ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 3.11.2025

COM(2025) 920 final

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

относно изпълнението и правоприлагането на търговската политика на ЕС

{SWD(2025) 940 final}

Съдържание

I.Резюме

II.Извличане на максимална полза от преференциалните търговски споразумения на ЕС

II.2    Прилагане на двустранните търговски споразумения на ЕС    

III.Подкрепа за МСП да намерят своето място в световната търговия

IV. Преодоляване на пречките и намиране на решения

IV.1    Актуално състояние и тенденции за 2024 г.    

IV.2    Двустранно и многостранно правоприлагане на търговски ангажименти: разрешаване на спорове    

IV.3    Единна входна точка    

I.Резюме

През последните години глобалната геополитическа парадигма претърпя значителна промяна, което доведе до промени и в изпълнението и правоприлагането на търговската политика на ЕС.

Настоящият пети доклад относно изпълнението и правоприлагането на търговската политика на ЕС отразява съгласуваните усилия за адаптиране и укрепване на търговските отношения, изграждане на партньорства за сътрудничество и ориентиране в сложната обстановка на един все по-фрагментиран свят, като показва хоризонталната роля на търговията за подпомагането на конкурентоспособността, сигурността и устойчивостта.

Търговските споразумения спомогнаха за укрепване на конкурентоспособността на ЕС в световен мащаб

В несигурните икономически времена търговските споразумения помогнаха да се увеличи достъпът на дружествата от ЕС до пазарите на трети държави и да се повиши износът на ЕС във важни сектори, както показват следните примери:

·След временното прилагане на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение (ВИТС), започнало през септември 2017 г., износът на стоки от ЕС за Канада се е увеличил с 51 %. За сравнение през същия период износът на ЕС за останалата част от света е нараснал с 20 %. Двигател на този растеж е селското стопанство, където износът се е увеличил с 40 %, като износът на вино от ЕС за Канада е нараснал с 22 %, а износът на сирене — с 97 % 1 .

·От влизането в сила на Споразумението за икономическо партньорство (СИП) между ЕС и Япония през 2019 г. износът на ЕС за Япония е нараснал с приблизително 267 милиона евро. Сред секторите, които са се възползвали, са тези на виното, напитките и преработените селскостопански продукти, животинските продукти (с изключение на свинското месо), полските култури и растителните продукти.

·Като пряк резултат от споразумението за свободна търговия (ССТ) на ЕС, което временно влезе в сила през 2013 г. с Колумбия и Перу и през 2017 г. с Еквадор, предприятията от ЕС са регистрирали засилена търговия на стойност около 4 милиарда евро с държавите от региона на Андите, и по-специално Колумбия, Перу и Еквадор.

Освен това по-новите споразумения на ЕС, с които се подкрепят инвестициите и се насърчава използването на правилата и стандартите на ЕС, като по този начин се гарантират еднакви условия на конкуренция, оказаха положително въздействие върху малките и средните предприятия (МСП) и разширяването на тяхната дейност извън ЕС. Това е от съществено значение за над 680 000 МСП в ЕС, които извършват износ и които представляват 95 % от всички дружества износители от ЕС.

В неотдавнашно проучване за последваща оценка 2 на ВИТС, проведено за Комисията, се прави сравнение между процентното увеличение на броя на МСП от ЕС, извършващи износ за Канада, през периода преди ВИТС (2012—2016 г.) и процентното увеличение през първите пет години след началото на временното му прилагане (2017—2022 г.). В него се стига до заключението, че броят на МСП от ЕС, извършващи износ за Канада, е нараснал с 20,3 % — увеличение, което също така изпреварва увеличението на по-големите предприятия износители (т.е. с 13,8 %).

Търговските споразумения също така повишиха устойчивостта и спомогнаха за диверсифициране на икономиката на ЕС

Преследването на целите на търговската политика на ЕС като част от интегриран набор от политики на ЕС също така подкрепя по-широката трансформация на конкретни сектори.

·Промишлен сектор/автомобили: след влизането в сила на споразумението с Меркосур (приключено на политическо равнище през декември 2024 г.) митата върху автомобилните части (понастоящем в размер на 14 %) и автомобилите (понастоящем в размер на 35 %) постепенно ще бъдат премахнати, а рискът ограниченията на износа да засегнат доставките на суровини от критично значение за производството на акумулаторни батерии в ЕС ще бъде намален.

·Базирана на цифрови технологии търговия със стоки и услуги: ЕС е включил глави за цифровата търговия в своите двустранни търговски споразумения с Япония (допълнено наскоро от двустранно споразумение относно потоците от данни) 3 , Обединеното кралство, Нова Зеландия, както и в осъвремененото си споразумение с Чили и Мексико. В допълнение към двустранните споразумения, съдържащи глави относно електронната търговия, ЕС също така приключи преговорите за споразумения за цифрова търговия със Сингапур (юли 2024 г.) и Република Корея (март 2025 г.).

·Държавни поръчки: ЕС е страна по търговски споразумения, включително Споразумението за държавните поръчки (СДП) на Световната търговска организация (СТО), които съдържат ангажименти в областта на обществените поръчки, гарантиращи реципрочен достъп до 40 държави 4  (страни по СДП и/или ССТ), в резултат на което той има достъп до обществени поръчки на приблизителна стойност 1,8 трилиона евро.

Икономическа сигурност и сигурност на веригата на доставките: търговските споразумения подпомогнаха диверсификацията и обезпечиха доставките на материали за влагане

Търговските споразумения помогнаха на дружествата от ЕС да намерят нови експортни пазари, като същевременно диверсифицират източниците на доставки и дестинациите за износ. Това от своя страна им даде възможност да реагират гъвкаво на глобалните рискове и да намалят зависимостта от конкретни пазари.

Общият спад на износа на стоки от ЕС за Русия в размер на 53,1 милиарда евро (през 2024 г. спрямо средния износ за периода 2019—2021 г.) беше повече от компенсиран от увеличението с над 200 милиарда евро на износа на ЕС за неговите партньори по ССТ през същия период 5 .

След налагането на търговски санкции на Русия предприятията от ЕС бързо намериха нови алтернативни пазари, често в държави, които вече имаха търговско споразумение с ЕС.

·Намалените продажби на превозни средства и части за превозни средства за Русия на стойност 8 милиарда евро бяха компенсирани дори само от по-високия износ за Обединеното кралство на стойност 8,8 милиарда евро.

·По-слабият износ на електрически машини в размер на 7 милиарда евро беше компенсиран от по-високия износ (на стойност 7,6 милиарда евро) за редица държави, включително Швейцария, Обединеното кралство, Мексико и Норвегия.

Съществуващата мрежа от търговски споразумения на ЕС засилва неговата способност да повишава стратегическата си гъвкавост, като подкрепя дългосрочните икономически интереси на Съюза. Освен това значението на новите търговски споразумения, които предстои да бъдат приети или са в процес на договаряне, е все повече в центъра на вниманието с оглед на последните събития, по-специално тарифните мерки на САЩ. В този контекст, след като бъдат сключени, споразумения като това с Меркосур ще имат важен принос за диверсификацията, която е съществена част от търговската стратегия на ЕС. Една успешна двустранна програма би могла също така да спомогне за противодействие на верижния ефект от митата на САЩ, т.е. увеличаването на износа от Китай за други държави и на последващото намаляване на пазарните дялове на ЕС.

Широката мрежа от търговски споразумения и партньорства на ЕС укрепи неговото геополитическо присъствие в бързо влошаващата се международна среда. В този контекст тя допринесе за устойчивостта на веригата на доставките, като помогна на ЕС да обезпечи материали за влагане от критично значение, например енергия и суровини, необходими за прехода към чиста енергия и за други критично важни сектори на икономиката на ЕС, както и да намали прекомерната зависимост на ЕС от конкретни пазари — уязвимост, която би могла да се използва срещу него.

·Търговските споразумения на ЕС помогнаха на Съюза да диверсифицира своите доставки на енергия и суровини, като използва източници, различни от Русия. Например вносът на газ и втечнен природен газ от Норвегия, Алжир и Казахстан спомогна да бъде компенсиран недостигът в доставките, породен от санкциите срещу руския газ (допълвайки вноса от САЩ), а с вноса на мед от Чили и Демократична република Конго беше преодолян дефицитът в резултат на спада на вноса на мед от Русия.

·Търговските споразумения на ЕС също така спомогнаха за диверсифициране на доставките, като с партньори по ССТ се търгуват по-голям брой продукти в сравнение с „подобни“ партньори, с които няма сключено ССТ. В неотдавнашно проучване на ГД „Търговия“/екипа на главния икономист в сътрудничество с шведския Национален съвет по търговия, в което се разглеждат тенденциите в търговията на ЕС с Канада, Япония, Виетнам и Сингапур между 2016 г. и 2023 г., се потвърди, че търговските споразумения на ЕС са довели до по-диверсифицирани доставки в първите години на тяхното прилагане, по-специално в областта на химическите продукти — една от най-важните категории продукти. Тази констатация отразява по-широките цели на ЕС за намаляване на уязвимостта на веригата на доставките, развиване на партньорства с единомислещи държави и укрепване и задълбочаване на промишления капацитет на ЕС.

Ефективното преодоляване на пречките пред търговията даде възможност на дружествата да се конкурират при равни условия и гарантира реципрочност

В рамките на СТО и на структурите за управление на търговските споразумения Комисията продължи да работи за преодоляване на пречките от немитнически характер, по-специално техническите пречки. През 2024 г. стойността на износа на ЕС, засегнат от технически пречки пред търговията (ТПТ) в трети държави, е от порядъка на 25 милиарда евро. Както е показано на графиката по-долу, износът на ЕС, който е най-силно засегнат от ТПТ, е този за Китай (14 милиарда евро), следван от този за Мароко (5 милиарда евро) и Колумбия (2 милиарда евро).

Фигура 1: Примери за износ на ЕС, засегнат от ТПТ в трети държави (2024 г.)

ТПТ често са най-сериозни при партньорите, които или нямат търговско споразумение с ЕС, или имат сравнително старо споразумение с ЕС.

Силният институционален компонент на търговските споразумения на ЕС помогна на всички страни да предотвратят и премахнат пречките пред търговията по възможно най-ефективния начин чрез редовни контакти между експерти в областта на търговията и експерти от съответните сектори.

·След двустранен ангажимент, подкрепен от СИП между ЕС и Япония, Япония преразгледа своя списък на безопасните добавки в храните по начин, който защитава интересите на износителите от ЕС. През 2024 г. Япония потвърди, че в списъка ѝ ще останат 33 добавки, широко използвани в ЕС, като подчерта репутацията на ЕС за осигуряване на висококачествени и безопасни хранителни продукти.

·След двустранен ангажимент със Сърбия в рамките на Споразумението за стабилизиране и асоцииране, през март 2025 г. Сърбия отмени забраната си (в сила от април 2024 г.) върху вноса на дървесни пелети, която беше довела до намаляване на износа на ЕС с около 4 милиона евро. Освен това количествените ограничения върху вноса на маргарин и слънчогледово масло, въведени през март 2024 г., бяха премахнати през март 2025 г., а количествените ограничения върху износа на метални отпадъци, въведени през януари 2025 г., бяха премахнати през юли 2025 г.

От друга страна, когато дипломатическият диалог е неуспешен, Комисията ще прибягва до уреждане на спорове (между юни 2024 г. и юни 2025 г. бяха започнати пет нови спора) или ще използва автономни мерки, за да защити интересите си. През 2025 г. Комисията започна да използва правомощията си по Акта на ЕС за международните обществени поръчки  (IPI) с цел справяне с нелоялните практики, ограничаващи достъпа до обществени поръчки за доставчици, стоки и услуги от ЕС в държавите — търговски партньори:

·На 14 януари 2025 г., след като започна разследване на сектора на медицинските изделия в Китай, Комисията публикува констатации, потвърждаващи, че Китай е третирал несправедливо доставчиците на медицински изделия от ЕС при възлагането на обществени поръчки за такива изделия.

·На 19 юни 2025 г. Комисията реши да наложи мерки 6 на Китай, като забрани китайски дружества да участват в търгове за обществени поръчки за медицински изделия в ЕС, надхвърлящи 5 милиона евро. Освен това на спечелилите търга оференти няма да бъде разрешено да се снабдяват от Китай с повече от 50 % от материалите за влагане за целите на тези поръчки.

Търговските споразумения изиграха важна роля за насърчаване на устойчивостта

Търговските споразумения на ЕС продължиха да играят важна роля за укрепването на търговията и устойчивостта. 14 споразумения, сключени от 2012 г. насам (започвайки с Република Корея), съдържат разпоредби за насърчаване на международните трудови и екологични стандарти. Комисията продължи да набелязва специфични за всяка държава приоритети, обхващащи въпроси в областта на труда, равенството между половете, околната среда, климата и гражданското общество, с активното участие на вътрешните консултативни групи (ВКГ) на ЕС, създадени съгласно тези споразумения, които обединяват интересите на предприятията, синдикалните организации и други заинтересовани страни, за да подпомагат Комисията при изпълнението на нейните търговски споразумения.

През 2024 г. в Колумбия, Гватемала и Молдова беше постигнат напредък по отношение на ратифицирането и прилагането на ключови международни конвенции относно трудовите права.

Единната входна точка 7 на Комисията извършва оценка на две допълнителни официални жалби относно търговията и устойчивото развитие (ТУР), като и двете се отнасят до Виетнам. Едната беше получена през март 2024 г. във връзка с ратифицирането от негова страна на ключовите конвенции на Международната организация на труда (МОТ), а другата — през февруари 2025 г. във връзка с нарушения на правата на човека и трудовите права.

Обхват на доклада

Това е петият консолидиран годишен доклад 8 относно изпълнението и правоприлагането на търговските ангажименти, обхванати от преференциалните двустранни търговски споразумения 9 , действащи през 2024 г., и СТО. В него е представен преглед на основните дейности и постижения на ЕС през 2024 г. и първите седем месеца на 2025 г., ръководени от главния служител по правоприлагането в областта на търговията (ГСПОТ) на Комисията.

В придружаващия работен документ на службите на Комисията 10 се съдържа допълнителна информация относно 41 основни преференциални споразумения на ЕС. На уебсайта на Комисията 11 има допълнителна информация към настоящия доклад относно: i) развитието на търговията на ЕС с преференциалните партньори през 2024 г.; ii) използването на тарифни преференции при износа и вноса от ЕС по преференциални търговски партньори както за ЕС, така и за държавите членки; и iii) използването на тарифни квоти по някои търговски споразумения.

Настоящият доклад е съсредоточен върху изпълнението и правоприлагането на търговската политика на ЕС чрез мрежата на ЕС от преференциални търговски споразумения и отношения. Той също така има връзка с по-общи въпроси, касаещи икономическата сигурност и правоприлагането в конкретни области, които са засегнати само накратко в настоящия доклад, но са предмет на доклади на Комисията сами по себе си. Тези въпроси включват:

·използването на инструменти за търговска защита (антидъмпингови, антисубсидийни и защитни мерки), с които се защитават интересите на ЕС срещу нелоялни практики, е обхванато от годишния доклад на Комисията относно търговската защита 12 ;

·мониторинг и борба с фалшифицирането, пиратството и други нарушения на правата върху интелектуална собственост (ПИС), обхванати от редуващите се на всеки две години публикации на Комисията — Доклад относно ПИС 13  и Списък с фалшифицирани и пиратски стоки 14 ;

·скрининга на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) и контрола на износа на изделия с двойна употреба, които представляват стратегическия контрол на ЕС върху търговията и инвестициите с оглед на сигурността и които са обхванати от годишните доклади на Комисията относно скрининга на ПЧИ 15 и Регламент (ЕС) 2021/821 (Регламента относно контрола на износа) 16 ;

·прилагането на режима на Общата схема от преференции на ЕС (ОСП) 17 , обхванат от докладите относно ОСП на Комисията.

Допълнително се изготвят отделни годишни доклади относно прилагането на Регламента относно чуждестранните субсидии 18 и Акта за международните обществени поръчки 19 .

II.Извличане на максимална полза от преференциалните търговски споразумения на ЕС

II.1    Търговия на ЕС с преференциални партньори ― основни промени през 2024 г.

През 2024 г. влязоха в сила ССТ между ЕС и Нова Зеландия (1 май 2024 г.) и СИП с Кения (1 юли 2024 г.), с което броят на действащите преференциални търговски споразумения достигна 44 20 , като по тях се реализират 46,1 % 21 от общата външна търговия на ЕС.

Както е показано на фигура 2 по-долу, най-големите преференциални партньори на ЕС (т.е. тези, на които се пада над 5 % дял от общата търговия на ЕС с преференциални партньори) са Обединеното кралство (21,8 % от търговията на ЕС с преференциални партньори), следвано от Швейцария (14,2 %), Турция (9,1 %), Норвегия (6,9 %), Япония (5,6 %) и Южна Корея (5,3 %). Заедно тези шест партньора представляват 63 % от преференциалната търговия на ЕС през 2024 г.

Фигура 2: Търговия на ЕС по преференциални партньори (2024 г.)

Източник: База данни Comext на Евростат.

Както е показано на фигура 3 по-долу, въпреки че търговията на ЕС с преференциални партньори през 2024 г. е намаляла с 0,8 %, по-голям спад е регистриран в търговията на ЕС с всички партньори (-1,1 %) и с партньорите без ССТ (-1,4 %). През същия период растежът на износа на ЕС за преференциални партньори се е увеличил с 1,4 %, изпреварвайки растежа на износа за всички партньори (1,1 %) и за партньорите без ССТ (0,7 %).

Фигура 3: Годишен растеж на търговията със съюзни стоки по видове партньори (2023—2024 г.)

Източник: База данни Comext на Евростат.

Най-вече по-съвременните търговски споразумения, като ВИТС, СИП между ЕС и Япония или ССТ между ЕС и Виетнам, като цяло улесняват достъпа до пазара за промишлеността на ЕС.

·Например ССТ между ЕС и Виетнам, което влезе в сила през август 2020 г., е едно от най-амбициозните търговски споразумения, които ЕС е сключвал с развиваща се държава. С него също така постепенно бяха премахнати митата и намалени нетарифните бариери, като бяха осигурени по-добри условия за достъп до пазара и за двете страни. През последните пет години на износа на ЕС за Виетнам се падат две трети от увеличението на износа на ЕС за АСЕАН-4 22 . Износът на най-значимата за ЕС категория продукти, т.е. глава 30 (фармацевтични продукти), почти се е удвоил от 1,1 милиарда евро през 2019 г. на 2,1 милиарда евро през 2024 г., заемайки 60 % от износа на фармацевтични продукти от ЕС и през двете години 23 .

·След влизането в сила на СИП между ЕС и Япония броят на спечелилите търга оференти от ЕС на пазара на японските държавни поръчки постоянно се увеличава. През 2022 г. (последни налични данни) дружества от ЕС са спечелили обществени поръчки в Япония на стойност 317 милиона евро.

Търговските споразумения на ЕС също така му помогнаха да запази позицията си като водещ износител на продукти на хранително-вкусовата промишленост

Износът на продукти на хранително-вкусовата промишленост от ЕС за всички партньори постави нов рекорд през 2024 г., достигайки 235 милиарда евро (+2,8 % в сравнение с 2023 г.). През 2024 г. търговията на ЕС с преференциални партньори (внос и износ) нарасна с по-голям процент (+6,4 %), отколкото търговията на ЕС с партньори без ССТ (+2,8 %).

Фигура 4: Годишен растеж на търговията на ЕС с продукти на хранително-вкусовата промишленост по видове партньори (2023—2024 г.)

Обединеното кралство остава категорично местоназначение номер едно за износа на продукти на хранително-вкусовата промишленост от ЕС както сред преференциалните партньори, така и като цяло, като съставлява 23 % от общия износ на ЕС.

Между 2021 г. — годината на влизане в сила на Споразумението за търговия и сътрудничество между ЕС и Обединеното кралство, и 2024 г. износът на продукти на хранително-вкусовата промишленост от ЕС за Обединеното кралство е нараснал с 12 милиарда евро (+29 %). Освен това износът на ЕС за Украйна се е увеличил с 2,1 милиарда евро (+139 %) от 2016 г. насам, за Канада — с 1,6 милиарда евро (+51 %) от 2017 г. насам, и за Япония — с 1 милиард евро (+15 %) от 2019 г. насам.

След спад през 2023 г. вносът на продукти на хранително-вкусовата промишленост в ЕС се възстанови до равнищата от 2022 г. и през 2024 г. достигна обща стойност от почти 172 милиарда евро. Това възстановяване се дължеше главно на по-високите вносни цени на какаото, кафето, плодовете и ядките. Бразилия беше най-големият доставчик на ЕС, с пазарен дял от 10 % от общия внос на продукти на хранително-вкусовата промишленост в ЕС, следвана от Обединеното кралство (9 %), което затвърди позицията си на основен източник на внос на продукти на хранително-вкусовата промишленост в ЕС сред преференциалните партньори. Украйна също беше важен доставчик на хранителната верига на ЕС (8 %), като половината от украинския износ на зърно беше предназначен главно за пазара на ЕС за фуражни продукти.

Широката мрежа от търговски споразумения на ЕС допринесе за като цяло силните му резултати в търговията с продукти на хранително-вкусовата промишленост. По-специално, след прилагането на съответните търговски споразумения с Канада, Япония и Виетнам, търговията на ЕС с продукти на хранително-вкусовата промишленост се засили, като износът на продукти, на които е предоставен преференциален достъп, отбеляза значително увеличение поради премахването или намаляването на митата. В проучване на Комисията 24 , публикувано през ноември 2024 г., в което се разглеждат резултатите от износа на продукти от ЕС, на които е предоставен преференциален достъп съгласно ВИТС, беше установено, че между 2019 г. и 2023 г. износът е нараснал средно с 14 %, на стойност допълнителни 400 милиона евро. Този успех може отчасти да се отдаде на стабилното премахване на санитарни и фитосанитарни бариери в държавите партньори (95 между 2020 г. и 2024 г.) чрез тясно сътрудничество с държавите членки.

Износът на продукти от ЕС с висока стойност е защитен чрез закрилата на географските указания (ГУ) съгласно ССТ и други международни споразумения. Към 31 декември 2024 г. голям брой географски указания на ЕС се ползваха от закрила по силата на двустранни споразумения с повече от 30 държави, на които заедно се падат около 60 % от световния БВП и 30 % от световното население.

Нова Зеландия — предимства за защитените ГУ на ЕС. ·В резултат на закрилата на ГУ, изисквана съгласно ССТ между ЕС и Нова Зеландия, Нова Зеландия трябва да премахне от своя пазар продуктите, които не са истински ГУ. За най-често срещаните ГУ (като feta, port и prosecco) са разрешени преходни периоди с продължителност до девет години, а за две наименования се прилага завареното положение. ·Закрилата на ГУ съгласно ССТ между ЕС и Нова Зеландия е от полза за производителите от ЕС, като защитава техните права и премахва нелоялната конкуренция.

Като цяло търговията на ЕС с продукти на хранително-вкусовата промишленост е силно диверсифицирана и включва много партньори в областта на вноса и износа. За някои продукти на хранително-вкусовата промишленост обаче продължава да се наблюдава зависимост в областта на търговията 25 . Що се отнася до вноса, ССТ гарантират стабилност в търговските отношения между ЕС и неговите партньори, като повишават устойчивостта на ЕС. Освен това на 12 юни 2025 г. Съветът прие регламент за налагането на нови мита върху останалите селскостопански продукти и някои торове от Русия и Беларус, които досега не бяха обложени с допълнителни мита. Целта е да се намали зависимостта на ЕС от този внос, както и приходите на Русия от износ, като с това се ограничи способността ѝ да финансира агресивната си война срещу Украйна. Регламентът влезе в сила на 1 юли 2025 г.

Търговията с услуги на ЕС с преференциални партньори се е повишила в по-голяма степен, отколкото с партньори без ССТ

През 2023 г. търговията с услуги на ЕС (внос и износ) с преференциални партньори 26 беше на стойност 1,3 трилиона евро (последни налични данни), което представлява почти половината (48 %) от общата търговия с услуги на ЕС. През периода 2022—2023 г. търговията на ЕС с услуги с преференциални партньори се е увеличавала по-бързо от търговията с партньори извън ССТ (+ 4,5 % спрямо + 1,2 %).

Търговският баланс на ЕС в областта на услугите с преференциални партньори показва излишък от 178,2 милиарда евро, докато търговският му баланс с останалата част от света показва дефицит от 25,4 милиарда евро. През 2023 г. общият търговски баланс на ЕС в областта на услугите достигна 152,8 милиарда евро, което представлява намаление с 15,6 % в сравнение с 2022 г.

След възстановяването от пандемията от COVID-19, през която търговията с услуги на ЕС (внос и износ) отбеляза рязък скок между 2021 г. и 2022 г. (+24,1 %), през 2023 г. растежът се забави до по-нормално равнище (+2,8 %). Междувременно през 2023 г. ЕС регистрира износ на услуги на стойност около 1 427 милиарда евро (+1,6 % в сравнение с 2022 г.). Основните експортни сектори бяха други бизнес услуги (23,9 %), далекосъобщителни, компютърни и информационни услуги (20,7 %), транспортни услуги (17,2 %), туристически услуги (126 %) и финансови услуги (7,1 %). ЕС регистрира внос на услуги на стойност около 1 274 милиарда евро (+4,1 % в сравнение с 2022 г.).

Фигура 5: Годишен растеж на търговията с услуги на ЕС (2022—2023 г.)

ЕС е световен лидер в областта на услугите, предоставяни по цифров път, които през 2023 г. заемаха повече от половината (54 %) от общата външна търговия на ЕС с услуги и съответстваха на около 3 трилиона евро внос и износ.

II.2    Прилагане на двустранните търговски споразумения на ЕС

A.Изпълнение на ангажиментите за достъп до пазара

Предотвратяване/премахване на пречките чрез комитетите по ССТ

Опитът от преодоляването на потенциалните пречки пред търговията многократно е доказвал, че ЕС е най-ефективен, когато е в състояние да идентифицира и предвиди новите законодателни или регулаторни пречки, преди те да се превърнат в закон. Това е и една от причините, поради които както в СТО, така и в управленските структури за търговските споразумения на ЕС се поставя толкова голям акцент върху прозрачността и ранното предупреждение. Превенцията е от решаващо значение и за МСП, които може да разполагат с ограничени ресурси, за да следят потенциалните промени на своите експортни пазари.

Най-ефективни бяха съвместните действия, т.е. мобилизиране на ресурсите на Комисията, делегациите на ЕС, държавите членки и предприятията, извършващи дейност както в държавите партньори, така и в ЕС. Например координираните действия в рамките на Споразумението за търговия и сътрудничество между ЕС и Обединеното кралство неотдавна помогнаха да се предотврати въвеждането на потенциална пречка под формата на субсидии за инвестиции във вятърна енергия от разположени в морето инсталации чрез наградите на Обединеното кралство Sustainable Industry Rewards, които имаха бюджет от 646 милиона евро. През 2022 г. ЕС успешно оспори тази мярка.

С оглед на изграждането на капацитет Комисията и държавите членки продължават да проучват практически начини за улесняване на информационните потоци между делегациите на ЕС и посолствата на държавите членки в трети държави.

Търговските споразумение послужиха като стъпка към сътрудничество в области от взаимен интерес

Работата с различни технически правила в отделните юрисдикции оказва силно влияние върху разходите и сложността на осъществяването на стопанска дейност в чужбина. Поради тази причина ЕС използва своите търговски споразумения като начин за улесняване на регулаторното сътрудничество в области от взаимен интерес, намаляване на разходите чрез признаване на подходите на всяка от страните и насърчаване на съгласуваността между тях. По-долу са дадени някои примери за успешно сътрудничество през 2024 г.

·Чрез регулаторен обмен между Европейската агенция по лекарствата и Health Canada чрез Форума за регулаторно сътрудничество между ЕС и Канада беше осигурена възможност да се подобри достъпът до педиатрични лекарства. Обсъжданията между Canadian Hydrogen Association и Hydrogen Europe доведоха до подписването през юни 2024 г. на Меморандум за разбирателство, като продължават обсъжданията относно регулирането на водородната енергия, устойчивите практики и изкуствения интелект.

·Достъпът до пазара беше улеснен също и чрез споразумения за взаимно признаване (СВП) относно оценяването на съответствието, с което се сложи край на необходимостта от скъпо двойно изпитване. През 2024 г. по СВП между ЕС и САЩ от 1999 г. 27 беше акредитиран нов орган на ЕС за оценяване на съответствието, а по СВП между ЕС и Япония беше подновена акредитацията на два органа на ЕС за оценяване на съответствието.

Б.Търговията и устойчивото развитие на фокус

През 2024 г. Комисията продължи да прилага констатациите от прегледа си на политиката в областта на търговията и устойчивото развитие (ТУР) 28 , като призна ролята на ТУР за търговската политика.

За 14-те споразумения на ЕС, които изрично включват ТУР, Комисията продължи да набелязва специфични за всяка държава приоритети, които обхващат въпроси в областта на труда, равенството между половете, околната среда, климата и гражданското общество, в тясно сътрудничество с вътрешните консултативни групи на ЕС (ВКГ), създадени в рамките на тези споразумения. Трите най-нови споразумения (Временното търговско споразумение между ЕС и Чили, Споразумението за партньорство между ЕС и Кения и ССТ между ЕС и Нова Зеландия) също включват обвързващи разпоредби относно равенството между половете, овластяването на жените и трудовите права.

През 2024 г. Комисията възложи на независим консултант да извърши последваща оценка на въздействието на ССТ на ЕС върху основни екологични аспекти, включително климата. Оценката, публикувана през февруари 2025 г. 29 , предоставя качествен анализ на въздействието на разпоредбите в областта на околната среда и климата в седем търговски споразумения на ЕС въз основа на документален анализ и събеседвания с различни заинтересовани страни. Тя е придружена от проучвания на 20 конкретни случая, обхващащи общо 11 държави партньори.

·В оценката като цяло се изразява съгласие, че касаещите околната среда разпоредби в ССТ са оказали положително въздействие върху околната среда и климата в държавите партньори, и по-специално не са довели до отстъпление от стандартите в областта на околната среда или климата с цел насърчаване на търговията или привличане на инвестиции.

·По-конкретно в оценката се констатира, че разпоредбите в областта на климата и околната среда в ССТ на ЕС като цяло са постигнали своите цели и са били ефективни. Те също така са счетени и за ефикасни, тъй като ползите от постигането на целите надвишават разходите за заинтересованите страни.

·И накрая, в оценката се стига до заключението, че касаещите околната среда разпоредби в ССТ на ЕС са съгласувани и уместни.

Друг приоритет през 2024 г. беше да се наблюдава напредъкът по първата жалба в областта на ТУР, подадена от НПО през май 2022 г. до единната входна точка на Комисията относно трудовите права в минния сектор в Перу и Колумбия. През 2024 г. продължи диалогът с тези държави, за да се идентифицират проблемите в изпълнението на съответните им трудови закони. В случая с Колумбия обсъжданията бяха съсредоточени върху напредъка по националната трудова реформа на държавата. По отношение на сътрудничеството с Перу в областта на ТУР, през март и ноември 2024 г. беше публикуван списък на дейностите за техническо сътрудничество относно свободата на сдружаване, детския труд, принудителния труд, борбата срещу неформалната трудова заетост, а също и при укрепването на системата на инспекциите на труда. Тези дейности трябва да бъдат изпълнени през следващите години с широка подкрепа по програмите на ЕС.

Положителните резултати от тази работа доказват важната роля на гражданското общество при подаването на сигнали и наблюдението на спазването на политиката в областта на ТУР в трети държави.

През март 2024 г. в единната входна точка беше подадена втора официална жалба относно политиката в областта на ТУР. Тя се отнася до главата относно ТУР в ССТ между ЕС и Виетнам, по-специално до поетия от Виетнам ангажимент „да полага непрекъснати и постоянни усилия за ратифициране на оставащите основни конвенции на МОТ“. В предварителната оценка на Комисията се отбелязва ограниченият напредък, постигнат от Виетнам във връзка с непрекъснатите и постоянни усилия за ратифициране на Конвенция № 87 на МОТ. На 27 ноември 2024 г. Виетнам прие нов закон за синдикалните организации. Този нов закон обаче не поставя като условие или изискване ратифицирането на Конвенция № 87, нито представлява ратифициране на тази конвенция. На 21 март 2025 г. виетнамското Министерство на вътрешните работи предостави актуална информация в писмен вид по няколко въпроса в областта на труда, които представляват интерес за ЕС. Писмото предостави по-актуални сведения и включваше тълкуването от страна на Виетнам на неговия нов закон за синдикалните организации, но не осигури достатъчно подробности за миналите и планираните усилия на Виетнам, за да се прецени дали държавата спазва ангажимента по ССТ между ЕС и Виетнам да полага непрекъснати и постоянни усилия за ратифициране на Конвенция № 87 на МОТ. Поради това е необходим допълнителен анализ, за целите на който Комисията очаква да получи допълнителна информация от Виетнам.

През февруари 2025 г. беше получена трета жалба в областта на ТУР относно ССТ между ЕС и Виетнам във връзка с нарушения на правата на човека и трудовите права. Понастоящем Комисията извършва предварителна оценка на тази жалба.

В рамките на двустранните търговски споразумения на ЕС, съдържащи глави за ТУР, се създават съвместни комитети по ТУР за обсъждане на въпроси в тази област.

По-долу са дадени примери за постигнат през 2024 г. осезаем напредък по ратифицирането и прилагането на основните конвенции относно трудовите права и околната среда, стимулирайки държавите партньори да подобрят съответните си национални рамки (в съответствие с разпоредбите на споразуменията си с ЕС).

·Колумбия ратифицира Конвенция № 156 на МОТ (Конвенцията относно работниците и служителите със семейни задължения) на 6 декември 2024 г. Гватемала ратифицира Конвенция № 191 на МОТ (Конвенцията относно безопасната и здравословна работна среда) на 6 август 2024 г. Молдова ратифицира Конвенция № 190 на МОТ (Конвенцията относно насилието и тормоза) на 19 март 2024 г.

·Молдова постигна напредък и в подобряването на нейните национални режими във връзка с труда и околната среда. Тя прие закон за изменението на климата, с който се определя правна рамка за постигане на нулеви нетни емисии до 2050 г. Освен това през 2024 г. стартира Програмата на Молдова за развитие с ниски емисии до 2030 г., като страната също така публикува изисквания за екопроектиране за 21 продукта, свързани с енергопотреблението. Що се отнася до инспекциите на труда, Молдова докладва за законодателни изменения, които позволяват извършването на внезапни инспекции, за да се подпомогне откриването и узаконяването на недекларирания труд. Напредък в тази област беше постигнат и от Грузия, която допълнително укрепи своята система на инспекциите на труда чрез набиране на допълнителни кадри, обучение и изграждане на капацитет. Държавата прие и своята Национална стратегия за изменението на климата до 2030 г.

Както и в предишни години Комисията използва комитетите по ТУР, създадени в рамките на търговските споразумения на ЕС, за да взаимодейства с партньорите по ключови елементи от прегледа на политиката в областта на ТУР и за засилване на сътрудничеството по въпроси в областта на околната среда и климата, а също и на равенството между половете. Тази дейност беше извършена най-вече чрез специален политически диалог и зелени партньорства. По-долу са представени примери за напредъка, постигнат през 2024 г.

·ЕС и Южна Корея задълбочиха сътрудничеството си в рамките на Зеленото партньорство, започнало през май 2023 г., по свързани с търговията въпроси, като например вятърната енергия от разположени в морето инсталации, декарбонизацията на корабоплаването, кръговата икономика и механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (МКВЕГ).

·ЕС и Япония засилиха сътрудничеството си в рамките на Зеления алианс по въпроси като ценообразуването на въглеродните емисии, вятърната енергия от разположени в морето инсталации и улавянето и използването на въглероден диоксид.

·ЕС и Сингапур укрепиха сътрудничеството си в областта на технологиите в подкрепа на екологичния преход.

·Между ЕС и Централна Америка и между ЕС и Перу, Колумбия и Еквадорзапочна диалог, за да се укрепи прилагането на компонента за устойчивост в съответните им търговски споразумения.

·Между ЕС и Канада бяха проведени обсъждания във връзка с изпълнението на препоръката относно търговията и равенството между половете в рамките на ВИТС 30 . Проведени бяха прояви за обмен на информация относно политики, закони и най-добри практики по редица въпроси. На 19 март 2024 г., в рамките на Форума на гражданското общество — 2024 г., беше организиран семинар относно търговията, равенството между половете и МСП, а през април 2024 г. в Торонто беше проведена проява относно предоставянето на подкрепа на жените в международната търговия.

Структурите, създадени в рамките на главите за ТУР, представляваха и ключови форуми, в които партньорите на ЕС имаха възможност да придобият по-добра представа за наскоро предложени или приети законодателни актове на ЕС относно устойчивостта, някои от които бяха основен източник на загриженост за различните партньори. Например при подготовката за последния комитет по ТУР с Нова Зеландия Комисията организира срещи относно обезлесяването между експерти по устойчивото управление на горите от ЕС и Нова Зеландия.

ЕС продължи да финансира техническо сътрудничество в подкрепа на целите за устойчивост

С оглед на постигането на напредък в изпълнението и прилагането на свързаните с устойчивото развитие аспекти на търговските споразумения на ЕС, Комисията като цяло разчита на предлагането на стимули на своите партньори, наред с възможността за уреждане на спорове, с която разполага. През 2024 г. ЕС продължи да изпълнява проекти за сътрудничество в Централна Америка 31 и Югоизточна Азия, включително чрез етап 2 на проекта „Търговия за достойни условия на труд“ (4 милиона евро за периода 2024—2027 г.), насочени към подобряване на прилагането на трудовите стандарти, по-специално в Бангладеш, Монголия, Филипините и Виетнам. Чрез инициативата „Отговорно бизнес поведение за екологични, цифрови и устойчиви вериги на доставки в Азия“ ЕС продължи да подкрепя работата на ОИСР и нейните партньори в региона, като повишава осведомеността и подкрепя изграждането на капацитет за прилагане на международно договорените стандарти за отговорно бизнес поведение.

Работа с вътрешните консултативни групи (ВКГ)

В края на 2024 г. приключи проект на ЕС в подкрепа на прилагането на механизми на гражданското общество в рамките на търговските споразумения, възложен от Комисията през 2018 г. с бюджет от 3 милиона евро. Благодарение на приноса на ВКГ в момента се създава нов финансов механизъм в подкрепа на функционирането на ВКГ, като има възможност те да бъдат подкрепени в няколко държави партньори, с които има сключено ССТ, включително държавите от региона на Андите и Централна Америка. По новия механизъм за подкрепа (с бюджет от 1,5 милиона евро за две години, който може да бъде подновен еднократно) ще се финансира работата на ВКГ в ЕС и в развиващите се държави партньори. Обхватът на новия договор за този проект беше коригиран, за да се вземат предвид нуждите на членовете на ВКГ, като например допълнителен експертен принос, водене на бележки по време на заседания и административна подкрепа за ВКГ в държавите партньори, за да им се помогне да организират заседанията.

Приносът както на европейските ВКГ, така и на тези от държавите партньори, които наблюдават ситуацията на място в държавите партньори, осигурява информация за позицията на Комисията при гарантирането на изпълнението на ангажиментите, свързани с ТУР. По-долу са дадени няколко примера.

Примери за принос от ВКГ. ·Въпросите, повдигнати от организациите на гражданското общество от ЕС във Виетнам, свързани с нарушения на правата на човека срещу няколко активисти в областта на околната среда или представители на синдикалните организации, подпомагат обсъжданията на ЕС с Виетнам по този въпрос. ·Информацията, предоставена от ВКГ на ЕС и Канада, помогна и на двете страни да укрепят съвместния работен план на ЕС и Канада относно ТУР. ·Примерите, предоставени от ВКГ на ЕС и Япония, хвърлиха светлина върху мащабна рекламна кампания в Япония, обект на разследване от Организацията за преглед на рекламите за предполагаеми заблуждаващи твърдения за екосъобразност. Това допринесе за обсъждането на предимствата на регулирания подход в тази област, какъвто вече е случаят в ЕС. ·На фона на политическата несигурност и отслабването на демократичните принципи в Грузия организациите на гражданското общество изразиха загриженост относно съвместимостта на проектозакона на Грузия относно семейните ценности и закрилата на детето с Конвенция № 111 (относно дискриминациятa в областтa нa трудa и професиите) и Конвенция № 190 (относно насилието и тормоза) на МОТ и поискаха законопроектът да бъде оттеглен.

III.Подкрепа за МСП да намерят своето място в световната търговия

През цялата 2024 г. Комисията запази твърдия си ангажимент да помага на предприятията от ЕС, по-специално на МСП, да се възползват максимално от търговските споразумения на ЕС.

А.Модернизиране и популяризиране на портала Access2Markets

От стартирането си през 2020 г. порталът Access2Markets е привлякъл 12 милиона посетители. През 2024 г. на него е имало повече от три милиона посетители, повече от всяка година досега. В същото време Комисията е обучила 14 000 заинтересовани страни да използват портала, давайки им възможност да се възползват от безплатна, многоезична информация. Порталът Access2Markets редовно се актуализира, за да стане още по-оптимизиран, лесен за ползване и полезен за европейските МСП, които желаят да разширят дейността си в международен план. Сега той включва и нови статистически данни за услугите.

Б.Подкрепа за МСП да извлекат максимална полза от международните търговски споразумения

Международната търговия предлага разнообразни ползи за икономиката, предприятията и потребителите. Данните от 2023 г. показват, че докато около 95 % от дружествата, изнасящи от ЕС, са МСП, стойността на техния износ представлява едва 30 % от общия износ. През 2024 г. Комисията отново увеличи усилията си да помогне на МСП да разширят присъствието си на международната сцена.

Европейска мрежа в подкрепа на бизнеса

Европейската мрежа в подкрепа на бизнеса 32  (EEN) подкрепя МСП с международни амбиции, включително стартиращи и разрастващи се предприятия. Тя предлага услуги за бизнес партньорство, подкрепа за навлизане на пазара и внос/износ, както и регулаторни насоки.

За тази цел EEN си сътрудничи тясно със звената за контакт, установени на международните пазари от значителен интерес за МСП от ЕС, включително Япония, Южна Корея, Сингапур, Виетнам, Индия, Канада, Чили, Обединеното кралство и САЩ.

На 30 септември 2024 г. беше публикувана открита покана 33 с цел EEN да бъде укрепена и разширена, така че да включва допълнителни стратегически трети държави. Целта на откритата покана беше към EEN да се добавят нови организации за подкрепа на бизнеса, известни като „партньори от международната мрежа“, и да се използва техният опит на място.

През декември 2024 г. EEN направи онлайн анкета сред своите консултанти, предоставящи услуги за интернационализация на местни предприятия. Основните констатации от анкетата са, както следва:

През 2024 г. EEN подкрепи и организира уебинари за популяризиране на търговските споразумения на ЕС, които бяха излъчвани в YouTube 34 , включително уебинари на тема:

-Изпитване и сертифициране за износ — ползите от споразуменията за взаимно признаване (СВП) относно съдържанието на оценяването на съответствието;

-Осъществяване на стопанска дейност в Нова Зеландия: как се прилага търговското споразумение между ЕС и Нова Зеландия.

-Осъществяване на стопанска дейност във Виетнам: проучване на възможностите в местната хранително-вкусова промишленост.

Конкретни резултати от работата на бизнес консултантите на EEN и примери как са помогнали на МСП от ЕС да се възползват от търговските възможности могат да се видят на уебсайта на EEN 35 .

Дни на достъпа до пазара

Комисията продължи да организира Дни на достъпа до пазара в сътрудничество с държавите членки. Тези прояви, проведени в различни държави от ЕС, спомогнаха за повишаване на информираността сред предприятията на национално и на местно равнище относно ползите от търговските споразумения на ЕС. През 2024 г. Дни на достъпа до пазара се проведоха във Франция, Австрия, Германия, Белгия, Нидерландия и Унгария. В тези прояви, на които се събраха близо 700 заинтересовани страни, за да обсъдят специфичните предизвикателства пред достъпа до пазарите на трети държави и конкурентните предимства на търговските споразумения, участва и главният служител по правоприлагането в областта на търговията.

Проучване относно стратегията на ЕС за интернационализация на МСП

На 3 февруари 2025 г. Комисията публикува 36 проучване относно стратегията на ЕС за интернационализация на МСП. В проучването бяха очертани и анализирани съществуващите национални и европейски мерки за подкрепа и бяха установени пропуските, припокриванията и потенциалните подобрения. В него бяха предложени препоръки за по-ефективно използване на съществуващите национални ресурси и ресурси на ЕС. Резултатите от проучването бяха представени на семинар 37 , проведен на 7 февруари 2025 г. Комисията работи по изпълнението на основните препоръки от проучването.

Прилагане на главите за МСП в търговските споразумения на ЕС

Всеобхватно икономическо и търговско споразумение Канада — Европейски съюз (ВИТС). През декември 2024 г., след редовни обсъждания между съответните им звена за контакт за МСП, ЕС и Канада постигнаха съгласие по тригодишен план за действие 38 (2025—2027 г.) за изпълнение на препоръката относно МСП в рамките на ВИТС.

Споразумение за икономическо партньорство (СИП) между EС и Япония. На 20 септември 2024 г. звената за контакт за МСП на ЕС и Япония проведоха четвъртото си заседание в рамките на СИП, което беше последвано от отделно заседание на 11 ноември 2024 г. в Брюксел. Двете страни докладваха за последните си инициативи за прилагане на разпоредбите за обмен на информация съгласно СИП и за други дейности за насърчаване на повече МСП да се възползват от СИП. Съвместният доклад за дейността на звената за контакт за МСП е достъпен онлайн 39 . Освен това Центърът за промишлено сътрудничество ЕС—Япония 40 продължи да играе ключова роля за предоставянето на подкрепа на МСП. Примери за МСП от ЕС, които успешно навлизат на японския пазар, са достъпни онлайн 41 .

ССТ между ЕС и Нова Зеландия. След влизането в сила на ССТ между ЕС и Нова Зеландия на 1 май 2024 г. звената за контакт за МСП на ЕС и Нова Зеландия проведоха първото си заседание на 11 декември 2024 г. Те обсъдиха напредъка в изпълнението на ангажиментите за обмен на информация по главата за МСП, темите от интерес за бъдещите заседания и начините за структуриране на работата занапред.

Световна търговска организация (СТО)

През 2024 г. ЕС допринесе за развитието на Global Trade Helpdesk (Службата за помощ в областта на световната търговия) 42  — инициатива, ръководена съвместно от СТО, Международния търговски център и Конференцията на ООН за търговия и развитие, насочена към опростяване на пазарните проучвания чрез обединяване на търговска и бизнес информация в единен онлайн портал. ЕС участва в 13-ата Министерска конференция на СТО, която се проведе между 26 февруари и 2 март 2024 г. в Абу Даби. На тази конференция бяха публикувани два документа, озаглавени Достъп до финансиране за ръководени от жени микро-, малки и средни предприятия (ММСП): сборник с инициативи за финансово приобщаване 43 и Сборник на специалните разпоредби за ММСП в програмите за одобрени икономически оператори (ОИО) 44 , за които ЕС осигури значителен принос.

През 2024 г. ЕС също така взе участие в четирите заседания на неформалната работна група на СТО за ММСП 45 , съставена от 103 държави, в рамките на които представи на членовете на СТО EEN, онлайн платформата TRACES за сертифициране на здравето на животните и растенията и предприетите действия за изпълнение на пакета за ММСП от декември 2020 г.

IV. Преодоляване на пречките и намиране на решения

IV.1    Актуално състояние и тенденции за 2024 г.

През 2024 г. глобалната търговска среда се формираше все повече под влиянието на комбинация от продължаващи геополитическо напрежение, икономически колебания и промени в търговските политики. Държавите и търговските блокове се бореха да намерят баланса между защитата на националната промишленост и гарантирането на свободна и справедлива система за търгуване.

Ограниченията върху вноса, изискванията за местно съдържание и дискриминационните практики, а в по-общ план мерките, насочени към замяна на вноса (напр. неавтоматични лицензии за вноса на множество продукти), по-специално в южните съседни държави 46 , но също и в Азия, се превърнаха в предпочитаната промишлена политика за някои от търговските партньори на ЕС.

Европейските предприятия продължиха да се сблъскват с ограничителни мерки при износа, насочени към суровини (от критично значение) за създаване на политическо пространство за промишлено развитие и преработка, предприети по-специално в държави партньори в Югоизточна Азия (напр. забраната на Индонезия върху износа на никелова руда), в Далечния изток (напр. ограниченията на Китай върху износа на редкоземни метали) или в Африка на юг от Сахара (напр. Гана и Танзания, а наскоро и забраната за износ на литий от Намибия и Зимбабве), но също така и предприетите от САЩ стъпки за ограничаване на достъпа до износ на авангардни полупроводници за над 120 държави, включително някои държави — членки на ЕС. 

Отново беше подчертано значението на преодоляването и ориентирането в пречките пред търговията и протекционистките мерки, които продължиха да са причина за загриженост, тъй като бяха регистрирани общо 23 нови пречки. По-голямата част бяха санитарни и фитосанитарни мерки (девет нови пречки), следвани от технически пречки пред търговията (пет нови пречки) и пречки пред предоставянето на услуги (четири нови пречки).

А.Брой на регистрираните пречки пред търговията и инвестициите към 31 декември 2024 г.

Към края на 2024 г. в базата данни Access2Markets на Комисията бяха регистрирани общо 410 пречки пред достъпа до пазара в 67 трети държави. Техният брой е с 13 по-малко в сравнение с 423-те пречки, регистрирани към края на 2023 г. Както и през предходните години, намалението отразява прилагането на двупосочна стратегия: първо, активна работа с държавите партньори за премахване на пречките пред търговията, засягащи износителите от ЕС, и второ, извършване на редовни вътрешни прегледи за отстраняване на вписванията, които вече не са актуални и не представляват действително предизвикателство пред достъпа до пазара.

Що се отнася до географското разпределение, най-голям брой пречки пред достъпа до пазара през 2024 г. са регистрирани в Русия (32), Индия (31) и Китай (30), следвани от САЩ (24), Бразилия и Индонезия (по 18 във всяка). Този общ модел като цяло съответства на 2023 г., въпреки че се промени редът на първите три държави, като Русия и Индия изпревариха Китай. Бразилия и Индонезия отново имат същия брой пречки. Сред другите трети държави с 10 или повече пречки са Южна Корея (17), Турция (14), Малайзия, Австралия и Алжир (по 11 във всяка) и Мексико, Тайланд и Мароко (по 10 във всяка). Както е показано на фигура 6 по-долу, 63 % от пречките пред търговията са били наложени от непреференциални търговски партньори.

Фигура 6: Разпределение на пречките по видове споразумения

Както е показано на фигура 7 по-долу, санитарните и фитосанитарните (СФС) мерки са категорията с най-голям брой пречки през 2024 г., с дял от 93 пречки или 23 % от всички регистрирани пречки, също както през 2024 г. Техническите пречки пред търговията (ТПТ) са втората по големина категория, със 79 пречки, докато на митата, тарифните еквиваленти и количествените ограничения се падат 65 пречки. Към края на 2024 г. трите най-големи категории, взети заедно, представляват 58 % от всички действащи пречки пред търговията.

Фигура 7: Видове пречки, регистрирани към края на 2024 г.

Що се отнася до тенденциите, през 2024 г. се наблюдава рязък спад в две конкретни категории: тарифните и количествените ограничения, при които пречките намаляха от 70 на 65, и таксите и ограниченията върху износа, при които пречките намаляха от 20 на 16. СФС мерки също продължиха своята низходяща траектория, регистрирайки кумулативно намаление от близо 15 % от 2020 г. насам, затвърждавайки наблюдаваната в продължение на пет години тенденция. Освен това тарифните и количествените ограничения, както и административните процедури, регистрираха спад от 17 % през същия период. Пречките, свързани с държавните поръчки, намаляха с 4 % в сравнение с 2020 г.

Броят на пречките във всички други категории остава като цяло стабилен в сравнение с данните от края на 2020 г.

Б.Тенденции в броя на пречките пред търговията и инвестициите през периода 2020—2024 г.

През 2024 г. броят на новорегистрираните пречки се увеличи допълнително в сравнение с 2023 г., но все пак остана далеч под нивата от времето преди COVID. През 2024 г. бяха регистрирани общо 23 нови пречки спрямо 16 през 2023 г.

Категория	2020 г.	2021 г.	2022 г.	2023 г.	2024 г.
СФС мерки	13	2	3	3	9
ТПТ	5	6	2	3	5
Мита и тарифни еквиваленти и количествени ограничения	5	2	3	4	2
Административни процедури	5	1	0	4	2
Услуги и инвестиции	4	1	0	0	4
Други мерки55	4	2	0	0	0
ПИС	1	0	2	0	1
Обществени поръчки	3	2	0	0	0
Такси и ограничения върху износа	1	0	0	2	0
Всичко общо	41	16	10	16	23

Най-голямото увеличение се дължи на СФС мерки, при които бяха регистрирани девет нови пречки — повече, отколкото през която и да е от предходните три години. ТПТ също нараснаха до пет новорегистрирани пречки в сравнение с три през 2023 г. За разлика от тях митата и тарифните еквиваленти и количествените ограничения намаляха на две от четири през 2023 г. В категорията услуги и инвестиции бяха регистрирани четири нови пречки, след като през предходните две години в нея не беше регистрирана нито една.

Както е показано в таблицата по-долу, през 2024 г. селското стопанство и рибарството продължиха да бъдат най-засегнатият сектор с 10 нови пречки, което е над два пъти повече от броя, регистриран през 2023 г. Услугите също отбелязаха увеличение с четири нови мерки, в сравнение с една предходната година. Нови пречки бяха регистрирани и в незасегнати преди това отрасли като козметични продукти, електроника, дървесина/хартия, текстил/кожа и керамика/стъкло. От друга страна, хоризонталните мерки са намалели до нула.

Вид на сектора	Нови пречки 2022 г.	Нови пречки 2023 г.	Нови пречки 2024 г.
Селско стопанство и рибарство	5	4	10
Хоризонтални	3	5	0
Вина и спиртни напитки	1	1	1
Други промишлени сектори	1	1	0
Автомобили	0	2	0
Фармацевтични продукти	0	2	2
Минно дело	0	1	0
Услуги	0	1	4
Керамика и стъкло	0	0	1
Козметични продукти	0	0	2
Електроника	0	0	1
Дървесина, хартия и пулп	0	0	1
Текстил и кожа	0	0	1
Общо	10	16	23

На фигура 8 по-долу е показано географското разпределение на новите пречки пред търговията през 2024 г. Южните съседни държави отново регистрират най-голям брой нови пречки пред търговията — осем. Отблизо ги следват Южна и Югоизточна Азия, Австралия и Нова Зеландия, които регистрират шест нови пречки.

Фигура 8: Географско разпределение на новите пречки пред търговията през 2024 г.

В. Пречки, отстранени през 2024 г.

През 2024 г. беше постигнат напредък в преодоляването на пречките пред търговията, като 44 пречки бяха изцяло или частично премахнати в 27 държави партньори. Това беше постигнато чрез комбинация от дипломатически контакти и ефективно използване на институционалните механизми в рамките на двустранните търговски споразумения и СТО.

Във всички случаи Комисията си сътрудничеше тясно с държавите членки и заинтересованите страни от ЕС чрез Партньорството за достъп до пазари, в рамките на което се провеждат месечни заседания на Консултативния комитет за достъп до пазари, който събира Комисията, държавите членки и стопанските асоциации на ЕС. Делегациите на ЕС в държавите партньори изиграха ключова роля за преодоляване на пречките пред търговията, като използваха експертния си опит на място и улесниха прекия достъп до органите на държавите партньори. Комитетът „Търговска политика“ на Съвета също редовно обсъждаше въпроси, свързани с изпълнението и правоприлагането, включително относно специфични за всяка държава пречки.

Най-често разглежданите пречки (48 %) бяха свързани със сектора селско стопанство и рибарство. Освен това 14 % от случаите бяха свързани с междусекторни въпроси, засягащи продукти от повече от един отрасъл.

Фигура 9: Брой на отстранените пречки по сектори (2024 г.)

Отново по-голямата част от отстранените пречки се отнасяха до санитарните и фитосанитарните мерки, като през 2024 г. бяха отстранени 21 пречки, а през първите седем месеца на 2025 г. бяха постигнати сходни успехи. Предотвратяването и пълното или частичното отстраняване на тези пречки, постигнато в тясно сътрудничество с търговските съветници на държавите членки и съответните промишлени асоциации, оказа пряко положително въздействие върху европейския сектор на хранителните продукти, както показват примерите по-долу.

·Саудитска Арабия вдигна забраната за говеждо месо от ЕС. В резултат на това износът на говеждо, овче и козе месо от ЕС за Саудитска Арабия през 2024 г. беше на стойност около 10 милиона евро (като говеждото месо заемаше по-голямата част) и се очаква да нарасне в бъдеще.

·След като преустанови вноса на говеждо и свинско месо от Германия в продължение на три месеца, през април 2025 г. Сингапур призна Германия за „зона, свободна от шап, в която не се прилага ваксинация“, и даде възможност за възобновяване на износа. Понастоящем Германия е един от основните доставчици на свинско месо на Сингапур, като износът през 2024 г. се оценява на 25 милиона евро. Сингапур също така одобри износа на свинско месо и продукти от свинско месо от Португалия при условията на предварително включване в списъците. През февруари 2025 г. от Португалия за Сингапур беше изнесена първоначална пратка от 25 тона свинско месо.

·САЩ признаха Италия за официално свободна от везикулозна болест по свинете. В резултат на това те премахнаха търговските ограничения за свинското месо и продуктите от свинско месо с произход от Тоскана и Умбрия. Отстраняването на тези ограничения ще има значително положително въздействие върху италианския износ за САЩ на някои специалитети, по-специално защитени продукти с висока стойност като защитеното географско указание (ЗГУ) „Finocchiona“ и ЗГУ „Prosciutto di Norcia“. За САЩ се изнасят 13,5 % от сертифицираното производство на „Finocchiona“ и 15 % от производството на „Prosciutto di Norcia“.

·Освен това САЩ отвориха отново своя пазар за внос на продукти от овче и козе месо. Очаква се това да окаже положително въздействие върху износителите от ЕС, особено от Испания, като износът се очаква да достигне 750 тона до 2027 г., бележейки повишение от количествата от 120 тона през 2025 г., което съответства на около 13 милиона евро годишно.

Пет от пречките, премахнати през 2024 г., бяха ТПТ, а други седем се отнасяха до митата, тарифните еквиваленти или количествените ограничения. Отстраняването на тези пречки спомогна за намаляване на разходите и за подобряване на достъпа до пазара за износителите от ЕС. По-долу са дадени няколко примера за отстранени бариери.

·Парагвай премахна такса за легализиране на документите за износ в своите консулства (която струваше на вносителите от ЕС 22 милиона евро годишно), като по този начин отстрани важен повод за разногласия в търговските отношения между ЕС и Парагвай.

·През 2021 г., след действия, предприети от делегацията на ЕС, държавите членки и други засегнати държави, Доминиканската република реши за вносителите на алкохолни напитки да не се прилага нейната система за фискален контрол и проследяване (TRAFICO). Тази система изисква индивидуално етикетиране на всяка отделна единица продукт (напр. бутилки, кутии и т.н.) и беше повишила значително цената на вносните продукти в сравнение с местните продукти. Вносителите от ЕС вече спестяват около 6,5 милиона евро годишно.

·През 2025 г. Доминиканската република също така прекрати дискриминацията срещу вноса на сирена, топлинно обработена шунка и консервирани зеленчуци от ЕС, които, за разлика от местните им еквиваленти, подлежат на облагане с 18 % ДДС. След обсъждания, проведени на двустранна основа и в рамките на Комитета на СТО за достъп до пазари, органите на Доминиканската република сложиха край на дискриминацията, като разшириха обхвата на ДДС, така че да бъдат обхванати и местните продукти (без определени видове консервирани зеленчуци и пуешка шунка). Очаква се това да бъде от полза за износа на сирена и шунка от ЕС за Доминиканската република, който през 2024 г. беше на стойност около 50 милиона евро.

·Органът по рибарство на Перу измени своите правила за приемане на трансграничното предоставяне на услуги и през ноември 2024 г. официално призна лаборатория на ЕС, която да работи в Перу като изпитваща организация за издаването на СФС сертификати за износ на храни и фуражи. Това означава, че лабораторията на ЕС вече няма да се сблъсква с процедурни пречки, като например проверки на място и прекалено строги условия на труд за своя персонал. Този пробив е резултат от дългогодишни преговори за преодоляване на регулаторните пречки в рамките на търговското споразумение на ЕС с Перу.

·Индонезия вдигна забраната си за внос на текстил и текстилни продукти (напр. килими и текстилни подови настилки) от дружества от ЕС. Преди отмяната на забраната текстилните дружества от ЕС можеха да внасят полуготови материали или незавършени продукти само ако това бъде поискано от МСП, регистрирани в индонезийското Министерство на промишлеността.

·През 2024 г. и 2025 г. Саудитска Арабия допълнително улесни достъпа до пазара на керамични плочки от ЕС, като направи одитите по-малко обременяващи. След многобройни опити за разрешаване на въпроса в рамките на заседанията на Комитета на СТО по ТПТ и на двустранни срещи, включително чрез писмо от главния служител на Комисията по правоприлагането в областта на търговията през септември 2024 г., Саудитска Арабия най-накрая предостави писмена гаранция, че нейните одитни органи ще спазват ограничение на разходите за одит за износителите от ЕС. Тъй като ненужните изпитвания и одити на продукти бяха прекратени след разследване съгласно Регламента за пречките пред търговията, износът на керамични плочки от ЕС за Саудитска Арабия отбеляза стабилен растеж, като стойността му се увеличи от 385 милиона евро през 2021 г. на 502 милиона евро през 2024 г. Като цяло на керамичните плочки се падат 30 % от целия износ на ЕС за Саудитска Арабия.

·През януари 2024 г., след последователни призиви от страна на ОИСР и ЕС, Бразилия реформира своите правила относно „трансферното ценообразуване“, т.е. цената, която клоновете на една и съща корпорация си начисляват един на друг за стоки и услуги, предоставяни през граница. Тези сделки сега трябва да се таксуват по пазарния курс съгласно новите правила, приведени в съответствие с „принципа на сделката между несвързани лица“ на ОИСР. Тази промяна, която отразява дългогодишен приоритет на ЕС, води до по-голяма данъчна сигурност, намалява двойното данъчно облагане и опростява спазването на изискванията за предприятията от ЕС, извършващи дейност в Бразилия. Въпреки че ще е необходимо време, за да се отчете пълното въздействие, промяната вече бележи важна стъпка напред в създаването на по-справедлива и по-предвидима търговска среда.

През 2024 г. беше постигнат добър напредък и при преодоляването на ограниченията на износа.

·Турция премахна дългогодишния лицензионен режим за износ на меден скрап, който на практика представляваше забрана за износ поради наложените от него забранителни условия. Медният скрап вече се регистрира автоматично за износ.

·Индия и Бангладеш премахнаха дългогодишните си ограничения за износ на кожи, които от известно време засягат шивашката и кожарската промишленост на ЕС. Индия премахна прекомерните си износни мита върху необработените кожи и някои полуготови кожи (които бяха най-високите в световен мащаб, варирайки от 25 % до 60 %), което ограничи способността на шивашката промишленост на ЕС да се снабдява в достатъчна степен със суровини от надеждни източници на пазарни цени. През 2025 г. основните мита бяха намалени от 10 % на нула за кожи „wet blue“ за необработените кожи и от 20 % на нула за кожите („crust“ кожи). През 2024 г. Бангладеш частично отмени забраната си за износ и сега допуска износ на необработени кожи и кожи „wet blue“ във всеки отделен случай.

IV.2    Двустранно и многостранно правоприлагане на търговски ангажименти: разрешаване на спорове

Макар повечето пречки да продължават да се преодоляват чрез двустранни контакти с търговските партньори в рамките на комитетите по ССТ или комитетите в СТО, в някои случаи все още е необходимо да се прибягва до официални процедури за уреждане на спорове — било по двустранни споразумения или в рамките на СТО. Поради това по отношение на уреждането на спорове в рамките на СТО продължава да е изключително важно да се запази възможността за арбитраж при спорове между членове на СТО. 

Конкретно Многостранната временна договореност за арбитраж при обжалване (MPIA), както и ad hoc споразумения за арбитраж при обжалване спомогнаха за запазване на решаването на спорове в рамките наСТО, независимо от блокирането от страна на Съединените американски щати от 2019 г. насам на назначенията в Апелативния орган на СТО. MPIA гарантира на своите участници достъп до функционираща система за уреждане на спорове в рамките на СТО, както и че правилата могат да бъдат прилагани и търговските спорове могат да бъдат решавани, без да се обжалват „напразно“. След присъединяването на Парагвай, Малайзия и Обединеното кралство през първата половина на 2025 г. MPIA вече обхваща 57 от 166-те членове на СТО (като се броят държавите — членки на ЕС), на които се падат 57 % от световната търговия. MPIA беше въведена през 2020 г. и доказа своята ефективност за гарантиране на организираното разрешаване на спорове.

Към момента на изготвяне на настоящия доклад не бяха подавани жалби „напразно“ по какъвто и да е спор между участниците в MPIA. Първото решение по Многостранната временна договореност за арбитраж при обжалване е издадено през декември 2022 г. по започнат от ЕС спор (DS591, Колумбия — замразени картофи за пържене).

На 22 април 2025 г. ЕС обжалва в рамките на MPIA и по дело DS611 (Китай — забрана за водене на съдебно производство). На 21 юли апелативният арбитър на СТО отхвърли важни констатации на първоначалния състав и се съгласи с ЕС, чието заключение беше, че политиката на Китай по отношение на забраната за водене на съдебно производство е несъвместима със Споразумението ТРИПС. Това е важна победа за установените в ЕС високотехнологични дружества, чиито резултати от научни изследвания бяха подкопавани от въпросните политики на Китай. Тя гарантира, че европейските дружества могат да продължат да защитават своята интелектуална собственост в европейските съдилища. 

Уреждането на спорове продължава да бъде важно направление за действия по правоприлагане на ЕС. То представлява утвърден, основан на правила подход към разрешаването на спорове, който осигурява правна сигурност и предвидимост за търговците, предприятията и правителствата.

Между юни 2024 г. и юли 2025 г. бяха започнати общо пет нови спора:

·На 14 юни 2024 г. ЕС започна процедура за двустранно уреждане на спор срещу Алжир по споразумението за асоцииране между ЕС и Алжир 47 и поиска консултации с алжирските органи за разглеждане на няколко ограничения, наложени върху износа и инвестициите на ЕС, включително, наред с други, система за лицензиране на вноса,ефектът от която е като забрана за внос; субсидии, обвързани с използването на местни материали за влагане при производството на автомобили; таван върху чуждестранната собственост за дружества, които внасят стоки в Алжир, и забрана за внос на керамика и мрамор. ЕС оспорва тези ограничителни мерки в областта на търговията и инвестициите като несъвместими с ангажиментите на Алжир съгласно споразумението за асоцииране между ЕС и Алжир. За съжаление консултациите не успяха да разсеят опасенията на ЕС. Поради това на 15 юли 2025 г. ЕС пристъпи към следващата стъпка по спора за определяне на арбитър.

·На 26 юли 2024 г. ЕС поиска консултации за уреждане на спор в рамките на СТО, отнасящ се до използването от Тайван на критерии за местно съдържание за проекти за вятърна енергия от разположени в морето инсталации (DS625, Китайски Тайпе — мярка, свързана с инвестиции за вятърна енергия от разположени в морето инсталации). Според ЕС използваните от Тайван свързани с местното съдържание критерии за допустимост и възлагане при търговете за разпределяне на мощности за производство на енергия за ветроенергийни паркове в морето са дискриминационни срещу вносните стоки и услуги. След консултации през ноември 2024 г. ЕС и Тайван постигнаха съгласие относно начина, по който Тайван ще отговори на опасенията на ЕС в бъдеще. ЕС следи изпълнението на тези ангажименти.

·На 23 септември 2024 г. ЕС поиска консултации за уреждане на спор с Китай в рамките на СТО относно започването на антисубсидийно разследване срещу вноса на някои млечни продукти от Европейския съюз (DS628, Китай — започване на антисубсидийно разследване във връзка с вноса на някои млечни продукти). За първи път ЕС реши да оспори разследване на неговия начален етап. Действието на ЕС е подтикнато от очертаващия се модел от страна на Китай да предприема мерки за търговска защита въз основа на спорни твърдения и недостатъчни доказателства в рамките на кратък период. По този начин Комисията следва ангажимента си твърдо да защитава интересите на млекопреработвателната промишленост на ЕС и общата селскостопанска политика от производства, използвани с цел злоупотреба.

·На 25 ноември 2024 г. ЕС поиска консултации за уреждане на спор с Китай в рамките на СТО относно временните антидъмпингови мита, наложени от Китай върху бренди от ЕС (DS631, Китай — временни антидъмпингови мита върху бренди от ЕС). Консултациите бяха поискани поради мнението на ЕС, че временните мерки са в нарушение на правилата на СТО, тъй като Китай ги основава на недостатъчни доказателства и спорни твърдения (по-специално относно наличието на опасност от причиняване на вреда на неговия сектор за производство на бренди и относно причинно-следствената връзка между предполагаемата опасност от причиняване на вреда и вноса на бренди от ЕС).

·На 20 януари 2025 г. ЕС поиска консултации за уреждане на спор с Китай в рамките на СТО във връзка с практиката на китайския съд да определя приложими за целия свят ставки на лицензионните възнаграждения за патенти от съществено значение за стандарт без съгласието на патентопритежателя (DS632, Китай — приложими за целия свят лицензионни условия за патенти от съществено значение за стандарт). Тези практики не позволяват на дружествата от ЕС да сезират съдилищата на ЕС, за да защитят своите права върху ИС, и оказват натиск върху иновативните европейски дружества да намалят ставките на лицензионните възнаграждения за своите патенти в световен мащаб в полза на китайските дружества.

Когато ЕС е изправен пред тактика на забавяне или партньорските държави не спазват заключенията на експертните групи, Комисията може да започне процедура по привеждане в съответствие, както направи по спор DS577 (САЩ — зрели маслини).  След като САЩ не изпълниха констатациите от доклада на специализираната група за проверка на съответствието от 14 март 2024 г., на 14 ноември 2024 г. ЕС поиска от Органа за уреждане на спорове на СТО да разреши налагането на ответни мерки, както е предвидено в член 22.2 от Договореността относно правилата и процедурите за уреждане на спорове (ДППУС). Вследствие на искането на САЩ за арбитраж относно равнището на ответните мерки, предложени от ЕС, на 29 ноември 2024 г. беше създадена специализирана група на СТО и процедурата понастоящем е в ход.

И накрая, Комисията продължи усилията да се гарантира пълното изпълнение на решенията на специализираната група в полза на ЕС. За целта тя използва всички възможности, които предлага механизмът на СТО за уреждане на спорове. През ноември 2024 г. Комисията започна консултации по своя укрепен Регламент за осигуряване на съблюдаването 48 относно въздействието, което прилаганите от Индия непоследователни тарифи в рамките на СТО за някои стоки в областта на ИКТ оказват върху субектите, засегнати от индийските мерки или от евентуални ответни мерки на търговската политика на ЕС.

IV.3    Единна входна точка

Единната входна точка на Комисията е централизирана платформа, на която дружествата, търговските асоциации и другите заинтересовани страни от ЕС могат ефективно да докладват за пречки пред търговията. Тя осигурява рационализиран процес за оценка на жалбите и на нея вече са получени повече от 180 външни жалби, откакто беше стартирана преди пет години. По-голямата част (приблизително 97 %) се отнасят до въпроси, свързани с достъпа до пазара, а 3 % се отнасят до въпроси, свързани с търговията и устойчивото развитие (ТУР). През 2024 г. единната входна точка отново се доказа като ефективен инструмент.

През 2024 г. в единната входна точка постъпиха 43 жалби във връзка с пречки пред търговията в 24 партньорски държави, обхващащи всички географски региони. Както и през предходните години, най-голям брой жалби (приблизително една трета) се отнасят за региона, обхващащ южните съседни държави, Близкия изток, Турция, Русия и Централна Азия. Следва го регионът, включващ Южна и Югоизточна Азия, Австралия и Нова Зеландия, на който се падат 28 % от жалбите. На Европа и източните съседни държави 50 се пада почти една пета от всички жалби. Делът на тези три региона заедно е приблизително 78 % от всички жалби, получени през 2024 г.

Фигура 10: Жалби, подадени до единната входна точка през 2024 г., по региони

През 2024 г. в единната входна точка постъпиха жалби от широк кръг заинтересовани страни. По-голямата част бяха подадени от предприятия от ЕС, като 25 жалби бяха подадени от отделни дружества, 10 — от европейски търговски асоциации, и 3 — от национални промишлени асоциации. Още четири жалби бяха подадени от държавите — членки на ЕС. Това е в съответствие с общата тенденция, която се наблюдава от създаването на единната входна точка насам. Към днешна дата 89 % от всички външни жалби са подадени от предприятия от ЕС, като 52 % са подадени от отделни дружества, 29 % — от асоциации на равнището на ЕС, а 8 % — от национални асоциации. Останалите 10 % са подадени от държавите членки.

До момента 48 % от всички подадени жалби са свързани с установяването на нови или съществуващи пречки пред търговията.

Не всички жалби, получени през 2024 г., доведоха до установяването на пречка пред търговията. Освен това някои жалби не бяха разгледани, тъй като не са подадени до единната входна точка от заинтересовани страни от ЕС или други органи, които имат право да подават жалби в съответствие с оперативните насоки. Обработването на редица жалби не беше продължено, тъй като в единната входна точка не беше постъпила достатъчно информация, за да се пристъпи към оценка. Освен това някои жалби се отнасяха до държави — членки на ЕС, и поради това бяха извън обхвата на единната входна точка. И накрая, някои жалби не бяха регистрирани като пречки пред търговията, тъй като при предварителната оценка на единната входна точка не бяха открити никакви доказателства за нарушение. Тези жалби бяха приключени без по-нататъшни действия.

(1)

Източник: Последваща оценка на ВИТС Канада—Европейски съюз; проект на окончателен доклад, публикуван на 16 юни 2025 г.: Circabc .

(2)

Проучване за последваща оценка, проведено от Trade Impact BV, публикувано на 16 юни 2025 г.; Circabc .

(3)

  Споразумение между ЕС и Япония относно трансграничните потоци от данни

(4)

Албания, Армения, Австралия, Босна и Херцеговина, Канада, Чили, Колумбия, Коста Рика, Еквадор, Ел Салвадор, Грузия, Гватемала, Хондурас, Хонконг, Исландия, Ирак, Израел, Япония, Казахстан, Южна Корея, Косово, Лихтенщайн, Мексико, Молдова, Черна гора, Аруба, Нова Зеландия, Никарагуа, Северна Македония, Норвегия, Панама, Перу, Сърбия, Сингапур, Швейцария, Тайван, Украйна, Обединеното кралство, САЩ и Виетнам.

(5)

Тази сума достига приблизително 270 милиарда евро, ако бъдат включени и партньорите от ЕИП и митническия съюз.

(6)

 OВ L, 2024/2754, 29.10.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/reg_impl/2024/2754/oj ).

(7)

Единната входна точка е първото звено за контакт за всички заинтересовани страни от ЕС, изправени пред потенциални пречки пред търговията в трети държави или неспазване на правилата за устойчивост, свързани с търговията и устойчивото развитие или с Общата схема от преференции.

(8)

Четвъртият доклад беше публикуван на 3 октомври 2024 г. и е достъпен на следния адрес: Регистър на документите на Комисията — COM(2024)385 .

(9)

За целите на настоящия доклад „преференциални“ се отнася за споразумения, с които се създава зона за свободна търговия или се либерализира търговията с услуги и които поради това са освободени от тарифното третиране „най-облагодетелствана нация“ (НОН) съгласно Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ) и Общото споразумение по търговията с услуги (ГАТС).

(10)

 Работен документ на службите на Комисията: Индивидуални информационни листове относно изпълнението на търговските споразумения на ЕС; SWD(2025) 940; Circabc .

(11)

Комисия/ГД „Търговия“; страница за изпълнението и правоприлагането: Implementing and enforcing EU trade agreements - European Commission (europa.eu) .

(12)

43-ти доклад на Комисията относно търговската защита: Регистър на документите на Комисията (COM(2025)428)

(13)

Най-новият доклад относно защитата и правоприлагането на ПИС в трети държави, публикуван на 22 май 2025 г., е достъпен на следния адрес: Регистър на документите на Комисията (SWD(2025)131) .

(14)

Последният списък с фалшифицирани и пиратски стоки, публикуван на 22 май 2025 г., е достъпен на следния адрес: Регистър на документите на Комисията (SWD(2025)132) .

(15)

Пети годишен доклад относно скрининга на преките чуждестранни инвестиции в Съюза и работен документ на службите на Комисията от 14 октомври 2025 г.; Регистър на документите на Комисията — COM(2025)632 .

(16)

Вж. Доклад относно прилагането на Регламент (ЕС) 2021/821 и статистическа актуализация относно контрола върху износа на изделия с двойна употреба от 30 януари 2025 г.; COM(2025) 19; Регистър на документите на Комисията (COM(2025)19) .

(17)

 Последният доклад за прилагането на Регламента за ОСП: JOIN(2023) 34; Регистър на документите на Комисията — JOIN(2023) 34 (europa.eu) .

(18)

Вж. член 52 от Регламент (ЕС) 2022/2560 (ОВ L 330, 23.12.2022 г., стр. 1). Първият доклад следва да бъде представен през 2026 г.

(19)

Вж. доклада по член 13 от Регламент (ЕС) 2022/1031 от 30 юли 2025 г.; COM(2025) 430 final; eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/PDF/?uri=CELEX:52025DC0430 .

(20)

Списък на споразуменията може да бъде намерен тук:  https://policy.trade.ec.europa.eu/eu-trade-relationships-country-and-region/negotiations-and-agreements_bg  

(21)

Като се добавят споразуменията с Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай (Меркосур) и СИП с Източноафриканската и Западноафриканската общност, които са финализирани и предстои да бъдат приети (представляващи 3,4 % от общата търговия на ЕС), делът на преференциалната търговия на ЕС ще нарасне до почти 50 %.

(22)

АСЕАН-4 се отнася до Индонезия, Малайзия, Филипините и Тайланд.

(23)

Източник: Евростат (база данни Comext).

(24)

Проучване на Европейската комисия/ГД „Земеделие и развитие на селските райони“, публикувано на 26 ноември 2024 г.: Бюлетин Monitoring Agri-trade Policy .

(25)

Четвърти доклад за състоянието на продоволствената сигурност в ЕС; EU Agricultural Economic briefs .

(26)

Преференциални партньори означава 76-те държави, с които ЕС има преференциално търговско споразумение, независимо дали споразумението включва и услуги.

(27)

  https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=celex%3A21999A0204%2801%29

(28)

За обобщение на основните заключения от прегледа на ТУР вж. годишния доклад относно изпълнението и правоприлагането от 2022 г.: Регистър на документите на Комисията — COM(2022)730 (europa.eu) .

(29)

  https://circabc.europa.eu/ui/group/8a31feb6-d901-421f-a607-ebbdd7d59ca0/library/01b3ba3c-a300-45ca-b12c-d069db91ed7e/details?download=true

(30)

  CETA Trade and Gender Recommendation: EU-Canada Work Plan 2020-2021 (Препоръка относно търговията и равенството между половете в рамките на ВИТС: Работен план ЕС—Канада, 2020—2021 г.)

(31)

  https://www.euroclima.org/en/mapas-2021-en

(32)

  https://een.ec.europa.eu/

(33)

  https://een.ec.europa.eu/news/open-invitation-join-enterprise-europe-network-international-network-partner

(34)

  https://www.youtube.com/playlist?list=PLq0qsbVGoO6EO_q6ho_ip0x9IgDTRRAJd

(35)

  https://een.ec.europa.eu/success-stories

(36)

  https://single-market-economy.ec.europa.eu/publications/study-european-union-smes-internationalisation-strategy_en

(37)

  https://single-market-economy.ec.europa.eu/news/hybrid-workshop-sme-internationalisation-2025-02-10_en

(38)

  https://circabc.europa.eu/ui/group/09242a36-a438-40fd-a7af-fe32e36cbd0e/library/8c22233e-aa1c-4d70-9f0e-abcd021fc1f7/details

(39)

  https://circabc.europa.eu/ui/group/09242a36-a438-40fd-a7af-fe32e36cbd0e/library/619f8187-79fe-4141-9756-ca58c042333d/details

(40)

  https://www.eu-japan.eu/

(41)

  https://www.eu-japan.eu/eubusinessinjapan/procedures/import-export/case-studies-and-success-stories

(42)

  https://globaltradehelpdesk.org/en

(43)

  directdoc.aspx (wto.org)

(44)

  INFMSMEW47R1.pdf

(45)

  https://www.wto.org/english/tratop_e/msmes_e/msmes_e.htm

(46)

Южните съседни държави включват 10 държави партньори (Алжир, Египет, Израел, Йордания, Ливан, Либия, Мароко, Палестина, Сирия и Тунис), които се ползват от сътрудничество с ЕС като част от Европейската политика за съседство (ЕПС).

(47)

  https://circabc.europa.eu/ui/group/09242a36-a438-40fd-a7af-fe32e36cbd0e/library/46ce9fe8-838a-4d71-8dde-9f4cd9976d3e/details?download=true

(48)

Регламент (ЕС) 2021/167 на Европейския парламент и на Съвета от 10 февруари 2021 година за изменение на Регламент (ЕС) № 654/2014 относно упражняването на правата на Съюза за прилагане и осигуряване на съблюдаването на международните търговски правила (ОВ L 49, 12.2.2021 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2021/167/oj ).

(49)

  https://trade.ec.europa.eu/access-to-markets/en/form-assets/operational_guidelines.pdf

(50)

Източните съседни държави включват шест източноевропейски и южнокавказки държави (Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна), които се ползват от сътрудничество с ЕС като част от Европейската политика за съседство (ЕПС).