ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 16.4.2025
COM(2025) 186 final
2025/0101(COD)
Предложение за
РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
за изменение на Регламент (ЕС) 2024/1348 относно установяването на списък на сигурните държави на произход на равнището на Съюза
ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ
1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО
•Основания и цели на предложението
Контекст
През декември 2023 г. Европейският парламент и Съветът постигнаха политическо съгласие по законодателните предложения, включващи Пакта за миграцията и убежището, с които се въвежда всеобхватна реформа на правилата на ЕС за управление на миграцията и общата система за убежище на равнището на ЕС.
Съгласно Директива 2013/32/ЕС (наричана по-нататък „Директивата за процедурите за убежище“) определянето на сигурни държави на произход е възможно само на равнището на държавите членки. Регламент 2024/1348 за установяване на обща процедура за международна закрила в Съюза и за отмяна на Директива 2013/32/ЕС (наричан по-нататък „Регламентът относно процедурата за предоставяне на убежище“), който е част от Пакта, за първи път предвижда възможността за определяне на сигурни държави на произход на равнището на Съюза.
На 16 декември 2024 г. в писмото си до държавните и правителствените ръководители преди заседанието на Европейския съвет председателят Фон дер Лайен информира, че от Агенцията на ЕС в областта на убежището (EUAA) е поискано да ускори анализа си на конкретните трети държави, които потенциално биха могли да бъдат определени като сигурни държави на произход, с оглед на изготвянето на списък на ЕС. В заключенията на Европейския съвет от декември 2024 г. се взема под внимание текущата работа във връзка със сигурните държави на произход. Като последващо действие, в писмото си от 17 март 2025 г. до държавните ръководители преди заседанието на Европейския съвет, председателят Фон дер Лайен информира, че въз основа на анализа на Агенцията на ЕС в областта на убежището и други налични източници на информация Комисията ще представи предложение за първи списък на ЕС на сигурните държави на произход. След като бъде приет от Европейския парламент и Съвета, този списък ще бъде динамичен и може да бъде допълнително разширяван или преразглеждан с течение на времето.
Настоящото предложение има за цел да определи страните кандидатки и една потенциална кандидатка за членство в ЕС, както и шест други държави като сигурни държави на произход на равнището на Съюза. Съгласно Регламент 2024/1348, когато кандидат за международна закрила идва от сигурна държава на произход, разглеждането на молбата се ускорява и приключва в рамките на максимум три месеца. Освен това, ако на кандидата все още не е било разрешено да влезе на територията на държавите членки, държавата членка може да разгледа молбата в рамките на процедура на границата.
Съгласно Регламента относно процедурата за предоставяне на убежище дадена трета държава може да бъде определена като сигурна държава на произход в съответствие с посочения регламент само ако — въз основа на правната ситуация, прилагането на правото в рамките на демократична система и политическите обстоятелства като цяло — може да се докаже, че няма преследване по смисъла на член 9 от Регламент (ЕС) 2024/1347 (наричан по-нататък „Регламентът относно определянето на лицата, на които е предоставена международна закрила“) и че не съществува реален риск от тежко посегателство по смисъла на член 15 от посочения регламент.
Преценката за това дали дадена трета държава е сигурна държава на произход в съответствие с Регламента относно процедурата за предоставяне на убежище трябва да се основава на множество относими и налични източници на информация, включително информация от държавите членки, Агенцията на ЕС в областта на убежището, Европейската служба за външна дейност, Върховния комисар на ООН за бежанците, както и други имащи отношение международни организации, и при извършването ѝ се взема предвид — ако има такъв — общият анализ на информацията относно държавата на произход, посочен в член 11 от Регламент (ЕС) 2021/2303, с който се създава EUAA.
За да се направи тази оценка, трябва се взема предвид, inter alia, степента, в която се предлага закрила срещу преследване и тежко посегателство чрез:
·съответните законови и подзаконови актове на държавата и начина, по който те се прилагат;
·спазването на правата и свободите, гарантирани в Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи или в Международния пакт за гражданските и политическите права, или в Конвенцията на Обединените нации против изтезанията, и по-специално правата, по отношение на които не се разрешава дерогация по член 15, параграф 2 от посочената Европейска конвенция;
·липсата на експулсиране, извеждане или екстрадиция на собствени граждани към трети държави, където, inter alia, съществува сериозна опасност те да бъдат осъдени на смърт, подложени на изтезания, преследване или друго нечовешко или унизително отношение или наказание, или където животът или свободата им биха били застрашени поради тяхната раса, религия, гражданство, сексуална ориентация, принадлежност към определена социална група или политически възгледи, или където съществува сериозна опасност от експулсиране, извеждане или екстрадиране в друга трета държава;
·съществуването на система от ефективни средства за защита срещу нарушенията на тези права и свободи.
Предложението има за цел да засили практическото прилагане на института на сигурна държава на произход като основен инструмент в подкрепа на бързото разглеждане на молбите, които е вероятно да са неоснователни.
Фактът, че дадена трета държава е включена в списък на сигурните държави на произход, било то на равнището на Съюза или на национално равнище, не може да създаде абсолютна гаранция за безопасността на всички граждани на тази държава. Държавите членки могат да прилагат института на сигурна държава на произход само когато кандидатът не може да представи доказателства, обосноваващи неприложимостта на понятието за сигурна държава на произход спрямо него, в рамките на индивидуална оценка, и при условие че кандидатът е гражданин на тази държава или е лице без гражданство и преди това е имал обичайно местопребиваване в тази държава.
Въпреки че държавите членки запазват правото си да прилагат или въвеждат законодателство, позволяващо определянето на национално равнище като сигурни държави на произход на трети държави, различни от определените като сигурни държави на произход на равнището на Съюза, с установяването на такова общо определяне на равнището на Съюза следва да се гарантира, че всички държави членки прилагат института по еднакъв начин по отношение на кандидатите, чиито държави на произход са определени за сигурни на равнището на Съюза. Очаква се това да способства за сближаване при разглеждането на молбите и съответните процедури, а следователно и да възпре неразрешените движения на кандидати за международна закрила.
Освен това с Регламента относно процедурата за предоставяне на убежище се въвеждат и допълнителни инструменти, за да се помогне на държавите членки да управляват по-ефективно молбите за убежище.
Първо, с него се въвежда ново основание за прилагане на ускорена процедура и процедура на границата въз основа на праг от 20 % на признаване в целия ЕС съгласно член 42, параграф 1, буква й) и член 42, параграф 3, буква д) от Регламента относно процедурата за предоставяне на убежище. Този процент на признаване се отнася до дела на кандидатите с определено гражданство, на които е предоставена международна закрила в целия ЕС. Ако този процент е 20 % или по-нисък, той служи като показател, че има вероятност молбите от лица с това гражданство да са неоснователни. Той има за цел да предостави на държавите членки допълнителен гъвкав инструмент при разглеждането на определени молби за международна закрила, които е вероятно да са неоснователни. По този начин държавите членки могат да се адаптират към промените в миграционните потоци по гъвкав начин и по-бързо да обработват вероятно неоснователните молби.
Второ, член 59, параграф 2 и член 61, параграф 2 от Регламента относно процедурата за предоставяне на убежище позволяват определянето съответно на сигурни трети държави и сигурни държави на произход с прилагането на изключения, като на държавите членки се предоставя по-голяма гъвкавост при определянето на обхвата на оценките на безопасността, като се изключват конкретни региони или ясно разпознаваеми категории лица. Взети заедно, тези разпоредби предлагат средства за ефективно управление на вероятно неоснователните молби, като същевременно се запазват необходимите правни гаранции.
Според Комисията тези инструменти ще спомогнат за справяне с някои от предизвикателствата, възникнали на практика във връзка с прилагането на институтите на сигурна трета държава и сигурна държава на произход. Тъй като обаче понастоящем се очаква те да започнат да се прилагат едва през юни 2026 г., забавеното им прилагане създава вакуум за държавите членки, които желаят незабавни и ефективни решения на процедурните предизвикателства при управлението на молбите за международна закрила.
С оглед на това Комисията счита, че ускоряването на тяхното прилагане чрез целенасочено изменение на действащия Регламент относно процедурата за предоставяне на убежище би предоставило на държавите членки необходимите правни и процедурни средства за по-ефективно прилагане на институтите на сигурна трета държава и сигурна държава на произход. Освен това по този начин вече ще се даде възможност на държавите членки да прилагат новото основание за използване на ускорена процедура и процедура на границата (т.е. във връзка с държави с нисък процент на признаване), което ще им позволи да се адаптират и да реагират бързо на всички промени в миграционните потоци. Така се предлага и друг инструмент за ефективна и бърза обработка на молбите за убежище, които е вероятно да са неоснователни. Гарантирането на по-ранно прилагане на тези разпоредби би допринесло и за по-голямата съгласуваност между държавите членки, като се намалят различията в националните практики и рисковете от съдебни спорове. Чрез по-ранното им прилагане държавите членки ще разполагат с допълнителни инструменти за рационализиране на обработването на молбите за убежище.
Ето защо с настоящото предложение се цели да се ускори прилагането на разпоредбите на Регламента относно процедурата за предоставяне на убежище, които позволяват обработването в рамките на процедура на границата или ускорена процедура на молбите от кандидати с гражданство на трета държава, за която делът на решенията на равнището на ЕС на решаващите органи, с които се предоставя международна закрила, е 20 % или по-малко. Освен това предложението има за цел да се ускори прилагането на разпоредбите на Регламента относно процедурата за предоставяне на убежище, които позволяват определянето на сигурни трети държави и сигурни държави на произход с прилагането на изключения (член 59, параграф 2 и член 61, параграф 2), за да могат държавите членки да разполагат с повече гъвкавост, ако желаят да приложат това на национално равнище.
Процес, водещ до приемането на настоящото предложение
По искане на службите на Европейската комисия Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището определи методика, благодарение на която да се установи кои държави биха могли да бъдат разгледани за евентуално определяне като сигурни държави на произход на равнището на Съюза, в това число страните кандидатки за членство в ЕС и една потенциална кандидатка; държавите на произход, които създават значителна натовареност в областта на убежището в ЕС, с процент на признаване в целия ЕС от 5 % или по-нисък; държавите, освободени от изискването за виза, които създават значителна натовареност в областта на убежището в ЕС, с процент на признаване в целия ЕС от 5 % или по-нисък; държавите, които фигурират в съществуващите списъци на държавите членки на сигурни държави на произход.
Въз основа на тази методика службите на Комисията поискаха от Агенцията да изготви информация за държавите на произход, с която да се подпомогне Комисията при изготвянето на оценката.
Събраната от Агенцията информация се основава на различни източници, които включват, наред с другото: доклади на Европейската комисия, включително докладите за разширяването на ЕС; доклади на Европейската служба за външна дейност; доклади от агенциите на ЕС (като Агенцията на ЕС за основните права); доклади на Върховния комисар на ООН за бежанците и други международни организации (напр. Съвета на Европа, Службата на Върховния комисар на ООН по правата на човека) и неправителствени организации; политически анализи от експертни центрове в областта на политиката и международните отношения; проверени статии в онлайн медиите; публикации в пресата, както и националното законодателство в съответните държави.
С помощта на Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището и след консултация с Европейската служба за външна дейност Европейската комисия стигна до заключението, че като цяло не съществува риск от преследване или тежки посегателства по смисъла на Регламент 2024/1347 в Бангладеш, Египет, Индия, Колумбия, Мароко и Тунис, както и в потенциалната кандидатка за членство в ЕС Косово, както е видно от много ниския процент на признаване, тези трети държави могат да бъдат определени като сигурни държави на произход. Въпреки това следва да се обърне специално внимание на кандидатите, които може да имат основателни опасения от преследване или са изложени на реален риск от тежки посегателства.
Освен това Комисията стигна до заключението, че държавите, на които е предоставен статут на страни кандидатки за членство в ЕС, могат да бъдат определени като сигурни държави на произход по смисъла на Регламента относно процедурата за предоставяне на убежище, освен ако не са налице определени специфични обстоятелства. Въпреки това следва да се обърне специално внимание на кандидатите, които може да имат основателни опасения от преследване или са изложени на реален риск от тежки посегателства.
Настоящото предложение не засяга евентуалното бъдещо определяне на други трети държави като сигурни държави на произход в съответствие с изискванията на Регламента относно процедурата за предоставяне на убежище.
Трети държави, които могат да бъдат определени като сигурни държави на произход на равнището на Съюза
Страни кандидатки
По отношение на държавите, на които е предоставен статут на страни кандидатки за членство в ЕС, член 49 от Договора за Европейския съюз определя условията и принципите, на които трябва да отговаря всяка държава, която желае да стане член на ЕС.
Тези критерии („критериите от Копенхаген“) бяха определени от Европейския съвет в Копенхаген през 1993 г. и укрепени от Европейския съвет в Мадрид през 1995 г.
Те са следните:
·стабилност на институциите, гарантиращи демокрацията, върховенството на закона, правата на човека и зачитането и защитата на малцинствата;
·функционираща пазарна икономика и способност за справяне с конкурентния натиск и пазарните сили в рамките на ЕС;
·способност за поемане на задълженията, произтичащи от членството, включително способност за ефективно прилагане на правилата, стандартите и политиките, които съставляват корпуса на правото на ЕС („достиженията на правото на ЕС“), и придържане към целите на политическия, икономическия и паричния съюз.
Европейският съвет предоставя на дадена държава статут на страна кандидатка въз основа на становище на Европейската комисия, изготвено след кандидатурата на тази държава за членство в ЕС.
Що се отнася по-специално до политическите критерии за членство в ЕС, беше установено, че страните — кандидатки за членство в ЕС, са постигнали напредък в стабилността на институциите, гарантиращи демокрацията, върховенството на закона, правата на човека и зачитането и защитата на малцинствата.
Следователно държавите, на които е предоставен статут на страни кандидатки за членство в ЕС, могат да бъдат определени като сигурни държави на произход по смисъла на Регламента относно процедурата за предоставяне на убежище. Следва обаче да се вземе предвид фактът, че по време на процеса на присъединяване положението в страната кандидатка може да се промени до степен, че определянето на тази държава като сигурна държава на произход вече да не е оправдано. Такъв може да бъде случаят, когато:
·има безогледно насилие в ситуации на международен или вътрешен въоръжен конфликт в държавата;
·с оглед на действията на държавата са били приети ограничителни мерки по смисъла на част пета, дял IV от Договора за функционирането на Европейския съюз;
·или процентът на признаване в целия ЕС на кандидатите от държавата е по-висок от 20 % (основанието за ускорена процедура и процедура на границата за предоставяне на убежище), тъй като над този процент няма да има признаци, че молбите може да са неоснователни съгласно основанията за ускоряване в Регламента относно процедурата за предоставяне на убежище.
Потенциални кандидатки за членство в ЕС
По отношение на Косово, според информацията от EUAA понастоящем на национално равнище 16 държави членки определят Косово като сигурна държава на произход, а процентът на признаване за целия ЕС на кандидатите от Косово е бил 5 % през 2024 г. Косово е потенциална кандидатка за членство в ЕС.
Конституцията на Косово включва основните международни инструменти в областта на правата на човека. Косово кандидатства за членство в ЕС и напредва с реформите, целящи подобряване на функционирането на съдебната система и укрепване на защитата на основните права; относимата нормативна уредба е в съответствие с европейските стандарти. Като цяло нормативната уредба гарантира защитата на основните права и е в съответствие с европейските стандарти.
Косово е многопартийна парламентарна представителна демокрация с разделение на правомощията между законодателните, изпълнителните и съдебните институции. Независимостта и безпристрастността на съдебната власт и прокуратурата са гарантирани от Конституцията и закона. Законодателството трябва да бъде изменено, за да се преодолеят оставащите предизвикателства по отношение на независимостта, почтеността и отчетността на съдебната власт. Косово е въвела стратегия за върховенството на закона за периода 2021—2026 г.
Няма индикации за експулсиране, извеждане или екстрадиране на граждани на Косово в държави, в които съществува риск от смъртно наказание, изтезания, преследване или нечовешко или унизително отношение.
В Косово няма преследване по смисъла на член 9 от Регламента относно определянето на лицата, на които е предоставена международна закрила. Продължават обаче случаите на нападения и заплахи срещу журналисти. Освен това, въпреки че правната, политическата и институционалната рамка, свързана с насилието, основано на пола, е в съответствие с европейските стандарти, нейното прилагане остава неравномерно.
В Косово няма реален риск от тежки посегателства по смисъла на член 15 от Регламента относно определянето на лицата, на които е предоставена международна закрила. В националното законодателство няма смъртно наказание, а органите на Косово демонстрират ангажираност за предотвратяване на изтезанията и малтретирането.
Може да се заключи, че населението на Косово не е изправено пред преследване или реален риск от тежки посегателства, както е видно от горния анализ и от ниския процент на признаване, и че следователно страната може да бъде определена като сигурна държава на произход на равнището на Съюза.
Други държави на произход
По отношение на Бангладеш, според информацията от EUAA понастоящем на национално равнище 6 държави членки определят Бангладеш като сигурна държава на произход, а процентът на признаване за целия ЕС на кандидатите от Бангладеш е бил 4 % през 2024 г.
Страната е ратифицирала някои международни инструменти в областта на правата на човека, включително Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание и Международния пакт за граждански и политически права.
Бангладеш е в процес на политически преход от репресивна система, характеризираща се с чести нарушения на правата на човека, като този процес е в ход. Страната е парламентарна република, уредена с конституция, която предвижда разделение на властите между изпълнителната и съдебната власт. Предишното правителство беше свалено от власт след масови протести на национално равнище през юли и началото на август 2024 г. На 8 август 2024 г. беше учредено временно правителство, ръководено от носителя на Нобеловата награда за мир Muhammad Yunus. Основната задача на това правителство е да организира нови избори, планирани за края на 2025 г. или началото на 2026 г., и да започне работа по мащабните реформи за възстановяване на демократичните институции. Бяха сформирани десет комисии за реформи (включително по правата на жените), натоварени със задачата да представят предложения за реформиране на конституцията, полицията, съдебната власт, избирателната комисия, публичната администрация и за борба с корупцията.
Бангладеш полага дългогодишни усилия да приеме близо един милион бежанци от общността рохингия от Мианмар, въпреки продължаващите предизвикателства, включително икономическите затруднения за населението като цяло. Бангладеш отбелязва значителен напредък към по-голяма политическа стабилност и демократично управление чрез текущите реформи. Усилията за укрепване на свободата на изразяване и свободата на печата напредват, което се подчертава от отмяната на Закона за киберсигурността. Въпреки че остават някои предизвикателства, съществува ясен ангажимент за насърчаване на по-отворено гражданско общество.
ЕС е най-големият експортен пазар на Бангладеш благодарение на търговските преференции „Всичко освен оръжие“ (ВОО) и силно конкурентната промишленост за производство на облекла в Бангладеш, която през последните години беше ключов елемент от положителния растеж на икономиката и допринесе за намаляване на бедността, което доведе до реални ползи за развитието на населението в областта на образованието и здравеопазването. ЕС участва в активен диалог с Бангладеш по въпросите на правата на човека, трудовите права и климата. ЕС е готов да подкрепи и съпътства демократичния, мирен и приобщаващ процес на преход. Преговорите за споразумение за партньорство и сътрудничество започнаха през 2023 г.
Що се отнася до достъпа до правосъдие, на комисиите, създадени от временното правителство, беше възложено да съберат идеи за реформи в съдебната система, включително за намаляване на съдебните такси и изоставането в разглеждането на дела. Все още се очаква тези положителни промени да доведат до въздействащи резултати, тъй като се съобщава, че съдилищата се сблъскват с проблеми, свързани с капацитета, поради големия брой висящи дела, забавянията при решаването на делата и липсата на цифрова инфраструктура. Освен това се твърди, че корупцията представлява основна пречка пред достъпа до правосъдие.
Няма индикации за експулсиране, извеждане или екстрадиране на граждани на Бангладеш в държави, в които съществува риск от смъртно наказание, изтезания, преследване или нечовешко или унизително отношение. Бангладеш демонстрира ангажимент да отстоява основните права, като гарантира, че неговите граждани не се експулсират, извеждат или екстрадират в държави, в които биха могли да бъдат осъдени на смърт, изтезания, преследване или нечовешко или унизително отношение.
Продължават да съществуват предизвикателства по отношение на положението на бежанците от общността рохингия, включително случаите на връщане на бежанци от общността рохингия в щата Рахин в Мианмар, като единствено подобряването на положението в Мианмар би могло да създаде условия, които биха позволили на общността рохингия да се завърне по безопасен, устойчив, доброволен и достоен начин. Полагат се обаче усилия за решаване на тези въпроси в сътрудничество с международните партньори.
Като цяло в страната няма преследване по смисъла на член 9 от Регламента относно определянето на лицата, на които е предоставена международна закрила. Конституцията на Бангладеш гарантира свободата на религията и забранява дискриминацията, основана на религия, раса, каста или място на раждане. Правителството продължава да работи за постигането на приобщаващо общество, а инцидентите, засягащи коренните и религиозните малцинства, остават спорадични. Понякога се наблюдава напрежение във връзка с мюсюлманите ахмади, християнските малцинства, хиндуистите и други малцинства, но продължават усилията за укрепване на правната защита и насърчаване на толерантността.
Бангладеш постигна напредък в насърчаването на равенството между половете и борбата с дискриминацията. Осведомеността относно многообразието и приобщаването постепенно се увеличава, въпреки че ЛГБТИК лицата продължават да се сблъскват с дискриминация и тормоз. Все по-често се обсъжда защитата на правата на човека и организациите на гражданското общество активно се застъпват за по-приобщаващи политики, въпреки че сексуалните отношения между лица от един и същи пол продължават да бъдат криминализирани.
Бангладеш е ратифицирал Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените. Страната прие и национален план за действие за предотвратяване на насилието срещу жени и деца (2018—2030 г.), а вторичното законодателство на Бангладеш включва няколко закона, насочени към специфични форми на насилие срещу жени. Насилието, основано на пола, продължава да бъде широко разпространен проблем в страната, като се наблюдават случаи на сексуален тормоз на работното място и в училищата.
Бежанците от общността рохингия получават хуманитарна помощ, включително подслон и основни услуги, в лагерите. Въпреки това продължават да съществуват предизвикателства, тъй като Бангладеш не е страна по Женевската конвенция от 1951 г. за статута на бежанците, като бежанците от общността рохингия са изправени пред ограничения на движението и достъпа до формално образование и заетост. Органите работят с международни партньори за подобряване на мерките за защита и на условията на живот, както и за справяне с проблемите, свързани със сигурността в лагерите. Освен това се осъществява сътрудничество с хуманитарните организации, което има за цел да подобри възможностите за самостоятелност и дългосрочна стабилност.
Като цяло в страната няма реален риск от тежки посегателства по смисъла на член 15 от Регламента относно определянето на лицата, на които е предоставена международна закрила. Въпреки че Бангладеш запазва смъртното наказание и не е подписал Втория факултативен протокол към Международния пакт за граждански и политически права, целящ премахване на смъртното наказание, издаваните смъртни присъди рядко се изпълняват. Освен това Бангладеш се въздържа при последното гласуване относно смъртното наказание в Съвета по правата на човека, което отразява ангажираността на страната в световните дискусии по правата на човека.
Бангладеш е ратифицирал Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Има сведения, че при предишното правителство е имало случаи на изтезания и малтретиране на задържани лица от страна на правоприлагащите органи и военните. Бангладеш продължава да бъде мирна държава. В Бангладеш няма въоръжен конфликт и следователно не съществува заплаха поради безогледно насилие в ситуации на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Въпреки че в региона на хълмовете на Читагонг продължават бунтовнически действия с малък интензитет, те са локализирани и не представляват по-широк риск за сигурността. Правителството продължава да участва в диалог и разработването на инициативи за насърчаване на стабилността в региона.
С оглед на гореизложения анализ и както е видно и от ниския процент на признаване в целия ЕС може да се заключи, че населението на Бангладеш като цяло не е изправено пред преследване или реален риск от тежки посегателства. Следователно Бангладеш може да бъде определен като сигурна държава на произход. Това не засяга специфичните предизвикателства, пред които са изправени определени групи в страната, които може да заслужават особено внимание.
По отношение на Колумбия, според информацията от EUAA понастоящем на национално равнище нито една държава членка не определя Колумбия като сигурна държава на произход, а процентът на признаване за целия ЕС на кандидатите от Колумбия е бил 5 % през 2024 г.
Страната е ратифицирала основните международни инструменти в областта на правата на човека, включително Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание и Международния пакт за граждански и политически права.
Колумбия е федерална република с демократична представителна политическа система и разделение на правомощията между изпълнителната, законодателната и съдебната власт. Конституцията от 1991 г. и произтичащата от нея съдебна практика на Конституционния съд предвиждат силни гаранции за правата на човека. Освен това в няколко случая Съдът обяви противоконституционно положение по отношение на правата на човека и околната среда, включително конкретно решение относно защитниците на правата на човека през декември 2023 г.
Колумбия също така разполага с редица политики, механизми и закони за предотвратяване на злоупотребите срещу лица с определени профили, като например защитници на правата на човека, бивши бойци и други изложени на риск лица, както и за подобряване на достъпа до правосъдие.
Няма индикации за широко разпространено експулсиране, извеждане или екстрадиране на граждани на Колумбия в държави, в които съществува риск от смъртно наказание, изтезания, преследване или нечовешко или унизително отношение.
Колумбия се посочва като пример в световен план поради отговора си на безпрецедентната миграция на милиони граждани на Венесуела през нейните граници и страната е определила нови стандарти за интеграция на големи потоци от хора в условия на принудително разселване.
Като цяло в страната няма преследване по смисъла на член 9 от Регламента относно определянето на лицата, на които е предоставена международна закрила. ЛГБТИК лицата са правно защитени, но често са обект на социална дискриминация. Колумбия се счита за пионер в закрилата на защитниците на правата на човека със създаването на програма за закрила през 1997 г. Защитниците на правата на човека, социалните лидери и защитниците на околната среда са жертви на убийства, заплахи и стигматизация. Журналистите се сблъскват със сплашване, насилие и отмъщение заради работата си. Нападенията са съсредоточени основно в департаментите Antioquia, Arauca и Cauca. Изправено пред тези предизвикателства, правителството положи съгласувани усилия за справяне с насилието.
Като цяло в Колумбия няма реален риск от тежки посегателства по смисъла на член 15 от Регламента относно определянето на лицата, на които е предоставена международна закрила. Смъртното наказание е забранено съгласно Конституцията на Колумбия. Правната рамка, забраняваща изтезанията и нечовешкото или унизително отношение или наказание, е в съответствие с международните стандарти.
Що се отнася до наличието на заплаха поради безогледно насилие в ситуации на международен или вътрешен въоръжен конфликт, съществуват въоръжени групировки, които продължават да действат и разширяват присъствието си в цялата страна. Най-силно засегнатите от насилие области обикновено са тези, които в миналото са били контролирани от ФАРК и в които се оспорват ресурси като кокаинови култури и незаконен добив на полезни изкопаеми. Мисията на ООН за проверка в Колумбия показва, че въоръжените конфликти са съсредоточени в райони, които са исторически засегнати от насилие, като например селските райони Antioquia, Arauca, южен Bolívar, Caquetá, Cauca, Chocó, Guaviare, Meta, Nariño, Norte de Santander, Putumayo и Valle del Cauca
Като се има предвид, че действителният риск от преследване и тежки посегателства изглежда е съсредоточен в конкретни селски райони в Колумбия, компетентните органи на държавите членки следва, в съответствие със задължението си по член 8 от Регламента относно определянето на лицата, на които е предоставена международна закрила, да обърнат специално внимание на това дали кандидатите от Колумбия не се нуждаят от международна закрила, тъй като те могат безопасно и законно да пътуват до част от Колумбия и може с основание да се очаква да се установят там, както и дали в тази част от страната кандидатите нямат основателни опасения от преследване или не са изправени пред реален риск от тежки посегателства; или имат достъп до ефективна защита, която не е с временен характер, срещу преследване или тежки посегателства.
С оглед на гореизложения анализ и както е видно и от ниския процент на признаване в целия ЕС може да се заключи, че населението на Колумбия като цяло не е изправено пред преследване или реален риск от тежки посегателства. Следователно Колумбия може да бъде определена като сигурна държава на произход. Това не засяга специфичните предизвикателства, пред които са изправени определени групи в страната, които може да заслужават особено внимание.
По отношение на Египет, според информацията от EUAA понастоящем на национално равнище 6 държави членки определят Египет като сигурна държава на произход, а процентът на признаване за целия ЕС на кандидатите от Египет е бил 4 % през 2024 г.
Страната е ратифицирала основните международни инструменти в областта на правата на човека, включително Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание и Международния пакт за граждански и политически права, но все още не се присъединила към Международната конвенция за защита на всички лица от насилствено изчезване. Страната приютява няколко милиона бежанци и лица, търсещи убежище — ситуация, която беше утежнена в следствие на влошаването на конфликта в Судан. Египет наскоро одобри нов закон за убежището и си сътрудничи с ВКБООН в прехода към прилагането му.
Конституцията на Египет определя страната като демократична република, в която президентът изпълнява функциите както на държавен глава, така и на ръководител на изпълнителната власт. През 2021 г. Египет премахна извънредното положение (с изключение на райони в Синай).
Що се отнася до достъпа до правосъдие, Конституцията на Египет предвижда независимостта, имунитета и безпристрастността на съдебната власт. След отмяната на извънредното положение през 2021 г. функционират обикновените съдебни механизми. Органите обаче продължават да използват извънредни и военни съдилища за наказателно преследване на физически лица съгласно широките разпоредби на законодателството за борба с тероризма и други закони.
Няма индикации за експулсиране, извеждане или екстрадиране на граждани на Египет в държави, в които съществува риск от смъртно наказание, изтезания, преследване или нечовешко или унизително отношение.
Като цяло в страната няма преследване по смисъла на член 9 от Регламента относно определянето на лицата, на които е предоставена международна закрила. Конституцията признава християнството, исляма и юдаизма и потвърждава, че гражданите са равни пред закона и по отношение на правата, свободите и общите задължения без дискриминация, например на основа на религия и пол. Дискриминацията и подбуждането към омраза са престъпления, които се наказват със закон. Въпреки това някои религиозни последователи могат да се сблъскат с дискриминация на практика. Защитниците на правата на човека, политическите активисти и опонентите могат да се сблъскат с произволни арести и изтезания, като могат да бъдат обект на мерки като ограничения на пътуването и замразяване на активи. В Египет сексуалните отношения по взаимно съгласие между лица от един и същи пол не са изрично криминализирани, въпреки че положението на ЛГБТИК продължава да бъде предизвикателство.
Предизвикателствата, свързани с правата на човека в Египет, продължават да бъдат значителни, особено по отношение на защитата на основните свободи, управлението и върховенството на закона. През последните години обаче политическото ръководство в Египет предприе стъпки, за да постави по-силен акцент върху значението на зачитането на правата на човека. Египет премахна извънредното положение (с изключение на някои райони в Синай), стартира първата по рода си национална стратегия за правата на човека, възобнови президентския комитет за амнистия, освободи политически затворници и започна национален диалог. Египет засили своята работа с ЕС в областта на правата на човека, включително чрез обмен на мнения със специалния представител на ЕС за правата на човека. Египет участва в международни форуми и си сътрудничи със СВКПЧ на ООН в рамките на финансиран от ЕС проект, чиято цел е да се установи партньорство между ЕС и ООН, като се обединяват полезни взаимодействия за укрепване на културата на правата на човека в Египет.
Като цяло в страната няма реален риск от тежки посегателства по смисъла на член 15 от Регламента относно определянето на лицата, на които е предоставена международна закрила. Египет е ратифицирал Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Египет обаче запазва смъртното наказание съгласно Наказателния кодекс и военните закони, като в някои случаи то се прилага на практика. В Египет няма въоръжен конфликт и следователно не съществува заплаха поради безогледно насилие в ситуации на въоръжен международен или вътрешен конфликт.
В отговор на тези предизвикателства Египет заяви в своята национална стратегия за правата на човека намерението си да реформира закона за предварителното задържане, да подобри условията на задържане, да ограничи броя на престъпленията, наказуеми със смърт, и да укрепи културата на правата на човека във всички държавни институции. Необходимо е ефективно прилагане, като до момента е постигнат напредък по институционалното направление.
С оглед на гореизложения анализ и както е видно и от ниския процент на признаване в целия ЕС може да се заключи, че населението на Египет като цяло не е изправено пред преследване или реален риск от тежки посегателства. Следователно Египет може да бъде определен като сигурна държава на произход. Това не засяга специфичните предизвикателства, пред които са изправени определени групи в страната, които може да заслужават особено внимание.
По отношение на Индия, според информацията от EUAA понастоящем на национално равнище 9 държави членки определят Индия като сигурна държава на произход, а процентът на признаване за целия ЕС на кандидатите от Индия е бил 2 % през 2024 г.
Страната е ратифицирала основните международни инструменти в областта на правата на човека, включително Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание и Международния пакт за граждански и политически права.
Индия е конституционна република и парламентарна демокрация. Що се отнася до достъпа до правосъдие, индийската съдебна система като цяло функционира и е независима от законодателната и изпълнителната власт. Освен това нарушенията на правата на човека могат да бъдат разследвани и отстранени от независим орган съгласно Закона за защита на правата на човека — Националната комисия по правата на човека, който се отчита пред индийския парламент.
Няма индикации за експулсиране, извеждане или екстрадиране на граждани на Индия в държави, в които съществува риск от смъртно наказание, изтезания, преследване или нечовешко или унизително отношение.
Като цяло в страната няма преследване по смисъла на член 9 от Регламента относно определянето на лицата, на които е предоставена международна закрила. Съобщава се, че журналисти, защитници на правата на човека и активисти, които работят в областта на борбата с корупцията, са подложени на физически и онлайн тормоз и нападения.
Свободата на религията и убежденията е установено конституционно право. Продължават да съществуват предизвикателства за мюсюлманските и християнските общности, които са изправени пред дискриминация и сектантско насилие. Съществуват и предизвикателства, свързани със съдебните и административните средства за правна защита за справяне с дискриминацията срещу религиозните малцинствени групи.
Индия официално признава в националното си законодателство правата на жените и равенството между половете. Сексуалното насилие продължава да бъде сериозен проблем. Организациите на гражданското общество допринасят за повишаване на осведомеността относно положението на жените в страната, а съдебните органи са взели няколко важни решения в подкрепа на правата на жените.
Конституцията на Индия гарантира равни възможности, като индийското правителство предприе мерки за запазване на места за членовете на регистрираните касти и регистрираните племена в публичния сектор и университетите, което според сведенията е подобрило социалната мобилност. Законите за защита на регистрираните касти и регистрираните племена продължават да се прилагат по неподходящ начин.
Като цяло в страната няма реален риск от тежки посегателства по смисъла на член 15 от Регламента относно определянето на лицата, на които е предоставена международна закрила. Следва да се отбележи, че Индия запазва смъртното наказание в наказателното си право и не е подписала Втория факултативен протокол към Международния пакт за граждански и политически права, целящ премахване на смъртното наказание. Въпреки това броят на издадените смъртни присъди е намалял и според сведенията смъртното наказание не се прилага на практика от 2020 г. насам.
Индия е ратифицирала Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, въпреки че са докладвани случаи на изтезания от страна на правоприлагащите органи. В Индия няма въоръжен конфликт и следователно не съществува заплаха поради безогледно насилие в ситуации на въоръжен международен или вътрешен конфликт.
С оглед на гореизложения анализ и както е видно и от ниския процент на признаване в целия ЕС може да се заключи, че населението на Индия като цяло не е изправено пред преследване или реален риск от тежки посегателства. Следователно Индия може да бъде определена като сигурна държава на произход. Това не засяга специфичните предизвикателства, пред които са изправени определени групи в страната, които може да заслужават особено внимание.
По отношение на Мароко, според информацията от EUAA понастоящем на национално равнище 11 държави членки определят Мароко като сигурна държава на произход, а процентът на признаване за целия ЕС на кандидатите от Мароко е бил 4 % през 2024 г.
Страната е ратифицирала основните международни инструменти в областта на правата на човека, включително Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание и Международния пакт за граждански и политически права.
Конституцията от 2011 г. създава монархия с парламент, в който кралят е най-висшият орган. Конституцията въвежда също така принципа на разделение, баланс и сътрудничество между властите и утвърждава независимостта на съдебната власт, чийто гарант е кралят, както и принципа, че назначението на съдиите не може да бъде отменено.
През 2012 г. Мароко започна безпрецедентна реформа, насочена към укрепване на върховенството на закона и независимостта на съдебната система, включително реформа на Наказателния кодекс. Органите предприеха действия за подобряване на достъпа до правосъдие, като продължава да се работи за постигане на напредък в областите, свързани с прозрачността, корупцията и злоупотребите.
Няма индикации за експулсиране, извеждане или екстрадиране на граждани на Мароко в държави, в които съществува риск от смъртно наказание, изтезания, преследване или нечовешко или унизително отношение.
Като цяло в страната няма преследване по смисъла на член 9 от Регламента относно определянето на лицата, на които е предоставена международна закрила. Полагат се непрекъснати усилия за борба с домашното насилие и за утвърждаване на правата на жените, включително чрез текущата реформа на семейното право. Мароко играе активна роля в многостранни формати, като предприема редица амбициозни инициативи. Има случаи, при които организации на гражданското общество са били обект на определени ограничения, а според сведенията са издавани присъди за престъпления срещу критични журналисти, които впоследствие са били помилвани от краля. Въпреки че сексуалните отношения по взаимно съгласие между пълнолетни лица от един и същи пол като цяло се толерират, когато са в личната сфера, те продължават да бъдат престъпление съгласно Наказателния кодекс. Положението на ЛГБТИК продължава да бъде предизвикателство.
Като цяло в страната няма реален риск от тежки посегателства по смисъла на член 15 от Регламента относно определянето на лицата, на които е предоставена международна закрила. Мароко спазва мораториум върху прилагането на смъртното наказание от 1993 г. насам, въпреки че запазва смъртното наказание в наказателното си право и не е ратифицирало Втория факултативен протокол към Международния пакт за граждански и политически права, целящ премахване на смъртното наказание. През декември 2024 г. Мароко гласува в подкрепа на резолюция за световен мораториум върху смъртното наказание в Общото събрание на ООН.
Привеждането в действие на националния механизъм за предотвратяване на изтезанията е важна стъпка към подобряване на правата на затворниците, като в тази област продължават да съществуват някои предизвикателства.
В Мароко няма въоръжен конфликт и следователно не съществува заплаха поради безогледно насилие в ситуации на въоръжен международен или вътрешен конфликт.
С оглед на гореизложения анализ и както е видно и от ниския процент на признаване в целия ЕС може да се заключи, че населението на Мароко като цяло не е изправено пред преследване или реален риск от тежки посегателства. Следователно Мароко може да бъде определен като сигурна държава на произход. Това не засяга специфичните предизвикателства, пред които са изправени определени групи в страната, които може да заслужават особено внимание.
По отношение на Тунис, според информацията от EUAA понастоящем на национално равнище 10 държави членки определят Тунис като сигурна държава на произход, а процентът на признаване за целия ЕС на кандидатите от Тунис е бил 4 % през 2024 г.
Страната е ратифицирала основните международни инструменти в областта на правата на човека, включително Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание и Международния пакт за граждански и политически права.
Конституцията от 2022 г. установява президентска система, като президентът се избира чрез национален публичен вот на всеки пет години. Президентът и Събранието на народните представители имат прерогатив на законодателната инициатива, въпреки че предложенията на президента имат приоритет пред законодателните предложения, внесени от членовете на Събранието на народните представители.
Що се отнася до достъпа до правосъдие, конституцията предвижда, че съдебната власт е независима функция, упражнявана от съдии, които се подчиняват единствено на закона, и възлага на съдебните органи да защитават правата и свободите, като признава независимата роля на съдебната власт в защитата от нарушения от страна на изпълнителната и законодателната власт. Съобщава се, че съдебната система е изправена пред предизвикателства, включително поради ограничения на ресурсите.
Няма индикации за експулсиране, извеждане или екстрадиране на граждани на Тунис в държави, в които съществува риск от смъртно наказание, изтезания, преследване или нечовешко или унизително отношение.
Като цяло в страната няма преследване по смисъла на член 9 от Регламента относно определянето на лицата, на които е предоставена международна закрила. Политически фигури и активисти, както и адвокати и съдии, са били обект на ограничителни мерки, включително задържане, арест и наказателно преследване, често съгласно законите за борба с тероризма и корупцията. Някои журналисти са били обект на наказателно преследване и задържане по обвинения като обида на властите или разпространяване на фалшиви новини. Като цяло репресивните действия не достигат до такъв мащаб, че да представят ситуация на масова, систематична репресия. Независимо от това, в областта на закрилата на мигрантите членове на организации, занимаващи се с осигуряване на настаняване на мигранти и бежанци, са били обект на полицейско разследване и предварително задържане. Сексуалните отношения по взаимно съгласие между пълнолетни лица от един и същи пол остават забранени съгласно тунизийското наказателно право, като се предвиждат наказания лишаване от свобода до три години. През последните години има случаи, в които законът се прилага. Положението на ЛГБТИК продължава да бъде предизвикателство. Същевременно някои групи за защита на правата на човека, специално насочени към ЛГБТИК, са официално признати и законно регистрирани.
Като цяло в страната няма реален риск от тежки посегателства по смисъла на член 15 от Регламента относно определянето на лицата, на които е предоставена международна закрила. Тунис спазва мораториум върху прилагането на смъртното наказание от 1991 г. насам, въпреки че запазва смъртното наказание в наказателното си право и не е ратифицирал Втория факултативен протокол към Международния пакт за граждански и политически права, целящ премахване на смъртното наказание, като има сведения, че националните съдилища издават смъртни присъди.
Тунис е ратифицирал Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Предстои цялостно изпълнение.
В Тунис няма въоръжен конфликт и следователно не съществува заплаха поради безогледно насилие в ситуации на въоръжен международен или вътрешен конфликт.
С оглед на гореизложения анализ и както е видно и от ниския процент на признаване в целия ЕС може да се заключи, че населението на Тунис като цяло не е изправено пред преследване или реален риск от тежки посегателства. Следователно Тунис може да бъде определен като сигурна държава на произход. Това не засяга специфичните предизвикателства, пред които са изправени определени групи в страната, които може да заслужават особено внимание.
•Съгласуваност с действащите разпоредби в тази област на политиката
Настоящото предложение е в съответствие с Регламента относно процедурата за предоставяне на убежище, който предвижда възможността за определяне на трети държави като сигурни държави на произход на равнището на Съюза. То е в съответствие и с Регламента относно определянето на лицата, на които е предоставена международна закрила, който се прилага за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, и за съдържанието на предоставената международна закрила, и определя подробни разпоредби относно това кои действия следва да се считат за актове на преследване или тежки посегателства по смисъла на Женевската конвенция и кои елементи трябва да бъдат взети предвид при оценката на мотивите за преследване.
•Съгласуваност с други политики на Съюза
Предложението за създаване на общ списък на ЕС на сигурните държави на произход и за определяне по-специално на третите държави, които са определени от Европейския съвет за страни кандидатки за членство в ЕС, е в съответствие с политиката на разширяване на Съюза. Когато Европейският съвет определи съответните държави като страни кандидатки, беше направена оценка, че те отговарят на критериите, установени от Европейския съвет в Копенхаген на 21—22 юни 1993 г. по отношение на стабилността на институциите, гарантиращи демокрацията, върховенството на закона, правата на човека и зачитането и закрилата на малцинствата. Страните кандидатки трябва да продължат да отговарят на тези критерии, за да станат членки на Съюза. Напредъкът по отношение на изпълнението на политическите и икономическите критерии, както и съответствието с достиженията на правото на ЕС се оценяват всяка година в изготвяния от Европейската комисия годишен доклад за напредъка.
Предложението подкрепя общите цели на Пакта за миграцията и убежището, и по-специално целта за по-ефективно обработване на молбите за убежище в ЕС и намиране на решения за сътрудничество и споделяне на тежестта с трети държави.
2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ
•Правно основание
Предложението се основава на член 78, параграф 2, буква г) от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), който е правното основание за мерки относно общите процедури за предоставяне или отнемане на единен статут на бежанец и на субсидирана закрила. Предложението има за цел да определи сигурни държави на произход на равнището на Съюза за целите на Регламента относно процедурата за предоставяне на убежище чрез изменение на посочения регламент, който беше приет въз основа на член 78, параграф 2, буква г) от ДФЕС.
•Променлива геометрия
В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 21 относно позицията на Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към Договора за Европейския съюз (ДЕС) и към ДФЕС, Ирландия не участва в приемането и не е обвързана от мярка, приета съгласно част трета, дял V от ДФЕС, която включва мерки за създаване на обща европейска система за убежище. Съгласно член 3 от посочения протокол обаче Ирландия може да реши да участва в приемането и прилагането на такива мерки. Ирландия уведоми за желанието си да участва в новия Регламент относно процедурата за предоставяне на убежище. Тя може също така да реши да участва в приемането и прилагането на настоящото предложение, с което се изменя Регламентът относно процедурата за предоставяне на убежище, в съответствие с членове 3 и 4а от протокол 21.
В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не участва в приемането на настоящия регламент и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане.
•Субсидиарност (при неизключителна компетентност)
Съгласно дял V от ДФЕС относно пространството на свобода, сигурност и правосъдие Европейският съюз разполага с някои правомощия в тази област. Тези правомощия трябва да бъдат упражнявани в съответствие с член 5 от Договора за Европейския съюз, т.е. ако и доколкото целите на предложеното действие не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки и следователно могат да бъдат постигнати по-добре от Европейския съюз поради обхвата или последиците на предложеното действие.
Предложението има за цел да определи общ списък на сигурните държави на произход на равнището на Съюза, тъй като това ще улесни използването от всички държави членки на процедурите, свързани с прилагането на понятието за сигурна държава на произход. Предложението също така има за цел да се преодолеят някои от съществуващите различия между националните списъци на държавите членки на сигурните държави на произход, в резултат на което кандидатите за международна закрила с произход от едни и същи трети държави невинаги подлежат на едни и същи процедури в държавите членки. Цялостната цел на предложеното действие не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, действащи самостоятелно, а може да бъде постигната по-добре от Европейския съюз.
•Пропорционалност
В съответствие с принципа на пропорционалност предложените изменения на съществуващата правна уредба не надхвърлят необходимото за постигането на поставените цели. Общият списък на ЕС на сигурните държави на произход ще бъде изготвен в съответствие с критериите, които вече са определени в Регламента относно процедурата за предоставяне на убежище, за определянето на сигурни държави на произход, и ще се извършва редовен преглед на държавите, включени в общия списък на ЕС. Що се отнася до предложените изменения на Регламента относно процедурата за предоставяне на убежище, те са ограничени до необходимото, за да се гарантира, че разпоредбите на регламента, свързани с прилагането на института на сигурна държава на произход, са приложими за третите държави, включени в общия списък на ЕС на сигурните държави на произход.
•Избор на инструмент
Изборът на регламент за определяне на общ списък на ЕС на сигурните държави на произход е обоснован от естеството на такъв общ списък, който се определя на равнището на Съюза и следва да е пряко приложим в правния ред на държавите членки.
3.РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ОЦЕНКИ, КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО
•Консултации със заинтересованите страни
На 16 декември 2024 г. в писмото си до държавните и правителствените ръководители преди заседанието на Европейския съвет председателят Фон дер Лайен информира, че от Агенцията на ЕС в областта на убежището (EUAA) е поискано да ускори анализа си на конкретните трети държави, които потенциално биха могли да бъдат определени като сигурни държави на произход, с оглед на изготвянето на списък на ЕС. В заключенията, приети след заседанието си от 19 декември 2024 г., Европейският съвет взе под внимание писмото и текущата работа по определяне на сигурни държави на произход. Бяха проведени консултации на най-високо равнище.
•Събиране и използване на експертни становища
Събраната от Агенцията информация се основава на различни източници, които включват, наред с другото: доклади на Европейската комисия, включително докладите за разширяването на ЕС; доклади на Европейската служба за външна дейност; доклади от агенциите на ЕС (като Агенцията на ЕС за основните права); доклади на Върховния комисар на ООН за бежанците и други международни организации (напр. Съвета на Европа, Службата на Върховния комисар на ООН по правата на човека) и неправителствени организации, в това число организации на гражданското общество; политически анализи от експертни центрове в областта на политиката и международните отношения; проверени статии в онлайн медиите; публикации в пресата, както и националното законодателство в съответните държави.
•Основни права
Настоящото предложение зачита основните права и спазва принципите, признати в Хартата на основните права на ЕС, включително правото на убежище и защита срещу връщане, както е предвидено в членове 18 и 19 от Хартата.
В съответствие с Регламента относно процедурата за предоставяне на убежище фактът, че трета държава е определена като сигурна държава на произход, не може да създаде абсолютна гаранция за сигурността на гражданите на тази държава и следователно не отменя необходимостта от извършване на подходящо индивидуално разглеждане на техните молби за международна закрила. Също така се припомня, че когато даден кандидат демонстрира, че са налице сериозни причини да се счита, че съответната държава не е сигурна, що се отнася до неговите конкретни обстоятелства, не може повече да се счита, че определянето на тази държава като сигурна държава се отнася до него.
4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА
Предложението не води до отражение върху бюджета на ЕС и не следва да има отражение върху бюджета на държавите членки.
5.ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ
•Планове за изпълнение и механизъм за мониторинг, оценка и докладване
Съгласно Регламента относно процедурата за предоставяне на убежище Комисията, подпомагана от EUAA, има задължението да направи преглед на ситуацията в третите държави, определени като сигурни държави на произход на равнището на Съюза. В случай на съществено влошаване на ситуацията в такава трета държава и след извършване на обоснована преценка Комисията е длъжна да спре действието на акта за определянето на тази трета държава като сигурна държава на произход на равнището на Съюза за срок от шест месеца чрез делегиран акт. Съгласно Регламента относно процедурата за предоставяне на убежище, ако Комисията приеме делегиран акт за спиране на действието на акта за определяне на трета държава като сигурна държава на произход на равнището на Съюза, в срок от три месеца от датата на приемане на посочения делегиран акт тя следва да представи предложение за изменение на посочения регламент в съответствие с обикновената законодателна процедура с цел заличаване на тази трета държава от списъка с държави, определени като сигурни държави на произход на равнището на Съюза.
Ако Комисията не представи такова предложение в срок от три месеца от приемането на делегирания акт, действието на делегирания акт за спиране на действието на акта за определяне на третата държава като сигурна държава на произход на равнището на Съюза се прекратява. Ако Комисията представи такова предложение в срок от три месеца от приемането на делегирания акт, ѝ се предоставя правомощието, въз основа на обоснована оценка, да удължи срока на действие на този делегиран акт със шест месеца с възможност за еднократно последващо удължаване.
Освен това с влизането в сила на Пакта през юни 2026 г. Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището ще наблюдава оперативното и техническото прилагане на общата европейска система за убежище съгласно член 14 от Регламента за EUAA (Регламент (ЕС) 2021/2303). Прилагането на института на сигурна държава на произход ще бъде част от мониторинга от страна на EUAA. Освен това годишните доклади, които Комисията трябва да приема съгласно член 9 от Регламента относно управлението на убежището и миграцията, включват резултатите от мониторинга на EUAA и следователно прилагането на института на сигурна държава на произход и списъка. Комисията следва да вземе предвид тези различни елементи при оценката дали държавите членки са подложени на миграционен натиск, изложени на риск от такъв или са изправени пред значима миграционна ситуация, както и когато се определя дали дадена държава членка има системни недостатъци, които биха могли да доведат до сериозни отрицателни последици за функционирането на дъблинската система.
•Подробно разяснение на конкретните разпоредби на предложението
Определяне на списък на сигурни държави на произход на равнището на Съюза
С член 1 се изменя член 62, като се въвежда нов параграф, определящ страните кандидатки за членство в Съюза като сигурни държави на произход, а приложение II определя шест държави и една потенциална кандидатка за членство в ЕС като сигурни държави на произход на равнището на Съюза.
По-ранно прилагане на новото основание за ускорена процедура/процедура на границата, а именно лицата с произход от държави с нисък процент на признаване (държави, за които процентът на признаване е 20 % или по-нисък)
Това ново основание за ускорената процедура и процедурата на границата, предвидени в Регламента относно процедурата за предоставяне на убежище, има за цел да даде на държавите членки допълнителна възможност да реагират бързо и гъвкаво на промени в миграционните потоци. Новото основание, което се базира на по-обективни и лесни за ползване критерии, съгласно които държавите членки ще ускоряват разглеждането на молбите, подадени от кандидати, пристигащи от трети държави, за които делът на положителните решения за убежище от общия брой на решенията за убежище е под 20 % съгласно последните налични годишни средни данни на Евростат за целия Съюз. Неговото прилагане следва също така да доведе до по-хармонизиран подход на държавите членки към процедурите за предоставяне на убежище, тъй като ключовият елемент е процентът на положителните решения за международна закрила на равнището на ЕС — обективен, проверим и силен показател за вероятността дадено лице да се нуждае от закрила.
Прилагането на основанието за ускоряване ще остане доброволно до влизането в сила на Регламента относно процедурата за предоставяне на убежище. На практика държавите членки следва да могат да обработват такива молби от лица, които вероятно не се нуждаят от международна закрила, в рамките на ускорената процедура или процедурата на границата и след това бързо да връщат тези лица. Това ще даде възможност на органите в областта на убежището и миграцията да оценяват по-ефикасно основателните молби, да издават по-бързи решения и по този начин да допринасят за по-доброто и по-надеждното функциониране на политиките за предоставяне на убежище и за връщане, при пълно зачитане на основните права.
Ранно прилагане на изключенията за сигурни трети държави и сигурни държави на произход в националното право
Регламентът относно процедурата за предоставяне на убежище дава възможност за определяне както на равнището на Съюза, така и на национално равнище на сигурни трети държави и сигурни държави на произход, с териториални изключения и изключения за разпознаваеми категории лица, за да се отчетат сложните и динамични реалности в трети държави. С цел двата института да станат приложими на практика, държавите членки следва да могат да прилагат тези разпоредби по отношение на своите национални списъци възможно най-рано преди юни 2026 г.
2025/0101 (COD)
Предложение за
РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
за изменение на Регламент (ЕС) 2024/1348 относно установяването на списък на сигурните държави на произход на равнището на Съюза
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 78, параграф 2, буква г) от него,
като взеха предвид предложението на Европейската комисия,
след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,
като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет,
като взеха предвид становището на Комитета на регионите,
в съответствие с обикновената законодателна процедура,
като имат предвид, че:
(1)Съгласно Регламент (ЕС) 2024/1348 на Европейския парламент и на Съвета могат да се прилагат специални правила, когато кандидатът идва от сигурна държава на произход. По-конкретно разглеждането на дадена молба трябва да бъде ускорено и, ако на кандидата все още не е било разрешено да влезе на територията на държавите членки, държавата членка може да разгледа основателността на молбата в рамките на процедура на границата.
(2)Необходимо е да се засили прилагането на института на сигурна държава на произход като основен инструмент в подкрепа на бързото разглеждане на молбите, които е вероятно да са неоснователни, чрез определянето на трети държави като сигурни държави на произход. Необходимо е също така да се разгледат някои от съществуващите различия между националните списъци на държавите членки на сигурните държави на произход. Поради това следва да се установи списък на сигурни държави на произход на равнището на Съюза Въпреки че държавите членки запазват правото си да прилагат или въвеждат законодателство, което позволява определянето на национално равнище като сигурни държави на произход на трети държави, различни от определените като сигурни държави на произход на равнището на Съюза, с установяването на такова общо определяне на равнището на Съюза следва да се гарантира, че всички държави членки прилагат института по еднакъв начин по отношение на кандидатите, чиито държави на произход са определени като сигурни държави на произход.
(3)Фактът, че дадена трета държава се счита за сигурна държава на произход на равнището на Съюза или на национално равнище не може да представлява абсолютна гаранция за сигурността на гражданите на тази държава и следователно не премахва необходимостта от индивидуално разглеждане на молбите за международна закрила. Държавите членки могат да прилагат института на сигурна държава на произход само когато кандидатът не може да представи доказателства, обосноваващи неприложимостта на института на сигурна държава на произход спрямо него, в рамките на индивидуална оценка, и при условие че кандидатът е гражданин на тази държава или е лице без гражданство и преди това е имал обичайно местопребиваване в тази държава. Прилагането на института в рамките на индивидуалната оценка не засяга факта, че някои категории кандидати могат да се окажат в специална ситуация в третите държави, които са били определени като сигурни държави на произход, и следователно могат да имат основателни опасения от преследване или да са изложени на реална опасност от тежки посегателства.
(4)По отношение на държавите, на които е предоставен статут на страни кандидатки за присъединяване към ЕС, Договорът за Европейския съюз определя условията и принципите, на които трябва да отговаря всяка държава, която желае да стане държава членка. Тези критерии бяха определени от Европейския съвет в Копенхаген през 1993 г. и укрепени от Европейския съвет в Мадрид през 1995 г. Те са стабилност на институциите, гарантиращи демокрацията, върховенството на закона, правата на човека, както и зачитането и закрилата на малцинствата;; функционираща пазарна икономика и способност за справяне с конкурентния натиск и пазарните сили в рамките на ЕС; и способност за поемане на задълженията, произтичащи от членството, включително способност за ефективно прилагане на правилата, стандартите и политиките, които съставляват корпуса на правото на ЕС, и придържане към целите на политическия, икономическия и паричния съюз. Европейският съвет предоставя на дадена държава статут на страна кандидатка въз основа на становище на Европейската комисия, изготвено след кандидатурата на тази държава за членство в Съюза.
(5)Оценката на ситуацията в други трети държави се основава на редица подходящи и налични източници на информация, включително информация от държавите членки, Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището („Агенцията в областта на убежището“), Европейската служба за външна дейност, Върховния комисар на ООН за бежанците и други съответни международни организации. При оценката се взема предвид и информацията за общия анализ за държавата на произход по член 11 от Регламент (ЕС) 2021/2303 на Европейския парламент и на Съвета, когато е наличен, в съответствие с Регламент (ЕС) 2024/1348.
(6)Европейският съвет е предоставил този статут на страните — кандидатки за членство в ЕС, с единодушно решение след препоръка от Европейската комисия. Що се отнася по-специално до политическите критерии за членство в ЕС, беше установено, че страните — кандидатки за членство в ЕС, са постигнали напредък в стабилността на институциите, гарантиращи демокрацията, върховенството на закона, правата на човека и зачитането и защитата на малцинствата. Поради това може да се заключи, че третите държави, на които е предоставен статут на страни — кандидатки за членство в ЕС, следва да бъдат определени за сигурни държави на произход, освен при следните обстоятелства: налице са сериозни и индивидуални заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на международен или вътрешен въоръжен конфликт в държавата; с оглед на действията на държавата са били приети ограничителни мерки по смисъла на част пета, дял IV от Договора за функционирането на Европейския съюз; или процентът на признаване в целия ЕС на кандидатите от държавата е по-висок от 20 %.
(7)По отношение на Косово, според информацията от Агенцията в областта на убежището понастоящем на национално равнище 16 държави членки определят Косово като сигурна държава на произход, а процентът на признаване за целия Съюз на кандидатите от Косово е бил 5 % през 2024 г. Косово е потенциална кандидатка за членство в Съюза. Конституцията му включва основните международни инструменти в областта на правата на човека. Косово е многопартийна парламентарна представителна демокрация с разделение на правомощията между законодателните, изпълнителните и съдебните институции, а относимата нормативна уредба е в съответствие с европейските стандарти. Като цяло нормативната уредба гарантира защитата на основните права и е в съответствие с европейските стандарти. Няма индикации за експулсиране, извеждане или екстрадиране на граждани на Косово в държави, в които съществува риск от смъртно наказание, изтезания, преследване или нечовешко или унизително отношение. В Косово няма опасност от тежки посегателства по смисъла на член 15 от Регламент 2024/1347. В националното законодателство няма смъртно наказание, а органите на Косово демонстрират ангажираност за предотвратяване на изтезанията и малтретирането. В Косово няма въоръжен конфликт и следователно не съществува заплаха поради безогледно насилие в ситуации на въоръжен международен или вътрешен конфликт. В Косово няма преследване по смисъла на член 9 от Регламент 2024/1347.
(8)По отношение на Бангладеш, според информацията от Агенцията в областта на убежището понастоящем на национално равнище 6 държави членки определят Бангладеш като сигурна държава на произход, а процентът на признаване за целия Съюз на кандидатите от Бангладеш е бил 4 % през 2024 г. Страната е ратифицирала някои международни инструменти в областта на правата на човека. Бангладеш е парламентарна република, уредена с конституция, която предвижда разделение на властите между изпълнителната и съдебната власт. Няма индикации за експулсиране, извеждане или екстрадиране на граждани на Бангладеш в държави, в които съществува риск от смъртно наказание, изтезания, преследване или нечовешко или унизително отношение. Като цяло няма реален риск от тежки посегателства по смисъла на член 15 от Регламент 2024/1347. Въпреки че Бангладеш запазва смъртното наказание и не е подписал Втория факултативен протокол към Международния пакт за граждански и политически права, целящ премахване на смъртното наказание, смъртните присъди рядко се изпълняват. Бангладеш е ратифицирал Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. В Бангладеш няма въоръжен конфликт и следователно не съществува заплаха поради безогледно насилие в ситуации на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Като цяло в страната няма преследване по смисъла на член 9 от Регламент (ЕС) 2024/1347.
(9)По отношение на Колумбия, според информацията от Агенцията в областта на убежището понастоящем на национално равнище нито една държава членка не определя Колумбия като сигурна държава на произход, а процентът на признаване за целия Съюз на кандидатите от Колумбия е бил 5 % през 2024 г. Страната е ратифицирала основните международни инструменти в областта на правата на човека. Конституцията от 1991 г. и произтичащата от нея съдебна практика на Конституционния съд предвиждат силни гаранции за правата на човека. Колумбия е федерална република с демократична представителна политическа система и разделение на правомощията между изпълнителната, законодателната и съдебната власт. Няма признаци за широко разпространено експулсиране, извеждане или екстрадиране на граждани на Колумбия в държави, в които съществува риск от смъртно наказание, изтезания, преследване или нечовешко или унизително отношение. Като цяло в Колумбия няма риск от тежки посегателства по смисъла на член 15 от Регламент (ЕС) 2024/1347, освен в определени селски райони, в които няма съществено присъствие на държавата. Смъртното наказание е забранено съгласно Конституцията на Колумбия. Правната рамка, забраняваща изтезанията и нечовешкото или унизително отношение или наказание, е в съответствие с международните стандарти. Няма повсеместна заплаха поради безогледно насилие в случай на международен или вътрешен въоръжен конфликт. Като цяло в страната няма преследване по смисъла на член 9 от Регламент (ЕС) 2024/1347.
(10)По отношение на Египет, според информацията от Агенцията в областта на убежището понастоящем на национално равнище 6 държави членки определят Египет като сигурна държава на произход, а процентът на признаване за целия ЕС на кандидатите от Египет е бил 4 % през 2024 г. Страната е ратифицирала основните международни инструменти в областта на правата на човека. Египет е република, в която президентът изпълнява функциите както на държавен глава, така и на ръководител на изпълнителната власт. Няма индикации за експулсиране, извеждане или екстрадиране на граждани на Египет в държави, в които съществува риск от смъртно наказание, изтезания, преследване или нечовешко или унизително отношение. Като цяло няма реален риск от тежки посегателства по смисъла на член 15 от Регламент (ЕС) 2024/1347. Въпреки че Египет запазва смъртното наказание съгласно Наказателния кодекс и военните закони, Египет е ратифицирал Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Египет заяви в своята национална стратегия за правата на човека намерението си да реформира закона за предварителното задържане, да подобри условията на задържане, да ограничи броя на престъпленията, наказуеми със смърт, и да укрепи културата на правата на човека във всички държавни институции. Необходимо е ефективно прилагане, като до момента е постигнат напредък по институционалното направление. В Египет няма въоръжен конфликт и следователно не съществува заплаха поради безогледно насилие в ситуации на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Като цяло в страната няма преследване по смисъла на член 9 от Регламент (ЕС) 2024/1347.
(11)По отношение на Индия, според информацията от Агенцията в областта на убежището понастоящем на национално равнище 9 държави членки определят Индия като сигурна държава на произход, а процентът на признаване за целия Съюз на кандидатите от Индия е бил 2 % през 2024 г. Страната е ратифицирала основните международни инструменти в областта на правата на човека. Индия е конституционна република и парламентарна демокрация. Няма индикации за експулсиране, извеждане или екстрадиране на граждани на Индия в държави, в които съществува риск от смъртно наказание, изтезания, преследване или нечовешко или унизително отношение. Като цяло няма реален риск от тежки посегателства по смисъла на член 15 от Регламент (ЕС) 2024/1347. Въпреки че Индия запазва смъртното наказание в наказателното си право и не е подписала Втория факултативен протокол към Международния пакт за граждански и политически права, целящ премахване на смъртното наказание, последното не е прилагано на практика от 2020 г. Индия е ратифицирала Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. В Индия няма въоръжен конфликт и следователно не съществува заплаха поради безогледно насилие в ситуации на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Като цяло в страната няма преследване по смисъла на член 9 от Регламент (ЕС) 2024/1347.
(12)По отношение на Мароко, според информацията от Агенцията в областта на убежището понастоящем на национално равнище 11 държави членки определят Мароко като сигурна държава на произход, а процентът на признаване за целия Съюз на кандидатите от Мароко е бил 4 % през 2024 г. Страната е ратифицирала основните международни инструменти в областта на правата на човека. Мароко е парламентарна монархия. Няма индикации за експулсиране, извеждане или екстрадиране на граждани на Мароко в държави, в които съществува риск от смъртно наказание, изтезания, преследване или нечовешко или унизително отношение. Като цяло няма реален риск от тежки посегателства по смисъла на член 15 от Регламент (ЕС) 2024/1347. Мароко спазва мораториум върху прилагането на смъртното наказание от 1993 г. насам, въпреки че запазва смъртното наказание в наказателното си право и не е ратифицирало Втория факултативен протокол към Международния пакт за граждански и политически права, целящ премахване на смъртното наказание. Мароко е ратифицирало Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. В Мароко няма въоръжен конфликт и следователно не съществува заплаха поради безогледно насилие в ситуации на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Като цяло в страната няма преследване по смисъла на член 9 от Регламент (ЕС) 2024/1347.
(13)По отношение на Тунис, според информацията от Агенцията в областта на убежището понастоящем на национално равнище 10 държави членки определят Тунис като сигурна държава на произход, а процентът на признаване за целия Съюз на кандидатите от Тунис е бил 4 % през 2024 г. Страната е ратифицирала основните международни инструменти в областта на правата на човека. С конституцията от 2022 г. се въвежда президентска система. Няма индикации за експулсиране, извеждане или екстрадиране на граждани на Тунис в държави, в които съществува риск от смъртно наказание, изтезания, преследване или нечовешко или унизително отношение. Като цяло няма реален риск от тежки посегателства по смисъла на член 15 от Регламент (ЕС) 2024/1347. Тунис спазва мораториум върху прилагането на смъртното наказание от 1991 г. насам, въпреки че запазва смъртното наказание в наказателното си право и не е ратифицирал Втория факултативен протокол към Международния пакт за граждански и политически права, целящ премахване на смъртното наказание. Тунис е ратифицирал Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. В Тунис няма въоръжен конфликт и следователно не съществува заплаха поради безогледно насилие в ситуации на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Като цяло в страната няма преследване по смисъла на член 9 от Регламент (ЕС) 2024/1347.
(14)В Регламент (ЕС) 2024/1348 се предвижда възможността трети държави да бъдат определени за сигурни държави на произход на равнището на Съюза в съответствие с условията, определени в посочения регламент.
(15)Съгласно Регламент (ЕС) 2024/1348 дадена трета държава може да бъде определена като сигурна държава на произход само ако — въз основа на правната ситуация, прилагането на правото в рамките на демократична система и политическите обстоятелства като цяло — може да се докаже, че няма преследване по смисъла на член 9 от Регламент (ЕС) 2024/1347 и че не съществува реална опасност от тежко посегателство по смисъла на член 15 от посочения регламент.
(16)Въпреки това, като се има предвид, че като цяло не съществува риск от преследване или тежки посегателства по смисъла на Регламент 2024/1347 в Бангладеш, Колумбия, Египет, Индия, Мароко и Тунис, както и в Косово като потенциална кандидатка за членство в Съюза, както е видно и от много ниския процент на признаване, те следва да бъдат определени като сигурни държави на произход на равнището на Съюза.
(17)Определянето на тези държави за сигурни държави на произход на равнището на Съюза не засяга правилото, съдържащо се в Регламент 2024/1348, съгласно което държавите членки могат да прилагат института на сигурна държава на произход само когато кандидатите не могат да представят доказателства, обосноваващи неприложимостта на института на сигурна държава на произход спрямо тях, в рамките на индивидуална оценка. В този контекст следва да се обърне специално внимание на кандидатите, които се намират в особено положение в тези държави, като например ЛГБТИК лицата, жертвите на насилие, основано на пола, защитниците на правата на човека, религиозните малцинства и журналистите.
(18)Като се има предвид, че миграционната ситуация може бързо да се промени и че е налице повишен натиск поради пристигането на смесени потоци с висок дял на лицата с ниски шансове да получат международна закрила, държавите членки следва да могат да прилагат основанието за ускоряване на разглеждането на молбите, посочено в член 41, параграф 1, буква й) от Регламент (ЕС) 2024/1348, от дата, по-ранна от общата дата на прилагане на посочения регламент. Това ще позволи на държавите членки да реагират бързо и гъвкаво на промени в миграционните потоци. Като се има предвид, че е вероятно молбите от такива кандидати да бъдат неоснователни, бързото им разглеждане чрез ускорена процедура или процедура на границата би позволило на органите в областта на убежището и миграцията да оценяват по-ефективно действителните молби, да вземат по-бързи решения и по този начин да допринесат за по-доброто и по-надеждно функциониране на политиките в областта на убежището и връщането при пълно зачитане на основните права.
(19)Освен това, за да се вземе предвид комплексното и реално положение в трети държави, при прилагането или въвеждането на законодателство, което позволява определянето на национално равнище на трета държава като сигурна държава на произход или като сигурна трета държава, държавите членки следва да могат да правят това, като се изключат конкретни части от нейната територия или ясно разпознаваеми категории лица, преди да започне да се прилага Регламент 2024/1348.
(20)Тъй като целта на настоящия регламент, а именно установяването на общ списък на сигурните държави на произход на равнището на Съюза и осигуряването на напредък по прилагането на определени разпоредби на Регламент 2024/1348, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки и може да бъде постигната само на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, посочен в член 5 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в този член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.
(21)[В съответствие с член 3 и с член 4а, параграф 1 от Протокол № 21 относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Ирландия (, с писмо от ...,) е нотифицирала желанието си да участва в приемането и прилагането на настоящия [наименование на акта.]
ИЛИ
[В съответствие с членове 1 и 2 и с член 4а, параграф 1 от Протокол № 21 относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода сигурност и правосъдие, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, и без да се засяга член 4 от посочения протокол Ирландия не участва в приемането на настоящия [наименования на акта] и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане.]
(22)В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не участва в приемането на настоящия регламент и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане.
(23)Настоящият регламент е съобразен с основните права и принципите, признати по-специално от Хартата на основните права на ЕС.
(24)Регламент (ЕС) 2024/1348 следва да бъде съответно изменен,
ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Регламент (ЕС) 2024/1348 се изменя, както следва:
(1)Член 62, параграф 1 се изменя, както следва:
а)
параграф 1 се заменя със следното:
„1. Държавите, на които е предоставен статут на страни кандидатки за присъединяване към Съюза, се определят като сигурни държави на произход на равнището на Съюза, освен ако не е налице едно или повече от следните обстоятелства:
а)налице са сериозни и индивидуални заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на международен или вътрешен въоръжен конфликт в държавата;
б)с оглед на действията на държавата са били приети ограничителни мерки по смисъла на част пета, дял IV от Договора за функционирането на Европейския съюз;
в)дялът на решенията на решаващия орган, с които се предоставя международна закрила на кандидатите, които са граждани на тази държава или, в случай на лица без гражданство, са с предишно обичайно пребиваване в тази държава — е по-висок от 20 % според последните налични годишни средни данни на Евростат за целия Съюз.“;
б)
добавя се следният параграф 1a:
„1a. Третите държави, посочени в приложение II, се определят за сигурни държави на произход на равнището на Съюза.“;
(2)Член 79 се изменя, както следва:
а)в параграф 2 се добавя следната алинея:
„Член 59, параграф 2, член 61, параграф 2 и член 61, параграф 5, буква б) обаче се прилагат от деня на влизане в сила на Регламент (ЕС).../... [за изменение на Регламент (ЕС) 2024/1348] по отношение на прилагането на института на сигурна трета държава [понятието за сигурна трета страна] в съответствие с членове 36 и 37 от Директива 2013/32/ЕС и института на сигурна държава на произход [понятието за сигурна страна на произход] в съответствие с член 38 от Директива 2013/32/ЕС.“;
б)в параграф 3 се добавя следната алинея:
„Държавите членки могат да прилагат член 42, параграф 1, буква й) и член 42, параграф 3, буква д) като основание за ускорената процедура за разглеждане в съответствие с член 31, параграф 8 от Директива 2013/32/ЕС или за процедурата, извършвана на границата или в транзитни зони, в съответствие с член 43 от Директива 2013/32/ЕС преди 12 юни 2026 г.“;
(3)Текстът в приложението към настоящия регламент се добавя като приложение II.
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила в деня след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко в държавите членки в съответствие с Договорите.
Съставено в Брюксел на година.
За Европейския парламент
За Съвета
Председател
Председател
ЗАКОНОДАТЕЛНА ОБОСНОВКА ЗА ФИНАНСОВОТО И ЦИФРОВОТО ОТРАЖЕНИЕ
1.РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА3
1.1.Наименование на предложението/инициативата3
1.2.Съответни области на политиката3
1.3.Цели3
1.3.1.Общи цели3
1.3.2.Конкретни цели3
1.3.3.Очаквани резултати и отражение3
1.3.4.Показатели за изпълнението3
1.4.Предложението/инициативата е във връзка с:4
1.5.Мотиви за предложението/инициативата4
1.5.1.Изисквания, които трябва да бъдат изпълнени в краткосрочна или дългосрочна перспектива, включително подробен график за изпълнението на инициативата4
1.5.2.Добавена стойност от участието на ЕС (може да е в резултат от различни фактори, например ползи по отношение на координацията, правна сигурност, по-добра ефективност или взаимно допълване). За целите на този раздел „добавена стойност от участието на ЕС“ е стойността, която е резултат от действието на равнище ЕС и е допълнителна спрямо стойността, която би била създадена само от отделните държави членки.4
1.5.3.Изводи от подобен опит в миналото4
1.5.4.Съвместимост с многогодишната финансова рамка и евентуални синергии с други подходящи инструменти5
1.5.5.Оценка на различните налични варианти за финансиране, включително възможностите за преразпределяне на средства5
1.6.Продължителност на предложението/инициативата и на неговото/нейното финансово отражение6
1.7.Планирани методи на изпълнение на бюджета6
2.МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ8
2.1.Правила за мониторинг и докладване8
2.2.Системи за управление и контрол8
2.2.1.Обосновка на предложените методи на изпълнение на бюджета, механизми за осъществяване на финансирането, начини за плащане и стратегия за контрол8
2.2.2.Информация относно установените рискове и системите за вътрешен контрол, създадени с цел намаляването им8
2.2.3.Оценка и обосновка на разходната ефективност на контрола (съотношение между разходите за контрол и стойността на съответните управлявани средства) и оценка на очакваната степен на риска от грешки (при плащане и при приключване)8
2.3.Мерки за предотвратяване на измами и нередности9
3.ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА10
3.1.Съответни функции от многогодишната финансова рамка и разходни бюджетни редове10
3.2.Очаквано финансово отражение на предложението върху бюджетните кредити12
3.2.1.Обобщение на очакваното отражение върху бюджетните кредити за оперативни разходи12
3.2.1.1.Бюджетни кредити от гласувания бюджет12
3.2.1.2.Бюджетни кредити от външни целеви приходи17
3.2.2.Очакван резултат, финансиран с бюджетни кредити за оперативни разходи22
3.2.3.Обобщение на очакваното отражение върху бюджетните кредити за административни разходи24
3.2.3.1. Бюджетни кредити от гласувания бюджет24
3.2.3.2.Бюджетни кредити от външни целеви приходи24
3.2.3.3.Общо бюджетни кредити24
3.2.4.Очаквани нужди от човешки ресурси25
3.2.4.1.Финансирани от гласувания бюджет25
3.2.4.2.Финансирани от външни целеви приходи26
3.2.4.3.Общо нужди от човешки ресурси26
3.2.5.Преглед на очакваното отражение върху инвестициите, свързани с цифрови технологии28
3.2.6.Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка28
3.2.7.Финансов принос от трети страни28
3.3.Очаквано отражение върху приходите29
4.Цифрово измерение29
4.1.Изисквания, свързани с цифрови аспекти30
4.2.Данни30
4.3.Цифрови решения31
4.4.Оценка на оперативната съвместимост31
4.5.Мерки в подкрепа на цифровото изпълнение32
1.РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА
1.1.Наименование на предложението/инициативата
Предложение за Регламент за изменение на Регламент (ЕС) 2024/1348 относно установяването на списък на сигурните държави на произход на равнището на Съюза
1.2.Съответни области на политиката
1.3.Цели
1.3.1.Общи цели
Целта на предложението е да се определят трети държави като сигурни държави на произход на равнището на Съюза и да се подобри прилагането на института на сигурна държава на произход (СДП).
1.3.2.Конкретни цели
Конкретна цел № 1
Да се постигне по-висока степен на сближаване по отношение на определянето на граждани на трети държави и лица без гражданство като лица, на които се предоставя международна закрила, по смисъла на Регламент (ЕС) 2024/1347 („Регламент относно определянето на лицата, на които е предоставена международна закрила“).
Конкретна цел № 2
Да се преодолеят някои от съществуващите различия между разработените от държавите членки национални списъци на сигурните държави по отношение на включените в тях държави.
Конкретна цел № 3
Да се приложи по-рано възможността за определяне на СДП и „сигурна трета държава“ (СТД) с изключения (член 59, параграф 2 и член 61, параграф 2 от Регламента относно процедурата за предоставяне на убежище), за да има повече гъвкавост за държавите членки да правят това на национално равнище.
Конкретна цел № 4
Да се приложи по-рано възможността за обработване в рамките на процедура на границата или ускорена процедура на молбите, получени от кандидати с гражданство на трета държава, за която дялът на решенията на равнището на ЕС на решаващите органи, с които се предоставя международна закрила, е 20 % или по-малко.
1.3.3.Очаквани резултати и отражение
Да се посочи въздействието, което предложението/инициативата следва да окаже по отношение на целевите бенефициери/групи.
1.
Увеличаване на правната яснота и последователност при прилагането на института на сигурна държава на произход.
2.
Подобряване на сближаването на процедурите за предоставяне на убежище, включително когато става въпрос за категории кандидати от определени държави, които следва да бъдат насочени към редовната процедура.
3.
Повишаване на ефективността на процедурите за предоставяне на убежище и намаляване на натиска върху системите на ЕС за убежище и злоупотребите с тях.
1.3.4.Показатели за изпълнението
Посочете показателите за проследяване на напредъка и на постиженията.
Въздействие на измененията върху следното:
1.
Процента на признаване на кандидатите от държави, определени като сигурни държави на произход на равнището на Съюза;
2.
Броя на молбите от граждани на държавите на произход, определени като сигурни държави на произход, насочени към редовната процедура, ускорената процедура и процедурата на границата;
3.
Броя на държавите членки, които използват национални механизми за определяне на СДП/СТД съгласно член 59, параграф 2 и член 61, параграф 2;
4.
Броя на държавите членки, които използват изключенията при определяне на СДП/СТД;
5.
Броя на кандидатите за убежище, включени в ускорената процедура или процедурата на границата въз основа на процент на признаване, по-нисък от 20 %.
1.4.Предложението/инициативата е във връзка с:
ново действие
ново действие след пилотен проект/подготвително действие
продължаване на съществуващо действие
сливане или пренасочване на едно или няколко действия към друго/ново действие
1.5.Мотиви за предложението/инициативата
1.5.1.Изисквания, които трябва да бъдат изпълнени в краткосрочна или дългосрочна перспектива, включително подробен график за изпълнението на инициативата
Съгласно член 75 от Регламента относно процедурата за предоставяне на убежище държавите членки са задължени да разработят национални планове за изпълнение въз основа на общия план за изпълнение за прилагане на изработения от Комисията Пакт за миграцията и убежището. Комисията следва да наблюдава отблизо изпълнението на националните планове за изпълнение. След като законодателните текстове на Пакта влязат в сила, Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището (EUAA) ще осъществява мониторинг на оперативното и техническото прилагане на общата европейска система за убежище съгласно член 14 от Регламента за EUAA (Регламент (ЕС) 2021/2303). Прилагането на института на сигурна държава на произход ще бъде част от мониторинга от страна на EUAA. Освен това годишните доклади, които Комисията трябва да приема съгласно член 9 от Регламента относно управлението на убежището и миграцията, трябва да включват резултатите от мониторинга на EUAA. Комисията следва да вземе предвид тези различни елементи при оценката дали държавите членки са подложени на миграционен натиск, изложени на риск от такъв или са изправени пред значима миграционна ситуация, както и когато се определя дали дадена държава членка има системни недостатъци, които биха могли да доведат до сериозни отрицателни последици за функционирането на дъблинската система.
1.5.2.Добавена стойност от участието на ЕС (може да е в резултат от различни фактори, например ползи по отношение на координацията, правна сигурност, по-добра ефективност или взаимно допълване). За целите на този раздел „добавена стойност от участието на ЕС“ е стойността, която е резултат от действието на равнище ЕС и е допълнителна спрямо стойността, която би била създадена само от отделните държави членки.
Основания за действие на равнище ЕС (ex-ante):
Институтът на сигурна държава на произход и процедурите за предоставяне на убежище се уреждат от правото на ЕС съгласно Регламента относно процедурата за предоставяне на убежище (Регламент (ЕС) 2024/1348). Без действия на равнище ЕС държавите членки ще продължат да определят различен набор държави като сигурни държави на произход на национално равнище, което ще доведе до ясно изразени различия между националните списъци на сигурните държави на произход. Различаващите се национални подходи ще продължат да създават правна несигурност, да увеличават рисковете от съдебни спорове и да подкопават еднаквото прилагане на правилата за предоставяне на убежище в Съюза, което ще доведе и до вторични движения. Липсата на координирани действия също ще възпрепятства справедливото споделяне на тежестта между държавите членки. Като действа на равнището на ЕС, настоящото предложение гарантира хармонизация по отношение на държавите, определени като сигурни държави на произход на равнището на Съюза, правна сигурност и процедурни гаранции.
Очаквана генерирана добавена стойност от ЕС (ex-post):
След като бъде приложено, настоящото предложение ще повиши правната сигурност и процедурната ефективност, като гарантира, че що се отнася до определените държави, държавите членки насочват кандидатите към един и същ вид процедура за предоставяне на убежище.
Въвеждането на праг от 20 % на признаване за ускорените процедури и процедурите на границата ще гарантира, че ресурсите за предоставяне на убежище са насочени с предимство към случаите на действителна нужда от закрила, като по този начин ще се подобри цялостната ефективност на общата европейска система за убежище.
На равнището на ЕС надзорът от страна на Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището (EUAA) и Комисията ще гарантира, че държавите членки прилагат института на сигурна държава на произход при пълно спазване на основните права и процесуалните гаранции. С предложението се постига баланс между ефикасност и справедливост, като се гарантира, че системата на ЕС за убежище продължава да бъде ефективна, предвидима и съобразена с международните задължения в областта на правата на човека.
1.5.3.Изводи от подобен опит в миналото
Още през 2015 г. и 2016 г. Комисията предложи общ списък на сигурните държави на произход. И двата пъти междуинституционалните преговори по въпроса се провалиха поради несъгласие между съзаконодателите.
Ето защо подготовката на настоящото предложение беше придружена от редица неофициални консултации между службите на Комисията (ГД „Разширяване и източно съседство“, ГД „Близък изток и Северна Африка“ и ГД „Международни партньорства“), както и ЕСВД, за да се гарантира, че експертните познания за определените държави са надлежно взети предвид при анализа, довел до определянето, и че оценката е подкрепена с конкретни и проверими данни, включително по отношение на конкретни рискови профили.
1.5.4.Съвместимост с многогодишната финансова рамка и евентуални синергии с други подходящи инструменти
Настоящото предложение произтича от Регламента относно процедурата за предоставяне на убежище (2024/1348) и е част от Пакта за миграцията и убежището, приет през май 2024 г., за който вече е предвидено финансиране. Настоящото предложение не води до финансова или административна тежест за Съюза. Поради това то няма отражение върху бюджета на Съюза. Прилагането на института на сигурна държава на произход не е новост за държавите членки и те ще могат да използват средствата, отпуснати в рамките на националните им програми както по линия на съществуващия фонд „Убежище, миграция и интеграция“, така и по линия на бъдещите фондове в областта на миграцията, за да подкрепят всички инвестиции, необходими за прилагането на института. EUAA може да подпомага държавите членки с персонал за същата цел в рамките на съответните си правомощия.
1.5.5.Оценка на различните налични варианти за финансиране, включително възможностите за преразпределяне на средства
1.6.Продължителност на предложението/инициативата и на неговото/нейното финансово отражение
ограничена продължителност
–
в сила от [ДД/ММ]ГГГГ до [ДД/ММ]ГГГГ
–
финансово отражение от ГГГГ до ГГГГ за бюджетните кредити за поети задължения и от ГГГГ до ГГГГ за бюджетните кредити за плащания.
неограничена продължителност
–изпълнение с период на започване на дейност от ГГГГ до ГГГГ,
–последван от функциониране с пълен капацитет.
1.7.Планирани методи на изпълнение на бюджета
Пряко управление от Комисията
– от нейните служби, включително от нейния персонал в делегациите на Съюза;
–
от изпълнителните агенции
Споделено управление с държавите членки
Непряко управление чрез възлагане на задачи по изпълнението на бюджета на:
– трети държави или на органите, определени от тях
– международни организации и техните агенции (да се уточни)
– Европейската инвестиционна банка и Европейския инвестиционен фонд
– органите, посочени в членове 70 и 71 от Финансовия регламент
– публичноправни органи
– частноправни органи със задължение за обществена услуга, доколкото са им предоставени подходящи финансови гаранции
– органи, уредени в частното право на държава членка, на които е възложено осъществяването на публично-частно партньорство и на които са предоставени подходящи финансови гаранции
– органи или лица, на които е възложено изпълнението на специфични дейности в областта на общата външна политика и политика на сигурност съгласно дял V от Договора за Европейския съюз и които са посочени в съответния основен акт
–̈субекти, установени в държава членка и уредени от националното частно право или от правото на Съюза, които удовлетворяват съответните секторни условия за възлагане на усвояването на средства или бюджетни гаранции на Съюза, доколкото тези субекти са контролирани от публичноправни органи или от частноправни органи със задължение за обществена услуга и разполагат с подходящи финансови гаранции, които са под формата на солидарна отговорност на контролните органи или еквивалентни финансови гаранции и които за всяко действие може да бъдат ограничени до максималния размер на подкрепата от Съюза.
2.МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ
2.1.Правила за мониторинг и докладване
Комисията следва да прави постоянен преглед на ситуацията в съответната трета държава, като взема предвид, наред с другото, информацията, предоставена от държавите членки и Агенцията в областта на убежището по отношение на последващи промени в ситуацията в тази трета държава.
Съгласно член 75 от Регламент (ЕС) 2024/1348 относно процедурата за предоставяне на убежище държавите членки трябва да разработят национални планове за изпълнение въз основа на общия план за изпълнение за Пакта за миграцията и убежището, представен от Комисията, която ще следи отблизо тяхното изпълнение. След като Пактът започне да се прилага, EUAA ще наблюдава оперативното и техническото прилагане на общата европейска система за убежище съгласно член 14 от Регламент (ЕС) 2021/2303 за EUAA, включително прилагането на института на сигурна държава на произход.
Годишните доклади на Комисията съгласно член 9 от Регламента относно управлението на убежището и миграцията ще включват резултатите от мониторинга на EUAA, като се оценява дали държавите членки са подложени на миграционен натиск или са изправени пред системни недостатъци, които биха могли да засегнат функционирането на дъблинската система.
2.2.Системи за управление и контрол
2.2.1.Обосновка на предложените методи на изпълнение на бюджета, механизми за осъществяване на финансирането, начини за плащане и стратегия за контрол
2.2.2.Информация относно установените рискове и системите за вътрешен контрол, създадени с цел намаляването им
Един от основните рискове, свързани с предложеното изменение, е, че държавите членки ще прилагат презумпцията за безопасност за всички кандидати, идващи от държавите на произход, определени като сигурни на равнището на Съюза. За да се смекчи този риск, по отношение на няколко определени държави се уточнява, че като част от индивидуализираната оценка на молбата за убежище следва да се обърне специално внимание на кандидатите, които се намират в особено положение в тези държави (напр. жертви на насилие, основано на пола, защитници на правата на човека, религиозни малцинства, ЛГБТИК лица и журналисти).
2.2.3.Оценка и обосновка на разходната ефективност на контрола (съотношение между разходите за контрол и стойността на съответните управлявани средства) и оценка на очакваната степен на риска от грешки (при плащане и при приключване)
2.3.Мерки за предотвратяване на измами и нередности
3.ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА
3.1.Съответни функции от многогодишната финансова рамка и разходни бюджетни редове
Не е приложимо, тъй като няма финансови последици или последици относно персонала.
Моля, въведете толкова бюджетни редове, колкото е необходимо, в двете таблици по-долу.
·Съществуващи бюджетни редове
По реда на функциите от многогодишната финансова рамка и на бюджетните редове.
|
Функция от многогодишната финансова рамка
|
Бюджетен ред
|
Вид разход
|
Финансов принос
|
|
|
Номер
|
Многогод./едногод.
|
от държави от ЕАСТ
|
от държави кандидатки и потенциални кандидати
|
от други трети държави
|
други целеви приходи
|
|
|
[XX.YY.YY.YY]
|
Многогод./едногод.
|
ДА/НЕ
|
ДА/НЕ
|
ДА/НЕ
|
ДА/НЕ
|
|
|
[XX.YY.YY.YY]
|
Многогод./едногод.
|
ДА/НЕ
|
ДА/НЕ
|
ДА/НЕ
|
ДА/НЕ
|
|
|
[XX.YY.YY.YY]
|
Многогод./едногод.
|
ДА/НЕ
|
ДА/НЕ
|
ДА/НЕ
|
ДА/НЕ
|
·Поискани нови бюджетни редове
По реда на функциите от многогодишната финансова рамка и на бюджетните редове.
|
Функция от многогодишната финансова рамка
|
Бюджетен ред
|
Вид на разхода
|
Финансов принос
|
|
|
Номер
|
Многогод./едногод.
|
от държави от ЕАСТ
|
от държави кандидатки и потенциални кандидати
|
от други трети държави
|
други целеви приходи
|
|
|
[XX.YY.YY.YY]
|
Многогод./едногод.
|
ДА/НЕ
|
ДА/НЕ
|
ДА/НЕ
|
ДА/НЕ
|
|
|
[XX.YY.YY.YY]
|
Многогод./едногод.
|
ДА/НЕ
|
ДА/НЕ
|
ДА/НЕ
|
ДА/НЕ
|
|
|
[XX.YY.YY.YY]
|
Многогод./едногод.
|
ДА/НЕ
|
ДА/НЕ
|
ДА/НЕ
|
ДА/НЕ
|
3.2.Очаквано финансово отражение на предложението върху бюджетните кредити
3.2.1.Обобщение на очакваното отражение върху бюджетните кредити за оперативни разходи
–
Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за оперативни разходи
–
Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за оперативни разходи съгласно обяснението по-долу
3.2.1.1.Бюджетни кредити от гласувания бюджет
млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)
|
Функция от многогодишната финансова рамка
|
Номер
|
|
|
ГД: <…….>
|
Година
|
Година
|
Година
|
Година
|
ОБЩО МФР 2021—2027 г.
|
|
|
2024 г.
|
2025 г.
|
2026 г.
|
2027 г.
|
|
|
Бюджетни кредити за оперативни разходи
|
|
Бюджетен ред
|
Поети задължения
|
(1a)
|
|
|
|
|
0.000
|
|
|
Плащания
|
(2a)
|
|
|
|
|
0.000
|
|
Бюджетен ред
|
Поети задължения
|
(1b)
|
|
|
|
|
0,000
|
|
|
Плащания
|
(2б)
|
|
|
|
|
0,000
|
|
Бюджетни кредити за административни разходи, финансирани от пакета за определени програми
|
|
Бюджетен ред
|
|
(3)
|
|
|
|
|
0,000
|
|
ОБЩО бюджетни кредити
за ГД <…….>
|
Поети задължения
|
=1а+1б+3
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
|
|
Плащания
|
=2а+2б+3
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
|
|
Година
|
Година
|
Година
|
Година
|
ОБЩО МФР 2021—2027 г.
|
|
|
2024
|
2025
|
2026
|
2027
|
|
|
ОБЩО бюджетни кредити за оперативни разходи
|
Поети задължения
|
(4)
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
|
|
Плащания
|
(5)
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
|
ОБЩО бюджетни кредити за административни разходи, финансирани от пакета за определени програми
|
(6)
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
|
ОБЩО бюджетни кредити по ФУНКЦИЯ <….>
|
Поети задължения
|
=4+6
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
|
от многогодишната финансова рамка
|
Плащания
|
=5+6
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
|
|
Година
|
Година
|
Година
|
Година
|
ОБЩО МФР 2021—2027 г.
|
|
|
2024
|
2025
|
2026
|
2027
|
|
|
ОБЩО бюджетни кредити за оперативни разходи
|
Поети задължения
|
(4)
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
|
|
Плащания
|
(5)
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
|
ОБЩО бюджетни кредити за административни разходи, финансирани от пакета за определени програми
|
(6)
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
|
ОБЩО бюджетни кредити по ФУНКЦИЯ <….>
|
Поети задължения
|
=4+6
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
|
от многогодишната финансова рамка
|
Плащания
|
=5+6
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
|
|
|
|
|
Година
|
Година
|
Година
|
Година
|
ОБЩО МФР 2021—2027 г.
|
|
|
|
|
|
2024
|
2025
|
2026
|
2027
|
|
|
• ОБЩО бюджетни кредити за оперативни разходи (всички оперативни функции)
|
Поети задължения
|
(4)
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
|
|
Плащания
|
(5)
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
|
• ОБЩО бюджетни кредити за административни разходи, финансирани от пакета за определени програми (всички оперативни функции)
|
(6)
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
|
ОБЩО бюджетни кредити по функции 1—6
|
Поети задължения
|
=4+6
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
|
от многогодишната финансова рамка
(референтна стойност)
|
Плащания
|
=5+6
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
Функция от многогодишната финансова рамка
|
7
|
„Административни разходи“
|
|
ГД: <…….>
|
Година
|
Година
|
Година
|
Година
|
ОБЩО МФР 2021—2027 г.
|
|
|
2024
|
2025
|
2026
|
2027
|
|
|
Човешки ресурси
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
|
Други административни разходи
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
|
ОБЩО ГД <…….>
|
Бюджетни кредити
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ГД: <…….>
|
Година
|
Година
|
Година
|
Година
|
ОБЩО МФР 2021—2027 г.
|
|
|
2024
|
2025
|
2026
|
2027
|
|
|
Човешки ресурси
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
|
Други административни разходи
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
|
ОБЩО ГД <…….>
|
Бюджетни кредити
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ОБЩО бюджетни кредити по ФУНКЦИЯ 7 от многогодишната финансова рамка
|
(Общо поети задължения = Общо плащания)
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)
|
|
Година
|
Година
|
Година
|
Година
|
ОБЩО МФР 2021—2027 г.
|
|
|
2024
|
2025
|
2026
|
2027
|
|
|
ОБЩО бюджетни кредити по ФУНКЦИИ 1—7
|
Поети задължения
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
|
от многогодишната финансова рамка
|
Плащания
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
3.2.2.Очакван резултат, финансиран с бюджетни кредити за оперативни разходи (не се попълва за децентрализираните агенции)
Бюджетни кредити за поети задължения в милиони евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)
|
Да се посочат целите и резултатите
|
|
|
Година
2024
|
Година
2025
|
Година
2026
|
Година
2027
|
Да се добавят толкова години, колкото е необходимо, за да се обхване продължителността на отражението (вж. раздел 1.6)
|
ОБЩО
|
|
|
РЕЗУЛТАТИ
|
|
|
Вид
|
Среден разход
|
Бр.
|
Разходи
|
Бр.
|
Разходи
|
Бр.
|
Разходи
|
Бр.
|
Разходи
|
Бр.
|
Разходи
|
Бр.
|
Разходи
|
Бр.
|
Разходи
|
Общ бр.
|
Общо разходи
|
|
КОНКРЕТНА ЦЕЛ № 1...
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
- Резултат
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
- Резултат
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
- Резултат
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Междинен сбор за конкретна цел № 1
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
КОНКРЕТНА ЦЕЛ № 2...
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
- Резултат
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Междинен сбор за конкретна цел № 2
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ОБЩО
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
3.2.3.Обобщение на очакваното отражение върху бюджетните кредити за административни разходи
–
Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за административни разходи
–
Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за административни разходи съгласно обяснението по-долу
3.2.3.1. Бюджетни кредити от гласувания бюджет
|
ГЛАСУВАНИ БЮДЖЕТНИ КРЕДИТИ
|
Година
|
Година
|
Година
|
Година
|
ОБЩО 2021—2027 г.
|
|
|
2024
|
2025
|
2026
|
2027
|
|
|
ФУНКЦИЯ 7
|
|
Човешки ресурси
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
|
Други административни разходи
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
|
Междинен сбор за ФУНКЦИЯ 7
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
|
Извън ФУНКЦИЯ 7
|
|
Човешки ресурси
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
|
Други административни разходи
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
|
Междинен сбор извън ФУНКЦИЯ 7
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
|
|
|
ОБЩО
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
Бюджетните кредити, необходими за човешки ресурси и други административни разходи, ще бъдат покрити от бюджетни кредити на ГД, които вече са определени за управлението на действието и/или които са преразпределени в рамките на ГД, при необходимост заедно с допълнително отпуснати ресурси, които могат да бъдат предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства и като се имат предвид бюджетните ограничения.
3.2.4.Очаквани нужди от човешки ресурси
–
Предложението/инициативата не налага използване на човешки ресурси
–
Предложението/инициативата налага използване на човешки ресурси съгласно обяснението по-долу
3.2.4.1.Финансирани от гласувания бюджет
Оценката се посочва в еквиваленти на пълно работно време (ЕПРВ)
|
ГЛАСУВАНИ БЮДЖЕТНИ КРЕДИТИ
|
Година
|
Година
|
Година
|
Година
|
|
|
2024
|
2025
|
2026
|
2027
|
|
Длъжности в щатното разписание (длъжностни лица и срочно наети служители)
|
|
20 01 02 01 (Централа и представителства на Комисията)
|
0
|
0
|
0
|
0
|
|
20 01 02 03 (Делегации на ЕС)
|
0
|
0
|
0
|
0
|
|
01 01 01 01 (Непреки научни изследвания)
|
0
|
0
|
0
|
0
|
|
01 01 01 11 (Преки научни изследвания)
|
0
|
0
|
0
|
0
|
|
Други бюджетни редове (да се посочат)
|
0
|
0
|
0
|
0
|
|
• Външен персонал (в ЕПРВ)
|
|
20 02 01 (ДНП, КНЕ от общия финансов пакет)
|
0
|
0
|
0
|
0
|
|
20 02 03 (ДНП, МП, КНЕ и МЕД в делегациите на ЕС)
|
0
|
0
|
0
|
0
|
|
Ред за административна подкрепа
[XX.01.YY.YY]
|
- в централата
|
0
|
0
|
0
|
0
|
|
|
- в делегациите на ЕС
|
0
|
0
|
0
|
0
|
|
01 01 01 02 (ДНП, КНЕ — Непреки научни изследвания)
|
0
|
0
|
0
|
0
|
|
01 01 01 12 (ДНП, КНЕ — Преки научни изследвания)
|
0
|
0
|
0
|
0
|
|
Други бюджетни редове (да се посочат) — функция 7
|
0
|
0
|
0
|
0
|
|
Други бюджетни редове (да се посочат) — извън функция 7
|
0
|
0
|
0
|
0
|
|
ОБЩО
|
0
|
0
|
0
|
0
|
3.2.4.3.Общо нужди от човешки ресурси
|
ОБЩО ГЛАСУВАНИ БЮДЖЕТНИ КРЕДИТИ + ВЪНШНИ ЦЕЛЕВИ ПРИХОДИ
|
Година
|
Година
|
Година
|
Година
|
|
|
2024
|
2025
|
2026
|
2027
|
|
Ÿ Длъжности в щатното разписание (длъжностни лица и срочно наети служители)
|
|
20 01 02 01 (Централа и представителства на Комисията)
|
0
|
0
|
0
|
0
|
|
20 01 02 03 (Делегации на ЕС)
|
0
|
0
|
0
|
0
|
|
01 01 01 01 (Непреки научни изследвания)
|
0
|
0
|
0
|
0
|
|
01 01 01 11 (Преки научни изследвания)
|
0
|
0
|
0
|
0
|
|
Други бюджетни редове (да се посочат)
|
0
|
0
|
0
|
0
|
|
• Външен персонал (в еквиваленти на пълно работно време)
|
|
20 02 01 (ДНП, КНЕ от общия финансов пакет)
|
0
|
0
|
0
|
0
|
|
20 02 03 (ДНП, МП, КНЕ и МЕД в делегациите на ЕС)
|
0
|
0
|
0
|
0
|
|
Ред за административна подкрепа
[XX.01.YY.YY]
|
- в централата
|
0
|
0
|
0
|
0
|
|
|
- в делегациите на ЕС
|
0
|
0
|
0
|
0
|
|
01 01 01 02 (ДНП, КНЕ — Непреки научни изследвания)
|
0
|
0
|
0
|
0
|
|
01 01 01 12 (ДНП, КНЕ — Преки научни изследвания)
|
0
|
0
|
0
|
0
|
|
Други бюджетни редове (да се посочат) — функция 7
|
0
|
0
|
0
|
0
|
|
Други бюджетни редове (да се посочат) — извън функция 7
|
0
|
0
|
0
|
0
|
|
ОБЩО
|
0
|
0
|
0
|
0
|
[Предвид като цяло съществуващите ограничения по функция 7, във връзка както с персонала, така и с нивото на бюджетните кредити, нуждите от човешки ресурси ще бъдат покрити от служители на генералната дирекция, на които вече е възложено управлението на действието и/или които са били преразпределени в рамките на генералната дирекция или други служби на Комисията.]
Персонал, необходим за изпълнение на предложението (в ЕПРВ):
|
|
Покрит от наличния понастоящем персонал в службите на Комисията
|
Извънреден допълнителен персонал*
|
|
|
|
Финансиран по функция 7 или „Научни изследвания“
|
Финансиран от ред ВА
|
Финансиран от такси
|
|
Длъжности в щатното разписание
|
|
|
N/A
|
|
|
Външен персонал (ДНП, КНЕ, ПНА)
|
|
|
|
|
*Описание на задачите, които трябва да се изпълнят от:
|
Длъжностни лица и срочно наети служители
|
|
|
Външен персонал
|
|
3.2.5.Преглед на очакваното отражение върху инвестициите, свързани с цифрови технологии
Задължително: в таблицата по-долу следва да се включи най-добрата оценка на свързаните с цифровите технологии инвестиции, произтичащи от предложението/инициативата.
По изключение, когато това е необходимо за изпълнението на предложението/инициативата, бюджетните кредити по функция 7 следва да се представят в определения ред.
Бюджетните кредити по функции 1—6 следва да бъдат отразени като „Разходи за информационни технологии, свързани с политиката, по оперативни програми“. Тези разходи се отнасят до оперативния бюджет, който ще се използва за повторно използване/закупуване/разработване на ИТ платформи/инструменти, пряко свързани с изпълнението на инициативата, и свързаните с тях инвестиции (например лицензи, проучвания, съхранение на данни и др.). Информацията, предоставена в тази таблица, следва да съответства на данните, представени в раздел 4 „Цифрово измерение“.
|
ОБЩО бюджетни кредити за цифрови и информационни технологии
|
Година
|
Година
|
Година
|
Година
|
ОБЩО МФР 2021—2027 г.
|
|
|
2024
|
2025
|
2026
|
2027
|
|
|
ФУНКЦИЯ 7
|
|
Разходи за ИТ (институционални)
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
|
Междинен сбор за ФУНКЦИЯ 7
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
|
Извън ФУНКЦИЯ 7
|
|
Разходи за информационни технологии, свързани с политиката, по оперативни програми
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
|
Междинен сбор извън ФУНКЦИЯ 7
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
|
|
|
ОБЩО
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
0,000
|
3.2.6.Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка
Предложението/инициативата:
–
може да се финансира изцяло чрез преразпределяне на средства в рамките на съответната функция от многогодишната финансова рамка (МФР)
–
налага да се използват неразпределеният марж по съответната функция от МФР и/или специалните инструменти, предвидени в Регламента за МФР
–
налага преразглеждане на МФР
3.2.7.Финансов принос от трети страни
Предложението/инициативата:
–
не предвижда съфинансиране от трети страни
–
предвижда следното съфинансиране от трети страни:
Бюджетни кредити в милиони евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)
|
|
Година
2024
|
Година
2025
|
Година
2026
|
Година
2027
|
Общо
|
|
Да се посочи съфинансиращият орган
|
|
|
|
|
|
|
ОБЩО съфинансирани бюджетни кредити
|
|
|
|
|
|
3.3.
Очаквано отражение върху приходите
–
Предложението/инициативата няма финансово отражение върху приходите.
–
Предложението/инициативата има следното финансово отражение:
–
върху собствените ресурси
–
върху другите приходи
–
моля, отбележете, ако приходите са предназначени за конкретни разходни бюджетни редове
млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)
|
Приходен бюджетен ред:
|
Налични бюджетни кредити за текущата финансова година
|
Отражение на предложението/инициативата
|
|
|
|
Година 2024
|
Година 2025
|
Година 2026
|
Година 2027
|
|
Статия ………….
|
|
|
|
|
|
За целевите приходи да се посочат съответните разходни бюджетни редове.
Други забележки (например метод/формула за изчисляване на отражението върху приходите или друга информация).
4.Цифрово измерение
Не е приложимо, тъй като това е целево изменение на Регламента относно процедурата за предоставяне на убежище и всички въпроси, свързани с цифровото измерение, са обхванати в Пакта за миграцията и убежището. Няма допълнителни цифрови елементи, които следва да бъдат взети предвид
4.1.Изисквания, свързани с цифрови аспекти
|
[Изискване1 (R1): …]
[Изискване 2 (R2): …]
|
4.2.Данни
4.3.Цифрови решения
4.4.Оценка на оперативната съвместимост
4.5.Мерки в подкрепа на цифровото изпълнение