ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 26.2.2025

COM(2025) 81 final

2025/0045(COD)

Предложение за

ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за изменение на директиви 2006/43/ЕО, 2013/34/ЕС, (ЕС) 2022/2464 и (ЕС) 2024/1760 по отношение на някои изисквания за отчитане на предприятията във връзка с устойчивостта и за дължима грижа

(текст от значение за ЕИП)

{SWD(2025) 80 final}

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

•Основания и цели на предложението

–Броят на предприятията, обхванати от задължителни изисквания за отчитане във връзка с устойчивостта, ще бъде намален с около 80 %, като от обхвата ще бъдат изключени големите предприятия с до 1000 служители (т.е. някои от предприятията от втората вълна и някои от предприятията от първата вълна) и МСП, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар (т.е. всички предприятия от третата вълна). Изискванията за отчитане ще се прилагат само за големите предприятия с над 1000 служители (т.е. предприятия, които имат повече от 1000 служители и оборот над 50 милиона евро или балансова стойност на активите над 25 милиона евро). Този преразгледан праг ще приведе ДОПУ в по-тясно съответствие с ДДГДУ 16 .

–За предприятията, които не са обхванати от задължителни изисквания за отчитане във връзка с устойчивостта, Комисията предлага пропорционален стандарт за доброволно използване, който да се основава на доброволния стандарт за МСП, разработен от ЕКГФО. Съгласно настоящото предложение Комисията ще приеме този доброволен стандарт като делегиран акт. Междувременно, за да отговори на пазарното търсене, Комисията възнамерява възможно най-скоро да издаде препоръка относно доброволното отчитане във връзка с устойчивостта въз основа на доброволния стандарт за МСП, разработен от ЕКГФО.

–Таванът на веригата на стойността ще бъде разширен и укрепен. Той ще се прилага пряко за отчитащото се дружество, вместо да служи само като ограничение за това какво може да се посочва в ЕСОУ. Това би защитило всички предприятия с до 1000 служители, а не само МСП, както е понастоящем. Също така, ограничението ще бъде определено от доброволния стандарт, приет от Комисията като делегиран акт и основан на доброволния стандарт за МСП, разработен от ЕКГФО. Това значително ще намали ефекта на прехвърляне на задълженията за отчитане надолу по веригата.

–Няма да има секторни стандарти за отчитането, и по този начин ще се избегне увеличаване на броя на предписаните точки с данни, които предприятията следва да отчитат.

–Възможността за преминаване от изискване за ограничена увереност към изискване за разумна увереност ще бъде премахната. Това ще поясни, че няма да има бъдещо увеличение на разходите за услуги за изразяване на увереност за предприятията, попадащи в обхвата на разпоредбата.

–Вместо задължение за Комисията да приеме стандарти за изразяването на увереност във връзка с устойчивостта до 2026 г., тя ще издаде целенасочени указания за изразяването на увереност до 2026 г. Това ще позволи на Комисията да се справи по-бързо с възникващите проблеми в областта на изразяването на увереност във връзка с устойчивостта, които могат да създадат ненужна тежест за предприятията, обхванати от изискванията за отчитане.

–С предложението се въвежда режим на избор за участие, при който големите предприятия с над 1000 служители и нетен оборот, ненадвишаващ 450 милиона евро, които твърдят, че техните дейности са изцяло или частично съобразени с таксономията на ЕС, оповестяват своите КПР за оборота и КР и могат да изберат дали да оповестяват своите КПР за оперативните разходи. Този подход на избор за участие ще премахне изцяло разходите за спазване на правилата за отчитане по таксономията за големите предприятия с над 1000 служители и нетен оборот, ненадвишаващ 450 милиона евро, които не твърдят, че техните дейности са свързани с икономически дейности, които се определят като екологично устойчиви съгласно Регламента за таксономията. Освен това настоящото предложение предоставя повече гъвкавост, като позволява на тези предприятия да се отчитат за дейности, които отговарят на определени технически критерии за проверка от таксономията, но не и на всички тях. Чрез това отчитане на частичната съобразност може да се насърчи постепенният екологичен преход на дейностите във времето в съответствие с целта за увеличаване на финансирането за прехода.

–адаптиране на задълженията по отношение на непреките бизнес партньори по веригата на дейността към случаите на заобикаляне на разпоредби или при наличие на информация, указваща вероятни или действителни неблагоприятни въздействия,

–намаляване на изискваната честота на периодичните действия за наблюдение, и

–изясняване и определяне на обхвата на взаимодействието със заинтересованите страни.

•Съгласуваност с действащите разпоредби в тази област на политиката

•Съгласуваност с други политики на Съюза

2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ

•Правно основание

•Субсидиарност (при неизключителна компетентност) 

•Пропорционалност

–Големи предприятия с над 1000 служители (т.е. предприятия, които имат повече от 1000 служители и оборот над 50 милиона евро или балансова стойност на активите над 25 милиона евро) 18 : подлежат на задължителни изисквания за отчитане и трябва да се отчитат съгласно пълния набор от ЕСОУ, който на свой ред ще бъде преразгледан и опростен.

–Предприятия извън обхвата (предприятия с до 1000 служители): не подлежат на задължителни изисквания за отчитане, могат да използват пропорционалния доброволен стандарт, който ще бъде приет от Комисията като делегиран акт, основан на доброволния стандарт за МСП, разработен от ЕКГФО, и са защитени чрез тавана на веригата на стойността от прекомерни искания за информация от страна на по-големите дружества в обхвата.

•Избор на инструмент

3.РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ОЦЕНКИ, КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

•Последващи оценки/проверки за пригодност на действащото законодателство

•Консултации със заинтересованите страни

–Покана на Европейската комисия за предоставяне на данни относно рационализирането на изискванията за отчитане, от октомври до декември 2023 г. 19  

–Срещи на Европейската комисия с дружества и други заинтересовани страни в началото на февруари 2025 г.

–През май и ноември 2024 г. Европейската комисия проведе и отделни мероприятия със заинтересованите страни, включително два големи хибридни форума на заинтересованите страни във връзка с ДОПУ с участието на около 400 души лично и над 3000 души виртуално.

–Европейската комисия получи значителен брой писма и подробни анализи от всички видове заинтересовани страни (от дружества до инвеститори, банки, представители на гражданското общество, неправителствени организации, търговски камари и национални администрации на държавите членки).

•Събиране и използване на експертни становища

•Оценка на въздействието

•Пригодност и опростяване на законодателството

•Основни права

4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

5.ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ

•Планове за изпълнение и механизъм за мониторинг, оценка и докладване

•Обяснителни документи (за директивите)

•Подробно разяснение на конкретните разпоредби на предложението

–параграф 1 заменя член 26а, параграф 3 от Директивата за одита, за да се заличат сроковете, в които Комисията трябва да приеме стандарти за ограничена увереност, и да се заличи правомощието на Комисията да приема стандарти за разумна увереност заедно със съответните препратки;

–параграф 2 заменя член 48а, втора алинея от Директивата за одита, за да се коригира грешка в препратката към стандартите за изразяване на ограничена увереност.

–с параграф 1 се изменя член 1, параграф 3 от Директивата за счетоводството в частта му за размера, който дадено предприятие трябва да има, за да попадне в обхвата на отчитането във връзка с устойчивостта, когато това предприятие е кредитна институция или застрахователно предприятие, за да се отразят промените в размера на предприятията в обхвата на член 19а (т.е. големи предприятия със средно над 1000 служители през финансовата година);

–с параграф 1 също така се изменя член 1, параграф 4 от Директивата за счетоводството, като се добавя Европейският инструмент за финансова стабилност (ЕИФС), създаден с Рамковото споразумение за ЕИФС, така че той да не подлежи на отчитане във връзка с устойчивостта;

–с параграф 2 се изменя член 19а от Директивата за счетоводството, както следва:

·предприятията, от които се изисква да изготвят и публикуват индивидуални отчети за устойчивостта, се ограничават само до големите предприятия със средно над 1000 служители през финансовата година;

·въвежда се изискване към държавите членки да гарантират, че за целите на отчитането във връзка с устойчивостта, както се изисква от Директивата за счетоводството, и без да се засягат изискванията на Съюза за полагане на дължима грижа, предприятията не се стремят да получават от предприятията в своята верига на стойността със средно не повече от 1000 служители през финансовата година информация, надхвърляща посочената в доброволните стандарти, приети съгласно член 29ва, с изключение на допълнителната информация за устойчивостта, която обичайно се споделя между предприятията в съответния сектор. Предприятията, които отчитат информация за своята верига на стойността в съответствие с това изискване, трябва да се считат за спазващи изискванията за отчитане във връзка с устойчивостта;

·заличава се възможността МСП, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар, да докладват въз основа на по-пропорционален набор от стандарти; заличава се също 2-годишният отказ от отчитане във връзка с устойчивостта за МСП, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар, за да се отрази изключването на тези дружества от обхвата на отчитането във връзка с устойчивостта;

–с параграф 3 се добавя член 19б, за да се даде възможност на големите предприятия със средно над 1000 служители и нетен оборот, ненадвишаващ 450 000 000 EUR през финансовата година, да оповестяват посочената в член 8 от Регламент (ЕС) 2020/852 информация по-гъвкаво;

–с параграф 4 се изменя член 29а от Директивата за счетоводството, както следва:

·предприятията, от които се изисква да изготвят и публикуват консолидирани отчети за устойчивостта, се ограничават само до предприятията — майки на големи групи със средно над 1000 служители през финансовата година на консолидирана основа;

·въвежда се изискване към държавите членки да гарантират, че за целите на отчитането във връзка с устойчивостта, както се изисква от Директивата за счетоводството, и без да се засягат изискванията на Съюза за полагане на дължима грижа, предприятията не се стремят да получават от предприятията в своята верига на стойността със средно не повече от 1000 служители през финансовата година информация, надхвърляща посочената в доброволните стандарти, приети съгласно член 29ва, с изключение на допълнителната информация за устойчивостта, която обичайно се споделя между предприятията в съответния сектор. Предприятията, които отчитат информация за своята верига на стойността в съответствие с това изискване, трябва да се считат за спазващи изискванията за отчитане във връзка с устойчивостта;

–с параграф 5 се добавя член 29аа, за да се даде възможност на големите предприятия със средно над 1000 служители и нетен оборот, ненадвишаващ 450 000 000 EUR на консолидирана основа през финансовата година, да оповестяват посочената в член 8 от Регламент (ЕС) 2020/852 информация по-гъвкаво;

–с параграф 6 се изменя член 29б от Директивата за счетоводството, както следва:

·заличава се оправомощаването на Комисията да приема секторни стандарти чрез делегирани актове;

·уточнява се, че в стандартите за отчитането във връзка с устойчивостта не трябва да се определят оповестявания, изискващи от предприятията да получават от предприятията в своята верига на стойността със средно не повече от 1000 служители през финансовата година информация, която надхвърля подлежащата на оповестяване съгласно доброволните стандарти за отчитането във връзка с устойчивостта, приети съгласно член 29ва;

–с параграф 7 се заличава член 29в от Директивата за счетоводството относно правомощието на Комисията да приема по-пропорционален набор от стандарти за МСП, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар, за да се отрази изключването на тези дружества от обхвата на отчитането във връзка с устойчивостта;

–с параграф 8 се въвежда новият член 29ва в Директивата за счетоводството, който оправомощава Комисията да приема делегирани актове, за да предостави доброволни стандарти за отчитането във връзка с устойчивостта за предприятията извън обхвата на Директивата. Тези стандарти трябва да бъдат пропорционални и съответстващи на възможностите и характеристиките на тези предприятия, както и на мащаба и сложността на техните дейности. Доколкото е възможно, в тях трябва да се посочи също структурата, която да се използва за представяне на тази информация;

–с параграф 9 се заменя член 29г от Директивата за счетоводството, за да се уточни, че до приемането на делегиран регламент за маркирането на отчетите за устойчивостта от предприятията не се изисква да маркират своите отчети за устойчивостта;

–с параграф 10 се заменя член 33, параграф 1 от Директивата за счетоводството, с цел да се уточни, че колективната отговорност на членовете на административните, управителните и надзорните органи на дадено предприятие по отношение на цифровизацията на доклада на ръководството за дейността се ограничава до публикуването му в единния електронен формат, включително цифровото маркиране;

–с параграф 11 се изменя член 34 от Директивата за счетоводството, както следва:

·заличава се позоваването на член 29в в член 34, параграф 1, за да се отрази премахването на стандартите за отчитането във връзка с устойчивостта за МСП, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар;

·добавя се параграф 2а, в който се посочва, че доставчиците на услуги за изразяване на увереност изготвят своето становище за изразяване на увереност, като спазват задължението на предприятията да не изискват от предприятия в своята верига на стойността със средно не повече от 1000 служители през финансовата година да им предоставят информация, надхвърляща посочената в доброволните стандарти;

–с параграф 12 се изменя член 40а, параграф 1 от Директивата за счетоводството, както следва:

·ограничава се размерът за дъщерно предприятие в обхвата на член 40а до критериите за големи предприятия съгласно определението в член 3, параграф 4 от Директивата за счетоводството;

·увеличава се прагът за нетния оборот за клон, попадащ в обхвата на член 40а, от 40 милиона евро на 50 милиона евро, за да се приведе в съответствие с прага за оборота за големите предприятия;

·увеличава се прагът за нетния оборот за предприятието от трета държава, попадащо в обхвата на член 40а, от 150 милиона евро, генерирани в Съюза, на 450 милиона евро;

–с параграф 13 се изменя член 49 от Директивата за счетоводството, за да се оправомощи Комисията да определя правила, допълващи режима на отчитане за дейности, които са само частично съобразени с таксономията.

–с параграф 1, буква а) се заличава член 5, параграф 2, алинея 1, буква а) от ДОПУ, за да се отрази изключването от обхвата на някои от предприятията във вълна 1;

–с параграф 1, буква б), подточка i) се заменя член 5, параграф 2, алинея 1, буква б), подточка i) от ДОПУ, като се посочва кои предприятия ще подлежат на индивидуално отчитане във връзка с устойчивостта през вълна 2, т.е. големи предприятия със средно над 1000 служители през финансовата година;

–с параграф 1, буква б), подточка ii) се заменя член 5, параграф 2, алинея 1, буква б), подточка ii) от ДОПУ, като се посочва кои предприятия ще подлежат на консолидирано отчитане във връзка с устойчивостта през вълна 2, т.е. предприятия — майки на големи групи със средно над 1000 служители на консолидирана основа през финансовата година;

–с параграф 1, буква в) се отменя член 5, параграф 2, алинея 1, буква в) от ДОПУ, за да се отрази изключването от обхвата на МСП, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар;

–с параграф 2, буква а) се заличава член 5, параграф 2, алинея 3, буква а) от ДОПУ, за да се отрази изключването от обхвата на някои от емитентите във вълна 1;

–с параграф 2, буква б), подточка i) се заменя член 5, параграф 2, алинея 3, буква б), подточка i) от ДОПУ, като се посочва кои емитенти ще подлежат на индивидуално отчитане във връзка с устойчивостта през вълна 2, т.е. емитенти, които са големи предприятия със средно над 1000 служители през финансовата година;

–с параграф 2, буква б), подточка ii) се заменя член 5, параграф 2, алинея 3, буква б), подточка ii) от ДОПУ, като се посочва кои емитенти ще подлежат на консолидирано отчитане във връзка с устойчивостта през вълна 2, т.е. емитенти, които са предприятия — майки на големи групи със средно над 1000 служители на консолидирана основа през финансовата година;

–с параграф 2, буква в) се отменя член 5, параграф 2, алинея 3, буква в) от ДОПУ, за да се отрази изключването от обхвата на емитентите, които са МСП.

С член 4 се изменя Директива (ЕС) 2024/1760 (Директива относно дължима грижа на дружествата във връзка с устойчивостта — ДДГДУ) по следните основни точки: разширяване на обхвата на максималната хармонизация, насочване на дължимата грижа по принцип към преките бизнес партньори, премахване на задължението за прекратяване на бизнес отношенията като крайна мярка, стесняване на понятието „заинтересована страна“ и допълнително ограничаване на етапите на полагане на дължима грижа, които изискват взаимодействие със заинтересованите страни, удължаване на интервалите, в които дружествата трябва редовно да наблюдават адекватността и ефективността на мерките за дължима грижа, изясняване на принципите на имуществените санкции и премахване на долната граница за максималния размер на глобите, премахване на някои аспекти на клаузата за гражданска отговорност и правилата относно представителните искове, промяна на разпоредбите за изпълнението на плановете за преход в областта на климата, заличаване на клаузата за преглед по отношение на финансовите услуги и изтегляне напред на приемането от Комисията на първия набор от (общи) насоки за изпълнение. По-конкретно:

–с параграф 1 се заменя член 1, параграф 1, буква в) от ДДГДУ, за да се приведе описанието на предмета на Директивата в съответствие с промените, предложени в член 22, параграф 1 по отношение на изпълнението на плановете за преход за смекчаване на изменението на климата;

–с параграф 2 се заменя член 3, параграф 1, буква н) от ДДГДУ относно определението за „заинтересовани страни“, за да се стесни обхватът на понятието „заинтересовани страни“ чрез опростяване на определението и ограничаването му до работниците и техните представители, както и до физическите лица и общностите, чиито права или интереси са (в случай на действителни неблагоприятни въздействия) или биха могли да бъдат (в случай на потенциални неблагоприятни въздействия) „пряко“ засегнати от продуктите, услугите и дейностите на дружеството, неговите дъщерни дружества и бизнес партньори. Това включва например физически лица или общности в близост до съоръжения, експлоатирани от бизнес партньори, когато те са пряко засегнати от замърсяване (напр. нефтен разлив или вредни емисии), или коренно население, чието право на земи или ресурси е пряко засегнато от начина, по който даден бизнес партньор придобива, разработва или използва по друг начин земя, гори или води;

–с параграф 3 се заменя член 4 от ДДГДУ относно равнището на хармонизация, за да се разшири обхватът на максималната хармонизация върху няколко допълнителни разпоредби на Директивата, които уреждат основните аспекти на полагането на дължима грижа. Това включва по-специално задължението за установяване, задълженията за предприемане на действия спрямо неблагоприятните въздействия, които са били или е трябвало да бъдат установени, и задължението да се предвиди механизъм за подаване на жалби и уведомяване. В предложението обаче също така се признава, че съществуват законови граници на възможностите за пълна хармонизация в междусекторна рамкова директива, която се занимава със социалната закрила и опазването на околната среда и която по същество определя общ процес за изпълнение на задължението на дружествата за полагане на грижа по отношение на неблагоприятните въздействия, свързани със стопанските дейности. Разширяването на максималната хармонизация отвъд този обхват би създало риск от подкопаване на правата на човека — включително трудовите права — и екологичните стандарти, както съществуващи, така и все още неразработени, например за преодоляване на нововъзникващи рискове, свързани с нови продукти или услуги, докато практическите ползи ще бъдат много ограничени. Когато тези рискове се разглеждат от държавите членки, по-специално в области, в които Съюзът има ограничени правомощия, като например трудовото право, те не следва да бъдат възпрепятствани, ако считат това за необходимо с цел регламентиране на начина, по който задължението за полагане на грижа се прилага при определени обстоятелства;

–с параграф 4 се изменя член 8 от ДДГДУ относно установяването и оценката на действителните и потенциалните неблагоприятни въздействия, като се заменят параграф 2, буква б) и параграф 4, и като се добавят нови параграфи 2а и 5 относно веригата на дейностите:

·да се ограничат мерките за дължима грижа, по принцип, до собствените дейности на дружествата, тези на техните дъщерни дружества, а когато са свързани с техните вериги на дейност — и тези на преките им бизнес партньори. Следователно, когато става въпрос за бизнес отношения, след набелязването на техните вериги на стойността от дружествата ще се изисква да извършат задълбочена оценка само на равнището на преките бизнес партньори. Същевременно в предложението се отчита, че може да има ситуации, в които дружествата не трябва да се ограничават с прекия си бизнес партньор, а именно когато разполагат с правдоподобна информация, предполагаща неблагоприятно въздействие на равнището на непряк бизнес партньор. Такъв може да бъде например случаят, когато структурата на бизнес отношенията няма икономическа обосновка и подсказва, че е била избрана с цел друг пряк доставчик с вредни дейности да се отстрани от сферата на дейност на дружеството, когато дружеството е получило жалба или е запознато с достоверни доклади на НПО или медии за вредни дейности на равнището на непряк доставчик или са му известни минали инциденти на доставчика, или когато дружеството чрез своите бизнес контакти е узнало за проблеми на определено място (напр. конфликтна зона). В тези случаи от дружествата следва да се изисква да направят допълнителна оценка на ситуацията. Когато оценката потвърди вероятността или фактическото съществуване на неблагоприятното въздействие, то следва да се счита за установено. Освен това дружеството следва да се стреми да гарантира, че неговият етичен кодекс — който е част от неговата политика за дължима грижа и в който се определят очакванията за начините за защита на правата на човека, включително трудовите права, и на околната среда в стопанските дейности — се спазва по цялата верига на дейността (договаряне в каскаден ред). Това съответства с подхода, възприет в немския Закон за дължимата грижа по веригата на доставки (Lieferkettensorgfaltspflichtengesetz), който съдържа сходни правила както по отношение на акцента върху преките доставчици, така и по отношение на начините, по които следва да се надхвърли дължимата грижа при налична информация. Дружеството следва също така да вземе предвид мерките за подкрепа на МСП, и

·допълнително да ограничи ефекта на прехвърляне на задълженията за отчитане надолу по веригата върху дружества с по-малко от 500 служители (т.е. МСП и малки дружества със средна пазарна капитализация), като обемът на информацията, която може да бъде поискана като част от набелязването на веригата на стойността от страна на големите дружества, се ограничава до информацията, посочена в доброволния стандарт за отчитането за МСП, освен ако е необходима допълнителна информация, например защото стандартите не обхващат съответното въздействие, и когато тази информация не може разумно да бъде получена по друг начин.

–параграфи 5 и 6 заменят съответно член 10, параграф 6 и член 11, параграф 7 от ДДГДУ по отношение на оттеглянето, за да се премахне задължението за прекратяване на бизнес отношенията в случай както на действителни, така и на потенциални неблагоприятни въздействия. Дружествата могат да се окажат в ситуации, в които тяхното производство зависи в голяма степен от суровини от един или няколко конкретни доставчици. В същото време, когато стопанските дейности на такъв доставчик са свързани със сериозни неблагоприятни въздействия, например детски труд или значителни вреди за околната среда, и дружеството е изчерпало без успех всички мерки за дължима грижа за справяне с тези въздействия, като крайна мярка дружеството следва временно да преустанови бизнес отношенията, като същевременно продължи да работи с доставчика за намиране на решение и по възможност използва всяко нарастване на влиянието си, произтичащо от преустановяването.

–с параграф 7 се изменя член 13 относно пълноценното взаимодействие със заинтересованите страни, като се изменя параграф 3, буква а) и се заличават букви в) и д), за да се поясни, че от дружествата се изисква да работят само със „значимите“ заинтересовани страни, като по този начин се подчертава, че не е необходимо дружествата да се консултират с всяка възможна група заинтересовани страни, а могат да се ограничат до онези от тях, които имат връзка с конкретния етап от полагането на дължима грижа (напр. засегнатите лица при разработването на мярка за отстраняване на вреди). Освен това предложените изменения допълнително ограничават етапите от полагането на дължима грижа, на които от дружествата се изисква да взаимодействат със заинтересованите страни;

–с параграф 8 се изменя член 15 от ДДГДУ относно наблюдението, като се удължават интервалите, през които дружествата трябва редовно да оценяват адекватността и ефективността на мерките за дължима грижа, от една на пет години. Това значително ще намали тежестта не само за попадащите в обхвата дружества, но и за техните бизнес партньори, често МСП, които рискуват да получават искания за (подробна) информация като част от това наблюдение. Същевременно в предложението се отчита, че бизнес отношенията, както и рисковете и последиците, произтичащи от обхванатите от тези отношения дейности, могат да се променят с течение на времето, понякога дори в кратки срокове. Освен това мерките, предприети за справяне с потенциалните или действителните въздействия, могат да се окажат неподходящи или неефективни въз основа на опита, натрупан при прилагането им, а признаци за това могат да възникнат преди датата на следващата редовна оценка. Поради това дружеството следва да извършва извънпланови оценки в тези ситуации;

–с параграф 9 се изменя член 19, параграф 3 от ДДГДУ, и от Комисията се изисква до половин година да предостави своите общи насоки с практически указания и най-добри практики за начина на полагане на дължима грижа в съответствие с Директивата;

–с параграф 10 се изменя член 22, параграф 1, който се отнася до плановете на дружествата за преход за смекчаване на изменението на климата, с цел да се осигури повече правна яснота и привеждане на ДДГДУ в съответствие с режима за отчитане във връзка с устойчивостта, въведен с ДОПУ. По-специално с предложението се въвежда изменение на изискването за привеждане в действие на плана за преход за смекчаване на изменението на климата. В предложението ясно се посочва, че планът следва да включва планирани и предприети действия за изпълнение. Приемането на плана и неговият първоначален и актуализиран проект все така подлежат на административен надзор;

–с параграф 11 се заменя член 27, параграф 4 по отношение на налагането на имуществени санкции като част от правоприлагането от страна на публичните органи. В настоящия текст на член 27 вече се пояснява, че „[п]ри вземането на решение дали да се наложат санкции и, ако тези санкции са наложени, при определянето на тяхното естество и подходящо равнище“ надлежно се вземат предвид редица фактори, които определят тежестта на нарушението (по-специално естеството, тежестта и продължителността на нарушението и тежестта на последиците, произтичащи от това нарушение), както и дали има смекчаващи (напр. направени инвестиции и предоставена целева подкрепа) или утежняващи обстоятелства (напр. рецидив). Освен това разпоредбата предвижда всички наложени санкции да бъдат „ефективни, пропорционални и възпиращи“. Това е в съответствие с подобни разпоредби в други законодателни актове на ЕС, например Общия регламент относно защитата на данните. Въпреки че Директивата не изисква от държавите членки да определят максимален размер на глобите (горна граница или таван), в нея се посочва, че в случай че държавите членки все пак решат да направят това, този таван „е не по-малък от 5 % от нетния световен оборот на дружеството“. Целта на въвеждането на тази разпоредба беше да се гарантират еднакви условия на конкуренция в Съюза, като се избегне ситуация, в която държавите членки определят тавана на равнище, което би подкопало ефективността и възпиращия ефект на глобите, налагани на дружества под тяхна юрисдикция. Тази разпоредба обаче доведе до объркване. По-специално, макар този таван да не показва нищо за действителните глоби, наложени в конкретен случай, понякога той се разбира погрешно като минимален размер на глобите. За да се изясни ситуацията, в предложените изменения се подхожда по различен начин към въпроса за еднаквите условия на конкуренция, а именно като на Комисията се възлага да разработи насоки за налагането на глоби (инструмент, който съществува и в други области, например правото в областта на конкуренцията и защитата на данните) в сътрудничество с държавите членки, а на тях се забранява да определят таван на глобите, който би попречил на надзорните органи да налагат санкции в съответствие с факторите и принципите, посочени в член 27, параграфи 1 и 2. Освен това с предложението се премахва изискването глобата да бъде съизмерима с нетния световен оборот на дружеството;

–с параграф 12 се изменя член 29 от ДДГДУ по отношение на гражданската отговорност, като се заличават параграф 1, параграф 3, буква г) и параграф 7 и се изменят параграфи 2, 4 и 5:

·премахва се специфичният, валиден за целия ЕС режим на отговорност в Директивата. Същевременно, в съответствие с основната цел на Директивата да се гарантира защитата на жертвите на нарушения на правата на човека и вреди за околната среда в резултат на стопански дейности, в предложените изменения се запазват изискванията за ефективен достъп до правосъдие, включително правото на пълно обезщетение, когато дадено дружество носи отговорност за неспазване на изискванията за дължима грижа съгласно настоящата директива в съответствие с националното право, и когато това неспазване е причинило вреди, като същевременно се защитават дружествата от прекомерно обезщетение;

·с оглед на различните правила и традиции, които съществуват на национално равнище, когато става въпрос за допускане на представителен иск, се заличава специалното изискване, установено в ДДГДУ в тази връзка; и

· по същата причина се премахва изискването държавите членки да гарантират, че правилата за отговорност се прилагат като особена повелителна норма в случаите, когато приложимото към искове от този вид право не е националното право на държавата членка; и

–с параграф 13 се заличава член 36, параграф 1 от ДДГДУ и се премахва първата клауза за преглед от Директивата, според която от Комисията се изисква „не по-късно от 26 юли 2026 г.“ да представи доклад на Европейския парламент и на Съвета относно необходимостта от определяне на допълнителни изисквания за дължима грижа във връзка с устойчивостта, съобразени с особеностите на регулираните финансови предприятия по отношение на предоставянето на финансови услуги и инвестиционни дейности, и вариантите за такива изисквания за дължима грижа, както и тяхното въздействие. Предлага се тази клауза за преразглеждане да бъде заличена, тъй като тя не осигурява достатъчно време да се вземе предвид опитът с новосъздадената обща рамка за дължима грижа.

В член 6 се предвижда настоящата директива да влезе в сила 20 дни след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

2025/0045 (COD)

Предложение за

ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за изменение на директиви 2006/43/ЕО, 2013/34/ЕС, (ЕС) 2022/2464 и (ЕС) 2024/1760 по отношение на някои изисквания за отчитане на предприятията във връзка с устойчивостта и за дължима грижа

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално членове 50 и 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет 20 ,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1)В своето съобщение от 11 февруари 2025 г., озаглавено „Една опростена и по-експедитивна Европа: Съобщение относно прилагането и опростяването“ 21 , Европейската комисия очерта визия за програма за изпълнение и опростяване, която води до бързи и видими подобрения за хората и предприятията по места. Това изисква нещо повече от поетапен подход и Съюзът трябва да предприеме решителни действия за постигането на тази цел. Комисията, Европейският парламент, Съветът, органите на държавите членки на всички равнища и заинтересованите страни трябва да работят заедно за рационализиране и опростяване на правилата на ЕС и националните и регионалните правила, както и за по-ефективно прилагане на политиките.

(2)В контекста на ангажимента на Комисията за намаляване на тежестта на отчитането и повишаване на конкурентоспособността е необходимо да се изменят директиви 2006/43/EО 22 , 2013/34/ЕС 23 , (ЕС) 2022/2464 24 и (ЕС) 2024/1760 25 на Европейския парламент и на Съвета, като същевременно се поддържат целите на политиката на Зеления пакт 26 и Плана за действие „Финансиране за устойчив растеж“ 27 .

(3)Съгласно член 26а, параграф 1 от Директива 2006/43/ЕО от държавите членки се изисква да гарантират, че задължителните одитори и одиторски дружества извършват изразяването на увереност относно отчитането във връзка с устойчивостта в съответствие със стандартите за изразяване на ограничена увереност, които трябва да бъдат приети от Комисията. Съгласно член 26а, параграф 3 от посочената директива от Комисията се изисква да приеме тези стандарти до 1 октомври 2026 г. Предприятията изразиха загриженост относно работата на доставчиците на услуги за изразяване на увереност и подчертаха необходимостта от гъвкавост при преодоляването на специфичните рискове и критичните въпроси, установени в областта на предоставянето на такива услуги за отчитането във връзка с устойчивостта. За да може Комисията да вземе предвид тази загриженост, следва да ѝ се предостави по-голяма възможност за гъвкавост при приемането на тези стандарти. Във всеки случай до 2026 г. Комисията ще издаде целенасочени указания за изразяването на увереност с цел разясняване на необходимите процедури, които доставчиците на услуги за изразяване на увереност трябва да изпълняват като част от своя ангажимент за изразяване на ограничена увереност, преди да приеме стандартите чрез делегиран акт.

(4)С член 26а, параграф 3, втора алинея от Директива 2006/43/ЕО на Комисията се предоставя правомощието да приеме стандарти за разумна увереност до 1 октомври 2028 г. след оценка на осъществимостта. За да се избегне увеличаване на разходите на предприятията за изразяване на увереност, изискването за приемане на такива стандарти за разумна увереност следва да бъде премахнато.

(5)В член 19а, параграф 1 от Директива 2013/34/ЕС се изисква големите предприятия и малките и средните предприятия, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар в ЕС, с изключение на микропредприятията, да изготвят и публикуват отчет за устойчивостта на индивидуално равнище. За да се намали тежестта на отчитането върху предприятията, задължението за изготвяне и публикуване на отчет за устойчивостта на индивидуално равнище следва да бъде ограничено до големите предприятия със средно над 1000 служители през финансовата година. Като се има предвид, че за да се определи едно предприятие като голямо, то трябва да надхвърля два от трите критерия по член 3, параграф 4 от Директива 2013/34/ЕС, това означава, че за да са обхванати от изискванията за отчитане, предприятията трябва да имат средно повече от 1000 служители през финансовата година, а също или нетен оборот над 50 милиона евро, или обща балансова стойност на активите над 25 милиона евро.

(6)Необходимо е да се постигне равновесие между целите за генериране на данни и за намаляване на административната тежест. Отчитането във връзка с устойчивостта, включително информацията, посочена в член 8 от Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета 28 , на големите предприятия със средно над 1000 служители през финансовата година е абсолютно необходимо, за да се разбере преходът към неутрална по отношение на климата икономика. С оглед на постигането на равновесие между целите за генериране на данни и за намаляване на административната тежест, големите предприятия в новия обхват на отчитането във връзка с устойчивостта, които имат нетен оборот, ненадвишаващ 450 000 000 EUR през финансовата година, следва да могат да оповестяват посочената в член 8 от Регламент (ЕС) 2020/852 информация по-гъвкаво. На Комисията следва да бъде предоставено правомощието да определи правила, допълващи режима на отчитане за тези предприятия. По-специално следва да се поясни, че Комисията е оправомощена да определи режима на отчитане за дейностите, които са само частично съобразени с таксономията.

(7)В член 1, параграф 3 от Директива 2013/34/ЕС се посочва, че кредитните институции и застрахователните предприятия, които са големи предприятия или малки и средни предприятия — с изключение на микропредприятията — чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар в ЕС, подлежат на изискванията за отчитане във връзка с устойчивостта, определени в посочената директива, независимо от правната им форма. Като се има предвид, че обхватът на индивидуалното отчитане във връзка с устойчивостта следва да бъде ограничен до големите предприятия със средно над 1000 служители през финансовата година, това намаляване на обхвата следва да се прилага и за кредитните институции и застрахователните предприятия.

(8)Европейският инструмент за финансова стабилност (ЕИФС), създаден с Рамковото споразумение за ЕИФС, подлежи на изискванията за отчитане във връзка с устойчивостта, определени в Директива 2013/34/ЕС, въпреки че е освободен от режима за отчитане във връзка с устойчивостта, предвиден в Директива 2004/109/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 29 съгласно член 8 от нея. Въпреки че е голямо предприятие, учредено в правна форма, посочена в приложение I към Директива 2013/34/ЕС, ЕИФС има мандат — а именно да гарантира финансовата стабилност в Съюза чрез предоставяне на временна финансова помощ на държавите членки, чиято парична единица е еврото — който до голяма степен е подобен на този на Европейския механизъм за стабилност (ЕМС), а той от своя страна не подлежи на изискванията за отчитане във връзка с устойчивостта. За да може ЕИФС да се ползва от същото третиране като ЕМС по отношение на отчитането във връзка с устойчивостта и за да се постигне съгласуваност с режима на освобождаване, предвиден в Директива 2004/109/ЕО, ЕИФС следва да бъде освободен от режима на отчитане във връзка с устойчивостта, предвиден в Директива 2013/34/ЕС.

(9)Съгласно член 19а, параграф 3 от Директива 2013/34/ЕС от предприятията се изисква да докладват информация за собствените си дейности и за своята верига на стойността. Необходимо е да се намали тежестта на отчитането за предприятията по веригата на стойността, от които не се изисква да се отчитат за своята устойчивост. Поради това, за целите на отчитането на информация за устойчивостта на индивидуално или консолидирано равнище, съгласно предвиденото в Директива 2013/34/ЕС и без да се засягат изискванията на Съюза за полагане на дължима грижа, отчитащото се предприятие не следва да се опитва да получава от установените в Съюза или извън него предприятия в неговата верига на стойността, които имат средно до 1000 служители през финансовата година, информация, надхвърляща посочената в доброволните стандарти за предприятията, от които не се изисква да се отчитат за своята устойчивост. На отчитащото се предприятие обаче следва да бъде разрешено да събира от такива предприятия в своята верига на стойността всякаква допълнителна информация във връзка с устойчивостта, която обичайно се споделя между предприятията в съответния сектор. Предприятията, които отчитат информация за своята верига на стойността в съответствие с тези ограничения, следва да се считат за спазващи изискванията за отчитане във връзка с устойчивостта си. Доставчиците на услуги за изразяване на увереност изготвят своето становище за изразяване на увереност, като спазват задължението на предприятията да не изискват от предприятия в своята верига на стойността със средно до 1000 служители през финансовата година да им предоставят информация, надхвърляща посочената в доброволните стандарти, използвани от предприятията, от които не се изисква да се отчитат за своята устойчивост. За тази цел Комисията следва да бъде оправомощена да приеме делегиран акт, с който да предвиди доброволни стандарти за отчитането във връзка с устойчивостта за предприятията, от които не се изисква да се отчитат за своята устойчивост. Тези стандарти следва да бъдат пропорционални и съответстващи на възможностите и характеристиките на тези предприятия, както и на мащаба и сложността на техните дейности. Доколкото е възможно, в тези стандарти трябва да се посочи също структурата за представяне на тази информация.

(10)С член 29в, параграф 1 от Директива 2013/34/ЕС се позволява на малките и средните предприятия с ценни книжа, допуснати до търговия на регулиран пазар в ЕС, на малките и несложни институции и на каптивните застрахователни и презастрахователни предприятия да оповестяват информация за устойчивостта в съответствие с ограничения набор от стандарти, които трябва да бъдат приети от Комисията. Като се има предвид, че малките и средните предприятия с ценни книжа, допуснати до търговия на регулиран пазар в ЕС, следва да бъдат изключени от отчитането във връзка с устойчивостта, правомощието на Комисията да приема делегирани актове, за да се предвидят стандарти за отчитането във връзка с устойчивостта за тези малки и средни предприятия, следва да бъде премахнато.

(11)С член 19а, параграф 7 от Директива 2013/34/ЕС се позволява на малките и средните предприятия, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар в ЕС, да изберат да не се отчитат във връзка с устойчивостта през първите две години от прилагането на тези изисквания. Като се има предвид, че малките и средните предприятия следва да бъдат изключени от отчитането във връзка с устойчивостта, разпоредбата, която позволява двегодишния отказ от отчитане, следва да бъде премахната.

(12)Съгласно член 29а, параграф 1 от Директива 2013/34/ЕС от предприятията — майки на големи групи, се изисква да изготвят и публикуват отчет за устойчивостта на консолидирано равнище. За да се намали тежестта на отчитането за тези предприятия майки, обхватът на това задължение следва да бъде намален до предприятията — майки на големи групи със средно над 1000 служители, на консолидирана основа през финансовата година.

(13)С член 29б, параграф 1, трета алинея от Директива 2013/34/ЕС на Комисията се предоставя правомощието да приема секторни стандарти за отчитането чрез делегирани актове, като първият набор от такива стандарти трябва да бъде приет до 30 юни 2026 г. За да се избегне увеличаването на броя на предписаните точки с данни, които предприятията следва да отчитат, това правомощие следва да бъде премахнато.

(14)В член 29б, параграф 4 от Директива 2013/34/ЕС се изисква стандартите за отчитането във връзка с устойчивостта да не определят оповестявания, изискващи от предприятията да получават от малките и средните предприятия в своята верига на стойността каквато и да било информация, надхвърляща тази, която трябва да бъде оповестена съгласно стандартите за отчитането във връзка с устойчивостта за малките и средните предприятия, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар в ЕС. Като се има предвид, че малките и средните предприятия с ценни книжа, допуснати до търговия на регулиран пазар в ЕС, следва да бъдат изключени от отчитането във връзка с устойчивостта, и с цел да се намали тежестта на отчитането за предприятията по веригата на стойността, които не са задължени да отчитат своята устойчивост, в стандартите за отчитането във връзка с устойчивостта не следва да се определят оповестявания, изискващи от предприятията в тяхната верига на стойността, които имат средно до 1000 служители през финансовата година, да получават информация, надхвърляща посочената в доброволните стандарти за отчитането във връзка с устойчивостта, използвани от предприятията, от които не се изисква да се отчитат своята устойчивост.

(15)С член 29г от Директива (ЕС) 2013/34/ЕС от предприятията, които са предмет на изискванията на член 19а и 29а от същата директива, се изисква да изготвят своя доклад на ръководството за дейността или консолидиран доклад на ръководството за дейността, според случая, в електронния формат за отчитане, определен в член 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/815 на Комисията 30 , и да маркират отчетите за устойчивостта, включително информацията, предвидена за оповестяване в член 8 от Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета 31 , в съответствие с електронния формат за отчитане, който ще бъде определен в посочения делегиран регламент. За да се осигури яснота за предприятията, следва да се уточни, че докато не бъдат приети такива правила относно маркирането чрез делегиран регламент за маркирането на отчетите за устойчивостта, от предприятията не следва да се изисква да маркират своите отчети за устойчивостта.

(16)В член 33, параграф 1 от Директива 2013/34/ЕС се посочва, че членовете на административните, управителните и надзорните органи на дадено предприятие носят колективна отговорност да гарантират, че изброените документи се изготвят и публикуват в съответствие с изискванията на посочената директива. За да се осигури възможност за гъвкавост за предприятията и да се намали тежестта, свързана с отчитането, следва да се уточни, че колективната отговорност на членовете на административните, управителните и надзорните органи на дадено предприятие за спазването на изискванията на член 29г от посочената директива по отношение на цифровизацията на доклада на ръководството за дейността се ограничава до публикуването му в единния електронен формат, включително маркирането на отчетите за устойчивостта в него.

(17)Съгласно член 40а, параграф 1, четвърта и пета алинея от Директива 2013/34/ЕС дъщерно предприятие в Съюза на предприятие от трета държава, което генерира нетен оборот от над 150 милиона евро в Съюза, или, при липса на такова дъщерно предприятие, клон в Съюза, който генерира нетен оборот от над 40 милиона евро, публикува и предоставя достъп до информация за устойчивостта на равнището на групата на предприятието майка от трета държава. За да се постигне по-близко съответствие с критериите, използвани за определяне на това кои предприятия попадат в обхвата на Директива (ЕС) 2024/1760, прагът за нетния оборот за предприятието от трета държава следва да бъде увеличен от 150 000 000 EUR на 450 000 000 EUR. От съображения за последователност и намаляване на тежестта размерът на дъщерното предприятие и клона, който попада в обхвата на член 40а, следва да бъде коригиран. Размерът на дъщерното предприятие следва да бъде този на голямо предприятие, докато критериите за нетния оборот на клона следва да бъдат увеличени от 40 000 000 EUR на 50 000 000 EUR, за да се постигне съответствие с прага за нетния оборот за големите предприятия.

(18)В член 5, параграф 2, първа алинея от Директива (ЕС) 2022/2464 се определят датите, до които държавите членки трябва да започнат да прилагат изискванията за отчитане във връзка с устойчивостта, определени в Директива 2013/34/ЕС, като датите са различни в зависимост от размера на съответното предприятие. Като се има предвид, че обхватът на изискванията за индивидуално отчитане във връзка с устойчивостта следва да бъде ограничен, така че да включва само големите предприятия със средно над 1000 служители през финансовата година, и че обхватът на изискванията за консолидирано отчитане във връзка с устойчивостта следва да бъде съответно ограничен, критериите за определяне на датите на прилагане следва да бъдат коригирани, а позоваването на малките и средните предприятия, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар в ЕС, следва да бъде премахнато.

(19)В член 5, параграф 2, трета алинея от Директива (ЕС) 2022/2464 се определят датите, до които държавите членки трябва да започнат да прилагат изискванията за отчитане във връзка с устойчивостта, установени в Директива 2004/109/ЕО, като датите са различни в зависимост от размера на съответния емитент. Като се има предвид, че обхватът на изискванията за индивидуално отчитане във връзка с устойчивостта следва да бъде ограничен, така че да включва само големите предприятия със средно над 1000 служители през финансовата година, и че обхватът на изискванията за консолидирано отчитане във връзка с устойчивостта следва да бъде съответно ограничен, критериите за определяне на датите на прилагане следва да бъдат коригирани, а позоваването на малките и средните предприятия следва да бъде премахнато.

(20)С член 4, параграф 1 от Директива (ЕС) 2024/1760 на държавите членки се забранява да въвеждат в националното си право разпоредби в областта, обхваната от Директивата, определящи изисквания за дължима грижа в областта на правата на човека и околната среда, които се отклоняват от предвидените в член 8, параграфи 1 и 2, и член 10, параграф 1 от посочената директива. За да се гарантира, че държавите членки не излизат извън рамките на посочената директива, и за да се избегне създаването на разпокъсана регулаторна среда, водеща до правна несигурност и ненужна тежест, разпоредбите на Директива (ЕС) 2024/1760 за пълна хармонизация следва да бъдат разширени, така че да включват допълнителни разпоредби, уреждащи основните аспекти на полагането на дължима грижа. Това включва по-специално задължението за установяване, задълженията за предприемане на действия спрямо неблагоприятните въздействия, които са били или е трябвало да бъдат установени, задълженията за взаимодействие със заинтересованите страни в някои случаи, и задължението да се предвиди механизъм за подаване на жалби и уведомяване. Същевременно на държавите членки следва да бъде разрешено да въвеждат по-строги или по-конкретни разпоредби за други аспекти, включително за справяне с нововъзникващите рискове, свързани с нови продукти или услуги.

(21)С член 5 от Директива (ЕС) 2024/1760 държавите членки се задължават да гарантират, че големите дружества над определен размер полагат основана на риска дължима грижа в областта на правата на човека и околната среда. За да се намали тежестта за дружествата, които трябва да спазват това задължение, изискваната дължима грижа по принцип следва да бъде ограничена до собствените дейности на дружеството, дейностите на неговите дъщерни дружества и тези на преките му бизнес партньори („категория 1“). Съответно, когато става въпрос за бизнес отношения, дружествата, след като са картографирали своите вериги на дейност, следва да бъдат задължени да извършват задълбочени оценки само по отношение на преките бизнес партньори. Дружествата обаче следва да погледнат отвъд преките си бизнес отношения, когато разполагат с правдоподобна информация, предполагаща неблагоприятно въздействие на равнището на непряк бизнес партньор. Правдоподобна информация означава информация от обективно естество, която позволява на дружеството да заключи, че съществува разумна вероятност тя да е вярна. Такъв може да бъде случаят, когато засегнатото дружество е получило жалба или разполага с информация, например чрез достоверни съобщения в медиите или доклади на НПО за неотдавнашни инциденти, или чрез повтарящи се проблеми на определени места във връзка с вероятни или действителни вредни дейности на равнището на непряк бизнес партньор. Когато дружеството разполага с такава информация, то следва да извърши задълбочена оценка. Дружествата следва също така да извършват задълбочени оценки по отношение на неблагоприятните въздействия, възникващи отвъд техния пряк бизнес партньор, когато структурата на тези бизнес отношения няма икономическа обосновка и предполага, че е било избрано да се премахне друг пряк доставчик с вредни дейности от сферата на дейност на дружеството. Когато задълбочената оценка потвърди вероятността или фактическото съществуване на неблагоприятното въздействие, то следва да се счита за установено. Освен това дружествата следва да се стремят да гарантират, че техният етичен кодекс — който е част от политиката им за дължима грижа и в който се определят очакванията за начините за защита на правата на човека, включително трудовите права, и на околната среда в стопанските дейности — се спазва по цялата верига на дейността съгласно принципите на договаряне в каскаден ред и подкрепа за МСП.

(22)За да се ограничи ефектът на прехвърляне на задълженията за отчитане надолу по веригата върху малките и средните предприятия и малките дружества със средна пазарна капитализация, когато става въпрос за набелязване на веригата на стойността с цел установяване на неблагоприятните въздействия, големите дружества следва да ограничат исканията за информация до включената в доброволните стандарти, посочени в член 29а от Директива 2013/34/ЕС, освен ако се нуждаят от допълнителна информация, за да извършат картографирането, и не могат да я получат по друг разумен начин.

(23)Дружествата могат да се окажат в ситуации, в които тяхното производство зависи в голяма степен от суровини от един или няколко конкретни доставчици. В същото време, когато стопанските дейности на такъв доставчик са свързани със сериозни неблагоприятни въздействия, включително детски труд или значителни вреди за околната среда, и дружеството е изчерпало без успех всички мерки за дължима грижа за справяне с тези въздействия, като крайна мярка дружеството следва временно да преустанови бизнес отношенията, като същевременно продължи да работи с доставчика за намиране на решение и по възможност използва всяко нарастване на влиянието си, произтичащо от преустановяването.

(24)За да се намали тежестта за дружествата и да се направи взаимодействието със заинтересованите страни по-пропорционално, дружествата следва да взаимодействат само с работниците, техните представители, включително синдикалните организации, и физическите лица и общностите, чиито права или интереси са или биха могли да бъдат пряко засегнати от продуктите, услугите и дейностите на дружеството, неговите дъщерни дружества и бизнес партньори, и които имат връзка с конкретния етап от полагането на дължима грижа. Това включва физически лица или общности в близост до съоръжения, експлоатирани от бизнес партньори, когато тези лица или общности са пряко засегнати от замърсяване, или коренно население, чието право на земи или ресурси е пряко засегнато от начина, по който даден бизнес партньор придобива, разработва или използва по друг начин земя, гори или води. Освен това взаимодействие със заинтересованите страни следва да се изисква само за определени етапи от полагането на дължима грижа, а именно на етапа на установяване, за разработването на (подобрени) планове за действие и при разработването на мерки за отстраняване на вреди.

(25)За да се намали административната тежест за дружествата, крайният срок за Комисията да приеме общи насоки за дължима грижа следва да бъде изтеглен до 26 юли 2026 г. Успоредно с това крайният срок за прилагане на Директива (ЕС) 2024/1760 за първата група дружества следва да бъде отложен за 26 юли 2028 г. в съответствие с Директива (ЕС) XXX/XXX 32 . Този двугодишен период ще предостави на дружествата достатъчно време да вземат предвид практическите указания и най-добрите практики, включени в насоките на Комисията, при изпълнението на мерките за дължима грижа.

(26)За да се осигури по-добро съответствие на Директива (ЕС) 2024/1760 с режима за отчитане във връзка с устойчивостта, установен в Директива (ЕС) 2022/2464, изискването за привеждане в действие на плана за преход за смекчаване на изменението на климата следва да бъде заменено с пояснение, че задължението на дружествата да приемат план за преход включва очертаване на планираните и предприетите действия за изпълнение. Задължението за приемане на плана и неговият първоначален и актуализиран проект все така подлежат на административен надзор.

(27)С член 27, параграф 1 от Директива 2024/1760 от държавите членки се изисква да определят санкции, които трябва да бъдат „ефективни, пропорционални и възпиращи“. Член 27, параграф 2 от посочената директива изисква от държавите членки надлежно да вземат предвид редица фактори, които определят тежестта на нарушението, както и смекчаващи или утежняващи обстоятелства, когато решават дали да наложат санкции и съответно когато определят тяхното естество и подходящ размер. Член 27, параграф 4 от посочената директива изисква от държавите членки да изчисляват наложените имуществени санкции въз основа на нетния световен оборот на съответното дружество. Като се има предвид обаче, че държавите членки вече трябва да вземат предвид редицата от фактори, предвидени в член 27, параграф 2 от посочената директива, не е необходимо имуществените санкции да се основават на нетния световен оборот на съответното дружество. Въпреки това, за да се гарантират еднакви условия на конкуренция в целия Съюз, на държавите членки следва да бъде забранено да въвеждат в националното си право таван или горна граница за всякакви имуществени санкции, налагани на дружествата под тяхна юрисдикция, които биха попречили на надзорните органи да налагат санкции в съответствие с факторите, определени в член 27, параграф 2. Освен това Комисията в сътрудничество с държавите членки следва да разработи насоки за подпомагане на надзорните органи в определянето на размера на санкциите с цел да хармонизира практиките за правоприлагане в целия Съюз.

(28)За да се ограничат възможните рискове от съдебни спорове, свързани с хармонизирания режим на гражданска отговорност, определен в Директива (ЕС) 2024/1760, следва да се премахне специалният режим на отговорност в целия Съюз, предвиден понастоящем в член 29, параграф 1 от посочената директива. Същевременно съгласно международното право и правото на Съюза от държавите членки следва да се изисква да гарантират, че пострадалите от неблагоприятни въздействия имат действителен достъп до правосъдие, и да гарантират правото им на ефективни правни средства за защита, както е заложено в член 2, параграф 3 от Международния пакт за граждански и политически права, член 8 от Всеобщата декларация за правата на човека, член 9, параграф 3 от Конвенцията за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда (Орхуската конвенция) и член 47 от Хартата на основните права на ЕС. Поради това държавите членки следва да гарантират, че ако дадено дружество носи отговорност за неспазване на изискванията за дължима грижа, установени в Директива (ЕС) 2024/1760, и че когато такова неспазване е причинило вреди, пострадалите могат да получат пълно обезщетение, което следва да бъде осигурено в съответствие с принципите на ефективност и равностойност, като същевременно балансирането му чрез предпазни мерки следва да предотврати прекомерното обезщетение. С оглед на различните правила и традиции, които съществуват на национално равнище, когато става въпрос за допускане на представителен иск, следва да се заличи специфичното изискване в тази връзка, посочено в Директива (ЕС) 2024/1760. Това заличаване не засяга разпоредбите на приложимото национално право, които позволяват на синдикална организация, неправителствена организация по правата на човека или екологична организация, друга неправителствена организация или национална институция по правата на човека да предявява искове за прилагане на правата на предполагаемата увредена страна или да подкрепя подобни искове, предявени пряко от такава страна. Освен това, по същата причина следва да се премахне изискването държавите членки да гарантират, че правилата за гражданска отговорност се прилагат като особена повелителна норма в случаите, когато приложимото към искове от този вид право не е националното право на държавата членка. Това заличаване не ограничава възможността държавите членки да предвидят, че разпоредбите на националното право, с които се транспонира член 29 от Директива (ЕС) 2024/1760, са особени повелителни норми в съответствие с член 16 от Регламент (ЕО) № 864/2007, когато приложимото право към искове от този вид не е националното право на държава членка.

(29)С член 36, параграф 1 от Директива (ЕС) 2024/1760 от Комисията се изисква не по-късно от 26 юли 2026 г. да представи доклад на Европейския парламент и на Съвета относно необходимостта от определяне на допълнителни изисквания за дължима грижа във връзка с устойчивостта, съобразени с особеностите на регулираните финансови предприятия по отношение на предоставянето на финансови услуги и инвестиционни дейности, и на вариантите за такива изисквания за дължима грижа, както и тяхното въздействие. Тази клауза за преразглеждане следва да бъде заличена, тъй като тя не осигурява достатъчно време да се вземе предвид опитът с новосъздадената обща рамка за дължима грижа.

(30)Доколкото целите на настоящата директива не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата или последиците на дейността могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(31)Следователно Директива 2006/43/ЕО, Директива 2013/34/EС, Директива (ЕС) 2022/2464 и Директива (ЕС) 2024/1760 следва да бъдат съответно изменени.

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Изменения на Директива 2006/43/ЕО

Директива 2006/43/ЕО се изменя, както следва:

1)В член 26а параграф 3 се заменя със следното:

„3.    Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 48а с цел допълване на настоящата директива, за да предвиди стандарти за изразяване на ограничена увереност за определяне на процедурите, които да бъдат извършвани от одиторите и одиторските дружества, въз основа на които те ще направят своите заключения по отношение на изразяването на увереност относно отчитането във връзка с устойчивостта, включително планирането на ангажимента, вземането предвид на рисковете и действията в отговор на тези рискове, както и вида на заключенията, които ще бъдат включени в доклада за изразяване на увереност относно отчитането във връзка с устойчивостта или когато е приложимо, в одиторския доклад.

Комисията може да приеме стандартите за изразяване на увереност, посочени в първа алинея, само ако те:

а)са разработени в рамките на надлежен процес, с публичен надзор и прозрачност;

б)допринасят за повишаване на равнището на достоверност и качество на годишните и консолидираните отчети за устойчивостта; и

в)допринасят за общественото благо в Съюза.“;

2)в член 48а, параграф 2 втора алинея се заменя със следното:

„Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 26a, параграф 3, се предоставя на Комисията за неопределен срок.“

Член 2

Изменения на Директива 2013/34/ЕС

Директива 2013/34/ЕС се изменя, както следва:

1)Член 1 се изменя, както следва:

а)в параграф 3 уводните думи се заменят със следното:

„Мерките за координиране, предвидени в членове 19a, 19б, 29a, 29aa, 29г, 30 и 33, член 34, параграф 1, втора алинея, буква aa), член 34, параграфи 2 и 3 и член 51 от настоящата директива, се прилагат също така за законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки по отношение на следните предприятия, независимо от тяхната правна форма, при условие че тези предприятия са големи предприятия, които към датите на балансите си надвишават средния брой от 1000 служители през финансовата година:“;

б)параграф 4 се заменя със следното:

„4.    Мерките за координиране, предписани в членове 19а, 29а и 29г, не се прилагат за Европейския инструмент за финансова стабилност (ЕИФС), създаден с Рамковото споразумение за ЕИФС, нито за финансовите продукти, изброени в член 2, точка (12), букви б) и е) от Регламент (ЕС) 2019/2088 на Европейския парламент и на Съвета *.

_____________________________________________

* Регламент (ЕС) 2019/2088 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 г. относно оповестяването на информация във връзка с устойчивостта в сектора на финансовите услуги (ОВ L 317, 9.12.2019 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2019/2088/oj).“;

2)Член 19a се изменя, както следва:

а)в параграф 1, първа алинея се заменя със следното:

„Големите предприятия, които към датите на балансите си надвишават средния брой от 1000 служители през финансовата година, включват в своя доклад на ръководството за дейността информация, необходима за разбиране на въздействията на предприятието върху въпросите на устойчивостта, както и необходимата информация за разбиране на начина, по който въпросите на устойчивостта засягат развитието, резултатите и състоянието на предприятието.“;

б)параграф 3 се изменя, както следва:

i)първа алинея се заменя със следното:

„Когато е приложимо, посочената в параграфи 1 и 2 информация съдържа данни относно собствените дейности на предприятието и относно неговата верига на стойността, включително относно неговите продукти и услуги, неговите бизнес отношения и верига на доставки. Държавите членки гарантират, че за отчитането на информация за устойчивостта, както се изисква по настоящата директива, предприятията не се опитват да получават от предприятия в своята верига на стойността, които към датите на балансите си не надвишават средния брой от 1000 служители през финансовата година, информация, която надхвърля указаната в доброволните стандарти, посочени в член 29ва, с изключение на допълнителната информация за устойчивостта, която обичайно се споделя между предприятията в съответния сектор. Счита се, че предприятията, които отчитат необходимата информация за веригата на стойността, без да включват информация, отчетена от предприятия в своята верига на стойността, които към датите на балансите си не надвишават средния брой от 1000 служители през финансовата година, която надхвърля информацията, указана в доброволните стандарти, посочени в член 29ва, освен допълнителната информация във връзка с устойчивостта, обичайно споделяна между предприятията в съответния сектор, са изпълнили задължението за отчитане на информация за веригата на стойността, посочено в настоящия параграф.“;

ii)добавя се следната алинея:

„Първа алинея не засяга изискванията на Съюза към предприятията да полагат дължима грижа.“;

в)параграфи 6 и 7 се заличават;

3)вмъква се следният член 19б:

„Член 19б

Незадължително отчитане по таксономията за някои предприятия

1.    Държавите членки гарантират, че чрез дерогация от член 8 от Регламент (ЕС) 2020/852 предприятията, посочени в член 19а, параграф 1 от настоящата директива, които към датите на балансите си не надвишават нетен оборот от 450 000 000 EUR през финансовата година, прилагат параграфи 2, 3 и 4 от настоящата директива.

2.    Предприятие, посочено в параграф 1, което твърди, че дейностите му са свързани с икономически дейности, които се определят като екологично устойчиви съгласно членове 3 и 9 от Регламент (ЕС) 2020/852, или с икономически дейности, които отговарят само на определени изисквания от посочената разпоредба, включва в своя доклад на ръководството за дейността информация за това как и до каква степен неговите дейности са свързани с тези икономически дейности.

3.    По-конкретно, нефинансово предприятие, което твърди, че дейностите му са свързани с икономически дейности, които се определят като екологично устойчиви съгласно членове 3 и 9 от Регламент (ЕС) 2020/852, оповестява следните показатели:

а)дела на оборота си, който произтича от продукти или услуги, свързани с икономически дейности, които се определят като екологично устойчиви съгласно членове 3 и 9 от посочения регламент;

б)дела на капиталовите си разходи, свързани с активи или процеси, отнасящи се до икономически дейности, които се определят като екологично устойчиви съгласно членове 3 и 9 от посочения регламент.

Нефинансово предприятие, което оповестява показателите, посочени в първа алинея, може да оповестява дела на своите оперативни разходи, свързани с активи или процеси, отнасящи се до икономически дейности, които се определят като екологично устойчиви съгласно членове 3 и 9 от Регламент (ЕС) 2020/852.

4.    По-конкретно, нефинансово предприятие, което твърди, че дейностите му са свързани с икономически дейности, които отговарят само на определени изисквания на член 3 от Регламент (ЕС) 2020/852, оповестява следните показатели:

а)дела на оборота си, който произтича от продукти или услуги, свързани с икономически дейности, които отговарят само на определени изисквания на член 3 от посочения регламент;

б)дела на капиталовите си разходи, свързани с активи или процеси, отнасящи се до икономически дейности, които отговарят само на определени изисквания на член 3 от посочения регламент;

Нефинансово предприятие, което оповестява показателите, посочени в първа алинея, може да оповестява дела на своите оперативни разходи, свързани с активи или процеси, отнасящи се до икономически дейности, които отговарят само на определени изисквания на член 3 от Регламент (ЕС) 2020/852.

5.    Комисията приема делегиран акт в съответствие с член 49 от настоящата директива за допълване на параграфи 1, 2, 3 и 4 от настоящия член, за да определи съдържанието и представянето на информацията, която трябва да бъде оповестявана съгласно тези параграфи, включително съдържанието на информацията относно икономическите дейности, които отговарят само на някои от критериите, посочени в член 3 от Регламент (ЕС) 2020/852, и методиката, която да се използва за спазването им, като се вземат предвид особеностите както на финансовите, така и на нефинансовите предприятия, и техническите критерии за проверка, установени съгласно посочения регламент.“;

4)Член 29 a се изменя, както следва:

а)в параграф 1 първа алинея се заменя със следното:

„Предприятията — майки на голяма група, която към датите на баланса си надвишава средния брой от 1000 служители на консолидирана основа през финансовата година, включват в своя консолидиран доклад на ръководството за дейността информация, необходима за разбиране на въздействията на групата върху въпросите на устойчивостта, както и необходимата информация за разбиране на начина, по който въпросите на устойчивостта засягат развитието, резултатите и състоянието на групата.“;

б)параграф 3 се изменя, както следва:

i)първа алинея се заменя със следното:

„Когато е приложимо, посочената в параграфи 1 и 2 информация съдържа данни относно собствените дейности на групата и относно нейната верига на стойността, включително относно нейните продукти и услуги, нейните бизнес отношения и нейните вериги на доставки. Държавите членки гарантират, че за отчитането на информация за устойчивостта, както се изисква по настоящата директива, предприятията не се опитват да получават от предприятията в своята верига на стойността, които към датите на балансите си не надвишават средния брой от 1000 служители през финансовата година, информация, която надхвърля указаната в доброволните стандарти, посочени в член 29ва, с изключение на допълнителната информация за устойчивостта, която обичайно се споделя между предприятията в съответния сектор. Счита се, че предприятията, които отчитат необходимата информация за веригата на стойността, без да отчитат информация от предприятия в своята верига на стойността, които към датите на балансите си не надвишават средния брой от 1000 служители през финансовата година, която надхвърля информацията, указана в доброволните стандарти, посочени в член 29ва, освен допълнителната информация във връзка с устойчивостта, обичайно споделяна между предприятията в съответния сектор, са изпълнили задължението за отчитане на информация за веригата на стойността, посочено в настоящия параграф.“;

ii)добавя се следната алинея:

„Първа алинея не засяга изискванията на Съюза към предприятията да полагат дължима грижа.“;

5)вмъква се следният член 29aa:

„Член 29aa

Незадължително отчитане по таксономията за някои предприятия майки

1.    Държавите членки гарантират, че чрез дерогация от член 8 от Регламент (ЕС) 2020/852 предприятията майки, посочени в член 29а, параграф 1 от настоящата директива, които към датите на балансите си не надвишават нетен оборот от 450 000 000 EUR на консолидирана основа през финансовата година, прилагат параграфи 2, 3 и 4 от настоящата директива.

2.    Предприятие майка, посочено в параграф 1, което твърди, че дейностите му са свързани с икономически дейности, които се определят като екологично устойчиви съгласно членове 3 и 9 от Регламент (ЕС) 2020/852, или с икономически дейности, които отговарят само на определени изисквания на посочената разпоредба, включва в своя доклад на ръководството за дейността информация за това как и до каква степен неговите дейности са свързани с тези икономически дейности.

3.    По-конкретно, нефинансово предприятие майка, което твърди, че дейностите му са свързани с икономически дейности, които се определят като екологично устойчиви съгласно членове 3 и 9 от Регламент (ЕС) 2020/852, оповестява следните показатели:

а)дела на оборота си, който произтича от продукти или услуги, свързани с икономически дейности, които се определят като екологично устойчиви, съгласно членове 3 и 9 от посочения регламент;

б)дела на капиталовите му разходи, свързани с активи или процеси, отнасящи се до икономически дейности, които се определят като екологично устойчиви, съгласно членове 3 и 9 от посочения регламент.

Нефинансово предприятие майка, което оповестява показателите, посочени в първа алинея, може да оповестява дела на своите оперативни разходи, свързани с активи или процеси, отнасящи се до икономически дейности, които се определят като екологично устойчиви съгласно членове 3 и 9 от посочения регламент.

4.    По-конкретно, нефинансово предприятие майка, което твърди, че дейностите му са свързани с икономически дейности, които отговарят само на определени изисквания на член 3 от Регламент (ЕС) 2020/852, оповестява следните показатели:

а)дела на оборота си, който произтича от продукти или услуги, свързани с икономически дейности, които отговарят само на определени изисквания на член 3 от посочения регламент;

б)дела на капиталовите си разходи, свързани с активи или процеси, отнасящи се до икономически дейности, които отговарят само на определени изисквания на член 3 от посочения регламент;

Нефинансово предприятие майка, което оповестява показателите, посочени в първа алинея, може да оповестява дела на своите оперативни разходи, свързани с активи или процеси, отнасящи се до икономически дейности, които отговарят само на определени изисквания на член 3 от посочения регламент.

5.    Комисията приема делегиран акт в съответствие с член 49 от настоящата директива за допълване на параграфи 1, 2, 3 и 4 от настоящия член, за да уточни съдържанието и представянето на информацията, която трябва да бъде оповестявана съгласно тези параграфи, включително съдържанието на информацията относно икономическите дейности, които отговарят само на някои от критериите, посочени в член 3 от Регламент (ЕС) 2020/852, и методиката, която да се използва за спазването им, като се вземат предвид особеностите както на финансовите, така и на нефинансовите предприятия, и техническите критерии за проверка, установени съгласно посочения регламент.“;

6)Член 29б се изменя, както следва:

а)в параграф 1 се заличават трета и четвърта алинея;

б)в параграф 4, първа алинея, последното изречение се заменя със следното:

„В стандартите за отчитането във връзка с устойчивостта не се определят оповестявания, които биха задължили предприятията да изискват от други предприятия в своята верига на стойността, които към датите на балансите си не надвишават 1000 служители средно за финансовата година, да представят информация, надхвърляща предвидената за оповестяване в доброволните стандарти за отчитането във връзка с устойчивостта, посочени в член 29ва.“;

7)Член 29в се заличава;

8)вмъква се следният член 29вa:

„Член 29вa

Доброволни стандарти за отчитането във връзка с устойчивостта

1.    За да улесни доброволното отчитане във връзка с устойчивостта от предприятия, различни от посочените в член 19а, параграф 1 и член 29а, параграф 1, Комисията приема делегиран акт съгласно член 49 до [4 месеца след влизането в сила на настоящата директива] за допълване на настоящата директива, с който се предвиждат доброволни стандарти за отчитането във връзка с устойчивостта за такива предприятия.

2.    Стандартите за отчитането във връзка с устойчивостта, посочени в параграф 1, са пропорционални и съответстващи на възможностите и характеристиките на тези предприятия, както и на мащаба и сложността на техните дейности. Доколкото е възможно, в тях се посочва също структурата, която да се използва за представяне на такава информация за устойчивостта.“;

9)Член 29г се заменя със следното:

„Член 29г

Единен електронен формат за отчитане

1.    Предприятията, които са предмет на изискванията на член 19а от настоящата директива, изготвят своя доклад на ръководството за дейността в електронния формат за отчитане, определен в член 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/815 на Комисията, и маркират своите отчети за устойчивостта, включително информацията, предвидена за оповестяване в член 8 от Регламент (ЕС) 2020/852, в съответствие с електронния формат за отчитане, който ще бъде определен в посочения делегиран регламент. До приемането на такива правила относно маркирането чрез посочения делегиран регламент, от предприятията не се изисква да маркират своите отчети за устойчивостта.

2.    Предприятията майки, които са предмет на изискванията на член 29а, изготвят своя консолидиран доклад на ръководството за дейността в единния електронен формат за отчитане, определен в член 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/815 на Комисията, и маркират своите отчети за устойчивостта, включително информацията, предвидена за оповестяване в член 8 от Регламент (ЕС) 2020/852, в съответствие с електронния формат за отчитане, който ще бъде определен в посочения делегиран регламент. До приемането на такива правила относно маркирането чрез посочения делегиран регламент от предприятията майки не се изисква да маркират своите отчети за устойчивостта.;

_____________________________________________

* Делегиран регламент (ЕС) 2018/815 на Комисията от 17 декември 2018 г. за допълнение на Директива 2004/109/ЕО на Европейския парламент и на Съвета чрез регулаторни технически стандарти за определянето на единния електронен формат за отчитане (ОВ L 143, 29.5.2019 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg_del/2019/815/oj ).“;

10)в член 33 параграф 1 се заменя със следното:

„1.    Държавите членки гарантират, че членовете на административните, управителните и надзорните органи на дадено предприятие, като действат в рамките на предоставените им от националното право компетенции, носят колективна отговорност да гарантират, че следните документи се съставят и публикуват в съответствие с изискванията на настоящата директива и според случая — с международните счетоводни стандарти, приети в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002, с Делегиран регламент (ЕС) 2019/815, със стандартите за отчитането във връзка с устойчивостта, посочени в член 29б от настоящата директива, и с изискванията на член 29г от настоящата директива:

а)годишните финансови отчети, докладът на ръководството за дейността и декларацията за корпоративно управление, когато се предоставя отделно; и

б)консолидираните финансови отчети, консолидираните доклади на ръководството за дейността и консолидираната декларация за корпоративно управление, когато се предоставя отделно.

Чрез дерогация от параграф 1 държавите членки гарантират, че членовете на административните, управителните и надзорните органи на дадено предприятие, действащи в рамките на предоставените им от националното право компетенции, не носят колективна отговорност да гарантират, че докладът на ръководството за дейността или консолидираният доклад на ръководството за дейността, според случая, се изготвя в съответствие с член 29г.“;

11)Член 34 се изменя, както следва:

а)в параграф 1, втора алинея буква аа) се заменя със следното:

„аа)когато е целесъобразно, изразява становище въз основа на ангажимент за изразяване на ограничена увереност относно съответствието на отчитането във връзка с устойчивостта с изискванията на настоящата директива, включително относно съответствието на отчитането във връзка с устойчивостта със стандартите за отчитането във връзка с устойчивостта, приети съгласно член 29б, относно извършвания от предприятието процес по идентифициране на отчитаната информация в съответствие с тези стандарти за отчитането във връзка с устойчивостта, относно съответствието с изискването за маркиране на отчетите за устойчивостта в съответствие с член 29г, както и относно съответствието с изискванията за отчитане съгласно член 8 от Регламент (ЕС) 2020/852;“;

б) вмъква се следният параграф 2a:

„2a.    Държавите членки гарантират, че становището, посочено в параграф 1, втора алинея, буква аа), се изготвя при пълно спазване на задължението на предприятията да не се опитват да получават от предприятия в своята верига на стойността, които към датите на балансите си не надвишават средния брой от 1000 служители през финансовата година, информация, която надхвърля указаната в доброволните стандарти, посочени в член 29ва, с изключение на допълнителната информация за устойчивостта, която обичайно се споделя между предприятията в съответния сектор.“;

12)в член 40а параграф 1 се изменя, както следва:

а)втора алинея се заменя със следното:

„Първа алинея се прилага само за големи дъщерни предприятия, както са определени в член 3, параграф 4 от настоящата директива“;

б)четвърта и пета алинея се заменят със следното:

„Правилото, посочено в трета алинея, се прилага за клон само когато предприятието от трета държава няма дъщерно предприятие, както е посочено в първа алинея, и когато клонът е генерирал нетен оборот, надхвърлящ посочения в член 3, параграф 4, буква б) от настоящата директива праг през предходната финансова година.

Първа и трета алинея се прилагат за дъщерните предприятия или клоновете, посочени в тези алинеи, когато предприятието от трета държава на равнище група или, ако не е приложимо, на индивидуално равнище е генерирало нетен оборот в Съюза в размер на повече от 450 000 000 EUR за всяка от последните две поредни финансови години.“;

13)Член 49 се изменя, както следва:

а)вмъкват се следните параграфи 3в—3д:

„3в.    Правомощието да приема делегирани актове, предвидено в член 19б, параграф 5, член 29аа, параграф 5 и член 29ва, се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано от [датата на влизане в сила на настоящата директива].

3г.    Делегирането на правомощия, посочено в член 19б, параграф 5, член 29аа, параграф 5 и член 29ва, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга валидността на делегираните актове, които вече са в сила.

3д.    Преди приемането и по време на разработването на делегираните актове съгласно член 19б, параграф 5 и член 29аа, параграф 5, Комисията събира целия необходим експертен опит, включително чрез консултация с членовете на експертната група на държавите членки по финансирането за устойчиво развитие, посочена в член 24 от Регламент (ЕС) 2020/852.“;

б)параграф 5 се заменя със следното:

„5.    Делегиран акт, приет съгласно член 1, параграф 2, член 3, параграф 13, членове 19б, 29аа, 29б, 29ва или 40б, или член 46, параграф 2, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът са представили възражения в срок от два месеца след като са били уведомени за акта, или ако преди изтичането на този срок както Европейският парламент, така и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.“.

Член 3

Изменения на Директива (ЕС) 2022/2464

В Директива (ЕС) 2022/2464 член 5, параграф 2 се изменя, както следва:

1)първа алинея се изменя, както следва:

а)буква а) се заличава;

б)буква б) се изменя, както следва:

i)подточка i) се заменя със следното:

„i)за големи предприятия, които към датите на балансите си надвишават средния брой от 1000 служители през финансовата година;“;

ii)подточка ii) се заменя със следното:

„ii)за предприятия — майки на голяма група, която към датите на баланса си надвишава средния брой от 1000 служители на консолидирана основа през финансовата година;“;

в)буква в) се заличава;

2)третата алинея се изменя, както следва:

а)буква а) се заличава;

б)буква б) се изменя, както следва:

i)подточка i) се заменя със следното:

„i)за емитенти по смисъла на член 2, параграф 1, буква г) от Директива 2004/109/ЕО, които са големи предприятия съгласно определението в член 3, точка 4 от Директива 2013/34/ЕС, които към датите на балансите си надвишават средния брой от 1000 служители през финансовата година;“;

ii)подточка ii) се заменя със следното:

„ii)за емитенти по смисъла на член 2, параграф 1, буква г) от Директива 2004/109/ЕО, които са предприятия — майки на голяма група, която към датите на баланса си надвишава средния брой от 1000 служители на консолидирана основа през финансовата година;“;

в)буква в) се заличава.

Член 4

Изменения на Директива (ЕС) 2024/1760

Директива (ЕС) 2024/1760 се изменя, както следва:

1)в член 1, параграф 1 буква в) се заменя със следното:

„в)задължението на дружествата за приемане на план за преход за смекчаване на изменението на климата, включително действия за изпълнение, чиято цел е чрез полагането на максимални усилия да се гарантира, че бизнес моделът и стратегията на дружеството са съвместими с прехода към устойчива икономика и с ограничаването на глобалното затопляне до 1,5 oC в съответствие с Парижкото споразумение.“;

2)в член 3, параграф 1 буква н) се заменя със следното:

„н)„заинтересовани страни“ означава служителите на дружеството, служителите на неговите дъщерни дружества и на неговите бизнес партньори, техните синдикални организации и представителите на работниците, както и физическите лица или общностите, чиито права или интереси са или биха могли да бъдат пряко засегнати от продуктите, услугите и дейностите на дружеството, неговите дъщерни дружества и неговите бизнес партньори, както и законните представители на тези лица или общности;“;

3)Член 4 се заменя със следното:

„Член 4

Равнище на хармонизация

1.    Без да се засяга член 1, параграфи 2 и 3, държавите членки не въвеждат в националното си право разпоредби в областта, обхваната от настоящата директива, предвиждащи изисквания за дължима грижа в областта на правата на човека и околната среда, отклоняващи се от предвидените в членове 6 и 8, член 10, параграфи 1—5, член 11, параграфи 1—6, и член 14.

2.    Без да се засяга параграф 1, настоящата директива не възпрепятства държавите членки да въвеждат в националното си право по-строги разпоредби, отклоняващи се от предвидените в разпоредбите, различни от членове 6 и 8, член 10, параграфи 1—5, член 11, параграфи 1—6 и член 14, или разпоредби, които са по-конкретни от гледна точка на целта или обхванатата област, включително чрез регулиране на конкретни продукти, услуги или ситуации, за да се постигне различна степен на защита в областта на човешките права, правата на работещите и социалните права, околната среда или климата.“;

4)Член 8 се изменя, както следва:

а)в параграф 2, буква б) се заменя със следното:

„б)въз основа на резултатите от набелязването, посочено в буква а), да извършат задълбочена оценка на собствените си дейности, на дейностите на своите дъщерни дружества и на дейностите на преките си бизнес партньори, когато дейностите на последните са свързани с техните вериги на дейност, в областите, в които е установено, че е най-вероятно да възникнат неблагоприятни въздействия и те да бъдат най-сериозни.“;

б)вмъква се следният параграф 2a:

„2a.    Когато дадено дружество разполага с правдоподобна информация, която сочи, че са възникнали или може да възникнат неблагоприятни въздействия на равнището на дейността на непряк бизнес партньор, то извършва задълбочена оценка. Дружеството винаги извършва такава оценка, когато не прякото, а по-скоро непрякото естество на отношенията с бизнес партньора е резултат от изкуствен механизъм, който не отразява икономическата действителност, а сочи заобикаляне на параграф 2, буква б). Когато оценката потвърди вероятността или фактическото съществуване на неблагоприятното въздействие, то се счита за установено.

Първа алинея не засяга задължението на дружеството да взема предвид наличната информация за непреките бизнес партньори и способността на тези бизнес партньори да спазват правилата и принципите, определени в етичния кодекс на дружеството, когато избира пряк бизнес партньор.

Независимо от първа алинея, и без значение дали е налична правдоподобна информация за непреките бизнес партньори, дружеството изисква договорни гаранции от пряк бизнес партньор за това, че този бизнес партньор ще осигури спазването на етичния кодекс на дружеството, като въведе съответните договорни гаранции със собствените си бизнес партньори. Прилагат се съответно член 10, параграф 2, букви б) и д).“;

в)параграф 4 се заменя със следното:

„4.    Когато информацията, необходима за задълбочената оценка, предвидена в параграф 2, буква б) и параграф 2а, може да бъде получена от различни бизнес партньори, дружеството дава приоритет на изискването на тази информация, когато това е разумно, пряко от бизнес партньора или партньорите, при които е най-вероятно да възникнат неблагоприятните въздействия.“;

г)добавя се следният параграф 5:

„5.    Държавите членки гарантират, че за целите на набелязването, предвидено в параграф 2, буква а), дружествата не се опитват да получават информация от преки бизнес партньори с по-малко от 500 служители, която надвишава включената в доброволните стандарти, посочени в член 29а от Директива 2013/34/ЕС.

Чрез дерогация от първа алинея, когато за набелязването, предвидено в параграф 2, буква а), е необходима допълнителна информация поради признаци за вероятни неблагоприятни въздействия или защото стандартите не обхващат съответните въздействия, и когато тази допълнителна информация не може да бъде получена по разумен начин чрез други средства, дружеството може да поиска такава информация от съответния бизнес партньор.“;

5)в член 10 параграф 6 се заменя със следното:

„6.    По отношение на потенциалните неблагоприятни въздействия, посочени в параграф 1, които не може да бъдат предотвратени или адекватно смекчени чрез мерките, посочени в параграфи 2, 4 и 5, като крайна мярка дружеството:

а)се въздържа от започване на нови или разширяване на съществуващи отношения с бизнес партньор, при когото или в рамките на чиято верига на дейност е възникнало въздействието,

б)приема и прилага без ненужно забавяне засилен план за превантивни действия за конкретното неблагоприятно въздействие, при условие че е налице разумно очакване, че тези усилия ще бъдат успешни, когато правото, уреждащо отношенията му със съответния бизнес партньор позволява това, и

в)използва или увеличава своето влияние чрез временно преустановяване на бизнес отношенията във връзка със съответните дейности.

Докато е налице разумно очакване, че засиленият план за превантивни действия ще бъде успешен, самият факт, че дружеството продължава да работи с въпросния бизнес партньор, не поражда отговорност за дружеството.

Преди временното преустановяване на бизнес отношения дружеството прави оценка дали може разумно да се очаква неблагоприятните въздействия от това да бъдат явно по-сериозни от неблагоприятното въздействие, което не би могло да бъде предотвратено или смекчено по подходящ начин. Ако това е така, от дружеството не се изисква да преустанови временно бизнес отношенията и то трябва да е в състояние да докладва на компетентния надзорен орган надлежно обоснованите причини за такова решение.

Държавите членки предвиждат възможност за временно преустановяване на бизнес отношенията в договори, уредени от тяхното право в съответствие с първа алинея, с изключение на договорите, които страните са задължени по закон да сключат.

Когато дружеството реши да преустанови временно бизнес отношенията, то взема мерки, за да предотврати, смекчи или да сложи край на въздействията от временното преустановяване, предоставя предизвестие в разумен срок на съответния бизнес партньора и редовно преразглежда това решение.

Когато дружеството реши да не преустанови временно бизнес отношенията съгласно настоящия член, то наблюдава потенциалното неблагоприятно въздействие и периодично прави оценка на решението си и на това дали съществуват допълнителни подходящи мерки.“;

6)в член 11 параграф 7 се заменя със следното:

„7.    По отношение на действителните неблагоприятни въздействия, посочени в параграф 1, които не може да бъдат предотвратени или адекватно смекчени чрез мерките, посочени в параграфи 3, 5 и 6, като крайна мярка дружеството:

а)се въздържа от започване на нови или разширяване на съществуващи отношения с бизнес партньор, при когото или в рамките на чиято верига на дейност е възникнало въздействието,

б)приема и прилага без ненужно забавяне засилен план за превантивни действия за конкретното неблагоприятно въздействие, при условие че е налице разумно очакване, че тези усилия ще бъдат успешни, когато правото, уреждащо отношенията му със съответния бизнес партньор позволява това, и

в)използва или увеличава своето влияние чрез временно преустановяване на бизнес отношенията във връзка със съответните дейности.

Докато е налице разумно очакване, че засиленият план за превантивни действия ще бъде успешен, самият факт, че дружеството продължава да работи с въпросния бизнес партньор, не поражда отговорност за дружеството.

Преди временното преустановяване на бизнес отношения дружеството прави оценка дали може разумно да се очаква неблагоприятните въздействия от това да бъдат явно по-сериозни от неблагоприятното въздействие, което не би могло да бъде предотвратено или смекчено по подходящ начин. Ако това е така, от дружеството не се изисква да преустанови временно бизнес отношенията и то трябва да е в състояние да докладва на компетентния надзорен орган надлежно обоснованите причини за такова решение.

Държавите членки предвиждат възможност за временно преустановяване на бизнес отношенията в договори, уредени от тяхното право в съответствие с първа алинея, с изключение на договорите, които страните са задължени по закон да сключат.

Когато дружеството реши да преустанови временно бизнес отношенията, то взема мерки, за да предотврати, смекчи или да сложи край на въздействията от временното преустановяване, предоставя предизвестие в разумен срок на съответния бизнес партньора и редовно преразглежда това решение.

Когато дружеството реши да не преустанови временно бизнес отношенията съгласно настоящия член, то наблюдава потенциалното неблагоприятно въздействие и периодично прави оценка на решението си и на това дали съществуват допълнителни подходящи мерки.“;

7)в член 13 параграф 3 се изменя, както следва:

а)уводният текст се заменя със следното:

„Консултациите със значимите заинтересовани страни се провеждат на следните етапи от полагането на дължима грижа:“;

б)букви в) и д) се заличават.

8)в член 15 второто изречение се заменя със следното:

„Тези оценки се основават, когато е подходящо, на качествени и количествени показатели, и се извършват без излишно забавяне след появата на значима промяна, но най-малко на всеки 5 години и винаги когато са налице основателни причини да се смята, че мерките вече не са адекватни или ефективни или че може да възникнат нови рискове от настъпването на тези неблагоприятни въздействия.“;

9)в член 19 параграф 3 се заменя със следното:

„3.    Насоките, посочени в параграф 2, буква а), се предоставят до 26 юли 2026 г., посочените в параграф 2, букви г) и д) се предоставят до 26 януари 2027 г., а посочените в параграф 2, букви б), е) и ж) — до 26 юли 2027 г.“;

10)в член 22, параграф 1 първа алинея се заменя със следното:

„Държавите членки гарантират, че дружествата, посочени в член 2, параграф 1, букви а), б) и в) и в член 2, параграф 2, букви а), б) и в), приемат план за преход за смекчаване на изменението на климата, включително действия за изпълнение, чиято цел е чрез полагане на максимални усилия да се гарантира, че бизнес моделът и стратегията на дружеството са съвместими с прехода към устойчива икономика и с ограничаването на глобалното затопляне до 1,5 °C в съответствие с Парижкото споразумение и с целта за постигане на неутралност по отношение на климата, установена в Регламент (ЕС) 2021/1119, включително неговите междинни цели и целите за неутралност по отношение на климата до 2050 г., и когато е уместно, експозицията на дружеството на дейности, свързани с въглища, нефт и газ.“

11)в член 27 параграф 4 се заменя със следното:

„4.    В сътрудничество с държавите членки Комисията издава насоки за подпомагане на надзорните органи при определянето на размера на санкциите в съответствие с настоящия член. Държавите членки не определят в националното си право за транспониране на настоящата директива максимален размер на имуществените санкции, който би попречил на надзорните органи да налагат санкции в съответствие с принципите и факторите, посочени в параграфи 1 и 2.“;

12) Член 29 се изменя, както следва:

а)параграф 1 се заличава;

б)параграф 2 се заменя със следното:

„2.    Когато дадено дружество носи отговорност съгласно националното право за вреди, причинени на физическо или юридическо лице поради неспазване на изискванията за дължима грижа съгласно настоящата директива, държавите членки гарантират, че тези лица имат право на пълно обезщетение. Пълното обезщетение не може да води до прекомерно обезщетение, независимо дали това става чрез наказателни, многократни или други видове обезщетения за вреди.“;

в)в параграф 3 буква г) се заличава;

г)параграф 4 се заменя със следното:

„4.    Дружествата, които са участвали в отраслови инициативи или инициативи с участието на множество заинтересовани страни, или са използвали проверка от независима трета страна или договорни клаузи в подкрепа на изпълнението на изискванията за дължима грижа, все пак може да бъдат подведени под отговорност в съответствие с националното право.“;

д)в параграф 5 първа алинея се заменя със следното:

„Гражданската отговорност на дружество за вреди, както е посочено в настоящия член, не засяга гражданската отговорност на неговите дъщерни дружества или на преките и непреките бизнес партньори по веригата на дейността на дружеството.“;

е)параграф 7 се заличава;

13)в член 36, параграф 1 се заличава.

Член 5

Транспониране

1.    Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива най-късно до [12 месеца след влизането в сила]. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.

Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

2.    Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 6

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 7

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки.

Съставено в Брюксел на година.

ЗАКОНОДАТЕЛНА ОБОСНОВКА ЗА ФИНАНСОВОТО И ЦИФРОВОТО ОТРАЖЕНИЕ

1.CONTEXT OF THE PROPOSAL

•Reasons for and objectives of the proposal

•Consistency with existing policy provisions in the policy area

•Consistency with other Union policies

2.LEGAL BASIS, SUBSIDIARITY AND PROPORTIONALITY

•Legal basis

•Subsidiarity (for non-exclusive competence)

•Proportionality

•Choice of the instrument

3.RESULTS OF EX-POST EVALUATIONS, STAKEHOLDER CONSULTATIONS AND IMPACT ASSESSMENTS

•Ex-post evaluations/fitness checks of existing legislation

•Stakeholder consultations

•Collection and use of expertise

•Impact assessment

•Regulatory fitness and simplification

•Fundamental rights

4.BUDGETARY IMPLICATIONS

5.OTHER ELEMENTS

•Implementation plans and monitoring, evaluation and reporting arrangements

•Explanatory documents (for directives)

•Detailed explanation of the specific provisions of the proposal

1.FRAMEWORK OF THE PROPOSAL/INITIATIVE

1.1.Title of the proposal/initiative

1.2.Policy area(s) concerned

1.3.Objective(s)

1.3.1.General objective(s)

1.3.2.Specific objective(s)

1.3.3.Expected result(s) and impact

1.3.4.Indicators of performance

1.4.The proposal/initiative relates to:

1.5.Grounds for the proposal/initiative

1.5.1.Requirement(s) to be met in the short or long term including a detailed timeline for roll-out of the implementation of the initiative

1.5.2.Added value of EU involvement (it may result from different factors, e.g. coordination gains, legal certainty, greater effectiveness or complementarities). For the purposes of this section 'added value of EU involvement' is the value resulting from EU action, that is additional to the value that would have been otherwise created by Member States alone.

1.5.3.Lessons learned from similar experiences in the past

1.5.4.Compatibility with the multiannual financial framework and possible synergies with other appropriate instruments

1.5.5.Assessment of the different available financing options, including scope for redeployment

3.ESTIMATED FINANCIAL IMPACT OF THE PROPOSAL/INITIATIVE

3.1.Heading(s) of the multiannual financial framework and expenditure budget line(s) affected

4.Digital dimensions

4.1.Requirements of digital relevance

4.2.Data

4.3.Digital solutions

4.4.Interoperability assessment

4.5.Measures to support digital implementation

1.РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА 

1.1.Наименование на предложението/инициативата

1.2.Съответни области на политиката 

1.3.Цели

1.3.1Общи цели

1.3.2Конкретни цели

–Ограничаване на броя на дружествата, които попадат в обхвата на изискванията за отчитане във връзка с устойчивостта, до големите дружества с над 1000 служители.

–Намаляване на ефектите на прехвърляне на задълженията за отчитане надолу по веригата върху МСП и по-малките големи дружества чрез налагане на доброволния стандарт за отчитането във връзка с устойчивостта за МСП като таван по веригата на стойността за всички дружества, които не подлежат на изисквания за отчитане във връзка с устойчивостта.

–Осигуряване на пропорционален доброволен стандарт за дружествата, които не подлежат на изисквания за отчитане във връзка с устойчивостта.

–Премахване на правомощието на Комисията да приема секторни стандарти за отчитането във връзка с устойчивостта.

–Заличаване на задължението на Комисията да приеме стандарти за изразяването на увереност във връзка с устойчивостта до октомври 2026 г. До 2026 г. Комисията ще издаде целеви насоки за изразяването на увереност.

–Да се отрази намаляването на предприятията в обхвата на отчитането във връзка с устойчивостта съгласно членове 19а и 29а от Директивата за счетоводството в съответната разпоредба, с която се определят датите на прилагане на правилата за отчитане във връзка с устойчивостта.

–Опростяване на избрани изисквания за дължима грижа, за да се избегнат ненужни усложнения и разходи за големите дружества, попадащи в обхвата.

–Допълнително намаляване на ефектите на прехвърляне на задълженията надолу по веригата върху МСП и малките дружества със средна пазарна капитализация по веригите на стойността на големите дружества в обхвата, като се ограничат исканията за информация.

1.3.3Очаквани резултати и отражение

Да се посочи въздействието, което предложението/инициативата следва да окаже по отношение на целевите бенефициери/групи.

1.3.4Показатели за изпълнението

Посочете показателите за проследяване на напредъка и на постиженията.

1.4.Предложението/инициативата е във връзка с: 

 ново действие 

 ново действие след пилотен проект/подготвително действие 33  

 продължаване на съществуващо действие 

 сливане или пренасочване на едно или няколко действия към друго/ново действие

1.5.Мотиви за предложението/инициативата 

1.5.1Изисквания, които трябва да бъдат изпълнени в краткосрочна или дългосрочна перспектива, включително подробен график за изпълнението на инициативата

1.5.2Добавена стойност от участието на ЕС (може да е в резултат от различни фактори, например ползи по отношение на координацията, правна сигурност, по-добра ефективност или взаимно допълване). За целите на този раздел „добавена стойност от участието на ЕС“ е стойността, която е резултат от действието на равнище ЕС и е допълнителна спрямо стойността, която би била създадена само от отделните държави членки.

1.5.3Изводи от подобен опит в миналото

1.5.4Съвместимост с многогодишната финансова рамка и евентуални синергии с други подходящи инструменти

1.5.5Оценка на различните налични варианти за финансиране, включително възможностите за преразпределяне на средства

3.ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА 

3.1.Съответни функции от многогодишната финансова рамка и разходни бюджетни редове 

4.Цифрово измерение

4.1.Изисквания, свързани с цифрови аспекти

4.2.Данни

4.3.Цифрови решения

4.4.Оценка на оперативната съвместимост

4.5.Мерки в подкрепа на цифровото изпълнение

(1)    „Бъдещето на европейската конкурентоспособност“ (The future of European competitiveness), септември 2024 г.

(2)    Декларация от Будапеща относно новия пакт за европейската конкурентоспособност, 8 ноември 2024 г.

(3)    Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, (COM(2025) 30 final). Компас за конкурентоспособността на ЕС.

(4)    Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите (COM(2025) 47 final: Една опростена и по-експедитивна Европа: Съобщение относно изпълнението и опростяването.

(5)    Директива (ЕС) 2022/2464 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 г. (Директива за отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта).

(6)    Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. (Директива за счетоводството). Директива 2004/109/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 2004 г. (Директива за прозрачността). Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 г. (Директива за одитите). Регламент (ЕС) № 537/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. (Регламент за одитите).

(7)    Съобщение на Комисията, „Европейски зелен пакт“, COM(2019) 640 final. Съобщение на Комисията, „План за действие: Финансиране за устойчив растеж“, COM(2018) 097 final.

(8)    Директива (ЕС) 2024/1760 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юни 2024 г. (Директива за дължимата грижа на дружествата във връзка с устойчивостта).

(9)    Както и дружествата, извършващи дейност в обществен интерес, които са предприятия — майки на голяма група с повече от 500 служители, за консолидираното отчитане във връзка с устойчивостта. „Дружествата, извършващи дейност в обществен интерес“ са определени в член 2, точка 1) от Директивата за счетоводството като предприятия, които са: а) уредени от правото на държава членка и чиито прехвърлими ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар на ЕС; б) кредитни институции; в) застрахователни предприятия; или г) определени от държавите членки като дружества, извършващи дейност в обществен интерес. „Големи предприятия“ са определени в член 3, параграф 4 от Директивата за счетоводството като предприятия, които към датите на балансите си надхвърлят поне два от следните три критерия: а) балансова стойност на активите: 25 000 000 EUR; б) нетен оборот: 50 000 000 EUR; в) среден брой на служителите през финансовата година: 250.

(10)    Както и другите предприятия — майки на големи групи, за консолидираното отчитане във връзка с устойчивостта.

(11)    Малките и несложни кредитни институции и каптивните застрахователни и презастрахователни предприятия също са част от третата вълна, въпреки че могат да използват възможността да не участват за още две години само ако са МСП, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар.

(12)    Съгласно член 40а от Директивата за счетоводството, изменена с ДОПУ, предприятие, което не е установено в ЕС, трябва да отчита информация за устойчивостта на равнище група, ако а) генерира над 150 милиона евро в Съюза и б) има дъщерно дружество в ЕС, което подлежи на изискванията за отчитане във връзка с устойчивостта, въведени с ДОПУ, или има клон в ЕС, който е генерирал над 40 милиона евро. В този случай правното задължение за публикуване на отчета се носи от дъщерното дружество или клона в ЕС.

(13)    Делегиран регламент (ЕС) 2023/2772 на Комисията от 31 юли 2023 г. за допълнение на Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета чрез стандарти за отчитането във връзка с устойчивостта.

(14)    Преди това ЕКГФО беше наречена Европейска консултативна група за финансова отчетност, но официалното ѝ наименование сега е само ЕКГФО. Това е независим частен многостранен орган, финансиран предимно от ЕС.

(15)    Количеството работа при ангажимент за изразяване на ограничена увереност е значително по-малко, отколкото при ангажимент за изразяване на разумна увереност. Заключението при ангажимент за изразяване на ограничена увереност обикновено се предоставя в отрицателна форма на изразяване, като се заявява, че доставчикът на услуги за изразяване на увереност не е установил проблеми, въз основа на които да заключи, че предметът на ангажимента съдържа съществени неточности. Заключението при ангажимент за изразяване на разумна увереност обикновено се предоставя в положителна форма на изразяване и води до предоставяне на становище относно оценката на предмета по предварително определени критерии.

(16)    В допълнение, и от съображения за последователност, в член 40а от Директивата за счетоводството прагът за нетния оборот за предприятие, което не е установено в ЕС, за да подлежи на изискванията за отчитане на равнище група, ще бъде увеличен от 150 милиона евро, генерирани в Съюза, на 450 милиона евро. Освен това от съображения за последователност прагът за клона в ЕС съгласно член 40а се повишава от 40 милиона евро на 50 милиона евро, а прагът за дъщерното дружество в ЕС е ограничен до големите предприятия съгласно определението в Директивата за счетоводството. Основните прагове на ДДГДУ са 1000 служители и оборот от 450 милиона евро.

(17)    Както и предприятия, които не са дружества, извършващи дейност в обществен интерес, но са предприятия — майки на големи групи, с повече от 500 служители, както и предприятия — майки на големи групи, с до 500 служители.

(18)    Както и предприятията — майки на групи със средно над 1000 служители на консолидирана основа, за целите на консолидираното отчитане във връзка с устойчивостта.

(19)    От 17 октомври до 1 декември 2023 г. Комисията събра обратна информация от 193 заинтересовани страни по възможните мерки за рационализиране на изискванията за отчитане:  https://ec.europa.eu/info/law/better-regulation/have-your-say/initiatives/13990-Administrative-burden-rationalisation-of-reporting-requirements_bg .

(20)    ОВ C […], […] г., стр. […].

(21)    Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 11 февруари 2025 г.: „Една опростена и по-експедитивна Европа: Съобщение относно прилагането и опростяването“, COM (2025) 47 final.

(22)    Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 г. относно задължителния одит на годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети, за изменение на директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 84/253/ЕИО на Съвета (ОВ L 157, 9.6.2006 г., стр. 87, ELI:  http://data.europa.eu/eli/dir/2006/43/oj ).

(23)    Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия и за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета (ОВ L 182, 29.6.2013 г., стр. 19, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2013/34/oj).

(24)    Директива (ЕС) 2022/2464 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 537/2014, Директива 2004/109/ЕО, Директива 2006/43/ЕО и Директива 2013/34/ЕС, по отношение на отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта (ОВ L 322, 16.12.2022 г., стр. 15, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2022/2464/oj).

(25)    Директива (ЕС) 2024/1760 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юни 2024 г. относно дължима грижа на дружествата във връзка с устойчивостта и за изменение на Директива (ЕС) 2019/1937 и на Регламент (ЕС) 2023/2859 (ОВ L, 2024/1760, 5.7.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2024/1760/oj).

(26)    Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 11 декември 2019 г. — „Европейският зелен пакт“, COM(2019) 640 final.

(27)    Cъобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейската централна банка, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 8 март 2018 г. „План за действие: Финансиране за устойчив растеж“, COM(2018) 097 final.

(28)    Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2020 г. за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/2088 (ОВ L 198, 22.6.2020 г., стр. 13, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2020/852/oj).

(29)    Директива 2004/109/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 2004 г. относно хармонизиране изискванията за прозрачност по отношение на информацията за издателите, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар, и за изменение на Директива 2001/34/ЕО (ОВ L 39, 31.12.2004 г., стр. 38, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2004/109/oj).

(30)    Делегиран регламент (ЕС) 2018/815 на Комисията от 17 декември 2018 г. за допълнение на Директива 2004/109/ЕО на Европейския парламент и на Съвета чрез регулаторни технически стандарти за определянето на единния електронен формат за отчитане (OВ L 143, 29.5.2019 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg_del/2019/815/oj).

(31)    Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2020 г. за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/2088 (ОВ L 198, 22.6.2020 г., стр. 13, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2020/852/oj ).

(32)    Директива (ЕС) 2025/XX от..........

(33)    Съгласно член 58, параграф 2, буква а) или б) от Финансовия регламент.