от ACSH и КСИТ;
·броят или дялът на дружествата, насърчаващи добри практики, предотвратяващи случаи на влошено здраве, свързани с използването на канцерогенни, мутагенни и токсични за репродукцията вещества, които биха могли да бъдат наблюдавани чрез сравняване на данни от Европейско проучване на EU-OSHA за новите и нововъзникващите рискове в предприятията, Европейското проучване на условията на труд на Eurofound и информация от КСИТ.
Проверките на транспонирането и съответствието ще се извършват в рамките на двуетапна оценка на съответствието на транспонирането на установените гранични стойности и други свързани разпоредби. Практическото прилагане на предложените изменения ще се оценява в рамките на периодичната оценка, която Комисията ще извършва съгласно член 17a от Директива 89/391/ЕИО.
Националните органи, по-специално националните инспекции по труда, ще осъществяват мониторинг за изпълнението и прилагането.
На равнището на ЕС КСИТ ще продължи да уведомява Комисията за всякакви практически проблеми, свързани с прилагането на Директива 2004/37/ЕО, включително трудности, свързани със спазването на задължителните гранични стойности. Освен това КСИТ ще продължи да анализира докладваните случаи, да обменя информация и добри практики в тази връзка и при необходимост да изготвя насоки и инструменти за подпомагане на прилагането.
•Обяснителни документи (за директивите)
Държавите членки трябва да изпратят на Комисията текста на националните разпоредби, с които се транспонира директивата, и таблица на съответствието между тези разпоредби и директивата. Необходима е недвусмислена информация за транспонирането на новите разпоредби, за да се гарантира съответствие с минималните изисквания, установени в предложението. Очакваната допълнителна административна тежест, свързана с предоставянето на обяснителни документи, не е несъразмерна (тя е еднократна и не следва да изисква участието на много организации). Тези обяснителни документи могат да бъдат изготвени по-ефективно от държавите членки. Съответно се предлага държавите членки да поемат ангажимента да уведомяват Комисията за мерките си за транспониране, като представят един или повече документи, в които се обяснява връзката между компонентите на директивата и съответстващите части в националните инструменти за транспониране.
•Подробно разяснение на конкретните разпоредби на предложението
Член 1
В член 1 се предвижда изменение на Директива 2004/37/ЕО относно канцерогените, мутагените и токсичните за репродукцията вещества (ДКМТРВ), по-специално приложение I (Списък на вещества, смеси и процеси, които попадат в обхвата на определението за канцероген и мутаген в съответствие с член 2, буква а), точка ii) и буква б), точка ii) от директивата), приложение III (Гранични стойности и други пряко свързани разпоредби) и приложение IIIа (Биологични гранични стойности и мерки за медицинско наблюдение).
За да се защитят по-добре работниците посредством гранични стойности и биологични гранични стойности на професионална експозиция, тези гранични стойности трябва да бъдат преразгледани и/или установени по най-ефикасния начин винаги, когато възникне необходимост, с оглед на най-новите научни данни и техническия и научния напредък.
В член 1 се предвиждат изменения на приложение I, приложение III и приложение IIIa. Заваръчния дим е включен в списъка на вещества, смеси и процеси в приложение I. В приложение III са предложени гранични стойности на професионална експозиция и съответните обозначения за кобалта и неорганичните кобалтови съединения, полициклични ароматни въглеводороди и 1,4-диоксан. В приложение IIIa е предложена биологична гранична стойност (БГС) за 1,4-диоксан, която не трябва да надвишава 45 mg (2-хидроксиетокси)оцетна киселина (HEAA) в урина/g креатинин.
В член 1 се посочва, че Директива 2004/37/ЕО се изменя в съответствие с приложението към нея. В приложение III се добавят две нови вещества, с които се разширява списъкът на задължителните гранични стойности на ЕС, допълнени с обозначение за дермалната и респираторната сенсибилизация за кобалта и неорганичните кобалтови съединения, както и обозначение във връзка с кожата за 1,4-диоксан. Съществуващото вписване в приложение III, а именно „Смеси на полициклични ароматни въглеводороди, по-специално съдържащи бензо[a]пирен, които са канцерогени, мутагени или токсични за репродукцията вещества по смисъла на настоящата директива“, е актуализирано с въвеждането на гранична стойност на професионална експозиция, като се запазва обозначението му във връзка с кожата. В последната колона на таблицата са предвидени преходни мерки за кобалта и неорганичните кобалтови съединения и за смеси на полициклични ароматни въглеводороди (ПАВ). Предлага се терминът, използван за агента „живак и двувалентни неорганични живачни съединения, включително живачен окис и живачен хлорид (измерени като живак)“ да се замени с „живак и неорганични съединения на двувалентния живак, попадащи в обхвата на Директива 2004/37/ЕО (измерени като живак)“, като се пояснява, че граничната стойност се прилага само за живак и неорганични съединения на двувалентния живак, които попадат в обхвата на ДКМТРВ.
Членове 2—4
Членове 2—4 съдържат разпоредби относно транспонирането в националното законодателство на държавите членки. В член 3 се посочва датата на влизане в сила на директивата.
Приложение
Терминът „гранична стойност“, използван в приложението, е определен в член 2, буква в) от директивата. Граничните стойности се отнасят за експозицията по инхалационен път, като описват максимално ниво на концентрация във въздуха за даден химичен агент, над което работниците не трябва да бъдат излагани средно в рамките на определен период от време.
С „обозначение във връзка с кожата“ се указва възможността за поемането на значително количество през кожата. То се определя за онези химични агенти, за които Комитетът за оценка на риска (КОР) към Европейската агенция по химикали е преценил, че дермалната абсорбция би могла да допринесе за общото натрупване в тялото и следователно за възможни последици за здравето, а именно 1,4-диоксан и ПАВ. Следователно това обозначение се запазва за ПАВ и се въвежда за 1,4-диоксан. Обозначение за „кожна сенсибилизация“ се определя за химичните агенти, за които КОР е преценил, че експозицията може да причини нежелани кожни реакции, а именно кобалт и неорганичните кобалтови съединения. Обозначение за „респираторната сенсибилизация“ се определя за един химичен агент, за който КОР е преценил, че експозицията чрез вдишване може да предизвика неблагоприятни реакции в дихателните пътища, а именно кобалт и неорганичните кобалтови съединения. Работодателите трябва да вземат тези обозначения предвид, когато извършват оценки на риска и прилагат превантивни и защитни мерки за определен канцероген, мутаген или токсично за репродукцията вещество в съответствие с директивата.
2025/0232 (COD)
Предложение за
ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
за изменение на Директива 2004/37/ЕО по отношение на добавянето на вещества и определянето на гранични стойности в приложения I, III и IIIa към нея
(текст от значение за ЕИП)
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 153, параграф 2, буква б) във връзка с член 153, параграф 1, буква а) от него,
като взеха предвид предложението на Европейската комисия,
след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,
като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет,
след консултация с Комитета на регионите,
в съответствие с обикновената законодателна процедура,
като имат предвид, че:
(1)За да се подобри защитата на работниците от рискове от експозиция на канцерогени, мутагени или токсични за репродукцията вещества на работното място и да се гарантира еднакво минимално ниво на защита в целия Съюз, са необходими редовни актуализации на Директива 2004/37/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. Граничните стойности на професионална експозиция следва да бъдат установени или преразгледани с оглед на наличната информация, включително актуални научни доказателства и технически данни, и следва да се основават на задълбочена оценка на социално-икономическото въздействие и факторите, свързани с осъществимостта. По възможност тази информация следва да включва становища на Комитета за оценка на риска (КОР) към Европейската агенция по химикали (ECHA), създадена с Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета, и становища на Консултативния комитет за безопасност и здраве на работното място (ACSH).
(2)Директива 2004/37/ЕО обхваща веществата или смесите, които отговарят на критериите за класифициране като канцерогенни, мутагенни или токсични за репродукцията вещества в категория 1А или 1В, посочени в приложение I към Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета, както и веществата, смесите или процесите, посочени в приложение I към директивата. Следва да се предоставят солидни научни доказателства за всяко ново добавяне към списъка на веществата, смесите и процесите, посочени в същото приложение I, за да се докаже, че тези вещества, смеси и процеси попадат в обхвата на Директива 2004/37/ЕО, въз основа на наличните валидни научни източници, като ECHA, Международната агенция за изследване на рака (IARC) и национални органи, като се обръща специално внимание на рецензираната публикувана литература за съответното вещество.
(3)IARC класифицира заваръчния дим като „канцерогенен за хората“ (група 1 от класификацията на IARC). Според извършеното от ECHA обзорно проучване за обхвата заваръчния дим е комплексен и може да включва канцерогени, мутагени или токсични за репродукцията вещества, като съединения на хром(VI), никелови съединения, кадмий и неговите неорганични съединения. Комплексността и разнородността на заваръчния дим, заедно с липсата на хармонизирана класификация в Регламент (ЕО) № 1272/2008, допринасят за липсата на яснота относно евентуалната произтичаща от него опасност за работниците, а оттам и за липсата на подходящи мерки за управление на риска на работното място. Отстраняването на тази липса на класификация на заваръчния дим на равнището на Съюза би осигурило по-голяма правна яснота, що се отнася до прилагането на Директива 2004/37/EC. Поради това е целесъобразно, в съответствие със становището на Консултативния комитет за безопасност и здраве на работното място, в приложение I към Директива 2004/37/ЕО да се включат дейности, свързани с експозиция на дим от заваръчни процеси, съдържащ вещества, които отговарят на критериите за вещество или смес, отговарящи на критериите за класифициране като канцерогенни, мутагенни или токсични за репродукцията в категория 1A или 1B, посочени в приложение I към Регламент (ЕО) № 1272/2008.
(4)Чистият кобалт и няколко кобалтови съединения отговарят на критериите за класификация като канцерогенни и токсични за репродукция вещества (категория 1B) съгласно Регламент (ЕО) № 1272/2008 и следователно представляват канцерогени и токсични за репродукцията вещества по смисъла на Директива 2004/37/ЕО. Работниците често са изложени на смес от кобалтови съединения и граничните стойности на професионална експозиция следва да се прилагат за всички неорганични кобалтови съединения. Ето защо е целесъобразно въз основа на наличната информация, включително научните и техническите данни, да се определи гранична стойност за кобалта и неговите неорганични съединения в Директива 2004/37/ЕО.
(5)Въз основа на становището на КОР Консултативният комитет за безопасност и здраве на работното място, създаден с Решение на Съвета от 22 юли 2003 г., прие, че експозицията на кобалт и неговите неорганични съединения на работното място може да доведе и до кожна сенсибилизация и сенсибилизация на дихателните пътища. Поради това е целесъобразно да се установят гранични стойности и за инхалабилните, и за респирабилните фракции от кобалт и неорганичните му съединения в обхвата на Директива 2004/37/ЕО, както и да бъде определено обозначение във връзка с дермалната и респираторната сенсибилизация.
(6)Може да се очаква, че за кобалта и неорганичните му съединения ще бъде трудно да се спази гранична стойност от 0,01 mg/m³ за инхалабилната фракция и 0,0025 mg/m³ за респирабилната фракция в краткосрочен план. Поради това е целесъобразно да се въведе преходен период от шест години след влизането в сила на настоящата директива, през който следва да се прилагат граничните стойности от 0,02 mg/m³ (инхалабилна фракция) и 0,0042 mg/m³ (респирабилна фракция).
(7)Някои смеси на полициклични ароматни въглеводороди (ПАВ), по-специално съдържащите бензо[α]пирен, отговарят на критериите за класификация като канцерогенни, мутагенни или токсични за репродукцията вещества (категория 1А или 1B) в съответствие с Регламент (ЕО) № 1272/2008 и следователно попадат в обхвата на Директива 2004/37/ЕО. КОР установи възможността за значително поглъщане през кожата за тези смеси и Консултативният комитет за безопасност и здраве на работното място се съгласи, че е важно да се въведе гранична стойност на професионална експозиция за всички ПАВ смеси, попадащи в обхвата на Директива 2004/37/ЕО, измерени като бензо[α]пирен, и да се запази обозначението във връзка с кожата, което вече се съдържа в приложение III.
(8)За смеси от ПАВ може да се предвиди, че за някои сектори ще бъде трудно да спазят гранична стойност от 0,00007 mg/m³ (измерена като бензо[α]пирен) в краткосрочен план. Поради това е целесъобразно да се въведе преходен период от шест години след влизането в сила на настоящата директива, през който следва да се прилага гранична стойност от 0,00014 mg/m³ (измерена като бензо[α]пирен). Този преходен период следва да бъде ограничен до следните сектори: а) леярни за стомана и желязо, които включват производители на феросплави; б) производители на алуминий; в) производители на въглеродни и графитни електроди; г) фабрики за кокс; д) дестилация на каменовъглен катран; е) производители на огнеупорни изделия; ж) заваряване на железопътни линии; з) други процеси от цветната металургия, и i) леене на метали.
(9)1,4-Диоксан отговаря на критериите за класификация като канцерогенен (категория 1B) съгласно Регламент (ЕО) № 1272/2008 и следователно представлява канцероген по смисъла на Директива 2004/37/ЕО. Поради това е целесъобразно въз основа на наличната информация, включително научните и техническите данни, сред които становищата на КОР и Консултативния комитет за безопасност и здраве на работното място, да се установи гранична стойност на дългосрочна и краткосрочна професионална експозиция от съответно 7,3 mg/m³ (2 ppm) и 73 mg/m³ (20 ppm), допълнени от обозначение във връзка с кожата и биологична гранична стойност от 45 mg HEAA в урина/g креатинин в края на експозицията или смяната.
(10)Комисията проведе двуетапна консултация със социалните партньори в съответствие с член 154 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Тя също така се консултира с Консултативния комитет за безопасност и здраве на работното място, който прие становища за всички вещества — предмет на настоящата директива, и препоръча една или повече задължителни гранични стойности за всяко от тях, както и обозначения и преходни стойности за някои от тях, където е целесъобразно. Преходните стойности следва да позволят на работодателите да направят необходимите инвестиции в допълнителни мерки за управление на риска и да разработят технически средства за осигуряване на спазването. В тази връзка съществуващите програми на Съюза, като например „Хоризонт Европа“, биха могли да спомогнат за разработването на иновативни решения за защита на здравето на работниците.
(11)От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 година. Когато въвежда или преразглежда гранични стойности, Комисията следва да се консултира с КОР и Консултативния комитет за безопасност и здраве на работното място, за да гарантира, че те са основани на доказателства, пропорционални и измерими.
(12)Тъй като целта на настоящата директива, а именно защитата на работниците от експозиция на канцерогени, мутагени и токсични за репродукцията вещества на работното място, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, действащи самостоятелно, а поради мащаба и въздействието си може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тази цел. Поради това Директива 2004/37/ЕО следва да бъде съответно изменена,
ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:
Член 1
Директива 2004/37/ЕО се изменя, както следва:
Приложения I, III и IIIа към Директива 2004/37/ЕО се изменят в съответствие с приложението към настоящата директива.
Член 2
Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до [...]. [Срокът за транспониране ще бъде възможно най-кратък и по правило няма да надвишава две години]. Те незабавно информират Комисията за това.
Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.
Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.
Член 3
Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.
Член 4
Адресати на настоящата директива са държавите членки.
Съставено в Брюксел на [...] година.
За Европейския парламент
За Съвета
Председател
Председател