ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 21.2.2025

JOIN(2025) 9 final

СЪВМЕСТНО СЪОБЩЕНИЕ ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

План за действие на ЕС относно сигурността на кабелите

1.Въведение

Подводните кабели, независимо дали се използват за комуникация, или за пренос на енергия, изпълняват критични и стратегически функции за европейските икономики и общества. Те свързват няколко държави членки една с друга, островите с континенталната част на ЕС, най-отдалечените региони и отвъдморските страни и територии, както и ЕС с останалата част на света. С подводни комуникационни кабели се пренасят 99 % от междуконтиненталния интернет трафик. Подводните електрически кабели, по-специално междусистемните връзки, позволяват интегрирането на пазарите на електроенергия на държавите членки, укрепват сигурността на доставките им и доставят до брега енергия от възобновяеми източници в морето. Мерките за тяхната устойчивост и сигурност са необходими, за да се защитят жизненоважните стратегически интереси на ЕС.

Подводните кабели може да бъдат повредени непреднамерено, но моделът, наблюдаван през последните месеци, особено в Балтийско море, показва, че тази критична инфраструктура все по-често е обект на умишлени враждебни действия. С нарушаването на целостта им се нарушават основни функции и услуги в ЕС, което засяга ежедневието на гражданите. Такива саботажни действия — които могат да бъдат елементи на по-големи хибридни кампании — представляват значителен риск за сигурността на ЕС и всички негови държави членки, като се има предвид наличието на подводни кабели в Средиземно море, Атлантическия океан, Северно море, Черно море и Балтийско море

Сигурността и устойчивостта на подводните кабелни инфраструктури на ЕС са от първостепенно значение и трябва да бъдат значително подобрени 1 . На 9 февруари 2025 г., по повод Деня на енергийната независимост на Балтийско море във Вилнюс, председателят фон дер Лайен определи четири приоритета за гарантиране на сигурността на нашата критична мрежова инфраструктура с ударение върху предотвратяването, засичането, реагирането и ремонта, както и възпирането. В настоящия План за действие на ЕС относно сигурността на кабелите е разработен ясен подход, основан на посочените четири приоритета, за по-нататъшно повишаване на устойчивостта и сигурността на подводните кабели, като са обхванати както комуникационната, така и електрическата кабелна инфраструктура.

Капацитетът на ЕС за предотвратяване, засичане, реагиране, ремонт и възпиране при подобни инциденти ще покаже как можем да се справим с тези предизвикателства чрез координация и солидарност на равнище ЕС и в тясно сътрудничество с единомислещи партньори. Защитата на критичната инфраструктура е задача преди всичко на държавите членки, но предвид трансграничния характер и икономическото значение на подводните кабели, за да се гарантира всеобхватен подход към сигурността в целия ЕС, са необходими по-активни действия на равнище ЕС в полза на най-засегнатите държави членки и за допълване на националните мерки. Настоящият план за действие разглежда предимно подводните кабели, но някои от действията в него могат да бъдат използвани или обхватът им да бъде разширен, за да се повиши сигурността на други морски критични инфраструктури, като тръбопроводи или ветроенергийни паркове в морето.

Планът за действие е разработен в рамките на цялостен подход за цикъл на устойчивост: предотвратяване, засичане, реагиране и ремонт и възпиране. На първо място ЕС трябва да предотвратява водещите до смущения инциденти и да стане по-устойчив на заплахи срещу подводните кабелни инфраструктури и да намали тяхната уязвимост. Той трябва също така да увеличи капацитета си за засичане, за да може да разпознава и предвижда заплахите възможно най-рано. При възникване на инцидент ЕС трябва да бъде по-способен да реагира съгласувано и солидарно с най-засегнатите държави членки. По-специално ЕС трябва да изгради подходящ капацитет за максимално бързо възстановяване след всеки инцидент. Накрая, ЕС трябва да възприеме една по-остра позиция по отношение на възпирането. Европа ще предприеме действия за защита на сигурността на критичната морска инфраструктура и ще търси отговорност от злонамерените субекти, включително чрез действия срещу „сенчестия флот“.

Тези усилия се основават на няколко дейности на ЕС, които вече са в ход и които допринасят за сигурността и устойчивостта на подводните кабели. Тези дейности са насочени по-специално към изграждане на капацитет (финансиране по Механизма за свързване на Европа (МСЕ) в цифровия сектор и енергетиката), предвиждане на рисковете (Препоръка относно сигурни и устойчиви подводни кабелни инфраструктури 2 ), приемане на мерки за управление на риска в областта на киберсигурността и докладване на значими инциденти (Директива относно мерки за високо общо ниво на киберсигурност — Директива МИС 2 3 ) и повишаване на несвързаната с киберпространството физическа устойчивост на критичните субекти (Директивата относно устойчивостта на критичните субекти — Директива относно УКС 4 ).

Освен това поради ясните си последици за гражданите и във военната сфера настоящият план за действие е замислен от самото начало като инициатива, която ще действа изцяло като допълнение на текущите дейности на НАТО 5 . Той също така ще допринесе за предстоящата Стратегия за вътрешна сигурност, Стратегията за Съюза на готовност и Бялата книга за бъдещето на европейската отбрана, като постави в основата си подхода, който обхваща всички рискове и всички нива на управление, препоръчан в доклада на специалния съветник Саули Нийнистьо от 2024 г. 6 .

2.Предотвратяване: повишаване на устойчивостта и готовността на ЕС

Първата цел на Плана за действие е да се намалят броят и въздействието на водещите до смущения инциденти и да се затрудни всеки злонамерен субект да излага на риск сигурността на Съюза. Това изисква както мерки за повишаване на устойчивостта и сигурността на подводните кабели, така и повече инвестиции в разполагането на нови кабели.

2.1 Прилагане на правната рамка и рамката за сигурност

ЕС въведе хоризонтална рамка за сигурност, състояща се от Директивата относно устойчивостта на критичните субекти (Директивата относно УКС) и Директивата за мрежова и информационна сигурност (МИС 2). Съгласно Директивата относно УКС държавите членки трябва да предприемат мерки за повишаване на устойчивостта на критичните субекти и защитата на критичната инфраструктура. Посочената директива обхваща както причинените от човека, така и природните рискове. По-специално държавите членки трябва да идентифицират критичните субекти, да извършат оценки на риска 7 и да приемат стратегия за устойчивост. След като бъдат идентифицирани, критичните субекти ще трябва да предприемат мерки за повишаване на устойчивостта, като например предотвратяване на възникването на инциденти, осигуряване на адекватна физическа защита на техните обекти и критична инфраструктура, реагиране на инциденти, противодействие и смекчаване на последиците от тях, както и възстановяване след инциденти.

Съгласно Директивата МИС 2 субектите, които са експлоатиращи подводни кабели доставчици на цифрова инфраструктура и услуги (като телекомуникационни дружества или дружества за цифрови услуги), трябва да защитават своите мрежови и информационни системи, както и физическата им среда от всякакви събития, включително причинени от човека щети или екологични опасности. От държавите членки се изисква също така да включат защитата на подводните комуникационни кабели в националните стратегии за киберсигурност, като набележат потенциалните рискове и мерките за смекчаване, за да се гарантира в най-висока степен тяхната защита срещу всички опасности. Като се има предвид, че изискванията от Директивата МИС 2 се считат за най-малко еквивалентни на тези от Директивата относно УКС, и за да се избегнат дублиране и ненужна административна тежест за идентифицираните в Директивата относно УКС субекти от сектора на цифровата инфраструктура, се прилагат само мерките за управление на риска и задълженията за докладване на инциденти от Директивата МИС 2 8 . Поради това инцидентите, засягащи подводни комуникационни кабели, следва да се докладват на ЕРИКС 9 или на компетентния орган.

За да се увеличи въздействието на тези хоризонтални рамки за сигурност, е важно всички участници и субекти, които имат отношение към повишаването на устойчивостта на подводните кабели, да подлежат на мерки за сигурност по съгласуван и последователен начин във всички държави членки. За тази цел Комисията насърчава всички държави членки да гарантират, че всички оператори на подводни комуникационни инфраструктури са обхванати от националното законодателство, с което се транспонира рамката МИС 2. Освен това, в допълнение към спазването на правните си задължения съгласно Директивата относно УКС, държавите членки се приканват да включат при всички случаи в своите стратегии за повишаване на устойчивостта на критичните субекти и в оценката на риска за основните услуги субектите, предоставящи основни услуги за подводни електронни съобщения и пренос на електроенергия, както и да определят като критични съответните субекти, експлоатиращи тази инфраструктура. Неотложното и пълно прилагане на посочените правни актове от държавите членки следва да бъде непосредствен приоритет.

Комисията също така предприе по-целенасочен подход по отношение на подводните комуникационни кабели чрез своята Препоръка относно сигурни и устойчиви подводни кабелни инфраструктури 10 . С нея се осигурява стратегическа политическа рамка на ЕС за оценка на рисковете за тези комуникационни инфраструктури и за определяне на мерки за смекчаване на риска. В препоръката се предвижда Комисията и държавите членки да извършват картографиране и анализ на съществуващите и планираните инфраструктури, както и редовни консолидирани оценки в целия Съюз на рисковете, уязвимостта и зависимостите, засягащи подводните кабелни инфраструктури.

Освен това в препоръката се предвижда разработването на инструментариум за сигурност на кабелите, в който се определят мерки за смекчаване на риска, които държавите членки се насърчават да приемат, за да намалят установените рискове, уязвимости и зависимости. Експертната група 11 , създадена за изпълнение на препоръката, понастоящем изпълнява тази работа, като извършва оценки на риска и разработва сценарии за риска за подводните критични инфраструктури. След като бъдат приети, сценариите за риска могат да бъдат подлагани редовно на стрес тестове. Въз основа на работата, извършена в рамките на оценката на риска от Невер 12 , за оценките на риска следва да се възприеме широк подход, включващ и зависимостите по веригата на доставките, като се гарантира, че резервните части се предоставят навреме и в необходимото количество за разполагането на кабелите.

В Законодателния акт за киберсолидарност Комисията ще предложи да се финансира изпитването/подлагането на стрес тестове на готовността на комуникационните кабели. В него са предвидени общо 30 милиона евро за действия за готовност в критични сектори до 2027 г. в рамките на програмата на ЕС „Цифрова Европа“. Тази година се очаква към държавите членки да бъде отправена първата покана за представяне на предложения.

Електрическите кабели се проектират и монтират за експлоатационен срок от поне 40 години с необходимост от минимални интервенции и включват защита срещу риболовни дейности, което ги прави вече доста устойчиви, включително чрез укрепване на кабелната броня и заравяне на кабелите. Както е посочено в препоръката на Съвета от 2022 г. относно координиран подход на равнището на Съюза за укрепване на устойчивостта на критичната инфраструктура 13 , потенциалът за провеждане на стрес тестове на национално равнище следва да бъде доразвит, тъй като такива тестове биха могли да бъдат полезни за повишаване на устойчивостта на критичната инфраструктура, включително подводните кабели. За да се гарантира допълнително тяхната сигурност, с Регламента за готовност за справяне с рискове 14 се изисква определянето на сценарии при кризи в електроснабдяването, включително в резултат на зловредни атаки, и последващото приемане на мерки от държавите членки за предотвратяване на криза и за смекчаване на последиците от нея, ако тя все пак настъпи. Освен това държавите членки и системните оператори или други собственици и оператори на енергийна инфраструктура следва да направят необходимото електрическите кабели да бъдат проектирани и инсталирани по начин, който ги прави максимално сигурни.

Накрая, подобна оценка на риска и стрес тестовете следва да бъдат допълнени от координирани учения за сигурността и устойчивостта на подводните кабелни инфраструктури. Стратегията на ЕС за морска сигурност (ЕСМС) 15 включва и редица действия, свързани с учения за морска сигурност, включително с цел подобряване на наблюдението и защитата на критичната морска инфраструктура. В нея се предвижда участието на военноморските сили на държавите членки, бреговата охрана и други органи от значение, както и на агенциите на ЕС. ЕС също така ще използва по най-добрия начин съществуващите учения за морска сигурност и хибридни заплахи в сътрудничество с партньорите, особено с НАТО.

2.2 Усъвършенствана инвестиционна рамка на ЕС

За да се повиши устойчивостта на подводните кабели, от първостепенно значение е да се увеличат допълнително инвестициите на ЕС в подводни кабелни инфраструктури с ударение върху увеличаването на дублиранията на кабели, както и върху нивото на сигурност и възможностите за ремонт. Необходими са допълнителни усилия за намаляване на зависимостта от участници извън ЕС — включително някои, считани от ЕС за високорискови доставчици — като се имат предвид характеристиките на пазарите на кабели за пренос на данни и електроенергия.

Поради това Комисията ще предложи инвестиционна рамка на ЕС за кабелните инфраструктури на ЕС, които са важни за устойчивостта и сигурността на ЕС. В тази инвестиционна рамка ще бъдат взети предвид съображенията за икономическа сигурност, които се разработват съвместно с държавите членки.

2.2.1 Проекти за кабели от европейски интерес в областта на телекомуникациите

Чрез програмата за цифрови технологии по Механизма за свързване на Европа Европа вече разполага с ефективен инструмент за финансиране на подводни кабелни комуникационни инфраструктури. С 30 нови проекта, подписани през декември 2024 г., програмата вече разполага с портфолио от 51 проекта на стойност 420 милиона евро за укрепване на опорната инфраструктура за свързаност на Съюза и за свързване на ЕС с трети държави партньори.

По-конкретно, благодарение на тези инвестиции Комисията засили присъствието на ЕС по маршрутите към Африка, Близкия изток, Централна и Източна Европа, Атлантическия океан и Скандинавския регион, включително Балтийско море, където съвсем наскоро бяха инвестирани 35,6 милиона евро в осем специални подводни кабела за данни.

Фигура: проекти за кабели, финансирани в рамките на покани 1—3 по програмата за цифрови технологии по Механизма за свързване на Европа. Картата може да търпи промени съобразно с действителното изпълнение на програмата.

През периода 2025—2027 г. по линия на МСЕ ще бъдат инвестирани още 540 милиона евро в цифрови инфраструктури, включително подводни кабели, на обща стойност почти 1 милиард евро съгласно настоящата многогодишна финансова рамка.

Както е предвидено в Препоръката относно сигурни и устойчиви подводни кабелни инфраструктури, от експертната група се очаква да предложи проект на списък на стратегически проекти за кабели от европейски интерес (ПКЕИ). На тези ПКЕИ може да се отдаде приоритет и да им бъде отпуснато ускорено финансиране от Съюза, към което да се прибавят национални средства и, когато е възможно, частно финансиране, в съответствие с критериите по препоръката, както и с правилата на Съюза за финансиране и държавна помощ. В този контекст Комисията ще преразгледа Регламента за Механизма за свързване на Европа (МСЕ) (част V от приложението) чрез делегиран акт, за да създаде ясна рамка за инвестициите по МСЕ в подводни кабели, като бъдат отразени приоритетите, предложени от експертната група, въз основа на солиден анализ на действителните нужди от устойчивост, например на равнище държави членки или морски басейн. От първостепенно значение е да се даде приоритет на проекти, които са важни от гледна точка на устойчивостта и стратегията, но които едва ли биха били счетени за подходящи за финансиране и изпълнени самостоятелно от частни инвеститори. Поради това Комисията ще започне специален диалог с отрасъла, частните инвеститори, както и с Европейската инвестиционна банка и националните насърчителни банки и институции, за да проучи възможните начини за съвместно финансиране на свързани с ПКЕИ кабелни инфраструктури. Намерението е да се постигне споразумение за договорна рамка за участието на финансови партньори, която да съчетава безвъзмездни средства по линия на МСЕ с бюджет извън ЕС за финансиране на кабелните инфраструктури (механизъм за смесено финансиране с национални средства и частни инвестиции).

Би могло да се проучи допълнително съчетаване на съществуващите фондове, които могат да подкрепят цифровата инфраструктура, включително Механизма за свързване на Европа, Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество (ИССРМС), Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП) и Европейския фонд за регионално развитие. Инвестициите по линия на Global Gateway също следва да се извършват по такъв начин, че да се повишава устойчивостта на ЕС, особено при свързването на най-отдалечените региони и отвъдморските страни и територии. Както е посочено в Препоръката относно сигурни и устойчиви подводни кабелни инфраструктури, това изисква съгласуване между различните източници на финансиране на равнище ЕС и силна координация, така че ЕС да действа съгласно подхода „Екип Европа“. Конкретно това би могло да се осъществи чрез координиране на инвестициите в различни сегменти на кабелите в съответствие с областите на компетентност на съответните програми (свързаност в ЕС и международни трасета). Това се отнася и за инвестициите в съответните осигуряващи благоприятни условия рамки (например изграждане на капацитет, правни консултации).

2.2.2 Проекти от общ интерес и проекти от взаимен интерес в областта на електроенергията

По отношение на електрическите кабели в регулаторната рамка на ЕС за трансевропейските енергийни мрежи (TEN-E) се предвижда всеобхватен процес за подбор на проекти от общ интерес (ПОИ) и проекти от взаимен интерес (ПВИ) с трети държави. ЕС вече е избрал 100 ПОИ в областта на електроенергията и е улеснил издаването на разрешения и изграждането им, включително чрез финансиране — по-специално със средства по линия на МСЕ — Енергетика, чрез който са инвестирани над 8 милиарда евро в енергийната инфраструктура на ЕС, по-голямата част от които за електрически кабели. С най-голям размер са следните безвъзмездни средства, осигурени чрез финансиране по линия на МСЕ — Енергетика (всички в областта на електроенергията):

·синхронизация на електроенергийната мрежа на балтийските държави: 1,23 милиарда евро общи разходи > Естония, Латвия, Литва, Полша

·междусистемен електропровод Great Sea Interconnector (подводен): 658 милиона евро > Гърция, Кипър

·Bornholm Energy Island (енергиен остров Bornholm) (подводен): 645 милиона евро > Германия, Дания

·Бискайски залив (подводен): 578 милиона евро > Испания, Франция

·междусистемен електропровод Celtic Interconnector (подводен): 531 милиона евро > Ирландия, Франция

Електроенергийната инфраструктура вече е изправена пред непреодолимата необходимост от по-нататъшно и по-бързо разгръщане с оглед на целите на ЕС в областта на климата и енергетиката. През ноември 2023 г. Комисията публикува план за действие на ЕС в областта на електроенергийните мрежи, в който са очертани 14 незаконодателни действия, насочени към укрепване на инвестиционната рамка за електроенергийните мрежи. Предвижда се тези действия да бъдат завършени до средата на 2025 г. ЕС трябва да инвестира повече в модернизирането и разширяването на своята мрежа от инфраструктура за пренос и разпределение на енергия, като ускори инвестициите в областта на електроенергията. През следващите години ще бъдат необходими около 530—540 милиарда евро инвестиции за електроенергийните мрежи — средно по 77 милиарда евро годишно. Това е значително повече от инвестираните между 2021 г. и 2023 г. 85 милиарда евро. Пакетът за европейските електроенергийни мрежи ще има за цел също така да улесни допълнително инвестициите в мрежова инфраструктура и да предотврати участието на ненадеждни субекти от трети държави в областта на критичните електрически кабели.

Що се отнася до региона на Балтийско море, Комисията улесни взаимното свързване и интегрирането в европейския енергиен пазар на Северна Европа и се съсредоточи върху преодоляването на енергийната изолираност на балтийските държави и Финландия. Във връзка с това през последните 15 години в региона бяха инвестирани над 2,7 милиарда евро от фондовете на ЕС. Подводните междусистемни електропроводи играят ключова роля в тази енергийна интеграция и в гарантирането на сигурността на доставките в региона. Освен това с потенциал от 91 GW за енергия от възобновяеми източници в морето Балтийско море ще бъде една от ключовите области за развитие на производството и инфраструктурата на ЕС за енергия от възобновяеми източници в морето. Всичко това представлява значително развитие и диверсификация на инфраструктурата, което пряко намалява уязвимостта на тези мрежи.

2.2.3 Интелигентни кабели и ранно предупреждение

Интелигентните кабелни системи предлагат интересна перспектива за предотвратяване на атаки и засичане на инциденти. Те могат да се използват като големи географски сензорни мрежи за наблюдение на дейностите в близост, за предвиждане на заплахи и уязвимости, действайки като система за ранно предупреждение за защита на самата кабелна инфраструктура и на околността, включително както за граждански (например екологичен мониторинг), така и за военни цели.

В работната програма за периода 2024—2027 г. по линия на МСЕ в цифровия сектор се отдава предимство на интелигентните кабели. В Препоръката относно сигурни и устойчиви подводни кабелни инфраструктури се посочват и сензорни системи и системи за наблюдение, както и внедряване и разгръщане на иновативни решения за засичане и възпиране на заплахи. С Регламента за трансевропейската енергийна мрежа (TEN-E) също така се насърчават трансграничните интелигентни електроенергийни мрежи, а по линия на МСЕ — Енергетика вече е улеснено финансирането на такива проекти в размер на 410 милиона евро, предимно за строителни работи.

Освен основната им употреба като широколентови кабели интелигентните комуникационни кабелни системи могат да се използват като опорна инфраструктура за свързване на подводни ресурси, като например докстанции (пускане, ремонт, предаване на данни) за подводни превозни средства и системи без екипаж, за извършване на проучвания на морското дъно, ремонтни функции, наблюдение и др. В дългосрочен план в рамките на бъдещи програми на ЕС може да се предвиди разширяването на флота с тези усъвършенствани превозни средства и съоръжения, тяхната оперативна съвместимост със съвременните плавателни съдове и оперативната им поддръжка.

По линия на МСЕ в тясна координация с Европейския фонд за отбрана и Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури (ЕФМДР) ще започнат проучвания за осъществимост. Вече се изпълняват проекти на платформата BlueInvest, които са насочени към подводно наблюдение, комуникация за засичане и наблюдение, по-специално към решения за пускане на вода и за скачване на автономни подводни превозни средства (AUV), както и към използването на технологии за разузнаване чрез рояци. Ще бъде осигурена координация и със съответното финансиране по програма „Хоризонт Европа“, по-специално чрез специално действие за „подготовка за разполагане на най-модерни подводни кабелни инфраструктури“.

Комисията ще създаде отраслов форум, в чиито рамки да се протичат консултации с най-важните участници и търговски асоциации в областта на технологиите за подводни кабели, за да се разработи промишлена пътна карта за внедряване на технологии за наблюдение и защита на инфраструктурите за подводни кабели. Експертната група на държавите членки, създадена за изпълнение на препоръката, ще бъде тясно свързана с тази работа.

3.Засичане: увеличаване на капацитета на ЕС за наблюдение и за засичане на заплахи

Понастоящем недостатъчното сътрудничество на регионално, национално и европейско равнище може да бъде използвано при хибридна кампания, като се експлоатира разпокъсаността на различните нива на механизмите за наблюдение, която позволява да се избягва засичането и правдоподобно да се отрича отговорност. Бързото засичане в реално време се оказва един от основните фактори за противодействие на саботажа срещу подводни кабели. Неотдавнашните инциденти в Балтийско море бяха засечени почти в реално време, което позволи плавателният съд да бъде спрян, преди да бъдат нанесени допълнителни щети. Основните предизвикателства са установяването на умисъл, както и прогнозирането и анализа на показателя за застрашеност.

3.1 Осигуряване на механизъм за интегрирано наблюдение на подводни кабели

Понастоящем не е налице капацитет за ефективно наблюдение на всички измерения на заплахите, свързани с подводните кабели, и за обрисуване на състоянието по единен и интегриран начин на равнище морски басейни. За да може да се подават ранни сигнали, е необходимо няколко системи да работят заедно, като обединяват данните, налични на национално равнище и на равнището на Съюза.

За изготвянето на картина на състоянието в ЕС по отношение на сигурността на морските инфраструктури може да се използват данните от дейностите на няколко системи, като например интегрираните морски услуги 16 за морско наблюдение и ситуационната осведоменост в морето, които се поддържат от Европейската агенция по морска безопасност (ЕАМБ). Други системи предоставят допълнителна информация, например мрежата MARSUR (морско наблюдение) за военноморските сили на държавите членки, в рамките на Европейската агенция по отбрана, за опозната картина на морската обстановка; EUROSUR, интегрираната рамка, управлявана от Frontex, за обмен на информация и оперативно сътрудничество в рамките на службите на европейската гранична и брегова охрана, както и доброволната обща среда за обмен на информация за морската област (CISE), управлявана от ЕАМБ. Свързването и обединяването на капацитета на всички тези рамки трябва да се осъществяват с идеята за постигане на полезни взаимодействия, като се използват вече действащи решения и се избягва дублирането. Освен това анализите на разузнавателна информация от единното звено за анализ на разузнавателна информация (SIAC) също може да допринесат и да осигурят стратегическа оценка за подобряване на по-широката ситуационна осведоменост.

За да подпомогне усилията на държавите членки, Комисията предлага да подкрепи разработването и внедряването, с доброволното участие на държавите членки, на механизъм за интегрирано наблюдение на подводните кабели за всеки морски басейн. Целта е да се подпомогнат желаещите държави членки да свържат и обединят — на ниво надежден регионален морски басейн — данните, получавани от няколко източника, включително от ЕАМБ, държавите членки, частни оператори, интелигентни кабели, сектора на корабоплаването или от отбранителни канали. Това впоследствие би могло да осигури навременна и точна ситуационна осведоменост с цел подобрено засичане и наблюдение, включително за патрулиращите кораби. Това би позволило ранно засичане на заплахите с оглед съкращаване на времето за реакция, предприемане на коригиращи действия (например прихващане) и увеличаване на капацитета за определяне на отговорността. Макар да се отнася предимно за подводните кабели, този подход може да се използва и в подкрепа на засиленото наблюдение и картината на състоянието по отношение на сигурността на други морски критични инфраструктури, като тръбопроводи или ветроенергийни паркове в морето.

Регионалните центрове за морските басейни биха могли да се възползват от различни услуги и инструменти на ЕС, като например:

·ранно засичане на подозрителни морски дейности (плавателни съдове от интерес) в близост до кабели (чрез разработване на специален софтуер с отворен код и с използване на ИИ) въз основа на поведенчески анализи и анализи на трафика, налични например в ЕАМБ, както и на определянето на геозони. Когато е договорено от участващите държави членки, следва да е възможно интегрирането на системи и данни за военно наблюдение;

·усъвършенствани услуги за космическо наблюдение, при които се наблюдава отблизо дейността на плавателните съдове от интерес чрез услугата за морско наблюдение по програмата „Коперник“, прилагана чрез ЕАМБ; това следва да включва навременно наблюдение, както и постоянни/редовни наблюдения в най-чувствителните райони, което е възможно благодарение на новата държавна услуга на ЕС за наблюдение на Земята (EOGS);

·специализирани услуги за наблюдение, като например безпилотни летателни апарати (въздушни, надводни и подводни), с възможност за локализиране, проследяване и наблюдение на плавателни съдове от интерес особено при установяване на подозрителна дейност, като се използва и разширява капацитетът на ЕАМБ за възлагане на обществени поръчки за такива услуги и се разчита на опита, натрупан с rescEU 17 ;

·мониторинг на мрежата в реално време: използване на софтуерни инструменти, като например системи за управление на информацията и събитията в сигурността (SIEM), за засичане на нередности в трафика на данни, които могат да указват наличието на прекъсвания или опити за неразрешен достъп;

·системи против проникване (IDS): специализирани системи за наблюдение на дейностите на физическия слой и слоя на данните, чрез които се идентифицират манипулации или подозрителни дейности в близост до пунктове на излизане на сушата или ретранслатори.

Освен това SIAC ще изготвя редовни доклади за подозрителни плавателни съдове и за заплахи срещу подводните кабелни инфраструктури въз основа на разузнавателна информация, получена от държавите членки, координирана и потвърдена от Сателитния център на Европейския съюз (SATCEN) по искане на SIAC. 

По-непосредствено е наложително да се гарантира, че всички съответни органи на национално равнище разполагат с достъп до системите и услугите на ЕАМБ. За да се повиши още повече осведомеността за морската област, Комисията, в сътрудничество с ЕАМБ и държавите членки, ще проучи възможността за по-ускорено разгръщане на доброволната обща среда за обмен на информация (CISE), за да се достигне пълният ѝ потенциал. Комисията ще насърчи повече държави членки да се присъединят към нея.

В краткосрочен план вече е възможно да се стартира специален регионален механизъм за интегрирано наблюдение, насочен към Балтийско море. Това може да стане, като се използва отворената покана по програмата „Цифрова Европа“ (22 милиона евро) за създаване на трансгранични центрове за операции по сигурността (ЦОС). Този първи регионален център за наблюдение би могъл да бъде изпитвателна платформа за интегриране на всички съответни данни, услуги, мрежи и субекти за всеки морски басейн. В средносрочен план този подход може да бъде разширен, за да обхване и други морски басейни.

По линия на Рамковата програма на ЕС за научни изследвания вече са инвестирани значителни средства в разработването на иновативни технологии за засичане и ситуационна осведоменост, които са на разположение на граничната охрана, полицията, операторите на критична инфраструктура и други национални органи 18 . Комисията ще продължи да насърчава разработването и внедряването на технологични решения за повишаване на капацитета за засичане на инциденти и ефективното използване на тази информация. Стимул за това ще бъде и обзорният доклад, който Комисията ще изготви през 2025 г.

3.2 Граждански и военен подход

Осигуряването на силен гражданско-военен подход е от съществено значение за ефективността на механизма. Осведомеността, наблюдението и възпрепятстването в морската област изискват най-съвременни военноморски способности. Държавите членки следва да продължат да инвестират в разработването, придобиването и използването на такива способности по координиран начин с подкрепата на ЕС, като използват Европейския фонд за отбрана за научноизследователска и развойна дейност и предложената Програма за европейската отбранителна промишленост за съвместно възлагане на поръчки.

По-конкретно военното измерение на механизма за интегрирано наблюдение — и по-специално разгръщането на подводна ситуационна осведоменост — може да бъде разгледано в рамките на отбранителните проекти от общ интерес, както е предложено в бъдещата Програма за европейската отбранителна промишленост. Следва да се ускорят проектите за развитие на способности в морската област по линия на постоянното структурирано сътрудничество (ПСС) и в рамките на Европейската агенция по отбрана (EDA).

Може да се набави финансиране и от Европейския фонд за отбрана за разработване на национална апаратура за засичане за прогнозен анализ на заплахите, но също така и на национален капацитет за радиочестотно откриване от космоса, което ще позволи по-бързо засичане на плавателни съдове от интерес. В тази перспектива Комисията е готова да работи с държавите членки за разгръщането на мрежа от национални подводни апаратури за засичане (на вибрации, промени в налягането или необичайна активност в близост до кабел), интелигентни буйове (наблюдение на акустични сигнали за засичане на потенциални заплахи, например корабни котви) или използване на оптични кабели като датчици (разпределени акустични измервания).

Комисията ще интегрира капацитета за радиочестотно откриване от космоса в рамките на космическата програма на ЕС, което ще обогати вече използваните от подводните оператори съществуващи устройства и данни. Подводните оптични и електрически кабели и ветроенергийните паркове в морето също предлагат значителни възможности за събиране на подводни данни. Активното сътрудничество между частните оператори и военните служби е от ключово значение за разгръщането на този потенциал. 

Ролята на частните субекти е от първостепенно значение за увеличаване на капацитета за засичане. Частните субекти следва да бъдат насърчавани да докладват повече за инциденти (доброволно или по нормативен път). Информацията за тези инциденти, включително и за онези от тях, които не са предмет на законовото задължение за докладване, следва да се споделя незабавно с всички засегнати държави членки. Например интегрирането на тази функционалност в регионалните центрове би позволило по-бърза реакция и прихващане, както и избягване на по-нататъшни прекъсвания и инциденти от същия плавателен съд.

4.Реагиране и ремонт: засилено сътрудничество и солидарност в ЕС

4.1 Реагиране: постигане на по-координирана реакция при кризи

При възникване на инцидент с подводен кабел могат да бъдат задействани няколко рамки при кризи. Планът на ЕС за критичната инфраструктура от 2024 г. 19 е насочен към подобряване на координацията и реакцията на равнище ЕС при смущения в критичната инфраструктура със значително трансгранично значение, които са в обхвата на Директивата относно УКС. Концепцията за киберсигурността, която е в процес на преразглеждане, обхваща кризи в резултат на широкомащабни инциденти в областта на киберсигурността, които засягат разполагаемостта на мрежовите и информационните системи за секторите, попадащи в обхвата на Директивата МИС 2, включително саботаж на подводни кабели. Секторното законодателство в областта на енергетиката, например за секторите на електроенергията и газа, съдържа конкретни оперативни разпоредби за управление на кризи, в които пряко участват и технически експерти от държавите членки.

При неотдавнашните инциденти в Балтийско море се открои необходимостта от по-подходящ и координиран отговор чрез използване на полезните взаимодействия между тези различни рамки за управление на кризи. По-специално, като се има предвид специфичното естество на подводните кабели и гражданско-военното измерение на тези инциденти, е важно държавите членки да използват ефективно съществуващите механизми за докладване на инциденти, установени в Директивата относно УКС и Директивата МИС 2. Освен това в случай на инцидент държавите членки следва да използват списъците с координати за връзка, предвидени в подробния план на ЕС за критичната инфраструктура и в концепцията за киберсигурността, като гарантират, че тези точки за контакт разполагат с необходимите връзки за всички области, свързани с кабелни инциденти.

Също така следва да се активизират сътрудничеството и полезните взаимодействия с НАТО. Въз основа на текущата работа в контекста на структурирания диалог между ЕС и НАТО относно устойчивостта, сътрудничеството на ниво персонал в областта на устойчивостта и защитата на критичната подводна инфраструктура, включително подводните кабели, ще бъде допълнително задълбочено. Персоналът ще се съсредоточи върху насърчаването на полезните взаимодействия между съответните инициативи на оперативно равнище, включително чрез учения и обсъждане на сценарии, което ще бъде възможно чрез целенасочен обмен на информация и координация при криза. Значението на това нараства с увеличаването на дейностите на НАТО за морската сигурност в Балтийско море.

И накрая, държавите членки може да получат достъп и до спешна помощ по линия на фонд „Вътрешна сигурност“ за подпомагане на ответни действия, като например разследване и обезопасяване на инфраструктура. В случай че инцидентът с подводен кабел е част от по-голяма хибридна кампания, екипи на ЕС за бързо реагиране при хибридни заплахи могат да бъдат активирани в подкрепа на засегнатите държави членки по тяхно искане.

   4.2 Ремонт: към изграждане на резервен флот на ЕС от съдове за полагане на кабели

Когато възникне инцидент с подводни кабелни инфраструктури, от първостепенно значение са бързата намеса и ремонтът на повредения кабел. Съвременните плавателни съдове са доказали своята ефективност при ремонта на повредени кабели в разумни срокове, но техният настоящ брой и капацитет може да се окажат недостатъчни за навременна намеса в случай на системни и едновременни атаки срещу кабели от критично значение в различни морски зони на Съюза. Плавателните съдове за поддръжка и ремонт са основното звено с недостатъчен капацитет, когато говорим за възстановяване след инцидент 20 . Освен това проблем е наличието на ремонтно оборудване и специализирани работници, особено за специфични и сложни кабели като тези в подводните мрежи за пренос на електроенергия.

В краткосрочен план Комисията ще предложи да се улесни сключването на договори за ремонтни услуги, които са на разположение на пазара, евентуално чрез Механизма за гражданска защита на Съюза. По-специално като непосредствено действие може да се увеличи капацитетът за използване на модулното ремонтно оборудване с готовност за използване в плавателни съдове, за да бъде ЕС по-способен да реагира по икономически ефективен начин.

Също толкова важно е да се гарантира сигурността на доставките на резервни части за кабели (например габиони, оградни материали или трансформатори за подстанции) и да се предприемат необходимите мерки за складиране на основни материали и оборудване, ако и където е необходимо, за да има винаги готовност за извършване на ремонтни работи. Резервите за запас следва да бъдат стратегически предварително разположени във високорискови райони, за да се осигури бързото им използване. По отношение на електрическите подводни кабели, предвид техните специфични особености и индивидуално проектиране, следва да се обединят усилията на държавите членки, собствениците на кабели и производителите на кабели, за да се стандартизират изискванията за проектирането, резервните части (като например свързващи елементи), както и обучението на ремонтните екипи.

В средносрочен план Комисията би могла да подкрепи придобиването или сключването на договори за допълнителни плавателни съдове за ремонт и разполагане, евентуално за балтийския/северния, средиземноморския и атлантическия басейн, с приоритет за балтийския/северния басейн, който понастоящем е най-засегнат. Добавянето на повече плавателни съдове към сегашния флот би съкратило времето за реакция при критични подводни инфраструктури, засегнати от системни повреди. Това би могло да се осъществи и под формата на регионални рамкови споразумения, които да осигурят незабавното и приоритетно предоставяне на подходящи плавателни съдове със специализиран екипаж в случай на необходимост от ремонт или разполагане. За първи път може да се извърши изпитване по пилотно регионално рамково споразумение с посредничеството на Комисията по отношение на Балтийско море съвместно с държавите членки, собствениците на кабели и производителите на кабели.

В средносрочен план Комисията предлага да се създаде многоцелеви резервен флот на ЕС от плавателни съдове за полагане на кабели, който да се използва в случай на извънредна ситуация за разполагане или ремонт на електрически или оптични подводни кабели, свързващи териториите на ЕС. Плавателните съдове ще разполагат с ледоразбивач, за да могат да работят в северните ширини и при екстремни метеорологични условия, и могат да включват модулно оборудване за ремонт или разгръщане. Те евентуално биха могли да са от полза и за реагиране при други заплахи, като например екологични кризи (например нефтени разливи). За тази цел може да се набави финансиране от ЕС в съчетание с подкрепа от държавите членки. Например флотът може да бъде съфинансиран от Механизма за свързване на Европа 21 във взаимодействие с други фондове, по-специално с кохезионните фондове на заинтересованите държави членки. Този капацитет може евентуално да бъде включен към Механизма за гражданска защита на Съюза, включително rescEU.

Като се има предвид високоразвитият промишлен капацитет на ЕС в изграждането на специализирани плавателни съдове за поддръжка и ремонт на подводни кабели, това би могло да допринесе допълнително за предстоящата промишлена морска стратегия, насочена към укрепване на европейския морски производствен сектор.

5.Възпиране

Макар всички действия, изброени в настоящия план за действие, да укрепват рамката на ЕС за устойчивост и реагиране в случай на инцидент посредством ефект на възпиране, важно е също така да е налице способност за по-нататъшни действия като посочване на отговорните субекти (например чрез криминалистична експертиза) и налагането на санкции. Това е особено важно, тъй като най-често въпросните действия се подготвят и планират така, че да се избегне обвинение. ЕС следва да разполага с необходимите средства за определяне, доказване, координиране на вменяването на отговорност и налагане на санкции. ЕС съответно ще възприеме по-остра позиция по отношение на възпирането, като държи извършителите отговорни за действията им и увеличи финансовите санкции за злонамерените субекти.

5.1 Реагиране на хибридни кампании: по-високи финансови санкции за извършителите

ЕС създаде набор от инструменти за хибридни кампании, който осигурява рамка за цялостно справяне с хибридните кампании, засягащи ЕС и неговите държави членки и партньори. С него се улесняват информираното, целенасочено и координирано реагиране на равнище ЕС на такива кампании, като се използва целият набор от инструменти и мерки на ЕС.

Мерките варират от изявления и съвместно вменяване на отговорност до други дипломатически мерки и координирана комуникация, също съвместно с партньори, включително НАТО. Тези мерки имат за цел да се разпространява информация за ситуацията със заплахите, да се търси отговорност от злонамерените субекти и да се обявят възможните последствия от техните действия. Те също така целят възпиране, като не позволяват правдоподобното отричане на отговорност за тайни операции.

ЕС следва активно да използва по най-добрия начин съществуващите режими на санкции, за да предотвратява и реагира на евентуални саботажи на подводната инфраструктура. ЕС може да използва новосъздадения режим на санкции с оглед на дестабилизиращите дейности на Русия. Тези санкции могат да бъдат насочени към лицата, за които е установено, че са отговорни за изпълнението, подкрепата или облагодетелстването от действия или политики на Русия, които са насочени към дестабилизиране на ЕС, неговите държави членки, трети държави и международни организации (включените в списъка лица подлежат на замразяване на активи и забрана за пътуване). Освен това мерките, ограничаващи възможностите на сенчестия флот да заобикаля санкциите на ЕС, допринасят за подобряване на сигурността на морските зони на ЕС. За по-голяма ефективност ЕС и Г-7 ще продължат да проучват допълнителни възможности за справяне със съответните рискове, свързани със сенчестия флот.

5.2 По-строги действия на Съюза срещу сенчестия флот

Неотдавнашните инциденти подчертават ролята и потенциалната употреба на плавателни съдове, които често са стари, в лошо състояние, с неясна собственост и застраховка. Този флот от застаряващи плавателни съдове — предимно танкери и други товарни плавателни съдове, работещи за заобикаляне на санкциите — представлява сериозен риск за сигурността на Съюза, независимо дали става въпрос за екологични рискове (замърсяване с нефтени разливи), или за рискове за критичните инфраструктури (прекъсване на кабели), или за рискове за сигурността на енергийните доставки, което го превръща в по-широка геополитическа заплаха. Плавателните съдове от интерес (т.е. тези, по отношение на които е необходимо специално внимание) следва да обхващат и плавателните съдове, които участват в опасни операции или са прикрити като риболовни или изследователски кораби, но са оборудвани със съоръжения за наблюдение.

Необходимо е да се предприемат конкретни действия за намаляване на възможното въздействие на тези кораби и за предотвратяване на умишленото или неумишленото причиняване от тяхна страна на щети в различните морски басейни около Съюза в съответствие с рамката на международното морско право 22 . ЕС следва да работи с партньорите си за уеднаквяване на различните списъци на забранените плавателни съдове и да гарантира, че няма да бъдат допуснати никакви пропуски.

ЕС следва да продължи и да подобри координирания подход, за да се подсили по-нататъшната работа с държавите на знамето и пристанищните държави, чиито кораби са заподозрени във вредни действия, и за повече яснота по отношение на вменяването и понасянето на отговорност.

Накрая, ЕС и неговите държави членки, работейки съвместно с Международната морска организация, следва да установят общо разбиране за съответните разпоредби на международното морско право, което да позволи на държавите членки като крайбрежни държави и държави на знамето да защитават по-ефективно критичната инфраструктура и да предприемат действия по отношение на корабите от сенчестия флот и всички плавателни съдове от интерес, които действат в открито море. По-специално правната рамка за задържане или качване на борда на плавателни съдове, представляващи риск за ЕС, следва да бъде обект на внимателна оценка при пълно спазване на Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS).

5.3 Развитие на дипломацията по отношение на кабелите — работа с партньори

Мрежата от кабелна инфраструктура е междуконтинентална, като инциденти се случват и в други части на земното кълбо. Поради това е важно да се развие силно международно сътрудничество в областта на сигурността на кабелите.

Първо, що се отнася до устойчивостта на подводните кабели, ЕС следва да разработи и използва развита дипломация по отношение на кабелите. Както е обявено в Препоръката относно сигурни и устойчиви подводни кабелни инфраструктури, държавите членки и Съюзът, работещи в рамките на подхода „Екип Европа“ и чрез делегациите на ЕС, следва да продължат да си сътрудничат за насърчаване на развитието на сигурни, надеждни и устойчиви подводни кабелни инфраструктури със съседните държави, стратегическите партньори, други трети държави, както и в рамките на многостранни форуми и форуми с участието на множество заинтересовани страни. За да се постигне по-широко въздействие, принципите в инструментариума на ЕС за сигурност на кабелите ще бъдат популяризирани за инфраструктурите, управлявани или разработени в сътрудничество с държавите, обхванати от процеса на разширяване, и съседните държави (Medusa в Средиземно море, кабелите в Черно море и др.), както и с други трети държави (BELLA с Латинска Америка и Карибския басейн, кабелът EurAfrica, други проекти по Global Gateway и т.н.)

Второ, когато става въпрос за справяне с инциденти, Съюзът следва да обменя по-интензивно информация например с партньорите от Индийско-Тихоокеански регион, които са изправени пред подобни инциденти във връзка с критични подводни инфраструктури. За целта следва да се използват съществуващите партньорства и мрежи за по-нататъшно насърчаване на инициативите, свързани със сигурността, ситуационната осведоменост и устойчивостта на подводните кабели, и да се гарантира, че подкрепата на ЕС за трети държави е изцяло съобразена с интересите на ЕС в областта на сигурността. Върховният представител ще предприеме дипломатически инициативи на многостранни форуми, като например ООН, за да повиши осведомеността относно текущите заплахи за интересите на ЕС и неговите държави членки в областта на сигурността 23 . Тези въпроси ще бъдат разглеждани и в съответните диалози по въпросите на сигурността и отбраната, а при необходимост могат да бъдат включени и в партньорствата в областта на сигурността и отбраната. Трето, работата на многостранно равнище би могла да включва и евентуално обсъждане на това как най-пълноценно да се използват всички възможни начини за действие в съответствие с международното морско право, включително Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS), за по-добра защита на подводните кабелни инфраструктури, както и за популяризирането на норми и най-добри практики.

6.Заключение

В условията на нарастващи заплахи за сигурността ЕС трябва да предприеме бързи и решителни действия. Като използва инструментите, с които разполага, по по-координиран и ефективен начин, ЕС може да покаже убедителен пример за солидарност и единство.

Мерките, заложени в настоящия план за действие, имат за цел да дадат незабавен и краткосрочен отговор на текущите заплахи, пред които е изправен ЕС, особено в Балтийско море. В плана за действие се установява цялостен подход, като се разглежда цикълът на устойчивост на критичните подводни инфраструктури. Комисията и върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност ще си сътрудничат с държавите членки и партньорите, включително НАТО, за оперативното осъществяване на тези действия с една ясна цел: да се намерят конкретни решения на точно определени предизвикателства пред сигурността.

(1)

 Вж. също Бялата книга на Комисията от 2024 г. „Как да бъдат задоволени нуждите на Европа от цифрова инфраструктура?“

(2)

 Препоръка (ЕС) 2024/779 на Комисията от 26 февруари 2024 г. относно сигурни и устойчиви подводни кабелни инфраструктури (ОВ L, 2024/779, 8.3.2024 г.).

(3)

https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:32022L2555

(4)

https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:32022L2557

(5)

В съответствие с трите съвместни декларации относно сътрудничеството между ЕС и НАТО и договорените ръководни принципи, залегнали в заключенията на Съвета и на Европейския съвет

(6)

 Safer Together – Strengthening Europe’s Civilian and Military Preparedness and Readines (По-голяма безопасност заедно — укрепване на гражданската и военната подготовка и готовност на Европа). Доклад на Саули Нийнистьо, бивш президент на Република Финландия, в качеството му на специален съветник на председателя на Европейската комисия.

(7)

В единадесет сектора, включително секторите на енергетиката и цифровата инфраструктура.

(8)

Както е определено в съображение 20 от Директивата относно УКС.

(9)

Екип за реагиране при инциденти в областта на киберсигурността.

(10)

Препоръка (ЕС) 2024/779 на Комисията от 26 февруари 2024 г. относно сигурни и устойчиви подводни кабелни инфраструктури (ОВ L, 2024/779, 8.3.2024 г.).

(11)

Съставена от Комисията, държавите членки и Агенцията на Европейския съюз за киберсигурност (ENISA).

(12)

  Report on the cybersecurity and resiliency of the EU communications infrastructures and networks | Shaping Europe’s digital future  – Доклад „Киберсигурност и устойчивост на комуникационните инфраструктури и мрежи в ЕС | Оформяне на цифровото бъдеще на Европа

(13)

 Препоръка на Съвета от 8 декември 2022 г. относно координиран подход на равнището на Съюза за укрепване на устойчивостта на критичната инфраструктура (2023/C 20/01), (ОВ C 20, 20.1.2023 г., стр. 1).

(14)

Регламент (ЕС) 2019/941 за готовност за справяне с рискове (ОВ L 158, 14.6.2019 г.стр. 1); понастоящем посоченият регламент се преразглежда.

(15)

 Заключения на Съвета относно преразгледаната стратегия на ЕС за морска сигурност (ЕСМС) и свързания с нея план за действие. st14280-en23.pdf

(16)

В рамките на Системата на Съюза за морска информация и обмен, регламентирана в Директива 2002/59/ЕО за създаване на система на Общността за контрол на движението на корабите и за информация (VTMIS). Системата за управление на нередностите (IMS) е с общоевропейски обхват и осигурява трансгранична и междусекторна информация и комуникация.

(17)

 стратегически резерв на европейския капацитет и запаси за реагиране при бедствия, изцяло финансиран от ЕС в рамките на Механизма за гражданска защита на Съюза (UCPM).

(18)

 Например: технологии за подводно наблюдение (проекти SMAUG и UNDERSEC); решения за автоматично засичане на необичайно поведение на плавателни съдове, особено в случай на изключена или заглушавана система за автоматично опознаване (MARISA, AI-ARC, PROMENADE, EFFECTOR и COMPASS2020); сигнали за ранно предупреждение и информираност в реално време (VIGIMARE).

(19)

 Препоръка на Съвета от 25 юни 2024 г. относно подробен план за координиран отговор на равнището на Съюза на смущения в критичната инфраструктура със значително трансгранично значение (C/2024/4371) (ОВ C, C/2024/4371, 5.7.2024 г.).

(20)

Tова беше потвърдено от експертната група за Препоръката относно сигурни и устойчиви подводни кабелни инфраструктури. 

(21)

 В рамките на Механизма за свързване на Европа това може да се финансира като съпътстваща мярка съгласно условията на член 9, параграф 1 от Регламента за МСЕ.

(22)

 По-специално UNCLOS и Резолюция A.1192(33) на Международната морска организация от 6 декември 2023 г.

(23)

 Това може да включва Международния консултативен съвет на (Международния съюз по далекосъобщения) ITU за устойчивост на подводните кабели.